Търсене в текстове за 'Добродетелност'

Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност.

Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност. Съвършенството в духовно отношение остава в историческото развитие на човека твърде неясно. Духовното съвършенство не може да се покрие с понятието за добродетелност. Добрият човека не е още съвършен. Съвършенството е една пълнота в живота — пълнота в разум, способности, чувства и постъпки. Всички те са пропити от дълбоката същност на Христовата идея за „Любовта към Бога, към ближния, към себе си". Ала ние виждаме, че Учителят поставя съвсем правилно въпроса за силата на човешката душа, което е равносилно със силата на волята — без силата на човешката душа няма въобще и воля, няма ум, няма и сърце, като казва, че тя е в изпълнение волята на.Бога. И за да не се изпадне във философски спекулации и тълкувание, Учителят дава по този въпрос — що е изпълнение волята на Бога — един от най-великите, динамични отговори, които човечеството познава.
към текста >>

За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността.

Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични. Пречистването, освобождението от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата. За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността. Дълъг жизнен път е това; не стават работите за един миг! Много методи са посочвани в миналото във всички окултни школи, във всички религиозни системи. В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности. При все това, методите са важни, най-важни.
към текста >>

У хора с развити морални чувства — центрове, героичността може да се прояви в добродетелност или социално творчество.

Няма да се спираме върху един подробен анализ на центровете, които дават основните елементи на героичността. Ще подчертаем само, че всяка една внедрена способност в човека е резултат не само на дейността на един мозъчен център, но на сбор близки по естество подобни центрове. Ще изтъкнем още, че героичността в човека ще вземе толкова отсенки, колкото други важни нервни центрове са добре развити в главата. У простия човек, у когото предната част на главата не е развита добре, героичността му ще граничи с бруталност. У разсъдливи хора тя ще бъде израз на известна пресметливост и ако самообладанието преобладава, такива хора ще проявяват героичността главно като скрита енергичност, упоритост и неуклонност в преследване на поставените цели. У хора с развити морални чувства — центрове, героичността може да се прояви в добродетелност или социално творчество. У религиозни хора, които са фанатични в своето верую, героичността може да ги направи още по-големи фанатици. Хората със социални чувства ще проявят героичността предимно за защитата или постигането обекта на тяхното увлечение. Измежду такива се раждат и героите, готови да умрат за една цел — най-често за жена, семейство или отечество. Има разни видове героичност — според степента но умственото развитие на човека и духовното му ниво. Когато се говори за героичност във всекидневния живот, обаче, хората подразбират само борчество и разрушителна енергия.
към текста >>