Търсене в текстове за 'Доброта'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 161 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост.
После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост.
към текста >>

3. ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство. Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост.
Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него. Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи.
към текста >>

5. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта.
Човешката душа трябва да се обновява от дълбочината си. Това обнадеждва и повдига човека. ,.Постоянно се обновявайте"! Ще кажете: как ще стане това? - Чрез закона на Любовта. В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта. И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича. Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма.
към текста >>

6. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата.
А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток. А които чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... На запад ще направите огърлици от морски бисери - огърлица за снагата на своята възлюблена. На изток ще направите огърлица от небесни звезди - огърлица за душата на своята възлюблена. А на юг ще направите огърлица от благоуханни цветя - огърлица за любовта на своята взлюблена... Ако сте били на запад - идете на изток.
към текста >>

7. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И затова, добротата е извор на сила.
Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите. И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание. И чрез това страдание, което ще преживееш, ще разбереш, че всяко страдание, което причиняваш на другите, си го причинил на себе си.
към текста >>

При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо?
Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

8. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство.
Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите. Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха. Но формата и характера на очертанията имат още и други особени значения, в свръзка с рода на типа, с който те са свързани. * * * Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята.
към текста >>

9. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По-късно се научих да чета по това лице доброта, изящност, интелигентност и много други неща.
Поправка на разни предмети". Запитах се: „Дали това не е едно съвпадение на имената? " Влязох. Срещнах едно лице скромно облечено; помислих си, че е работник и го попитах: – Тук ли е г. Андреас? – Аз съм. По-късно се научих да чета по това лице доброта, изящност, интелигентност и много други неща. Разправих му за разкъсаната бродерия. Той каза, че жена му ще я поправи за три седмици. - Прегледайте тези картини, ако обичате- Аз имам бърза работа. Ще се върна след пет минути. И той се упъти към ковачницата, като ме погледна неочаквано с един жив, дълбок поглед.
към текста >>

10. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш.
От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа. Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества. Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш.
към текста >>

Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта".
Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа. Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества. Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш. Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите. А тези връзки са временни, външни.
към текста >>

11. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил.
Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство.
към текста >>

12. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях.
Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада.
Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи. Но предварително той изследва физичната основа на духовното си поле и изучи хиляди човешки глави (френология), която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото братство са вегетарианци и въздържатели.
към текста >>

14. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем.
към текста >>

15. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>

16. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта.
Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените!
към текста >>

17. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта.
Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта.
То е тук, в нас и изявява своята дейност днес тъй добре, както през всичкото минало и както се е изявявало на всички родове. Тя определя със своя непостижим закон мъка или радост на всички и да се избегне присъдата й е невъзможно. Този съд няма нищо общо с човешкия закон. В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието. Тя приема много неща като нарушение на правото, които от хората съвсем се не смятат като такива. Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта. Тя определя наказанието не за самото наказание, но тя иска чрез него да доведе хората до едно по-велико щастие. Тя желае на всички добро и щастие. Законът на Живота и на щастието е като една права и тяхна пътека. Щом я напуснем, натъкваме се на препятствия, пречки и страдания. И всеки опит да отстраним тия препятствия и пречки увеличават болките ни.
към текста >>

19. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение.
към текста >>

Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов?
Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно – за създаване нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение – напр. както бе в България в Пловдивско. Веднага дойдат няколко стотин или хиляди доброволци от съседните държави (или от по-далечните), работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души – от които 20 души немци (най-много в сравнение с другите народности) работеха съзнателно, без заплата – за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ (за немците). Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда.
към текста >>

20. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто. ” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа.
към текста >>

В това седи неговата доброта.
Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон. Той познава съотношенията на тоновете, всичките съкращения на струните, които се регулират от известни числа. В това седи неговата „разумност.” Той вади пълен, мек и жив тон, който действува магически върху душите и буди нещо велико и възвишено у тях. В това седи неговата доброта. Така е, който иска да стане виртуоз в живота. Той трябва добре да тегли с лъка на волята, за да изрази всички нюанси на силата, да изрази цялата динамика на живота, ала без да къса „струните,” без да чупи „лъка” или инструмента. Той трябва да движи свободно пръстите си по всички струни на живота, във всички негови позиции да взема абсолютно чисти тонове. Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност.
към текста >>

21. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност.
Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно.
към текста >>

22. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта.
” – съветва Учителят. То носи светлина, то е пътят към Истината. Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение. Бог се проявява чрез разумните същества в света, които действуват мъдро. Чрез тях човек ще се повдигне и ще изгради своя характер. Бог не е личност отрицателна. Чрез тия разумни същества Той е създал земята, света и устроил всичко по нея.
към текста >>

23. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност!
Мъжете стоят в редове отпред, а жените държат тила – те са тилът на живота. С лице към всички други стои на десетина разкрача беловлас мъж, строен, с правилни, внушителни черти. Това е Учителят – Този, който води по неведоми пътеки на възход всички тия хора, който събужда в душите им великия трепет пред всичко хубаво, велико и добро; Този, който ги учи, как да ценят и творят в живота истински ценности и блага. Неговият образ говори повече от всякакви думи. Оставете душата си свободна да го съзерцава и в съзнанието ви ще се открои неговата истинска същност, неговото величие, неговият гениален ум, неговото благородно сърце и възвишената му душа. Съзерцавайте го до захлас, за да се закърми така и във вас величието и добротата на неговата същност! Учителят почва известни гимнастични упражнения. Мълчаливо и съсредоточено го следват всички в свободен ритъм и пластика. Странни упражнения! Ей Богу, никъде по света няма да ги видите! Всяко упражнение се почва с тройно изговаряне на една формула, пълна със съдържание и творческа сила.
към текста >>

24. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното.
Но тука не му е мястото да се занимаем с неговата история, която може да бъде тема на крупно съчинение. Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец?
към текста >>

25. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов.
Потопяваме се в един музикален мир. И как подхождат тези музикални движения на тая обстановка. Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно!
към текста >>

26. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното братство в чужбина. - В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония. които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето! " Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал".
към текста >>

27. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Неговата доброта изключва всякакво зло.
Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик.
към текста >>

28. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта.
Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
към текста >>

29. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това, което човек е имал в такива празнични минути на своя живот, минути на подем, минути на доброта, любов, опрощение, това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
Човек на земята е с много обвивки. Ние още не познаваме човека, не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма - зад тия обвивки! Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Всяко вдъхновение, радост, просветление иде от вътрешното светилище на храма. Това, което човек е имал в такива празнични минути на своя живот, минути на подем, минути на доброта, любов, опрощение, това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това е един велик момент в историята на човечеството. Това, което иде сега, не е една обикновена смяна на културата. Защото всичкият онзи дълъг път на миналите култури е само подготовка на човешкото съзнание за този момент. И как можем да наречем новата култура? Тя носи разцъфтяване на човешката душа!
към текста >>

30. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта.
Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси. Първата е развита по оста, която минава през предно-горната част на мозъка към долно-задната. Втората - по оста, която съединява горно-задната част на мозъка с брадата. В първата глава се явяват силно развити ония мозъчни центрове, които френолозите свързват с проявата на хуманните и алтруистични чувства - милосърдие, състрадание, безкористно участие в живота и съдбата на човека, доброта. Освен това, силно развити в нашия случай се явяват и ония центрове в долно-задната част на главата, които указват на силна привързаност към дом, жена, деца, род, приятели. Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени. Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има!
към текста >>

31. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега.
Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост.
към текста >>

В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека.
Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости. Затова той се смее с чисти чувства и радост. От всека брънка на лицето му, от всяка нишка на тялото, блика, блика спонтанна, заразителна, силно влияеща радост. Не може човек да се смее свободно навсякъде Неуместно е там, където хората са натъжени, човек да се смее. Неестествено е, когато човек работи сериозно, да прихне да се смее.
към текста >>

32. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За четвърти път Ели-Pa проговори на себе си и гласът му прозвуча тъжно: – Доброта!
Колко страшен беше светът на Ариман-Дез. И когато пресметна, какво имаше още да покаже пред Адита, той разбра, че имаше още две неща. След това всичко ще бъде изгубено или спечелено. Най-мощното ще остави най-подир. Нека тогава боговете на Ариман-Дез се смеят, нека Адита тръгне по неговия път. За четвърти път Ели-Pa проговори на себе си и гласът му прозвуча тъжно: – Доброта! - си рече той. И в миг се превърна на безобидна птица, чийто тромави дви¬жения я накараха да се сгуши под тръстиката. Кротко и добро създание... Но и тоя път нещастието го дебнеше неумолимо и же¬стоко; и тоя път Ели-Pa беше победен. Ариман-Дез се превърна на лисица. Светът на Ариман-Дез бъше страшен, по-страшен и по-лош, отколкото Ели-Pa си мислеше.
към текста >>

33. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците".
Ще ви припомня един-два образа от "Клетниците" на Виктор Юго. (У последния "юпитеровският психологичен комплекс" е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ.
към текста >>

34. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ ) - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Защото са изгубили добротата на сърцето си.
Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е угасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на някакъв навик, е изгубил свободата на душата си. Бог е дал четири неща на човека, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече.
към текста >>

Бог е дал четири неща на човека, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е угасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на някакъв навик, е изгубил свободата на душата си. Бог е дал четири неща на човека, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Съвременните хора спорят по това, има ли Бог или няма. Само онзи може да отрича съществуването на Бога, чийто ум е лишен от светлина. Може ли такъв човек да приема и предава великото знание, което произтича от Мъдростта? Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света.
към текста >>

Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее.
Кой може да възкръсне? — всеки, който придобие свобода за своята душа, е възкръснал. всеки, който придобие сила за духа си, е възкръснал. всеки, който придобие светлина за ума си, е възкръснал. всеки, който придобие добро за сърцето си, е възкръснал. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби само свободата си, той един път умира; когато изгуби и силата, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той престава да бъде човек.
към текста >>

35. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот.
след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот. Ти получаваш вяра в доброто скрито в човешкото сърце. В такъв момент, ти си наблизо до световната обич, в която е разтопен Той – пророкът от Назарет. Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми. Отчаянието се надвисва.
към текста >>

36. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

своята доброта и своето благородство.
От 22 март нататък в северното полушарие дните растат, светлината се увеличава, защото истината се изявява навън. При тази светлина човек вижда всичко и се намира пред опасността да стане недоволен от това, което има. От 22 септември, обаче, нощите в северното полушарие се увеличават, а дните намаляват. Тогава външната светлина и топлина се намаляват, а вътрешните се увеличават. Ето момент, в който жената може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своята доброта и своето благородство. Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината – чрез човешкото сърце. Светлината е в връзка с мъдростта, а топлината – с любовта. Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлина и знание. Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта.
към текста >>

Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта.
своята доброта и своето благородство. Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината – чрез човешкото сърце. Светлината е в връзка с мъдростта, а топлината – с любовта. Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлина и знание. Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта. Външният израз на любовта представя лятото на живота, когато външната светлина е голяма. Тогава дните са дълги, а нощите – къси. На тази светлина хората учат и добиват знания. Вътрешният израз на любовта представя зимата на живота, когато всичко е покрито с сняг. Тогава хората влизат в домовете си, палят огън, отварят своите лампи и при тази приятна светлинка и топлинка започват да четат и да размишляват, да обработват и асимилират придобитият опит, така както консумират и храната, която са придобили през пролетта и лятото.
към текста >>

37. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта, симпатия, топло участие.
Преди всичко и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се ле като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите – едно явно неудобство при физиогномичния анализ – все пак са запазили своята основна дъговидна линия. Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им – "Венера" няма защо да подхранва и подправя своите ресници – те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още повече увеличава с движението си чара на очите. Тия бадемовидни Венерини очи – пълни с нега, ласкави, разтапящи! Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта, симпатия, топло участие. Носът е не особено дълъг, към ноздрите – трептящи често от чувственост – той е по-месест. Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата – ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната.
към текста >>

38. Есен – G. Nordmann Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта.
Какво небе създал си, Боже, каква земя, какъв прекрасен свят! Какъв живот, каква вселена необятна, какъв безкраен свят! Ти рече, Боже, и светът стана. И той пое по своя път, облян в потоци светлина. Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота! С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта. Земя, вода, небе и слънце, разлива всичко красота. Ти рече, Боже, и стана! И ей пред Теб, Човекът се яви, подобие на Теб. С каква любов го Ти погледна, с каква велика доброта! - Усмивка, поглед, реч и песен, да бъде, рече, красота!
към текста >>

С каква любов го Ти погледна, с каква велика доброта!
Един прекрасен цвят в небето, разтворил огнени листа, един вълшебен свят, където, - Да бъде, рече, красота! С каква любов го Ти създаде, с каква безкрайна доброта. Земя, вода, небе и слънце, разлива всичко красота. Ти рече, Боже, и стана! И ей пред Теб, Човекът се яви, подобие на Теб. С каква любов го Ти погледна, с каква велика доброта! - Усмивка, поглед, реч и песен, да бъде, рече, красота! ЗАБИ ОРАЛОТО СКРЪБТА Заби оралото Скръбта във твърдата земя и мека я направи. Скръбта оралото заби и в рохките бразди тя семето постави. Когато дойде вечерта, тя седна да почине. Обронила глава над рохките бразди зарони тя сълзи.
към текста >>

39. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел.
Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите.
към текста >>

40. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя.
Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си. След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното... Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес. За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота. Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета.
към текста >>

41. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта.
И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред. Мислете сега, коя е царската дъщеря, която трябва да изкарате из водата. Човек трябва да знае, че по естество е добър и трябва да прояви своята доброта. Само като е добър, той е силен, той е в съгласие със законите на разумната природа. Всяка лъжа, всяко зло, всяко насилие водят към робство и ограничение. За основа на живота трябва да се тури доброто. И тогава човек всичко може да получи: може да бъде богат, учен, силен и пр... Тогава работата, която ще върши, добива смисъл. Един от присъстващите каза: – Прочитането на „Новият ден" събуди много въпроси в мен. Напр.
към текста >>

42. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм.
Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм.
към текста >>

– Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм.
– Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм. – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темпераментен, своенравие, опърничавост, ревност, грубост, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер харм.
към текста >>

43. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.
Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност.
към текста >>

Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност.
Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално.
към текста >>

44. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта и добротата се проявяват извън времето, а последствията им остават в времето (13).
Бог е незнаен без Любовта (14). Любовта се проявява в живота. Тя ражда, тя носи живота. Доброто е плод на Любовта (3). В съвременния свят Любовта може да се прояви само чрез добродетелта (6). Любовта и добротата се проявяват извън времето, а последствията им остават в времето (13). Мъдростта представя формите, чрез които Божията Любов се проявява и изявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Правдата е физическата страна на Любовта (3). Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът на проявата на Любовта е кратковременен, но внася пълно единство в живота, примирява всички противоречия (10).
към текста >>

45. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Следните мисли на Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
в връзка с това Учителят дава и следните осветления (10): „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувствуване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по ефикасно до тази прана и да я използува рационално. Това е един от основните закони на дишането". Следните мисли на Учителя (7) допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели". Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем, че въздухът се прониква не само от жизнена сила или прана, но и от психични сили.
към текста >>

Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
към текста >>

46. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота.
Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.
към текста >>

Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота.
Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта. Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта.
към текста >>

47. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта?
Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия. Любовта и това може да даде, но готов ли е човек с всичко, каквото има, да служи на другите? Защо човек не поиска да стане лекар да намери цяр и да лекува проказата, или туберкулозата или сифилиса, че да бъде полезен на човечеството? Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите мисли, чувства и постъпки? Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта? Защо не поиска да научи закона, по който идат всичките блага в света ? Когато ще искаме нещо в света, нека вземем пример от малките деца. Едно дете ще поиска пари да си купи малко хляб или някой плод. Ако е момче, ще поиска да си купи конче, ако е момиче – кукла. Човек ако вземе лотариен билет, иска да спечели милиони.
към текста >>

Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си.
Не може човек да бъде разумен, ако сърцето му не пламти от любов. Не може да бъде силен, ако няма любов. Любовта е в сила да промени всичко. Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали.
към текста >>

Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас.
Не може да бъде силен, ако няма любов. Любовта е в сила да промени всичко. Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас. Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта.
към текста >>

48. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Душата ми се пълни с вра и надежда Сърцето ми — с живот, любов и доброта.
Събери ги, запази ги, докогато с топлина, със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семената. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. НА СЪН Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш прескочила прага на приказен дворец, Аз следвам те покорна, вярваща, любеща повярвала на теб — „Любимия певец". И пееш ти и слушам песента ти. Тя нежна е и тиха, пълна с красота. Душата ми се пълни с вра и надежда Сърцето ми — с живот, любов и доброта. И виждам се тогава ангел лъчезарен, облечен във одежди леки кат воал, и няма вече в мен невяра и съмнение ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш, прескочила прага на приказен дворец. Аз следвам те покорна, вярваща, любяща повярвала на теб — „Вълшебния стрелец".
към текста >>

49. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост.
Така тя няма да ви се отнеме. Бог ви съветва да благодарите за сиромашията и голотата, в които се намирате. Само чрез благодарността ще се освободите от сиромашията. Като благодарите за всичко, което ви е дадено, вие сте богат. Който не може до благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е любовта. А дето ги няма, там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете". Мнозина се запитват, в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът в това.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало.
Тази енергия трябва да се изразходва, защото иначе ще произведе експлозия и разрушение в живота на човека и човечеството. На всички е известно, че когато човек се разгневи и в гнева си направи някаква пакост — счупи нещо, бие някого или работи — изразходва излишната енергия и утихва. същото става и в живота на човечеството и в Природата — и там подпушената енергия търси път и начин за трансформиране. Учителят казва: „Праведните, добрите и разумните хора ще спасят света от земетресения и от ударите на съдбата". Това е намеса на разумните сили на Природата, за да изправят нарушеното равновесие. Разумността, добротата и справедливостта ще станат живи трансформатори на тези космични енергии, на които е нарушен правилния ритмус и по такъв начин ще се възстанови нарушеното равновесие на енергията, и така ще освободи човечеството от лошите последствия, които само си е създало. Тази идея е мъчно разбираема за обикновения човек, който още не може да мисли правилно, но това е един факт. Окултната история ни разправя, че в миналото човечеството на няколко пъти е стигало до едно такова състояние в развитието си, че е рискувало да бъде затрупано под развалините, причинени от собствените му глупости и невежество, но е било спасявано от праведните, добрите и разумните. Един от тези праведни, добри и разумни беше Христос, за Когото се казва, че стана изкупителна жертва за човечеството. Казано е за Него, че е вземал върху себе си греховете на човечеството. Преведено на научен език, това значи, че Той стана трансформатор на всички отрицателни енергии, които се б4ха набрали вследствие нарушението на космичния ритмус, които, като преминаха през Него, като през мощен акумулатор, се трансформираха и спасиха човечеството от земни катастрофи и органическо и психическо разрушаване.
към текста >>

За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на човека, да станат знаме в живота, за да може човек да влезе в хармония с космичния ритмус на Природата и да не нарушава нейните закони.
А ударите на съдбата — това са реакции на разумната Природа, предизвикани от нарушение на правилния ритмус на космичната енергия. И тогава разумните същества, за да спасят човечеството и живота върху нашата планета, откъснали Луната и я поставили в пространството като един грамаден всмукател и трансформатор на отрицателната енергия от земята. Така че Луната има за задача да освобождава земята от всички отрицателни енергии, които се набират върху нея, следствие неразумния живот на хората. Тя ги изтегля от земята като една грамадна помпа и ги препраща в космичното пространство, където разумните същества ги трансформират. Но въпреки този мощен космичен трансформатор, все остават нетрансформирани енергии, които носят своите последствия и предизвикват реакции, чрез които да бъдат трансформирани и възстановен правилния ритмус на енергията. За да бъдат избегнати тези реакции, необходимо е разумността, добротата и справедливостта да станат живи принципи на човека, да станат знаме в живота, за да може човек да влезе в хармония с космичния ритмус на Природата и да не нарушава нейните закони. Колкото повече разумни, добри и справедливи човеци се намират между човечеството, толкова повече неговата съдба се подобрява. Има един пример в Библията, където се казва, че Господ пратил ангели да погубят Содом и Гомор, като им казал: Ако намерите 10 души праведни и добри хора в тези градове, пощадете ги. Но те не намерили. И за днешния свят е същото. Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата.
към текста >>

Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта.
Колкото повече разумни, добри и справедливи човеци се намират между човечеството, толкова повече неговата съдба се подобрява. Има един пример в Библията, където се казва, че Господ пратил ангели да погубят Содом и Гомор, като им казал: Ако намерите 10 души праведни и добри хора в тези градове, пощадете ги. Но те не намерили. И за днешния свят е същото. Ако не се намерят достатъчно разумни, добри и справедливи хор които да послужат като трансформатори на отрицателните енергии за възстановяване на космичния ритмус, ние ще изпитаме върху си реакциите на Природата под формата на земетресения и други природни бедствия и болести, за да се възстанови равновесието на енергията в живота на Природата. Затова са необходими разумност, доброта и справедливост, които ще ни свържат с Любовта. А като ни свържат с Любовта, това е вече пътят на правилния, разумен и хармоничен живот, в съгласие с Великата Разумност, която направлява целокупния живот на Битието. Тогава, като се запознаем с Любовта, тя ще ни заведе при извора на вечния живот и ще ни запознае с Мъдростта, която ще ни даде светлина и знание да разбираме законите и пътищата, по които се проявява животът; по такъв начин Мъдростта ще ни запознае с Истината, която ще ни даде свобода да можем свободно да се движим в космичното пространство, а не да живеем само в границите на нашия земен живот. Тогава ще видим и разберем онази дълбока връзка, която съществува между човека и Природата и взаимните отношения, които съществуват между тях. Тогава ще видим, че животът на отделния човек и на цялото човечество е само част от целокупния живот на Природата.
към текста >>

51. НОВИТЕ ОТКРИТИЯ НА ПИОБ ВЪРХУ НОСТРАДАМУСОВИЯ ПРОБЛЕМ - Н. М-В. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила.
Следователно, истинското знание е познаване на душата и скритите в нея възможности. Като говоря за душата, не става въпрос за някаква метафизическа същност, но за най-реалното нещо, чийто обективен израз е това, което виждаме, пипаме, чуваме, вкусваме, помирисваме. Външният обективен свят с всичките му сили и закони е израз на душата, тъй както дъбът е външен израз и проява на желъда или на скритите в него сили. За да познаем желъда, трябва да му дадем условия да се прояви — да го посадим, да израсне същото нещо е и с душата — за да я познаем, трябва да й дадем условия да се прояви. И Учителят казва, че основният стремеж на душата е да се прояви. А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата.
към текста >>

А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата.
А проявите на душата, казва пак Учителят, са разумност, доброта и сила. Значи върху тези три основни стълба са построени светът и човекът. Това са вътрешните прояви на душата, които имат външния си израз в обективно действуващите сили — електричество, магнетизъм, светлина, топлина и пр. Всички сили, които действуват във външния свят и в човека, са израз на тези три прояви на душата, които въплъщават в себе си три велики света. Като проучваме външния свят и външния човек, ние се запознаваме с душата в нейната проява. А като проучваме разумността, добротата и силата, проявени в човека и в природата, ние се запознаваме с другата, вътрешната страна от проявата на душата. Следователно, изучавайки физическите сили, които действуват в обективната природа, ние познаваме една страна от проявата на душата; проучвайки от друга страна душевния живот на човека, ние проучваме драгата страна от проявата на душата. Днес тези две прояви на душата се проучват независимо една от друга, и никой не подозира, че има връзка и зависимост между така наречените физико-химични сили на природата и психичните сили на душата. Учителят казва, че силите, които произвеждат безлюбието в човека, във външната природа се проявяват като студ. Същото се отнася до всички сили, които действуват в природата и в човека. Следователно, съществува една вътрешна връзка и зависимост, между външния и вътрешния свят — между формите и действуващите зад тях разумни сили.
към текста >>

Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила.
Така че външният свят и външният човек са само бледо отражение на живота на душата. При проучването възможностите на принципите и качествата на силите и особеностите на формите можем да вървим по два пътя — от природата към човека и от човека към природата. В случая, това, което не можем да проучим в природата, ще го намерим в човека и по закона на аналогията, ще го отнесем и в природата. А това, което не можем да намерим в човека, ще го намерим в природата, ще го открием в природата и ще го отнесем по закона на аналогията и в човека. И по такъв начин ще проучим целокупните обективни прояви на душата или проявите на живота. Казахме, че основните прояви на душата са: разумност, доброта и сила. Като психични сили, ние можем да ги проучим в човека, и като знаем техните прояви в човека, като наблюдаваме същите прояви в природата, ще знаем, че зад тези прояви както в човека, така и в природата, стоят разумността и доброто. Така например, знаем, че доброто винаги е съпроводено с едно топло чувство, с топлина. Разумността се отличава с присъствието на светлина. Следователно, където в природата забележим присъствието на топлина, ще знаем, че това е резултат, свързан с доброто; а там, където наблюдаваме прояви на светлина, ще знаем, че сме свързани с разумността. От друга страна, наблюдаваме някои прояви в човека, на които не знаем дълбоките причини.
към текста >>

52. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства.
„Известни душевни прояви могат да се придружат с промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и органите. Тези органични явления се наблюдават при различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е погълнато в съзерцаване иманентния и трансцедентния принцип на света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо от философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятели Молитвата, която се придружава с органични въздействия, представя някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна! Човек се отдава на Бога, както платното — на художника и мрамора— на скулптора, В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тези на себеподобните. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, но този, който се моли за другите. Този вид молитва изисква като предварително условие отказване от себе си. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това отрицание, отколкото богатите и интелектуалците.
към текста >>

53. ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

То иде да внесе доброта, справедливост, красота и разумност в света.
Пролетта, която иде всяка година, ни казва: „Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас! " Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от предчувствието на новото, което иде. То иде като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да внесе доброта, справедливост, красота и разумност в света. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико цяло.
към текста >>

54. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ВСЕ ТЯ Понякога с наивна простота ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници.
ВСЕ ТЯ Понякога с наивна простота ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници. Познавам я — навсякъде е тя: блести във капката роса, в лазурно утринно небе, в невинната усмивка на дете. Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени мечти, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни. И в пъпката на розов храст трепти, в надеждите на златни ниви, в молитвата на труженик, отправил взор към слънчев диск. Все тя единната от векове! сърцето тихо я зове: Неизразима красота... бездънен, бликащ извор — Любовта. S.
към текста >>

55. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Или още като доброта.
В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си. Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и животинско състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света. Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина. Историята на религиите ни дава твърде много случаи на светийство, но едва ли може да се счита, че всички назовани поради разни причини, дори героически и войнствени прояви, са били свети хора. Светост е досущ практическо реализирано съвършенство. Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога. В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности.
към текста >>

56. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат.
Когато през детското сърце протекат кристалните мощни струи на любовта към камъните, цветята, изворите, реките, планините, птичките, хората и пр., тогава то влиза в хармонични връзки с цялата природа, в интимен досег с нейните сили. Става обмяна между него и природата. Животворните сили на всемира се вливат в него и това носи разцъфтяване на неговите дарби и заложби. За да създаде училището една любовна атмосфера, в която да е потопено детето, преди всичко учителят трябва да бъде с любвеобилна природа. Тогава той лесно ще се справи с препятствията, които може да срещне в своята образователна работа, понеже любовта е единствената сила, пред която капитулират всички препятствия. Външната внимателност, външната нежност и доброта на учителя при обходата с учениците не помагат. Неговата добра обхода може да е само една външна форма, за да постигне известни образователни цели. С това не се постига нищо, защото има вътрешно общение между учителя и учениците. Ученикът с едно прозрение чете в душата на учителя, чете неговите вътрешни мисли, чувства и подбуди. Учителят ще има резултати само, когато любовта, която изтича из неговото сърце, облива детските души и ги стопля, това чувствуват децата. Само тогава детето ще чете и ще учи от обходата на учителя уроците на любовта, ще учи законите, методите и формите на любовта.
към текста >>

57. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички.
Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление.
към текста >>

58. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината - това е пътят, през който човек се възкачва.
Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни, Зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел, розовата - сърцето ви да е изпълнено с любов, синята - умът ви с вяра, портокаловата означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека - как той е започнал живота си. Другата картина - пен-тограмата - показва човека в сегашното му състояние - пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа- Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, после ще слезе в пътя на истината, и тогава вече ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината - това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: В изпълнение Волята на Бога чрез любовта е силата на човеш-ката душа; В изпълнение волята на Бога чрез мъдростта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез истината е силата на човешката душа. Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да Всаждате във вашата душа всички други добродетели. Само по този начин може да се разбиете и повдигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през любовта.
към текста >>

59. За Паневритмията Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Какво по-радостно от това да чуеш Гласа на Светещите Същества, внасящи хармония в ума ти и доброта в сърцето ти?
"На ранина Те призовах, Господи! " Само при изгрева на Слънцето, душата може да се разговаря с всемира. А онова, което Гласът му й нашепва, тя може чрез паневритмичните упражнения да предаде на своите по-малки братя - животните, растенията, минералите. Разговаряйки, на ранина, душите и приемат, и предават жизнената енергия. Какво по-хубаво от това, да приемеш Живота от всемира, и да го излъчиш около себе си за благото на всички? Какво по-радостно от това да чуеш Гласа на Светещите Същества, внасящи хармония в ума ти и доброта в сърцето ти? Какво по-истинско от това да усетиш енергията на обновата да тече през тебе и да се излива навън към другите? Това е вечно то движение на Паневритмията, в която ние всички от векове искаме да участваме. Паневритмията! Един мистичен разговор с всемира! Разговор, започнат с появата на живота и всякога поддържан от духовно пробудените за доброто на Земята. Разговор, който и сега може да започне всеки, който е придобил вътрешната светлина.
към текста >>

60. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота.
Знаете ли колко бедни, колко страдащи искат любов от нас? Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче, искат да чуят по една сладка дума, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще,защото животът е сега. Аз бих желал, сегашните млади и стари: млади в любовта, а стари в мъдростта, да бъдат запалени въглени! Под “стари” не подразбирам слаби. Убеждавайте хората, че е дошло време да се решават всички въпроси с любов, но не с тази обикновената любов, която вие познавате. Не, всички въпроси трябва да се решат със знание и мъдрост; всички въпроси трябва да се решат със свобода и истина; всички въпроси трябва да се решат с доброта; всички въпроси трябва да се решат със справедливост; всички въпроси трябва да се решат с красота. Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка! Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление и ние не можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце и чак тогава Бог ще дойде. Казват: е обесили го, да не е грешил!
към текста >>

И когато срещна някого, когото обичам, ще искам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща.
Правдата аз я разбирам съвсем друго яче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност, и аз да зная, че към всички постъпвам тъй както и към себе си. Ние трябва да бъдем искрени, да не предаваме от нашите погрешки и на другите, но да им предадем нещо хубаво от себе си. И когато срещна някого, когото обичам, ще искам да изпълня душата му с любов, духа му със знание и мъдрост, с красота, доброта и със справедливост, та да се зарадва душата ми при тази среща. Това трябва всички дълбоко да го пожелаем, та като се срещнем, да се зарадваме и да си кажем: братко, радвам се ,че те срещнах, радвам се , че те видях. Само така ние ще можем да се повдигнем. Нека да се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява, както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме, както се радваме на една хубава ябълка, както се радваме на един хубав извор,при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко, ние казваме: е като отидем на онзи свят!
към текста >>

Такъв трябва да бъде нашият живот - живот на чистота, живот на святост, живот на любов, живот на знание и мъдрост, живот на свобода и истина, живот на справедливост, живот на доброта и красота, живот, който обема всичката пълнота.
Плати 20 лева на този човек, но спаси живота на дървото. Покажете любовта си! Ще кажете: а, с такива работи ще се занимаваме ! Ами с какви? Това е великото в света,за което Господ се радва. Такъв трябва да бъде нашият живот - живот на чистота, живот на святост, живот на любов, живот на знание и мъдрост, живот на свобода и истина, живот на справедливост, живот на доброта и красота, живот, който обема всичката пълнота. И тогава ще напише Христос във великата книга: Блажен е онзи, който изпълнява волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява в противоречията на живота. Блажен е онзи, когото греховете на брата му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право, комуто и да е, без да се съблазнява. Резюме от беседа на Учителя, държана на 22 февруари 1925 год.
към текста >>

61. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Значи, честност, доброта, интелигентност и благородствно, това са четири качества, присъщи на ученика.
Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости да не се лъже. Ученикът трябва да бъде още благороден и великодушен. Значи, честност, доброта, интелигентност и благородствно, това са четири качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си тези качества. - По какво се познава честният? - Той върби изправен, строен е, мускулест, с отворено лице. Всяко изкривяване, т.е. деформация на тялото се дължи на нарушавване закона на честността.
към текста >>

Без честност, доброта, интелигентност и благородство, ученикът не може да намери своя Учител.
Водата е елемент на новия живот, а духът е силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и от лицето му излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа, ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина каквито усилия и да правите, всичко ще бъде напразно. Без честност, доброта, интелигентност и благородство, ученикът не може да намери своя Учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика си на име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Моралът на всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, Той престава да се меси в неговите грешки.
към текста >>

62. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно.
Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение.
към текста >>

Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов?
Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение - напр. както бе в България - в Пловдивско. Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят безплатно. Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието. Един пример, който илюстрира новия свят, който се ражда.
към текста >>

63. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя.
И гласът Му ми говори чрез сърцето: "Работи, давай, давай, не бой се от нищо! Не чакай никаква признателност от никого! Ние Учителите страдахме 1000 пъти повече от тебе! " На 1 юний навършвам 80 години. Работата по Словото на Учителя продължава, както и досега. И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя. Изнесеното в този брой е една много малка част от техния Голям Подвиг по Пътя на вечното Ученичество! ИХРИШ БЕН РУТ!
към текста >>

64. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта.
Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате? Но онзи който иска — няма! И който търси —не е намерил. А който но е намерил — не може да дава!
към текста >>

65. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост.
Тогава всички ще бъдем братя и сестри! (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.) Царството Божие Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни. Оня, който не разбира начините на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание. Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания? Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не.
към текста >>

66. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие.
Как можем ние да възприемем разказа за един любящ Баща, ако ние трябва да живеем само един живот и ако той е бил изпълнен с мизерия и болести? Обаче когато разберем закона на прераждането и неговия спътник, закона на причината и следствието, (карма) ние повече не ще обвиняваме Бога нито дявола за злото в света, защото ще знаем, че онова което ние сме и онова което имаме, е резултат на нашите собствени действия. Каквото сеем, такова и ще пожънем. Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе. От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие. Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта. Но, когато ние разберем, че всички трябва да живеят пак, ние знаем, че тe неминуемо ще пожънат в някой бъдещ живот онова, което тe днеска сеят. Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло.
към текста >>

67. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина.
Вслушайте се и ще чуете стоновете на милиони хора по лицето на земята, тъй богато надарена от Твореца с блага, изтръгнати из наболелите им сърца: взрете се и вие ще видите измъчените им и разкривени от тегло и мъка лица! Елате всред народа в село и го вижте, и вие ще откриете на лицето му печата на тъгата, на страха, на безверието и унинието! Идете всред шумния и замайващ със своя външен блясък град — и там ще откриете върху лицата на масата, на работния народ, на пролетария същия печат на страдание, на отчаяние, а в душата му кипи злоба и бунт! Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света.
към текста >>

68. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение.
Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда. Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти. Според нас това е една голяма грешка.
към текста >>

Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ.
н. Тия. които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв.
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г.
Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен.
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр.
Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6).
Да разгледаме накратко тези различни езици. Без съмнение, езикът на очите е познат на всички читатели. Кому от вас не се е случвало да прочете нещо в очите на човек или животно? Кой не е чувал да „говорят“, бихме казали, прозрачните, чистите, безгрешни очи на детето, когато то се радва, виждайки баща си, майка си, или когато се моли или плаче за нещо? Как сладко се усмихва то, когато езикът на неговите тъй чисти очи бива разбиран! Всеки човек, при среща с други хора, първом спира погледа си върху очите им и чете в тях, дали те са зли, като тези на Каин, или пък излъчват доброта, като тия на Авел (Битие 4:6). Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И го дава с нежно чувство и доброта.
Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има. И го дава с нежно чувство и доброта. Тази нишка на всеподържащата Красота, Която минава през всичко и всичко обединява, Ръката не може да поеме пълнотата на неговия дар, Сърцето простира своите пламтящи пръсти, Защото един Бог върви с него и дава преизобилието На душата, гаснеща в мрака преди“. При своето връщане Сър Лоунфал намира че друг е обсебил неговия замък и бива изпъден при вратата му: „Един стар, прегърбен човки, окъсан и слаб. Той се връща назад, след като е търсил Светата Чаша; Малко го е грижа за загубата на неговия графски дом, Няма вече на дрехата му да е извезан кръста — златния герб, Но дълбоко в сърцето му е заседнал знака, който той носи,— Печата на страданието и скръбта“ Отново той среща прокажения, който пак поисква милостиня. Но този път рицаря отговаря другояче: „И Сър Лоунфал каза: „Аз виждам във теб образа на Тогова, който на кръста умре: Като Него ти носиш трънения венец. Като Него търпиш човешките удари и глуми, И в твоя живот аз виждам раните, които Ти носиш на ръцете и нозете Сине на Мария, аз ида при Тебе!
към текста >>

Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм!
Изгрява новия ден! Иде новия човек на любовта, на мъдростта и на истината. Този новият човек носи нова култура, в която думите на Христа: „Аз съм пътя, истината и живота,“ ще намерят пълно приложение. Новият живот идва! Нека улесним неговото идване, нека го ускорим! Нека всеки бъде предтеча на новото, да се изпълни с любов, със светлина, с доброта и с идеализъм! Да служим със себеотрицание, да простим на всички, да помогнем на всички и да виждаме в лицето на хората свои братя. Това, което е било като блян в книгите на учените и в песните на поетите, да стане реалност, да го приложими! В това се заключава новия живот, който иде. Хората на новия живот ще бъдат деца на Любовта носители на светлината и свободата. Да бъдем съработници на новото, което идва.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта.
Сега хората, когато ще правят една къща, събарят старата. Но изкуство е да не събаряш старото, а да изградиш новото. Аз ще се постарая без да събарям, да градя. Съвременните хора говорят за достойнство. Но в какво седи човешкото достойнство? Достойнството на човека седи най-първо в неговата права мисъл, в неговата честност и доброта. Това са трите основни качества, които отличават човека. Има и други, но засега тези изпъкват. Всеки човек, който руши вашето добро, той не може да бъде добър човек за вас. Всеки човек, който руши вашата честност, не е добър за вас, който ограничава вашата права мисъл, не е добър човек за вас. Това може да го имате като максима за себе си.
към текста >>

75. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства.
“ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя. „Какво? “ извика човекът, като цялата му фигура се преобрази и прие израза на такава сладост, каквато аз мислех че е невъзможно да се види на едно лице, тъй лишено от красота от природата. - Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш. Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства. Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора. Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене. „Ти я видя! “ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ казах аз, и сълзи се показаха на моите детски очи, когато видях израза на неговата доброта на лицето му.
И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях. озари пак лицето му. В Себуа имаше нещо човешко, — той обичаше! Аз протегнах ръцете си към него, славейки от леглото. „О! Себуа! “ казах аз, и сълзи се показаха на моите детски очи, когато видях израза на неговата доброта на лицето му. Себуа, защо аз съм тук? Кой им е казал, че аз се различавам от другите? Себуа, кажи ми, ще видя ли пак тази ужасна фигура? “. Себуа се приближи и коленичи близо до мен. Това беше нещо естествено.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители.
При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна — повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя — приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село. Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители. Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко Години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени. понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили.
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество.
предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините. Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добротата е един вечен процес.
Обществения живот е широкия живот; в него има ред отношения, които трябва да се спазват. Никой в света не живее за себе си. Всеки живее преди всичко за цялото и тогаз за себе си. Като говоря така, нямам за цел да ви морализирам: морализирането е да заставям насила хората да станат добри. Това е невъзможно. Добротата е един вечен процес. За да бъде добър, човек трябва да бъде преди всичко свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използва своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Щом има ум, сърце и воля, той има свобода. Свободата, това е великия смисъл на живота.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и любовта.
Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена любов минава през вас, и вие ставате хора. И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него. а му целунете ръка и му благодарете. И закона е: ако те бие умен човек, умен ще станеш; ако те бие добър човек. добър ще станеш; ако те бие любящ човек, любящ ще станеш. По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и любовта. Това е дълбокото разбиране на страданията. Така ги схващат онези, които имат веруюто на знанието. Но това не подразбира да си създавате сами излишни страдания. Също така трябва да различавате, откъде и от кого ви идват страданията. Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение.
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие.
Мирът и радостта, които тя дава се коренно различават от всички други утешения и увлечения. И никога не е била тя тъй далече от нас, както ние сме си предполагали в своята скръб. При нашите усилия да вървим, да разбираме и да учим, още от ранно детство, тя е била винаги при нас и ни е говорила с думите: „Необходимо е! “ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях. И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие. И когато младежа проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й. О, неизразимо красива е тя! Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея. И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората! И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш.
към текста >>

Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец.
Боже това дете сърцето ми откъсна — нареждаше тя безспирно. Лекарят я смъмри кротко, но тя не чуваше, не искаше де разбере нищо. Дядо Гено никой не го видя и не Го чу втория ден. Разтичаха се синовете да го търсят и го намериха в плевника коленичил и тъй плаче и се моли. Моли се за прошка, за гдето на стари години се изуми и си изгуби акъла, та го връхлетя такава напаст Божия. Минка, най любимата му внучка, Минка, която той наричаше, че прилича на Божата майка по хубост и доброта, тя, която бе най-свидна на сърцето му, сега лежеше изтегната като мъртвец. И защо? Защото той бе грабнел камата и срещу кого? Срещу тоя левент син, който Бог му бе дал, който му бе гордост пред село и Бог се по чуди на тая бащина кръвожадност и махна ръката си от него и го прокле. Като го видяха синовете, разтопиха се сърцата им, сълзи изпълниха очите им и те грабнаха старата бащина ръка, целyнаxa я и молеха за прошка. Като го изведоха на двора, селяните се замаяха.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя беше остаряла и изнемощяла; но лицето й беше пълно с доброта.
Тогава аз чух един глас да вика: „Това е моят син, моят син е мъртъв! Убиха го. Кой ще ми върне моя син? “ Майка ми беше коленичила до мен. Напрегнах своя умиращ поглед и я видях. Тя беше остаряла и изнемощяла; но лицето й беше пълно с доброта. И, гледайки я, аз видех зад нея, закривайки я със своята сянка, Царицата на Лотоса, права, там, всред народа. Една сладка усмивка беше на устните й. Майка ми стана и лицето и се озари с чудно благородство: „Те убиха неговото тяло, каза тя, но не могат да убият душата му. Неговата душа е силна, аз я видех в неговите очи, в момента, когато те са затваряха от смъртта.“ (следва) Божествени и човешки закони Откакто светът съществува, естествените и вечни идеали на всичките человеци, от който и да било народ, са били, са и си остават все едни и същи — придобиването на онези блага (условия), при които человекът винаги да бъде здрав, силен, даровит, способен, красив, дълголетен и свободен, които условия ще направят человеческия живот смислен и щастлив. Но всичките досегашни усилия на человеците за постигането и осъществяването на естествените си и вечни идеали, вместо да се увенчаят с успех, напротив, отишли са напусто.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях.
Соловьов и плеада други дейци на културното поприще в Русия са частична проява на това пробуждащо се висше съзнание. Бергсон със своята философия на интуицията, Айнщайн и Минковски с теорията за относителността и идеята за четириизмерното пространство, Риман, със своята неевклидова геометрия и пространството с по вече от три измерения, новите тенденции в областта на културния и социален живот са резултат на пробуждане на това съзнание. Все по голямото разпространение и все по големия интерес към окултизма и стремеж да се проникне в скритата страна живота, недоволството от етерите разбирания на живота и търсене на нови пътища, всичко това са белези, симптоми, че се намираме в зората на една нова епоха, когато се ражда едно ново съзнание и се ражда новия човек. Даже Ницше е плод на частично пробуждане на това космическо съзнание. Все по вече увеличаващия се брой на хората. у които е пробудена мисълта за правда, доброта и любов в света — това са все признаци на пробуждане на новото съзнание, за раждането на новия човек Раждането на новото съзнание в човека се съпровожда и със специфични анатомични и физиологични белези, върху които няма да се спирам сега, но само споменувам за тях. Може да се каже, че това се отбелязва и върху ръката на човека. Защото ръката представя проявеното съзнание на човека. Ако погледнем лапите на животното и ръката на човека, ще видим каква е грамадна разликата между простото съзнание на животното и самосъзнанието на човека. Ще видим колко сложен е психичния живот на човека, който е проектиран в ръката главно чрез три линии наречени линии на живота, на сърцето и на ума. Също такова е и отношението на човека с космичното съзнание, към човека на самосъзнанието.
към текста >>

Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост.
А този нов човек, вече казах, създава нови отношения към природата, към секта, и естествено, ще има и нови отношения, към себе си, и към себеподобните си. Най характерното в космичното съзнание, което го определя като нова фаза и епоха в развитието, е това, че човек се чувства едно с всички живи същества, и се чувства действително като брат на всички хора. И страданията и радостите на другите хора, го засягат тъй, както и неговите собствени, когато е живял във фазата на самосъзнанието. Интересите на човечеството стават и негови интереси. И той напълно са посвещава да работи за повдигане на цялото човечество, защото не само чувства, но знае, че е част от това човечество, и трябва да му помага. Това ново съзнание на единството, ще роди и новия обществен строй, който ще се отличава с общност на интересите, разумност, доброта, справедливост. А днешния обществен строй е резултат на самосъзнанието, където всеки противопоставя себе си на другите, и където няма никакво разрешение на въпросите на живота. Следователно, разрешението на големите въпроси, които тормозят днес човечеството, е в раждането на космичното съзнание, което ще създаде и новите форми и отношения. Това е новия човек, който е брат на страдащите и немощните в света, който е силния човек, който се търси днес в Света. Той е човек на знанието и живее в Любовта. Влад Пашов Ако се родите изново (неделна беседа, 29.03.1936 г.) В света има епохални времена.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта.
Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният. Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в животинското царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите. В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите.
към текста >>

Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум.
В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мисъл, доброта, сила се изисква от всички.
Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа (Продължение от бр. 167) И аз сега казвам на всички ви: Хайде всички навън! Напуснете стария ред и старите си разбирания за живота. Човещина се изисква от всички ви! Мисъл, доброта, сила се изисква от всички. Това е свещената религия. Трябва да се освети името Божие на земята. Ние не съдим никого, защото дето има съдба, там няма спасение. Мнозина очакват да настъпи второто пришествие, когато светът ще бъде съден. Ако чакате съдът да дойде да ви съди, вашата работа е изгубена.
към текста >>

На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота.
Това, което сега виждаме, не е нищо, друго освен резултат но Божията мисъл и на Божията Любов. Бог е изпратил своята Любов и мисъл в света. Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат. Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта.
към текста >>

Който е умен, той се нуждае от доброта.
На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта. Ако имате и трите тези качества, нужна ви е Любов. Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта. Това е великият закон в света. Вие ще кажете, че Любовта е измама на сърцето.
към текста >>

Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата.
И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта. Ако имате и трите тези качества, нужна ви е Любов. Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта. Това е великият закон в света. Вие ще кажете, че Любовта е измама на сърцето. Не, това не е никаква Любов. Любовта освобождава.
към текста >>

Сега аз искам най първо от вас да посветите своята сила на Бога; после искам да посветите своята мисъл на Бога; искам да посветите и своята доброта и любов на Бога.
А вие, които гледате тесногръдо на нещата, ще започнете да го питате: ти от нашите ли си? Всеки, който върши волята Божия, е от нашите. Всеки. който е силен,който е добър. е от нашите. Това са кашите братя и сестри. Сега аз искам най първо от вас да посветите своята сила на Бога; после искам да посветите своята мисъл на Бога; искам да посветите и своята доброта и любов на Бога. Това не искам за себе си, искам го за Бога. Аз искам да посветите всичко, не на онзи Бог на разногласието, но на онзи ваш Баща, който ви е дал и ви дава всичко. Той ви е пра-тил във великото училище на земята да се учите, и вие не трябва да бягате от това велико училище. Много хора искат да се освободят от земята. Те не разбират какво искат.
към текста >>

Защото аз зная, че пред моя ум седи друг един всеобемащ ум; пред моята сила седи друга една по-велика сила; пред моята доброта и любов седи друга една доброта и любов.
Само така те ще работят за себе си — защото само Бог е в света, който застъпва нашите интереси. И сега съществуват гробища, защото хората служат на себе си, а не но Бога. Който мисли че е сиромах, той служи на себе си, който съзнава че е богат, и си мисли, че това богатство е негово и може да разполага както иска с него, и той служи на себе си. Който съзнава че е умен, и той служи на себе си; който съзнава че е добър и той служи на себе си, който съзнава че е силен, и той служи на себе си — нищо повече. Това е моята максима. Защото аз зная, че пред моя ум седи друг един всеобемащ ум; пред моята сила седи друга една по-велика сила; пред моята доброта и любов седи друга една доброта и любов. И затова, като погледне човек към тази сила, трябва да си каже. Колко е велика, Господи, Твоята сила: На нея принадлежи всичко в света. Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон.
към текста >>

Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе.
Който съзнава че е умен, и той служи на себе си; който съзнава че е добър и той служи на себе си, който съзнава че е силен, и той служи на себе си — нищо повече. Това е моята максима. Защото аз зная, че пред моя ум седи друг един всеобемащ ум; пред моята сила седи друга една по-велика сила; пред моята доброта и любов седи друга една доброта и любов. И затова, като погледне човек към тази сила, трябва да си каже. Колко е велика, Господи, Твоята сила: На нея принадлежи всичко в света. Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон. Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата.
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек може всичко да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек всичко може да направи.
Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата. Според нас. свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив. Ние още нямаме понятие за силата, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност. с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек може всичко да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек всичко може да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва.
към текста >>

Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно.
По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата. Според нас. свободен човек е онзи, който е умен, силен, добър и справедлив. Ние още нямаме понятие за силата, с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази интелигентност. с която човек всичко може да направи; ние нямаме понятие за онази доброта, с която човек може всичко да направи; ние нямаме понятие за онази справедливост, с която човек всичко може да направи. Силата, добротата, разумността и справедливостта са свързани заедно. Който е силен, той е едновременно умен, добър и справедлив. И обратното е вярно. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум.
към текста >>

Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта.
И обратното е вярно. Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергиите на силите в своя ум. Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после, той пренася енергията на добротата а своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията си, силата си, от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Когато всичките тези качества се развият и проявят хармонично, в резултат се явява красотата. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост.
към текста >>

И най-после, той пренася енергията на добротата а своята справедливост.
Човек не може да бъде умен, без да е силен. Думата слабост подразбира, че слабият човек има възможност да се усилва. Когато човек е слаб, той развива своя ум. Той пренася енергиите на силите в своя ум. Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после, той пренася енергията на добротата а своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията си, силата си, от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Когато всичките тези качества се развият и проявят хармонично, в резултат се явява красотата. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек.
към текста >>

Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост.
Когато стане умен, човек пренася енергията на ума в своята доброта. И най-после, той пренася енергията на добротата а своята справедливост. Не че става по-лош, но той пренася енергията си, силата си, от едно положение в друго. И с това той усилва последните си качества, с които работи в дадения случай. Когато всичките тези качества се развият и проявят хармонично, в резултат се явява красотата. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек. забелязвате, че от него излиза нещо. А тези сили и качества, които обуславят красотата, се крият в душата и духът. Душата се нуждае от добротата — тя е храна за нея, а духът иска справедливост. И според този закон.
към текста >>

