НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
514
резултата в
211
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Не тъгувай, гледайки тия отдалечени
гробове
, гдето под зеления покров лежат твоите близки.
2.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия
гроб
.
3.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в
гроба
пронизания „враг", свършват с него.
4.
АСТРОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА - рецензия от д-р Верн
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Знайни им са и
гробовете
дори: в еди коя „енциклопедия", еди кой „речник" и ония, които посещават
гробищата
на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото; в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели", според тях.
Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени", свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и дострояван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици" и да ви цитират нещо от техните „
надгробни
речи".
5.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Почват да се интересуват от
задгробния
мир, да изучават теософията, окултизма и пр.
6.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи
гроб
.
Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за освобождение на Божи
гроб
, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
7.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мнозина от тях не вярват в
задгробния
мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея.
8.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вие живеете в
гробища
, не се лъжете".
9.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Разрушили
гроба
на основателката под претекст, че той наподобявал
гроба
на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу.
10.
МАЗДАЗНАН - M. M a н е в
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Която свършва с
гроба
,
11.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за
задгробен
мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
12.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той ги прие, едни настави, други излекува и им остави завета: кога напусне тоя свят, да погребат тялото му в същия
гроб
, в който лежеше тялото на Серафиа.
Ония, които идваха да посетят постницата и
гроба
на големия светия, виждаха нощем тоя
гроб
целия светещ: от него излизаха два бели пламъка, сплитаха се нежно един друг и като тънка огнена струя възпламваха с двойна сила на възбог.
И в тишината на нощта се чуваха дивни звукове, като че ли излизаха от
гроба
– сякаш ек от далечни химни.
И, които виждаха това и се докосваха до
гроба
– болни ли биваха – оздравяваха; слепи ли – проглеждаха; хроми ли – изцеляваха се; глухи ли – прослушваха; прокажени ли – очистваха се.
13.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ала вечно спокойствие съществува само на
гробищата
.
14.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И в двата днешни континента ние намираме еднакви
надгробни
паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези.
В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около
гробовете
на царете и пр.
У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за
задгробния
живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни.
И у ацтеките, както и у египтяните, е запазено балсамирането, обвиването труповете със скъпи тъкани, погребване на близките и робите около
гробовете
на царете и пр.
15.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до
гроба
.
16.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като
надгробна
yтеха.
17.
Един Иван – Дядо Благо
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на
гроба
на нашия Господ.
18.
Мисли върху механистичното и неовиталистичното направление в биологията – П. И. Василев
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „
гробът
" е последната инстанция на живота.
Но даже и в
гроба
няма нито секунда покой.
19.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските
гробници
, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни.
Сенките на държавата растяха и в свещените
гробници
крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона.
20.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети
гробищата
.
Всички хора, които са на
гробищата
сега, това са окапалите листа на туй старо дърво.
21.
Ново направление на труда - Б. Боев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В същото време са се правили опити да се унищожи самия този въпрос, да се постави край на тази тревога на ума, който пита: „какво ще бъде там зад
гроба
?
Ние можем свободно да брътвим за това, че не виждаме нищо от онази страна на
гроба
, за това, че всички наши надежди, всички цели трябва да бъдат в пределите на този земен живот, ние можем изцяло да влезем в жизнената борба; всичко, що ни заобикаля, целия свят може би, ще ни пречи да излезем из тесните рамки на личния мимолетен живот, но стига само да се вслушаме в приближаването на смъртта, отново и отново застава пред нас въпроса: „какво е смъртта?
22.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад
гроба
?
23.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност,
надгробната
плоча е отмахната, ти си свободен.
24.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и
гробници
на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
25.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не само защото животните са повечето болни и че вие правите от смилателните си органи
гробници
, и така ги осквернявате, с останки от мърши, но и вкарвате чрез кръвта си с месото животински недостатъци.
26.
Вести
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от
гроба
.
27.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Преди 2000 години Христос отишъл при
гроба
на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън!
Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от
гроба
, за да бъде въведен в живота.
Докато беше в
гроба
, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос
гроба
му и да каже: „Лазаре, излез вън!
" Щом чу тези думи, той сам излезе от
гроба
, не чакаше никой да му помага.
