НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
547
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското
тяло
израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското
тяло
израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко".
към текста >>
Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване
духовното
аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното.
Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване
духовното
аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли. И сега то се намира пред входа на един нов свят. IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство. След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него.
към текста >>
И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на
тялото
, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Идеалът на Индия е вечният покой. Всичко като че ли там е съсредоточено, за да изрази тоя идеал. Неземност и покой, това съставя същината на Божеството и затова Буда, символът на последното, въплъщава в себе си велика простота, концентрираност абсолютна, освободена от всичко земно. Векове са се изминали, за да се изрази тъй седящия Буда. Той олицетворява гения и развитието на индуския народ.
И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на
тялото
, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Западното изкуство има свой идеал и той е тъй велик, тъй светъл! * Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то. Между два различни свята, които го мамят всеки със своите красоти.
към текста >>
2.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не може да има истинско
духовно
развитие без тази висша любов към себе си, защото
духовното
развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна.
Не може да има истинско
духовно
развитие без тази висша любов към себе си, защото
духовното
развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
към текста >>
А това
духовно
развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме
тялото
си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично.
А това
духовно
развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме
тялото
си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане.
към текста >>
Не се ли грижим за
тялото
си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
Не се ли грижим за
тялото
си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
към текста >>
" Въззоваваме ли към
духовното
, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам?
" Въззоваваме ли към
духовното
, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич.
към текста >>
При (това) малцина обичат
тялото
си с висша обич.
" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат.
При (това) малцина обичат
тялото
си с висша обич.
Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
към текста >>
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче
тялото
си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче
тялото
си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
към текста >>
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що
тялото
предлага.
Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що
тялото
предлага.
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
към текста >>
Човек, който преуморява и терзае
тяло
и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Човек, който преуморява и терзае
тяло
и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея.
към текста >>
Той съвсем пренебрегва инструмента –
тялото
, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
При (това) малцина обичат тялото си с висша обич. Защото тази обич придава един все по-възрастващ живот на снагата, па придава и повече способност да се ползуваме от нея – нещо, което рядко се среща. Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Той съвсем пренебрегва инструмента –
тялото
, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли.
То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
към текста >>
Да живееш с едно полугладно
тяло
, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да живееш с едно полугладно
тяло
, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
към текста >>
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и
тялото
му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и
тялото
му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
към текста >>
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава
тялото
си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това
тяло
и я внедрява в него.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава
тялото
си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това
тяло
и я внедрява в него.
Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа.
към текста >>
Едно ненавиждано
тяло
не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие.
Едно ненавиждано
тяло
не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
към текста >>
Тялото
не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
Тялото
не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
към текста >>
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето
тяло
– обич от която се нуждаем.
Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа.
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето
тяло
– обич от която се нуждаем.
Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него.
към текста >>
Да не обичаш собственото си
тяло
, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи. И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
Да не обичаш собственото си
тяло
, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг.
към текста >>
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето
тяло
, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
И тази душа е по-нисша от тази на духа. От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа.
Ние не изискваме вие да обичате повече вашето
тяло
, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това.
към текста >>
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и
тялото
, промяна която не ще има край.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и
тялото
, промяна която не ще има край.
И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното.
към текста >>
„Ние имаме
тяло
природно (физично) и
тяло
духовно
." С други думи – ние притежаваме едно
тяло
, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго –
духовно
–
тяло
, неосезаемо за физичен усет.
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока.
„Ние имаме
тяло
природно (физично) и
тяло
духовно
." С други думи – ние притежаваме едно
тяло
, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго –
духовно
–
тяло
, неосезаемо за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
към текста >>
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето
тяло
, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си
тяло
, а и в
духовното
.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето
тяло
, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си
тяло
, а и в
духовното
.
Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
към текста >>
Висшата обич към
тялото
ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
Висшата обич към
тялото
ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
към текста >>
3.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали
тялото
си с червена боя.
Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали
тялото
си с червена боя.
Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи.
към текста >>
Необходимо е цялото му
тяло
да бъде излагано на тия лъчи.
В тая насока цветните лъчи представляват още едно богато поле за работа, както за ботаници, физици, химици, тъй и за биолозите. Изследванията на различно обагрените растения показват, че червеният цвят се явява като багрило за цветовете на дадено растение винаги, когато клетъчният сок на това растение реагира кисело, когато тази реакция е основна, растението образува хубави сини цветове, а виолетовия цвят се оказва винаги, когато клетъчния сок има неутрална реакция. В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска.
Необходимо е цялото му
тяло
да бъде излагано на тия лъчи.
Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год.
към текста >>
Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на
тялото
дори.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser). Оранжевия цвят се препоръчва за оживяване на периферните нерви, той се препоръчва и за настроение при мрачност. Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести.
Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на
тялото
дори.
Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят.
към текста >>
Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат
духовно
настроение.
Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека.
Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат
духовно
настроение.
Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура.
към текста >>
От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и
тяло
.
Този последния начин е едно от най-ефикасните средства, но затова пък е и един от най-трудните. В случая могат тия методи да се комбинират помежду си от една страна, а от друга и с другите терапевтични методи: електричество, магнетизъм, бани, фитотерапия, внушение и пр. На съвременната медицина са нужни нови методи. Лекарите едва днес откриха значението на слънцето за лекуване на много болести. И в туй отношение медицината не скрива, че светлината, като фактор в терапията, разширява все по-вече своите граници.
От окултна гледна точка, цветните лъчи имат значение, като фактор за психофизиологично влияние върху човешката душа и
тяло
.
Всичко това показва великото бъдеще на науката за цветните лъчи, които в действителност имат приложение в живота още от утробата на човека. Умелото използване естествените природни методи за възпитание на човешките характери в един нов дух, за изцеление на човешките психически и физически недъзи по един нов метод, ще намалят страданията и ще облекчат човешкия живот.
към текста >>
4.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Към враждуващите Живеем дни на борба, дни на
духовно
робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите.
Към враждуващите Живеем дни на борба, дни на
духовно
робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите.
Това се върши сега, две хиляди години след Христа, между цивилизованите християнски народи, между стадата на тия, които палят кандило пред разпятието, пред великата жертва. Душата на човека потърсена, закрита още в рутината на нашето невежество, порицава еднакво двете страни. Тираните и робите. Утрешните роби и утрешните тирани. Душата на човека еднакво говори, еднакво подканя, еднакво порицава.
към текста >>
С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно
тяло
.
Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар.
С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно
тяло
.
Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога. Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души... Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож. Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви.
към текста >>
5.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в
духовното
развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого.
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в
духовното
развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого.
Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н.
към текста >>
Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с
тялото
, което е в пространството.
Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н.
Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с
тялото
, което е в пространството.
(Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта.
към текста >>
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето
тяло
.
У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват).
От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето
тяло
.
Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното. Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим).
към текста >>
Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от
духовно
експерименталната, т.е.
– Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми.
Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от
духовно
експерименталната, т.е.
тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем).
към текста >>
6.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото
тяло
, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
В развитието на човешкото съзнание може би тези форми на личен и народен егоизъм, на лично и групово обособяване да са били необходими и да са имали известен смисъл. Може би в миналото да са били нужни – но днес човешкото съзнание вече надраства тези форми; понеже страданията на живота го заставят да признае, че стремежите на разумното същество не могат да се постигнат в тези форми на лично, семейно, народно отделяне, обособяване, осигуряване и водене борба с другите личности, семейства и народи. Човешкото съзнание встъпва в третата фаза на своето развитие, във фазата на пеперудата, която е пробила пашкула, изхвръкнала е – следователно, избавила се е от всички ограничения на какавидата в пашкула и се радва на светлината, простора и свободното движение. Така и в човека се пробужда вече космическото, мировото съзнание – човек съзнава, че животът не е само в неговата личност; нито само в неговото семейство, в неговата класа или в неговия народ, а че животът е един във всичко живо – в всички хора и във всички същества, само че се проявява в разни степени, в разни форми, цветове и тонове – в едно дивно разнообразие, което именно създава мировата хармония и красота. И главното човек разбира, че истината за смисъла за назначението на човешкия живот, което умът на човека търси, че красотата, хармонията, за която жадува човешкото сърце, че благото и радостта, които реализира човешката воля, са възможни само тогава, когато човек разшири своята любов към всичко живо, когато обгърне с нея не само своя народ, не само човечеството, а цялата природа – цялата вселена.
Само тогава човек намира себе си, познава същността на своето същество, която не е ни във физическото
тяло
, ни в ума – а в онази разумна сила и светлина, която се проявява в мисли, чувства и действия.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия.
към текста >>
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез
духовно
възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Всъщност противоречия няма. Противоречията се раждат само от неправилното отъждествяване на живота с формите, в които той се проявява. Животът се проявява в мисли, чувства, действия, но той не е нито мисли, нито чувства, нито воля, а нещо което обгръща и трите в себе си, нещо което е над тях, нещо реално и вечно. В съвременния живот, ние виждаме противоречия навсякъде: противоречия в живота на личността, на семейството, на класите, народите и човечеството. Говори се за класови социални противоречия, за международни противоречия.
И наистина ние виждаме навсякъде една несигурност, едно общо недоволство от старото, виждаме едни, конто искат да изменят съществуващия строй – с насилие, други – чрез
духовно
възраждане, трети – които искат да запазят и задържат съществуващия порядък.
Но всички чувствуват днес, че такъв живот, какъвто сега водят европейските народи, не е живот на хармония и радост, а живот на противоречия и страдания. Но къде е причината на тези противоречия и къде е изхода? Причината на всички противоречия и социални, и международни се крие в неразрешеното противоречие на личния живот. А в що се състои противоречието на личния живот ? В туй, че човек в нашата фаза на развитието на съзнанието – в стремежа си към щастие мисли, че може да достигне това щастие, като го желае, търси и придобива само за своята личност.
към текста >>
Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо
тяло
само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот.
ражда се за новия, свободния живот – изпълнен със светлина, красота и радост – тогава всички противоречия изчезват – всички социални и международни противоречия за възродените човеци, изчезват също тъй, както и за пеперудата изчезват всички ограничения, които е създавал дотогава пашкула. Днес има много хора, едно голямо социално движение, което чрез насилие и социална революция иска да разреши противоречията в соц. и международния живот. Това е все същото да искаме да накараме какавидата да стане пеперуда. Но това е невъзможно.
Никакъв свободен и радостен живот не е възможен, докато човек не разшири своето съзнание и своята лобов към всички живи същества, докато не познае себе си като разумна светлина, а не като физическо
тяло
само, докато не познае единството на цялата вселена, единният живот.
Изобщо всички социални учения, които с насилие искат да преустроят съвременното общество почиват на положението, че битието определя съзнанието и че съзнанието само по себе си е в пълна зависимост от условията. По този начини те омаловажават значението на личността. Всъщност – онази разумна сила на живота, която се е проявила и се проявява у хората – тя е причина за всички форми, тя е създала философиите, религиите, науките изкуствата – всичко това е дело на човека. Е, добре, кое стои по-високо, делото или твореца който го е създал? И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми?
към текста >>
7.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Физичната страна на природата е сродна с нашето физично естество, а духовната ù страна – с нашето
духовно
естество.
И защо така? Защото те не са закони на една мъртва, но на една разумна природа. 2. Законите на живата природа са близки с нашето интимно естество. Човешкият дух е сроден с тези сили, които творят и регулират явленията в живата природа. Ние сме сродни с цялата природа.
Физичната страна на природата е сродна с нашето физично естество, а духовната ù страна – с нашето
духовно
естество.
В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. За да се види значението на хармонията, ще приведа няколко примера из музиката и други области. Опити с музикални инструменти. Да отворим капака на пианото при натиснат педал, да се наведем малко навътре и да изпеем срещу струните някой тон, напр. ла. С нашето пение сме образували въздушни вълни, които ще удрят върху струните на пианото.
към текста >>
Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в
тялото
като болест или предразположение към болест.
Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания.
Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в
тялото
като болест или предразположение към болест.
Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл.
към текста >>
Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното
тяло
.
„Всемирна летопис", год. III, книга 10. и в друга окултна литература. ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно.
Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното
тяло
.
И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки.
към текста >>
днешната физиология физиологичните процеси в етерното
тяло
, знае ли зависимостта между етерното и физичното
тяло
?
ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр.
днешната физиология физиологичните процеси в етерното
тяло
, знае ли зависимостта между етерното и физичното
тяло
?
А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма.
към текста >>
Значи формата на
тялото
не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление).
Значи формата на
тялото
не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести.
към текста >>
За онзи, който знае за етерното
тяло
на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите.
За онзи, който знае за етерното
тяло
на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането.
към текста >>
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на
тялото
.
Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека.
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на
тялото
.
Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек.
към текста >>
Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното
тяло
, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане.
Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек. Тя знае само външната страна на спането.
Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното
тяло
, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане.
Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна.
към текста >>
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му
тяло
.
Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения.
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му
тяло
.
Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
към текста >>
Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното
тяло
и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони.
Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното
тяло
и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили.
Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия. Тук спада и окултната гимнастика. АРХИТЕКТУРА Духовният подем, който вече се забелязва навсякъде в разните области на живота, вече прониква и в изкуството.
към текста >>
8.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и
духовно
естество. Сън!
Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота. Учението материализъм бе обявено като „научно" и всичко което можеше да се каже вън от това, що твърдеше то, оставаше „ненаучно" непризнато.
За човека нищо друго не можеше да се говори, освен това, че се заражда в яйцеклетката на майчинската утроба, развива се там, ражда се и продължавайки да се развива по законите на тия физико-химични процеси, свършва в недрата на земята, която поглъща изцяло неговото физическо и
духовно
естество. Сън!
Също както животът на малките и крехки пролетни цветчета, които умират след като преминат пролетните дни, също както еднодневката, която както казва Bölsche, ражда се в топлика на майската лунна нощ, преживява в трескав темп върховните мигове на своя живот и не можейки по-вече да устои със слабото си телце на възторга на своя едничък ден, пада мъртва, за да я завлекат в неизвестност водите не буйния пролетен поток. Еднодневка, — това е човекът, наистина, ако той се разглежда в тая редица на нещастни, случайни творения, плод на физико-химичните процеси. Една еднодневка с един по-дълъг ден, по-разтеглен в нашето съзнание, по-диференциран, радостите и скърбите у когото събрани наедно, не дават нищо по-вече от трепета на оня миг, в който слабата еднодневка умира от щастието на своя ден. Така щеше да е наистина, ако нямаше оная загадка, която увлича нашата мисъл в глъбините на тоя живот. Тогава нямаше защо да се стремим за нищо друго, освен да направим колкото се може по-щастлив нашият суетен, земен път.
към текста >>
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално
тяло
.
В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е.
фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално
тяло
.
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно тяло, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго тяло. Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията. За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно.
към текста >>
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно
тяло
, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго
тяло
.
Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята. Ако една геометрична точка обладава инерция, тя става материална точка т.е. фиктивното, абстрактно понятие геометрическа точка като му се прибави друго абстрактно, неуловимо – инерция, се превръща в едно реално материално нещо – т.е, материална точка, която повторена безкрайно пъти в дадена протяжност, в пространството, образува материално тяло.
Ако имаме такива материални точки, които надарени с особен род движения са активни в дадено поле с едни скорости, ще имаме едно
тяло
, а ако са надарени с друг род движения и с друга скорост – друго
тяло
.
Следователно, определящите материята качества не са нищо друго, освен продукт на ония сили, които скрити от нас, действуват непреривно в природата. Ако проследим всички качества на известни материални среди, ще дойдем до убеждение, че те са сътворени от силите, които движат техните безкрайно малки частици. – Ние знаем освен това, че отликите на една материална среда от друга следват дотогава, докогато при делението не сме преминали един известен предел, който граничи с молекулите и не сме навлезли в по-дребните частици, които съставят така наречената първоматерия или океан на първоматерията. За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно. Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят.
към текста >>
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на
духовното
просветление.
Ние потъваме в едно море от сили, които, непоколебимо, непреривно и безпогрешно водят живота напред към далечните му цели. От трепкането на крилцето на малкото насекомо, до плавното и равномерно движение на небесния свод са наредени като верига всички явления в природата, които се движат под ритъма и пулса наедно голямо невидимо, колосално същество. Как схваща човекът себе си тогава ? Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид?
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на
духовното
просветление.
Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората.
към текста >>
9.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
При това, същината на човека седи не в неговото
тяло
, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов. Опростеното до максимум отношение на човека към Бога съставлява истинската религия.
При това, същината на човека седи не в неговото
тяло
, а в неговата душа, в безсмъртието на която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи на живота.
Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса.
към текста >>
И едно пълно психологическо и
духовно
разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях.
Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично. Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е изградена върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената. Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока.
И едно пълно психологическо и
духовно
разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях.
Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване.
към текста >>
В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото
духовно
и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече.
В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото
духовно
и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
[1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>
10.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И повечето хора остават там: те получават своето
духовно
наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят.
Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
И повечето хора остават там: те получават своето
духовно
наследство от деди и бащи и то им стига, за да преживеят.
Те никога не се спират да изпитат ония ценности, с които се търгува днес по пазарите на живота – да видят все истински ли са или има измежду тях и фалшиви. Мнозина може би, като прочетат тия редове, ще кажат: „е, познати работи, кой ги не знае! " Но в тия, знайните от всекиго неща, за които като че ли не си струва човек да говори, понякога има стари, заседнали заблуди. Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там.
към текста >>
Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето
тяло
.
Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог.
Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето
тяло
.
И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог. Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота.
към текста >>
11.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното
тяло
с нервната му система.
Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система.
Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното
тяло
с нервната му система.
Предстои ни един небивал духовен подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура. Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието.
към текста >>
И в миналото е имало
духовно
разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм.
И в миналото е имало
духовно
разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр.
към текста >>
[3]„
Духовното
ръководство на Човека и човечеството" от д-р Рудолф Щайнер.
„Всемирна Летопис", год. II, кн. 5. [2]Виж „Всемирна Летопис". Год III. кн І, стр. 16-17.
[3]„
Духовното
ръководство на Човека и човечеството" от д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
12.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Все същата есен го посещава представителя на новото
духовно
движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения.
И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе.
Все същата есен го посещава представителя на новото
духовно
движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения.
Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд.
към текста >>
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и
тялото
.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и
тялото
.
2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост.
към текста >>
Душа
Тяло
и Сила.
Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя.
Душа
Тяло
и Сила.
Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог.
към текста >>
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата,
тялото
и силата.
Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата,
тялото
и силата.
Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса.
към текста >>
Душа,
тяло
и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата.
Душа,
тяло
и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори.
към текста >>
В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за
тялото
на истинния Бог.
Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за
тялото
на истинния Бог.
2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата.
към текста >>
Той е в първично състояние и има невидимо
тяло
, което никой светец не може да види, нито да говори.
Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога. В Светото писание пише: 1) Наблюдавай явленията на природата и заключавай за тялото на истинния Бог. 2) Виж, че функцията на вселената е съвсем безгранична и съди за силата на истинния Бог. 3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса.
Той е в първично състояние и има невидимо
тяло
, което никой светец не може да види, нито да говори.
Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”.
към текста >>
Неговото
тяло
е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува.
3) Разбери, че всичко що видиш, е одухотворено и съди за душата на истинния Бог. Бог е създател на космоса. Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света.
Неговото
тяло
е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува.
Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов.
към текста >>
Комплектното
тяло
се състои от твърдо, меко и флуидно.
Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух).
Комплектното
тяло
се състои от твърдо, меко и флуидно.
Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
към текста >>
Твърдото
тяло
е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно.
Твърдото
тяло
е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена.
към текста >>
Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното
тяло
.
той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност.
Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното
тяло
.
Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството.
към текста >>
Човешкото
тяло
е само жилище на духа.
Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител.
Човешкото
тяло
е само жилище на духа.
Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото.
към текста >>
В човешкото
тяло
се крият два духа – добър и лош.
Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
В човешкото
тяло
се крият два духа – добър и лош.
Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен. И смъртта е само състояние, когато душата оставя тялото. Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна.
към текста >>
И смъртта е само състояние, когато душата оставя
тялото
.
Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош. Човек се хармонира с всички духове от небето чрез своя добър дух, и с всички духове на ада чрез своя лош дух. Най-чистия Дух, който се съобщава с групата на Белите Братя се именува собствен Бог пазител а този който се съобщава с ада, се нарича земен или телесен.
И смъртта е само състояние, когато душата оставя
тялото
.
Физическата смърт е възкръсване на душата в Духовния свет. И наистина, душата е безсмъртна. Vortoanimismo е знание да се изследва тайната, че Божията воля се движи във вселената и природата, следвайки силата и законите на Словото. В Библията могат да се намерят следните свещени думи: Словото бе Бог; Всичко чрез Него стана. Но и досега не може да се разреши чрез библията, как е действувало Словото, та да се прояви Вселената.
към текста >>
Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и
тялото
да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар
тялото
му да е женско, също се именува Михаел.
трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения.
Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и
тялото
да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар
тялото
му да е женско, също се именува Михаел.
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн.
към текста >>
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по
тяло
жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
„S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел.
Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по
тяло
жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6.
към текста >>
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по
тяло
мъж и изпълнявайки делото на Христа.
Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж).
Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по
тяло
мъж и изпълнявайки делото на Христа.
Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена). (Превод от Есперанто) Житно зърно, ГОД. II., МАЙ, ЮНИ, 1925 г., кн. 5 и 6. [1]Написано с върха на молив тънък като косъм.
към текста >>
13.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си
тяло
; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.
Ако съпоставим големината на животните с тяхната сила и ги сравним с човека и други животни, ще се получат следните положения: Майският бръмбар в сравнение с големината си може да тегли 21 пъти повече от колкото коня. Пчелата - 30 - даже и повече. Стридата може да затваря черупката си с една тегловна сила от 15 кг. Ако човек в съотношение със своята големина притежаваше същата сила, той би могъл да балансира с главата си 80 локомотива. Домашната муха може да държи без опора една кибритена клечка между крачката си, което за човека съответства на една греда 8.50 м. дълга.
Бълхата скача 200 пъти по-високо от височината на собственото си
тяло
; това означава за човека да подскочи на една височина от около 300 метра.
Нови разкопки в Египет. От Кайро съобщават за нови и важни археологически находки в Асуан и Луксор. Г-н Юго Монерт е открил в Асуан една черква, част от манастира „Св. Симон" от VII век, и множество пергаменти и коптски ръкописи, съдържащи ценни данни за историята на средните векове. Възпитателният метод „Монтесори”.
към текста >>
Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат
духовното
предимство.
Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата. Редакцията моли ония от учителите, които биха желали да направят подобна анкета между своите деца, да изпратят своите изучвания в това направление, за да бъдат те публикувани. Американския психолог Шелдок напоследък излиза открито да твърди, че съществува една зависимост между телесните белези и духовните способности. Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет.
Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат
духовното
предимство.
Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми. Открит град в Сахара. Пустинята Сахара в Африка е широка от изток към запад 5000 км., а дълга от север към юг 16,000 км. Има едно население само от 300,000 жители.
към текста >>
14.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Учение за очистване
тялото
и червата. 7.
Учение за дишането и здравето. 2. Учение за храненето. 3. Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6.
Учение за очистване
тялото
и червата. 7.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
към текста >>
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото
тяло
.
Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации.
Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото
тяло
.
Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода.
към текста >>
Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото
тяло
.
Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване.
Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото
тяло
.
С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове.
към текста >>
Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото
тяло
... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения.
Лекциите са достъпни за всеки желаещ, срещу известна такса. Колонията е основана на кооперативни начала. Уредбата е модерна. Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето.
Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото
тяло
... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения.
Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите.
към текста >>
Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху
тялото
и чувствата.
Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение.
Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху
тялото
и чувствата.
Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр.
към текста >>
Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на
тялото
, като се вземе необходимото за подобно развитие положение на
тялото
, ще се получи като резултат контролиране на
тялото
във всяко отношение.
Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва.
Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на
тялото
, като се вземе необходимото за подобно развитие положение на
тялото
, ще се получи като резултат контролиране на
тялото
във всяко отношение.
Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането.
