НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
220
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато
живеем
в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато
живеем
в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да
заживее
живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да
заживее
живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички.
към текста >>
Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който
живее
в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който
живее
в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А ние хората, които още
живеем
, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот.
„Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни. Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр. Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.
А ние хората, които още
живеем
, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот.
При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот. И удивително е онова търпение, с което хората са изучавали тия отделни моменти. Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.
към текста >>
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да
живее
известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират. Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да
живее
известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.
Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
към текста >>
И при все това тя
живее
свободна и доволна.
Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите. Те живеят свободно във водите. Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр. суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно. У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце.
И при все това тя
живее
свободна и доволна.
Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium).
към текста >>
Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да
живее
.
Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези.
Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да
живее
.
При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи.
към текста >>
3.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това са прости истини, които всеки, който
живее
, знае.
Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна.
Това са прости истини, които всеки, който
живее
, знае.
Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите. Законът на единния живот така ни учи.
към текста >>
И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже
живее
, знае що иска всеки живот.
Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите. Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът.
И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже
живее
, знае що иска всеки живот.
Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме.
към текста >>
Ние всички знаем, че за да
живеем
, трябва да ядем.
Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.
Ние всички знаем, че за да
живеем
, трябва да ядем.
Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос. Ние всички знаем, че за да живеем трябва да ядем. Но защо живеем ? Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да живеем. Живеем, за да добиваме разумност.
към текста >>
Ние всички знаем, че за да
живеем
трябва да ядем.
Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество. Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем. Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос.
Ние всички знаем, че за да
живеем
трябва да ядем.
Но защо живеем ? Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да живеем. Живеем, за да добиваме разумност. А добиваме разумност, за да познаем Бога". Една къса истина, до която води дълъг път.
към текста >>
Но защо
живеем
?
Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество. Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем. Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос. Ние всички знаем, че за да живеем трябва да ядем.
Но защо
живеем
?
Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да живеем. Живеем, за да добиваме разумност. А добиваме разумност, за да познаем Бога". Една къса истина, до която води дълъг път.
към текста >>
Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да
живеем
.
Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество. Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем. Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос. Ние всички знаем, че за да живеем трябва да ядем. Но защо живеем ?
Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да
живеем
.
Живеем, за да добиваме разумност. А добиваме разумност, за да познаем Бога". Една къса истина, до която води дълъг път.
към текста >>
Живеем
, за да добиваме разумност.
Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем. Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос. Ние всички знаем, че за да живеем трябва да ядем. Но защо живеем ? Чух веднъж един мъдрец да казва: „Ние ядем, за да живеем.
Живеем
, за да добиваме разумност.
А добиваме разумност, за да познаем Бога". Една къса истина, до която води дълъг път.
към текста >>
4.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В тоя кошмар, в който
живее
днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки.
В тоя кошмар, в който
живее
днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.
Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.
към текста >>
Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да
живее
в условия, които подобават само на некултурните народи.
Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.
Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да
живее
в условия, които подобават само на некултурните народи.
И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство. В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога.
към текста >>
5.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Че
живеем
чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения.
Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето. Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина.
Че
живеем
чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения.
Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това. Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека. И това влияние се мени според нейните фази, според ония ъглови разстояния, в които тя влиза преди всичко със слънцето. Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина.
към текста >>
6.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът
живее
и се движи благодарение на тях.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА В живота забелязваме два вида сили: едни, които текат и постоянно се променят, а други остават неизменни. Между тях има известно съотношение и то се състои в това, че променливите зависят от непроменливите. Както светлинният лъч при различните условия се отразява различно, така и тези неизменни сили при различните условия, дават различни отражения. Неизменните сили са скрити, но към тях се стреми светът. Те са ирационални величини, несъизмерими.
Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът
живее
и се движи благодарение на тях.
Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи. Законите имат изключения, а принципите не правят никакви изключения. Всяка наука има няколко принципа, на които се основава, или тя е отражение на тези принципи. Педагогиката като наука и тя си има такива принципи, на които се основава. Хората постоянно говорят за истината и при все това я считат за нещо много отдалечено от тях.
към текста >>
Ние в нея
живеем
.
Ако искат да дадат дефиниция на истината, никога няма да намерят подходяща. То е също като понятието човек. Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички. Но тъй както всеки, който види човека ще го познае, тъй и всеки, като види истината, ще я познае. Тя е далеч от нас по определение, но близко при нас по приложение.
Ние в нея
живеем
.
Ако нямаше истина, животът щеше да е невъзможен. И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в него. Педагогиката обикновено се стреми да бъде отражение на истината. Как може да постигне тя това? Трябва да се избегне една грешка.
към текста >>
В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да
живее
.
Тези качества най-лесно се всяват в детето. Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава. Ама ще каже някой: „Животът е борба и страдания, трябва да подготвим детето за тях". Как ще го подготвим? Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?
В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да
живее
.
Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни. Той няма право да очаква от никого нищо. Той трябва да очаква само от природата, която, щом го е създала, дала му е и всички средства за живот. Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат и истинския живот на братството и любовта.
към текста >>
7.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Човекът се ражда,
живее
, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило. Вечно движение!... Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.
Човекът се ражда,
живее
, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес?
към текста >>
Да познаеш себе си, то значи Него да познаеш, а да
живееш
, значи да служиш Нему.
Познай себе си, са казали нявга мъдреците. Но дали това не остана като самотен скрижал, който се изтрива от пясъците, които горящият самун хвърля отгоре му? Да познаеш себе си, това е смисълът на целия живот, е казано там. Но кой позна онова себе, за което става реч? Хората днес познаха само най-връхния слой на своето аз, онова аз, което изисква скъпи жертви, онова аз, което ликува, когато превием врата на бедния и беззащитен наш брат.
Да познаеш себе си, то значи Него да познаеш, а да
живееш
, значи да служиш Нему.
Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде. Животът, това е неспирното движение на душите по безкрайната вселена, великото училище, а Той е вечно пребъдващия Един. Скрит от зеницата на нашето око. Той всеки миг е с нас и всеки миг е в безкрая. Ние знаем само малки проблясъци от Неговото естество.
към текста >>
Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да
живеем
вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе.
Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да
живеем
вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава.
към текста >>
8.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изпърво човекът
живее
само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба.
Изпърво човекът
живее
само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.
Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
към текста >>
9.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В планините над Кордова
живеел
Абен Ел Хасад.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
В планините над Кордова
живеел
Абен Ел Хасад.
Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети).
към текста >>
Говорят, че в схлупената колиба, където той
живеел
, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад.
Говорят, че в схлупената колиба, където той
живеел
, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици.
Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци.
към текста >>
10.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
К-в Отдавна, отдавна
живее
тя.................................................................... Откога
живее
- никой не знае.
*** – Ст.
К-в Отдавна, отдавна
живее
тя.................................................................... Откога
живее
- никой не знае.
Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.
към текста >>
............................................................................................................... Дълго
живее
тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.
Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.
............................................................................................................... Дълго
живее
тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.
Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота.
към текста >>
Така го хулеха, защото
живееха
във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя. И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието. Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник.
Така го хулеха, защото
живееха
във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
Доста скита той. Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони. И той с радост умря за нея. Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й.
към текста >>
11.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да
живеем
от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да
живеем
от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
Ако наопаки, ние се силим да
живеем
, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те.
Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ако наопаки, ние се силим да
живеем
, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те.
Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
към текста >>
Да
живееш
с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да
живееш
с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и
живее
в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и
живее
в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа.
към текста >>
12.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Вътре в тебе
живее
твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа! Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!...
Вътре в тебе
живее
твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>
13.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го
заживее
.
Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа? Не, той дори трепери да му не умъртвят хляба със своите мъртви анализи, а го изяжда и не след дълго усеща как живота на хляба се прелива в него и започва да работи. Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи.
Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го
заживее
.
И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5.
към текста >>
И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние
живеем
, движим се и съществуваме.
Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното – да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това.
И ако някой би попитал какво носи новото учение отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов в която ние
живеем
, движим се и съществуваме.
Днес на запад и на изток, в окултната и не окултна наука се говори за много неща, дават се много познания и явни и тайни, дават се и методи за развиване на окултни сили, за добиване достъп в един свят, стоящ по-високо от света на 5-те сетива. Ала за великата наука на любовта никой не говори. И така трябва да бъде. Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха.
към текста >>
За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко
живее
, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял.
За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко
живее
, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение.
И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. И той не само вестù това учение, а го учи: живото учение, което Христос донесе преди 2000 години на човеците, и което и до днес не е приложено, защото е велико. „Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение?
към текста >>
14.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да
живее
човекът, но малцина познаваме собствения си път.
Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел.
Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да
живее
човекът, но малцина познаваме собствения си път.
Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни.
към текста >>
Човекът и днес
живее
, но в тъмнина се движим ние, та го не видим.
То е денят, когато ще падне превръзката от нашите очи – заблудата, която не вижда нишките, що ни съединяват в едно. То е ден, в който ще загуби цената си онова, което днес изкупваме с много жертви, а ще порасне стойността на друга ценност, забравена сега. Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек.
Човекът и днес
живее
, но в тъмнина се движим ние, та го не видим.
Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него.
към текста >>
............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото
живеем
сред шума на заобикалящата действителност.
Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде.
............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото
живеем
сред шума на заобикалящата действителност.
Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот. Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>
15.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да
живее
сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да
живее
сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде. Мнозина пренебрегват и дори отричат своя личен живот и се отдават изцяло в служба на обществото. И днес има политици, общественици, реформатори, моралисти повече от всеки други път. Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо? Нашият отговор на този въпрос е прям и кратък.
към текста >>
16.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки
живее
за себе си и всеки се цени според това, което има.
Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм.
Всеки
живее
за себе си и всеки се цени според това, което има.
Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света. А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос. И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника.
към текста >>
За да
изживеем
макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него.
И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.
За да
изживеем
макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него.
А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва. ... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг. ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият.
към текста >>
сдружение не може да
живее
.
За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
сдружение не може да
живее
.
Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие. Заради това, когато многобройните трудности на физ. и дух.
към текста >>
17.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато човек
живее
в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно.
Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично. Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката. Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина. Природата в своята същина е жива и разумна. В нея има точно установени закони, които регулират всяка проява.
Докато човек
живее
в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно.
Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите.
към текста >>
18.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ще
оживее
красотата, и истината, и благото... Отново хвърлих взор във великия лес.
По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят. Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца. Ще залезе слънцето, ново ще засияе.
Ще
оживее
красотата, и истината, и благото... Отново хвърлих взор във великия лес.
Там видях написано: Живот. Тогава се поклоних до земята в благоговение. Превод от руски.
към текста >>
19.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Бо Ин Ра Воля за радост Бог
живее
в радост, не във скръб!
Бо Ин Ра Воля за радост Бог
живее
в радост, не във скръб!
Робите на скръбта си сътвориха „страдащия Бог". Онази сила, що ти се разкрива като скръб – тя само ще изравни пътя на твойта радост. Из „Книга на Царското Изкуство" от Бо Ин Ра На всички, които се стремят към светлина! Тук ние няма да питаме: „Що е Бог? " Предоставяме този въпрос на всички „безбожни", на „идолопоклонниците", които си измислят своя бог.
към текста >>
20.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Да се приближи и
изживее
ония нейни мигове на докосване с първичното.
А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа. Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно.
Да се приближи и
изживее
ония нейни мигове на докосване с първичното.
Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой.
към текста >>
21.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да
живее
на земята, заедно с душата му.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да
живее
на земята, заедно с душата му.
Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език!
към текста >>
живееше
сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците.
Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море.
живееше
сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците.
Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец. Кой разбираше тая музика? Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора.
към текста >>
22.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Към враждуващите
Живеем
дни на борба, дни на духовно робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите.
Към враждуващите
Живеем
дни на борба, дни на духовно робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите.
Това се върши сега, две хиляди години след Христа, между цивилизованите християнски народи, между стадата на тия, които палят кандило пред разпятието, пред великата жертва. Душата на човека потърсена, закрита още в рутината на нашето невежество, порицава еднакво двете страни. Тираните и робите. Утрешните роби и утрешните тирани. Душата на човека еднакво говори, еднакво подканя, еднакво порицава.
към текста >>
А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце
живее
червеят на личния свещен егоизъм?
Изживяваме времена на падения! Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи. Кой дава право на човеците да присвояват и наричат свое онова, което се ражда от земята, зрее на слънцето и се пои от дъжда на небето? Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя собственост, като оставя палачи да ги пазят? Не ще ли се скрие утре той в тая земя и червеите не ще ли обходят неговият кух череп?
А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце
живее
червеят на личния свещен егоизъм?
Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам.
към текста >>
Живеем
дни на срам.
А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм? Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие!
Живеем
дни на срам.
Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом.
към текста >>
Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби
живеем
днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож.
Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога.
Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби
живеем
днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож.
Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви. Бог не упокоява души. Бог праща душите да изправят своите погрешки и е отвърнал лицето си от дима на техните кадилници и блясъка на техните одежди. Бог тихо чака да се пробуди из рутината на нашия свет – човекът! Спрете с кървите!
към текста >>
23.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да
живеем
, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се
живее
.
И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи.
Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да
живеем
, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се
живее
.
Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички.
към текста >>
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да
живеем
, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да
живеем
, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета.
Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква". Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
към текста >>
24.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да
оживее
природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще
оживее
." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1.
МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да
оживее
природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще
оживее
." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места.
И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал.
към текста >>
25.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на
живеене
.
Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник. Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник. Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма.
Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на
живеене
.
Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили.
към текста >>
26.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът
живее
в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни.
и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина.
Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът
живее
в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни.
Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?... Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието.
към текста >>
Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да
живеем
в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието.
Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?...
Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да
живеем
в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието.
Едно велико изкуство, да познаем щастието в пътя, по който го дирим. Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност! О, безумен, красив порив към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт. Има ли го нейде щастието? От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
към текста >>
27.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Иначе невъзможно е да се
живее
" – казват хората.
Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност.
„Иначе невъзможно е да се
живее
" – казват хората.
„Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива. Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия.
към текста >>
Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина
живеем
.
Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост".
Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина
живеем
.
Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас?
към текста >>
Отговорът се състои в това: Ние
живеем
сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл.
Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения. Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ?
Отговорът се състои в това: Ние
живеем
сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл.
Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат.
към текста >>
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на
живеене
.
Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на
живеене
.
Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
към текста >>
Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що
живее
в нас.
Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота.
Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що
живее
в нас.
Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
към текста >>
28.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Моралния принцип трябва да слезе в живота, ние трябва да го
преживеем
, защото ние засега не познаваме нещо по реално от самия живот.
Мога да им се възхищавам, да проучвам в най-големи подробности техния химически състав, но каква полза от всичко това? Аз не им давам условия да проявят всичко онова, което те носят в себе си. Един морален принцип, колкото и възвишен да е той, докато стои в ума само като един факт не ползва нищо, защото не му даваме условия да прояви онова, което носи в себе си. Той прилича на едно житно зърно поставено в житницата – там за него няма условия за растеж. То трябва да слезе в земята.