Христос и днес стои пред
гробовете
на съвременните хора и казва: „Излезте вън!
Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от
гроба
?
Други поставиха Лазара в
гроба
, но той сам трябваше да излезе вън.
Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от
гроба
.
Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в
гроба
.
Когато забогатя, той влезе в
гроба
.
Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред
гроба
му и каза: „Лазаре, излез вън!
Докато не се освободят от тези неща, те от
гроба
няма да излязат и живот вечен няма да придобият.
" Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в
гроба
.
Божественото начало е заровено днес в
гроба
.
И тъй, когото турят в
гроба
, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"!
Онези хора, за които е дошло вече времето да възкръснат, и в
гроба
да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им казва: „Излез вън!
28.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Също и така нареченото насекомо „
гробар
" знае от голямо разстояние да се упъти право към разлагащия се труп.
Гробарят
отива 8–10 дена след смъртта на птицата или плъха, следователно труповете им са вече разложени.
Тези радиации именно упътват
гробаря
към неговата храна и храната на малките му.
29.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на
гробница
.
30.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ- Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От
гробовете
мъртви, с глас голям
31.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в
задгробния
.
За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува
задгробният
мир.
32.
ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли
задгробен
живот, или няма.
33.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен
гроб
.
34.
ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Полята са самотни, тъжни и в старото
гробище
край каменния град грохнал
гробар
с глухи удари копае тъмните ями на смъртта.
Покрита е с
гробове
, обвити в бурени, а над тях - разпятия.
Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал
гробар
дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях!
35.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Вечният ви даде воля диамантена, за да творите в себе си божествен характер – дом на светлината и любовта, а вие построихте
гробници
за вас и вашите братя.
36.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя
гроб
.
Такъв камък беше турен върху
гроба
на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка.
Те извикаха Христа да дойде при
гроба
на Лазар и да дигне камъка.
Дигне ли се камъкът от
гроба
на човека, той придобива възкресението на своята душа.
Лазар, който излиза от
гроба
, представя човешката душа, която възкръсва.
Учителят ще отиде при
гроба
му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”!
Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от
гроба
си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от
гроба
на човека.
На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху
гроба
на човека.
– Когато дигнат камъка от своя
гроб
.
37.
СПЕКТРИ - Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Масите сега се интересуват от проблемите на
гроба
и на вечността.
38.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В тия изявления Айнщайн е променил своето предишно мнение за
задгробния
живот.
39.
ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
пчелата чрез радиовълни познава, де има цъфнали цветя от този или онзи вид, гълъбът чрез тях се ориентира за посоката към гълъбарника; бръмбарът
гробар
намира мършата чрез специфични радиовълни и пр.. Правени са многобройни опити с разни животни и растения за доказване на това. Напр.
40.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна
гробница
.
41.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в
задгробния
мир, в същества от друг свят - в духове.
Вярата в един
задгробен
мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек.
От чисто окултно гледище религиозното схващане за
задгробния
живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие.
42.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и
гроб
.
Погребаха го и запечатаха
гроба
.
Той не искаше да остави тялото си в
гроба
, защото то беше живо.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в
гроб
.
43.
DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Заедно с тях усетила едни стари
гробища
, близо до града.Пред един
надгробен
камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят
гроб
!
Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до
гробищата
като жена на един рибар, от който имала три деца.
Надписът върху
надгробния
камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име.
Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия
гробища
.
44.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Но изчезнали спомените, в този нов живот, ние ще бъдем мъртви като да сме в
гроба
.
45.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
„Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад
гроба
".
46.
ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - ПО МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако любовта не може да вдигне мъртвия от
гроба
, това не е любов.
47.
ЗИМА, ПРОЛЕТ - Е.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
До стенещия кораб са зинали тъмни
гробове
, в които пропадат бесните вълни, а други нови се отварят.
48.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Какво толкова ме засегна смъртта на един милионер, когато по широкия свят умират хиляди нещастници, които нямаха позволително за
гроб
и стояха повече отколкото трябва непогребани?
49.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Небето за тях е оня невидим свят, оня "
задгробен
мир", в който отиват душите на праведните след смъртта.
50.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И късно след вековете, може би, някой ще почука върху неговата
гробница
и ще каже:
51.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И чичковците ме занесоха на
гробищата
.
