Търсене в текстове за 'Дявол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 197 резултата в 92 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
към текста >>

2. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа.
Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля.
към текста >>

Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.
Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото.
Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>

3. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти!
„Отвърнала се от предишния живот – истина ли ? – станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец. Завари я в безпътица. Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея. В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец.
към текста >>

4. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола!
Че той навсякъде съществува! От 8,000 години съществува Антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа!
към текста >>

Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос!
От 8,000 години съществува Антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2,000 години Антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се радвам, че тук говори дяволът, а във всички църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измряха на бойното поле. Като говори този Христос, навсякъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават.
към текста >>

5. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тръгнал Иван с живия товар, И новия нескромен господар, Па се диви и чудом чуди – Кой тук сега тоз дявол тури!
И отърчал засмян и весел, – Зер, как на кон се би понесъл, Но тутакси той видял и разбрал, Че още по на зло е връхлетял. Агата тоз държал кобила, Наскоричко що е ожребила, Та кончето не могло е да върви, И чудел се как път да продължи. И ето му рая безправна – Нечакано Иван изпадна. Тук кончето за обща наша скръб Възседнало Ивановия гръб. На турците, тогаз гневливи, Кой можеше да се противи? Тръгнал Иван с живия товар, И новия нескромен господар, Па се диви и чудом чуди – Кой тук сега тоз дявол тури! ? – О, Господи въздъхнал най-подир, Възлизайки по стръмния баир, Дали сгреших аз моята молба, Или ме Ти накриво днес разбра? Аз исках кон да го възседна. Дано спася душа си бедна, и ето кон на мене се възсяда И турчин зъл ми заповядва. Пенлив поток край друма ромолил, На пътника той отговорил: —Такъв е, знай, върховният закон.
към текста >>

6. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола!
" Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс. И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес! Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори. Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола! " Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда! И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите.
към текста >>

7. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола.
Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация. Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма.
към текста >>

8. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън.
Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувствува пулса на всички живи същества. А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене." „Аз живя в Бога", това подразбира, че Бог е „отвън." „Бог живее в мене" това подразбира че Бог е „вътре", а аз - човекът съм „отвън." Ето защо: когато Бог е вътре в теб, не го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си. „Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един нов свят.
към текста >>

9. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Черквата е осъждала хиромантията и разните гадатели като деца на дявола - вагабонти и авантюристи.
Н1зрапи5, който е открил олтар, посветен на Хермеса, е написал книга по хиромантия, написана с златни букви, която изпратил на Александър Велики с Думите: „Изучаване, достойно за вниманието на един издигнат" и Интересуващ се ум". Аристотел също е бил запознат с хиромантията. „Ръката е орган на органите, активният агент на пасивните сили от цялата система", е писал той в книгите си. Плиний е поддържал верността на тази наука; Галиен също. В по-новите времена Парацелз, Карданус, Алберт Велики, Нютон и др. Черквата е осъждала хиромантията и разните гадатели като деца на дявола - вагабонти и авантюристи. Известно време хиромантията бива пренебрегната, нападана, анатемосвана от свещеници, пастори и учени. Обаче към 1475 г., се появява съчинение, озаглавено: „Die Kunst chiromantia" и едно друго — към 1490 г.: Chiromantia Aristotelis cum Figuris, което още се намира в Британския музей. Към средата на 16 век и богослови, и тълкуватели се спират да разискват върху 7 стих от 36 глава на Йов, където се казва, че Бог е поставил знаци или печати по ръцете на человека, така че да знаят делата си. Към 19 век хиромантията се възражда, появяват се маса изследователи на ръката. Един голям интерес обхваща мнозина.
към текста >>

10. За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

– Този странник е дяволът.
„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът. Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам.
към текста >>

– извикал дяволът.
Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела. – Как? – извикал дяволът. Това не мога да направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля. Ти се моли! II Една мушица се спряла при един паяк. Той започнал да я хвали: – Колко си красива!
към текста >>

11. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход.
Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е.
към текста >>

Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
към текста >>

12. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта.
Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност. Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност. Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля. Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни.
към текста >>

13. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тъкмо Бог му изпрати това богатство, за да отиде между своите ближни да им помага и той се уплаши и търти да бяга, сякаш дявола е видял.".
Вторият отшелник, който бил наблизо, видял другаря си, че бята и си помислил : "Защо ли бяга моя другар? Трябва да е видял нещо много страшно". Па додал в себе си: "Вече двадесет години как се подвизава в тоя път и все още се страхува". Той се приближил до мястото, от което първият отшелник така ужасено избягал и като погледнал, що да види - една голяма дупка, а на дъното ù котел с жълтици. "Виж ти, от що избяга моя другар. Тъкмо Бог му изпрати това богатство, за да отиде между своите ближни да им помага и той се уплаши и търти да бяга, сякаш дявола е видял.". Отшелникът извадил котела с жълтиците и се запътил към своята постница. На следния ден той напуснал отшелието си и слязъл в Александрия. Там той посветил живота си на богоугодни дела: почнал да строи църкви, болници, странноприемници. Така той употребил всичките пари, които намерил, все за благотворителни цели. Доволен от това, що извършил, той се обърнал с молитва към Бога да Го пита, доволен ли е и Той от неговите дела.
към текста >>

Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него".
Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса". Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява.
към текста >>

14. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Често хората казват, че дяволът ги мъчи.
Не може да кажем: Защо животът е лош? Ние с благоговение трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош. Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим. Когато попитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата. По този въпрос и най-мъдрите хора мълчат. Често хората казват, че дяволът ги мъчи. Никакъв дявол не ги мъчи. Лошият живот мъчи хората. Щом човек попадне в лошия живот той го мъчи. Някои питат, защо е злото в света. Ако злото беше непотребно, то не би съществувало.
към текста >>

Никакъв дявол не ги мъчи.
Ние с благоговение трябва да седим пред живота, който се проявява като добър и като лош. Като дойде животът, ще си затворим устата и нищо няма да говорим. Когато попитали един от великите учени на Египет, какво нещо е злото, той само си стиснал устата. По този въпрос и най-мъдрите хора мълчат. Често хората казват, че дяволът ги мъчи. Никакъв дявол не ги мъчи. Лошият живот мъчи хората. Щом човек попадне в лошия живот той го мъчи. Някои питат, защо е злото в света. Ако злото беше непотребно, то не би съществувало. Щом то съществува, то е потребно на битието.
към текста >>

15. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване.
Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват. Сега и аз искам от вас да не събирате и вадите, но да умножавате и разплодявате. Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
към текста >>

16. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува.
“Страхливият не може да наследи Царството Божие”. Ще го наследят тези, които имат Любов. Не е страхът, който дава тон на живота ви. Ако Любовта се регулира от страха, това не е Любов. Любов, която регулира страха е Любов. Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка.
към текста >>

Дяволът се страхува от Любовта.
Ще го наследят тези, които имат Любов. Не е страхът, който дава тон на живота ви. Ако Любовта се регулира от страха, това не е Любов. Любов, която регулира страха е Любов. Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това.
към текста >>

17. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато дяволът ви говори, туряйте памук в ушите си и мислете.
Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят. Щом Бог живее в човека, и човек- в Бога, няма страдания, няма нещастия в света. Ако някой дойде при вас и ви обижда, ще знаете, че този човек не мисли, нито се е научил право да говори. За да не чувате обидите на този човек,вие можете да турите едно парченце от специален памук в ушите си, който предпазва човека от действието на грубите, на обидните думи. Щом обидните думи престанат да се сипят върху лицето ви, извадете памука от ушите си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човек. Когато дяволът ви говори, туряйте памук в ушите си и мислете. Когато Бог ви говори, изваждайте памука от ушите си и слушайте внимателно. Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл,приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър.
към текста >>

18. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото.
За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение. Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания.
към текста >>

19. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство.
Те ще се явяват в хиляди форми. Това е Дървото за познаване доброто и злото. Пред това дърво Адам и Ева държаха изпита си, и понеже се вслушаха в съвета на черния адепт, бяха изгонени от школата - от рая. И днес ние колективно сме пред това дърво за познаване на доброто и злото. Черният адепт е застанал пред дървото за познаване доброто и злото и казва: в Братството има злоупотребления със средства, има разхищение на братски средства, затова трябва да се смени Братския съвет, за да се оправят работите на Братството. Учителят хиляди пъти е подчертавал, и това трябва добре да се запомни, че онзи, който клевети, обвинява и се занимава с отрицателната страна на живота, това е дяволът, това са адептите на черното братство. И днес те искат да злепоставят Братството пред властта, за което предизвикаха ревизията. Но ревизията не намери никакви злоупотрпеби, а се натъкна само на неправилно осчетоводени неща, и поради това, че Братството не е юридическа личност, поиска да третира приноса и вноските за книжнината като безвъзмездно дарение, като ги облага с данъци, което юридически е неправилно. По този повод е издадена докладна записка от ревизорите, в която се излага ходът на ревизията, която от злонамерени лица е изпратена вероятно до всички братства. Това е направено с цел да се злепостави братския съвет и да се разколебаят братята и сестрите. Не се смущавайте от изнесеното в докладната записка.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо в Оомото не съществува този дух на изключителност, който кара различни религии и религиозни движения да твърдят, че само те са единствено правите, само чрез тях се проявява Бог, а всички други са неверници, сектанти, оръдия на дявола и т. н.
Той ни дава в тях окултната космогония на света, рисува ни в най-тънки подробности миналото на човечеството, борбите в духовния свят между силите на доброто и злото, второто идване на Христа и щастливото бъдеще на човечеството, когато Царството Божие ще бъде възстановено на земята. „Разказите“ изобилстват с алегории, сравнения и загадки, затова трябва да се четат много внимателно и да не се тълкуват буквално. От тях има вече доста отделни части преведени и печатани в есперантските издания на движението. Същност Последователите на Оомото твърдят, че тяхното учение представлява съвършен синтез на всички истини, които са необходими на човечеството за да намери правия път за изход из днешното си хаотично състояние. Оомото прокламира че всички религии имат един и същ, Божествен произход, че основата им е една и съща, а разликата, доколкото тя съществува, е само външна и се дължи на условията и степента на развитие на народите, на които тези религии са били дадени. Ето защо в Оомото не съществува този дух на изключителност, който кара различни религии и религиозни движения да твърдят, че само те са единствено правите, само чрез тях се проявява Бог, а всички други са неверници, сектанти, оръдия на дявола и т. н. Така Оомото е готово да сътрудничи на равна нога с всички напредничави духовни движения и вече сътрудничи с много от тях. Още преди няколко години Оомото подаде ръката си и на Бялото Братство, публично заявявайки това в своя есперантски орган — списанието „Oomoto“, издавано в Камеока — Япония. В същото списание е печатана лекцията на Учителя Дънов „Високият Идеал“. Помествани са също статии за Бялото Братство в издания на японски език. Накрая, за да се получи по-ясна представа за движението, нека споменем, че Оомото поддържа, че усъвършенстването на човека става чрез последователни прераждания на земята и че ако хората искат да направят решителна стъпка напред в своето духовно развитие, те трябва да се откажат от употребата на месна храна.
към текста >>

21. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религията се яви в света, когато дойде дявола.
Не се отвърдявайте още по вече в своето и без това твърде удобно (и повърхностно) светоразбиране, защото самодоволното удовлетворение не води към Истината и не носи щастие. Станете гении, развивайки своята индивидуална самобитност. Гениалността на един човек никога не може да бъде съвършена; такъв може да бъде само гения който се явява като резултат от индивидуалната самобитност на много хора, които са съдействали за неговото разцъфтяване. За да творим великото, и за да може това творчество да бъде вечно, трябва да развиваме своята индивидуална самобитност, своето собствено съвършенство, озарено от разбирането на Истината, — а не да подражаваме на съвършенството на другите.“ Кришнамурти Из Беседите Може ли човек да живее без религия? — Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дявола. По-напред хората живееха в любов, и всяко учение, което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни, хора са фалирали буржоа, а ония. които служат на Бога от любов, те са хора без религия.
към текста >>

22. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото забравихме Бога и повярвахме в Дявола.
Нещо повече: човекът, човешкото съзнание е така помрачено, че той не познава вече своя брат, — вместо брат, той вижда неприятел! Човекът мрази, бори се и — страда! Страдания навсякъде, страдания винаги. В страдания се ражда, в страдания живее и в страдания умира днешния човек. Защо? Защото силата на злото владее днес света. Защото забравихме Бога и повярвахме в Дявола. Защото забравихме брата си и станахме Каиновци. До кога? До кога ще се борим помежду си? До кога ще се отделяме едни от други? До кога ще експлоатираме себеподобния си?
към текста >>

23. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия.
За онези, които разбират справедливостта и красотата на Божествените закони, живота става нещо радостно — пълно със светлина, игра и песен. Всяко дело става дело на любящо служене и предлаганите благоприятни случаи в бъдещите животи се очакват с нетърпение. Те са стъпала към нещо по-високо. Прераждането обяснява много странни неща между които и видимата несправедливост на Бога. Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе. От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие. Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта.
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината.
в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите.
И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго. Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате. Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Дяволска търговия“, едноактна комедия от Ф.
Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1. „Таракин“, едноактна пиеса от Марта Щайниц. Превод от оригинала. Цена 10 лв. 2. „Дяволска търговия“, едноактна комедия от Ф. А. Брокуей. Превод от оригинала. Цена 10 лв. За да демаскира коварството на фабрикантите на оръжие и да обърне вниманието на народите върху факта, че те, поради невежество и заблуда, се оставят да бъдат разигравани като кукли от фабрикантите на оръжия, Брокуей написал още през 1914 г. предлаганата от нас в превод комедия.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но, ще се реализира ли тоя дяволски план?
Защо тия, които стоят на върха, тия, които водят човечеството към новото, към красивото, тия, които той е избрал да го учат, забравиха тъй скоро, тъй непростено бързо ужасите на световната война? Tе не хвърлят поглед надолу, в низините на живота, където се раждат и живеят тия които ги създадоха, тия които ги откърмиха, тия които ги издигнаха, за да видят тяхното тегло, тяхната мизерия, тяхното отвръщение от най-голямото зло в света — войната! Защо? Защо ? Върховните избраници на народите днес кроят страшни планове за избиването им, днес всички политически кръгове са готови за война и с гигантски крачки летят към осъществяването на адския план — избиването на предназначени за живот, за работа, за щастие човешки същества. Но, ще се реализира ли тоя дяволски план? Не. защото днес мощно се издига фигурата на пострадалото от миналата война човечество, водено от своите истински водачи, които зоват народите не към избиване, не към унищожаване, не към смърт, а към братство, към живот, към щастие. В тоя именно момент когато се води вътрешна, скрита за окото борба между двете сили — Доброто и Злото в живота — не е ли престъпление да стоим далеч от редовете на величествената армия на Доброто? Ратниците за мир, братство и любов между хората трябва да бъдат на първата линия и с всички сили, с всичката си енергия, с цялата си душа, да се отдадат на тая съдбоносна борба, за да се спечели веднъж за винаги вечния мир между всички народи. Прочие, нека в тоя критичен момент се изпълним с повече вяра, с повече съзнание и разтръбим мощно по света: Не искаме нова война, не желаем повече да бъдем проводници на низки, долни и не човешки инстинкти, не бива повече да правим от тоя тъй хубав и хармоничен свят, място на кървави разпри, не небивали вакханалии. Ж. Узунова Съобщения Погрешно сме съобщили (в брой 72 на в.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола.
Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло?
към текста >>

Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата.
Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи.
към текста >>

Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото.
към текста >>

А хората сега се плашат от злото, от дявола.
Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола.
Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират.
към текста >>

Дяволът - това са лошите условия в живота.
Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека.
За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността. Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното всестранно издигане. Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си? Нищо!.. Освен смърт, разкъсани тела, сълзи и кърви. С тия мисли той забрави как ще срещне жена си и детето си. А те вече бяха по стълбите, разговаряха и се чудеха кой ще е отворил вратата. Жена му влезе в стаята да се съблича, а малката Оля тичаше в кухнята да види заспалата си кукличка.
към текста >>

32. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л.
Трайн, - 10 Целта на образованието от П. Г. Пампоров, - 10 Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4 Дванадесет баби, О. Славчева, - 25 Озарения връх, Еделвайс, - 7 Бранд, от X. Ибсен, - 15 Песни на всемирното братство, подвързана, - 40 В-к Братство, I. до IV. год. (44 броя) подвързани, - 60 Пътя на живота — Толстой, - 12 Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10 Дето има любов там е и Бог, от Л. Толстой, - 10 Таракин, пиеса, Щайниц, - 10 С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20 С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30 При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5 Край огнището, разказ от Лулчев, - 5 Взаимопомощта, Кропоткин, - 55 Лицеизраза, Луй Куне, - 25 Млада Индия, Мах. Ганди, - 22 Гитанджели, Р.
към текста >>

33. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На дявола служих.
Знаеш ли?... На твоя бент. Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала. Cякох твоя бент, но и себе си посякох! ... Колко съм грешен дядо Тихоле пред теб! На дявола служих. Имота ти рекох да поразя, бента да сразя, та дано дойдат при мен селяните да мелят. Знаеш ли, всички ме напуснаха, кукумявката само другарува с мене! ... Не смея да те погледна в очите. Ти толкова си ми помагал. Пък аз!
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Ученикът няма право да осъжда дявола.“ 12.
Това е символ“. 8. „На ученика не му се позволява да дава пари с лихва“. 9 „Който иска да бъде ученик, трябва да има най-малко един първокласен талант и едно изкуство, което да владее безпогрешно и да го прилага“. 10. „Ученикът няма право да се извинява с лошите условия на живота или с каквото и да било друго. Той трябва да разполага със знание, за да може да използва всички условия.“ 11. „Ученикът няма право да осъжда дявола.“ 12. „Ученикът трябва да разбира онези периодически закони, които действат в света“. 13. „Ученикът трябва да съзнае, че сегашното положение в света е най-доброто, в което той трябва да живее“. 14. „На ученика не му се позволява да говори много, на ученика не се позволява да преувеличава нещата; на ученика не се позволява да казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трябва да бъде всякога опашка“. 15. „Ученикът, като влезе в една къща, ще носи всичко в торбичката си. Той ще бъде толкова скромен че като влезе тия хора да се учудят, на това, че той толкова малко яде, а е най-здрав човек“. 16.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-после престане да се моли, като мислеше: водата тече към морето а грешниците тегли към себе си дяволът.
Той опита любовта. Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна. Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове. Той се чувстваше много изморен. Ден и нощ той бе погълнат от мисълта за своята нечистота, за това, че нито измиването, нито молитвите помагат. Най-после престане да се моли, като мислеше: водата тече към морето а грешниците тегли към себе си дяволът. Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове! И макар че той престана да се моли, стремежът не умираше в него. Той срещаше жени, които го обичаха, по своему. Но нито неговата самота, нито неговата греховност те можаха де обикнат. и често той търсеше в тях това, което те не можаха да му дадат.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола.
Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
към текста >>

