Търсене в текстове за 'Диамант'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 141 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни". Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации". Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.
към текста >>

И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение. Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер.
Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр.
към текста >>

3. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда.
ПЕСНИ ПАСТИРИ Да бъде благословен оня час, в който чух песента за душата от твоята уста. Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му?
към текста >>

4. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово.
В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен.
Звездите там пътуват на околовръст по тъмносиньото небе, когато денят потъне далече на юг и се разкрие вълшебството на дългата полярна нощ! В тия нощи с приказна синевина, с мраз и с драгоценни грамадни перли по небето, умът потъва в дълбоко съзерцание, душата се разтапя в чистотата на кристалния леден лъх и става едно с великото мълчание което царува там! Мълчанието е стихията, с която се отпразнува най-великия час, когато Вечният слиза и слага по тая свещена земя своите леки стъпки. То крие в себе си най-величавите минути на севера. Когато в другите страни Вечният мине през девствените гори, тогава трепват стволовете на вековните букаци и леко свеждат своите устремени вършини. Ручеят закипява по-звънливо и скрит славей в храстите разлива бляскавите диамантени трели на своята благодарствена песен. Тука върховният велик час на Неговото появяване се отпразнува с едно мълчание, което няма равно на себе си. В него са затворени най-голямото благоговение, най-дълбокия размисъл. В неговата стихия се ражда нещо, което отнасят в душата си ония, които са синове на тая земя. Северна земя, твоят чар като светъл трепет долита на крилете на някой час от моето време и донася поздравите и ведрият взор на трите златокоси сестри. Часове на съзерцание, редки, златни минути на отдих, идвайте по-често на безшумните криле на сънищата или на крилете на белите, безшумни птици – гостенки на моята душа.
към текста >>

6. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания.
Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях. Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави.
към текста >>

Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда.
Когато всъщност природата и духът ни могат да ни научат на много неща. Тук са нужни наблюдения и опити в психичния ни живот и в Природата. Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал.
към текста >>

И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля.
Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал. И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля. Това наподобява Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, те са: а – морал; в – ум; с – воля. С това вътрешната, психичната спойка е завършена или имаме: хармоничен живот. Само при тези условия, ние можем да бъдем здрави, душевно спокойни. Но не спазим ли едната „линия" – ние ще имаме дефекти. Ще излизаме от релсите.
към текста >>

7. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север?
Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз? За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето? За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка.
към текста >>

8. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост!
Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят. Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли. Там реват бурите в късните часове на нощта.
към текста >>

Неговото око гледа диаманта.
Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!... На пръстена, в живия му камък сме ние, когато дочуем мелодията на вечността от небето, когато се издигнем над врявата по стъгдите на нашия празен живот, тогава в часа на молитвата, ние достигаме до извора на Неговата радост и чистото свето око на часа оросява долините с милионите капчици на които се разбива Неговата радостна сълза... Той – Великият, стои безмълвен, потънал в свойта размисъл. Неговото око гледа диаманта. Страданията които имаме, това е сянката, която прави Той, за да проникне по-дълбоко неговият взор. Затова казват мъдреците, че когато имаме страдания, Бог гледа на нас, приготвя ни за празника на радостта. Милиони светове летят като запратени стрели в бездната, но Той е тих, безмълвен, потънал в свойта вечна размисъл... ІІ СТРАННИКЪТ, ЩО БРОДИ ИЗ МОРЕТАТА Всички приказки са скрити в морето. Иди на златния бряг, кога е самотно, пусто, седни и вслушай се. С леки, нечути стъпки ще дойде приказката до тебе и ще обгърне душата ти.
към текста >>

9. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето".
,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро. Наистина, по цялата земя няма толкова диаманти, рубини, скъпоценни камъни, колкото виждам в дъното на морето". Но как могат хората да извадят всичко това? „Сине мой, рече този, който ме водеше, морето със своето богатство и своята дълбочина е огледало на сърцето ти и на твоите подобни." И пак стоях на брега на морето и мислех за тайните, които крие в себе си. И развълнува се морето и аз гледах могъщата сила на вълните му. Пред мене имаше канари и аз видях как падаха грамадни късове, изкъртени от вълните. „Сине мой, рече този, който ме водеше.
към текста >>

10. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък.
Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен. Това бе някаква хвала или химн на пролетта, на цялата човешка радост. Аз се унесох в тия трели и кога повдигнах глава, съзрях как седемте багри на светлината играеха по капките роса. В дълбочината на леса някой мълчеше и слушаше тая песен, потънал в размисъл. Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши! Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да продумат на сърцето ми.
към текста >>

11. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист".
" Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо?
към текста >>

И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него.
Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце.
към текста >>

Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант.
Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета.
към текста >>

Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце.
В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре.
към текста >>

12. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява.
– Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
към текста >>

13. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя може да превърне въглена в диамант.
За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е. трябва да мислиш. Божественото у човека започва с неговата мисъл. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да направя онова." - Който мисли, всичко може да направи. Каже ли, че всичко може да направи, това показва, че той мисли, Мисълта има магическа сила, тя превръща нещата. Тя може да превърне въглена в диамант. Когато дойде Божественото у човека, т.е. когато той започне да мисли, всички противоречия от него изчезват. Силният човек всякога мисли. Мисълта носи светлина. Мисълта е магическата тояжка на човека.
към текста >>

14. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си.
Излез в най-чаровната нощ, облечен с новите доспехи на духа и повикай Го. Кажи така: „Хвала на Тебе, Който направи небето и го подпря със стълбовете на Любов! Хвала на Твоето дихание, с което дишам аз и всички светове в безкрая! Хвала на Тебе Светлият, Търпеливият, Любящият! " Бъди царски син. Не давай драгоценностите си за шепа злато, за да не потъмнее диамантът, що носиш в сърцето си. Кажи с устата си: „Благословен Тоя, който е Любов. Благословена царската дума, блага като сикера, силна като гръм и ясна като черта на светкавица." Не бъди роб на робите, защото ти си царски син! Псалом двадесет и първи: ЧИСТ Изворът е чист, защото идва дълбоко из недрата на коравата земя, през чиято мъка е преминал. Чиста е капката на дъжда, защото идва от далеко, преминала през бездната между небе и земя. Чиста е сълзата, защото идва от сърцето - през огън е преминала.
към текста >>

15. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ!
към текста >>

16. ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие!
П. Г. Пампоров НА МУСАЛЛА І. В царството на чистотата Ето ме пак при теб - при моята мечта. Бистрица пее, втрец полъхва, цвегята благоухаят, росните капки блестят като диаманти, а слънчевите лъчи летят, летят и носят все по-нови вести от слънцето, все по-нова радост, и сила, и щастие! Аз пак съм при тебе, моята мечта, в царството на чистотата – на планината. Далеч е шумният град с неговата суета, с неговите сажди, дим и прах. Тук всичко е чистота. Тук всичко е красота Тук всичко е ведрина - Небето тук е по синьо, въздухът - по-свеж, водата - по-чиста, цветята - по-ярки, птичките - по-весели, гората - по-радостна, защо тука е царството на чистотата. Бистрите струи на Бистрица ме приветствуват вече от езерата при Мусалла.
към текста >>

17. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не донасят ли те диамантени прашинки?
Малцина са, които могат да добият това небе на земята, Затова мнозина са длъжни да се молят за него. „Молете се и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори". Можете да се молите зад тезгяха, можете да хлопате, когато вървите по улицата. Истинският стремеж към Дух и истина се изговаря в една секунда. Такива секунди са нужни. Не донасят ли те диамантени прашинки? А от такива прашинки се образуват скъпоценностите на нашата вътрешна същина. прев. Стелла.
към текста >>

18. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нали тя превърна въглена в диамант?
* * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка. И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора. Нали тя превърна въглена в диамант? Ако ти ù определиш едно малко кътче в сърцето си, тя ще те преобрази. Думите ти ще звучат с нейния глас, тя ще събори стените на твоя затвор, ще те поведе мощно напред и ще ти каже: – Когато ти първи път вдъхна въздух и изрече първата дума, аз бях с тебе. Бях и преди тебе.
към текста >>

19. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя.
П. Г. Пампоров Така говори планината Кажи на моите деца в долината: Природата ви създаде свободни души, а вие сами се заробихте да слугувате на външни кумири. Слънцето ви даде лъч от себе си: вие го забравихте и търсите светлината вън от себе си. Господ ви даде любов чиста, всеотдайна като кристален извор. А вие го затрупахте с кал и търсите водата на живота далеч някъде. Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте гробници за вас и вашите братя. Така говори Господ – Духът на Вечния: всичко това ще се стопи като сняг и лед пред пролетното слънце. Ето, изпращам любовта си и тя ще стопи в своя огън всичко и ще изгрее като Слънце в душата ви. И ще напиша своя закон в сърцата ви и в умовете ви, и ще потекат живите струи на великата любов в сърцата ви, а лъчите на светлата мисъл ще огреят умовете ви. И ще бъдете синове на Бога – Мощния и Великия – свободни и крилати. И ще обърша всяка сълза, и ще съборя всички затвори, и ще освободя всяка душа.
към текста >>

20. В ПАМЕТ НА ГУСТАВ МАЙРИНК - Д-Р Е.К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Осеян с бисери е той: с рубини, сапфири, смарагди, с топази, с диаманти. Събирай!
Само в Любовта Любовта живей. Чрез Любовта към Любовта се тя стреми. Постигнеш ли я, спри! Тя нови хоризонти теб разкрива – нов път на тебе Тя чертай. Тръгни в тоя път! Осеян с бисери е той: с рубини, сапфири, смарагди, с топази, с диаманти. Събирай! Тука с нова стойност те за теб са. Събирай колко щеш. Тука Любовта царува, а тука ти, човекът, си вече Любов.
към текста >>

21. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли.
Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми.
към текста >>

Този ден блести измежду скалите на времето като диамант.
Твоят поглед разтапя веригите, които моят род ми е завещал. Ти отвързваш узите от нозете ми, освобождаваш ръцете ми и вдъхваш сила на моята крилата душа. Днес е твоето посещение. Искам да се облека за Теб в светли одежди. Днес моята радост издава пеещи лъчи, които карат моята лира непобутната с ръка да звучи... Защото, това е Твоят ден - великата дата, в която Ти си ме посетил. Този ден блести измежду скалите на времето като диамант. Той не прилича на другите дни. О, много от тях си ми дал, и те са скъпата огърлица на Твоята Вечна Любов. Днес е Твоето посещение - моето велико тържество и моята радост и покой.
към текста >>

22. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора.
По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало. И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си!
към текста >>

Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота!
Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед!
към текста >>

Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък?
Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл.
към текста >>

23. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете.
Такива хора, които лягат късно и стават късно, вечно страдат от липса на жизнени сили и здраво чувство за живот, отдавайки това свое неразположение на околните и на всичко друго, освен на тяхната най-важна погрешка. Хигиенистът смята нашия селянин за издръжлив, въпреки мизерните и нездравословни условия, при които е поставен, главно поради навика, който той си е създал: да ляга рано и да отива из полето в първите часове на деня. "Изгревът трябва да те завари на нивата със сърпа в ръка", казва селякът и в този дух възпитава поколението си. Днес "културният" човек си е създал неправилни понятия и навици. Силните творчески натури, през които големият живот, прогрес и култура протичат, имат естествения навик да стават рано. И те са първите, които се радват на жизнерадостната капка роса, която блясва като диамант в чашката на ранобудното цвете. Първите, които приемат поздрава на първия, преизпълнен с живот лъч на изгряващото слънце! Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не.
към текста >>

24. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Изменя ли се диамантът, ако се намира в тинята?
След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо. Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим. Прощаването е метод на изправление, с който си служат хората на новата култура. Той е метод на силните, на умните и добрите хора. Който прощава, прави най-много за изправлението на света. Изменя ли се диамантът, ако се намира в тинята? Могат ли тежките условия да съкрушат човек с положителна вяра и любов към Бога?
към текста >>

25. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Потънала е в злато, коприна и диаманти.
След всичко, което тя направи за него, при нейните безбройни грижи той не ще я отмине. И ето, след хилядолетия Сатия-Ра идва, могъщ и велик. Той идва, за да направи своя избор, за да сключи един велик съюз на земята. Дуна-Фу и Меру-Ир го чакат. В царска зала, потънала в разкош, на висок трон стои Дуна-Фу в последния ден на своето вековно очакване. Потънала е в злато, коприна и диаманти. На главата си има тежка корона, в ръката си – жезъл. Тя е символ на сила и красота. Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка.
към текста >>

26. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант.
Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота. Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството. От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота. Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват. След тия страдания, изпитания, през които минава днес човечеството, ще дойдат „ново небе и нова земя".
към текста >>

27. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Чисто сърце, светъл ум, диамантена воля!
Идеал за индивидуалния живот. Хор не може да имаме, ако нямаме подготвени певци и оркестър - ако нямаме подготвени музиканти. Също така и истинско общество не може да съществува, ако няма добре оформени индивиди. Преди всичко са нужни човеци, люде. т.е. същества, с мислещ ум, с любящо сърце, с творческа воля. Чисто сърце, светъл ум, диамантена воля! Това е идеалът в индивидуалния живот. Сърце чисто като кристал, любвеобилно като планински извор, което непрестанно да тупти с благородни чувства и да блика с любов, ум светъл като слънцето, което непрекъснато да грее и разнася светлина и топлина, воля твърда като диамант, за да твори всеки миг доброто, разумното, великото душа широка като вселената, за да обгърне в любовта си всичко - ето това е великият идеал за младежта. Да бъдем истински човеци преди всичко и синове Божии. „Бъдете съвършени като вашият Отец." Идеал за обществения и международния живот е Царството Божие, т.е. Царството на Любовта, светлината и свободата изразено практически във всемирното братство, правдата и хармонията между всички люде и народи с пробудено съзнание, благородно сърце и широка душа.
към текста >>

Сърце чисто като кристал, любвеобилно като планински извор, което непрестанно да тупти с благородни чувства и да блика с любов, ум светъл като слънцето, което непрекъснато да грее и разнася светлина и топлина, воля твърда като диамант, за да твори всеки миг доброто, разумното, великото душа широка като вселената, за да обгърне в любовта си всичко - ето това е великият идеал за младежта.
Също така и истинско общество не може да съществува, ако няма добре оформени индивиди. Преди всичко са нужни човеци, люде. т.е. същества, с мислещ ум, с любящо сърце, с творческа воля. Чисто сърце, светъл ум, диамантена воля! Това е идеалът в индивидуалния живот. Сърце чисто като кристал, любвеобилно като планински извор, което непрестанно да тупти с благородни чувства и да блика с любов, ум светъл като слънцето, което непрекъснато да грее и разнася светлина и топлина, воля твърда като диамант, за да твори всеки миг доброто, разумното, великото душа широка като вселената, за да обгърне в любовта си всичко - ето това е великият идеал за младежта. Да бъдем истински човеци преди всичко и синове Божии. „Бъдете съвършени като вашият Отец." Идеал за обществения и международния живот е Царството Божие, т.е. Царството на Любовта, светлината и свободата изразено практически във всемирното братство, правдата и хармонията между всички люде и народи с пробудено съзнание, благородно сърце и широка душа. „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи."
към текста >>

28. ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И не една, безброй усмивки и диамантени искри ще заблестят по цветовете на твоя празник във зори.
Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето при пролетната оран разорано. Ще бъдеш там до твоя час уречен, ти, семе – скръб, до днеска не посяно. И песен златна ще ти бъде дъжда благословен отгоре. И бурята през тишината най-сладка реч ще ти говори. И ти ще слушаш и ще чакаш часа на слънчево сияние, когато, скръб, ти в ново одеяние лице ще дигнеш към небето . И не една, безброй усмивки и диамантени искри ще заблестят по цветовете на твоя празник във зори. Но как ще бъде твойто име о, скръб, посята, дала плод в часа на твоя слънчевпразник, в часа на новия живот?
към текста >>

29. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд.
Какво ти причиних, с какво заслужих твоята омраза? " Страхотният смях на Луцифер еква в пространството. ................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички. На едно място той видял едно дребно същество, толкова дребно, колкото синапово семе.
към текста >>

И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант.
И Луцифер видя – това бе човекът. Човекът, който стои на границата между небето и земята и има власт да бъде и тук, и там. Човекът, който не е ангел, а може да направи нещо повече от него. Човекът, който притежава великото изкуство да поправя своите погрешки, да прави грахове и да ги изкупва, да мрази и да люби, да причинява страдание и да го лекува. Тъкмо там бенеговото величие, затова Синът Божи проля своята кръв и показа, на какво е способен човекът. И също така потвърди, че великата мисъл на Твореца е вечна и че думите, които някога е казал на Луцифер, са твърди и прозрачни като диамант. От малкото семенце ще излезе голямо нещо – знаменит човек, който ще наследи царството на Отца и ще вкуси от плодовете на Любовта – тъкмо това, което Луцифер не повяярва и за което Син Божи дойде на земята, пожертва своя живот, раздаде своето богатство, защото Той повярва, че Човекът е велико творение на Бога.
към текста >>

30. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

" Съвременните хора искат да станат като диаманти, но не искат да минат по пътя на диаманта.
Само тогава ще я разберете. „Камера-обскура" – това е страданието. При страданието ще разберете любовта. Тези скъпоценни камъни при какво налягане и при каква висока температура са се образували! Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва: „Докато стана такъв, аз си зная! " Съвременните хора искат да станат като диаманти, но не искат да минат по пътя на диаманта. За да минеш по пътя на добродетелите, трябва да минеш пътя на изпитанията. Това е каляване. Някой казва: „Дали ще оценят любовта ми? " И той не иска да си отвори душата. – Ти запали свещта си, дай любовта си и не мисли, какво ще правят хората – дали ще оценят любовта ти или не.
към текста >>

31. СТИХОВЕ: ПРОЛЕТЕН КОПНЕЖ НА ЗЕМЯТА, S. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Превърна ли я в диамант, усмихна ли се ти на туй сърце?
МИГЪТ Д. Ан-ва Не връща се мигът, напуснатият миг, на радост, красота. Той чашка бе напълни ли я ти с Божествен сок? Една душа от нея не отпи, едно сърце остана да скърби, и туй види го Бог. С една сълза отмина той, мигът, с една сълза, потрепнала пред теб. Превърна ли я в диамант, усмихна ли се ти на туй сърце? Една душа остана да скърби. Не връща се мигът, Божествено красив, на розовия цвят. Разцъфна той пред теб. Поля ли го? Кажи!
към текста >>

32. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Светъл ум, чисто сърце и диамантена воля се добиват всред бурите на живота.
Те ти говорят и техният говор е като музика на многострунен инструмент: „Колко добре разбираме пътят и условията, в които се намираш! Ние сме минали по този път, през тези противоречия, които те вълнуват сега, и за това можем да ти помогнем. Научи се да намираш красота и в най-трудните задачи, които ти слага животът. Считай ги за преходни моменти, които искат да калят силите на твоя дух, за да бъдеш канара в пътя на възхода. Защото Безграничният такива иска своите служители! Светъл ум, чисто сърце и диамантена воля се добиват всред бурите на живота. Противоречията, през които минаваш са временни изпити, за да просветнеш и за да развиеш крилата на духа. Защото само светлият може да покаже пътя, само чистият може да обича и само силният може да служи." Отиваш на планината, за да ти дари тя от своите богатства и после щедро ще ги раздаваш долу в долината на всички измъчени и обезсърчени. На колко уроци ни учи планината! Преди всичко ни дава великия урок на чистотата. Иди на планината, за да добиеш представа за чистотата и светостта на небесния живот.
към текста >>

33. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът.
За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия. Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта. в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът. Великите хора имат твърдостта на диамант! Те владеят земята, с която древните са символизирали една част от космическите сили. Земята е символ на твърдостта. Великите хора владеят и водата — друг символичен елемент на космическите сили. Водородът, който образува заедно с кислорода водата, им свойството да бъде подвижен и всепроникващ.
към текста >>

Великите хора имат твърдостта на диамант!
Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия. Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта. в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът. Великите хора имат твърдостта на диамант! Те владеят земята, с която древните са символизирали една част от космическите сили. Земята е символ на твърдостта. Великите хора владеят и водата — друг символичен елемент на космическите сили. Водородът, който образува заедно с кислорода водата, им свойството да бъде подвижен и всепроникващ. Така и великите хор, проникват навсякъде и дават помощ на всеки, който ги призове и има отворено сърце за Любовта.
към текста >>

И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто.
Във въздуха преобладава азотът. Той е неактивен. Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто. Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите. Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити.
към текста >>

34. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Истината, като намери въглен, прави го на диамант.
Що е истина? Туй, което прави нещата понятни в света прави ги достъпни, приложими в живота. Туй, което изявява самата реалност. Ние хората сме сънаследници на тази реалност. Истината не обръща внимание на външната форма на хората. Истината, като намери въглен, прави го на диамант. Истината, като намери един камък, прави го на скъпоценен Истината, като намери мъртвия, оживява го. На страдащия премахва страданието. Дето истината влезе, тя урежда света. Нашият свят ще бъде устроен от истината. Как ще го устрои, само истината знае.
към текста >>

35. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца.
Д. Антонова ПТИЧКА Висините тя избира, че намира там простор и светлина за сърцето и за свойте песни златни във небето мир, простор и тишина. Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца. Във безкрайни, сини, чудни във лазурни, необятни глъбини, ту се гмурне, ту изплава и запъва нови песни в нови чисти ширини. И е волна тая птичка, и в мъглата тя подхвръква и лети. Щом запее, и пилее. — Тя във бури и в лазури само пее и лети. S. ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач.
към текста >>

36. КРАСОТА - Д-Р С.Д. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя беше чиста и лъчезарна като сияйно утро и блестеше като диамантена роса.
Запалих всичките светилници. Облякох най-хубавата дреха. Окичих се с най-скъпото огърлие. Колко време стоя при мен, не помня; и кой ли може да помни миговете, живени в радостта?... Когато последният отзвук долитна до мен, аз исках да чуя последната й дума; жадна бях да уловя последния й лъч. Тя беше чиста и лъчезарна като сияйно утро и блестеше като диамантена роса. Попитах я: — Доволна ли си от моя прием? — Не съм, — едва чуто ми отговори тя. — Защо?... Не ти ли устроих тържество? Не облякох ли най-хубавата си дреха?
към текста >>

37. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите сгради на света.
Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло. Джон Кнител за отвъдното Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот. Той никога няма да се държи като обикновен човек, никога няма да тръгне по пътищата на другите. А щом раздвижи мислите си, веднага ще стане философ. Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите сгради на света. Ако мога с една дума да изразя вярата си, ще кажа, че вярвам в преодушевяването — не в прераждането на тялото, а в прераждането на духа. Хората са погрешно възпитани. Те нищо не знаят за Божественото начало, което носят в душата си. Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили. Всъщност, никаква смърт не съществува.
към текста >>

38. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта.
Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване.
към текста >>

Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир.
Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще останат постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, вътрешно и външно, човек не може да очаква големи постижения.
към текста >>

39. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казват: Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал.
Дойде друг, закачва още един скъпоценен камък. Ти искаш да пишеш с писалката си, но изпитваш затруднение - скъпоценните камъни тежат на писалката, а постепенно и мисълта се затруднява, не се лее леко, плавно, както по-рано. - Какво представят украшенията в живота? - Това са временните, преходни идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа, като искра,и възпламенява вечния огън в нея. Казват: Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал. Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко,едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва или да отговаря на висок идеал, или да не се занимавате с него.
към текста >>

Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият.
- Какво представят украшенията в живота? - Това са временните, преходни идеали на съвременното човечество, на съвременните ученици и религиозни. Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа, като искра,и възпламенява вечния огън в нея. Казват: Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал. Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко,едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва или да отговаря на висок идеал, или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най-доброто, най-чистото в света. Това е истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си.
към текста >>

Ако някой иска да закачи на врата ви малко,едва видимо диамантче, не се поддавайте.
Те не разбират силата на Божественото, което прониква в човешката душа, като искра,и възпламенява вечния огън в нея. Казват: Дано се намери човек да ми закачи един диамант на врата, макар да не отговаря на високия идеал. Не е така. Има смисъл да закачат диамант на врата ви, но да бъде най-големият, най-красивият, най-чистият. Такъв трябва да бъде вашият идеал. Ако някой иска да закачи на врата ви малко,едва видимо диамантче, не се поддавайте. Каквото носите вън и вътре в себе си, трябва или да отговаря на висок идеал, или да не се занимавате с него. Стремете се към най-великото, най-красивото, най-доброто, най-чистото в света. Това е истината, която трябва да вложите в душите, в сърцата и в умовете си. Да се говори на хората за високия идеал, това значи, да се върви по течението на великата река на живота. Накъде отива тая река?
към текста >>

40. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли!
Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли! ” При слънчевия часовник: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли. Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон.
към текста >>

41. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните.
По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност. Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>

42. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния.
Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. * * * Съдържание: Да бъдем ... Икономическа или духовна криза? (Plamen) Вегетарианство и месоядство. ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.) Островът на спасението. Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния. Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина.
към текста >>

Въгленът може да стане диамант.
* * * Съдържание: Да бъдем ... Икономическа или духовна криза? (Plamen) Вегетарианство и месоядство. ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.) Островът на спасението. Мисъл.( Орионо.) ВЕСТИ КНИЖНИНА Да бъдем ... „Бъдете съвършени ... “ Христос Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния. Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък!
към текста >>

43. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план?
Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая.
Доближи до сачака, вятърът угаси фенера му, но той не спира. Долови близките удари откъм реката и разбра, че някой сече бента. Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него. Никому зло не е сторил ... На всекиму е помагал, пък на старини дочака да види това чудо с него. Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая. Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро. И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната. — Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне?
И всичко стана както го каза. Но и досега хората не са уверени, че Христос е възкръснал. Най-голямото доказателство, че Христос е възкръснал, е, когато всеки сам възкръсне. Три неща се искат при възкресението: една любов, на която връзките не са били късани, едно знание, което никога не е било опетнявано, и една истина, която никога не е отстъпвала от своя път. Това е пътят на възкресението. Представете си, че имате една твърдост на тялото си, която е хиляди пъти по-голяма, отколкото на диаманта - питам тогаз - каквото и да е тяло, което би дошло в съприкосновение с вас, би ли могло да ви проникне? То ще се разбие. И сега, къде седи силата и на млади и на стари? Силата ви се изпитва чрез страданията. Всички страдания, през които минава човечеството, са нарочно определени. Сега цялата бяла раса се определя на каква степен на развитие се намира и колко може да издържи.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии.
Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

47. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа.
Нищо в свещения процес на Божествената Алхимия не се унищожава, нищо не се убива, а само се претворява, издига и облагородява. Едно лошо, низше чувство, една лоша мисъл, едно лошо действие или навик, се превръщат, при посочените по-горе условия, във възвишени, благородни, чисти чувства, мисли, действия и навици. Нищо не се убива, защото нищо не може да се убие, а само се пресъздава, издига и облагородява. Из калната пръст, из нечистата тор дори на живота, Божествения дух извлича силите, които създават и изграждат най-хубавите, най-красивите цветя на живота, в чиито хармонични съчетания на багри и форми, и в чието мъдро и дълбоко символично устройство са вложени Божествените Мъдрост. Истина и Любов. Из калта на падението, с магическата пръчка, с мощната сила на тази свещената Алхимия, Божествения Дух в човека, в огъня на страданието, превръща нашите грешки, грехове, слабости, престъпления и пороци, в скъпоценни камъни, в прекрасни бисери и диаманти, в които блести с хиляди оттенъци чистата Божествена светлина и които представляват истинската, нетленна вечна украса на човешката душа. Превръщането на низшето във висше, на злото в добро, на нечистото в чисто, на слабото в силно, на грозното красиво — превръщането на неблагородните елементи в човешката душа в злато, това е свещената вътрешна Алхимия на живота,това е най-великото изкуство, за овладяването на което човек е дошъл на земята. С. К. Ти трябва да надмогнеше! Ти трябва да надмогнеш над бедите! Над мъките си ти вдигни чело без страх.
към текста >>

Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее.
За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни. А сегашните хора искат да добият вечния живот без изпитания. Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живот. Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценни камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни. Не само скъпоценните камъни, но и благородните метали носят живот. Затова бих ви препоръчал да носите и благородни метали. Понеже златото е проводник на живота, затова хората го обичат.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля.
Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен. Пред нищо се не спрели по стръмния си път. През търни се проврели световни на грехът, но брата си извели нагоре към върхът. И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар.
към текста >>

Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта.
Който има Божията любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията. Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо. Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения.
към текста >>

За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура.
Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията. Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо. Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък.
към текста >>

Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира.
Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо. Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена.
към текста >>

Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък.
За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни.
към текста >>

Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими.
Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти.
към текста >>

И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце.
Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини. Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания.
към текста >>

Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва.
Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания. За този огън се говори в свещените книги.
към текста >>

Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти.
Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания. За този огън се говори в свещените книги. Това е огънят на Божията любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането, ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Като се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина, и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове.
към текста >>

Като се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина, и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове.
Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания. За този огън се говори в свещените книги. Това е огънят на Божията любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането, ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Като се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина, и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа. Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв по-голям сгън, и на какво по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират, и да се превърнат в диаманти.
към текста >>

Той мисли на какъв по-голям сгън, и на какво по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират, и да се превърнат в диаманти.
Като се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина, и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа. Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв по-голям сгън, и на какво по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират, и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически калпак, ще пусне силен ток и, докато усетят, докато скръцнат веднъж със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта. Мъдростта и Истината.
към текста >>

Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диамант.
Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв по-голям сгън, и на какво по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират, и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически калпак, ще пусне силен ток и, докато усетят, докато скръцнат веднъж със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно. Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта. Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдържание: Братство; Диамантени юбилей (1875—1935 — 60-годишнина от основаване на Теософското Общество), Реч — Дж.
Ще .има събрания, на които ще говорят писатели и последователи на Толстоя. Книжнина Орфей, книга I-ва, год. V месечно списание за братство, окултизъм, религия, философия, изкуство и духовен живот. Орган и издигане на Българското Теософско Общество. Редактор: Н. Трифонов. Съдържание: Братство; Диамантени юбилей (1875—1935 — 60-годишнина от основаване на Теософското Общество), Реч — Дж. Арундейл, Теософското общество и работата в него — Ледбитер; За духовния егоизъм — М. Маришал; Творческият огън — Ж. Ван Дер Лео; Годишен събор на Бълг. Теософско Общество и др. Орфей ще излезе през петата си година в 5 книжки и ще струва: за година 60 лв., за 6 месеца — 30 лв.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант.
към света на духа А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния.
към текста >>

