Търсене в текстове за 'Катаклизъм'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Откак избухна кървавият катаклизъм, който опустошаваше Европа, не се ли обръщаше печално сърцето ми към този човек ?
Ние намерихме едно празно купе. Андреас ми предложи вестник и ми поиска позволение да работи. Той каза, че има работа за около един час, след което ще приказваме, аз се настаних на другия край на пейката и никак не се занимавах със съседа си. Когато Андреас не „работи" сам, той иска съвсем да го забравят. Аз имах време да се нарадвам на щастливата среща. Откак избухна кървавият катаклизъм, който опустошаваше Европа, не се ли обръщаше печално сърцето ми към този човек ? Малко след като минахме Фонтенебло, Андреас прекъсна мълчанието. Той каза между другото: – Външните блестящи действия са ценни, но делата, които само Бог вижда, ги надминават. Първите са цветя, а вторите - семенца. И Христос е техният градинар. Вторите извършват само тези, които знаят да мълчат.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм.
Духът на новото работи навсякъде. Спирит. Братство има свой хор, оркестър, театр. група. На конгреса са присъствали 1200 души. Атлантида Двойният номер за август и септември на списанието „VoiIed'Isis" е посветен изцяло на „Атлантида", потъналият континент, за който още Платон говори в един от своите диалози. В тия статии е резюмирано почти всичко по-съществено, което традицията е оставила по тоя въпрос, както и научните теории, които се основават на археоложки, етноложки, палеонтоложки, биологични и геологични изследвания на редица съвременни учени. Макар и да са оскъдни (всички) данните за съществуванието на Атлантида, макар и да не може да се установи за сега с положителност, къде точно и кога е съществувал този континент, все пак едно е положително: че той сигурно е съществувал и че е загинал вследствие един страшен катаклизъм. Освен това, става явно, че зад оскъдните и прикрити зад булото на легендата традиционни данни, се крие едно знание, което изхожда от живите свидетели на мировите събития. Те тъкмо подтикват и сегашните изследователи да се ровят в развалините на миналото, за да възстановят поне отчасти перипетиите на една велика геологична драма, в която са участвали земните стихии. Може би за да се почерпи един исторически урок, а също така и известно спокойствие за посрещането на ония катаклизми: геологични, политически, социални, икономически, които човечеството преживява и ще има да преживява при завършека на нашия културен цикъл, след който ще се разтвори нов, още по-красив и по-мощен. И ще създаде Бог ново небе и нова земя. Апаратът Вандермьолен Без да се спираме на въпроса за отношението на окултизма към спиритизма, съобщаваме следното: „Това е един особен апарат, чието построяване е било продиктувано от един заминал за другия свят младеж на баща му, за да може последният да се съобщава с него.
към текста >>

3. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм.
Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник. Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други. Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето. В това ограничение се раждат всички възможности за развитие на планетите, на живота по тях. Свободата и в небесното пространство се проявява почти изключително вътрешно.
към текста >>

4. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията.
то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи. Хигиената на сърцето се състои в съзнанието, че никоя майка в света не може без болка да пожертва своя син на смъртта, само по незнание или чрез насилие тя е правила това. Хигиената на ума се състои в обосноваването на тази теория, абсолютно разумна. Хигиената на духа се състои в решението твърдо и категорично да откажем каквото и да е участие във войната. Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията. И не вярвайте, че бомбите или газовете, даже най-ужасните, са оръдията на това погубване. Не, абсолютно не. Tе биха били нищо без страха, който сега владее света. Страха и егоизма, ето господарите на досегашния свет. Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото.
Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция. Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не западния свят. И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло. В следното земно съществувание той ще се прояви като стремеж към доброто и към правилни мисли и чувства и като предпазване и отблъскване от злото.
към текста >>

6. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека.
Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си? —Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека. За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години. Значи, за да се изправи това отклоняване от 23 градуса, нужни са 23 века. Като умножите 23 века по сто години, имате около 2500 години. Значи, толкова години са нужни за изправяне земната ос. Сега няма да се спирам върху философското разглеждане на този въпрос, защото е дълъг.
към текста >>

7. -

Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата.
На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим?
към текста >>