За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат.
Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
към текста >>

Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта.
В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело.
Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло. Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция. Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро. И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция! Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават?
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези тъмни същества в религията ги наричат дяволи.
Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот. Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят. Тъй както се проявява сега живота на хората, това показва, че те са под властта на царството на тъмнината. Тези тъмни същества в религията ги наричат дяволи. Знайте, че дявола е силен и умен, и не е лесно да се борим срещу него. Христос дойде да ни избави от робството на тъмните сили. Но Христос ще може да ни помогне, когато му дадем възможност, да ръководи Той нашия живот вместо тъмните сили. Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто.
към текста >>

Знайте, че дявола е силен и умен, и не е лесно да се борим срещу него.
Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят. Тъй както се проявява сега живота на хората, това показва, че те са под властта на царството на тъмнината. Тези тъмни същества в религията ги наричат дяволи. Знайте, че дявола е силен и умен, и не е лесно да се борим срещу него. Христос дойде да ни избави от робството на тъмните сили. Но Христос ще може да ни помогне, когато му дадем възможност, да ръководи Той нашия живот вместо тъмните сили. Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто. И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вас ви е страх от дявола.
Коя е онази мощна сила, която може да застави всички хора да се организират? Казвате, че Христос е дошъл затова в света и цитирате стиха. — „Едно стадо — един пастир.“ Туй ще бъде, но кога? Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта. Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни.
към текста >>

Кой е признакът, че дяволът ви е посетил?
Казвате, че Христос е дошъл затова в света и цитирате стиха. — „Едно стадо — един пастир.“ Туй ще бъде, но кога? Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта. Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта.
към текста >>

В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание.
Най-първо трябва да се намери закона, по който да влезе любовта. Човек, който върви в този път на съвършенството, и разбира законите на природете, няма причини, които да му препятстват. Вас ви е страх от дявола. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е този, че в теб се заражда едно неестествено желание. В случая дявола не е виновен, той е един слуга, който си върши своята работа, но ти трябва да знаеш, че всеки момент в живота си, си изложен на изпитание. И всички хора са изпратени на земята за изпитание, за проба. Вие мислите да си поживеете, но Баща ви иска да ви изпита колко сте умни. И когато хората минат през всички изпитания на живота и научат законите на движението, приложението — законите на Любовта. Мъдростта и Истината, те са придобили кротостта и са кандидати за наследници на земята. Под думата „кротък“, Христос разбира онези хора, които познават всички закони, които функционират на земята и могат да живеят сред най-големите противоречия, без да ги засегнат те.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко.
Ти чувстваш като некое животно, и мислиш, че с тези чувства ще отидеш някъде далеч. Не, с тези чувства, няма да отидете по-далеч от животните. Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях. Когато у човека отсъства трезвата мисъл, която носи светлина, той се натъква на ред мъчнотии и противоречия, против които се опълчва и се бори, като не разбира, че той сам си ги създава. благодарение на своето неразбиране. Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко. Те казват, че дяволът влязъл в рая и изкусил човека. Добре, ако е така, къде е този рей и този дявол? Привържениците на тази теория казват, че раят бил в Мала Азия, между Тигър и Ефрат. Да допуснем, че е така. Но преданието разказва, че реките са били четири, а сега съществуват само две.
към текста >>

Те казват, че дяволът влязъл в рая и изкусил човека.
Не, с тези чувства, няма да отидете по-далеч от животните. Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях. Когато у човека отсъства трезвата мисъл, която носи светлина, той се натъква на ред мъчнотии и противоречия, против които се опълчва и се бори, като не разбира, че той сам си ги създава. благодарение на своето неразбиране. Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко. Те казват, че дяволът влязъл в рая и изкусил човека. Добре, ако е така, къде е този рей и този дявол? Привържениците на тази теория казват, че раят бил в Мала Азия, между Тигър и Ефрат. Да допуснем, че е така. Но преданието разказва, че реките са били четири, а сега съществуват само две. Къде са останалите две реки.
към текста >>

Добре, ако е така, къде е този рей и този дявол?
Защото мисълта е, която издига човека над животните, а чувствата го приравняват с тях. Когато у човека отсъства трезвата мисъл, която носи светлина, той се натъква на ред мъчнотии и противоречия, против които се опълчва и се бори, като не разбира, че той сам си ги създава. благодарение на своето неразбиране. Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко. Те казват, че дяволът влязъл в рая и изкусил човека. Добре, ако е така, къде е този рей и този дявол? Привържениците на тази теория казват, че раят бил в Мала Азия, между Тигър и Ефрат. Да допуснем, че е така. Но преданието разказва, че реките са били четири, а сега съществуват само две. Къде са останалите две реки. Сега аз ще ви кажа къде са тези четири реки.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа.
Но в какво се състои нашето празнуване? — Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа. Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива кръв; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа! Тогава ще бъде истинското Възкресение I Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове.
Флуидът минава през стена. Това е установено почти от всички експериментатори. Това се вижда ясно и от опитите на П. Ж а н е. Б. Б о е в Невена Неделчва Чуха молитва Не е за добро — думаха си съседите едни на други — не е на добро гдето тия хора са се вдигнали тека едни срещу други. Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове. — Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове.
към текста >>

— Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род.
Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него. Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи. Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви.
към текста >>

— Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората.
Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви. Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та напръскала някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой. — Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората. но ще се случи нещо. . . Бог да пази. . . и се прибираха по домовете си И наистина случи се.
към текста >>

Пратиха веднага за фелдшера, други за жени баячки — и по чудо, като че ли дявола се пукна, снахите една през друга тичаха, услужваха кой с каквото можеше, като че ли никога не са се карали.
Лежеше Минка и очи си не отваряше. Дотърчаха и другите снахи и синове на дедо Гено. Жените ревнаха, мъжете наведоха глави, децата, които се бяха разбудили — хлипаха. Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка. тупаше се по коленете, триеше рукналите й река сълзи с престилката си и редеше и се вайкаше. Пратиха веднага за фелдшера, други за жени баячки — и по чудо, като че ли дявола се пукна, снахите една през друга тичаха, услужваха кой с каквото можеше, като че ли никога не са се карали. Дедо Гено, навел глава, седеше до краката на бялото като мъртвец детенце като вкаменен. — Прости ми Боже, че стар човек си загубих акъла, шепнеше на ум молитва той. Ти мене да беше ударил, мене да беше халосал, та това дете невинно да си е живо и здраво . . . Боже прости ми, Боже прости ми .
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят. Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето съзнание, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината. Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки.
към текста >>

44. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде.
— Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма ли и днес хора, за които телефонът може да бъде чудо и за конто радиото е работа на дявола?
Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него. „Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение. Не ми вярваха, а когато бъдещето показа моята прогноза, забравиха съмнението. Няма ли и днес хора, за които телефонът може да бъде чудо и за конто радиото е работа на дявола? Тогава имаше милиони невярващи, готови да обявях за шарлатанин всеки, който би посмял да предскаже на света телевизията. Аз допринесох да се построи един приематели на етерните вълни, един апарат, който да долови гласовете носещи се от етера. Ние ще построим апарат, който да долови и едва измеримите колебания не етера, да долови и гласовете на духовете. И светът на умрелите има своята радиотелефония, само че ние нямаме още приемателните апарати, които биха ни дали възможност да разбираме знаците. Да, ние не живеем, за да умрем.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш?
И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си. Един светия имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват по света. Те срещнали един езически жрец и се нахвърлили върху му с думите: „Ти, сине дяволски, къде отиваш? “ Той бил силен и ги нябил хубаво. След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй? Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“ И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена. Никаква хигиена няма в едно криво схващане — дали е религиозно, научно, социално —каквото ида е.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им.
По-важно е обаче, да излезем от живота, в който сега сме поставени. Но за да сторим това, трябва да мислим. И да не смитаме, че положенията, в които сега се намираме са най важните. Те са само станции, на които временно се спираме, но има по-нататък пунктове много по-важни. Съвременните хора протестират против страданията, които са дошли върху тях, но защо тогава те причиняват страдания на другите същества? В същност само половината от страданията на хората идват отвън, останалата половина те сами си причиняват и то по такъв майсторски начин, че сам дяволът понякога се чуди на изкуството им. Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние на това, което знаем.“ Вярващите спорят непрестанно кой има правата вяра. Тя седи в онова, което ние знаем, защото то включва в себе си Божественото, а онова, което не знаем е кривата сфера — съдържа в себе си човешкото; - защото човек са отличава по своето незнание. Ето защо, той ipe6ea да учи. И светът не е нищо друго, освен едно велико училище за него. в което трябва да придаде нещо към онова, което има за себе си.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола.
Само че нещата трябва да се преведат добре. Това. дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората. Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии.
към текста >>

Не е от дявола.
дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората. Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии. Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи.
към текста >>

Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи.
Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората. Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии. Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек.
към текста >>

А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол.
която скоро ще те обогати. — Щом е така, ти си мой и аз съм твой. С тебе тръгвам още тази минута. Води ме и учи ме! Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата.
към текста >>

