НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката –
двама
от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре.
Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде.
Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката –
двама
от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре.
Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.
към текста >>
2.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той имал
двама
ученици.
И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл.
Той имал
двама
ученици.
Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете.
към текста >>
С нея били доведени
двамата
й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
С нея били доведени
двамата
й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя.
към текста >>
А нейните
двама
братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.
Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост.
А нейните
двама
братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.
Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
към текста >>
А от храма тайнствено излизали
двама
жреци.
От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи. Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите... Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот. Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра.
А от храма тайнствено излизали
двама
жреци.
Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание... ................................................................................................................ Красиви цветя с чудни багри цъфтели в Ниневия нявга. Царицата Алпомс ги отглеждала. Само боговете слизали и откъсвали тия цветя, поливани с девичи сълзи. А тия цветя, отнесени в царството на боговете, ставали красиви човешки души.
към текста >>
3.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Двама
от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора.
Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе! На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа.
Двама
от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора.
Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва. И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе.
към текста >>
По
двама
вървим из извиващия път.
Слънцето бавно върви своята дъга и почва вече своя превал. Орачите започват да се прибират към село. По далечните хълмове стадата пъплят в напевен звън. Ние спираме работа, обличаме се, нарамваме мотиките. Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели.
По
двама
вървим из извиващия път.
В селото е шум и глъчка. Хора и добитък се прибират за през нощта. Ние отнасяме в нази си един от най-хубавите свои дни. 1922 год. Беллий Здруг
към текста >>
4.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
* В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и
двамата
поети.
И за нея психологията също не е открила някакви закони, по които тя да се конструира. В древността науката е претендирала, че познава такива закони, че те съществуват. И ние споделяме това и поддържаме, че действително, както психичният живот на човека, така и интелектуалният – символистичният, протичат по строго определени закони също тъй, както явленията на физическия свят – и могат да се научат. Как? – Това е друг въпрос. – То е цяла философия, за която тук не е място да говорим.
* В днешно време, като предвестници и истински изразители на новото изкуство, ние посочваме Рабиндранат Тагор в Индия и Бо Ин Ра в Германия – и
двамата
поети.
Има и други, но те още не са излезли пред света. Малцина са засега представителите на това съвършено творчество, но те ще се увеличат в близко бъдеще, макар че усилията, които се изискват, за да се стигне то, да надминават далеч тези на най-гениалните днешни виртуози в областта на музикалното и пластичното творчество. Стръмна е пътеката на съвършенството и висок е върхът, но идеалът на красотата е тъй примамлив и естетическата наслада от художественото творчество така велика, че мнозина ще тръгнат по нея, щом я научат.
към текста >>
5.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Двама
мои приятели Б.
Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.
Двама
мои приятели Б.
и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси.
към текста >>
6.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и
двама
члена на научния институт при същото министерство.
3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г. в 8 часа сутринта всичките са били поканени да се явят при една от парижките порти, отгдето бавно ги повеждат към мястото, където ще бъдат правени опитите.
В уречения час се явяват около 20 души практици, работещи с пръчката и към журито се присъединяват като официални правителствени делегати от министерството на земеделието, директорът и
двама
члена на научния институт при същото министерство.
Доста учени мъже, журналисти и любопитни попълват шествието. Като стигат до определения пункт, шествието спира и биват поканени тия от практиците, които могат да намират подземия и да определят очертанията им, да излязат напред. Излизат четирима души. Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати.
към текста >>
Опитите са правени с
двама
души, взели вече участие в предидущите изпитания.
7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки.
Опитите са правени с
двама
души, взели вече участие в предидущите изпитания.
Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит.
към текста >>
7.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите
двама
предшественици.
май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин". „През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня". По късно Ст. Шивачев в 1895 год.
също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите
двама
предшественици.
На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките.
към текста >>
и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на
двамата
светци.
Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др.
и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на
двамата
светци.
Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят. Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..." Според Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г. в с.
към текста >>
8.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И ето че напоследък, генерал Перие и
двама
негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
От много векове философи и посветени са твърдели, че вселената е една огромна лира и че всяка звезда издава известен музикален тон. Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла.
И ето че напоследък, генерал Перие и
двама
негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
Ще кажем някоя и друга дума за начина, по който те са работили. На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи.
към текста >>
9.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Все същият кмет, познавал и други
двама
братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни.
Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла.
Все същият кмет, познавал и други
двама
братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни.
В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с.
към текста >>
Двама
магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета.
преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Двама
магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета.
Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти.
към текста >>
Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други
двама
и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата.
Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета.
Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други
двама
и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата.
Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище.
към текста >>
Двама
селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище.
Двама
селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М.
към текста >>
10.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на
двама
души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18).
Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.).
Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на
двама
души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18).
За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
към текста >>
11.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите
двама
души, които абсолютно да си приличат по образ.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие.
Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите
двама
души, които абсолютно да си приличат по образ.
Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения.
към текста >>
12.
Пирамидата - из „Посвещения от Седир
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или
двама
от русалците да паднат в несвяст.
Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани.
В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или
двама
от русалците да паднат в несвяст.
Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други. Това свестяване трябва да стане бързо, защото ако падналите изстинат, могат и да умрат, както е ставало при някои по-млади русалци.
към текста >>
13.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Двама
секретари, млади като него го придружават.
Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин.
Двама
секретари, млади като него го придружават.
Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм.
към текста >>
14.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
По-нататък тия
двама
учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето.
Целият остров е от шуплести скали, а само тая платформа, направена по склоновете на острова, е издялана от масивни скали. Около тая платформа се намират огромни статуи, които я обкръжават, някои от които са вече повредени. Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”.
По-нататък тия
двама
учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето.
Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме.
към текста >>
15.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и
двама
от нашата епоха са датски принцове.
Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания. Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и
двама
от нашата епоха са датски принцове.
„Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
към текста >>
16.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Редактирането му тази година е поето от
двама
известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов.
27) Сп. „Детска градина", год IV, книга трета. Издава се от дружеството на учителите при софийските детски училища. Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст. Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици.
Редактирането му тази година е поето от
двама
известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов.
Съдържанието прави хубаво впечатление. Уводната статия на третата книжка е „Затворникът в кулата" от Виолино Примо. В нея е прокарана следната идея. Затворникът – това е детето, живущо откъснато от живота, от природата. То трябва да влезе в близко отношение с тях.
към текста >>
17.
Вести
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
– Двамина ще бъдат сега в едно и от
двама
ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен!
РАЗГОВОР ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА СЪВЕРШЕНИЯ (Из „Книга на Разговорите” от Бо Ин Ра) „Що става", запита един ученик Учителя, когато някой от великото братство се оттегли от земния живот? Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята? " А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си.
– Двамина ще бъдат сега в едно и от
двама
ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен!
Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети! Аз напускам вече тази земна дреха.
към текста >>
Ала и
двамата
раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха!
" А Учителят отговори и рече: „Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време. Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария.
Ала и
двамата
раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха!
Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети! Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас! Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината!
към текста >>
Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в
двама
ни свети!
Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...” Отделящият се му казва: „Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си. – Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен! Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха!
Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в
двама
ни свети!
Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас! Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината! Няма ни една тайна на земята, която да се равни с тази!
към текста >>
Тъй влиза духа на Съвършения в тогова, който преди му е бил ученик, та стават
двамата
едно.
Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас! Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината! Няма ни една тайна на земята, която да се равни с тази!
Тъй влиза духа на Съвършения в тогова, който преди му е бил ученик, та стават
двамата
едно.
към текста >>
18.
Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Там, дето са събрани
двама
или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци.
„Там, дето са събрани
двама
или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос.
Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът.
към текста >>
19.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на
двама
души.
То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите.
Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на
двама
души.
Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!...
към текста >>
20.
Тайната на живота – А. Бертоли
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ДВАМА
СВЕТИИ (По народна песен) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време.
ДВАМА
СВЕТИИ (По народна песен) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време.
Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния.
към текста >>
Тогава се случила голямата беда с
двамата
близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва.
ДВАМА СВЕТИИ (По народна песен) Дълга низа радости и скърби ни дели от онова време. Те били дни на черна мъка. Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест.
Тогава се случила голямата беда с
двамата
близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва.
В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род.
към текста >>
Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала
двамата
живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта.
Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят.
Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала
двамата
живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта.
Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода.
към текста >>
Двамата
злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си.
Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили.
Двамата
злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си.
Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе.
към текста >>
Но копнежа по белия свят препълнил душите им и
двамата
братя се изтръгнали горки стенания.
От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си.
Но копнежа по белия свят препълнил душите им и
двамата
братя се изтръгнали горки стенания.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш.
към текста >>
- Имахме, момко,
двама
сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим.
Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете?
- Имахме, момко,
двама
сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим.
На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си. Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край.
към текста >>
Двамата
братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае.
Тя познала брата си и му нозете прегърнала. - Къде е, байно, брат ни Никола? Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал.
Двамата
братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае.
Не са умрели, но никой не ги е видял оттогава. Станали двама светии - св. Димитър и св. Никола, а разказът за техните патила и сега извиква сълзи на всички очи.
към текста >>
Станали
двама
светии - св.
Да идем по-скоро у дома, че радостта ни не ще има край. - Занеси, мила сестро, вестта в стария дом, а аз ще ида да доведа и брат ни Никола. Димитър взел стомна с червено вино, че било есен плодовита, та се върнал в затвора и всичко на Никола разказал. Двамата братя пили от виното и никой вече нищо за тях не знае. Не са умрели, но никой не ги е видял оттогава.
Станали
двама
светии - св.
Димитър и св. Никола, а разказът за техните патила и сега извиква сълзи на всички очи.
към текста >>
21.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или
двама
.
Материята е също вечно в движение. Следвайки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма във форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното, своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора.
Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или
двама
.
към текста >>
22.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Един ден покрай моето езеро минаха
двама
от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата.
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза. Ще го окича с най-любимите си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини". Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми.
Един ден покрай моето езеро минаха
двама
от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата.
Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат.
към текста >>
Привечер дойде една тълпа начело с първите
двама
и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми.
Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
Привечер дойде една тълпа начело с първите
двама
и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми.
Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение.
към текста >>
23.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор
Двама
светии.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОД. 3 КНИЖКА 7-8 Младият египтянин – Г. Кабир Поеми от Кабир Най-красивият орган в човешкото тяло В камъка на пръстена.
Странникът, що броди из моретата – Georg Normann Стихове – Стефан, Иедидия Из „Fruit-Gatherjug” – Рабиндранат Тагор
Двама
светии.
Тайната на живота. – А. Бертоли Из „Чист и светъл” Безсмъртие и прераждане – Д-р Ст. Кадиев Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията. – П. И.
към текста >>
24.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „
Двама
человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „
Двама
человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>
Ще взема тези
двама
души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи.
Ще взема тези
двама
души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа.
Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа.
към текста >>
Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия
двама
, които са живели преди две хиляди години?
Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него? " Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма. Върху същия закон, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво са те.
Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия
двама
, които са живели преди две хиляди години?
" В света живеят два вида хора – митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история. Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги изрази и предаде нагледно.
към текста >>
25.
Съдържание на бр. 9 и 10
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Героите на романа са
двама
мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие.
ВЕСТИ НОВ ОКУЛТЕН РОМАН „3АНОНИ" ОТКРИТА Е ПОДПИСКА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ За най-хубавия роман „ЗАНОНИ'' на знаменития английски романист Булвер Литон, автор на известния роман „Последните дни на Помпея". „ЗАНОНИ'' е роман, който еднакво високо се цени и като литературно произведение и като съкровищница на духовно знание и опит. Той еднакво увлича и ония, които четат редовете и ония, които умеят да четат между редовете. Преведен почти на всички европейски езици, той се посреща с радост, защото за мнозина той е нещо повече от роман.
Героите на романа са
двама
мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие.
Владеещи законите на материята и на нейните превръщания, те познават тайната на Вечната Мъдрост и на търсеното от алхимиците безсмъртие на плътта. Двамата вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция. Макар и да вървят по успоредни пътища, най-сетне пътят на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта. ............................................................................................................. Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два пъти. Романът ще излиза на брошури и всяка ще струва по 3 лева.
към текста >>
Двамата
вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция.
„ЗАНОНИ'' е роман, който еднакво високо се цени и като литературно произведение и като съкровищница на духовно знание и опит. Той еднакво увлича и ония, които четат редовете и ония, които умеят да четат между редовете. Преведен почти на всички европейски езици, той се посреща с радост, защото за мнозина той е нещо повече от роман. Героите на романа са двама мъже, адепти на тайната наука, които след дълга работа през вековете, придобиват безсмъртие. Владеещи законите на материята и на нейните превръщания, те познават тайната на Вечната Мъдрост и на търсеното от алхимиците безсмъртие на плътта.
Двамата
вековници са живи свидетели на цели исторически епохи, те преживяват цели културни периоди чак до великата Френска революция.
Макар и да вървят по успоредни пътища, най-сетне пътят на единия стига до един съдбоносен завой, където се изпречва жената и любовта. ............................................................................................................. Романа има около 50 коли и за предплатилите ще струва само 70 лева, които могат да се внесат и на два пъти. Романът ще излиза на брошури и всяка ще струва по 3 лева. Всеки който запише седем (7) абонати получава един екземпляр. Всичко се адресира до Г.
към текста >>
26.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Двама
души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си.
Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви.
Двама
души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си.
Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото?
към текста >>
27.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И
двамата
се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция.
И
двамата
се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
към текста >>
28.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Така останаха
двамата
да прекарат нощта под високите стени.
Чело, вежди, очи, нос, брада трептяха в чудна хармония. Една сутрин, когато бяха излезли на високия връх да се пропият от царствената тишина на планината, Учителят му каза: „Днес ние ще се върнем при вашите." Това не учуди младежа, понеже резките промени бяха нещо обикновено тук. Бавно през целия ден се спущаха по стръмните склонове на планината и когато слънцето изпращаше последния си лъч, те видяха отново големия град, стигнаха неговите порти, но беше вече съвсем тъмно. Тя бе затворена, чу се леко чукане, но никакъв отговор. Според обичая, след залез, вратата не се отваряше.
Така останаха
двамата
да прекарат нощта под високите стени.
Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя. Когато произнесе последната дума, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо.
към текста >>
29.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Двама
души пътуват.
Ти излизаш да наблюдаваш изгрева на слънцето, радваш се на картините в природата, радваш се на птичките, на растенията, на изворите. Никой милиардер-богаташ не може да има такова състояние. Той трябва да изгуби богатството си, за да изживее тия красиви чувства и мисли. Какво се подразбира под думите „изгубване на богатството"? Ще ви докажа.
Двама
души пътуват.
На гърба на единия турям един чувал с 20 кг злато, а на гърба на другия - само един самун хляб. Питам: след едночасово пътуване ще можете ли да разговаряте с този човек, който носи чувала на гърба си? - Няма да можете. Той ще ви каже: остави ме, не мога да мисля като тебе. Защо? - Тежък чувал имам на гърба си.
към текста >>
Щом сваля чувала от гърба и на втория и
двамата
вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота.
- Няма да можете. Той ще ви каже: остави ме, не мога да мисля като тебе. Защо? - Тежък чувал имам на гърба си. След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано.
Щом сваля чувала от гърба и на втория и
двамата
вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота.
И тъй, две неща са потребни за хората: знание и живот, които трябва да се придобият. Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота. И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
към текста >>
30.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на
двама
души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл.
Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на
двама
души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли.
към текста >>
31.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато
двама
говорят, това не е разговор на душа с душа.
Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна.
Когато
двама
говорят, това не е разговор на душа с душа.
Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи. И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в човека.
към текста >>
32.
КНИГОПИС
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Аз - това са
двамата
.
Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият.
Аз - това са
двамата
.
Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг". Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост.
към текста >>
33.
Книгопис
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
* * * Само онзи човек ви обича, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие
двамата
ставате радостни.
Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада.
* * * Само онзи човек ви обича, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие
двамата
ставате радостни.
* * * Истината, това е насоката, в която ниe се движим; насока кcм Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. * * * В Божественото или всички трябва да бъдат щастливи, или всички трябва да бъдат нещастни. * * * Новата наука, новото Божествено учение, поставя всички неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината.
към текста >>
34.
Мисли за вегетарианството
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг,
двамата
нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание.
Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг,
двамата
нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело.
към текста >>
35.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от
двама
служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от
двама
служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
към текста >>
36.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ние
двамата
, без съмнение, сме стари овчари.
