Търсене в текстове за 'Десятък'

Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”.

Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”.
Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща". Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът? Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат. Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”. Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна управа", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре". Те са още по-ограничени от „свещениците" - от управниците, облечени във власт. Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин.
към текста >>

И Авраам му даде десятък отвсичко.

Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той.
към текста >>

Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?

Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко?
След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски. свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.
към текста >>

И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее.

свещеник на Бога Вишнаго – той. който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир – без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десетък от обирите. Той взе десетък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков".
към текста >>

Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените.

Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените.
Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост. Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си? Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия. които носеха сърце. Не по мъдростта на закона ги избираше Той, а по чистотата на сърцата. Обич, а не закон се роди през оная нощ в малката пещера край Витлеем. И до днешен ден чака тая обич над света като сияние на ново слънце.
към текста >>

Каквото продам, от него вземам десятък.

Казват ми: Кажи кой си ти? — Моя работа е кой съм аз. Това е моя работа, не е ваша. — Ама защо си дошъл? — Аз съм търговец, дошъл съм да ви продавам стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото продам, от него вземам десятък. Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално. Че кое е реалното? Според мене, яденето е реално. Тогава аз изваждам 4—5 ябълки, турям ги в една чиния и казвам: заповядай. Яж, това е моята стока.
към текста >>