Търсене в текстове за 'Интензивност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината.
Но силно интензивните лъчи са убийствени за клетките. Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат. Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина. На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има. Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината. Слънчевите лъчи, проникващи дори през цялото тяло, оказват също тъй много ценно терапевтично влияние. На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания.
към текста >>

2. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност.
Калан в спис. „Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите.
към текста >>

3. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие.
Духовните движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението. Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята.
към текста >>

4. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието.
към текста >>

5. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние. Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
към текста >>

6. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично.
Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично. Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил? - Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му! Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила?
към текста >>

Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила?
Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично. Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил? - Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му! Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"!
към текста >>

Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили.
- Внеси в нея единица мъдрост! То значи: намери един мъдър човек и проучвай живота му! Как ще се усили интензивността на твоето чувство, ако се е намалила? - Внеси в него единица любов! То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си.
към текста >>

7. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи.
Ние знаем много преди вас, че звукът отделя топлина. От друга страна той подбужда към движение с една сила, наречена пранаматва. Струнните инструменти, мелодичният ритъм и пр. проявяват тези свойства. Чрез дълги и многобройни опити ние сме научили, че известни групи звукове съдържат най-съвършените форми, други групи звукове са богати на топлина, други пък отделят най-силно движение. Ние можем да различаваме тези групи звукове една от друга и даже да им увеличаваме интензивността чрез разни психофизични методи. Така например един факир може да се издигне във въздуха и да остане там известно време чрез употребление на определен звук при особено нервно състояние. С други думи нервната сила може да действува върху материята чрез помощта на звука. Ето една изходна точка. Ето една друга точка: Най-мъчно е да се изработи схващането за пространството. Вие, европейците, разбирате само обикновеното физично пространство.
към текста >>

8. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност.
Етиолираният зародиш проявявал същата индукционна сила. Правени били отделно опити с първичните листа на зародиша, после със семеделите му. Тези опити установили индукционната им сила. Опитите с семеделите установили, че митогенетичните лъчи са в главна връзка с централното лико - дървесно снопче на семеделите. Заключение От тези изследвания се вижда, че митогенетичните лъчи не са нещо единично, спорадично в организования свят, но че са едно общо явление. Почти всички същества и всички техни органи изпущат митогенетични лъчи, само че с различна интензивност. Това вече говори, че тези лъчи имат голямо значение при жизнените процеси. Ето защо официалната наука с изказванията на Гурвич влиза вече в една нова фаза: всички физични процеси: дишане, хранене, размножаване, нарастване, движение на соковете и пр. се изследват вече от едно по-дълбоко гледище. С тези изследвания на Гурвич не само потвърждава една отдавна известна окултна истина. Отворете старите и нови съчинения по окултната наука и там навсякъде се говори за тези лъчи!
към текста >>

9. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение.
Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма.
към текста >>

10. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание.
Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
към текста >>

11. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност.
Един от най-подвижните, най-флуктуиращи „спектри”, това е спектърът на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо, както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н. И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава. Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на народите, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти. За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”.
към текста >>

12. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място.
Извън всичко това, има още една подробност много важна, на която трябва да се обърне внимание. Тази особеност е малко по-трудна за констатиране и подразбира човек с развити психически дарби. Ето в какво се състои тя. Ръката има свой живот и представлява едно живо съшество с органи най-различно оживени. Едни места на ръката са по-оживени, така да се каже, от други, които са по-малко оживени. Чувствителния човек ще схване това по голямата или по малката интензивност на трептенията в съответното място. Има и живи и мъртви места по ръката. Мъртви не във физиологически, но в психически смисъл. Гледате корито на река, а водата я няма там. Можете да видите дълга линия и ако не вземете под внимание живота, който тече по тая линия, много ще сгрешите в заключението си. Може да очаквате, че това лице ще живее дълго или, че ще прояви голяма интелигентност, богат или дълбок ум, а то не живее дълго и е с посредствени умствени способности.
към текста >>

13. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина.
той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето.
към текста >>

15. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>

16. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата.
Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила.
към текста >>

Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила.
Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти. Елементът земя има своето преобладаващо влияние.
към текста >>

Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите.
Те не са страхливи, не се спират пред опасности и препятствия. Вървят начело и напред, но са много благоразумни и предпазливи. Топлата и суха ръка ни говори за холеричен темперамент. Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък.
към текста >>

17. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нам днес ни е ясно, че предаването мисълта на човека върви по пътя на различната интензивност на самата мисъл, сир.
Например, радиотехниката разкри безпределни невидими светове. Днес от единия край на света може да се предаде, реч, музика, картина (телевизия) и пр. и пр. с помощта на радиото. Като оставим на страна, че тези радиовълни са чисто физически, макар че науката не знае още що е електричество, па дори и определението, че светлината представя трептение на етера, е по-скоро един резултат, отколкото едно определение на същината, радиото хвърли голяма светлина върху естеството на човека. Нам днес ни е ясно, че предаването мисълта на човека върви по пътя на различната интензивност на самата мисъл, сир. на вълни и градуси. А телепатията е един голям факт, който разкрива духовното естество на човека. Нека си спомним онзи случай, установен в една лондонска болница, където една жена редовно в определени часове на денонощието е възприемала определена музика и вълни. Оказало се, че тя слуша винаги музиката и речите на една определена английска радио станция. Интересно е това възприемане на определени телепатически вълни.
към текста >>

18. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество.
Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения.
към текста >>

От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина.
Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди - резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие.
За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовно въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички негови пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие, и когато вибрациите му преминат в един по горен свет, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. Всъщност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, поддържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда една безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди - резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т.е. започнем ли да схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, - всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е значи музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувствуват за безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а понякога и по-вече време - дотогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта, в която съзнанието не може да го проследи.
към текста >>

20. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен.
И там има съревнование, но от съвсем друг разред. При нормалния живот в природата нищо не се състезава с друго, нищо не се надгонва с друго, както в човешкия свят. Там няма съзнателно упражнение на нещо за да се постигне рекорден успех. Природата подготвя всичко към издръжливост от по-висока степен и с това към по-голямо усъвършенствуване във всяко отношение, но това далеч не е празната рекордност на човека, при която се изчерпват всички сили. Всяка човешка рекордност е свързана с изтощението и със съкратяване на дълготрайността на живота. И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
към текста >>

21. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни.
Хиляди упражнения по краснопис не са в състояние да дисциплинират ръката така, че да пише с машинална правилност. Наистина, има художници-декоратори, които могат да ви напишат заглавието на една книга с идеално правилни, стилизовани букви или да изработят един художествен адрес, в който, покрай художественото изпълнение, е запазено главното изискване за правилност: хоризонтални и успоредни помежду си редове, еднакви по размер букви, наредени приблизително на еднакво разстояние. във всяка художествена работа, обаче, често се нарушава строгата симетрия и еднаквост, които придават тягостно еднообразие и монотонност на писмото и го шаблонизират. И все пак, колкото нежелателно да е строго правилното писане като по краснописните шаблони, колкото и нежелателен да е правилният писарски или търговски почерк с неговата конвенционалност, почеркът на един човек с изработен характер трябва да притежава известна правилност. И наистина, един разхвърлян почерк; в който не са спазени елементарните изисквания за правилност, прави, преди всичко, крайно неестетично впечатление. Кой би нарекъл красив един почерк, в който буквите постоянно се менят по форма, големина, наклон и интензивност - ту по-едри, ту по-дребни, ту по-сгъстени, ту по-разредени; едни наклонени вляво, други - вдясно или прави; едни нагоре, други надолу, едни надебелени, други по-тънки, едни натруфени, с излишни и често просташки украшения, други едва изписани и неясни. Ако пък и редовете не са успоредни, поне приблизително, ако разстоянията помежду им постоянно се менят, ние сме пред един типичен неправилен почерк, обременен с всички недъзи на едно графично разстройство. Не ще и дума, че рядко се срещат такива крайно неправилни почерци, отрупани с всички гореизброени белези на неправилност. Присъствието, обаче, на някои от тях вече очертава почерка като повече или по-малко неправилен. Какво е сега характерното значение на правилния и неправилен почерк изобщо? Правилният почерк, в който буквите имат приблизително еднаква големина (респ.
към текста >>

22. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва.
Днес вече се твърди с положителност, че всички хора притежават способност да „чуват" цветове, но то е толкова слабо, че не стига до съзнанието ни. Това идва вече и от обстоятелството, че в обикновения език свързваме възприятията на тоновете с различията в светлината. Високите тонове наричаме светли, а ниските - тъмни. Изживяването на цветове не се възпроизвежда съзнателно. То се явява спонтанно, от само себе си. При някои обстоятелства неговата интензивност значително се засилва. Стига се до това положение, че някой певец съди за чистотата на тоновете при изпълнението на едно музикално творение по чистотата на цветовете, които е имал пред себе си. Също и звуковете, които употребяваме в говоримия език можем да „чуваме" като цветове. Цветовете у някои се формират в картини, изгледи, дори се оформяват в образи". И в статията по-нататък се описва това, което разказва един музикант. Той казва, че при изпълнение на Моцартовата симфония в сол-минор вижда светло сребърни облаци, които в средата се отразяват розово; след това приемат златно-червен тон, докато най-сетне блестят смарагдово зелено.
към текста >>

23. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место.
Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ. планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това место. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место. Елементарните радиации, обаче, действуват само до колкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е.
към текста >>

Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове.
Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е. когато се намира в ъглов дом. Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове. Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом. Тя е най-голяма, когато съответният силов център е в началото, при така наречения връх на дома, после намалява към края му, за да се засили на разстояние от 5°-6° пред върха на следващия дом. Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха. Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, напр.
към текста >>

Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом.
Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е. когато се намира в ъглов дом. Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове. Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом. Тя е най-голяма, когато съответният силов център е в началото, при така наречения връх на дома, после намалява към края му, за да се засили на разстояние от 5°-6° пред върха на следващия дом. Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха. Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, напр. Бейли, сметат, че зоната на влияние на асцендента, върха на първи дом, обхваща последните 10 градуса на 12. дом.
към текста >>

С оглед на това, някои домове в хороскопа се смятат като места с по-голяма интензивност.
Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, напр. Бейли, сметат, че зоната на влияние на асцендента, върха на първи дом, обхваща последните 10 градуса на 12. дом. Горните домове, т.е. разположените над хоризонта, имат това предимство над долните, че космичните тела, разположени над хоризонта, развиват всичките си радиации, значи включително елементарните, които, както се спомена вече, отпадат при небесните тела, които се намират под хоризонта, освен ако са близко до него. С оглед на това, някои домове в хороскопа се смятат като места с по-голяма интензивност. Такива са 3 от ъгловите домове, именно, първият, който е близо до хоризонта, 10. и 7., един от следващите – 11. – и един от падащите – 9.; последните два като прилежащи към десетия дом. Тия пет дома са получили и специално наименование — хилегиални. * Но домовете имат и друго значение.
към текста >>

24. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всеки дом представлява едно силово поле с една зона на максимална интензивност - това е неговото начало или връх.
- е по-малка и най-малка в падащите домове - 3., 6., 9. и 12. От следващите домове най-интензивен е 11., от падащите - 9., които заедно с ъгловите домове 1., 10. и 7. образуват така наречените хилегиални места в хороскопа. Всеки дом представлява едно силово поле с една зона на максимална интензивност - това е неговото начало или връх. Влиянието на последния - неговият орбис - се простира и в предходния дом на разстояние 5-6°, а при асцендента - началото на първия дом - до 10° в сферата на предходния 12 дом. 1. и 10. дом се смятат особено щастливи. Напротив, 8. и 12.
към текста >>

25. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота.
Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка. По-интересен за нас е типът на Хамлет, защото е по-универсален. Собствено, хамлетовският тип като образ на събуждащия се нов човек е най-разпространен между хората на Запада. Хамлет е толкова родствен и близък до всекидневния трагизъм на нашия живот, че може да се нарече дори един стандартен тип, който ни отразява напълно. Не е пресилено да се твърди, че всеки интелигент, който има вече навика да задълбава в проблемите на живота, особено в нашето по-сложно и угнетено време, е преживял неща, пред които бледнее трагическото разкъсване на Хамлет пред неговото „да бъда или да не бъда". Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало.
към текста >>

26. ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не трябва да бъдем против интензивността на днешния живот.
Великият план, по който се разгъва животът пред него и великата крайна цел го изпълват с една вътрешна светлина и сила! Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при разните противоречия в живота! Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите в живота! Това е една от причините, поради които, именно, материалистичната култура е свързана с изтощението на нервната система. Не е случайно, дето „нервният век" се съвпада, именно, с епохата на материализма. Не трябва да бъдем против интензивността на днешния живот. Колкото повече човек се издига до върховете на Духа, толкова вътрешният му живот става по-интензивен, по-дълбок; по-дълбоки сили на неговата душа и дух са в активност. Но въпросът тук е да не се губи вътрешната хармония, вътрешното равновесие и светлина при промените във външния живот! Има и друга причина, поради която материалистичното разбиране на живота води към отслабване, изтощение и даже към израждане на нервната система. Разглеждането на тая причина ще помогне да изпъкне по-ясно връзката между материалистичната култура и отслабването на нервната система днес. Човек, поставен във вселената, съответства на един чувствителен радиоапарат, който възприема всевъзможни видове енергии от целия космос и изпраща такива във всички посоки.
към текста >>

27. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Зад най-малката сила, в най-слабата ù интензивност, все Той е скрит.
Нали Бог е, който повдига и възражда. Питайки така, хората показват, че нямат ясно понятие за Бога. Всяка добра подбуда, каквато и да е тя, произтича от Бога, който е скрит в цялото битие. Бог е скрит във всички същества. Зад най-малката материя Той е скрит. Зад най-малката сила, в най-слабата ù интензивност, все Той е скрит. Бог прониква във всички неща. Следователно, нищо в света не става без Негова воля. Но явява се тогава у някои въпроса: „Ако това е така, защо в такъв случай Бог не оправи света? " В този въпрос, обаче, се крие всичката заблуда на човека. Злото в човешкия живот произтича не от това, че светът е неоправен, а защото в живота винаги се явяват две възможности: едно божествено благо може да се използува или добре, или зле.
към текста >>

28. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен".
към текста >>

29. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие.
Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински. След него италиански, френски, германски, руски и американски изследователи събраха много и богат материал в тая област. Намери се връзка между туморните образувания в растителната и животинска тъкан и концентрацията на космичните лъчи в близката околност на обекта. Събра се ценен материал по въпроса за кълняемостта на зародишите. в зависимост от същите лъчи или индуцираните от първите такива.
към текста >>

30. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея.
В същност, броят на тоновете, с които си служи съвременната музика, не надминава 100. Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100.
към текста >>

Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения.
Колкото повече трептения има един тон, толкова той е по-висок; когато трептенията станат два пъти повече, тонът става два пъти по-висок, т.е. минава в по-висока октава. Ако зазвучи тонът „ла" от първата октава, имаме 870 трептения в секунда и съответно на този тон в кортиевия орган вибрира определена нишка. Впечатлението от това вибриране, чрез слуховия нерв се предава на мозъка, където, в музикалния център, се изработва усет за този тон. За определен тон само една нишка вибрира в пълна интензивност, а съседните ней от двете страни също вибрират, но с все по-малка интензивност, колкото повече се отдалечават от нея. Имаме ли тон с 874 трептения, нашето съзнание не може да го различи и го схваща пак като „ла", макар че нишката, която вибрира с пълна интензивност при новия брой трептения е друга — съседна на първата, която съответствува за тон с 870 трептения. Ако разликата е само 5-10 трептения, все още не можем да почувствуваме никакво изменение във височината на тона. Едва при една разлика от 25 трептения в по-вече или по-малко обученото музикално ухо долавя някаква промяна във височината, а когато тая разлика стигне до 50 трептения, схваща се, че височината на тона се е изменила с половин тон и се изгражда впечатлението за нов тон. Ако приемем за граници нишките, които съответствуват на тона „до" и на тона „ре", които отстоят на разстояние цял тон един от друг, установено е, че между тия две граници се включват приблизително 100 нишки. Това ще рече, природата, чрез детайлното устройство на слуховия апарат, е вложила у нас възможност да различаваме деления и части от целия тон до 1/100. Значи, от „до" до „ре" би могло да се включат 100 тона!
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна.
Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г. Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност — отдето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието. Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае се да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля. Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието. В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид. За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията.
към текста >>

32. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна.
През времето на максимума на слънчевите петна, последните са огромни по размери и по число. Така напр., в края на февруари 1917 година петната са се отличавали със своята изключителна големина — 250,000 км. в диаметър — превишавайки повече от 18 пъти диаметъра на земята. Спокойният период — минимумът на слънчеви петна — продължава три години. След това петната постепенно се увеличават и достигат максимум, който продължава около три години. Честото действие и интензивност на северните сияния следва точно цикъла на слънчевите петна. Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години. Руският метеоролог Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум. С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил.
към текста >>

В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги.
Така напр., в средата на юни 1915 година една огромна група от петна премина централния меридиан на слънцето и на земната повърхност се разиграха страшни магнитни бури и се появиха ослепителни северни сияния. Забелязано е, че налягането на въздуха, средната температура, влажността и пр. се колебаят периодично, и периодът на техните колебания съответствувала слънчевия ритъм всеки 11 години. Руският метеоролог Голицин е доказал, че атмосферните течения също следват фазите на слънчевите петна, като се увеличават в годините на миничум. С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните. Епидемиите, т.е. повишената жизнеспособност на патогенни (болестотворните) микроби на най-различните видове болести — чума, възвратен тиф, дифтерит, грип, коремен тиф, менингит и пр. в повечето случаи съвпадат с периодите на максимум и само като рядко изключение се появяват през годините на минимум. Напр.
към текста >>

33. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31.
Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нужно знание, умение и вяра.*** "Трите Свещи" Г. Куртев -метало пластика 30. ТРИТЕ ПОСОКИ XII година / III том (София, 1933) В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл. Човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенствува формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят, и като греши, да знае, къде е погрешката му - в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът - с разширението.*** 31. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК XXIII година (София, 1943-1944) Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила.
към текста >>

34. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЛИЧНОСТ И ДУША Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност.
ЗНАНИЯ ЗА ДУШАТА Душата на човека е един непознат свят до момента, в който той обърне погледа си навътре и поиска да я чуе. Но всеки сам трябва да познае дали гласът, който чува е на неговата личност или на неговата душа. Дълъг е пътя, който човек трябва да извърви, за да опознае истински своята душа. Той трябва да различава гласовете. Ако искрено и с чистота е тръгнал в пътя на Новото учение, неговата душа ще му проговори и онова, което той ще чуе ще бъде една от най-красивите проповеди на Светлината! ЛИЧНОСТ И ДУША Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Учителят Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче, силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят.
към текста >>

35. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност.
А защо ни трябва знанието? — То е светлината на ума и осветлява Пътя, по който душата трябва да върви. Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството. До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина. * La homa animo devenas el la Dia Spirado.
към текста >>

36. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За нас са тия сили, които чакат разумно използване и които от 22 март начеват с пълна интензивност да бликат от Живата Природа.
Ние чувстваме проявената Божия Любов! Той иска това. Иска го за да разберат хората простата но мощна истина, че Бог е Любов. За нас е тази Любов. За нас са тия изгреви. За нас са тия сили, които чакат разумно използване и които от 22 март начеват с пълна интензивност да бликат от Живата Природа. Това е първия ден на пролетта! Нека този ден настъпи и в нашите души, в нашите умове и в нашите сърца, за да имаме здрави души, здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Б. Б Истинско разоръжение Повече от месец вече в Женева заседава конференцията за разоръжението на света. Големи общественици, дипломати и военни капацитети от много страни са се събрали с цел да разоръжат света, за да се избегнат вече войните. Мастити държавници преговарят, върху един много сериозен и съдбоносен въпрос — въпроса за разоръжението.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето.
Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек.
Безразлично е в какви отношения се намираме ние към това лице — дали то е наш брат, син или съпруг. Защото, когато двама души, които принадлежат на различни духовни сфери, попадат в тесни духовни връзки, винаги по тънката, по-издигнатата и ценна душа страда и се принижава. Защото тя е по-възприемчива. А по-низшата едва сполучва да приеме частица от това, което я окръжава. Останалото попада без полза и без смисъл. Интензивността, с която ние сме заети психически с един човек. определя нашата близост с него. Дори неговото тяло да е далече, това няма никакво значение. Който дълго време е бил свързан с една по-низша от своята натура, не може веднага след раздялата да прекъсне вълните на духовното общение, които по навик достигат до него от тоя източник. Той трябва да забрави; не да си спомня с омраза, а съвсем да не си спомня. Само по тоя начин ще пресече невидимите телепатични „жици“ и ще се почувства свободен!
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

казва, че доктор Адриан е открил естеството на умствените съобщения (телепатията): дългите вълни, които излизат от мозъка, когато той е в покой, биват заменени, когато настъпи нЯкакво физическо въздействие или умствено съсредоточение, с къси вълни, които представляват мислите и се менят по интензивност и бързина.
Ето, с няколко думи. как доктор Адриан е обяснил своето откритие пред един представител на „Дейли Мейл“: „Когато духът е в положение на покой, напр. когато един човек е седнал в едно кресло, със затворени очи, без да мисли за нищо особено, забелязва се едно намаляване на електрическите импулси на мозъка, като достигат до 10 в секунда. Ако лицето отвори очите си и концентрира своето внимание, електрическите импулси нарастват до 2000 в секунда. По-голямата част от мозъка обаче изглежда да остава бездейна при всички умствени процеси.“ Професор Банкрофт, говорейки по същия въпрос. казва, че доктор Адриан е открил естеството на умствените съобщения (телепатията): дългите вълни, които излизат от мозъка, когато той е в покой, биват заменени, когато настъпи нЯкакво физическо въздействие или умствено съсредоточение, с къси вълни, които представляват мислите и се менят по интензивност и бързина. Из „Revue Metapsychique“ Слоновете и магарето (б а с н я) Индийските едри, силни и умни слонове се наканили един ден да отидат в Свещената планина на поклонение. Като се приготвили и от сборния пункт почнали да се редят за път, претърчало пред тях магарето. — Ти, приятелю, защо се изпречи тук? попитал го първия слон. — Как защо!
към текста >>

40. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А!
Кожата му беше бяла, а косите му имаха светло тъмен цвят. Брадата му бе дълга и красива, но тя имаше странния неподвижен вид на едно скулптурно творение, или поне така изглеждаше за моето въображение. Аз не можех да си представя, че тя може до бъде подвижна. Тя изглеждаше изваяна като от злато и вечно неподвижна. Този човек, в неговата цялост, ми правеше впечатление на едно същество вън от законите на обикновения човешки Живот. Послушникът погледна около себе си, навярно вниманието му бе привлечено от интензивността на моя поглед, защото никакъв шум, произведен от хода на жреца, не идваше до моето ухо. „А! каза той, ето светия жрец Агмад, аз ще му кажа“. Затваряйки решетката след себе си, той се отдалечи и ний го видяхме да говори на жреца, който наведе леко глава. Той се върна тогава, и като взе двата съда с вода от ръцете на жената, занесе ги на жреца, който в продължение на една секунда, простря ръката си над тях. Жената ги взе след това, благодарейки шумно, и тогава ни запитаха за какво сме дошли. Аз бях оставен сам с послушника, облечен в черно.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване.
в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно. Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи. Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н. Всред участващите на конгреса тези опити направили голяма сензация и Живле получил множество покани да ги повтори почти в всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан доклада на италианския учен проф.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност.
Така например, опитите на Колгерстрер и Салмо, по ледниците на Юнгфрау през 1923 год. показали, че проникваемостта на космическите лъчи, идващи през която и да е част на деня или нощта от небето е десет пъти по силна от гамата радиеви лъчи. Последните, опити на Миликана, направени през 1933 г. показали, че проницаемостта им е пет пъти по-голяма от лъчите на тория С“, най-силно проникващите от всички известни до сега лъчи. Както е установил Миликан, от космическите лъчи можем да се скрием само зад оловен екран, пет метра дебел. Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм. Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието.
към текста >>

Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма.
Както е установил Миликан, от космическите лъчи можем да се скрием само зад оловен екран, пет метра дебел. Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм. Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал.
към текста >>

Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал.
Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км. трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи. Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра.
към текста >>

трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи.
Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства. Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км. трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи. Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност.
към текста >>

че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра.
Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал. Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км. трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи. Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност. За изучаване природата на космическите лъчи Миликан е произвел през 1932 г. наблюдения върху интензивността им близо около северния магнитен полюс и третия основен факт, установен от него, се заключава в пълната независимост на интензивността на космическата радиация от магнитното поле на нашата земя: на магнитното поле интензивността е същата, както и по далеч от него. А при това е известно (според изчисленията на Айнщайн), че електрона и фотона, устремен към магнитният полюс на земята, трябва да притежава огромна енергия, за да не бъде отблъснат от магнитното поле на земята и да достигне магнитния й полюс.
към текста >>