При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата. Той ми каза: – Обичате ли овчарските кучета? – Да. – И аз също.
Ние
двамата
, без съмнение, сме стари овчари.
И прибави засмяно: – Не ме ли познавате, докторе? Не важи, ще се видим пак. И той ме поздрави и си замина, без да мисля да го спра. Тая физиономия не ми беше непозната и особено този поглед. Но де бях го срещнал?
към текста >>
Никога не бях виждал между
двама
влюбени любовта да блика както между тези
двама
стари съпрузи.
Тя имаше среден ръст; красиви сиви коси заобикаляха светлото ù лице. Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха.
Никога не бях виждал между
двама
влюбени любовта да блика както между тези
двама
стари съпрузи.
Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам.
към текста >>
37.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и
двама
, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди.
Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши.
Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и
двама
, които търсят Истинската светлина с чисти подбуди.
Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования. Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма опитност за чистилището на душата. При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа.
към текста >>
Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар;
двама
или трима го считаха за посветен в източните общества.
И аз изгоних от себе си всяка сръдня и поисках да вкуся само от красотата на настоящия час. Веднъж, когато бях на обяд у Андреас. към края на обяда влязоха няколко души. Бях изненадан, като видях между тези 15 души лица, познати мен от духовните школи и общества. По-късно схванах, че тези гости не познаваха Андреас.
Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар;
двама
или трима го считаха за посветен в източните общества.
Всички те говореха за конгреса на метапсихиците идната пролет. Андреас малко се месеше в разговора; той отговаряше доста уклончиво на запитвачите, казваше им, че не знае и че няма качеството да дава съвети. Аз обясних, че няма да го канят да приеме пост в конгреса, че няма да се произнесе името му. Той се съгласи. Обясниха му програмата, съобщиха му имената на организаторите и на ораторите; изложиха му целите, които преследваха.
към текста >>
В деня, в който
двама
спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса.
Обясниха му програмата, съобщиха му имената на организаторите и на ораторите; изложиха му целите, които преследваха. Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност? Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите.
В деня, в който
двама
спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса.
Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог.
към текста >>
38.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И
двамата
са работели периодично.
Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд.
И
двамата
са работели периодично.
В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес.
към текста >>
39.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние
двамата
бяхме съединени в „името на Някого".
Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му. Видях само, че светлина излизаше от него. След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна.
Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние
двамата
бяхме съединени в „името на Някого".
Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване.
към текста >>
Веднъж го видяхме заедно
двамата
със Стелла.
Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете пътя за неговото Царство, вие ще го срещнете. Може би вие ще го видите на улицата или у вас, или у някой първенец, или в някоя колиба, или другаде. Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на Светлината. Вие не знаете, кой е той, но той знае, отде идете и де отивате. От друга страна, спомнете си, че лекарите са за болните, а не за здравите.
Веднъж го видяхме заедно
двамата
със Стелла.
Вероятно ще ни посети още веднъж, преди да напуснем земята. – Вие мислите ли да умирате? – попитах зачуден. Защото от четене знаех, че човек, достигнал до такива знания и мощ, каквито чувствувах в събеседника си, трябва да може да продължава земния си живот, колкото си иска, – Легендите за елексира на дългия живот са верни, ми каза Анареас. – Имало е такива хора, има и сега няколко души, които са на тази земя от няколко века насам.
към текста >>
Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие
двама
мъдреци.
Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя. Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги.
Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие
двама
мъдреци.
Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения.
към текста >>
40.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или
двама
докрай ще я довършат.
Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам.
Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или
двама
докрай ще я довършат.
Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна светлина? Имам ли право да им я откажа? Когато ти искат, дай! Когато ти предлагат, приеми. Някой тръгва за някъде: моли се на благия Бог за смелия пътник.
към текста >>
41.
ЗА АРХИТЕКТУРАТА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
на северния полюс червена светлина, а на южния - синя (виж фиг.1, и 2.)
Двамата
изследователи използували това като контролно средство.
Чрез електромагнит. Вместо да се задоволят само с устните показания, Алберт до Роша и сътрудникът му получавали от субекта цветни рисунки, съдържащи всички подробности, видени от него. Ако навием медна жица около желязна пръчка и двата края на жицата скачим с двата края на полюса на електрическа батерия, то знаем, че желязната пръчка става електромагнит. Сензитивът вижда на този край на желязната пръчка, откъм който влиза тока, синя светлина (северния полюс на електромагнита), а на другия край - червена. Ако направим тока обратен, то сензитивът вижда светлините разменени – т.е.
на северния полюс червена светлина, а на южния - синя (виж фиг.1, и 2.)
Двамата
изследователи използували това като контролно средство.
Те взели една желязна тръба, която поставили в вътршността на една макара. Около макарата навили изолирана медна жица, чиито два края отиват до двете витла на един комутатор (апарат за правене на тока на обратен или за прекъсването му). А другите две витла на комутатора били скачени чрез медна жица с електрическа батерия Чрез завъртване на средното голямо витло на комутатора на известен ъгъл и в известна посока токът може да се прекъсва или да става обратен (виж фиг. 3.). Опитът ставал по следния начин: Средното витло на комутатора се завъртва, без да знае и самият експериментатор, дали тече ток по жицата или е прекъснат, и ако тече, в коя посока. Опитът ставал денем.
към текста >>
Тогаз, за да проверят достоверността на показанията на сензитива,
двамата
експериментатори направили следния опит: Поставили в макара пръчка не от меко желязо, както досега, а от стомана.
А когато токът се прекъсвал, субектът заявявал, че не вижда някакви лъчи в електромагнита. Прекъсването се извършвало много пъти и то без да се пипа комутатора. само чрез откачване на една жица без знанието на субекта. Веднага субектът заявявал, че не вижда нищо. До Роша от опитите си се убедил, че пръчка от меко желязо, поставено в макарата, след прекъсване на тока престава да изпуща вече светлина, а стоманената пръчка и след прекъсване на тока запазва пламъците.
Тогаз, за да проверят достоверността на показанията на сензитива,
двамата
експериментатори направили следния опит: Поставили в макара пръчка не от меко желязо, както досега, а от стомана.
Разбира се, сензитивът не може да знае, какво има в макарата. Тая промяна, разбира се, не била съобщена на сензитива. В момента, когато прекъсвали тока, питали сензитива. какво вижда. Последният казвал, че вижда светлини на двата края. 2.
към текста >>
Чрез
двама
субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20-30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4-5 метра. 4. Екстериоризация на чувствителността. При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замина на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувствува, но чувствува допирането до това пространство.
Чрез
двама
субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло и то отначало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.
И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се напои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността. 5. Излъчване на флуидното тяло. По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното: Флуидът (светлината), който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло.
към текста >>
42.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" Всеки договор, направен между
двама
обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур.
Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове!
" Всеки договор, направен между
двама
обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур.
Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен.
към текста >>
43.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
(Написано от
двама
служители.) Зов "Събудете се всички, които сте в тъги и скърби и чуйте Зовът Му." Събудете се!
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
(Написано от
двама
служители.) Зов "Събудете се всички, които сте в тъги и скърби и чуйте Зовът Му." Събудете се!
Събудете се, деца на новата раса; вижте и съзнайте великото си предназначение. Събудете се от своята безчувственост и равнодушие и упражнявайте силите си. Изпълнете сърцата си с взаимна любов и заживейте в единство и съгласие. Съзнайте скритите у вас възможности и последвайте гласа на великия ни Помощник. Ние се нуждаем от всички, които могат да отговорят на Неговия Зов.
към текста >>
44.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и
двамата
еднакво ще миришат. Г.
Мисли ли човек право, той ще разбере, че има нещо, което ръководи явленията в живота точно, определено и разумно. Това ръководство наричаме Божествено Начало. Който Го слуша, всичките му работи вървят добре. В това отношение всички хора, дали са прости или учени, имат една и съща опитност. Незнайното действува еднакво у всички хора.
Това значи: Божественото оставя у всички хора един и същ аромат; ако напръскате с гюлова вода и простия, и учения, и
двамата
еднакво ще миришат. Г.
към текста >>
45.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако нашата среща подействува благотворно върху
двама
ни, писмото е прочетено правилно.
Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него.
Ако нашата среща подействува благотворно върху
двама
ни, писмото е прочетено правилно.
Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне. Или те ни помагат да проявим повече любов, повече мъдрост и повече истина. Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание.
към текста >>
46.
КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и
двамата
от Букурещ.
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти.
Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и
двамата
от Букурещ.
Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика.
към текста >>
47.
Списанието PDF
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това са отговори на 12 въпроси, зададени от
двама
кореспондента в Цариград - единия - американец а другия - европеец, - с които въпроси искат сведения за Всемирното Бяло Братство.
Човек не може да не чувствува особена радост, когато чете живото слово на вдъхновения Учител на международния език есперанто, достъпен на хора от всички народи по земното кълбо. Голямата нива - свят - чака своите работници, своите апостоли, вестители на новата светлина. И тя се явяват вече. Трябва да им помогнем, кой с каквото може. На края на № 3 е прибавена статийката: Сведения за Всемирното Бяло Братство от Люб. Лулчев.
Това са отговори на 12 въпроси, зададени от
двама
кореспондента в Цариград - единия - американец а другия - европеец, - с които въпроси искат сведения за Всемирното Бяло Братство.
Доста ценни сведения са дадени в тези 12 отговора за Учителя, за живота на Братството, за литературата, за принципите и методите на учението и пр. 2. А. Тomov. Religio-filosofia vivkoncepto dePetro Danov. aldono al bibl. „Nova Kulturo".
към текста >>
48.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И когато, запример,
двама
души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат.
Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално. Това Божествено начало е едно и също във всички хора.
И когато, запример,
двама
души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат.
Когато двама души от различни народности говорят на един език, те се разбират. Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>
Когато
двама
души от различни народности говорят на един език, те се разбират.
Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално. Това Божествено начало е едно и също във всички хора. И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат.
Когато
двама
души от различни народности говорят на един език, те се разбират.
Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>
49.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Цяла върволица от спомени свързваха живота на
двамата
.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ Бен Яаков и Бен Йосеф бяха приятели от детинство.
Цяла върволица от спомени свързваха живота на
двамата
.
Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена. Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо. Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари.
към текста >>
Неусетно за
двамата
те се виждаха все по-рядко и по-рядко.
Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите. Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко. Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях?
Неусетно за
двамата
те се виждаха все по-рядко и по-рядко.
Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо.
към текста >>
50.
LAUQUSTE MEASSAGE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съдържание: Вехтото премина,
Двама
синове, Роб и син, Изостаналите укрухи.
КНИГОПИС Вехтото премина (4 том от 9 серия от беседите на Учителя).
Съдържание: Вехтото премина,
Двама
синове, Роб и син, Изостаналите укрухи.
Сто пенязи, Ще ви се даде, Що искате? Благо и леко, Две думи, Дойде на себе си, Ще оздравее, Стр. 314. Цена 50 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – Софи.
към текста >>
51.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Наистина духовната връзка между
двамата
истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда.
Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой.
Наистина духовната връзка между
двамата
истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда.
Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед.
към текста >>
52.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И
двамата
са хора, прекарали много години в затвора.
В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин.
И
двамата
са хора, прекарали много години в затвора.
Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем.
към текста >>
53.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И
двамата
остават неразбрани един за друг.
Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи.
И
двамата
остават неразбрани един за друг.
Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления.
към текста >>
54.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия
двама
души.
Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек. Значи, имаме две независими една от друга, привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед, линии на живот и съдба. До мига на срещата – никакви пресичания. При срещата – в един даден момент – става едно пресичане на двете линии.
Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия
двама
души.
После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология.
към текста >>
55.
НЕЩО ОТ МНЕНИЯТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТЛАНТИДА-Д-Р К.
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на
двамата
родители.
Много болести, които са латентни, но все пак са духовно заложени чрез наследяване или вродени, биват подтикнати към развитие едва чрез едно подбуждане отвътре или отвън. Често, обаче, те остават и в своето латентно състояние и не се обаждат никога. Иначе е с душевните разстройства. Те стоят в тясна връзка с подсъзнанието или малкия мозък и със слънчевия възел и се проявяват като недъзи от различно естество. Произходът на тия душевни разстройства може да има различни причини.
В един случай тия разстройства се коренят в ембрионалното развитие, където те са били проектирани духовно чрез преживелиците на майката или на бащата през време на бременността – чрез мисловния живот или чрез душевните преживелици на единия или на
двамата
родители.
За жалост, твърде малко внимание се обръща на факта, че и мислите и преживелиците на бащата имат силно влияние върху духовното и душевно развитие на ембриото през деветте месеца. Душевните разстройства могат да имат основата си и в кривото „възпитание", в преживяна уплаха или още в едно анормално – несъзнателно или съзнателно – полово чувство. Най после дохождат още под съображение и метафизични причини и зависимости. За да се разберат последните, човек трябва да притежава поне елементарни познания по астрология. Тогава може лесно астрологически да се намери и разрешението.
към текста >>
56.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Колко съблазнително е това схващане на
двамата
учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината!
Тези времена отговарят много на времето на големия потоп, наречен потопа на Девкалион, който се счита, че е станал към 1550 год. преди Хр. Счита се още, че атлантите са произлезли от предисторичния Кроманьонски тип на човека. Като заключение Рюто казва, че Атлантида не е била потопена от морето, но че тя е изчезнала като остров от лицето на земята, като се е съединила с Африка. Голямото разрушително влияние, което Картаген, Рим, а после и мюсюлманите са оказали върху атлантската култура, е причина да се заличи тази голяма култура от историята на човечеството и да не останат следи от нея.
Колко съблазнително е това схващане на
двамата
учени Берлиу и Рюто, сякаш това е последната дума на истината!
Рюто се обявява силно против окултистите и ония писатели, които са твърдели, че Атлантида е изчезнала за 24 часа под водите на океана. Но колко, колко много неща не са известни на съвременните учени! Има два метода на добиране до истината на нещата – чрез пипане и чрез виждане. Не е ли пипане, когато се ровим в стари архиви и се мъчим да ги тълкуваме? При всичките тия случаи добирането до истината е частично.
към текста >>
57.
ТЕ ДАР СА ТИ - ТЕОФАНА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Защото само
двама
истински виртуоза могат да свирят заедно.
Любовта в божествен смисъл е разумна проява между две възвишени, разумни души. Души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи. Души еднакво благородни, еднакво повдигнати културно. Само такива две души могат да се разберат. И любовта тогава между тия души е като музика.
Защото само
двама
истински виртуоза могат да свирят заедно.
Вие често питате: „Кой ни обича? ” В присъствието на онзи човек, който ви обича по един божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и просветне. В Любовта има едно чувство: когато човек обикне някого, той му съчувствува и се отнася към него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, любовта на дело не се проявява.
към текста >>
58.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Често срещаме чудновати неща: съберат се
двама
да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло.
В този смисъл, може да се схване онзи стих от ап. Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово. Това е законът на еднородството, на симпатията. Този важен закон хората не го разбират, затова идат нещастията в живота. На всяка крачка виждаме анормални работи.
Често срещаме чудновати неща: съберат се
двама
да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло.
И после се чудят хората, как да оправят тази работа. Излишно е чуденето, трябва да се разбира творческия закон на симпатията, инак всичко е само смешно, анормално и дисхармонично. И църква и държава и общество трябва да съградят своят живот на закона на еднородството, на симпатията. Тогава могат да вървят работите, може да се съгради нещо здраво и хубаво. Само така може да се премахнат безкрайното много противоречия в живота.
към текста >>
59.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В края на краищата, понятията, дрехата, в която и
двамата
майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и
двамата
говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература.
Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови. Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към мечти и са малко делови. В последно време се води голям спор между учениците на Хутер и самия Кречмер върху по-голямата правдивост в поделенията на човешките типове. Макар, че Хутер е много по-пълен в своето поделение и описание на типовете, неможе да се оспори, че Кречмер, който е солиден учен попълва Хутера.
В края на краищата, понятията, дрехата, в която и
двамата
майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и
двамата
говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература.
Carl Huter - Menschenkenntnis durch Korper, Lebens, Seelen und Gesichtsausdruckskunde (най-главното съчинение на Хутера). Grundlagen der Menschenkenntnis - I, II, III том. Illustriertes Taschenbuch der praktischen Menschenkenntnis. Die Naturell-Lehre. Atlas der Naturellehre.
към текста >>
60.
