НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всичките вражди, всичките
жестокости
свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога множат. Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен.
Всичките вражди, всичките
жестокости
свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.
към текста >>
2.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и
жестокост
над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти).
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и
жестокост
над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат.
към текста >>
3.
Разказ на потока - Цветан
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия
жестокости
, всички тия скърби и злочестини.
Мирът създава синевата, мирът създава красотата, така шепне небето... Само когато няма бури и облаци небето е синьо – това е мирът, който дава своя израз. Старите казват, че небето е престол Божи; и наистина, колко право е това! Присъщ е само на Бога мирът. Стара легенда разправя, че когато Господ раздавал добродетелите на съществата, всичко раздал, а задържал за себе си мира – синевата, небето, синьото небе задържал за себе си! Човек, който гледа небето, не може да не вярва в Бога.
Само живущия в среда на съвършен мир може да понесе всички тия
жестокости
, всички тия скърби и злочестини.
Само небето може да те надари с велико търпение, защото само то го има. Колко разумно е създадено всичко! Бог е раздал всичко и запазил за себе си само едно качество – мира, който съдържа в дивна хармония всички останали качества в себе си. Този мир, това небе, този Велик покров, който вечно седи над нас и който единствено пази завета на живия Бог! Това е израз на бащинство.
към текста >>
4.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
А никоя
жестокост
не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца.
Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада. Манталитетът на неговите жители е този на едно общество от собственици-роби или по-скоро на едно мнозинство от обезобразени индивиди, впрегнати във воденичното колело на своята търговска или политична воденица. Това е един манталитет на общ страх и на взаимно недоверие. Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика.
А никоя
жестокост
не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца.
Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите.
към текста >>
5.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
,,Ах, това е
жестокост
, това е неправда, зверове са това", викаха слабите.
И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни.
,,Ах, това е
жестокост
, това е неправда, зверове са това", викаха слабите.
„Всичко ще се обърне на хаос както всичко е произлязло от хаоса", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен хаос. Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му. Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù.
към текста >>
6.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и
жестокост
, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание.
Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство.
Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и
жестокост
, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание.
Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама.
към текста >>
7.
Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И без друго, твърде много
жестокости
има в нашия век, които ни отдалечават от действителния човешки образ и те значително биха намалели, ако убиването и изяждането на животинските тела се изоставаше от каквото и да било гледище.
Човешкият организъм се нуждае от определено количество масти, въглехидрати и белтъци за денонощие. А освен тях и от онези малки величини, без които организмът не би функционирал нормално - това са витамините. Както посочените храни, така и витамините, ние можем да сберем в тяхната чистота направо от растителната храна, вместо да ги дирим от труповете на други животни. Защото знайно е, че месото, наред с хранителността си, съдържа много токсини (отрови), които остават в нашия организъм и последният ще трябва да се справи с тези тъй вредни вещества. А и самият начин на придобиване месото - убиването, затъпява в нас оная страна на етиката и характера, които иначе ни предават истинския човешки образ, издигайки ни над кръвожадието, хищничеството.
И без друго, твърде много
жестокости
има в нашия век, които ни отдалечават от действителния човешки образ и те значително биха намалели, ако убиването и изяждането на животинските тела се изоставаше от каквото и да било гледище.
При това, да яде човек месо е привичка. Никога той не е ял месо. Известни учени и сега, продължават да препоръчват месния режим. (Ние се съмняваме, обаче, дали самите те употребяват тази храна така, както я препоръчват). Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството.
към текста >>
8.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нито следа от
жестокост
да няма в сърцата на ония, в които ще се родя.
Тук милиони хора не ще са съгласни с мен. Но всички някога ще споделят моя начин на гледане - когато сами ще са готови да бъдат последователи на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят. Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен! Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай.
Нито следа от
жестокост
да няма в сърцата на ония, в които ще се родя.
Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам! Защото убийството, което служи дори за хранене, е едно нарушение на моя закон - закона на Любовта. Вие го считате за необходимо, защото не мислите; вие не обичате да размишлявате върху това, защото ви е тъй много вкусен този начин на хранене; вие пълните стомаха си с мъртви, от страх сами да не станете такива - знайте, че душата на всяко същество, което бива убивано от вас или за вас, е една пречка между вас и мене! Безразлично, какво поглъщате - дали месо, риба или птица - аз ви считам за престъпници, и вашата храна е нечиста и лоша. Мислете! Размислете, как цените в себе си откровението на живота!
към текста >>
Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно,
жестокостта
у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат.
Много от вашите страдания, против които въставате, и които наричате несправедливи, негли са следствие на клането, което вие в близко или в далечно минало сте извършвали. Знайте: няма несправедливости в целия този свят. Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо.
Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно,
жестокостта
у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат.
И двете ще ви се възвърнат. Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на тялото. Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее.
към текста >>
Защото следствията от тяхната съзнателна
жестокост
ще бъдат страшни.
Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители. И това няма край! Милост за „малките", които с хиляди служат за опити! Смислете се още повече за ония заблудени същества, които извършват тия опити!
Защото следствията от тяхната съзнателна
жестокост
ще бъдат страшни.
Никой не може да ги спаси от това - което те след смъртта и в други земен живот ще изпитат. Всички постъпки имат обратно действие - това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност. Това трябва да се изравни - за да се научат чрез мъки да пазят и да защищават всичко живо. Смилете се над тях!
към текста >>
Чрез собствената си
жестокост
- също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята цялост засилват ужасната наклонност на експериментатора.
Всички постъпки имат обратно действие - това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност. Това трябва да се изравни - за да се научат чрез мъки да пазят и да защищават всичко живо. Смилете се над тях! Но не се скривайте зад вашата отговорност, защото вие сами сте помагали и помагате още, - да насърчавате вивисекторите в техните безчовечни дела.
Чрез собствената си
жестокост
- също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята цялост засилват ужасната наклонност на експериментатора.
Освен това, чрез вашето съгласие или чрез хладнокръвно възражение или чрез равнодушие сте виновници в тази важна работа. Одобрявате ли вие вивисекцията, защото погрешно вярвате, че тя може да лекува? Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля. Може би да вярвате, че вивисекцията помага за продължение било на вашия, било на живота на вашите ближни.
към текста >>
9.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тия същества са създания на собствената ви
жестокост
.
И все пак можете да отивате и убивате тия бодри същества, които като вас се радват на живота в царството на небесната природа? И можете да унищожавате тия незлобиви същества - само за да се хвалите с числото на тия, които вие сте убили? Вървете, правете, каквото щете, ако не можете да противостоите на желанието, което ви кара да се настървявате за убийство и кръв. Ала не се надявайте, че така ще се приближите до мене, радостта и красотата на новата раса ще бъдат защитени от вашето влияние, защото самото ви присъствие би накърнило нейната чистота. Който иска да влезе в общение с мен, ще се остави от лова на грабливи животни.
Тия същества са създания на собствената ви
жестокост
.
Когато вие в миналото - в далечни години - сте дресирали (обучавали) домашни животни за лов, развили сте вие ония видове животни, от които сега се боите. Вие сте вмъкнали в тях вашата свирепост тъй напада едно животно друго, защото човекът го учи тъй. Голяма е вината на човеците спрямо животното царство. Кога той ще пожелае да я угаси и чрез делата на съжалението и на добрината да поправи своите жестоки престъпления? Човекът е бил и ще бъде едничкият фалшив (неверен) тон в симфонията на природата - едничкото тъмно петно в творението на Създателя.
към текста >>
Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и
жестокост
, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат.
Не мислете, че с изтреблението им ще се избавите от тях. И тия ще вземат нови форми - и още по-отровни (ядовити), благодарение на отвратителните чувства, с които вие все още можете да убивате. Това са факти, познати на ония, които съвършено разбират закона - факти, които са видими в по-висшите области, невидими за човека, който е заслепен от самосъздадени причини. Изследвайте - и живейте - закона. Тогава ще знаете и ще виждате.
Вашата завист и гняв, вашият ламтеж и
жестокост
, вашето скъперническо дълбания за сръдня, вашата порочност, вашите скрити, грозни мисли, които тъй обилно изпращате от ден в ден, дори и всеки час - всичко това предава на насекомите ония качества, с които ви досаждат.
С формите не се унищожават мислите, които събуждат живота на насекомите. Затова трябва да прекъснете вашата омраза, страха си, злите си мисли. Само чрез по-чисти мисли - чрез мислите на любовта можете да изкорените силата, която е изникнала в миналото (може би и вчера) чрез собствената ви безжалостна мисъл. Мъдреци, а дори и обикновени хора, са изпитали, че никое животно, ни насекомо не мъчи ония, които живеят закона на любовта, т.е. обичат всеки живот.
към текста >>
10.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш
жестокостта
и невежеството в света.
Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите. Само в това се състои щастието.
Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш
жестокостта
и невежеството в света.
Така ще служиш на силите, които работят за радостта и благосъстоянието на заблуденото човечество. Бъди слънчев лъч и се старай светът да стане по-щастлив чрез присъствието ти. Така ще работиш за нашето дело. Мисли върху радостното; скръбното е достатъчно в света. Старай се да замениш трептенията на скръбта с противоположни.
към текста >>
11.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и
жестокост
человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден.
Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и
жестокост
человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите. Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време, ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после възпоминания, още по-после и образ и подобие човешки.... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега, и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е, защото трябва по-силна светлина и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с „факти", които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам!
към текста >>
На трето място огънят, безпощадният бой и
жестокост
, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
На трето място огънят, безпощадният бой и
жестокост
, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват трудностите.
Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време, ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после възпоминания, още по-после и образ и подобие човешки.... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега, и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е, защото трябва по-силна светлина и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с „факти", които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам! (Следва) [1] Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации!
към текста >>
12.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И по-рано той го набивал, но никога с такъва
жестокост
.
При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите? ” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного. В навечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас.
И по-рано той го набивал, но никога с такъва
жестокост
.
Отишъл след това Зосим да спи; заспал в три часа и станал на разсъмване. Отворил прозореца; греело слънцето и птичките пеели. Той усещал в душата си нещо низко и позорно. И мислил си, какво е това нещо? Дали затова, че ще пролива кръв?
към текста >>
13.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма
жестокост
.
Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството. През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията.
През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма
жестокост
.
По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята. През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г. се учредила инквизицията във Франция.
към текста >>
14.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична
жестокост
.
В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия.
Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична
жестокост
.
Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско. Устата е неправилна и почти всякога отворена, с дебели, къси устни.
