Търсене в текстове за 'Животинско'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври. плезиозаври, архиоптерикси и пр. Днешните форми показват само родови връзки с някогашните, но далеч се различават от тях. Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление. От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия. Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.
към текста >>

Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината.
Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите.
Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
към текста >>

В животинското царство най-добри певци се намират между птиците.
Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
към текста >>

5. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце.
Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането.
към текста >>

6. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон.
към текста >>

7. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Цялото животинско царство принадлежи към същата категория.
Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението.
към текста >>

8. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1].
към текста >>

9. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско.
към текста >>

10. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство!
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ. НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот. Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П. Дънов Преди всичко – без да се спираме върху причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува.
към текста >>

11. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
към текста >>

12. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства.
Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията.
към текста >>

13. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния. Г.
към текста >>

14. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление.
към текста >>

15. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското.
Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр. Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското. Но няма нужда да се отива толкоз далеч. Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство. Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса.
към текста >>

16. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия?
- казал той. - Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г. един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си!
към текста >>

17. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към текста >>

18. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства.
Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина.
към текста >>

19. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота.
към текста >>

Действуваща в животинското поле тя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглянията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.
Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското поле тя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглянията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр. Който желае да знае в какъв смисъл се употребяват имената на планетите, нека прочете книгата на Анри Дюрвил „Познаване на болезнените предразположения и на темперамента по лицето" (издание на .Водолей").
към текста >>

20. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Войната се дължи на животинско състояние.
Релжис писа няколко пъти, като подчерта, че особено цени неговото мнение, което ще бъде напечатано дословно. Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си. Всеки народ, който воюва против други, се изключва: от организма. Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си. Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха!
към текста >>

21. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2).
гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5).
към текста >>

22. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати.
към текста >>

днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
към текста >>

От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

23. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние.
Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие.
към текста >>

В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат.
„Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало.
към текста >>

24. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние.
ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен период. И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство.
към текста >>

25. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско.
А това става при новите форми на труда! Всяка човешка постъпка не е нещо изолирано, откъснато от всеобщия живот; тя е свързана с живота на другите. Когато извършиш лоша постъпка, ти вече насърчаваш друг някой да извърши същата постъпка или даже по-лоша, понеже с това ти вече изпращаш известни течения в пространството. Също така, ако извършиш добра постъпка, ти вече насърчаваш добрите постъпки на другите, укрепяваш всички добри стремежи, мисли и чувства у хората, даваш им храна. Ето защо, човекът при новия начин на труда, колкото и малка да е постъпката му, съдейства до известна степен за развитието на цялото човечество. Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско. По този начин ние помагаме за еволюцията им. Нашите мисли и чувства влияят на околните ни същества. Ето защо, с нашето повдигане се повдигат и те. С новия начин на труда дейността ни ще се приближава до дейността на съществата, които са по-горни от нас. Величието на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи.
към текста >>

26. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока.
към текста >>

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Том V: „Животинското царство" (380 страници).
„Zur Pädagogik Rudolf Steiners", год. IV, кн. V, декември 1930 година. Издание на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 12. „Gäa Sophla" годишник на естество-научната секция на окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах. Том V: „Животинското царство" (380 страници). Съдържание: Животински форми. Животинска душа. Животинско съзнание. Животно и растение. Животно и човек.
към текста >>

Животинско съзнание.
Издание на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 12. „Gäa Sophla" годишник на естество-научната секция на окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах. Том V: „Животинското царство" (380 страници). Съдържание: Животински форми. Животинска душа. Животинско съзнание. Животно и растение. Животно и човек. Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13. „Per viaggiare in astrale e sviluppare la chiaroveggenza e le facoltà latenti" от Луиджи Белоти. Тая книга засяга основните окултни проблеми и изобилства с ценни факти и примери. 14.
към текста >>

28. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

в „Взаимопомощта, като фактор на еволюцията" той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тези общества, у които е развита взаимопомощта, напредват.
При истинския начин на живот силният служи на слабия доброволно, като жертва. Истинският живот е една дейност, чрез която се проявява Бог. Като друг пример нека вземем един от идеолозите на анархизма: Кропоткин. Които само са чули за него, че е анархист, а друго не знаят, те ще имат едностранчиво понятие за него. В същност навсякъде в съчиненията му ще видим същия онзи дух, който виждаме у руските секти, у Соловьов и пр., само че в друга форма. Напр. в „Взаимопомощта, като фактор на еволюцията" той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тези общества, у които е развита взаимопомощта, напредват. Той цитира ред примери из живота на разни животни, някои от които сам е наблюдавал при своето пребивание в Сибир. Но този дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения. Характерна е напр. книжката му: „Към младежта". В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички.
към текста >>

29. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство.
Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните.
към текста >>

30. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще.
Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове.
към текста >>

31. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана!
И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу.
към текста >>

32. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство.
Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни.
към текста >>

Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества. Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия. Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно.
към текста >>

33. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
към текста >>

34. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят.
Пътят на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото.
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство.
Михаел Магическото значение на гладуването Който ме изслуша внимателно докрай и пожелае да провери верността на думитe ми, ще се увери в истиността на това, което искам да изложа в тия няколко страници. Постът е нещо отдавна практикувано. Той има своя произход още в животинското, още по-далеч – в растителното царство. Тук няма да се спирам да изреждам растения и животни, които ни поразяват със своята възможност да издържат дълго време лишение от храна. Постът е бил една област от Бялата Магия и се е разбирал най-добре само от големите посветени в дълбоката наука на живата природа. За поста се говори в свещените книги на всички народи: в книгите на египтяните, на индусите, на халдеите на персите и на християните. Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение.
към текста >>

Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува.
Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста.
към текста >>

36. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите.
Изобщо може да се каже, че във всички раси може да се намерят и всички видове темпераменти. Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така. Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1).
към текста >>

На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство.
Натюрелът, обаче, е основен (първичен) телесен тип. Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така. Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство. Натюрелът дава основния тон от характера на човека, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност. Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система.
към текста >>

От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът.
2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците.
към текста >>

37. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство.
И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия.
Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта.
към текста >>

Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо.
Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид. Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята. Изобщо колкото по-сложен е вътрешният релеф на ухото, в зависимост и от неговата големина, толкова по-богат, по-обилен и с високи качества е и вътрешният, т.е. душевният живот на човека. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при разглеждане на човешкото ухо, това е външната гънка, означена на чертежа с буква m.
към текста >>

39. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.
към текста >>

Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човекът сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко е велик човекът. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия.
към текста >>

И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.
В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човекът сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко е велик човекът. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е това, което днес се мисли за него.
към текста >>

40. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство. Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството.
към текста >>

41. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко.
Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират.
към текста >>

42. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".
Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това.
към текста >>

Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата.
към текста >>

43. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство.
За развитието на окултните движения в Естония много е допринесла довоенната руска оригинална и преводна окултна литература. Теософското общество също така работи за повдигане на духовното ниво на естонците. Окултизмът в музиката. За магическата сила, за тайнствения ефект, който предизвиква музиката, се говори още от незапомнени времена. Всичките хора почти се подават на магическото действие на музиката, което и до днес не е обяснено напълно по научен начин. Опитите са ни доказали, че това магическо въздействие на музиката се простира и върху животинското и растителното царство. Известно е, че много животни невероятно живо реагират под звуковете на музиката. Има някои видове змии, които с помощта на флейта или друг някой инструмент, могат да се укротят. Има мишки, които играят под звуковете на музиката. Констатирано е от безброй подновявани опити, че някои екзотични растения отварят своите цветове при звука на някоя приятна музика. Така, техните наведени стебла се изправят, листата потреперват и цветната чашка се разиграва.
към текста >>

44. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр.
Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. От друга страна сравнителната анатомия показа, че вегетарианството е естественият начин за хранене на човека. Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр. имат за естествена храна плодовете. Морган и други изследователи на първобитното общество доказват, че човек в една минала епоха е бил вегетарианец. По-после поради неблагоприятните условия, в които изпаднал тогаз (ледената епоха), той е преминал към месоядството. Извън тия и други обикновени аргументи, които днешните естествени науки излагат в полза на вегетарианството, окултизмът разглежда въпроса по-дълбоко, като хвърля нова светлина върху тая важна проблема. Кое ни ползува в храната?
към текста >>

Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
към текста >>

Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
към текста >>

45. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство.
Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея.
към текста >>

46. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние.
Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено.
към текста >>

В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията.
И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота. В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията. Това важи и за растенията. За други, чието поколение е застрашено от хищници, тя е създала извънредно голяма плодовитост при размножаването, както е у рибите например. Навярно моржовете се чувствуват в отлично здравословно състояние върху ледовете, стига да има повечко риба за ядене. За всеки вид тя се е съобразила с условията, при които той живее. Някои птици, които не биха могли да си намерят храна тук през зимата, се отправяте за топлите страни.
към текста >>

47. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско.
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>

Новата култура на човещината означава надрастване на животинското.
Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони.
към текста >>

48. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние.
Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мъчителни въпроси, които терзаят човечеството днес. Той не е човек, който мисли само за себе си. Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние. Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях. Само за новия човек може да се каже, че мисли в истинския смисъл на думата. Защото е човек на истината и свободата. А това ще рече, че е намерил себе си.
към текста >>

49. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство.
Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен.
към текста >>

50. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тия опити доказват строителните сили действуващи в кръвта, както и в разните други тъканни течности в животинското и човешкото тяло, в растителните сокове и пр.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Напоследък е излязла една книга в Дрезден под заглавие: „Чувствителни кристализационни процеси като доказателство за строителните сили в кръвта", от Еренфелд Пфайфър. Книгата има 66 страници и е снабдена с 36 таблици, сдържащи 105 фотографии. Професор Др Капф нарича резултатите от изследванията на Пфайфър просто сензационни, понеже те отварят съвсем нови хоризонти както за биологията, тъй и за медицината. Тия резултати са изненадали мнозина учени. Самият автор към края на книгата си казва: „Нямам за цел да напиша една сензационна книга, а да изложа факти, които са плод на дългогодишна сериозна работа". Тия опити доказват строителните сили действуващи в кръвта, както и в разните други тъканни течности в животинското и човешкото тяло, в растителните сокове и пр. Основният метод на изследването се състои в следното: Имаме разтвор на някоя сол. Най-често при опитите се употребява разтвор от меден двухлорид. Като оставим този разтвор да кристализира, получават се нормални кристали. Но ако към разтвора прибавим някой сок от организъм, получават се кристали съвсем обезформени, но винаги постоянни при прибавка на един и същ вид сок. Загадъчното се състои между другото в това, че като се прибави към разтвора от меден хлорид минимална доза и даже хомеопатична доза от сок на организъм, например от кръв, получава се изменение на кристалните форми, Например ако турим три капки кръв в един кубически сантиметър вода, от получената течност вземем само три капки и прибавим в 10 куб. см.
към текста >>

51. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството.
В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
към текста >>

52. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
към текста >>

53. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб.
А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора.
към текста >>

Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце.
Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос". Говорейки за връзката, що съществува между човека и растителното и животинско царства, които той обединява в себе си, Учителят казва: „Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум, а млекопитаещите приготвят условия за развиване на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови". Ето на какви мисли може да наведе човека едно математично изчисление за вместимостта на една кубична миля, оживено с известни образи, за да стане по-понятен отвлеченият език на числата и мерките. Г.
към текста >>

54. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства.
Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество. Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения.
към текста >>

Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство.
Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще. Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат. Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите.
към текста >>

55. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони.
Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност.
към текста >>

56. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма.
Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма.
към текста >>

57. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>

Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека. Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>

58. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване.
Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността. Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката. Творец е всеки човек, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг. Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими. Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток. Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване. На най-високо стъпало стои една любов, с която трудно може да се похвалим. За нея четем в далечните писания. Казват, че и сега тя живее на земята - някакви свръхчовешки същества са забравили своето лично аз и се превръщат на копнеж за сливане с безкрайната обич на всемира. Както метеорът бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
към текста >>

59. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

60. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти.
Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот. Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти. Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд. 1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация.
към текста >>

61. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните.
към текста >>

Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека.
Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо.
към текста >>

62. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият.
Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
към текста >>

63. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека.
Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота.
към текста >>

64. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има други, които се намират в животинско състояние.
Има едно велико сърце, то е безграничното сърце на природата, която дава всичко в изобилие. Сърцето дава, то дава безгранично. Еднакво ли дават сърцата на всички хора? - Ето тука е най-голямото неравенство. Има сърца, които се намират в едно вкаменено състояние. Има други, които се намират в животинско състояние. Какво могат да дадат те? Животното мисли само за себе си, то само взима. А човешките сърца? Те са толкова редки! Човек не носи в себе си сърце човешко!
към текста >>

65. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята.
статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
към текста >>

66. ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта.
Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от реалността на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки. Върху любовта, а не върху нейните сенки: нагон за продължаване на рода, нагон за самосъхранение, за сдружаване и пр. почиват дълбоко погледнато, отношенията между мъже и жени, между бащи и майки, между деца и родители, между братя и сестри, между учители и ученици, между отделните общества и народи. Тя е и си остава истинската основа на живота. Това тъкмо трябва да съзнае днес човек. Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта. Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея. Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от умствено и сърдечно естество.
към текста >>

67. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Освен това, последната мека зима причинила грамадни щети всред животинското царство на Източна Гренландия.
Въз основа на сведенията, които Родал редовно предавал, проф. Алман бил в състояние постоянно да следи положението на глетчерите, Проф. Алман констатирал, че източно-гренландските глетчери показвали изменения, каквито се срещали и в другите части на Арктика, преди всичко в Шпицберген. Според неговото мнение, всичко показвало, че климатическите условия се пременяли с тенденция към затопляне и стопяване на глетчерите. През последните години глетчерите в Източна Гренландия постоянно се топели. Освен това, последната мека зима причинила грамадни щети всред животинското царство на Източна Гренландия. До скоро там имало снежни птици, леминги, зайци и мошусови биволи. През последната зима, обаче, всички загинали. „Зора" ТРАГЕДИЯТА НА МЛАДИТЕ Под горното заглавие седмичникът "Литературен глас" пише уводна статия, в която се казва: Много години минаха от след освободителната и предвоенната епохи. Много събития, които вълнуваха тогавашните хора, сега са само история, която се изучава в училищата. Много поколения се родиха през това време, преминаха по пътя си, оставиха нещо след себе си и изчезнаха в тъмнината на миналото.
към текста >>

68. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
Тая далечина, както се изразява Шпенглер, придобива особено значение. Тя според него се изговаря даже с една замечтана меланхоличност и крие в себе си копнежа по несбъднатото. И в бягащите линии на готическия стил, изразен в катедралите, той открива тоя неукротим стремеж към висините. Тия катедрали със сякаш замръзнали копнежи към недостигаемия простор на небесата. Под техните полумрачни сводове не се извършва слънчевия култ към красотата на аполоновската душа, а необозримият, излязъл из страхотните дълбини копнеж към неуловимото. Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
към текста >>

69. АСТРОЛОГИЯ - П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства.
Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства. В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината. Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù. Литература – източници: Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung. Zeller: Philosophie der Griehen.
към текста >>

70. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека.
Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата.
към текста >>

71. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение.
На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината?
към текста >>

72. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния.
В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот. В животинското царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния. Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си.
към текста >>

в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия.
Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство. в животинското и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия. При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества.
към текста >>

73. ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Посредством него то извлича елементи от „мъртвата", неорганична природа и с помощта на светлинната енергия ги организира и предоставя като храна на животинското царство.
Познато е, че водата под 4 градуса над нулата повторно почва да се разширява и става по-лека, след като е намалила обема си до минимум при понижение на температурата до 4 градуса. Колко катастрофално щеше да бъде за природата, ако водата не би притежавала това свойство. В такъв случай всички води по повърхността на земното кълбо през студените зимни месеци биха замръзнали. С понижение на температурата под 4 градуса биха представлявали един необитаем леден блок. Същата закономерност, с цел да се запазят условията за живота в природата, забелязваме и физико-химичния механизъм в растителното царство. Посредством него то извлича елементи от „мъртвата", неорганична природа и с помощта на светлинната енергия ги организира и предоставя като храна на животинското царство. Растителното царство от това гледище се явява като среда за живота на животинското царство. И двете съществуват като отделни единици, но тясно свързани в единния поток на живота. В ранната, студена пролет растителното царство първо започва своята проява, докато насекомите и другите животни са още в сън. Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот. Какво би било, ако беше обратно?
към текста >>