ПЕПЕРУДИ-Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не
двама
, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния.
Не, лошият живот е живот на изключения, а добрият - живот на правила. Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение. За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила.
Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не
двама
, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния.
Дето има двама господари, слугите се бият, карат се помежду си. Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува.
към текста >>
Дето има
двама
господари, слугите се бият, карат се помежду си.
Сега хората са турили изключението за правило, а правилото - за изключение. За да дойде до добрия живот, човек трябва да знае мястото си като слуга в света. В слугуването си той ще срещне известни мъчнотии, но ако знае как да слугува, всички мъчнотии в живота му ще изчезнат. В слугуването, човек трябва да познава своята сила. Най-големият слуга е природата Тя признава само един господар, а не двама, следствие на което изпитва крайно отвращение към всеки господар, вън от Единния.
Дето има
двама
господари, слугите се бият, карат се помежду си.
Когато домът се разделя, това показва, че и мъжът, и жената в този дом са станали господари. Опасно е това положение в домовете, но още по-опасно е, когато то стане в самия човек. Тогава човек влиза в стълкновение със себе си и започва да воюва със самия себе. Дойде ли в борба със себе си, човек започва да боледува. За да се избави от болести, от противоречия, слугата в човека винаги трябва да бъде при своя господар, т.е.
към текста >>
61.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат
двама
души по лицето на земята с еднакви характери.
Н. Дойнов Строежът на човешкото ухо като израз на характера Когато разгледаме отделните части или органи на човешкото тяло, без особено старание ще забележим, че те са различни в различните хора. Доколкото хората изцяло са различни, дотолкова са различни и техните удове. Никога няма да срещнем два индивида с еднакви глави ръце или крака. Навсякъде в природата съществува пълно разнообразие. Ако засегнем по-малки области от човешкия организъм, каквито са очите, носа, ушит, устата и тук няма да срещнем повторение в два различни индивида.
Причината на това голямо разнообразие се дължи на факта, че не могат да се срещнат
двама
души по лицето на земята с еднакви характери.
Следователно, всеки уд от човешкия организъм, де по-слабо, де по-силно носи белези, по които се съди за характера на човека. Тук поотделно ще разгледаме онези удове от човешкото тяло, в които по-ярко се изразява неговия характер. Един от тези удове е ухото. Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата.
към текста >>
62.
СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Между
двама
души, които се обичат, има единство.
Един некрасив, нехармоничен поглед също така говори за отклонението ни от линията на единството. Най-малкото накърняване на интересите на кое да е същество е нарушение на единството. Нашите страдания ни говорят все за нарушение на принципа на единството. А кога констатираме проява на единството ? Опитът показва, че пълното единство се постига само в любовта.
Между
двама
души, които се обичат, има единство.
Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно. Ако любовта се разшири в още по-големи размери, радостта и силата на човека ще бъдат съвсем други. Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството? Едничкият сигурен източник е нашият опит, почерпен във великото училище на живота.
към текста >>
63.
ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И ето, приближават се
двама
кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста.
Напразно очаквате тоя съсед - след сухия поздрав - да заговори със своята блестяща съседка. Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати. В спуснатите им краища се чете горчивина и едва забележимо презрение. Ясно е, съседът на тази дама не може да я забавлява - той не е ни духовит събеседник, ни охолен веселяк. Но не се безпокойте - дамата не ще бъде оставена да скучае.
И ето, приближават се
двама
кавалери - единият едър, пълен, с плешива глава, добродушно усмихнати очи и пълна месеста уста.
Ходи тежко, важно. Другият, наопаки, е тънък, строен, гъвкав и лекоподвижен. На фините му устни усмивката оживява обилния поток от комплименти, които той излива пред дамата - изящно приведен над нейната ръка, която бързо целува. Види се, за да има време да избъбри още комплименти или да ù разкаже нещо забавно, нещо ново и интересно. Думите му, обаче, се прекъсват от резкия поздрав на един офицер, който траква ток о ток, пречупва се в ъгловат поклон, за да целуне отсечено ръката на седящата дама.
към текста >>
64.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И
двамата
, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека.
Когато мъжът срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания у него, и когато жената срещне един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Това е Любов. Новата форма на Любовта. * * * Жената е условие за прогреса на мъжа. Мъжът е условие за прогреса на жената.
И
двамата
, мъжът и жената, са условие за прогреса на човека.
По този начин нещата имат смисъл. Децата ? - Децата са условие за прогреса на майката и бащата. Не може майката да бъде майка, не може да прогресира, ако няма дъщеря. Не може и бащата да прогресира, да бъде баща, ако няма син.
към текста >>
65.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от
двамата
е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина!
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от
двамата
е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат.
към текста >>
Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе
двама
души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.
Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе
двама
души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.
Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип.
към текста >>
66.
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от
двамата
е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от
двамата
е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат.
към текста >>
Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе
двама
души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел.
Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе
двама
души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.
Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип.
към текста >>
67.
LE MAITRE PARLE. DIEU
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
-
Двама
професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли.
При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли.
-
Двама
професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли.
Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания.
към текста >>
68.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Нареждаме се всички по
двама
по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват.
Нареждаме се всички по
двама
по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове.
към текста >>
69.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Кога
двама
души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение?
във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание.
Кога
двама
души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение?
Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство.
към текста >>
70.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ще споменем само за делото на
двама
, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи.
Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи.
Ще споменем само за делото на
двама
, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи.
Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл. Той като писател не разделя физическото от душевното. Напротив, той навсякъде подчертава силната намеса на душевното във всяка проява на физическото. Нещо повече, физическото за него е само една символическа проява на душевното, на метафизическото.
към текста >>
71.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят
двама
гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.
За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване.
Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят
двама
гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.
А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел.
към текста >>
72.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Когато
двамата
приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"?
В чашата на Нунцио била налята отрова. Но когато последният дигнал чашата и щял да я изпие, Граф Берози, застанал отстрана, на известно разстояние, дигнал револвера си, прицелил се в чашата, и преди приятелят му да погълне нейното съдържание, гръмнал. Чашата се разбила на парчета. И Нунцио и съперникът му се силно изненадали и уплашили от този ненадеен изстрел. Графът, обаче, ги успокоил, като казал загадъчно усмихнат: „Аз исках да проверя, дали не съм забравил своето старо изкуство, исках просто да видя, дали ще мога да улуча чашата, без да нанеса и най-малката повреда комуто и да било".
Когато
двамата
приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"?
„Нали знаеш, че обичам да говоря символично? " отвърнал той с усмивка. „Да, но тази твоя символична реч в случая беше твърде опасна", възразил Нунцио. „Още по-опасна беше чашата", казал бавно и съсредоточено граф Берози, като препратил на приятеля си своята мисъл. И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека.
към текста >>
73.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при
двама
от слепите, а при другите
двама
те били явно нарушени.
Следователно дневният и нощният ритмичен ход на кръвната захар се наблюдава и у слепите. Значи ли това, че този процес е независим от външните фактори, от светлината и от тъмнината, чиято смяна слепите не могат, разбира се, да видят? Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е.
поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при
двама
от слепите, а при другите
двама
те били явно нарушени.
А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп.
към текста >>
74.
ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
бирникът,
двама
офицери и др.
Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на неговото убиване, за да му правят „помен", както това става по селата. Моята племенница веднъж в разговор с дядо поп и баба попадия и за да ги утеши, им казала, че има вуйчо войник в Бакърлъка, който можел да направи сеанс, на който да се узнае точната дата на убийството на сина им. Един ден, когато бях слязъл в селото, те нагласили една компания от 14-15 души, между които бяха кметът на селото, секр.
бирникът,
двама
офицери и др.
неколцина, повикаха ме и ме помолиха да направим нещо за успокоение на старците, родители на убития. Казах им, че сеанс е възможен само при наличността на медиум. - Вие имате ли между вас такъв? , запитах ги аз. - Нямаме, но ще опитаме, дали между присъстващите не ще се окаже някой сензитив.
към текста >>
75.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Само
двама
или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е.
Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно.
Само
двама
или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е.
неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.
към текста >>
76.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
„И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против
двамата
братя", отбелязва кратко този процес евангелието.
Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли.
„И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против
двамата
братя", отбелязва кратко този процес евангелието.
Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят". „Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.
към текста >>
77.
РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали
двамата
най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията.