към текста >>
15.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм,
жестокост
, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
* * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм,
жестокост
, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето.
към текста >>
16.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши
жестокост
, който убива.
Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството. Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв.
Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши
жестокост
, който убива.
„Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо.
към текста >>
17.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към
жестокост
и разрушителност.
Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания.
Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към
жестокост
и разрушителност.
Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти.
към текста >>
18.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако е много силен, този цвят говори за коравина и
жестокост
, откровеност и грубост.
Жълтият цвят в природата - като символ - е цвят на мъдростта, на зрелостта, знанието и умственото спокойствие. Ръце с червен цвят. Това е цветът на топлината, огъня, експанзивността и страстите. Той показва гняв, насилие, кураж, разточителство, непостоянство и бързина. Сърцето води ума.
Ако е много силен, този цвят говори за коравина и
жестокост
, откровеност и грубост.
Ръце с червен цвят принадлежат на хора нетърпеливи и ревниви. те са смели, самохвалци и деспотични. Червеният цвят в природата е символ на силата, жизнената енергия, желанието и борбата. Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото.
към текста >>
19.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и
жестокост
, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните.
Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове. След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора. Правото на животните от Леонард Нелсон. Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества.
Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и
жестокост
, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните.
Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П.
към текста >>
20.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат
жестокостта
и насилието във всичките му форми.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални. Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения.
Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат
жестокостта
и насилието във всичките му форми.
Ако хората бяха по-музикални, нямаше да губят толкова време и енергия, нямаше да полагат такива неимоверни усилия за постигане на толкова малки резултати. И ако ги постигат така трудно нещата, това показва, че не са много умни, че са слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки. Това са съвременни опити, които показват, че библейският разказ за рухването на Ерихонските стени не ще да е легенда или поетична измислица.
към текста >>
21.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на
жестокостта
започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у човека и той ще падне ничком да проси милост.
За света се подготвя нова катастрофа, която несръчно се прикрива от маневрите на дипломацията. За подготовката на идващото зло си служат с методите на внушението, които, не може да се отрече, са доста тънки и майсторски. Всякъде се говори за мир, всички се надпреварват да манифестират волята си за запазване мира, а тайно се въоръжават. Тая лъжа - недостойна за тия, които се смятат много културни и водят човечеството, няма да остане без последствия. В живота има закони, които работят безшумно, но чиято работа е могъща и неотменна.
Когато над света легнат облаците на омразата, насаждана ловко от агенти на лъжата, и гневните светкавици на
жестокостта
започнат своята работа, тогава чак ще се пробуди заспалата съвест у човека и той ще падне ничком да проси милост.
Тогава ще плъзнат адепти на мира и „човещината" и народите пак ще обещават, че ще живеят в „мир и културно развитие" Тогава чак всички ще разберат, защо е имало съсредоточени, мълчаливи, но упорити работници в полето на духовния растеж, тогава ще проумеят, защо във вихъра на нявгашното пиянство е имало оазиси на духовна трезвост, към която те отправяха погледи на високомерие. Човек, както и цял народ, разбира в огъня на страданията онова, което иначе не може или не желае да разбере.
към текста >>
22.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка
жестокост
убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи.
Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка
жестокост
убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>
23.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата
жестокост
на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази
жестокост
откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека.
Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека. Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината.
Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата
жестокост
на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази
жестокост
откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека.
Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно. Смъртта е може би най-големият регенеративен фактор.
към текста >>
24.
ИМА ДНИ ИМА НЕЩА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това, което ще последва няма да бъде ничия
жестокост
, освен нашата
жестокост
, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта.
Човечеството днес изживява важни, епохални събития. Те се развиват не толкова отвън, колкото вътре в хората: в техните умове, съвести, сърца. Войната не е обявена, но тя се води в полето на мисълта и чувствата. Там днес ще се реши победата. Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми.
Това, което ще последва няма да бъде ничия
жестокост
, освен нашата
жестокост
, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта.
Днес човечеството подготвя утрешната си съдба. Ония, които живеят съзнателно, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род. Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му. Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата жестокост. И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план.
към текста >>
Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата
жестокост
.
Останалото е следствията, които ние ще преживеем, и които са неминуеми. Това, което ще последва няма да бъде ничия жестокост, освен нашата жестокост, ничие пренебрежение, освен онова, с което ние сме пренебрегнали тихия глас на любовта у нас, няма да бъде някое чуждо, а нашето собствено коравосърдечие, с което сме отминали прострените ръце на милостта. Днес човечеството подготвя утрешната си съдба. Ония, които живеят съзнателно, желаят от всичкото си сърце, да се спести едно огромно страдание на човешкия род. Те живеят с тая обич и с тая вяра, която твори добро и пращат своите помисли и своите надежди към гениите на доброто и обичта, които също работят за спасяването му.
Но, надделее ли егоизмът, алчността и тъмната власт на разрушението, тогава любовта смирено ще се отдръпне, защото е дълготърпелива, за да се яви после, когато ще я позовем от разораните бразди на земята, напоени с кръв, когато ще я викаме из развалините на нашата
жестокост
.
И в единия и в другия случай, светът ще тръгне в пътя на великия план. Думите на ония от човеците, които днес ръководят съдбините на света, са арена на борба за силите на светлината и мрака. Ако те приемат като ръководно начало тая светлина, под благодатното въздействие на която човечеството от памтивека е вървяло напред, тогава те ще заслужат своята слава и своето достойно место. Ако ли пък станат проводници на тъмните сили и тласнат човечеството към гибел, тогава те ще бъдат хвърлени в мрака на забравата, изоставени от грандиозната вълна, която носи душите към чистия връх на планината. Да живееш е по-велико и по-достойно, отколкото да бъдеш живян, а да живееш значи само едно: да решиш да станеш работник на прогреса и светлината!
към текста >>
25.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Нетърпението на слабия,
жестокостта
на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре.
Нетърпението на слабия,
жестокостта
на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал.
към текста >>
Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието,
жестокостта
и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно.
безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна.
Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието,
жестокостта
и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно.
Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа.
към текста >>
26.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната
жестокост
.
Така е сега и с войната, която пламна по европейските бойни поля, по градовете, селата и в човешките умове и сърца. Около две вражески настроени страни, като около два центъра се групират народите, обществата и отделните личности. Всеки застава там, където го теглят еднаквостта на убеждението, симпатиите му и увереността, че е на правата страна. От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма. Там правдата е релативна и тя осцилира между двата полюса в съгласие с момента и уверенията, които се дават от двете страни.
Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната
жестокост
.
Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство. Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната.
към текста >>
27.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните
жестокости
и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си.
В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните
жестокости
и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си.
Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго.
към текста >>
Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от
жестокостта
на хората през време на война.
Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни.
Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от
жестокостта
на хората през време на война.
След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко.
към текста >>
28.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Неговата нечувана
жестокост
, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете.
ИШУА БЕНТАМ Буча Бехар Историята на Египет, тая могъща империя, прочута със своето величие, не помни по-страшна и по-мрачна епоха от тая при царуването на фараона Зинобий-Ра.
Неговата нечувана
жестокост
, смразяваше сърцата на жените, вливаше отрова и жажда за мъст в разкъсаната душа на мъжете.
Зинобий-Ра беше страшен призрак за своите поданици, които се гърчеха под ударите на неговите немилостиви ръце. Той беше издал страшни закони, подписваше смъртни присъди без да трепне сърцето и ръката му. Законите в страната му бяха груби, безчовечни, жестоки. От ранни зори царските хора ги облепваха по улиците или ги разгласяваха с висок глас по кръстопътищата. И през ранни сутрини мъжете четяха страшните заповеди и закони със заледен от ужас дъх.
към текста >>
29.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност,
жестокост
.
Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
– Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност,
жестокост
.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
към текста >>
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност,
жестокост
, коварство.
Юпитер харм. – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбие, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, вярност към закона; дисхарм. – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, щеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн харм. – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхарм.
– Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност,
жестокост
, коварство.
Уран харм. – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбие, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхарм. – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун харм. – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхарм.
към текста >>
30.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена
жестокост
.
Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики".
То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена
жестокост
.
(Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни. Понякога, ако се вслушаме в нашия собствен глас и думи, ще открием в тях духа на нашето семейство. На второ место е народът. Аз не ще се спирам надълго тук, защото тоя въпрос е разглеждан другаде с по-големи подробности.
към текста >>
31.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за,
жестокост
.
Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.
Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за,
жестокост
.
Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
към текста >>
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство,
жестокост
.
Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство,
жестокост
.
Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>
32.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Прародителят на варварството е
жестокостта
.
ЦВЕТЯТА Георг Нордман Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена – от дните, когато той е живял като звяр в пещери и хралупи, до днешно време, когато електромагнитните вълни свързват континентите за по-малко от една секунда. Успоредно със самото развитие, и варварството е променяло своят облик, за да е пригодно да следва човека в многовековния му път.
Прародителят на варварството е
жестокостта
.
В една или друга форма, тя е била винаги на арената на историческия развой и е играла изключителна роля. Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите. Не ще споменаваме и начина, по който се отнасяме и с животните в нашата съвременност. Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства.
към текста >>
Да се спрем при една най-фина и най-деликатна
жестокост
, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства.
Прародителят на варварството е жестокостта. В една или друга форма, тя е била винаги на арената на историческия развой и е играла изключителна роля. Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите. Не ще споменаваме и начина, по който се отнасяме и с животните в нашата съвременност.
Да се спрем при една най-фина и най-деликатна
жестокост
, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства.
Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание. В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове. И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек.
към текста >>
Не може да става сравнение между
жестокостта
при късането на едно цвете с
жестокостта
в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт.
Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание. В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове. И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек.
Не може да става сравнение между
жестокостта
при късането на едно цвете с
жестокостта
в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт.
Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност. Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти. Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота. Защо ги убиваме?
към текста >>
Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на
жестокост
ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората.
Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме! Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта. Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя. Те ги обичат във вазите си, осъдени на смърт, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя прощален аромат, зашиващата и душна атмосфера на техния живот. В съвременния култ към цветята има нещо неискрено и превзето.
Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на
жестокост
ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората.
Спомням си оригиналните и мъдри приказки на един възрастен човек, вече покойник, който пръв ми обърна внимание върху смисъла на повечето от детските стихотворения и песнички. „Във всички почти от тях" – казваше ми той – „четем думите": „берем, берем", „късаме, събираме" и пр., и никъде няма „садим" „поливаме" „копаем". – Защо се чудите – се провикваше тоя човек – че хората обичат да грабят, да присвояват, да унищожават. На това ги учим от ранната им възраст. Много пъти от тогава съм си задавал въпросът, защо хората не си подаряват цветя в саксии, за да им се радват?