Душата се нуждае от добротата — тя е храна за нея, а духът иска справедливост.
Когато всичките тези качества се развият и проявят хармонично, в резултат се явява красотата. Красотата крие в себе си сила, разумност, доброта и справедливост. Като погледнете красивия човек. забелязвате, че от него излиза нещо. А тези сили и качества, които обуславят красотата, се крият в душата и духът. Душата се нуждае от добротата — тя е храна за нея, а духът иска справедливост. И според този закон. за да бъдат хората щастливи на земята, за това се предполагат противоположни типове. Според този закон, жената, която е емблема на душата трябва да бъде добра, а мъжът, който е емблема на духа, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта.
към текста >>

А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта.
Душата се нуждае от добротата — тя е храна за нея, а духът иска справедливост. И според този закон. за да бъдат хората щастливи на земята, за това се предполагат противоположни типове. Според този закон, жената, която е емблема на душата трябва да бъде добра, а мъжът, който е емблема на духа, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта. В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов.
към текста >>

Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта.
В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек.
Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии. Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни. Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот. Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта.
Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа. О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

той говореше, разправяше много неща за себе си, питайки я често не я ли отегчава, не прекалява ли с нейната доброта.
. . от тогава почнах да чакам и да се надявам, че ще прати някого при мен . . . Колко много съм ви благодарен, че дойдохте . . . той говореше, разправяше много неща за себе си, питайки я често не я ли отегчава, не прекалява ли с нейната доброта. Тя поклащаше леко глава и го гледаше с хубавите си пълни със съчувствие и благост очи. Тя го слушаше с внимание. Той трябваше да се изкаже. Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи. Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото Красотата очарова, Благородството примирява, а Добротата — привлича.
Защото може да се обича само хубавото, красивото и доброто. Напр. честност, справедливост, трудолюбие, точност и пр., качества, заради които можем да обичаме. И тъй, най-напред трябва да потърсим нещо трайно, неизменно и положително. което носи в душата си. заради него ще го обикнем. Защото Красотата очарова, Благородството примирява, а Добротата — привлича. Във всяка душа се таят красиви къща, които ние трябва да намерим и заради тях, заради това Божественото в тях, да ги обикнем. Има един психологически. закон, който трябва да се съблюдава. Напр., ако вашата чувствителност се увеличава, тогава се натрупва чрезмерно много енергия в задната част не мозъка и човек почва да мисли само да се удоволства. Човек става недоволен и търси да се скара с някого.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И спомнят си за слънчеви градини, За песните славееви в нощта, За утринния блясък на зората през зимата, те спомнят пролетта * Лозата Премина всичко веч лозата, премина буря, гръм, беди; и и днес трепти от светла радост с плод сладък в майчини гърди, * И тя го дава с топла щедрост със безкрайна доброта, И всеки грозд е чудна сладост, н всеки грозд е красота.
С. К. Плодовете От цветове красиви са родени големите и сладки плодове,; и къпани от дъжд, роса и слънце, и милвани от тихи ветрове. * Те зрееха, обливани от слънце, наливани със песни в пролетта. И сладки са, и сочни, и красиви, и ароматни в есента. * И щедрия стопанин ги раздава на гостите, напълнили дома и вкусили, те сещат се щастливи, наситени богато от плода. * И спомнят си за слънчеви градини, За песните славееви в нощта, За утринния блясък на зората през зимата, те спомнят пролетта * Лозата Премина всичко веч лозата, премина буря, гръм, беди; и и днес трепти от светла радост с плод сладък в майчини гърди, * И тя го дава с топла щедрост със безкрайна доброта, И всеки грозд е чудна сладост, н всеки грозд е красота. * И всяко зрънце пее нежно: „О, аз съм слънце и любов. Вкусете ме, за да живейте вий чист и радостен живот.“ В. Е. Л. ДА ИЗПОЛЗУВАМЕ СЕЗОНА НА ГРОЗДЕТО! То съдържа хранителни вещества, които вземат живо участие в кухнята на организма, натрупват се като резерви и изгарят при окислителните (горителните) процеси в клетките, освобождавайки топлина и енергия за нуждите му.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона.
към текста >>

Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право.
Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново. Вторият основен закон на творческия процес е закона за ритмуса, по който импулсите на космичното творчество са строго определени и вървят в една строга последователност и взаимна връзка и зависимост помежду си. По силата на този втори закон, новото което се внася всеки момент в Битието, иде точно на определено време, и винаги във връзка с предшестващия импулс, който преминава. Онзи, който е наблюдавал живота на природата, ще е забележил проявлението на тези два закона. Тези два закона функционират и в живота на отделния човек и в живота на отделните общества, и на цялото човечество.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
“ — Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас. Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има и право. Това са четири необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си? Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.
към текста >>

Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има и право.
Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас. Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има и право. Това са четири необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си? Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си. По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдат радостни и доволни.
към текста >>

Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.
Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има и право. Това са четири необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си? Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си. По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдат радостни и доволни. Въпросът в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или Да се проявим ли като Синове Божии или не? Мъжът трябва да се прояви като брат, като син на Бога. Жената — като дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле, Единственото нещо, което смущава света, това е въпросът за смъртта.
към текста >>

Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем.
Че това е така ни показва ясно днешния порядък на нещата; защото днешния порядък е резултат на днешните разбирания. Утре, когато хората добият нови разбирания за живота, ще си създадат и нови отношения, нови порядки. Затова и задачата на новото учение е преди всичко да научи хората да мислят, да им даде светлина, за да добият нови разбирания за живота и отношенията, които съществуват в него., Щом в хората се пробуди новото съзнание, новото разбиране и се създадат новите отношения между хората — тогаз всички задачи и противоречия ще се разрешат много лесно. Защото. пак повтарям — човек е главния фактор на своя живот — той създава условия и отношения в зависимост от своите разбирания. Например, днешния икономически хаос и заплетените социални отношения са резултат на човешкия егоизъм, на неразбиране на живота. Следователно, за да се излезе от това безизходно положение, трябва да приемем новия импулс, който влиза в живота и той ще внесе светлина в ума ни, и ще виждаме ясно нормалните отношения в света; ще внесе добротата в нашето сърце и ще виждаме, че благата трябва да бъдат общо достояние; ще възвърне свободата на нашата душа и ще почувстваме братството си с всички души; ще укрепи силата на нашия дух, който ще създаде и устрои новия свят, в който ще влезем да живеем. Тъй, че само по този път на приемане новия импулс, може да се разрешат всички задачи на нашата епоха. А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сила, благородство, светлина и доброта.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Правдата-условие за мир Не убивай! (стих.) – Йордан Ковачев. Социалната програма на новото общество – П. Г. Пампоров Словото на Учителя. Сила, благородство, светлина и доброта. (из неделната беседа – 5 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител – Елисавета Кидалова Житно зърно (стих.) – Брат. Зеленчуковите консерви не са вредни – д-р Н. Станчев Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 207) – Влад Пашов Писмо от Исландия – Ив. Х. Кръстанов Пред прага на новата епоха – из новоизлязлата книга „Отче наш“ Книжнина ПРАВДАТА—УСЛОВИЕ ЗА МИРА „За да има мир в коя да е държава, трябва да има Правда“.
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни.
С Любов и светлина! „Отче наш! Да дойде Царството Ти! “ ______________________________ *) Вж. книгата „Отче наш“—Август Циешковски, която току що излезе от печат. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност.
към текста >>

В очите му блести ум и доброта.
Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди.
към текста >>

Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него.
Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа. Големият салон беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място. Между слушателите му имаше много мъже и жени, непринадлежащи към учението, но дошли от София за тази беседа. Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него. То живееше с всяка своя черта, то говореше на душата. Речта му беше естествена и свободна, като че ли това не бе лекция, а приятелски разговор на баща със своите деца. По средата на залата, на една маса, близко до Учителя, стояха няколко стенографи, които записваха всяка негова дума. След това тези лекции се печатат и изпращат в различни градове и села на България, а също така се превеждат на чужди езици (френски, немски, английски, есперанто, руски, сръбски, латишки, полски) и се изпращат зад граница. Освен това.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта.
Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но до сега те не са приложени. Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Той казва: деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои. пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!
към текста >>

Без доброта, любовта е неприложима.
Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави нещата реални. Без свобода любовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта, любовта е неприложима. Стремежът на човека към свобода е Божествен. Всичко живо се бори за свобода. Бог желае нашата свобода. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества! Първото условие за придобиване на свободата е любовта.
към текста >>