Най-голям дял, обаче, да се запази от забрава това древно изкуство, се пада на скитниците-цигани. Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания.
На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали
двамата
най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията.
Тия двама французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни. След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност.
към текста >>
Тия
двама
французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни.
Всеки знае, че циганите - циганките най-вече - са, тъй да речем, гадатели по професия. За едно парче хляб, за някой и друг лев, тези опърпани гледачи са готови да ви гадаят на ръка и да ви кажат, „какво ви се пада на късмет". Много от тях, разбира се, са чисто и просто шарлатани - в техните стереотипни предсказания няма ни капка истина. Ала измежду тях понякога, наистина се срещат вещи гадателки, които просто поразяват със своите верни и точни предсказания. На такива, именно, циганки-гадателки са се натъкнали двамата най-видни френски хиролози - Дебарол и капитан д'Арпантини, които, поразени от точността, с която е било прочетено миналото им и предсказано бъдещето им, са се отдали на сериозни изследвания в областта на хиромантията.
Тия
двама
французи с право могат да се нарекат възродители на хиромантията в наши дни.
След книгата „Les mystères de la main" (Тайните на ръката) от Дебарол и „La chirognomie" (Хирогномия) от д' Арпантини, интересът към хиромантията добива по-широко разпространение във всички образовани среди. Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год.
към текста >>
Говори след туй за
двамата
ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес.
Пътьом ще спомена, че сам д-р Вашид е един трагичен пример, както се изразява д-р Ломер, за точността на хиромантичните предсказания. Мадам Фрей, една от най-ценните негови сътруднички, му предсказала още в 1904 година, че на 33 години той ще умре от белодробно възпаление. И действително, на 13 октомври 1904 година, Д-р Вашид починал тъкмо от тази болест, така както му било предсказано. Интересни предсказания е направила Мадам Фрей и на Д-р фон Шренк-Ноцинг, който се запознал с нея посредством Д-р Вашид. „След един бегъл поглед върху лявата ми ръка", пише Д-р Шренк, „тя описа напълно сполучливо моя характер, след което със същата точност описа и характера на жена ми.
Говори след туй за
двамата
ми сина и най-сетне ми предсказа, че след 50-тата си година, аз ще публикувам едно голямо съчинение из областта на окултизма, което ще възбуди голям интерес.
Тогава аз взех това предсказание за плод на живо въображение и не му отдадох никаква цена. Днес, обаче, то се сбъдна". И наистина, в 1914 година, поменатият учен обнародва книгата си „Явления на материализация", която предизвика цяла буря в немските научни среди. За всичко това, както и за данните от изследванията на Д-р Вашид, Д-р Шренк-Ноцинг съобщава в книгата си „Handlesekunst und Wissenschaft“ (Хиромантия и наука), която той посвещава на паметта на своя починал приятел Д-р Вашид. Хиромантията и днес продължава да се развива по своя уречен път, независимо от недоверието на някои, от лековерието на други, а също и от обоснованото признание, което й засвидетелствуват учени като споменатите по-горе.
към текста >>
78.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие
двамата
ще влезете през царската врата.
Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата. Не ли - главата ти ще отскочи от твоите рамена. Ала не бой се! Хвани смело воина, погледни го властно в очите и ги намажи с течността, която се съдържа в това четвърто стъкълце. Амуит се казва тя.
Воинът ще отпусне безсилно меча си и тогава красивата девица ще тръгне с тебе и вие
двамата
ще влезете през царската врата.
Така ти ще удържиш четвъртата и последна победа. Когато, след време, Муса Бентам завършил сполучливо своите изпити, той написал върху стълбовете на един от египетските храмове следните думи: „Брате, който идваш подир мен по тесния път, чуй що изпитах и научих: Искаш ли да победиш страстите, що бушуват в теб, трябва да имаш тия четири течности: Вуар Ерун Раун Амуит.
към текста >>
79.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Двама
чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше.
Стефан ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА Кой го беше учил на четмо и писмо, никой не знае. Но той четеше и гръцки, и турски, и славянски Четеше уверено, леко, като че беше учил във Фенер. Затова го кръстиха Моллата, Петър Моллата. Търговията с Търново, Елена и околните села вървеше добре. Каквото и да потърсиш, ще намериш у него: и забрадки, и прежда за тъкане, и шаек, и шарени коприни, и мъниста, пръстени, пендари, пафти, кавали, газ, сол - всичко.
Двама
чираци поднасяха стока на многобройните клиенти, а бай Петър Моллата седеше в ъгъла до касата, гледаше под око, какво става в дюкяна, прибираше парите, пушеше с дълъг чибук и четеше.
А работата вървеше, два нови дюкяна с тежки железни кепенци, широки, като джамии, едва побираха стоката и клиентите на Моллата. Зад тях изникнаха просторни къщи, гдето цял ден шумеше многобройното поколение. Едни подрастваха и поемаха работата около баща си, докарваха стока от Елена, прекупваха и препродаваха жито и яйца на едро, женеха се; в това време други се раждаха. Няколко къщи с широки дворове, с пискливи дечурлига наизникнаха около започналия да побелява бай Петър Моллата. И имотите растяха: ливади, воденици, овце - едно от друго по-хубаво и по-изобилно.
към текста >>
80.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Евангелистът свидетелствува, че „те и
двамата
били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби".
Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова.
Евангелистът свидетелствува, че „те и
двамата
били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби".
Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена.
към текста >>
Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и
двамата
били в напреднала възраст".
Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата. Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг?
Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и
двамата
били в напреднала възраст".
Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие.
към текста >>
81.
ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като по заповед роякът комари нападнал и
двамата
и слугата побягнал в полуда.
Същото нещо става и когато тези тонове бъдат изсвирени или изпети с уста. Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно".
Като по заповед роякът комари нападнал и
двамата
и слугата побягнал в полуда.
И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете.
към текста >>
82.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези
двама
народни поети.
Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки.
Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези
двама
народни поети.
Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели. Както е и животът на Христа, по чиито стъпки той върви. Товянски - това е наистина вдъхновителят, апостолът на делото Божие, на приложението на новата епоха, в която славянството ще приложи в пълнота принципите на Христа във всички области на личния, обществения, политическия и културен живот.
към текста >>
83.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за
двамата
длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена?
И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата".
И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за
двамата
длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена?
Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят.
към текста >>
84.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И ето веднъж в тяхното царство дойдоха
двама
царски синове.
Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви! Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита.
И ето веднъж в тяхното царство дойдоха
двама
царски синове.
Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци. Всеки поотделно вярваше, че царската дъщеря Адита, него ще последва; такъв е бил пътят на техните съдбини. Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях.
към текста >>
И
двамата
бяха млади, силни, достойни за Адита.
Когато пред портите на престолния град те се срещнаха, тъмен облак се извиси над тях. Буря можеше да се вдигне... Кому ще бъде Адита? Кое царство ще бъде удостоено с нейното посещение, кой ще види зората на една невидяна хубост, грейнала в усмивката на едно рядко и лъчезарно създание - Адита, единствената дъщеря на великия Соломон-Ра?! Предстоеше им борба. Това те добре видяха и разбраха.
И
двамата
бяха млади, силни, достойни за Адита.
Чия ще бъде победата? Тайна! Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез. И двамата млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
към текста >>
И
двамата
млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
И двамата бяха млади, силни, достойни за Адита. Чия ще бъде победата? Тайна! Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез.
И
двамата
млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни!
Небето и земята, сякаш, се оглеждаха в тях; красотата на деня и нощта се отразяваше в техния взор. И двамата бяха приети с големи почести. Те бяха изслушани поотделно от младата царкиня. Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си?
към текста >>
И
двамата
бяха приети с големи почести.
Тайна! Това никой не знаеше. Единият се казваше Ели-Pa, а другият Ариман-Дез. И двамата млади, хубави, стройни, с блестящи очи, умни чела и горда осанка; но така различни! Небето и земята, сякаш, се оглеждаха в тях; красотата на деня и нощта се отразяваше в техния взор.
И
двамата
бяха приети с големи почести.
Те бяха изслушани поотделно от младата царкиня. Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил.
към текста >>
И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от
двамата
излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник.
Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите.
И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от
двамата
излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник.
За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание. И двамата бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето. Еднакво знаеха и разбираха мъдростта на вековете.