наблюдения върху интензивността им близо около северния магнитен полюс и третия основен факт, установен от него, се заключава в пълната независимост на интензивността на космическата радиация от магнитното поле на нашата земя: на магнитното поле интензивността е същата, както и по далеч от него.
Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност. За изучаване природата на космическите лъчи Миликан е произвел през 1932 г. наблюдения върху интензивността им близо около северния магнитен полюс и третия основен факт, установен от него, се заключава в пълната независимост на интензивността на космическата радиация от магнитното поле на нашата земя: на магнитното поле интензивността е същата, както и по далеч от него. А при това е известно (според изчисленията на Айнщайн), че електрона и фотона, устремен към магнитният полюс на земята, трябва да притежава огромна енергия, за да не бъде отблъснат от магнитното поле на земята и да достигне магнитния й полюс. По такъв начин наблюденията на Миликан пи показват, че съществува грамадна енергия, носена от космическата радиация, което стои във връзка с нейната необикновена проницаемост. Четвъртият основен факт, отбелязан от Миликана. установява съществуването на четири групи лъчи, в потока на космическата радиация. Нееднаквостта й е била отбелязвана и по-рано, тъй като тя се е указвала при различна проницаемост, свойствено на всяка от четирите групи.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност.
Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това. Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X. Ден на Служенето Към хората на добрата воля: Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството. Голема част от това, което става в 1936 година, ще определи посоката, по която ще се развиват световните събития в бъдещето. Ще се възцари ли Духът на Мира над света?
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се научим да действаме в пълно мълчание, развивайки най-високата вътрешна интензивност, най-високото духовно напрежение, без да даваме какъв то и да било външен израз на това.
мълчалива, дълбоко духов на дейност. която невидимо прониква и обгръща съзнанието, като му въздейства с неотразима мощ. Да се научим да говорим без думи! Да се научим да говорим направо на душите, направо на съзнанието! Да се научим да говорим с мисъл! Да се научим да действаме в пълно мълчание, развивайки най-високата вътрешна интензивност, най-високото духовно напрежение, без да даваме какъв то и да било външен израз на това. В това е залога на нашия успех, от това зависи пътя, по който ще тръгнем и бъдещето, което ще достигнем. Ако в България не се намерят достатъчно духовно силни хора, които до я тласнат и затвърдят по пътя на доброто, тя е осъдена на неуспехи и разочарования, на падение и разгром. Ако ли пък такива хора се намерят, нея я очаква велико бъдеще — външно и вътрешно, духовно и материално. Да работим, тихо и мълчаливо, но напрегнато и предано, за духовното издигане на народа ни. То ще определи всичко друго.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„c“ —това е широчината на носа — тя е изрез на интензивността но силите, които действат.
Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко е дребно, действа бърже и ако и с широки основи (ноздри) е склонен към избухване. Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може до си по-служим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщаване на казаното. Дължината на носа. „a“ — това е израз на продължителността на действие на силата в случая уравновесена дейност между ума и сърцето с надмощие на ума като ръководно начало. „b“ — височината на носа — това е израз, или резултат на действащите сили — тяхната проява във физическия свят като дела и желания. „c“ —това е широчината на носа — тя е изрез на интензивността но силите, които действат. Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата. Свитите тесни ноздри сочат за хора в които умът, самообладанието, често и лицемерието са съществени качества. Л. Лулчев (следва) Притча за Мъдростта За живота и за щастието Когато при божествения человек надойдоха и се насъбраха множество люде, жадни за живот и за щастие, той отвори устата си и чрез езика му начена да говори мъдростта и рече: — Три са изворите на безграничния живот и на вечното щастие. — Любовта, която е Божия същност, мъдростта, която е Божия мисъл, истината, която е Божи образ.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейните резултати, обаче, се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея.
Всеки отделен човек е способен да направи много нищо за мира само с мисълта си, защото мощната, интензивна, съсредоточена мисъл, е сила. която невидимо, както по радио, се предава навред, възприема се подсъзнателно и се реализира от другите хора. Няма по-мощно и по-ефикасно средство за запазване но мира от мисълта за мира. Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действа вече самостоятелно, невидимо и неизвестно за нас. Тя прониква в другите съзнания, и започва и там своята работа. Нейните резултати, обаче, се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати — толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. Ето защо. всички хора на добрата воля трябва да отделят по малко от своето време за разпращане, чрез своето собствено живо радио, мозъка, на спасителната идея за мира. Най-добре е това да бъде сутрин, след ставане. Сутринната тишина и спокойствие, когато още не се е пробудил шума на ежедневния живот, е най-подходящо условие за достигане на необходимото за това съсредоточение.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства.
Тогава ще ме познаете, и ще тръгнете в новата култура. Затова е необходимо да имате тази вяра, която може да се приложи навсякъде. Някои ме питат, как да учат, как да засилят паметта си. Когато стане сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядката, паметта отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства. Всички, които са изгубили любовта си, не помнят. Онези пък, които имат любов, помнят. Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко е складирано в човешката памет. Важното е, че чувствата не трябва да управляват ума.
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност.
Някои са дълги, други са къси. Те образуват 25 хиляди тона. Следователно, при тази музика са възможни много работи, които не са възможни при обикновената музика. При такава една музика, ако аз пея горе, може да накарам в няколко часа, в два дена може да накарам една форма да изникне, да израсте много бързо и да даде плод. Но аз трябва да похарча нещо от себе си. Успехът в живота зависи от онази интензивност, от онази музикалност. Защото музиката е едно благо от Бога. Колкото ние сне по-близо до любовта, толкова музиката е по-силна. Колкото музиката е по-силна, толкова нещата са по-възможни. Тогава нещата стават с най-малко разноски. Аз съм привеждал и друг път този пример: отива една млада певица в Ню Йорк при един богаташ, банкерин, който минавал за много скържав.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под сила разбираме интензивността с която разумността се проявява.
Тя не се мърда от местото си. Без сила материята не може да се обработи. Благодарение на силите в природата от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме: „Сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под сила разбираме интензивността с която разумността се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят.“ Идеите са също плод на тая безсмъртна енергия. Те се хранят и крепят от сила и енергия. Затова те растат и се разширяват. Така например, идеята за човещина и братство между хората расте и се развива със сила, според колкото позволяват съвременните условия, или по право, тая идея се проявява до толкова, доколкото съвременните хора са готови да й дадат прием. Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук времето на развитие е съкратено, а интензивността с това увеличена.
Чесънът — една национална храна ВЕЛИКИЯТ ДЕН Взрете се в лицата на група излетници, заварени от тежка буря в планината. Спрете поглед на отделните физиономии — тези светове, носещи отпечатъците на Слънцето, на Сатурна, на Венера, Марса или Меркурия. При всеки тътнеж на гръмотевиците виждате у едного затваряне на очите, у другиго точно обратното, едно лице вдига вежди, друго ги навъсва. Гримаси издаващи страх, гримаси издаващи спокойствие; погледи на недоумение и загриженост, но и погледи, разкриващи спокойна радост от величавата гледка — огромни облачни кълба, осветявани за миг ту от една, ту от друга страна, гонят се, надпреварят се, изчезват едно в друго, хвърлят по затихналата земя ту черни сенки, ту хиляди дъждовни бразди. Изключително бързата смяна на картините, извънредния звуков, светлинен и образен ефект на силите причинителки — бурята е момент в природата вън — и в природата на човека — вътре, от особена стойност и за художника и за естествоизпитателя, и за практиката и за теорията. Тук времето на развитие е съкратено, а интензивността с това увеличена. Ще оставим, за сега, настрана интересният въпрос за различната реакция у различните типове хора спрямо този момент т. е. защо едни психики посрещат бурята по един начин, а други по съвсем противоположен даже на първите начин. Действителните стойности и качества се узнават само когато нещата се подложат на промени — външни и вътрешни, промени на формите, на състоянията и промени на силите. Нам не е възможно да отличим желязото от стъклото, освен при изпитване твърдостта им, лъчепропускваемостта им и т. н. Това са най-елементарни съждения, без тях човешката мисъл не може правилно да разбере и вярно да оцени характера на редица психични и физични явления.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дългият живот зависи от интензивността на любовта.
Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина органическият живот на земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат потик. И толкова, колкото любовта е била силна. толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейната линия т. е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Казвам, хората умират от безлюбие.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му?
Щом я изпълниш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не я изпълниш, тя ще ти даде един лев и ще ти каже, хайде, върви си сега. Като изучавам човека, виждам, че е доста умно същество. Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието. Всички същества от организирания свят са подложени на страдания. Никой не прави изключение, и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота.
Подготовката на сегашните войни, както и на всички в миналото, е последица от ученията, идеите и деянията на самозваните. От близките общочеловечески изпитания ще бъдат опазени онези человеци и народи, които се ръководят от ученията и делата на богоизбраните учители и водачи. И. А. Изворски Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 254) Три от ъгловите домове - 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота. Също така трябва да се помни, че колкото са пo-близо до хоризонта и до меридиана, планетите се проявяват по-силно. Но по този въпрос ще се повърнем по-нататък. Значение на 12-те домове в хороскопа* I дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек — дава ни указание за външния вид на човека и за телесното му устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности Фиг. 1 и воля, за добитите чрез сетивните възприятия и опитности, и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Има отношение към знака Овен и управлява специално главата, по-специално мозъка и лицето. Фиг.
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята.
Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен. И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер. за да превърне тези процеси и да им даде обратно направление.
към текста >>

55. -

Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление.
Зависи, може би, цялото бъдеще, за един доста дълъг срок време. И те са свободни — до тогава, докато вземат своето решение и го изпълнят. След това — те вече трябва по необходимост да приемат неговите следствия. В такива моменти, когато, по свободен избор, трябва да се вземат решения, може би съдбоносни решения, които ще определят характера и хода на цяла една причинна верига от бъдещи събития, които в своето първо начало са следствия на това решение — тъкмо в такива моменти мисълта, съзнанието, ума и волята на разумните хора трябва да бъдат будни на своя пост. Мисълта е сила, която наистина действа, невидимо и безшумно, но ефикасно и неотразимо, независимо от всякакви разстояния. Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление. . . Устройството на човешкия мозък не е по-малко съвършено от това на един радиопредавател. Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения. Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на народите, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между народите, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта. Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните народи, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта.
към текста >>

56. -

При интензивността на ултравиолетовите лъчи — при повишена дейности на слънцето — количеството на озон се увеличава в атмосферата.
На този въпрос може да се отговори положително „да“. Живите организми се отзовават на всички изменения на окръжаващите ги условия, вибрирайки в резонанс с средата. Ето защо, възбуденото състояние на слънцето не може да не указва известно влияние върху живите същества, респективно хората. Увеличението на количеството озон във въздуха действа възбудително върху нервната система. Това е показано научно. При интензивността на ултравиолетовите лъчи — при повишена дейности на слънцето — количеството на озон се увеличава в атмосферата. От живите същества, човекът пръв реагира на придвижването на петната по слънчевия меридиан. Тази реакция особено е забележима в лудниците: при слънчевите максимуми почти всички болни са във възбудено състояние. Статистиката отбелязва увеличение на разводите, самоубийства и убийства. От важните политически събития, 60% се случват при максимумите и 20% при активизирането — всичко 80%. От останалите 20% — 5% отговарят на минимумите и 15% на периода на намалението.
към текста >>

В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми.
Низката междупланетна температура едва ли може да е пречка, защото има множество нисши и микроорганизми, издържащи неимоверно низки температури стига при замръзването да се манипулира бавно и внимателно. Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени. Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено. По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а лъчисти въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа. В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми. Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо вещество на газ. И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми. Колкото пък до убийствените лъчи, то като се има предвид, че в звездното пространство освен планетите се намират много широки пространства с разни прахове и други газове, абсорбиращи интензивните къси вълни от спектъра, много вероятно с да се запазят пренасяните организми, по този начини могат да бъдат пренасяни жизнени форми от една планета на друга.
към текста >>

57. -

Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване.
Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“.
към текста >>

