Търсене в текстове за 'Естественост'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>

2. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение.
Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
към текста >>

3. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
към текста >>

А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл.
Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството.
към текста >>

4. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост.
Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му. С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви. Известни са и противоположни случаи: у младежи, които се отличавали с украшения на писмото си, обикновено това се изгубва през време на военната служба, което се обяснява лесно с новите за тях условия на казармения живот. --------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „Почерк и личност", издадена в Москва в 1930 година.
към текста >>

5. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения.
Най-важното е, че трябва да се живее разумно, в пълно единство с цялото - със самия живот. Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите. За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна, непринудена проява. Понеже тези вътрешни сили са разумни, те са вътрешно организирани. Тяхното спонтанно проявление може да създаде само красиви дела и естествени отношения. Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения. Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите. И явно е каква култура на радост и истинско творчество би зацарила в света, когато нашата спонтанност, която е разумна би съградила отношения искрени и естествени. Тогава човек би имал пълен контрол над своите егоистични чувства, защото в единението с цялото, със самия живот, който се проявява в всичко, егоизмът не може да съществува. И тогава редицата спънки и страдания, рожби на егоизма в живота, ще паднат сами по себе си. Така, давайки място на разумната спонтанност в себе си ние съграждаме една нова култура, в която колелата на живота се движат по пътя на най-малките съпротивления, освободени от препятствията и противоречията създавани от егоизма.
към текста >>

6. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея!
Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика.
На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2000 м., когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запиха братски гърла, и ние след още 200 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа!
към текста >>

9. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека.
Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14). Висшата, идейната Любов се проявява като Любов към всички хора и към тия, които те ненавиждат и мислят злото. Чрез Любовта ти им служиш постоянно, без те да знаят това. в това седи служенето на Бога (3). Любовта се проявява в естествеността, непринудеността на човека. Първият лъч в проявата на Любовта е чистотата. Чистотата на човека е стремеж към самата Любов. Когато човек добие чистотата, тогава той обиква целия свят. Чистотата е ограда в живота на човека. Любовта се проявява в най-голямата нищета (16)[2].
към текста >>

Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата.
И тъй, в схващането на Учителя за четирите прояви на Любовта ние виждаме едно космогонично учение за духовното развитие на света, на човечеството и човека, изнесено в една кратка, ясна, дълбоко символична форма, каквато само великите мъдреци и Учители на човечеството могат да изкажат... И много нещо още може да се изведе от тия четири кратки формули на Учителя, но нека оставим това на всеки, който се позамисли върху тия прояви на Любовта. Останалите мисли на Учителя, изказани върху проявите на Любовта не са по-малко дълбоки и интересни. Анализът върху тях, обаче, е по-достъпен, по-близък, по-възможен за всекиго. Той ни разкрива в тях проявите на Любовта в живота на човека като братство и сестринство, като разум, като светлина в ума и сърцето на хората, като интензивно желание към мъдрост, като любов и служба на всички хора — и към ненавиждащите ни, което е служене на Бога. Ние схващаме още най-красивата проява на Любовта в човека като чистота, която ни прави да обичаме целия свят. Накрай, ние виждаме Любовта, облякла най-великата дреха в живота — естествеността и нищетата. Необходимо е, макар и мимоходом, да се спрем и на друг важен проблем из учението на Учителя за Любовта, а именно на въпроса за мястото на Любовта. Ние видехме, че за Учителя Любовта е Божествена същност, безгранична и всепроникваща, която се проявява извън времето и пространството, но последствията й се установяват в самото време и пространство. Излизайки от това схващане, ясно е, че местото или битието на „Любовта е извън всякакво измерение и пространственост" (16). По какъв начин неизмеримото — Любовта — навлиза в света на измеримото, това е въпрос, еднакъв с въпроса, как Бог, Който е Дух, може да се прояви в материалния свят или как Духът, душата на човека могат да се проявяват чрез тялото и органите му. На тия въпроси окултизмът и Новото учение дават правилен и пълен отговор.
към текста >>

10. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога.
— „Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете. Може да познаете Бога, ако Го обичате" (Учителят). Ще създадем жива връзка, ще се събуди в нас това, което сме свикнали да казваме „религиозно чувство и съзнание" „мистично изживяване и действие". И в чистотата на нашето сърце и мисли, в слово и в дела, ще живеем в общение, единение и проява на Бога. Затова е казано: „Чистите по сърце ще видят Бога". Само като се освободим от натруфеността и неестествеността на днешния век и хора, ще познаем и видим Бога. Ще Го познаем в тихия глас вътре в нас, който ни напътва да вършим добро и да обичаме всичко, при всички условия, защото Той е вътре във всичко. Ще Го познаем на сън и на яве навсякъде, защото където е Той, има живот, любов и свобода. Ще видим, че в Бога, Който е във всичко, ние сме едно с всичко съществуващо. И ще намерим смисъл в живота и ще се отърсим от всичките кърви, омраза и разрушения, в които живеем. Бог, идеята за Бога и връзката ни с Него, ще ни възвърнат загубеното и потъпканото братство между човеците и народите.
към текста >>

11. Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Естественост Светлината в душата на ученика иде като зазоряване.
Пътят Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. Свещени неща Разумната природа е поставила свещените неща по високите, непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. Истинският дом Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън. Естественост Светлината в душата на ученика иде като зазоряване. Ученикът не трябва да иска нищо пресилено. В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. Светът Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. Мъчнотии Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях.
към текста >>

12. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост.
И двете дисциплини ни довеждат до идентификация с нашата истинска същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество с универсалното и хармонично Цяло. Друг въпрос би могъл да бъде: Имат ли паневритмичните упражнения ритуален характер? На това ще отговорим, че те не носят характер на церемониален или религиозен ритуал, в обичайния смисъл на тези термини, макар че биха могли да се сметнат ритуални по причина на техните движения, съгласувани с ритъма на космичната активност. Подобни движения се считат за израз на свещенодействие, чиято цел е постижение на известен благотворен ефект по отношение единението с Цялото. При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал. Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост. Тук има един вътрешен ритуал за събуждане на висшите сили, които дремят дълбоко в нас, изискващ активно и динамично действие, за да се реализира желаната промяна на индивида. Тя е ритуална, защото включва и един акт на жертва за слабата на всевишния. Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен.
към текста >>

13. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Искреност. Естественост.
Една задача предприемам за три дни: 1) За никого нищо няма да говоря, освен добро и то, ако е необходимо. 2) Няма да слушам никого да ми говори за другите, освен добро, и то ако е необходимо. 3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У. ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик. /Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен.
към текста >>

14. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата?
когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля! В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа! Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество! И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си!
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек.
Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото Той знае, че няма по-велико нещо от свободата. И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина. И днешният безпорядък в живота е резултат на тази свобода. Но за предпочитане е един временен безпорядък пред едно вечно робство. не се намесва да го изправи, защото това е вече насилие. Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни. Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта. Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието си, не могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хубави работи са тези, но в тях има една неестественост.
Боян Боев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Ще говоря само върху думите: „Здравото учение“. В нашия век има една опасност човек да стене разсеян. Понякога в хората се заражда голяма амбиция, да знаят много. Желанието им да имат много знания, много богатства, много деца и пр., не са естествени. Хубави работи са тези, но в тях има една неестественост. Това са прекалени работи. Да знаят много хората, това не е в реда на природата. Невъзможно е човек да знае всичко. Природата, която е правила всевъзможни работи, е разпределила равномерно нещата. За всяко нещо има съответни органи.
към текста >>

17. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този свят (Проф.
Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост. — само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват. Те с прави, за себе си, когато се ограничават в известна, строго определена сфера. Това никой не може да им оспори или забрани. Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този свят (Проф. Консулов в „Природа и наука“) или пък за психопатичността на гения и психопатичността на окултисти и теософи — (Д-р Чолаков, в ,Душевно здраве“). Лъжлива е мярката ви, господа. Макар да сте учени, вие сте се заловили да измервате несъизмерима неща. Затова идвате до такива абсурди — да определяте „границите“ на науката или да твърдите, че всеки гений е психопат. Ако вие се решите да излезете и надникнете за малко вън от умствената сграда, в която сте израсли и живеете, вие ще видите, че именно вашите мерки за науката и живота, за гения, и за душевното здравей болест, с фалшиви.
към текста >>

18. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика.
На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство. След едно изкачване на 2010 м., когато забележихме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки запяха братски гърла, и ние след още 220 м. изкачване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира.
към текста >>

19. -

Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот.
— Защото той е заобиколен с редица предмети, от които при добива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления препятстват на неговото право мислене. Днес дори видни писатели и философи нямат ясна представа за живота. Често съвременните хора се спират върху дреболиите на живота, а пропущат важните моменти, като казват: това са малки работи, те не заслужават нашето внимание. Казвам: малките роботи, обаче, са докарали живота до едно неестествено положение. Вследствие на тази неестественост от хиляди години насам хората не могат да заживеят нормален живот. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира свещеника иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното.
Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, обаче, става за сметка на естествеността.
Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека. Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора.
Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания. Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора. Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече. Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния. В последствие», обаче, се оказа, че това не са болезнени състояния, а напротив — вероятно, всички хора имат такива смесени възприятия — синопсии, но те не във всички са изразени в еднакво силна степен. Не само чуването на тонове, вокали и мелодии се придружават у някои хора с цветови усещания. Съществува и една друга група синопсии, при която имена, цифри, букви и др. т.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дъщеря ми, чиято красота, естественост и веселост биха прелъстили всеки Рошфор, през 1902 год.
То е една пламенна молба, адресирана ми от Ла Рошел, на 15 август 1904 г. Тя е малко груба, но аз я давам непокътната, като предшестващите. „Велики брате, и двете ми очи са хванали перде (катаракт), но все пак трябва да Ви пиша. Аз съм скептик, огрубял подиграван, но пак имам нужда да вярвам в нещо. Ужасна, непоправима катастрофа порази наскоро четири живота. Дъщеря ми, чиято красота, естественост и веселост биха прелъстили всеки Рошфор, през 1902 год. почна да се кара за женитба и най-после отиде при лудите, в Ниор, дето вегетира, за да чака края си. . . Това бе агония в продължение на 18 месеци за тая мъченица и за бедната й майка, която я отведе в Париж, в Бордо, в Софон, дето честолюбиви специалисти показаха коренното безсилие на своята претенциозна наука. И аз, останал сами- чак тук със сина си, сме жертва на тая катастрофа. Иска ми се да се самоубия.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена.
Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери. Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце. Наполеон, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци. Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена. Голем палец показва, че притежателят му по-лесно може да се освободи от ограниченията, които му налага неговата природа, защото на по голям палец съответства и по-голяма сила на волята. С това се обяснява факта, че е имало много философи, които са изла гали теориите си в по-малко или по вече добри стихове; но до днес не се знае за никой виден поет (който обикновено се характеризира с малък палец и гладки пръсти) да е напреднал много в абстрактните науки. с. Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение. Големи червени и силни ръце, какви то напр.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук фалшът и неестествеността достигат до най-голямата степен.
Гнездата им са наредени по големина в низходящ или възходящ ред. Той си служи и с кубчета от разни големини: най-големият куб е с ръб 10 см., а най-малкият — 1 см., с всички междинни степени. От кубчетата детето трябва да издигне кула, като постави долу най-голямото, а горе — най-малкото. Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма. Децата се учат със завързани очи да разпознават формите на предметите, за да се засили чрез концентриране на вниманието осезателният усет на пръстите. Тук фалшът и неестествеността достигат до най-голямата степен. Тези опити са съвсем изкуствени, те отдалечават детето от живота, който блика около него! За възпитанието на барическия усет (усет на тежина), той приготвя дъсчици с дължина 8, широчина 6 и дебелина 1/2 см. Дъсчиците са от три сорта: от акация, орех и елха. Те са и с разни бои. Тежат 24, 18 и 12 грама.
към текста >>

0.41473984718323