Моралния принцип трябва да слезе в живота, ние трябва да го
преживеем
, защото ние засега не познаваме нещо по реално от самия живот.
към текста >>
29.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да
живеем
един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм.
И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата.
Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да
живеем
един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм.
Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама.
към текста >>
30.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Надникнах в себе си и видях че
живее
там отломък от Теб самия.
Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният.
Надникнах в себе си и видях че
живее
там отломък от Теб самия.
Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим.
към текста >>
31.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че
живеем
.
Всеки човек трябва да се изкачи по лестницата (стълбата) на човешкия възход. Ако той не се изкачва, а това изкачване е издигането в духовно отношение, той забавя вървежа на идващите. Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко пъти за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива. Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път.
Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че
живеем
.
Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред.
към текста >>
Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек
живее
върховния момент на своя живот.
Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички.
Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек
живее
върховния момент на своя живот.
Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото".
към текста >>
32.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Да
живееш
, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир.
H. P. Burgoyne Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира.
Да
живееш
, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир.
да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край.
към текста >>
33.
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение
живее
всичко създадено.
Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън!
Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение
живее
всичко създадено.
Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой. Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини. Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>
34.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то
живее
вътре във вас и вие в него.
" Вижте, ония преди вас, които питаха така, са вътре във вас, във вашето вътрешно царство, и биха могли да ви дадат отвън, да не бяхте оглушали от врявата на външния свят. Вашата собствена душа е царството на душите, що живеят вечно с вас. Във вас самите държите вие безкрайността. Вътре във вас вие преживявате онова, което е било и което е, и което ще бъде. Вечно настояще е вашият живот.
И вие все още мислите, че царството на мира е някаква далечна страна, нейде в звездните простори; а то
живее
вътре във вас и вие в него.
Всеки, който е достигнал това царство е цар в него. И както вие ще намерите всяко същество, което пребивава там като вечен живот в духа, така и вас ще ви намерят като живот в духа всички ония, които са достигнали това царство заради себе си. Има само едно едничко царство на духа, ала всеки който го достигне става цар в него, и царството му няма край. Вие не можете да достигнете царството на духа извън себе си. Само вътре във вас е постижимо то, зарад вас.
към текста >>
Безбройни са царете на това царство и всеки един
живее
с всички останали вътре в себе си.
Речете ли да дирите вън от вас, вие ще паднете в измама, защото всичко, което е вън от вътрешния аз е само преходен образ. Едва там, дето душата е сама със себе си, ще намерите вие царството, което вечно пребъдва. Там вече няма измама. Само там може да се добие вечността. И само вашият вътрешен аз може да влада това царство.
Безбройни са царете на това царство и всеки един
живее
с всички останали вътре в себе си.
Не един до друг, но един в друг живеят ония, що вечно пребъдват там. Сами вие сте втъкани във вечния свят на светлите духове и през вас се струи техния живот, без дори и да подозирате това... Вие все още се чувствувате в техният аз като отделно същество, не станало едно с тях. Ала живото е винаги свързано с целокупния живот. Всяко отделно битие е всъщност цялото битие. И вашето „спасение" ще дойде само тогава, когато се научите да чувствате вътре във вас, че всяка разумна душа може да ви се разкрие само във вашата душа.
към текста >>
35.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се
живее
и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.
Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се
живее
и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.
Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример.
към текста >>
36.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Истинският човек е божествената искра, която
живее
в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
Истинският човек е божествената искра, която
живее
в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
към текста >>
В „лабиринта"
живее
чудовището минотавър.
Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
В „лабиринта"
живее
чудовището минотавър.
То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци.
към текста >>
За да открием извора на творчеството, трябва да
живеем
интензивен вътрешен живот.
Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека.
За да открием извора на творчеството, трябва да
живеем
интензивен вътрешен живот.
Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели.
към текста >>
Човек по природа е религиозен, понеже в него
живее
божествената искра.
Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце.
Човек по природа е религиозен, понеже в него
живее
божествената искра.
Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
към текста >>
Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да
живееш
за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да
живееш
за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност.
към текста >>
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да
живеем
и да се развиваме.
В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да
живеем
и да се развиваме.
Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог.
към текста >>
Това чувство на благодарност към Бога, което ще
преживеем
тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата.
Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата.
Това чувство на благодарност към Бога, което ще
преживеем
тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата.
Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога.
към текста >>
Когато това чувство на благодарност
преживееш
като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие.
И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение.
Когато това чувство на благодарност
преживееш
като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие.
Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде.
към текста >>
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да
живее
за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да
живее
за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>
Той
живее
в пълнота и без нашата благодарност.
По-после същото става и с етерното тяло. Но някой ще каже: Бог не знае ли от какво имате нужда, че трябва да му се молите? Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва.
Той
живее
в пълнота и без нашата благодарност.
Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи.
към текста >>
Не
живееш
ли за другите, ти не си добър човек''.
Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек.
Не
живееш
ли за другите, ти не си добър човек''.
Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари.
към текста >>
37.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги
живее
значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване.
Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението. Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън. Инстинктът пък, който съвпада с основните процеси на живота, намира известни неща, но никога не започва да ги търси (не умозрява). Оттук вече се изтъква, че инстинктът и интелектът трябва да се допълват.
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги
живее
значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване.
За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений.
към текста >>
Тъй човек свиква да
живее
с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя. Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото.
Тъй човек свиква да
живее
с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>
38.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който
живееха
фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие.
Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който
живееха
фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка.
Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги.
към текста >>
На едно място той пише така: „Вие
живеехте
без да се запитвате, кой ви дава възможност да
живеете
, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа.
На едно място той пише така: „Вие
живеехте
без да се запитвате, кой ви дава възможност да
живеете
, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно.
Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята.
към текста >>
39.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес
живее
, налагат едно ново разбиране на живота.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес
живее
, налагат едно ново разбиране на живота.
Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност.
към текста >>
40.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и
живее
в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден !
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и
живее
в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени.
към текста >>
Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да
заживее
тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор.
Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила!
Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да
заживее
тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор.
Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори.
към текста >>
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него
живее
тя.
Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него
живее
тя.
Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът. Истината е облечена в одеянието на приказка, на пословица с прости, разбираеми слова, че често ще чуеш да я казват устата на народа.
към текста >>
Ако не би било така, ние не бихме могли да
живеем
.
Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар. Докогато нещо е в тайна от нас, дотогава ние се стремим усилено към него, за да ни се разкрие, а щом ни се разкрие, ние дирим изново нещо, което има облика на неизвестността, облечено в плащаницата на тайна. Животът затова е велик, защото необятна е неговата съкровищница и нямат край ония неща, които тепърва ще научим.
Ако не би било така, ние не бихме могли да
живеем
.
Волята за живот у нас поддържа именно това, че ние знаем, че няма край онова, което всеки миг твори Вечният. Странникът се замисли. Някой като че ли му шепнеше така: Световна загадка, ти си сфинксът, който, колкото по-упорито мълчи, толкова с по-голяма сила събужда у нас желание, да вникне нашият взор в твоя ненарушим покой и да зърне там онова страхотно слово, което вкаменените ти уста никога не искат да изрекат. Ти си тоя, към когото се доближават смелите стъпки на избраните. И ако не бе така ненарушим, така загадъчен, вечен сфинкс, нямаше да те доближават ония, в погледа на които искри съкровено и неземно желание.
към текста >>
41.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а
живее
съзнателен живот и след смъртта на тялото.
(Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано. Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква. И така хората стават индиферентни към живота без идеал, съмняват се във всичко, мислят за смъртта като за нещо страшно, неопределено, черно.
