Търсене в текстове за 'Гъсеница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
към текста >>

Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой. Това е животът на отделните семейства и народи, оградени в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка. Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна. Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне. Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
към текста >>

2. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца.
Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
към текста >>

3. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>

Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата.
Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал. Тъй съзнанието се разширява. Но все пак то може да се уподоби на състоянието на какавидата в пашкула, защото отделните семейства и отделните племена и народи, обособявайки и отделяйки се един от други – издигали са стени помежду си и са живели като в затвор.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица.
към текста >>

Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia.
Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata. Той поставил младите гъсеници в тъмни стъклени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил черна хартия, в дъното - малко листа от глог, а в другото пространство - тъмни клончета. Други млади гъсеници поставил в зелени цилиндри; на двата края на цилиндрите турил зелена хартия, а вътре поставил навсякъде зелени листа от глог. В първите цилиндри се развили след две седмици 39 гъсеници с тъмен цвят, а във вторите цилиндри - гъсеници със зелен цвят и една с тъмен. Той е правил опити и с гъсеницата на пеперудата Amphidasis betularia. В зелена околна среда тези гъсеници стават зелени за една седмица. Пултон получил от тях бели гъсеници, когато турил много бяла хартия до тъмната храна и обвил стеблата с бели ивици [5]. ОПИТИТИТЕ НА ПШИБРАМ И УЧЕНИЦИТЕ МУ [6] Пуше доказа, че ако се отреже зрителния нерв на рибите, у които цветът е в хармония с околната среда, тая хармония престава. Фриш, който е ученик на Пшибрам и известно време е работил в института му доказа, че ако някои риби живеят на дъно с жълт цвят, добиват същия цвят на тялото си. Но ако живеят в среда, чието дъно е от друг цвят, не изменят цвета на тялото си.
към текста >>

Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи.
Пшибрам говори за своите опити така: „Знае се, че ослепелите риби приемат тъмен, чер цвят на кожата. Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия.
към текста >>

Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина.
Ясно е, че новият цвят е свързан с функцията на окото. Но явява се въпрос, дали това се дължи на светлинното цветно възприятие на окото или е ендохимично действие на един вид вътрешна секреция. Някои допущат, че е възможно тук да има вътрешна секреция със седалище хориоидеята. Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия. Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди.
към текста >>

Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди.
Но опитите, направени от мен, показаха, че туй става чрез зрителните възприятия. Значи хроматичната функция на кожата (доколкото зависи от окото) е в свръзка със зрителната дейност на окото." ОПИТИТЕ НА ЕЛЕОНОРА БРЕХЕР [7] Ако се намажат очите на гъсеницата на пеперудата Vanessa с жълт прозрачен лак, то последният ще пропуща в очите само жълтите лъчи. Значи гъсеницата ще възприема само жълтата светлина. Ако при такъв опит я турим в среда с неутрален цвят[8], то какавидите ще имат цвят, характерен за жълтата светлина, т.е. ще бъдат златно-зелени. Ако не се лакират очите на гъсеницата, но целите се подложат на жълтата светлина, пак се получават златно-зелени какавиди. Тая еднаквост в резултатите показва, че цветът на какавидите се определя от зрителните възприятия. Ако намажем очите на гъсениците със син лак и ги държим в среда с неутрален цвят, получаваме тъмни какавиди. Но ако поставим гъсениците в синя среда, пак получаваме тъмни какавиди. От това вадим същото заключение. Друг опит: Гъсеници с цветно лакирани очи се турят не вече в неутрална среда, но в цветна, и резултатите потвърждават горчите заключения.
към текста >>

Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи.
златно-зелени и златни. Тези опити най-добре показват, че цветът на какавидата се определя от цвета, който действува на окото. Някои изключения се дължат на това, че някои лакове не са монохроматични, т.е. пропущат известно количество лъчи и от други цветове; от друга страна тези изключения се дължат и на недоброто лакиране в някои случаи, както може да се докаже много лесно това. Чрез ред опити с цветни хартии Брехер доказа, че околните цветове не действуват със степента на своята осветеност, но чрез качеството си. Други опити е правила Брехер с гъсеницата на зелната пеперуда (Pieris brassicae): закриват се очите и цялата ù глава с копринено платно, тъй че да не се излагат те на лъчите; а тялото се излага на разни видове лъчи. Тогаз тялото добива същия цвят. който добива, когато се поставят гъсениците в неутрално осветление или в тъмнина. Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина.
към текста >>

5. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот.
Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

6. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Стига да последва зова на душата си, която отвътре му говори да излезе от живота на гъсеницата и да влезе в живота на пеперудата!
Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви! Отстъпете всички с благоговение пред нейния стремеж навън към свобода и себепроява! Човек трябва да влезе в живота на радостта! Той е толкоз близък до него! Стига да последва зова на душата си, която отвътре му говори да излезе от живота на гъсеницата и да влезе в живота на пеперудата! Днес всички, – и тези, които работят, и тези, за които работят, – са роби на механизирания живот. Всички са във вериги: едни видими, а други – невидими. Ето защо всяка наша дейност трябва да бъде одухотворена. Обаче това днес не е така. Физичната дейност трябва да бъде духовна дейност, висше духовно постижение, израз на духовните ни ценности.
към текста >>

7. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата!
Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс.
към текста >>

8. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ?
Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека.
към текста >>

Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира.
Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота.
към текста >>

9. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора.
- Държавите и разните правителства? Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота.
към текста >>

10. Натискът при писане – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата.
Изпърво човек съзнава за реална само своята личност и обича само себе си, после той съзнава семейството и народа и обича семейство и народ; и най-после човек съзнава човечеството и космоса и започва да обича всички човеци и същества. Егоизмът е първообразната религия на дивака и тя се характеризира с любов към себе си, към своето физическо аз. Национализмът е религията на езичника (на китаеца, гърка, римлянина) и тя е любов само към своя народ и омраза към другите народи. Всемирното братство - е религията на Христа, религията на бъдещето, Царството на светлина, братство и свобода, Царството Божие на земята. Истински може да обича себе си и своя народ само онзи, който се е пробудил за съзнанието на Цялото Битие, на Космоса. Който обича само себе си, той е във фазата на гъсеницата, която яде лакомо листата. Който обича само своя народ - той е във фазата на какавидата - затворил се е в пашкула на национализма. Който обича Извора на живота във всичко живо - той е във фазата на пеперудата, той е свободен и щастлив и може да обича истински и себе си, и семейството, и народа, и човечеството. Идеали на младежта. Младежта е бъдещето, надеждата на човечеството, съкровището на народите. Тя е винаги отзивчива, идеалистична, с душа отворена за доброто и очи насочени към бъдещето.
към текста >>

11. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: „Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега".
Ако в тази епоха не можете да имате придобивки, каква епоха чакате? Ако е, сега трябва да е. Всички ще минат през огън. Додето златото не мине през огън, не може да се пречисти. Сега е вече краят на една тъмна епоха и навлизаме в една светла епоха. Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: „Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега". Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда. В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята: Любов към врага. Днес мнозина обичат тези, от които са обичани. Какво повече правят от това? Идат добрите времена.
към текста >>

Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда.
Ако е, сега трябва да е. Всички ще минат през огън. Додето златото не мине през огън, не може да се пречисти. Сега е вече краят на една тъмна епоха и навлизаме в една светла епоха. Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: „Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега". Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда. В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята: Любов към врага. Днес мнозина обичат тези, от които са обичани. Какво повече правят от това? Идат добрите времена. Те са много близо.
към текста >>

12. IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Днешното състояние на хората прилича на състоянието на гъсеницата, която трябва да се превърне в пеперуда.
Всичко ще си замине. Слънцето, луната, звездите ще се изменят. Земята съвършено ще се измени. Нова земя и ново небе ще настанат. Състоянието на съвременното човечество също ще се измени. Днешното състояние на хората прилича на състоянието на гъсеницата, която трябва да се превърне в пеперуда. Тя трябва да свие своя пашкул и да стане пеперуда. Като пеперуда ще има съвършено други условия и възможности и ще използува други, нови блага на природата. Разните учения, които хората поддържал, са опити, проби. Често питал, кои са по-прави: комунистите, хитлеристите или демократите. Но хората не се раждат, нито комунисти, нито хитлеристи, нито демократи.
към текста >>

13. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота.
А красотата е голяма, велика, необятна като вселената и плътско око не може да я обхване. Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром!
към текста >>

14. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

– Докато царува на земята животът на гъсеницата, светът не може да се оправи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ При разговор с Учителя един запита: – Как може да се оправи светът? – Докато царува на земята животът на гъсеницата, светът не може да се оправи. Докато всички хора не преминат във фазата на пеперуда, светът не може да се оправи. Гъсеницата се храни с листа и пълзи, а пеперудата лети свободно и се храни с цветен сок. Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам". Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат.
към текста >>

Гъсеницата се храни с листа и пълзи, а пеперудата лети свободно и се храни с цветен сок.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ При разговор с Учителя един запита: – Как може да се оправи светът? – Докато царува на земята животът на гъсеницата, светът не може да се оправи. Докато всички хора не преминат във фазата на пеперуда, светът не може да се оправи. Гъсеницата се храни с листа и пълзи, а пеперудата лети свободно и се храни с цветен сок. Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам". Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат. Вие не можете да любите, докато не дадете нещо от себе си.
към текста >>

15. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Любовта, която иде по тия три пътища, ще пресъздаде човека така, както гъсеницата се превръща в пеперуда.
Нека като българи да изградим нашия живот върху твърдостта, която имаме. То е качество, добито в далечното минало. Иде в света любовта, която е твърда. Иде в света любовта която е вечна. Иде в света любовта, която носи светлина. Любовта, която иде по тия три пътища, ще пресъздаде човека така, както гъсеницата се превръща в пеперуда. Като не даваме на разумността в нас да се прояви, ние имаме лошия живот, който става причина, да не можем да приемем благословенията, които светлината носи от слънцето. Ако не приложим доброто като основа, ако не приемем справедливостта като разпределително средство и ако не приложим разумността, ние не можем да се подигнем. Не приемем ли тия три принципа, ние ще приличаме на дресирани животни, ще имаме само външна култура. Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки. Христос казва: "Аз съм виделината в света".
към текста >>

16. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вземете една пеперуда: преди да се разхожда от цвят на цвят, тя е гъсеница и после влиза в по-висшия живот на пеперудата.
При Божествената Любов човек чувствува и обича Великото Разумно Начало във всички! Тогава чувствува подем и блаженство. Тогава небесният живот се отваря за него. Това състояние напредналият човек може да опита няколко пъти в живота си. Човек за да дойде до това, трябва да мине по-рано през много неблагоприятни фази. Вземете една пеперуда: преди да се разхожда от цвят на цвят, тя е гъсеница и после влиза в по-висшия живот на пеперудата. Всичко в природата е проникнато от Любовта. Този, Когото обичаш, е в хляба, водата, въздуха и светлината. Сега трябва работа за новото, което иде!
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както пеперудата е излязла из гъсеницата, така и добрия човек е излязъл от лошия — това са фази в процеса на развитието.
Представете си, че той отваря вратата и ги извежда във външния свят. Къде отидоха материалиста и идеалиста? — Станаха окултисти. Да познаеш истината — това значи да си окултист. След като човек познае Истината, той нито е материалист, нито е идеалист. Както пеперудата е излязла из гъсеницата, така и добрия човек е излязъл от лошия — това са фази в процеса на развитието. А сега вие казвате: да премахнем лошите хора, за да се оправи света. Като премахнете тех, ще премахнете и себе си. Ние трябва да имаме едно ново разбиране и трябва да проучим най-първо защо злото съществува в света, защо е необходимо да съществува този ред и порядък на нещата. Нещастието не е в това че съществува злото. То е едно благо за онзи, който знае.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата?
Този свят в който живеем, е подобен на онзи свят. Този свят е огледало на онзи свят. Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения. Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата? Пеперудата я занимават други идеи и мисли. Но гъсеницата е една фаза на пеперудата. Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници. Тя по-високо не може да отиде. Има постоянно една смяна, но по-високо не може да отиде.
към текста >>

