Търсене в текстове за 'Гълъб'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 124 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно. Записани са за него много благородни подвизи. Подлост у лъва никой още не е констатирал.
към текста >>

2. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле.
Друга част от хората са месоядци, но с изтънчени вкусове. И трета една категория хора има, които употребяват само растителна храна. Но най-странното за човека е неговият изменчив характер по отношение на храната. Има хора от първата категория, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното. У животните това явление се среща много по-рядко. Напр. почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.
Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми. Те разливаха щедро парфюма си из въздуха за мене и аз познах колко много са богати цветята. Аз минавах из гората с радостта си и тя пееше в сърцето ми: – Какви чудни са делата на твоята любов, какво чудо е пътят на твоята светлина. ПРИТЧИ (Из белите полета на Евангелията) I Подобно е царството божие на буря, която обрулва изгнилите плодове от китните дървета, за да не би да прогният и здравите, нито пък с алчна ненаситност да смучат сок, за да усилят и разпространяват своята гнилота, та да не могат и здравите хубаво и навреме да узреят.
към текста >>

4. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини.
Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому. Пак във влажната тъмнина се раждали, расли, любили се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината. Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята. Втренчено се вгледал в далечината старият жрец Сатзои. И казал замислено: – Такава светлина може да бъде само от вечна небесна звезда.
към текста >>

5. Съдържание на бр. 9-10 Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Гълъбов – Краят на западната култура според Шпенглер.
Цена 15 лева. Издава „Акация", ул. Денкоглу, Витошка 21. София. 2. От „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО" № 15 Д-р К. Гълъбов – Краят на западната култура според Шпенглер. С портрета на Шпенглер. Цена 10 лева. № 16. Л. Стефен – Етика и борба за съществуване. Предговор от Д-р Ас.
към текста >>

6. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца?
За да проверят, пак изпращат експедиция, която в най-скоро време се връща и докладва: ние видяхме и знаем! При сегашните изследвания с помощта на телескоп на астрономите се привиждаха някакви канали на Марс - едни гадаеха, че те са прокопани от разумни същества, а други твърдяха, че не са. Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба.
към текста >>

Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца?
Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме.
към текста >>

Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си.
Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал.
към текста >>

Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба.
Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм?
към текста >>

Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие.
Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви!
към текста >>

7. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гълъбов 6 лева. 3.
Psyhic Magazin КНИЖНИНА Получиха се в редакцията следните книги, списания вестници: 1. Садхана - Р. Тагор Предговор от Н. Райнов: – Поетът и мъдростта. 2. Живот, истина, творчество – Д-р К. Гълъбов 6 лева. 3. Ян Хус - Проф. М. Филипов. Цена 10 лева. Всички са издания на Книгоиздателство „Акация", София, ул. Витошка 21 - Денкоглу. 4.
към текста >>

8. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка?
До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори. „Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления. Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата. Времето узаконява творчеството на търпеливия. Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка. Нека решим малките проблеми, разумно и с любов и те ще ни заведат до по-големите. Край
към текста >>

9. Съдържание на бр. 7 и 8 Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гълъбов: № 2.
От „Великани на човечеството"; №5 Рабиндранат Тагор, живот и творчество, от Васил Ставрев, с предговор от Д-р Ас. Златаров. С 10 портрета и снимки от училището в Сантиникестан. Цена 20 лв. Литературно-художествено четиво, уреждано от проф. Д-р К. Гълъбов: № 2. Рабиндранат Тагор - Разкази. Всички са издания на „Акация" - София, ул. Витошка № 21 - Денкоглу. Редовно се получават в редакцията: Учителска мисъл, Свобода, седмичен вестник. Ново общество, вестник, Витлеемска звезда Трезва просвета.
към текста >>

10. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба.
Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра.
към текста >>

11. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри.
Интересът към нея е доста голям, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Le secret de la vie" , което излезе наскоро с предговор от проф. Д'Арсонвал от института. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотията, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най-дълги пътувания. Така е напр. с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които денем и нощем пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението или поради сферичността за земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „Инстинкт". Други: „Специално чувство". Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката.
към текста >>

Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията: а в това време последната изпращаше вълни.
Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадката. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски, да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1924 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията: а в това време последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг, съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контрола на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа.
към текста >>

Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни.
Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски, да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1924 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията: а в това време последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг, съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контрола на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера.
към текста >>

12. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред.
Тя викаше небесния син да помогне на измъчения майстор Фуен Ву, чието отчаяние тя не искаше да гледа. Тогава пред нея се яви Лъчезарният и каза: „Строги, жестоки са гласовете на камбаните в Китай. Те не говорят на думите. В метала на камбаната трябва да се разтопи едно любящо сърце, за да може гласът ù да посети сърцата и да ги зове с магическата власт на своята кротост." „Няма ли в Китай поне едно чисто сърце? " Това рече Благословеният и се загуби. Тогава Офизан, чиито душа беше като душата на гълъба, отиде при стария си татко и му каза: Преди да отлееш метала, иди при жертвеника и извърши домашния обред. Фуен Ву послуша детето си, отиде при олтара, разтвори ръце да приеме в тях благословението, а Офизан, която тайно се сбогува с него и с нацъфтялите храсти, опиянена от светлината, с която бе обкръжено лицето на пророка, отиде и се хвърли в разтопената огнена маса. Когато Фуен Ву се върна в ливницата, всичко бе готово за последния опит. Той насипа за сетен път разтопения метал и цяла нощ стоя край новото творение. Чак на сутринта, когато слънцето се издигна доста нависоко, Фуен Ву отмахна формите и чукна за първи път камбаната. О, това не беше глас на метал!
към текста >>

13. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха.
И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява. Там горе, горе в висините на твоя път е там целта... хей там е пътят на душите, отгдето идат тук в свята.
към текста >>

14. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си.
Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота", в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Скоро тя излезе във второ издание под заглавие: „Тайната на живота", допълнена с нови факти. Освен това той е писал и следните книги: „Принос към изучаване на болестта рак", „Универсион" и пр. Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км.
към текста >>

Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях.
Изпърво той се заинтересувал от леснотията, с която известни животни пътуват дълги разстояния безпогрешно в права посока към целта си. Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни.
към текста >>

Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924).
Коя е причината на тяхната способност да се ориентират – се запитал той. Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път.
към текста >>

Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км.
Например пощенският гълъб – пуснат от доста далечно място, се връща право към гълъбарника си. Същото се отнася и до прелетните птици, които летят денонощно през суша и море по права линия, насочена към целта, която не виждат поради недостатъчността на зрението и поради сферичността на земята. Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне.
към текста >>

Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути.
Въз основа на ред опити и наблюдения над птици, бозайници и насекоми Лаковски идва до заключение, че способността им за ориентация се дължи на обстоятелството, че могат да възприемат радиации, подобно на един възприемателен радиоапарат. Пощенските гълъби и прелетните птици като се издигнат във въздуха, най-напред правят няколко кръга, за да могат да доловят от коя посока идат съответните радиовълни и след това без колебание вземат вярната посока, даже и нощем, дори и когато целта е на грамадно разстояние от тях. Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си.
към текста >>

Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път.
Казамайор описва с подробности опита с пощенски гълъби, направен в Патерна – Испания (1924). Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника.
към текста >>

Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне.
Във Валенция е имало военен гълъбарник, отдалечен на 8 км. от радиотелеграфната станция в Патерна. Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани.
към текста >>

Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си.
Той пущал в Патерна един по един валенски пощенски гълъби през интервали от 3 минути. Същевременно радиотелеграфната станция в Патерна почнала да изпраща радиовълни. Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат.
към текста >>