58. -

Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие.
За пробуждането на тия скрити сили в човека се искат върховни усилия за духовното въздигане, което води към едно ново съзнание. В несъизмеримата музика един тон никога не престава да звучи, следователно той не е ограничен по време. Нашето съзнание, обаче, не може да проследи всички него ви пречупвания и модификации по пътя на неговата проява и развитие и когато вибрациите му преминат в един по-горен свят, където нашето съзнание не може да проникне, тогава този тон престава да съществува за нас и вниманието ни се насочва към друг, достъпен за нас тон. В същност, това, което ние долавяме и схващаме, когато слушаме музика, е само началните вибрации, началните моменти от живота на тоновете, контурите на един неизмеримо сложен и разнообразен живот, без да можем да проникнем в неговото съдържание, а още повече в неговия смисъл. И съвременната теория на музиката, в своя отдел за акустиката, подържа, че извикаме ли на живот даден тон, той ражда едно безкрайна верига от производни тонове, наречени обертонове, които са в жива връзка и зависимост от основния тон. Нашето ухо, обаче, дори и когато е снабдено със специални уреди — резонатори, може да проследи само до някъде този безкраен ред от тонове, всеки следващ от които е в по-горно поле на проява и с все по-слаба интензивност по отношение на нашето възприятие. Това явление ни дава ключа, по който тонът се изплъзва от ограничението на времето и става вечен. Премахнем ли ограничението на ритъма, т. е. започнем ли ди схващаме тоновете като безкрайна манифестация с безчислени модификации, — всеки един със свой собствен живот, тогава и ограничението на метриката само по себе си пада, и тактове, като израз на това ограничение, ще престанат да съществуват. Несъизмеримата музика е, значи, музика вън от времето, колкото и парадоксално да звучи това. Частични прониквания в тая музика имат големите музиканти (когато те се чувстват безсилни да изразят онова безкрайно съдържание що виждат в музиката на своето творческо въображение), пък и всеки човек може да има опитността на следния случай: След като е слушал някой концерт, определен мотив продължава да звучи в неговото съзнание още няколко часа след концерта, а по някога и повече време — до тогава, докато неговият потенциал отслабне и той премине в областта в която на съзнанието не може да го проследи.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост.
Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават. Този з. кон обяснява факта, че умствените движения у жената са по-бързи и интензивни и по-малко продължителни, отколкото у мъжа. Женската глава има сравнително по-малка ширина и по-голяма дължина от мъжката. Едно обяснение на тоя принцип може да се намери във факта, че една течност (в случая се касае за нервна течност), управлявана чрез един добре известен закон, минава по-бързо — при еднаква двигателна сила — през една тясна тръба или отвърстие, отколкото през широка тръба. VIII.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите.
Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност. Умствен: Проф. Толък Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола. Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите. Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние. Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент. В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз.
Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен. Без колебание, обаче, той оставил на страна предишните си науки и продължил да се посвещава на мисията си. Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг.
към текста >>

И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност.
Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки. Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка. Представените (фиг. 4 и фиг. 5) глави недостатъчно показват френологическите различия, които се опитахме да посочим. Физиогномически различия Чисто физиогномическото развитие на двата пола се различава толкова, колкото и френологическите им особености.
към текста >>

Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност.
В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски. Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина.
36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят. Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите.
В себе си, тайно, се запитват хилядите мислещи от всички земи: „защо ние трябва тъй да се разпаднем и да изгубим най-доброто, което придава цена на живота, и то тъкмо тогава, когато сме придобили опитност и мъдрост, които ни правят най-годни за живота? “ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси! Зовът на множеството е в начало винаги едно шепнене. Молитвата, желанието, молбата на масите е винаги тайнствено молене! Всеки се въздържа и стеснява да го довери на съседа си, бои се да не стане смешен ! Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание. И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват мечти и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др. Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля.
Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл. Правилното човешко общение е най-голяма гаранция за постигане щастие, здраве и успех. „Общение“ тука означава нещо, което отива по-далеко от физическа близост! Близко сме до мекото чрез интензивността, с която се занимаваме психически с него, пространственото разстояние от неговото тяло не играе в случая никаква роля. Който дълго време е бил свързан с някого от по-нискостоящо естество, не : може веднага да възпрепятства на вълните на духовното общение, които му се отправят От този източник по навик, Той трябва да забрави това общение, и никога не бива да си спомня за него, дори не и с неприязън. Само така той ще пререже невидимите телепатични жици и ще се освободи! Звучи ли това хладно, сурово, жестоко? Но какъв смисъл може да има за двама хора, да останат свързани в спомени, които вредят на едната или на двете страни? Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата!
към текста >>

Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност.
(Следва) __________________ 1) Списание „Факел“, год 1, 1919 год., ки.2. 2) „Свободное воспитанiе“, кн. IV, год. IV. 1910 год. Лев Толстой. Животът е сън1) Ние живеем в сън почти със същата интензивност, както в действителност. Паскал казва нейде, мисля, че, ако ние бихме могли да се виждаме на сън все в същото положение, тогаз когато то би се променяло в действителния живот, ние бихме смятали съня като реалност, а реалността като сън. Туй не е съвършено вярно. Реалността се различава от съня с туй, че тя е по-вярна. Но аз ще кажа другояче: ако ние не познавахме един по-реален живот от онзи на съня, ние бихме смятали съня като истинския живот и никога не бихме се съмнявали, че той не е истинския живот. Целия ни живот — от нашето рождение до нашата смърт — не е ли, с всичките му сънища, пак един сън, който ние взимаме за реалност?
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ .
Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично. Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Интензивността му се увеличаваше постепенно, съобразно с височината му, и простора на ореола му бе най-голям на 10° и 15° на север.
Пролетта и лятото на 1919 год. бяха твърде забележителни по броя и разнообразието на слънчевите явления, както и по количеството и измеренията на петната и взривовете му. Но, в тоя кипеж, двете най-очебийни прояви бяха ужасните изригвания на 29 май и 15 юли същата година. Първото от тях се появи още на 22 март, върху източния край на слънцето, на 35° звездна ширина и достигна до 13° на север от еклиптиката. Всяко от завръщанията на това пламтящо огнище бе наблюдавано, освен онова на 5 април. Интензивността му се увеличаваше постепенно, съобразно с височината му, и простора на ореола му бе най-голям на 10° и 15° на север. На 27 май то се показа простряно от 44° до 3° и се издигна на височина, достигаща на източния му край почти до 1,5 в околност. На следната заран, то бе една грамадна маса от преплетени течения, които изменяха постоянно цвета си, докато впоследствие се издигна в две колони наглед, започващи от 37° и 41°, които достигаха на височина 2'7 и образуваха по тоя начин една арка, прилична на венец. Големите изригвания на слънцето 29.V.1919 г. Заранта, на 29 май, арката се бе разпростряла по цялата слънчева еклиптика. В тоя момент, дължината й бе на едно протежение от -42° до +6°, а височината й достигаше на 4'5.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира.
Една искра може да разсипе цяла къща и много хора. По аналогичен начин хората сами си докарват страдания и нещастия, поради безумното и неопитно употребяване на своите умствени сили. Според свойството на нашите дневни сънища, ние натрупваме или злато или експлозивни вещества в нашата съдба. Колкото е по- дълбоко сънуването, колкото по-пълно е абстрахирането и вдълбочаването, толкова повече и по-интензивно може да действа умствената сила — хиляди мили далече. Всичко онова, което се наричат окултни сили и телепатия, се постига по този път. Всяка умствена картина би могла — представена със съответна интензивност — моментално да се материализира. В всякои човек тези сили съществуват в зародиш. Вярата е семето на всички чудеса! Но от това семе може да поникне било зло, било добро, От злото може да се развие едно дърво, във венеца на което всяка креслива, нещастна птица строи гнездото си. Нашата мрачна и замъглена фантазия е вярата в нещастието. Ние страдаме може би от незначително разстройство на някои орган; след един-два деня почваме да очакваме това разстройство.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Добрахме се до този общ закон, че всичките форми на стимула — механически, електрически, светлинни — причиняват закъсняване в растежа ; като се увеличава или продължава тяхната интензивност, може да се дойде до съвършено спиране или даже до едно противодействие.
Удължаването чрез физическото разширяване е много бързо, докато физиологическата промяна е бавна и трайна. Фигура 2-а представлява растежа на Scirpus Kysoor. Скоростта в една секунда, увеличена 10,000 пъти, е 91/2 м.м. значи, абсолютната скорост на растенето е=0 м.м, 00095. Ефект върху растежа от възбужданията. — Добрахме се до този общ закон, че всичките форми на стимула — механически, електрически, светлинни — причиняват закъсняване в растежа ; като се увеличава или продължава тяхната интензивност, може да се дойде до съвършено спиране или даже до едно противодействие. По отношение на радиациите, всичките (с изключение на червените и жълтите лъчи, които произвеждат фотосинтеза) изменят скоростта на растежа. Можах по този начин да впиша отговори на растения върху дългите вълни, употребявани в безжичния телеграф. Ефект на под минималните възбуждания Съвсем неочакван резултат се доби като се действаше раздразнително в под-минимална доза: резултата беше — ускоряване вместо закъснение от средните дози. Наблюдавах същите ефекти с електрически, светлинни и химически възбудителни агенти. Извънредно очебиен резултат дават известни отрови, които при нормални дози убиват растението, а в слаби количества го раздразняват извънредно много, и растенията буйно прокарват и цъфтят много по-скоро.
към текста >>