Но гъсеницата е една фаза на пеперудата.
Ще попитате тогаз може би: „как живеят там, женят ли се? “ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения. Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата? Пеперудата я занимават други идеи и мисли. Но гъсеницата е една фаза на пеперудата. Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници. Тя по-високо не може да отиде. Има постоянно една смяна, но по-високо не може да отиде. Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла.
към текста >>

Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници.
“ Има нещо подобно на жененето, но не е като тук на земята. Там живеят при друга обстановка на нещата, и вие мъчно можете да разберете техните отношения. Да кажем, че разглеждате пеперудата и си кажете, има ли отношение между нея и гъсеницата? Пеперудата я занимават други идеи и мисли. Но гъсеницата е една фаза на пеперудата. Гъсеницата се стреми към пеперудата, а пеперудата като не може да създаде по-велико нещо от себе си, пак създава малките гъсеници. Тя по-високо не може да отиде. Има постоянно една смяна, но по-високо не може да отиде. Това показва, че еволюцията на животните е спряла. Единствен човека е, на когото еволюцията не е спряла. И всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава като една незавършена форма, която се върти като едно механическо колело.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

К.) Гъсеница и пеперуда (басня – Дядо Благо) СЛЪНЦЕТО Що е слънцето, извора на нашия живот?
Севлиево, 27 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Слънцето (Пламен) Химни на Слънцето (Нина Рудникова) Аура на предметите (Жорж Гонзалес) Словото на Учителя. Първите стъпки в пътя на човешкия възход (Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г.) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова) За нестинарите (С. К.) Гъсеница и пеперуда (басня – Дядо Благо) СЛЪНЦЕТО Що е слънцето, извора на нашия живот? Днешните хора почти не си задават този въпрос. Свикнали да го виждат всеки ден, като нещо най-обикновено, задоволени от „научните“ обяснения за „горящата маса“. Те не се спират да се замислят по-дълбоко върху това, от което произлиза всичко, целият живот с всичките му царства на нашата земя. Дори, мнозина биха казали: какво значение би имало за нас да знаем какво е по своята същина слънцето? За нас е достатъчно ако можем да използваме неговите сили, неговата енергия, а какво е то, дали е маса от горящи газове или нещо друго, това не ни интересува.
към текста >>

Гъсеница и пеперуда (б а с н я) Гъсеница лакомо гризяла листата на черничево клонче.
Такова е неговото естество. Той е над всичко и е по-силен от всичко. За него няма прегради, няма препятствия, няма нищо, което да го спре. Тази е великата истина, за която свидетелства векове подред, както нестинарството, така и подобните случаи, като този, който току що цитирахме. С. К. Гъсеница и пеперуда (б а с н я) Гъсеница лакомо гризяла листата на черничево клонче. На същото клонче долетяла и Пеперудата. Деликатно стъпнала, красиво изправила крилцата си и с особено значение подвижила пипалцата си, което било твърде учтив поздрав към Гъсеницата. Последната с пълни уста й отговорила и бързо я запитала: — Ти, Пеперудке, право ми кажи, не беше ли някога като мене? Не пълзеше ли и ти по корема си? — Да, също като тебе бях и точно така лакомо унищожавах листата на дърветата.
към текста >>