към текста >>
33.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и
жестокост
към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение?
Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята?
Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и
жестокост
към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение?
От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие. Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от небесата, който ни прави годни да живеем? Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила.
към текста >>
34.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
". Тя потрепера от безчувствието и
жестокостта
на тези, които бяха свидетели на това.
Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани!
". Тя потрепера от безчувствието и
жестокостта
на тези, които бяха свидетели на това.
Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха. Този, който едничък я не осъди, когато с камъни я замерваха всички. Майката мълком чупеше пръсти и притискаше наболялото си сърце. И колчем някой бич изплющеше по оголеното Му рамо, тя трепваше цяла, сякаш се увиваше около нея. — Сине, защо мълчиш, — продума с пресъхнали устни Майката — защо не продумаш, чедо?
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човек в своята
жестокост
и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром!
И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне.
Човек в своята
жестокост
и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром!
Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода.
към текста >>
36.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Усмивка има и
жестокостта
.
Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия. Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има. един своеобразен чар. Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка.
Усмивка има и
жестокостта
.
Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз. Известна нервна деятелност у човека предизвиква някои контракции в мускулите на лицето, които на пръв поглед не отговарят на душевното състояние. Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагична смесица, която представя усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали. Понякога ние срещаме усмивката на конфузията.
към текста >>
37.
ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Обикновено, хората смятат, че Бог не би трябвало да допусне никакво насилие, никаква
жестокост
, никое противоречие.
ТИХИЯТ ГЛАС С N. В погледа на един непосветен наблюдател често израства едно голямо недоумение относно смисъла на това, което става през наше време.
Обикновено, хората смятат, че Бог не би трябвало да допусне никакво насилие, никаква
жестокост
, никое противоречие.
Това всъщност, е така. Бог не присъствува при никоя жестокост, при ничие насилие, при никоя лъжа. Величието на Бога се състои в това, че Той е дал всекиму – както на отделните човеци, така и на общностите, – свободната воля за проявление и чака с най-велико дълготърпение да узреят плодовете на преминалия опит. Божественият порядък е такъв, че там никой не нарушава свободата и свободния избор на другия. Всеки е свободен в своите действия, последствията на които съставят поучителната част на човешкия живот.
към текста >>
Бог не присъствува при никоя
жестокост
, при ничие насилие, при никоя лъжа.
ТИХИЯТ ГЛАС С N. В погледа на един непосветен наблюдател често израства едно голямо недоумение относно смисъла на това, което става през наше време. Обикновено, хората смятат, че Бог не би трябвало да допусне никакво насилие, никаква жестокост, никое противоречие. Това всъщност, е така.
Бог не присъствува при никоя
жестокост
, при ничие насилие, при никоя лъжа.
Величието на Бога се състои в това, че Той е дал всекиму – както на отделните човеци, така и на общностите, – свободната воля за проявление и чака с най-велико дълготърпение да узреят плодовете на преминалия опит. Божественият порядък е такъв, че там никой не нарушава свободата и свободния избор на другия. Всеки е свободен в своите действия, последствията на които съставят поучителната част на човешкия живот. Ако в даден момент един човек или група от хора поемат даден път, резултатите, които ще се получат, ще определят качеството на тоя път и възможностите, които може да се очакват от него. Никога Бог не участвува без наше желание в избора на нещата, както не участвува и в печалните им последици.
към текста >>
38.
НА РИЛА - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сега зная, кой прокуди птичките из моята градина, за да не мога да се радвам на веселите им песни – звънът от веригите на
жестокостта
.
С какъв страх погледът им се спираше върху мен. Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце? Потънах в срам. И през склопените ресни на очите, видях далеч през вековете опнатия лък и стрели в ръцете на човек, в моите ръце аз видях лъка и стрелите, насочени върху невинното сърце на пееща птичка! О, мое сърце!
Сега зная, кой прокуди птичките из моята градина, за да не мога да се радвам на веселите им песни – звънът от веригите на
жестокостта
.
Съкруши ги! Съкруши бедността на моето слабо сърце. Ето молбата ми към Тебе, о вечна милост! Нека под милувката на Твоята топлина узреят всичките ми желания и мисли, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Любовта. Колко е богата трапезата, на която си ни поканил!
към текста >>
39.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните
жестокости
и неправди.
По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят. Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си.
Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните
жестокости
и неправди.
Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края.
към текста >>
40.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той отива до
жестокост
.
Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство.
Той отива до
жестокост
.
Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората.
към текста >>
41.
И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ - Е.
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и
жестокости
на господаря.
На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше. Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби.
Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и
жестокости
на господаря.
Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя.
към текста >>
42.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПО ДОБЪР ЖИВОТ - Г. ДРАГАНОВ
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват
жестокост
, грубост и пр.
води към любовта! 10. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето. Това е условие за проявата на любовта у детето. Любовта образува основата на божествената същина на човешкия дух. Ето защо музиката и паневритмията представляват важно условие за създаване на новия тип човек. 11.
Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват
жестокост
, грубост и пр.
Например, има една такава игра, която действува отрицателно: децата са наредени в кръг около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. Да не се употребява и подигравателният хумор. Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба „Цоцолана". Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена н пр.
към текста >>
43.
НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Светът се гърчи под ударите на гордостта и
жестокостта
, радвай се, че Той освободи света от тях.
А, аз ни едно от тях, е, какъв човек съм аз, зърната, велики добродетели са те... тъжно завърши моя събрат. — Брате мой, — казах му аз, — радвай се, че Той хвана три от зърната на пълния клас! Кой в нашата земя е увенчан с Великата Троица на безсмъртието? Кой Друг в нашата земя държи чашата на любовта, книгата на мъдростта и жезъла на истината, ако не Той, Неизвестният, Великият, Мощният? Ах, брате мой, кой друг може да освободи света от двата празни класа?
Светът се гърчи под ударите на гордостта и
жестокостта
, радвай се, че Той освободи света от тях.
Аз чух най-хубавата песен и моята ликуваща радост бликна като буен поток и разнесе вестта, че великият час беше настъпил в света. И не сетих скритата и дълбока скръб за това, че и аз като моя събрат не успех да хвана поне едно от пълните семена, за които от векове копнея. МОЯТА НАКОВАЛНЯ Аз зная, че в мене текат две разнородни реки. Аз зная, че в мен текат два различни живота. Аз зная, че в мене живеят две различни души.
към текста >>
44.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата
жестокост
и егоизъм.
Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета.
Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата
жестокост
и егоизъм.
Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух.
към текста >>
45.
ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Смеси се с
жестокостта
и загуби първия си облик.
Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот. Цялата тогавашна архитектура прие символа на християнското страдание — кръста. Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала.
Смеси се с
жестокостта
и загуби първия си облик.
Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери. Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина.
към текста >>
Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите
жестокости
, а рицарите своеобразен подтик за своите химери.
Цялата тогавашна архитектура прие символа на християнското страдание — кръста. Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик.
Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите
жестокости
, а рицарите своеобразен подтик за своите химери.
Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението.
към текста >>
Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните
жестокости
, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет.
Върху него, избран като основа, се извисиха храмовете и кубетата, а другаде върховете на готическите катедрали. Кой знае, но нам се струва, че в тия времена, които са известни в историята с името средновековие, християнското учение придоби някакъв мрачен, кръстоносен смисъл. То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик. Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери.
Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните
жестокости
, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет.
Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество. В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината.
към текста >>
Това противоречие е между
жестокостта
и голямата набожност.
В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от хаоса на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието. Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера.
Това противоречие е между
жестокостта
и голямата набожност.
Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата. В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието.
към текста >>
Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята,
жестокостта
и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство.
Егоизмът на замъците, мъката на робите, висината на катедралите и фанатизмът на папите са били съществените негови елементи. Ако се вгледате в образа на Христа, в разпнатия Христос, вие ще откриете грамадна отчужденост на създадения образ от оня, който носим в душите си. Има разпятия, на които Божественият Син е превърнат в жалка фигура. В това отношение иконописът на източното православие има по-голяма сила в измъчените, изпити и дълбоки лица на иконописните образи, има повече мистичен трепет, страх и божествена тайна, отколкото в Kruzifinus`ите — понякога жалки и отчуждаващи от основната идея за жертвата. В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието.
Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята,
жестокостта
и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство.
Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота.
към текста >>
46.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма
жестокост
, а само нежно покровителство.
Човечеството се нуждае днес от тия зрели, яки и мислещи човеци, които имат волята да обърнат колелото на прогреса и да подарят свобода на всички, от които е тя отнета. Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния. Мъж, това е гордият човек, влязъл в борба заради по-слабите от него.
Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма
жестокост
, а само нежно покровителство.
Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце. На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед.
към текста >>
47.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма,
жестокостта
, които водят света към духовна смърт.
Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: „Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние.
Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма,
жестокостта
, които водят света към духовна смърт.
Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека. Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието.
към текста >>
Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и
жестокостта
, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека.
Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние. Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт.
Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и
жестокостта
, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека.
Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието. Кой определя тоя вътрешен модел, към който се стреми ръката на твореца?
към текста >>
48.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество,
жестокост
, лицемерие, ласкателство и пр.
Всички простъпки в класа престанали. Учениците се поправили по успех и поведение и по всички други учебни предмети. У тях се събудил подтик да зарадват учителката, която ги обича и има доверие в тях; искали да оправдаят доверието и любовта й! Някои учители имат навик да назначават ученици, които да им съобщават всички простъпки в класа. Това е отрицателен метод, който не води към нищо.
Той покваря, похабява крехките детски души, и от малки те се учат на издайничество,
жестокост
, лицемерие, ласкателство и пр.
Никога не трябва да се поощрява издайничеството! Не трябва да се допуща в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното доверие и любов. При преподаване на история, география и пр. трябва да се събуди у ученика любов към родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи; трябва да се изтъкне при преподаване на тези учебни предмети, че във всички народи има нищо добро и красиво, че всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. Трябва да се изтъкне, че всички народи са органи на едно велико цяло.