По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни.
Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не ще да разбийте кораба ми здрави: От чист диамант сглобен е той целий.
. . Към бряг възжелан стреми се и тича — От век обещан. Корабът безспирно напредва, Лети. Корабникът бди над свято кормило И смали, велики Той думи изрича: * — Каквото да стане, каквито и бури да вият, Ще стигне брега корабът и пътници в него. О, бури, вълни, смирете се вие! Не ще да разбийте кораба ми здрави: От чист диамант сглобен е той целий. * И яка, неземна той има направа, Сграден е в строилница свята, небесна. Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга: Свещена велика цел той тука преследва. Смирете се, бури, пред нас развилнели! Олга Славчева Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Произходът на музиката датира от скорошно време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли въгленът да се превърне в диамант?
—Борбата да се превърне във взаимопомощ, омразата да се превърне в любов, порокът да се превърне в добродетел, скръбта да се превърне в радост, страданието да се превърне в щастие? Възможно ли е да се примирят противоречивите интереси на хората? Възможно ли е да се примирят вътрешните противоречия в отделния индивид? Възможно ли е днешния човек да се преобрази, да стане друг човек, свободен, силен и щастлив? Възможно ли е да зацарува щастие и благоденствие, навсякъде и за всички? Може ли въгленът да се превърне в диамант? —Може. Може ли падналият в калта бисер да се изчисти? — Може. Може ли падналият човек да се подигне? — Може. Щом това е възможно и всичко друго е възможно: хаоса може да се превърне в хармония, борбата може да се превърне във взаимопомощ, омразата — в любов, порокът — в добродетел, робството — в свобода, скръбта — в радост, страданието—в щастие.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант.
Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в права пропорция с постигане не това триединство в себе си. * Не е важно какво мислят хората за нас, не е важно какви погрешни или велики дела сме правили в миналото. Важно е сега, в този момент, каква ни е любовта към Бога и ближния. * Ако не се обидим, когато някой не задоволи едно наше желание, то това желание е било безкористно. В обиждането винаги има корист и липса на вяра в своите ценности. Когато не се обидим, може да бъдем сигурни, че правото е на наша страна н това говори, че сме добри алхимици, че можем да превръщаме въглена в диамант. Честите обиди, които ни се нанасят, са едно условие да стенем добри алхимици. * Подозрението е болезнено състояние на чувствата. Който започне да не вярва на своите подозрения, той скоро ще се освободи от тази болест. Който подозира, той вижда себе си в подозрението. Чрез подозрението човек прекрасно може да изучава себе си и да се заеме за своето изправление.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля.
Всички предшестващи религии и учения са имали подготвителна мисия за проявата на този импулс, — а всички учения след този импулс са по следствие на този импулс. И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва. Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат децата на слънцето — Божиите деца.
към текста >>

Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките.
И за в бъдеше този импулс все повече ще се усилва и заедно с това и Божественото учение все повече ще прониква в сърцата и душите на хората, докато доведе всички до положение съзнателно де работят за реализиране на царството Божие на земята. В. Пашов ПИСМО КЪМ МЛАДИТЕ Виждам, че имаш стремеж към великото и красивото в живота — и това е най-важното. Събудените души търсят светлината, имат висок идеал и живеят творчески живот. Защото да живее човек без идеал и без жертви за този идеал — това е вегетиране, това не е живот. Истински човек е този, който мисли със своя ум — и затова има свят л ум, който чувства със своето сърце и затова има благородно сърце, който твори със своята воля и затова име твърда, диамантена воля. Светъл ум, чисто сърце, диамантена воля — това са най-големите богатства, скрити в човека, три рудника, три царства — на които той трябва да намери ключовете, да влезе и да ги завладее — като царския син в приказките. Великите люде по ум — това са гениите на науката и философията; великите по сърце люде — това са поетите, художниците, хората на изкуството. А великите по воля — това са героите и светиите. Смисълът на човешкия живот е да се изяви скритото, потенциалното, божественото начало и да даде плод — както житното зърно — расте, цъфти и връзва. Цялата земя и всички слънчеви системи са велики школи, разсадници, където се учат децата на слънцето — Божиите деца. Учат се да придобиват светлина, чистота и свобода.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина.
Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина. Същото може да се каже и за човека. Най красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голяма топлила и при най-голямо налягане Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най-мъчнотопимите тела, това е любовта, т. е. тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта, със силата на любовта.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Много и различни дарове можем да дадем, казала първата фея, злато бисери, диаманти.
— ние сме феите на цветята и живеем в твоята градинка. Ние ти благодарим от все сърце за гдето тъй хубаво украсяваш и тъй грижливо пазиш нашият дом — цветята. И затова много ни е мъчно, когато те видяхме тъжна. Ние искаме да ти се отблагодарим и дадем дар на твоето дете. Майката ги гледала с широко отворени очи, учудвайки се на тяхната хубост и нежни като музика гласове. — Много и различни дарове можем да дадем, казала първата фея, злато бисери, диаманти. —Не, казала втората, за златото се водят войни, за бисерите и елмазите стават убийства, те няма да й донесат щастие и радост. — Да, казала третата, тези дарове крадецът може да открадне, вода да ги отвлече, огън да ги похаби и тя ще страда много когато ги изгуби. — Тогава дрехи от свила, казала пак първата, пантофки обшити със злато и корона, която да краси челото й. — О! , извикали изведнъж и двете останали феи, дрехите от свила ще радват окото, но сърцето ще остане празно.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти.
Останалите бяха, като мене, правостоящи. Беше студено и трябваше да се подскача от крак на крак, за да не се измръзне. Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец. Ставаше тихо чудо. Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант.
Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди. Ти искаш да станеш богат, без да си работил. Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10.
към текста >>

Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята.
Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии.
към текста >>

В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение.
В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек.
към текста >>

Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии.
И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея.
Когато в човека работят и трите съзнания: съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. Из 7-ма неделна беседа от Учителя, държана на 13 ноември 1938 г. София – Изгрев КОЙ Кой запали по цветята малките светици? Босоногата принцеса, приказната фея, тя разпръсна диаманти, злато и кристали, тя, невидимата, чудна, приказната фея. * — Ти красива си, й каза слънцето изгряло, и целуна я тогава с обична целувка. Тя се втурна и затича лека кат дихание и докосваше цветята нейната милувка. * И потрепваха в почуда своя цвят разкрили: — Кой наниза, кой дари ни тези огърлици? Ах, с брилянти украсени сте за танц готови, сте за танц готови вече, майски хубавици! * — Цигуларя, цигуларя, кой ще ни повика?
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Горях от нетърпение да стигнем до първото удобно място и да разпитам за всичко, което видяхме в тая малка земя, което блещеше като диамантено зърно на небесната шир.
“ „Да обични! “ Аз, наистина, не питах нищо, докато трая нашата обиколка. Но когато се връщахме, аз се движех мудно до него. Моя летеж ставаше все по-труден. Това, което видях беше така тежко, така странно за мен. Горях от нетърпение да стигнем до първото удобно място и да разпитам за всичко, което видяхме в тая малка земя, което блещеше като диамантено зърно на небесната шир. Моя брат също беше мълчалив и тъжен. Най-после ние се спряхме в преддверието на нашата светла страна. Мила сестрице, — започна моя брат, този, при когото отидохме най-напред е най-обикновен човек, като него има хиляди. Ти видя, той имаше добра жена и добри деца. Имаше си свой дом.
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден.
Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него. Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“?
към текста >>

62. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След миг ти блясваш като диамант.
Но то е при теб. Ти гориш в Неговите ръце. Огънят е силен. Страдание се казва то. Земните жители го познават. След миг ти блясваш като диамант. Аз те взимам. Аз трябва сега да те отнеса в света на светлината. Аз съм с теб. Съвсем сами сме. Аз, който се зова страдание, и ти, скъп диамант в моята длан.
към текста >>

Аз, който се зова страдание, и ти, скъп диамант в моята длан.
След миг ти блясваш като диамант. Аз те взимам. Аз трябва сега да те отнеса в света на светлината. Аз съм с теб. Съвсем сами сме. Аз, който се зова страдание, и ти, скъп диамант в моята длан. Моята длъжност е да те изнеса. Ти си прекрасен, блестиш с неземен блясък. Имаш цената на безчетно богатство — всичките съкровища на земята не могат да те купят. Твоята красота няма равна на себе си. Слънчевите лъчи се пречупват в твоята кристална чистота и отразяват милиони багри.
към текста >>

