Търсене в текстове за 'Дължина'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 170 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата. Те са знаели неща, които съвременната наука тепърва ще открива. Има много факти вече, които говорят, че някогашните учени са знаели много закони на природата и са имали големи познания. Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят.
към текста >>

И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество?
Същото нещо ние констатираме и за светлината. Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област. Действително, сегашната наука успя по много остроумен начин да открие, че светлината е вълнообразно движение, на което успя даже да изчисли дължината на вълните и бързината на разпространението, успя дори да разложи слънчевия лъч на седем спектрални цвята и пр., но всичко това обхваща само външната страна. Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
към текста >>

Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината.
Основния елемент, който светлинния лъч носи, учените още не са открили, а такъв елемент всеки цветен лъч носи. Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените. Защо? И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега.
към текста >>

В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда.
Краските се отличават помежду си, както по качеството така и по количеството на своите трептения. Най-големи вълни имат и най-бавно трептят червените и инфрачервените лъчи. Те са носители същевременно и на топлинната енергия. А най-къси вълни имат и най-бързо трептят виолетовите и ултравиолетовите лъчи, които носят едновременно и т.н. химична енергия. В тоя интервал, обхващащ трептения от 450 до 750 трилиона в секунда, се нареждат останалите цветни лъчи от спектъра по ред, като всеки си запазва точно своята дължина на вълната и определеното число на трептения в секунда. Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва. Напротив, ние считаме, че всеки цветен лъч е носител на специфична енергия, която, трансформирана по известни закони, дава точно определени резултати в физиологично или психологично отношение. Аз чух и биолозите да казват: животът е плод на светлината, а хората са деца на слънцето. Това не са хиперболични изрази. Това е реалната същина на нещата.
към текста >>

2. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните.
Добран Влияние на музиката І. Терапевтично влияние Музиката е една сила. Моят Учител. физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора.
към текста >>

3. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината.
Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични.
към текста >>

дължина) или правени от китови банели.
През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
към текста >>

5. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането.
Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и дума не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини.
към текста >>

шир.) Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта.
12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.) Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта. *) Могат да се изпишат и от Париж, Librairie anglaise Galignani 224, rue de Rivoli, Paris. Струват 4 fr. As. 16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т.е. на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод.
към текста >>

6. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон.
Същия музикален закон се наблюдава и в човешкото ухо. В ушния охлюв се намира особено сложен апарат наречен Кортиев орган. Той съдържа напречно изопнати много хиляди нишки: колкото са по-близо до върха на охлюва, толкоз тези нишки са по-къси. Ако си представим охлюва отвит, изправен, всичките те заедно ще наподобяват многострунна арфа. Когато влязат въздушните вълни в ухото, превръщат се на водни вълни. Тези последните удрят на всички струни, обаче само тези от тях затрептяват, които по дължина и дебелина отговарят на дадения тон. Значи тук забелязваме същото явление, каквото забелязахме при опита с пианото. Трептенията на нишките чрез други посредници се предават на нервите. Те препращат дразнението по-нататък. Безжичен телеграф и телефон. Същият закон имаме и тук.
към текста >>

Айфеловата кула с 2600 метра дължина на вълната, Белгия с 1100 м., или с 265 м., Холандия с 1050 м.
Те препращат дразнението по-нататък. Безжичен телеграф и телефон. Същият закон имаме и тук. На този закон е основано и възприемането на вълните при безжичния телеграф и телефон. Разни безжични станции си служат с разни дължини на вълните. Напр. Айфеловата кула с 2600 метра дължина на вълната, Белгия с 1100 м., или с 265 м., Холандия с 1050 м. и 2000 м., Германия от 400 м. до 3150 м. и пр. Предавателната станция изпраща електрични вълни чрез антена. И приемателната станция си има антена.
към текста >>

Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина.
И приемателната станция си има антена. Но тези две антени трябва да трептят в хармония, за да може да стане схващане. Понеже практически не е възможно да има на разположение от всички видове антени, за да се хващат вълни с разни дължини, то затова си служат с особен регулатор на съпротивлението. Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми.
към текста >>

Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема.
Но тези две антени трябва да трептят в хармония, за да може да стане схващане. Понеже практически не е възможно да има на разположение от всички видове антени, за да се хващат вълни с разни дължини, то затова си служат с особен регулатор на съпротивлението. Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят.
към текста >>

Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка.
Понеже практически не е възможно да има на разположение от всички видове антени, за да се хващат вълни с разни дължини, то затова си служат с особен регулатор на съпротивлението. Чрез местенето на регулатор ние изменяме съпротивлението, което трябва да побеждава тока, който влиза в антената. Мести се регулатора, додето се получи най-ясният тон. Целта е да съответствуват и двете антени на вълни с еднаква дължина. Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа.
към текста >>

7. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото.
И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие.
към текста >>

8. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения.
към текста >>

9. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите. Но подобни опити само загатват за един по-висок принцип. Обаче има средства за по-пряко изследване на това по-висше естество. В това отношение са важни напр.
към текста >>

10. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

адмирал, ще видим, че има големи индивидуални различия в големината на крилата, в боите, в дължината на разните линии и петна по крилата и пр.и пр.
А ако такъв орган не съществува, и ако почувстваната нужда е голяма и продължителна, малко по малко се образува един орган който се развива според продължителността и енергията на неговото употребление". ДАРВИНИЗЪМ. Дарвин приема формулираните горе три принципа на Ламарк, като прибавя към тях нов принцип, на който дава по-голямо значение. Той е естественият подбор. Дарвин излиза от основното положение, че има индивидуална изменчивост. Ако изучим някой вид пеперуда, напр. адмирал, ще видим, че има големи индивидуални различия в големината на крилата, в боите, в дължината на разните линии и петна по крилата и пр.и пр. Вторият основен факт, от който излиза той е свръхразмножението. Повечето видове дават яйца или семена много повече, отколкото има възможност и шанс да се развиват. От тези две положения следва, че се явява борба за съществуване, и в тая борба надделяват по-добре приспособените. Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е.
към текста >>

11. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем.
Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес.
към текста >>

12. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>

Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра.
Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати.
към текста >>

Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра.
В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К.
към текста >>

заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра.
казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време. Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи.
към текста >>

К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно.
Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време. Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение. И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при неговата употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит. (Из „Luce e ombra", италианско окултно списание). 2).
към текста >>

Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение.
Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение. И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при неговата употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит. (Из „Luce e ombra", италианско окултно списание). 2). В СП. БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел Борис Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени. Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст.
към текста >>

13. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете.
Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ.
към текста >>

14. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и трудност на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи. Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера.
към текста >>

Същата дължина трябва да има и ухото.
Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия.
към текста >>

Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо.
Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа. Същата дължина трябва да има и ухото. Следователно, трябва да имате следното равенство: дължината на вежда = дължината на носа = дължината на ухо. Носът играе роля на основна мерна единица. Това са норми, по които требва да бъде построено идеалното човешко лице. Явно е следователно, че отклонението от тези норми и величината на това отклонение ще ни посочи известни дефекти в една или друга област на характера. Понеже целта на този очерк е само да скицира методите на изследване, ние не ще се спираме върху учението за ъглите, които се образуват при теглене на прави линии от един орган до друг – учение, което представя една от най-важните части в живата Геометрия. Запример ъгъла, що сключва контурът на носа с перпендикуляра, спуснат от върха му към устата, е една от важните мерки за определяне степента на човешката интелигентност.
към текста >>

15. Хигиена на храненето – Цв. Димитров Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път?
се дадоха такива статии). Ние тук ще се спрем само на един случай. Дриш привежда опита, правен с плоския червей - метила. Отрязани парчета от тялото на метила без да приемат каквато и да било храна, всяко едно се регенерира в напълно завършен червей. Следователно тялото на новополучения червей се е образувало от материала, който се е включвал в малкия отрязък, или иначе изразено, материалните частици, заключаващи се в отрязъка през регенерационния процес са изминали някакъв път по определени посоки, докато сформират дефинитивния червей. Дриш поставя въпроса: - От какво зависят дължината и посоката на този път? - Отговаря, че те зависят от първоначалната форма на червея, но в момента на регенерацията тялото няма готова форма, тя се проявява в края на регенерационния процес. Факт е, прочее, че реалния процес се определя от някаква цел, някакъв план, някаква идеална величина, която Дриш нарича ентилехия. Това е един целесъобразен процес, който се нагажда с оглед на споменатия план. Достатъчно е да хвърлим поглед върху функциите на живия организъм и ще прозрем проявата на множество целесъобразни отправления. Общият план е, който обуславя функциите, определя и целта, която се поставя под, във и над процесите.
към текста >>

16. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака.
да се изучи едно растение по форма. Това значи да се изучат неговите органи: стъбло, корен, листа, цветове тъй, както ги изучава съвременната обща ботаника – външна направа на тези органи, тъканите, клетките, после всички процеси, които стават във формите. _______________________________________________________________ ИЗУЧАВАНЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ. Сега нека кажем няколко думи за изучаването на природата по съдържание. Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло.
към текста >>

17. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип.
Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски. Овален удължен мъжки тип - с влияние на планетите Слънце, Меркурий и Сатурн. Такъв тип има тънки и благородни черти. Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти.
към текста >>

18. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да приеме той вълни от Берлин, грабва антената му да бъде нагласена да приема вълни с такава дължина, каквито изпраща антената в Берлин.
И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват. Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това. За да приеме той вълни от Берлин, грабва антената му да бъде нагласена да приема вълни с такава дължина, каквито изпраща антената в Берлин. Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията.
към текста >>

Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр.
Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват. Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това. За да приеме той вълни от Берлин, грабва антената му да бъде нагласена да приема вълни с такава дължина, каквито изпраща антената в Берлин. Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
към текста >>

19. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Големината му е 23 м , а дължината 36 м.
И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м. Гигантът е иззидан навярно по времето на великата пирамида.
към текста >>

20. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо.
Месо - трябва ли още веднъж да ви казвам, че е отровно, независимо от престъплението, което тежи върху му. Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи гробници, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци. Гняв, страх и омраза, които движат животното при клането - те влизат в кръвта и ви тровят. Това ви прави раздразнителни, чувствени и неспокойни, подтиква взаимни страсти и възбужда желанието за силни питиета и възбудителни корени. Всякакви причини има против яденето на месото - здравни, физиологически, стопански, етически и окултни. Четете книгите „За и против месоядството." Тогава (аз не се впущам да споря с вас върху устройството на зъбите ви и дължината на вашите черва) погледнете около си и вижте убедителния факт: че мнозина са тъй бодри, без да имат нужда от месо. Но преди всичко помислете, какво ще ви кажа: никаква кръв не ще се допре до устните на ония, в които аз трябва да се изявя! И нито едно живо същество не трябва за тях да умре или да страда. Алкохол - да, че той вреди в голямо количество употребяван, всички сте съгласни. Но и всека капка от него е отровна. Дали погълнат като ракия или лекарство, или възприет като парфюм, или вкаран в кожата, дали естествено или преобразено - еднакво вреди както на моралното или умственото, тъй и на физическото здраве.
към текста >>

21. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе.
– Добре, ще наредя срещите си половината за утре, а другата половина за след една седмица. На другия ден намерих Андреас на гарата. – Аз трябва да се извиня пред вас, каза той: взех трета класа. Тя не е удобна, но ние ще отидем само до Компиен и аз мисля да получа във влака осветление по някои въпроси. Отговорих, каквото учтивостта изискваше. Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе. После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд. Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет.
към текста >>

22. ЗА АРХИТЕКТУРАТА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см.
Субектът бил поставен пред апарата да гледа северния полюс на един магнит.Той виждал сини лъчи. След това заврътвали поляризатора и при еднакви негови положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото'направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати. Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4-5 метра. 4. Екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замина на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувствува, но чувствува допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
към текста >>

Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4-5 метра. 4.
След това заврътвали поляризатора и при еднакви негови положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото'направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати. Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4-5 метра. 4. Екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замина на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувствува, но чувствува допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния. И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се напои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид.
към текста >>

23. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната.
Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт". Други: „Специално чувство". Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски, да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1924 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията: а в това време последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг, съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни.
към текста >>

24. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост.
Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим".
към текста >>

25. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните.
Също и така нареченото насекомо „гробар" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп. Може ли да се предположи, че миризмата го привлича? Ако трупът изпуща миризма, тя може да се разпространи само на няколко метра на около. Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка.
към текста >>

Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост.
Тази хипотеза тук, както и в много подобни случаи, пада поради големината на разстоянието. Гробарят отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени. Микробите, работещи върху труповете им, имат радиации с определена дължина на вълните. Тези радиации именно упътват гробаря към неговата храна и храната на малките му. Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака.
към текста >>

Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера.
Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида.
В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида. От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент. Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров. Като излизат от мнението на Херодот и др. стари автори, дори от самия текст на Платон, Рюто и Берлиу установяват, че споменатата област е била наистина някогашната Атлантида.
към текста >>

27. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те растат като растенията на дължина или височина.
3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем. Аналогни растения на този натюрел се сочат: тополата, ясенът, елхата, тръстиката, ръжта и всички житни растения. Тези растения стоят винаги над низките и широколистни растителни типове. Аналогни животни от този натюрел се дават: кучето, конят, лисицата, скворецът, змиорката и др.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната.
Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици. Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата.
към текста >>

пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната.
Тогаз част от това електричество се възприема чрез листата и съдействува на растението, стимулира го, снабдява го с грамадни енергии. От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа.
към текста >>

И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд).
От друга страна падащите на земята дъждовни капки са наситени с електричество, което се усвоява от корените и се използува. Можем да направим и приложим опити, които спадат приблизително към същата категория явления : Знае се, че радиациите, които изпущат растениета, имат определена дължина на вълната. Такива радиации изпущат не само възрастните растения, но и семената. Но за разни растения тези радиации са различни, напр. пшеницата, ръжта, овеса, трендафила, ябълката, крушата и пр., имат разни радиации - с разна дължина на вълната. И могат да се събудят към активност спящите енергии в семето (стимулиране) чрез облъчване на семената с електрически къси вълни - с такава дължина на вълната, която да съответствува, да е в хармония с вълната на радиацията, която излиза от семената (такива опити са правени от Хилдебранд). Освен това може да се практикува и прекарване на електрически вълни през почвата. Като се знае зависимостта между растението и космичния живот, дълбоката наука ще даде указание за времето, през което ще трябва да се сее дадено растение. Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете.
към текста >>

29. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна.
„От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет.
към текста >>

30. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато нагласим антената на една радио-приемателна станция да възприема радиовълни с дължина да кажем 419 м., то ще приемаме вълни от берлинската радио-изпращателна станция, обаче към всички други радиовълни нашия радио апарат ще бъде нечувствителен, макар те да го засягат.
Само като знаем истинските причини за техния упадък и рухване, ще можем да посочим и истинските методи за един хармоничен живот. Коя е била основната грешка на всички тези култури? Това е неспазването великите природни закони, които лежат в основата на развитието, в основата на битието. Природата е благосклонна към всички същества и на всички тях дава условия за проява, за развитие, но нейната благосклонност може да се използува само тогаз, когато животът е нареден в съгласие с нейните закони. Ще си послужим с една аналогия, за да поясним мисълта си. Когато нагласим антената на една радио-приемателна станция да възприема радиовълни с дължина да кажем 419 м., то ще приемаме вълни от берлинската радио-изпращателна станция, обаче към всички други радиовълни нашия радио апарат ще бъде нечувствителен, макар те да го засягат. После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр.
към текста >>

После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма.
Коя е била основната грешка на всички тези култури? Това е неспазването великите природни закони, които лежат в основата на развитието, в основата на битието. Природата е благосклонна към всички същества и на всички тях дава условия за проява, за развитие, но нейната благосклонност може да се използува само тогаз, когато животът е нареден в съгласие с нейните закони. Ще си послужим с една аналогия, за да поясним мисълта си. Когато нагласим антената на една радио-приемателна станция да възприема радиовълни с дължина да кажем 419 м., то ще приемаме вълни от берлинската радио-изпращателна станция, обаче към всички други радиовълни нашия радио апарат ще бъде нечувствителен, макар те да го засягат. После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр.
към текста >>

Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр.
След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр.
към текста >>

Те са с различен характер и дължина.
Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие.
към текста >>

31. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дължината му е 90 м.
Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен. А пред вас от към североизток се е изпречил величествено, с достойнство Гьотеанум, пък и зад него планинското било. така че вие нямате богат простор, ала нещо силно ви обзема - един мощен трепет обхваща сърцето ви, както винаги това става пред нещо велико. Странен е стилът на Гьотеанум. Едно масивно сдание от армиран бетон, издържано в особен някак си кубистичен стил. Дължината му е 90 м. - от изток към запад; ширината му е 84 м., а височината 37 м. В тези размери зданието обхваща 110,000 куб.м. вградено пространство. Главният вход е от южната страна. Минавате покрай стаята на портиера.
към текста >>

32. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм.
Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол. Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни. Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм. Следователно, когато месестата висулка на ухото е малка, т.е. къса, жизнената сила в този човек е в по-малки размери, вследствие на което и дължината на неговия живот не може да бъде гарантирана. Ако тази висулка е голяма и месеста, индивидът е склонен да яде повече, при което напълняването е неизбежно за него. Ако пък висулката е голяма, без да е силно месеста, имаме вече индивид, дългоденствието на когото е гарантирано.
към текста >>

къса, жизнената сила в този човек е в по-малки размери, вследствие на което и дължината на неговия живот не може да бъде гарантирана.
Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни. Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм. Следователно, когато месестата висулка на ухото е малка, т.е. къса, жизнената сила в този човек е в по-малки размери, вследствие на което и дължината на неговия живот не може да бъде гарантирана. Ако тази висулка е голяма и месеста, индивидът е склонен да яде повече, при което напълняването е неизбежно за него. Ако пък висулката е голяма, без да е силно месеста, имаме вече индивид, дългоденствието на когото е гарантирано.
към текста >>

33. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон.
От всичко горно се вижда от какво голямо значение е истинската красота на вътрешните и външни органи. Освен това, ухото ни показва вътрешния свят на чувствата и на активността; то показва отношението или връзката на външното и вътрешно ухо с средния и малкия мозък. Във фигура 7 е изложен схематично физиологичният процес на слуховото възприятие. Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.
към текста >>

34. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дължина 1.
месеста - ” - 2. мършава - ” - VІІ. Пластика 1. избраздена - ” - 2. плоска - ” - За пръстите: І. Дължина 1. дълги пръсти 2. къси - ” - ІІ. Дебелина 1. дебели - ” - 2. тънки - ” - ІІІ.
към текста >>

Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила.
Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата. Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на човек с много тясна длан. Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти. Елементът земя има своето преобладаващо влияние.
към текста >>

35. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място.
избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове. Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер. За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях.
към текста >>

36. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра.
При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити. На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал.
към текста >>

Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни.
Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити. На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал. Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли.
към текста >>

37. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧЕНИКЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Линиите на ръката, тяхното общо разположение, форма и дължина, както изящните й пръсти говорят за един голям артист, в който дарованието намира свободен път на хармонична проява.
РЪЦЕТЕ НА МАРИЯ ЙЕРИЦА И НА МАРЛЕНА ДИТРИХ Ръката на Мария Йерица Мария Йерица е всеизвестната примадона на Метрополитенската опера в Ню-Йорк. Линиите на ръката, тяхното общо разположение, форма и дължина, както изящните й пръсти говорят за един голям артист, в който дарованието намира свободен път на хармонична проява. Кръгът на аполоновия хълм Renald го дава като белег на голяма слава, която се постига приживе. Този знак съпътства винаги ръката на човек, който приживе трябва да вкуси от унеса на дълга и трайна слава. Нашите читатели ще си попълнят значението на този знак и от хубавата и дълга линия на съдбата, на Сатурн в ръката на Йерица. Има хора за които голямата слава е угнетение на духа. За типове като Йерица, славата се явява като балсам за душата и тялото.
към текста >>

38. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра.
Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър. Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона. Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има. Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър! И ако се допусне, че той би могъл свободно да вдигне 60 кг. на височина 1 метър за 1 секунда (работа, равна почти на една конска сила), то за да измине посочената по-горе дъга, което е равнозначно на това, да повдигне земята на 1 сантиметър, ще са нужни 1,000,000,000,000,000,000,000 секунди или около 3000 билиона години. Очевидно, това не е работа на един земен човек, чийто живот е тъй мимолетен. Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм.
към текста >>

39. СФЕРАТА НА МАРС - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той изтъкна там, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход", глава 25., за размерите на Скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината, широчината, височината и пр.
А това е едно частично положение от един по-общ закон, който гласи: Има съответствие между тон, форма, цвят, движение и идея. И от този именно закон следва първостепенната важност на музиката в живота. Сент Ив Д`Алвейдър в своя „Археометър" отвори нови хоризонти за музиката. Няма да се впускам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, то можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъкна там, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход", глава 25., за размерите на Скинията, не са случайни, но че всички тия мерки за дължината, широчината, височината и пр. на Скинията и на отделни нейни части, образуват, взети в своята съвкупности, една музикална симфония. И въз основа на своя метод Сент Ив прави анализ и определя, кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в Скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота!
към текста >>

40. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси.
Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека. Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни народи и раси. Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава. И като се научи човек да чете по нея, ще бъде полезен на себе си и на другите.
към текста >>

41. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два.
С умисъл или без умисъл и някои съвременни математици правят някои интересни пресмятания, които макар и да имат формата на математични игри и забавления, могат да дадат повод за известни размишления. Да вземем за пример изчисленията, които прави немският математик-популяризатор А. Бернщайн, за географската миля - линейна, квадратна и кубическа. Ще си припомним, че една географска миля се равнява на 1/12 от екваториалния радиус, т.е. на около 7420 метра. Взета като дължина, близо 7½ км., тя не представя нищо особено - и най-обикновеният пешеходец ще я измине за час и половина, два. Речем ли да си я представим, обаче, като квадрат, сир. една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет.
към текста >>

една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра.
една квадратна миля, тя тутакси ще вземе страхотни размери. И наистина, ако се издигне стена на големина колкото квадратна миля (7½ км. дълга и толкова висока) в посока от изток към запад, тя ще образува такава мощна преграда за ветровете, че тутакси ще измени тяхната посока. А с това ще се промени и климата: на север от стената ще върлува люта зима, а на юг ще царува топла, мека пролет. Да видим сега, какво би представяла една кубическа миля, сир. една миля, чиято дължина, широчина и височина са по 7420 метра. Немският математик изчислява, че ако се хвърлят във вътрешността на този куб материалите,от които са изградени всички градове и села по цялата земя, те ще изпълнят едва половината куб. Ако се струпат върху тия материали всички човеци, що живеят по лицето на земята, сиреч цялото човечество, с това ще се напълнят още 20 метра от куба. Следователно, за да се запълни целия куб, би трябвало да има 200 пъти повече хора, отколкото днес има по земята Понеже няма толкова хора, немският математик натъпква вътре в куба и цялото животинско царство, па прибавя и сума гори и канари, за да напълни тоя ненаситен куб. На пръв поглед това е невероятно, но езикът на цифрите е така убедителен, че не търпи никакви възражения. И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство.
към текста >>

42. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг.
ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК Разгледайте, коя да е страница от някоя книга. Какво ще видите? Еднакви букви, принадлежащи на един и същ печатен стил, наредени на еднакви разстояния в отделните думи, в редове с еднаква дължина, следващи на едно и също разстояние един под друг. Целият текст, съставен от хоризонтални, еднакво дълги редове, може да се затвори в един правоъгълник, около който се белеят по-широки или по-тесни полета. Ето ви един шаблон на правилност. Това, обаче, е печат, не писмо. Никой почерк не може да ви даде такава изискана правилност. Ръката, колкото и да се обучава, не може да бъде машина.
към текста >>

43. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома.
"Расизъм" (1934). "Материята" (1934). "Великата проблема" (1935). Теорията на Лаковски предизвика нови интересни изследвания и роди грамадна литература по въпроса от разни автори. Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията. Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома. В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват. Същото правил и с животни. В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия.
към текста >>

Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото.
Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг! Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр. клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях. В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята. Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали реалност на земята.
към текста >>

44. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Знаем, че броят на трептенията в секунда е обратно пропорционален на дължината на вълната, т.е.
За да стане той по-ясен, по конкретен, ще го разгледаме в свръзка с учението за трептенията или вибрациите. Окултната наука разглежда въпросите на живота от гледището на 7 принципа. Тъй че всеки въпрос може да се разглежда от 7 гледища. Принципът за трептенията е третият принцип в окултната наука. Всеизвестно е схващането за вълнообразното движение. Знаем, че броят на трептенията в секунда е обратно пропорционален на дължината на вълната, т.е. колкото вълната има по-малка дължина, сиреч е по-къса, толкоз. тя има повече трептения в секунда, значи има по-бързи трептения. Например, червените лъчи имат по-дълги вълни от виолетовите, обаче трептенията, които отговарят на първите лъчи, са по-бавни от тия на виолетовите. Първите имат трептения 4х1014, а вторите – 75 х1014 в секунда, т.е. приблизително двойно повече.
към текста >>

колкото вълната има по-малка дължина, сиреч е по-къса, толкоз.
Окултната наука разглежда въпросите на живота от гледището на 7 принципа. Тъй че всеки въпрос може да се разглежда от 7 гледища. Принципът за трептенията е третият принцип в окултната наука. Всеизвестно е схващането за вълнообразното движение. Знаем, че броят на трептенията в секунда е обратно пропорционален на дължината на вълната, т.е. колкото вълната има по-малка дължина, сиреч е по-къса, толкоз. тя има повече трептения в секунда, значи има по-бързи трептения. Например, червените лъчи имат по-дълги вълни от виолетовите, обаче трептенията, които отговарят на първите лъчи, са по-бавни от тия на виолетовите. Първите имат трептения 4х1014, а вторите – 75 х1014 в секунда, т.е. приблизително двойно повече. От друга страна се знае, че късите вълни, т.е.
към текста >>

Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда.
От друга страна се знае, че късите вълни, т.е. тия, които имат по-бързи вибрации, имат по-голяма прониквателна сила. На това основание именно ултравиолетовите лъчи, имайки по-къси вълни от тия на виолетовите лъчи, имат по-голяма прониквателна сила и затова проникват по-дълбоко в организма. И на туй се основава именно лечебното им действие. Рентгеновите лъчи имат по-къси вълни от тия на обикновената светлина. Те имат дължина на вълната от 12 ангстрьома до 1/12 ангстрьома (един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра), обаче за това пък имат много голяма бързина на трептенията: от 25х1017 до 4х1019 пъти в секунда. И именно поради тая по-голяма бързина в трептенията рентгеновите лъчи имат по-голяма прониквателна сила. Ето защо предметите, които са непрозрачни за обикновената светлина, са прозрачни за рентгеновите лъчи, т.е. последните проникват в тях. По тая причина рентгеновите лъчи се използуват в тъй наречената рентгенофотография. Днес се говори за космичните лъчи, които имат още по-къси вълни от тия на рентгеновите.
към текста >>

45. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина.
Защо е тая зависимост между правата мисъл и възприемането на праната? За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си. А такива трептения имат именно тая божествена жизнена енергия, която прониква всичко и внася живот навсякъде, наречена прана и възвишените мисли и чувства на напредналите същества – Божествената мисъл! Ето защо, за да акордираме нашия жив радиоапарат при дишане за възприемане на тия неоценими богатства, които проникват въздуха, ние трябва да имаме съзнание, повдигнато към Възвишеното, Чистото, Доброто, Светлината. Ако човек знае законите на дишането, как то ще го обнови физически и психически ! Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма.
към текста >>

46. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз.
Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния.
към текста >>

Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина.
верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече.
към текста >>

Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния.
Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир.
към текста >>

Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече.
Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух.
към текста >>

Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм.
към текста >>

налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър.
Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки.
към текста >>

Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух.
Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения.
към текста >>

Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни!
Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита.
към текста >>

За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят.
Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова.
към текста >>

Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър.
И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия.
към текста >>

След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена.
Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът.
към текста >>

С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна.
Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова. След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал.
към текста >>

Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът.
След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.
към текста >>

47. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло.
Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
към текста >>

Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират.
Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения.
към текста >>

48. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д.
Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос. Известно е, че има няколко лунни месеци, сир. обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м. 4·78 с., синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д. 12 ч. 44 м.
към текста >>

4·78 с., синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д.
7 ч. 43 м. 11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м. 4·78 с., синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с., аномалистичен (от перигей до перигей), който трае 27 д. 13 ч. 18 м.
към текста >>

49. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята.
На тритона, изважда се едното око. Загубеното око се възстановява целеничко. Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с гущери - тези жалки наследници на гигантите гущери - бронтозаври, динозаври и пр. и пр., които са. достигали до 30-40 м. дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята. Хващали сме гущери за опашката или сме ги притискали с камък. И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни. Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката. Какво дълбоко жизнено чувство кара гущера да остави част от опашката си! Това не му пречи да си живeе след това пак нормално.
към текста >>

50. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат.
Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха.
към текста >>

51. ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби.
Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления. Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще. Обаче, в последното се крие бъдещето, понеже то е по-жизнеспособно и е в хармония с посоката на развитието. Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби. Но понеже бяха с организация по-нагодена към условията на живота и главно защото бяха с по-развита нервна система, на тях принадлежеше бъдещето. И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи. Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето. Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи.
към текста >>

52. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката.
И когато се опитаме да изразим тоя закон на езика на математиката, то това не е суха теория, а едно вълшебно възпоменание за онова първично знание, което ние, като деца на природата, носим в себе си. Пентаграм. Ако се прокарат всички диагонали в един правилен петоъгълник, получава се „петолъчната звезда" или пентаграм, една фигура, на която в продължение на хилядолетия се е приписвало тайнствено значение. Страните на пентаграма се разделят взаимно в златно сечение. Благородството на човешкото тяло. Всички измерения на Аполон Белведерски, това въплъщение на гръцкия идеал за красота, се получават непосредствено от правилото за златното сечение. Последното разлага цялата дължина на една по-малка част – горната част на тялото – и на една по-голяма част – тазът и краката. Останалите мерки се получават, като се извади по-малката част от по-голямата и тоя процес се продължи по-нататък. Вътрешната връзка, която свързва така получените величини, „единството на строителния план", става ясно едва при това математическо разлагане. Нейното съществувание, обаче, ние чувстваме и без това пояснение при наблюдаване хармоничната пластика на статуята. Растежът на растението в неговото постоянно напредване води често също така към златното сечение, дори там, дето нешколуваното око не различава никакво правило. Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване.
към текста >>

Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част на тялото, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината на ръката – 1/10 от тая дължина.
На Тициановата „Почиваща Венера" може особено добре да се посочи, как отношението на златното сечение прониква цялото творение, как един едничък винаги повтарян принцип на деление, установява най-важните точки на композицията и сякаш създава за фигурите една невидима опорна система, достъпна само за подсъзнанието. Форматът на картината е така избран, че половината диагонал е толкова голям, колкото по-голямата част от ширината на картината. Построена съразмерност. Албрехт Дюрер се е занимавал много с математическите основи на художествената композиция и ни е оставил множество конструкции и учебни примери. Особено са го интересували пропорциите на човешкото тяло. Означи ли се цялата дължина с Д, то горната част на тялото, например, трябва да бъде 1/2, главата – 1/8, лицето, а също така и дължината на ръката – 1/10 от тая дължина. Пресметната красота. Със своето ново чувство за света Ренесансът събуди вкус към точната конструкция. Италианските майстори-строители от тая епоха са работели почти изключително със златното сечение – понякога с една почти смайваща простота и последователност. Растението-пентаграма. При всичката неправилност, която показва бръшляновият лист в подробностите, основното сродство с формата на петоъгълника се налага. Изглежда, като че ли растението се стреми към златното сечение, като че ли природата се мъчи да дойде колкото е възможно по близко до идеалната математическа форма.
към текста >>

53. ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Още в 1848 година руският ботаник Спешнев в Киев е правил опити за действието на електричеството върху растенията и е получил зеленчуци с големи размери – именно репички с 44 сантиметра дължина и моркови, тежащи 2 килограма и 860 грама.
По енергетичен начин. И по психичен начин. По енергетичен начин се е опитал да въздейства върху растежа на растенията между другото ботаникът Хилдебранд. Той облъчвал семената на някои растения с електричество и после виждал, че растението, поникнало от тия семена, расте по-бързо и по-буйно. В този случай облъчването с електричество действа като стимулант. Още в 1848 година руският ботаник Спешнев в Киев е правил опити за действието на електричеството върху растенията и е получил зеленчуци с големи размери – именно репички с 44 сантиметра дължина и моркови, тежащи 2 килограма и 860 грама. Вкусът на тия зеленчуци бил приятен; те били сочни и нежни. Тия резултати на Спешнев били докладвани от полковник Пилсудски в Първия международен конгрес по електрокултура в Реймс в 1912 година. Според Спешнев употреблението на електричеството дава следните резултати: 1. Значително увеличение на растежа. 2. Увеличение на реколтата 100%. 3.
към текста >>

54. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр.
В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
към текста >>

Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб.
Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр.
към текста >>

Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата.
Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки.
към текста >>

55. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома.
Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер. За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр. Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома. В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus. В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола. В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни клетки.
към текста >>

56. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Етерните вълни с дължина по-малко от 0۰000423 мм и по-големи от 0۰000620 мм, или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска.
Всички хора да се обичат. 9. Да работим с всички сили за великото бъдеще, което иде. Професор д-р Асен Златаров за скритите сили у човека Статията на професор д-р Асен Златаров „Скрити сили" показва как днешната наука все повече се приближава до окултната. В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат да прескочат: „По-малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук. Колко загубени симфонии и трели ни заграждат, за които ние сме глухи! Етерните вълни с дължина по-малко от 0۰000423 мм и по-големи от 0۰000620 мм, или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска. Ние сме слепи за ултрачервената и ултраморавата светлина, за рентгеновите и катодни лъчи. Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него.
към текста >>

57. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Знае се от физиката, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни, именно с дължина по малка от 1/14 от ангстрьома[2].
И в този смисъл, можем да кажем, казва Учителят, че сега почва възходящият път на слънчевата система. Тя почва да се издига към по-редките сфери! Сега пита се: има ли това някакво значение за живота в слънчевата система и какво именно. Това има грамадно значение, понеже много нещо зависи от гъстотата на материята, която образува средата, в която един организъм е посгазен. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкоз тя има трептения с по-дълги и по-бавни вълни, а вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Знае се от физиката, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни, именно с дължина по малка от 1/14 от ангстрьома[2]. От там нагоре почват мислител нит, психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които й съответствуват, са по-къси и по-бързи. За това мислителните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мислителните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер. И така, щом земята заедно със слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. т.е.
към текста >>

58. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години.
В обсерваторията Харвард в Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгла и плоска като зърно леща. Според най-ниската оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години. Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път. По-рано астрономите са мислили, че всички звезди, които могат да се видят се телескоп върху небосвода, спадал към този млечен път. Но измерванията са показали, че много звездни купчини, които поради своята отдалеченост ни се струват като мъгла — мирови мъглявини — са много по-далече от крайния предел на нашия млечен път. Например, разстоянието до мъглявината Андромеда е един милион светлинни години и следователно звездите на Андромеда е невъзможно да са включени в нашата млечна система, а образуват един подобен отделен свят за себе си.
към текста >>

59. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15): „За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен".
към текста >>

60. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.).
Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.
към текста >>

61. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството.
Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред. Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус). Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ. Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност. Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството. Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация. Фиг. 1. Гробът на великия римлянин Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето. Тия символи са: 1).
към текста >>

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина.
Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.).
към текста >>

62. ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НАСТРАДАМУС- П. М-В Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек.
Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование в живота, което подпушва човешките енергии, едно голямо подрязване крилата на човека, чрез което човек се чувствува смазан и разбит, може да води към болестта рак. Дисхармония, разочарования в чувствата могат да доведат до болест в белия дроб, казва Учителят. Сега нека разгледаме по-подробно, как неправилните психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята на тялото е в постоянно трептение. Френският радиестезист инженер Л. Тюренн, който с мнозина други учени работи в тая област, е намерил апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат разните организми: растения, животни и човек. Той е намерил за разните видове растения или животни разни дължини на вълните на техните радиации. Нещо повече: дори различните органи в един и същ организъм изпущат вълни с разни дължини . Мислите, чувствата, стремежите могат да се разгледат от разни гледища. Понеже, разгледани от гледището на третия окултен принцип, те съответствуват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области. Неправилните, отрицателните мисли и чувства, напр.
към текста >>

са най-разнообразни по дължината на своите вълни.
При всяко нарушение на божествените закони в мисли, чувства и постъпки, между човека и този приток на живот се образува тая преграда и човек става неспособен да го възприеме. И тогава органите обедняват на жизнена сила и стават податливи към заболяване. Явява се въпрос: Отрицателните мисли, чувства и постъпки върху кой орган ще се отразят, кой орган ще бъде атакуван? Учителят дава по това следното осветление: "Всеки орган във физическото тяло съответствува на някое по-горно тяло. Напр. мозъкът съответствува на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло" (18) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характера си, тъй и мислите, чувствата и пр. са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения, по характера на своите вълни. По тая причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб. друг вид – сърцето, белия дроб и пр. Има и по-дълбоки закони, които могат да действуват в случая. Учителят изтъква един от тия закони по следния начин: "Ако се смееш, подиграваш на недъзите на хората, те ще дойдат на тялото ти" (9).
към текста >>

63. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св.
Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници. Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда. Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр.
към текста >>

64. НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН-П. М-В Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Например, дължината на светлинните вълни е 0.076 микрона до 0.4 микрона.
Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Учителят казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм." Долните редове ще послужат за разяснение на тия думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4х1014 в секунда; виолетовите — 7.5х1015, значи приблизително двойно повече трептения в секунда. Ултравиолетовите лъчи имат трептения 6х1015; рентгеновите лъчи — 4х1019. Знае се, че колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси. Например, дължината на светлинните вълни е 0.076 микрона до 0.4 микрона. Ултравиолетовите лъчи от 0.4 микрона до 5 000 ангстрьома. Рентгеновите лъчи от 12 ангстрьома до 1/14 ангстрьома. след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни.
към текста >>

Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда.
Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни. тук важи следният закон: Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални. Важен закон е следният: Болестта е по-нисш живот в организма. Затова всеки болен орган има дълги и бавни вълни. Те са по-дълги и по-бавни в сравнение с тия на здравия орган. На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор.
към текста >>

65. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони.
Най-големият фактор в това отношение е слънцето — източникът за светлина, топлина, магнетизъм и електричество за всички планети на системата. Установява се промяна в запаса от сили и в структурата на атома, когато се подложи на действието на слънчевите енергии. Тази промяна в силите на атома се изразява в това, че електроните уголемяват или намаляват отстоянието си от ядрото, а с това удължават или скъсяват пътя на движението си. Това отместване на електроните е свързано с увеличаване или намаляване на енергията им. Когато един слънчев лъч попадне върху един атом или успява да го прониже, или част от лъча остава загубен в атома или пък напълно се абсорбира. Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони. Когато атомът е принуден да освободи енергия, то става обратното — скъсява се пътят на един или повече електрони. От това следва, че атомът, а с това и материята, е носител на енергия, която може да събира от слънцето и предаде там, където му бъде изискана. Но това вземане и даване не е свързано с едно пълно разпадане на структурата на материята. Тази обмена от енергии е присъща особено на органическата материя, която с устройството си в сложни съединения позволява едно пълно поглъщане на енергии. Какво представя тогава органическият свят за нас?
към текста >>

66. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им.
От горните три закона следва, че при лекуването, освен прибягване до външни средства – храна, вода, въздух, светлина и пр. – трябва да се прибегне и до оня фактор, който може да регулира електромагнитните течения, а този фактор са психичните сили в природата. Психичните сили ще изменят електромагнитните течения, а последните ще изменят строежа и функцията на органите. Именно тая дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор". За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с следните обяснения: Нека разгледаме приложените тук две таблици на електромагнитните течения. Първата таблица дава октавите на разните видове трептения, а втората – дължината на вълната им. И двете дават броя на трептенията в секунда за разните сили в природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например, при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който може да долови човешкото ухо. При петата октава имаме 32 трептения в секунда и по-висок тон.
към текста >>

67. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание .
Тия две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип. Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание . Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека. Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването.
към текста >>

68. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но, защо кораб, се пита той и пояснява, че всеки символ (на една нация, както и на един град или на един индивид) трябва да се установи в съгласие с една географска дължина и ширина, и според ъгъла на личната ос с оста на Земята.
Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града. Тоя план на Париж дава да се разбере това, което изложих по-рано по повод символите и гербовете — че те имат една реалност. След това Пиоб обяснява доста обстойно горната мисъл. Колкото и да са интересни подробностите, ние ще трябва да се задоволим с едно резюме по тоя въпрос. Коментаторът констатира преди всичко, че във всеки кръг в плана на Париж ще се намерят автоматично трите мачти на кораба. Но, защо кораб, се пита той и пояснява, че всеки символ (на една нация, както и на един град или на един индивид) трябва да се установи в съгласие с една географска дължина и ширина, и според ъгъла на личната ос с оста на Земята. Но, продължава след някои разсъждения коментаторът, асцендентната точка на хоризонта на Париж бе пресметната отдавна и тя е 15° от знака Дева. Ако се върнем в началото на V век, в самото раждане на онова, което е днес Франция, ние ще установим, че изгряването на източния парижки хоризонт на 15° от знака Дева трябвало почти да съвпада с появата на съзвездието на кораба Арго. Когато Париж стана столица през 506 г., приблизителният съвпад бе още ясен. Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система. Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната линия; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна линия, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност — Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера.
към текста >>

69. DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота).
Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища. Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина.
към текста >>

Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù.
Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината?
към текста >>

Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина.
Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено.
към текста >>

Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека.
В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота). Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено. За пчелите е установено, че за тях са видими ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око.
към текста >>

Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината?
Знае се, че честотата и дължината на вълните растат в обратни посоки — колкото вълната е по-къса, толкова по-голяма е честотата ù. Когато електромагнитните вълни имат известна дължина и честота, те са видими за човека като светлина. Когато дължината на вълните се намали, те стават вече невидими за човека. Такива са например рентгеновите лъчи, радиовълните, гама-лъчите и пр. Природата е устроила така човешкото око, че то да стане приемник на видимата светлина. Защо тогава да не допуснем, природата, която разполага с всички творчески възможности, че не може да създаде у организмите уреди или органи за приемане на електромагнитни вълни с дължина и честота, различни от тия на светлината? И именно това е установено. За пчелите е установено, че за тях са видими ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око. Например, ако влезе човек в тая стая, в която няма обикновена светлина, но има ултравиолетови лъчи, тая стая ще бъде тъмна за него, но ще бъде светла за пчелите. Пчелите измазват добре своя кошер, събират смола от дърветата и запушват всички дупчици, за да не влиза вътре нито най-малкият светлинен лъч, но вътре те виждат всичко, понеже за тях са видими и други електромагнитни вълни. Доказано е още, че пчелата, като излети сутрин от кошера си, лети малко около него, за да долови по радиовълните, които изпущат растенията, къде има цъфнали цветя и полита в тая посока.
към текста >>

70. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата.
след времето, когато е писана книгата. Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия. Пиоб започва с един преглед на политическия живот във франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници. При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон" или „Тигърът", Поанкаре — „Феникс" Ерио — „от града, напояван от две реки" — Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр. Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо.
към текста >>

71. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мястото, дето се отделят двата клона (L), постепенно слиза надолу, тъй че става като че ли надлъжно разцепване на трупа по цялата му дължина (фиг. 8).
Скоро на външния край на моста се образуват пипала. Присадката се откъсва и става самостоятелен индивид, който се прикрепява за някой подводен предмет. На върха на моста се образува уста с венец от пипала. Тогава се получава едно общо стъбло с два клона на горния край, и на върха на всеки клон има по една глава с венец от пипала, (фиг. 7). След това става нещо чудно и в най-висока степен разумно. Мястото, дето се отделят двата клона (L), постепенно слиза надолу, тъй че става като че ли надлъжно разцепване на трупа по цялата му дължина (фиг. 8). Най-после, когато това разцепване дойде до долния край на дръжката, и кракът се разцепва на две. Тогава получаваме два самостоятелни индивида. Подобни опити с хидри са правени още по много други начини от Елфрида Муц и други биолози. Поуката от всичките опити е следната: 1. При опитите с хидрата забелязваме действието на динамичния принцип. 2.
към текста >>

72. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ, Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина.
Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво. Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия. „Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности. Тя писала, че ще ги намерят под моста Тебей, което изглеждало невероятно.
към текста >>

73. СТАТИЧЕН ИЛИ ДИНАМИЧЕН ПЪТ- ВАСИЛ БОЖКОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната.
Някои от опитите, които Вуд и Лумис правят от известно време насам с ултразвукови снопчета, заслужава да се отбележат, макар само заради интереса, който те възбуждат около тия явления. Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят. По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни. На това нещо Хубард е бил подтикнат от произвеждането на постоянни вълни — по количество и размер, — между колебателя и отражаващата повърхност. Едно практично приложение на ултразвуковите вълни, което би било от полза, се състои в това — да се предизвика с голяма бързина утаяването на всички лепливи вещества (колоиди) в известна течност, които се намират в нея, колкото и разнообразни да са формите им и сложността на системата им (напр.
към текста >>

Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни.
Ултразвуковите вълни могат, естествено, да се разпространяват подобно на звуковите, не само през течна или през газообразна среда, но също така и през твърди тела. Вълните, породени в един кварцов колебател, потопен в масло, могат да се предават и през една стъклена пръчка, също така потопена в маслото с единия си край, и да породят доста сродни явления, благодарение на огромното количество енергия, която отделят. По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни. На това нещо Хубард е бил подтикнат от произвеждането на постоянни вълни — по количество и размер, — между колебателя и отражаващата повърхност. Едно практично приложение на ултразвуковите вълни, което би било от полза, се състои в това — да се предизвика с голяма бързина утаяването на всички лепливи вещества (колоиди) в известна течност, които се намират в нея, колкото и разнообразни да са формите им и сложността на системата им (напр. известни проби земя, пръст).
към текста >>

Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни.
По такъв начин, ако човек стиска с пръстите си свободния край на една стъклена жица с диаметър 2/10 от милиметра, жица, чийто друг край е потопен в споменатата маслена баня, чувствува се едно силно изгаряне на кожата. Ако стъклената пръчка има диаметър от половин милиметър, може да се запали и изгори дори едно парче дърво или да се издълбае дупка в стъклена пластинка, при което се отделят капчици от разтопено стъкло, видими с микроскоп. Получава се максимум енергия, когато разстоянието между повърхността на течността и тая на твърдото тяло е кратно число с полудължината на вълната. Забележително е, че широчината на трептенията (вибрациите) по своя размер спада към категорията дължина на светлинните вълни. Отвеждайки ултразвукови вълни в епруветка, пълна с вода и потопена в пълна кана с лед и като се урегулира разстоянието между двата приемника така, че епруветката да е на разстояние, което позволява повтарящото се отражение на вълните, наблюдава се едно явление наглед парадоксално, в този смисъл, че каната запазва температурата на леда, който се топи, а водата в епруветката започва да кипи. Хубард, заедно с двамата споменати по-горе физици, е успял да построи уред, наречен интерферометър, по аналогия на уреда, който служи за измерване на светлинните вълни — с който той е успял да измери също така дължината и на ултразвуковите вълни. На това нещо Хубард е бил подтикнат от произвеждането на постоянни вълни — по количество и размер, — между колебателя и отражаващата повърхност. Едно практично приложение на ултразвуковите вълни, което би било от полза, се състои в това — да се предизвика с голяма бързина утаяването на всички лепливи вещества (колоиди) в известна течност, които се намират в нея, колкото и разнообразни да са формите им и сложността на системата им (напр. известни проби земя, пръст). По такъв начин, отлъчването на колоидите, което обикновено изисква една твърде дълга и отегчителна операция, може да се достигне, благодарение на ултразвуковите вълни, само в няколко минути. В тази област вече са добити интересни резултати, и същите Вуд и Лумис са наблюдавали, че малки животни, като жаби или дребни риби, биват убивани, ако бъдат изложени за две три минути на ултразвуково влияние.
към текста >>

74. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

липоразтворим; най-важни негови извори са: жълтъка на яйцето, който го съдържа близо 20 милионни от грама в сто грама, рибено масло 400 милионни от грама в 10 грама и кравето масло 60 милионни от грама също в 10 грама Витамин Д2 може да бъде заместен от слънчевата светлина, нещо, което на родителите ще изглежда баснословно, защото една определена дължина на вълната от тая светлина може да преобрази една съставна част от нашето тяло, „ергостероло", в антирахитичен витамин.
от 20 до 45 милиграма, в зависимост от теглото. Витамин Д, който наричаме по-прецизно със знака Д2, е антирахитичен. Нарича се ,калчифероло". Неговото действие е от голямо значение поради това, че улеснява всмукването от червата на калция и фосфора (които са най-важните вещества на скелета) и им уравновесява връзката в серума, а от там в скелета. Той се разтваря в мазнините, т.е. липоразтворим; най-важни негови извори са: жълтъка на яйцето, който го съдържа близо 20 милионни от грама в сто грама, рибено масло 400 милионни от грама в 10 грама и кравето масло 60 милионни от грама също в 10 грама Витамин Д2 може да бъде заместен от слънчевата светлина, нещо, което на родителите ще изглежда баснословно, защото една определена дължина на вълната от тая светлина може да преобрази една съставна част от нашето тяло, „ергостероло", в антирахитичен витамин. Може да ни интересува нашата кухня, т.е. нашата храна, както и храната на нашите кокошки, да знаем че охлювите, гъбите, както и червеите съдържат значително количество ергостероло. Липсата или недостатъчността на витамин Д2 причинява рахитизъм; по тоя повод трябва да знаем и да имаме пред вид, че рибеното масло, което се вкарва в организма не действува чрез маслото си, но чрез витамини А и Д, на които е доста богато. Нуждата на един индивид от витамин Д2 дневно е от 10 милионни от грама. * Витамин Е е тоя на възпроизвеждането.
към текста >>

75. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако пък разделим дължината на страната от нейната квадратна основа 232.805 с числото 365.242, което дава продължителността на годината, ще получим числото 0.6373991, наречено пирамидален метър, което явно има отношение към радиуса на земята, за който от съвременните измервания се знае, че е приблизително 6371 км.
Известно е, че основата на пирамидата е квадрат, легнал така, че меридианът на това място да минава през неговия център. Тоя меридиан лежи във входа на пирамидата, който вход се отклонява от него с 4'35". Същият тоя меридиан прекосява по земното кълбо места с най-много континенти и най-малко морета, а паралелът, минаващ през същата точка (29°58'51")N минава също през най-много суша. Височината на пирамидата е 148.208 метра. Ако умножим тая височина с числото 1,000,000, ще получим разстоянието от земята до слънцето. Ако пък разделим дължината на страната от нейната квадратна основа 232.805 с числото 365.242, което дава продължителността на годината, ще получим числото 0.6373991, наречено пирамидален метър, което явно има отношение към радиуса на земята, за който от съвременните измервания се знае, че е приблизително 6371 км. Коридорът на пирамидата е един естествен далекоглед (тръба), с такова разположение, че позволява да се види долната кулминация на полярната звезда. Нека обясним последното с повечко думи, защото това обяснение ще използуваме по-долу при обясненията на някои векови космични явления, явно включени в това безсмъртно творение на египетската древност. Тъй като полярната звезда не се намира точно в точката на полюса (мястото в което мисленото продължение на земната ос пресича небесната сфера), при денонощното въртене на земята, полярната звезда описва един малък кръг, който пресича меридиана веднъж над полюса, веднъж под него. Първото пресичане се нарича горна, а второто — долна кулминация. Египтяните са познавали и явлението за преместване на равноденствените точки и са оставили явни доказателства за това.
към текста >>

76. СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло.
Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката. Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността. Лъчистата енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
към текста >>

Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират.
Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки). Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразена в ерг-и (ерг е единица за работа и енергия) и броят на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по големи кванти, отколкото червения.
към текста >>

77. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години.
Между 1545 и 1694 г. е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери.
към текста >>

78. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Устройството на неговите зъби, дължината на червата, свойствата на стомашните сокове и т- н.
Много от тези витамини не могат да се доставят от друго място, освен от плодовете и зеленчуците. Последните изобилстват с възприета направо слънчева енергия, която чрез тях се възприема от организма. Плодовете, които съдържат тлъстини и добиваните от тях растителни масла задоволяват напълно нуждата от тлъстини за човешкия организъм. Също и белтъчни вещества, захар и нишесте има достатъчно в растителната храна, та употребата на месото е съвсем излишна. По данните на сравнителната анатомия и физиология, човек по произход не е месоядно същество. Устройството на неговите зъби, дължината на червата, свойствата на стомашните сокове и т- н. показват, че човек някога е бил вегетарианец, а употребата на месото и навикът за това, са дошли по-късно. Някои учени предполагат, че това е било през време на ледения период, когато растителността е била извънредно ограничена. Окултистите свързват този леден период, а следователно и месоядството, с грехопадението на човечеството, т. е. с отклонението му от правия път на естествения му развой. Вследствие на това отклонение се е появило и отклонението на земната ос, а от там ледения период и всички лоши условия па земята.
към текста >>

79. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата.
Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят. И трябва да разбирате законите, да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни на енергиите.
към текста >>

В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има осакатен ум.
Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение. В органическо отношение, носът служи за дишане и развиване на дихателната система. В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има осакатен ум. Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност.
към текста >>

Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото.
В органическо отношение, носът служи за дишане и развиване на дихателната система. В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има осакатен ум. Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност. Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека. Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре.
към текста >>

80. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те растат и достигат приказна дължина от 8, 12, 14 метра, техните тела са направени от прешлени уголемяващи се повече към задната част на тялото, носейки с хиляди и милиони яйчица.
В повечето случаи последиците от свинското и говеждото месо, също и от рибата се изявяват веднага, защото същевременно с месото се поглъщат и паразити на свинската тения и др. Тия паразитни червен, като ларви или като развити червеи много вредят на човека и според условията краят е смърт на лицето. Те се приемат като ларви или като откъснати коленца, а имено: от свинското месо свинската тения. от говеждото месо говеждата тения и пр. Като стигнат до нашите черва тия коленца, които не са нищо друго освен тения в миниатюрен вид, снемат си главата снабдена с щипци и хоботчета и добре се прилепват към стените на- червата, където се хранят като в обятията на Авраама със сока от червата. Те растат и достигат приказна дължина от 8, 12, 14 метра, техните тела са направени от прешлени уголемяващи се повече към задната част на тялото, носейки с хиляди и милиони яйчица. Така тялото на тенията може да има повече от хиляда прешлена и при тяхното откъсване в задната част на тялото те растат в предната част, понеже в съседство с главата има развиващ се пояс, който заменя пострадалите части. Яйцата на свинската и на говеждата тения, чрез изверженията им, попадат във водата и от там се заразяват рибите и носят зараза на всички, които употребяват тяхното месо. В повечето случаи тия паразити причиняват възпаления на червата проявяващи се в остри стомашни болки и апандисит. Болния страда също от чернодробни кризи и урината е претрупана със злъчни пигменти. Но най-очебиющите болезнени признаци от месоядството са нервните разстройства, понеже са забелязани епилептични и истерични кризи.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане.
Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност.
и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва). Хиромантия Линия на сърцето (продължение от брой 104) Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете. Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм. Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност. По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна. вместо от хълма на Юпитер, то нейния притежател ще обича повече чувствено, отколкото със сърцето си. Привързаността е възможна, но предимно поради чувствени склонности. Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си, любовта му е благородна, възвишена, чиста, а не материална. И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената любов, а нейния връх или край — означава идеална любов.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България.
Д. Б. Книжнина Астрономичен календар за 1935 год. 9 годишнина от Д-р Владимир Кир. Христов. Издаваният от Д-р Вл. К. Христов календар е препоръчан от Министерството на Народното Просвещение с окръжно № 40722 от 7 декември 1932 г. Предлежащият такъв съдържа — освен календара на Българската православие черква, бележник, разни данни за леточисления и празници на други вероизповедания — изгреви и залези на слънцето, дължина на деня, изгреви и залези на луната, за всеки ден: фази на луната, преминаване на слънцето през някой особени точки от еклиптиката, изгреви и залази на видимите с просто око планети, през 10 дни; гражданско смрачаваше; констелация на планетите със слънцето и по между си; видимост на планетите в България през отделните месеци; затъмнения и в частност затъмнението видимо от България. Календарът има джобен формат и обхваща 48 стр. с две диаграми в текста, които особено улесняват намирането на планетите по небето. Разгледаните явления, които се наблюдават ежедневно при небесните светила, слънце, луна и планети, му дават по-общ характер. Той струва 5 лв. вкл. пощ.
към текста >>

84. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина.
(от есперанто) Мозъчните излъчвания Известният всред научните кръгове на целия свят американски учен д-р Джек Крайл тия дни се е изразил описателно за резултатите от своите изследвания, като е заявил, че „във всяка протоплазма сияе слънце“. В потвърждение на своите думи той е направил публични опити в университетската лаборатория на Кливеналд и показал, че мозъчното вещество на животните излъчва, действително светлина. В непрогледната тъмнина на лабораторията тая светлина имала зеленикав оттенък и ставала все по-ярка в зависимост от хода на опита. Когато стъкленицата, съдържаща мозъчното вещество, била разклатена, светенето станало още по-силно. Д-р Крайл заедно със своите асистенти отдавна е произвеждал опити, за да покаже, че жизнената енергия се кондензира от слънчевата енергия, която поглъщаме чрез растителната храна. Ползвайки се от сложни и точни инструменти, построени от самия него, включително галванометър, можеш да изгори една квадрилиона част от ампера, Крайл установил, че излъчването се произвежда от протоплазмата във формата на вълни с различна дължина. Химически катализатори са в състояние да изменят яркостта на светенето. По такъв начин става нагледно демонстриране на влиянието на някои лекарства върху човешкият организъм. Любопитно е да се отбележи, че всички лекарства, които намаляват светенето или го унищожават съвършено, принадлежат към физиологическите отрови. Светенето намалява и при употребата на анестезиращи средства. Същевременно Крайл е показал, че излъчването на инфрачервените лъчи и на ултравиолетовите се намалява или прекратява в зависимост от степента на съзнанието, в която се намира животинския организъм.
към текста >>

85. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя засега има 3 билиона и 600 милиона жители-клетки и тези жители се поместват в едно пространство със следните размери: дължина 19 см.
Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи. Има сега една държава, която е за образец и аз ще ви кажа къде е тази нова държава в света. Това е човешкият мозък. В миниатюр всеки носи тази държава в себе си. Тя засега има 3 билиона и 600 милиона жители-клетки и тези жители се поместват в едно пространство със следните размери: дължина 19 см. средно, широчина 5,5 см. и височина 15 см. И се спогаждат тези жители, и живеят в мир и хармония. Човешкият мозък още не е устроен, не е организиран. Сега се организира.
към текста >>

86. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив.
Тропическите страни дават едни плодове, умерените - други, а северните - трети. Ако вземем човека, тези закони съществуват и у него. Тропическият пояс на човека се намира при ушите. В този тропически пояс в човека се намират най-лошите работи, най-неорганизираните сили. Оттам произтичат всички убийства, войни и нещастия в човешкия живот. Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка.
към текста >>

Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления.
Ако вземем човека, тези закони съществуват и у него. Тропическият пояс на човека се намира при ушите. В този тропически пояс в човека се намират най-лошите работи, най-неорганизираните сили. Оттам произтичат всички убийства, войни и нещастия в човешкия живот. Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие.
към текста >>

Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка.
Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни.
към текста >>

87. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За правилно оформяване на коронката се оставя една средна клонка, която се намалява с една трета от дължината й, а страничните 4—5 клонки се намаляват с 2/3 от дължината им.
За запазване влагата около дръвчето се поставя пласт слама. 7. Дръвчето трябва да се увие с хартия или парцали, за да се запази от излишно изпарение. Същото се постига и с измазване дръвчето със смес от равни части вар и земя, срещу което напоследък някои се противопоставят. Смятаме че ако са наблюдавани лоши последици, то вероятно се дължи на измазването с чиста вар, която е изгорила кората, а не на задушаване. 8. Понеже при изваждането, коренната система е намалена, следва да се намали и короната. За правилно оформяване на коронката се оставя една средна клонка, която се намалява с една трета от дължината й, а страничните 4—5 клонки се намаляват с 2/3 от дължината им. Всякога по слабите клонки се оставят по-дълги и обратно — по силните се скъсяват повече. Отрезът се прави близо до пъпката, която е насочена навън или към празно място в короната. Добре е ако отрезите се замажат с овощарски мехлем или говежда тор. 9. Необходимо е да се вземат всички мерки за запазване на дръвчетата от повреди, като се оградят по единично или изцяло. Който направи горното, ще може да бъде спокоен, че е извършил достойна за похвала човешка дейност.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи.
Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта. Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари.
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н.
(но у глухите не излизат навън от ушите). Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи. Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи. Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни. След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око. Остава само с поточни уреди да изучим същината и особеностите на това наше невидимо тяло, за да можем да превземем още една от безбройните тайни на природата. (Из „Нови Дни“ бр. 378)
към текста >>

90. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Между дължината и широчината на ръката и размерите на мозъка, съществува известно съотношение.
Всички хора днес трябва да се проникнат от идеята за общочовешкото повдигане и добруване; във всички хора да проникнат възвишените и благородни идеи, които като приложат в живота си, ще имат една жива опитна неука. Когато се внесе в живота тази жива наука, тогава ще имаме едно целокупно подобрение на човека. Най първо човек ще си създаде един здрав и хармонично развит организъм. в който да има съотношение между всичките му части. В един правилно развит организъм има точно определени съотношения между всичките му части. Между дължината и широчината на ръката и размерите на мозъка, съществува известно съотношение. Колкото е дължината на ръката (дланта), толкова трябва да бъде дълго и лицето. Когато съществува известен дефект в някой орган или в съчетанието на органите, това показва на известен дефект и в мозъка на човека. Следователно, трябва да започнем от изправянето на мозъка, за да изправим всички дефекти в човека. Най-неорганизиран е малкия мозък, където се намират половите и другите социални чувства. И необходими са големи усилия и упорита системна работа в тази област, за да се организира.
към текста >>

Колкото е дължината на ръката (дланта), толкова трябва да бъде дълго и лицето.
Когато се внесе в живота тази жива наука, тогава ще имаме едно целокупно подобрение на човека. Най първо човек ще си създаде един здрав и хармонично развит организъм. в който да има съотношение между всичките му части. В един правилно развит организъм има точно определени съотношения между всичките му части. Между дължината и широчината на ръката и размерите на мозъка, съществува известно съотношение. Колкото е дължината на ръката (дланта), толкова трябва да бъде дълго и лицето. Когато съществува известен дефект в някой орган или в съчетанието на органите, това показва на известен дефект и в мозъка на човека. Следователно, трябва да започнем от изправянето на мозъка, за да изправим всички дефекти в човека. Най-неорганизиран е малкия мозък, където се намират половите и другите социални чувства. И необходими са големи усилия и упорита системна работа в тази област, за да се организира. Понеже мозъка е склад на мощни динамични енергии, които обуславят проявата на целия ни живот, затова ни е необходима една наука, която да ни покаже начините и методите, как да регулираме и трансформираме тези енергии.
към текста >>

144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите.
И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й. Аз не бих могъл да кажа дали това бяха нейни коси или бяха в косата й. Тя съедини ръцете си високо над главата си и ужасните животни паднаха от ръцете й, като се извиваха. Но аз не бях изплашен. Страхът като че ли завинаги ме бе напуснал.
към текста >>

91. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина.
VI. VII. IX. XV.) Ще приведа тук два цитата от съчинението на Дютана — единият за всемирното притегляне, за което говори Плутарх, а другия — за закона за квадратните разстояния, за които говори Питагор. Плутарх, известен на всички съвременни астрономи, е обърнал внимание на притегляне на планетите, и открил закона за привличане на телата към земята, а така също и закона за взаимното влияние на Слънцето и Луната, проявяващо се в центростремителните сили, уравновесявайки центробежните сили. На друго место, той говори за силата, присъща на земята и планетите, да привличат телата, намиращи се в сферата на техните влияния. А его как Питагор о изразил закона за квадратните разстояния: „Една музикална струна, казва Питагор, издава също такъв звук, какъвто и друга струна, двойно по-голяма, ако силата на нейното опъване, е четири пъти по-голяма“. Въобще, за да може една музикална струна да звучи в унисон с много по кратка струна от същия род, силата на нейното опъване, трябва да бъде увеличена пропорционално квадрата на нейната дължина. Според този закон, за да бъде привличането на една планета равно на привличането на друга, много по-близка до Слънцето, тя трябва да бъде увеличена пропорционално своето разстояние от Слънцето. Ако предположим. че от слънцето до всека планета са опънати струни, то за да дойдат в съзвучие, трябва или де се увеличава или намалява силата на обтягането, в зависимост от силата на привличането на всяка от тях. На древните учени също е бил известен телескопа, вдлъбнатите огледала, увеличителното стъкло, микроскопа, законите за отражението на светлината. движението на махалото и пр.
към текста >>

92. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната.
Така е например с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „инстинкт.“ Други: .специално чувство.“ Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадките. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1934 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията, а в това вре ме последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни.
към текста >>

93. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дължината на мозъка е около 19 — 22 см., а широчината му е 14 — 17 см.
Така са свързани стомаха и главата в своите функции, че състоянието на единият уд е в зависимост от състоянието на другия. Аз няма да се спирам в подробности върху тези неща, но който иска да чете нещо повече по физиологията на човешкия организъм, има обширна литература по този въпрос. Съвременната наука познава много неща върху физиологията на мозъка и стомаха. Мозъкът представя физическата къща, в която човек живее. Външно човек е много претенциозен, не му стигат земи и къщи, а се задоволява да живее в такава малка къща, каквато е неговият мозък. Дължината на мозъка е около 19 — 22 см., а широчината му е 14 — 17 см. и тази негова къща има само два прозореца, от които той е напълно доволен. Значи, външно човек е недоволен, а вътрешно е доволен от къщичката си, щастлив е в нея. И действително, щастието на човека зависи от неговия мозък. В този смисъл, човек може да бъде щастлив само когато има един добре организиран мозък, когато има един отличен ум, отличен стомах и отлични дробове. За да бъде щастлив човек, тези удове трябва да бъдат добре организирани, да бъдат здрави и да функционират правилно.
към текста >>

94. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20 — 30 см.
Той виждал сини лъчи. След това завъртвали поляризатора и при еднакви него ви положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати. Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20 — 30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра. 4. Четвъртият метод е тъй наречената екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замяна на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
към текста >>

Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра. 4.
След това завъртвали поляризатора и при еднакви него ви положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му. После същото направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати. Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20 — 30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра. 4. Четвъртият метод е тъй наречената екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замяна на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство. Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния. И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се не пои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън.
Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше.
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина.
На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер. Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност.
А смесените форми показват на смесени функции — активни и пасивни, (напр. окото, ухото, носа и пр.) Нека вземем, например, носът. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-съществения указател на характера. Ъгъла характеризира амплитудите на живот. Линията „а“ характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията „в“ пътя, който е изминат за да се достигне тоя полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето.
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дължината на лицето т. е.
В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяне на нещата всяко нещо на своето место и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително. Норма не може да се даде по-много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука. В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всеки нещо и най незначителния жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свиване на окото да са цел разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице. В такъв случай числата, които ще се получат в по вече или по малко (колкото и да са малки) са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера. Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна.
към текста >>

дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст.
Само добро съпоставяне на нещата всяко нещо на своето место и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително. Норма не може да се даде по-много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука. В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всеки нещо и най незначителния жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свиване на окото да са цел разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице. В такъв случай числата, които ще се получат в по вече или по малко (колкото и да са малки) са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера. Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна. От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа.
към текста >>

Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице.
Норма не може да се даде по-много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с характерологията като наука. В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всеки нещо и най незначителния жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свиване на окото да са цел разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице. В такъв случай числата, които ще се получат в по вече или по малко (колкото и да са малки) са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера. Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна. От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина по който се проявява един човек. Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно.
към текста >>

Дължината на носа.
Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата., получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането от там с характера на ума и проявата на човешкият характер. Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко е дребно, действа бърже и ако и с широки основи (ноздри) е склонен към избухване. Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може до си по-служим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщаване на казаното. Дължината на носа. „a“ — това е израз на продължителността на действие на силата в случая уравновесена дейност между ума и сърцето с надмощие на ума като ръководно начало. „b“ — височината на носа — това е израз, или резултат на действащите сили — тяхната проява във физическия свят като дела и желания. „c“ —това е широчината на носа — тя е изрез на интензивността но силите, които действат. Широките ноздри са в здравите, сприхави откровени хоро. Често дърдорковци — хора в които преобладават чувствата.
към текста >>

99. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката.
Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени.
към текста >>

Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата.
и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата.
към текста >>

100. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Германският физик д-р Доблер и австрийският инженер Байхл са успели, независимо един от друг и почти едновременно, да фотографират тези лъчи и да определят дължината на вълните им.
Не само гама-лъчите, но също така и други видове лъчи, за които се счита, че идват от земната вътрешност, много приличат на твърдите рентгенови излъчвания, Въпросът със само в това, дали те имат същите фатални последствия. По-долу ние ще докажем, че това наистина е така. Компетентните учени заявяват, че, пропорционално на радиоактивността на почвата, гама лъчите имат по-малка или по-голяма сила, но са еднакво разпределени във всички посоки и неделими. Следователно, тук се отваря широко поле за научни изследвания. Съществуването на тези лъчи е безсъмнено, защото има много убедителни доказателства. Германският физик д-р Доблер и австрийският инженер Байхл са успели, независимо един от друг и почти едновременно, да фотографират тези лъчи и да определят дължината на вълните им. Последната парира от 0,3 до 10 сантиметра, следователно, намира се на границата между инфрачервения цвят и най-късата херцово вълна. Освен това те са могли да изследват тяхното електромагнитно естество. След това инженер С. Фужернехт успя да построи измервателен апарат, който пълно и точно отбелязва тези лъчи с точки и линии на ивица хартия. Този апарат, който, за съжаление, още не се намира за продан, е изпитан от професор Вагнер от Щутгарт, от професора по геология Хенниг, в Тюбингел и от професор Д-р Крафт, рентгенолог в Щутгарт, които констатираха, че той заслужава доверие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60316586494446