— В издирванията за ефекта от всичките възбудителни начини: механически, електрически, светлинни, дойдох до заключение, че те спират растежа или причиняват едно първоначално свиване ; когато интензивността на възбуждането се увеличава — ефекта се проявява във внезапно свиване, точно успоредно на двигателното набъбване, подложено на прякото възбуждане.
Пряк ефект от едно възбуждане. — В двигателното набъбване на мимозата възбуждането предизвиква внезапно намаляване на подутостта и на свиването на клетките. А що се отнася за спадането на подутостта, не се знае точно дали въпроса се касае за внезапно намаляване на озмотическото1) налягане на клетъчния сок, или пък на увеличението на проницаемостта на външната покривка. Ефектът от възбуждението на една растителна тъкан може, между това, да се познае, както вече го показах: 1) Чрез намаление на подутостта; 2) чрез свиването и падането на мимозовия лист; 3) чрез отрицателна електродвигателна промяна; 4) чрез промяна на електрическо съпротивление и 5)чрез забавяне скоростта на растежа. Продължителност на физиологическата реакция в органите при растежа и без растеж. — В издирванията за ефекта от всичките възбудителни начини: механически, електрически, светлинни, дойдох до заключение, че те спират растежа или причиняват едно първоначално свиване ; когато интензивността на възбуждането се увеличава — ефекта се проявява във внезапно свиване, точно успоредно на двигателното набъбване, подложено на прякото възбуждане. Това ще обясни, приликата на тропическите движения в органите, които растат, и в двигателните органи. Непряк ефект от възбуждението Когато възбудителят е поставен на известно разстояние от двигателната област или в време на растежа, получава се увеличаване на подутостта, разширение, ускоряване растежа, едно обтягане на мимозния лист, една положителна електро-двигателна промяна. Този ефект е особено видим в тъканите, полупроводници на възбужденията. Срещуположните ефекти на преките и непреките възбуждения се резюмират в следнята таблица: Пряко възбуждане Намаление на подутостта, свиване. Падане на листа на мимозата.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод.
Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление. Те постигат това като си служат с оранжевото течение, както посочихме по-горе. Зеленото е течение на индивидуализация. То представлява също и егоизма в всичките му форми.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му.
Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пророчески сънища, предсказвания, пророчески видения в чаши или огледала — всичко това доказваше интензивността на вътрешния й живот.
При все това, тя пак оставаше под магнетично влияние и заспиваше всеки седем дни. По-късно магнетичният сън я обхващаше след всеки седем седмици. Тя достигна да оставя в дълги промеждутъци в състояние на полусомнамбулизъм. Тя излизаше даже всред снега и под дъжда и се чувстваше по-добре на студа. Тя бе обзета до крайност от най-разнообразни духовни проявления. Пророчески сънища, предсказвания, пророчески видения в чаши или огледала — всичко това доказваше интензивността на вътрешния й живот. Така, тя видя веднъж в една чаша с вода, турена пред нея на масата, лицето на един човек, който влезе в стаята след половин час. По същия начин тя видя една каруца насочена към Е . . ., която не можеше да се види от мястото, дето тя стоеше. Тя описа каруцата, хората в нея, конете и пр., и след половина час каруцата пристигна. През същото време тя почна да се радва на второ зрение.
към текста >>

Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми.
Тия потици, които образуват една вселена, постоянстват и се проявяват във всемирни закони. Когато върховното съзнание се превъплъти за един нов космичен ден, ние знаем, че законът за прераждането ще се приложи в най-низшите части на вселената. Това е космичен закон, закон на природата. Ние констатираме неговата очевидност, когато изучваме планетите. Планетните духове или Елохим творят световете според образа, който виждат в божествената мисъл, образ, който им служи за родилка (матрица). Тогава те проектират мислите си върху тия центрове и създават въртежи, които, поради интензивността на вибрациите си и огромната бързина на обръщането си, привличат от безпределното пространство най-низшите частици, които ние наричаме атоми. Тия разпръснати маси от материя стават грамадни пламтящи кълба от газ, за изстудяването на които са нужни векове, за да могат да поддържат растителен и животински живот на своята повърхност. Световете, като човешките тела, имат своето рождение, детство и зрелост, а след това смърт и разрушение. Когато един свят трябва да умре, принципът на живота почва да се разпръсва в пространството. Той почва да търси нови центрове, в които би могъл да се прероди, и разрушението на напуснатия свят започва от жизнената сила. Атомите, които съставляват компактната маса на външния свят, се демагнетизират, откъсват се един от друг и се разпръсват окончателно в пространството, за да бъдат притеглени от нови, по-силни магнетични центрове, в които те се превъплътяват.
към текста >>

В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми.
Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество. Индивидуализираното съзнание не само се олицетворява постоянно през земния живот, но и едно тяло се преобразува изцяло, според мярката на разрушението на друго тяло. С други думи, то се преражда. Всеки седем години, според някой медицински школи, човешкото тяло претърпява пълна промяна2). Не е ли един начин за прераждане това постоянно подновяване на неговите атоми? В съгласие с интензивността на неговите трептения и според повдигането на мислите му, тялото притегля в себе си съответните атоми. Ако е притеглило вече едно физическо тяло, чудно ли е, че има сила да притегли друго? Фактът, че много хора не си спомнят миналото си съществуване, доказателство ли е против нашата теория? Ако е така, мнозинството хора не са живели между първата и третата си година от сегашния си живот, нито преди раждането си. Окултистите казват, че човек си спомня миналите си животи, когато неговият субективен ум контролира обективния му ум — и може да функционира през него — тъй като в субективния е складирана паметта на миналите опитности. Това, което ние наричаме „съзнание“, не е нищо друго освен тази памет, която ни предупреждава да не започваме пак предишните си грешки и глупости.
към текста >>

Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения.
На физическото поле (план), при известни условия, веществата се смесват, например, в един сифон с газообразна вода или в една гъба (сюнгер), напоена с вода, всяко вещество едно в друго заема същото пространство. Твърдата земя съдържа вода както в вътрешността си, така и отвън. Вън от земята се намира вода или пара на облаци, което не пречи нито на земята, нито на облаците да съдържат едновременно и въздух — газове — които съществуват и се разширяват далече в пространството. Прочее, нищо не се противопоставя на съществуването върху субективната страна на живота на форми и материи много по-тънки, които проникват нашата земя, нашата вода и нашите газове. Земята е опасана от тия тънки зони, прилични много на пръстените, които окръжават Сатурн, най-гъстите от които проникват нашата земя, а другите се разстаяват далеч в пространството, според своята разреденост и ръст. Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения. Нека си представим нашия свят като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн. Водата съответства на първия субективен план и не само обкръжава балата, но и я прониква. След това иде един атмосферен пояс около водата, който представлява втория субективен план, а по нататък се намира един етерен пояс, който образува третия субективен план. В тия различни кръгове именно живее човек между своите въплътявания, а в първия кръг, който прониква земята, идат душите или духовете на животните. Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения.
към текста >>

Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения.
Всеки от тия материални кръгове има различна материална гъстота, определена от изменчивата интензивност на своите трептения. Нека си представим нашия свят като една дупчеста вълнена бала, плуваща в един воден басейн. Водата съответства на първия субективен план и не само обкръжава балата, но и я прониква. След това иде един атмосферен пояс около водата, който представлява втория субективен план, а по нататък се намира един етерен пояс, който образува третия субективен план. В тия различни кръгове именно живее човек между своите въплътявания, а в първия кръг, който прониква земята, идат душите или духовете на животните. Според интензивността на своите трептения и на своето специфично тегло, човек е притеглен в единия или другия от тия вътрешни кръгове или кълба, които си съответстват и се хармонизират с личните му трептения. Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята. То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди.
към текста >>

Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя.
Субективните кръгове или кълба не служат, както мнозина мислят, за развитието на човека, но са места за почивка, дето той прави преглед на своите опитности и асимилира поуката, добита на земята. Човек не може да отиде отвъд фотосферата на тази земя, за да се въплъти върху други планети, както известни метафизици твърдят — но той отива поне до там, додето неговите трептения, които контролират специфичното му тегло, станат толкова силни и толкова божествени, че действието на закона за притеглянето да не може да го задържи по-дълго време върху земята или в субективните планове. които го обикалят. Понеже мислите на човека са причина на неговите трептения, едно лице, което е материално, чувствено и страстно, се намира, поради хармонията на неговите трептения, привлечено върху първия субективен план, дето стои свързано с земята. То не може да се издигне по-високо от едно кое и да е животно, а остава така в първия кръг, който обикаля и прониква материалния свят, додето се приготви да се прероди. Но в течение на еволюцията, според това, до колко умствеността на човека господства над неговите чувствания и субективният му ум се научава да контролира обективния, той се одухотворява, интензивността на неговите трептения се увеличава и когато дойде времето за почивка между въплътяваният, той се привлича в един кръг на сила на по-високи трептения и все повече се отдалечава от тази земя. Според теолозите, има само едно небе, но според окултистите, има няколко небеса. (Следва краят). _____________________________________________ 1) Вж. статии и съобщения на факти за прераждането в Всемирна Летопис год. I, кн.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло?
Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

тежести, а също тъй калориите топлина, развити вследствие взривовете на войната в един не свойствен на природата порядък и интензивност и ще видим, че в бойната зона са били струпани не по-малко от 10 билиони кг.
5) Едногодишни храни за добитъка по 3,000 кг. на глава 3,000,000,000 кг. 6) Гранатите, които са били изхвърлени, ако биха се събрали и от тях ако би могло да се изкове един прът 2 м. дебел в диаметър, то тоя прът би опасал земята през екватора като с един пръстен, а това би тежало около 10,000,000,000,000 кг. Да оставим на страна струпването на локомотиви, вагони и др. тежести, а също тъй калориите топлина, развити вследствие взривовете на войната в един не свойствен на природата порядък и интензивност и ще видим, че в бойната зона са били струпани не по-малко от 10 билиони кг. тежести или 1012. Какво, прочее, е отношението между тая тежест й намалената луна върху повърхността на земята? 1012 / 219 = 10,000,000,000,000 / 20,000,000,000,000,000,000 = 1 / 1,000,000 Нека да видим сега каква работа се извършва от земните приливи и отливи, за да разберем какво нещо представлява от себе си една милионна част от нея. Центъра на тежестта на двете небесни тела — земята и луната — който център в същност се върти около слънцето, се намира на около 1500 км. под земната повърхност, или, с други думи, намалената и допряна до земната повърхност луна, която все пак указва същото възмущение върху земята, измества центъра на тежестта на земята на едно разстояние от нейния сферически център: 6378-1500=4,878 км.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животът му беше живот на най-голяма интензивност.
В скулптурата — с групата „Христос“ (висока 9 метра) в салона на „Гьотеанум“. Той прояви творчество и в живописта: част от картините по стените и прозорците на „Гьотеанум“ са негови. Създаде и новото изкуство евритмия, Заключение Д-р Щайнер е творец в разните области на живота. Той е добър пример, как дълбокия вътрешен живот събужда творческите сили на душата. Друго нещо, което го отличава, е голямата му енергия. Животът му беше живот на най-голяма интензивност. Големи пречки срещаше по пътя си, но той ги преодоляваше с кураж. Главна пречка беше опожаряването на „Гьотеанум“ и клеветите против него от разни лагери, главно от представители на църквата и някои материалисти. Тези клевети бяха тъй плитки и абсурдни! Но затова пък той се радваше на любовта на своите ученици. Те ще продължат делото му.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност.
И а най-отдалечените части на земната атмосфера намираме действащи отвън на вътре, т. е. от периферията към центъра, малки електрически течения; това са тъй наречените вертикални течения на атмосферата. Физиката говори за електрическо поле във въздуха, което същевременно е и електропроводно. Тия две обстоятелства обуславят едно електрическо течение, което се движи отгоре надолу. Тия течения се движат непрекъснато, без да се знае откъде водят началото си силите, които ги предизвикват. Теоретически, след 10 минути вече силата на земното електрическо поле би трябвало да се намали с една десета, но по някакъв необясним начин — както е принуден да каже днешният изследовател — действащата в това поле сила остава неизменна по отношение на своята интензивност. Освен това, отправено към центъра, електрическо течение, в по-отдалечените пластове се проявява, действащ отвън навътре, един поток от лъчи, които са от същото естество като получените в безвъздушно пространство Рентгенови лъчи, тъй наречените гама-лъчи, получени при разпадането на радиевия атом. Наричат ги във физическата метеорология: проникващи високи лъчи. Те са открити едва преди неколко години и, според наблюденията, с увеличение на височината бързо увеличават силата си: на височина четири километра силата им е вече 10 пъти по-голяма от силата, с която действат на земната повърхност. Също така няколкократно се увеличава и електропроводността на вертикалното течение. И така, около земята, в земната атмосфера, действат електрически течения и лъчи; първите в атоина (корпускулярна) форма с негативен или позитивен характер (Бета и алфа лъчите при разпадането на радия), а вторите с непостижимо бързи люлеещи се движения като електричеството и подобни на рентгеновите или гама-лъчи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38078498840332