НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за
изправление
на обществените недъзи.
И тук е може би източникът на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите. Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре. Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.
Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за
изправление
на обществените недъзи.
Но тия методи си остават всъщност опитваните и старите, защото искат да се наложат, да коренят злото от вън. А истина е, че злото зло и насилието насилие ражда. Ние знаем, че злото няма да се ограничи лесно. То ще продължава дотогава, докогато продължава човешкото неведение върху основните въпроси на живота. – В света има изобилно от всичко за всички.
към текста >>
2.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за
изправление
, какво би могъл да му даде тоя свещеник?
И обратното е също вярно. Явява се въпросът: днес притежаваме ли тия методи? По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен. Ако напр.
днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за
изправление
, какво би могъл да му даде тоя свещеник?
Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна. Тук са необходими едни правилни методи, които биха могли да се приложат в дадения случай и да дадат необходимите резултати. Тия методи, обаче днес липсват.
към текста >>
3.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и
изправлението
ще възвърне своята чистота и прозрение.
Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това. Не може, обаче, резултатът да изпревари причината.
Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и
изправлението
ще възвърне своята чистота и прозрение.
Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци.
към текста >>
4.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното
изправление
на личността.
Социалните и международни противоречия, са отражения на личното противоречие. Какъвто е квасът, такова е и заквасеното. Каквито са личностите, такива са и групите, съставени от тези личности, такива са семействата и народите. Реалното в едно общество е личността. Следователно, къде е изхода от тези противоречия?
В разрешение на основното противоречие на личния живот, в индивидуалното
изправление
на личността.
В пробуждане комическото съзнание у всеки човек, в туй – всички какавиди да станат пеперуди, да се пробудят за свободния, щастливия и разумния живот в хармония с цялата природа, живот основан на великата и всеобхватна любов. Когато у човека се пробуди това велико съзнание и той се преобрази на пеперуда, т.е. ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот.
към текста >>
5.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А това
изправление
може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа.
Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят.
А това
изправление
може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
към текста >>
6.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за
изправление
на всички опущения и неправилности.
Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности.
Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за
изправление
на всички опущения и неправилности.
Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото.
към текста >>
7.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Прощаването е метод на
изправление
, с който си служат хората на новата култура.
Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие. След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо. Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим.
Прощаването е метод на
изправление
, с който си служат хората на новата култура.
Той е метод на силните, на умните и добрите хора. Който прощава, прави най-много за изправлението на света. Изменя ли се диамантът, ако се намира в тинята? Могат ли тежките условия да съкрушат човек с положителна вяра и любов към Бога?
към текста >>
Който прощава, прави най-много за
изправлението
на света.
Той не губи време и сили да търси възмездие. След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо. Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим. Прощаването е метод на изправление, с който си служат хората на новата култура. Той е метод на силните, на умните и добрите хора.
Който прощава, прави най-много за
изправлението
на света.
Изменя ли се диамантът, ако се намира в тинята? Могат ли тежките условия да съкрушат човек с положителна вяра и любов към Бога?
към текста >>
8.
ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното
изправление
на личността.
„Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Духа святаго", казва ап. Павел. Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието. Вечната и неутолима жажда на всяка душа тука на земята е свободата и безсмъртието. Вечният и неутолим стремеж на всяко общество, на всеки народ, на делото човечество е свобода и хармония. Както хор и оркестър не може да имаме, докато не подготвим хористи и музиканти, така и нова общественост не може да имаме, докато не създадем от себе си свободни, любещи и разумни човеци, които да живеят в правда, мир и радост.
Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното
изправление
на личността.
Защото какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Какъвто е отделният човек, такива ще бъдат и семейството, обществото, народът, човечеството. Да се преобрази обществото, ще рече първо да се преобрази отделната личност. Да се образува хор или оркестър, ще рече първо да се подготвят отделните хористи и музиканти да пеят и свирят. Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право.
към текста >>
9.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и
изправление
.
Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила.
Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и
изправление
.
След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество.
