НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Според Ледбитър, тази форма на мисълта представлява „
изслушване
на молитвата“, т. е.
ключа на боите в поменатата вече книга, като закриваме намиращия се отдоле обяснителен текст. Веднага W. ни посочва същите бои, както и подпоручикът. W. бе твърде изненадан, когато му показахме картина 17 от книгата „Форми на мислите“. Той познава там синия конус, чиято основа се намираше на тавана.
Според Ледбитър, тази форма на мисълта представлява „
изслушване
на молитвата“, т. е.
молещия се чрез своето духовно възвисяване е построил един канал, една връзка с по-високите сфери на универсума (вселената). Чрез този канал се излива спиритуалната енергия на „Логос“. 4. Най-интересните експерименти ни се удадоха с г-жа инженер Р. Тази дама спада към най-сензитивните личности в смисъла на Райхенбах. Твърдя, казва Сурия, че нито наблюдателката, нито нейния съпруг е виждал по-рано книгата „Форми на мислите“: Щом г-н Ζ.
към текста >>
2.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез
изслушване
обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни.
— За мене, който бях отрицател на всичко мистично до 33 годишната си възраст, от преди 20 години е разрешен в положителен смисъл. Следователно, след 20 годишно спокойно, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба. Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея. В книжка I година II на „Всемирна Летопис“ под надслов: „Какво ще станем след смъртта“ от Буе де Вилие, е напечатана една преводна статия, в която доста правдиво и обширно е описан начина на умирането на човеците, събуждането на духовете и формиране на съзнанието им за новия духовен живот. Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир.
Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез
изслушване
обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни.
По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават.
към текста >>
3.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но са крайно нетърпеливи в
изслушване
на другите.
Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер. Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност. Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли.
Но са крайно нетърпеливи в
изслушване
на другите.
Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор.
към текста >>
4.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
заведено по жалбата на I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София и след
изслушването
на страните — адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител — съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. X.
11. 1926. Протокол София, 28 септември 1926 г. Върховният Административен съд, Общо събрание, в съдебното заседание на 28 септември 1926 г. в пълен състав и при участие на прокурора Ив. Киряков разгледа делото № 76 от 926 г.
заведено по жалбата на I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София и след
изслушването
на страните — адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител — съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. X.
1926 г. I Председател произнесе следното: Решение № 285 гр. София, 6 октомври 1928 г. В името на Негово Величество Борис Н Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид: Тъжителят — I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София — обжалва окръжното предписание под № 33168 от 26. XII. 1925 год., издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис“, орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев — дадени с окръжното му № 30006 от 13. XII.
към текста >>
НАГОРЕ