И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит.
Аз трябва да те спася. Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка. Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия торба. Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица.
към текста >>

Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица.
И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни. Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт.
към текста >>

Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път.
Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни. Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт. А това съм аз, човече! Наричат ме страдание, наричат ме скръб. Моята песен вечно се носи в безкрая, моята приказка вечно трепти в лазура на сини небеса.
към текста >>

63. -

Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо?
Само по този начин във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Човек трябва да обърне внимание на своите мисли, чувства и желания. Зaпpимер, някой човек иска да обича, но той трябва да знае, че за да обича, желанията му трябва да бъдат чисти, кристални, като диамант. Защо? — Понеже има желания, които, след като се, изпълнят, умират и оставят у човека известен род утайки, наслоявания, които предизвикват гниене. В този смисъл къщите на съвременните хора са пълни с такива мъртви мисли и желания. Човек желае едно, друго, трето, но като постигне тези желания, те умират и най-после той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живея, остарях. Не, човек всякога може да бъде млад, всякога може да живее, всякога може да люби.
към текста >>

64. -

— Щастливият човек не си купува диамантите.
Ако сте нещастен, то причината за това е вашето неразбиране. Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това? Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл. Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен.
към текста >>

Тия диаманти съществуват в неговата мисъл.
Аз бих ви задал един въпрос: В един дом, дето има десетчленно семейство, дето има четирима братя, четири сестри, баща и майка, всичко десет души, ако сестрите и братята са нещастни, коя е причината за това? Бащата е богат, имат всичките удобства, братята, сестрите са облечени хубаво, всяка сестра има своя стая, има свой автомобил, аероплан има, какво ли няма, и пак са недоволни. Има нещо, което ги смущава. Къде е нещастието им? — Щастливият човек не си купува диамантите. Тия диаманти съществуват в неговата мисъл. Сега вие питате кой ще победи? — В света не съществува никаква победа. В света има една победа, която никой досега не е нарушил. Светът е свободен. Хората на земята мислят, че те могат да направят нещо.
към текста >>

65. -

Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди като диамант.
както този свят човек. Аз наричам святи ония хора, които разбират много добре нещата. Според мене, всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свят човек, той е добър човек. Вие понякога се възмущавате от болестите. Болестта е един метод за възпитание. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди като диамант. Вие не бихте могли да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образувал известни връзки. Та, в тази война запример, английските бедни и богати се побратимяват. В скривалищата долу всички по братски си помагат. Започнаха вече англичаните да мислят, че бедни и богати могат да живеят на едно място и да се разбирал Някои вземал думите от Евангелието и плашат хората, като казвал, че богатите ще бъдат в ада.
към текста >>

66. -

Някои пък искат да бъдат като диамант.
Неорганизираните идеи в нашия ум причиняват едно болезнено състояние. Едно пясъчно зърно не може да има онази радост, която житното зърно има. Зърното има страдания, но има и радости. Пясъчното зърно няма тия страдания, но няма и радости. Някои искат да бъдат твърди като пясъчните зрънца. Могат. Някои пък искат да бъдат като диамант. Но диамантът има органически произход. Той влияе на човека и се влияе от него. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия.
към текста >>

Но диамантът има органически произход.
Едно пясъчно зърно не може да има онази радост, която житното зърно има. Зърното има страдания, но има и радости. Пясъчното зърно няма тия страдания, но няма и радости. Някои искат да бъдат твърди като пясъчните зрънца. Могат. Някои пък искат да бъдат като диамант. Но диамантът има органически произход. Той влияе на човека и се влияе от него. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят.
към текста >>

Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен.
Пясъчното зърно няма тия страдания, но няма и радости. Някои искат да бъдат твърди като пясъчните зрънца. Могат. Някои пък искат да бъдат като диамант. Но диамантът има органически произход. Той влияе на човека и се влияе от него. Ако вие носите един диамант и той изгуби своя блясък, това показва, че сте болен. Камъните се заразяват от хората. Животът е наука, с която човекът трябва да си създаде най-благоприятните условия. За да стане това, човек трябва да вярва в това, което той носи в себе си и после да вярва в това, което другите носят. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. В известна смисъл е така, но без външните условия животът не може да се прояви.
към текста >>

67. -

Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига.
В мистичните глъбини на душите им някакъв магичен жезъл разчупва гранитни скали и от там протича живата вода на вечен живот. И около този свещен извор се разцъфтяват дивните цветя на вярата, надеждата и любовта. Това са разцъфналите души, които, както кокичето пробива снежната покривка, пробиват тъмните наслоения на човешките заблуди, на омразата й лъжата, и се къпят в светлината на свободния дух. Те са вестителите на новия ден, които ни насърчават и вдъхновяват в нашите усилия към добро и красота. От къде черпят те тези неугасваща вяра, това смело упование? Те вярват, защото са свидетели на разцъфтяването на собствените си души и на хиляди, подобни тям, които се познават и сплотяват в една диамантна верига. Те вярват в слънцето на великата Божествена Любов, което е изгряло и озарява щедро всички, които са счупили своите затвори. Иначе възможно ли бе да цъфнат? Днешните събития!? Те — пробудените, освободените и озарените от първите лъчи на духовната пролет, знаят тяхното значение: Ледовете се топят! Ледени планини се разчупват на грамадни блокове, които се движат в безпорядък и се блъскат със страшна сила.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта.
Ако имаш сила, тръгни смело напред и не бой се! Героя в смелостта се познава! ..." И бавно се разтвориха пред него грамадните челюсти на пукнатината и влезе той вътре в тях, с всичката сила на смелия си дух. И видя пред себе си, широко да се простира, голямо огнено море. И беше то океана на страданието, в който изкупваха греховете и престъпленията си калните човешки съвести! И вря той дълги години в огнените му жупели, и колкото по-дълго стоеше в тях, толкова по-малко започваше да чувствува болките им, защото душата му се беше пречистила, като диаманта. И в сетния ден на страданието си чу глас, който му каза: „Мини напред! “ „Огънят е сила, която изгаря всяка нечистота, чрез него се калява волята на съвършенството. Ти изкупи собствените си грехове, чрез каляването на волята си, в изпълнението законите на доброто, истината, правдата и л ю бовта“. — И веднага на душата му стана леко, леко до безкрайност. И почувствува той неизпитана до тогава сила в себе си, която възроди и подмлади цялото му естество.
към текста >>

И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата.
И напътван от Стария Маг на мъдростта, тръгна той смело все по-напред и по-напред по стръмния път към съвършенството. И падаше пред него всяка преграда на съпротивлението, защото пред силата на духа му всичко се прекланяше. И отваряше се пред него всяка една пукнатина от изворите на реката на живота, защото душата му бе чиста, като самите техни кристални води. * И плува той дълго време все по-напред и по-напред, срещу течението на живота! И мина много прегради на съпротивлението: преградата на правдата, защото душата му бе нахранена преизобилно от плодовете й, и носеше ключовете за разрушението й в себе си; преградата на истината, защото тя грееше в сърцето му, като сапфир, със своя чист, лазурен блясък, и най-после преградата на любовта, която се превъзмогва с развитието на всеобемащата Божествена любов в себе си. И стигна той до големия знак на Равновесието на Божествените Сили, който блещеше с диамантов блясък в небесата. И чу гласа на мъдростта, който му прошепна: „Тук е царството на всемирната тишина, в което сърцето трябва да мисли, ума да чувствува, душата да разсъждава, а разумът да решава“. „В загадките е скрита силата на знанието: търси вълшебния им ключ, с който да ги разтвориш и отгатнеш. Мъдростта го дава, но само ако умееш да я използуваш. Там е силата на духа! “ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“.
към текста >>

И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух.
И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма.
към текста >>