В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника.
Гълъбите почнали да правят множество кръгове във въздуха, но без да могат да се ориентират както други път. Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция.
към текста >>

Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани.
Изпращането на радиовълните траело половин час и през цялото това време нито един гълъб не можал де се ориентира за вярната посока да тръгне. След това спрели изпращането на радиовълните. Само няколко минути след това гълъбите се отправили без никакво колебание към гълъбарника си. Този опит бил повторен със същия резултат на 7 ноември 1926 година. В Кройцнах – Германия такъв опит бил направен, но при по-точни условия: гълъбите се пущали от такова място, че радиотелеграфната станция се падала точно на пътя им за гълъбарника. Гълъбите отначало се ориентирали право, но като идвали до станцията се забърквали и изглеждали съвсем дезориентирани. Почнали да летят в разни посоки и когато при това летене се отдалечили малко от интензивното електромагнитно поле, което царувало близо до станцията, те излезли от това смущение и могли пак да намерят правата посока. Организмът – казва Лаковски — е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ухото, а у насекомите са пипалата. Те отговарят на антените на една радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират към целта и се движат в права посока.
към текста >>

15. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

разпнат млад мъж и един гълъб.
Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос. За ония, които не могат да се движат по тази спирала на съответствия, всичко това може да се стори като фантасмагория.
към текста >>

16. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка.
О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

17. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби.
Тия хора биват още много лакоми, с груби нрави, липса на всякакво чувство за морал. Празни и мръсни в широк смисъл на думата (т.е. и в проявата). Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока. Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба.
към текста >>

18. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го.
Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли. Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете.
към текста >>

19. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят.
На Изгрева се градят големи човешки светила, градят се светещи и мощни души. Навлизаме през голяма двойна врата в пространен двор. В дъното има една китна борова горичка. Пред нея са се насъбрали много хора и с мистичен трепет, унесени в дълбоко мълчание, очакват нещо велико да стане. На изток се менят бърже цветовете на небесния хоризонт. Пурпурно червеният цвят се заменя с оранжев, оранжево-златист, светло-жълт, а въздухът трепти в един нежно гълъбов цвят. Тази цветна феерия се допълня от дивната симфония на пеещите птички и от стройните фигури на потъналите в дълбоко мълчание хора. В дивно единозвучие се понася тиха, но тържествена песен от много уста; силен трепет обхваща всички; ти благоговееш пред нещо велико. – Става голяма претворба в природата, голяма претворба става и в твоята душа. Зареждат се песен след песен. След това в ненадмината евритмика и интонация на гласа се изливат в тих хор мощни слова на благодарност и молитва.
към текста >>

20. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр.
После, ако нагласим антената за вълни с дължина 4412 м., ще възприемем вълни от Рим и пр.. Но нещо подобно става и с организма. Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия.
към текста >>

в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове.
Който е проследил развитието на научната мисъл през последните няколко десетилетия, той знае за така наречената радиация на организмите. Интересни са между многото съчинения по този въпрос, напр. трудовете на Лаковски, „Le secret de la vie" и пр. От неговите изучвания и от изучаванията на други изследователи се вижда, че организмът е център на радиации, на радиовълни, които той изпраща във всички посоки. Напр. пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът гробар намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр. в Испания са правени опити с гълъби: ако отделят няколко гълъба и ги поставят на такова място, че между това място и гълъбарника се намира някоя радио-изпращателна станция и пуснат гълъбите, то те почват да летят право към гълъбарника, но ако във време на летенето радио-изпращателната станция почва да изпраща радиовълни, то гълъбът се забърква и почва да прави кръгове. След спирането на радиовълните, той пак продължава в права посока. Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение.
към текста >>

21. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба, кучето, коня и пр.
Д-р Гюнтер Ваксмут споменава случаите с германски кавалеристи през време на последната война в Русия, дето населените места са далеч едно от друго и дървените къщи са в повечето случаи съвсем прилични една на друга, тъй че в нощната тъмнота човек не би могъл да се ориентира. А пък виждаме, че в такива случаи конят, въпреки честата промяна на жилищата в чуждата област, ако бъде отпуснат напълно свободно, непогрешимо намира обора, който е бил използуван от него няколко пъти и то, когато тая местност се намира на далечно разстояние. И това в най-тъмната нощ, когато никакви контури не могат да се видят! Тук съвсем е изключено употреблението на зрението. И пита се д-р Гюнтер Ваксмут: "Как да се обясни "компасът" на коня? " В гореспомената статия на Майер и от други автори са дадени множество други лримери за подобна способност у пчелата, гълъба, кучето, коня и пр. Майер заключава, че тук не помага само обозначението на тези способности с някои термини, защото с туй не се обяснява нищо. Трябва да се допусне у тези животни съществуването на особен вид възприемателна способност и на съответни възприемателни органи. Въз основа на опити и наблюдения, казва Майер, трябва да приемем, че такива извънредни способности, които забелязваме у животните, имат ги и известни хора, при което у тях тези способности са още по-добре проявени. Майер приема няколко типа хора; именно обикновени хора, у които тези възприемателни органи не са развити, не са проявени и такива, у които те са развити. Способността на последните да възприемат нещо повече, което не може да се възприеме с обикновените сетива, той нарича ясновидство.
към текста >>

22. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр.
Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр.
към текста >>

23. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб.
Четири изпитания ти предстоят, едно от друго по-големи. Чуй първото! Като вървиш по тоя път, ще срещнеш една голяма змия. Ако я победиш, ще продължиш нататък пътя си. Не успееш ли, тя ще те погълне и с тебе всичко е съвършено. Когато змията се приближи, ще видиш над нея да се вие гълъб. Бъди смел! Хвани змията за врата и здраво стискай! Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея.
към текста >>

Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти.
Ето ти това шишенце с течността вуар. Помни добре - вуар. Намажи очите на змията с нея. Змията ще отслабне, ще се отпусне и ще падне пред краката ти. И тогава силата й ще се влее в тебе. Стане ли това, гълъбът ще тръгне подире ти. По това ще познаеш, че си победил змията. Чуй сега второто изпитание! По-нататък в пътя си ще срещнеш лъв - едър, страшен лв. Ала не се бой! Преди той да се нахвърли върху теб да Те разкъса, хвърли се ти, хвани го здраво за ушите.
към текста >>

24. Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Гълъбите и врабчетата били много възбудени.
Птиците били обхващани от силно безпокойство, те на ята напущали страната, даже и рибите бягали далеч от засегнатите крайбрежия. Американската изследователка Ами Хилеро имала случай да наблюдава това в Либерия. В последно време са правени подобни наблюдения в области, в които върлува грипа. Според френските орнитолози това явление особено било ясно в ненаселени места, дето птиците са запазили остротата на своите инстинкти. Но даже и в Париж преди избухването на последната грипова епидемия се забелязвало голямо безпокойство всред птичето царство. Гълъбите и врабчетата били много възбудени. Това състояние напомня онова, в което животните изпадат, когато предчувствуват някоя природна катастрофа, напр. земетресения, изригване на вулкани, бури и пр... Не самата епидемия е причина на тия явления. Възбудата у птиците и рибите показва само, че епидемиите, между които и грипът са в тясна зависимост от космически и атмосферни фактори, които вероятно така действуват на човешкия организъм, че отслабват съпротивителната му сили и по този начин бацилите намират благоприятна почва за разпространение. Тия тайни въздействия не се долавят от човека. Животните, чието шесто чувство в много случаи учудва, изглежда, че са по-чувствителни към тия неизвестни въздействия.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Плесна за сетен път в солената вода и литна като гълъб в простора. Уви!
Готов за нова борба, неговият разум, пробуден в съзнанието на рибата, пресметна всичко. – Чистота! - си рече той. Още по-шеметен връх за Ариман-Дез. Там не ще ме стигне той. Плесна за сетен път в солената вода и литна като гълъб в простора. Уви! Ариман-Дез познаваше света на чистотата. Не беше тайна за него, че великите посветени боравеха с тоя най-могъщ фактор, условие за безсмъртие. И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба. Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб. Адита следеше.
към текста >>

