Търсене в текстове за 'Дълбоко'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство?
И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината.
към текста >>

Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка.
към текста >>

Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой.
към текста >>

И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

2. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
към текста >>

3. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй седи Той, и дълбоко мисли.
След него остават безброй светове. Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден. Той е до мен – мълчалив с далеко впит поглед. Аз не го виждам. Но той е до мен. Тъй седи Той, и дълбоко мисли. И зная аз неговата мисъл. Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход. Радостен и горд, аз гледам нови светове, а Той е до мен, величествен, безмълвен. Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало. В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път.
към текста >>

4. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.
В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва. Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход. Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата.
към текста >>

5. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко.
Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват. Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически.
към текста >>

6. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма.
към текста >>

Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.
Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло. Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
към текста >>

7. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота.
Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око. Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш.
към текста >>

8. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина.
А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието.
към текста >>

9. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога.
В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

10. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни.
Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство.
към текста >>

Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение.
Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По. От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството. Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото".
към текста >>

Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи.
Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ. И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството. Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти. Всред безбройните светила, то е съзряло своето слънце. И сега то бърза да стигне своят идеал. Постигането на тоя идеал ще внесе новото в живота.
към текста >>

11. СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!...
И той ми отговори: „Ти трябва да се радваш много повече на всяка дребна мъдрост, която твоят дух ти дава, нежели на товар „изучено" знание! Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята! Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа! Не от книги ще добиеш онова, което се нарича мъдрост и не от други трябва да заемаш мощ!... Вътре в тебе живее твоят Учител, изобилстващ с плодове на жив опит, и всяка мъдрост, писана на книга, е само песъчинка при онова, що душата ти крие вътре в "себе си."
към текста >>

12. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял. За тази любов, разумната Божия Любов, в която „всичко живее, движи се и съществува", – а не човешката – ни вестù Дънов в новото учение. И не само я вестù, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основния тон в нашата душа – любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата (стълбицата) на обертоновете, които произлизат от основния тон се таят всички закони на музиката така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот.
към текста >>

13. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата.
И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания. Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>

14. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света.
И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие?
към текста >>

15. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във всичко, което става на света, има нещо дълбоко и вътрешно.
Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне. Но той се взира в него и вижда в лицето му своя вчерашен противник. От това как ще постъпи той в този миг ще стане явно свободно същество ли е, което действува по силата на великия вътрешен закон или роб на човешките ограничения. Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата. Той ще помогне на този човек като на една душа, ще ù помогне „сега", свободен от своето и нейно „вчера" и „утре". Във всичко, което става на света, има нещо дълбоко и вътрешно. И човек трябва да бди над това вътрешно и да се не спъва от преходните форми. А мнозина затварят вратите си за една душа само заради онази външна дреха, в която тя временно се облича. Мнозина се отдалечиха запр. от Толстой, след като той отрече своето минало и престанаха да го следват по пътя му, защото им се стори чужд. Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа.
към текста >>

16. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование. Характерно е да се отбележи, че мургавите хора. ориенталците и негрите и изобщо по-малко културните хора обичат интензивно червения цвят. Той ги силно възбужда и това им доставя удоволствие. Според д-р Babitt, розовият цвят възбужда нежни чувства на една възвишена любов и един безкористен стремеж. Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност.
към текста >>

17. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях.
Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н. Какво значи покаяние? Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях. А какво значи очищение? Това е самият поправителен процес – лекуването. Всичко това е обаче само външната страна на въпроса. Когато дойдем до самия метод, той става така да се каже езотеричното в различните религии или окултни общества. Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат.
към текста >>

И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес.
Това е било задача и на всички Учители на човечеството. И самия Христос го е потърсил и той го е намерил. Ако проследим методите, които са се практикували в различните религии и окултни общества ще видим едно голямо разнообразие. Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи. И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес. Сега той не би дал същия резултат, както тогава, когато е бил създаден. В случая говоря за формата, а не за принципа. И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни народи. Например, един метод, приложен към един индиец, не може да даде същия резултат, ако се приложи към един европеец. И обратното е също вярно.
към текста >>

18. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока.
Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици. Как, прочее, можем да направим едно общо разграничение между вътрешния ни и външен живот. Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия.
към текста >>

19. АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. До днес има много древни науки погребани – астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи". Наистина по времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи – тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха следващите учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи".
към текста >>

20. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна.
Те си поставят за цел да събудят само настроение, да извикат емоционален живот и нищо друго. Други – искат да говорят на душата само чрез символи, като не държат сметка за никакви форми и образи, и не целят никакви емоционални ефекти. Аз не оспорвам, че красотата може да се преведе само с езика на образите или само с езика на психичното или само с езика на символите – напротив, аз поддържам, че това е възможно, само че то е едно извънредно трудно изкуство. Това ще рече да можеш, като Паганини, да изсвириш един концерт на цигулка само с една струна. Трябва да бъдеш голям виртуоз. Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство.
към текста >>

Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар. Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са влагали законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния. Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят.
към текста >>

21. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз.
За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане.
към текста >>

22. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека.
Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
към текста >>

Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса.
към текста >>

23. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ.
Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории.
към текста >>

Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно.
Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
към текста >>

Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша.
Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа. Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни.
към текста >>

24. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край.
Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития.
към текста >>

– Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа.
Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу. – Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва.
към текста >>

25. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото.
От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове. Всичко се появява, всичко изчезва, всичко тече. Из тайната на вечността извират тия суетни образи. Суетни в миналото и бъдещето, но малки, желани и неуловими точки в настоящия момент. Дали тия малки точици на нашето настояще не носят тайната на вечността? Тайна, суета... Тайната далеч, дълбоко в центъра на всичко незнайно, навред в мрака на незримото. Суета – изявена тайна, меняща ръст и облик в времето и пространството. Тайна и суета – две велики състояния в течението на живота. Тайната, която вечно поглъща поражданата от нас суета, суета, в която се превръща много от онова, което някога е било тайна за нас. Тъй те минават една в друга и пак изново нейде вземат своя облик. Невидимо и привидно – тъмнина и светлина, минаващи една в друга, преливащи се една друга.
към текста >>

26. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея.
към текста >>

Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено.
От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н.
към текста >>

За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
И когато става дума за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни. Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия. За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота. Тия закони изяснява окултната наука и в услуга на нея е било и ще бъде „Житно зърно".
към текста >>

27. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг.
От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H.
към текста >>

28. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм?
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит. Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това .
към текста >>

29. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките.
Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
към текста >>

30. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство.
но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.
към текста >>

31. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта.
Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли. Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир. Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната любима звезда. И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет.
към текста >>

32. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките.
към текста >>

Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна.
Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор?
към текста >>

33. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр.
Бележим я с M.C. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така както слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие – по-бавно менящо се – което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр. когато слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т.н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй As. и M.C. ни дават ориентировката на зодиака.
към текста >>

34. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство.
Така че в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия. Обаче, който следи окултната литература, знае, че окултизмът отдавна е знаел и твърдял това. Трети пример: окултистите във всички векове са твърдели, че човешкото естество е сложно; те говорят за дълбоките сили в човека. Те са изучени в подробности от окултизма. Райхенбах със своите опити изследва тези въпроси и потвърждава окултните истини.[ ] Изследванията в областта на хипнотизма противоречат на старите схващания за човешкото естество. Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
към текста >>

От техните лекции се вижда, каква светлина се хвърля върху научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище.
Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки. От техните лекции се вижда, каква светлина се хвърля върху научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често тези групи уреждат окултно-просветителни университетски курсове, в които се четат лекции по разните клонове на науката, изкуството и живота от окултно гледище.
към текста >>

35. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
към текста >>

Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа.
Абар нищо не отговори. Той го погледна само с поглед, в който се четеше безмерната глъбина на неговата душа. Тогава вече отново заваляше залез и в благите очи на мъдреца имаше някаква велика тишина, каквато никога странникът не бе прозирал през ничии очи. Той за първи път разбра, че душата проглежда през окото на човека. Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка.
към текста >>

36. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
към текста >>

Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви.
към текста >>

И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността.
към текста >>

Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто. Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли пориви. Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни.
към текста >>

Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е.
– Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха. Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата. Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод.
към текста >>

37. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

БОЕВ УВОДНИ ДУМИ (Продължение от книга І) Има основан в Щутгарт „Научно-изследователски институт", в който специалисти, които владеят от една страна знанието на днешната наука, а от друга страна окултното познание, правят в лабораториите на института изследвания за по-дълбоко изучаване на природните закони.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ УВОДНИ ДУМИ (Продължение от книга І) Има основан в Щутгарт „Научно-изследователски институт", в който специалисти, които владеят от една страна знанието на днешната наука, а от друга страна окултното познание, правят в лабораториите на института изследвания за по-дълбоко изучаване на природните закони. Този институт е вече почнал да издава ред трудове, които са плод от научната работа в лабораториите му. Такъв е напр. трудът на д-р Л. Колиско: „Функцията на далака и проблема за плоските телца в кръвта"; друг труд пак от същата авторка: „Физиологическо и физическо изследване за действието на малките дози" (издадени от биологичния отдел на института). После от д-р Р. Е.
към текста >>

Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот.
Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания.
към текста >>

Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище.
Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии. Мнозина даже още не знаят за жизнената сила (праната), чието присъствие може да се констатира от всеки, стига да повтори опитите на Райхенбах; а пък в храната има още по-висши енергии, отколкото жизнената сила. А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят. Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище. Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки. Когато храната се сдъвква внимателно, праната, която я прониква, се усвоява по-добре от нервите, разпространени по вътрешната устна повърхнина[3]. Въпросът за храненето има и друга по-дълбока, духовна страна.
към текста >>

Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането.
Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек. Тя знае само външната страна на спането. Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното тяло, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане. Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси.
към текста >>

Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси.
Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек. Тя знае само външната страна на спането. Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното тяло, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане. Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята.
към текста >>

И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание.
Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото.
към текста >>

Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа.
Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения.
към текста >>

38. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност?
На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност? „Сляпа и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма. Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици.
към текста >>

39. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там!
Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя. Там се раждат ония, които влизат във войнството на Белите. Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си.
към текста >>

40. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна.
В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите. Дори и затворите требва да бъдат украсени и изящни – казва той. В много страни Рьорих има почитатели, в Америка е основан музей на негово име. Тагор пише на Рьорих: „Вашето изкуство дълбоко ме затрогна. То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан.
към текста >>

41. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
към текста >>

Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония.
И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем. За нас светът е организиран и всеки трябва да намери своето място и предназначение. Ако всеки възстанови вътре в себе си първоначалната хармония, той по необходимост ще намери и своя най-естествен път и вън в живота. Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството. Ние уважаваме всички, които работят безкористно, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота.
към текста >>

И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме.
Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания.
към текста >>

42. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини.
към текста >>

Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание.
„Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата.
към текста >>

Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие.
Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата. Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано.
към текста >>

43. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата.
Окултизмът е подготовка за тази нова култура. Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр.
към текста >>

Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми.
Днес окултното движение се проявява в целия свят. Хиляди работници в целия свят работят за великото, което иде! Такъв един работник в Германия и изобщо в Западна Европа е Д-р Рудолф Щайнер, който замина отвъд на 30 март, т.г. Нека кажем няколко думи за дейността му във връзка с днешната епоха. Той боравеше във всички почти области на живота; както с науката и философията, така и с практическите въпроси на самия живот от едно по-висше гледище – гледището на по-дълбокото познание на нещата. Днешните науки са безсилни, казва той, да обяснят проблемите в своите области без едно по-дълбоко познание на битието: с изучаването само на материалните факти не може да се хвърли светлина върху научните проблеми. Той е държал ред курсове по астрономия, медицина, педагогика, естествознание, философия и пр. от окултно гледище. От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр.
към текста >>

То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр.
От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение! То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното, човека и пр. Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система.
към текста >>

Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр.
Напразни усилия! Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния човек! Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало. Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3].
към текста >>

Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3].
Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало. Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5. [2]Виж „Всемирна Летопис". Год III.
към текста >>

44. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми.
И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина.
към текста >>

ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта.
– Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят. Истина, Истина, ви казвам – Ще паднат прогнилите, за да узреят здравите. ІІ Пак подобно е царството небесно на маяк всред развълнувано море, що чертае около себе светъл кръг дълбоко в хоризонта. Който поглед и платна се обърнат към него, ще бъдат спасени, а пък който го не види или си крие погледа от него, ще изчезне беззаветно в тъмнината на развилнялата се буря. Истина, Истина, ви казвам, че който гръб даде на маяка, ще изгуби в тъмнината собствената си сянка; а който с надежда загребе с веслата си към него, ще има винаги неговата светлина. Това ви казвам, защото маякът свети, но едни в гърба осветява и си мислят, че е тъмно, а други гледат неговите светли лъчи и гребат към него за спасение. Гребете, дерзайте вий, настрадали се плувци, защото близо е вече спасителния бряг.
към текста >>

45. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
към текста >>

46. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Върху всички въпроси на живота окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание.
Целта ми беше да дам само няколко примера за илюстрация, как може да се нареди животът в хармония със законите на живата природа. Споменах само за някои области на живота. Обаче няма област, за която да не се отнася същият принцип. Напр. не казах нищо за семейството, а би могло да се каже много нещо и за него. Но не само за него. Върху всички въпроси на живота окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Чрез изучаването на no-дълбоките закони, които лежат в основите на битието, ще се разберат задачите на живота и той съзнателно ще бъде поставен на разумни основи. Ще се изработят и правилни отношения към животните, растенията и целия космос. Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота.
към текста >>

47. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми.
Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma.
към текста >>

За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата.
Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото. То е архитектът на физичното, както се изразява Д-р Щайнер. Че наистина организмът притежава такова тяло на строителни сили се вижда от следния пример: при отстраняване на далака на питомния заек са забелязали, че се появяват по цялата дължина на храносмилателния канал тъмночервени пъпки, които поемат върху себе си функцията на далака.[2] Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на Amblystoma. Той е присадил левия крак от дясната страна и тогава левият крак се е видоизменил и станал подобен на десния (независимо от употреблението, без употребление). Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергията е по-горният принцип, който създава и оформява органите.
към текста >>