Дяволът и человекът вървели и се разговаряли.
Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито.
към текста >>

Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб.
И намерил тогози ленивеца под върбата. До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест. Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато.
към текста >>

С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата.
Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече. С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка. Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде.
към текста >>

49. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола.
но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“. Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа? Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва.
към текста >>

— казал Дяволът на воденичаря.
А най-големите страдания паднали върху семейството на воденичаря. Болестите пристигали в дома му като пътници в хотел. Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му. Седмица не се минавала, без да го постигне някоя голяма загуба. — Няма нищо. — казал Дяволът на воденичаря. Аз скоро ще направя лекарства и ще изуча лекари, които ще изгонват болестите, както вятърът изгонва дима. Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно: момиченцето на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня. Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен.
към текста >>

Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях.
Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи. В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си. Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях. Затова излязъл пред него и му заговорил: — Станалото—станало. Случка нежелателна, но дошла. Лоши са Божиите закони и наредбите му! Ала аз имам специално средство за утеха на умни като тебе человеци. Това чудновато средство е пушенето на тютюн.
към текста >>

Воденичарят викнал пак да плаче и Дяволът тутакси дотърчал при него.
Тютюнът ще те направи тих и равнодушен, ще те утеши, дори ще те напрани нищо да не мислиш. Както мъглата скрива от погледа ни гората, така от тютюня димът обвива мозъка и скрива от сърцето ти умът. На другият ден Воденичарят запушил тютюн, зашеметил мозъка си, разделил сърцето от ума си. Тоест, направил втория грях. Обаче, щом извършил това, момченцето му се разболяло и умряло. Воденичарят викнал пак да плаче и Дяволът тутакси дотърчал при него. — Дерзай! — извикал Дяволът, — аз съм тука. Нали ти казах, че Бог създаде человеците, за да има кого да мъчи. Затова добре правят онези, които се снабдяват със средства, за да стават нечувствителни. Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една минута отгоре всичко ще забравиш.
към текста >>

— извикал Дяволът, — аз съм тука.
На другият ден Воденичарят запушил тютюн, зашеметил мозъка си, разделил сърцето от ума си. Тоест, направил втория грях. Обаче, щом извършил това, момченцето му се разболяло и умряло. Воденичарят викнал пак да плаче и Дяволът тутакси дотърчал при него. — Дерзай! — извикал Дяволът, — аз съм тука. Нали ти казах, че Бог създаде человеците, за да има кого да мъчи. Затова добре правят онези, които се снабдяват със средства, за да стават нечувствителни. Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една минута отгоре всичко ще забравиш. Няма да знаеш плачеш ли, или пееш. Ще се радваш като плачеш, пък можеш и да играеш.
към текста >>

Воденичарят умрял от скръб, та пред дързостта на Дявола, нямал сила нито да мисли, нито да се противи.
Нали ти казах, че Бог създаде человеците, за да има кого да мъчи. Затова добре правят онези, които се снабдяват със средства, за да стават нечувствителни. Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една минута отгоре всичко ще забравиш. Няма да знаеш плачеш ли, или пееш. Ще се радваш като плачеш, пък можеш и да играеш. Воденичарят умрял от скръб, та пред дързостта на Дявола, нямал сила нито да мисли, нито да се противи. Съгласил се да направи новото питие. С упътванията на Дявола питието било готово. Това се казва ракия, — рекъл Дяволът. Пий от нея! Тя ще те направи много учен и много силен.
към текста >>

С упътванията на Дявола питието било готово.
Аз сега веднага ще те науча да си направиш едно питие, от което, като пиеш, в една минута отгоре всичко ще забравиш. Няма да знаеш плачеш ли, или пееш. Ще се радваш като плачеш, пък можеш и да играеш. Воденичарят умрял от скръб, та пред дързостта на Дявола, нямал сила нито да мисли, нито да се противи. Съгласил се да направи новото питие. С упътванията на Дявола питието било готово. Това се казва ракия, — рекъл Дяволът. Пий от нея! Тя ще те направи много учен и много силен. Ще знаеш всичко, за да не може никой да те наддума, и юнак ще бъдеш, за да се не страхуваш от никого. Пуши тютюн и пий ракия!
към текста >>

Това се казва ракия, — рекъл Дяволът.
Няма да знаеш плачеш ли, или пееш. Ще се радваш като плачеш, пък можеш и да играеш. Воденичарят умрял от скръб, та пред дързостта на Дявола, нямал сила нито да мисли, нито да се противи. Съгласил се да направи новото питие. С упътванията на Дявола питието било готово. Това се казва ракия, — рекъл Дяволът. Пий от нея! Тя ще те направи много учен и много силен. Ще знаеш всичко, за да не може никой да те наддума, и юнак ще бъдеш, за да се не страхуваш от никого. Пуши тютюн и пий ракия! Тютюнът и ракията ще те утешат и ще те задоволят В глупостта си Воденичарят пак се излъгал, то направил и третия този голям грях.
към текста >>

Откакто извикал „Господи прости“, Дяволът вече не се явил.
— извикал той и се изправил на треперещите си нозе. Очите му се овлажнили, склепнал и две големи сълзи се тьрколили по страните му. Тихо и мълчаливо излязъл на двора, изкопал гроб в градината си между два трендафила. Па прегърнал сам мъртвата и леко я спуснал в гроба. Погребал я. Откакто извикал „Господи прости“, Дяволът вече не се явил. След това в бяг се спуснал към реката. Грабнел запалена главня и запалил воденицата си от четирите страни. Тя горяла, а той стоял отстрани, гледал я сникнато и шепнел. Изгори до пепел, ти първи плод на моите престъпления! И изгорила тя, както искал, в камъните н търколил в реката.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин.
Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви.
към текста >>

Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма.
Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания.
към текста >>

Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.
Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата. Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания. Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи. Злото е едно течение без закон. Значи, всички хора, които искат да вършат престъпления, живеят без закон.
към текста >>

Ако смъртта подразбира, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави, но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави.
Така. както вие живеете, право ли е? — Не е вярно. Вие казвате: Сега живея и като умра, всичко се свършва. Умира само онзи, който греши. Никаква наука няма в смъртта. Ако смъртта подразбира, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави, но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на земята? — Той трябва с години да се върти около земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после, той ще намери някоя майка от низко развитие, която що го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на земята. Адът е място на безработица.
към текста >>

Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му?
Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята гордост и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно.
към текста >>

Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола.
На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити.
към текста >>

„Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта.
Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела. „Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година. И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има един миг, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек.
Ако някой умен човек пипне главата ви, веднага ще потекат положителни, възходящи енергии в нея. Обаче, ако някой глупав пипне главата ви, течението на тия енергии ще спре. Възходящите енергии развиват дарбите си способностите и оформят органите, всеки от които е израз на едно добродетел. Така, краката на човека, това са неговите добродетели; ръцете на човека, това е правдата; очите на човека, това е истината; ушите на човека, това е мъдростта; устата на човека, това е Любовта. Човешкият език, човешката уста, това е Любовта. Има един миг, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек. Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога.
към текста >>

Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа.
Така, краката на човека, това са неговите добродетели; ръцете на човека, това е правдата; очите на човека, това е истината; ушите на човека, това е мъдростта; устата на човека, това е Любовта. Човешкият език, човешката уста, това е Любовта. Има един миг, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек. Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога. Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роденият от Бога грях не прави. Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим. Има едно внушение, което се предава на човека по наследство още от далечното минало.
към текста >>

И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога.
Човешкият език, човешката уста, това е Любовта. Има един миг, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек. Той физически го направил, но не могат да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога. Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роденият от Бога грях не прави. Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим. Има едно внушение, което се предава на човека по наследство още от далечното минало. Време е вече човек да се освободи от това внушение.
към текста >>

Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим.
Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем ортаци с Тебе.“ Така дяволът е станал съдружник с Господа. И затова, с онази част от естеството си, която е от дявола, човек не може да служи на Бога. Но с онова, което Бог е направил в човек, с него именно той служи на Бога. Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роденият от Бога грях не прави. Не е важно дели е вярно, че дяволът и Господ стенали ортаци, при създаването на човека, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим. Има едно внушение, което се предава на човека по наследство още от далечното минало. Време е вече човек да се освободи от това внушение. Не се спирайте и върху онова, което до сега хората са ви внушавали. Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре. Съгласен съм че роденият трябва да умре.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол.
Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства. Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип. Първоначално, когато се създаде човек, а тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че е създал човека по образ и подобие свое.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Как стана тая дяволска му работа така?
Екът достигна гърмежът на първите два изстрела. Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им. Горският почна да пълни пушката. Той каза спокойно; „Беше съвсем далече . . .“ Чокоинът беше възбуден и разсърден. „Как стана тая дяволска му работа така? — бързо говореше той. Нито очаквах. Аз се вслушвах в кучетата . . . Стрелях много бърже .
към текста >>