към текста >>
10.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние не трябва да чакаме
изправлението
на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално
изправление
и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне.
Силните хора според нас, са болни хора. Те изнасят напред идеите на своята личност и заявяват, че те могат да оправят света, но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и си мисли, че тя е някакъв фактор в света. Силата на човека седи в неговата разумност и тя прогресивно се увеличава и никога не отслабва, а се развива едновременно и в трите свята. Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно. А това е именно необходимо, това е великата ни задача в света, да се повдигнем в по-висока степен на развитие.
Ние не трябва да чакаме
изправлението
на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално
изправление
и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне.
Защото да чакаме оправянето на целия свят да стане, че тогава да се оправим и повдигнем ние, то би значело да чакаме или някой „силен човек“, който да оправи света или пък да чакаме Бог да оправи света по механически начин. Но нито едното може да стане, нито другото. Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа. Тогава ще настъпи денят на общочовешкото братство. Тогава ще влезем във връзка с по-напредналите същества, които също живеят на тази земя.
към текста >>
11.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единствено средство за
изправление
на погрешките, е духовното въздействие.
Братската задруга Братската задруга е новата форма на обществен живот. В нея частна собственост няма, и власт няма. В нея всичко е на всички, а властта е заменена с авторитета на един ръководител, комуто отделните членове доброволно и съзнателно са предоставили да ръководи общото дело. Братската задруга се създава отдолу, чрез свободното съглашение на отделните индивиди, а не отгоре, чрез наредби и закони. В Братската задруга насилие не съществува.
Единствено средство за
изправление
на погрешките, е духовното въздействие.
Любовта е гранитната основа на Братската задруга, тя изправя и поправя всичко. За Братската задруга са нужни хора с високо съзнание. Нужни са хора, който намират смисъла на живота си в това да служат, а не да господаруват. Те са истинските членове на Братската задруга, които създават хармонията и единството в нея. Братската задруга е един пчелен кошер, в който всеки отделен член всекидневно принася по нещо.
към текста >>
12.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прераждането е закон за
изправление
на човешкия порядък в света.
Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат. Тъмнината съществува, за да си почивате: ако може да ви се отворят очите, и видехте онова, което става по лицето на земята, вие не бихте спали. Затова Бог е затворил очите и ушите на хората, за да не виждат и да не чуват; и Бог се е заел с най-трудната работа - да приведе всичкия този безпорядък в порядък - защото в света съществуват два порядъка - човешки и Божествен. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Това е законът, който индусите наричат карма и прераждане.
Прераждането е закон за
изправление
на човешкия порядък в света.
В Божествения порядък няма прераждане. Защото в прераждането има закон - заспиване и пробуждане. Когато човек се преражда, като слиза от онзи свят, трябва да заспи. При сегашното състояние на Космоса, на един човек му трябват 45 години за да слезе от невидимия свят. След като човек влезе в невидимия свят, там започват да го приспиват; и взема им 45 години, за да го приспят; и като го приспят, пращат го на земята да се роди.
към текста >>
13.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Опитани са всички средства за
изправлението
на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: През огън! Из „Вечната поема“ (Auroro) Новото (N.) Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137) Телепатия и ясновидство (А. И. Манев) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Мишка и пчела (басня – Дядо Благо) ПРЕЗ ОГЪН!
Опитани са всички средства за
изправлението
на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ... Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано.
Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото. Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят. През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това. Светът е потънал в греха, в егоизма — себелюбието.
към текста >>
14.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без
изправление
на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме
изправление
и поправяне на обществото, и нашите околни.
За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става.
Без
изправление
на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме
изправление
и поправяне на обществото, и нашите околни.
Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз. По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли?
към текста >>
15.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е най-добрия метод за
изправление
на живота и за повдигане.
Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява. Злото в него е петна по дрехите му. Но те не са самия човек, Истинския човек е само онова благородното и възвишеното, което проявяваме. Ние знаем още, че Любовта е най-голямата сила в света, която разрешава всички противоречия.