И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба.
Още по-шеметен връх за Ариман-Дез. Там не ще ме стигне той. Плесна за сетен път в солената вода и литна като гълъб в простора. Уви! Ариман-Дез познаваше света на чистотата. Не беше тайна за него, че великите посветени боравеха с тоя най-могъщ фактор, условие за безсмъртие. И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба. Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб. Адита следеше. Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб. Ели-Pa будуваше. Той видя всичко.
към текста >>

Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб.
Там не ще ме стигне той. Плесна за сетен път в солената вода и литна като гълъб в простора. Уви! Ариман-Дез познаваше света на чистотата. Не беше тайна за него, че великите посветени боравеха с тоя най-могъщ фактор, условие за безсмъртие. И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба. Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб. Адита следеше. Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб. Ели-Pa будуваше. Той видя всичко. Той знаеше, какво го очаква, но и добре виждаше, какво му предстоеше да направи.
към текста >>

Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб.
Ариман-Дез познаваше света на чистотата. Не беше тайна за него, че великите посветени боравеха с тоя най-могъщ фактор, условие за безсмъртие. И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба. Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб. Адита следеше. Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб. Ели-Pa будуваше. Той видя всичко. Той знаеше, какво го очаква, но и добре виждаше, какво му предстоеше да направи. Непознат и недостъпен е светът, в който мислеше да слиза. Мощно качество, което събаря вековни стени, открива пътя към небето.
към текста >>

Все по-ниско и по-ниско се спущаше гълъбът, сетни усилия бяха направени и в последния миг една овца се смеси всред планинското стадо на един млад овчар.
Мощно качество, което събаря вековни стени, открива пътя към небето. – Смирение, - си каза той. Царска мантия на посветените които виждат Лицето на Всевишния. Адита ще види. Това е неговото богатство. Все по-ниско и по-ниско се спущаше гълъбът, сетни усилия бяха направени и в последния миг една овца се смеси всред планинското стадо на един млад овчар. Ариман-Дез, горд в своята победа за миг се подвоуми. Ели-Pa не беше обикновен противник. И ето, той размисли - неприятелят на овцата беше хищният вълк. Какво по-лесно от това! Нека Адита види неговата ловкост.
към текста >>

26. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят.
По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия свят по твоите неспирни стъпки. Аз бях малка и сънлива. Ти веднъж изсвири на ранина своята песен за слънцето и моето сърце се пробуди. Сега минаваш край нас мълчалив и със замислени очи. Ти не знаеш, че тогава е моят празник. Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят. На зная нито името, нито земята, където си роден. И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата. Кой си ти, който ме научи да чакам слънцето в ранина? Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята флейта? 2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях.
към текста >>

27. DU MAITRE: EXPERIMENTATION DE LA MOUR Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

28. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!
Ти огън си, в домът ми тих запален, и литнала искра. Дъга си ти, възсейнала в небето, изгряла след дъжда. Молитва, тих възторг, молитва, радост моя, от кой неземен мир дойде? Към кой неземен мир ме водиш, на ангелски криле? Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен, О, шепот чист, отронена сълза, кажи ми ти, когато в скръб възлезе пред Бога там, какво ти Той каза? Молитва, шепот тих, отронен звук и песен, потрепнали криле на гълъб устремен, молитва, тишина след мълния и буря, разсъмване след нощ, молитва, светъл ден! I Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно, понесено към светлото небе, мелодия на душата благодарна, мелодия из чистото сърце! * * * Ден след ден тъкат лъчите Златната одежда скъпа, Ден след ден трепти в гърдите благодарност светла, топла. Класовете се заглеждат В чиста хлебородна пазва На кърмилницата - майка, А зрънцата се нареждат Като в малки златни чашки. В тях наливат нов живот - Слънчеви лъчи на капки. Скоро сърпове ще блеснат В силни ръце на жетварки.
към текста >>

29. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно.
Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила!
Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него! А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота.
към текста >>

31. DU MAITRE - CE QUI VIENT DANS LE MONDE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Изследвано е електричеството и в ухото и пр.. Че способността за ориентиране у гълъба и другите животни не се дължи на зрението, това е очевидно.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели. Ориентирането у животните Валтер Милс напоследък е изследвал електричеството в окото на животните и установил в него положително и отрицателно електричество. Положителното е в лещата, а отрицателното – в дъното на очната ябълка. Изследвано е електричеството и в ухото и пр.. Че способността за ориентиране у гълъба и другите животни не се дължи на зрението, това е очевидно. Гълъбът се забърква и не може да се ориентира, когато наближи някоя действуваща радиопредавателна станция. После, преди да отлетят в известно направление те правят предварително кръгове. Тия и тям подобни факти и множество други опити и наблюдения показват, че животните са радиоапарати – приемателни и предавателни. Тъй се обяснява тяхната способност за ориентиране. Монт Еверест Този най-висок връх на земята има височина 8882 метра – близо 9000 метра.
към текста >>

Гълъбът се забърква и не може да се ориентира, когато наближи някоя действуваща радиопредавателна станция.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели. Ориентирането у животните Валтер Милс напоследък е изследвал електричеството в окото на животните и установил в него положително и отрицателно електричество. Положителното е в лещата, а отрицателното – в дъното на очната ябълка. Изследвано е електричеството и в ухото и пр.. Че способността за ориентиране у гълъба и другите животни не се дължи на зрението, това е очевидно. Гълъбът се забърква и не може да се ориентира, когато наближи някоя действуваща радиопредавателна станция. После, преди да отлетят в известно направление те правят предварително кръгове. Тия и тям подобни факти и множество други опити и наблюдения показват, че животните са радиоапарати – приемателни и предавателни. Тъй се обяснява тяхната способност за ориентиране. Монт Еверест Този най-висок връх на земята има височина 8882 метра – близо 9000 метра. Той е покрит с вечни снегове и ледници.
към текста >>

32. DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини. Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник. Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки.
към текста >>

Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини. Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник. Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди.
към текста >>

С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели От древно време пощенският гълъб е използуван за пращане на съобщения. Той е особено ценен в такива случаи, когато другите видове пощи са невъзможни. Използуван е бил между другото и при екскурзии в далечни и непристъпни планини. Когато пощенският гълъб се пусне, той непогрешимо се ориентира и в геометрически права линия отива към своя гълъбарник. Изпърво прави няколко кръга и след това тръгва в права посока. С опити е констатирано, обаче, че когато пощенски гълъби летят близо до една действуваща радиопредавателна станция, те напълно изгубват своята ориентировка и почват като заблудени да летят в разни посоки. Такива наблюдения са правени от мнозина. Коя е причината на това? Други опити са правени с пеперуди. Например, улавят една двойка пеперуди и мъжката я отнасят на много далечно разстояние и я пуснат. Тя известно време остава неподвижна, само върти пипалата си в всички посоки.
към текста >>

Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени.
С подобни опити се е доказало, че пипалата на пеперудата представляват радиоприемателни и предавателни антени — значи, чувствителни са за радиовълните. И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано. Това са пипалата на насекомите. Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени. Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища. Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни.
към текста >>

По тоя начин можем да разберем, как гълъбът, пчелата, пеперудата и пр.
И именно това е установено. За пчелите е установено, че за тях са видими ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око. Например, ако влезе човек в тая стая, в която няма обикновена светлина, но има ултравиолетови лъчи, тая стая ще бъде тъмна за него, но ще бъде светла за пчелите. Пчелите измазват добре своя кошер, събират смола от дърветата и запушват всички дупчици, за да не влиза вътре нито най-малкият светлинен лъч, но вътре те виждат всичко, понеже за тях са видими и други електромагнитни вълни. Доказано е още, че пчелата, като излети сутрин от кошера си, лети малко около него, за да долови по радиовълните, които изпущат растенията, къде има цъфнали цветя и полита в тая посока. По тоя начин можем да разберем, как гълъбът, пчелата, пеперудата и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. С множество подобни опити научно е установено, че всеки организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Правен е следният опит: поставя се женската пеперуда в дебела металическа кутия, за да не могат радиовълните нито да влизат, нито да излизат. Тогава мъжката пеперуда отнесена даже и на малко разстояние, не може да я намери. Човек възприема света дотолкова, доколкото позволяват неговите сетива.
към текста >>

33. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата.
Ние нямаме никакво основание да защищаваме каузата на професионалните гадатели, а още по-малко мошениците в тая област и то по простата причина, че истинският окултист не използува своите езотерични познания за материални облаги. Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема. Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува. Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
към текста >>

Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания.
Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема. Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува. Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние.
към текста >>

Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция.
Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува. Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише.
към текста >>

Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването.
Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят.
към текста >>

Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото.
Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той възпроизведе върху животни: гълъби, кучета, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати.
един военен японски лекар описва тази болест и я отдава на липсата на фосфати и азотни вещества в храните. Холандският лекар Ейкман, вдълбочех наблюдател, изпитва внимателно тежката форма, която бързо се разпространява в Изтока, и отбелязва, че в топлите страни, които той е обходил и в областите, където ядат изключително небелен ориз, болестта бери-бери е практически непозната, докато там, където се е разпространил нерационалният съвременен метод за обелване на ориза и лъскането му с вазелиново масло, след като му е отнета и последната азотна и фосфорна част, казано по модерен начин — витаминирана част, бери-бери върлува. Стига се кулминационната точка, когато в Япония се установяват над 30,000 случаи от заболяването бери-бери, много от които смъртоносни! Ейкман разпростри своите изучвания в остров Ява, където затворниците, според ориенталския обичай, се хранеха предимно с ориз, и неговите статистики доказаха: 29% от ония, които се хранеха с пречистен ориз, се заразяваха от бери-беричен полиневрит, докато ония, които се хранеха само с олющен ориз, бери-бери. се проявяваше само 0.1 на хиляда. Той възпроизведе върху животни: гълъби, кучета, и зайчето, търпеливи жертви на човечеството, формите полиневрит, срещнати между затворниците на Ява, и получи постоянни резултати. Той забеляза, че когато животните, хранени с пречистен и обелен ориз, се заразяваха от бери-бери, стигаше да им се даде малко трици, или изварка от трици, за да оздравеят. Логично бе тогава да се предположи, че триците съдържаха предпазни и лечебни вещества срещу лошата форма на болестта. Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта!
към текста >>

Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване.
Докато научният свят обръщаше все повече вниманието си към тия изследвания, намериха се и химиците с техните анализи. Опитаха се да предпазват от заразяване от бери-бери експериментните животни, като им се даваха фосфати и азотни вещества, но бе напразно. През време на опитите нервната система, така тежко засегната и унищожена, предизвикваше прояви, еднакви на ония при отравяне със стрихнин, и после на смъртта! Един млад полски лекар, Казимир Функ, не вземайки под внимание хипотезите, които казваха, че може би се касае за „мъртви храни", в сравнение с „живи храни", възобнови опитите на неговите предшественици и с голяма смелост поде въпроса с химико-биологичен критерий. След много проучвания изолира едно тяло, на което направи анализ; в него намери вещества, които ние химиците наричаме „амини". Тоя продукт, инжектиран в заразени от полиневрит гълъби, предизвикваше незабавното им оздравяване. Тогава Функ сливайки думата „вита" с думата „амини", създаде названието „витамини". Отвори се нов хоризонт, хоризонт успореден на оня на хормоните и химията победи. Създаде се категорията на витамините, Познатите форми на скрофула, пелагра, бери-бери, рахитизъм се отдадоха на липса на витамини и подобна хипотеза бе поддържана от Функ в 1913 г., когато изолира от лимона едно вещество, което лекуваше скруфола. Но триумфалният възход не можеше да продължи в същия ритъм, поради това, че срещна големи мъчнотии. Мъчнотията стоеше във факта, че новите вещества се намираха в много малки количества в растенията — в следи, докато химиците имаха нужда от относително големи количества, за да им направят анализ.
към текста >>

35. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени мечтите ни свидни, родени по теб!...
О, бързай! че пусти без теб са земите предишни, — в провала изгниха цветущи села! Че весден отгоре връхлитат все хищни орляци от птици с железни крила, а долу — обвити в чугун и стомана — в предсмъртна превара чудовища ръфат свещена земя... Годино, желайш ли човека до век да те слави и името твое на век да блести, кат перла лъчиста във наниза стари, що Господ земя ни от века дари? Тогава пристъпвай в земята размирна с едничкия възглас: „От днеска нататък нек мир зацари! " Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна, лъчиста, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце! Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени мечтите ни свидни, родени по теб!... * * * S. 1. ПОЕМА Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето. Снеговете са се стопили, мътните порои и потоци са отнесени далеч. От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота. В градината ми цъфтят цветя и пеят птички.
към текста >>

36. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение.
Който няма този сбор от добродетели,той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря 3а животното в човека, аз имам пред вид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тия животни ? - Живот на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със Зърнена храна. Славеят пък, който минава 3а отличен певец е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици. Той е доволен от положението си, още повече, когато ловът му е добър, но мушиците, които той гълта,не мислят като него. Съвременните хора се хвалят с религия, с наука, с изкуства. Питам: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичат?
към текста >>

37. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
към текста >>

38. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”.
Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата.
към текста >>

39. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя.
Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф. Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя. Той предложил на Учителя Паша да бъде поканена за стенограф. Учителят казал: “Поканете я! ” От 1915 до 1920 г. тя работила сама. Дешифрирала всяка беседа и я носила на Учителя.
към текста >>

40. ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЪДЪРЖАНИЕ: ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Милка Кралева ЖИВОТЪТ НА УЧЕНИКА Кратка животопис Свещен съюз на души Основите на братството Общуване през пространството ДЕЛОТО НА УЧЕНИКА Мисията на изкуството "Моята голяма радост е да работя безспирно..." Идея за "Музей на Новата Ера" За фотоизложбата "Езотерична металопластика на Г.Куртев" Споделено като с братя ИЗДАТЕЛСТВО "АЛБА" Аида Куртева за себе си и за своите книги Сеятели на Словото ------------------------------------------- НА КОРИЦИТЕ Фотография на Г.Куртев "Аз с моя обичен гълъб, който ме вдъхновяваше." Металопластика от Г.Куртев "Знамето на Новото Човечество"
СЪДЪРЖАНИЕ: ЗАСЛУШАН В ТИХИЯ ГЛАС Милка Кралева ЖИВОТЪТ НА УЧЕНИКА Кратка животопис Свещен съюз на души Основите на братството Общуване през пространството ДЕЛОТО НА УЧЕНИКА Мисията на изкуството "Моята голяма радост е да работя безспирно..." Идея за "Музей на Новата Ера" За фотоизложбата "Езотерична металопластика на Г.Куртев" Споделено като с братя ИЗДАТЕЛСТВО "АЛБА" Аида Куртева за себе си и за своите книги Сеятели на Словото ------------------------------------------- НА КОРИЦИТЕ Фотография на Г.Куртев "Аз с моя обичен гълъб, който ме вдъхновяваше." Металопластика от Г.Куртев "Знамето на Новото Човечество"
към текста >>

41. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб.
Остатъците от войната се сублимираха. Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо. Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота. Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят. Не сме ли синове всички на Принципът- Създател? Факсимиле Всичко, което тук се излага, ни кара да си спомним известни забравени закони и това, че сме ги забравили е причина за ужасния конфликт, в който живее човечеството. Ако наблюдаваме с внимание положението, в което се намират хората, ще видим, че този конфликт се дължи главно на мислите, които са били употребени в миналото.
към текста >>

42. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа.
Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение. Втората движеща творба е посветена на противоположните състояния. Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина, удоволствие и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога. "Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа. След този изпит идва облекчение от Горе. Слънцето обикаля дванадесетте зодиакални съзвездия: в средата е слънчевият диск с лотоса му, 12 сини листа. Дискът се върти бавно. Имам и друга въртяща творба. Това са трите основни цвята: като се въртят се образуват още цветове: портокалов, лилав, зелен.
към текста >>

43. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско.
Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция. Селско школниче, месечен вестник за деца. Адрес: Ив. Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско. Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд. Адрес: Ст. С. Султанов, у-л. с. Михайлово, Сливенско. Абонамент 15 лева.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования.
Севлиево, 3 януари, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правият път Бъдещето на славянството и неговата подготовка Синът на благословената (Auroro) Словото на Учителя. Пътя но новото, което иде в света (Из беседата, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел – продължение от брой 110) Любовта към враговете (Т. Ч.) Из „Тайнственото“ (Истинска случка), г-жа Кранскофт Духовните движения в Англия (Avoto) Сокол и гълъб (басня от Дядо Благо) Правият път Преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората Много са пътищата, по които хората дирят щастието, успеха и благоденствието, обаче почти винаги те ги търсят вън от себе си, — във външните явления и преобразования. Тъкмо тази е и съществената причина за техните неуспехи и разочарования. Хората насочват своето внимание навън, искат да променят външните условия, заобикалящата ги действителност, обаче забравят да помислят по-сериозно за себе си — за променяне и издигане на това, което е вътре в тях и зависи от тях — техните мисли, чувства, желания и постъпки. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето съзнание. Той е външен израз на нашето духовно състояние. Затова, докато не се променим самите ние, вътрешно, не може и дума да става за реализиране на някакъв нов свят вън от нас.
към текста >>

Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде.
Аз съм готов да бъда секретар и да редактирам, никакъв друг чиновник не е необходим. Моля всеки, на комуто се харесва това предложение да пише направо на мене (адрес: В. М. Avoto, London, W. С. J. Anglujo). По после ще съобщя за резултата. Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде. Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал. Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе! казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ.
към текста >>

Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал.
Моля всеки, на комуто се харесва това предложение да пише направо на мене (адрес: В. М. Avoto, London, W. С. J. Anglujo). По после ще съобщя за резултата. Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде. Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал. Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе! казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди!
към текста >>

Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе!
Avoto, London, W. С. J. Anglujo). По после ще съобщя за резултата. Avoto Сокол и гълъб (б а с н я) Соколът много пъти гонил гривия гълъб да го изяде. Но гълъбът всякога съумявал да се изплъзне из кроежите му и юнашки го надлетявал. Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе! казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди! — Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица.
към текста >>

— Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица.
Един ден, след една голяма гонитба, те кацнали на две дървета едно срещу друго и оттам почнали да се разговарят: — Сиви-гриви Гълъбе! казал соколът,—ето вече от тази минута аз се отказвам да те преследвам! Признавам, че си умен и юнак, достоен за почит и уважение и още повече за един верен, обичен, незаменим другар и приятел. Ела да се побратимим: заедно да живеем, заедно да летим — само за хубост и приказ. Който ни види, да ни завиди! — Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица. Въобще, ако се отказваш от убийството и месоядството. — Не. не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр.
Напоследък никой вече не оспорва лечебното действие на музиката. В миналата книжка бяха поместени сведения за опитите на физиците Шредингер, Хайсенберг и Йордан върху окултното действие на музиката. Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И колко е красива, Крий цел невидим свят, Таз фигура игрива И дрехата светлива От гълъбовий цвят!
Д. Апостолов Детето Когато те поглежда С’лазурний поглед благ Пъл с’вяра и надежда,— Към Бога те повежда. Живота прави драг. Когато заговори Със мекото гласче, Невидими простори Пред тебе ще отвори Немощното дете. Свободно се излива Сърдечния му смях, Кат музика разлива, Красиво се извива Без сянка и без грях. То вижда сал доброто И само радост знай, Живее на небето И чуждо е на злото Безгрижно пей, играй. И колко е красива, Крий цел невидим свят, Таз фигура игрива И дрехата светлива От гълъбовий цвят! То люби всичко ново И всеки счита брат Чрез Божието слово Възраства то готово За работа в’тоз свят! Д. Апостолов Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124) Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Творчески и разрушителни идеи (И. А. Изворски) Към славянската жена (Auroro) Истинският водач (N) Л. Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров) Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си. Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието.
към текста >>

ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело?
Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете? Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? … Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна. — Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно.
към текста >>

— Да, любезни Гълъбе, така е.
Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна. — Да, любезни Гълъбе, така е. Агънцето е мирно. кротко, безобидно, а аз, свиреп и жесток. Но нали именно затова съм се принудил да ям агънца. От техните тела градя своето тяло. Техните живи клетки внасят кротост в мене.
към текста >>

Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял.
Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там. дето се намират само болести, най малко подозират, че то е тук, че се намира и достига по тоя път.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така е например с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри.
Орион ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Радиацията на организмите Жорж Лаковски преди няколко години предложи една теория за биологичните явление. Интересът към нея е доста Голем, защото тя се потвърждава от многобройни нови опити. Идеите му са изложени в съчинението му „Lе secret de la vie“, което излезе наскоро с предговор от проф. Д‘ Арсонвал. Лаковски първом се постарал да изследва причините за леснотата, с която известни животни могат да се ориентират безпогрешно към дадено направление и то при най дълги пътувания. Така е например с пощенските гълъби, които се връщат в своето местожителство, отдалечено понякога на хиляди километри. Такива са прелетните птици, които ден и нощ пътуват по права линия, пресичайки морето, към определена цел, която обаче не могат да видят поради слабостта на зрението им и поради сферичността на земята. Те отлитат, понеже се хранят с насекоми, които не намират зиме в нашите страни. Някой казва: „инстинкт.“ Други: .специално чувство.“ Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадките. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната.
към текста >>

Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията, а в това вре ме последната изпращаше вълни.
Някой казва: „инстинкт.“ Други: .специално чувство.“ Обаче нито единият, нито другият термин обясняват загадките. Изразите инстинкт и специално чувство служат в случая да прикрият невежеството ни. Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1934 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията, а в това вре ме последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контролата на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувства на значително разстояние.
към текста >>

Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни.
Става все по-очевидно, че чувството за посока у повечето животни произтича от специални техни радиации с твърде къса дължина на вълната. „Имах случая, казва Лаковски да отбележа едно от най-любопитните наблюдения, което направих на 2. юли 1934 година в радиотелеграфната станция в Патерна, до Валенция (Испания). Група гълъби се бяха спрели до антените на станцията, а в това вре ме последната изпращаше вълни. Тогаз забелязах, че тези птици не можеха да намерят посоката и се въртяха в кръг съвсем дезориентирани. Този опит беше повтарян много пъти при същия резултат: именно отслабване в чувството за ориентация у гълъбите при действието на електрическите вълни. Горните опити наново повторих в Патерна под контролата на испанската военна власт; наскоро те бяха повторени и близо до Кройцнах (Германия). Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. Всеки радио-електрически източник създава електромагнитно поле, чието действие се чувства на значително разстояние. В правото си сме да се запитаме, дали голяма част от организмите не се ориентират под действието на вълни, аналогични на вълните, изпращани от радио-електрическите станции. Полуокръжните ушни канали са способни да играят ролята на радио-гониометричен възприемач.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гълъбите пътуват даже нощем, но по какъв път, това още остава тайна.
Възможно е също тези животни да произвеждат нематериални вълни, каквито са радиовълните с известна честота на трептения. И на основание всичко, което ни е известно до сега в науката, нямаме възможност да направим друго предположение. Това преместване на тези пипала, които по аналогия с радиото с право можем да наречем „антени“ у животното, по всички направления на хоризонта, и след това насочването им по определена посока и хвръкваме към нея. ни спомня ориентирането на антенната рамка у един радиоприемник, за да се узнае къде се намира една неизвестна станция. Тези изследвания са правени а Америка. Гълъбите пътуват даже нощем, но по какъв път, това още остава тайна. Телепатични явления, особено много изобилстват в човешкия живо г. Ще приведем един класически пример цитиран в едно от съчиненията на Цицерона. - - - - - - - - - - - - - - Двама много близки приятели, големи търговци, пристигнали късно вечерята в Мегара. Всички ханища били препълнени с пътници. Едва могли да се настанят и то в два далечни един от друг ханища.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.) Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса Въпроси и отговори Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества) Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева Под властта на любовта – Т. Ч.
Севлиево, 12 юли, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Теория и практика – N. Скръб (стих.) – Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164, край) – Влад Пашов Словото на Учителя. Ако се родите изново (29. III. 1936 г.) Връзката между макрокосмоса и микрокосмоса Въпроси и отговори Из науката и живота (звездните влияния върху земните вещества) Гълъб и гарван (басня) – Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) – Невена Неделчева Под властта на любовта – Т. Ч. Теория и практика И в науката и в религията има ред теории, ред системи, които се силят да докажат своята правота. Обаче силата на теориите и предположенията е в тяхното практическо приложение в живота и в резултатите, които те дават. Ние можем да кажем, че дадена задача може да се разреши по тоя или оня начин, но само с казване тя не е разрешена. Задачата ще бъде разрешена когато пристъпим към действие и опит. Учителя дава много обективен пример за разрешението на тия две положения.
към текста >>

Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята.
Могат да се посочат мостовете, водещи от земята към небето, от материята към духа. Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най-важните съвременни открития. С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света. Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана. — Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба.
към текста >>

Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине.
Който е постигнал това с външните средства на днешната епоха, той е направил едно от най-важните съвременни открития. С това се дава тласък на нова планетна наука. Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света. Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана. — Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има.
към текста >>

— Гладен ли си, Гълъбе?
Работата на г-жа Колиско не е случаен успех. Нейният труд ще принесе и по-нататъшни плодове и ще отвори пътища за нашето познаване на света. Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана. — Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт.
към текста >>

— Гладен съм, — отговорил Гълъба.
Гълъб и Гарван (басня) След големия потоп Гълъбът и Гарванът един след друг били пуснати да проверят изсъхнала ли е земята. Цял ден Гълъбът летял над безкрайното блато, в което била потопена земята и не намерил сухо място да си отпочине. Изморен, изтощен и гладен, той срещнал Гарвана. — Гладен ли си, Гълъбе? — набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде.
към текста >>

Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той.
— набързо го запитал той. — Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава.
към текста >>

Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде.
— Гладен съм, — отговорил Гълъба. — Как да не съм гладен, нали виждаш, че никъде нищо няма за ядене — О, има, има. ела с мене! Още дума думал Гарванът и се спуснал надолу, където скоро кацнал върху един плувнел над водата гнил труп на удавен Мамонт. Гълъбът го следвал и без де забележи, че това е труп, кацнал и той. Гарванът го изгледал въпросително, усмихнал му се дяволито и рекъл: — Яж сега | Гълъбът тутакси разбрал, къде го е довел приятелят му и от що го кани да яде. Настръхнал от ужас, сърцето му се свило от болка, краката му се скъсили и почервенели. С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Гълъбче, Маша, ти ли си?
Хвана ми ръката и нежно я целуваше. Нейното посещение ми се видя странно, тя рядко дохожда у мен. Като забеляза моето учудване, тя се усмихна, но продължаваше да мълчи. В нейното присъствие аз почувствах нещо необикновено, окултно. Развълнуван аз скочих от миндера. — Гълъбче, Маша, ти ли си? — извиках аз. Тя стоеше неподвижна като мамено изделие. Лицето й бе печално, очите й бяха пълни със сълзи. — Маша, — молех я аз. протягайки към нея ръце.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби.
Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на скалата пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни. Наоколо ни беше величествена и необикновена природа. Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа. Наоколо само камъни и бързи планински потоци. В първия момент тази природа ми се показа гола и мрачна, но след няколко дни, когато аз разбрах нейната необикновена и тайнствена красота, целият пейзаж стана красив и пълен с живот. Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби. Освен мене, в нашата група имаше още десетина други гости, от Латвия, Литва и Полша, запознати с учението на Учителя и дошли в България специално за лагера на Рила. Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас. В палатките имаше легла от нарязана хвойна, върху които бяха поставени дюшеци напълнени със слама. Последователите на Учителя проявяваха необикновено внимание и сърдечност към мене и другите гости. Такава грижливост аз не съм виждала на друго място.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гълъбов Колона на лекаря: Що е болест и що е здраве?
Събев Словото на Учителя. Любовта дава живот. (из неделната беседа – 2 октомври 1938 г.) Стихотворения от Д. Антонова. Четири категории любов – Benitta. Плодовете носят здраве – Ив. Гълъбов Колона на лекаря: Що е болест и що е здраве? – Д-р Ив. Жеков Календар за 1939 г. от 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз Астрология. Част I. Елементи на астрологията (продължение от бр.
към текста >>

Гълъбов — химик ПЛОДОВЕТЕ НОСЯТ ЗДРАВЕ Няма по-щедър сезон от годината, който така богато да ни дарява с плодове, както есента.
А Божествена е любовта ти, когато нищо не искаш и се радваш, когато си можал да видиш това, което обичаш, без то даже да подозира, че си го видял . . . Ученикът леко въздъхна. О, как думите на Учителя правеха всичко така ясно, така разбрано. Benitta Ив. Гълъбов — химик ПЛОДОВЕТЕ НОСЯТ ЗДРАВЕ Няма по-щедър сезон от годината, който така богато да ни дарява с плодове, както есента. Сигурно не напразно природата е сторила това. Нали, след този богат сезон на плодове, идва зимата, която е лишена от тях. от слънчеви лъчи и зеленина, по които човек копнее. Цяло лято до късна есен плодовете наедряват, събират слънчеви лъчи, зачервяват се и стават чудно сладки, сочни и ароматни. Те ни предлагат здраве, сила и бодрост.
към текста >>