Именно на такива хора, спиритизмът дава първите лъчи на светлина и надежда — доказателства, че човек има душа, която не умира, а
живее
съзнателен живот и след смъртта на тялото.
Така те получават нов подтик към чист и смислен живот. Почват да се интересуват от задгробния мир, да изучават теософията, окултизма и пр. Многобройни духовни спиритически и полуокултни списания в Италия вършат грамадна подготвителна работа за духовния напредък на душите, които търсят истината.
към текста >>
42.
Противоречията в света – П. Пампоров
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се
живее
.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се
живее
.
Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота.
към текста >>
Ти си човек и трябва само разумно да
живееш
и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб".
И когато хората изискват от природата повече, отколкото им е позволено, те всякога срещат отказ, който се изявява посредством нещастието. Защото всяко незадоволено желание произвежда страдание, нещастие. Ако някое малко дете се намира пред входа на един модерен кошер, където пчелите работят и пречи на тяхната работа, те могат да го поздравят по особен начин, който причинява болка. Детето ще помисли, че пчелите постъпват много жестоко, а пчелите ще помислят, че детето постъпва много глупаво. И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега.
Ти си човек и трябва само разумно да
живееш
и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб".
И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска. Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята.
към текста >>
Ние искаме да
живеем
в един свят на 1001 нощ.
И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска.
Ние искаме да
живеем
в един свят на 1001 нощ.
Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен. Някой път даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене". Докато човек е на земята не може без ядене. Извън земята това е възможно.
към текста >>
Може ли човек да
живее
на земята без да се учи.
Докато човек е на земята не може без ядене. Извън земята това е възможно. Питаме; на земята без работа не може ли ? Докато човек е на земята не може. Извън земята може.
Може ли човек да
живее
на земята без да се учи.
Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания.
към текста >>
43.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е поставял своята личност за център на всичко,
живеел
е само за себе си – като гъсеницата.
Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
Той е поставял своята личност за център на всичко,
живеел
е само за себе си – като гъсеницата.
Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор.
към текста >>
Човешката душа може да
живее
великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните.
Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот. Противоречията в човешкия живот се явяват още, защото веднъж зърната посети – те не са изложени на слънчева светлина, а на лунна или отразена светлина, а с това се спъва и става невъзможен всеки живот и всяко растене.
Човешката душа може да
живее
великия, свободния живот само когато е в жива връзка с живата природа – която изявява разумния и единия живот, когато е изложена на слънчевите лъчи, а не на лунните.
Кои са слънчевите лъчи ? – Това са лъчите на едното слънце на живота. Когато човек не вярва в разумния живот, в себе си, а в разни авторитети и книги – той се грее на отразени лъчи и никакво растене не е възможно. Съвременните хора, които чакат спасението си от социалните учения – от кървавата революция; които вярват само в черквите, науката, философията, а не и в разумното творческо начало в себе си, всички те се греят на месечина и затова няма никакво растене, няма радост, светлина, топлина, сила, движение. Съвременните хора са идолопоклонници.
към текста >>
44.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Всеки човек, който
живее
разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек".
Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен".
„Всеки човек, който
живее
разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек".
„Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù.
към текста >>
Така човек ще
живее
живот напълно самосъзнателен.
Само тогаз ние сме в хармония с природата. Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата дейност е напразна. Напр. окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи.
Така човек ще
живее
живот напълно самосъзнателен.
Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот.
към текста >>
Дънов За да
живеем
в хармония с тези закони, трябва да ги знаем.
Опитайте я. Аз ви показвам една семка. Посейте я". „Проучавайте великата природа, всички велики закони". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".
Дънов За да
живеем
в хармония с тези закони, трябва да ги знаем.
Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен. Може ли да бъде добър глупавият човек? Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може".
към текста >>
45.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ЗА МИРОГЛЕДА Георги Северов За да се
живее
правилно, трябва да се мисли правилно.
ЗА МИРОГЛЕДА Георги Северов За да се
живее
правилно, трябва да се мисли правилно.
Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
към текста >>
Да мислиш, че вярваш в Бога без да
живееш
по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш.
Да мислиш, че вярваш в Бога без да
живееш
по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
към текста >>
Има мигове, които смущават темпа на „
живеенето
” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той?
Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път. Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса.
Има мигове, които смущават темпа на „
живеенето
” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той?
Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта. Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи върху живота. Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата.
към текста >>
Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да
живее
, от инстинкт да продължи своя род и вид?
Една удивителна аналогия ни води много вярно в чудновати мисли и изводи за светостроението. Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели. От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество. Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот?
Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да
живее
, от инстинкт да продължи своя род и вид?
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва.
към текста >>
Векът, в който
живеем
ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление.
Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели. От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество. Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид?
Векът, в който
живеем
ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление.
Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората.
към текста >>
46.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В нея днес никой не
живее
защото селяните се боят от напаст.
Пантилей ме фати, та рекох тоя лаф" или „св. Костадин ме фати". Тук игрите са ставали на св. Пантилей. В с. Кости нестинарски конак е къщата № 162.
В нея днес никой не
живее
защото селяните се боят от напаст.
Случило се веднъж, че някой откраднал тъпана, но се разболял и докато не го върнал на мястото му, не оздравял. И днес още се намирал тъпанът там. Дим. Маргаритов от Ахтопол свидетелствува, че и свещеникът от с. Кости е вземал участие в нощните обреди на нестинарите. Той казва още, че нестинарите са вземали огън в шепи и поднасяли на невярващите да си запалят цигара.
към текста >>
47.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на
живеене
н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
ЗА СВОБОДАТА (Едно лично схващане) През всяко време свободата е била обект на занимание и идея за постижение, както на отделната личност, така и на обществото.
В зависимост от различните схващания, стремежи, потребности, начин на
живеене
н културата на личността или обществото, днес идеята за свободата и стремежите към нея са най-различни.
Поради това обществото днес е диференцирано на отделни групи или различни течения, които са тръгнали по различни насоки, но все към една обща цел – свободата. Едни схващат, че тя трябва да се намери или дойде отвън; други – че тя требва да се извоюва или даде от някого, че тя изобщо може да се отнема или дава. (Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата.
към текста >>
И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той
живее
с тези именно принципи.
С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той
живее
с тези именно принципи.
Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви. Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
към текста >>
48.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се
изживее
и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него.
Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва. Не отричаме, че днес науката разполага с много факти, които могат да се изтълкуват материалистически.
Ние смятаме, че материализмът е един необходим стадий в историческото развитие на човечеството, който трябва да се
изживее
и за това не считаме за наша съществена задача да се борим с него.
И зад най-убедения и най-грубия материалист, ние виждаме една душа, която несъзнателно изучава урока на един от стадиите на своето дълго развитие. Окултните истини и закони са вечни. По силата на тях човечеството изживява днешната епоха. Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед.
към текста >>
...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да
живее
един свободен и разумен духовен живот.
Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не.
...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да
живее
един свободен и разумен духовен живот.
– Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали.
към текста >>
49.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който
живеем
и съществуваме има разни стремежи.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ Светът, в който
живеем
и съществуваме има разни стремежи.
Хората на съвременната култура и обществен строй се стремят да придобият знания, пари, слава, величие, сила и др.т. Все стремежи ги въодушевяват и всеки иска да бъде по възможност материално осигурен и господар. А всъщност, всички живущи днес хора на земята са „слуги". – Разликата е само в това – кому слугуват Често някои казват, че са „господари и свободни от слугуване", Но това са само думи. Най-малкото, те служат на своя стомах.