Що е катаклизъм в човешкото общество?
по закона на Любовта. Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя покоя в силно движение. Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите. Безшумно ли се появиха културите на Египет и Вавилон. на Халдея и Асирия, на Гърция и Рим? И как свършиха те? Безшумно ли се появи Христовото учение и как се посрещна от съвременниците му?
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм.
ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ Мир на земята - Общество на народите Всеобщата война, избухнала през 1914 г. под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички народи, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания. Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор.
към текста >>

продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм.
ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди.
към текста >>

Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон.
По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис. Но, както и да е станало, поне същите тези хора участвуват и сега; но тоя път мнозинството, слава Богу, е на страната на доброто, и доброто ще спечели. Именно тоя факт, че мнозина, които тогава бяха на кривата страна, са сега на правата, е пълен с надежда и радост за нас, тъй като той показва, че въпреки всичките изгледи за противното, светът напредва и, колкото обезсърчаващи и да са нашите грешки, ние сме, изобщо, по-добри хора, отколкото бяхме преди дванадесет, хиляди години. Ето защо, ние можем да се надяваме, че ще избегнем за няколко хиляди години един катаклизъм от ужасните размери, при които потъна Посейдон. Но ако злото спечели, катаклизмът ще последва; той трябва да последва, защото Божеството желае човечеството да напредва, и ако част от него самоволно се постави вън от пътя на еволюцията, това частично противопоставяне на тела и умове трябва да бъде премахнато, и трябва да започне отново, при други условия. Душите ще се върната скоро пак към рождение, пръснати из разните страни на света, така че не ще съществува вече една такава страшна сила на струпирана безсъвестност, като тая, която направя въпросната нация една опасност за света. Ние не трябва да мислим (зная, че не можем, защото е много трудно), че хората, които се борят па страната на злото, непременно са лоши. Безспорно, мнозина от тях са страшно нечестиви, но еднакво е безспорно, че мнозина от нечестивите не са такива по природа. Те са жертва на едно обсебване, на едно толкова страшно но своята сила обсебване, Че ако и ние, вие и аз, бихме му били подчинени, то и ние също бихме могли да не видим ясно нашия път, нито да излезем неопорочени от това обсебване.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговото разрушително дело бе едно видение на бъдещето, съзряно през тази призма на гордостта, и то е именно крушението на всички минали ценности, което става при сегашния световен катаклизъм.
Фалитът на свръхчовека и психологията на Ницше. Париж, 1920 г. Ц. 5 фр. 75. Ницше бе една мила и чувствителна душа. Той се предаваше на добри и милосърдни дела, но срещна разочарования и видя да се ражда в него една неотгадаема лудост, характеризираща се с чудовищна гордост. Неговото разрушително дело бе едно видение на бъдещето, съзряно през тази призма на гордостта, и то е именно крушението на всички минали ценности, което става при сегашния световен катаклизъм. Ницше бе един гениален луд, който въплъщаваше непроявения още дух на бесния милитаризъм. Тази е тезата, която развива г. Сирне де Вилие в съчинението си. В него той изучва истинският Заратустра. 9. Camilе Flammarion.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те допускали някакъв небесен катаклизъм.
VIII. м. г., съобщи, че една нова звезда се е появила в северната част на съзвездието Лебед. Тя е звезда от втора големина, ясно се вижда с просто око и е по- светла от полярната звезда. Облаците, които се натрупвали по небето над Париж през месец август мин. год., не са позволили на астрономите да напра- вят всичките си наблюдения на тая звезда. Но учените се губели в недоумения. Те допускали някакъв небесен катаклизъм. Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1).
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени.
Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Успехите на спиритизма (с две илюстрации) Политическо преустройство Цел и условия — Основният закон Големият европейски катаклизъм от 1914 —1918 г.
Т. Кронщром. III. Човешките излъчвания. IV. Чудесно излекуван паралитик. V. Един заминал работник. VI. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. VII. Успехите на спиритизма (с две илюстрации) Политическо преустройство Цел и условия — Основният закон Големият европейски катаклизъм от 1914 —1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е на лице: принципите, които се влагат в развитието на народите, и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал.
към текста >>

0.26225519180298