Гълъбов; 6.
Слънчевата енергия и човечеството —проф. П. Бакалов; 4. Из живота на водораслите в Черно море — Ст. Стоянов; 5. Плодовете носят здраве — Ив. Гълъбов; 6. Судетските немци —Ас. х. Т. 7. Пълно лунно затъмнение на 7 — 7 ноември 1938 год.— Д-р Вл. Л. Христов, 8. Същността на сънищата—Д.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия.
Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища. Пресметнато е, че човечеството от откриването на мамените въглища е използвало около 50 милиарда тона к. въглища. Всяка година из пазвите на земята, където човек се рови като къртица, се вадят около милиард тона въглища, които превърнати на влакове правят един милион влакове. Добиването на въглища от земните недра обаче от ден на ден сс увеличава.
към текста >>

Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища.
Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища. Пресметнато е, че човечеството от откриването на мамените въглища е използвало около 50 милиарда тона к. въглища. Всяка година из пазвите на земята, където човек се рови като къртица, се вадят около милиард тона въглища, които превърнати на влакове правят един милион влакове. Добиването на въглища от земните недра обаче от ден на ден сс увеличава. Само мини Перник например, през 1937 гоя. са извадили 13,903,375 тона.
към текста >>

Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра.
Разбира се, че човечеството не трябва да се уповава за своите енергетични нужди само на слънчевата енергия, затворена в каменни въглища. Днес вече то е обърнало своето внимание на белите въглища — на силата на падащата вода, бързо течещите реки и водопади. Енергията, която те могат да дадат на човечеството, възлиза над 700 милиона конски сили, но от нея се използва само едно съвършено малко количество, около 5%. Постройката на големите северни електрически централи, както и сравнително малките у нас, хващат пенливите води на реките и водопадите и ги впрягат за добиване на енергия. Но и водните запаси, който могат да дадат на човечеството енергия от 700 милиона коня са пресметнати, човечеството в бъдеще ще ги оползотвори: неговите потребности, по отношение на енергия изглаждат, обаче безкрайни. Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.
към текста >>

55. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек.
която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много.
към текста >>

56. -

Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни!
Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо. хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“. Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия? He!
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките.
И нека моето възвръщане из мрака на съня да се слее с възвръщането ми към него! 48. Утринното море на мълчанието се покри с бръчки от чуруликането на птиците; и цветята по пътя станаха весели; и златни потоци се показаха между облаците, а ние угрижено вървяхме по своя път и не обръщахме внимание на нищо. Ние не пеехме весели песни, не се забавлявахме, не се отбивахме на пазар по селата — ние вървяхме мълчешком и не се смеехме. Не се бавехме по пътя. Времето минава и ние все повече и повече ускорявахме своите крачки. Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла.
към текста >>

Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла.
Слънцето дойде на пладне и гълъбите гугукаха по сенките. Изсъхналите листа танцуваха и се въртяха в горещия летен въздух. Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Над сферата на Емета или Светия Дух, в самите лъчи на Кръста на Розата и под нозете на Логоса, гълъб в първосвещеническа тиара започва своя пламенен полет: емблема на двойното течение на любовта и светлината, което излиза от Отца към Сина, от Бога към Човека и възлиза от сина към Отца, от Човека към Бога; неговите разперени крила точно съответства на езическия символ на двата змея, които обвиват пръчката на Меркурий.
за да се посочи на окултната природа на първото и третото лице на Св. Троица; еврейската дума, която ги изразява, силно изпъква, блеснела на сенчест фон, тъмна на светъл фон, за да се разбере, че нашият ум, неспособен да проникне в същността на тия начала, може само да предугажда дребното в противоположните им съотношения, по силата на аналогията на противоположностите. Над сферата на Ен-Соф свещената дума Йехова се разлага в един огнен триъгълник, както следва: Без да се вдълбочаваме в йероглифическия анализ на тази свещена дума и особено да излагаме тук тайните на нейния произход, които изискват много разкрития, ние ще кажем само, че от тая специална гледна точка: йодът (י) символизира Отца, йахът (הי) — Сина, йахо (יהי) — Св. Духа, йахоах (היהי) — живата вселена, а мистическият триъгълник се придава на сферата на неизразимия Ен-Соф или Бога Отца (непроявеният навън и непознаваемият, Бог до акта на творчеството). С това кабалистите искат да покажат, че Отец е източник на цялата Троица и държи в тайна възможност всичко, което е, било е и ще бъде. Над сферата на Емета или Светия Дух, в самите лъчи на Кръста на Розата и под нозете на Логоса, гълъб в първосвещеническа тиара започва своя пламенен полет: емблема на двойното течение на любовта и светлината, което излиза от Отца към Сина, от Бога към Човека и възлиза от сина към Отца, от Човека към Бога; неговите разперени крила точно съответства на езическия символ на двата змея, които обвиват пръчката на Меркурий. Само посветеният може да разбере това тайнствено сближение. Да се възвърнем към сферата на Сина, който изисква по-обширни обяснения. Току що отбелязахме непроницаемите свойства на Отца и Светаго Духа, разгледани в тяхната същност. Само второто лице на Троицата, изобразено с централния Кръст на Розата, пронизва облаците на Ацилута, като хвърля в него десет сефиротически лъчи. Тия лъчи са като десет отворени прозорци във великата тайна на Словото, и с помощта им може да се съзерцава блясъка му от десет различни гледища.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В митологията Венера се представлява ту съвсем гола, ту обвита в морско-зелен воал (като родена от морска пяна); в повечето случаи тя е придружена от лебеди и гълъби и от сина си Амур (Купидон).
Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси. Лошо аспектиране в мъжки хороскоп означава, че новороденият няма за дълго да се спогажда с другия пол. Същото е означено и в женския хороскоп, където Марс (противният полюс на ) е зле аспектиран. При добри аспекти може изобщо да се приеме противното. В митологията Венера се представлява ту съвсем гола, ту обвита в морско-зелен воал (като родена от морска пяна); в повечето случаи тя е придружена от лебеди и гълъби и от сина си Амур (Купидон). Афродита се споменува обикновено в свръзка с раздялата от пролетната природа и това се символизира в легендата за Афродита и Адонис. Марс () Марс бил бог на войната и лова. Той бил син на Юпитер и на Юна, бил много почитан в римската империя, Представляват го като строен мъж с шлем и щит, често в бойна колесница, направляван от богинята на войната Белона и теглен от два коня. Марс е бог на борбата, бог на силата. В библията Марс се символизира чрез дявола.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Гълъбче, Маша, това си ти, извиках аз.
Взе ми ръката в своята си и нежно я целуна. Мен ми се показа странно нейното посещение: тя рядко е идвала при мене. Като видя изумлението ми, тя се позасмя, но все мълчеше. Аз почувствах в нея някакво си необичайно, окултно присъствие. Развълнуван, аз скочих от канапето. — Гълъбче, Маша, това си ти, извиках аз. Тя остана неподвижна, като каменна статуя. Лицето й беше печално: очите пълни със сълзи. — Маша. — помолих я аз. като протегнах към нея ръце, кажи ми за Бога що значи това?
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