към текста >>
50.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Как при едно разумно
живеене
всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане!
Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава. Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините. Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл.
Как при едно разумно
живеене
всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане!
И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит. МУЗИКАТА „Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си". Дънов Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа. Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя.
към текста >>
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което
живее
в човека и което може да бъде събудено.
Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа.
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което
живее
в човека и което може да бъде събудено.
Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>
От друга страна, онзи, който
живее
с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите.
От друга страна, онзи, който
живее
с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа.
Любовта е връзка с Бога. Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания. Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде. Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга.
към текста >>
Да
живееш
в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя!
Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони.
Да
живееш
в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя!
Тук важат следните два закона: 1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството?
към текста >>
51.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще
живее
в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие.
Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще
живее
в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год.
към текста >>
Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който
живее
и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който
живее
и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5.
към текста >>
52.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
От тоя миг ще наченем да
живеем
.
Той може да ни донесе изненадата, която никога не сме очаквали – един въпрос за нас самите, който ще се роди от нейде и ние не ще можем да му дадем ответ. Нека се ориентираме към онова що иска вечното. Не е важно за това да се отдръпнем в самотата на отшелници. Не, трябва да внесем само в делата на катадневния си живот друго нещо. Да внесем правда.
От тоя миг ще наченем да
живеем
.
Всичко до тогава ще ни се стори сън. Наистина, на това могат да повярват само ония от нас, които са се доближили до тоя миг, ония, които познават радостта на правдата.
към текста >>
53.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да
живее
независим живот.".
Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони.
Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да
живее
независим живот.".
(aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации". Най-модерната наука не се ли връща към концепцията за Великото Животно, за което говори Платон. Така се подкрепя идеята за населеността на небесните светове.
към текста >>
54.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Следователно вие не
живеете
, вие сте мъртви в Бога.
„Работата е най-възвишеното, най-благородното и най-великото нещо в света." „Който познае Бога на Любовта, той оживява и зa него животът добива пълния си смисъл. Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта.
Следователно вие не
живеете
, вие сте мъртви в Бога.
Вие живеете в гробища, не се лъжете". „И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога.
към текста >>
Вие
живеете
в гробища, не се лъжете".
Той става гражданин на великото царство и в материалния и в духовния свят. Всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта". „Всички хора, които са вън от Бога, са мъртви. Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога.
Вие
живеете
в гробища, не се лъжете".
„И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата.
към текста >>
55.
За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Светът, в който
живеем
, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа.
И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен.
Светът, в който
живеем
, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа.
Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие.
към текста >>
Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да
живеем
съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот.
Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие.
Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да
живеем
съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот.
И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>
И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да
живее
, да
живее
в пълния смисъл на своето естество.
От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма. Важното положение, което сега съществува в света, при условията на сегашното наше развитие, е дали методите на сегашните възпитатели и догматици за общо човешкото правилно развитие, са истинските методи? Възникват често въпроси, дали някои вярват в Христа или не. Обаче Христос като светлина, включва всички възможности и условия на най-правилните методи за общо човешкото природосъобразно развитие. Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в природата, което напълно признаваме: тя поне има сила и влияние да ни убеди, че е добре да живеем съобразно този порядък, тъй като нашият успех зависи именно от съобразяването със законите на висшата природа, които ни диктуват истинските условия на нашия живот.
И това е именно едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми, да се учи как да
живее
, да
живее
в пълния смисъл на своето естество.
Науката, обаче, в най-дълбокия смисъл е проява на същественото качество на духа в човека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на истината, и да схване законите на природата, за да има сила да подведе енергията ù, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенствуване в доброто и хубавото, най-възвишения идеал на разума.
към текста >>
56.
Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сам той свят е, велемъдрен цар, И
живее
като Исавар.
ИСАВАР Книга е, защото няма Дума по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар. Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита.
Сам той свят е, велемъдрен цар, И
живее
като Исавар.
към текста >>
57.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която
живее
и расте Словото.
Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената. Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството.
Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която
живее
и расте Словото.
Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши.
към текста >>
58.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но и сега, и тогава, Есперанто ще
живее
и цъфти, той не ще бъде забравен.
Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени.
Но и сега, и тогава, Есперанто ще
живее
и цъфти, той не ще бъде забравен.
Бъдете достойни за него. Не падайте духом и не мислете, че всяка дейност за култура и просвета е невъзможна. В настоящия брой на списанието даваме място на преводната статия „Оомото”. като не се ангажираме с идеите на статията.
към текста >>
59.
За живата вода - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да
живее
.
И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите? " Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт?
Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да
живее
.
Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят. Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота.
към текста >>
Живият човек вярва в Бога на Любовта, който
живее
в душите и в когото душите живеят.
Той ще разбере, че не във външното седи службата на Бога: защото човек може да се откаже от своето богатство, може да се оттегли и в гората и пак да не извърши волята на Бога на Живите. Ще му се сторят излишни и всички ония дребнички въпроси на хората с тъмно съзнание: „Ти вярваш ли в св. Троица, вярваш ли в...” – хиляди вярвания! Въпросът за .,св. Троица" е толкова труден, че едва след милиони години човекът ще го проучва.
Живият човек вярва в Бога на Любовта, който
живее
в душите и в когото душите живеят.
В Бога на Любовта, в който всички са едно. Това единство искат ония, които са пробудени, да оживее в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни дележи на раси, вери, народи и класи. В това единство човек ще затрепти в своята първична същина – като жива душа. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите! ".
към текста >>
Това единство искат ония, които са пробудени, да
оживее
в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни дележи на раси, вери, народи и класи.
Троица, вярваш ли в...” – хиляди вярвания! Въпросът за .,св. Троица" е толкова труден, че едва след милиони години човекът ще го проучва. Живият човек вярва в Бога на Любовта, който живее в душите и в когото душите живеят. В Бога на Любовта, в който всички са едно.
Това единство искат ония, които са пробудени, да
оживее
в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни дележи на раси, вери, народи и класи.
В това единство човек ще затрепти в своята първична същина – като жива душа. „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите! ".
към текста >>
60.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се
заживее
според това учение.
Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед.
Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се
заживее
според това учение.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него. Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие.
към текста >>
61.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да
живее
, да обича.
Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее.
Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да
живее
, да обича.
Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>
62.
Слепецът (стихотворение) - Х.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб
живее
душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница.
Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд. Едно море има, което нивга не престава, един живот има, що нивга край не ще познае. В тях се научи да дириш своя път!
Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб
живее
душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница.
Миг от вечността е цял живот да бродиш в мене, защото ти сам неизбродим си нивга. А знаеш ли защо са разпилени бисери по моето дъно? – Да ти хрумне, че бисери безброй лежат в твоята душа, и плувец сам в себе си да станеш трябва, за да видиш в теб самия туй, което още не познаваш". Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея.
към текста >>
Той сам остана да
живее
в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш.
– Да ти хрумне, че бисери безброй лежат в твоята душа, и плувец сам в себе си да станеш трябва, за да видиш в теб самия туй, което още не познаваш". Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество.
Той сам остана да
живее
в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш.
Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си. И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък". Той седи на безлюдния бряг и чака. Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III.
към текста >>
В нея даже сам едва ли можеш да
живееш
всякога.
И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък". Той седи на безлюдния бряг и чака. Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор.
В нея даже сам едва ли можеш да
живееш
всякога.
Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен.
към текста >>
Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там
живее
.
БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш.
Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там
живее
.
Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис!
към текста >>
Морето, което гледам пред очите си, мисля че
живее
в мен.
В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее.
Морето, което гледам пред очите си, мисля че
живее
в мен.
Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата.