– Страх ли те беше, като те носеха на
гробищата
?
52.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи -
гробници
за хиляди и милиони живи хора.
53.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия
гроб
от ръцете на неверниците.
54.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
със своите доказателства, че има "
задгробен
мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм.
55.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
От люлката до
гроба
, злото се шири спокойно в живота на човека.
56.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към
задгробното
.
57.
ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Приятелю, ти не се нуждаеш от
надгробни
речи и паметници.
Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като
надгробна
реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.
58.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини,
гробища
, позорни места.
59.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Занесете им радостната вест, че
надгробната
плоча вече се махва и човешкият дух се освобождава.
60.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на
гроба
.
И като взе за
гробаря
Този, Който беше пред нея, тя му се замоли:
61.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
– Вярвате ли в
задгробния
живот?
62.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на
гробищата
.
63.
СКРЪБ - Д. АН-ВА
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В
гробовната
тъма.
64.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В него Пиоб открива „
Гроба
на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1.
65.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Гробът
на великия римлянин
Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник –
гробът
на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина.
Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „
гроба
на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ.
Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „
гроба
" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.
66.
БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "
гроба
" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море.
67.
СТИХОВЕ-S.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И ще възкръсне человек от
гроба
на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него.
68.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Последната глава 28 от това евангелие започва с следните думи: „И като се мина съботата, на разсъмване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят
гроба
.
69.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на
гроба
, (вж. бр.
70.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало
гробищата
.
71.
НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "
Гроба
на великия римлянин" (в.
72.
В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той създава черупки без живот, създава собствената си
гробница
.
73.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един
гроб
.
Надписът върху
гроба
потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите.
74.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Във всички египетски статуи, барелефи,
надгробни
изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание.
В
надгробните
изображения, както и в самото устройство на
гробниците
на Кир, на Ксеркс не се открива нищо по-ново от онова, което е било дадено веднъж в тия изображения.
75.
ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува
задгробен
свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
76.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но на д-р З., който питал за своя син, убит във войната и отбелязан като изчезнал, госпожа Брифо дала точно описание на неговия син, неговото собствено име и пълни подробности за мястото, на неговия
гроб
, посочвайки военната
гробница
, алеята в тая
гробница
, в която се намира
гробът
и дори номера на тоя
гроб
.
Нещастният баща можа да узнае лесно, без други указания за това, освен бележките, взети от него през време на сеанса с госпожа Брифо,
гроба
на своето дете.
77.
ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
За научния свят, който през миналия век беше отрекъл вечната Разумност и живот, още не е доказано напълно съществуването на Бога, на душата и „
задгробния
" мир като вечни същности.
78.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всички мои домашни по случай 40 дни от преселването отвъд на моя свекър, бяха отишли на
гробищата
за панихида.
— Извинявай, татко, че не можах да отида и аз на
гробищата
.
След идването на домашните ми те ми разказаха, че молитвите на
гроба
били същите и в същия ред, както аз бях ги чула от разстояние.
79.
РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от
гробниците
на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност.
80.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в
гроба
, това е тъпкане, вършеене.
81.
Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в
гроба
, и на третия ден Той възкръсна.
82.
Окултната музика - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ще го държи ден -два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на
гробищата
Ето защо за да не принуждавате Бога да ви изпрати на
гробищата
, бъдете всякога будни, да прилагате любовта.
83.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше
гробът
на свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
84.
Тодор Стоименов (1872-1952)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък
гроба
, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
85.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний първи, неговите инициатори, ще хвърлим шепа пръст на
гроба
му!...
86.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен
гроб
, копае и
гроба
на своето отечество!
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува
задгробен
свят.
88.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони
гробове
, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството.
А живота от люлката и до
гроба
ще бъде висша радост.
89.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И трябвало е винаги чужденци или късни поколения да се заравят в книгите им, в спомените за тях, в живота им, да ги разберат, обикнат и възкресят из
гроба
на забвението, на предразсъдъка и суетата; да ги покажат на света във всичката им красота и величие, да извикат късната почит и уважение и да им заизграждат паметници.
И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в
гробищата
— над
гробовете
.
90.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Навярно през целия си живот, до
гроба
, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст".
91.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Земята е покрита с братски
гробове
.