„Що за дяволия?
Трябва да почнем с кучетата насам. Тук е тяхното свърталище . . .“ Изведнъж млъкнаха и изостриха уши. Кучетата наближаваха лаейки. Горският отново поднесе рога към устата. „Що за дяволия? “ — промърмори с учудване чокоинът и отблизо погледна пушката си. Мълчанието продължи. За известно време лаенето на кучетата не се чуваше. А из гъсталака през снопове светлинни сърната бягаше подгонена от ужаса и се отдалечаваше към рекичката. За миг тя се спря треперейки, като че ли се изпречваше пред бездна.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинската добра женитба не е нещо, което е правено на земята Три вида женитба има: едни, които се извършват на небето, други — на земята, а трети в ада; едните са извършени от Бога, вторите — от хората, а третите — от дявола.
Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам — да се пазиш, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм малко чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа, ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“ Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на край- щата? —- Скарват се и двамата. Защо? Защото -положението, което те са завзели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е правено на земята Три вида женитба има: едни, които се извършват на небето, други — на земята, а трети в ада; едните са извършени от Бога, вторите — от хората, а третите — от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера.
към текста >>

Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо.
Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще ви донесе любов, мир и радост в дома ви: между мъжа и жената ще има съгласие винаги, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.
към текста >>

В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола.
Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски.
към текста >>

Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.
Тази женитба не е Божие творение, човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, Той нарежда всичко добре. Когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за с а м с усъвършенстването, за изглаждането на характера. Когато пък дяволът ви жени — тогава ще има всичко лошо. В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща.
към текста >>

И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски.
В всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща. Когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи, нека да я коригираме.“ Третото положение е когато всеки сам иска да стане Господ. Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога. Вървят ли ви добре работите, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас;“ но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни за брави. На какво основание твърдите, че Господ ви е забра-вил, че Той е причината на вашите страдания?
към текста >>

По-умни духове от дяволите в света няма.
Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженецът. Орелът, като видел, че не е можал да развали онова, което Бог е направил, се пръснал от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме понякога, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил. Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичай си ума: с глупости светът не върви.“ Аз казвам: благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите разбирания и за физика и за химия и за душевни проявления — много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не може да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената любов. Следователно, когато някой говори за знания и факти, пи-там: имаш ли цимент да циментираш тия работи?
към текста >>

55. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола.
Нивата представя човека. Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел? — Враждебник човек го е посял. Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава?
към текста >>

Някои питат как да познават дявола?
Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел? — Враждебник човек го е посял. Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина.
към текста >>

Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло.
И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел? — Враждебник човек го е посял. Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички.
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такива може да ви даде и изконният враг на човека и на Бога — дяволът.
И роба мога да освободя. И болния мога да излекувам. „Но вие горчиво се лъжете, като мислите, че хляба, свободата и здравето, които вие търсите, могат да ви задоволят напълно и завинаги. Вие горчиво се лъжите, че този хляб, тази свобода и това здраве, към които вие се стремите, са разковничето на човешкото щастие. „Хляб и свобода, здраве и богатство, такива, каквито вие търсите, може да ви даде и всеки друг. Такива може да ви даде и изконният враг на човека и на Бога — дяволът. Но казвам ви: ако вие бъдете отрупани и потънете до гуша в тия блага, към които се стремите, вие пак ще бъдете гладни и жадни, пак ще бъдете роби, пак ще бъдете болни — пак ще бъдете нещастни и недоволни. „Вие искате хляб — и имате право. Но аз ви казвам, че този хляб, който вие търсите, ще бъде винаги напоен с потта, със сълзите и кръвта ви, този хляб ще бъде винаги горчив за вас, ако вие не потърсите и приемете хляба, който само аз мога да ви дам. „Аз ви нося живия хляб и живата вода на живота, без който вашите души ще останат завинаги гладни и жадни. „Вие искате свобода.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал, и тогава остават само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избиват навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката“. Но както в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, герои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Г.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло.
Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле на действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органическия свят, то марсовата енергия може да се нарече механическа. Марс е активният, прогресивен принцип в природата — принципът, който привежда нещата в движение.
към текста >>

А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер.
Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 244) Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”.
към текста >>

Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора.
244) Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”. Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си.
към текста >>

Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола.
В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”. Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една година, както тая, дяволът си беше турил крака.
Стойко беше чул за хода, замисли се и каза на баща си: — Щели да се съберат, тейко, чух го днес в града, приказваха го в Демировия хан. — Не е лошо, синко, такова нещо се е случвало по наше време. — Капвало ли е ? — живо попита синът. — И още как! Една година, както тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята. Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо в сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: „де да може и сега да се съберем. Да се помолим, чеда завали! “. . . — Че не може ли сега да стане нещо ?
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи.
Казват, че еди кой си имал право. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава и слабия, защото повече ще го бият. Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението.
към текста >>

Всички са мъчени от дявола.
Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава и слабия, защото повече ще го бият. Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си.
към текста >>

Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде?
Слабият не трябва да защищава и слабия, защото повече ще го бият. Как ще примирите в себе си противоречието, че е дадена власт на злото в света? Казват, че на сатаната, на дявола била дадена власт да мъчи. В който дом влезе, той мъчи жената, и мъжа, и децата — целия дом, цялото общество, цялото човечество. Всички са мъчени от дявола. Питам: Властта на дявола той сам ли я има, или му е дадена от някъде? Мъчението се дължи на един факт в живота, както и в цялата природа. Той е следният: там, дето любовта е изгубена, на нейно място се явява мъчението. Гладният се мъчи, понеже няма хляб. Жадният се мъчи за вода: задушаващият се мъчи за въздух; който е из-губил мисълта си, се мъчи, че не може да мисли: който е изгубил чувствата си, се мъчи, че не може да чувства; който е изгубил волята си. се мъчи, че не може да постъпва както иска и т. н.
към текста >>

62. -

И дяволът даже изпълнява Неговата воля.
Това е начатък на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността. Бог ще превърне злото в добро. Един ден това зло което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добър слуга. Та ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това, което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение.
към текста >>

63. -

Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат.
— Има какво да се пие. Ние заплашваме хората, но това е едно криво разбиране. С това се изкривява смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в Евангелието, светът трябваше до се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. По-рано аз често съм виждал картини за мъчението на хората в ада — вътре турени Владици, проповедници, попове, все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Това беше една руска идея, от Русия носеха тия картини. Тогава, както се проповядваше, в ада отиваха тези, които са ни учили. В такъв случай, защо да ги слушаме?
към текста >>

64. -

Колебае се човекът, мъчи го един дявол.
Кой от вас не се е разколебавал в учението на Христа? Един български свещеник ми казваше: Отгде да зная, че Христос е възкръснал? Може да са го откраднали учениците, а после заблудиха. Възможно е да са го откраднали от гроба. Седи, седи, съвестта проговори в него и каже: Да ме прости Господ, пък може да е възкръснал. Колебае се човекът, мъчи го един дявол. Казва му: Ако не е възкръснел, защо ще лъжеш другите хора, че е възкръснал? Мъчи го този дявол. Той мъчи и всички ви. Да ви кажа положително: беше спор във времето на Христа дали има възкресение или не. Има възкресение, Христос е възкръснал.
към текста >>

Мъчи го този дявол.
Може да са го откраднали учениците, а после заблудиха. Възможно е да са го откраднали от гроба. Седи, седи, съвестта проговори в него и каже: Да ме прости Господ, пък може да е възкръснал. Колебае се човекът, мъчи го един дявол. Казва му: Ако не е възкръснел, защо ще лъжеш другите хора, че е възкръснал? Мъчи го този дявол. Той мъчи и всички ви. Да ви кажа положително: беше спор във времето на Христа дали има възкресение или не. Има възкресение, Христос е възкръснал. Туй всеки един от вас ще го провери. Няма защо да доказвам, понеже то е въпрос на опит.
към текста >>

65. -

Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе.
Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. А в същност, всеки от вас е цар на триста милиарда души. които ви служат и слушат гласа ви. Сега ще ви преведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми да им прави компания.
към текста >>

И дяволът даже изпълнява Неговата воля.
Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът. Та казвам: във всека война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете, които страдат от вълците. Ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение.
към текста >>

66. -

Не можем с единия крак да следваме Христа, а с другия — дявола.
Неговия ли Закон следваме? Неговата ли воля изпълняваме? По неговия ли път вървим? Ние не можем да правим избор. Средни пътища няма. Не можем с единия крак да следваме Христа, а с другия — дявола. Не можем да служим и Богу и Мамону. Христос иска пълна всеотдайност, пълна определеност — с Него и само с Него. А това значи да не разчитаме на нищо човешко. а да се уповаваме и да слушаме само Него. Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят!
към текста >>

67. -

Влизам и виждам, че дяволът го е вързал.
—Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята. Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш. — Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя?
към текста >>

На три места го вързал дяволът и не може да мърда.
Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш. — Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче.
към текста >>

Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото.
— Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват.
към текста >>

Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане?
Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи. Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа.
към текста >>

Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях.
Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто — злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, ще кажете: Тази работа не е за мене. Злото, кое го Бог прави, в същност е добро. Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка. Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола. Не мислете, че някой път можете да надхитрите туй, което природата е направила. По някой път ний играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол, като преминавало реката, клекнали и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, товарът му олеква. Един ден господарят му разбрал, че със сол работата не върви, и го натоварил с вълна.
към текста >>

Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола.
Вие направете доброто — злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, ще кажете: Тази работа не е за мене. Злото, кое го Бог прави, в същност е добро. Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка. Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола. Не мислете, че някой път можете да надхитрите туй, което природата е направила. По някой път ний играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол, като преминавало реката, клекнали и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, товарът му олеква. Един ден господарят му разбрал, че със сол работата не върви, и го натоварил с вълна. То пак клекнало във водата, но не могло да стане.
към текста >>

