Търсене в текстове за 'Дихарма'

И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност.

И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност.
Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство. Тогава животът е творчески, човек расте, подпомага развитието на другите. И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното.
към текста >>

По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата.

Който проси от тебе, дай му и който иска да заеме от тебе, не се отвръщай от него" (39—42 ст.). Идеята за непротивенето на злото е дадена от Христа като един свещен морален закон, който оправя отношенията между хората не по пътя на насилието, но по пътя на доброволната отстъпка, на жертвата. Никой не може да оспори, че този метод на добротворство и на отношения, колкото и да изглежда неприложим в социалните отношения между хората, досега е дал чудесни резултати в индивидуалните, семейни и родови отношения. Като не отвръщаш на злото със зло, ти поддържаш толерантността и любовта между хората. И любовта не закъснява да даде своите плодове. По този начин, и само по този начин — чрез претърпяването на злото и отговарянето му с любов — се премахва кармата и се влиза в закона на хармонията и дихармата — на свободата. Световната литература е изпъстрена с примери, в които се подчертава въздействието на закона за непротивенето и любовта. Какви преображения стават в душите, умовете, сърцата и волите на хората, под мълчаливото въздействие на доброто, на обичта! Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време.
към текста >>