92.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони
гробове
, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница.
задгробен
живот, на ясновидство и предсказания, нека прочетат тази книга, за да видят, че това са факти, че това е една действителност, всред която те се намират и от която те не не ще избегнат, колкото и да се стараят да затварят очите си пред нея.
93.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до
гроба
, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си.
94.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Милиони
гробове
, милиони инвалиди, реки от човешка кръв.
Вечерта — представление: „Отвъд
гроба
" от театралната група — прекрасни сцени, илюстриращи истините за безсмъртието на душата.
95.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд
гроба
?
Ако нашия живот свършва завинаги в
гроба
, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенстване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни!
Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след
гроба
, то всички наши усилия към самоусъвършенстване, всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред.
Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от
гроба
“, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече — че това било нещо невъзможно да се докаже.
Не един, а хиляди хора са се връщали от
гроба
.
Тази велика истина на древността, потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлязат в тази „Terra incognita" и, поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в
гроба
.
96.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Старият свят сам създава своите
гробари
.
97.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Говоря за онези милиони майки, които въздишат по свидни рожби заровени нейде далеч в незнайни
гробове
.
Тялото на умрялото дете е останало в русенските
гробища
, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко.
98.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем
надгробната
плоча, с която Той е закрит в нашата душа.
Когато запитали Едисона кое счита той за най-важно от своите открития, той отговорил: „Най-великото ми откритие е придобитата абсолютна увереност в съществуването на
отвъдгробния
живот“.
99.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени
гробници
, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт?
Бог, природата са създали други, несравнено по-добри условия: покрити със зеленина и обкичени с плодове полета, долини, гори и планини, изобилната ведрост на слънцето, чистия въздух, чистата вода: а хората създадоха тия каменни
гробници
, наречени модерни фабрики и жилища.
100.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако се издигна в Небесата, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава
гроб
,
задгробен
мир, а не ад) ето Те.
101.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Възраждащият се национализъм", който взе вече надмощие в Германия, и с когото мнозина и у нас парадират, копае
гроба
на целия свят.
Но в този
гроб
ще паднат първом тия, които са го изкопали.
Но ние знаем че всички тия неща ни водят към бури и към безкрайни
гробища
.
Националният егоизъм копае
гроба
на народите!
102.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кат плач над нечии
гробове
.
103.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е силата на насилието, силата на меча, която cеe смърт и разрушение, която покрива земята с
гробове
и накрай сама себе си погребва.
104.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като знаем тази правдива мисъл и като виждаме хората тъй навъсени, не бихме ли се зарадвали, че тя—великата мисъл на великия ни Учител е една велика и всесилна рецепта, с която човечеството би възкръснало от
гробницата
на омразата и би се зарадвало.
105.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква
гробът
, откъдето няма излизане.
Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в
гроба
.
106.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Национализмът копае
гроба
на народите
НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ
ГРОБА
НА НАРОДИТЕ!
Великата, страшна, последна война — битката при Армагедон, която ще превърне земята о
гробница
и огнищата на днешната култура — в развалини.
Цялата култура на Земята е пълна само с
гробища
; Земята е култура на всички умрели същества.
И сегашното поколение ще остави такава култура на
гробища
.
107.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Истинска любов е тази, която може да ни извади от
гроба
, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота.
108.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъкмо в тая област на кооперативната дейност се намират най-много „кооперативни
гробища
”, както някои се изразяват.
109.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живота ви би бил студен, мрачен и страшен, като
гроб
.
110.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо вероятно, на
надгробната
плоча на един велик човек намираме написано следното:
111.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То остава около
гроба
и се разлага постепенно, паралелно с разлагането на физическото тяло.
Следователно, за ясновидеца
гробищата
представляват една гледка на разложение и ако повече хора биха могли да видят това, те лесно биха се убедили в предимството на изгарянето не физическото тяло, в крематориумите, което възвръща веднага елементите му към тяхното първоначално състояние.
112.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в
задгробния
живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята.
113.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Картините от филма на идващия живот започват от люлката и свършват в
гроба
.
114.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е
гроба
, след който идва възкресението!
И ние така един ден ще възкръснем от
гроба
на днешния ограничен, пълен със страдания разочарования и неуспехи живот.