68. -

Щом направиш втори етаж, то е на дявола работа.
Да има 10 — 15 къщи. Защо му са те? Те не носят някакъв живот. Според Божия закон, имаш право да имаш една къща, с една спалня, една приемна и една кухня. За три стаи имаш право. Щом направиш втори етаж, то е на дявола работа. Вторият етаж е на твоите ближни. За тебе - на един етаж. Ти сега ще туриш наематели, ще се скараш. Те не са богати, не плащат и затова ще се скарате. Не ти трябва да направиш къща, да се караш със съседите си, че не плащали.
към текста >>

Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър.
Букнеше ли вятър на другия ден, бай, Ангел ще превари да рече: — Божа работа! Случило се, завеяло . . Противниците млъкваха. Удареше ли дъжд, същите глътваха езиците си; — Дъжд каза — дъжд излезе. Ха, недей му верва, де! Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър. Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист часовник току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото. Какво го гладеше, какво му баеше — малко люде в селото разбираха на тая работа, ала нали взе синковецът да предсказва времето! Още от сутринта ще рече: „Барометърът, господа, се вдига. Днес ще имаме слънчево време“. Или: „Барометърът, господа, бързо спада.
към текста >>

— Е, откъде до знаем, може пък учените да са заврели в него самият дявол .
— Ами как тъй! Не може да бъде! Душката казва едно, ти — друго. Само Душката казва истината, — завикаха селяните срещу даскал Косевият син и не искаха и да чуят за предсказанията му, черпени от барометърът. Но не мина много време и селяните сами взеха да сверяват предричанията на двамата предсказвачи и се указа, барометърът рядко бъркаше. — Е, откъде до знаем, може пък учените да са заврели в него самият дявол . . . Че така е де! — убеждаваха се те едни друг. Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му. Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа.
към текста >>

И какво мислите — старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки?
Дори почнеха да нареждат работите си според предсказанията му. Кажеше ли даскал Косевият син, че „барометърът спада“, значи, че на другият ден ще вали и никой не смееше да помисли за полска работа. Кажеше ли пък „барометърът се дига“ — то се знае: хубаво време за орен, за копан, за пръскане. Разшетваха нашенците, разтичваха се по лозя, по ниви. Така всеки ден привържениците на барометъра се удвояваха, а с това отнимваха по малко от славата на Душката. И какво мислите — старият предсказвач отстъпи пред дяволските стрелки? — Напротив, наостри се срещу тоя нов предсказвач. Вдигне глава, сведе вежди, сви юмруци на закана и заскита от кръчма в кръчма, сам да чуе с ушите си кои от селяните бяха с него и кои против него. — Хора ли сте вие, бе — заядливо казваше той — да вярвате на две нищо и никакви стрелки? Че какво могат да ви кажат те — вятър! — Могат, могат, Душка, — намесваха се някои — и винаги вярно казват.
към текста >>

— Да не би с дяволът до приказваш?
Всичкото е вятър! То като каже лошото да дойде, че на баромегърът ще го каже. Хайде де, ти пък съвсем за зелени откъснати ни имш! — Че на тебе пък кой ти обажда? — подзеха закачките си други. — Да не би с дяволът до приказваш? — Може и Господ да му казва — ваша работа ли е? — намесиха се в спора и някои от привържениците на Душката. Работата стана сериозна. Селяните се разделиха на две, готови да се нахвърлян едни върху други. И ако Душката сам не са махна от кръчмата, войната щеше да избухне неминуемо.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола.
Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що?
към текста >>

В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм.
Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ? Схващането на един християнин относително нарушението на природните закони е такова, че докато твърдо вярва в чудеса, защото му е казано, че са произведени от Бога чрез Мойсея, той ще се присмива на тия извършени от маговете на фараона или пък ще ги припише на дявола. Последният вид чудеса са, които нашите благочестиви неприятели приписват на окултизма, докато техните нечестиви противници, невярващите, се смеят и на Мойсея, и на маговете, и на окултистите и биха се изчервили от срам, ако биха отдали една сериозна мисъл за такива „суеверия“. И това, понеже не съществуват термини, за да се посочи разликата, понеже няма думи, за да се изразят тънкостите и да се прокара демаркационна линия между възвишеното и истинското, от една страна, и абсурдното и смешното, от друга. В последната категория влизат тълкуванията на теолозите, които отдават „нарушаването на природните закони“ на човека, на Бога или на дявола, докато в първата — взимат място научните „чудеса“ и магиите (които са в хармония с природните закони) на Мойсея и на магьосниците, които са били посветени в мъдростта на храмовете — „царствените общества“ на онова време на истински окултизъм. Смисълът на последната дума е изопачен, ако се съди по сложната дума, от която произхожда); Gupta vidya „скрито познание“. Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола.
Това се случва особено, когато Луната и Сатурн попаднат в лош аспект. Добрият аспект между слънцето или луната и Сатурн е голяма помощ. Сатурн е планетата на Карма, и там, където той не е победен, не е възможно по-високо издигане. Сатурн е пречистващата сила, която ни овладява и действа в нас, преди да сме в състояние да повдигнем съзнанието си. До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание. От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха).
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не се колебае никога: не се бои ни от Бога, ни от дявола.
Остава му само едно — магията. За вникване в най-съкровените тайни на природата, за владане на стихиите, за господстване на ония невидими същества, които с нещо без ние да знам, трябва да се знаят ония тайни на кабалистиката, ония ключове, които с достъпни само на вълшебника. Той е вълшебник, маг, от първа величина. Парцелиус и Нострдамус с неговите учители. Жаждата за знание е това, което води Фауст от едно към друго. Той не се колебае никога: не се бои ни от Бога, ни от дявола. Той е велик и силен: съзнава, че е образ и подобие на Бога, че има свободна воля, че действително е нещо. Фауст е пантеист. Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност!
към текста >>

Той си предава душата на дявола, от тоя момент, в който се почувства щастлив.
Даже Бюхнер и Хекел биха се съгласили с това, а старият Лукреций би ръкопляскал. Тук метафизикът Фауст говори като естественик. Мефистофел се явява. Договорът е сключен. Фауст никога не се колебае; това най ясно се вижда тук. Той си предава душата на дявола, от тоя момент, в който се почувства щастлив. Дяволът му иска подпис. Фауст е отвратен. Дребнавостта той тъй презира и е толкова далеч от нея. Тръгва след Мефистофел, имайки едно титанско желание: да преживее всичките скърби и радости на човешкия род. Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора.
към текста >>

Дяволът му иска подпис.
Тук метафизикът Фауст говори като естественик. Мефистофел се явява. Договорът е сключен. Фауст никога не се колебае; това най ясно се вижда тук. Той си предава душата на дявола, от тоя момент, в който се почувства щастлив. Дяволът му иска подпис. Фауст е отвратен. Дребнавостта той тъй презира и е толкова далеч от нея. Тръгва след Мефистофел, имайки едно титанско желание: да преживее всичките скърби и радости на човешкия род. Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора. Трагедията „Гретхен“ оставям на страна.
към текста >>

„И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“.
Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението.
към текста >>

Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“.
Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад.
Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им.
към текста >>

Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>

И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“.
Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец.
към текста >>

Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда.
Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало.
Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма. След погинването на Хипация (Хипатия) в Александрия, православното християнство тури ръка на Плотин и съчиненията му. Тази борба стана в края по-скоро борба между християнството и по-послешните гръцки философи с неоплатоническите си концепции, отколкото борби между християнството и езическия Рим. Римските богове, бяха вече мъртви, Пан умре, за да не възкръсне никога.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В библията Марс се символизира чрез дявола.
В митологията Венера се представлява ту съвсем гола, ту обвита в морско-зелен воал (като родена от морска пяна); в повечето случаи тя е придружена от лебеди и гълъби и от сина си Амур (Купидон). Афродита се споменува обикновено в свръзка с раздялата от пролетната природа и това се символизира в легендата за Афродита и Адонис. Марс () Марс бил бог на войната и лова. Той бил син на Юпитер и на Юна, бил много почитан в римската империя, Представляват го като строен мъж с шлем и щит, често в бойна колесница, направляван от богинята на войната Белона и теглен от два коня. Марс е бог на борбата, бог на силата. В библията Марс се символизира чрез дявола. Марс управлява лицето, жлъчката, вкуса, лявото ухо, половите органи и мускулната система и причинява в тези части заболявания, Болестите му са заразителни, като треска, пришки, остри циреи и пр. Марс поставя свой отпечатък върху своите деца, за да ги отличава. В хороскопа Марс представлява по старите братя, а в женски хороскоп — съпругът. На гръцки се именува още Арес, египетски Артес, санскритски Авахоек. Бележката му е Г., боята му червена (тъмната Марсово-червена).
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От него разбрах, че няма никаква бащинска любов, а само един дяволски отмъстителен егоизъм.
Как можех да я заведа там? Но тя не искаше моето съдействие. Тя искаше само да бъда и аз в същата стая и да върша всичко, което се условим помежду ни. То бе странно, необяснимо, непонятно. Но аз толкова ненавиждах умопобъркания баща! От него разбрах, че няма никаква бащинска любов, а само един дяволски отмъстителен егоизъм. И толкова много съжалявах Мария и майка й, че се предадох всецяло в разпореждане на последната. И ето какво ми каза тя: — Дъщеря ми умира, защото майка й не бе при нея. Вие, лекарите, мислите, че връзката, жизнената връзка между майката и детето се прекъсва след раждането. Но тая връзка се продължава дълго време и невидимо, и цялата жизнена сила на майката преминава в детето. Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си.
към текста >>

Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние.
Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние. Злото, като такова, което се е появило за пръв път. според Бьоме, тогава, когато йерархът, наречен отпосле Луцифер, който стоял начело на нашата вселена (която в същност била неговото тяло), отворил себе-центъра си, вместо да го държи затворен, и така се изплъзнал от божествения строй. Този себе-център или „centrum naturae“ , е основата, на която почива адът. „Гневът на Бога“ , пише Бьоме, е съществувал греди всички векове, обаче, не като гняв, а като латентен огън в дървото или камъка, докато бил разбуден. Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга.
към текста >>

Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол.
Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога.
към текста >>

Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа.
Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила.
към текста >>

Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето.
Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа.
към текста >>

Който се оглежда вечер, вижда зад себе си дявола.
Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка. В Америка не се мете вече къщата, щом мръкне. Счита се за нещастие минаването под изправена стълба. Когато американката по невнимание счупи огледалото, очаква караници и други неприятности през цели седем години, понякога дори и смърт в семейството. Когато в къщата има мъртвец, всички огледала се обръщат наопаки или се покриват с черно, защото този, който случайно погледне в огледалото, скоро ще умре. Който се оглежда вечер, вижда зад себе си дявола. Когато двама погледнати, едновременно в огледалото, те скоро ще се скарат. Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти. Ако изтърве лъжицата, тя трябва да чака гостенин дете или поп. Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена. Когато падне на пода в стаята някой остър инструмента,.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“!
Жителите на това малко кокетно градче сочеха на далеч, точно на върха на една височина, едно голямо здание, терасата на което, каменна постройка, имаше страшен изглед на някаква крепост и казваха: „той е там, г. Филип; той често отсъства, живее при туй строго изолиран и не можете да проникнете лесно в неговото убежище“. На ония, които го достигаха там, като го запитваха, кой е и отде е придобил своите странни и страшни сили, той отговаряше: „аз сам не зная всичко това. Никога не съм разбирал и никога не съм търсил да си обясня собствената си мистерия. Аз бях едва на 6 години, когато нашият селски свещеник се тревожеше от известни мои прояви, които аз сам несъзнавах. Той ми казваше: „дете, ти трябва да си зле кръстено, защото изглеждаш да си станало плячка на дявола“! Още на 13-годишната си възраст аз лекувах по чудесен начин. Като че ли бях несъзнателен посредник между човечеството и някоя висша сила, която се носи над него. Поразителните резултати, които получавах всеки ден, ме учудваха, но аз не ги разбирах“. И·той учеше да се придобие увереността у човек, който знае, че не знае нищо и че едва почва да разбира науката; също и че оня, който притежава само един счупен креват и го заема на другия, който няма такъв, е по-богат и от най-богатите хора. Неговите способности по ясновидството и ясночуването, както и разпознаването на болестите от далечно разстояние учудваха всички, даже и приятелите му, които можеха често да виждат такива примери.
към текста >>

Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада.
Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език. От обяснението на преводача се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец. Понеже беше млад, по- старах се да му обясня, че нищо няма да му се случи и че глупаво е да вярва такива празни работи: след една седмица ще бъде добре. Но моите думи не му повлияха, защото на другия ден той изглеждаше по-зле. Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
към текста >>

Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва. Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста.
към текста >>

Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата.
Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва. Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата.
Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала. Од при дишането Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата. Това тя разказала Райхенбаху в тъмна стая. Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак. Себастиян Цинкел забелязвал нощем същото у спящата си жена. Същото забелязвала г-жа Жозефина Фенцл нощем у себе си и спящия си мъж. Това са забелязвали още Д-р Фрйолих, проф.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно.
Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни. Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не! “ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден. Животът на мислителя е в размишленията за смъртта.
към текста >>

Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада.
6, „Людете ми загинаха от липса на знание“. Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан. 4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап.
към текста >>

спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество?
Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от водата, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан. 4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество? Мислите са материални. Божественият Учител казва, че зависимостта от страстно желаните ни мисли може да ни доведе до престъпление. Ние се грижим да запазим богатствата си, но несравнено по-важно е да запазим мислите си. Ние пъдим вагабонтите от нашите врати, а пропущаме всякакви вагабонтски мисли в нашия дух. Ап. Павел ни е дал предписанието: „това, което е истинно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, е като една добродетел, като награда на този , който размишлява“.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.
Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк.
към текста >>

Що е дявол?
Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33. Що е дявол? Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35.
към текста >>

Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото.
Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33. Що е дявол? Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос?
към текста >>

Има ли дяволът или злото някаква актуална власт?
Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33. Що е дявол? Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос? То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36. Може ли плътското съзнание да направи това?
към текста >>

Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35.
Що е дявол? Дявол е сборът от всички човешки предположения върху злото. Той е отначало лъжец и убиец, както казва Исус. 34. Има ли дяволът или злото някаква актуална власт? То има само властта, която ние бихме му признали и позволили. Противостой на дявола или на вярата в злото, и той ще отстъпи от тебе. 35. Що значи да бъдеш Христос? То значи да постъпваш справедливо, да проявяваш милосърдие и да се отнасяш смирено към Бога. 36. Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание?
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ти си завършил своята дяволска работа.
Чуй, аз ти се моля само за една торба злато! Напразно Бъркхарт се молил на гнома. Пипо бил неумолим. Той само му се смеел. Това отчаяло рицаря, та като се разядосал, извикал: „Адско куче! Ти си завършил своята дяволска работа. С всеки косъм, който отнемаше от главата ми, ти ми отнемаше и част от моето мъжество. Сега аз виждам, че ти си бил мой враг. Възвърни ми изгубената енергия. Възвърни ми прекрасната златна коса, от която си ме лишил чрез твоето проклето злато. Върни ми я, или чакай за отплата от Толенщайновци!
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Селяните се бояли от него като от дявол.
Любовта свързва всички неща. Ако искаме да се опознаем с тия природни духове, ние не бива да ги приближаваме със студения дух на научните изследвания, в който има подозрение и скептицизъм, но трябва да идем при тях с искрен, възприемчив ум и със сърце, пълно с любовь1). Превела: Д. Д. _______________________________________________ 1) За действието на духовете на огъня (саламандрите) La Revue Meta psychiqu е съобщава следното: „За един медиум, на име Феркас, на 14 години, се пише често в английските и австралийски вестници. Навсякъде, дето отивал, Феркас предизвиквал пожар и то без да знае. Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят.
към текста >>

Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол.
насам през две вечерни то от 5 до 8 часа вечер започвало нещо да хвърля разни предмети в спалнята им стая и другаде, като камъни, дървета, разни железарии, сняг и пр. Отварял заключен ковчег и изнасял из него разни дрехи, някои от които пак намирали подир няколко дни, а някои никак не намирали. Удрял снаха му Звезда с дървета и др. и един път от такова удряне й нанесъл тежка повреда на едната ръка. Джокев казваше още, че стреляли във време на тия проявления с пушка, махали със секири, коси и др., но пак неможели да премахнат причината им, понеже причинителят бил невидим и неусетим. Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол. С една реч, зъл, нечист дух. При всичко че поменатият Джокев, заедно с четиримата си синове и другите домашни, навред се оплакваха и ни уверяваха, но ние никак не вярвахме. За да се уверим, решихме да отидем в дома му и преседим една нощ. Вследствие на това ние, учителите: Д. Момчилов и Н.
към текста >>

Момчилов каза: — „Недейте търси жига, дяволът ще ви го донесе“.
Пристигнахме в 4 ч. и 25 м. Веднага запалихме две лампи и чакахме. — В това време една от снахите на Джокева трупаше цеви за тъкане и говореше с мъжа си, че нямало жига (желязо нагорещено), с което да си мушат цевите, понеже те са от бъз. Тогава Д. Момчилов каза: — „Недейте търси жига, дяволът ще ви го донесе“. — Още не издумали 3 минути, в 5 часа и 15 м- придрънка нещо из един ъгъл и падна на земята. Погледнаха и с учудване видяхме, че е жигът. След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През цялата нощ тя прекара в припадък, викайки, че тая жена е упражнила върху нея дяволско влияние и всякога колчем идваше същата жена, Хауфе тутакси започваше да трепери.
Разтриха я силно, додето се разкървави гърба й и понеже тя се бе простряла почти без съзнание, местните хирурзи решиха да й пуснат кръв. Тръпките й продължиха три дни и те повториха кръвопускането. На втория ден, една селянка дойде от село, без да бъде повикана и, като седна до нея, каза: „тя няма нужда от лекари, те нищо не могат да й помогнат“. След туй тя тури ръката си на челото й. Тутакси г-жа Хауфе почна да трепери много силно и челото й стана студено като 'на мъртвец. През цялата нощ тя прекара в припадък, викайки, че тая жена е упражнила върху нея дяволско влияние и всякога колчем идваше същата жена, Хауфе тутакси започваше да трепери. На третия ден повикаха един лекар от Бретен, и, понеже бе паднала в сомнамбулизъм, още с влизането му и без да го е виждала никога, каза му: „ако сте лекар, трябва да ми помогнете“. И действително, той позна болестта й и тури ръцете си на главата на бодната. Всички забележиха тогава, че докато той стоеше в стаята, тя нито виждаше, нито чуваше другиго освен него: към всички други тя беше безчувствена. Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се успокояваше и заспиваше неколко часа. Той й предписа бани и неколко вътрешни лекарства, но трътките почнаха пак на следната вечер и продължаваха осемнадесет седмици, по два до пет или шест пъти на ден.
към текста >>