към текста >>
49.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Когато видиш, че господар жестоко и несправедливо се отнася със своя слуга не се плаши, застъпи се за него, защити го, кажи една добра и хубава дума, негли смекчиш
жестокостта
на господаря.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН Зная, че в моето малко сърце има място за една голяма обич; обич към малкото цвете, разтворило напролет своето пъстро венче, обич към пойните птички, които в китен май разливат своята сладка и пламенна песен, обич към работливата пчелица, която неуморно снове натоварена със скъпия дар на пролетта, обич към лазурното небе, към яркото слънце, омайните звезди, пеещите потоци, снежните върхове. От колко обич е заплетено моето сърце!.. Но чуй ме, мое малко сърце, аз искам тази нощ да ти завещая скъп завет; чуй ме: Когато по твоя път срещнеш пътник уморен, останал надире от своята дружина, да крачи бавно по своя път, спри се при него! Извърви с него част от неговия път, предай му частичка от своята бликаща сила, влей малко от твоята обич! Когато по твоя път видиш твоя събрат похулен от целия свят, осъден и оплют, не го отминавай, сърце мое, спри се при него и му подай твоята здрава и силна длан!
Когато видиш, че господар жестоко и несправедливо се отнася със своя слуга не се плаши, застъпи се за него, защити го, кажи една добра и хубава дума, негли смекчиш
жестокостта
на господаря.
И най-подир, когато видиш твоя съученик, че пада изоставен от всички, спри се при него, кажи му топла дума, тя ще бъде светъл лъч, който ще разкъса облаците на неговия помръкнал небосклон. Велики мигове са т, сърце мое. № ги пропущай да минат край теб без да си сграбил несметното и чистото богатство! Нанижи ги на скъпото огърлие, защото те са отронени от Великото сърце на Неговата любов. Бъди уверен ще дойде ден, когато те ще се върнат при теб оплодени от щедрата ръка на голямата любов.
към текста >>
50.
Личност и душа - Учителят
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в несправедливост, в
жестокост
и т.н.
Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и двете мислеха, никакви недоразумения между тях нямаше да произлязат. Правата мисъл изключва всички недоразумения. Казвам: ученикът трябва да мисли! Ако не мисли, той всякога ще схваща нещата криво, ще се натъква на противоречия, от които сам ще се спъва.
Ученик, който не разбира учителя си, ще го обвини в несправедливост, в
жестокост
и т.н.
Какво трябва да направи този учител? На такъв ученик той трябва да каже: Мисли добре, за да не грешиш! Аз съм дошъл да изпълня своята велика мисия и задача, а ти - да служиш на себе си. - Права ли е тази постъпка? - Който не мисли, той сам ще се отдалечи от лицето на учителя си.
към текста >>
51.
Брой 1-2 -1995г.
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Не са виновни само хората за
жестокостите
, неправдите и насилията.
Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по Цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат неговият път, са членове на това велико Семейство. Псалмопевецът нарича това Семейство - “Дом Господен” - “Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си”.
Не са виновни само хората за
жестокостите
, неправдите и насилията.
Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, сред “унижените и оскърбените”.
към текста >>
52.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и
жестокост
, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат.
— Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците. И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот.
В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и
жестокост
, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат.
Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи.
към текста >>
53.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не дава ли ни самата природа пример на безпощадна
жестокост
?
Тя чака своите герои! ... Етични основи на вегетарианството. При споровете си с вегетарианците, хората, привърженици на месния режим, изтъкват следното съображение: — Вие, вегетарианците сте привърженици на природното, на естественото. При всеки удобен случай вие твърдите, че насилието, убийството с цел да се изяде едно животно, е нещо противоприродно. Но вярно ли е, за жалост, това?
Не дава ли ни самата природа пример на безпощадна
жестокост
?
Погледнете в морето! Какъв морал, каква любов към ближния има там? Големият изяжда малкия без да помисли даже за никакви теории на милосърдие. В същност, тия възражения едва ли заслужават даже да им се отговаря. Това е логиката на тези, които може би биха желали да повърнат човечеството до състоянието на морските хищници.
към текста >>
54.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими
жестокости
, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe!
Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими
жестокости
, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар.
А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
към текста >>
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за
жестокостите
, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно?
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за
жестокостите
, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото?
Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
към текста >>
Като така, целият български народ е виновен за
жестокостите
, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях.
Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела.
Като така, целият български народ е виновен за
жестокостите
, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях.
И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“. Божията Правда е неумолима и нищо друго не ще ни спаси: нито „родолюбивите" организации, нито някакво бъдещо възраждане на „българската национална мощ“! Та нима не е ясно, че ние жънем тъкмо това, което сме посели с собствените си ръце и че, даже ако още веднъж успеем да се издигнем и наложим с насилие, пак същия ще бъде крайния резултат?
към текста >>
55.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и народите, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на
жестокостта
и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички.
Т. Ч. Книжнина Хората на война, от Андреас Лацко. Цена 30 лв. Доставя се от книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, № 61 — София.
Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и народите, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на
жестокостта
и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички.
Той се осмели да погледне истината право в очите, той видя действителността такава каквато си е и я нарече с нейното собствено име: Войната е безумие! Войната е най-ужасната от всички видове лудост, която обхваща милиони и чиито разрушения и жестокости надминават всичко, което човешкото въображение може да измисли! Никой, по онова време, не смееше да заяви това! А той го каза! Той го заяви високо в самото лице на безумстващите — и затова бе наречен ... луд!
към текста >>
Войната е най-ужасната от всички видове лудост, която обхваща милиони и чиито разрушения и
жестокости
надминават всичко, което човешкото въображение може да измисли!
Цена 30 лв. Доставя се от книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, № 61 — София. Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и народите, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на жестокостта и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички. Той се осмели да погледне истината право в очите, той видя действителността такава каквато си е и я нарече с нейното собствено име: Войната е безумие!
Войната е най-ужасната от всички видове лудост, която обхваща милиони и чиито разрушения и
жестокости
надминават всичко, което човешкото въображение може да измисли!
Никой, по онова време, не смееше да заяви това! А той го каза! Той го заяви високо в самото лице на безумстващите — и затова бе наречен ... луд! Книгата „Хората на война" е плод на тоя повик, нададен в самия разгар на безумието, наречено „световна война", към нейните участници: „Опомнете се! Спрете се!
към текста >>
56.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и
жестокости
последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото.
Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот.
Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и
жестокости
последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото.
Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример.
към текста >>
Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и
жестокостта
не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането.
Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ. Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност.
Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и
жестокостта
не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането.
Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава. Братство, — това значи да съзнаем че всички сме деца на един Баща — Бог и затова нямаме право да вземаме оръжие и да си служим с него за каквото и да било и против когото и да било. Братство, — това значи мир, любов и радост да царуват по цялата земя; това значи разцъфтяване на всичко най-добро, най-красиво, най-възвишено, което съществува в човешката душа; това значи със сдружени усилия, ръка за ръка, с песни, труд и жертви да изградим Царството Божие на земята. * Днес българският народ стои на кръстопът. Пред него се разкриват два пътя: единият — пътя по омагьосания кръг на старото, на отживялото, пътя на егоизма, разединенението и бруталността, по който достигнахме до днешните катастрофи и по който и днес искат да ни водят привържениците на насилието; и другия.
към текста >>
57.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и
жестокост
към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не!
Щом условията са лоши и позволяват на едни да използват, да ограбват труда на мнозина и да трупат богатства, а на други позволяват да обедняват все повече и повече и да умират под страшните удари на мизерията и непосилния труд, това ясно говори, че хората са лоши. че идеите и разбиранията на хората, от които те се ръководят в всекидневния живот, са низки и лоши. Нови хора и нови идеи са нужни, — добри хора и добри идеи. Такива разумни и добри хора са нужни, чиито идеи и разбирания всякога, властно да диктувате, при всяка мисъл, при всяко желание, при всяка постъпка, да крещят в душите и сърцата: „Мисли, желай и прави на другите само онова, което желаеш и те да правят на тебе". Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa.
Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и
жестокост
към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не!
Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега. Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество. Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество.
към текста >>
58.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и
жестокост
, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят.
От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и
жестокост
, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат.
към текста >>
59.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Свидетели сме на последните предсмъртни гърчения на една загиваща вече култура, — култура на
жестокостите
и насилието, култура на егоизма и разединението, култура на братоубийството, на омразата, на тъмнината, на злото.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Нов Свят иде! Побързайте да станете щастливи! (Н.) Книжнина Вести Нов Свят иде!
Свидетели сме на последните предсмъртни гърчения на една загиваща вече култура, — култура на
жестокостите
и насилието, култура на егоизма и разединението, култура на братоубийството, на омразата, на тъмнината, на злото.
Отива си вече тъмния период в историята на човечеството. Преброени са дните на злото, което досега като всевластен господар е царувало над измъчената земя. Предутрин е. След дългата нощ, зора се вече сипва в историческия път на човечеството. И буйни потоци светлина вече нахлуват в съзнанието на хората.
към текста >>
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и
жестокост
погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя. Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество.
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и
жестокост
погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите. За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи.
към текста >>
— Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята
жестокост
— готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница.
Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто!
— Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята
жестокост
— готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница.
Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта. Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта. Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем!
към текста >>
60.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и
жестокост
в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай.
Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно. Само тъй ще получите всичките му блага. Справете се с вашите гибелни желания, които ви отклонявате от вашите истински блага в живота и напред по пътя на човеколюбието и взаимопомощта! Любовта към другите ще диктува всяка ваша мисъл, всяка ваша постъпка и целия ви живот ще бъде една велика жертва за общото световно щастие и свобода.
И тогава цялата земя, тая земя, която днес е превърната в бойно поле и трепери под смъртоносния вихър на дивата борба, тая земя, която е превърната от човешкото безумие, от човешката алчност и
жестокост
в мрачна долина на скръбта и страданието — тая земя ще бъде за вас и за вашето поколение най-красив и светъл рай.
Защото дето любовта цари в човешките сърца, там живота разкрива и предлага всичките свои блага. Тръгнали по пътя на човеколюбието, вий няма да загубите нищо. Напротив, ще имате най-висшето благо на земята, каквото може да даде само любовта към другия. А ако тръгнете по пътя на самолюбието, тогава, дори и да имате пълен успех в борбата за материално осигуряване и да придобиете пълна власт над света, вий пак изгубвате всичко, защото се лишавате от топлата и животворна грейка на любовта, която едничка дава смисъл и красота на живота. Любовта е основният закон на живота във вселената, затова само ония, които по пътя на живота се ръководят от нея, ще имат всички блага, а тия.
към текста >>
народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и
жестокости
власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство.
Познай себе си, психофизиологична студия, от Ц. Д. Ракитски, цена 20 лв. Вести България има вече нова власт, в лицето на правителството на народния блок, съставен от демократи, земеделци, н. либерали и радикали. Никога до сега бълг.
народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и
жестокости
власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство.
Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и жестокост. Дано те никога вече не се повторят. Дано занапред настъпи нова ера на братско разбирателство, на несмущаван от нищо вътрешен и външен мир, на мирно сътрудничество за излекуване раните на народа ни и издигането му до степента на висока духовна и материална култура.
към текста >>
Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и
жестокост
.
Ракитски, цена 20 лв. Вести България има вече нова власт, в лицето на правителството на народния блок, съставен от демократи, земеделци, н. либерали и радикали. Никога до сега бълг. народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и жестокости власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство.
Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и
жестокост
.
Дано те никога вече не се повторят. Дано занапред настъпи нова ера на братско разбирателство, на несмущаван от нищо вътрешен и външен мир, на мирно сътрудничество за излекуване раните на народа ни и издигането му до степента на висока духовна и материална култура.
към текста >>
61.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка
жестокост
към тях.
В връзка с това обществото е издало един апел към всички организации и общества, в който ги кани да забравят дребните, несъществени различия и да застанат сплотено на фронта на духовното възраждане на човечеството. Апела на психическото общество е повече от навременен. Нека всички съзнателни хора си подадат ръка за възтържествуване на доброто в живота. Ден на животните. 4. октомври е провъзгласен за ден посветен за защита на животните.
В него всички трябва да си спомняме за големия дълг, който ний имаме към животните, за големите жертви, които те правят за нас и да дигнем глас против ужасната човешка
жестокост
към тях.
Да престане проливането на реки от кръв, да се създаде истински човешко отнасяне към животните. „Добро здраве“ през настоящата (IX) година ще излиза в увеличен формат и ще бъде изобилно изпъстрен с картини. Абонатите ще получат освен броевете и две безплатни книги: 1) Ръководство за майката, как да отглежда своето дете от зачеването му до школната възраст, от С. Ф. Армитейдж, превод от английски. 2) Полова просвета за младежа, от Д-р Г. Ефремов.
към текста >>
62.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия,
жестокости
и пр.
Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец.
Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия,
жестокости
и пр.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той.
към текста >>
жестокостите
, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта.
Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата.
жестокостите
, които ги изпълват и ръководят по старите пътища, тук между тях се установява любовта и взаимопомощта.
Замират егоизмът и себелюбието и дават място но човеколюбието. Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи.
към текста >>
63.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обилно щедро всички блага Ви дава земята; без
жестокости
, убийства и без кръв Вкусни блюда тя готви вам.
книгата му: „Безсмъртието на човека“, изд. на книг. „Братство“. Овидий Из „Превъплощения“ Стига сте се, хора, сквернили с храна непозволена. Ние имаме ниви златокласи; под тежкия товар На сочни, румени плодове превиват се овощни клони; Пълни гроздове на лози висят; корени и треви Крехки и вкусни зреят в полето, а пък други. По твърди, огънят изпича и прави по-сладки; Чистата млечна каша и благоуханният сок На сладко вкусният и миризлив като тамян мед Не ви са забранени.
Обилно щедро всички блага Ви дава земята; без
жестокости
, убийства и без кръв Вкусни блюда тя готви вам.
— Само зверовете диви Глада си с живо месо утоляват и то не всички: Коне, овце, бикове ... все с трева се хранят мирно. Само свирепите хищници—лютите тигрове. Жестоките лъвове, алчните вълци и мечки Обичат кръв да проливат. Какъв престъпен обичай! Каква ужасна гадост: черво черва да поглъща!
към текста >>
64.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните
жестокости
— като акт на самозащита.
на взаимопомощта и на братското чувство! Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива.
Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните
жестокости
— като акт на самозащита.
От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр.
към текста >>
65.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите
жестокостта
и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст.
Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите
жестокостта
и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст.
Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.
към текста >>
66.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на
жестокостите
, за повече човещина в отношенията на хората към животните.
Без тази основа, нищо солидно, нищо дълготрайно, нищо разумно не може да бъде изградено. Без вегетарианството колкото и да се мъчим да обновяваме живота и да го слагаме върху разумни основи, ние все пак ще имаме само кръпки върху стария гниещ живот. Месото на животните е извор на смърт и разрушение за човека и тези, които желаят да живеят разумно и да вървят напред, ще се откажат от него, като с това скъсат с един минал етап на човешкото развитие, който ни свързва с животните, и започнат истински човешки живот. За да скъсаме със старото, отживялото, нужни са известни усилия. Нека всички направим тези усилия, за да възприемем новата храна и новия живот.
За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на
жестокостите
, за повече човещина в отношенията на хората към животните.
Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват. Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право. „Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм. Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче.
към текста >>
67.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи
жестокости
, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца.
Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали. Г. С ъ б е в Преглед Събитията в Австрия Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми. Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа партия.
Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи
жестокости
, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца.
Така или иначе, центърът на Европа е вече изчистен от ония сили, които представляваха естествени препятствия за идващата всеунищожителна война. Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война. Щастливи са тия народи, които ще имат сила да противостоят на изкушението и да останат настрана от идващата буря. Малка, бедна България, какво решение ще вземе?
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя е държава на грубата сила, на
жестокостта
и несправедливостта.
Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт." „Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава. Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тези държава, тя се разрушава. И всеки човек, и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават“. Учителя Това, което хората днес наричат „държава“, е една организация, която има за цел да подържа с насилие, заблуда и с всички други възможни средства, привилегированото положение на едно малцинство.
Тя е държава на грубата сила, на
жестокостта
и несправедливостта.
Истинската държава е нещо съвсем друго. Тя има като образец за своето устройство един божествен план — тя е изградена по принципа на човешкия организъм. В истинската държава има правилно, справедливо разпределение на благата; в нея насилие няма, а всеки е поставен на съответното, подходящо за него място. Различните групи хора изпълняват различни функции, съобразно със своите способности и наклонности, обаче тук няма робство, няма насилствено подчинение, няма експлоатация. Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно, справедливо разпределени.
към текста >>
Ако човек в даден момент прояви
жестокост
, той предрешава съдбата си за хиляди години, но ако веднага разбере, че е съгрешил и се старае да изправи погрешката си, той изменя своята съдба в добро направление.
Всички трябва да бъдат готови да страдат като Христа. Който разбира този велик закон в живота, той знае, че днешният ден решава неговата съдба за хиляди бъдещи години. Ако в днешния ден, разбира се всеки настоящ момент, духът, душата и умът на човека са изпълнени с любов, той може да бъде сигурен, че за хиляди години ще бъде щастлив. Но ако в днешния ден душата, духът и умът на човека не са изпълнени с любов, такъв човек го очакват за в бъдеще само страдания. Само в един момент човек може да измени съдбата си.
Ако човек в даден момент прояви
жестокост
, той предрешава съдбата си за хиляди години, но ако веднага разбере, че е съгрешил и се старае да изправи погрешката си, той изменя своята съдба в добро направление.
Човек постоянно трябва да държи в ръцете си юздите на своята съдба. И за да бъде господар на съдбата си, той трябва да даде ход на Любовта и да обича по принцип всички хора, както Бог ги обича. Съдбата на всеки човек се определя от идеала, който има. Нашето щастие зависи от любовта, която имаме към Онзи, Който ни е дал живота. За да бъдете щастливи и свободни, необходимо е Божествените принципи да са застъпени в душата ви.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да спрат вивисекциите, да спрат всички
жестокости
, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята!
Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание. Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята.
Да спрат вивисекциите, да спрат всички
жестокости
, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята!
За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма. Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са: благородна гордост — или безумна гордост — произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или
жестокост
— Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Големият пръст, палецът, е тази част на ръката, която има най-голяма важност и значение. Палецът представлява творчеството. Съединявайки в себе си, чрез своите три части, — долна. средна и горна — любовта, разума и волята, той се явява като точен израз на целокупния живот. И тъй, палецът е живота, самия човек, обкръжен от различни влияния, от които той ще извлече за себе си добро или зло, според направлението, което даде на своя разум и на своята воля.
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са: благородна гордост — или безумна гордост — произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или
жестокост
— Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Хълмовете на Юпитер, Сатурн, Аполон и Меркурий се намират в основата на съответните пръсти, хълма на Венера се намира в основата на големия пръст. Марсовият хълм с намира срещу него на другия край на дланта, а Лунния хълм в долната част на ръката, под марсовия хълм. Когато тия хълмове са добре развити, намират се на своите места и са добре съединени, те показват качества, отговарящи на съответните планети. Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества. Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие,
жестокост
, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение.
Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък. Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца). Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност.
Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие,
жестокост
, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение.
Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност. Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта. Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Широка и тъмночервена линия — показва
жестокост
.
Ако линията е къса, това означава кратък живот. Ако на едната ръка линията на живота е скъсана, а на другата е слаба, това е знак на опасна болест. Когато линията е прекъсната и на двете ръце, това означава ранна смърт. Двойна линия на живота засилва доброто влияние на първата. Линия във форма на верига — труден и болезнен живот.
Широка и тъмночервена линия — показва
жестокост
.
Острови на линията на живота означават болести. Линия на живота съвсем без клонки, означава несполучлив Живот. (следва) Хранителната стойност на плодовете Освен общопознатите хранителни вещества — белтък, въглеводи и тлъстини (белтъчини, въглехидрати, мазнини), има още разни други вещества, които с необходими за поддържането на телесната сила и здраве. Тука спадат, преди всичко, тъй наречените хранителни минерални соли. Те изграждат важни части от нашето тяло: Калция—костите и белодробните тъкани; желязото — червените кръвни телца; фосфорът — мозъкът и нервите.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На това чрезмерно желязо се дължи
жестокостта
на хората.
Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва.
На това чрезмерно желязо се дължи
жестокостта
на хората.
За една дума убиват човека. А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и
жестокостта
.
Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
Вълкът, докато е вълк, не ще се откаже от насилието и
жестокостта
.
И лисицата, докато е такава, не ще се откаже от хитростта, подлостта и измамата. Следователно, докато в хората имат надмощие тия и други подобни качества, те не ще могат да живеят братски, не ще могат да осъществят мечтания идеален строй на общото благо. Ето защо, най-правия, най-краткия и най-сигурния път към обществена обнова, към новия строй на общото благо, си остава пак превъзпитанието и самовъзпитанието на индивида и народа. И истински новото, което трябва да внесем сега в живота си, действайки в тая насока, това е: отстъпване на частния интерес пред общия, прекланяне на личността пред колектива. Днес са нужни жертви пред олтаря на общото благо от страна на всички, които имат и могат.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност,
жестокост
, нетърпимост и т. н.