Растителното царство от това гледище се явява като среда за живота на животинското царство.
Колко катастрофално щеше да бъде за природата, ако водата не би притежавала това свойство. В такъв случай всички води по повърхността на земното кълбо през студените зимни месеци биха замръзнали. С понижение на температурата под 4 градуса биха представлявали един необитаем леден блок. Същата закономерност, с цел да се запазят условията за живота в природата, забелязваме и физико-химичния механизъм в растителното царство. Посредством него то извлича елементи от „мъртвата", неорганична природа и с помощта на светлинната енергия ги организира и предоставя като храна на животинското царство. Растителното царство от това гледище се явява като среда за живота на животинското царство. И двете съществуват като отделни единици, но тясно свързани в единния поток на живота. В ранната, студена пролет растителното царство първо започва своята проява, докато насекомите и другите животни са още в сън. Последните.се нуждаят за развитието си от повече топлина и когато се пробудят, растенията им представят вече богати условия за живот. Какво би било, ако беше обратно? В такъв случай, всеки опит на растението да се развие щеше да бъде унищожен.
към текста >>

74. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека.
Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата. Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата.
към текста >>

75. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава, колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното — с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат.
към текста >>

76. ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Отмъщението е животинско качество, а прощението е Божествено.
Г. Тахчиев ПРОЩЕНИЕ Чистият и невинен човек винаги е склонен да прощава. Отмъщението е животинско качество, а прощението е Божествено. Само силният, умният и любящият прощава. Величието на човека седи в прощението. Само човек с богата душа прощава. Само богатият, който има в излишък, може да прости дълговете на своя длъжник. Който прости, получава двойно.
към текста >>

77. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското?
Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености. Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява животинското? Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа? Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес.
към текста >>

В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ.
Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие.
към текста >>

Тогава човек ще се освободи от животинското.
В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
към текста >>

78. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство.
Ядката е представителка на индивидуалното в живота, което се е ограничило, за да се прояви. Тя определя вида и качествата на клетката; хармонизира и коригира вътрешния живот на клетката и е съединителна нишка между проявените и непроявени духовни сили във вселената. В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло.
към текста >>

79. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

(Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни.
Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.) Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим: На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.
към текста >>

80. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

" „Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство".
Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания; на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите". „Учителят не ще каже: Да идем на разходка", но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? " „Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство". „Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действува според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме".
към текста >>

81. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека.
към текста >>

82. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа. Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен.
към текста >>

Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света.
Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде. В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си. Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина.
към текста >>

83. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък.
Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък. Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
към текста >>

84. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието".
За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества. Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка).
към текста >>

85. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на животинското тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-гръбначната системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога.
Единицата представя същността на Бога, двойката — творческата Му способност. Последната създава света — видимата проява на Бога в пространството и във времето. Тъй щото, реалният свят е траен. Защото, както човек се състои от три различни елемента — слети един в друг: тялото, душата и духа, — тъй и вселената е разделена на три съответни сфери. Троичността или законът на тройката е строителният закон на нещата и съставлява същинския ключ на живота. Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на животинското тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-гръбначната системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога. Така, този троичен закон разкрива вътрешното устройство на вселената; той посочва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса. Същият закон на троичността действува като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни и дава възможност на малките и големи светове да светят като магически фар. 3. Мълчание Около мен цари мълчание. Всичко, което ме заобикаля, и всичко, което би могло да пробуди в мен спомен някакъв за външния свят, е отдалечено от мен. Цялата ми душа е преизпълнена с тишината на съзерцанието.
към текста >>

86. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока.
Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки.
към текста >>

87. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ако съчетае едно човешко с едно животинско желание ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия.
Ако химикът не вземе пред вид тия неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие. В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. За пример, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременния човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата "човек" аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели,той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си.
към текста >>

Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременния човек върши, се дължат на животинското в него.
ще си създаде правилен, хармоничен живот. За пример, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременния човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата "човек" аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели,той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря 3а животното в човека, аз имам пред вид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тия животни ? - Живот на самоизтребление.
към текста >>

88. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние.
Човешкото е без разлика - и външното е както и вътрешното. В съвременната графология по почерка се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по почерка може да се познае. И когато гледате кой как играе Паневритмия по същия начин може да се разбере кой какъв е. Кому какво липсва, веднага се познава. Като правите упражненията трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не и да играете балет, да танцувате. Състоянието е: да благословиш. Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани, ръката да бъде вдигната на 45° и мисълта да е съсредоточена, Когато правите упражненията няма да гледате и мислите кой как играе, но иде бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка.
към текста >>

89. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта.
към текста >>

Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
към текста >>

90. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа.
Не са ли това секти — отклонения от единната религия, подразделения на единния живот, за когото отделни партии, народности и църкви не съществуват? Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе! Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си! Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“.
към текста >>

91. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека.
Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота.
към текста >>

И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.
Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни.
към текста >>

А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя.
към текста >>

92. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна.
Храната има грамадно влияние не само върху нашия физически организъм, но също и върху умствения и духовния ни живот. Почти всички хора днес знаят, че месото е вредно за човешкия организъм. Обаче малцина знаят, че то е вредно и за нашия духовен живот. Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция. И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна. Месото внася в човека не. само физическа отрова. — то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот. Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено?
към текста >>

93. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

У животните се развиха страстите, а човекът трябваше да започне с мисълта да се освободи от тях, тези престъпления, които човек върши днес са наследство от животинското царство.
При растенията корените са в земята — там е тяхната глава. Растенията хиляди години са мислили как да освободят главата си от гъстата материя и които са разрешили този въпрос, стават животни. И животните са разрешили въпросите, които растенията не са могли да разрешат. Но животните останаха привързани за лошите условия, които човек трябваше да разрешава. Човек трябваше да мисли как да се освободи. У животните се развиха страстите, а човекът трябваше да започне с мисълта да се освободи от тях, тези престъпления, които човек върши днес са наследство от животинското царство. И ако се върнем назад в еволюцията, ще видим какви разрушения е имало в света, когато животните са царували. Човек се е явил в един момент, когато е трябвало да се тури ред и порядък. Когато се е явил човекът, той е турил ред и порядък. Но щом той съгрешава, започва пак същата борба. И сега вече трябва да дойдат хората, които да разбират Природата и да мислят в хармония с нея, и тогаз ще се даде кардинално разрешение на всички въпроси.
към текста >>

94. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек.
(К. Сугарев) Сказките на г. Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
към текста >>

Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха.
Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните.
към текста >>

Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи. Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици. Всички нещастия, които днес имаме, както и тези, които има да дойдат, се дължат на тази животинска война. И днес искат още да оправдават войната!
към текста >>

95. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава човек ще има всичките възможности за работа — защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинско царства и миналите човешки раси.
Но днес хората са изменили на този първичен закон — както в индивидуалния си живот така и в обществения — и по този причина в индивида се раждат болестите, а в обществото кризите и сътресенията. Защото хората днес не градят и не подпомагат на процеса на живота, а рушат това което живота гради. Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота, проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогаз, когато всички хора, които са дошли на земята, намерят това, за което са дошли. Тогаз хората ще добият истинския живот, които изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности за работа — защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинско царства и миналите човешки раси. И човек трябва да се справи с тях за да използва благата на живота. За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най-хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме, чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания. Като се развали стомаха, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства, и ти виждаш само зло у хората. И религията в света е дошла като една наука, като един метод, да се изправят органически човешките чувства.
към текста >>

96. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства.
но само тия, които ще са били водени към Храма от Хиерофантите, са могли да влязат в него. До идването на Христа, не е имало подобен всеобщ призив като: „Всеки който иска, може да дойде“. В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери. В храмовете за посвещение Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава. Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата. Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства. Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили. Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо. По това време, духовните сили са най-малко дейни. От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24.
към текста >>

97. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>

Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>

Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне.
към текста >>

99. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния.
Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса.
към текста >>

100. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства.
Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо. Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства. Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24310493469238