към текста >>
Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или
духовно
дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите.
Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си. Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането.
Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или
духовно
дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита.
към текста >>
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в
тялото
.
Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в
тялото
.
Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи.
към текста >>
Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на
тялото
.
По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др.
Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на
тялото
.
Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите. Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е.
към текста >>
Тялото
е храм Божи.
Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането. Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто, любовта, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
Тялото
е храм Божи.
И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека. Храната ферментира в червата.
към текста >>
Любовта е едно изявление на чисто
тяло
, чиста кръв и здрави нерви.
За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората.
Любовта е едно изявление на чисто
тяло
, чиста кръв и здрави нерви.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето.
към текста >>
Централното място в нашето
тяло
е сърцето.
Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем.
Централното място в нашето
тяло
е сърцето.
То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли. Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
15.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днес е общопризнато да се отрича
духовното
, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот.
Днес е общопризнато да се отрича
духовното
, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци.
А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото.
към текста >>
И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „
духовност
” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско
духовно
.
И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота.
И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „
духовност
” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско
духовно
.
И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата.
към текста >>
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало
духовно
движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за
духовно
.
А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото.
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало
духовно
движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за
духовно
.
Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова.
към текста >>
Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „
духовно
”, всъщност не е такова.
Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù.
Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „
духовно
”, всъщност не е такова.
И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията.
към текста >>
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде
духовно
обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство.
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде
духовно
обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност.
към текста >>
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната
духовност
се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин.
И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната
духовност
се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото
тяло
.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото
тяло
.
Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
16.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото
тяло
един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация?
Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото
тяло
един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат.
Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма. И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем.
към текста >>
Ако вземем за пример нашето
тяло
, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
- Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство?
Ако вземем за пример нашето
тяло
, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям.
към текста >>
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на
тялото
, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми. Но кой поддържа това единство? Ако вземем за пример нашето тяло, ние самите съзнателно много малко участваме в работата за поддържане сложната дейност на организма.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на
тялото
, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците.
Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
към текста >>
За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на
тялото
са осъдени вечно да строят.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение.
За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на
тялото
са осъдени вечно да строят.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
към текста >>
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в
тялото
и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя.
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в
тялото
и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства.
към текста >>
Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из
тялото
посредством кръвта.
и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из
тялото
посредством кръвта.
Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна.
към текста >>
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из
тялото
, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна.
Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из
тялото
, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
към текста >>
Сградата на човешкото
тяло
е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
Сградата на човешкото
тяло
е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
към текста >>
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето
тяло
, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето
тяло
, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ.
към текста >>
Чистотата на
тялото
, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво
тяло
- та и за изграждане на хармоничен характер.
От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция. Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата.
Чистотата на
тялото
, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво
тяло
- та и за изграждане на хармоничен характер.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
към текста >>
Следователно
духовното
естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя.
Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма.
Следователно
духовното
естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата.
към текста >>
17.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Съществуването на отделните органи у човешкото
тяло
има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух.
Съществуването на отделните органи у човешкото
тяло
има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот?
към текста >>
Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и
духовно
робство.
Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв.
Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и
духовно
робство.
Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация. Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога.
към текста >>
18.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно
духовно
.
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно
духовно
.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
към текста >>
Духовното
влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
Духовното
влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние.
към текста >>
И днес погледите на всички, които мислят за
духовното
бъдеще на запада, са обърнати на изток.
Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток.
И днес погледите на всички, които мислят за
духовното
бъдеще на запада, са обърнати на изток.
Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди.
към текста >>
Духовното
съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл).
И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток.
Духовното
съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл).
И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго).
към текста >>
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между
тялото
и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки.
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между
тялото
и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
към текста >>
19.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За нас човекът е едно сложно същество, чието
духовно
естество е също така реално, както и физическото.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище.
За нас човекът е едно сложно същество, чието
духовно
естество е също така реално, както и физическото.
Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания.
към текста >>
Духовното
естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Духовното
естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото.
Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
към текста >>
Сложният човешки организъм -
духовно
физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата.
Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото.
Сложният човешки организъм -
духовно
физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата.
От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира. Нека се спрем по-конкретно на физическия организъм. Носител на неговата жизнена деятелност е протоплазмата, която представя белтъчно вещество в особено, така наречено колоидално състояние. Живата материя на протоплазмата при своята дейност се изхабява и част от нея се руши.
към текста >>
При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в
тялото
само чрез храносмилателната тръба.
В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците.
При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в
тялото
само чрез храносмилателната тръба.
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията?
към текста >>
Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из
тялото
, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия.
Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из
тялото
, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната.
Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация.
към текста >>
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от
тялото
.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха.
В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от
тялото
.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>
Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към
духовно
огрубяване.
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти.
Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към
духовно
огрубяване.
Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето.
към текста >>
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото
тяло
на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря.
Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние.
Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото
тяло
на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря.
Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени.
към текста >>
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на
тялото
, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле.
От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения. Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение.
За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на
тялото
, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле.
Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
към текста >>
Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто
тяло
.
Има хора, които се отказват от ядене във възбудено състояние. Нещо повече, мнозина смятат яденето като свещенодействие, като приемане благодат от разумната природа, като общение с живото тяло на Христос, както сам Той казва на тайната вечеря. Затова те се стремят да вършат това при едно повишено душевно състояние, при молитвено настроение. За прочистване червата от гниещите в тях остатъци, които оставят отрови на тялото, се препоръчва употребата на целулозна храна, напр. зеле. Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал.
Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто
тяло
.
Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм.
към текста >>
20.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изучаването на съответствието между материалното и
духовното
, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука.
Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна.
Изучаването на съответствието между материалното и
духовното
, което стои зад него, е една от най-важните, дълбоките точки в окултната наука.
За целта е нужно по-дълбоко изучаване на природата. А по-дълбоко да я изучим, значи да я изучим по форма, съдържание и смисъл. Значи всяко явление в природата може да се изучи в трояко отношение. Изучаването по форма – това е изучаване външната, материалната страна на явлението [1]. Изучаването по съдържание – това е запознаване с всички видове строителни енергии, които са свързани с формата.
към текста >>
За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително
тяло
.
Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах.
За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително
тяло
.
Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа.
към текста >>
Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото
тяло
" на растението.
Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло.
Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото
тяло
" на растението.
Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание.
към текста >>
Съществуване на невидимо
тяло
y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2.
Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1.
Съществуване на невидимо
тяло
y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2.
Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло.
към текста >>
Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото
тяло
, което окръжава и прониква цветето.
И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството.
Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото
тяло
, което окръжава и прониква цветето.
Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма.
към текста >>
Строителните енергии на това невидимо
тяло
се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето.
Строителните енергии на това невидимо
тяло
се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота.
към текста >>
Но това невидимо
тяло
не е само сбор от лъчи; то е организирано.
потвърждават следните неща: 1. Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи.
Но това невидимо
тяло
не е само сбор от лъчи; то е организирано.
И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални.
към текста >>
И процесите във видимото
тяло
са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо
тяло
.
Съществуване на невидимо тяло y растението, животното, човека, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2. Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано.
И процесите във видимото
тяло
са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо
тяло
.
Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо.
към текста >>
Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на
тялото
си и с това допринасяме за утихването на болките?
Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси.
Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на
тялото
си и с това допринасяме за утихването на болките?
– Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат.
към текста >>
Появилите се белези по
тялото
им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите.
Появилите се белези по
тялото
им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр.
към текста >>
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху
тялото
.
Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр. се явили рани, подобни на Христовите. Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация.
Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху
тялото
.
Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма.
към текста >>
И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно,
духовнозначение
!
Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент!
И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно,
духовнозначение
!
Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл.
към текста >>
В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното
тяло
на организма.
Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното
тяло
на организма.
Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5. [4] В сп. „Житно Зърно", год.
към текста >>
21.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти
тяло
чисто ще бъде".
Окото представлява и душата на човека. Единственият видим говор на душите е говорът на очите. Всеки е опитал силата на един поглед. Окото спира човека и окото изпраща човека. Задачата на човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото.
Учителят на човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих на Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти
тяло
чисто ще бъде".
Чистотата е дадена на човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива. Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота. Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота на характера. Веднъж човек запазил тази чистота на окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание. И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата на живота.
към текста >>
Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и
тялото
) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото.
Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и
тялото
) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост.
към текста >>
Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само
тялото
, а не и окото".
Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса.
Тук е уместно да цитирам признанието на един шведски лекар върху неустановената страна на медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи на медицински отравяния се дължат не толкова на болестите, а на голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само
тялото
, а не и окото".
И най-вярната диагноза не е тази на лекарите, а тази на собственото око. В окото е написано всяко опущение и нарушение от правилния живот според природата; и в окото ще намерим и начина на лечението по един естествен път. В окото най-ясно ще прочетем състоянието на човешкия организъм. Според науката за окото, за всеки човек има специален природен лекар и специална природна медицина. В това отношение, човек може да бъде лекар сам на себе си.
към текста >>
Сивите трябва да пренесат
духовното
на земята.
Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят.
Сивите трябва да пренесат
духовното
на земята.
Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други.
към текста >>
Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това
духовно
качество.
Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята.
Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това
духовно
качество.
Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата.
към текста >>
Каквото е окото, такова е и
тялото
.
В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека.
Каквото е окото, такова е и
тялото
.
Ако в окото ти има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека.
към текста >>
Ако в окото ти има признаци на нечистота,
тялото
ти не може да бъде чисто.
Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек". Окото седи на първо място у човека. Каквото е окото, такова е и тялото.
Ако в окото ти има признаци на нечистота,
тялото
ти не може да бъде чисто.
Окото е израз, отражение на вътрешния живот на човека, а това е вътрешното око. За вътрешното око, именно, говори и Писанието. Първият учител на човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото. То говори на човека или по-право на душата на човека. Най-устойчивият уд на човека, това е окото; то не се изменя.
към текста >>
22.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за
духовното
развитие.
И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания.
Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за
духовното
развитие.
Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта.
към текста >>
Правилното
духовно
възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието.
Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа.
Правилното
духовно
възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието.
Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали.
към текста >>
Окото може да служи на
тялото
само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа.
Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир.
Окото може да служи на
тялото
само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа.
Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък.
към текста >>
Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на
духовно
познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината.
Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят.
Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на
духовно
познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината.
Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове. Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността.
към текста >>
23.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Така той влиза в развитието, отправено към
духовното
; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина?
Търсещият познанието не може само да пита: кое ще ме ползува, как ще успея? Но той трябва също да си задава въпрос: какво съм научил, що е добро? Да се откажеш от резултатите на една постъпка заради личността, да се откажеш от всеки произвол - ето онези строги закони, които той трябва да следва. Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му същество се прониква от тези закони. Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият духовен човек се издига над чувствената обвивка.
Така той влиза в развитието, отправено към
духовното
; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина?
Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината.
към текста >>
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в
тялото
му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят.
Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в
тялото
му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления.
И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят. Голямата радост няма да го накара да ликува, но ще бъде за него вестница за такива свойства в света, които са се изплъзвали досега от него. Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път.
към текста >>
И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до
духовно
виждане.
Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот.
И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до
духовно
виждане.
Колко далеч ще отидем в него, това ще зависи от нашите способности. Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде.
към текста >>
Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси
духовното
, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности.
Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща. То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното. И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение.
Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси
духовното
, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности.
Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата.
към текста >>
Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в
духовното
познание.
Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения. Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки.
Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в
духовното
познание.
Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир. Той почва да разбира истината, която се отнася до този свят и чрез собствения опит получава нейното потвърждение. Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото посвещение. Той става ученик на Мъдростта. Колкото по-малко неща ще вижда, които се отнасят до външните човешки отношения, толкова по-правилно ще бъде представлението за тях.
към текста >>
Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото
духовно
възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир.
Такъв човек въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него. Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки. Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в духовното познание.
Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото
духовно
възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир.
Той почва да разбира истината, която се отнася до този свят и чрез собствения опит получава нейното потвърждение. Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото посвещение. Той става ученик на Мъдростта. Колкото по-малко неща ще вижда, които се отнасят до външните човешки отношения, толкова по-правилно ще бъде представлението за тях. Тук може да се спомене, какво става с познаващия.
към текста >>
Отсега източникът на
духовното
проглеждане се влива в него от по-високи сфери.
Когато се достигне тази степен, тогава с него става нещо, което е преживяване само в този път чрез начина, значението на който само сега ще му стане ясен от Великите духовни ръководещи сили на човешкия род и той получава тъй нареченото посвещение. Той става ученик на Мъдростта. Колкото по-малко неща ще вижда, които се отнасят до външните човешки отношения, толкова по-правилно ще бъде представлението за тях. Тук може да се спомене, какво става с познаващия. Той има нова родина и става съзнателен жител на свръхчувствения свят.
Отсега източникът на
духовното
проглеждане се влива в него от по-високи сфери.
Светлината на познанието не му свети отвън, а той сам се пренася в източника на тази светлина. Загадките за света се явяват в нова светлина. Сега той говори не с нещата, които са създадени от Духа, а със самия Дух строител. Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях.
към текста >>
Тогава собственият живот на личността в момента на
духовното
познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното.
Той има нова родина и става съзнателен жител на свръхчувствения свят. Отсега източникът на духовното проглеждане се влива в него от по-високи сфери. Светлината на познанието не му свети отвън, а той сам се пренася в източника на тази светлина. Загадките за света се явяват в нова светлина. Сега той говори не с нещата, които са създадени от Духа, а със самия Дух строител.
Тогава собственият живот на личността в момента на
духовното
познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното.
Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне. Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество.
към текста >>
А от друга страна, трябва да се забележи, че познанието за духовния свят, също и познанието, което се придобива чрез разбирането на
духовно
-научните истини на освободения от предразсъдъци човешки ум, води към по-висок нравствен живот, към истинското познание на чувствения живот, към увереност в живота и вътрешно душевно здраве.
Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили. От това, което се каза тук за духовния път на познанието, може при погрешно разбиране да се схване, че се препоръчват такива душевни настроения, които имат за последствие отклонение от непосредствения радостен и деятелен живот. Това може да се оправдае, като се подчертае, че онова настроение на душата, което я прави способна да преживява непосредствено същността на Духа, не може да се изисква за целия живот. Изследвачът на духовния живот може да придобие такава власт, щото да постави душата при това изследване да се откаже така от чувствената действителност, че това отказване да не отчужди човека от света.
А от друга страна, трябва да се забележи, че познанието за духовния свят, също и познанието, което се придобива чрез разбирането на
духовно
-научните истини на освободения от предразсъдъци човешки ум, води към по-висок нравствен живот, към истинското познание на чувствения живот, към увереност в живота и вътрешно душевно здраве.
към текста >>
24.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това вътрешно общение с духовните сили, които работят в природата, ще обнови човека физически и
духовно
.
Също така, когато работиш с извори, цветя, дървета с любов, тогаз ще ти дойдат идеи, които също са във връзка с духовните сили, които действуват в тях. И при това, при известни цветя ще ти дойдат известни идеи, при други цветя - други, според духовните сили, които работят в тях. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на природата. Тогаз ще престане да е механично отношението му към природата. Но това вътрешно общение с природата е възможно само при новото разбиране на труда.
Това вътрешно общение с духовните сили, които работят в природата, ще обнови човека физически и
духовно
.
Ако работим всред природата по механически начин, ние не ще можем да се свържем с по-дълбоките ù сили. Това може да се обясни по следния начин: при новото разбиране на труда, човешкото съзнание действува в по-високото поле, в което работят и духовните сили, действуващи в растенията и в цялата околна природа. И тогава ти можеш да влезеш във връзка с тези сили. Нека докосна още една страна на въпроса. При новото разбиране на труда, природата ще измени своето отношение към нас.
към текста >>
Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо
тяло
и ще го укрепи.
Един спасил давещ се през зимата с риск да изстине. И през целия ден бил така радостен! Но той направил това от любов, а не срещу заплащане. И когато целият живот се проникне от този дух, няма ли животът да бъде плен с по- голяма светлина и радост? Но този въпрос има и друга страна.
Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо
тяло
и ще го укрепи.
Тогаз ще дойде едно повдигане на физическите сили, едно подмладяване; болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за това течение на живота, който иде отгоре, той остарява преждевременно, а онзи, който работи при новото разбиране на труда, от любов, той се подмладява. Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите.
към текста >>
25.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето
тяло
, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз".
Защо човек търси Бога? Защо във всеки народ, при всяко състояние на обществото, човекът е търсил високият идеал на съвършенството - в Бога, в човека? Да, затова, защото всичко туй е в човека. Ето, сърцето ви бие, а вие не разбирате и мислите, че това е нещо външно. Това е Бог, който живее вътре във вас, пробужда ви за да търсите Него, да осъществите, да въплътите Него.
И след дълги търсения навсякъде - в църквата, на земята, на небето - ние, завършвайки кръга, най после се връщаме назад към нашата душа и намираме, че Този, Когото сме търсили по целия свят, за Когото сме плакали, към когото сме се обръщали в нашия храм, на когото ние сме гледали като тайна на всички тайни, скрит в задоблачните светове, Той се оказва за нас по-близък от всичко близко, Той - е мое Аз, същност на моя живот, на моето
тяло
, на моя дух: „Аз съм Ти и Ти си Аз".
В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си.
към текста >>
Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко
тяло
, този слаб ум.
Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното. Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа.
Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко
тяло
, този слаб ум.
Това заблуждение е майка на всяко себелюбие. Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора. А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло.
към текста >>
Ако аз съм само това малко
тяло
, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора.
По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното. Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа. Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум. Това заблуждение е майка на всяко себелюбие.
Ако аз съм само това малко
тяло
, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора.
А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество?
към текста >>
Но има друго мъжество -
духовно
мъжество.
Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите. Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка.
Но има друго мъжество -
духовно
мъжество.
Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца. Александър го заплашил с смърт.
към текста >>
26.
Книжнина
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от
духовното
братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от
духовното
братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П.
Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България.
към текста >>
От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето
духовно
общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето
духовно
общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас!
към текста >>
И когато ние се освободим от
тялото
си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него.
Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист".
И когато ние се освободим от
тялото
си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него.
Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце.
към текста >>
И това обединение ще даде мощен тласък за
духовното
събуждане на човечеството.
От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
И това обединение ще даде мощен тласък за
духовното
събуждане на човечеството.
Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости.
към текста >>
За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново
духовно
движение под название ,,Нов Салем".
Понеже салонът побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло. Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му.
За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново
духовно
движение под название ,,Нов Салем".
Негов основател е Яков Лорбер. Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „Духовното слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр. Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>
Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „
Духовното
слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем". Негов основател е Яков Лорбер.
Той е написал голям брой съчинения, По-важни са: „Великото евангелие на Йоана'', „
Духовното
слънце", „Земя и Луна", „Роберт Блум'* и пр.
Това движение издава списание „Слово". Вън от Германия движението е доста разпространено в Чехия, Литва и др. страни. С. К.
към текста >>
27.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато от моето чисто
духовно
царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората.
Аз пак ще извикам: Просба за чистота. Който още не е чист, да не се отчайва. Който вече е чист, да не презира. Който се бори, стои по-близо до вратата, която води към моята нова раса, отколкото всички ония - които наглед съвършени - още критикуват и осъждат. Чистота от страст Над човешкия свят - над градовете и където и да живеят човеци - надвиснал е облак, един мръсен, лепкав астрален облак от сладострастие.
Когато от моето чисто
духовно
царство погледна на земята, виждам я обвита в черно-кафява мъгла, която са излъчили хората.
От час на час мъглата става все по-гъста, смрадта ù по-задушлива - предизвикана от нови чувствени действия, чувствени разговори и чувствени мисли на хората. В тоя облак трябва Аз да сляза! През тоя почти непроходим слой, требва да мина Аз, духът на неродените - за да намеря нови въплъщения! Как можете да очаквате вие от мен, който вече съм покрит от вашата мръсота, преди да стигна земята - че ще намеря достойни тела, годни да бъдат чист израз на моята същина, за идещата раса? Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота.
към текста >>
И когато в святост се образуваше
тялото
- обърнахте ли внимание на неговата святост?
Нежната младост крайно чувствителна, усеща най-лесно вашето влияние. Вие сте опозорени! Вие, които имате деца - помните ли, кои причини ви подбудиха да ги повикате на света? Мисли за обич ли бяха те към очакваните пришелци? Или това ставаше безсмислено, овладени от страст за удовлетворение на чувствата ви?
И когато в святост се образуваше
тялото
- обърнахте ли внимание на неговата святост?
Или се отнася и до вас, че не едно незаконно дете е зачевано било с повече любов и чистота, отколкото вашите деца, високомерници! Родени в грях - грехът към Светия дух - растат множество деца, дишат и възприемат развращаващото влияние (колкото и да е то скрито) на чувства, постъпки и мисли на околните. И чувствеността се тъй възбужда у тях. Непредпазени - че кой да ги предпази? По нямане истинско знание върху най-съществените неща на живота, падат те в тежко съдбоносни, скрити грехове.
към текста >>
Ако искаш да построиш
тяло
за мен, трябва и семето си без страст да посееш.
Ти си неин роб, защото сам си ù дал власт над себе си. За всичко това не прави отговорен Твореца! Сам ти изкуствено си развил тия сили за разврат. Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме.
Ако искаш да построиш
тяло
за мен, трябва и семето си без страст да посееш.
Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене.
към текста >>
Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на
тялото
.
Което ви се случва, вие сте си го причинили; което сега правите на другите с дела, слова или мисли, един ден ще ви се върне. Казвате, че не убивате никога, но карате другите да правят това вместо вас. Престъплението ви тогава е двойно по-голямо. Едно, че сте отговорни за смъртта, която сте причинили, и второ - насърчавате, да речем безсъзнателно, жестокостта у някои ваши съжители, като ги подстрекавате към дела, за които в бъдеще имат да страдат. И двете ще ви се възвърнат.
Зная вашите възражения: някое същество трябва да загине за поддръжка на
тялото
.
Но във вашата власт е да ограничите разрушението, за да предизвиквате все по-малко страдания. Да, и в растителното царство може унищожението да бъде избегнато: когато вашето състрадание порасне, ще включи и това. Защото човек може да живее от плодовете на тъй прилежните растения- Когато вашата любов порасне, ще видите, че и без клане може да се живее. Не - вие не трябва да се боите, че ако не убивате добитъка и дивеча, те тъй много ще се размножат, че вашите градини, градове и къщи ще бъдат препълнени от тях, нито пък, че ще ви отнемат от храната. Любовта като основа на вашата мисъл и действие никога не ще ви донесе вреда.
към текста >>
Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на
тялото
е болен; че това вътрешно същество, което използува
тялото
като оръдие, е същинският престъпник.
Само на изопачените мозъци може такова нещо да се струва логично. Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете.
Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на
тялото
е болен; че това вътрешно същество, което използува
тялото
като оръдие, е същинският престъпник.
Вие може да убиете тялото - но самият човек продължава да живее. Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>
Вие може да убиете
тялото
- но самият човек продължава да живее.
Човешките закони и мозъци далеч не са съвършени и достатъчно чисти. Когато ще се родя в децата на бъдещата раса, тя ще бъде с по-чисти мозъци и няма да има закони, а само един закон - законът на Любовта. Аз ще живея според тоя закон и не ще се нуждаят от други човешки закони. И те ще знаят повече от това, което можете да знаете. Но и вие трябва да знаете, че у престъпника притежателят на тялото е болен; че това вътрешно същество, което използува тялото като оръдие, е същинският престъпник.
Вие може да убиете
тялото
- но самият човек продължава да живее.
Вие освобождавате човека - който след погубването е по-опасен, отколкото преди. Защото той - при другите си грешки, препълнен от желание за мъст и омраза - ще разширява лошото си влияние неограничено. ---------------------------------------------------------- [1] Това е из същата онази книга, глава из която се напечата в миналата книжка под заглавие; „Духът на новата раса". Виж забележката в миналата книжка
към текста >>
28.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в
тялото
ми.
Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми.
Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в
тялото
ми.
Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми.
към текста >>
Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в
духовно
отношение.
Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите.
Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в
духовно
отношение.
Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1]. Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха.
към текста >>
Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на
тялото
му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ.
В няколко месеца наши виновници или учени не могат да спечелят доверието на един ориенталец; всяка една от двете раси, източна и западна, се смята по-горна. Изпърво се впуснах в изучаването на естествените науки, но от моите опити не достигнах до задоволителни заключения Тогаз предприех пътешествие в Ява, после към равнините, след което се връщах в планините. При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан.
Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на
тялото
му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ.
Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите.
към текста >>
От сърцето до върха на пръстите всички клетки на
тялото
ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила.
От сърцето до върха на пръстите всички клетки на
тялото
ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
– Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него. Такава беше третата ми среща с него.
към текста >>
29.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Една светла искра в историята на
духовното
развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят!
Една светла искра в историята на
духовното
развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр.
към текста >>
С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на
духовно
-историческата и научна криза на нашето време.
Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на
духовно
-историческата и научна криза на нашето време.
С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър.
към текста >>
- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото -
Тялото
и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода.
- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото -
Тялото
и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
към текста >>
30.
Космичен човешки ритъм - Р. Шуберт
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Днешната физиология и медицина не трябва да се подценява, но те се отнасят само до вътрешната страна на процесите и се ограничават само с физичното
тяло
.
ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МАКРОКОСМОСА И МИКРОКОСМОСА [1] Човек е точно отражение на космичните процеси. Тогаз ни става ясен израза, че човек е микрокосмос; поради това можем да кажем, че човек може да се разбере чрез макрокосмоса, а последният - чрез човешкия организъм и неговите функции. Едно такова разбиране ще бъде основа за нашата физиология и медицина.
Днешната физиология и медицина не трябва да се подценява, но те се отнасят само до вътрешната страна на процесите и се ограничават само с физичното
тяло
.
Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса. За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения.
към текста >>
Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по
тяло
, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса.
ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ МАКРОКОСМОСА И МИКРОКОСМОСА [1] Човек е точно отражение на космичните процеси. Тогаз ни става ясен израза, че човек е микрокосмос; поради това можем да кажем, че човек може да се разбере чрез макрокосмоса, а последният - чрез човешкия организъм и неговите функции. Едно такова разбиране ще бъде основа за нашата физиология и медицина. Днешната физиология и медицина не трябва да се подценява, но те се отнасят само до вътрешната страна на процесите и се ограничават само с физичното тяло.
Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по
тяло
, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса.
За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения. Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към духовното.
към текста >>
Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към
духовното
.
Те ще бъдат основа на туй, което ще даде окултната наука, като тяхно продължение, за разбиране на човека по тяло, душа и дух и неговото отношение към околната среда и космоса. За да разберем същността на лечението, трябва предварително да си уясним отношението между човека, земята и вселената. В древно време мъдреците са знаели това отношение и едновременно са били и лечители. Тези, които се учеха в окултните школи, се запознаваха с отношенията на човека към космоса: към звездите, слънцето, планетите, луната, земята с природните ù царства. Природопознанието се основаваше на тези отношения.
Стремежът към природопознанието беше едновременно и стремеж към
духовното
.
Това не може да се постигне, ако не се извършат промени в човека. Затова Учителят на древността почваше обучението с това: човек да преживее отношението си към природните царства Посочваше му се един път на Посвещение, което му разкриваше тайните на природата в растенията, минералите. животните и самия човек. Тогаз още беше жива у човека истината, че пътят към миропознание води през самопознанието. Това самопознание е началото на онзи път на Посвещение, което води човека при дълбоките тайни на битието.
към текста >>
Растението се състои от физично и етерно
тяло
.
И различието на растенията и цветовете се причини от различното отношение на тогавашната „лунна фаза на земята" към зодиакалните знакове, напр. когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн.
Растението се състои от физично и етерно
тяло
.
И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно тяло. Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите. Тези метали са придобили твърдото си състояние на земята, обаче в по-раншна фаза на земята са били в течно състояние, а още по-рано - в газообразно.
към текста >>
И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно
тяло
.
когато тя е била в Скорпион, е давала едни форми на растенията, а стоейки в Близнаци или Дева - други форми и т.н. И миризмата на цветята е всъщност космичен аромат, който се задържа от цветята, но произхожда от планетите. Тъй напр. миризмата на теменугата иде от Венера, а миризмата на Assa foetida от Сатурн. Растението се състои от физично и етерно тяло.
И този, който изучава растенията чрез окултните науки, той вижда сродството им с човешкото етерно
тяло
.
Той знае и за връзката между различните растения с човешките органи; и тая връзка пак се определя от действието на планетите върху растенията и човека. Всяко растение си има своя сигнатура (космичен знак, под който стои), която може да се познае чрез разбиране езика на космоса и четене в книгата на природата. Металите са представители на планетите. Тези метали са придобили твърдото си състояние на земята, обаче в по-раншна фаза на земята са били в течно състояние, а още по-рано - в газообразно. Главните метали олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро ни разкриват тайните на своята природа, които ни довеждат до планетите.
към текста >>
Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше по Физиономията на болния, във формата на лицето, на носа, на цялото
тяло
, в нареждането на косата и пр.
Това са седемтях главни метали А всички останали се образували от съвкупното действие на повече планети. Напр. от съвкупното действие на Лунни, Меркуриеви и Венерини сили е произлязъл антимонът. Чрез подобно общо действие на няколко планети са произлезли и арсенът, цинкът и пр. Както металите, растенията и пр., така и човек стои в свръзка с космичните сили. В древните окултни школи беше възможно от човешката физиономия да се прочетат влиянията на зодиакалните знакове, усилени или отслабени от планетите.
Тогаз човешката физиономия беше важно средство за познаване на човека и на характера му; ученикът можеше по Физиономията на болния, във формата на лицето, на носа, на цялото
тяло
, в нареждането на косата и пр.
да познае под кое космично влияние се намираше човек и тогаз да намери и лечебното средство. ----------------------------------------- [1] По статиите на Д р Ита Вегман в списание „Natura"
към текста >>
31.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно
духовно
естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие.
ОКУЛТИЗМЪТ КАТО НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР В ЖИВОТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Биологически днес считат, че животът не е нищо друго освен резултат на редица биохимични и енергетични процеси, извършващи се неизвестно защо и създаващи като резултат на ентропия всички органически и неорганически форми в света. От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция.
Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно
духовно
естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие.
Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви.
към текста >>
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка,
тяло
, аура.
Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка,
тяло
, аура.
Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
към текста >>
Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко
духовно
, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини.
Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко
духовно
, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното.
към текста >>
Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо
духовно
, разумно и неизвестно нам.
Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено.
Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо
духовно
, разумно и неизвестно нам.
Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа.
към текста >>
32.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както
тялото
ни е дреха на нашата индивидуалност.
Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя.
Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както
тялото
ни е дреха на нашата индивидуалност.
Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж .
към текста >>
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в
духовното
равновесие на Пътя.
Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в
духовното
равновесие на Пътя.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
към текста >>
За целта освободи неподвижното си
тяло
от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения.
Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде.
За целта освободи неподвижното си
тяло
от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения.
Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя.
към текста >>
33.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За да покривате
тялото
си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота?
Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли? Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате?
За да покривате
тялото
си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота?
Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието? Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък.
към текста >>
Вие копнеете за
духовно
развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние.
Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво.
Вие копнеете за
духовно
развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние.
Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото). Защо говорите тъй много? За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите.
към текста >>
34.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после
тялото
, под което се разбира не само физическото
тяло
, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после
тялото
, под което се разбира не само физическото
тяло
, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми.
към текста >>
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно
духовно
схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието.
При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно
духовно
схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието.
Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
към текста >>
Дейността на божиите служители можем да наречем
духовно
земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар.
Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина.
Дейността на божиите служители можем да наречем
духовно
земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар.
Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини. Колкото отиваме по-нагоре, толкоз градините са с по малко работници и с по-трудна работа. Тези градини зависят една от друга и в красотата на една от тях чувствуваме състоянието на всички други.
към текста >>
35.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това го убедило завинаги, че в
тялото
обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили.
Това го убедило завинаги, че в
тялото
обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество.
към текста >>
Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо
духовно
влияние върху неговия живот и творчество.
Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер".
Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо
духовно
влияние върху неговия живот и творчество.
Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс.
към текста >>
Голямо е значението на Еудард Щуре за
духовното
събуждане в днешната епоха.
Напоследък той работеше в списанието –„La science spirituelle". Многобройни са и неговите статии, между които множество литературни критики, пръснати в разни списания. Напоследък той е приготовлявал и книгата „Окултните течения в 20 век[ ], в която щеше да има глава специално за християнския езотеризъм. Но тази книга остана недовършена. Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея.
Голямо е значението на Еудард Щуре за
духовното
събуждане в днешната епоха.
С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход.
към текста >>
Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото
духовно
движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница.
„Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция.
Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото
духовно
движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница.
Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
към текста >>
И днес в България има
духовно
движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство.
Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов!
И днес в България има
духовно
движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство.
И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува. Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата, Светлината - с нищо не могат да се скрият.
към текста >>
36.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя постепенно завива към
духовното
разбиране на живота.
Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой.
Тя постепенно завива към
духовното
разбиране на живота.
Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло.
към текста >>
Това е вече загатване за етерното
тяло
.
Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите.
Това е вече загатване за етерното
тяло
.
Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга.
към текста >>
37.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на
духовното
движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме
духовното
движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на
духовното
движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме
духовното
движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме.
Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това?
към текста >>
В късо време той направи голям прогрес в своето
духовно
и културно развитие.
България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековното робство и това причинило прекъсване на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен.
В късо време той направи голям прогрес в своето
духовно
и културно развитие.
Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел.
към текста >>
Но предварително той изследва физичната основа на
духовното
си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава.
Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи.
Но предварително той изследва физичната основа на
духовното
си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава.
Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
към текста >>
Те мислят, че
тялото
е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто
тяло
.
Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове.
Те мислят, че
тялото
е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто
тяло
.
Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението.
към текста >>
Чиста мисъл, чисто
тяло
, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло.
Чиста мисъл, чисто
тяло
, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - божествена любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание.
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
към текста >>
Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато
духовно
развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример".
Докато едни - и те са повечето - слушат Учителя, защото той ги е освободил от някои болести и пороци, другите търсят Истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска синтеза и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша мъдрост и истинска любов Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво.
Двадесет и пет годишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постоянното прииждане на хора с пресни сили, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, централизацията на силите на действително идеалните хора с непрекъснато
духовно
развитие, и неспособността на политическите партии да облекчат съществуващите тежки жизнени условия, дават на това движение мощна творческа сила и на другите народи и страни добър пример".
* * * В Южна Америка В Буенос Айрес (Аржентина) беседите се превеждат от италиански на испански. От Буенос Айрес беседи са пратени за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Също така им са пратени за печатане и избрани мисли от Учителя. Сега там се превежда на испански беседата "Успоредните пътища". Предвижда се в най-близко време превеждането на испански на беседата "Проявленията на ума".
към текста >>
Тая книга излага
духовното
движение "Оомото" в Япония.
Скоро ще се печатат биографични бележки за Учителя. Получихме няколко броя от в. "Elevation", който излиза в гр. Тукуман (Аржентина) В тях са печатани мисли от Учителя. Получихме книгата "Das Reich Gottes auf Erden" (Царство Божие на земята) от Рудолф Буркерт от Чехословашко.
Тая книга излага
духовното
движение "Оомото" в Япония.
Като говори за духовните движения в разни страни, споменава и за Учителя, когото нарича "пророк на бялата раса". * * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6.
към текста >>
38.
Духовните нужди на новото време – В. Вл.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в
духовно
единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в
духовното
си
тяло
си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва.
Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите небеса, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини ! Що чудно тогава, че той напокон се превърна в мит за тях ! Вижте, приятели, аз знам много добре за кого говоря, кога наричам най-великият от всички Любящи възвишен „брат". Ни един от нас, колкото и високо да го е издигнал Духа, не ще изпадне в заблудата, че той — Вещателят — е самото „С л о в о" — първичното — и тъй мислим ние: престъпно кощунство е да се вярва за оня най-велик от всички любящи, че той е изпаднал в такава заблуда. . .
Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в
духовно
единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в
духовното
си
тяло
си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва.
Ние не говорим за едного когото познаваме само по старо, тъмно предание! Ние сме с оногова, за когото вещаем тъй едно, както никакво земно единение не може да свърже човек с човека! Ние знаем — иначе и не бихме знаели — чрез оногова, за когото тук става реч, че той никога като човек, по всичко подобен нам човеците, е ходил по тази земя и че той само по огнената сила на любовта ни е дотолкоз надминал, че е смогнал да извърши свръхземното чудо — да измени духовната аура на тази земя така, че всеки който иска днес може да нам-ври отново пътя към Духа — в любовта — проправена вече — тъй както може да нам-ври пътя и оня що пътува по планински снегове, след като бъде проправен от друг никой, който е знаел правия път. Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно !
към текста >>
39.
Вести
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при
духовното
лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух.
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при
духовното
лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух.
Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът". Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила. В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна.
към текста >>
навън от
тялото
, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние.
По този начин били изследвани чрез ясночувствуване известни болестни разстройства у много болни. Ала Хутер не се спрял до диагнозата на болните, а потърсил и намерил пътя за лекуването им. Той различава два вида излъчвания: 1) Така наречените елементарни лъчи, които изхождат от всички предмети, но принадлежат към близките лъчи, одични лъчи или одични излъчвания, които както е известно, бидоха открити преди половина век от Фрайхер фон Райхенбах. Но между „Од" и „Хелиод" има съществена разлика. Те нямат нищо общо Одичната обвивка се простира на около 50-100 см.
навън от
тялото
, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние.
Освен туй одът не е сам по себе си някаква лъчиста сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила. А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи.
към текста >>
А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто
духовно
.
Той различава два вида излъчвания: 1) Така наречените елементарни лъчи, които изхождат от всички предмети, но принадлежат към близките лъчи, одични лъчи или одични излъчвания, които както е известно, бидоха открити преди половина век от Фрайхер фон Райхенбах. Но между „Од" и „Хелиод" има съществена разлика. Те нямат нищо общо Одичната обвивка се простира на около 50-100 см. навън от тялото, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние. Освен туй одът не е сам по себе си някаква лъчиста сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила.
А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто
духовно
.
Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните. Аз чувствувам духовното направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи.
към текста >>
Аз чувствувам
духовното
направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи.
А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните.
Аз чувствувам
духовното
направление на отделните хора с помощта на тия тънки жизнени лъчи.
Хелиодните лъчи са носители на душевния живот, мислите, чувствата и настроенията".
към текста >>
40.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на
тялото
изобщо.
Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него.
Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на
тялото
изобщо.
Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите.
към текста >>
Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от
тялото
му металните предмети изпущат електрически искри.
Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември. Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси.
Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от
тялото
му металните предмети изпущат електрически искри.
Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти. Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек. Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил.
към текста >>
Живото лице, движение, държание на
тялото
издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер.
Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност.
Живото лице, движение, държание на
тялото
издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер.
Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро.
към текста >>
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото
тяло
, не ще издадат тайната на нашата душа.
„Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер.
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото
тяло
, не ще издадат тайната на нашата душа.
Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство.
към текста >>
Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно
духовно
схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване.
Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно
духовно
схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп.
към текста >>
41.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Такива преживявания организират
духовното
му
тяло
.
Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него.
Такива преживявания организират
духовното
му
тяло
.
А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот.
към текста >>
А само когато
духовното
му
тяло
е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот.
не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло.
А само когато
духовното
му
тяло
е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот.
Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното.
към текста >>
Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но
духовното
му
тяло
работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот.
Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но
духовното
му
тяло
работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта.
Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание.
към текста >>
42.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото
тяло
.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе".
Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото
тяло
.
Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство.
към текста >>
Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо
тяло
може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека - онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло.
Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо
тяло
може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
към текста >>
Дали физическото
тяло
е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
Дали физическото
тяло
е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота.
към текста >>
Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му
тяло
, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум.
Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му
тяло
, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3.
към текста >>
Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (
духовното
царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство.
Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (
духовното
царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство.
Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира.
към текста >>
Физичното
тяло
, обвивката на всички други „принципи" през живота.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
Физичното
тяло
, обвивката на всички други „принципи" през живота.
2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4. Кама Рупа.
към текста >>
Етерният образ или дубликат на физическото
тяло
, „призрачното
тяло
". 4.
Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира.
Етерният образ или дубликат на физическото
тяло
, „призрачното
тяло
". 4.
Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек. 5. Манас. Ум. Разум.
към текста >>
Луна (Линга) - Етерното или звездното
тяло
на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2.
Луна (Линга) - Етерното или звездното
тяло
на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
към текста >>
Животът на физическото и
духовно
полета.
Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана).
Животът на физическото и
духовно
полета.
Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас).
към текста >>
43.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Действително, един подвиг показва в
духовно
отношение стойността на неговия автор.
След това се укриваше от благодарността на задължените му. Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите. Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях.
Действително, един подвиг показва в
духовно
отношение стойността на неговия автор.
Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг.
към текста >>
При една непрестанна активност, нито неговото
тяло
, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората.
Въобразете си само, че те са може би възможни, и това ми стига. Приемането на тая хипотеза ще ви направи по-късно чувствителни спрямо Светлината и моята цел ще бъде постигната; понеже аз не говоря, за да отдам справедливост на едно същество, което Не се грижеше за земната справедливост; аз говоря само за вас, зарад вашето бъдеще, за да намерите смелост в минутите на изнурение и въпреки всичко да вървите напред. * * * Тоя французин, толкова приличен на своите сънародници и същевременно толкова различен, беше със среден ръст и атлетично телосложение. Нищо, нито в неговото облекло, нито в неговите маниери, нито в неговия говор, не го различаваше от тълпата. Той живееше както всички, с изключение на часовете за спане, които той почти всецяло премахваше.
При една непрестанна активност, нито неговото
тяло
, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората.
Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието.
към текста >>
44.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Физичната дейност трябва да бъде духовна дейност, висше
духовно
постижение, израз на духовните ни ценности.
Стига да последва зова на душата си, която отвътре му говори да излезе от живота на гъсеницата и да влезе в живота на пеперудата! Днес всички, – и тези, които работят, и тези, за които работят, – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги: едни видими, а други – невидими. Ето защо всяка наша дейност трябва да бъде одухотворена. Обаче това днес не е така.
Физичната дейност трябва да бъде духовна дейност, висше
духовно
постижение, израз на духовните ни ценности.
Инак трудът ще стане непоносим товар и тормоз в нашия живот и животът ни ще изгуби от своята красота, ще се обезцвети. А при новия начин на труда животът става радостен, пълен с поезия. Изворът на красотата на живота е вътрешен, а не външен. Тогаз човек ще бъде активен в живота, а сега е пасивен. Човек при днешната форма на труда е колелце, винт в огромната машина, той е обезличен и живее безрадостни, безцветни дни.
към текста >>
Не само всяко нарушение на хармонията в
тялото
е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние!
Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата.
Не само всяко нарушение на хармонията в
тялото
е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние!
Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята!
към текста >>
45.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Прентис Мълфорд СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО Великият извор на сила и обнова за духа и
тялото
е спокойствието.
Прентис Мълфорд СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО Великият извор на сила и обнова за духа и
тялото
е спокойствието.
Почива ли духът, почива и тялото. Почивката е цяла наука. Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир.
към текста >>
Почива ли духът, почива и
тялото
.
Прентис Мълфорд СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО Великият извор на сила и обнова за духа и тялото е спокойствието.
Почива ли духът, почива и
тялото
.
Почивката е цяла наука. Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила.
към текста >>
Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни
тяло
.
Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива.
Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни
тяло
.
Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист".
към текста >>
Физическото слънце действа върху физическото ни
тяло
.
Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло.
Физическото слънце действа върху физическото ни
тяло
.
Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти.
към текста >>
Духовното
– или духът на слънцето – върху духовната ни същина.
Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло.
Духовното
– или духът на слънцето – върху духовната ни същина.
И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята).
към текста >>
И то според мярката, до която е развито нашето
духовно
естество, за да възприема духът на слънцето.
Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина.
И то според мярката, до която е развито нашето
духовно
естество, за да възприема духът на слънцето.
Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот.
към текста >>
Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно
тяло
, едно огнено кълбо.
Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето.
Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно
тяло
, едно огнено кълбо.
Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот. но са препълнени с духовна сила – одухотворяваща сила.
към текста >>
Слънцето е нещо по-вече от едно небесно
тяло
– една планета.
Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот. но са препълнени с духовна сила – одухотворяваща сила.
Слънцето е нещо по-вече от едно небесно
тяло
– една планета.
То е една могъща съзнателна същност, един Дух. И затова, ако се обърнем с мълчалива молитва към оня Дух, който затопля земята ни и извиква из нея живот, то ще възприемем от силата му. Ще възприемем дух – от неговия Дух, слънчевия Дух. Великата мъдрост на древността, познавайки тоя закон, е посветила един от седмичните дни на слънцето. В тоя ден човек, чрез духовна и телесна почивка ще възприеме сила от слънцето.
към текста >>
Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното
тяло
, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и
тялото
, сила за нова деятелност.
Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето. Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня.
Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното
тяло
, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и
тялото
, сила за нова деятелност.
Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>
Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно
тяло
, което е извор на великия живот на земята.
Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога".
Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно
тяло
, което е извор на великия живот на земята.
Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>
46.
СТИХОВЕ - ОРИОНО
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всяка болка, всяко неприятно чувство на
тялото
или душата, силно или незначително, е присъда, която ще падне върху нас, и то само с цел да ни упъти там, гдето ще трябва да израснем за по-голямо щастие.
Не се опитвай да определяш бъдещето си с планове и върху карти. Това е моя работа. Остави всичко това на мене. Имай желание от мен да узнаеш къде отиваш и как трябва да живееш в тоя час или тоя ден. Привикни да живееш по тоя начин, докато ти стане това втора природа и аз ще ти изпращам през това време топлина – както слънцето на земята, – ще ти изпращам мъдрост, която ще те научи правилно да живееш.
Всяка болка, всяко неприятно чувство на
тялото
или душата, силно или незначително, е присъда, която ще падне върху нас, и то само с цел да ни упъти там, гдето ще трябва да израснем за по-голямо щастие.
Безграничното се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено. Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот.
към текста >>
Да добиете здраво
тяло
и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот.
Всяка болка, всяко неприятно чувство на тялото или душата, силно или незначително, е присъда, която ще падне върху нас, и то само с цел да ни упъти там, гдето ще трябва да израснем за по-голямо щастие. Безграничното се поставя срещу ни, когато се отклоним от правия път, то се противопоставя нам и на нашата воля, и това е болезнено. Но това не е „наказание" в смисъла, който човек свързва с тая дума. Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото.
Да добиете здраво
тяло
и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот.
Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите. Но това са дългове, които не с пари, но само с добри мисли могат да бъдат платени. Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил.
към текста >>
Да, тя дава един нов живот на
тялото
, защото каквото чувстваме, това определя нашето
духовно
състояние и се отразява на нашето
тяло
или добре или зле.
Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост.
Да, тя дава един нов живот на
тялото
, защото каквото чувстваме, това определя нашето
духовно
състояние и се отразява на нашето
тяло
или добре или зле.
Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения.
към текста >>
Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно
тяло
.
Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин! Истина е, че с тях никакъв успех не може да се постигне.
Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно
тяло
.
Духовните и физически сили намаляват, човек пропада, умира, изчезва най-после завинаги, щом като се стреми само към нереалните неща. Истинският дух, стремейки се към безконечното, надживява времената. Вечната справедливост учи Духа правилно да употребява силите си. Безконечният ни казва: „Отдайте ми се без резерва. И аз ще направя да забравите всяко съкрушение, разкаяние и покаяние.
към текста >>
47.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Зохар - Ефирно
тяло
(етерен двойник). 8.
Йехида - Мировата душа (безименна същина). 3. Нешама - Безсмъртен дух (индивидуалното начало). 4. Бина - Разсъдъка (мисълта) 5. Нефеш - Душата (съзнанието). 6. Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7.