много експерименти върху гълъби, кокошки и бозайници.
Локализацията на мозъчните функции още по-нагледно доказва зависимостта на душевния живот от нервната система. Сега вече чрез наблюдение и експеримент е намерено, коя част на мозъка с коя душевна способност е свързана. Напр., ако се повреди един мозъчен център, човек изгубва способността да говори, ако се повреди друг център, той изгубва способността да гледа, макар окото да е здраво. Ако се повреди друг център,човек изгубва способността да пише и пр. Освен наблюдения върху хора, правени са. много експерименти върху гълъби, кокошки и бозайници. Ако човек падне и се удари зле по главата, той може да падне в несвяст, поради повреда на мозъка. Ако душата е нещо самостоятелно, защо човек веднага изгубва съзнание, защо изгубва тази или онази душевна способност, когато се повреди мозъка? Това не показва ли, че душа самостоятелно, независимо от мозъка, не съществува, и затова трябва да кажем, че душата е функция на мозъка. От това пък не следва ли логически, че човекът щом умре, с разрушението на мозъка и тялото всичко с човека е вече свършено? Когато човек бъде упоен при операция с хлороформ, етер и пр., изгубва съзнание, но пита се сега, защо?
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До него щом дойде, зеницата огре; Да беше ангел чист политнал там с криле, Помислил би тогаз, че в гробната тъмница В захлас се влачи змей към мила гълъбица.
С наведена глава, превит, с пречупен кръст, Люлеян кат мачта, в играта на вълните, И сякаш запленен, със ужас във гърдите, От странните лъчи на тоя там мъртвец . . . Вървейки, призрак сам, със мъка на слепец, Към други призрак сеят, загубен сред тъмата, Варавва беше с вид, що ужас вей в душата: Настръхнал като звяр, от вятъра развен, За бяг всегда готов, тревожен и студен . . . Мъртвешкий лик Христов сиянйе бледно лейше — Да сложи пълна власт сама смъртта не смейше, Затуй трептеше ощ сред кървави очи Отблясък сетен, тих на тайнствени лъчи; И ледено чепо по-бляскаво светеше Кжм него с муден ход Варавва кат вървеше. До него щом дойде, зеницата огре; Да беше ангел чист политнал там с криле, Помислил би тогаз, че в гробната тъмница В захлас се влачи змей към мила гълъбица. Превит под страшний мрак на тежката мъгла, Растяща всеки миг, резбойникат сега Се спря замислен там. Сиротна бе земята, И спеше веч мракат . . . * * * Тогава сред тъмата На тоя хълм, под туй небе в печал и мрак, На божий лъч велик безкрайно-нежний зрак Възтрепна в тоя кръст трогателно-печален. В мрака на злий човек, мрак черен, безначален, Проблясна нечий дух, що бяс му вля в душа, И бликна буен плам във поглед и снага — Душата на Адам във кръстните основи Проникна изведнъж в разбойника сурови.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил.
Брат ми изскочи из стаята си, за да узнае причината на този смут и като видя, че прекрасното огледало е строшено, и че аз лежа със стъклените светилници — при долния край на стълбата, той не можа да се сдържи да не извика: „Прав си, братко, като казваш, че ти си Мурад-Нещастникът! “ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне. Той ми даде ръката си и каза: „извини, за дето се разсърдих отначало. Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил. Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец. Когато го купих, аз и не подозирах, че той ще стане причина за такова злощастие. Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало. Аз видях, че ще стана причина за разорението на брата си, ако продължавам да живея в къщата му. Моят щедър брат, като видя, че съм решил да си вървя, ми каза: „Едно лице, което от преди няколко години бях наел, за да ми продава стоката, се помина миналата седмица.
към текста >>

Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец.
“ След първото си впечатление, обаче, като ме гледаше в това положение, той избухна в смях, но скоро, бързо и съчувствително, което ме правеше още повече да съжалявам за случката, той слезе долу, за да ми помогне. Той ми даде ръката си и каза: „извини, за дето се разсърдих отначало. Аз съм сигурен, че ти не искаше да ми сториш зло; но разкажи ми как стана всичко това“. Додето Саладин говореше, аз чух същия вид шум, който ме бе събудил от килера. Като погледнах нататък, аз видях един чер гълъб, който хвръкна към мене, без да подозира пакостта, която бе причинил. Вчера, за нещастие, аз бях донесъл този гълъб в къщата и го бях хранил, и се трудих да го опитомя, та да го подаря на моя малък братанец. Когато го купих, аз и не подозирах, че той ще стане причина за такова злощастие. Моят брат, при все че се трудеше да скрие тревогата си от мене, бе много смутен от мисълта, как ще срещне негодуването на султанската любимка, която бездруго ще бъде грозно разочарована от загубата на прекрасното си огледало. Аз видях, че ще стана причина за разорението на брата си, ако продължавам да живея в къщата му. Моят щедър брат, като видя, че съм решил да си вървя, ми каза: „Едно лице, което от преди няколко години бях наел, за да ми продава стоката, се помина миналата седмица. Не би ли желал ти да заемеш неговото место?
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви!
Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда? Не. Нема никакво суеверие в това, да анализираме тия потайности.
към текста >>

гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“.
“ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда? Не. Нема никакво суеверие в това, да анализираме тия потайности. Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба.
Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата. Българското общество, с неговата „учена“ интелигенция от професори, разни видове „държавници“ и пр., заслужва само толкова.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника.
В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към лицето ми и мълком ме запита: „добре ли си, друже мой“? Аз се опитах да отговоря, но езикът ни бе изгубен и забравен. Аз мислих и мислих; аз не можех да си припомня имената ни. Сълзи блеснаха в очите й.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Гълъб се спуща от небето и донася на камъка пилюлка малка, бяла.
Колкото и тежко болен да е някой, щом види тоя камък, той няма да умре до края на седмицата . . . Такава сила той на смъртните придава, и плът и кръв им подмладява. Граал го наричат. На днешния ден слиза при него пратеник небесен, той влива му най-мощната му сила. Гълъб се спуща от небето и донася на камъка пилюлка малка, бяла. И след това блестящи си крила разперва и литва към небето пак . . . Така камъка получава това, което е най-голямо земно благо, храна и питие и желанието от рая, което също и земята може да роди“ . . . Нито „манната“ от предхристиянската епоха, нито мъдростта на Заратустра и Мойсея могат да спасят човечеството от смърт.
към текста >>

Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна.
Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара. Той е именно, който получи заповедта да измери новия храм. Откров. 11: „И даде ми се тръст като тояга и каза ми се: стани и измери храма Божи и олтара и тия, които са кланят вътре.
към текста >>

Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята. Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността. Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с христовата кръв, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта. В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато се разхождате в гъста сенчеста гора, можете да срещнете красивите пъстри листа на бутурчето или цикламена (Cyklamen neapolitanum), гълъбовото око (Hepatica triloba), каменоломката (Saxifraga) и пр.
Детето ще се научи да гледа с благоговение на великия живот в природата. Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че и кореновия връх, кога расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидна движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а на страни близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се развие настрани към влагата и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки. Превръщане на светлината в топлина в студена местност. Когато се разхождате в гъста сенчеста гора, можете да срещнете красивите пъстри листа на бутурчето или цикламена (Cyklamen neapolitanum), гълъбовото око (Hepatica triloba), каменоломката (Saxifraga) и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата са червено-морави по долната си повърхнина. Да обърнем внимание къде има такива растения — в гъсто, сенчесто място. Там слънчевата светлина прониква по-малко. Долната листна повърхнина става червена (антоциян). Червеният цвет абсорбира светлината, преминала през листа, и я превръща в топлина, нужна при растежа и при други функции на растението.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46345496177673