То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия.
Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност,
жестокост
, нетърпимост и т. н.
Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта.
към текста >>
От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и
жестокостта
.
Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото.
От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и
жестокостта
.
Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез
жестокост
.
Тази скръб някои обясняват с особеното разположение и влияние на планетите върху човека Други обясняват, че в тия моменти сме лишени от благотворното влияние на светлите духове Но дали ние не сме сторили нещо което е подействало да се оттеглят от нас светлите духове и да се лишим от благотворното им влияние, което е подържало доброто ни настроение? Ако заживеем напълно съзнателен живот, ние лесно ще разберем, че тия моменти на мъчителна скръб са вследствие на тъмни мисли и желания — на грехове. Тия грехове изглеждат нищожни, но добре е да се знаят, за да заживеем напълно съзнателно и да можем да поддържаме у себе си винаги доброто настроение. Тия грехове изглеждат малки пред хората, но пред Бога и светлите духове са големи. Напр. ти имаш, можеш да намериш здрава вегетарианска храна, но предпочиташ месната и то не от крайна нужда, а по навик и глупаво подражание.
Пред Бога това е грях, тъмно желание: предпочиташ храна добита чрез
жестокост
.
Други случай, когато срещнеш нуждаещ се и не му помогнеш, а имаш възможност, това е също грях, нарушение закона на Любовта. Трети случай: отиваш в гората и без да се помолиш и размислиш доколко е необходимо и добро това което правиш, започваш да сечеш суровите дървета в желанието си да се осигуриш и удоволстваш през зимата. Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката
жестокост
, на човешката омраза, злоба и ограниченост!
Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г. - продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе!
Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката
жестокост
, на човешката омраза, злоба и ограниченост!
Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе! .. .
към текста >>
78.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие,
жестокост
и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
е благополучието и щастието, или неуспехите и нещастието на всеки човек през живота му са в голяма зависимост от силата на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния на майката и бащата в момента на зачеването, а така също и от силата на техните естествени или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки през време то, когато майката е в бременно състояние, както и през периода на ранното му детство. Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист.
злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие,
жестокост
и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си.
И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура.
към текста >>
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия
жестокости
, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота. Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен! И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога.
Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия
жестокости
, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили.
елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент,
жестокостта
на грабливите животни.
Вратата бе там и Агмад се спря, слагайки ръката си на нея. Той се обърна и ме погледна. „Не се страхувай никак“, каза той със своя тих и спокоен глас. „Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата близост е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас. Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице.
Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент,
жестокостта
на грабливите животни.
Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена
жестокост
.
Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта.
Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена
жестокост
.
И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин.
към текста >>
И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на
жестокостите
, за неговата цел, за неговото намерение.
Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта. Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост. И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа.
И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на
жестокостите
, за неговата цел, за неговото намерение.
Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми.
към текста >>
Но възмущението му от тяхната алчност и
жестокост
, не му позволявало да ги погледне.
Така щото горе изглеждало като един плет, а долу оставала широка междина. В тази междина вечер затварял по една коза. Ноще, когато вълци идвали към кошарата, виждали първо оградата с козата. Един по един те прескачали, за да я изядат, понеже там нямало ни куче, ни овчар, обаче всички падали в вълчата яма. Овчарят всяка сутрин дохождал да смени козата и слушал скимтенето на уловените зверове.
Но възмущението му от тяхната алчност и
жестокост
, не му позволявало да ги погледне.
Една сутрин ямата му извикала: — Господарю, събраха се много вълци в мене и начнаха едни други да се ядат. Грозотия голяма! Какво да правя? — Не бой се — отвърнал Овчарят. Така те скоро ще се довършат, ще се изядат и на тебе ще ти олекне!
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
жестокостта
, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци.
Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си. Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието.
жестокостта
, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци.
с животински склонности и прояви. Творческите идеи са създали общочовешките образцови типове: Авеловци, Йосифовци, Орфейевци, Питагоровци, Сократовци, Исусовци, Толстоевци и много други мъдреци, гении, талантливи люде и обикновени труженици, които са положи ли живота си и дейността си за повдигането и благуването на цялото човечество. А разрушителните идеи са оставили на света чудовищните типове — Каиновци, Юдовци, Калигуловци, Нероновци, Атиловци, Тамерлановци и много други тем подобни личности, които са внасяли в живота на человеците безумието, животинщината, разрушението и смъртта. Когато в един народ са се въздигнали вождове, управници, учители, писатели, художници и общественици, които чрез науката, изкуствата и делата си, са били носители и разпространители на творчески идеи, и когато творческите идеи са били възприемани и прилагани от повечето люде, тогава този народ се е въздигал и възвеличавал във всяко отношение и е ставал образец и ръководител на много други народи. Но когато в някой народ са се въздигали и заставали начело вождове.
към текста >>
Жестокостта
ти е безпримерна.
И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление?
Жестокостта
ти е безпримерна.
— Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно. кротко, безобидно, а аз, свиреп и жесток. Но нали именно затова съм се принудил да ям агънца. От техните тела градя своето тяло.
към текста >>
Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и
жестокост
.
Тогава изядените агънца ще ми простят. — Това е вярно, Вълчо. Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител.
Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и
жестокост
.
Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве.
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото
жестокостта
е твой водач в живота.
И всяка черта на това лице изразявали мъдрост и блаженство. — Дойдох да ми предскажеш бъдещето — продумал царят, смирен и възхитен от благородното лице на пророка. Обикновено жесток и властен към всички хора, сега царят отведнъж станал мек и подчинен. —Гибел черна се чертае по твоя път — заговорил пророкът след дълго мълчание. Щастие не си излитал досега, а и живота си преждевременно ще изгубиш, ако вървиш по същият път.
Защото
жестокостта
е твой водач в живота.
А и е лош водач: само към нещастие и гибел води. Живееш всред много врагове. Тях ги е създала жестокостта. Никой не те обича . . .
към текста >>
Тях ги е създала
жестокостта
.
—Гибел черна се чертае по твоя път — заговорил пророкът след дълго мълчание. Щастие не си излитал досега, а и живота си преждевременно ще изгубиш, ако вървиш по същият път. Защото жестокостта е твой водач в живота. А и е лош водач: само към нещастие и гибел води. Живееш всред много врагове.
Тях ги е създала
жестокостта
.
Никой не те обича . . . — Но няма ли никаква надежда за спасение? — прекъсна царят разтревожено —- Има — продължи пророкът. Ако се освободиш от жестокостите и приемеш за ръководителка Любовта, всичко ще се измени.
към текста >>
Ако се освободиш от
жестокостите
и приемеш за ръководителка Любовта, всичко ще се измени.
Тях ги е създала жестокостта. Никой не те обича . . . — Но няма ли никаква надежда за спасение? — прекъсна царят разтревожено —- Има — продължи пророкът.
Ако се освободиш от
жестокостите
и приемеш за ръководителка Любовта, всичко ще се измени.
По светъл и радостен път ще вървиш тогава. Защото Бог е любов и щастие имат в живота всички, които живеят с любовта. — Благодаря ти, пророко! Ти ще ме спасиш! — Извика царят и падна но колене.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Жени, майки, нима не виждате безлюбието,
жестокостта
и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали?
За разумния, обаче, не е така, той знае къде какво да употреби, знае къде как да постъпи и във всичко вижда дълбокия смисъл. Да, неразумния, и при най-големите блага и при най-добрите условия, пак може да бъде нещастен... Имаше още много, много ценни мисли в това живо слово и всеки вярвам взима това, което може да възприеме. След завършване на събранието, гостите си, отпътуваха, изпратени с песни към своите места, за да занесат по нещо от това, което видяха и чуха на тази хубава духовна братска среща. Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената Стремейки се да придобие политически и други права, не пренебрегва ли жената най-великото право. което има: да възпитава онези, които природата и е предоставила — нейните рожби?
Жени, майки, нима не виждате безлюбието,
жестокостта
и безпътицата , в която вашите деца са изпаднали?
Погледнете проявите на днешните млади и вие ще видите, че светът е пълен със сираци: Едни от тях непригледани поради усиления труд, с които майка им е била обременена; а други — възпитани от слугините, понеже майките са заети с журове и разрешаване въпроса за правата, които им са такава необходимост, без която светът би пропаднал! Като се изказвам така, мнозина биха помислили, че се обявявам против независимостта на жената. Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си?
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз съм напълно убедена, че
жестокостта
е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява.
Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света. Ако се стремим да живеем красиво, можем да направим и околната среда такава. Ако ли животът ни е пълен с грозота — и ония около нас без друго ще станат грозни.
Аз съм напълно убедена, че
жестокостта
е една от най-лошите ферми, които грозотата се изразява.
Потребно е де премахнем всяка грозота, а в това ще бъдем подпомогнати, като развиваме художествения усет във всичките му форми. Моят план в изкуството не се състои в това — да има нещо приятно за ухото, или за окото, или за кое да е от петте ни сетива. Той е много повече от това. Той е въпрос на гледище и на всекидневен живот. Както всеки от нас трябва да бъде истински окултист, тъй всеки трябва да бъде истински художник в най малките подробности на живота.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана
жестокост
.
Ние сме свидетели на тази неравна борба, в която стихията на отрицанието и обскурантизма е в своя апогей — развихрила всичките си тъмни сили, за да нанесе победа на доброто, на човечното, на благородното, на възвишението. Изразено с езика на библейския символизъм, ние ще кажем: демонът е мобилизирал всички свои легиони, за да обсеби хората в своята власт и да ги отклони от стремежа им към доброто, т. е. към Бога. Сатаната напъва всички сили за да завладее света. Погледнете навред по света и ще се уверите в това.
Ето в Испания вече няколко месеца се води страшна междуособна война — брат с брат се избиват по улиците с нечувана
жестокост
.
Преди известно време в Съветска Русия избиха първенците на революцията и се готвят нови процеси против други подобни. В Германия увеличиха военната служба. Хитлер въоръжава своя народ да запази „мира“ в Европа. Франция е в тревога от това и прави и тя същото, укрепява с китайска стена границата откъм Белгия. В Италия — Мусолини възстановява Римската империя, чрез потисничеството и робството на беззащитните чернокожи в Африка.
към текста >>
Изобщо, навсякъде владее насилието, злобата, борбата,
жестокостта
!
В далечния изток — непрестанни конфликти и борби . . . И пр. и пр. . . .