Тя е най-добрия метод за
изправление
на живота и за повдигане.
Любовта е майка на доброто, и то е неделима от нея. Доброто е само нейно външно проявление. Любовта предполага разумност. Разумността е път, по който Любовта идва. Г. С.
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето
изправление
.
Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант. Честите обиди, които ни се нанасят, са едно условие да стенем добри алхимици. * Подозрението е болезнено състояние на чувствата. Който започне да не вярва на своите подозрения, той скоро ще се освободи от тази болест. Който подозира, той вижда себе си в подозрението.
Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето
изправление
.
* Ние познаваме до къде сме достигнали в знанието, силата и любовта по това какви вътрешни отношения имаме с Бога и каква ни е обходата с хората, когато сме в тежки изпитания. * Както пчелата, като събира нектар, опрашва и цветовете, така и всяка стъпка на разумния и любещ човек носи благо за него и за всеки, с когото влезе в контакт. * Ако някой мисли, че е много учен, че заема високо обществено положение, а не е способен да се отзове на нуждите на страдащите и тъпче слабите, като мравки, този човек скоро ще разбере, че е градил къща на пясък. Ученият човек е крайно внимателен, скромен, отзивчив и владее знание и сили да помага. Г. Т.
към текста >>
17.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и
изправлението
на тия погрешни и у самите деца.
И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък.
Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и
изправлението
на тия погрешни и у самите деца.
Не е без значение вънкашното възпитание на децата. Естествено, то е необходимо и указва своето въздействие, но често пъти вънкашните методи, макар и най-добри, остават без последствие, ако не се употребят вътрешните — да бъдат най първо родителите такива, каквито искат да бъдат техните деца. Затова днес възпитанието на децата трябва да започне най-първо от съзнателното самовъзпитание на родителите и тогава ще има едно правилно разрешение на доста трудният днес въпрос за възпитанието на децата. Наклонността на младежите да пушат, да пият, да прахосват време, здраве и живот, да проявяват такива или онакива не добри навици, те са ги наследили като наклонности от своите родители, деди, па даже и прадеди. А също така всички изкуства, дарби и хубави качества те пак са ги приели като посети в мозъците им семена, които при съответните условия могат да се разрастват и дадат добри плодове, от своите родители и деди.
към текста >>
18.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти не можеш да си представиш, как ще се оправи, отде ще дойде това
изправление
на работата.
Като отиде у дома си. той намери сина си здрав и видя, че това време съответстваше на времето, което Христос каза. Както каза, така се изпълниха думите Му. Че ако ти не вярваш в онзи глас в себе си, в кого ще вярваш? Някой път ти си отчаян, но нещо дълбоко в тебе ти казва: Не бой се, ще се оправи тази работа, лесно ще се оправи.
Ти не можеш да си представиш, как ще се оправи, отде ще дойде това
изправление
на работата.
Представете си, че вие се намирате някъде, където има 35 градуса студ, и водата, всичко наоколо е замръзнало. Минава един човек край вас и ви казва: След три часа вие ще имате вода. — А, след три часа? Това е невъзможно. Отде ще се вземе тази вода?
към текста >>
19.
 
-
Всичките раждания и пререждания, на които тя е подложена, то е един закон за
изправление
на онова далечно минало престъпление, за нарушението на един Божи закон.
То е мъжкото престъпление в света. Благородството на Адама ето къде е. Седи той и като видя, че тя направи една погрешка, той каза: Без нея в рая не мога да остана, безмаслен е животът ми. Сега аз искам да примиря противоречията. В жената се заражда едно чувство да поправи своята грешка.
Всичките раждания и пререждания, на които тя е подложена, то е един закон за
изправление
на онова далечно минало престъпление, за нарушението на един Божи закон.
Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия. Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята, така е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е там, дето няма място за лоши мисли.
към текста >>
20.
 
-
— За
изправление
.