Зохар - Ефирно
тяло
(етерен двойник). 8.
Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света.
към текста >>
властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е
духовно
свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото
тяло
, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е
духовно
свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото
тяло
, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>
Ако жизнената сила се изчерпи, то
тялото
(машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска
тялото
, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
като се слее със съзнанието на низшето „аз", превръща разсъдъка в свой покорен слуга. Тъй като тия влечения всякога са напътени към областта на чувствената природа, където също са устремени желанията и животинските потребности, то тия сили се наричат животински сили, а съответната им природа – животинска природа на човека. * Що е Руах? Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината.
Ако жизнената сила се изчерпи, то
тялото
(машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска
тялото
, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган).
* Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
към текста >>
Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно
тяло
", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
Това е индивидуалната жизнена сила на човешкия организъм, която го управлява по волята на господстващите в него направления. Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви.
Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно
тяло
", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства.
към текста >>
По своята природа етерното
тяло
принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
Тая сила можем да сравним с пара, която движи машината. Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът.
По своята природа етерното
тяло
принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
към текста >>
Както се каза, грубото ни материално
тяло
е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
Ако жизнената сила се изчерпи, то тялото (машината) спира, понеже не е в състояние да изпълни повеленията на духа, тогава тоя последния, напуска тялото, докато след изтичане на известно време в съотношение с вечните закони на природата, отново си създаде тял(орган). * Що е Зохар? Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни.
Както се каза, грубото ни материално
тяло
е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки.
Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
към текста >>
А тъй като ефирното
тяло
служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното
тяло
е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие.
Всяка сила, както знаем, трябва да има проводник (свой носител), чрез който тя би могла да се прояви. Такъв проводник на Руах (жизнената сила) се явява това, което по кабалистически се нарича Зохар, на наш език може да се нарече „ефирно тяло", етерен двойник, точно копие на което е нашата видима плът. По своята природа етерното тяло принадлежи на физическото поле, както и нашата плът и се отличава от последната по това, че неговата материя е много тънка, ефирна, за това е невидима за очите ни. Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член.
А тъй като ефирното
тяло
служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното
тяло
е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие.
Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека.
към текста >>
Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (
тялото
) се равнява на нула.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука.
Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (
тялото
) се равнява на нула.
Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя?
към текста >>
Даже мъртвото
тяло
е пълно с живот.
След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя? Ако под смърт разбираме абсолютно прекратяване и унищожение на всякакъв живот, то такава смърт кабалистичната наука не признава. Животът не може да бъде съвършено унищожен.
Даже мъртвото
тяло
е пълно с живот.
Нима процесът на разлагането не е резултат от жизнена дейност? Милиарди нисши организми от невидимите с просто око микроби до големите червеи включително, се зараждат в него и го изяждат. Няма пространство в цялата вселена, гдето да няма живот или съзнания, макар степента на техните проявления да е твърде различна. Човек отдавна знае, че животът е движение. Човешките чувства са способни да възприемат само ограничено число движения или трептения.
към текста >>
Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и
духовно
познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа.
От това още не следва, че вън от достъпния за човешките чувства кръг, действително няма живот. Напротив, има безкрайно много движения, даже цели мирови области, недостъпни за грубите наши физически чувства, а всичко това за нас наглед не същества. Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма.
Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и
духовно
познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа.
Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние.
към текста >>
На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато
тялото
повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска
тялото
, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния.
На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато
тялото
повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска
тялото
, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото
тяло
на вид не съществува задгробният мир.
Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото
тяло
на вид не съществува задгробният мир.
От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него. Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части.
към текста >>
няма още пълно отделяне на душата от
тялото
, а човекът е съединен още със своето
тяло
чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
няма още пълно отделяне на душата от
тялото
, а човекът е съединен още със своето
тяло
чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в тялото почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и тялото се разлага на съставните си части. Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир.
към текста >>
Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в
тялото
почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и
тялото
се разлага на съставните си части.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
Веднъж настъпило пълното отделяне на душата – връщане повече няма; в
тялото
почва процесът на гниене, развива се живота на микробите и
тялото
се разлага на съставните си части.
Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде.
към текста >>
п.), когато душата се отделя от
тялото
неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др.
п.), когато душата се отделя от
тялото
неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
към текста >>
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното
тяло
, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното
тяло
, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
към текста >>
Ефирното
тяло
, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Ефирното
тяло
, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето.
към текста >>
Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното
тяло
(етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното
тяло
(етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>
48.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето
духовно
приобщение.
Желая много да събирам всички беседи на Учителя и да ги публикувам в една сбирка веднага, щом средствата ми позволят това и да ги разпространя по костуемата цена най-широко и по възможност на разни езици. Каквото е предопределено, ще се реализира по Върховната Воля и с помощта, мощна и светла, на Учителя. В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански.
На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето
духовно
приобщение.
Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство. Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти. =================================================== Писмо от Амер. Розенкройцерско Общество Розенкройцерска задруга, международно сдружение на християнските мистици.
към текста >>
Нежно сърце, Здраво
тяло
.
Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти. =================================================== Писмо от Амер. Розенкройцерско Общество Розенкройцерска задруга, международно сдружение на християнските мистици. Здрав ум.
Нежно сърце, Здраво
тяло
.
Ошънсайд (Калифорния) 10. VI. 1930 година. „При прочитането на тая книжка[1] добихме впечатлението, че Г-н Петър Дънов е написал най-хубаво съчинение, пълно с прекрасни и възвишени мисли. Бихме казали, че лицето, което я е написало, трябва да познава дълбоко тайните на живота". С поздрав: От Задругата * Пшемисъл Питер – от Прага, деятел в международния съюз за побратимяване на народите, който посети през 1924 година София, ни пише, че е чел в немското списание „Aus Zeit und Ewigkeit" една статия от Зенгер за Всемирното Бяло Братство, изказва радостта си за разширението на това движение и особено за практическото приложение в това общество и изказва желание да се влезе в по-близки приятелски връзки с него и неговите съидейници.
към текста >>
философия почива на заблуждението, че човекът е
тялото
.
Съчинение на Оливер Лодж в бълг. превод Издателство „Братство" в Севлиево ще издаде наскоро интересното и навременно съчинение на Сър Оливер Лодж: Защо вярвам в безсмъртието на човека. Лодж е професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл. Крукс и др. Цялата материал.
философия почива на заблуждението, че човекът е
тялото
.
Затова научните доказателства, новите постижения по въпроса за безсмъртието на душата и за скритите способности представляват твърде голям интерес. Ние се надаваме, че книгата ще има отличен прием. Нужно е нашите приятели навсякъде да запишат абонати, колкото се може повече и да изпратят сумите до 20 окт. на адрес: Сава Калименов – Севлиево. За абонати книгата ще струва само 20 лв.
към текста >>
Духовното
движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател.
Маркъм за идейния живот в България Маркъм в една своя кореспонденция до американски вестник, препечатана във в. „Мир", като говори за България в разни отношения, между другото изтъква, че идейният живот в България е доста силен, че в страната има доста идеалисти. Ние трябва да се радваме, когато не само в България, но и в коя и да е друга страна се разпространяват новите идеи, защото в тези има една вътрешна сила: те са строители на нови епохи, на нови култури, те са признак, че иде нещо ново. Те носят със себе си живот, те докарват разцъфтяване на всички заложби в човешката душа. Едно общество, невъзприемчиво към новите идеи, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си.
Духовното
движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател.
Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар.
към текста >>
Същият професор Белоти ръководи във Венеция
духовното
издателство „Леонардо да Винчи".
Едно общество, невъзприемчиво към новите идеи, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си. Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия.
Същият професор Белоти ръководи във Венеция
духовното
издателство „Леонардо да Винчи".
Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар. конгрес се е състоял от 1-8 авг. в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел.
към текста >>
49.
МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Началото на нещата е винаги
духовното
.
Две революции съпътстват нашето време – революцията на масите за физическа промяна на нещата и революцията на Душата, която дава незабележимо облика на първата. Европа е за новото, тя е в революция; Азия, майката на модерните култури в Европа, е също в революция. В революция е и Америка и целият свят. Няма опора в миналото само духовната революция. Физическата, материалната революция е едно последно изживяване на всичко старо, на всички стари прийоми и методи – методите на потъпкване съвестта, на кръвта и насилията – в нея няма нищо ново, тя е края на едно минало.
Началото на нещата е винаги
духовното
.
Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото. Революцията на Духът е великата надежда на бъдещето. Изтокът създаде западните Европейски култури. Всичко духовно дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа. Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите долини на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия.
към текста >>
Всичко
духовно
дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа.
Физическата, материалната революция е едно последно изживяване на всичко старо, на всички стари прийоми и методи – методите на потъпкване съвестта, на кръвта и насилията – в нея няма нищо ново, тя е края на едно минало. Началото на нещата е винаги духовното. Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото. Революцията на Духът е великата надежда на бъдещето. Изтокът създаде западните Европейски култури.
Всичко
духовно
дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа.
Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите долини на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия. Днес източното е на мода в залязваща Европа. Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново. Азия е вървяла досега по пътя на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа. В Азия няма ново.
към текста >>
Ние виждаме, че и там стават две революции –
духовното
и там взема ново начало.
Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите долини на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия. Днес източното е на мода в залязваща Европа. Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново. Азия е вървяла досега по пътя на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа. В Азия няма ново.
Ние виждаме, че и там стават две революции –
духовното
и там взема ново начало.
Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток. Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде.
към текста >>
Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на
духовното
, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото.
Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново. Азия е вървяла досега по пътя на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа. В Азия няма ново. Ние виждаме, че и там стават две революции – духовното и там взема ново начало. Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток.
Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на
духовното
, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото.
Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека.
към текста >>
И от разлагащото се
тяло
на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото.
Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток. Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде.
И от разлагащото се
тяло
на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото.
То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока. Духът, Духовното не искат доказване. – Това е вечното начало.
към текста >>
Духът,
Духовното
не искат доказване.
Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока.
Духът,
Духовното
не искат доказване.
– Това е вечното начало. Материалистичната наука в стремежа да го отхвърли идва до него. Развитието не е нищо друго, освен осъзнаване на нещата и овладяване на природните възможности т.е. пълното им опознаване. Духът е вечната загадка, вечният двигател на всяка материална култура.
към текста >>
Черковната религия е едно материалистично изопачаване на
духовното
– създание на охолството и на безсъвестността.
– Това е вечното начало. Материалистичната наука в стремежа да го отхвърли идва до него. Развитието не е нищо друго, освен осъзнаване на нещата и овладяване на природните възможности т.е. пълното им опознаване. Духът е вечната загадка, вечният двигател на всяка материална култура.
Черковната религия е едно материалистично изопачаване на
духовното
– създание на охолството и на безсъвестността.
Науката на новото време хвърля много мостове към „Духът" на нещата – Фройд, Айнщайн, Бергсон, Гурвич, Дриш, Даке и др. и др. Мнозина виждат в мистицизма последно дихание на културите. Духът на новото с черковническото понятие за мистиката няма нищо общо. Аскетизмът не е метод в пътя на новото, което днес се ражда.
към текста >>
50.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно
тялото
, толкова по-здравото може да бъде.
Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле.
Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно
тялото
, толкова по-здравото може да бъде.
Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали.
към текста >>
Много мощни средства за чистене на
тялото
са екскурзиите в планината и постът.
Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки).
Много мощни средства за чистене на
тялото
са екскурзиите в планината и постът.
Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът.
към текста >>
Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и
тялото
.
Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно.
Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и
тялото
.
Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
към текста >>
Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на
духовното
чистене, които трябва със старание да се прилагат.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на
духовното
чистене, които трябва със старание да се прилагат.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на
тялото
.
Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на
тялото
.
Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
към текста >>
Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за
духовното
му чистене.
Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена.
Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за
духовното
му чистене.
И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
към текста >>
И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за
духовното
чистене.
Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене.
И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за
духовното
чистене.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа.
към текста >>
51.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато погледнем на едно
тяло
, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения.
посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Действащ посредством човека, той създава наглед чудни явления. За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него. Ако искаме да успеем в това, ние трябва да знаем, как да различаваме духа и живота в природата.
Когато погледнем на едно
тяло
, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения.
Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство.
към текста >>
Химиците могат да разделят
духовното
от физическото в растителното царство.
Когато погледнем на едно тяло, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения. Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип.
Химиците могат да разделят
духовното
от физическото в растителното царство.
Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане. Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното тяло) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима. Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима. Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция.
към текста >>
Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното
тяло
) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима.
Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство. Древните кабалисти не само са могли да извършат същото, но са имали даже силата, чрез науката на превръщането, да преустроят билката и да я накарат пак да се появи след такова едно разпадане.
Ако нещо изгуби материалната си субстанция, невидимата му форма (етерното
тяло
) остава в астралната светлина и ако ние можем да облечем формата с видима материя, пак я правим видима.
Чрез дейните (Божествени) сили ние можем да създадем едно магнетическо притегляне в астралната форма, тъй че да може да притегли от елементите ония принципи, които е притежавала по-преди и да ги въплъти, та по такъв начин да направи астралната форма пак видима. Астралната светлина е магичният агент на всички прояви. Добре би било за жадния към знание да се постарае да проумее, доколкото е възможно, това мощно живо море на всемирната субстанция. Трудно е да се обясни, тъй като няма нищо в света, което да може се сравни с нея. Астралната светлина, както и други астрални сили, тъй много превишава всичко, което човешкия ум е свикнал да съзерцава, че ако няма човек опитност в астралните явления, обясненията биха му се сторили недостатъчни и биха оставили ума му в мъгла и недоумение.
към текста >>
В момента на „просветление" или изгряването на
духовното
съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа.
То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
В момента на „просветление" или изгряването на
духовното
съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа.
В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони.
към текста >>
52.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и
духовност
!
това е, което ни учи тя. Не парите стоят в средоточието, но душата. Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора! И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре.
Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и
духовност
!
„Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред! " Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди.
към текста >>
Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в
тялото
на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло!
" Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за освобождение на Вечното в човека. Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди. Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада!
Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в
тялото
на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло!
" Когато, обаче, Европа се съзнае и се претвори, когато кризата на запада води към едно обновление на мисъьта и с това към новораждане на западните страни, тогава Азия ще каже: „Вижте, как западът се пресъздава... нашият Брат намери отново себе си! Настава времето на едно ново човечество! Не вярвай, че има още време! Срокът за претворба на нашата мисъл е къс! И горко томува, който не го използува!
към текста >>
53.
ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всъщност, животът има трояко проявление: физическо,
духовно
и Божествено.
Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление.
Всъщност, животът има трояко проявление: физическо,
духовно
и Божествено.
Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални.
към текста >>
Запример, идеите на човека добиват израз в неговото
тяло
.
Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални. Например, в математиката е известно, че като се умножи една въображаема (имагинерна) единица четири пъти сама на себе си, тя се превръща в материална единица. По този начин идеите стават видими.
Запример, идеите на човека добиват израз в неговото
тяло
.
Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи. Иска ли човек да разбере тия неща, той трябва да разполага с повече светлина, с голямо вътрешно богатство. Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път. Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа.
към текста >>
54.
СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Понеже интуицията е нещо повече
духовно
, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения).
Той и без това ще знае много за това лице. Има два пътя, два метода, практикувани от хората за гадание на ръце. Пътят на науката и пътят на интуицията. Мнозина не знаят оня ред и начин на изследване на ръката (който начин ще изложа по-долу), но пък притежават една голяма интуиция и чрез нея сполучват да открият неща, които научният път не може да им даде. Този начин се различава от начина, по който науката изследва, но има чудесни резултати.
Понеже интуицията е нещо повече
духовно
, вътрешно, често необяснимо за самия разум и положенията, до които може да дойде често нямат нищо общо с видимите, конкретните неща и явления (които интелектът от своя страна поставя на първо място за да извежда оттам своите заключения).
И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот. За повечето ръката няма нищо друго освен длан, пет пръста и няколко черти.
към текста >>
Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на
тялото
.
Ръце които са тихи, кротки, други които са шумни, гръмогласни, бурни – те са също като живи индивидуални същества. Ако човек наблюдава своите ръце всеки ден и обърне внимание на тази тънка страна, ще забележи, че известни дни, една линия изпъква измежду всички останали по своя цвят, по своята яснота и живот. Следващите дни тя побледнява, а друга изпъква по своя цвят, яснота и живот. А това говори много, в какво понастоящем човек се проявява, какво разработва в себе си най-много и ако наблюдава добре, ще открие известна периодичност във всичко това и даже ще предвижда след известно време, кои системи в него или кои страни от неговия душевен живот ще проявят по-голяма активност. Ще знае прилива и отлива на различните центрове в себе си.
Всяко място на ръката е във връзка с известен орган на
тялото
.
Мозъкът, белите дробове, стомахът, черният дроб, вътрешните органи, ръцете, краката – имат свое място в ръката. Това се е знаело в древността още от халдейските посветени. Това се знае и от посветените в сегашно време. Ще се разкрие и на съвременната наука някога. Медицината, ще има голяма полза тогава.
към текста >>
55.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-
духовно
естество.
Обикновено хората разбират, че да постиш, значи да не ядеш храна един, два или повече дни. Когато не ядеш, това значи, че си постил, а какво си мислил, какво си чувствувал, какво си говорил, това било без значение. Окултистът обаче разбира по-обширно и по-дълбоко тоя въпрос. Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства.
Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-
духовно
естество.
Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен? Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати.
към текста >>
Най-големите или по-право всички болести на
тялото
, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и
духовното
естество на човека.
Когато говоря върху това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр. Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие.
Най-големите или по-право всички болести на
тялото
, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и
духовното
естество на човека.
Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата.
към текста >>
Съществува чудна аналогия в света на материалното
тяло
, света на чувствата и мислите.
Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система. Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по пътя на храненето, на чувствуването, на мисленето. Тези материали за различните области са различни.
Съществува чудна аналогия в света на материалното
тяло
, света на чувствата и мислите.
Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене.
към текста >>
Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на
тялото
от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната.
При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши. Когато постът е съпроводен с молитви при спокойствие и в мълчание, когато се отдаде на духовни мисли, без недоволство, а с радост. Какво може да се постигне с поста?
Ето някой състояния и опитности, които по друг начин не биха могли да се постигнат: подобряване на здравето, пречистване на
тялото
от вредни вещества, усилване на волята, особено оценяване и проникване в тайната на храната.
Колко тя е ценна и скъпа. Той разбира, че дотогава не е знаел какво нещо представляват хляба и водата, колко неоценими и неизразими неща са те! Това не може да се разправи на никого и никой не ще може да го разбере, колкото и велик мислител да е, той трябва да го изпита. Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч.
към текста >>
Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от
тялото
, но проявяваща се в
тялото
.
Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък. Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно. Какво още констатирва той?
Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от
тялото
, но проявяваща се в
тялото
.
Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития.
към текста >>
Той излиза и влиза в своето
тяло
, пътува на далечни растояния вижда далечни събития.
Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото. Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това?
Той излиза и влиза в своето
тяло
, пътува на далечни растояния вижда далечни събития.
Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал. Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта.
към текста >>
Вижда своето
тяло
отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.
Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития.
Вижда своето
тяло
отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.
Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота.
към текста >>
Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория
духовното
начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува.
Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка. Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на светлина, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род. Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек?
Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория
духовното
начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува.
Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество. Знаещият може да пости, за да помогне на някого. Знаещият може да пости, за да спаси някого от падане, от болест, от отчаяние и пр. Ето, това е най-красивото и най-светлото в поста.
към текста >>
56.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те са свързани с други по-високи сили, каквито има и в човешкото
тяло
.
В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини. Камъните, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас.
Те са свързани с други по-високи сили, каквито има и в човешкото
тяло
.
Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек.
към текста >>
Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в
тялото
поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
Трябва да се знае, какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкия организъм Но тези електромагнитни и други енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина. Трябва да се изучават в това отношение планинските местности и тяхното влияние. Учителят казва: „Има електрични и магнетични места в планините. В електричните места вие ще имате желание да скачате, да тичате, да викате, да пеете, а в магнетичното место ще бъдете тихи и ще искате да седнете и да съзерцавате спокойно.” После точно трябва да се знае, в какво състояние са тези енергии в здравия и болния човешки организъм. Трябва да се знае и влиянието на разните области на планините върху здравия и болен човек.
Днешната наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в
тялото
поради разредеността си, после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си, че светлината там е по-богата с ултравиолетови лъчи и пр.
Но това е само външната страна. Този въпрос има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. Човек може да използува разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там човек влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, камъните, водите и пр. Но казахме, че зад тези енергии има и разумни сили, които работят.
към текста >>
И съвсем друго ще бъде, ако при дишането съзнаваш, че приемаш и по-висшите енергии, които проникват въздуха и същевременно акордираш съзнанието си с тях; тогаз ти ще ги приемеш и това ще те повдигне както телесно, така и
духовно
.
Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр. и не съзнаваш по-дълбоките енергии, които го проникват, а именно праната и по-висшите енергии от психичен характер, то твоето дишане ще има главно механически характер.
И съвсем друго ще бъде, ако при дишането съзнаваш, че приемаш и по-висшите енергии, които проникват въздуха и същевременно акордираш съзнанието си с тях; тогаз ти ще ги приемеш и това ще те повдигне както телесно, така и
духовно
.
Същото се отнася и за светлината Ако човек съзнава, че светлината е израз на разумни сили, които работят в природата и ако има съответното разположение на Духа, той ще приеме и по-висшите, психичните сили, които стоят зад обикновената външна проява на светлината. Какво незабравимо впечатление и какво грамадно значение може да има при такова съзнание едно посрещане на слънчевия изгрев от един висок планински връх! Какви нови идеи, какви благородни подтици ще роди това в човешката душа! Градската атмосфера е напоена в своята аура с мислите на хората, а тези мисли не са винаги от най-възвишен характер. Ето защо, светлината като преминава през такава атмосфера, изгубва до известна степен своя първоначален ритъм, с който иде отгоре и затова не може да има онова ефикасно мощно действие, което има във високата планинска атмосфера, дето въздухът в това отношение е чист, не е напоен с нисши мисли, желания, чувства и пр.
към текста >>
Вашият живот не само механично, но и вътрешно,
духовно
е свързан с живота на цялата околна природа.
Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата. Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме пулса на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата. Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие? Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни.
Вашият живот не само механично, но и вътрешно,
духовно
е свързан с живота на цялата околна природа.
По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр.
към текста >>
Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само
духовно
, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места.
Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само
духовно
, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор.
към текста >>
57.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Обаче не е необходимо, болестите да бъдат винаги физически, те са такива в последната си проява, тъй като всичко се формира и образува най-първо
духовно
, развива се по-нататък душевно и тогава чак физически, т.е.
Естествено, само истинският познавач на ръката, хирософът, може да анализира. За това се изисква, човек до владее медицинската диагностика по ръката и ноктите, а също и характерологията и прогнозата – изкуството за отгадаване на съдбата т.е. той трябва да владее научното гледане по ръката. Аз бих желал, обаче, да дам тук едно указание, как може въз основа на научната хирология да се вникне в психоаналитичната практика. Както винаги съм констатирал и съм намирал, че това се потвърждава и от опита, характерът и болестта са двата полюса, които в своето взаимодействие формират и определят начина на живот, здравословното състояние и съдбата.
Обаче не е необходимо, болестите да бъдат винаги физически, те са такива в последната си проява, тъй като всичко се формира и образува най-първо
духовно
, развива се по-нататък душевно и тогава чак физически, т.е.
се затвърдява, материализира във веществото. Много болести, които са латентни, но все пак са духовно заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън. Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество.
към текста >>
Много болести, които са латентни, но все пак са
духовно
заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън.
той трябва да владее научното гледане по ръката. Аз бих желал, обаче, да дам тук едно указание, как може въз основа на научната хирология да се вникне в психоаналитичната практика. Както винаги съм констатирал и съм намирал, че това се потвърждава и от опита, характерът и болестта са двата полюса, които в своето взаимодействие формират и определят начина на живот, здравословното състояние и съдбата. Обаче не е необходимо, болестите да бъдат винаги физически, те са такива в последната си проява, тъй като всичко се формира и образува най-първо духовно, развива се по-нататък душевно и тогава чак физически, т.е. се затвърдява, материализира във веществото.