В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка.
“ „Служете на душата си с истината! “ „И Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вас и вие с Него“. „Само тогава ще познаете истинския Бог и Христа“. — * * * И разбра ученикът па Скритата Мъдрост, колко е велика Божествената Тайна във вселената! Тя е вложила вътре в човека от своето си Божествено Начало. В пелените на човешкото развитие то стои скрито, като диаманта в своята черупка. В тласъците на борбите, неволите и страданията, то се пробужда, расте и усъвършенствува. И когато то стигне до пълното си развитие, няма по-добър страж от самото Него, който така добре да пази пътя към Единия, Великия, Незнайния Първоизточник на Живота и Светлината. Законът е такъв! В царството на великите сили, които издават, нареждат и крепят световете, неможе да се пристъпи, ако ти сам не станеш велика сила като тях. От нищожен червей, трябва да развиеш вътре в себе си великата сила на Гиганта Бого-Творец.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?!
Нима тя не трепти много по-нежно и от най-нежния розов цвят, на когото ние сме привикнали да се любуваме с нашите слепи очи?! . . А лазурния ясно- син цвят на полския синчец, нима може да се сравни с дълбоката, божествена чистота на твоята ангелска душа?! . . Каква чиста вяра блика из нея към всичко: към доброто, към хубавото, към прекрасното?!. . А диамантовия блясък на току-що пробуждащия се дух в тебе, вложен от Бога като скъп бисер, който започва да сияе като младенец в ореола на своето величие, нима може да бъде засенен и от най-скъпия брилянт, на който ние сме привикнали да се любуваме с нашите несъвършени очи?! . . Нима сиянието на духа ти, кое го блести с една неизмерима величина — изразена в кротостта, нежността и любовта на сърцето ти; в искреността, чистотата и непорочността на душата ти; в съвършенството, изразено чрез тебе у човека; в Бога у нази, — нима, питам аз, може да се сравни всичко това с нещо, което да е по-хубаво, по-мило, по-велико . . . познато нам чрез нашите груби физически чувства?! . . .
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Капките са обли бисери, блестящи като диамант и прозрачни като кристал.
Единият образ е Богът на мъдреца, другият — идолът на голямото мнозинство. Всека светлина предполага мрак и става светлост само чрез противополагане на този мрак. Главата на Светлините отроня върху Главата на Нощните тъми роса-блясък. „Отвори ми, моя възлюблена“, казва Бог на душата, „че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на Нощта.“ Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на праведните. Призваните гладуват за нея и я събират с пълни шепи по полетата на небето. Капките са обли бисери, блестящи като диамант и прозрачни като кристал. Те са бели и блещят с всички шарове, защото простата и едничка Истина е блясък на всички неща. V. Образът на Бога излъчва тринадесет лъча: четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника. Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда : той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове. Понеже горният „Древен“, когото зоват Макропрозопос или „Великото Основание на Творението,“ се нарича още Арих-Анфин или „Великият Лик“. Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката — Микропрозопос или „Малкото Основание“, се нарича Сеир-Анфин — „Малкият Лик“.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяка детска душа е диамантена рудница.
Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това. Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“. Всяка детска душа е диамантена рудница. Това трябва да се запише със златни букви в педагогиката. Ролята на възпитателя е да разкрие тези съкровища, които лежат скрити в детската душа. Поради божественото естество на човешката душа, поради божествените заложби, скрити в нея, ние можем много да направим с помощта на възпитанието, ако то бъде поставено на правилни основи. Коя наука е най-важната спомагателна наука на педагогиката? Разбира се, психологията.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух.
Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието.
към текста >>

„Светлината“ заповядва и Тилтил обръща диаманта.
Градината на щастията, в която влизат малките деца, е изпълнена с всевъзможни радости, но абсолютното щастие го няма там. Тук са щастията на делничния живот. Тук са и тези на духовното битие. Наред с щастието „да ядеш, когато не си вече гладен“, се съзира и щастието „нищо да не разбираш“. След „Силния смех“ се явява и „да търчиш бос по роената трева“. „Светлината“ заповядва и Тилтил обръща диаманта. Появяват се и висшите радости: „да обичаш“, „да бъдеш справедлив“, „майчината любов“ и др. Синята птица не е и не може да бъде в градината на щастията, — това виждат децата на дървосека Тил в своите мечти. Тя е на друго място — място, дето те по-рано са били, но дето не я забелязват. Нощта я скрива. В седмата пещера те ловят нейните подобия, но нея самата не съзират даже.
към текста >>

Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите.
Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо. Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото спокойствие. Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност! Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността. До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти.
Блаженство неизречно ! Ела, Небе обича те силно, Знаеш ли това що е! О, творение земно? — Богиня гледа те омилно, Как възсияваш към Нея в поле темно, Божество всеобемно. Гледа те Богиня прелестна Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов! Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти. То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
към текста >>

И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода.
А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта?
Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха.
към текста >>

Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение.
В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни. Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението.
към текста >>

Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му.
Духът, вместо да бъде положителен, вместо да владее физическите си частици и да ги поддържа във формата, се разслабва, става отрицателен и губи силата си. Като последствие от това, и тялото се поставя в съгласие с това състояние, молекулите се отделят по ненормален начин и чуждите елементи проникват с независима активност. Причината на това се намира в умственото разслабване или в отрицателното състояние. Защо един къс стъкло прави впечатление на един връх от диамант, когато стъклото не действа повече от диаманта? Диаманта е на една степен на бързо, положително и висше трептение, когато отрицателното стъкло е от по-низко трептение. Стъклото не може да влезе в празнините на диаманта, поради интензивността на трептението му. Същото не става с един силен и положителен дух: той знае тъй добре да владее и контролира тялото си, че чуждите разрушителни елементи не могат да проникнат в него. Произходът на някои болести може да се обясни лесно с умственото състояние, от което са произлезли, но други имат малко по-мъчно обясним произход. Големо число сърдечни болести са причинени направо от страха. Духът, който действа върху тялото, причинява неправилност на кръвообращението. Страхът със своите симптоми на сърдечни смущения предизвиква трептение от ненормална степен и това състояние, което отначало е само едно функционално смущение, скоро става органическа болест.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен.
Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани. Те не можеха да разберат, как е бил открит плана им. Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци. И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“. Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана.
към текста >>

И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“.
Понеже на време се взеха мерки, пожарът бе скоро загасен в къщата на приятеля ми и при все че на много части из града през тази нощ избухна пожар, той нанесе малко повреда, поради навременните мерки и защото, като бяха затворени чешмите, набрало се бе много вода, та сега тя течеше обилно. Освен това хората бяха навреме разбуждани, и те избягваха неповредени. На следния ден, щом като се явих на пазаря (в безистена), търговците ме заобиколиха и ме нарекоха свой благодетел и спасител на живота и богатствата им. Дамат Заде, търговецът, когото бях разбудил предишната нощ, ми подари голяма кесия със злато и сложи на пръста ми скъпоценен диамантен пръстен. Всичките търговци последваха примера му, като ми дадоха богати подаръци. И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“. Извинете ме, господа, за дето като че се хваля с всичко това. Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана. Сега аз си купих къща, която отговаряше на моето положение, а също си взех и няколко роби. Тъкмо, когато отвеждах робите си към дома, срещнах един евреин, който ме спре и ми каза на свои език: „Господарю, виждам, че си купил роби.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му!
Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото.
към текста >>

Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак.
произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“. Когато жизнената сила, още във всичката си активност, управлява тялото ни, тия влияния едва се чувстват от нас. Но когато се отпуснат дизгините („дизгин“ – повод), и както бе случая с ясновидката от Префорст, тази сила се свие в дъното на организма, напуснатото и възприемчиво тяло става отново чувствително към скритите й свойства. Трябва да се забележи, че гърченето и разпущането, произвеждани от разните минерали и чието понасяне е твърде болезнено, често са оказвали на край здравословно действие. Няколко диамантчета, турени в ръката на г-жа Хауфе, предизвикваха необикновено разширение и неподвижност на зениците й и същевременно обтягане на лявата й ръка и на десния й крак. Действията на всички вещества биваха много по-силни, когато ги туряха в ръката й, отколкото когато ги вземаше като лекарство или като храна. Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета. Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения. Изглеждало, че тия вещества, разтворени във водата, имат електрическо действие върху епидермата, както бе случая с ясновидката от Префорст, вместо да действат, както правят обикновено лекарствата, чрез поглъщането им от пищеварителните органи.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант.
Той, Васил, викал към Исуса да му прости греховете и почувствал облекчение. После до разпнатия Христа се явил и един женски образ, един ангел също разпнат. Подир малко огнен облак закрил видението и разпнатият ангел повел Васила към рая, дето се отворили двете канати на една голяма врата. През всичкото това време Васил е бил с затворени очи, но в съзна ние, тъй като разправял на околните какво вижда. През него преминавала една чудесна сила, като електрически ток, която околните чувствали, а сам той треперел. Друг път при усилена молитва насаме, той усетил, че го огрява силна светлина, която се отразява и съединява в центъра на съществото му, дето и до сега той вижда да стои една светла точка като диамант. С пълна увереност и искреност той твърди, че е видел и ада, дето се намирали грешниците. А и до сега още той притежава способността да говори на чужди и непознати езици, също както е ставало през време на апостолите. (Деяния на Апостолите, гл. 19, ст. 6). 19. IV.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант.
Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история. Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „случайност“. Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек. През време на нейните изследвания, един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато г-жа Дикинсън (въпросната г-жа) изпитвала същността на своя препарат като го е загрявала над един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант. Г-жа Дикинсън била крайно много изненадана от това, понеже тя не е могла да разбере от къде би могъл да дойде тоя кристал: употребените материали са били много внимателно приготвени и не са съдържали, според както тя мислеше, абсолютно нищо, което би могло да създаде тая частица. По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шупливо, на вид, вещество. То имало златно-червен цвят и по края с нещо като крачка, които приличали на косматите крака ни морския рак или на топчестите листа на кактуса. Когато било подложено на слънчевата светлина, то излъчвало блестящи лъчи и трептения. Фиг. 1.
към текста >>

Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта.
Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле. Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане. Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Атомът не е вече една твърда, непроницаема, крайно неделима единица, като например една ултрамикроскопична диамантна точка.
Той изглеждаше твърд, определен и неизменяем. Трудно беше да се обясни, защо или в какво седемдесетте или осемдесетте видове химически елементи се различават един от други. Идеята за взаимодействието или превръщането изглеждаше противна на науката. На превръщането на елементите се гледаше като на фантастично суеверие, а на устрояването на самите атоми от някое основно вещество, и то чрез някакъв вид еволюционен прогрес — като на сън на някой случаен фантазьор. Двадесетото столетие промени всичко това. Атомът не е вече една твърда, непроницаема, крайно неделима единица, като например една ултрамикроскопична диамантна точка. Сега се знае, че той има сложна структура, че е проницаем до крайна степен, че е в състояние да поема прибавни съставни части или понякога — да изхвърля части от себе си и по този начин да променя своята химическа природа и свойствата си. Освен това, била е проследена основната същност, от която са съставени всички атоми на материята. А тя е — електричеството! Определени и измерими електрически частици се групират заедно и израждат атомите. Бил е дори изчислен броя на частиците, необходими за направата на атома на някое специфично вещество.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота.
Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота. И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима.
* * * Архистратиг Михаил С духовното си зрение видех те. борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света.
към текста >>

* Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила.
борецо Божи, Михаиле. И седмоцветната дъга, кръжило бе на твоята глава. До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф.
към текста >>

* На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък.
До бела жар кат накалена косата твоя бе и пламъкът на твоя поглед не може смъртният да понесе. А твоят меч е Сила Божия и Слънце Божие на острието му блести. От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф. Д-р Коморцински (Виена). „Вълшебната флейта“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната флейта“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени.
към текста >>

Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света.
От чисто злато са нозете ти орлови, от твърда стомана ръцете вечни, от диаманти — твойта бляскава одежда в силата си божествена, непобедима. * Лицето ти е Диамант, кристализиран е от Божията Сила. То се подава, изкрящо мощно, навремени на сферите в простора, като светкавица, вестяваща ни на земята победната всемощ на ангелското царство. * На твоето чело на истината слънцето пламти, а пред сиянието му бледнеят хиляди звезди, лицето твое вечно е от диамант, О, Михаиле, и клепките ти са от камък. Повдигнеш ли ги, пламъци от погледа ти бликат, на всека жива твар сърцето те превръщат в пепел. Мощен е и властен твоят поглед — синее ярко той на твоето лице от диамант — кат искрящ тюркоаз на Трона Божи — кат силата първична на морето във утрото на сътворението на света. Г. Ефимова. Проф. Д-р Коморцински (Виена). „Вълшебната флейта“ (Ново изследване върху произхода й) Тайнствената тъмнина, която обгръща произхода на текста на „Вълшебната флейта“, създаде — както и при Requiem'a —всевъзможни догадки и твърдения, които в голямата си част носят печата на театрална клюка и жажда за реклама и шум, и които, за жалост, проникнаха дори и в иначе прекрасната Моцартова биография на Jahnsonst’a, от която и бидоха най-вече разпространени. Следното изложение обобщава резултатите на нашите изследвания върху този интересен въпрос и хвърля светлина върху няколко загадъчни подробности. Emanuel Schikaneder (1751 — 1812) съвсем не бе обикновен драскач-комедиант, както се разглежда обикновено от популярната критика; той бе вещ специалист-познавач на сценичното изкуство и даровит музикант, който енергично се застъпваше за популяризирането на Шекспир сред немската публика, и който във време на най-голямото отчаяние изпъкна като пламенен борец-предвестник на новата немска опера.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ 4. Диамантът.
3. Птиците при изгрев-слънце. Колко са отзивчиви те, чувствителни към тези тънки енергии, които идат от слънцето! Те ни казват: „Така и ти бъди внимателен, вслушвай се дълбоко вътре в душата си и долавяй шепота на този нежен глас, който ти говори отвътре. Това, което ти говори той,е най високото, най-красивото в тебе. Ако слушаш този глас, ако му останеш верен, ще осмислиш живота си! “ 4. Диамантът. Той е образуван в земните дълбочини. Грамадни тежки маси са го притискали. С какви страдания той е бил роден в тъмните земни недра! През каква температура е минал той! Но ако не беше минал през тези страдания, той не щеше да бъде такъв, какъвто е сега!
към текста >>

Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях.
След като схванала влиянието на Египет върху религиозните обичаи на Израил, тя почнала старателно да изследва помазанията, с които са си служели при балсамирането и които изглежда, че са имали мощни свойства за предпазване от разлагане. След един период на многобройни опити, тя успяла да направи една целебна смес от най-висши продукти на растителното царство. Освежителни благовонни миризми, светъл еликсир от живодатен сок и изрядно златно масло увеличиха богатството на тези, които са квинтесенцията на духа на Триединството. Малко по-късно тя забелязала малки червено-кафяви кристали върху външната страна на съда, който съдържал тази смес. Тя съвсем не можела да разбере причината на това, като знаела, че нямало нищо, което химически д произведе тази формация. Посъветват,а да ги подложи на силна горещина, тя ги турила в един бунзенов горител и в резултат, след една лека експлозия, един малък подобен на диамант кристал от странна полумесечна форма се явил вместо тях. Не дълго след това едно шише, съдържащо тия източни масла, като че без причина се замъглило и, няколко часа по-късно пак като че ли без причина се изяснило. А ето че в тази течност имало един малък кафяв предмет с приблизителна величина и форма на божа кравица. Обаче, при по-старателно изследване той не показвал, че има естество на насекомо и всичко сега потвърдило, че той е по естество от растителен произход. Лъчите, които излизали от него, не минавали през дърво. От друга страна, те минават през олово и оставят отпечатък върху фотографическата плака.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5615668296814