към текста >>
В малката скрита стаица
живее
и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен!
В малката скрита стаица
живее
и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
към текста >>
Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там
живее
една голяма тайна.
И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там
живее
една голяма тайна.
Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност. Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар. Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите.
към текста >>
63.
МАЗДАЗНАН - M. M a н е в
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като
живее
, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед!
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг.
Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като
живее
, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед!
За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>
64.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да
заживее
той щастлив живот на земята.
M a н е в Развитието на човека, неговата еволюция е в зависимост от неговото съзнателно ръководство. Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си.
Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да
заживее
той щастлив живот на земята.
Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия.
към текста >>
Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се
изживее
.
Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота.
Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се
изживее
.
Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление.
към текста >>
65.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Предполага се, че всеки, който се ражда,
живее
и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи. Едни стават земеделци, други градски работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота. Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ.
Предполага се, че всеки, който се ражда,
живее
и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага.
Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация.
към текста >>
От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който
живее
отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който
живее
отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
към текста >>
А главната цел на живота е да
живееш
за общото благо.
Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел.
А главната цел на живота е да
живееш
за общото благо.
Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.
към текста >>
Ако някоя част поиска да
живее
отделно, тя ще се унищожи.
Днешното възпитание и образование е едностранчиво и не дава това съзнание, което да даде правилна насока на нашите стремежи. Но това съзнание е вложено в човешката природа и чака своето пробуждане и развитие. Това пробуждане е един невидим процес, който постоянно се извършва в душите и заслужава всичкото внимание и съдействие, защото тоя процес е същността и смисълът на живота. От там ще дойде спасението и обновлението, затова нека престанем да го търсим „тук и там", в тази или онази партия и правителство – „спасението е в самите вас". Не могат нито ръцете, нито очите, нито стомахът, нито храната да живеят сами за себе си: своята служба те принасят в живота на общия организъм, който пък се грижи за тях.
Ако някоя част поиска да
живее
отделно, тя ще се унищожи.
Отделните стремежи и отделният живот водят към разрушение и смърт, когато не са подчинени на общата и главна цел на Божествената любов и хармония.
към текста >>
66.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек
живееше
в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.
Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга". Дънов Ако проследим развитието на човечеството от известно време насам, ще видим едно постепенно потъване на човешкото съзнание в материята.
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек
живееше
в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум.
За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус. А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича реалността на духовния свят и на духа изобщо.
към текста >>
67.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много
живее
.
Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост.
Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много
живее
.
Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата. Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да живеем. Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик.
към текста >>
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да
живеем
.
Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат. Говорим за радостта на детето, което тича към обятията на майка си; за радостта на онзи, които е подигнал един паднал клас; ние говорим за радостта пред величието и красотата на природата.
Нали минутите на радост, колкото и малко да са понякога, ни импулсират да
живеем
.
Да си ученик и да чувствуваш близостта и обичта на учителя си, то е неизчерпаем източник на радост. И ето младежът ученик. Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан.
към текста >>
68.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца,
живее
душата ми.
С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца,
живее
душата ми.
Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат.
към текста >>
69.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Впрочем, геройството, което един факир показва да
живее
, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт.
Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н.
Впрочем, геройството, което един факир показва да
живее
, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт.
Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>
70.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Във френската област Бретан в морето, близо до брега,
живее
малкото червейче конволута.
Германските учени са се заинтересували от тайнствената личност на Мансфелд. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" У ОРГАНИЗМИТЕ. Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив.
Във френската област Бретан в морето, близо до брега,
живее
малкото червейче конволута.
То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване. Но интересно е туй: когато го поставим в аквариум с пясъчно дъно (може в какъв да е съд), то всички тези движения продължават в същите часове: когато в морето има приливи и отливи, червеят в аквариума слиза в дълбочините на пясъка или се качва.
към текста >>
Мекотелото Литорина рудис
живее
върху високи скали, които остават на сухо при големия отлив на всеки 14 дена.
И това продължава много дни след изолирането му в аквариума. Шест часа червеят е върху пясъка. шест часа в него и т.н. Това съответства на ритъма на прилива и отлива. 2) Нека вземем пример за ритъма на всеки 14 дена.
Мекотелото Литорина рудис
живее
върху високи скали, които остават на сухо при големия отлив на всеки 14 дена.
А когато има прилив, тези скали са потопени във водата, във време на отлив животното се прибира в черупката си и живее почти неподвижен живот. А във време на прилив животното изтегля тялото си от черупката и проявява активност. Тази активност продължава и в аквариума и то тъкмо в часовете на големите приливи и отливи, макар и в аквариума да е спокойно. Ритъмът на приливите и отливите е частен случай на жизнения ритъм.
към текста >>
А когато има прилив, тези скали са потопени във водата, във време на отлив животното се прибира в черупката си и
живее
почти неподвижен живот.
Шест часа червеят е върху пясъка. шест часа в него и т.н. Това съответства на ритъма на прилива и отлива. 2) Нека вземем пример за ритъма на всеки 14 дена. Мекотелото Литорина рудис живее върху високи скали, които остават на сухо при големия отлив на всеки 14 дена.
А когато има прилив, тези скали са потопени във водата, във време на отлив животното се прибира в черупката си и
живее
почти неподвижен живот.
А във време на прилив животното изтегля тялото си от черупката и проявява активност. Тази активност продължава и в аквариума и то тъкмо в часовете на големите приливи и отливи, макар и в аквариума да е спокойно. Ритъмът на приливите и отливите е частен случай на жизнения ритъм.
към текста >>
71.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Духовните движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко
живее
, а едно от качествата на живота е движението.
Духовните движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко
живее
, а едно от качествата на живота е движението.
Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината.
към текста >>
72.
Природата – Тотю Брънеков
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Във време на монархията, царят
живееше
в една среда, отровена от миазмите на интригата.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие.
Във време на монархията, царят
живееше
в една среда, отровена от миазмите на интригата.
В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света.
към текста >>
Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той
живееше
в един тщеславен затвор на измами.
В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света.
Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той
живееше
в един тщеславен затвор на измами.
Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си.
към текста >>
Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да
живее
сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи. За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства.
Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да
живее
сред един изкуствен свят на хипнотически фрази.
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
към текста >>
73.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Това схващане се дължи на обстоятелството, че природата, която като среда в която
живеем
, ни обгръща отвсякъде, е почти непозната за нас – нейните обитатели; ние я знаем едва ли не само от малките трудове и поетическите наблюдения през ясните нощи.
ПРИРОДАТА (За природата могат да се напишат. томове, за нея може да се каже много. Настоящите редове целят да събудят размисъла у отклонилия се от природата-прамайка човек, и да го насочат натам. Така той ще научи много повече отколкото от всички трактати върху живота.) Съществува едно погрешно мнение, че природа е само нашето земно кълбо. Природа – това е вселената.
Това схващане се дължи на обстоятелството, че природата, която като среда в която
живеем
, ни обгръща отвсякъде, е почти непозната за нас – нейните обитатели; ние я знаем едва ли не само от малките трудове и поетическите наблюдения през ясните нощи.
Със своите безброй видими и невидими светове, които от милиарди години кръжат в пространството, със своята необятна грандиозност, природата – вселена е останала велик, неразгадан сфинкс – тя буди размишления, които никога като че ли не стигат своя край. А какво е нашата земя в сравнение с огромната, всеобгръщаща вселена? – Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада! И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили.
към текста >>
Тя е дете на всемира, родила се е,
живее
и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове.