Много болести, които са латентни, но все пак са
духовно
заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън.
Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини. В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители.
към текста >>
В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани
духовно
чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители.
Много болести, които са латентни, но все пак са духовно заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън. Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини.
В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани
духовно
чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители.
За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца. Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението.
към текста >>
За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху
духовното
и душевно развитие на ембриото през деветте месеца.
Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини. В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на двамата родители.
За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху
духовното
и душевно развитие на ембриото през деветте месеца.
Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех.
към текста >>
Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от
духовно
, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си.
Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението. Някои лекари упражняват психоаналитичната практика върху тая основа с най-добър успех. Психоанализата, както тя се практикува днес, се основава най-често на доклада на индивида, който трябва да бъде изследван. Тук съзираме вече един източник на грешки, тъй като има твърде много хора, които винаги ще останат затворени по отношение на известни свои работи. Иначе е, обаче, когато се работи въз основа на хирософията.
Тук човек вижда обективно ония предразположения, които донасят разстройства от
духовно
, душевно и физическо естество, респективно носят такива в себе си.
Различните форми на ръката сами по себе вече позволяват да се познае, между друго, естеството, натюрела, темперамента, отношението спрямо живота и средата. Различно големите, хлътнали, нормалните или силно развити издигнатини (хълмове) от вътрешната страна на ръката допълнят тая картина във връзка със значението на твърде различната структура и гъвкавост на палеца. По отделните деформации на членовете на пръстите може да се установи колкото леко, толкова и сигурно, кои органи не работят добре. Отделните главни линии показват, за кои органи се касае по-специално и колко голяма или малка е повредата. Напр. всички работи, които са във връзка с мисленето или с големия или малкия мозък, с главата, трябва да се дирят в и върху линията на ума.
към текста >>
Разликата в тия числа идва от обстоятелството, че човешкото
тяло
има едно преходно време между 28-а и 30-а си година.
Душевни сътресения и преживелици показват линиите на събитията и преживелиците, както и малките белези, които намираме между главните линии, върху хълмовете и в областта на основата на ръката. И тук никога не трябва да се забравя, че лявата ръка показва индивидуалното, освен това наследеното от майчина страна и устройството на органите до 30 годишна възраст. Дясната ръка дава сведение върху придобитото, върху наследеното от бащина страна и устройството на органите след 28 год. възраст. Линията на съдбата дава сведения върху положението спрямо околната среда. Също и тук в лявата ръка до 30 години изобщо и в дясната ръка след 28 година.
Разликата в тия числа идва от обстоятелството, че човешкото
тяло
има едно преходно време между 28-а и 30-а си година.
Началото на тая линия е в основата на ръката, или в хълма на луната, в средата на ръката или в долната част на хълма на Венера. Според това различни са и значенията на двигателните сили на съдбата, които също трябва да се вземат в съображение при психоанализата. Тъкмо тая линия, която ние не намираме у далечните раси, като негри, монголи, червени, отчасти и при индийци, лапландци и пр. и която е от голямо значение, особено за европееца, ни показва в своето начало условията на живота в детинството. Поради туй, на това място, т.е.
към текста >>
58.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
ВЕСТИ
Духовното
движение в Италия В Италия напоследък се забелязва известно увеличение на интереса към духовните въпроси.
ВЕСТИ
Духовното
движение в Италия В Италия напоследък се забелязва известно увеличение на интереса към духовните въпроси.
Лаура де Грация, която работеше в Палермо, се премести миналата година в Рим, дето основа „Общество за психически изучвания „Алфа” със свое списание, което е много добре редактирано. То работи за разпространението на новите идеи в Италия. Професор Увалди Пиетро печата в последния брой на това списание „Spiritualita” два апела: един със заглавие „19 века след Христа” и друг „Към хората с добра воля”. Тези два позива поканват човечеството за събуждане към новата ера, към обнова, към възвръщане към истинското учение на Христа. В тези позиви се изтъква важността на днешните времена за събуждане на човешката душа и се изтъква новият дух, който сега прониква в света.
към текста >>
Тогаз идва до приемането в човека на
тяло
и душа.
Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите. Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли върху същността на живота. Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота.
Тогаз идва до приемането в човека на
тяло
и душа.
при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка. И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти. По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва пътя, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма. След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор.
към текста >>
1932) Жизнени лъчи в човешкото
тяло
.
Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току-тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по-рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние, с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас. (Изв. в. „Свободна реч”, 1. XII.
1932) Жизнени лъчи в човешкото
тяло
.
Изследвания на английския биолог Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина. Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон.
към текста >>
Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото
тяло
, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото
тяло
.
Изследвания на английския биолог Хопкинс Това, което за мнозина беше спорен въпрос до неотдавна, сега след изследвания през няколко десетилетия е станало доказана истина. Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон.
Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото
тяло
, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото
тяло
.
Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото. После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки.
към текста >>
Те могат даже да произвеждат известно действие извън
тялото
.
Съществуването на тези лъчи стои вън от всяко съмнение. Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло.
Те могат даже да произвеждат известно действие извън
тялото
.
После той открил, че клетките на тялото излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки. Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки.
към текста >>
После той открил, че клетките на
тялото
излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки.
Интересни са най-новите научни изследвания по този въпрос на английския биолог Сър Фредерик Г. Хопкинс, ръководител на Лондонския биологичен институт. Той е докладвал резултата от своите изследвания в едно заседание на Кралското Научно общество в Лондон. Той е констатирал следното: лъчите, които излъчва човешкото тяло, могат да се установят с неговите изследвания и на известно разстояние от човешкото тяло. Те могат даже да произвеждат известно действие извън тялото.
После той открил, че клетките на
тялото
излъчват лъчи, с които те могат да подбудят към растеж и дейност съседните клетки.
Той казва между другото: „Преди една година аз не смеех да изнеса тези въпроси пред обществото. Сега излизам вече, след множеството едновременни работи на много учени от целия свят по въпроса и особено след опитите на Берлинския Кайзер-Вилхелмов институт, които опити доказват, че химичните процеси в живите тъкани могат да се предизвикат чрез чужди облъчвания. Ние сега знаем вече, че това облъчване иде от съседите клетки. Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията.
към текста >>
59.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично
тяло
.
Гореказаното важи още повече за растенията. Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр.
Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично
тяло
.
Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта.
към текста >>
Те са архитект на физичното
тяло
.
Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло.
Те са архитект на физичното
тяло
.
Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др.
към текста >>
Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото
тяло
, са музикални.
Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили.
Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото
тяло
, са музикални.
И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални. Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори.
към текста >>
И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото
тяло
каква музикална хармония им е характерна.
Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили. Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални.
И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото
тяло
каква музикална хармония им е характерна.
Също така и вълните на светлината са музикални. Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението.
към текста >>
Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в
тялото
и се справят с болестта.
Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили.
Болният може да оздравее чрез музика, защото чрез нея се събуждат у него спящите жизнени сили, които въдворяват хармонията в
тялото
и се справят с болестта.
Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението. От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението.
към текста >>
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и
духовно
.
Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението. При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми, върху които ти сега работиш. Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и
духовно
.
Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
към текста >>
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно
духовно
влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод.
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно
духовно
влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения.
към текста >>
60.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Духовно
лекуване.
Нейните способности са описани подробно в „Списание по парапсихология“. Със своите способности тя е обърнала вниманието на много кръгове във Виена. Тя има способност да определя болестите на болните и местото на болестта. Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести.
Духовно
лекуване.
Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ?
към текста >>
Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното
тяло
и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното
тяло
и възстановяват хармонията му.
Тя е имала чудесни случаи на излекувания, при което не е приемала никакво възнаграждение, и даже е подпомагала на бедните болни. Доста лекари във Виена се обръщат към нея за поставяне на диагнози на по-трудно определимите болести. Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието.
Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното
тяло
и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното
тяло
и възстановяват хармонията му.
На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ? “ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св. Дух (на 5 и б юний т.
към текста >>
61.
ПРЪСТИ - Г.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като
тялото
на Сина Божи.
Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа.
Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като
тялото
на Сина Божи.
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата.
към текста >>
Духовното
сближава,
духовното
внася мир и творчество между хората;
духовното
издига над дреболиите и прави човека велик в дела, чувства и мисли.
толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички.
Духовното
сближава,
духовното
внася мир и творчество между хората;
духовното
издига над дреболиите и прави човека велик в дела, чувства и мисли.
В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага. Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш!
към текста >>
Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към
духовното
, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага.
Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател.
Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към
духовното
, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага.
По това се познава човекът на новото. На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>
62.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
При спането етерният двойник и физичното
тяло
лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното
тяло
, като запазват една връзка с последното.
нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси.
При спането етерният двойник и физичното
тяло
лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното
тяло
, като запазват една връзка с последното.
Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си.
към текста >>
Заедно с излизането на по-високите членове от физичното
тяло
при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък
тялото
остава тогава само под действието на подсъзнанието.
Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното.
Заедно с излизането на по-високите членове от физичното
тяло
при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък
тялото
остава тогава само под действието на подсъзнанието.
Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него. Разбира се, преди всичко трябва да се спазват най-елементарните правила за спането. Има ред практически правила, които трябва да се спазват. Напр. хубаво е да спим на дясната, а не на лявата или на гърба си. После, друго полезно практическо правило е миенето на краката всяка вечер преди лягане с топла вода, за да се засили кръвообращението.
към текста >>
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето
духовно
тяло
ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето
духовно
тяло
ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>
Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от
духовно
гледище.
Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила.
Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от
духовно
гледище.
Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр.
към текста >>
Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в
тялото
по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в
тялото
и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология?
Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в
тялото
по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в
тялото
и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
към текста >>
Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото
тяло
на човека.
Обаче тяхното образуване през деня е по голямо, отколкото отделянето им и затова се натрупват повече в организма и предизвикват умората. През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния.
Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото
тяло
на човека.
Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
към текста >>
Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото
тяло
и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
През време на спането обаче тяхното образуване е по-слабо (поради по-слабата или почти никаква дейност на много от органите); тогаз тяхното доразлагане и отделяне е по-силно, отколкото тяхното образуване и затова организмът при събуждане е освободен от тях и оттам иде чувството на радост, отмора, бодрост след един здрав укрепителен сън. Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека.
Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото
тяло
и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ.
към текста >>
А отмората след спането освен на освобождението на
тялото
от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното
тяло
и висшите членове на чов.
Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
А отмората след спането освен на освобождението на
тялото
от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното
тяло
и висшите членове на чов.
природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
към текста >>
Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното
тяло
и внасят навсякъде хармония.
Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир.
Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното
тяло
и внасят навсякъде хармония.
По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън.
към текста >>
По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на
тялото
и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр. А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония.
По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на
тялото
и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява.
Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир. Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е.
към текста >>
тяло
се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
А отмората след спането освен на освобождението на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов. природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ.
тяло
се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
Картинно казано, сънят – това е отпуск на господаря и през това време работниците довършват работата и като се върне господарят, той намира работата свършена и всичко поправено. От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня.
към текста >>
тяло
е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния.
От казаното до тук лесно можем да разберем, защо по-низшите организми не се нуждаят от много сън. Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов.
тяло
е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния.
Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата.
към текста >>
Последните при доближаване до
тялото
са контролирани по един или друг начин от чов.
Колкото е по-развито животното, т.е. колкото съзнанието и наченките на самосъзнанието са по-проявени, толкоз повече то има нужда от сън, защото става по-голямо разрушение в нервната система в будно състояние, поради по-малкото или по-голямото изгубване на първоначалния космичен ритъм, благодарение дейността на съзнанието и самосъзнанието. И при растенията и при минералното царство съвсем няма нужда от периодична промяна в съзнанието, понеже у тях хармоничната връзка с целия космос не се нарушава през деня. Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния.
Последните при доближаване до
тялото
са контролирани по един или друг начин от чов.
самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
към текста >>
Обаче през време на спане поради излизане на астралното
тяло
и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов.
Когато мислите и чувствата на човека са положителни, то чов. тяло е оградено, запазено чрез тяхното влияние от околните вредни, отрицателни влияния. Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост.
Обаче през време на спане поради излизане на астралното
тяло
и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов.
съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов.
към текста >>
Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват
тялото
му от разрушителни сили и влияния.
Последните при доближаване до тялото са контролирани по един или друг начин от чов. самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата.
Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват
тялото
му от разрушителни сили и влияния.
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят. * * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ.
към текста >>
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му
тяло
и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
самосъзнание и не се допущат да влияят; напр. когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния.
Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му
тяло
и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в тялото престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят. Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр.
към текста >>
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в
тялото
престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
когато човек има будна, добра, права мисъл, добри и прави чувства и стремежи, то вълните на лошите, отрицателни мисли и чувства, които циркулират наоколо в атмосферата, не могат да проникнат вътре в човека и да причинят пакост. Обаче през време на спане поради излизане на астралното тяло и по-висшите членове заедно със самосъзнанието, то физическото и етерно тела не са под контрол на будното чов. съзнание и поради това се излагат на опасност да попаднат под влиянието на отрицателните сили в природата. Когато човек през деня е имал положителни, хармонични, светли мисли и чувства и, особено при лягане вечер, е имал такива мисли, то той привлича положителни сили около себе си, които един вид ограждат и предпазват тялото му от разрушителни сили и влияния. Ето защо особено при лягане човек трябва да има такива мисли, чувства и желания, чрез които да се огради физичното му тяло и да не се допускат отрицателни сили в природата да му влияят.
* * * Съвременната психофизиология се стреми да обясни сънищата чрез следното: понеже самосъзнателната дейност в
тялото
престава по време на спане, то продължава през това време подсъзнателната дейност: Мозъчните центрове тогаз не работят така активно, както през деня, но все пак продължават да работят.
Но понеже няма контрол на чов. будно съзнание, затова имаме разни видове сънища, пълни с фантазия и нелогичност. Според окултизма има 5 категории сънища: Възприемане на околната физ. действителност, на физичната обстановка около спящия, макар и това възприятие да е много по-слабо, отколкото денем. Напр. и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов.
към текста >>
тяло
, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
и при спането звуковите вълни влияят на ухото и оттам по слуховия нерв дразненето се предава на слуховия център в мозъка; и оттам през етерния двойник и една магнетична връзка се предават на по висшите членове на чов. природа и така достигат до самосъзнанието. Но понеже това, което става в момента, във физичната обстановка, не е под непосредствения контрол на чов. съзнание, то последното допълва липсата на подробности чрез своята фантазия, и така се създават особена категория сънища. Състоянието на самото физ.
тяло
, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр.
ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища.
към текста >>
И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на
тялото
; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо? Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително върху него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна. И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат.
И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на
тялото
; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява.
Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят.
към текста >>
И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само
духовно
, но и телесно.
Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само
духовно
, но и телесно.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
към текста >>
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му
тяло
и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на
тялото
и ще внесе живот, подем, здраве.
Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор!
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му
тяло
и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на
тялото
и ще внесе живот, подем, здраве.
Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота.
към текста >>
Физичното му
тяло
ще се обнови и подмлади.
И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат.
Физичното му
тяло
ще се обнови и подмлади.
Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир?
към текста >>
И обратно, ако е вървял
духовно
добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен.
Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта.
И обратно, ако е вървял
духовно
добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен.
Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт. Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе.
към текста >>
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в
тялото
, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в
тялото
, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не.
към текста >>
___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното
тяло
във физичния мозък при събуждане или не.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота.
___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното
тяло
във физичния мозък при събуждане или не.
***)Виж в сп. „Житно Зърно” год. IV - кн. 3, 4, 10, год. V - кн.
към текста >>
63.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Смърт е, когато човек бяга от
тялото
си, а не когато го напуща.
Защо трябва да гладува човек? – За да яде. Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри. Животът трябва да се изучи сега от ново гледище. И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство.
Смърт е, когато човек бяга от
тялото
си, а не когато го напуща.
Един психологически закон гласи: ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за тебе. Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли зарад нас. Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията. Тогава зло ли са страданията?
към текста >>
За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди
тялото
си за това: всички пори на
тялото
у човека трябва да са отворени.
Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли зарад нас. Бог мисли за нас, като ни дава блага и страдания; а ние мислим за Него, когато страдаме и добре носим страданията. Тогава зло ли са страданията? В страданията има и хигиена, и морал, и идеал.
За да носи човек добре страданията, той трябва да пригоди
тялото
си за това: всички пори на
тялото
у човека трябва да са отворени.
За това новата хигиена препоръчва да се пие най-малко кило и половина гореща вода на ден: сутрин, преди или след обяд и вечер. Това служи за пречистване, тониране и уравновесяване силите на човека, вътрешно и външно. Това трябва да послужи като стимул само на кожата. Добре изчистена и поставена, кожата произвежда вътрешна издръжливост и сила, а физически дава най-хубавия мирис, който може да съществува в природата. Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа.
към текста >>
Физическият свят, това е
тялото
на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината.
Физическият свят, това е
тялото
на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят.
Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро.
към текста >>
Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята
духовност
в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека.
Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята
духовност
в чистота и по степента на своята доброта.
И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>
64.
НА УЧИТЕЛЯ - LUIGI DA VENEZIA BELOTTI, ДУША ВЕЛИКА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично
тяло
, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Доколкото човек има истината в ума си и доброто във волята си и ги прилага, той има небето в себе си. Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята.
Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично
тяло
, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
към текста >>
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от
тялото
; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема
духовно
.
Доколкото има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има ада в себе си. Веднага след смъртта душите отиват в тая област, която отговаря на тяхното съзнание и се сгрупират в едно тези от тях, чието съзнание е на еднакво равнище на развитие. Те имат възможността там да познаят своите роднини, приятели и пр. Там душите еволюират така, както и на земята. Всеки човек по вътрешна същина е дух, който облича физично тяло, за да добие опитност на физическия свят и по този начин да развие спящите си заложби.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от
тялото
; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема
духовно
.
Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях. Сведенборг после обяснява, как става излъчването от тялото.
към текста >>
Сведенборг после обяснява, как става излъчването от
тялото
.
Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и пр., изобщо на съзнанието; той ги запазва и след разделянето си от тялото; по време на физичния живот той възприема чрез физичните сетива околността, а по време на чисто духовния живот – той възприема духовно. Духовна природа има и животното, обаче тя не се проявява у него, както у човека, и затова човек в известно отношение е над животното. У всеки човек и ангел има една висша вътрешна духовна същина, която може да се нарече Божественото. То организира човешката природа. Тая висша вътрешна духовна същина можем да наречем Вход на Бога в ангела или в човека и е Неговото седалище в тях.
Сведенборг после обяснява, как става излъчването от
тялото
.
Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях.
към текста >>
Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично
тяло
.
Душите на заминалите, казва Сведенборг, често ми се оплакваха от голямото невежество, което цари на земята за духовния мир. И много души след „смъртта” са силно учудени, че още продължават да живеят, че продължават да слушат, да виждат, да говорят. Изпърво след смъртта лицето на човека е без изменение, защото тогаз той живее още външен живот, а не вътрешен. Обаче по-късно неговото лице напълно се променя и изразява основния стремеж на неговата природа. След смъртта човешкото лице е толкоз по-красиво, колкото повече човек е обичал божествените истини и е постъпвал в съгласие с тях.
Човек след смъртта си има всички свои сетива, своята памет, своята мисъл, своите желания, както на земята; лишен е само от физично
тяло
.
Във висшите небесни сфери отива след смъртта си човек, който има възвишена, духовна любов, а онзи, който я няма, отива в низшите сфери на невидимия свят. След известни преживявания и опитности отвъд смъртта, човек почва обучение. Това става, когато той се издигне в по-висши сфери. Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него.
към текста >>
Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното
духовно
движение.
Тези, които са в низшите сфери, не могат да бъдат обучавани. В своите съчинения Сведенборг посочва, как човек трябва да работи върху себе си на земята, за да се усъвършенствува, за да прояви божественото, което е в него. Съчиненията му са упражнили голямо влияние върху съвременниците му; а още повече по-късно, когато се зароди спиритичното движение във Франция и Америка. Несъмнено влиянието му върху Длан Кардек във Франция и Девис в Америка е било голямо. Сведенборг беше в забрава доста време, особено когато материалистичната вълна през 19 век беше достигнала голяма сила, но по-после, когато почна да се издига духовната вълна в целия свят, у мнозина се засили интересът към Сведенборг; неговите съчинения почнаха да се превеждат от латински и да се печатат на разни езици; и в някои места даже се образуваха общества, които се стараят да популяризират неговите идеи – така наречените „Сведенборгиански общества” в Прага, Лондон и пр.
Несъмнено Сведенборг със своите идеи е допринесъл много за засилването на днешното
духовно
движение.
-------- *) Виж кн. 7-8
към текста >>
65.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това ще се отрази даже и върху неговото физично
тяло
.
лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр. Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки.
Това ще се отрази даже и върху неговото физично
тяло
.
Отначало той възприема лоши влияния чрез духовното си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят. Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи.
към текста >>
Отначало той възприема лоши влияния чрез
духовното
си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят.
Тогаз той се свързва с всички подобни мисли, които циркулират в пространството, той ги привлича към себе си, приема ги в себе си, и те го разрушават. Те внасят в него своето разрушително, отрицателно действие. Той ще пожъне само големи разочарования и в края на краищата ще има само шепа пепел в ръцете си. Такъв човек е нечувствителен към всички онзи вълни на добрите, възвишени мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които също така циркулират в пространството във всички посоки. Това ще се отрази даже и върху неговото физично тяло.
Отначало той възприема лоши влияния чрез
духовното
си естество, но после това ще се отрази и върху неговия мозък, и върху другите негови физични органи и тези лоши, разрушителни влияния ще нападнат физичните органи, които са сравнително по-слаби и които имат по-голямо съответствие с характера на влиянията, които организмът възприема и тези органи ще заболят.
Ето защо всяка дисхармония в мисли, чувства и постъпки води не само към израждане във всяко отношение, но и специално към физическо израждане. Всичко гореказано важи както за индивидуалния живот, така и за колективния живот на цели общества, народи, култури и пр. И обратно, всеки човек, който има по-възвишени, по-благородни, по-добри мисли: мисли на доброжелателство, на благосклонност и пр., той ще привлече от пространството всички съответни мислителни вълни, които ще го подкрепят, ще го повдигат, ще внесат в него нов живот, нова сила, нова светлина, ново творчество. Ето защо дълбока окултна истина е, че всеки, който храни лоши мисли, подготвя своите по-близки или по-далечни нещастия и катастрофи. Това можем да изразим по-ясно така: Всяка мисъл или постъпка, изпратена от човека, се връща към самия него с придатък и според това, дали е лоша или добра, ще внесе в него разрушение или обнова.
към текста >>
66.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното
тяло
на Щайнер.
Тя представя представителите на човечеството - Христос между Луцифер и Ариман, които са победени чрез самата същност на Христа. Дигнатата лява ръка на Христа, неговият поглед, излъчват непобедима, божествена сила. Тази пластика е най-голямата дървена скулптура в света. Работа е на самия Dr. Steiner, който между другото е бил голям художник и скулптор.
В същото помещение срещу статуята на Христа се изработва голяма пак дървена урна, в която ще се сложи пепелта от изгореното
тяло
на Щайнер.
Тук над сцената се намират още и ред ателиета и лаборатории за разнообразни изкуства. Зданието на Гьотеанум е градено в особен стил. След изгарянето на първия Гьотеанум[2], Рудолф Щайнер, нахвърля от гипс модела на втория[3]. Тия изсечени криви ех взети от формата на върховете на Швейцарската Юра. Стилът е спазен и вътре в сградата.
към текста >>
Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното -
духовното
, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество.
Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс.
Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното -
духовното
, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество.
Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще.
към текста >>
Духовното
, това е началото и краят. фиг.
И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество.
Духовното
, това е началото и краят. фиг.
1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина.
към текста >>
Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на
духовното
, Божественото, макар и по по-различни методи.
1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина.
Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на
духовното
, Божественото, макар и по по-различни методи.
В разнообразието е красивото". - „Вярно е, казва той, ала за нас пътят е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това. Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето. В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод.
