Търсене в текстове за 'Индианци'

Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците.

Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини. Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си. Седмата, Монголска подраса е дала най-много народи доживели до наше време. Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци. Към средата на Миоценовата епоха една катастрофа разкъсва Атлантида на 7 големи острови. От катастрофи, станали в края на Миоценовата епоха, от Атлантис останали само два грамадни острова, които потънали едва преди 200,000 години като останал само остров Посейдонис, който също потънал, някъде около 9,000 години преди Христа.
към текста >>

Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.

А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб.
към текста >>

Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце".

В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце". От там те минали океана „с особени лодки, с които старите дакоти са плавали със седмици и стигнали най-сетне до суша". Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада).
към текста >>

Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.

Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език".
към текста >>

Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много.

Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много.
Доктрините и методите му са подобни на онези, които има обикновеният спиритуален медиум, макар, за съжаление, да има много медиуми, които не са толкоз духовни и благодетелни. Друг прочут „лекар“, който достигна голяма слава, е Францис Шлатер, беден обущар, който емигрирал в Америка от Германия преди много години. Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла. Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си. Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много. През пребиванието си в Ратон, Ново-Мексико, той показал чудеса с постенето си. Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с вода, и пак си запазвал бодростта до край. Не рядко, той не ядял по цяла седмица. Шлатер бродел пеш през западните щати и територии, като произвеждал сензация, където се явявал, с чудните лечения и странната си, почти свръхчовешка личност. Францис Шлатер През 1896 год.
към текста >>