През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана.
Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град. През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
към текста >>

Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп.
През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми. „Татко ми се събудил преди да го посекат. Сънят, обаче, му бе направил такова потресно впечатление, че той ме очаквал, като смятал, че е получил предупреждение отгоре. Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп. Той отсъствал от дома цели седем години, през което време моето възпитание било съвършено пренебрегнато. Един ден аз запитах майка си, защо съм наречен „Мурад Нещастникът“. Тя ми каза, че това име ми е дадено поради съня на моя баща, но добави, че може-би с течение на времето то да бъде забравено, особено ако аз се укажа щастлив в живота си. Бавачката ми, една много стара жена, която бе в стаята, когато говорехме това, поклати глава, и като ме изгледа с поглед, който никога няма да забравя, каза: „Нещастен той бе и е, и винаги ще бъде. Кълна се в името на великия пророк Мохамед, че тези, които са родени нещастни, никога не могат да избегнат своето нещастие, нито пък някой някога може да им помогне.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител.
Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“). ______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител. — Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край). И сега се представлява една твърде важна точка за умствения ни поглед, от практическата страна на тоя закон за прераждането. Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И по-нататък: „дяволът от начало е лъжец и човекоубиец“.
III). 8. Духовна опитност: 1. Случаи от прераждане в България (съобщава Д. Л. Доганова) и II. Чувствено внушение Съвременната култура на мрака Проявления на злото — Просветление Казано е някъде в Писанието: „светът лежи в лукавия“. И по-нататък: „дяволът от начало е лъжец и човекоубиец“. И още по-нататък : „крадецът иде да открадне, да заколи и да погуби“. А Христос е казал: „аз дойдох, за да имат хората живот, и да го имат преизобилно“. „Съществува едно окултно предание за падането на Луцифер. В теогонията на Хезиода, то се представлява като „война между титаните и боговете“, а в космогонията е известно като един астрален пожар, който е предхождал и предизвикал създаването на земята. В християнството то се нарича още грехопадането.
към текста >>

Тогава почнаха да подозират, че болестта й е работа на дявола и прибягнаха до помощта на едного, който бе известен с лечебните си способности чрез подобни средства.
„Ако някой иска да те накара да направиш нещо против съвестта си, избягай в обятията на Бога“. „Не допущай да угасне светлината, която свети в тебе“ и пр. Понеже тръпките и припадъците от сомнамбулизма продължаваха, околните й, неспособни да разберат състоянието й, почнаха да се уморяват и да се отвращават от нея. Тя отиваше от зле по-зле, хвана я диария и нощем се потеше и те я укоряваха, че, при тия болести, още живее. Напразно се опитваха да я вдигат насила; караха я да стане от леглото, но тя падаше в безсъзнание на пода. Тогава почнаха да подозират, че болестта й е работа на дявола и прибягнаха до помощта на едного, който бе известен с лечебните си способности чрез подобни средства. Вследствие на това, обществото обвини семейството на г-жа Хауфе в невежество и безверие, като си служи с такива средства. Но нима и по-културни и по-образовани хора не правеха същото? Не лекуваха ли те много болести със също такива средства? Въпросният човек направи един зелен прах, който тя отказа да вземе, но я принудиха. Още след втората доза тя стана, но тутакси падна пак като вдървена, после направи няколко крачки и се обърна в кръг, като да бе обхваната от лудешкия танц.
към текста >>

Когато повериха г-жата на моите грижи, аз изследвах муската и намерих, че съдържа малко миризлива смола (assa foetida, дяволски тор), смрика, кианид, две късчета татул, един малък магнит и един къс хартия, на който бяха написани следните думи: „ Синът Божи дойде, за да разруши делата на дявола“.
Като направиха това и свиването изчезна. Макар че прахът я направи по-чувствителна към магнетизма, тя продължаваше да го взема, но в много малки дози, от страх, както тя казваше, да не би тоя човек да й стори некаква лошавина. Странно нещо: муската, която й дадоха, без да бъде докосната, по негово желание, от никого, обиколи главата й, гърдите й, покривките на леглото й, като нещо живо, и по такъв начин като че ли трябваше да се повдигне от земята и се подаде на болната. Този невероятен факт стана пред очите на мнозина достоверни свидетели, които го потвърждаваха. Тя носй тая муска в гърба си цели три месеци. Когато повериха г-жата на моите грижи, аз изследвах муската и намерих, че съдържа малко миризлива смола (assa foetida, дяволски тор), смрика, кианид, две късчета татул, един малък магнит и един къс хартия, на който бяха написани следните думи: „ Синът Божи дойде, за да разруши делата на дявола“. Като чуха да се говори за продължителната й болест, родителите й писаха на мъжа й да я заведе в Кюрнбах. Тя се противеше на това пътуване, но най-после се съгласи, за да облекчи родителите си. Това й причини една опасна болест и се принудиха да я доведат обратно. При тия обстоятелства няколко малки дози опиум й принесоха полза. Тогава тя заболя от извънредна раздразнителност на стомашните нерви и падаше в състояние на опасна слабост, ако не й даваха всяка минута храна.
към текста >>

Приятелките й се надяваха да я освободят от влиянието на дявола с молитви.
Моят приятел, Д-р Оф от Ловенщайн, споделяше мнението ми и ние почнахме правилното й лекуване. Но бяхме измамени в надеждата си. Дизентерията, тръпките, нощното изпотяване се възобновиха: зъбните й венци станаха скорбутични, постоянно кървави и тя изгуби всичките си зъби. Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха. Всичко я ужасяваше, а нощно време падаше в такава слабост, която я правеше почти безжизнена. Приятелките й се надяваха да я освободят от влиянието на дявола с молитви. По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше. Приятелките й бяха потънали в тъга и безпокойство. За щастие, въпреки моето мнение, заведоха я в Вайнсберг, за да видят, дали не ще може да се направи там нещо за нея. Пристигането на ясновидката в Вайнсберг Когато пристигна в Вайнсберг, на 25.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек.
Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна. — Седнете и не бойте се от нищо — каза той. — Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек. какъвто сте и вие. Между нас разликата е само тази, че вие искате да живеете, а аз искам да умра. Вие сте живели твърде малко, а аз твърде много, и искам да се върна в пространството. Аз се явих тука да ви предложа. Да се заменим.
към текста >>

Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното.
Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“.
Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

че „творец“ (sic.) на света бил не само Бог, но и дяволът (смешение и изопачение на двата принципа за доброто и злото), а презвитер Козма, с голяма злоба, пръв е нарекъл поп Богомил учител на ерес.
Само обективните и добросъвестни разкрития и оценки на тая последна група български писатели заслужават доверието и симпатиите на българското общество. Първата и основна грешка, в която са изпадали досега нашите историографи по предмета, е, че те са приемали за чиста монета писанията на противниците на богомилството още от времето на цар Петра български, когато е живеел и работил поп Богомил и неговите ученици, и до днес. Тия противници, каквито са Иоан Екзарх Български, цариградският патриарх Теофилакт, презвитер Козма и др., не само не са разбирали богомилското учение, но и като върли негови врагове, не са имали интерес да го представят в истинската му същина. Напротив, те са го укорявали с най-голяма враждебност и енергия и са подбуждали, словом и делом, всичките жестоки гонения против богомилите. Така, Йоан Екзарх и Теофилакт умишлено са смесвали българските богомили с манихеите и масалианите и са считали богомилското учение за „дуалистично“, т. е. че „творец“ (sic.) на света бил не само Бог, но и дяволът (смешение и изопачение на двата принципа за доброто и злото), а презвитер Козма, с голяма злоба, пръв е нарекъл поп Богомил учител на ерес. Тия фалшиви схващания са намерили место по-после и в официалния синодик на царя Борила, дето се казва, че поп Богомил бил възприел манихейската ерес и затова той и неговите ученици: Михаил, Теодор, Добри, Стефан, Васили, Петър и др. се проклинат и анатемосват.1). Същите схващания са преминали впоследствие и във всички учебници по българска история, на които са се учили до сега толкова български поколения. Така е останало в наследство от миналото, благодарение мракът, който е хвърляло българското духовенство върху историческите истини, понятието, че богомилството било ерес, а следов., и неговото учение било еретическо. На тая въдица са се хванали и българските историци, та със своите учебници и други книги и статии са внесли това заблуждение в училищата.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Ако такава е последната дума на биологията“, питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията.“ Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор.
Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията“, питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията.“ Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден в животинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите.
Риби управляват 12-я дом и ограниченията на този дом се проявяват и при положението на луната в Риби. Роденият ще остава на заден план в живота (Следва) К. А. Либра. Магическият жезъл1) „Магическият жезъл“! Тези думи звучат в ушите на начинаещия в окултното изкуство по определен начин. като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите. Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата. Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия. Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.
Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия. Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост. Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44).
Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката. която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм виделината на света“ (8, 12). Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял? “ Исус им каза: „Истина, истина ви казвам: преди Аврам да бъде, аз съм“.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.
Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби). Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
към текста >>

Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории.
Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината.
към текста >>

Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията.
К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека.
към текста >>

Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека.
към текста >>

От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината.
Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва.
към текста >>

Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека.
Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело.
към текста >>

Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление.
Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54030990600586