115.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един
задгробен
край на нещата.
Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни
гробове
и причинители на потоци невинни сълзи.
116.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Другият отговаря: Ще те обичам до
гроб
?
Според мен, щом една любов е до
гроб
, тя е още слаба любов.
Любовта, която минава зад
гроба
, това е любов.
117.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разкриването
гроба
на Тутанкамон1) е още твърде близко до нас, за да можем да оставим без внимание полемиките, които се започнаха по повод мистериозните умирания, последвали отварянето на саркофага.
Египтолозите, които се осмелиха, в името на науката, да насилят многовековната
гробница
, загинаха един след друг.
Лорд Карнарвън, който доби славата на откривател на
гробницата
и който организира разкопките, бе първата жертва, после, наскоро след това, неговия помощник Картер; другите учени ги последваха по реда си: рентгенологът Арчи Рейд; двама фотографи; Ричард Бартел, секретар на Картер; лорд Уестбърн и други още.
Непосредствено след влизането на първия египтолог в
гроба
, и в продължение само на няколко години, всички те преминаха прага на смъртта по един трогателен начин.
Не е много вероятно, че тук именно починалия, както мнозина твърдят, е този, който си отмъщава за това, което счита като оскверняване на
гроба
му.
По за вярване е, че нови въплъщения са последвали и са скъсали връзките му с неговото мумифицирано тяло; но ние трябва да имаме пред вид, че едно голямо количество излъчвания е затворено при смъртта в
гробницата
, като резултат на магичните заклинания на жреците.
1)
Гробницата
е открита в Долината на царете през 1922 г.
118.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той камъка
надгробен
ще разклати
119.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка заран преди изгрев слънце излиза на разходка над
гробищата
, а вечер гледа по цели часове звездите и луната.
Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското
гробище
, обградено с трънен плет.
Малко настрана от
гробищата
имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили.
С бързи крачки заобиколих
гробищата
и се приближих само на две крачки от учителката.
„Една година ходих по селските
гробища
да плаче.
Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската
гробища
посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе.
120.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Има един свят, по-широк от този, в който сега живеете, в който няма затвори, няма
гробища
, няма болници, няма караници и деление между хората — в него всички живеят братски.
И камъка въз
гроба
на човека повален
121.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, има
задгробен
свят.
122.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от
гроба
, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
123.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от
гроба
на материята, освобождение на волята и съзнанието от оковите на злото.
124.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички, които са работили изключително за себе си, са отишли в
гробищата
.
И сега съществуват
гробища
, защото хората служат на себе си, а не но Бога.
125.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А щом умирате, щом ви заравят в
гроба
, това са измененията.
А дали на Бога или на Мамона служите, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста и най-после в
гроба
.
И заравянето на човека в
гроба
е едно изпитание.
Но когато служите на Бога и в
гроба
да ви сложат, ще възкръснете; но ако служите на Мамона, като ви сложат в
гроба
, не ще възкръснете.
126.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в
гроба
, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили?
Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до
гроба
, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот.
Но ако животът на човека не свършва в
гроба
, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е.
науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в
гроба
, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му.
127.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в
гроба
.
Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад
гроба
.
Тихо и мълчаливо излязъл на двора, изкопал
гроб
в градината си между два трендафила.
Па прегърнал сам мъртвата и леко я спуснал в
гроба
.
На другата заран намерили първия Воденичар умрял върху
гроба
на жена си.
128.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А такова семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остава от него само кости и
надгробни
плочи, не е никакво семейство — животните не могат да имат семейство.
129.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако не възприемете Любов-та, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще ви качи във файтон и ще ви прати да ви опеят, но в никакъв свят няма да ни заведе — ще останете в затвора —
гроба
.
Както дойде Христос при него, той отвели плочата от
гроба
му и каза: Лазаре, излез вън!
В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в
гроба
, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка).
130.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От
гроба
ще вдигна покрусено тело.
Царството Божие не е само
задгробния
свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят.
131.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От нея имаме запазени само откъслеци — от легенди, учения, теории — във формата на символи и йероглифи из
гробниците
и пирамидите.
Не се мина много време, и Христос се измъкна от
гроба
, т. е.
новото излезе из
гроба
.