Изобщо, навсякъде владее насилието, злобата, борбата,
жестокостта
!
И не е изключена възможността да избухне една нова всесветска война, която, по размери и ужаси, ще надхвърли миналата. Много очевидно е, че злото е в настъпление. Явно е, че демоничните сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон. Но, ако се допусне това, то значи да се тикне човечеството към гибел. Днес егоизмът, бил той личен, обществен или национален, е главния стимул в живота.
към текста >>
Той тласка: индивидите, класите, обществото и народите към борби, войни и
жестокости
.
И не е изключена възможността да избухне една нова всесветска война, която, по размери и ужаси, ще надхвърли миналата. Много очевидно е, че злото е в настъпление. Явно е, че демоничните сили, животинските инстинкти се стремят да вземат надмощие и завладеят душите на хората, за да се възцари напълно богът на егоизма — Мамон. Но, ако се допусне това, то значи да се тикне човечеството към гибел. Днес егоизмът, бил той личен, обществен или национален, е главния стимул в живота.
Той тласка: индивидите, класите, обществото и народите към борби, войни и
жестокости
.
В своето заслепление хората не виждат, че патя на егоизма води към катастрофален край. Защото не може да се гради солидна сграда върху пясъчна основа — не може да се осигури добър обществен, национален и международен живот, ако няма мир, хармония и сътрудничество между индивидите и народите. И жалко е, че днес. в света на голямата култура, хората, които ръководят съдбините на народите, не могат да разберат. че пътя на егоизма и насилието води към анархия и страдания.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и
жестокост
над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“.
Хората с издигнали своя собствен, човешки закон, над Божия закон, и мислят. че, понеже те така с го наследили, понеже така е било в миналото, така и трябва да бъде и така ще бъде винаги занапред. Хората, заслепени от свободата, която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама!
В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и
жестокост
над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“.
Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние?
към текста >>
88.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или
жестокост
?
Днес така ли е? — Не. Ние виждаме учениците по зоология да ловят насекоми, жаби, птици и най без-жалостно да забиват карфичките в живите им тела, в чийто жили тече същата кръв, каквато и в техните, и в които блика живот, който трябва да расте и се радва. Какъв характер ще създадат в себе си тия ученици, които се карат да разпъват жабите и живи да ги разпорват, за да ги изучават анатомически? Какво развиват в себе си.
милосърдие ли, състрадание ли, взаимопомощи ли, любов към живота ли или
жестокост
?
Не се ли те подтикват към долните похвати на касапина и убиеца, не се ли подготвят от тях утрешни палачи на хора и общества? Лошите навици, кривите схващания се коренят от корена, а не като се кастрят върховете, не като се създават ограничителните условия на ония индивиди, които са излели от релсите. Във всеки човек има божествена искра, висше начало. Майстор и истински възпитател може да се нарече само онзи, който може да възпламени тая искра. А тя съществува във всеки, в най-закоравелият престъпник, в ония, които ни са приятни и неприятни, във всички!
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм,
жестокости
, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите.
Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм,
жестокости
, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност. Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес. Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия.
към текста >>
А напротив, всякак проявявал тъпоумие,
жестокост
и постъпки безподобни.
Вечно гледно, вечно ненаситно. Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия. А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа. А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни.
А напротив, всякак проявявал тъпоумие,
жестокост
и постъпки безподобни.
Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха ! Мари хубава Кадънке, твоят син е Кукувче несретно! Ти си се заблудила, горкичка, неусетно. Мътила кукувичино яйце.
към текста >>
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната
жестокости
на липсата на музика в живота им.
Той не желае да види, че Тиртей и Терпандър са били почти съвременници на Сафо и Езоп, на Солон и Пиндар. Аз не мога да разбера как може да се нареждат нещата така противоречиво, ако се разсъждаваше поне малко; и как ще ни се докаже, че тези които са имали поезия като тая на Омира и Сафо, закони като тези на Ликург и Солон и статуи като тези на Фидий, биха могли да идват във възхищение от някаква посредствена музика. Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани.
Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната
жестокости
на липсата на музика в живота им.
Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете. Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята жестокост“. Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления.
към текста >>
Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята
жестокост
“.
Защото, ний, които имаме толкова съвършена музика, според нашето мнение, който имаме такива величествени опери, ний нямаме още нищо, което да може да се сравни с Илиадата и Одисеята, нищо, което да се приближава до статуите на Аполона Белведерски и Венера Милоска, макар че нашите поети и скулптори копират и прекопирват непрестанно тези очарователни модели. Ясно е, че, по отношение музиката на древните, ние ще трябва да възприемем мнението на Платона, на Аристотеля, на Плутарха и на Полибия; но за да направим това, би трябвало да признаем чудесата, дължими на музиката, за които говорят тези философи, а не да се задоволяваме да ги отхвърляме без разсъждение. Защото мненията на тези първокласни философи и учени заслужават да бъдат разгледани. Историкът Полибий, чиято точност е общопозната, разправя, че от всички народи на Аркадия, кинетите, които са били чужди на музиката, са били считани за най-жестоки; и той приписва тяхната жестокости на липсата на музика в живота им. Той се опълчва против един ефор, който се осмелил да каже, че музиката е въведена между хората само да ги очарова и да ги въвежда в някаква прехласнатост, и му противопоставя примера на другите акадийци, които, ползвайки се от музиката, са се отличавали със своите добри нрави, с почитта си към боговете.
Той рисува с най-очарователни краски картината на празниците, в които акадийската младеж се приучвала още от детските си години да пее химни в чест на боговете и на народните герои и прибавя: „Аз разказвам тези неща, за да подтикна кинетите да обърнат внимание и да дадат предпочитание на музиката, като на изкуство, което облагородява народите; защото това е последното средство, което им остава, за да се освободят от своята
жестокост
“.
Така, Полибий приписва на музиката свойството да смекчава нравите. Дълго време преди това, Платон беше открил в това изкуство едно непреодолимо влияние върху формата на управление, н казваше, че не може да се направи и най-малката промяна в музиката, без да се появи съответно изменение в устройството на държавата. Тази идея, според Платона, принадлежала на Духа-ръководител на Сократа; и след като я получил от Сократа, той я развил по-широко със своите проучвания и размишления. Той никога не изпуска случая да говори в своите съчинения, за музиката и нейните въздействия. Той твърди, в началото на своята Книга за Законите, че в музиката са скрити всички ключове на възпитанието.
към текста >>
91.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има
жестокости
и несправедливости, повидимому нереванширани.
Братя-хора, не отстъпвайте пред изкушението, не приемайте лъжата за. истина: не вярвайте, че силата на оръжие то е по-силна от силата на Правдата, от силата на Любовта. Има неща, които стават в света, и които, разглеждани повърхностно, ни карат да мислим обратното, а именно, че грубата сила. е върховния арбитър в живота. Има насилия, които успяват.
Има
жестокости
и несправедливости, повидимому нереванширани.
Това е така за ума, който не може да схване дълбоко скритата връзка между миналото и настоящето, между настоящето и бъдещето, между външните събития и прояви и техните дълбоко скрити истински причини. За този, който може да проникне до скрития смисъл на историята, за този, който може да. схване връзката между събитията в живота на хората и народите,— връзката между тяхното минало, настояще и бъдеще — за него е повече от ясно, че не грубата сила, а Правдата царува в живота и света! Никой няма право да забравя, че животът не се състои от откъслечни форми, от замръзнали, изолирани, стоящи сами за себе си събития, и че всичко, което виждаме да става днес пред очите на, придобива своя истински смисъл и своето пълно значение, само тогава, когато се свърже със своите причини в миналото и със своите следствия в бъдещето. И най-малко на държавниците, на ръководителите на народните съдбини, може да бъде простено да забравят това.
към текста >>
92.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава виждаме ясно, колко неща са като непотребни, глупави труфила на живота: колко неща показват своята пошлост, омерзение и
жестокост
.
Но когато нарушим жизнената хармония, ние падаме в бездната на страданията. Тогава шумът на това гъмжащо море стихва и в болежът, в разкаянието, в кошмарните мъки, погледът ни попада вътре в нас и ние зърнуваме за миг себе си — безценната светлина, която търпеливо и кротко чака нашето пробуждане. Там, в това потайно светилище, живее и нашето истинско аз, което е дел от световната душа, което е облечено в доспехите на най-голямата хубост. Страданието ни сближава за миг до него, защото ние трудно можем да го приближим със собствената воля. В тия редки мигове се разкрива пред очите ни широката панорама на нашата суета.
Тогава виждаме ясно, колко неща са като непотребни, глупави труфила на живота: колко неща показват своята пошлост, омерзение и
жестокост
.
Ние отвръщаме очи от тая гледка, като не желаем да се сродим с мисълта, че тя до преди миг беше нашето битие. Под нас зее страшната бездна, над която стоим надвиснали. Колко страшен и колко велик е тоя момент! Тогава ние се отричаме от всичко и това отричане е искрено: всичко изгубва своята цена — потъва като измамен мираж, — остава само копнежът на душата ни и протегнатите ръце към съзвучието на многото пеещи слънца. Да можехме да запазим скъпата цена на тоя миг за винаги!
към текста >>
О, каква
жестокост
, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.
S. КЪМ ДЕЦАТА На някои места у нас съществува една жестока традиция между децата-момчета, като ловят и избиват множество невинни птиченца, особено в навечерието на празника „Рождество Христово.“ Те — децата, осоляват телата им и ги приготвят, като с тях „отговяват“ на празника. През зимния сезон, когато сняг покрие земята и студът вледени кората й, всички птички от полето и горите долитат в заселените места, при нашите жилища, за да намерят прехрана в трохите, които изхвърляме и зрънцата, където срещнат. Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина.
О, каква
жестокост
, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания.
Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов. Престанете да вършите тази жестокост, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя. А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка.
към текста >>
Престанете да вършите тази
жестокост
, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя.
Така безгрижно и спокойно птицата кълве храната си, там където я намери открита, като дохожда и се доверява до самите хора, без да подозира, че човекът, на когото в подобни моменти е гостенка, може да бъде един от смъртните й врагове. Не всички деца, но някой, на които биенето и ловенето на птиците доставя такова удоволствие, каквото ловът за ловците, поставят за тази цел уловки, или тъй наречените „капани“, направени от желязо, които заравят, замаскирват целите в снега, а оставят само стръвта — (късче хляб, царевично зърно и пр.) да се вижда над снега. Изгладнялата и премръзнала от студ птица, невиждайки, че се намира пред смъртна опасност, клъвне поставената храна и в същия миг се намира удушена между железните скоби на детската гилотина. О, каква жестокост, какъв неосъзнат грях вършат с това тези деца, без дори да помислят, че може да бъдат отговорни пред Твореца на тия мили създания. Към вас, малки братчета, които изтребвате по този начин птиченцата, без да съзнавате, че вършите с това голямо зло, отправям тоя зов.