към текста >>
67.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
„Това учение има и материално приложение, и
духовно
, и божествено".
Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда".
„Това учение има и материално приложение, и
духовно
, и божествено".
Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Всички народи, раси, култури можем да ги сравним с органи на един велик общочовешки организъм или нещо повече: всички същества съставляват едно велико цяло, защото животът, който минава през тях, е един. И колко е тясна зависимостта между органите на един организъм! Тя е толкоз голяма, че щастието на един орган е обусловено от доброто състояние на всички други органи. Напр. от повреждането на стомаха или черния дроб страдат всички други органи.
към текста >>
Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико
тяло
.
По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват. Те само привличат силите на разрушението към себе си!
Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико
тяло
.
„Частично щастие не съществува", казва Учителят. Тази идея ще бъде краеъгълният камък на новата култура. * * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния.
към текста >>
68.
За сатурновата линия - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Вегетарианството има за цел да пречисти както
тялото
, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто.
Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания. Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта. Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството.
Вегетарианството има за цел да пречисти както
тялото
, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто.
По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов. Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива. „Насилието е закон за звяра, казва М.
към текста >>
То е първа крачка по пътя на нашето
духовно
възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване.
Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека". Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо. Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения.
То е първа крачка по пътя на нашето
духовно
възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване.
Грешат тези, които спират дотук. Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността. Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето.
към текста >>
Почти всички знаят, че месният режим огрубява
тялото
, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят
тялото
, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото.
Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто. И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните. В такава светлина ние вече по-правилно и по-пълно можем да разберем думите на Христа, който казва, че не осквернява човека това, което влиза в устата, защото отива в търбуха, а осквернява това, което излиза от сърцето, т.е. лошите мисли и лошите чувства. Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния.
Почти всички знаят, че месният режим огрубява
тялото
, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят
тялото
, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото.
Това е гласът на опитността. Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали. Нека не се самозаблуждаваме, като мислим, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не! Победили сме само един извратен навик. Но не спирайте тук!
към текста >>
69.
Учителят говори - Духът
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото
тяло
.
Цифрата 1 във фигура 7 представя външното ухо, което приема звуковете и ги препраща към охлюва, дето има окончания на слуховия нерв. В охлювния канал се намират 24,000 звукови струни. Те са най-тънки нервни нишки, от които при слушане трептят само онези, които по дължина съответствуват на възприетия тон. Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги.
А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото
тяло
.
За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални.
към текста >>
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на
тялото
, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от
тялото
към ухото.
Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.
7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на
тялото
, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от
тялото
към ухото.
По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
към текста >>
Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото
тяло
на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални.
А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа.
Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото
тяло
на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални.
Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане.
към текста >>
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на
тялото
, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки.
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на
тялото
, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
към текста >>
изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който
духовно
е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8.
изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който
духовно
е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>
Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в
тялото
и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв.
Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в
тялото
и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>
70.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Музиката като че ли прониква в
тялото
и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки.
Тогаз влизаме в свръзка със силите на природата. Ставаме техни проводници. А това е тъй необходимо за нашия растеж във всяко отношение! Тук музиката върви заедно с движенията. Тогаз въздействието е още по-дълбоко!
Музиката като че ли прониква в
тялото
и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки.
Като че ли материята на цялото тяло, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално. Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята. Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и духовно. При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст.
към текста >>
Като че ли материята на цялото
тяло
, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално.
Ставаме техни проводници. А това е тъй необходимо за нашия растеж във всяко отношение! Тук музиката върви заедно с движенията. Тогаз въздействието е още по-дълбоко! Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки.
Като че ли материята на цялото
тяло
, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално.
Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята. Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и духовно. При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст. Движенията при паневритмията не са случайни, произволни.
към текста >>
Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и
духовно
.
Тук музиката върви заедно с движенията. Тогаз въздействието е още по-дълбоко! Музиката като че ли прониква в тялото и предизвиква съответни хармонични трептения във всички клетки. Като че ли материята на цялото тяло, като че ли всичките ти фибри почват да трептят музикално. Музикалният ритъм коренно преорганизирва материята.
Затова не е чудно, че тези музикални гимнастични упражнения - паневритмията - лекуват много болести и обновяват телесно и
духовно
.
При движенията много от песните се и пеят. Те си имат и текст. Движенията при паневритмията не са случайни, произволни. Те стават по известни закони, писани с незаличими букви в целия всемир! Трябва да се знае, че според окултната наука има вътрешно съответствие между движение, форма, число, цвят, буква, тон и идея.
към текста >>
71.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Окултистите винаги са твърдели, че човешкото
тяло
изпуща светлина.
в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята. Когато професори установили чрез грижливи изследвания достоверността на явлението, интересът на учените бил извънредно повишен. Тя била заведена в Рим, за да продължат научните изследвания върху нея от известни учени. Тук пак се натъкваме на факти, отдавна известни на окултната наука. Този факт само потвърждава известни окултни истини.
Окултистите винаги са твърдели, че човешкото
тяло
изпуща светлина.
Това е потвърдено и с множество изследвания от Гурвич, Лаковски, Дюрвил, Райхенбах и пр. Това е загатване за така наречената „аура" на окултизма. У Анна Монаро тия лъчи, поради особеното състояние, в което се е намирала, са били достъпни поне отчасти за повече души. Земните лъчи като възбудители на болести В 1932 год. е излязла в Мюнхен една книга под горното заглавие от Густав фон Пол.
към текста >>
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето умствено, морално и
духовно
повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си.
Колкото налягането е по-голямо, толкоз болезнотворното действие е по-силно. Така се обяснява, казва авторът, съществуването на цели „квартали на рака". Международен спиритически конгрес в Барцелона (Испания) в септември 1934 г. Правят се големи приготовления за този конгрес. Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите.
Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето умствено, морално и
духовно
повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си.
У него има много спящи заложби, способности, които чакат своето развитие. В това отношение човек е една семка, заровена в земята и трябват само благоприятни вътрешни и външни условия, за да развие скритите си сили. Днес е епохата, когато се развиват по-дълбоките способности, чрез които човек става по-възприемчив към вибрации, сили, влияния, към които досега е бил нечувствителен. Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр.
към текста >>
Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното
тяло
и у по-висшите членове на неговото естество.
Отпечатани са и спомагателни марки с ликовете на Алан Кардек, Леон Дени, Конан Дойл и др , за да може с приходите от тях да се покрият разноските и да се направи по-широка пропаганда на идеите. Творчеството на художника Александр Райтел Човечеството заедно с своето умствено, морално и духовно повдигане събужда и развива все нови и нови сили и центрове в себе си. У него има много спящи заложби, способности, които чакат своето развитие. В това отношение човек е една семка, заровена в земята и трябват само благоприятни вътрешни и външни условия, за да развие скритите си сили. Днес е епохата, когато се развиват по-дълбоките способности, чрез които човек става по-възприемчив към вибрации, сили, влияния, към които досега е бил нечувствителен.
Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното
тяло
и у по-висшите членове на неговото естество.
Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр. Днес такива явления са много повече, отколкото преди няколко десетки години напр. И в бъдеще тая тенденция ще продължава и ще бъде още по-изразителна, понеже всичко това не иде случайно, а по законите на развитието. Това можем да наречем начало на събуждане на шестото чувство у човека. Паралелно с развитието на центровете в духовното тяло в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание.
към текста >>
Паралелно с развитието на центровете в
духовното
тяло
в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание.
Това е в свръзка с развитието на центровете и органите у етерното тяло и у по-висшите членове на неговото естество. Ето защо днес все повече се явяват случаи на телепатични предчувствия, сънища със значение, прозрения, случаи на ясновидство и пр. Днес такива явления са много повече, отколкото преди няколко десетки години напр. И в бъдеще тая тенденция ще продължава и ще бъде още по-изразителна, понеже всичко това не иде случайно, а по законите на развитието. Това можем да наречем начало на събуждане на шестото чувство у човека.
Паралелно с развитието на центровете в
духовното
тяло
в човека и самата нервна система у него се префинва, става по-чувствителна, за да стане проводник или инструмент на едно по-горно, по-разширено съзнание.
Разбира се, това разширение на съзнанието, това префинване на нервната система и усилване на нейната възприемчивост не може да не се отрази между другото и върху изкуствата: живопис, музика, поезия и пр. Добър пример в това отношение имаме в лицето на художника Аленсандр Райтел. Той е естонец по народност. Изложбите му в Женева и Лозана са направили силно впечатление. Бертоле е изучил картините му, също и духовните му опитности и е държал сказки върху него.
към текста >>
72.
МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за
духовното
развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо".
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ В съвременна Германия националсоциалистите мислят, че са нови хора, които ще обновят Германия, негли те от време мислят да обновят цяло немско - всички места под немско владение някога или където се говори немски. Фашистите в Италия не са много далеч от мисълта на своите германски събратя - националсоциалистите, само че техните обновителни аспирации не надхвърлят границите на Италия. Болшевиките в съветска Русия, считат себе си тоже за нови хора. Фактически болшевизмът в Русия, като изключим „великата народностна търпимост", която далеч не съществува в Германия, не представлява днес нищо повече от националсоциализма.
И той е едно национално политическо движение, което при най-големи грижи за
духовното
развитие на човека, се занимава в едри линии с големите проблеми за „общото благо".
В каква по-особена, трайна насока се изразява новото в днешна Русия, е един проблематичен въпрос? Пред нас се поставя въпросът: що е ново? Кои са фактически нови хора? — Няма страна в света, където да не се говори за нуждата от нови хора. И в цяла Европа, и в Америка, и в черна Африка, и в жълта Азия, навсякъде се пробужда съзнанието за един нов живот.
към текста >>
А телепатията е един голям факт, който разкрива
духовното
естество на човека.
и пр. с помощта на радиото. Като оставим на страна, че тези радиовълни са чисто физически, макар че науката не знае още що е електричество, па дори и определението, че светлината представя трептение на етера, е по-скоро един резултат, отколкото едно определение на същината, радиото хвърли голяма светлина върху естеството на човека. Нам днес ни е ясно, че предаването мисълта на човека върви по пътя на различната интензивност на самата мисъл, сир. на вълни и градуси.
А телепатията е един голям факт, който разкрива
духовното
естество на човека.
Нека си спомним онзи случай, установен в една лондонска болница, където една жена редовно в определени часове на денонощието е възприемала определена музика и вълни. Оказало се, че тя слуша винаги музиката и речите на една определена английска радио станция. Интересно е това възприемане на определени телепатически вълни. Гурвич откри, че организмите светят, той нарече тази светлина - жизнени лъчи, митотична, и пр. Много преди него Райхенбах, посредством много опити, доказа светенето на телата и живите организми.
към текста >>
Ако задълбочим малко, без да се спираме в подробности, ето с тези „светещи" явления се доказва окултното твърдение за естеството на човека за неговото астрално или светещо
тяло
.
Гурвич откри, че организмите светят, той нарече тази светлина - жизнени лъчи, митотична, и пр. Много преди него Райхенбах, посредством много опити, доказа светенето на телата и живите организми. Той нарече од тази светлина. По-късно Хутер я назова хелиод. Требваше да се яви прочутият случай на светещата жена в Италия, за да се обърне по-сериозно внимание на светенето на висшите организми изобщо.
Ако задълбочим малко, без да се спираме в подробности, ето с тези „светещи" явления се доказва окултното твърдение за естеството на човека за неговото астрално или светещо
тяло
.
Но, ще кажат някои учени, науката няма още подробни изучвания на тия специални феномени за които става дума, затова не може да прибърза в заключенията. Това е вярно, ала в живота има много твърдения които съществуват, на които науката не е обръщала внимание, та тези феномени трябва да ни накарат да приемем най-после за вярно нещо от тях. Откриването на елемента радий хвърли голяма светлина върху стария алхимически проблем за единство на материята. Днес по разни електромагнитни начини чрез бомбардиране на атомните ядра на дадени елементи, може да се получат други. И сега тези сложни аналитически проблеми, придобиват по-прост синтетичен израз - материята е една, а химическите елементи са само диференцирана нейна проява.
към текста >>
Нека оставим настрана сега данните на неовитализма, които разкриват цяла нова епоха в науката За неовитализмът организмите са душа и
тяло
.
И сега тези сложни аналитически проблеми, придобиват по-прост синтетичен израз - материята е една, а химическите елементи са само диференцирана нейна проява. Тази дума единство на материята кара човека да се замисля силно. Тя му нашепва пак за първичния Разум в природата. Защото не случайно тази единна материя по своя воля може да даде начало на този или онзи елемент или да ги превърне едни в други. Този въпрос е голям и много интересен!
Нека оставим настрана сега данните на неовитализма, които разкриват цяла нова епоха в науката За неовитализмът организмите са душа и
тяло
.
При това душата - ентелехията е вечна, неумираща същност на организмите, на човека. В науката и техниката има много ново, ала трябва да има нови хора за които традицията, традиционното старо мислене, а също и „свещеният егоизъм" да не са идеал. Тогава новото в науката ще освети пътя на човечеството в една права посока на възход, радост и истински мир между хората. Днес науката и откритията ù служат на хората за да се избиват, да отварят войни и да се заробват повече и повече. * * * В днешния свят мнозина, които се кичат, че са нови хора, явно е, те са игра на своето самомнение.
към текста >>
73.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ЗА СЪЩНОСТТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА С това ние засягаме въпроса според
духовното
значение, следователно, според вътрешния смисъл на единичните космически сили.
ЗА СЪЩНОСТТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА С това ние засягаме въпроса според
духовното
значение, следователно, според вътрешния смисъл на единичните космически сили.
Необходимо е този смисъл да се отпечата много точно дълбоко в съзнанието, ако искаме да поставим върху що годе здрава основа аналитичните изучвания и заключения за ръката. Планетите, включая слънцето и луната, са символи на висши сили, чиято постоянно променяща се взаимна игра, дава в резултат това, което ние наричаме „характер" и „съдба". Това са те, които „пращат" всичко, което ни среща. Те са, следователно, първични елементи чието значение требва да премине в нас, тъй да се рече, в плът и кръв, стига ние да можем успешно да проследим тяхното въздействие. Да започнем с Луната.
към текста >>
Нито едно небесно
тяло
не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя.
Планетите, включая слънцето и луната, са символи на висши сили, чиято постоянно променяща се взаимна игра, дава в резултат това, което ние наричаме „характер" и „съдба". Това са те, които „пращат" всичко, което ни среща. Те са, следователно, първични елементи чието значение требва да премине в нас, тъй да се рече, в плът и кръв, стига ние да можем успешно да проследим тяхното въздействие. Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността.
Нито едно небесно
тяло
не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя.
Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата.
към текста >>
„Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото
тяло
, което химически се състои в по-голямата си част от вода.
Да започнем с Луната. Тя е представител на променчивостта и на плодоносността. Нито едно небесно тяло не мени своето място спрямо нас така бърже, както тя. Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата.
„Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото
тяло
, което химически се състои в по-голямата си част от вода.
Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности.
към текста >>
Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или
духовно
.
Тя е затова символът на телесното и мисловното скитничество - на фантазията, на своенравието и на пътешествията. Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата.
Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или
духовно
.
Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм.
към текста >>
74.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и
духовно
отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия.
Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и
духовно
отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия.
Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума: представката „пан" в началото значи: „все". В случая може да се преведе приблизително с думата общ или космичен. Значи тук се говори за един ритъм, който царува в целокупната природа, в основите на цялото битие. Втората представка „ев" или на латински в първоначалния си вид: „еу" значи „истински", „висш".
към текста >>
При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на
тялото
: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр.
Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви.
При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на
тялото
: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр.
Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека.
към текста >>
Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на
тялото
не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата.
Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони.
Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на
тялото
не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата.
Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма.
към текста >>
Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно
тяло
на организмите.
В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр.
Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно
тяло
на организмите.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
към текста >>
Нашето
тяло
е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма.
Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Нашето
тяло
е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
към текста >>
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на
тялото
са именно архитекта на човешкото
тяло
.
Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на
тялото
са именно архитекта на човешкото
тяло
.
Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
към текста >>
Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото
тяло
.
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган. Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма.
Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото
тяло
.
Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални.
към текста >>
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква
тялото
, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква
тялото
, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
към текста >>
Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на
тялото
; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на
тялото
; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си.
към текста >>
Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и
духовно
, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна.
Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен.
Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и
духовно
, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна.
В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
към текста >>
Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и
духовно
, с развити заложби и дарби!
В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото! Това показва, че човешкото съзнание постепенно се подготвя за новите идеи. Обаче това, което сега правят в Германия и Русия е само напипване в една област, в която окултизмът борави при пълната светлина на едно по-дълбоко знание! Каква красива картина ще бъде, ако например в цяла България рано сутринта при изгрев слънце населението на всеки град и село излиза на някоя съседна височина и там, на една полянка, прави тия музикални упражнения и след това отиде на работа с нови мисли, нови идеи!
Ето един метод, покрай другите, които препоръчва Всемирното Братство, за да се получи едно общество или раса, обновено физически и
духовно
, с развити заложби и дарби!
Това е едно от условията, което ще подготви разцъфтяване на една по-възвишена, по-благородна, по-хармонична култура - култура на радостта, на светлината!
към текста >>
75.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в
тялото
пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите.
Ето защо който и да е въпрос на живота, трябва да го разгледаме не само чрез повърхностно външно изследване на явленията, но и с помощта на по-дълбокото изследване на тая жива наука. Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема. Днес вече от гледището на естествените науки, - анатомия физиология, хигиена, медицина и пр. Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това.
Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в
тялото
пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите.
И те липсват в растителната храна. Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно.
към текста >>
И после, с храната ние приемаме нещо психично,
духовно
.
Морган и други изследователи на първобитното общество доказват, че човек в една минала епоха е бил вегетарианец. По-после поради неблагоприятните условия, в които изпаднал тогаз (ледената епоха), той е преминал към месоядството. Извън тия и други обикновени аргументи, които днешните естествени науки излагат в полза на вегетарианството, окултизмът разглежда въпроса по-дълбоко, като хвърля нова светлина върху тая важна проблема. Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи.
И после, с храната ние приемаме нещо психично,
духовно
.
Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките.
към текста >>
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското
тяло
.
Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм.
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското
тяло
.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
към текста >>
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото
тяло
и от степента на тяхното събуждане.
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото
тяло
и от степента на тяхното събуждане.
Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека.
към текста >>
които изпуща
тялото
на кристала, растението, животното и човека.
И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане. Защото сборът от съзнанието на всички клетки на човешкия организъм образува част от съзнанието и подсъзнанието на човека. Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи.
които изпуща
тялото
на кристала, растението, животното и човека.
Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло.
към текста >>
Именно, докато у растенията имаме етерно
тяло
и само слаб начатък на астрално
тяло
в корена, то у животните имаме вече развито астрално
тяло
.
които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека.
Именно, докато у растенията имаме етерно
тяло
и само слаб начатък на астрално
тяло
в корена, то у животните имаме вече развито астрално
тяло
.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна.
към текста >>
От друга страна астралното
тяло
е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр.
Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание.
От друга страна астралното
тяло
е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр.
И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло.
към текста >>
Астралното
тяло
на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна.
Астралното
тяло
на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
към текста >>
е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му
тяло
.
По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му
тяло
.
Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е.
към текста >>
А трептенията на растителното физическо
тяло
не са тъй груби поради отсъствието на астралното
тяло
.
От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество.
А трептенията на растителното физическо
тяло
не са тъй груби поради отсъствието на астралното
тяло
.
Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е. избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие.
към текста >>
С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото
тяло
, т.е.
е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото
тяло
, т.е.
избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове. Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер. За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин.
към текста >>
Защото за правилното душевно,
духовно
и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове.
Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е. избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие.
Защото за правилното душевно,
духовно
и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове.
Колкото материята на тялото е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер. За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка.
към текста >>
Колкото материята на
тялото
е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер.
има по-нежни, по-фини трептения. С растителната храна значи се постига префинването на материята на човешкото тяло, т.е. избягва се приемането на грубите трептения на животинската храна. А това има голямо значение за човешкото развитие. Защото за правилното душевно, духовно и физическо развитие на човека много зависи от проводимостта на човешкия организъм на силите, които идат от околната природа и от висшите мирове.
Колкото материята на
тялото
е по-гъста, с по-груби трептения, толкоз тя е способна да отговаря и да приема само трептения от по-нисък, по-груб характер и е нечувствителна към тия от по-висок характер.
За пояснение на казаното ще направя едно сравнение: Да кажем, че софийската радиоприемателна станция приема радиовълни от Берлин. Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека.
към текста >>
Но ако материята на
тялото
е груба, той ще бъде нечувствителен към тях.
Но ако софийската станция нагласи другояче своята антена, за вълни с друга дължина, то тя ще стане неспособна да приема берлинските радиовълни, а ще приема от друго някое място. Същото е и в човешкия организъм. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове.
Но ако материята на
тялото
е груба, той ще бъде нечувствителен към тях.
А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния. Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото тяло ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр. Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни.
към текста >>
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото
тяло
ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр.
Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Дълбока наука е въпросът за проводимостта на човека. Както желязото, медта и други метали са добри проводници на топлината, тъй и човешкият организъм требва да бъде добър проводник на възвишените мисъл и, чувства, стремежи и пр., които идат от по-горните мирове. Но ако материята на тялото е груба, той ще бъде нечувствителен към тях. А това ще каже на друг език: той ще бъде неспособен да преживява в физическия свят по-възвишени, по-благородни душевни състояния.
Когато човек се храни с растителна храна и особено с най-идеалната растителна храна - плодната, - тогаз неговото
тяло
ще бъде по-чувствително и по-възприемчиво към най-нежните, най-възвишените идеи, чувства, стремежи, които ни идат от висшите мирове, които ни носят слънчевите лъчи, които ни идат от цветята, ветровете, изворите, от висшите разумни същества и пр.
Въпросът има и друга страна. Виждали ли сте ужаса, с който животните пристъпват към кланицата? Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат на страни. Тоя страх, тоя ужас. който те изпитват, предизвиква физиологически процес в техния организъм, и се образуват известни отрови в него.
към текста >>
76.
ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена,
духовното
ниво, на което се намира индивидът.
Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен).
А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена,
духовното
ниво, на което се намира индивидът.
Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола.
към текста >>
Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото
тяло
, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните.
Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото
тяло
, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент.
Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел.
към текста >>
" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в
тялото
- ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!
" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в
тялото
- ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>
Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в
тялото
: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения. Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес.
Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в
тялото
: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност.
към текста >>
77.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И един ангел може така да владее
тялото
си, че да става видим и невидим.
Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя.
И един ангел може така да владее
тялото
си, че да става видим и невидим.
Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях.
към текста >>
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за
духовното
повдигане на хората.
Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста, лъчиста материя. И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства.
Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за
духовното
повдигане на хората.
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват.
към текста >>
78.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ново
духовно
движение в Европа и Америка.
" Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя.
Ново
духовно
движение в Европа и Америка.
„Братството на новия живот". - Това братство, което има клонове в Европа и Америка, има следната основна идея: трябва да се издигнем до свръхличния живот, защото това е тенденцията на развитието, това ще бъде главната характеристика на Новата култура, на новото съзнание, което се ражда в днешната епоха. И само идеята за свръхличния живот може да легне в основата на една нова култура, която да донесе всеобщ подем и разцвет Този е едничкия начин, за отваряне на нови хоризонти, за надрастване и надмогване на днешните противоречия в живота Това общество има една дейна централа в Париж, за Франция и за Европа. Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание.
към текста >>
Тялото
на човека е само инструмент.
Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира.
Тялото
на човека е само инструмент.
Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим.
към текста >>
Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи
тялото
.
От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент.
Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи
тялото
.
Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата.
към текста >>
Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално
тяло
.
Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят. Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално
тяло
.
В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм. Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот.
към текста >>
Тялото
служи за действие, а не за удоволствие.
Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот. Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта!
Тялото
служи за действие, а не за удоволствие.
Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота.
към текста >>
Тайнствените лъчи около човешкото
тяло
.
За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната.
Тайнствените лъчи около човешкото
тяло
.
— Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча.
