Търсене в текстове за 'Иго'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 173 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие.
За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен. На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен.
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма.
Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
към текста >>

3. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.
към текста >>

Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго.
Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля. Но все пак неговото състояние се намира в тясна зависимост от чувствата, които той подържа в себе си. Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно. И обратно: всички отрицателни чувства като гняв, егоизъм и пр.
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. „Орфей" – месечно списание за окултизъм, книжнина, изкуство и духовен живот. г. I, кн. 6. Редакция ул. „Странджа" 44, София. 2. „Свободно общество" — месечник за свободно разбиране на живота г.
към текста >>

5. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам".
А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
към текста >>

— да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам!
И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти – те още не са засвирили! — да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капелмайстор и да се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне когато Божият Дух възвести „Мир вам! "
към текста >>

6. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл.
И ако да ни се струва, че материално задоволяване и външни, съставени от хората норми, биха преобразили техния живот, ние се заблуждаваме, защото съществуват и други фактори. Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи. Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси. Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг. Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат. И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
към текста >>

Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро.
Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг. Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат. И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват.
към текста >>

Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>

7. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение.
– На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени. Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение. Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В. Б. Братство. И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре!
към текста >>

Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!..
сдружение, като преди всичко имахме в предвид правите пътеки, допустими при този живот, затова нашата беседа се обагри малко тъмно. Старите грешки не трябва да се повтарят, защото често пъти големият ентусиазъм и несериозното отнасяне, към този въпрос, води до разочарование и криви заключения. А колкото за другата, положителната страна на живота в бр. сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество. В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача. Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост!
" Предоставяме този въпрос на всички „безбожни", на „идолопоклонниците", които си измислят своя бог. Ала съмнявам се, че Бог ще чуй онзи, който иска да го измисли. Ние знаем, че Бог не отговаря никому, който туря „бог" в питането си... Ние знаем, че живия Бог се отвръща от врявата на въпръшателите (просителите) си. Защото научите ли се да слушате това, което Бог говори, вие ще започнете да възприемате вашия Бог... А за това е нужна тишина! Всичко творящо пребъдва в тишина. И ти трябва в тебе самия да приготвиш едно място за тишината, за да ти стане твоя жив Бог приятел и гост! Към велика тишина ще поведат душата ти тия думи. От човека ти трябва да стигнеш до Бога – иначе Бог ще остане чужденец вовеки! Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог... Не с питане ще узнаеш своя Бог, защото и в най-тихия въпрос шуми вече съмнението... Ти ще намериш своя Бог само в най-дълбока тишина – очистен чрез страданието, което си превъзмогнал — във волята за радост. От ония, които кретащи по погрешни пътища крещят по Бога от угнетено сърце, отвръщай се съзнателно! Че иначе ти нивга не ще намериш дълбоката тишина.
към текста >>

9. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа.
Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души.
към текста >>

Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното.
А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой.
към текста >>

10. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.
3 и 4 стр. Изход 24 гл. 4 стр.). За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос. Тия данни, ако и да представляват до известна степен само външна страна, все пак ще послужат за изяснение на вътрешната страна на въпроса. Знайно е, че слънчевия лъч, разложен посредством призма, дава седем цвята видими, а именно: червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и морав и още два вида, невидими за човешкото око: инфрачервените и ултравиолетовите лъчи. Тия последните обаче, са видими за някои животни, напр. мравките. Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н.
към текста >>

Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи.
Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби. Дори определя синьото – индиго, като цвят, спомагащ при музикалните проучвания, а ясно-синият цвят – при литературните работи. Трябва да се подчертае терапевтичното значение на сините лъчи и от друга гледна точка. Действувайки успокоително върху нервната система на един болен, дава се възможност на организма да се справи по-лесно с болестния процес в него и ще се улесни по тоя начин приложението и на други терапевтични указания, които евентуално биха били предприети. Относно жълтия цвят, данните почват да стават още по-оскъдни. Неговото влияние се отнася да един орган, по-малко удобен за експерименти. Но все пак от онова, което се знае, може да се заключи за неговото извънредно укрепително действие върху централната нервна система.
към текста >>

11. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя Първоизточник – Бога.
И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат. Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е любовта. Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите. Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя Първоизточник – Бога.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания, вестници и книги: 1. Орфей, год. I, брой 6. 2. Витлеемска звезда, год. III, брой 20-22 3. Възраждане, год.
към текста >>

13. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо.
Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести.
към текста >>

Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека.
В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило.
към текста >>

Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас.
Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание. С кои други нови идейни движения имаме допирни точки Това са до известна степен: теософи, толстоисти, анархисти и протестанти. Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни. Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието. Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то.
към текста >>

14. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина.
Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?...
към текста >>

15. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз.
То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата. Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме?
към текста >>

Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират.
Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени.
към текста >>

16. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното.
Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен.
Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове.
Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет. Всичко това – книги, религиозни и философски системи, светилища – са само подготовка, необходими външни условия, почва за онова живо семе, което никне вътре в нас, за да порасне и върже плод.
към текста >>

17. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло.
Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не. Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава.
към текста >>

За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр.
към текста >>

18. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания и вестници: 1.
КНИГОПИС Получиха се в редакцията следните списания и вестници: 1. Възраждане Списание за живота в светлината на разума и любовта. 2. Свободно общество Месечник на свободното разбиране на живота. 3. Наука и разум Списание за обнова на живота. 4. Южни зари Литературно обществено списание. 5. Свобода Седмичен вестник за обнова на живота. 6.
към текста >>

19. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване.
Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
към текста >>

20. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др. Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св.
към текста >>

В Перигопулово играят в огъня и на св.
Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания.
към текста >>

21. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.
и M.C. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга. Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII по реда на зодиакалните знаци. Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд. Изобщо, съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Srreet Е. С.
към текста >>

Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W.
Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 резена или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга. Те представят 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII по реда на зодиакалните знаци. Това разпределение става по различни методи с помощта на доста сложни сферично-тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд. Изобщо, съставянето на небесна карта за един определен момент и място на земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10-11 Red. Lion Court, Fleet Srreet Е. С. 4) * Фигурата, която даваме тук, ни дава един лек, графичен изглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год.
към текста >>

4-о Тригон – ъгловото им разстояние е 120° .
и сек.), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние. 2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт). 4-о Тригон – ъгловото им разстояние е 120° . 5-о Секстил – ъгл. разст. е 60°. б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е.
към текста >>

Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''.
е 60°. б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е. аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най-много 10°). Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология. След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в началото задача – нещо което ще сторим в следващия брой на списанието.
към текста >>

22. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя.
Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа. Истината се облича в одеяние, което ù приготвя живота, всекидневният живот на хората, защото чрез живота се учи човекът и там, в неговата арена се изявява тя. Това, което е потребно за живота не всякога го приказват много учените, ония, на които думите са тежки, скъпи, ония, които ги слуша голямо множество и за които се приказва надалече. Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите.
към текста >>

23. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна.
към текста >>

Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата.
Детето може да се радва на млякото на своята майка, но то не знае как това мляко става, как се придобива. То мисли, че това мляко винаги ще извира от гърдите на майката. Но за негово чудо, след 1 година млякото престава. И тогава заставят малкото дете да дъвче и то се намира в ново чудо. Най-първо му дават хубави сочни плодове и то пак се радва, но един ден, когато майка му и баща му осиромашеят и му дадат сухите корици, щастието изчезва. Така и съвременните хора, за които природата като разумна майка е приготвила своите блага, често си играят с тях и ги наричат условия, среда, щастлив случай, облагоприятствуване от съдбата. И човек мисли, че с тия изрази е обяснил напълно действията на природата и е вникнал в нейните вътрешни намерения. Но той се мами. И за това, тия изяснения някой път довеждат индивида в стълкновение със самия живот. Напр. ако едно дете изисква да сучи 10 пъти на ден, то ще срещне противодействие. И когато хората изискват от природата повече, отколкото им е позволено, те всякога срещат отказ, който се изявява посредством нещастието.
към текста >>

24. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дънов Истинският живот сега се приготовлява.
Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура. Това е и мисията на окултизма. „Вие още не сте живели” казва г. Дънов Истинският живот сега се приготовлява. ИЗУЧАВАНЕ ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА „Земледелецът който оре и сее житото, трябва да знае времето, когато требва да се сее, требва да знае, как да се оре, трябва да знае и да избере мястото". „Аз казвам една истина. Опитайте я. Аз ви показвам една семка. Посейте я".
към текста >>

25. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток.
Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато. За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и духовно естество. Сън! Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път. Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса.
към текста >>

Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той?
Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път. Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса. Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта. Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота. Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата.
към текста >>

26. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор.
Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф! " и сетне казвали: „Св. Пантилей ме фати, та рекох тоя лаф" или „св. Костадин ме фати".
към текста >>

27. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж.
Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
към текста >>

Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18).
Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
към текста >>

При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр.
[1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
към текста >>

28. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение.
Учителя Всеки е слушал музика и всеки обича музиката. Но попитайте го защо я обича, той ще вдигне рамене и ще каже: не знам. Всеки отговор, който би си дал човек, ще бъде непълен, хипотетичен и несигурен. Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа. И всяка дума на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята. Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева.
Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та. Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп. „Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета.
към текста >>

30. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

" Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди.
Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко. И повечето хора остават там: те получават своето духовно наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят. Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота.
към текста >>

31. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба".
към текста >>

Цена 9 лева. Книгоизд.
Социалният дарвинизъм, от А. Лория. С уводна бележка за автора от Ренне Вормс. Цена 9 лева. 14. Източниците на песимизма, от Ферд. Брюментиер. С портрет и уводна бележка за автора. Цена 9 лева. Книгоизд. „Акация", ул. Софрони, 123, София. 15. Спорт и Хигиена, от професор Пагел и др. с предговор от проф. Крауз. Превела Ж.
към текста >>

32. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Приготви се за това.
Сега обаче животинството царува в света, насилници и демони вилнеят в света. Хората днес приличат на животни. Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че демоните го притискат. Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това. Аз ще обновя света. Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с любов и мир за да продължи Божието царство вечно. Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит.
към текста >>

33. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници.
Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света.
към текста >>

Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света.
Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.
към текста >>

34. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга.
Възпитателният метод „Монтесори”. Лили Рубичек, директор на видното училище „Монтесори" дава в едно виенско списание основните начала на това училище и възпитанието в него. Гениалната възпитателка Мария Монтесори си поставя за цел да събуди у детето самодейност и самостоятелност. Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката.
към текста >>

35. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък.
към текста >>

Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия.
После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят. На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.). Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците. Даровете се разделят на толкова купа, колкото са русалците. *) Бележка на редакцията.
към текста >>

36. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно.
Зачева буря в другото море. Като от вдън вселената донасят рев една след друга заморени вълни. Като ранен гигант рее и мята се безкрайното море и трясък на мълния прерязва оловното небе. Дали не е усещал някой бурята в морето на душата си? Колцина сте вие, на които се не свива мръщина на челото през тая буря. Като, че на две се разделят водите там и като че настъпват сетните мигове пред нещо невидяно и страшно. Човекът става. Забива ходила в златистия пясък и гласът му политва в далечината: „Море, синкаво-зелена шир, размятала вълни на буря. Какво ли струва твоя рев пред бурите, що имам сам в душата си? Ще може ли твоята страхотна дълбина да погълне една въздишка, един поне стон на бурята в моя собствен океан! " Морето, синкаво-зелено, тръпне мълчешком.
към текста >>

Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред.
Неговата чиста светлина ще ми потрябва в нощта, когато облаци на съмнение ще скрият усмивката на далечните звезди. * * * IV. ЗЛАТНАТА СТРАНА Може да срещнеш някъде малък кът, който да има хубостта на цялата природа. Аз видях една чудна страна. Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак.
към текста >>

37. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето.
Там се държат често курсове с практически характер, като се разяснява учението. Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи.
към текста >>

Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр. лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението.
към текста >>

38. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена.
Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа.
към текста >>

39. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне.
И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула.
към текста >>

Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук".
и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
към текста >>

Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни.
Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница. -------------------------------------------------------------------------------------------------- И след няколко дни той видя верига поклонници да се нижат в пустинята на път към неговото отшелие. Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия гроб, в който лежеше тялото на Серафиа. Не мина много и той се пресели отвъд. Поклонници изпълниха неговия завет — заровиха тялото му редом с тялото на блудницата.
към текста >>

40. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота.
През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час. Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
към текста >>

41. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания.
„Ла Воал д'Изис”, чиито два последни броя са специално посветени на астрологията) Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което слънцето е индуктор, а планетите – приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на едни планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг, вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи променят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване.
към текста >>

Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на.
Следователно, проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея.
към текста >>

42. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”.
статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум. Библиотека „Гьотеанум" е издала тази нова книга, която съдържа 80 страници и е снабдена с 5 рисунки в текста и 2 таблици. Ето какво се говори в поканата за тази книга: „Че във всеки жив организъм има взаимодействие между физичното тяло и един друг член, който не е от материален характер, но който обаче проявява своето действие в жизнените явления - това е истина, която е била изказвана винаги отново и отново от най-старите времена на човешкото знание. Днес, служейки си с терминология, пригодена към днешното съзнание, можем да го наречем „тяло на строителните сили”. За възкръсването на знанието за това тяло не е достатъчен един теоретически поход против материализма. Това може да стане само чрез непосредствено изследване без предубеждение на самия живот. Важното е в това, че всеки организъм притежава определено строително тяло. Всеки вид си има следователно особено „тяло на строителните сили", различно от това на другите. Сега е важно, проблемът „механизъм и организъм" да се разреши чрез действителните резултати на експерименталното изследване".
към текста >>

43. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ние трябва да приготвим своите нови мехове.
Наистина, разсъждения на стари мехове. Ако човек се спре само по пет минути на ден да мисли върху учението на Христа, ако се спре да помисли малко върху притчата за Новото Вино, ако се спре да помисли за Великия Лозар на Живота, ако отправи своята мисъл към всички разумни и добри хора на земята, в които кипи Новото Вино и които безспирно работят, ще види приложимо ли е туй учение или не. Ще види какъв обновителен процес ще произведе за него това Ново Вино. Ала да мисли живо, със своя мисъл, да чувствува със свое чувство, оставил за един миг настрана старото вино на старите мехове! Сега Живата Природа твори Ново Вино. И ние трябва да приготвим своите нови мехове. Ония, които мислят, че могат да преживеят със своите стари схващания при новите условия – горко се лъжат! В природата съществува един непрекъснат, пластичен прогрес, един жив, нескончаем подем. Ново Вино в нови мехове – това вещае Новото Учение.
към текста >>

44. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар.
Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече! Като светло, синкаво око, пълно с тайна трепкаш сред безчисления рой на звездите и погледът ми дири твоя тънък лъч, що се пронизва до душата ми.
към текста >>

Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята.
Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта. Смъртта е само миг в безкрая на живота!
към текста >>

45. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление.
Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези. Разумният живот не трябва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! С това не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна Всяка една теория и хипотеза може да води към известна истина, но това е само едно приготовление. Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота".
към текста >>

За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си.
Кога ще дойде Христос? Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси.
към текста >>

Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна.
Когато престанете да вярвате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме синове на Бога, изпратени на земята да му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване какво нещо е да бъде син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува целия си живот за Бога Живаго, и каквото да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси. Когато Господ възкръсне във всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат враговете Му.
към текста >>

46. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

* * * Левент Иван във село Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен.
Попросил се, но Беят твърд и строг. На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни. И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся! „Сега върви, със своите се виж, „И в срок пред мен да се явиш! ' И махнал му с глава и очи – На „добър път" да го насочи. * * * Левент Иван във село Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен. У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!! И горък той така и не видял, Кога и как – за пътя закъснял. * * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей.
към текста >>

47. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

„В страната набелите лилии”, покойният вече Григори Петров, е оставил всичките си ръкописи на своя ученик и приятел Д.Божков да ги преведе и издаде най-напред на български.
СБРАТРЕНИ – чешко художествено списание. 15. ЗЕМЯ – месечно списание Стара Загора, книжка 4, септември 1923 г. 16. МИНИАТЮРНА БИБЛИОТЕКА №1 „Тайната на Паганини”; издателство „Аврора” София, „Веслец” 21. 17. НОВИ КНИГИ. Приятно ни е да отбележим, че авторът на кн. „В страната набелите лилии”, покойният вече Григори Петров, е оставил всичките си ръкописи на своя ученик и приятел Д.Божков да ги преведе и издаде най-напред на български. Това е голяма духовна придобивка за България. Вече били дадени за печат четири книги: 1. Завет към българската младеж 2. Философия на труда. 3. Женският въпрос. 4.
към текста >>

48. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина.
Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес. За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека. Това особено ясно се подчертава от нашето време. Втората половина на изтеклия XIX и началото на настоящия XX век са епоха на науката, а оттам и епоха на крайния интелектуализъм и механизация на живота. Днес за всекиго всичко като че ли е пресметнато, претеглено, предвидено и животът функционира подобно голяма машина. Мнозина се възхитиха и продължават да се възхищават и възпяват външната страна на днешната култура... ...Но, ред признаци вече, свидетелствуват, че стихията на това възхищение преминава... Защо? На историческите причини ние тука нямаме възможност да се спираме, но психологическите са ясни. Днешният човек е чрезмерно умен и съобразителен, но и чрезмерно нервен, изморен и егоист. Науката направи човека учен, създаде му удобства, но пренебрегна неговите чувства, неговото сърце и не го направи по-добър. Това положение, разбира се, не може да отиде до край.
към текста >>

49. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Заради тях Той пощадил града Сигор.
За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината. --------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>

50. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?
Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията!
към текста >>

51. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То търси само себе си в другиго.
Тя познава този кът, където съм аз, просто заради това, защото този кът е един за себе си, въпреки видимото противоречие на нещата, съдържащи се в самия факт на съществуванието на този кът. Нейното познание за едно дърво е това за едно Единство, което ù изглежда под форма на дърво. Това Единство в мен е творческо. Неговите творби са едно развлечение, с посредството на което то изразява един идеал на единство в своите безкрайно различни проявления: такива са неговите картини, неговите поеми, неговата музика – творби, в които то намира радост, единствено за това, че тези последните, му разкриват съвършените форми на едно единство, което им е присъщо. Това единство, което е в мен, търси не само единството в познанието за неговото постигане, но то твори също образи на единство за свое удоволствие и то се стреми към пълното осъществяване на единението в обичта. То търси само себе си в другиго. Това е един факт, който би бил абсурден, ако силата на неговата истинност не го правеше действителен. В обичта ние намираме една радост, която е върховна, защото тя е върховната истина. Ето защо се казва в Упанишадите, че „адветам е анантам" - „Единството е Безкрай", че „адветам е анандам" – „Единството е обич". Да се даде съвършен израз на Безкрая чрез хармонията на множеството, на Единството и Обичта, чрез самопожертвуването, е обект на нашия индивидуален живот и този на нашето общество. (следва)
към текста >>

52. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1.
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4. Един апарат, възприемащ вълни между 4-10 метра. Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите.
към текста >>

53. Съдържание на бр. 1 Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички са издания на Книгоиздателство „Акация" - София, ул.
От Класическо четиво. №4 Омар Хаям - Рубаят. Сто и четиридесет и четири четиристишия. Преведени от Николай Райнов, предговор от преводача: Омар Хаям и суфите. Цена 10 лв. Всички са издания на Книгоиздателство „Акация" - София, ул. „Витошка”, 21 – Денкоглу.
към текста >>

54. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница.
Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел. Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии. Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел. Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай.
към текста >>

55. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички са издания на Книгоиздателство „Акация", София, ул.
Живот, истина, творчество – Д-р К. Гълъбов 6 лева. 3. Ян Хус - Проф. М. Филипов. Цена 10 лева. Всички са издания на Книгоиздателство „Акация", София, ул. Витошка 21 - Денкоглу. 4. Излезе от печат книгата на М. Метерлинк - Мъдрост и Съдба, преведена от Ст. Георгиев. 5. Учителска мисъл, г.ІІІ, кн 6 6.
към текста >>

56. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет.
Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня. И Земру с уплаха видя разни чудовища, грозни и безобразни, как полетяха в огъня – и затвори очи.
към текста >>

Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява.
Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
към текста >>

Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък.
Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията. Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Скъпоценни камъни, с които Господ ще накичи главите на своите деца. Те плачат и викат сега: „Защо е това голямо нещастие, което ме сполетя? ” В бъдеще то ще е един елмаз, който ще грее на твоята глава или на главата на твоите ближни.
към текста >>

57. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А това е само скица, приготовление.
Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим.
към текста >>

58. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства.
Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията.
към текста >>

59. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че лъчите на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск.
Индуциращият корен поставил в хоризонтална тръбичка. Двата корена излизали на 4-5 милиметра от тръбичките. Върхът на индуциращия корен бил на разстояние 1.5-2, а в някои случаи на 3-5 милиметра от индуцирания корен. Върхът на първия сочел право към централния цилиндър на индуцирания корен и то на един милиметър по-горе от върха му. Опитът траял 3-4 часа През цялото време на опита се бдяло непрекъснато и в случай на нужда се регулирало положението на корените с витлата. Резултатът от опита бил положителен: доказало се, че лъчите на индуциращия корен оказват влияние върху другия: на индуцираната страна в приготвените микроск. препарати микозните фигури били 99, 96, 96, 103 и пр., а на противната страна: 73, 75, 78, 76. От този и от множество други опити се видяло, че действието на тези лъчи е в известни граници: увеличават броя на митозните фигури с 22-50 на сто. Откритието на Гурвич било потвърдено и разширено от асистента му д-р Равин. Има няколко вида индукция: 1) хомоиндукция (когато индуцираното и индуциращото растения са от един вид, напр. лук върху лук); 2 хетероиндукция, напр.
към текста >>

Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник.
ЛЪЧИТЕ МИНАВАТ ПРЕЗ ЦЕНТРАЛНИЯ ЦИЛИНДЪР НА КОРЕНА От множество опити Гурвич установил, че лъчите минават не през цялата коренова дебелина, а само през централния цилиндър. При това тези лъчи не са строго паралелни, но съвсем слабо дивергентни. Диаметърът на снопа лъчи е много малък – около 70 микрона[2]. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА НИНА И ЛИДИЯ ГУРВИЧ ВЪРХУ ИЗТОЧНИКА НА ЛЪЧИТE Нина Гурвич опитала действието на упойката (наркозата) върху луковите корени. Употребен бил 0'5 процентов разтвор на хлорал-хидрат. Понеже упойката намалява жизнените функции до минимум, то тя е била пригодно средство за уясняване, дали кореновият връх е източник на лъчите, или само техен проводник. В последния случай източника би трябвало да се търси по-горе, напр. в луковицата. Корените престояли 15-18 часа в тръби, пълни от 1/5 на сто хлорал-хидрат. След туй с тия корени бил направен опит да се индуцират други корени. Опитът сполучил: в индуцирания корен се забелязало действието на тези лъчи (т.е.
към текста >>

Как е приготвил той обстановка за опитите си?
ботаниците Унгер и Ендлихер, анатомистите Пергер и Натерер, видният пътешественик Кочи и пр. На някои от опитите му присъствувал и прочутия шведски химик Берцелиус. Най-важното съчинение на Райхенбах е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода" – (1854-55). Той бил на времето си забравен поради материалистичната вълна през онази епоха, но благодарение откритието на рентгеновите лъчи си спомниха за него (сензитивите виждат през непрозрачни предмети), също благодарение и на френските изследователи, които по съвсем други методи дойдоха до същите факти. Сега съчиненията му се преиздадоха и всички изследователи в тая област внимателно ги изучават. Как е приготвил той обстановка за опитите си? Най-важно е приготовление на тъмна стая. Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими. Врати двойни. Между двете врати спуснати килими, а долу между пода и вратите – възглавници. Така се приготвят наред три стаи и се взема средната.
към текста >>

Най-важно е приготовление на тъмна стая.
На някои от опитите му присъствувал и прочутия шведски химик Берцелиус. Най-важното съчинение на Райхенбах е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода" – (1854-55). Той бил на времето си забравен поради материалистичната вълна през онази епоха, но благодарение откритието на рентгеновите лъчи си спомниха за него (сензитивите виждат през непрозрачни предмети), също благодарение и на френските изследователи, които по съвсем други методи дойдоха до същите факти. Сега съчиненията му се преиздадоха и всички изследователи в тая област внимателно ги изучават. Как е приготвил той обстановка за опитите си? Най-важно е приготовление на тъмна стая. Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими. Врати двойни. Между двете врати спуснати килими, а долу между пода и вратите – възглавници. Така се приготвят наред три стаи и се взема средната. Ако високо сензитивен влезе в тази стая, след 5-10 минути ще почне да вижда одичната светлина, а крайно сензитивният – веднага; средно сензитивният – след изтичането на 2 – 3 часа и даже повече.
към текста >>

Така се приготвят наред три стаи и се взема средната.
Как е приготвил той обстановка за опитите си? Най-важно е приготовление на тъмна стая. Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими. Врати двойни. Между двете врати спуснати килими, а долу между пода и вратите – възглавници. Така се приготвят наред три стаи и се взема средната. Ако високо сензитивен влезе в тази стая, след 5-10 минути ще почне да вижда одичната светлина, а крайно сензитивният – веднага; средно сензитивният – след изтичането на 2 – 3 часа и даже повече. Сензитивен нарича Райхенбах този, който може да възприеме тези лъчи, т.е. при горните условия да вижда одичната светлина. Но разбира се, те имат и други възприятия, освен зрителни. Близо половината от хората са сензитиви, според Райхенбах.
към текста >>

60. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест.
към текста >>

Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес.
Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити. Но затова направих цяла низа от малките, вълшебни мигове на нявгашното време – те са моето богатство днес. Помниш ли лазурната усмивка на небето и възторжената песен на чучулигата, която потъваше в океана на небесния лазур! Тогава беше ранна пролет, пременена в бяло, като млада царица. Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето!
към текста >>

Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините.
Лежи строшено ралото, което браздеше черните пазви на земята. Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе. Нито едно зърно аз нямам от твоите накити, но цяла низа перли имам – нанизи от светлите блестящи часове на нявгашното време.
към текста >>

Тогава земята ще прибере в своите пазви земното и ако повдигналият се дух по стъпките на вечността ги понесе с себе си, тогава те са мигове от вечността...
Едни от тях тръгват в ранина за нея, а други още бродят като пилигрими из света... Ти си далече някъде. Нищо не остана, което да напомня за теб. Останаха само часовете на нявгашната радост, нанизани като светла низа. Дали са те от миража на земната измама? Ето как ще разбера: Ще чакам изгрева на „деня". Тогава земята ще прибере в своите пазви земното и ако повдигналият се дух по стъпките на вечността ги понесе с себе си, тогава те са мигове от вечността...
към текста >>

61. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>

62. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото.
Някъде, след дълга, тежка зима ще настъпи пролет, небето ще се проясни. Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм. Погледнете, там, където във вихрен бяг се носи нещо. Не чувате ли звън сред вихрите, не видите ли литналите бели знамена? Открийте ухото и сърцето си.
към текста >>

63. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив.
Витлеемска звезда 8. Свобода 9. в. Устрем 10. в. Борба 11. в. Евангелист 12. Нова книга - периодичен лист за книжовни новини - издава книгоиздателство Ив. Куюмджиев и Сие. София цар Самуил 42, София. Получиха се в редакцията: От Четиво „Наука и Живот”: № 26 Ал.Фуйе - Удоволствие и страдание. Предг. Ат. Илиев - Фуйе и съвременната психология.
към текста >>

Издава книгоиздателство „Възраждане", ул.
Валдорфско училище в Щутгард, Kanonenweg, 44. Това е една нова книга по педагогика. 2) „Да ядем ли месо? " от Д-р Келог, второ издание, цена 30 лв. стр. 180. Издава книгоиздателство „Възраждане", ул. „Бачо Киро", № 13, София. Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза.
към текста >>

64. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз виждам Него и никого другиго.
Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си. Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха. По-твърдо от гръмотевица, седалището на търсещия се покои над празното пространство. Оня който е вътре е и вън. Аз виждам Него и никого другиго. Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя. Тогава аз напуснах обреди и церемонии. Не се къпах вече в осветените води. Разбрах, че само аз бях безумен. Че всички около мене бяха здрави умом, и че аз само срамех умните люде.
към текста >>

65. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта.
Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се. С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти. Морето ще начене да говори. Ех, да знаехме неговият език!...
към текста >>

66. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили.
Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби.
към текста >>

67. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото.
Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние.
към текста >>

68. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света".
Да им известят ли, че „Новата Звезда" е едно Слънце, че на земята иде светъл празник - Божий Пратеник иде, който ще донесе великото Божие благословение на човечеството?! Но тогава всички хора ще се възрадват с небесна радост, ще се облекат в светли одежди, за да посрещнат Новото Слънце, което изгрява - Спасителят на човечеството. А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество".
към текста >>

69. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света.
– Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна. – Аз чувствам – отговори той – че вече е време за мен да се върна при моя слънчев Баща. – Това ваша светост не може да направи без да предизвика най-голямата тревога на своя народ, бързо се намеси Херхор. – Аз ще оставя на вас моя син Рамзес, който е лъв и орел в едно лице, – отговори господарят. И наистина, ако вие му се подчинявате, той ще приготви на Египет такава съдба, за каквато никой не е чул от началото на света. Светият Херхор и останалите свещеници изтръпнаха от такова обещание. Те знаеха, че кронпринцът е лъв и орел в едно лице, и че те трябва да му се подчиняват. Но те предпочитаха още дълги години да живее този вежлив господари, чието сърце беше пълно със състрадание, който беше като че ли северен вятър, който донася дъжд на полетата и разведрява хората. И затова всички като един човек паднаха на земята и стенейки, лежаха по коремите си, докато фараонът се съгласи да се подложи на лекуване. Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино.
към текста >>

Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си.
– Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва.
към текста >>

В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката.
– Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята.
към текста >>

На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой.
Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото.
към текста >>

70. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия.
към текста >>

71. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е приготвила разтвор от злато и сребро, разтвор от злато и калай.
Има връзка между земните метали и небесните тела. Тук изпъкват много интересни въпроси; как, напр. реагират земните вещества на един съвпад на Слънцето и Сатурн? Или как реагират те на едно слънчево затъмнение? Г-жа д-р Колиско се е постарала да покаже експериментално действията на слънчевото затъмнение на 27 юни 1927 година върху земните метали. Тя е приготвила разтвор от злато и сребро, разтвор от злато и калай. Тези разтвори били направени по метод от самата нея намерен. И тя е констатирала анормалности в тези разтвори поради затъмнението. Във време на затъмнението в разтворите царува безредие, хаос. Чак на 5 юли, т.е. една седмица след затъмнението разтворите стават отново нормални.
към текста >>

Нейният труд върху тези опити е издаден от книгоиздателството Orient – Occident – Verlag в Щтутгард и е снабден с рисунки, от които три цветни.
Тези разтвори били направени по метод от самата нея намерен. И тя е констатирала анормалности в тези разтвори поради затъмнението. Във време на затъмнението в разтворите царува безредие, хаос. Чак на 5 юли, т.е. една седмица след затъмнението разтворите стават отново нормални. Нейният труд върху тези опити е издаден от книгоиздателството Orient – Occident – Verlag в Щтутгард и е снабден с рисунки, от които три цветни. Тези опити не пораждат ли у астронома следните въпроси: Що действува между Слънцето и Луната, между Слънцето и Юпитер във време на затъмнението, преди и след него за да предизвика то безредие, слабост и особени реакции в земните вещества, (Г-жа Колиско е правила опити със злато, сребро и калай, те окултно съответствуват на Слънцето, Луната и Юпитер). ОКУЛТНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЕЛГИЯ. В Брюксел са организирани лекции върху окултните науки. Напр., г-ца Е. Врееде е говорила върху: „Зодиакалните знакове през вековете".
към текста >>

72. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Започва да излиза на есперанто библиотека „NOVA KULTURO”, която си е поставила за задача да издаде на есперанто някои от беседите на Учителя и по такъв начин да запознае света с основните принципи от учението на Всемирното Бяло Братство.
КНИГОПИС Започва да излиза на есперанто библиотека „NOVA KULTURO”, която си е поставила за задача да издаде на есперанто някои от беседите на Учителя и по такъв начин да запознае света с основните принципи от учението на Всемирното Бяло Братство. През първата си годишнина библиотеката ще даде следните номера: 1. La Alta Idealo (Високия Идеал) - беседа от Учителя П. Дънов, с предговори от писателката Мара Белчева и от Д-р К. Паскалев под заглавие „Новата Култура иде! " 2.
към текста >>

73. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят.
Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем. Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа.
към текста >>

74. ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>

75. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Получени са в редакцията ни следните книги и списания: „Зов от угарите" - стихове от Т. Драганов.
КНИГОПИС Получени са в редакцията ни следните книги и списания: „Зов от угарите" - стихове от Т. Драганов. Издание на библиотека "Родна лира" № 5. Доставя се и от администратора на списанието ни. Цена 10 лв. Свободно възпитание - Списание за педагогическа култура. год. VI кн.
към текста >>

76. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Получени са в редакцията ни следните книги и списания: 1.
КНИГОПИС Получени са в редакцията ни следните книги и списания: 1. За съдба дойдох - беседа от Учителя. Цена 5 лв. 2. Звезда - международен орган на „Ордена на Звездата на изток", което се печата на повечето европейски езици. 3. Нашето дете - списание за отглеждане и възпитание на децата, год. I. бр. 3.
към текста >>

77. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде.
Такава е опитността и на всички добри и разумни хора. Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина.
към текста >>

78. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
към текста >>

79. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата.
към текста >>

Жорес и Короленко за Толстоя — Книгоиздателство „Акация".
Занони — роман Булвер Литон – 100 лева. Получени са в редакцията ни следните книги и списания: Звезда — Орган на „Ордена на звездата на изток.“ брой 3 и 4. Нашето дете — брой 3, 4 и 5. Борба с алкохолизма — брой 4, 5 и 6. Наковалня — Редовно се получава. Жорес и Короленко за Толстоя — Книгоиздателство „Акация". Тръпки и гърчове на земята — Книгоиздателство „Акация“. Покровител на животните — кн. 3 Гьотеанум — немско окултно списание — редовно се получава Nova Кultura — брой 2.
към текста >>