към текста >>
Тогава те хвърлиха жребие, кой от
двамата
да започне пръв да се състезава.
Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"!
Тогава те хвърлиха жребие, кой от
двамата
да започне пръв да се състезава.
Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание. И двамата бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето. Еднакво знаеха и разбираха мъдростта на вековете. Владееха еднакво природните сили, познаваха основните елементи на материята, знаеха законите за нейния строеж, можеха да я видоизменят по своя воля. Можеха да влизат в съ¬знанието на всичко живо от трите царства, можеха да заповядват на стихиите.
към текста >>
И
двамата
бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето.
Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Пръв Ели-Pa трябваше да покаже своето знание.
И
двамата
бяха учили в най-прочутите школи, при най-великите учители на времето.
Еднакво знаеха и разбираха мъдростта на вековете. Владееха еднакво природните сили, познаваха основните елементи на материята, знаеха законите за нейния строеж, можеха да я видоизменят по своя воля. Можеха да влизат в съ¬знанието на всичко живо от трите царства, можеха да заповядват на стихиите. Ученици на велики школи и знаменити учители, те имаха, какво да покажат пред Адита и да се състезават със своите знания. Ели-Pa знаеше, какво го чака.
към текста >>
85.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Всеки неин тон ще има такова действие: ако
двама
се карат и един свири, те могат да млъкнат веднага; ако се свири на болен, той може да оздравее.
Какво е вашето мнение за модернистичното направление в музиката? Музиката, която днес наричат модернистична, тя е търсеща музика, но тя не е новата музика, за която аз говоря. Какъв е характерът на новата музика? Новата музика ще внесе съдържание и смисъл на оная музикална форма, която е дадена от класиците. Новата музика ще бъде идейна.
Всеки неин тон ще има такова действие: ако
двама
се карат и един свири, те могат да млъкнат веднага; ако се свири на болен, той може да оздравее.
Новата музика, която иде, ще бъде такава: Едно музикално парче да събуди у вас вяра. Друго музикално парче да събуди у вас любов. Трето да събуди у нас милосърдие и пр. Новото учение ще влезе в света чрез музиката. Славяните сега правят усилие да разрешат музикалните проблеми.
към текста >>
86.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Скритите сили в човешкото естество Средноевропейският печат се занимава с интерес с проявите на
двамата
"радио-хора", които са фабрични работници в Моравска Острова, Чехословашко.
След две минути всичко това пак си дошло на мястото. След това измежду присъствуващите бил избран един човек, който се изправил гърбом към жълтата стена. След половин минута той изчезнал от погледа на наблюдателите. Между присъстващите се чул шепот на учудване, когато на едно запитване невидимият човек отговорил: "Аа, аз съм тук". Когато пак се появил на платформата, същият човек съобщил на присъстващите, че той през всичкото време ги виждал и че решително нищо не усещал.
Скритите сили в човешкото естество Средноевропейският печат се занимава с интерес с проявите на
двамата
"радио-хора", които са фабрични работници в Моравска Острова, Чехословашко.
Имената им са: Франц Сикора, 21 годишен, оксиженист, а другият е Рудолф Вълтавски, 32 годишен, монтьор. И двамата са бедни хора. Изкарват с труда си колкото за всекидневните си нужди. Те са радиолюбители, но без особени технически познания. Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите.
към текста >>
И
двамата
са бедни хора.
След половин минута той изчезнал от погледа на наблюдателите. Между присъстващите се чул шепот на учудване, когато на едно запитване невидимият човек отговорил: "Аа, аз съм тук". Когато пак се появил на платформата, същият човек съобщил на присъстващите, че той през всичкото време ги виждал и че решително нищо не усещал. Скритите сили в човешкото естество Средноевропейският печат се занимава с интерес с проявите на двамата "радио-хора", които са фабрични работници в Моравска Острова, Чехословашко. Имената им са: Франц Сикора, 21 годишен, оксиженист, а другият е Рудолф Вълтавски, 32 годишен, монтьор.
И
двамата
са бедни хора.
Изкарват с труда си колкото за всекидневните си нужди. Те са радиолюбители, но без особени технически познания. Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите. По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва.
към текста >>
Подробни научни изследвания са правили с тях
двамата
пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага.
Те са радиолюбители, но без особени технически познания. Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите. По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество.
Подробни научни изследвания са правили с тях
двамата
пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага.
Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%.
към текста >>
Двамата
професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр.
Двамата
професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева.
към текста >>
Двамата
радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание.
После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
Двамата
радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание.
Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица "Опълченска", 64 - София.
към текста >>
87.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на
двамата
пророци.
Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за магично действие - "Саломе". Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде".
Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на
двамата
пророци.
И пророк Илия, като Йоана, имаше да се справя с един цар и неговата жена. Ахаав - така се наричал царят на Израил по времето на Илия - се оженва за Езавел , дъщеря на Сидонския цар Етваал, и по нейно внушение, окончателно въвежда у Израил култа на Ваала. Езавел преследва и избива най-безмилостно пророците на Израилевия Бог, за да осигури възтържествуването на Вааловия култ. Естествено е, че пророк Илия, ревностен служител на Йехова, влиза в стълкновение с Ахаава и Езавел, вече на религиозна почва. Спомняте си, че след своето състезание с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, които се намирали под високото покровителство на Езавел, и след своята победа в това състезание, той изколва всичките тия 450 жреци на Ваала.
към текста >>
88.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Двамата
в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце.
Тия движения са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване.
Двамата
в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце.
После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях.
към текста >>
После ръцете отпуснати и
двамата
гърбом един към друг.
Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга. Това е единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот, единство между ума и сърцето. Това упражнение съдействува за това. 22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце.
После ръцете отпуснати и
двамата
гърбом един към друг.
Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта.
към текста >>
Когато
двамата
в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината.
22. Опознаване. Двамата в двойката са обърнати един срещу други със заловени ръце. После ръцете отпуснати и двамата гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Когато
двамата
в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината.
Центърът е между тях. Центърът е любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта. Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола.
към текста >>
Когато
двамата
в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта.
Това упражнение е органически начин за развиване самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни. Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към други, то единият, който е от ляво, обработва доброто, а другият, който е от дясно - обработва истината. Центърът е между тях. Центърът е любовта.
Когато
двамата
в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра - към любовта.
Обърнати един срещу друг, те образуват елипса. А обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен - двата полюса на човека, създаване на полюсите - мъжът и жената.
към текста >>
89.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Огън и радост се запалва в душите и на
двамата
.
От него се лее прошката като благодат и благословение. Той завладява душата на своя ближен с благостта си. Прошката разцъфтява човешката душа. Разцъфтява се душата на този, който прощава. Разцъфтява се душата и на този комуто се прощава.
Огън и радост се запалва в душите и на
двамата
.
Благословение се излива в дома, в живота на този, който умее да прощава. Дваж по-голямо благословение се излива в дома на този, който е простен. В него се събужда вярата към доброто, вярата към другите, вярата в господството на душата над дребнавия живот на човека. А да имаш вяра, значи да хвърчиш, да имаш живи успехи във всички начинания, значи да имаш плодове на радост и смисъл. Няма по-велико разведряване в съзнанието на човека от прошката.
към текста >>
90.
DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Двама
от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи.
Неговият прадядо е Фридрих Георг Вилхелм Струве, големият германски астроном, един от най-прочутите астрономи на деветнайсетия век, който е бил поканен от руския император за директор на руската обсерватория Пулково, при Петербург. На неговата работа в тази обсерватория, се дължи, че тя и до сега се брои за една от най-добрите в Европа. Той умрял в 1864 год. Неговият син, Ото Струве, го наследил като директор на Пулково и след оставката си в 1889 г. се завърнал в Германия, където умрял в 1905 год.
Двама
от синовете на Ото, Карл и Лудвиг, също станали астрономи.
Първият, подобно на баща си, се завърнал в Германия и станал директор на берлинската обсерватория, който пост заемал до смъртта си в 1920. Лудвиг останал в Русия и по-късно станал директор на обсерваторията в Харков. Той умрял също в 1920 г. След неговата смърт младият му син Ото емигрирал от Русия и се заселил в Съединените щати. След една бляскава университетска кариера той постъпил в прочутата обсерватория Йеркс на която от 6 години е директор.
към текста >>
91.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Както си вървял, обаче, той се натъкнал на
двама
земеделци, които се препирали за няколко педи земя.