И тук правеха впечатление добротата и братските отношения между учениците на Учителя.
По пътя се правиха почивки на няколко места Вечерта ний спряхме на една поляна, обкръжена от хубава борова гора, от едната страна на която течеше бърз планински поток. Учителят не искаше да отиваме по-далеч, защото пътят, който оставаше, бе най-стръмен, а ний бяхме вече закъснели. Мръкваше се вече. Ний прекарахме там една необикновена нощ на мократа трева, около грамаден огън, който от едната страна силно сгряваше тялото, докато от другата страна ни обхващаше силен студ. Въпреки това никой от присъстващите не се простуди. И тук правеха впечатление добротата и братските отношения между учениците на Учителя. Един от тях, когото аз никак не познавах, ми даде своята дреха, защото моето зимно палто беше в багажа, който закъсня и аз го получих късно. Там, на тази планинска равнина, когато стояхме до огъня, Учителят прочете моите тайни мисли, които аз не исках пред никого да изкажа и им даде видим отговор. Обхваната от силно учудване, аз не знаех какво да кажа. Такъв човек аз никога не бях виждала. Не можеше да има съмнение — той наистина знаеше това, което аз мислех.
към текста >>

Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина.
Освен мене, в нашата група имаше още десетина други гости, от Латвия, Литва и Полша, запознати с учението на Учителя и дошли в България специално за лагера на Рила. Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас. В палатките имаше легла от нарязана хвойна, върху които бяха поставени дюшеци напълнени със слама. Последователите на Учителя проявяваха необикновено внимание и сърдечност към мене и другите гости. Такава грижливост аз не съм виждала на друго място. Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина. Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни пориви, красиви чувства и служене на ближните. Чужди по народност, близки по душа, те проявяваха истинското братство. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Витамини След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но младите хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга. Въпреки това, ние се лишаваме от толкова необходимите витамини.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя!
Но птичките разбират тая обич и я посрещат и приемат с песен. Тревички и мушички се пробуждат за новия живот и радост! Цветята надигат главички и се усмихват. Въздуха трепти от зората и се изпълва с приятна миризма и влага, от аромат и живо-творен еликсир. Под лъчите на животворното Слънце ти разбираш, ти виждаш, че не само с хляб се живее, но и чрез всяко благо и премъдро слово, чрез лъчите на Вечния. И колко е голяма твоята радост, когато повярваш, че и ти можеш да бъдеш проводник на светлината животворяща, че и ти си един слънчев лъч на Вечния, дошъл да вестиш светлина, мир, радост, благост и доброта сред страдащите хора-братя! Ти си вече не само слушател, но и творец на животворното, спасително слово; в смъртното виждаш Безсмъртния, сещаш присъствието на Вечния, на Светлината що свети в тъмнината и в която светлина е животът! Вие сте достигнали една победа, едно просветление и вашата радост е голяма, безмерна, защото е победа над съмнението, скръбта и страха! Хората ви срещат и учудено казват: „Какво са намерили тия, та се радват и усмихват като пощурели? “ О, те не знаят, че сте открили тайната на младостта и радостта, силата на Пролетта и Любовта! Те не знаят.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В его блестящих глазах сверкают ум и доброта.
Весь Изгрев похож на прекрасный сад, откуда открывается далекий вид на горы с вершиной Витош во главе. В центре поселения живет сам Учитель в белом доме, рядом с которым находится большое здание, где три раза в неделю бывают лекции. По средам и пятницам лекции только для учеников, по воскресеньям они открыты для всех и на них из Софии приходит много народа специально слушать Учителя. Учитель, редкой красоты человек, с длинными белыми волосами, в которых однако много черных нитей. Ему больше 70 лет, но тем не менее, взглянув на него, можно удивляться насколько он душевно и физически свеж. В его блестящих глазах сверкают ум и доброта. Во всех своих движениях Учитель мягок и гармоничен. Его слова, это музыка, а его прекрасные, белые, маленькие руки, с тонкими пальцами, изящны и показывают благородную природу. Это руки музыканта, артиста, руки гения. И в действительности, Учитель прекрасный музыкант. Он гений Он играет на скрипке и сочинил много музыкальных произведений, которые исполняются его учениками во время концертов в Изгреве и во врэмя общих обедов.
към текста >>

Учитель говорит очень тихо и я, к сожалению, всего не поняла, но для меня было большим удоволствием на него смотреть и видеть как оживляется его и без того живое и прекрасное лицо и какая на нем блистает мягкость, гармония и доброта.
Кроме того, изобилие его лекций и печатных и литографированных, оригинальных и непохожих не на что другое, дают понятие о его глубоком уме, о редком таланте и великой муцрости. Часто я останавливалась, пораженная, перед этим грандиозным материалом и думала: „Как может все это дать один человек! “ Во время моего посещения Учителя, я присутствовала на его лекции в воскресенье. Большой зал был настолько полон народом, что не осталось не одного свободнаго меаа. Среди его слушателей было много мужчин и женщин, не принадлежащих к Учению, но пришедших из Софии, на эту лекцию. Учитель говорит очень тихо и я, к сожалению, всего не поняла, но для меня было большим удоволствием на него смотреть и видеть как оживляется его и без того живое и прекрасное лицо и какая на нем блистает мягкость, гармония и доброта. Оно жило каждой своей чертой, оно говорило душе и его речь была естественна и свободна, как будто бы это и не лекция, но дружеский разговор отца со своими детьми. По середине залы, за столом, возле стола Учителя, сидело несколько стенографов, которые записывали кождое его слово. Потом эти лекции печатаются и посылаются в разные города и села Болгарии, а также переводятся на иностранные языки (на французский, немецкий, английский, есперанто, русский, сербский, латышский.польский) и посылаются заграницу. Кроме того, Братство издает журнал „Житно зърно“ и еженедельную газету „Братство“. Одна вещь кажется очень странной людям недостаточно знакомым с этим Учением.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Треви, цветя уханни с усмивка Да бликнат вред по китната земя Със сладост да наситят те окото, Душата — с доброта!
От нас не се иска много, а само да отворим очите, умовете и сърцата си, за да видим, и разберем, за да влезем в хармонията и възприемем музиката като спасител. Иде пролет – да бъде вечна пролет! Иде пролет – да бъде вечна пролет В градините, в полето и в леса В душата и сърцето на човека По цялата земя! * Да се стопи снегът, да си замине, От юг да лъхне топлина! И слънце да изгрее на небето, В сърцето — Любовта! * Треви, цветя уханни с усмивка Да бликнат вред по китната земя Със сладост да наситят те окото, Душата — с доброта! * И птичките вседен да веселят В хор градините, горите, По широките поля орача млад Да пори в мир и радостно браздите * Да бъде пролет! Иде вечна пролет В градините, в полето и в леса, В душата и сърцето на човека По цялата земя! Н. ПРОЛЕТ Затихна смълчана и сетната буря, Замина на север суровият мраз. От юг веч повява зефира пролетен Раздира небето и снежния пласт. * Под него тревите подават главите, Цветята надничат едно по едно.
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго.
Трябва да обичаме и да знаем, че сме били обичани, преди да обичаме. Любовта ни доставя едно непобедимо удоволствие. За да обичаме, трябва да знаем нравствените предимства на любовта и нейното отражение върху щастието. Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата.
към текста >>

В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност.
За да обичаме, трябва да знаем нравствените предимства на любовта и нейното отражение върху щастието. Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
към текста >>

Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър.
Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа.
към текста >>

Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо.
Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта!
към текста >>

Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата.
Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов!
към текста >>

Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните.
Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие!
към текста >>

Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат.
към текста >>

Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа.
Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат. Да обичаме, това значи да не живеем само за нашия живот.
към текста >>

Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта!
Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната призовава другата и трите взаимно се подържат. Да обичаме, това значи да не живеем само за нашия живот. а да излизаме и да се завръщаме много по-богати и радостни, животът ни да става по-мил.
към текста >>

Морала ще се изрази в добротата, в солидарността в усъвършенстването на човека, в изпълнение на своя обществен дълг.
а да излизаме и да се завръщаме много по-богати и радостни, животът ни да става по-мил. На песимистите за да се преобразят би трябвало да се каже: обичайте и правете добро! Човек се усъвършенства като обича, безразлично дали е княз или метач. Ще дойде ден и дошъл е вече, когато хората ще бъдат овладени ом мъдростта да се обичат. Борбата ще се замести с Любовта на всички за всички. Морала ще се изрази в добротата, в солидарността в усъвършенстването на човека, в изпълнение на своя обществен дълг. Има нещо много приятно в онова чувство, чрез което ние усещаме други хора да стоят по горе от нас: техните мисли и възвишени чувства заживяват в нас! Ако е приятно човек да бъде обичан, необходимо е така също и той да обича. Като работи за доброто на хората, човек се ползва от тяхното нравствено и интелектуално величие. Човешкото щастие зависи от голямата солидарност на хората и от стремежа към все по-тясното помирение на народите, ни расите и на религиите. Дим. Станев КНИЖНИНА Зазоряване — (когато ние, живите станем) от Любомили.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3769519329071