към текста >>
Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска
тялото
на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване.
— В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е.
Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска
тялото
на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване.
Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча. Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между човека и обектива. Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча.
към текста >>
Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото
тяло
.
Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча. Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между човека и обектива. Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча.
Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото
тяло
.
За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане. Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото тяло. Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка.
към текста >>
Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото
тяло
.
Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча. Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото тяло. За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане.
Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото
тяло
.
Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка. В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност.
към текста >>
А при онези люде, на които
тялото
въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав.
Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка. В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност.
А при онези люде, на които
тялото
въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав.
Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние.
към текста >>
Във връзка с това трябва да се каже, че
тялото
на болните от рак не лъчеизпуска.
В същото време оживява наново теорията, че окото на човека, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи. При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав.
Във връзка с това трябва да се каже, че
тялото
на болните от рак не лъчеизпуска.
Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити.
към текста >>
79.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради
тялото
на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят
духовното
тяло
на ученика - неговото вечно жилище.
А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба.
И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради
тялото
на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят
духовното
тяло
на ученика - неговото вечно жилище.
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
към текста >>
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш
духовно
.
Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.
Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш
духовно
.
В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
към текста >>
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати
духовно
някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители".
Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати
духовно
някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет.
към текста >>
80.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И ако приемем, че може да има същества, чието
тяло
е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение.
И казва: „Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата". И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят.
И ако приемем, че може да има същества, чието
тяло
е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение.
Постепенно с новите факти науката с логическа последователност идва все по-близко до окултната наука. Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия). - Петият международен конгрес по метапсихически науки в Осло приключи своята работа на 16 септ. т.г. В него е взел живо участие и университетът в Осло. Конгресът бил организиран от ректора на университета, от проф.
към текста >>
Френският делегат инженер Живилие демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото
тяло
- аурата.
Евгений Ости и пр. Председател на конгреса бил проф. Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма, т.е. в областта на психичните науки, които до скоро се наричаха свръхестествени и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не и враждебно.
Френският делегат инженер Живилие демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото
тяло
- аурата.
Това е един крайно чувствителен огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпущаните от човешката ръка лъчи. Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея като с електричество и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живилие хвърля нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезията. Всред участвуващите в конгреса тия опити направили голяма сензация и Живилие получил множество покани да ги повтори почти във всичките европейски столици.
към текста >>
„Житно Зърно" са убедени в нуждата от една подобна месечна библиотека и, че те ще направят всичко възможно да не пропадне тази инициатива в днешно време, която цели
духовното
развитие на човека.
За да се даде възможност на всеки желаещ да се абонира и внесе абонамента за библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ", продължава се срока за внасянето му до средата на м. февруари 1936 г. Ако до тази дата не се съберат достатъчно абонати, че да се гарантирате поне 4-5 номера от библиотеката - администрацията ще върне парите на предплатилите абонати. Редакцията на библ. „СВЕТЛА МИСЪЛ", счита, че абонатите на сп.
„Житно Зърно" са убедени в нуждата от една подобна месечна библиотека и, че те ще направят всичко възможно да не пропадне тази инициатива в днешно време, която цели
духовното
развитие на човека.
Суми за библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" се пращат до Жечо Панайотов - ул. Опълченска 64 - София, чрез пощ. чек. сметка № 648. Получени книги и списания: 1. Kvin paroladoj от Henry Drummond 1935. 2.
към текста >>
81.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на
духовно
развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата.
Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на
духовно
развитие, на която се намира дадения индивид.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей.
към текста >>
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около
тялото
и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн.
Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около
тялото
и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн.
А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>
82.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Личия Нервал може да вижда вътрешността на човешкото
тяло
по-сигурно от рентгеновия апарат.
Един от най-добрите парижки специалисти д-р Анри Яворски се е заинтересувал от нея. В хипнотично състояние тя вижда предмети, които са далеч от нея. За да се докаже, че тук не влияе телепатията, правени са следните опити: пред нея се поставят купчина пакети, които съдържат различни предмети, обвити добре отвън. Пакетите са така разбъркани, че и самият експериментатор не знае в кой пакет, какво има. Обаче тя безпогрешно казва какво е съдържанието на пакетите.
Личия Нервал може да вижда вътрешността на човешкото
тяло
по-сигурно от рентгеновия апарат.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите.
към текста >>
Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на
тялото
.
Интересното е, че тя няма понятие от медицина, анатомия и паталогия. Тя се изразява просто, когато има да описва това, което вижда. Тя Изпада в почуда пред явленията на кръвообращението. Сложният механизъм на сърцето я плаши. Тази жена показва и други способности: като с микроскоп тя вижда в клетките и тъканите.
Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на
тялото
.
Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К.
към текста >>
И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън,
Тяло
на любовта, Христос.
В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена. От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си влага и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души. Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души.
И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън,
Тяло
на любовта, Христос.
Препоръчваме тая книга горещо на читателите си. Чрез нея те ще могат да се запознаят с основните идеи, които Учителят излага в многобройните си беседи и лекции. Лятна окултна сбирка в Швейцария.- През август т.г. в Гьотеанум до Дорнах ще се състои окултна сбирка. Тя ще има три секции: английска, френска и немска.
към текста >>
Вярно на своя път „Житно Зърно" ще работи и за напред върху
духовното
издигане на човечеството.
И през настоящата десета годишнина, списанието иде даде на своите предплатили абонати една подходяща премия из областта на окултната литература. Абонаментът остава и за Х-та годишнина пак същият - минималния за този род списания - 80 лв. Редакционният комитет на сп. „Житно Зърно" ще направи всичко възможно и през десетата годишнина за още по-голямото подобрение на списанието. Това ще може да се постигне по-добре, при навременното и редовно заплащане на абонамента от страна на нашите абонати.
Вярно на своя път „Житно Зърно" ще работи и за напред върху
духовното
издигане на човечеството.
Само духовната култура е в състояние да донесе истински блага и да издигне всички народи и всеки човек. Ние вярваме, че и занапред „Житно Зърно" ще бъде прието така радушно, както досега. Вярваме, че нашите абонати ще работят много по-усърдно за разпространението му, отколкото досега. Нека „Житно Зърно" стане насъщна нужда за всеки дом! Всичко се праща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО" Пощ.
към текста >>
83.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И човешкото
тяло
чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота.
И наистина, психичното, съзнанието у растението е повече изявено, отколкото е в минерала. За по-пълно изявление Духът сгражда животинската форма. И наистина, съзнанието, психичното у животното е проявено в по-голяма степен, отколкото у растението. Но и животинската форма далеч още не е подходяща за едно по-съвършено изявление на Духа. Тогаз Духът сгражда човешката форма.
И човешкото
тяло
чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота.
Но и това не е достатъчно. При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание.
към текста >>
„Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез
тялото
.
У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание.
„Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез
тялото
.
Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването. Сега трябва да се определи точката, в която имаме най-дълбокото слизане, за да почне след това качването или еволюцията. Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси.
към текста >>
Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от
духовното
, а презирал и игнорирал материалното.
Това лесно може да стане, като изучим състоянието на съзнанието в разните раси. Ако изучим състоянието на човешкото съзнание през време на атлантската раса, ще видим, че тогаз то още не е било напълно слязло на физическото поле. Атлантците са нямали още ясно развито самосъзнание. Те не са били достатъчно „будни" на физическото поле. По-късно в индийската култура човешкото съзнание е вече по-дълбоко потънало в материята, но още човек счита духовния мир за едничкия реален, а материалния свят счита за нереален, за сянка и за маловажен.
Човекът на древно-индийската култура се е интересувал главно от
духовното
, а презирал и игнорирал материалното.
В следващите култури на Персия, Египет, Асирия, Вавилон и пр. имаме все по-дълбоко потъване на съзнанието в материята. „Аз-ът" все повече и по-ясно се проявява на физическото поле, човек става все по-буден на физическото поле и интересът му към материалния свят расте постепенно. С други думи, от сравнението на културите от Атлантида и индийската култура насам виждаме ясно процеса на слизането! Например, индийската култура е по-духовна и по-малко материалистична, отколкото културите на Персия, Египет, Асирия, Вавилон.
към текста >>
Там интересът към материалния свят е толкоз пораснал, че даже мнозина считат материалното по-важно от
духовното
.
„Аз-ът" все повече и по-ясно се проявява на физическото поле, човек става все по-буден на физическото поле и интересът му към материалния свят расте постепенно. С други думи, от сравнението на културите от Атлантида и индийската култура насам виждаме ясно процеса на слизането! Например, индийската култура е по-духовна и по-малко материалистична, отколкото културите на Персия, Египет, Асирия, Вавилон. Този процес се продължава още повече в древна Гърция и в Рим. Там културата е още по-материалистична.
Там интересът към материалния свят е толкоз пораснал, че даже мнозина считат материалното по-важно от
духовното
.
От кога почва еволюционният процес, т.е. процесът на възкачването? От Христа! Идването на Христа е един важен момент в това отношение, че от тогаз еволюцията замества инволюцията. Но тук трябва да се направи една важна забележка.
към текста >>
Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното
тяло
на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване.
Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре. Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна. Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент.
Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното
тяло
на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване.
Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята.
към текста >>
Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично
тяло
на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината.
Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре. Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна. Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване.
Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично
тяло
на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината.
Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината! И тъй, съвсем са различни инволюционната и еволюционната науки! Първата живее със спомени от миналото, когато човешкото съзнание преди потъването му в материята е било в контакт с духовната страна на битието. Инволюционната наука се намира потопена в течението, което върви от Духа към материята. А пък еволюционната наука гради от материята към Духа; тя отначало изгражда здрава основа с изучаването на материалния свят и след това постепенно се натъква на по-дълбоките сили и закони, които имат една или друга връзка с материалните явления.
към текста >>
84.
Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В крайните квартали на Москва се събрали осем души младежи и образували кръжок за
духовно
повдигане на младежта.
Освен това е имало курс по рисуване, курс по пластика, евритмични игри, представление на сцени из първата част на „Фауст" и пр. Братството на Светлия град. В сборник „Окултизъм и йога", книга пета, намираме интересни сведения за мистическото братство на Светлия град в Съветска Русия. То е обхващало в средата си една будна част от руската младеж и то, предимно из средата на комсомолците. Това братство е имало клонове из цяла Русия и е било пазено в строга тайна.
В крайните квартали на Москва се събрали осем души младежи и образували кръжок за
духовно
повдигане на младежта.
И всеки от осемте души е трябвало да организира друга група от осем души и т.н. Като главен основател се счита тъй нареченият странник Алексей. Това братство имало четири вида групи: Бояново братство, Йоаново братство, Питагорейско и Микулиново. Първото братство се занимавало с магическото действие на изкуството, второто с творчество религиозно-мистическо и проповед на Духа, третото имало за област науката и философията, а четвъртото - работа в техниката и стопанството чрез любов и жертва. Едно от посланията на странника Алексей завършва с тия думи: „Безплодните поля не са напоени.
към текста >>
От тая статия се вижда, как биологията постепенно навлиза в една по-дълбока област - областта на
духовното
.
година писал писмо, че временно се разпущат всички кръжоци на братството за няколко години - до определена дата. Проф. Ханс Дриш и метапсихиката. Професор Ханс Дриш от Лайпцигския университет, професор по-рано по зоология, а сега по философия, е написал статия „Метапсихичните явления от биологично гледище". Тая статия е интересна в това отношение, че той не само се интересува от метапсихичните явления, но едновременно е и биолог. Той в тая статия разглежда и отношението на метапсихичните явления към витализма.
От тая статия се вижда, как биологията постепенно навлиза в една по-дълбока област - областта на
духовното
.
Професор Веленовски и спиритуализмът. Освен своя грамаден труд, в който той застава на гледището на спиритуализма, той е написал и статия за „Дематериализацията". Той е чешки ботаник и е известен добре всред българските учени със своя капитален труд върху българската флора! Голямото благо, беседи от Учителя, 12 серия, том III, София, 1936, стр. 207. Цена 30 лева.
към текста >>
Неговите изследвания потвърждават отдавна известната окултна истина за етерното
тяло
на организмите.
Приложение на теорията на Лаковски в медицината. В страниците на това списание в миналите години доста сме писали за теорията за радиациите на Лаковски. По-важни негови трудове са: „Произход на живота", „Болестта рак", „Тайната на живота", „Науката и щастието" и пр. Неговите съчинения се преведоха на разни езици и идеите му намериха голямо разпространение и извън пределите на Франция: в Италия, Германия, Белгия, Швеция, Уругвай, Канада, Съединените щати, Бразилия и пр. Мнозина учени след него направиха изследвания в тая област и докладваха на Научните академии на разните страни своите резултати.
Неговите изследвания потвърждават отдавна известната окултна истина за етерното
тяло
на организмите.
Интересното е, че Лаковски се стреми да приложи своята теория при лекуване на болестите. Той даже прави опити за лекуване на туморите, на рака. За целта си служи с тъй наречените металически гривни или обръчи, които се поставят около болното растение или около болния човек. Тая металическа гривна има способността да приема радиации от космоса и да ги препраща в болния организъм. Ето няколко от опитите на Лаковски.
към текста >>
85.
LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Духовното
движение в България отначало е било неорганизирано и не е имало нужното направление, обаче в последните 25-З0 години, с нарастването на неговото влияние и събуждане на все повече души, които търсят истината, то взема формата на движение с окултен характер и със социално значение.
Напротив, тя произлиза от извора на живота. Силата на тая вълна е голяма. Това е доказано от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки от страна на материалистичните учения, които от векове се всаждат у хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във форма на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството. Това е архаизъм, от който хората трябва да се освободят.
Духовното
движение в България отначало е било неорганизирано и не е имало нужното направление, обаче в последните 25-З0 години, с нарастването на неговото влияние и събуждане на все повече души, които търсят истината, то взема формата на движение с окултен характер и със социално значение.
Понастоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. В България се създаде окултна школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за живота, за да бъдат полезни на човечеството. Главният двигател на тая окултна школа е Учителят Петър Дънов, който я ръководи, като държи специални лекции четири пъти седмично. Вратите на тая окултна школа са широко отворени за всекиго, който желае да учи и да познае истината. Учението на тая школа е безплатно.
към текста >>
Също така новото
духовно
движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество.
Вратите на тая окултна школа са широко отворени за всекиго, който желае да учи и да познае истината. Учението на тая школа е безплатно. Достатъчни са само стремежът на душата и нейните благородни копнежи да влезе в пътя на развитието. Има много окултни школи, но тая в България се отличава с нещо специфично, а именно със своето общо възпитателно влияние, което се старае да упражни върху обществото чрез добрите примери. Билките действуват лечебно върху болния организъм, като изчистват неговата кръв и премахват натрупаните излишни вещества.
Също така новото
духовно
движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество.
Духовното движение води днес човека към нови пътища и към нови дела. Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство". Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление зарад ония, които търсят!
към текста >>
Духовното
движение води днес човека към нови пътища и към нови дела.
Учението на тая школа е безплатно. Достатъчни са само стремежът на душата и нейните благородни копнежи да влезе в пътя на развитието. Има много окултни школи, но тая в България се отличава с нещо специфично, а именно със своето общо възпитателно влияние, което се старае да упражни върху обществото чрез добрите примери. Билките действуват лечебно върху болния организъм, като изчистват неговата кръв и премахват натрупаните излишни вещества. Също така новото духовно движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество.
Духовното
движение води днес човека към нови пътища и към нови дела.
Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство". Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление зарад ония, които търсят! " * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас.
към текста >>
Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято
духовност
беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време.
Билките действуват лечебно върху болния организъм, като изчистват неговата кръв и премахват натрупаните излишни вещества. Също така новото духовно движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество. Духовното движение води днес човека към нови пътища и към нови дела. Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство".
Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято
духовност
беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време.
Това са страници за размишление зарад ония, които търсят! " * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год. печата една интересна статия от своя кореспондент Плънкет, който е бил очевидец на един опит за левитация.
към текста >>
Аз взех една дълга пръчка и я прекарах под и около
тялото
на Субаях, докато той висеше на въздуха.
Ще кажа, какво направихме, за да избегнем, каква да е измама. Субаях влезе в палатката и след малко помощникът му каза да се махне палатката. Аз и приятелят взехме места от двете страни на палатката. Палатката беше вдигната и ние видяхме, че Субаях беше увиснал на въздуха. Направихме множество фотографски снимки.
Аз взех една дълга пръчка и я прекарах под и около
тялото
на Субаях, докато той висеше на въздуха.
Мога да се закълна, че той нямаше никаква друга подпора, освен лекото подпиране с едната ръка на една покрита с платно пръчка. Във въздуха той беше в хоризонтално положение и така стоя около 4 минути. След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха. След около една минута тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение.
към текста >>
След около една минута
тялото
му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение.
Аз взех една дълга пръчка и я прекарах под и около тялото на Субаях, докато той висеше на въздуха. Мога да се закълна, че той нямаше никаква друга подпора, освен лекото подпиране с едната ръка на една покрита с платно пръчка. Във въздуха той беше в хоризонтално положение и така стоя около 4 минути. След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха.
След около една минута
тялото
му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение.
Взе му около пет минути да слезе от върха на пръчката до земята. Той беше издигнат на височина един метър. Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и тялото му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване. Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това.
към текста >>
Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и
тялото
му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване.
След това палатката беше отново построена. Пат и аз можахме да видим през тънката стена на палатката, че Субаях още седеше неподвижно във въздуха. След около една минута тялото му се залюля леко и почна бавно да слиза все още в хоризонтално положение. Взе му около пет минути да слезе от върха на пръчката до земята. Той беше издигнат на височина един метър.
Експериментаторът във време на опита дойде в умствено и душевно задълбочаване, в един вид транс и
тялото
му беше във време на опита така вдървено, че приличаше на смъртното вкочанясване.
Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това. Едва след като Субаях 6еше масажиран в продължение на 6 минути и беше пръскан със студена вода, той се възвърна в нормално състояние. Аз имам приятел - индус, който е прекарал почти целия си живот в пътуване и той ми загатна нещо за тия въпроси. Той каза, че контролирането на дишането е един от най-важните принципи в случая.
към текста >>
Главната цел на тия експериментатори е да постигнат такава власт над ума и
тялото
си, че да бъдат в състояние да се концентрират в нещо и тъй се отдръпват в духовния свят, че да бъдат нечувствителни към всичко останало.
Когато Субаях отново се намери на земята, неговите помощници го отнесоха до мястото, дето ние седяхме и ни казаха, че можем да се опитаме да прегънем членовете му. Даже и с помощта на трима кули ние не бяхме в състояние да сторим това. Едва след като Субаях 6еше масажиран в продължение на 6 минути и беше пръскан със студена вода, той се възвърна в нормално състояние. Аз имам приятел - индус, който е прекарал почти целия си живот в пътуване и той ми загатна нещо за тия въпроси. Той каза, че контролирането на дишането е един от най-важните принципи в случая.
Главната цел на тия експериментатори е да постигнат такава власт над ума и
тялото
си, че да бъдат в състояние да се концентрират в нещо и тъй се отдръпват в духовния свят, че да бъдат нечувствителни към всичко останало.
Една от целите на тия науки е постигане на съвършено здраве". * * * Лица и души. Физиогномични портрети, от Георги Радев, библиотека „Житно зърно", брой 2-3, София, 1836, 62 стр. Цена 30 лева. Ето една книга, която в известно отношение е първа по рода си, защото съединява в себе си основните принципи на френологията и физиогномията с характеристиката на видни личности из разните области на живота.
към текста >>
86.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно
духовно
пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Тази нова висша епоха ще се характеризира с все по-голямо познаване светлината и закона на живота - Евангелието - и приложението учението на Христа във всички области на личния и обществен живот. - Бъдещето на полския народ, както и на всички народи, е в служенето на „делото Божие". Полският народ е призван да стане народ „слуга Божий” - и когато изпълни своята мисия, ще бъде велик народ. И Товянски завършил тържествено своето възвание към своите сънародници с думите: „Обявявам пред лицето на Бога, чиято воля изпълнявам, че Божието дело и висшата християнска епоха започват! " Гласна молитва и плач на мнозина присъствуващи завършили това обявяване на Божието дело.
С този акт Товянски започва своята обществена дейност вън от границите на Полша - започва това религиозно
духовно
пробуждане (известно като „товянизъм" и месианизъм), което увлича Мицкевич, Словацки и редица още поети и мислители в безкористно служене чрез вдъхновено, огнено слово за Царството Божие на земята. А.
Товянски е роден в 1799 г. в Литва и по произход е бил литовски благородник; сам той се е подписвал „поляк из Литва". До 1841 г. живял в Литва и в своето родно място се е старал да приложи любовта и справедливостта - по отношение на селяните. За него Евангелието е било едничък закон - и това не е било само празна дума.
към текста >>
Трояката жертва се извършва в дух, в
тяло
и в дело.
- Задача на човека е да осъществи мисълта на Христа във всички области на живота. Как? По пътя на тройната жертва, която усилва доброто в нас и побеждава злото. Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа.
Трояката жертва се извършва в дух, в
тяло
и в дело.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота.
към текста >>
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на
тялото
... Прониквай, оживявай
тялото
си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на
тялото
".
Жертва и Любов - това са двете крила на християнството. „Любовта е подтик към успех и напредък, жертвата е силата, която извършва този напредък". То е вътрешен труд и работа непрестанна на духа. Трояката жертва се извършва в дух, в тяло и в дело. Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа.
„Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на
тялото
... Прониквай, оживявай
тялото
си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на
тялото
".
Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота.
към текста >>
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя."
Тялото
за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя."
Тялото
за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява.
То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие.
към текста >>
Пълното единство между духа и
тялото
, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа.
Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
Пълното единство между духа и
тялото
, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа.
- „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми.
към текста >>
Духовно
единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението. За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното, животинското царства, докато достигне човешката форма. Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя.
Духовно
единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо.
Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма. Пъкъл, ад - това е привързване на душата към земята - благодарение нейните грахове и очистване през определен период време – „век". Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите.
към текста >>
духовно
възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
духовно
възраждане, пробуждане на божественото съзнание.
Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
към текста >>
Именно днес то е актуално, живо, защото
духовното
възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва.
Именно днес то е актуално, живо, защото
духовното
възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и всестранно ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>
87.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Окултизмът дава следните обяснения по това: когато главата на спящия е на север, то има хармония между електромагнитните течения на човешкото
тяло
и същите течения на земята.
Какво е в същност най-ефикасното средство против безсъницата? Според него в това отношение най-голяма роля играе посоката на кревата. Най-добре спи човек, когато главата му е на север. Това е първата заповед на тоя английски лекар. Окултизмът отдавна твърди, че за да може да спи човек спокойно и за да бъде сънят благотворен, главата трябва да бъде обърната към север, а когато това бъде невъзможно, то поне главата да бъде към изток.
Окултизмът дава следните обяснения по това: когато главата на спящия е на север, то има хармония между електромагнитните течения на човешкото
тяло
и същите течения на земята.
Тук пак виждаме, както в много други случаи, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни твърдения. Тая статия на Дардин е от тая есен, а Учителят отдавна е посочил това и причините в книгата „В царството на живата природа." Богомилството и Стилиян Чилингиров. Източници за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение. Но все повече учените със своите изследвания добиват правилно схващане по въпроса. Напоследък на български и в чужбина излязоха доста трудове, които изтъкват богомилството като най-велика проява на българския дух и най-светлата точка в българската история.
към текста >>
Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото
духовно
славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството.
И наистина, в една епоха, когато голяма тъмнина царуваше в цяла Европа, в България пламна една светлина, която после заля с лъчите си западна Европа и занесе там нови идеи, които породиха всички напредничави движения там и много от които още не са реализирани и тепърва в бъдеще чакат своето реализиране. И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите народи", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията. Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството. Но по неизвестни причини това отпразнуване се отложи. По повод на това съобщение на българските вестници, чешкият вестник „Народна политика" подчертава, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко.
Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото
духовно
славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството.