– Стига кости да искаш, ей ги там цял кош. Вземи си колкото щеш. – Императорът взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата и те тутакси престанали да се джавкат и да спорят. Изобилието и тук разрешило въпроса. Императорът продължил пътя си, размисляйки за тези два случая.
Както си вървял, обаче, той се натъкнал на
двама
земеделци, които се препирали за няколко педи земя.
Карали се, викали, не можели да разрешат през де да минава синора между нивите им. Единият настоявал, че съседът му бил заграбил една ивица земя от нивата. Другият пък твърдял, че тази земя си е негова. Нито единият отстъпвал, нито другият. Като видял императорът, че работата ще стигне едва ли не до бой, той се приближил при селяните и им казал: „Приятели, можете ли да отложите спора си до утре и да дойдете при мен, аз да го разреша?
към текста >>
На сутринта
двамата
съседи отишли на определеното място и получили по десет декара земя.
Другият пък твърдял, че тази земя си е негова. Нито единият отстъпвал, нито другият. Като видял императорът, че работата ще стигне едва ли не до бой, той се приближил при селяните и им казал: „Приятели, можете ли да отложите спора си до утре и да дойдете при мен, аз да го разреша? " – Кой си ти? Императорът написал своите знаци, дал им бележката, като им определил, по кое време и на кое място да го дирят.
На сутринта
двамата
съседи отишли на определеното място и получили по десет декара земя.
Щом получили по толкова много земя, те забравили спора за няколкото педи земя и се върнали доволни по домовете си. Така китайският император разбрал, че най-мощното средство, което разрешава всички спорове, е изобилието. БОГАТИЯТ И БЕДНИЯТ ЛАЗАР През една лятна нощ Бен Елиезер Сафра се пресели във вечността. От ранни зори новината се носеше в града, нахлуваше в малките кафенета, чиито стопани метяха още тротоара, стигаше до ония стари жени, които ставаха рано и сега наливаха своите спиртници. – Горкият Бен Сафра!
към текста >>
92.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те са една студентка от държавния университет и
двама
студенти.
Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости.
Те са една студентка от държавния университет и
двама
студенти.
Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик. Медикът казва: – Каква чистота цари тук! Въздухът тук е особено чист и свеж! Студентката възкликва: – Тук се чувствува такъв мир и спокойствие, една тиха радост!
към текста >>
93.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите
двама
се намират в проповедите на първия".
Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой. Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него.
Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите
двама
се намират в проповедите на първия".
Из в. „АБВ".
към текста >>
94.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И
двамата
инак се изравняват в живота по своите нужди, по своите страсти и слабости.
Коен ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ Погледнете потайната мисъл на беден и богат; всеки мисли да се докара, да се облече, да вкуси и опита, колкото се може повече от благата на живота. Нещата днес стават еднакво достъпни и за бедни, и за богати. Бедният иска да догони възможностите на богатия, да се изравни с него поне в онези мигове на лична свобода. Погледнете към света, към хората, с погледа на знаещия, на мъдрия, и ще видите, че днес не можете да теглите линия между простия и учения. Затова, защото на учения знанието е занаят, а на простия малкото знание, което е придобил парадно облекло.
И
двамата
инак се изравняват в живота по своите нужди, по своите страсти и слабости.
Не беше така в недавнашното минало дори. Днес общественият живот върви с бързи крачки напред. Политическите събития изравниха хората. Изравниха ги не материално, но обществено. Развитието на науката, на техниката, на обществените порядки дадоха в ръцете на всички лесно достижимо знание и възможност за забогатяване и издигане в живота.
към текста >>
95.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Както и да е, но
двамата
богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита с укори хванатия на тясно Меркурий, но последният не е глупак като Марс да се бие – че и без това престъплението му е вече открито. Той гузно се усмихва на Аполон, и цялата му мисъл е, не как да се защити, а как по-ловко да се изплъзне из тая беда, какъ да замаже работата. И той, наистина, успява да стори това. Като показва лирата си на Аполон, последният се захласва от възторг пред тоя чуден инструмент – майсторско изобретение на Меркурий, който открил звучащата струна и законите на нейните съкращения, подчинени на известни числа Тук проличава, у тоя иначе безскрупулен бог, който не се подвоумява и да послъгва и да пооткрадва, кога му падне сгода (нали затова Търговците и крадците го тачат като свой бог!), неговата будна интелигентност, която схваща свойствата на нещата и ги използува за практични цели.
Както и да е, но
двамата
богове се примиряват и сключват може би първата Търговска сделка по привилата на натуралната обмяна – Меркурий дава лирата си на Аполон, а последният му връчва своята кадуцея: златна тояга, чийто връх завършва с разперени крила, и около която са обвити две змии, образуващи осморка.
Един символ с дълбоко езотерично значение, който, обаче, ще отминем за сега. Така галантно бива ликвидирана кражбата на Меркурий. Разбира се, Аполон си прибира кравите. Тук му е мястото да отбележа онова обаяние, което, благодарение на своята интелигентност, понякога упражняват меркуриевите типове, особено в детската си възраст. Децата, родени под влиянието на Меркурий, обикновено са живи, пъргави, с особено буден и схватлив ум.
към текста >>
96.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако дойдат още
двама
, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина".
Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун.
Ако дойдат още
двама
, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина".
Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят. Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат.
към текста >>
97.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И
двамата
си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните.
Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома.
И
двамата
си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните.
Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите. И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано. Малко закъсняхме*. Всички противоречия в света ще се разрешат.
към текста >>
И
двамата
се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано.
– Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите.
И
двамата
се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано.
Малко закъсняхме*. Всички противоречия в света ще се разрешат. Няма да остане задача неразрешена. То е въпрос само на време. – Кое е новото в света?
към текста >>
98.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Тръгнаха заедно, като разбраха, че и
двамата
отиват в града.
" Попадията беше умна, не обичаше много да се бърка в работите на мъжа си, познаваше го тя, влезе в другата стая и си помисли: "Нещо се е случило, но ще му мине". Тая заран поп Грую бе тръгнал за града. Наближаваше Възкресение, та за вкъщи трябваше да се накупят някои неща. Облекло на жената и децата, обувки за него и други някои работи. Тъкмо на кръстопътя, до Стоянчовата мелница, където се събираха пътищата от близките села, редом с него тръгна един селянин, Михо Сиромаха, както му викаха, от съседното село, човек на средна възраст Поп Грую го познаваше, беше го виждал в село по сбора.
Тръгнаха заедно, като разбраха, че и
двамата
отиват в града.
Беше приятен априлски ден. Пролетта отдавна беше разнесла своя сладостен дъх. Първите предвестници шумно летяха над полето, покрито със сочен, зелен губер. Поп Грую, като всички живи хора по земята, обичаше това примамливо и вълшебно годишно време. Той обичаше красотата, която щедрата ръка на природата разливаше навред.
към текста >>
99.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ако
двама
души не се разбират, причината за това се крие в техните прояви, в техните неестествени действия.
БЪДЕЩЕТО СЕМЕЙСТВО Иска ли човек да дойде до правилно разбиране на великите закони в Битието, трябва да разглежда живота в неговите естествени прояви. Запримeр, естествена проява на човека е да бъде добър. Не е ли добър, това е неестествена проява, която натъква човека на хиляди противоречия. А всяко противоречие се явява като резултат от неестествените прояви в човешкия живот.
Ако
двама
души не се разбират, причината за това се крие в техните прояви, в техните неестествени действия.
Ако членовете на дадено общество не се разбират, причините за това са неестествените прояви в семейния живот. Защото, ако майката и бащата в едно семейство не се разбират помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членовете на обществото. Сегашните общества са построени върху основите на семейството. Всеки член на обществото е преди всичко член на някое семейство, най-малката единица в обществото. Следователно ако той в семейството си не живее добре, няма да може да се прояви добре и в обществото.
към текста >>
100.
Зад дима и огъня – G. N.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
През трите години умират след него и жена му, и
двамата
му невръстни сина.
Всичката слава, целият подвиг на Магелан бива по някаква злоба на съдбата при-писан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело". Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив.
През трите години умират след него и жена му, и
двамата
му невръстни сина.
Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма на лице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! " Всички, с които Магелан е бил свързан, които са. му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. "Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него. получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба". (Цвайг).
към текста >>
НАГОРЕ