Нека се разберем добре. За съвременните хора аз имам особено мнение. Ние живеем на земята, но ние сме изпратени тук на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщения нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди. С милиони години ние се возим и не знаем защо сме дошли на заточение.
— За
изправление
.
Тия заточените хора тук разрешават важните въпроси в света —как е създаден света. Ние търсим свободата, но не сме свободен. Запример, цялата земя принадлежи Господа. В човешкия порядък, всяка държава има малка земица, турила граница, седи защищава я. Всички народи разделили Божественото, всеки го окупирал и казва: Това е мое.
към текста >>
Тук, на земята, са изпратени всичките хора на
изправление
.
В човешкия порядък, всяка държава има малка земица, турила граница, седи защищава я. Всички народи разделили Божественото, всеки го окупирал и казва: Това е мое. Питам: Ако един ден земята влезе в слънцето, къде ще остане България? Къде ще бъдат и останалите държави? Всички ще се разтопят.
Тук, на земята, са изпратени всичките хора на
изправление
.
Кой откъдето направи някоя погрешка, изпращат го тук. Ако някой е направил някаква система, и е допуснал някакво опущение, пращат го на земята да учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само, като един роман.
към текста >>
21.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сегашното положение на човечеството.— Методи за
изправлението
му — Бъдещето което предстои.
от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15. Поправка Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X.
Сегашното положение на човечеството.— Методи за
изправлението
му — Бъдещето което предстои.
2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така, откъм Сърбия се предвижда
изправление
на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд.
Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения.
Така, откъм Сърбия се предвижда
изправление
на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд.
Според това, предполагат, че проектираната бъдеща граница ще минава по височините между селата Гор. Криводол и Комщица, а следователно, сръбските дългобойни оръдия могат да владеят столицата, която, в такъв случай, би останал граничен град. Към Босилеград, известната медна мина би останала в територията на Сърбия, а гр. Кюстендил ще остане в един граничен ъгъл. Най-сетне, плодородната долина на гр.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сегашното положение на човечеството.— Методи за
изправлението
му — Бъдещето което предстои.
Списанието в PDF Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X.
Сегашното положение на човечеството.— Методи за
изправлението
му — Бъдещето което предстои.
2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III.
към текста >>
СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за
изправлението
му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува.
Съобщ. Т. Д. IV. Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина.
СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за
изправлението
му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува.
Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
към текста >>
Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за
изправление
на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за
изправление
на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за
изправление
, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали.
Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за
изправление
, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Туй влошаване се нарича криза. След всяка такава криза, организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно, онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря".
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Напусто отидоха всичките апели за лично
изправление
, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички.
Загадъчната къща в Братислава. 15. Книжнина УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО Неговата същност — Процесът на развитието Още преди две хиляди години се оповести на света от най-великия Учител на човечеството, Христос, учението за любовта и братството. Обаче, и тогава, и след като изминаха последните двадесет века, човечеството не разбра и, следователно, не приложи в живота си това единствено полезно и спасително учение. Индивидът продължава още да бъде роб на своите престъпни мисли и низши чувства, семейството и днес още е арена на животински страсти и постоянни раздори, обществото се разпокъсва от взаимни вражди и гонения и народите още воюват помежду си, унищожават се, ограбват се и се израждат. Духат на разрушението вилнее непрекъснато по цялото земно кълбо.
Напусто отидоха всичките апели за лично
изправление
, за общо благо, за „социална солидарност“ и .социална правда“, за разбирателство, всеопрощение и мир между всички.
И след Христа се появиха мнозина, които продължиха и продължават неговите проповеди, като изпълняват по тоя начин своята велика мисия, но и техният глас остана, поне досега, глас, който звучи в пустиня. Два фрапантни примери само ще цитираме, за да се убедят четците ни, как потъналото в мрак и разврат човечество реагира против божественото учение за любовта и братството. Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Индивидуалното
изправление
на личността е основата на всяко възпитание.
Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример.
Индивидуалното
изправление
на личността е основата на всяко възпитание.
Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото. Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота.
към текста >>
НАГОРЕ