Вестник „Всемирна федерация" Получи се в редакцията вестник „World Federation", който излиза в Токио, Япония. Редакторът му е Махендра Пратап. Вестникът се списва на английски и работи за популяризиране на идеята на Всемирната федерация. Общество, което работи за тая идея, има и в Чехия. Самото появяване на тия движения е един важен симптом, който показва постепенното пробуждане на космическото съзнание у съвременния човек.
към текста >>
Вярно на своя път, „Житно Зърно" ще работи и занапред за
духовното
издигане на човека.
„ЖИТНО ЗЪРНО", която почна през Януари 1937 г. Абонаментът остава и за XI-та годишнина пак същия - минималния за този род списания - 80 лв. Редакционният комитет на сп. „Житно Зърно" ще направи всичко възможно и през единадесетата годишнина за още по-голямото подобрение на списанието. Това ще може да се постигне по-добре при навременното и редовно заплащане на абонамента от страна на нашите абонати.
Вярно на своя път, „Житно Зърно" ще работи и занапред за
духовното
издигане на човека.
Само духовната култура е в състояние да донесе истински блага и да издигне всеки народ и всеки човек. Ние вярваме, че и за напред „Житно Зърно" ще бъде прието така радушно, както до сега. Вярваме, че нашита абонати ще работят много по-усърдно за разпространението му, отколкото досега. Нека „Житно Зърно" стане насъщна нужда за всеки дом! Всичко се изпраща на адрес: „ЖИТНО ЗЪРНО" Пощенска кутия № 270 - София Суми се пращат чрез пощ.
към текста >>
88.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на
тялото
на ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в природата, свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Изобщо, дясната страна на човека - десният крак, дясната ръка и пр. - е израз на творческите сили в природата, а лявата страна - левият крак, лявата ръка и пр. - на съграждащите сили. Ето защо, при паневритмичните упражнения е от значение, коя страна взема участие в движенията.
Движението на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане на
тялото
на ляво изразява свързване със съграждащите сили.
Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр.
към текста >>
се вижда, че дясната страна на
тялото
е положителна, а лявата - отрицателна.
Ето защо паневритмията почва винаги с десния крак. Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр.
се вижда, че дясната страна на
тялото
е положителна, а лявата - отрицателна.
Горната част на тялото е положителна, а долната - отрицателна. Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи.
към текста >>
Горната част на
тялото
е положителна, а долната - отрицателна.
Защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата - отрицателна.
Горната част на
тялото
е положителна, а долната - отрицателна.
Предната страна е положителна, а задната - отрицателна. От изследванията на Гурвич, Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество.
към текста >>
Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото
тяло
излизат такива радиации.
се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, имат радиации, т.е. от организма се излъчват особена енергия, особени лъчи. Паневритмията е основана на това по-дълбоко знание на енергиите, които проникват човешкото естество. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи! Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти.
Също тъй и от мозъка, очите, ушите, носа и изобщо от цялото
тяло
излизат такива радиации.
Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили Тогаз човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята. В много несъзнателни движения, които човек прави, има скрито значение, което самият човек не знае. И това значение не е винаги еднакво.
към текста >>
Всеки орган на
тялото
си има своя духовна страна.
Става обмяна. При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него.
Всеки орган на
тялото
си има своя духовна страна.
Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
към текста >>
И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и
духовното
развитие.
С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него. Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси.
И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и
духовното
развитие.
Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване - които се извършват в паневритмичните движения, при тях трябва да участвува съзнанието.
към текста >>
Като правим тия или ония движения с
тялото
си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него.
И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Напр. центровете за движение на краката и ръцете са по-горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка дохожда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос: 1. Всеки център на мозъка е свързан с особен свят и със съществата, които живеят в този свят.
Като правим тия или ония движения с
тялото
си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него.
По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
към текста >>
От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на
тялото
.
Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3.
От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на
тялото
.
Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.
към текста >>
И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на
тялото
, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка.
И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на
тялото
, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на тялото! Ето защо, паневритмията подмладява!
към текста >>
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на
тялото
!
Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции. Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот, Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.
По всички горни причини чрез паневритмията освен че се постига духовен подем, развитие на възвишени мисли, чувства, облагородяване на характера, но се влива живот, здраве, сила във всички органи на
тялото
!
Ето защо, паневритмията подмладява! Нека да кажем няколко думи за действието на паневритмията върху външния свят. Когато има хармония, съответствие между движение и идея, то чрез движенията ние предаваме тия идейна външния свят, на цялото човечество. Ако във време на тия упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съответствуват, то тогаз тия мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! Тогаз движенията, които правим, ще бъдат свещенодействие!
към текста >>
89.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и
духовно
.
Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд. Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания. Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен източник в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет. Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите.
В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и
духовно
.
Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта. Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето Същество! Някои верующи ме укориха, както и някои неверующи. Последните ме укориха, че аз поставям връзка между религията и науката.
към текста >>
Човешкото
тяло
може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място.
Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи. Сгъстяването на последните образува материята, т.е. материализацията. Има вечна материализация и дематериализация в света! Телепатията се обяснява чрез предаването на мислителните трептения чрез вълните на универсиона.
Човешкото
тяло
може да се дематериализира и после постепенно може да се материализира на друго място.
Радиациите, които идат към земята от други небесни тела, поддържат живота на земята. И обратно, радиациите, които нашата земя изпраща в пространството, служат за поддържане живота на другите планети и другите небесни тела. Ние сме съществували преди нашето раждане. Даже ние сме съществували и преди образуването на нашата земя. И ние ще продължаваме да живеем и след разрушението на земята.
към текста >>
Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно
тяло
: Ако в отрицателния полюс на една електрическа батерия турим един металически предмет: напр.
Той знае това; и другите го знаят. Друго едно лице когато се приближи до детето, последното също така плаче и се дърпа настрани. И това лице има рак. Това лице не знае това; зная го само аз. Тия две лица излъчват неприятни радиации, които детето чувствува и у него настъпва криза." В този случай са действували ненормалните клетъчни радиации, и тия радиации са именно причината на рака.
Един пример от галванопластиката може да обясни, как човек при смъртта премества своето съзнание в друго едно
тяло
: Ако в отрицателния полюс на една електрическа батерия турим един металически предмет: напр.
лъжичка или друго, а на положителния полюс една сребърна плоча, то като пуснем тока, след време среброто ще се премести от плочата и ще покрие лъжичката, която е на отрицателния полюс. Ако наблюдаваме водата, няма да можем да видим пренасянето на среброто. Сребърната плоча постепенно се разпада на електрони, които отиват на отрицателния полюс и там пак се възстановява среброто. Всеки ден получавам писма и статии от познати и непознати, които ме насърчават и които привеждат нови факти за потвърждение на моята теория!
към текста >>
90.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и
духовно
за ново творчество.
От друга страна, чрез тия движения се пращат в света нови творчески сили и идеи, които ще съдействуват за неговата обнова и преобразяване. По този начин чрез тия упражнения човек от една страна се обновява физически и психически, и от друга страна спомага за внасяне на новото в света. Всички нови идеи, които трябва да се вградят в новата култура, всички ония животворни принципи, които са в сила да я обновят, са включени в тия движения. Особено днес има нужда от един мощен тласък, чрез който да се влеят нови жизнени струи в културата. Това може да стори паневритмията.
Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и
духовно
за ново творчество.
Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека на всякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения.
към текста >>
С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред
тялото
.
Туй движение на ръцете изразява мощната сила, която движи човека напред по жизнения път. Нали и лодката се движи напред чрез дигане на лопатките и движението им назад? Туй е събуждане у душата на копнеж към планински върхове. Това упражнение е зов към всички души да тръгнат към тия върхове! 6. Отваряне.
С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред
тялото
.
Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка - туй е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка - на тия в чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането й в първоначалното положение е затваряне.
към текста >>
Тялото
се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
Туй е закон за правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за вдигане нагоре, за да може всичко да възрасне. Посятото трябва да възрасне. Тия движения могат да се нарекат още: Правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота. 11. Евера.
Тялото
се обръща ту вляво, ту вдясно и туй се последва с движение напред.
Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е.
към текста >>
Същевременно последователно люлеене на
тялото
върху единия и другия крак.
Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре.
Същевременно последователно люлеене на
тялото
върху единия и другия крак.
Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата.
към текста >>
91.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото
тяло
.
КЪМ ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ Боян Боев Всичко, което става в природата, е същевременно символ на вечни истини. Защото законът за аналогиите или съответствията навсякъде царува в природата. в това отношение всичко е във всичко.
Даже един френски автор намира съответствие между органите в растението и в човешкото
тяло
.
Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос. Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество.
към текста >>
Навсякъде виждаме днес едно
духовно
пробуждане, една духовна вълна.
Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания? Но има една светла точка в днешната епоха! Това са новите идеи, които днес заливат света!
Навсякъде виждаме днес едно
духовно
пробуждане, една духовна вълна.
Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя. Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа. Това е Любовта, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!
към текста >>
92.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото
тяло
, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека.
Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото
тяло
, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа. Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме.
към текста >>
Той е една школа, в която
духовното
тяло
на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение.
Той е една школа, в която
духовното
тяло
на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
Духовното тяло на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува. Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано".
към текста >>
Духовното
тяло
на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ Светослав П. Сънят е един огромен фактор за правилния физически и духовен растеж на човека. Освен чисто физиологическия процес на упокояване, почистване и възобновяване на човешкото тяло, сънят има и особено вътрешно окултно значение. Той е една школа, в която духовното тяло на човека отива да учи, докато върху физическото природата извършва своята обновителна работа.
Духовното
тяло
на човека се отделя от физическото и влиза в контакт с един по-висок свят, откъдето получава онзи жизнен елемент, онова вътрешно напътствие, без което той не би могъл да съществува.
Сънят е най-мистичната, най-необятната, най-неизвестната област на човешкия живот. Нему ние посвещаваме една трета от целия си земен живот, и все пак знаем за този тъй важен процес толкова малко, че все едно нищо не знаем. А онова малкото, което знаем, за съжаление, ние не го спазваме. Много по-мъдрите от нас са дали следните няколко елементарни, но твърде важни правила за съня: Народната мъдрост казва: "Лягай рано ставай рано". Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос.
към текста >>
Не е количеството сън, което обновява
духовното
и физическо
тяло
, а неговото качество.
Хигиенистите потвърждават напълно това, като го обосновават, а окултната наука навлиза много по-навътре и разглежда скритото значение и същина на този въпрос. Не лягай по-късно от 10 часа, освен по изключение. Създай си един навик от това. Не ставай никога след изгрев слънце. Ако времето за сън ти е недостатъчно, лягай преди 10 часа, но никога не ставай след изгрев-слънце.
Не е количеството сън, което обновява
духовното
и физическо
тяло
, а неговото качество.
Хигиенистите препоръчват 8 часа сън за малките и старите, а 7 часа за средната възраст. Това не е още норма. Историята ни посочва изключително творчески натури, които са спали и по 4 часа, дори и по-малко, без да са чувствували липсата от сън. Заключението е, че това е чисто индивидуален въпрос. За забелязване е, обаче, у птиците, които в здравословно отношение твърде много превъзхождат човека, следния факт: птиците след залез-слънце се готвят вече за сън.
към текста >>
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето
тяло
да почине, отиваш с
духовното
си
тяло
в един по-висок свят отново на работа.
И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето
тяло
да почине, отиваш с
духовното
си
тяло
в един по-висок свят отново на работа.
Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност. Отправи, преди да си легнеш, мисълта си към онзи велик извор на живота и му изкажи дълбоката си благодарност, задето ти е позволил да участвуваш в делото на деня.
към текста >>
Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото
тяло
и новата вътрешна работа за
духовното
тяло
в отвъдната школа на живота.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня.
Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото
тяло
и новата вътрешна работа за
духовното
тяло
в отвъдната школа на живота.
От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>
93.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Конгрес на
духовното
движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г.
Известни симптоми, важни или наглед маловажни, прочетени правилно, могат да хвърлят светлина върху духа на епохата и посоките на развитието. Оксфордското движение е именно такъв симптом. То ясно ни говори за днешната фаза, в която се намира човешкото съзнание. Това е все по-голямо събуждане на духовните сили в човека, това е приближаване на една нова култура. Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество.
Конгрес на
духовното
движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г.
Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е. могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива.
към текста >>
От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно
тяло
, но с по две глави.
Те възбудиха интерес у мнозина зоолози и една група от тях посветиха дългогодишни изследвания в тая област. Тридесет години следваха тия изследвания от разни зоолози. Един, който най-много допринесе заедно с Дриш в тая област, е фрайбургският зоолог Ханс Шпеман. Интересен е опитът с яйце на дъждовник. С тях правили два вида опити; едни яйца напълно разделили на две половинки, а други само пристиснали, без напълно да разделят двете части.
От първите яйца се получили две напълно развити организми, а от вторите се получили организми, които имали едно
тяло
, но с по две глави.
Какво показват тия опити? Че организмът не е машина, не е механизъм. Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на механиката. Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено.
към текста >>
Изучаване еманациите на човешкото
тяло
Във френското списание "Le médecin français" (кн.
Никога от едно яйце не биха се получили два организъма, ако това яйце беше един механизъм, а не нещо живо, чиито закони се различават от законите на механиката. Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено. С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията.
Изучаване еманациите на човешкото
тяло
Във френското списание "Le médecin français" (кн.
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото тяло. Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини.
към текста >>
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото
тяло
.
Една машина, разделена на две половини, е мъртва, а едно яйце или зародиш, разделен на две, крие в себе си жизнени сили, които създават два индивида, т.е. нещо цяло и завършено. С множество подобни опити Дриш и групата зоолози, които работят в това направление, идват до неовиталзма. От тия опити се вижда, че биомеханизмът е безсилен да обясни новите факти в биологията. Изучаване еманациите на човешкото тяло Във френското списание "Le médecin français" (кн.
11 от 1937) Д-р Моне помества статия върху еманациите, които изпуща човешкото
тяло
.
Той си служи с особен апарат за изучаването им. В статията са изложени основните принципи на апарата. Той с него може да определи посоката на теченията в аурата и даже размерите на самата аура. Ние пак виждаме тук как новите научни факти все повече потвърждават отдавна известните окултни истини. Най-голямата звезда, голяма колкото слънчевата система Д-р Ото Струве, директор на обсерваторията във Висконсин, Съединените Щати, е съобщил неотдавна, че звездата Ипсилон Ауриге, видима с просто око, като звезда от трета величина, е най-голямото слънце във вселената.
към текста >>
в сравнение с това необятно
тяло
, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително.
През последните двадесет години размерите на няколко звезди гиганти са измерени с доста голяма точност. Диаметърът на звездата Арктур е около 33 милиона километра, а диаметърът на Алдебаран е 56 милиона км. Бетелжьо и Антарес са много по-големи – първата звезда има диаметър 436 милиона километра, а втората 640 милиона километра. Антарес и Бетелжьо са толкова много по-големи от Алдебаран и Арктур и от други гиганти, чиито диаметри са измерени или пресметнати, че те често се наричат от астрономите "свръхгиганти". Сега, обаче, изглежда, че тези свръхгиганти са прости джуджета в сравнение с Ипсилон Ауриге.
в сравнение с това необятно
тяло
, нашето слънце, което е милион и половина пъти по-голям от земята, изглежда още по-незначително.
Звездата Ипсилон Ауриге лесно се разпознава с просто око близо до бляскавата звезда Капела. Но тя е много по-малко видима от четирите блестящи звезди Антарес, Бетелжьо, Алдебаран и Арктур, които звезди са от първа величина. Нейната сравнително слаба видимост се дължи на много по-голямото разстояние. Разстоянията на Арктур, Алдебаран, Бетелжьо и Антарес от земята, според измерванията, са респективно 384, 560, 1900 и 1200 милиарда километра, докато Ипсилон Ауриге е на 16 хиляди милиарда километра далеч от нас. Според сегашната еволюционна теория, гигантските и свръхгигантски звезди са с много малка гъстота и в твърде ранен стадий на развитие.
към текста >>
94.
РАБОТА - А. Б.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това е слабо загатване, че чрез дишането човек приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и
духовно
.
То си има една външна и една вътрешна страна. И който знае само външната страна на дишането, той не може да има ония резултати, които са желателни. Знае се, че въздухът е съставен от около 79 азот, около 20 кислород, плюс малко водни пари, въгледвуокис и минимални следи от елементите неон, аргон и пр. Обаче, въздухът е проникнат и от нещо повече. Това е загатнато и в Библията, дето е казано: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и стана човек жива душа" („Битие", 2, 7).
Това е слабо загатване, че чрез дишането човек приема в себе си освен механичната смес на азот и кислород и нещо друго: нещо животворно и
духовно
.
Нека разгледаме по-подробно тоя въпрос. Знае се, че етерът прониква между-молекулярното и междуатомното пространство, т.е. пространството, завзето от кой да е предмет, се прониква едновременно и от етера. Установено е от много изследвания напоследък, че всяко същество изпуска тъй наречените „радиации": минералът, растението, животното, човекът и пр. Това е установено по съвсем други пътища и от явленията на тъй наречената радиестезия, т.е.
към текста >>
за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на
тялото
, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето.
И тъй, въздухът може да се разгледа от трояко гледище. Разгледан по форма, той е механична смес от кислород, азот и пр. Разгледан по съдържание, той е проникнат от праната или жизнената сила. Разгледан по смисъл, той е проникнат от психични, разумни сили. Той преди всичко съдържа ценния кислород, който служи при физиологичния процес на дишането, т.е.
за окислението на хемоглобина в червените кръвни телца, които пренасят кислорода до всички тъкани на
тялото
, дето се извършва окислителният процес или процесът на горенето.
От всичко гореказано следва, че въздухът съдържа и други ценности, които са от голяма важност, както за здравето, тъй и за духовния растеж на човека. Ако ние използуваме въздуха само като смес от кислород и азот и улесним с кислорода окислителния процес в организма, тогаз дишането ще представлява само механичен процес. Но това не е още истинското дишане. Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии.
към текста >>
95.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното
тяло
по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации.
в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на земята, обаче, ние виждаме, че както слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т.е от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респ. планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това место.
Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното
тяло
по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации.
Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место. Елементарните радиации, обаче, действуват само до колкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин.
към текста >>
Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното
тяло
, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е.
Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место. Елементарните радиации, обаче, действуват само до колкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи.
Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното
тяло
, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е.
когато се намира в ъглов дом. Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове. Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом. Тя е най-голяма, когато съответният силов център е в началото, при така наречения връх на дома, после намалява към края му, за да се засили на разстояние от 5°-6° пред върха на следващия дом. Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха.
към текста >>
IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата
духовност
, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец.
IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион.
IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата
духовност
, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец.
X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5.
към текста >>
Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа
духовността
на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида.
и 12. дом. Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа. Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния" момент на хороскопа. Действително и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти" (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон.
Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа
духовността
на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида.
Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>
Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една
духовност
, която е по-нисша от тая на огъня.
Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа. Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния" момент на хороскопа. Действително и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти" (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б.н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида.
Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една
духовност
, която е по-нисша от тая на огъня.
Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>
При домовете намираме аналогично
духовното
значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения; II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете III, VII и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б.н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен.
При домовете намираме аналогично
духовното
значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност" (Синдбад – Д-р Вайс). (следва)
към текста >>
96.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ясно е, следователно, че всяко небесно
тяло
си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души.
Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество.от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела.
Ясно е, следователно, че всяко небесно
тяло
си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души.
"Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
към текста >>
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно
тяло
, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високо напреднали духовни същества ; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-ниско стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. "Движението" на това население се обуславя оня непрекъснат процес на превъплъщаване и "умиране", който засега недостатчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса.
в духовната атмосфера на по-низко стоящите сватове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на "небето"; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно
тяло
, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела.
За да обобщя изложените схващания за "небето", ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителят, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.
към текста >>
Един ангел може така да владее
тялото
си, че да става видим и невидим.
Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
Един ангел може така да владее
тялото
си, че да става видим и невидим.
Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
към текста >>
Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за
духовното
повдигане на хората.
Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята.
Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за
духовното
повдигане на хората.
Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.от техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които живеят.
към текста >>
97.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и
духовно
.
Така те са станали способни да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си.
Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и
духовно
.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите.
към текста >>
По специално, то се разделя на три небеса: божествено,
духовно
и природно.
Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено,
духовно
и природно.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
към текста >>
Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и
духовно
царства.
Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели.
Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и
духовно
царства.
Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си.
към текста >>
Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват
духовното
царство, и стоят по-низко от първите.
Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно. По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства.
Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват
духовното
царство, и стоят по-низко от първите.
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не.
към текста >>
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в
духовното
царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
По специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите.
Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в
духовното
царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не.
към текста >>
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от
духовното
царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от
духовното
царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината.
към текста >>
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко
тяло
, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард към едно.
Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко
тяло
, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение.
Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана с знанието и паметта. Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си.
към текста >>
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в
тялото
си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние.
Още една от причините поради които ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането ù. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността, тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека.
За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в
тялото
си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние.
Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира.
към текста >>
Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат
тялото
си и влязат в небето.
Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога.
Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат
тялото
си и влязат в небето.
Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтичат Божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи.
към текста >>
98.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото
тяло
.
Истинските импулси тикат човека към творчество. Те внасят светлина и широта в съзнанието. Те разширяват сърцето. Те освобождават душата от гнетящото в човешкия живот. Светът на импулсите е свят на музика.
Симфоничен свят, в който звучи всяка брънка на душата, на ума, на сърцето; музикален свят, в който звучи в пълна хармония всяка нишка на човешкото
тяло
.
Един американски милиардер – разправя Учителят – слушал един концерт. Като излязъл оттам той е бил така вдъхновен, отишъл и раздал богатствата си на бедните. Какъв импулс! Само музиката може да даде подобни импулси. Светът на импулсите е свят на музика!
към текста >>
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му
духовно
и материално творчество.
Всеки музикален тон дава различни импулси в човешкия живот. Човек трябва да умее да използува музиката, както хляба насъщний. Колко малко ние хората обичаме музиката! Тя е храна за нашата душа, благословение за ума и разширение за сърцето. Безкрайна е проявата на този велик свят на импулсите.
На тези невидими причини – на малките незабележими импулси, дължим ние цялата култура на човека, цялото му
духовно
и материално творчество.
– Кое дава импулс на поета да пише своите вдъхновени песни? – Не е ли малкото красиво цвете, пръснало своя аромат и красота навсякъде из пространството. Не е ли небето със своята дълбока синева или с разнообразните облаци, що менят всеки миг своите форми! Не е ли един мигновен поглед, що събужда в душата вечен копнеж към нещо красиво ! Кое прави от обикновения човек, човек на успеха, на дарбите, на творчеството?
към текста >>
99.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Духовната топлина и светлина излизат от
духовното
слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце.
Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината.
Духовната топлина и светлина излизат от
духовното
слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце.
Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото. Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце.
към текста >>
Всичко
духовно
има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост.
те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце.
Всичко
духовно
има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост.
Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта. Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото. Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно.
към текста >>
Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в
тялото
.
Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него. Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота. Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината.
Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в
тялото
.
И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината. Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце.
към текста >>
100.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла
тялото
и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада.
Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д.
Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла
тялото
и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада.
Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист. Умея да преценявам показанията на свидетелите. Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване.
към текста >>
Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по разумен живот, добро здраве, дългоденствие и
духовно
съвършенство.
Доказателства за тая необикновено смела теория се намира в това. че твърде бавните промени в положението, които се появяват в звездите, а освен това и приближаването на звездите към нас или отдалечаването им, което можем да отмерим точно чрез отместването на спектралните линии, се сравняват с ония промени, които би могло чрез изчисления да се извлекат от гореспоменатата теория. Предположението, че целият млечен път се върти, е много смело, но не може да се твърди, че е невъзможно. Постоянни прояви у отделни спирални мъгли и в Андромедовата мъглявост доказват донякъде това твърдение. Проблемата на храненето, от зъболкар Михаил Стоицев.
Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по разумен живот, добро здраве, дългоденствие и
духовно
съвършенство.
Книгоиздателство "Братство" – Севлиево, Стр. 116. Цена -20 лева. Доставя се от автора зъб. Михаил Стоицев, ул "Болярска", № 16, Пловдив. от ред.
към текста >>
НАГОРЕ