А какво е нашата земя в сравнение с огромната, всеобгръщаща вселена? – Нищо повече от зрънце без измерение; точка, която едва би увеличила нейната грамада! И въпреки миниатюрността на земята и ограничените познания за небесните кълба, за нас, нейните шедьоври тя е достатъчен обект за наблюдение, изучаване и използване силите на живота. Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот.
Тя е дете на всемира, родила се е,
живее
и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове.
И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност.
към текста >>
Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на
живеене
е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан.
Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на
живеене
е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях.
към текста >>
И, когато спор по въпроса за
живеене
в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
И, когато спор по въпроса за
живеене
в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия.
Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях. Ние трябва да идем на планината, а не планината да дойде при нас.
към текста >>
74.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата
живее
една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик.
Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества.
Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата
живее
една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик.
Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години.
към текста >>
С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на
живеене
.
Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята. Всички други народи, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя. Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните.
С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на
живеене
.
Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените. Нека направим едно малко сравнение между атлантците и египтяните. Хумболд бил учуден от еднаквостта в прическата на древноегипетските и мексикански жени. Жените на някои южноамерикански туземци и до сега носят същите жълти фусти, тесни и прилепнали до краката, каквито са носили някога египтянките.
към текста >>
75.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
IV РЕАЛНОТО Раждаме се и
живеем
в измамата, за да открием Великата Реалност.
Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север.
IV РЕАЛНОТО Раждаме се и
живеем
в измамата, за да открием Великата Реалност.
Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи?
към текста >>
Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост...
Живеем
в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни.
Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост...
Живеем
в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост.
към текста >>
76.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всеки, с идването си да
живее
на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой.
Всеки, с идването си да
живее
на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище.
Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива.
към текста >>
77.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
как да
живеем
разумен живот.
Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е.
как да
живеем
разумен живот.
Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници. Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие.
към текста >>
Който не е съгласен да
живее
един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим.
Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества.
Който не е съгласен да
живее
един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим.
От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша.
към текста >>
Партия или общество, каквото да е, което
живее
със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг.
Партия или общество, каквото да е, което
живее
със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
към текста >>
Да си човек, да
живееш
един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално.
Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си човек, да
живееш
един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално.
Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг.
към текста >>
78.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И според това всеки, който
живее
съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Едната религия Съвременният учен свят е разделил хората на два лагера. Едните казват, че в природата има разумност, а другите казват, че в природата няма разумност. Последните казват, че единствените разумни същества в света, това сме ние хората, които създаваме своите теории.
И според това всеки, който
живее
съгласно тия учени теории, ще прокопса.
Е, хубаво, от толкова хиляди години хората живеят според теориите на своите учени хора, прокопсаха ли? Дотогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези.
към текста >>
И тъй, веруюто е, че Духът Божий
живее
в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме.
Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си". Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си!
И тъй, веруюто е, че Духът Божий
живее
в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме.
Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си. Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог живее във вас. Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света.
към текста >>
Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог
живее
във вас.
Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си". Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем, „Влез, Господи, само Ти си Единия, Който носиш благословение за синовете си! И тъй, веруюто е, че Духът Божий живее в нас и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Царство Божие и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмняваме. Борете се всички против съмнението, .изхвърлете го вън от душата си.
Тогава на лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете че Бог
живее
във вас.
Тогава всеки от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и ще ви се изявим." Това са великите слова, великите Истини, които ще внесат свобода в света. * * * Човек, който поставя държавните, политическите обязаности по-близо от всичко друго до сърцето си, той не прощава на онези, които турят нещо по-високо от интересите на неговата партия. Ернес Ренан Във всяка красота лежи чудна симетрия.
към текста >>
79.
Книжнина
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Йозе Веспасиян
живеел
в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия.
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия.
Йозе Веспасиян
живеел
в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия.
Близо до тях всред една морава, той е събирал своите последователи и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици". Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието.
към текста >>
80.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток
живее
светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г.
ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток
живее
светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3. Физическото възпитание – Д. Б. 4. Русалци. 5.
към текста >>
81.
Проблеми на новото време – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята,
живее
известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.
Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята,
живее
известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
към текста >>
Не
живее
ли и той при същите условия, при които
живее
орелът?
При сегашните изследвания с помощта на телескоп на астрономите се привиждаха някакви канали на Марс - едни гадаеха, че те са прокопани от разумни същества, а други твърдяха, че не са. Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца?
Не
живее
ли и той при същите условия, при които
живее
орелът?
Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие.
към текста >>
Следователно при тези условия, при които
живеем
, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят.
Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят. Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото.
Следователно при тези условия, при които
живеем
, благото на един народ, на едно общество, зависи от индивидите, които го съставят.
Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж - да бъде разумна. Една от най-важните и мъчни задачи в света е да създаде човек своя индивидуален живот. Създаде ли се разумния човек, тогава дома, обществото, човечеството лесно могат да се създадат. Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен.
към текста >>
Ние искаме, дето
живеем
, там да бъдем спасени.
Ние не вярваме в такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни изпратят в „онзи свят". Онзи свят е тук. Ако спасението на хората можеше да стане на онзи свят, великите Учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени.
Ние искаме, дето
живеем
, там да бъдем спасени.
А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното. Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи.
към текста >>
82.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да
живеем
другояче.
Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност. Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да
живеем
другояче.
Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите!
към текста >>
83.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не би имало немотия на земята, ако ние
живеехме
в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота.
Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява.
Не би имало немотия на земята, ако ние
живеехме
в обилието на Бога, защото Бог е обилие а не немота.
Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот. Едната води към нашата личност, другата към нашето Аз. Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз. Тях ще трябва да различим една от друга. Ще трябва да пресеем плевела от житото.
към текста >>
За това
живеем
на земята.
Егоизмът на нашата личност създава недоимъка и ония, които силом искат да премахнат немотията, няма да успеят, догдето първом не премахнат немотията в нашити души... Две пътеки се преплитат в нашия живот. Едната води към нашата личност, другата към нашето Аз. Воалът на измамата закрива от очите ни и ненаситния, стръвен лик на личността и чистата, блага усмивка на нашето Аз. Тях ще трябва да различим една от друга. Ще трябва да пресеем плевела от житото.
За това
живеем
на земята.
За това е сътворено времето за земните люде. Затова с бавна тежка стъпка крачат напред в дългия безкраен друм годините - отломъци от вечността...
към текста >>
84.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И ако една култура трябва да се разложи, защо да не
изживее
последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача?
Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата. Трагедията на нашето време е знамение. Тя е треската на майката, която ражда новото!
И ако една култура трябва да се разложи, защо да не
изживее
последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача?
Защо да не завещае на своя потомък със задоволство богатствата на своята душа? Все пак това си е нейна работа. Ако ù се нрави, нека западната култура прегърне евангелията, що Шпенглеровци ù поднасят. Нашият зов е отправен към ония, които предусещат и вярват в идването на новата култура. Нека те превърнат сърцата си в градини за нейния разцвет.
към текста >>
85.
Перспективи за едно ново знание
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се
преживее
, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони.
– Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се
преживее
, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони.
Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен. В съвременната астрономия и астрофизика се изучава само външния механизъм на слънчевата система, само нейната анатомия, а физиологията и биологията на слънчевата система е нещо съвсем непознато.
към текста >>
Изключителните условия, при които
живее
днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата.
Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.
Изключителните условия, при които
живее
днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните.
към текста >>
Той трябва сам например да
изживее
ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
– а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата.
Той трябва сам например да
изживее
ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което започва да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия. Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние. Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Този въпрос е по-подробно разгледан в книжката: „Живите сили в природата”, където са изложени и научните основи за влиянието на слънчевата светлина върху човека. Извор на изобилен живот, слънцето не само го раздава на всички твари, а и непрекъснато ни учи каква велика притча е животът, притча на Бога, която всички същества – от най-малкото до най-голямото – непреривно разгадават. Г.