Деликатно стъпнала, красиво изправила крилцата си и с особено значение подвижила пипалцата си, което било твърде учтив поздрав към Гъсеницата.
За него няма прегради, няма препятствия, няма нищо, което да го спре. Тази е великата истина, за която свидетелства векове подред, както нестинарството, така и подобните случаи, като този, който току що цитирахме. С. К. Гъсеница и пеперуда (б а с н я) Гъсеница лакомо гризяла листата на черничево клонче. На същото клонче долетяла и Пеперудата. Деликатно стъпнала, красиво изправила крилцата си и с особено значение подвижила пипалцата си, което било твърде учтив поздрав към Гъсеницата. Последната с пълни уста й отговорила и бързо я запитала: — Ти, Пеперудке, право ми кажи, не беше ли някога като мене? Не пълзеше ли и ти по корема си? — Да, също като тебе бях и точно така лакомо унищожавах листата на дърветата. — Ами какво направи, та ти изникнаха тези хубави крилца? Защо ти пораснаха дълги крачката и толкоз красиви пипалцата?
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива.
Време е вече човек да се освободи от това внушение. Не се спирайте и върху онова, което до сега хората са ви внушавали. Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре. Съгласен съм че роденият трябва да умре. При начинът, по който хората сега се раждат, смъртта е една неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда. Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас.
към текста >>

Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда.
Не се спирайте и върху онова, което до сега хората са ви внушавали. Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре. Съгласен съм че роденият трябва да умре. При начинът, по който хората сега се раждат, смъртта е една неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда. Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас. Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли?
към текста >>

Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота.
Казвате: Щом човек се е родил веднъж, то той непременно ще умре. Съгласен съм че роденият трябва да умре. При начинът, по който хората сега се раждат, смъртта е една неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре като гъсеница, за да стане пеперуда. Ако гъсеницата не се превърне на пеперуда, тя не може да се ползва от сока на цветята, от Божествените блага в живота. Тя трябва да пожертва старата си форма, за да може да приеме Божието благо. И ако човек нищо не е дал от себе си, той не може да приеме, Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да дадем нещо, да изтече нещо от нас. Ако вие като един касиер цял ден раздавате пари, ще осиромашеете ли? Не. На другия ден вие пак ще имате пари.
към текста >>

21. -

Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда.
Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми. В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея. Смъртта е също тъй естествено нещо, както и раждането. Тя е просто преминаване през друга врата в пътя на живота, преминаване от едно състояние в друго. Промяната при смъртта е също така естествена, както променете на гъсеницата в какавида, и после в пеперуда. Смъртта е просто още една степен на развитие. Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот.
Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата.
Те искат да. знаят. Не се минава нито една седмица, без да получа подобни писма. Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша. Но тя може да е съвсем друго. Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали. И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали. Най-хубавите теологически дисертации не доказват нищо.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда.
Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“. Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя. Не е материята,която управлява света, а един динамичен и психичен елемент“. От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно. Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек. Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда. Същият е, който извлича от организма на специалните медиуми една субстанция, която се трансформира в живи органи с мимолетна, но реална трайност, динамизъм, който създава минутно преходни материализации. Ние твърдим, прочее, че вселената е един динамизъм. Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите. Материята се подчинява. Анализът на нещата показва във всичко действието на един невидим дух.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата.
Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция. Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до лъчистата пеперуда, както древните си представлявали душата. Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние.
В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува.
към текста >>

А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството.
Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението.
към текста >>

Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността.
Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува. И понеже се проявява различно в различни области, нима това доказва ограничението или несъществуването на тоя закон ? Всеки закон се проявява еднакво в всеки вид или форма, но неговото проявление се различава в всеки клас на формите; формата, която включва съзнанието, се съкращава, без да възпрепятства на проявлението. Законът за притеглянето се проявява еднакво за всичко, което е от желязо, но различно за всяко друго вещество.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.
Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане. Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот. Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина. Как? Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа.
Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи. Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа. Даже и камъкът, който срещаме на пътя си, може да послужи като символ на велики истини“. За всички явления и закони на вътрешния живот могат да се намерят подходящи символи“. Най-дребното явление в природата, най-малката тревица, най-малкото цвете могат да станат изходна точка, за да се разберат някои висши духовни истини и да се събудят мощни духовни сили и стремежи в детската душа. Така, детето ще изучи материалното но ще го надрастне. През материалното ще отиде до духовното.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29383301734924