Търсене в текстове за 'Кесарево'

нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на своето положение. Сега аз искам да върбите по възходяща права линия, да осветявате името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне, да бъдете както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници. Днес аз искам да внеса в умове- те и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Христос казва: “Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу.” Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието - Богу? - Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: Ето кесарю, твоето. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: Ето, Господи, Твоето. Днес Христос иска да обедини всички братства и религии в целия свят. Ето защо, не си позволявайте да осъждате хората; вие не знаете дълбоките причини на нещата. Как действа Бог за вашето повдигане? - По пътя на страданията и радостите. Пребродил съм целия човешки живот; слушал съм възвишени Божии Духове, и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма.Кой може да оспорва това? Не е лош пътят, но повечето хора са служили и служат на кесаря. Пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно
към текста >>

си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война. Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната!” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена. Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация! Но Минчо Сотиров твърдо отказал:
към текста >>