към текста >>
86.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя
живее
за сметка на миналото.
Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура. В подкрепа на това свое схващане Шпенглер привежда маса доказателства и прави интересни заключения, от които за нас следното е особено характерно. Една култура, казва той, е към своя край, когато навлезе в епохата на цивилизацията.
Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя
живее
за сметка на миналото.
В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем.
към текста >>
Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които
живеем
.
Под „цивилизация” Шпенглер разбира оня период от живота на една култура, през който творческите сили я изоставят и тя живее за сметка на миналото. В Европа днес няма вече живи гениални творци. Ние се възхищаваме от Кант, Гьоте, Вагнер – но те са вече в миналото. Днес в Европа има дипломати, политици, икономисти, инженери, юристи, чиновници – но това не са хора, които творят духовни ценности. Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото.
Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които
живеем
.
И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения. И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази дума? Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички?
към текста >>
87.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото
живее
Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина?
" И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото
живее
Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат.
към текста >>
Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да
живее
в Истината.
Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи. Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота.
Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да
живее
в Истината.
Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета.
към текста >>
88.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега
живеем
, е една преходна епоха.
Георги Томалевски.
ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега
живеем
, е една преходна епоха.
За това е ставало дума и друг път в „Житно Зърно”. Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен.
към текста >>
89.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да
живее
постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята.
С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят.
Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да
живее
постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята.
Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>
90.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А излишно е да се повтаря, че всички ние
живеем
в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата.
А излишно е да се повтаря, че всички ние
живеем
в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите.
Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
към текста >>
Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „
живеем
" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно.
Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „
живеем
" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание!
към текста >>
Човек вярва преди да знае, защото той
живее
преди всичко.
Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи?
Човек вярва преди да знае, защото той
живее
преди всичко.
Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
към текста >>
Човек
живее
преди да мисли, а който
живее
, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен.
Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо.
Човек
живее
преди да мисли, а който
живее
, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен.
Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>
91.
Насаме със себе си – Боян Планински
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега
живее
. X.
Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния.
И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега
живее
. X.
към текста >>
92.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разумният човек
живее
между народа.
Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
Разумният човек
живее
между народа.
Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София.
към текста >>
Някои казват: „отсега занапред ще
живеем
духовен живот, стари глупости не ни трябват".
Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега.
Някои казват: „отсега занапред ще
живеем
духовен живот, стари глупости не ни трябват".
Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
към текста >>
93.
Вести
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали
живее
във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята?
РАЗГОВОР ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА СЪВЕРШЕНИЯ (Из „Книга на Разговорите” от Бо Ин Ра) „Що става", запита един ученик Учителя, когато някой от великото братство се оттегли от земния живот?
Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали
живее
във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята?
" А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария.
към текста >>
94.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството -
живее
, напътвано от своите обществени и духовни водители.
Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват. Ако вие не виждате проявената разумност в живота на цветята, на насекомите, които са най-близко до вас, никакви математически формули или метафизически заключения не могат ви я доказа. Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти.
А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството -
живее
, напътвано от своите обществени и духовни водители.
Знаем и това, че човечеството в своето закономерно развитие минава редица култури, някои от които са вече упаднали, а някои и изчезнали. Точният ред на миналите култури ние обаче засега не знаем. Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност.
към текста >>
Ние се радваме,
живеем
, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава.
И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува. Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план. Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост.
Ние се радваме,
живеем
, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава.
Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава.
към текста >>
95.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние хората
живеем
в красотата на никога не свършващия празник на природата.
Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух.
Ние хората
живеем
в красотата на никога не свършващия празник на природата.
Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат.
към текста >>
Ние
живеем
, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето.
Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина.
Ние
живеем
, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето.
За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света!
към текста >>
96.
Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Които са разбрали, че Бог не
живее
в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци.
Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове.
Които са разбрали, че Бог не
живее
в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци.
„Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове.
към текста >>
97.
Най-красивият орган в човешкото тяло
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако ли не, ние ще продължаваме да
живеем
в селението на смъртта.
Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша". III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е освобождението. Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво освобождение можеш да очакваш от смъртта? Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала тялото. Ако ний Го намерим сега, ще Го намерим и тогава.
Ако ли не, ние ще продължаваме да
живеем
в селението на смъртта.
Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността. Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име. Кабир рече: „Духът на търсенето е, който ни помага; аз служа на тоя Дух". IV Реката и нейните вълни образуват една и съща повьрхност. Д е е разликата между реката и нейните вълни?
към текста >>
98.
Стихове - Стефан, Иедидия
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В тях
живееше
царицата със своята бяла свита и от кулите гледаше навътре в морето.
Сега са сринати в пясък. На мънички светливи зърна са превърнати гордите великани. Вълните на морето живи, непокорни, играят си с тия мънички зрънца, вземат ги вътре в глъбините, постилат ги по брега на ивици. – сякаш, пишат с тях писмо - белези из тайните, внедрени в глъбините му. Тогава имаше високи замъци издигнати към изгрев слънце - мълчаливи, бели, загадъчни.
В тях
живееше
царицата със своята бяла свита и от кулите гледаше навътре в морето.
Душата ù очакваше в тиха болка незнайният, що броди по моретата, защото бе получила за него вест. Това бе една утрин, преди още златото на слънцето да се излее в жива, ярка струя над морската шир. Тя ходеше край брега, а една ладия се приближаваше към нея. Шест гребци опъваха веслата. Тя се сепна, щеше да побегне, но седмият, що стоеше при кормилото направи знак.
към текста >>
Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където
живееше
княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците.
На високата му мачта беше окачен белият воал със златното извезано име на княгинята. Когато тя изпаднеше в съмнение или жалба заради него, тогава Той даваше повеля на ветровете да откъснат къс от него и да го изпратят като вест, че Той е жив. Тия късове се превръщаха на бели птици. Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите?
Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където
живееше
княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците.
Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето. Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване живее още. То обхваща душата ни, когато застанем на брега.
към текста >>
Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване
живее
още.
Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите? Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците. Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето.
Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване
живее
още.
То обхваща душата ни, когато застанем на брега. Белите палати са сринати от дългата низа на годините, но белите птици долитат често. Дали е жив Оня, що броди из моретата и дири бисерите? Долитат бели птици - жив е Той! И нашата душа Го сякаш чака.
към текста >>
99.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която
живее
зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли.
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която
живее
зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
към текста >>
100.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда,
живее
и се превръща отново на прах.
Всяка една епителна клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма.
Погледнато от материална гледна точка, епителната клетка се ражда,
живее
и се превръща отново на прах.
Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки. Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
към текста >>
Докато организмът
живее
в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила
живее
, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм.
Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по-друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони поддържа едно точно определено число епителни клетки. Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
Докато организмът
живее
в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила
живее
, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм.
Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа".
към текста >>
„Душата" на епителната клетка
живее
в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта".
Субстанцията на клетката, материята ù се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителна клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така виждаме субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докато организмът живее в| точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителна клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме, как жизнената сила или животворящият принцип или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка.
„Душата" на епителната клетка
живее
в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта".
* Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си.
към текста >>
Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще
живее
в бъдещето, следейки общото негово развитие.
Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворяваща сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т.е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дишащо животно, с последната тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно.
Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма и ще
живее
в бъдещето, следейки общото негово развитие.
И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителна клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой.
към текста >>
НАГОРЕ