Търсене в текстове за 'Живост'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата.
Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят. Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения.
към текста >>

2. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Телецът се отличава с по-голяма живост и интелигентност, която се дължи на външни фактори и злопаметност.
Уста – голяма и с дебели устни. Брадичката се губи в месата, също и ушите са много дебели. Гласът е глух, немного приятен. Това са хора тежки и в ума, и в живота, с тежко настроение, но с голяма физическа сила, с голямо търпение и издръжливост на физически труд. Хора в биволски образ са много мудни и апатични. Телецът се отличава с по-голяма живост и интелигентност, която се дължи на външни фактори и злопаметност. Челото е твърде ниско, вратът е много къс, дебел, издут и мускулест. Такъв врат говори за един груб и брутален характер. Подобни хора биват и големи месоядци. Иоханес Батиста Порта казва, че хора с подобни белези биват злопаметни, свадливи и с тежко агресивно разположение на духа. Бикът като тип, казва Редфилд се среща много у английските жени.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Хармоничните линии на ръката му, чертите на неговото лице и изразът му, говорят красноречиво за тези качества на човешката живост, съставящи главна част от неговото естество.
Файрбанкс е жизнено-динамичен тип, с големи запаси на жизнена енергия. Това се вижда от „Soror vitalis“ - успоредната, допълнителната на линията на живота. Но той не е само жизнен и динамичен. Той има също тънък, пресметлив ум. Той е също крайно сръчен, ловък, находчив. Хармоничните линии на ръката му, чертите на неговото лице и изразът му, говорят красноречиво за тези качества на човешката живост, съставящи главна част от неговото естество. Наред с всичко у Файрбанкс има и голяма дълбочина. Какво просветление настъпва у „Багдатския крадец"! Какъв дълбок образ ни рисува всред трагикомедията на живота в „Укротяване на опърничавата" от Шекспир! От характерологично гледище, тези жизнено динамични углъбени типове са двигателни фактори в живота.
към текста >>

4. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С една необикновена живост той се интересува от главните събития на нашата епоха, т. е.
„Ентрансижан“ печата изявленията на Н. В. Цар Борис, направени пред прочутия американски журналист Кникер Бокер. — Този млад суверен, казва американския журналист, е изящно свободен в своите обноски. Той подава ръка толкова любезно, че всички грижи за етикет изчезват. Една постоянна, будна интелигентност лъха от цялото му същество. С една необикновена живост той се интересува от главните събития на нашата епоха, т. е. най-вече от руския и американски опити. На въпроса на г. Кникер Бокер: „сме ли в навечерието на една война“, Цар Борис е дал следния отговор: Ние живеем за нещастие, в една преходна епоха: човечеството не е скъсало окончателно с миналото, а новите нрави не са напълно аклиматизирани още. Светът е тръгнал на две посоки — едни го задържат, други го тласкат напред. Голямата задача, която трябва да се разреши, е сътрудничеството, всеобщото желание и воля за избягване катастрофата.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес.
След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се безпокой, няма нищо. Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес. Нема централно управление, нито общ печатан орган, обаче, почти във всяко градче има дружество за изучаване и практикуване на психични явления и с хиляди семейства от най-висшата класа до най-висшата имат своите седмични „домашни кръжоци“ в които те приятелски се събират, за да влязат във връзка с невидимия свят по най-различен начин. Съвсем не е право, нито достатъчно ясно дето смесват двете понятия „Спиритизъм“ и „Спиритуализъм.“ Първата дума не звучи приятно в ухото на сериозните членове на психическото движение. Тя се употребява само по навик от техните противници. Нейния смисъл може да се определи така: Суетно безидейно отношение с духовете от нисшите области. По навик ние ги съжаляваме, като не еволюирали или като обвързани към земята, и понякога ние се стремим да им помагаме, за да могат те по-ясно да разберат своето състояние и да се издигнат до по-висша сфера.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава пак ме сила осенява, сърце ми крепне вече вдъхновено и слънцето ме живостно огрява, то благо ме приветствува засмено.
Духът ми често, морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви . . . Душата ми със ужаси се бори На бурни и зловещи океани, И с мищци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани. Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато болка пълни ми сърцето И няма никой близко да ме пази. Когато тъй се боря със вълните светилникът държаща във ръцете съзирам горе ликът на звездите и зная, туй, от Бога мен привет е. Тогава пак ме сила осенява, сърце ми крепне вече вдъхновено и слънцето ме живостно огрява, то благо ме приветствува засмено. Тогаз ръка ми смело се издига със факела горящи към небето. — Като че ли Великий трон достига и мярва се на Бога пред лицето. И силна става моята десница. готова съм да страдам и живея и мощна ставам, смела кат орлица и към Голгота да погледна смея. Високо свети моят факел ярък Ей ида, ида, Отче мой желани!
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пресните плодове и зеленчуци с техните сокове пречистват кръвта, алкализират я, и дават особена живост и пъргавост на тялото.
Въздържанието от храна като лечебно средство Колко много хора се чувстват отпаднали, когато се стопли времето! Вместо да се радват на тоя годишен сезон, когато е време за излети, игри и упражнения, те се изморяват от най-малко усилие, винят влагата и топлината, и преди още да се е стоплило времето напълно, въздишат за студените дни. В повечето случаи тази умора се дължи на отрови, натрупали се в тялото през зимните и пролетни дни, когато храната е много еднообразна и лишена от некой жизнени елементи. Сравнете, на-пример, есента с нейните пресни плодове, зеленчуци, грозде и т. н. с пролетта, когато на трапезата не се вижда нито един от тия благодатни продукти. Пресните плодове и зеленчуци с техните сокове пречистват кръвта, алкализират я, и дават особена живост и пъргавост на тялото. Лете и есен тялото натрупва много запасни сили и си служи с тях дълго време, но към края на пролетта тия сили се изчерпват. Тази е една и от причините за влошаване на некой болести през пролетта, като например, туберкулозата на белите дробове и на жлезите. Разбира се, за това допринасят и отсъствието на слънце и затвореният живот през зимата, но все пак храната играе най-голяма рол. Отровите, които се набират в организма през това време, поради еднообразна храна, затворения живот и отсъствието на слънце, действат върху разните органи и пречат на правилната служба. Страдат не само големите органи, каквито са черния дроб, бъбреците, белите дробове и даже сърцето, но и самите клетки, от каквито е съставено тялото.
към текста >>