При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея.
Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието. Окултизмът не отрича естествознанието, но гради по-нататък. Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите. При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език. [1]Виж: „Der heutige Stand der Darwinschen Fragen" от R. France. [2]Виж книгата: „Milzfunktion und Plâttchenfrage" от L. Kollsko. [3]Виж: „Изследванията на Райхенбах" в списание „Всемирна летопис”, год.
към текста >>

48. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там.
дава г-н Stammreich, в което подробно описва апаратурата и начина на работата, дава и количествени данни от анализите. Такива са били направени предварително не само на живака, но и на части от кварцовата тръба, желязото и въглена, които влизали в направата на тяхната лампа. В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина. За практичните последици от този опит, естествено не може и дума да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг. изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл.
към текста >>

Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот.
На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си. В моменти като сегашния проличава, доколко съзнателни и сериозни са били ратниците на едно идейно и културно движение. Днешният момент, който отвлича вниманието на цял народ към актуалните злини, е момент на изпитание за културно-просветните деятели. Такъв момент може да разслаби една организация и да унищожи всички придобивки, издигнати в продължение на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени. Но и сега, и тогава, Есперанто ще живее и цъфти, той не ще бъде забравен. Бъдете достойни за него.
към текста >>

49. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му.
А тия номади са били едничките, които са познавали потайния строеж на пирамидата. Наследници на допотопни предания, те са знаели, че Пирамидата заедно със сфинкса е една от тия каменни книги, където патриарсите бяха вложили всички ключове на своето знание. Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
към текста >>

50. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

"Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане.
Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група.
към текста >>

Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния.
към текста >>

51. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество.
Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно. Скоро ще се разбере, че има само промени на формата и по отношение душата, че смърт няма.
към текста >>

52. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко.
„Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно. -------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир.
към текста >>

Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край.
И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре.
към текста >>

53. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване.
Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса.
към текста >>

Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище.
Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1]. А какво е становището на окултизма спрямо еволюционната теория? Именно еволюционния принцип окултизмът туря в основата на своето гледане на света! Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма.
към текста >>

По-рано нека разгледаме в какво състояние се намира този въпрос в официалната наука и след това ще видим, каква светлина може да се хвърли върху него чрез по-дълбоко изследване на действителността.
Значи, окултизмът е опитно изследване действителността. Па и самите велики въпроси, които са вълнували философията от толкоз века, ще се разрешат чрез опитно изследване на действителността и то на окултни основи. След тези предварителни думи, нека разгледаме някои въпроси от съвременното естествознание. Нека вземем въпроса за факторите на еволюцията. Той е свързан със много други биологични въпроси. По-рано нека разгледаме в какво състояние се намира този въпрос в официалната наука и след това ще видим, каква светлина може да се хвърли върху него чрез по-дълбоко изследване на действителността. [1]Виж „Етерните сили в космоса, земята и човека" от Д-р Гюнтер Ваксмит.
към текста >>

54. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните.
Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване. Но интересно е туй: когато го поставим в аквариум с пясъчно дъно (може в какъв да е съд), то всички тези движения продължават в същите часове: когато в морето има приливи и отливи, червеят в аквариума слиза в дълбочините на пясъка или се качва. И това продължава много дни след изолирането му в аквариума. Шест часа червеят е върху пясъка.
към текста >>

55. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството.
Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот.
към текста >>

56. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън.
Ужасните сцени на безчовечност и неправда, които са станали там фамилиарни, са резултат на една систематично експлоатирана с насилие психика. А никоя жестокост не е по-ужасна, ни по-свирепа, от тази на подлеца. Народът, които е посветил цялата си душа на страстта за забогатяване и се е отдал на опиянението от властта, този народ постепенно е преследван от сянката на ужаса и позорното; в последствие този народ ще бъде толкова по-необуздан, колкото по-малко се бои от катастрофални приключения. Той става морално неспособен да цени свободата на другите и в своето увлечение да се домогне до величието на силният не само че затваря очи пред неправдите на своите собствени съучастници в политичната игра, но и самия той взема участие в тях. Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
към текста >>

57. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни.
Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **). Лемурийцитe II Потъването на един материк означавало раждането на друг. Изчезването на една раса означавало зачеване на нова раса.
към текста >>

58. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отдайте тиха хвала дълбоко в душата си към тия що умират рано, както лотосът в късната вечер на есента.
В тоя миг не е ли скрита вечността? Не се ли недрят в него трепети, цената на които надвишава цената на всичките, препълнени с празна суета земни часове? В коя ли река не цъфтят лотоси! Но рядко са тия, които разтварят снежнобелите си листи в късната смразена есен и умират след малко, преди да умре една чужда радост. Велика, свещена тайна! Отдайте тиха хвала дълбоко в душата си към тия що умират рано, както лотосът в късната вечер на есента. Те не са от тоя свет. Те са деца, родени под знака на жертвата. Коя уста ще дръзне да каже, че безумец е тоя, що гине напразно за чуждите сълзи. Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те?
към текста >>

Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми.
Те отиваха надолу по своя вечен път – към морето и шепнеха към слънцето неспирната си песен за ония, които знаят да умират, преди да yмре една чужда радост. II ИЗБРАНАТА ЗВЕЗДА Всеки има една избрана, царствена душа, която чака векове да се завърне странникът. Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна?
към текста >>

59. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота.
Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството.
към текста >>

60. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма.
Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена.
към текста >>

61. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото.
Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят.
към текста >>

62. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко.
Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки? " И всяко дихание спря дъха си, дано чуят отзвук на своите молитви жежки! – И чу се Глас тих, едва доловим, кой идваше от дълбоко, де житните зрънца погребаха жестоко. И казваше им: „Изпитвайте Писанията! Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото.
към текста >>

То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба".
Изпитвайте свещената книга на Любовта, за да знаете, че там имате живот. По долините и върховете на тази книга, по всяко нейно клонче и листо има прекрасни неща написани: „Безценен дар е Любовта, Красиво чувство - Обичта, И благо дело - Милостта, Обилен извор – Мъдростта.” „Изпитвайте Писанията! - тихо шепнеше познатий Глас. Външното не е същественото. То е старата, скъсаната дреха, от която трябва да се съблечете. То е затворът на вашата душа, от който требва да се самоотречете." „Големи са нашите страдания, тежка е нашата участ, заровени тъй дълбоко, в дъното на тази изба". ,,Изпитвайте Писанията! Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите! Изпитвайте, какво са казали и писали те, какъв е бил техният живот. Страданията определят развитието. От тях зависи степента на подигането.” .............................................................. Гласът замлъкна... Обилен, плодороден дъжд се изля.
към текста >>

„В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите!
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота.
към текста >>

63. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката.
Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз.
към текста >>

64. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора.
Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.
към текста >>

65. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта.
След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то.
към текста >>

66. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От вси страни се предлага съдействие, Многобройни делегати от чужбина съобщават за своето участие Много въпроси ще бъдат подложени на дълбоко проучване и ще бъдат изнесени от ново гледище.
Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи последователи са подлагани на големи преследвания и мъчения. Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС. (Париж 12 до 18 юни 1926 г.) Организирането на 4-ия международен психичен конгрес продължава усилено. От вси страни се предлага съдействие, Многобройни делегати от чужбина съобщават за своето участие Много въпроси ще бъдат подложени на дълбоко проучване и ще бъдат изнесени от ново гледище. Върху всеки от тия въпроси ще бъдат издадени предварително съобщения преди да се открие конгресът. Комитетът по организирането е вече вписал в програмата известни теми и е натоварил известни лица да издадат рапортите. Те са: Д-р Жан Мартини: Психоанализата и доктрината на Фройд. Анри Дюрвил: Психична култура и вегетарианство. Г-жа Клаво: Анормалните, тяхното физическо, психично и умствено превъзпитаване.
към текста >>

67. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи.
Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея.
към текста >>

68. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко.
И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние. И ето, до Огъня застана един ангел. Той се приведе, взе нещо и го хвърли в Огъня.
към текста >>

Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава.
И докато те пееха, нещо чудно ставаше: светлината, в която той стоеше цяла оживя, затрептяха светли духове и всички заедно запяха: „Ний ще ходим в тоя път На Светлината, В която царува Божията Любов.” Когато Земру отвори пак очи, видя се приседнал на един камък и до него седеше мъдрецът – спокоен и тих. Звездите грееха над тях, а в планината царуваше свещена тишина. Тогава мъдрецът отвори уста и рече: – Заслепен от греха, ти бе помислил. че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи.
към текста >>

Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
Омраза ли е, завист ли, съмнение ли, всичко това се събира от ангелите и един ден, като дойде любовта, ще бъде хвърлено в нея. И от единия край до другия ще потекат най-хубави питиета, ще се явят най-сладки плодове и ще се питат хората: отде дойдоха всички тия блага? От греховете и страданията на хората дойдоха. Па и те самите, потопени в живия Огън на Любовта, ще горят в него, без да изгарят и ще просветнат за Нов Живот”. Земру слушаше унесен думите на мъдреца за Живия Огън и му се струваше, че слуша приказка, както преди онова, което видя му се стори сън. Ала нещо дълбоко в душата му казваше, че онова, което сега е приказка някога ще бъде; и туй, което днес е сън, утре ще стане яве. Г.
към текста >>

69. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите.
Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е. в половите клетки. Измененията в соматичните клетки (неполови) нямат според Вайсман значение, понеже няма унаследяване според него на придобитите признаци[1]. И тогава, тези индивиди, у които случайните изменения в зародишната плазма са благоприятни за съхранението на вида, оцеляват при естествения подбор, и така от поколение на поколение се засилват. По този начин, по чисто механичен път се получава в организма онази чудна целесъобразност, която прави тъй дълбоко впечатление още при първите стъпки в изучаването света на организмите. И тъй, всички механисти почти, към който и лагер да принадлежат, за да обяснят целесъобразността, прибягват в края на краищата към подбора. Понеже те обясняват целесъобразността, приспособлението на организмите като плод от действието на подбора, затова приспособлението според тях е непряко. Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава. Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор.
към текста >>

Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma.
Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна.
към текста >>

70. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък.
Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи. Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод.
към текста >>

71. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите.
Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
към текста >>

Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата! Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч!
към текста >>

72. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих!
Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш.
към текста >>

Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит.
Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект.
към текста >>

73. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления.
Но идеята за колибата не се съдържа нито в дъжда, нито в материала, от който тя е направена. Тая идея е плод на вътрешния, психичния фактор. Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало.
към текста >>

Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище.
И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр. приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и животинското царства. Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома).
към текста >>

Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори.
Целта му е да покаже как всички нови фактори в биологията не само, че не противоречат на неоламаркистичната идея, но напротив, все по-ясно и по-ясно я потвърждават. За да се разработи неоламаркистичната идея, Франсе основа „Списание за изграждане на еволюционната теория" Виден неоламаркист е и Адолф Вагнер, известен със съчинението си „История на ламаркизма" (1908 год.). Във връзка с историята той привежда многобройни факти, които говорят за приемане разумното начало в организма. Той разглежда и всички възможни възражения, които могат да се направят на едно психично разбиране на еволюционния процес и се стреми да им отговори чрез фактически материал. В палеонтологията ламарковият принцип е въведен от американския палеонтолог Коп. Той, въз основа на палеонтологични данни дохожда до по-дълбоко разбиране на еволюционните фактори. В това ново направление в биологията работят още Бородин, Хаман, италианските физиолози Делпино Виньоли Лучиани и др. И всички те са привърженици на вътрешния фактор не въз основа на философски спекулации, но въз основа на фактите на съвременното естествознание. Доста се приближава до това направление и Ханс Дриш[3]. Принципите, които Ламарк приемаше за по-висшите животни, неоламаркизмът разширява за цялото органическо царство. Днес под названието неоламаркизъм са събрани множество направления, някои от които доста се различават едно от друго.
към текста >>

74. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове.
Тогаз всяко индуктивно действие зад желатиновия пласт спира, т.е. лъчите се изгубват. От това Гурвич заключил, че митогенетичните лъчи са с къси вълни и стоят зад моравите лъчи. ГУРВИЧ И ОКУЛТИЗМЪТ На окултизма са отдавна известни лъчите, за които говори Гурвич. Окултизмът във всички времена е знаял не само тези лъчи, но и по-дълбоки сили в природата и то не чрез умуване, а по чисто опитен начин. По-долу ще дам само няколко факта, от които да се види, че върху тези лъчи на Гурвич разполагаме с обширни опитни изследвания както от най-дълбоко време, така и през последните векове. ПАПИРУС БЕНТРОШ В египетския папирус Бентрош е записан един случай на излекуване с животен магнетизъм. Разказът гласи горе-долу така: Дъщерята на Бухтанския княз се оженила за фараона. Другата му дъщеря заболяла. Тогаз той прави пътешествие, отива в столицата и моли царя да прати лекар за излекуването ù. Царят се отнесъл до Хонсу-нофер-хотеп.
към текста >>

75. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как?
Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото.
към текста >>

76. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо.
Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др.
към текста >>

Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка.
Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес?
към текста >>

А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа.
Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
към текста >>

Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата.
Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни. На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода?
към текста >>

77. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня. По едно време някои запяха. То беше дружна песен, излизаща от бодри вдъхновени гласове. Сладките звуци на мелодията ту тихо плавно се изливаха като запалена смирна, ту буйно запламтяваха и като огнени пламъци се издигаха на възбог: „Един си ти мой Мусала, свещено място Божий връх”! Нощта, като че тихичко си преповтаряше думите на тая свещена песен и ги изпращаше по върхове и долини, езера и реки. Неволно душата със свят възторг дълбоко благодари на Оногова, който така мъдро всичко е създал като е дал и разум на своите чада, за да се радват на неговите непостижими по красота творения. X.
към текста >>

78. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение.
" „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много.
към текста >>

79. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив.
Безкнижен, ала е свирел добре. Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност.
към текста >>

В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен.
Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност.
към текста >>

80. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Дълбоко е небето, красиво е окото!
Искаш ли да схванеш човека, обича ли Бога, погледни го в очите! Казано е; мисълта е създала ума; чувствата са създали сърцето. Тогава и животът на душата е създал очите. Пръв обект и първо вдъхновение на поета е било човешкото око. Две тайни таи живота: небето с лъчезарните звезди и човека с живите очи. Дълбоко е небето, красиво е окото! Красотата на човешкото око е отразена, то изразява само красотата и живота на сърцето. Слънцето е око на природата, а Сърцето - око за човека. Каквото окото не види, сърцето го вижда. Сърцето е красивият орган на човека и него иска Христос: „Сине мой, дай ми сърцето си". Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя.
към текста >>

81. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор.
Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се. С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти. Морето ще начене да говори.
към текста >>

82. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта.
Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода.
към текста >>

83. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата.
Физиологията ни дава следните числа за денонощния внос на трите типа органична храна: белтъчини - 50 гр., масти - 50 гр., въглехидрати - 400-500 гр. Тия числа са максимални и са дори твърде големи, Към тях се прибавя и онзи баласт от несмилаеми вещества, който ги придружава в естествените продукти и който е нужен за пречистването на храносмилателните органи. Така се получава един обем храна, който при разумна комбинация на продуктите, не надминава размерите на стомаха. Претъпкването на последния с нищо не се оправдава, освен с извратен апетит или с глупав навик. Интересно е, че това, що днес ни казва младата наука за храненето по тия въпроси, е било ръководно начало в ученията на всички религиозни учители на човечеството. Защото няма по-добра наука от тая на здравия разум, който интуитивно прониква в дълбокото естество на нещата. Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него.
към текста >>

84. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата.
Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени.
към текста >>

85. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание.
Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите. Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие. Негова светост така често загубваше съзнание, че те престанаха да му четат рапортите. Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото тяло.
към текста >>

86. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
към текста >>

87. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата.
И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления.
към текста >>

А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл.
Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна. Изучаването на съответствието между материалното и духовното, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука. За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата. А изучаването по смисъл значи да изучим степента на съзнанието, разумното, което е свързано с дадените явления. Какво ще каже напр.
към текста >>

И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах.
Че наистина организмът не се изчерпва само с това, което виждаме пред нас: ядка, протоплазма, тъкани и пр., но притежава и нещо повече, се вижда между другото и от следните опити: Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма.
към текста >>

Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите.
Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях.
към текста >>

Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма.
Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси.
към текста >>

Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание.
Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт.
към текста >>

Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот.
такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите. По въпроса има обширна окултна литература. Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност. Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3]. А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение.
към текста >>

окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма.
Този начин на разглеждане отваря широки хоризонти за всички науки. Той насочва изследването в нови плодотворни пътища. Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна!
към текста >>

Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му.
Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби!
към текста >>

Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen". В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5.
към текста >>

88. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш".
Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът?
към текста >>

89. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Красиво е небето, дълбоко е окото.
Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете.
към текста >>

Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си.
Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо.
към текста >>

90. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл.
Окултистите във всички времена са знаели и са практикували това тройно изучаване на нещата. Ако проследим окултните науки в Египет, Индия, ако разгледаме еврейската Кабала и пр., ще видим това тройно разглеждане на нещата. И така, науката за природата се дели на три големи тома. Който се ограничава само с формата, чете само първия том от тази велика книга. Той дига само крайчеца на завесата, която скрива пред нас природните сили и закони. Чрез изучаване на строителните енергии, които се крият зад формите и ги градят, ние вече четем втория том на тази велика книга, но за по-дълбоко разбиране на природата е нужно изучаването ù и по смисъл. С един пример ще поясня това. Нека вземем едно растение. Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим клетките, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр. Всичко това е изучаване по форма. Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят.
към текста >>

Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище.
Можем да го изучим тъй, както днешната официална ботаника го изучава; ще изучим клетките, устройството на протоплазмата, ядката, клетъчната ципа, после тъканите, органите, химичния състав, физиологичните процеси: хранене, растеж, дишане, раздразняемост, движение, размножение и пр. Всичко това е изучаване по форма. Но нужно е да се изучат тези строителни енергии, които стоят зад тези тъкани и органи и ги градят. С това ще се разширят хоризонтите на ботаниката. Какви безкрайни перспективи ще се отворят за нея тогаз! Всички факти, които ботаниката е натрупала досега, ще се изучат още веднъж, но сега вече от това по дълбоко гледище. И каква светлина ще се хвърли върху тях! Тези строителни енергии образуват едно невидимо тяло в и около растението. За сензитивите, като тези на Райхенбах, това невидимо тяло се явява като светещ ореол около растението. Но в растението има и нещо повече, Растението има и известна степен на съзнание. В растението действуват разумни, съзнателни сили.
към текста >>

Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота.
Така би било, ако тя изучава смисъла на нещата, т.е. духовната им страна, откъснато, без връзка с физическите явления. А тъкмо напротив, тя изучава съответствието между форма, съдържание и смисъл. Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота. Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура. Това е само един етап от развитието на човешкото съзнание.
към текста >>

Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата.
Окултизмът се стреми да намери, зад кои външни явления кои етерни и по-висши сили стоят, и след това да намери, кои духовни сили стоят зад последните. С изучаването на това съответствие човек вече не е откъснат от физическия свят, не е отчужден от него, а напротив, тепърва става годен да го разбира. Трябва да се изучават опитно явленията в природата от това тройно гледище: цветята, тревите, дърветата, животните, човека, минералите, скалите, планините, изворите, звездите и пр.. И това по-дълбоко знание довежда до едно дълбоко разбиране на живота и е приложимо във всички области на живота. Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура. Това е само един етап от развитието на човешкото съзнание. Но сега има всички признаци, че отиваме към едно по-дълбоко изучаване на природата. По кой начин се изучава природата през тая или оная епоха, това не е случайно, но е в зависимост от фазите, през които минава човешкото съзнание. А за да разберем тези фази, трябва да знаем законите, по които се развива съзнанието.
към текста >>

Но сега има всички признаци, че отиваме към едно по-дълбоко изучаване на природата.
Само когато се изучат всички процеси в природата от това тройно гледище, ще знаем методите на разумния живот: правилните методи за хранене, спане, дишане, за използуване енергиите на природата, методи за умствения, сърдечния и волевия живот и т.н. Само знание, добито чрез това тройно гледище, дава условия за едно съзнат.едно отношение към природата. Това по-дълбоко знание ражда съвсем ново отношение към природата. ИЗУЧАВАНЕ ПРИРОДАТА ПО ФОРМА Изучаването на природата само по форма има връзка с една материалистична култура. Това е само един етап от развитието на човешкото съзнание. Но сега има всички признаци, че отиваме към едно по-дълбоко изучаване на природата. По кой начин се изучава природата през тая или оная епоха, това не е случайно, но е в зависимост от фазите, през които минава човешкото съзнание. А за да разберем тези фази, трябва да знаем законите, по които се развива съзнанието. За изучаване на природата по форма нима какво да говорим, защото това е предимно съдържанието на официалната наука. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ХИМИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ Чрез багетизма (опити с лескова вилка и други видове вилки), чрез сензитивите на Райхенбах и пр. е доказано, че химичните елементи имат около себе си силови полета.
към текста >>

91. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих.
Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи. - В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?... В планината, там живее Бог! Станах, отворих вратата и не я затворих вече. Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех... В Планината, там живее Бог!...
към текста >>

92. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас.
Малко след това, когато първите слънчеви лъчи бяха емулсирали пространството, чу се висока прозявка, многократно изкашлюване, някакво щракане, адско скърцане и двете крила на портата широко се отвориха. Очерта се едрата, почерняла от слънцето, фигура на вратаря. Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти.
към текста >>

93. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение.
И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите! Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба. Ние сечем, но и тя сече. В това отношение, когато разумността дойде в света, ние трябва да бъдем крайно внимателни към всичко, което ни заобикаля. Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай.
към текста >>

94. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване.
прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности.
към текста >>

Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие.
Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата.
към текста >>

95. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот.
,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот. Тогаз съзнанието се разширява и почва да работи в едно по-високо поле.
към текста >>

И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество.
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен.
към текста >>

96. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Активното състояние Външната активност, която проявяват хората днес, не е още истинската активност, защото много от душевните сили остават при нея непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде само нещо механично. При нея всички сили на душата трябва да бъдат активни. Има нещо в човека по-горно от личността - това е душата, възвишеното в човека. Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува? Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем.
към текста >>

Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат.
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува? Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем. Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа.
към текста >>

Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище?
Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен.
към текста >>

97. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дълбоко мълчание беше отговорът.
Съмнението проникна в него, без да се гледа на неговото съвършенство, до вратата на Рая. „Но тогава кой е прав"?... Разгневен, Вайдхава се хвърли към светещата ограда, като викаше като луд. „Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък.
към текста >>

98. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При по-дълбоко изучаване природата не е мъртва, но жива.
Тези слънчеви лъчи са израз на тяхната любов към нас. Това мъдрецът намира чрез изучаване, но и другите могат чрез интуиция да доловят, че те ни носят нещо особено, красиво, че те не са само механичното. Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието. Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите. При по-дълбоко изучаване природата не е мъртва, но жива. И когато човек схване това, тя ще раздвижи по-дълбоките сили, както на ума му, така и на сърцето и волята му. Нови идеи, нови чувства и подтици ще почнат да се раждат у него, когато почне да гледа на природата по този начин. Когато така гледаш на природата, тогаз ще съзнаваш, че присъствуваш в един храм, защото всичко това е изявление на любовта на тези разумни сили. В основата на цялата природа лежи любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света.
към текста >>

99. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно".
Вие сте лъв, вие сте Дух, чист, безкраен, съвършен. Всичката мощ, всичката красота на вселената е в вас. „О, защо плачеш, брате мой? За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания. За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена.
към текста >>

100. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена.
Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
към текста >>

НАГОРЕ

0.057291030883789