Търсене в текстове за 'Държава'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 171 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.
Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека.
към текста >>

2. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват.
Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>

3. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга.
За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
към текста >>

4. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна.
Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно.
към текста >>

Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа.
За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата.
към текста >>

5. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство.
В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу.
към текста >>

6. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото.
към текста >>

7. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен.
Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи.
към текста >>

Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата.
Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
към текста >>

8. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел.
(Все пак, за ония, които така я схващат и дирят, справедливо е да се допусне, че известни външни фактори оказват, макар и минимално влияние при постижение свободата). Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло.
към текста >>

Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата.
Повечето от ония, които намират, че тя е само външно придобиване, в стремежа си към нея, си служат със средствата, каквито днешната култура в своите отрицателни насоки към робство, мъст и неправда, е изготвила. Като следствие, налице остават само жертви от скъпи хора, най-често инспирирани от горещ идеализъм и справедлив копнеж по свободата. Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата.
към текста >>

По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата.
Но те ще разрешат ли правилно този въпрос, ще се оправдаят ли жертвите, ще се доберат ли до каквито и да било желани резултати, тъй като за реализирането, за приближаването към тази благородна цел, не са подбрали съответните благородни средства, не са се отказали от тероризиране, и изобщо не са игнорирали принципа: отвръщане на злото със зло. Ние мислим, че хора, които могат да умират за свободни идеи, са хора по-непосредствени, значително издигнати, но приели този начин на действие, не ще постигнат нищо, защото той прегражда пътя към свободата и оставя изобилно жертви. Да погледнем на държавата, ще видим едно сполучливо очертание на горното: - тя също си е поставила цел – свободата; и като преимущество тя е най-силна, с най-много средства и възможности да постигне своята цел. Обаче историята и до днес не е отбелязала държава, където да е била въдворена свободата, тъй като винаги тя е ангажирала максимум насилнически средства за воюване и пазене свободата. Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата.
към текста >>

9. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване.
към текста >>

Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква.
Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството.
към текста >>

Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.
Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1.
към текста >>

10. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация.
Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества.
към текста >>

11. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности.
Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
към текста >>

Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>

12. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор.
Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително. Тия факти сочат, че гърците или са знаели за Америка преди Колумб, или че между Америка и Европа е имало друг материк известен тогава, на който също се намирали такива жаби-бикове, чиито остатъци днес намираме в Америка. Още по ясни данни намираме в Платоновото съчинение ,.Тимее". Платон предава разказа за някой си египетски жрец и гръцкия мъдрец Солон. Първият обвинява гърците за тъжното лекомислие и невежество: – те нищо не знаят, новаци са в науката, не знаят даже, че са потомци на ония герои, които са извършили велики подвизи преди девет хиляди години. И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество.
към текста >>

По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ.
към текста >>

13. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят.
Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план. Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
към текста >>

14. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
към текста >>

15. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител.
Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго). Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма". Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството.
към текста >>

16. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона.
Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
към текста >>

17. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата.
Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
към текста >>

18. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди.
А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
към текста >>

19. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр.
Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни.
към текста >>

То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е.
И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува.
към текста >>

20. Учителят от Назарет Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

На която държава и да се спрем, в който град и да хвърлим поглед, първото впечатление е, че се извършва работа.
РАБОТА Има нещо, което ние не можем да си представим - това е жив човек, който да не извършва работа. Всички хора, от момента на раждането си до момента на смъртта, все работят. И това не е просто предположение, но фактите навсякъде го потвърждават. Не ни трябват големи усилия за да се убедим в това. Достатъчно е да хвърляме поглед върху заобикалящата ни действителност. На която държава и да се спрем, в който град и да хвърлим поглед, първото впечатление е, че се извършва работа. Цял свят работи! И личи си! Плодовете са неизброими! те досягат еднакво, както обществения така и единичния живот, науката, изкуството, техниката, търговията и всички клонове на целокупния живот. И хората не са слепи за тези плодове.
към текста >>

21. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си?
Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването. Познай себе си, освободи се от паразитната традиция и от егоистичната любов, която се проявява в омраза освободи се от всички тирани. Душата на човека не може да се ограничи в рамки обществени или духовни, тя твори формите. 10). Днес - не утре – ти трябва да почнеш да ставаш истински човек Не чакай заповед от никого. Толкова поколения говорят в тебе. Бъди човек, издигнал се над своята личност, класа, държава, отечество, общество, раса, запази само красивото, доброто и истинското, претопи всичко в човещината и ако някой те запита: кой си? Отговори смело: „Аз съм гражданин на човечеството" 10. Hat der Mensch das Recht, Fleisch zu essen? von Magnus Schwantje—Bund fur radikale Ethik, e. V. Berlin W. 15 Една ценна книга по вегетарианството, в която авторът разглежда въпроса за свещените права на животните, които хората тъй грубо нарушават при кланета, на лов, при вивисекция, с жестоки отношения и пр.
към текста >>

22. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни.
А. Томов. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА Съвременните хора не могат се оплака, че живеят в епоха бедна от съдържание и драматични ефекти. Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития.
към текста >>

държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата.
Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв. държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз. Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде.
към текста >>

23. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен.
И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема.
към текста >>

24. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава.
хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви. Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи.
към текста >>

25. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Реката, дето чуваш да шуми, на твоята държава тя е слогът – опасва я във кръг от вси страни.
Последният, най-тежкият остава. И него разрешиш ли го, тогава не в притча вече, не и в пряка дума – ответ с въпрос в едно ще виждаш слети. Готов ли си на сетен подвиг? Глума, игра не е. Ни клетви, ни навети не могат сетне нищо да помогнат. Реката, дето чуваш да шуми, на твоята държава тя е слогът – опасва я във кръг от вси страни. Тя няма извор, нито устие: изтича сама от себе си и в себе пак се втича. Но от държавата си вън, помни, не можеш никога излезе ти. Че зад реката пак е тя. Все тя и тя, докле се слее с безпределността – без граница и без предел навред. А там е друг закон и друг е ред: Страната е отвъд на светлината жива.
към текста >>

Но от държавата си вън, помни, не можеш никога излезе ти.
Готов ли си на сетен подвиг? Глума, игра не е. Ни клетви, ни навети не могат сетне нищо да помогнат. Реката, дето чуваш да шуми, на твоята държава тя е слогът – опасва я във кръг от вси страни. Тя няма извор, нито устие: изтича сама от себе си и в себе пак се втича. Но от държавата си вън, помни, не можеш никога излезе ти. Че зад реката пак е тя. Все тя и тя, докле се слее с безпределността – без граница и без предел навред. А там е друг закон и друг е ред: Страната е отвъд на светлината жива. Тя всичко денем и ноще обвива. Властимир: Отсам обходих всичките страни.
към текста >>

26. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение. Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския човек с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
към текста >>

27. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество.
Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история.
към текста >>

28. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава.
Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство. Опълчването против една божествена вълна, против хората, които искат да внесат новото, изобщо всяко насилие, всяка неправда води след себе си своите последствия. Този закон важи както за индивидуалния, така и за колективния живот. В историята има примери, които показват, как действува този закон. Испанците с хиляди пращаха на кладата евреи, маври и така наречените „еретици" и в края на краищата се изродиха и станаха второстепенна държава. Също така старият режим в Русия упражни големи неправди, пращаше безброй идеалисти в Сибир или на бесилката и след това трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа и след това Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати навсякъде по лицето на земята. Богомилското движение, макар и временно да беше прекратено в България след падането под турското робство, то беше пренесено на запад и от там оказа голямо влияние за онзи подем, който се извърши в Европа след 14. век. И ако погледнем историята на Европа от 14-ти век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот. Неговото влияние е в две направления: 1) под влияние на богомилството се създават в западна Европа ред мистични окултни братства, които работят за подготвяне на новото съзнание и новата култура; 2) богомилската вълна внася новия дух и в много външни движения, напр.
към текста >>

29. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие.
Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки. Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив. Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло. Дигнете камъка! Що е камък? Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и прадеди.
към текста >>

30. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия.
Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности. О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече.
към текста >>

31. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо.
Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето.
към текста >>

Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния.
Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда. Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича.
към текста >>

32. ДВА ПРИЛИВА - Г. Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо?
В добрата почва се крие силата на човека. На него не остава нищо друго, освен да разработва тази почва, да я култивира. Обаче, тази сила не задоволява човека, той иска да стане още по-силен, да владее света, да заповядва на всички хора. Той иска да стане всесилен. Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма.
към текста >>

– Защото има вече една идеална държава.
На него не остава нищо друго, освен да разработва тази почва, да я култивира. Обаче, тази сила не задоволява човека, той иска да стане още по-силен, да владее света, да заповядва на всички хора. Той иска да стане всесилен. Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма. След всичко това хората мислят, че по-съвършени същества на земята от тях няма.
към текста >>

Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз.
Обаче, тази сила не задоволява човека, той иска да стане още по-силен, да владее света, да заповядва на всички хора. Той иска да стане всесилен. Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма. След всичко това хората мислят, че по-съвършени същества на земята от тях няма. Какво става с тия съвършени същества най-после?
към текста >>

Тя ще бъде копие на първата държава.
Той иска да стане всесилен. Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма. След всичко това хората мислят, че по-съвършени същества на земята от тях няма. Какво става с тия съвършени същества най-после? Един ден те изчезват от земята, стопяват се, отиват някъде, без да знаят де и защо.
към текста >>

Тази идеална държава е самата природа.
Когато човек пожелае да стане всесилен, той влиза в разрез с Първата Причина, която е създала света. Човек иска да стане всесилен, да създаде идеална държава, но не върви в прав път. Защо? – Защото има вече една идеална държава. Всяка друга държава, създадена от човека, не може да бъде първообраз. Тя ще бъде копие на първата държава. Тази идеална държава е самата природа. По-идеални закони от тия на природата няма. След всичко това хората мислят, че по-съвършени същества на земята от тях няма. Какво става с тия съвършени същества най-после? Един ден те изчезват от земята, стопяват се, отиват някъде, без да знаят де и защо. Добрата почва представя добрите условия в живота, върху които всичко посадено трябва да даде плод.
към текста >>

33. МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И църква и държава и общество трябва да съградят своят живот на закона на еднородството, на симпатията.
Този важен закон хората не го разбират, затова идат нещастията в живота. На всяка крачка виждаме анормални работи. Често срещаме чудновати неща: съберат се двама да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло. И после се чудят хората, как да оправят тази работа. Излишно е чуденето, трябва да се разбира творческия закон на симпатията, инак всичко е само смешно, анормално и дисхармонично. И църква и държава и общество трябва да съградят своят живот на закона на еднородството, на симпатията. Тогава могат да вървят работите, може да се съгради нещо здраво и хубаво. Само така може да се премахнат безкрайното много противоречия в живота. И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация.
Някои хора насаждат круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията. Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света. В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“.
към текста >>

35. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда.
Без нея растеж не може да има. Който иска да се развива правилно, непременно трябва да върши правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и земята да се обърне с главата надолу. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на правдата предполага абсолютно безстрашие. За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще зацари анархия. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина за тази анархия. Навсякъде законът е един и същ: щом има безправие, веднага ще се яви анархия. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм.
към текста >>

36. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те извършиха големи насилия и върху арабите и затова от първостепенна държава трябваше да станат второстепенна.
По същите причини загинаха великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята. Същите причини докараха падането на древна Гърция и Рим. След разпъването на Христа и гонението на първите християни, Ерусалим беше обсаден, превзет и разрушен, а евреите изгонени във всички посоки. Испанците си служеха с инквизицията за избиването на „еретиците". Те извършиха големи насилия и върху арабите и затова от първостепенна държава трябваше да станат второстепенна. Във Франция избиха и изгониха хугенотите. И това беше една от причините за страшното, катастрофално рухване на тогавашния режим във Франция. В Русия преследваха духоборите и даже ги изгониха, защото им направиха просто невъзможен живота в Русия. А духоборите са до известна степен предшественици, авангард на новата култура, на новото човечество. И това е една от причините за небивалия разгром на тогавашния режим в Русия.
към текста >>

37. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления.
УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място.
към текста >>

Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед.
Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава.
към текста >>

Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место.
Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен. Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден.
към текста >>

Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава.
Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.
към текста >>

Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот".
Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-безкористни хора.
към текста >>

38. СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Не е случайно, дето всяка държава има тенденцията да асимилира и претопи чуждите народности, които се намират в нея, и така да се дойде до една единна народност - ако това би се отдало.
Георги Тахчиев ЕДИНСТВО Не е случаен, стремежът на всички народи да завладеят целия свят - ако това би им се отдало - и да има само един управител. Не е случайно, дето всяка държава има тенденцията да асимилира и претопи чуждите народности, които се намират в нея, и така да се дойде до една единна народност - ако това би се отдало. Този подсъзнателен стремеж загатва, какво е било далечното минало на човечеството и какво ще бъде неговото бъдеще. Няма по-велик идеал от идеала за единството. Принципите на единството разумните го приемат доброволно, а на неразумните той се налага по негативен път. Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като девиз: "Съединението прави силата". Но въпреки желанието им за единство, то не може да се постигне.
към текста >>

39. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина.
към текста >>

Територията на тази държава е много малка: около 19 см.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона.
към текста >>

Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона.
Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на дълж. 15½ см. на шир и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани.
към текста >>

Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура.
15½ см. на шир и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце.
към текста >>

Ще попитате: коя е тази държава и де е тя?
на шир и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления.
към текста >>

Тази държава е човешката глава, човешкият мозък.
на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителите ù възлизат на повече от три билиона и 600 милиона. Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека.
към текста >>

Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения.
Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план.
към текста >>

40. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те казват, че всяка държава требва да бъде силна, мощна.
Други някои казват, че най-важен въпрос за разрешение е въпросът за просветата. И действително, хората от хиляди години все се просвещават. Но разрешен ли е този въпрос? - И той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава требва да бъде силна, мощна. Да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е. Но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществувание? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществувание поне за през две-три хиляди години. Всички досега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали.
към текста >>

Но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществувание?
- И той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава требва да бъде силна, мощна. Да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е. Но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществувание? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществувание поне за през две-три хиляди години. Всички досега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и досега още не е разрешен. Този въпрос не е нито народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават.
към текста >>

Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществувание поне за през две-три хиляди години.
Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава требва да бъде силна, мощна. Да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е. Но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществувание? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществувание поне за през две-три хиляди години. Всички досега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и досега още не е разрешен. Този въпрос не е нито народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешкия дух.
към текста >>

41. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ако една съвременна европейска държава избива туземците в своите колонии по най-ловките, „дипломатични", „префинени" средства, в края на краищата ще отиде към израждане и даже по кармически закони ще стане следното: всички тия избити туземци, „диваци" ще се въплътят в центъра на самите държави-потисници и с това ще понижат нивото на тяхната култура.
Тъй че броят на славяните без Полша и Русия след сто години ще достигне 100 милиона души и славяните ще залеят Европа. Но славяните биха могли да изпълнят своята мисия само при едно условие: Само ако се съобразят с известни природни закони. Те сега трябва да погледнат историята, требва да се съобразят със законите за възлизането и слизането на обществата, народите и расите Защото тяхното възлизане и слизане е ставало по известни закони. Основният закон, който съществува тук, гласи: Всяко общество, народ или раса, която спазва природните закони, се издига, а който народ ги наруши, слиза и се изражда. Всички култури, които са загинали в миналото, са загинали поради нарушение на природните закони. Напр. ако една съвременна европейска държава избива туземците в своите колонии по най-ловките, „дипломатични", „префинени" средства, в края на краищата ще отиде към израждане и даже по кармически закони ще стане следното: всички тия избити туземци, „диваци" ще се въплътят в центъра на самите държави-потисници и с това ще понижат нивото на тяхната култура. Да си представим, че един народ извършва разни видове насилия: опожарява села и градове, през дето минава, избива пленниците, потиска, насилва и избива инородните малцинства в своята територия и пр.. Тогаз какво ще стане в края на краищата? Израждането на тоя народ ще стане по две причини: 1. Преди всичко самите избити пленници, мирното население и другите противници може да не са достатъчно издигнати духовно, за да простят. И тогаз те отгоре, от невидимия свят ще преследват тия, които са ги насилвали. А горе те разполагат с повече и помощни оръжия, отколкото тук!
към текста >>

42. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако държавата, както в Русия, вземе всичко в ръцете си, какво остава от хората - те стават едни роби на една фикция.
И за кого? И за какво? Ако хората в света станат толкова богати, че придобият всичките удобства на живота, пак остава голям въпрос - дали ще бъдат щастливи, дали ще имат смисъл в живота. Днес навсякъде поставят като най-важно стопанското подобрение на живота. И нито една политическа система досега не е смогнала да даде това въжделено стопанско подобрение. Ако държавата, както в Русия, вземе всичко в ръцете си, какво остава от хората - те стават едни роби на една фикция. Защото тогава понятието държава фактически е една неполезна институция за тия, които робуват. Не, природата е създала отделните човеци и в тях има съзнание, което като се развие, хората ще гледат помежду си като на братя. А братството между хората разрешава всички стопански противоречия. Днешния стопански живот на хората, дълбоко психологически погледнато почива на ненаситността и алчността. Един търговец се стреми да смачка другия.
към текста >>

Защото тогава понятието държава фактически е една неполезна институция за тия, които робуват.
И за какво? Ако хората в света станат толкова богати, че придобият всичките удобства на живота, пак остава голям въпрос - дали ще бъдат щастливи, дали ще имат смисъл в живота. Днес навсякъде поставят като най-важно стопанското подобрение на живота. И нито една политическа система досега не е смогнала да даде това въжделено стопанско подобрение. Ако държавата, както в Русия, вземе всичко в ръцете си, какво остава от хората - те стават едни роби на една фикция. Защото тогава понятието държава фактически е една неполезна институция за тия, които робуват. Не, природата е създала отделните човеци и в тях има съзнание, което като се развие, хората ще гледат помежду си като на братя. А братството между хората разрешава всички стопански противоречия. Днешния стопански живот на хората, дълбоко психологически погледнато почива на ненаситността и алчността. Един търговец се стреми да смачка другия. Кооперацията - частната търговия или друга кооперация.
към текста >>

Една държава се стреми да измести друга държава от стопанския живот на света.
Не, природата е създала отделните човеци и в тях има съзнание, което като се развие, хората ще гледат помежду си като на братя. А братството между хората разрешава всички стопански противоречия. Днешния стопански живот на хората, дълбоко психологически погледнато почива на ненаситността и алчността. Един търговец се стреми да смачка другия. Кооперацията - частната търговия или друга кооперация. Една държава се стреми да измести друга държава от стопанския живот на света. И идваме до световните катаклизми, кризи и войни. В съзнанието на хората е всичко. Трябва един обрат на съзнанието и тогава ще дойде нещо ново и в стопанската насока на живота. Два големи отрасла на живота, това са науката и религията. За религията се счита и мисли, че не може да даде вече нищо ново от себе си.
към текста >>

43. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе.
Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони. За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу. В това е разрешението. Това разрешение включва в себе си между другото и ново направление на труда. При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов!
към текста >>

44. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен.
Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен. Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи.
към текста >>

45. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена.
ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВА Светът е най-великото учреждение, което великите хора познават По-разумно уредено учреждение от него няма във видимата, материална вселена. В неговото устройство участвуват главно три рода сили - физически, астрални или чувствени и динамически или умствени. Има и други сили от по-висок ред, които действуват в света, но в човешкия живот, така както той сега се развива на земята, при тази степен на съзнание, което днешните хора имат, тези три рода сили са главните, основните. Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл.
към текста >>

Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение.
Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори?
към текста >>

Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота.
Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища.
към текста >>

В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава.
Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение. Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да надвият, за да обсебят неговите богатства.
към текста >>

А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори.
Те все още устройват и личния си и обществен живот по свои разбирания, които често пъти са диаметрално противоположни на законите на Живата Природа и по такъв начин идват в стълкновение с нейния ред. Всред мировата държава, всред великия природен строй, те искат да установят своя, човешка държава, своя, човешка власт , свой произволен строй на живота. В тази смисъл на думата, човешкият ред на земята, който отхвърля върховния суверенитет на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на света, представя държава в държава. А коя силна и авторитетна власт, която има пред вид благото на целия народ, би допуснала да се шири друга власт, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска власт, която служи на общи цели, би позволила да се бъркат в нейните функции неотговорни фактори? А с право може да се каже, че хората днес действуват като държава в държава в света, че те действуват като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да надвият, за да обсебят неговите богатства. Те използуват безогледно минералните ù богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. те ми-слят дори. че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот.
към текста >>