Чрез такова почистване от тялото ще бъдат изгонени много отрови и то отново ще добие своята пъргавост и живост.
измита и измива навсякъде, боядисва врати, белосва стени. И къщата светва, като нова. Също нещо е с човешкото жилище. Подобно на грижливо подържана къща, и тялото трябва да се почиства от време на време. Най доброто време за това е лятото, когато се намират в изобилие зеленчуци, плодове и плодни сокове. Чрез такова почистване от тялото ще бъдат изгонени много отрови и то отново ще добие своята пъргавост и живост. Това почистване може да се извърши по два начина: чрез късо въздържане от храна — два или три дни — или ограничена диета в продължение на две три седмици. Първият начин е по-добър, но и втория има добри страни. Под думата въздържание от храна не искаме да кажем абсолютно гладуване. То почва с отказване от първото редовно ядене и свършва с появяването на естествения глад. През времето, когато бъде спряна всякаква твърда храна — а то зависи от особеностите на човека и болезненото състояние, което е наложило продължителен и пълен глад — тялото е принудено да обърне внимание на себе си и почва да поглъща излишъците от хранителни вещества, които е натрупвало до тогава.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди.
продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го! “ Аз благоговейно вярвам, че ние всички сме били на правата страна в тази изумителна борба в Атлантис.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който е запазил до по-късна възраст младежки дух, младежка живост, енергия и.
В младежката възраст ръкописът е изобщо по-жив и по-плавен. През това време започват да се забелязват излишните завъртания и завивки. През зрялата възраст повечето пъти писмото е по-правилно, сигурно, излишните извивки, завъртания и украшения са по-рядко и, където ги има, постепенно изчезват. Към шестдесетата година се забелязват в ръкописа вече признаци на умора, особено у лица, които дълго време са били принудени да пишат много и бързо и които телесно не са вече тъй бодри. Тези общи промени на ръкописа в разните възрасти често правят и доста значителни отклонения поради известни причини, така човек лесно би могъл да се заблуди. Който е запазил до по-късна възраст младежки дух, младежка живост, енергия и. възприемчивост той ще запази съответни черти и в ръкописа си. И обратно, срещат се ръкописи на млади хора (ученици и студенти) с качествата на възрастни. В такъв случай можем с положителност да твърдим, че тези млади хора са преждевременно узрели и застарели. 2. Ръкопис на германския генерал-фелдмаршал фон Макензен. Понеже жената се различава от мъжа по духовния живот и темперамент, то и ръкописите им обикновено се различават.
към текста >>

Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност.
Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти. Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи. Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа. Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при народите, които употребяват латинската азбука. Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните народи. Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност. Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия. Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията.
2) Сангвиничният темперамент се изразява чрез едно достатъчно добро състояние на плътта, умерена пълнота на частите, светли или кестеняви коси, сини очи, голяма активност на артериалната система, силен, пълен и бърз пулс и един оживен изглед. Така създадените личности лесно се възбуждат от външни впечатления и притежават по-голяма енергия от онези, надарени с първия темперамент. 3) Жлъчният темперамент се характеризира с черна коса, тънка, жълтеникава или медна кожа, черни очи, умерени, пълни, но плътни мускули и грубо изразени форми. Надарените с това устройство личности имат силно отбелязана и с изражение на решителност фигура. Те проявяват голяма обща активност и функционална енергия. Външните белези на нервния темперамент са хубава тънка коса, деликатно здраве, обща изнуреност, малки мускули, бързина в мускулните действия, живост в усещанията. Нервната система на така устроените индивиди крайно преобладава и те показват голяма нервна чувствителност. Старата доктрина за темпераментите, на която тази на Д-р Шпурцхайм и на модерните писатели е само една модификация, има очевидно физиологическа основа. Стомахът, черния дроб, белите дробове и мозъкът образуват четири различни органически влияния, всяко от които, щом преобладава, дава своя о:обена форма и изглед на тялото и свой специфичен характер на ума. Терминологията, обаче, която е приета за означение на тези телесни състояния и която е заета по-скоро от патологията, отколкото от анатомията и физиологията, е изложена на големи възражения, и два от самите темпераменти — лимфатичния и нервния, както обикновено ги Описват, са болезнени и ненормални, нездрави и неестествени състояния на тялото. Ето защо, макар да признаваме точността на тази класификация и нейната ценност от патологическа гледна точка, ние основаваме описанията на характерите върху това, което бихме могли да наречем анатомическа система на темпераментите — кратко изложение на която даваме в отделите, които следват — като по-проста и същевременно по-ясна.
към текста >>

Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите.
Кожата е мека и деликатна по тъкан. Гласът като че ли е с висок тон, но мек и с изменчива интонация. Изражението е оживено и пълно с интелигентност. Умствен: Проф. Толък Жените, в които този темперамент преобладава, макар и често да са красиви, нямат закръглени форми, пълни гърди и развити тазове, които означават най-висока степен на пригоденост към различните назначения на пола. Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите. Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние. Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент. В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност.
към текста >>

Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност.
Умственият темперамент означава голяма чувствителност, изтънчени чувства, превъзходен вкус, голяма любов към хубавото, живост в схващанията и интензивност в емоциите. Мислите са бързи, разсъдъкът остър, въображението живо и блестящо и моралните чувства активни и с влияние. Това е литературният, артистичният и особено поетичният темперамент. В днешно време в нашата страна има едно прекалено и болезнено развитие на тоя темперамент, който е най-големият враг на здравето, щастието и дългия живот. Той преобладава особено между жените, на които, даже и когато е нормално развит, е по-малко свойствен от умствения темперамент и отговаря на нервния темперамент, според старата класификация. Той се характеризира чрез малки и изнурени мускули, живост и напрегнатост в усещанията, внезапност и непостоянство в решенията и една болезнена чувствителност. Причинява се от заседнал живот, липса на телесни упражнения, преждевременно и несъразмерно развитие на мозъка, прекалено употребление на чай и кафе, нощни бдения и други вредителни угодничества. Тези три главни темпераменти, комбинирани един с друг в разни пропорции и модифицирани от различни при чини, образуват безбройно множество под-темпераменти, които представляват различия и подобия в зависимост от относителната пропорция на първоначалните елементи. Най-простата комбинация, на която трите описани вече темпераменти се поддават, ни дава шест под-темпераменти, които ние ще наречем така: 1. Двигателно-жизнен темперамент, 2. Двигателно-умствен - темперамент, 3.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст.
Постоянство или продължителност. — Способността да се приковат мислите и чувствата върху един особен предмет до завършването му. Нейният излишък е: многословие и отегчително дълги истории. Недостатък: пристрастност към разнообразие; турят се няколко железа в огъня наведнъж; твърде преходен и нетърпелив. Егоистични наклонности Е. Жизненост. Любов за живот; младежка живост даже в напреднала възраст. Излишък: силна привързаност към живота; страх от смъртта. Недостатък: пуска му края и отстъпя на живота, когато може още да се живее 6. Борчество. — Самозащита; любов към спорене; съпротивление; разположение да се върви енергично напред. Излишък: бързо, огнено, възбудително, придирчиво, препирливо разположение. Недостатък: боязливост, липса ма кураж и самозащита.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането.
Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания. В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите. Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност. Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани.
чисти, без да са тиранични или деспотични към прислугата. Също действат наоколо си повече с добър пример, отколкото с наложителни думи. Но видим ли голям палец на ъглести пръсти, това показва винаги, че тази жена се отнася дръзко, строго и деспотично, както към своите, така и към слугите си. г). Плътност на женската ръка. Общите теории върху плътността на туловището на ръката ще оставим, но ще изтъкнем тук само следните основни правила: Корави женски ръце с голям палец и ъглести пръсти издават покрай горепоменатите качества тесногръдност и сприхавост. Мили и красиви малки женски ръце с хубав цвят, които само с един поглед те карат да ги целунеш, показват острота, живост и великодушие, само ако възлите са малко нещо белязани. Жени с такива ръце презират сантименталните, въздишащи винаги по тях поклонници. Тяхната склонност и любов може да спечели само един богато духовит мъж, който борави с много хумор и шеги. Една силна палма на конически пръсти и малък палец означава, че притежателната на такава женска ръка има наклонност към риторика и логика. Мъжът, който иска да се хареса на такава жена, трябва да й държи насреща една пламенна любовна реч и въобще да бъде с отлично красноречие. Една тясна еластична палма с изострени нежни пръсти и малък палец показва една особена леност и равнодушие.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни.
Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло. Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите. Така също е доказано, че коя и да е глава на една от хилядите книги, които сме чели, остава непокътната, фотографирана в нашия спомен и може в даден момент да се покаже пред очите ни, без да й липсва ни една точка или запетайка. По същия начин полковник де Роша в своите опити върху упадъка на паметта и личността е карал своите пациенти да си спомнят целият живот дори до детинството си, при което и най-малките подробности са били възстановявани с най-голяма чистота и извънредна живост, подробности, които, когато ги проверили, се указали абсолютно точни. Даже нещо по-вече: постигнало се да се събудят в паметта спомените от предишното им съществувание. Но тук, понеже контролът е мъчен, всичко не е точно установено и аз не ще ви отвлека от сигурната почва на приетите и безспорни факти. XI. Ето, прочее, една грамадна част от нашето аз, което ни избягва, за съществуването на което ние не знаем, част, която неизползваме, която живее, записва,, действа вън от нашия съзнателен мозък, една идеална памет, която практически не ни служи за нищо, по отношение на която тая, която ни се подчинява, е само едно малко връхче, почти като иглено, постоянно разядена от времето, потопена в океана на забравата, под който се продължава и разпростира една колосална планина от непокътнати спомени, за които нашият мозък нищо не знае. Следователно, върху какво базираме нашата личност, същината на нашето „аз“, тая самоличност, която тъй много се страхуваме, че ще изгубим при смъртта? Единствено върху нашата съзнателна памет, понеже не познаваме друга, и тази памет — видехме го вече — сравнена с другата, е съвсем ненадеждна и недостатъчна.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стояща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука си и извикал: „продумай!
От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоящите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стояща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука си и извикал: „продумай! “ А може да говори само душата, т. е. Бог, който я е излъчил. Следователно, окултният смисъл на това изкуство се състои в изображението на духовния живот. Но още по-ясно личи това значение на тъй наречените „пластически“ изкуства в произведенията на окултната архитектура. И тая последната, както музиката, се основава върху закона на небесната хармония, т. е.
към текста >>

0.2540020942688