Търсене в текстове за 'Длани'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.
Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
към текста >>

2. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца.
Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
към текста >>

3. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ние сега преживяваме дните, когато на изпънатите длани се поднася в тая съкровищница аналитичната мисъл и нейните продукти.
Georg Nordmann Синтетичната цивилизация. Над света шестствува в наши дни мечът на раздроблението. Един отколешен процес на дележ, който сега е взел най-стихийни размери, защото предстои да настъпи скоро неговият край. Човечеството, изпълнявайки непреклонната воля на развоя, се качва и слиза по извитъците на възход и слизане и върви напред. Знайно е за всички хора, че в различните моменти (ери) на историческия развой, това човечеството се е домогвало до различни ценности и ги е поднасяло като скъпи дарове в съкровищницата, където всичко преминало през огън се запазва за вечни времена. Ние сега преживяваме дните, когато на изпънатите длани се поднася в тая съкровищница аналитичната мисъл и нейните продукти. Светът е раздробен на молекули, атоми, електрони. Отделните прояви в общия и целокупен живот на великата природа са изолирани един от други - съставят отделни науки; отделните науки са класифицирани на отдели, а в тия отдели видовете, родовете и т. н. съставят нещо свое, вярно изучено и изследвано само за себе си. Дробеж е делото на човека-мислител особено от три века насам. Дроби се така наречената „мъртва природа,“ дроби се и организираната природа.
към текста >>

4. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии.
И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов (фиг. 3) - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? (фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия. За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала.
към текста >>

5. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И в тия затворени стени ме гледаха очите му и тука ме докосваха горещите му длани.
От тях излизаше омайваща, но душна светлина. Грехът и мъката ме гледаха през тях. – Ти още ли тъгуваш за твоята планина? – питаха ме тия огнени зеници. В града имаше затворени, душни стаи, където миришеше на увехнали цветя и на човешка скръб. И в тия затворени стени ме гледаха очите му и тука ме докосваха горещите му длани. Тия очи се приближаваха до мене и оня въпрос пак започваше да пари моето сърце. – Ти още ли живееш с планината? – Още – шепнеха изнемощелите ми устни, Градът е като море. Когато веднъж усетих с нозете си неговото дъно, аз паднах ничком и повиках планината. Чух как тя ми се обади.
към текста >>

6. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени!
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта.
към текста >>

7. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени!
Д. Антонова НИШКИ Вий, нишки, от Него до мене прострени, вий, златни, копринени нишки, недейте се губи, недейте се къса, о, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, където душата е бдяла, от много години, където тъче се одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие и пеете под моите длани, в безмълвната мъка, безмълвното бдение, о, нишки, от слънце облени! – Аз искам да видя одеждата бяла, - говори и пее душата, – аз искам да видя, как там ще прелива с безсмъртните багри дъгата. Аз искам, говори и пее душата. И пръстите странно смълчани, отново докосват вълшебните нишки от мене до Него простряни! МОЛИТВА Ти песен си, мелодия красива на моята душа. Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен, споходил ме в скръбта.
към текста >>

8. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани.
– Бог да те благослови и Неговата десница да бъде над теб! – завърши той и изпрати момчето Мъдреците които бяха повикани, когато се роди Ир бяха казали: "Необикновено е това дете, странна и пречудна е неговата съдба, светла страница ще впише в историята на човешкия живот. Заради това след десетата си година, той ще трябва да напусне страната на своя баща и ще замине в страната на мензите, в най-високата планина; и там, всред нейното велико мълчание и красота, всред царството на чистотата, ще крепне неговият дух, ще расте неговата душа, докато в сърцето му цъфне прекрасният цвят на това което земните жители наричат любов. На другия ден младият принц беше готов за път. На тръгване той влезе при майка си. Коленичи пред нея и сложи глава върху нейните длани. Тя трепна, като усети горещите сълзи на малкия Ир; но майката не пророни сълза, макар че очите ú горяха; тя стана и тихо рече: – Сине мой, бъди горд и силен! Не забравяй никога, че си царски син, и че царска кръв тече в твоите жили! Не забравяй, че ти отиваш за една велика цел! Бъди достоен и готов за великата мисия! Не забравяй, че твоят живот трябва да бъде една светла диря, по която народите ще тръгнат.
към текста >>

9. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр.
В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
към текста >>

10. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу.
След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4.
към текста >>

След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре.
Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване.
към текста >>

Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу.
Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване.
към текста >>

Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу.
Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо.
към текста >>

Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред.
През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти.
към текста >>

11. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън!
Ако си богат със злато, но никога не те е докосвал трепет от лъчезарното сияние на тая любов, ти си сетен бедняк. Ако си бедняк, от сетните печални дрипи на живота, триж по-беден ставаш без тоя поздрав на всемира, който е най-скъпият дар. Не заспивай вечер, докато не прозвъни у тебе тихият шепот; чакай в нощта, макар и да си уморен, макар че мишците ти са отпаднали от усилния труд, макар че цял ден под трепетната мараня да си вдигал тежките снопове. Спри! Почакай! Потърси по тъмния купол на небето колелото на вечното възхождане и виж там — в зенита — далечния знак, откъдето идва обичта! Разтвори длани за нея, преди да затвориш очи за сън! Обилна жетва пада по нивята. Пеят хоризонтите, блестят сърповете, тракат налетите класове и зърното чака своята съдба. Слънцето се приближава до великото сърце на Всемира. Там го чака най-светото кръщение, чието тайнство е любов. Изминат е трудният път на възхода.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела.
Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрин, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела. Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще премина тия, що от смърт минават в безсмъртие. в тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък. Победил скорпиона, той лети по царственото колело, което опасва като съдба вселенската снага. Който е роден от светлината и е приет между слънчевите деца, да изкове своя меч, да запали огъня в сърцата си, да яхне белия жребец и да поеме път по светкавичната диря на небесната стрела — по чистия път нагоре!
към текста >>

13. СТИХОВЕ - Д. А. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената дреха на моите мечти. Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи. Повелителю мой, най-съкровеното ми желание е превърнато в прах. Но аз не страдам. Радост ме обзема, защото виждам, че нозете ми стъпят всред редеещи дървета и за мене остава гъстата гора, потънала в дълбока сянка. Аз благославя м сетната моя загуба, защото тя ме направи да се чувствувам по-близо до Тебе.
към текста >>

14. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Златно лято с топли длани милва малкото дръвце, то е вече украсено с първи, зрели плодове.
Като художник с ясен поглед, поръси багри и петна, с палитрата октомври мина и пламна цялата гора. Вървя и слушам тези жалби в осиротилата гора — отеква в мене тъжен шепот от пожълтелите листа. ДРЪВЧЕТО Ти се спираш и поглеждам: — китно, цъфнало дръвце. Отминаваш и не знаеш, че е ангелско дете. Може би затуй привлича с тайната си чистота, и в сърцето струя влива то от свойта красота. Златно лято с топли длани милва малкото дръвце, то е вече украсено с първи, зрели плодове. Не за него са, — за други тия капки от лъчи; от дръвцето аз научих: давай щедро и мълчи! Д. Антонова ЖИВОТ Ти днес си звук — трептиш на птица в песента. А утре — звезден хор, ти — звук от вечността. И капчица си ти, море и океан, и семка, и дърво, и цвят благоуханен. И всичко, всичко си, Ти — звук от вечността!
към текста >>

15. РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

S. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест дъб, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия.
S. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест дъб, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия. Знаят ли всички ония мои сестри и братя, залутани в суетите и грижите на всеки земен ден, за какво ми разказва тя? Защото, разказва тази тиха мелодия! Няма струни по кората, нито ствола има кухина да резонира, и все пак многодетното, величествено дърво тихо пее и разказва. Отивала съм при него почти по всяко време на годината. Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на дъба развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне.
към текста >>

16. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Едновременно е могла да съществува и зачатъчната инструментална музика, в началото във вид на ритмично удряне на дланите, на парчета дървета и пр.
Обаче, това е малко вероятно при положението, че и в животинския свят има пение, макар и без план, когато животните са лишени от членоразделна реч. По-правдоподобна е хипотезата на руския музикален възпитател А. Неустроев в статията му „3а произхода на музиката". Според него, у първобитния човек зачатъчната музика (грубо пение без думи още) била неделима от първия танц, дал й елемент на ритъм. С възникването на членоразделната реч, това пение, от начало съществуващо независимо от речта, се съединило с нея и така възникнала вокалната музика с текст. Едновременно е могла да съществува и зачатъчната инструментална музика, в началото във вид на ритмично удряне на дланите, на парчета дървета и пр. Известният немски диригент, компонист и музикален писател Ханс фон Бюлов твърди, че основната проява на музиката освен тонът бил и ритъмът. Известният германски икономист Карл Бюхер в съчинението си „Работа и ритъм" свързва произхода на музиката с работата, с трудовата дейност, при която човек или група хора при съвместно изпълнение на тежка работа, инстинктивно са издавали, а сега при подобни случаи издават звукове като вик на един тон, а според трудността на работата и на различно високи и от различна продължителност тонове, но ритмично подредени. Тия звукове той третира като начални прояви на музиката (пението) още от далечните предкултурни времена. Моравският философ, музикален писател и теоретик Рихард Валашек сочи началото на музиката в такта, който е бил главен елемент, основа на общите и групови танци на некултурните племена и народи, наречени народи на природата. Моментът на отделянето на музиката от танца е появата на самостойна песен с най-прост текст, макар и само от една дума или припев.
към текста >>

17. Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Второ упражнение Ръцете се изтеглят назад успоредно с дланите навън.
Десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. Второ упражнение Ръцете се изтеглят назад успоредно с дланите навън. Десният крак се поставя напред. Коленичи се на лявото коляно като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане. Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред.
към текста >>

Коленичи се на лявото коляно като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане.
Тялото се изправя. Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. Второ упражнение Ръцете се изтеглят назад успоредно с дланите навън. Десният крак се поставя напред. Коленичи се на лявото коляно като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане. Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред. Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десния крак.
към текста >>

Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре.
Десният крак се поставя на мястото при левия. Ръцете се свалят. Второ упражнение Ръцете се изтеглят назад успоредно с дланите навън. Десният крак се поставя напред. Коленичи се на лявото коляно като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане. Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред. Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десния крак. Връщане: Ръцете са горе.
към текста >>

Ръцете застават в отвесно положение с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени.
Ръцете се свалят. Второ упражнение Ръцете се изтеглят назад успоредно с дланите навън. Десният крак се поставя напред. Коленичи се на лявото коляно като едновременно с това ръцете се спущат надолу с дланите обърнати напред и пръстите малко превити както за гребане. Тялото се изправя и едновременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с дланите обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред. Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десния крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад.
към текста >>

Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън.
Коленичи се на дясното коляно като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин като още веднъж се изнася десния крак. Връщане: Ръцете са горе. Поставя се десният крак назад. Коленичи се на дясното коляно, заедно с това ръцете се извиват назад и се свалят надолу. Тялото се изправя и ръцете се издигат пред тялото успоредно нагоре с дланите обърнати навън. Същото става с левия крак назад и още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак при левия /ръцете са горе отдясно/. Прибират се и ръцете на мястото от страни. Трето упражнение Ръцете се поставят на кръста. Изнася се десният крак по крива линия върху лявото коляно.
към текста >>

18. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Полага длани на всекиго, изрича мислено щедра благословия с пожелание за помощ и избавление.
Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”. Той обича утринните часове, защото е убеден, че са най-благотворни за размисъл, за възземане над материалното, за свързване с Духа и за зареждане с енергиите на Големия Живот. * Към 10 ч. Петър Димков започва да преглежда болните, които понякога с дни и седмици стоят пред вратата му на ул. “Лука Кунин” 47. Полага длани на всекиго, изрича мислено щедра благословия с пожелание за помощ и избавление. С това той предава на всекиго от своето жизнелюбие и вяра. Общува с болните мислено! Така ги издига над болката. Говори им извечни истини, упътва ги към един побиеш морал, предпазва ги от простъпки за да запазят дарения им от Природата живот. Вдъхва им велик стремеж към Истината.
към текста >>

19. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ В тия минути, ти отпущаш греблата, оборваш глава на длани и плачеш.
Ти страдаш, огъваш се в нужди — материални и духовни — ти си всеки ден в долината на противоречията. Ти често губиш целта на живота пред очите си, стъписваш се отчаян и питаш: „та нима това вечно тегло е животът? Нима за това се родих? Нима няма никаква цел в него? Нима в това море няма пристанище? “ В тия минути, ти отпущаш греблата, оборваш глава на длани и плачеш. А после пак — вдигаш глава и почваш да гребеш — макар и без надежда за пристанище. Аз зная, че това е така, защото съм го преживял! Пътят, по който ти вървиш, е вървян и преди нас с тебе. Опитни мореплаватели са минавали по него и те го познават И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем че сме сами, без надежда да видим някога покой, те ни казват: „все пак, има пристанище, има покой и радост! “ Те няма да гребат вместо нас — не — усилията ще си бъдат мои и твои.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

бавени отпечатъци от пръсти, длани и др.
Които искат бързо да получат отговор (не по реда си) а бързо 2 седмици след получаването на портрета и абонамента, плащат двойна такса. д) портретите според които ще бъдат правени анализите за предпочитане е да са по едрички, и по-нови, като се упомене кога са правени. Яко може да бъдат „ан фас" и „в профил“. Писмата за графологически анализ да бъдат писани с мастило и ако може — подписани, но не да бъдат писани като за анализ нарочно, а така, както обикновено си пише лицето. е) към портрета или писмото може да бъдат при. бавени отпечатъци от пръсти, длани и др. с точно обозначение на коя ръка, кой пръст и др. както и датата и местото на раждането. Отпечат. не са задължителни. Всеки абонат или не, който е платил или плаща своя абонамент и изпраща писмо или портрет за анализ, да приложи лева 15 за разноски — стойност на картата и др. ЗА САМИТЕ АНАЛИЗИ НЕ СЕ ПЛАЩА НИЩО.
към текста >>

21. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва.
Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: I. Общи статии („Стари и нови схващания за живота“—„Моралните противоречия на нашето време“— „Съвременното боготърсителство“ и др.) II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически - жизнено схващане.
към текста >>

22. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще дигнете ръцете си над главата, ще ги допрете с дланите и след това ще ги спуснете към главата, като че се обливате с вода и ще стигнете до краката си.
И като седнат да ядат не бързат - много дъвчат храната си. Адептите правят упражнения четири пъти в денонощието - сутрин при изгрев слънце, на обяд, вечер и след полунощ. Най-важните са на обед. За вас обаче, са по-важни сутрешните и вечерните упражнения. Ще попитате как ще правим тези упражнения. Ще дигнете ръцете си над главата, ще ги допрете с дланите и след това ще ги спуснете към главата, като че се обливате с вода и ще стигнете до краката си. После се издигат ръцете над главата и пак по същия начин се спускат. Ръцете в този случай служат като контакт за възприемане на енергиите. Енергиите се движат в пространството като течения и от нашето физическо положение и психическо разположение зависи да възприемем или не. Човек чрез ръцете си едновременно дава и взема - с дясната ръка дава, а с лявата взема. Сега хората не знаят да спазват този закон при движение на енергиите.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката.
(следва) Синът на земята Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката. Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар. И догодина, до друга, все дава дава ... няма край нейната благодат! ...“ И пред тая картина, ненагледна и скрита за другите, пред великата радост що изпитва днес пред плода на своя труд, той забрави всичките прежни мъки, що е изпитал в зной и хлад по нивята да оре, сее, жъне. А сърцето му пълно от щастие почувства благодатта от земеделския труд. Сега той можеше с открити гърди да каже, че е радостен и щастлив от живота, доволен гдето се е родил земеделец.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А зад всичко това кротко пристъпя Исус, с бяла риза, закрил лице с длани, плаче, плаче!
Беше вече ден, слънцето грееше и хората като жив поток течаха из улиците, но Стругов не виждаше нищо. Пълен мрак го беше обгърнал. И той видя само в мрака, когато стана експлозията, как всички стъкла и епруветки се раздвижиха, запушалките изхвръкнаха и от тях заскачаха из въздуха хора с разкъсани меса и разчупени черепи. Сакати, без ръце и крака, що страшно го гледат и му се заканват. Тавана и стените опръскани с кръв и човешки мозъци, с разбити сърца. А зад всичко това кротко пристъпя Исус, с бяла риза, закрил лице с длани, плаче, плаче! … После показа ужасната картина на Стругов и промълви: „Ето края, ето венеца на твоята наука! “ Два дни вече как лъжеха Стругов в клиниката, че очите му са здрави. С превързано лице, той още не може да разбере как стана всичко. Помни само Исуса и разкъсаните тела. Те още го следят в мрака и той си мисли, че ще изчезнат кога отвържат очите му.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Приближих се до него и притиснах ръката му в дланите си.
Това бе Себуа. градинарят. „Как можа да дойдеш при мен? “ го запитах аз. „Аз мислех, че не ще мога вече никога да те видя.“ „Агмад ме прати тук“, каза той. „Агмад! “ извиках аз с учудване. Приближих се до него и притиснах ръката му в дланите си. „О, да! Наистина, това съм аз, отговори той. Те не могат да направят от мене видение. Не се съмнявай, когато ме видиш, че това не съм аз! “ Той говореше с един скръбен и суров тон и за момент аз се изплаших, но не за дълго, защото странната му усмивка отново се появи върху грозната му фигура.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя отвори дланите си.
— чух аз гласът на момичето, което гледах още без да виждам. Стана едно прехвърляне в съзнанието ми и очите, физическите ми очи разбраха и аз додадох: — Да, погледнете слънцето. Тя го погледна и веднага затвори очите си. — Много е силно, каза тя. Аз се съгласих с нея и казах да ми посочи ръката си. Тя отвори дланите си. Дълго гледах по тях. Взирах се да доловя как е записала природата дългата история на миналото, малка част от което видех и загадъчното бъдеще, на което едва бе се вдигнал крайчеца на завесата . . . — Какво следва той там ? — Електротехника — каза ми тя.
към текста >>

27. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето, Той взима твоето сърце и го слага върху пламтящите Си длани.
Аз сещам твоето дихание, аз чувам ударите на твоето неспокойно сърце. Защо се страхуваш? Всемогъщия е близо до теб. Остави всичко на Неговите ръце. Не отклонявай неговия план. Ето, Той взима твоето сърце и го слага върху пламтящите Си длани. Ти горчиво плачеш. Страданието ти е голямо. Но то е при теб. Ти гориш в Неговите ръце. Огънят е силен.
към текста >>

28. -

Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове.
Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот. Неустроени още, динамични, пълни с трагизъм и воля за жертва, недостатъчно още обуздани и жестоки, те са, които гледат през сумрачните хоризонти към зората на изгряващия ден. Бликащата сила в тяхната млада снага създава страшни трусове и трагични противоречия. Те винаги имат напрегнати мишци, но тъжни и замислени очи, защото всякога са недоволни от направеното и всякога започват отново. Коравите длани на тия народи проправят браздите на една просторна нива из която ще поникнат младите стъбла, ще заякнат на слънцето и ще дадат тежки, невиждани до сега плодове. Като водач, знаме и представител на всички славяни светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус — Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че, разраснали се в цялата си мощ, те биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета. Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството, пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта. Русия, — но не Русия на един или друг режим, а бъдната, предопределена от съдбата, безсмъртната и велика славянска прамайка, ще поведе своите народи, а после и всички останали, към далечните хоризонти на бъдещето, за да изпълни своята мисия. Тая Русия ще има внедрени в душата си, както молитвения трепет на прострелия ръце страдалец, така и напевите на сибирските вериги, които тая мъченица е влачила по окървавените си ръце: ще има пророческите слова на своите предтечи, гръмовния трясък на бунта, пламналия устрем на борците и грохота на електрическите юзини Тя ще носи тоя трепет и ще го вдъхне на народите, които е събрала в своята фамилия.
към текста >>

29. -

* — Благословен върви по Мойте длани: окото ти да вижда Красоти от горди върхове и над поляни и в пеперуда, що край теб трепти.
. . Елвилюри БОЖЕСТВЕН ПСАЛОМ ЗА УЧИТЕЛЯ — Благословен си Ти, Учителю духовен! Бъди Любов от Моята Любов! Бъди мъдрец над Моя план световен! Бъди светец, за огнен кръст готов! * — Благословен върви по Мойте длани: окото ти да вижда Красоти от горди върхове и над поляни и в пеперуда, що край теб трепти. * — Благословен обхождай Небесата, които устроих със Моя Глас: ухото ти да чува в дървесата от рой звезди хармонии в екстаз. * — Благословен сред Моите стихни, криле раздипляй в мълнии и гръм! С благост укротявай тигри, змии! С език разкривай, где Съм и Не съм. * — Благословен бъди, Учителю всемирен!
към текста >>