Той е елемент от живия опит на ония велики Посветени, на ония истински гении на човечеството, пред чийто вътрешен взор се е разкрил великия световен ред на мировата държава, на „Царството Божие", с всичката му дивна хармония и красота.
Ако съвременните хора биха се спрели да изчислят каква грамадна енергия харчи Живата Природа, за да поддържа живота на един човек, те биха се натъкнали на астрономически цифри. Колко би струвал, да речем, един грам - казано на земен език - мисловна енергия? Още повече, като се има пред вид, че за да се приспособи за мозъка на съвременния човек, тя трябва предварително да се трансформира. И тази трансформация се извършва от високо интелигентни същества, чиято дейност остава скрита за обикновените хора, същества които слизат от по-високите полета на космоса, за да преработят и пригодят тази енергия за човешкия мозък. На материалистично настроените люде този факт може да се стори фантастичен, но това не пречи той да бъде верен. Той е елемент от живия опит на ония велики Посветени, на ония истински гении на човечеството, пред чийто вътрешен взор се е разкрил великия световен ред на мировата държава, на „Царството Божие", с всичката му дивна хармония и красота.
към текста >>

46. Списанието PDF Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Държава в държава За смисъла на човешкия живот – Ели Паневритмията – Боян Боев Незнайното – Д.
СЪДЪРЖАНИЕ на 2-3 бр. Държава в държава За смисъла на човешкия живот – Ели Паневритмията – Боян Боев Незнайното – Д. Стоянов Третият натюрел – Г. Еволюция на формата на носа – по Карл Хутер Ръцете на Рузвелт и Джон Рокфелер Опит за очертаване пътя на новата музика – Ас. А. Окултните елементи в световната литература – Д-р Е. Р. Коен Учителят говори – Живата Природа Из „Живото слово” Стихове – Белина Богоизбраният – Ц. Г. Симеонова Из вълшебната книга на природата: Риби, които може да се удавят Здраве, сила и живот Вести и Книгопис Le Maỉtre parle: Dieu Съдържание
към текста >>

47. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля.
И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират оня дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота.
към текста >>

Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава.
Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата.
към текста >>

48. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всичко в неговата държава вървяло като машина.
Жителите на първото царство били светещи и се наричали синове на Светлината. Жителите на второто царство били тъмни и се зовели синове на Мрака. Ала и едните и другите били еднакво умни и мъдри, еднакво силни. Царят на Светещите се наричал Ормузд-дей, а царят на тъмните - Ариман Таад. В царството на Ариман-Таад съществувал железен ред и порядък. Всичко в неговата държава вървяло като машина. Жителите му били покорните части на тази огромна машина и ако само някой дръзнел да се възпротиви на неумолимия й ход, очаквала го неминуема смърт. Това царство разполагало с такава грамадна армия, с такива усъвършенствувани оръжия и с толкова смъртоносни задушливи газове, че днешните изглеждат, в сравнение с тях, жалка играчка. Не само това, но те си служели с мощните токове на атмосферното електричество и с други още по-фини сили, които работят в пространството. В царството пък на Ормузд-дей владеела пълна свобода. Животът се леел като песен.
към текста >>

49. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр.
той подновил проекта си и го представил на тогавашния главнокомандващ руската армия. Минали, обаче, години без резултат. Знаменита е, обаче, декларацията на Рьорих през 1929 год. пред американския печат. В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр. В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка.
към текста >>

50. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия.
Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие.
към текста >>

Държавата, обаче, не е едно малцинство.
бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото. Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ.
към текста >>

Държавата е израз на един народ.
Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие.
към текста >>

Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ.
Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ. Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие. И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар.
Живеели братски и били честити от това. Техният цар не бил женен. Зародила се мисълта да го оженят. „Как тъй нашият цар да стои сам. Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се.
към текста >>

52. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм.
Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
към текста >>

Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир!
Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма.
към текста >>

53. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава.
Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион. Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава. Много от тия звезди са далеч от нас с милиони светлинни години! И всички тия звезди-слънца, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план! Колко е хубаво човек да гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното. Искаш да направиш нещо. Погледни звездите и те ще ти кажат, как да го направиш.
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ,СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Слънчевата система всеки миг навлиза в нови селения на небесната държава!
Давайте и ще ви се даде! Давайте, без да очаквате нито признателност, нито отплата! Давайте, и светлината, която ще те озари, ще ти даде условия да растеш, да цъфнеш и да узрееш! Давай - това е новото, писано в книгата на Великия живот! * * * Дърветата всяка година се покриват с нови листа! Слънчевата система всеки миг навлиза в нови селения на небесната държава! Всеки ден те посещава Безграничният и ти шепне една нова дума! Всеки ден да просветне в теб една нова мисъл, едно ново чувство да те възпламени, една нова постъпка да те вдъхнови! Всеки ден се изкачвай до нови върхове! Всеки ден добий ново прозрение за Безграничния и ново прозрение за собствената си същина! Всеки ден извоювай ново откровение за Любовта, за Чистотата, за Свободата!
към текста >>

55. ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него.
НОВОРАЖДАНЕ Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи велик божествен ред, на който се крепи света, за онази велика правова държава, в която живеят великите души, той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие право на гражданственост в него. Той казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види Царството Божие". И прибавя: „Ако се не роди от вода и дух". „Да се роди човек изново" от „вода и дух" - това са формули, това са символични изрази изказани на езика на Посветените. Защото имайте предвид, че Христос е изрекъл тия думи пред един от високо образованите люде на онова време - Никодим, един от ония люде, които са минавали за „учители Израелеви", за авторитети по религиозни и житейски въпроси. Трябва да прочетете трета глава от евангелието на Иоана - очевидно един малък откъс от една дълга беседа, която Никодим е водил с Христа при нощното си посещение у него - за да видите с какво недоумение посреща този учен човек думите на Христа за това „раждане изново".
към текста >>

Тогава ще му се разкрият законите на тази мирова държава, от която зависи живота и съществуванието на всичко във вселената.
В нечисти места Бог не живее! Може би философите ще възразят, че Бог живее навсякъде, че той прониква цялото пространство. Ала те трябва да знаят, че нечистите места, местата на престъпление и грях, не заемат никакво пространство. Едничкият начин да осъзнае човек единствения център на общия живот, да се свърже с него и да добие истинското си движение във великия кръг на живота, то е да се роди изново. Тогава той ще види красотата на Царството Божие, красотата и хармонията на света, в който живеят великите души. Тогава ще му се разкрият законите на тази мирова държава, от която зависи живота и съществуванието на всичко във вселената. Тогава той ще разбере, защо е дошъл на земята, и защо трябва да отиде на онзи свят.
към текста >>

56. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно.
Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя. Това би била една благородна задача на всички народи. Говорят за обновата на народите, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза. Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри! Днес се говори и кокетира със „силната" личност. Тя създава историята, тя гради благата на живота, тя дава подтик на човечеството да върви напред. Не може да се оспори, че силната личност е родоначалник на психологическия фактор, който твори добро и зло в живота.
към текста >>

57. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции.
Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги.
към текста >>

Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора.
Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит.
към текста >>

И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава.
Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя.
към текста >>

58. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ние вече сме в преддверието на тяхната държава.
От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете й още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите й на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво! Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност. Наближаваме към „Железните врата". Минаваме през няколко кичести селца и спираме при Говедарци. От тук поемаме нагоре пешком.
към текста >>

Като чели сме в друга държава.
Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще!
към текста >>

59. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава.
ЧОВЕШКИ И БОЖЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ Никога, може би, в света не са се подписвали толкова много договори, не са се сключвали толкова много пактове, както в наши дни. Ала и никога, може би, тия договори не са се нарушавали така често и не са се разкъсвали така безогледно, както в наши дни Това нарушаване на договорите - и в частния живот на отделните индивиди и в международния живот - е станало толкова обикновено явление, че е подбило доверието в този начин за уреждане на взаимните отношения между човек и човек, между държава и държава. Договорите като че ли са се превърнали в късове хартия, които могат да бъдат разкъсани по лична угода всеки момент. Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой.
към текста >>

60. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той сполучливо издържава нейните тежки изпити.
„Не се усмихнах", оправдава се тя. Това са моменти особено характерни за очертаване психологията на старозаветната жена, на която Сара се явява патриархален прототип. Преживяла много разочарования, погребала много покрусени надежди, в душата ù остава горчивата утайка на старческо съмнение. И тази душевна горчилка избива на устните ù в онази скептична усмивка, с която посреща думите на ангела. У Авраам вярата действува по-силно и по-чисто. Той сполучливо издържава нейните тежки изпити. У Захария също се явява Сариния скептицизъм. И като „наказание" за неговото усъмняване, той онемява. Вътрешният смисъл на този символ е следният: когато умът – „Захария" - възприеме една идея, произтичаща от една по-висока сфера, символизирана чрез архангел Гавриил, той трябва да млъкне. Трябва да престане да я чопли, да я анализира, да иска да я сведе към познатите понятия, към обикновените логични разсъждения. Ето защо Захарий, онемял, не може да извършва обредите в храма.
към текста >>

61. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах.
Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
към текста >>

62. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета!
Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета! Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти. Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година. От книгата на г-н Бонч-Томашевски: "Планетна доктрина. Път към разрешение на световната криза", 1935 година, Шанхай (на английски).
към текста >>

Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти.
Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета! Настоящият позив е издаден с цел да се установи Всемирна държава в света на мир, благоденствие и философско озарение, построено на основите на братството на човечеството, за безпрекословно приемане от всички народи на петте континенти. Незабавно трябва да бъде създадено Всемирен Ръководен център, който да установи братството между всички народи, основано на пълно и справедливо участие на всички народи на планетата. Изявленията, които означават съгласие за приемане горното, требва да бъдат обнародвани в печата от всички народни правителства не по късно от 15 август 1938 година. От книгата на г-н Бонч-Томашевски: "Планетна доктрина. Път към разрешение на световната криза", 1935 година, Шанхай (на английски). – Из списание "Окултизъм и йога", книга 8, 1937 г.
към текста >>

63. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Срещата на младия принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време.
Затова и приемът от страна на народа и двореца беше тържествен. Присъствието на царското семейство на празненството беше най-голямата почит, отдадена на високата царска личност. Защо беше дошъл принцът? Истинската причина никой не знаеше. Би трябвало да се напише със златни слова, за да си спомнят народите този миг в историята на човешкото възлизане. Срещата на младия принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време. Принцът Сатия-Ра, след петдневно престояване в двореца на Неру-Ра, се готвеше да отпътува обратно за своята страна. Тържеството се свърши. Музикантите прибраха своите инструменти. Дворецът утихваше и вземаше своя всекидневен вид. И какво се случи?
към текста >>

Дверите на Неру-Ра управляваха държавата, както сърцето им диктуваше и вършеха това, което мислеха, че е добре.
Търсеше великото, което тя криеше в редовете си. Нейните очи сновяха между думите, четяха между тях. Пред нея се разкриваше душата на възлюбления, която я носеше по светли и чудни пътища. И на свой ред тя казваше: – Щастлива съм! Така годините се нижеха една след друга. Дверите на Неру-Ра управляваха държавата, както сърцето им диктуваше и вършеха това, което мислеха, че е добре. Едната казваше: – Голяма и силна е любовта ми към Сатия-Ра. Нека строят храмове в негова чест; нека ваят образа му; нека народът му отдаде своята почит. Когато дойде той, нека види, какво направих за него. Дигнете на всеки кръстопът паметник в негово име! Нека рекат поданиците ми: "Благословено е името му!
към текста >>

64. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали! В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко народи от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия. Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света?
към текста >>

В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна".
Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори. Ето предсказания от същия източник за 1939 година: 1. В източна Азия войната ще продължи (очевидно китайско-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2. През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3. В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война. Въз основа състоянието на планетите можем да кажем, че Франция встъпва в период на социално заздравяване. През май, юли и есента ще има маневри на враговете на Франция, което ще стане причина да се обедини страната.
към текста >>

65. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък.
все черти на слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са "слънчеви". Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса - златисто-руса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни.
към текста >>

66. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Основни принципи на Мировата държава.
Препоръчваме на читателите си и двете книги: „La vie pour le Tont”. Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя. Цена 25 лв. Стр. 115. Ето съдържанието на книгата: Живот за цялото. Основни принципи на Мировата държава. Държава в държава. Двата принципа. Търпението - първата степен на Любовта. Божествени и човешки идеи. Четирите системи.
към текста >>

Държава в държава.
Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя. Цена 25 лв. Стр. 115. Ето съдържанието на книгата: Живот за цялото. Основни принципи на Мировата държава. Държава в държава. Двата принципа. Търпението - първата степен на Любовта. Божествени и човешки идеи. Четирите системи. Фарисей и митар.
към текста >>

67. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр.
После може да забрави и пак да си тури пръста в пламъка на свещта. Но като направи това няколко пъти, после добива опитност и не се излага на такова страдание. Също така и всяко страдание в социалния, народния и международния живот показва, че са нарушени известни закони. Така колективното съзнание на човечеството се разширява, добива нова светлина и постепенно се приближава до правилното разбиране законите на живота. Положението, в което се намира днес човечеството, е една верига от противоречия. Но много ще се мами оня, който мисли, че причините за това положение се крият в тая или оная държава, в тия или ония държавни мъже, в тия или ония нарушения и пр. Причините са много по-дълбоки. Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка. Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини.
към текста >>

68. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата.
се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави. От петте кораба, с които тръгва Магелан от Севиля, се връща след тригодишно бродене из непознати води, само един - връща се със "скърцащи стави, бавен и морен, влачейки се със сетни сили по водите." От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен.
към текста >>

69. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси.
Те пишат ревностно всяка година за събитията, които има да стават, за благополучията или нещастията, които има да постигнат някои страни, дадени видни личности – глави на народите и т.п. Ако човек проследи внимателно, дали предсказанията ще се сбъднат, ще види, че рядко ще се случи нещо, което да напомни на предсказаното. Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това.
към текста >>

70. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Затова и бил назначен за пръв министър в държавата.
Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата. Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш?
към текста >>

71. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни.
Д-р Чакъров за днешното образование н възпитание Известният педагог Д-р Чакъров е излязъл напоследък в ежедневния печат със статия „Обучение и възпитание", в която казва между другото: „Лозунгът „повече възпитание" е повеля на нашето време, на българската общественост, която от ден на ден все повече се просмуква от елемента на морално безразличие, на груб егоизъм, нравствена индиферентност, липса на доблест. Важно е, че тая морална апатия не е чужда и на ръководните среди, които в момента на изпитание не намират у себе си нужната нравствена енергия и кураж да се опълчат срещу изкушението и моралния упадък. Верно е, че днес, благодарение на науката и техниката, големи и чудни завоевания се правят в областта на материалната култура. Свидетели сме на небивали постижения в областта на науката, техниката и индустрията, обаче не е тайна за сведущия, че бляскавата материална култура днес изпревари моралния ръст, културното ниво, социалната съвест на съвременното общество, факт, който се обяснява между другото и от интелектуалистичния характер на училището, което днес е голяма културна сила. Външният блясък и технически напредък на днешното време не са. още гаранция за сигурни бъднини на народа и държавата ни. Историята ни учи, че силата на обществата се крие във високите им морални качества. Ето защо, моралната култура на нашето общество, а особено на подрастващите поколения, трябва да бъде предмет на големи грижи. Няма да преувеличим, ако кажем, че моралното заздравяване на българската душа е проблема от първа величина днес. Предстои прочее да се намери противоядие срещу моралната атрофия на българската общественост, като се укрепи нравственото чувство и социалната съвест. На първо място следва училището да провери средствата и методите си, понеже в него има много формализъм, много „дидактика" и малко „педагогика".
към текста >>

Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр.
В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта! " „Живот за Цялото”. Стр. 127. София, 1940 година. Из беседите на Учителя, Цена 15 лева. Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр. Самите заглавия показват голямото разнообразие на въпросите, които се зачекват. В тая книга са разгледани въпросите не само за задачите и пътя на отделния индивид, а и социални въпроси, но от едно съвсем ново гледище. От тая книжка се вижда как новите идеи съдържат творчески сили в себе си да хвърлят светлина върху днешното положение и да посочат конкретно изходния път. Има една основна идея, която е прокарана като червена нишка през всичките статии; това е идеята: живот за Цялото. Това е и основната идея, която ще отличава новата култура, която ще отличава новият човек, който се ражда днес на земята.
към текста >>

72. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос.
Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите" в социалния организъм – с целия изпълнителен съдебно-административен апарат във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие". Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха.
към текста >>

73. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности.
През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива.
към текста >>

74. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Това, че усилията ни ще бъдат напразни, че държавата на Зинобий е в опасност.
Ние сме безсилни както са. безсилни снеговете, когато настъпи пролетта. – Ти забравяш, че ние имаме воини, с които храбро ще се сражаваме в нужда. – Нека само да опита Господарят ми, да опълчи народа си срещу Ишуа Бентам. – Какво искаш да кажеш с това? – Това, че усилията ни ще бъдат напразни, че държавата на Зинобий е в опасност. – Мълчи, или ще опиташ меча ми, аз не ще оставя да се погази моята сила и да се тъпче моето достойнство. Царят излезе от царската зала и отвори широкото крило, където той можеше да застане лице с лице със своя народ. И народът веднага го забеляза и почтително му отдаде почит. – Какво чакаш, народе? – попита той.
към текста >>

75. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики".
Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства. Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики". То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена жестокост. (Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни. Понякога, ако се вслушаме в нашия собствен глас и думи, ще открием в тях духа на нашето семейство. На второ место е народът.
към текста >>

76. СИЛА - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика.
Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен. Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама.
към текста >>

Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.
Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила. Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.
към текста >>

Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията.
Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила. Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.
към текста >>

77. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най голямата държава на света.
Може би, вие ще мислите, че това е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура. Обаче, градежите на новата култура ще почнат само тогава, когато самият човешки организъм стане способен да възприеме новите вибрации на духа. Това ще стане благодарение на страданията, които човечеството ще трябва да понесе и тогава старото ще изгори. Тогава всички народи, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни. Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най голямата държава на света. И за него този свят е създаден като грамадна школа за братство и любов между хората. Виолино Примо На 8. дек. 1940 година се пресели отвъд в гр. Котел Виолино Примо (Цонко Попов). Когато си спомним за него, винаги изпъква пред нас „В зората на освобождението".
към текста >>

78. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боян Боев ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА Хубаво е понякога човек да се откъсва от всекидневното и да съзерцава звездния свят, за да се почувствува като гражданин на звездната вселена, като гражданин на една велика държава.
Боян Боев ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА Хубаво е понякога човек да се откъсва от всекидневното и да съзерцава звездния свят, за да се почувствува като гражданин на звездната вселена, като гражданин на една велика държава. Днес човек, залисан в обикновените си тревоги и безпокойства, не намира време да се откъсне от обикновения живот, за да влезе в необикновения. А какво значи това? Това значи да придобие прозрение за вечните закони, които царуват във великата Мирова Държава. Днес човек е доста напреднал в изучаване на фактите и в намиране закономерността между тях. Съвременното научно изследване се състои именно в това — да се намери причинната връзка между фактите, или с други думи, да се намерят законите, на които са подчинени явленията в природата.
към текста >>

Това значи да придобие прозрение за вечните закони, които царуват във великата Мирова Държава.
Боян Боев ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА Хубаво е понякога човек да се откъсва от всекидневното и да съзерцава звездния свят, за да се почувствува като гражданин на звездната вселена, като гражданин на една велика държава. Днес човек, залисан в обикновените си тревоги и безпокойства, не намира време да се откъсне от обикновения живот, за да влезе в необикновения. А какво значи това? Това значи да придобие прозрение за вечните закони, които царуват във великата Мирова Държава. Днес човек е доста напреднал в изучаване на фактите и в намиране закономерността между тях. Съвременното научно изследване се състои именно в това — да се намери причинната връзка между фактите, или с други думи, да се намерят законите, на които са подчинени явленията в природата. Но изучаването на тези закони по начина, по който работи съвременната наука, не представлява още едно пълно познание на природата. Това представлява механическото й разбиране. Докато мислим, че тя е мъртва, безжизнена, подчинена само на механични сили и закони, ние не я познаваме.
към текста >>

Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее.
Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната дреха на една разумност, която работи. За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма. За него едно цвете, един кристал, движението на небесните тела и пр. са резултат на разумни сили. Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее. Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата.
към текста >>

Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния.
Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата. Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост?
към текста >>

Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава.
До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост.
към текста >>

В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията.
Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция?
към текста >>

Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин.
Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват.
към текста >>

Основният закон на тая велика държава е Любовта.
Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция? Това е съзнанието, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин. Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват. И тъй, всяко несъобразяване със законите на цялото води към упадък и израждане.
към текста >>

да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето.
Но силите в тях не са ли пак почерпани от природата? И така, в края на краищата, всичко, което приемаме от природата, е дар от нея. И можем да речем: любовен дар, понеже силите, които работят в природното домакинство, са разумни, И срещу този любовен дар, който получаваме непрекъснато от разумната природа, ние какво сме й дали? И какво можем да й дадем? Това, което можем да направим, е да правим като нея, т.е. да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
към текста >>

И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо.
да приемем този закон, който е основен във великата мирова държава — законът на Любовта, служенето. И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа.
към текста >>

И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички.
И този закон човек няма да го приеме като нещо чуждо и външно, защото той е писан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Дълбокото изучаване на разумната природа и нейните методи за дейност по този начин могат да представляват едно предметно учение за човечеството. Така човек ще се учи постепенно да постъпва тъй, както постъпват тия разумни сили, които крепят живота в целия всемир. Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага днес на един велик момент: разцъфтяване на човешката душа!
към текста >>

Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния.
Той трябва да приеме нейните методи, нейните средства, нейните мотиви и цели, и да ги направи свои. И от този момент той става вече съзнателен гражданин на мировата държава, съзнателен съработник на тия разумни сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от любов и милосърдие за общото благо. И така, човек ще влезе в хармония със законите на великата държава, в която живее, когато почне да служи, почне да обича и дейността му е работа за благото на всички. Тогава той завинаги ще се издигне от долината на сълзите в света на радостта. Тогава ще има условия и за пробуждане на онези велики заложби, дарби и сили, които притежава. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи мировата държава: по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира всичко това, което образува свещения копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага днес на един велик момент: разцъфтяване на човешката душа!
към текста >>

79. СЪЩЕСТВЕНОТО - Н. Попов Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Единствената реалност Граждани на всемирната държава – Боян Боев Из учението на Учителя за Любовта – Д-р Ел. К.
СЪДЪРЖАНИЕ на 4 бр. Единствената реалност Граждани на всемирната държава – Боян Боев Из учението на Учителя за Любовта – Д-р Ел. К. От електрона до клетката – Д-р Ил. Стр. Представители на славянския гений: Лев Н. Толстой – П. Г. П. Същественото - Н.Попов (статията е добавена в края) Из нашия живот – Великденски разговор с Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака.
към текста >>

80. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В света съществува една идеална държава от идеални хора.
Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек! Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много възвишени.
към текста >>

И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света.
Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек! Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много възвишени. Аз още от детинство съм се стремял към такива идеи.
към текста >>

81. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината. В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник. Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя.
към текста >>

82. DU MAITRE: CE CUIL NOUS FAIT Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа.
Тогава се вижда светлината, която обгръща човешкото тяло. Установено е. че има хора, които естествено виждат тази светлина. Само чрез еманациите на аурата може да се даде научно обяснение на явленията на радиестезията, която се разви напоследък много и намери голямо приложение в живота. Нови презокеански телепатични опити Опити са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. Те са правени в два различни града на една и съща държава, а някои между Америка и Европа. В случая предавателната и приемателна станции се представят само от човеци. В единия град лицето, което представя предавателната станция, рисува бавно на бяла книга, в присъствието на комисия, определена фигура, запример профила на един аероплан. Същевременно на няколко хиляди километра на отсрещния континент една жена (жените са по-добри телепатични приемници от мъжете) в присъствието на комисия от специалисти чертае фигура, която напълно отговаря на предадената — профил на аероплан. Всичко това става без никакви жици и никакви апарати. Само че първото лице трябва да съсредоточи всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като отстрани всички други впечатления и мисли от съзнанието си, т.е.
към текста >>

83. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право.
Д-р М. Константинов НОВОТО И СТАРОТО Обществото, взето като социологическа единица, в широк смисъл на думата, представя едно поле, където действуват редица сили от колективен характер — обществени, класови и съсловни. Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света.
към текста >>

Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия.
Тези всички обществени фактори, които в миналото са играли грамадна роля при създаването на епохите в човешката цивилизация, днес вече са негодни да се справят с напластените обществени, стопански и културни противоречия. Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
към текста >>

Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата.
Днес се гради един нов свят, който се ражда всред противоречията на съвременната бурна епоха. Старият свят, почиващ на личното, егоцентричното съзнание, днес пада под ударите на новото съзнание, което се ражда под знака на колективния дух на нацията и човечеството. Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

84. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50).
3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3.) Това е Парижката комуна. 4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60). Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни. При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ.
към текста >>

85. АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях.
Народът обичаше младия принц. Народът имаше право да се радва и ликува, че на престола се възкачва обичен и справедлив цар. Народът трепетно се питаше, какво го очаква сега. Негли новият господар премахне несгодите и страданията, които го смазваха. Народът беше измъчен и уморен от беди. Ах, те знаеха, че само шепа хора благуваха в тая богата и плодородна страна, те знаеха, че златните пътеки водеха към едни и същи люде, който бяха силни и които бяха устроили държавата си така, както беше удобно на тях. Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко. Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка.
към текста >>

Беше решил да преобрази из основи своята държава.
Това беше стара, стара, като света и земята истина. Те мислеха и вярваха сега, че младият цар с един замах само, ще уреди всичко. Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай. Вярваше в благородните пориви на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва. Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството. Едни от народа плуваха в излишество, а други нямаха и необходимото. Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен.
към текста >>

Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати.
И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие. С ваша помощ аз искам да изменя съществуващия ред в моята страна. Вие знаете, че в моята страна, както и във всички съседни, съществува един ред, според който има бедни и богати. Давам ви три дни срок, да помислите, как можем да го променим. Да стане така, че в моята държава да няма бедни и богати. Да премахнем това народно зло! Сановниците бяха поразени като от гръм. Такова нещо те никога не очакваха. Не беше ли това безумие от негова страна? Кой дотогава беше дръзнал да наруши съществуващия ред в една страна и богата империя, могъща и велика?
към текста >>

86. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата.
Иде началото на новото. Ще блесне красотата на новия свят. Какво е състоянието на човека, в който Божественото се проявява? То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутринта на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата. Бъдете готови да се жертвувате за великото в света. Желая на всички мъже, жени и деца да хвърлят старите си дрехи и да се облекат с нови". * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>

87. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ. - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение. * В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. * Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят , а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот.
към текста >>

Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях.
Любомили В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение. * В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: „държава", „свобода", „доверие", независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но погледнато строго — „държавата" „свободата", „доверието" — това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях. * Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят , а не като сега в света на „факти", „вещи", „събития", когато в същност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност. Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот. * Светът на процесите, на континиума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа.
към текста >>

88. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

По тоя случай добро е да отбележим, че в Италия не съществуват вече тия болни (пелагросари), докато в оная държава, която се мисли да е начело на цивилизацията в света, искаме да кажем С.Щати в Америка, живеят и линеят около 1,000,000 пелагросари.
В групата от витамин В принадлежи също и витамин РР или антипелагроза, който от химическа гледна точка се нарича никотинова киселина. Тоя термин ще възбуди интереса на пушачите, тъй като добре знаем, че тютюнът съдържа никотин, който е дериват на никотиновата киселина, но трябва да разочароваме любимците на тютюна, съобщавайки им, че организмът няма възможността да преобрази никотина в никотинова киселина Изворите на никотиновата киселина са: краве мляко, телешкото месо, свинското, черният дроб, грахът, картофите, а най-много бамята. Организмът има нужда от доста големи количества витамини РР, т.е. от 10 до 25 милиграма дневно. Липсата или недостатъчността довежда до добре известната болестна форма, пелаграта. По тоя случай добро е да отбележим, че в Италия не съществуват вече тия болни (пелагросари), докато в оная държава, която се мисли да е начело на цивилизацията в света, искаме да кажем С.Щати в Америка, живеят и линеят около 1,000,000 пелагросари. * Витамин С, антискрофулен (антискорбутен), както видяхме още отначало, той е бил познат още от 18 век, т.е. от когато скрофулата се цереше с лимонов сок. Чудноватият прогрес на сегашната химия докара до индивидуализирането на един много прост химически продукт, който има тясна роднинска връзка със захарта и се нарича аскорбинова киселина. Награденият с Нобелова премия Сцент-Гиорги намери, че един скъп извор на витамин С е многоизвестният пипер, от който той получи 500 грама. Всеки пресен животински и растителен елемент съдържа тоя ценен продукт, особено чушките, спанакът и цветното зеле.
към текста >>

89. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане.
Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението си. АВГУСТ 1912, Велико Търново Който иска да дойде между нас, пека се изуе, и нека се приближи. T03и, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна. Главата на Бялото Братство е Христос. Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър.
към текста >>

90. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава.
Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат.
към текста >>

Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава.
Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка?
към текста >>

91. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тия хора са лоши, защото не живеят добре.Когато се развалят пътищата в една държава, кой е виновен – пътищата или хората?
Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил - да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Ние всеки ден и умираме, и възкръсваме.Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас? Ако вие се подчините на този Божествен закон, то, който човек и да срещнете на пътя, и най-лошият да е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него.Ще кажете: “Познах Го! ” У лошите хора Бог е скрит надълбоко. Тия хора са лоши, защото не живеят добре.Когато се развалят пътищата в една държава, кой е виновен – пътищата или хората? Хората не поправят пътищата. И тъй, при сегашните условия на живот, ние, със своето непослушание на този вътрешен велик закон, сме дошли до такова положение,че целият съвременен християнски свят страда. И тъй, изисква се мекота в нравите! Един господин е казал,че от лицата на тукашните школници свети смъртта. Не, аз не зная дали смъртта може да свети, но това, което зная, то е, че нашите лица не трябва да дишат смърт, но трябва да дишат живот.
към текста >>

92. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура.
Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
към текста >>

93. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля.
И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието Бял Брат. Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези велики Братя? Ала те не искат да си служат с тези крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клоните и цветовете на живота, и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота.
към текста >>

Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава.
Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези велики Братя? Ала те не искат да си служат с тези крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клоните и цветовете на живота, и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Козмичния Човек, Черното братство работи в стомаха,черния дроб и червата.
към текста >>

94. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение.
Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството.
към текста >>

95. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях?
към текста >>

96. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба.
/Пее/ “Аз пея в радостта, аз пея във скръбта... В скръбта си песен запявам, с песента скръбта стопявам! ” - Коя е основната мисъл в живота ти? - Целият ми живот е бил подчинен на една мисъл: да изпълня закона на Учителя! - Стеснявал ли си се някога, че си вегетарианец? - Никога! Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба. Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре. Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и кисело зеле. Аз му казах: Нищо, и това е храна. После всички в кухнята ми даваха храна и изкарах много леко. Когато дойде време да се кълнем, пак се нареди добре.
към текста >>

97. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Може държавата, в която живее да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи и други народи да не го приемат, но и това няма никакво значение.
Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се отчае и ще размишлява да се самоубие или да се отдаде на разврат. Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзката си с Бога. Тогава той ще трябва да каже: “Този свят е направен заради мен.” Докато вярва в Бога, никой не може да го изключи. Може държавата, в която живее да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи и други народи да не го приемат, но и това няма никакво значение. Той ще търси непрестанно и ще намери народ, който ще го приеме. Ученикът не бива да се свързва само с едно място. Най-добре за него е там, където хората са склонни да приемат великите Божествени идеи. - Може ли ученикът да се учи при всички условия на живота? До каква степен условията влияят за духовното развитие?
към текста >>

98. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Готовите книги са иззети като вредни за държавата.
Калименов разбива широка дейност. Той издава голям спектър българска художествена и чужда преводна литература. Предимство в тази дейност има духовната литература, която пробужда душите за Новото. Наред с книгоиздаването Сава Калименов написва и няколко книги. За личното творчество на баща си, Стефка Калименова споделя: “В сравнително къс срок, преди втората световна война /имало е защо да бърза/, баща ми написва и издава книгите “Човек и Бог“, “Що е окултизъм”, “Живот за всички”, две пиеси със социална тематика, многобройни статии, един практически френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски.” Книгоиздателството на Сава Калименов е национализирано през 1947 г. Готовите книги са иззети като вредни за държавата. Вестникът е забранен. От него излизат 322 броя като последният е от 1 декември 1944 г. Въпреки удара, дейността на С. Калименов не спира. Духът му не се примирява.
към текста >>

99. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания“, та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество.
Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни. Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина. (според Дънов) За обществото „Бяло Братство“ Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна. Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. н. „Бяло Братство". Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания“, та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имота на Братството край София и до сега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България.
към текста >>

Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр.
Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината. Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще. Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Ст. Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията.
към текста >>

100. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо.
Есперанто и Новата култура Нова Култура се заражда в потайните гънки на живота. Дали хората я виждат или не, дали забелязват нейните млади израстъци как подават изпод развалините на живота своите нежни стебълца — това не е важно. Важното е, че тя съществува, тя живее. Нейния живот за сега е скрит; тайнствен, ембрионален така да се каже — по отношение на своите външни форми, но в идейно отношение, основните линии на нейната структура са вече определени. Основният принцип, основаната нота която ще звучи в нея, знака под който тя ще изгрее— това е обединението, любовта! Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо. Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека. Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44174695014954