Търсене в текстове за 'Досетливост'

военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост.

Незначителни неправилности в кръвообращението, в храненето на мозъка, неминуемо се отразяват на почерка и ако ние не забелязваме това, то е само затова, защото сме привикнали да не следим за почерка си. Първите признаци на умората също така се отразяват на почерка, който става по едър; при силна умора се явява треперене в тънките черти на буквите. Оттук се вижда, каква роля може да изиграе графологията по въпросите за хигиената на умствения и физическия труд. По същия начин върху почерка влияят и временните нарушения на мозъчната деятелност, предизвикани от различните състояния на наркотическо възбуждане, Съвременните характеролози установяват, че всяка професия се характеризира с определен сбор от признаци, които представят отличителните страни на дадена професия. Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски. Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо, последователно, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2]. Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания.
към текста >>

Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения.

Защото практичността на човека, която е вродено предразположение, имащо своите типични характерологични признаци, се смесва с изгодничавостта на хората, с техните най-долни попълзновения. На всеки случай практичността е положително качество на човека на земята. Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс. Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после прозорливост и способност да проведеш работата. Трябва да разграничим практичността на два главни типа - има една практичност, която е ръководна.
към текста >>

Любовта има едно особено качество: досетливостта.

Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро? " Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив! Любовта има едно особено качество: досетливостта. Има едно шише с чиста вода. Двама души искат да вземат първи тая вода. Така се ражда злото. И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия.
към текста >>

Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция.

Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота. Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля. Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват.
към текста >>

Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост.

При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека. — Самозапалването на някои ми¬нерали, природното подпалване на земни масла и пр. Тия всички доводи на официалната наука, без съмнение представят върната страна за едно материално откритие на огъня, без който човек, въпреки всичко друго, би си останал едно животно. Ала зад всичките тези факти на това първо най-велико откритие на човека се крие нещо друго, от друго естество, по-духовно. Това е, да го наречем просто, „Божествената искра", която е влязла в човека, която го е отделила от животното и която е добила най-конкретен израз в чувството досетливост. А то не е нищо друго освен едно вътрешно, интуитивно прозрение, което се изразява не само в схващане на не¬щата, но и във възможността да се използува целесъобразно схванатото, наученото. Две велики неща е извършила природата, за да отдели човека от животното. Първо, изправила го е на два крака и му е създала ръцете. С това изправяне, дала му е по-друго устройство на главата — надарила го е с по голям преден мозък, това са органи — ин¬струменти. Второто, което природата е дала на човека и го отделила от животното, това е тази „искра", тази вътрешна интуиция, която е раздвижила мозък, ръце и крака.
към текста >>

Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека.

Днешният негър дивак от Африка е вече едно социално същество, което си има свои нрави и обществена култура. Той е нискостоящ по отношение големия напредък на европейската култура, която е станала универсална. Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце. Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от пещерен човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето. Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието.
към текста >>