Престанете да вършите тази
жестокост
, оставете невинните създания, да си живеят на свобода и вместо да ги изтребвате и преследвате, радвайте се когато ги видите и благодарете Богу, че ги е пратил на нас хората, да красят природата и ни наслаждават със своето чуруликане, а когато са ни на гости при нашите домове, хвърлете им трошици, зрънца и друга храна, която те употребяват, за да им докажете, че ние хората не сме техни врагове, а можем да живеем в близост с тях и им се радваме и помагаме където ни се отдава случай, както подобава на по-големи и издигнати братя.
А вие, родители, поучавайте децата си и ги отклонявайте от тоя неразумен унаследен от миналото обичай, като им внушите, че с изтребването на птиците те вършат голямо престъпление към природата, за което тя държи сметка. Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка. Щадете живота на птиците! Нека да изчезне този лош обичай у българските деца, да ги ловят и умъртвяват!
към текста >>
век и описва с големи подробности насилственото унищожение на албигойството, извършено по нареждане на папата и съпроводено с най-ужасни
жестокости
.
В коя друга страна имаме подобни цифри на висока култура? Швеция е богата страна. Ето няколко хубави поуки и ценни резултати от една страна, която не обича войната работи с всички сили само за едно мирно бъдеще на народа си. Албигойството (богомилството) в Южна Франция Le sang de Toulouse. М. Magre (Histoire albigoise du XIII siècle) — Кръвта на Тулуза, от Морис Магр (История на албигойството в XIII век) В тези книга, написано от прочутия френски писател Морис Магр, последният във форма на роман ни запознава с живота на албигойците в Южна Франция през XIII.
век и описва с големи подробности насилственото унищожение на албигойството, извършено по нареждане на папата и съпроводено с най-ужасни
жестокости
.
По това време град Тулуза, в Южна Франция, който е имал над 200,000 жители, е бил нощен културен център, огнище на високо развита наука, философия и изкуство, и, едновременно с това, център на албигойството о Франция. Града се е намирал под властта на Раймонд VI, (който симпатизирал на албигойците) и се е управлявал от 10 души Капитули, повечето от които са били албигойци. Населението не само в Тулуза, но и в цяла Южна Франция, било в по-голямата си част албигойско. Градовете Каркасан, Безие, Орлеан и др. били средища на албигойското учение.
към текста >>
93.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Освен това, че убийството на животните е една ужасна
жестокост
, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека.
че всяко добро. което направим, всека наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения ,с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Елисавета Кидалова — Белград (2) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Три неща отсъстват напълно на „Изгрева,“ това са алкохолът, тютюнът и месото. Всичките му жители са вегетарианци. Учителят казва, че месото действа вредно на човешкия организъм и бързо го състарява.
Освен това, че убийството на животните е една ужасна
жестокост
, но месото създава предразположение към различни болести и съвсем не е естествена храна за човека.
Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение.
към текста >>
94.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване,
жестокост
, зверство, насилия, убийства, войни.
Нравствени основания. 1. Човек няма право да убива животните, за да ги яде, понеже месото не е необходимост за него. С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий! Обичай всичко живо! 2. Последствията от нарушението на този велик нравствен закон за светостта на всеки живот са трояки: а) физически болести, израждане, бавно самоунищожение, алкохолизъм, полова разпуснатост, смърт.
б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване,
жестокост
, зверство, насилия, убийства, войни.
Кръвта на милионите убити невинни животни е проклятие за човечеството. в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството. Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние. 3. Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир. П. Г.
към текста >>
95.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с
жестокостта
и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.
(из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с
жестокостта
и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят.
Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота? Защо погазихте неговата чистота?
към текста >>
96.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и
жестокост
, в райска градина, в царство Божие на земята.
И в такива погрешни лутания, търсения, стремежи и увлечения, се изразходва толкова много енергия, се прахосват толкова много сили и жертви, че ако те бяха отдадени за постигането на нещо здраво, на нещо истински ново и ценно, на нещо самобитно, ние щяхме да имаме резултати, които биха дали съвсем друг изглед на нашия живот. Ето защо, този, който даде правилни насока на нашата младеж, който й посочи идеали, носещи истинско добро, както за самата нея, така и за целия народ, който я вдъхнови с вярата в , стигане на нещо ново, нещо друго, нещо много по-хубаво от това, което е било досега, той ще бъде спасител обновител и на целия народ. защото младежта именно е челния отряд на този народ. * Има само един велик Идеал, който заслужава всички жертви, всички усилия, всичкия ентусиазъм, всичката вяра и преданост на нашата младеж. Това е идеала за всечовешкото братство!
Това е идеалът, който ще превърне земята от долина на страданията и смъртта, от арена на братоубийство и
жестокост
, в райска градина, в царство Божие на земята.
Това е идеалът, който ще превърне днешните, взаимно дебнещи се и взаимно изяждащи се, — подобно на предпотопни чудовища, — човеци и народи, в истински братя, в едно общочовешко семейство, в което царува мир, ред, хармония, в което са задоволени нуждите на всички. Младежи, не прахосвайте силите си, не прахосвайте вярата и ентусиазма си, не прахосвайте златото на вашите души, в гонитба на идеали — блатни огньове, които водят вас и народа ви към погибел! Има нещо хиляди пъти по-велико, има нещо хиляди пъти по красиво, има нещо хиляди пъти по-мощно от вашите досегашни идеали. Да създадем един народ нов. съвършено нов!
към текста >>
97.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съвременното човечество носи страданията на всички минали
жестокости
, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората.
благодарение на което е изгубило част от първоначалната си хранителност. Но да оставим този въпрос на страна. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, той има живот в себе си“, Той има пред вид първичното състояние на житото. Житото е дошло на земята, да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.
Съвременното човечество носи страданията на всички минали
жестокости
, които са се вършили на земята, преди слизането на житото между хората.
От толкова хиляди години насам, човечеството носи още ония нрави и недъзи като остатъци на времето, когато още не е било на земята. Да оставим — този въпрос не страна. Ако разглеждаме въпроса за явяването на месоядството в света, можем да го свържем с известна геологическа епоха. Важно е, че геологическите епохи са епохи на развитието на човешкия ум. Те са свързани с развитието на ума.
към текста >>
А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ,
жестокост
, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно — костите, зъбите и пр. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - нисше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение - защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата.
А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ,
жестокост
, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.
Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер. Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон - както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим.
към текста >>
98.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и
жестокостта
на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина.
Това е възкресението! Пламен ПРЕД БОЖИЯ СЪД Във видимия материален свят вечно творческия Дух ма Бога се проявява чрез нашата душа, временно обиталище на която е човешкото тяло, било то красиво или не. Това зависи от нас, които вземаме, съзнателно или не, участие в неговия градеж Красивата форма ни говори за красотата в света, зад която стои проявената справедливост на Бога, същността на Който е Любовта. Тази Любов е изразена чрез красотата на всички форми по земята и около нея. В цветята, в зората, в росата, която жадно поглъща слънчевия лъч; в звездния мир, в неизброимите форми по земята: горите, върховете, които първи получават сутрешната любовна слънчева целувка и като венец в сърцата на тия, които са ги разтворили за нея.
Справедливостта на Бога надминава нашите разбирания, но все пак., ако сме наблюдателни и по-често се замисляме върху противоречията, които ни заобикалят, грубите форми — човешки, животински и растителни, природните явления — земетресения, наводнения, катаклизми и морските стихии, и като прибавим към всичко това и
жестокостта
на човека, неговата кръвожадност, егоизъм и свирепост, която над минава тая на зверовете; войната, ужасяваща ни със своята безсмисленост, всичко това иде да ни докаже, че човечеството не върви в Божествена светлина, а в тъмнина.
Ние, които се кичим с името на Божия Син. Който е олицетворение на Истината, Чистотата, Мъдростта и Любовта. не сме достойни да носим името християни. Това е кощунство с Бога, Когото днес разпъват по страхотните бойни линии: „Мажино“ и „Зигфрид“ и по лазурните води на океани и морета. Дебнат го из дълбините на моретата — под водата.
към текста >>
99.
-
Светът е имал сила, ум,
жестокости
, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия. И нещо друго ще имат тия пробудени народи. Пред неговото величие ще паднат ничком всички, защото цивилизацията и напредъка ще се поемат от яките, измъчени до тогава ръце на славянството. Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме небесната красота, която залива мрачните покрити с кърви полета и долини.
Светът е имал сила, ум,
жестокости
, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност.
Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал. Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето — към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение. Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор.
към текста >>
100.
-
А качествата на невежите хора са: тяхната ограниченост,
жестокост
и насилие.
безграничното, безчисленото, в което всичко се движи, съществува, проявява и развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория — разбира се, не земния живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежите хора.
А качествата на невежите хора са: тяхната ограниченост,
жестокост
и насилие.
Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема си остава по своята същина, като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде, право, да не се криви, а може да искате само качества — да бъде яко и гъвкаво: това са качествата а въжето: от скалата не може да искате да бъде мека гъвкава и подвижна, а да бъде устойчива. Следователно, кога то ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока.
към текста >>
Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и справедливи до
жестокост
.
Това, обаче, според нас, не отговаря на истината. Царството на подсъзнанието е много богато и разнообразно. Наистина, там има черни сенки, но същевременно и бели пеперуди. Там се таи страхът, но там грее и надеждата. В царството на несъзнателното дремят еднакво властно злодеят и рицарят на саможертвата.
Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и справедливи до
жестокост
.
Те се подчиняват само на един закон: да се покажат, ако часът за това е настъпил, в зрителното поле на съзнателния ни живот и облечени в някаква форма, да направят неминуемо опит да се превърнат в трайно съдържание на живота ни. Зависи как ще бъдат приети, за да сполучат, или не. Силите на подсъзнателното са като огромните маси вода в един язовир, които ще извършат тая работа, към която ги отправим. Само посоката, знакът е във властта на съзнателното аз, но не абсолютната стойност на живата мощ, както и последиците. Когато пазачът на един бент бутне ръчката и отвори преградата, той не може да не очаква ефектът на падащите по надолнището водни маси.
към текста >>
НАГОРЕ