30. -

* * * * Но — ето всички се раздвижват, стават до един, приветствено издигат светли длани, премине край сърца и длани слънчевият Син и сам ни поздравява със очи заемни.
Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. (Из беседите) МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ От камък чисто бели стъпала, стъпала възлизат все по-горе и нагоре и водят стъпките към светила, светила — там, гдето чезне всяка земна горест. * Предутрин е, но грее във душата светлина, и стръмнината бърже свиделява, а клековите спречени стебла са стремена за този, що се с устрем възвисява. * И всеки Там на билото качен, кат конник смел прелита тъмните зелени храсти, защото е крила от вяра и любов развел — и сяда тих, — освободен от страсти. * Единствената страст, която го владее Там, е — да разтвори цвят сърце унило и жадно чаша да препълни с росния балсам, извиращ от Великото светило. * * * * Но — ето всички се раздвижват, стават до един, приветствено издигат светли длани, премине край сърца и длани слънчевият Син и сам ни поздравява със очи заемни. * Той сяда като пастир посред своите овце и със притворени очи приема енергиите благи на Всемирното сърце, а то, притеглено от обич, се въззема . . . * С лица към Изток, ний мълчим на царски висини и съзерцаваме, като от кораб, застиналите, там далече, морави вълни как живи се разгъват във простора . . . * Внезапно крайчецът на златно нечие крило пробожда вишньо-модрата завеса и, в миг, чевръсто Центърът сред Свойто колело застава прав с молебната ни песен.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност.
Експериментаторът трябва най-първо да свикне с помещението. Последното става по- благоприятно за опитите, след като се проникне от радиоактивните излъчвания на тялото му. За да не се наруши концентрацията при експеримента, трябва аурата на експериментатора да дойде в хармония с помещението. Лефранк употребява в своите опити плоча, покрита с млечно окиселено сребро. На млечно- сребърната плоча изображенията се фиксират бавно, но резултатът е по-сигурен. Такава плоча се поставя най-първо във ваничката, след това се поставят една срещу друга двете ръце с дланите на вътре и върховете на пръстите се доближават на един сантиметър над течността във ваничката, без да се допират до самата течност. В това положение се стои около четвърт час, като напрегнато фиксира в съзнанието си образа на предмета. Това продължително концентрирано състояние отначало е твърде мъчно и уморително. Мускулите изпадат във вцепенено състояние. Затова добре е, да се прекъсва от време на време напрегнатото състояние и да се държи сметка за състоянието на тялото. Актът на фиксацията се състои във възможното най-живо и нагледно представяне на обекта.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани.
Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика.
Много вярно е казано, че чувствеността, която често се превръща до висока степен в сладострастие, е гроба на любовта. Истинската любов се привързва само към едното, на когото всецяло се доверява и за когото жертва всичко с радост. Чувствеността търси, обаче, промяна защото, едва що се е задоволила, чувства нужда пак от ново раздразнение, което тя намира при подновяване с другиго. Следователно, една чувствена жена не остава никога вярна в любовта и в брака, защото се увлича твърде много от промените. Дебарол е казал много право: „Любовта е душа на живота, когато пък чувствеността е смърт на душата“. Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика. Краищата на пръстите, както въобще са на „удоволствените ръце“, са винаги много остри — качество, което, както вече знаем, принадлежи на артистичните типове — и тук това е един безпогрешен знак за една голяма наклонност да използва всеки момент за удоволствие. Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие на чувствеността, понеже безделието ражда лоши мисли, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната на веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено. Палмистрията ни предлага и друг знак, който е безпогрешен: именно венериното пръстенче, което е една линия, в форма на полукръг, заключваща средния и безименния пръст така, че изглеждат като да са отрязани от дланта. Съществуването на едно добре развито венерино пръстенче винаги показва чувственост у такава жена, пък ако и венериният хълм е доста развит, то тези двата знаци наедно показват една извънмерна и непреодолима чувственост, която бива подкрепена с средства и сили за удовлетворението й. Ако венериното пръстенче е разкъсало, но е добре развито и забележимо, то това показва Содом и други такива неестествени задоволявания на чувствените влечения с полови сношения.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41972208023071