Тръпки и гърчове на земята — Книгоиздателство „Акация“.
Получени са в редакцията ни следните книги и списания: Звезда — Орган на „Ордена на звездата на изток.“ брой 3 и 4. Нашето дете — брой 3, 4 и 5. Борба с алкохолизма — брой 4, 5 и 6. Наковалня — Редовно се получава. Жорес и Короленко за Толстоя — Книгоиздателство „Акация". Тръпки и гърчове на земята — Книгоиздателство „Акация“. Покровител на животните — кн. 3 Гьотеанум — немско окултно списание — редовно се получава Nova Кultura — брой 2.
към текста >>

80. Списанието PDF Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Книгопис 12.
Философия 7. Съзерцание - Орионо, 8. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann 9. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард 10. Вълк и Елен – Дядо Благо 11. Книгопис 12. Идеен преглед Зовем всички които смятат че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-широко разпространение като запишат поне още по един абонат, Продължава се подписката за записване за четвъртата годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", Годишен абонамент 60 лева. Редакция „Оборище" 24, София. ОТДЕЛНА КНИЖКА 7 ЛЕВА.
към текста >>

81. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества.
Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот.
към текста >>

Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън.
Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек.
към текста >>

82. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват.
В постъпките си действуват под влияние на каприз, по импулс, каквото им хрумне, без да мислят за последствията от постъпките си. Започват обикновено много работи, без да свършат ни една. Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин. те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват. Боязливи и непостоянни в всичко, те бърже възприемат чужди впечатления, без да ги задържат. Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в непоследователност. Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх. Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват.
към текста >>

83. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По-добре пригоденият, т.е.
Вън от проявите на своя индивидуален и обществен живот, човек има и един „естествен'' свръхиндивидуален[11] и общочовешки, космически, в който той, като частица от голямото разляно във всичкото Битие-живот-струя има свой дял и служба. Че в света има една постоянна борба и разрушение, това е един очевиден факт, но самото съществуване на тоя свят сочи на друг не по-малко съществен, макар и не така очевиден на пръв поглед факт - че творческите сили са по-големи от разрушителните, защото въпреки всичко, светът съществува от безкрайно число години! И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли.
към текста >>

84. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате. Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание.
към текста >>

Живейте в него, додето се приготви едно ново здание.
Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате. Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание. И между това, сберете силите си за изграждане на едно ново здание! Положете му в основите безкористие, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота. Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване. Считай старото здание за музей с останки на едно старо и неразумно минало. Никой няма да пожелае, нито ще чувствува нужда да живее пак в него, разбира се като се предполага, че вие ще принесете своето за изграждането на новото здание, че вие ще се присъедините към работниците, които подготвят света за красивата нова раса.
към текста >>

Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване.
Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете. Живейте в него, додето се приготви едно ново здание. И между това, сберете силите си за изграждане на едно ново здание! Положете му в основите безкористие, способно всичко да издържи; издигнете му стени от Любов и украсете го със съвършената Чистота. Към всекиго се отзовавайте с еднакво чувство на братство и радост И напуснете вехториите на обществените ви въпроси: те няма да намерят там място и използуване. Считай старото здание за музей с останки на едно старо и неразумно минало. Никой няма да пожелае, нито ще чувствува нужда да живее пак в него, разбира се като се предполага, че вие ще принесете своето за изграждането на новото здание, че вие ще се присъедините към работниците, които подготвят света за красивата нова раса. Мъчнотии има само за невежите. За тези обаче, които ръководят човешкото развитие - за Учителите на детското човечество - вашите мъчнотии вече не съществуват. Те са ги победили вече; те знаят.
към текста >>

Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него.
Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата.
към текста >>

Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство.
И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината? Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни. Единствената тайна, която вие трябва да разрешите е: реализирането на единството на всички същества. Любовта ще я разреши, а с това и всички ваши мъчнотии.
към текста >>

85. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци.
Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота.
към текста >>

86. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса.
Че също и по-младите, които още не мислят да стават родители, могат с нечистота да попречат на моята истинска проява. И не само живите, моля също и мъртвите. Че в бъдеще те пак ще заживеят на земята и ще бъдат родители. Тъй говоря аз на всички, към цялото човечество е моят зов. Смирете желанията си и чуйте! Идещата раса Най-умилително ви моля: Пригответе се за мен, духът на неродените деца на идещата раса. Единият аз се застъпвам за всички, защото живея в сърцата на всички. За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете.
към текста >>

А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените.
Където са те, за мене вече место няма. Самият им дъх би ме задушил. И жал ми е, дето трябва да кажа, че с по-голямата част от днешното човечество е тъй. Затова викам Аз и викам пак и пак за по-голяма чистота. Но твърде малко са тези, които знаят да слушат. А още по-малко ония, които имат желание да влязат в моето войнство и с непоколебима решителност да работят за чистота, за да ми приготвят пътя на мен, духът на неродените. Търпеливо чакам аз, докато се разкъса облакът на чувствеността. Най-малкият опит, който всеки може в началото да стори, е да престане да дава нов материал за нависналия, злокобен облак. Всеки, който се бори против, може да стане едно малко слънце, една лъчезарна точка на светла чистота и тъй да прониже тоз ужасен облак. От моя свят не мога аз да го разпръсна, че безнадеждно е да посягаш там да чистиш, дето човеци непрестанно трупат мръсотии. Но, който от вашия свят се опита, него виждам аз и му се радвам... и му изпращам помощта си.
към текста >>

87. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд.
Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц. След тръгването на експреса, Андреас ми предложи да направим нощна разходка по полето.
към текста >>

Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес.
В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц. След тръгването на експреса, Андреас ми предложи да направим нощна разходка по полето. Аз с радост приех това: нощна разходка с такъв един приятел беше цяло щастие. Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили.
към текста >>

88. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Пригответе се утре.
Малко мълчание, в което странникът потна в съзерцание, след което сладко и звучно се чу думата „може". – Тогава къде живеете, накъде отивате, аз искам още сега да тръгна след вас. – Аз ида отдалеч. от изток, от Индия, Египет. – Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си. – Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим. Един ден, ден, в който нямаше живот, който да не се радваше на прекрасното синьо небе и на топлите меки лъчи на слънцето, привечер, тъкмо тогава, когато слънцето крачеше вече бързо към нощните си чертози, по пътя, който влизаше от източната страна на Рим, се движеше самотно един пътник.
към текста >>

89. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка.
висока с един свод без колони. Около театъра под него и над него има многобройни стаи, малки и големи, в които ще се преподават различни предмети на новото училище, като нова медицина, математика, езици, музика, антропософия (окултизъм) земледелие, живопис, скулптура, ритмична гимнастика и пр. по методите на д-р Щайнер. Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството. Освен редовни лекции в „Гьотеанум", в него са основани ред научни секции, каквито са: 1) Математично-астрономична секция; 2) Биологична; 3) Медицинска.
към текста >>

90. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

юни, приготвих образи от 12 и 24 юни.
При наблюдението на 29 юни никакъв пурпур не се получаваше. Получаваше се само ясно-зелен цвят; след часове в стъкленицата се получаваше незначително количество тъмна утайка. На 27 юни златно-калаената реакция беше особено силна и след пет минути се получи светло-пурпурният цвят. На 28 юни реакцията стана твърде бързо; цветът скоро се измени в морав и образът се измени значително. За да се добие понятие, какъв е бил приблизително общият характер на златно-калаените образи през м. юни, приготвих образи от 12 и 24 юни. На 29 юни в 5 ч. и 19 мин. сутринта при слънчевото затъмнение едва се допряха златото и калая и веднага златно-жълтият цвят се превърна в черно мастило и в същото време се получи гъста утайка. Разтворът стана съвсем гъст и изглеждаше като пресечен. Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото.
към текста >>

За тези последователни опити има приготвени образи.
Бледна светлина падаше върху всички предмети. На всички същества направи впечатление слънчевото затъмнение. Какво чудно има тогаз в туй, че и мъртвите вещества са изменени от него във вътрешния си строеж? Слънцето отслабна при слънчевото затъмнение; действието на златото на земята също беше отслабнало; то беше тъй слабо, че изгаси калая. И този опит с калая и златото беше повторен час след час. За тези последователни опити има приготвени образи. Но аз не мога да приведа цялата серия, тъй като броят на образите е доста голям. След свършека на затъмнението, вече в 12 ч. на пладне почват да се появяват малки форми; образите продължават да растат, както се вижда от образа в 2½ часа. След това те още продължават да работят. Цветът на образите от 4 часа и 5 ч.
към текста >>

На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен.
Извънредно интересно е това нарушение, предизвикано от слънчевото затъмнение. Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво. На 2 и 3 юли се явява вече един красив пурпурен цвят след 10 минути. На 4 юли приготвих три образа, един дневен, един вечерен и един нощен. Образите през този ден имаха хубав ясно-пурпурен цвят. Дневният образ беше крайно хармоничен със светли бои; долната форма в образа имаше наситен червено-морав цвят. Образът от 4 юли при мръкване показваше вече напълно нормално състояние. На 5 юли при наливане на златния и калаени разтвори един в друг не се получи никаква реакция; цветът премина в ясно-зелен; той не премина и по-после в пурпурен. Образът имаше нормален характер, съвсем еднакъв с образите от 12 и 24 юли.
към текста >>

91. Съдържание на 8-9 бр. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

КНИГОПИС Библиотека „Nova kulturo" Това е есперантско издание на беседите на Учителя.
КНИГОПИС Библиотека „Nova kulturo" Това е есперантско издание на беседите на Учителя. Под печат е вече петият номер. Чрез тази есперантска библиотека много чужденци са проявили вече интерес към учението на Бялото Братство. Това се вижда от многобройните писма, получени от странство, а също и от отзивите в есперантския и в другия чужд печат за учението. Тая есперантска библиотека има нужда от подкрепа. Нека се подкрепят групата идеалисти, които са взели тази навременна инициатива.
към текста >>

Приготовлява се и в скоро време ще излезе от печат каталог на беседите на Учителя и на други някои окултни издания.
Препоръчваме го на всички съчувственици на новите идеи. Всичко се изпраща на адрес: Сава Калименов - Севлиево. Изпраща се всекиму, който съобщи адреса си в редакцията. Издържа се от доброволни помощи. В книга 5 на „Житно зърно", та зи годишнина, е поместен списък на беседите на Учителя и други окултни книги, които се доставят от редакцията. Приготовлява се и в скоро време ще излезе от печат каталог на беседите на Учителя и на други някои окултни издания. Този каталог се изпраща всекиму при поискване.
към текста >>

92. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават?
Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса. Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака? Как можеше да ви подбуди такова зрелище да отивате там да убивате? Не сте ли се някога натъквали на кървавите следи на едно ранено животно или на едно умиращо, гръмнато от някой буен спортуващ ловец, но недоубито?
към текста >>

93. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго.
той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго. Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа. Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява.
към текста >>

94. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения.
Той каза: – Както за народите, така и за отделните личности едно е необходимо: любов към ближния. Един народ трябва да прави, каквото и отделната личност. Той трябва да работи и не трябва да се бои от разваляне на спокойствието и харчене на средства, за да помогне в случай на нужда на други народи. Друг път Андреас казва: – Всичко ни иде чрез клишета (образи) и то било, че пътят им ги води тук долу, било че човешките желания ги привличат. Съвкупността им образува Божия план, т.е. това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума.
към текста >>

Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него.
Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр.
към текста >>

95. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта.
Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан. Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта. Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш. Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта. Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта! Псалом шестнадесети: РАДОСТ Радост изпълня света, когато има радост в душата. Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù песен. Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове. Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост?
към текста >>

Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта!
Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце! Душата ми копнее, кога те чака, за да я обгърнеш в своята огнена прегръдка. Слънце - велико сърце на богатство и щедрост! Кога е твоят празник, да ти принесем най-скъпите си дарове, приготвили сърцата си, облекли доспехите на любовта! Слънце, огнено око, що раздираш тъмните завеси на нощта, разпръсни съмнението в душите ни и ни научи, с какви слова да те възхвалим, с какви песни да изкажем радостта за обилните ти добрини, с които ни дариш. Чуй, когато бягаш в своя вихрен път, песните на малките деца. Велико щедро сърце, което никога не взема, а само дарява, погледни ни, кога те чакаме, разтворили душите като цветове за твоята огнена целувка. Ние те чакаме, както се очаква царски син на победна колесница, както се посреща тръгнал отдалеко скъп и дълго чакан гостенин. Псалом осемнадесети: ТЪРПЕНИЕ Когато вървиш към планината в късен час, и полето е обвито в тежки мъгли, от които се не види чистия връх, нито звездната низа по небето, не се връщай назад и стъпвай търпеливо.
към текста >>

Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето.
Тежи съмнението и гъстата мъгла, която не ни дава да погледнем надалеко. Нека да си спомним в тоя час великото търпение, с което Търпеливият ни чака, за да дочакаме и ние часа да стигнем там, дето не идва мъглата на душното поле. Търпение! Нека смътни гласове като на грабливи нощни птици долитат до нас. Горе там друга музика звучи. Песента на ранното пробуждане ще събуди затихналата музика в душите ни. Великото търпение на Вечния ще ни доведе до деня, приготвен за нас в дългата низа на времето. Тогава ще се родим отново. (Следва)
към текста >>

96. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса.
Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда! Вие искате да притежавате всички неща, които ви се струват ценни, все едно дали са те полезни вам или на другите. Но не важи, какво притежавате - рано или късно, то може и ще бъде изгубено. Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса.
към текста >>

Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде.
Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
към текста >>

И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса.
Вътрешно придобитата хубост ще направи всичко тъй, щото и външните неща да станат красиви. Не чрез презрително отделяне, нито чрез възмутително отлъчване на всичко грозно от вас може да бъде спечелена моята раса: само чрез пречистване, чрез облагородяване на вътрешната природа може тя да бъде постигната. Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост. Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина. По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти.
към текста >>

Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов.
Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество. Скоро ще избера неколцина от вас за тази цел, да я основат в едно отстранено място, където ще има идеални условия. Неколцина съм намерил, които са готови; по-вече се надявам да намеря в едно близко бъдеще.
към текста >>

Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
Аз съм духът на тая раса и съм дори по - вече. Аз съм духът - на новата раса - и на всички същества. Аз съм духът! Ала аз говорих само в едното си качество: като дух на новата раса - че заради тях, както и заради вас трябва да се роди новата. Аз не виках напразно! Не виках, без да разтърся някои от вас с моя зов: „Една нова раса ще бъде основана " Което от всекиго желая - което ще узнаете от моята вест и ще дам на всички да разберете: че неродените на новата идеална раса вече са готови за вашия свят, ако приготвите пътя; че чакат по-чисти тела, по-чиста среда, по-чисти родители и по-чиста любов; че те ще се въплътят, щом вие сте чисти; че самите вие можете да стъпите в моята раса, щом постоянно се стремите към съвършена чистота.
към текста >>

97. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк.
Хора в костюми от 15 век идеха и се отдалечаваха; видях хора в дълги роби, конници, слуги. Те говореха мъчно разбираемо наречие, в което познах английски думи. Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро. Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви.
към текста >>

Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго.
Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон. Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях. Моята воля се изкачваше до нови върхове, светлина изгряваше в мен. Чувствувах, че съм станал съвсем друг. Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго. И ако човек не иска да избягва от усилия, нека се въздържа от злословие и то не само на хора, но даже и на животни, даже и на някой предмет, даже и на времето. Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум. Дъждът и всичко друго има връзка със същества, които живеят. Ти като че ли забравяш, че ученикът на Христа се намира по дух в дома Христов, дето всичко е живот, разумност и любов. – Да, аз бях забравил това, прошпнах аз.
към текста >>

Влакът влезе в Дижонската гара и Андреас се приготви да слезе.
Ти като че ли забравяш, че ученикът на Христа се намира по дух в дома Христов, дето всичко е живот, разумност и любов. – Да, аз бях забравил това, прошпнах аз. – Ти никога не ще го забравиш, каза той с тон на утешение. Ти знаеш добре, ние сме служители на Христа, на Словото. Но истинското Слово - това е делото. Влакът влезе в Дижонската гара и Андреас се приготви да слезе. Колко бързо се бяха изминали тези часове! И колко въпроси имах още, за колко нужди имах да му говоря, колко желания имах да му изказвам! Андреас слезе и вървейки към изхода, с ръка се сбогуваше с мен. И аз разбирах все повече това, което ми каза, разбирах как малкото, което ми каза, всецяло обгръщаше „Едното нужно". Възкресение Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми.
към текста >>

98. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И когато пораснали, изпратил ги царят в едно от най-великите Училища, дето се изучавали тайните на Битието - та да просветнат в Мъдрост и да се приготвят за оная бъдна работа, която царят мислел да им отреди.
ДЪЩЕРИТЕ НА ОРМУЗД Туй, което ще ви разкажа, не е станало на тази земя. То се е случило в далечни, далечни времена на онази земя, в която са живели синовете на Мъдростта. Случило се е в дните на цар Ормузд. Десет дъщери имал цар Ормузд - една от друга по-хубави, по-стройни, по-нежни. И когато пораснали, изпратил ги царят в едно от най-великите Училища, дето се изучавали тайните на Битието - та да просветнат в Мъдрост и да се приготвят за оная бъдна работа, която царят мислел да им отреди. Дълги години се учили те в това училище. А в същото училище дошъл един ден и Синът на Слънцето - да изучи съкровищата на оная мъдрост, която се съхранявала в земята, обитавана от Синовете на Мъдростта. Ала строги били наредбите на туй училище - и строги и неприложими. Който влезел в него, трябвало без друго да ги спазва. Едно от правилата на тази школа било, че никому не се позволявало да даде целувка комуто и да било.
към текста >>

Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата.
Ала един ден най-голямата дъщеря на цар Ормузд, като работела със своите сестри в градината на училището, приседнала да си отпочине и несетно се унесла в сладка дрямка. Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни.
към текста >>

99. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания.
Навред, като че всичко - и камъче, и тревица, и цветенце, и птички - като че всичко присъствува във великия, неръкотворния Божи храм, където сам Бог - безграничната и всеобемна Любов, свещенодействува при хор от ангели. И това свещенодействие добива своята най-голяма тържественост при изгрев слънце, за да премине на друга гама след това; че целият живот не е нищо друго, освен свещенодействие за разумния, за чистия, за просветения човек. =============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване. Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой. =============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Открита е подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО".
към текста >>

Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой.
=============================== От 22 март започна да излиза вестник „Живот" с редактор Л. Лулчев и директор А. Бертоли. Препоръчваме го на всички наши читатели. Братското книгоиздателство издаде каталог на всички братски издания. Изпраща се безплатно всекиму при поискване. Вести и книгопис по липса на място ще дадем в следващия брой. =============================== Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО внася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по-обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Открита е подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп.
към текста >>

100. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения.
Невидими досега неща ще станат видими за моите деца: багри от невъобразима красота и светлина ще блеснат пред техния поглед. Хармонията на сферите, освободена от ограниченията на земните инструменти, ще им звучи като музика. Те ще почувствуват, че въздухът е пълен с тънки чисти благоухания. Неща, които досега не са били забелязани, ще очароват с краски, звуци и ухания. Безкрайни съкровища ще дари природата на децата на новата раса. Тоест: вам - ако вие се приготвите за нея, ако пречистите душевните си вълнения. Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни? Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса.
към текста >>

* * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили?
Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили? Бихте ли желали да ги видят? Бихте ли посмели да оставите да ги видят? Боя се, че вие често сте доволни в убеждението си, че други не могат да видят вашите мисли. Но в новата раса всички ще виждат вашите мисли! * * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили? Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
към текста >>

В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му.
Това в нищо не изменя същността: че аз виждам всяка ваша мисъл. Дори и вашите най-тайни мисли не са пред мене скрити- Дори и беглите забелязвам. Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина.
към текста >>

Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка.
Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина. И какво зрелище представляват повечето от вас? Един неопределен, запуснат вързоп от мръсни парцали с тъмни краски. Скърпени и снадени, без определен план, от много и премного аз-ове, пълни с дупки и цепки, които показват празнотата на вашето съществувание, вашата безсмисленост. В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат.
към текста >>

Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството.
Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли. Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2422559261322