132.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората на новата епоха, която иде, няма да се съдят,
гробища
, затвори, болници няма да имат, убийства няма да стават.
133.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вижте, цялата земя е покрита с
гробища
.
134.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и мъчения и кръст и
гроб
.
Погребаха го и запечатаха
гроба
.
Той не искаше да остави тялото си в
гроба
, защото то беше живо.
135.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до
гроба
край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас.
136.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гледа пресните
гробове
на стотиците хиляди избити в гражданската война.
137.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае
гроба
на страшно самоунищожение.
Като го държи 30-40-50 години гладен в
гроба
, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този
гроб
.
Той ще види в
гроба
такова нещо, каквото никога не е виждал.
138.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз зная, че ако отиде така неподготвена за онзи свят тя ще стои вързана около
гроба
си най-малко 20 години.
А така, ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, тя ще се освободи скоро, най-много четири-пет месеци ще прекара в
гроба
.
139.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако любовта не може да извади мъртвите от
гробовете
, това не е любов.
Не трябва да се забравя, че най-големия враг на човека е неговият стомах, а „със зъбите човек сам си копае
гроба
“ казва една поговорка.
140.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Смъртта и
задгробния
живот; Карма.
141.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ни роби, ни безкръстни
гробове
;
142.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във
гроба
на грубата материя.
Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от
гроба
на плътската страсти, желания, слабости и пороци.
Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до
гроба
.
143.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
цялата земя е станала
гробница
все на разумни същества.
144.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Той е този отровен сок, в мъката на сърцето, който като
гробовен
червей къса и разрушава свещените нишки на живота!
145.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на
задгробния
свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството.
146.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гробно
мълчание зацари.
147.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
посещение на
гроба
на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г.
148.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на
задгробния
свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство.
За сега земята мяза па една
гробница
, на място на изтребление.
149.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен
гробницата
на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните.
150.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и
задгробния
живот.
151.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Близките и роднините плачат над
гроба
му, той чува плача им, но нищо не може да им каже.
Най-важно за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този
гроб
!
152.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из
гроба
на материята.
И кой може да го вземе със себе си зад
гроба
?
Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне
надгробната
плоча, която я е затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
153.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на
гроба
и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят.
154.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изследванията са показали, че тя не е само една
гробница
на фараони, но и един научен паметник: в нея египетските мъдреци са вложили много от своите строителни, математични, астрономични, геодезични и пр.
Защото по същия отдалечаващ се от морала път са намерили своята гибел и своя
гроб
всички минали култури.
155.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако отидете на
гробищата
, ще кажете — Какво нещастие ни е сполетяло!
156.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогаз смъртьта не ще дълбае
гроб
,
157.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В своето пътуване от раждането до
гроба
, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята.
158.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В живота на човечеството също има три главни епохи: старият завет — епохата до Христа — е слизане в материята, инволюция, потъване в битието; след Христа, имаме новият завет, пробуждане на съзнанието, антитеза, (Битие-Съзнание), стремеж към небето, към
задгробното
(аскетизъм).
159.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погребано в тъмния
гроб
на студената почва,
то дочува в своя
гроб
зова далечен на великото Слънце.
С воля и устрем студения си
гроб
ще разбия
160.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в
гроба
на несъвършения живот.
И едните и другите имат грешки, грехове и недостатъци, по-малки или по големи, които ги задържате в мрака и студа на земния живот, който е
гроб
за душата.
Да обърнем на пепелища цветущата земя; цветущите до вчера градове и села; да превърнем на прах историческите паметници и
гробовете
на великаните, за да заровим при свещените им кости обезобразените тела на невинните жертви на човешкото безумие.
161.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Да благодариш на Бога, че тази беля се случи сега, след като от няколко дни съм станал бял брат, ако това се беше случило преди няколко дни, когато в мене живееше черния Иван — ей тук, в този синор, щеше да ти е
гроба
... Сега ти прощавам в името на моите нови разбирания, но те предупреждавам час по скоро да се отдалечиш, без повече протести, да не би да се върне в мене черния Иван.
162.
 
-
Казвате,че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в
гроба
.
163.
 
-
Съвременните хора не искат да се убедят в това, но милиони хора изплащат тази своя неразумност, като пълнят
гробовете
.
Ако обаче се нуждаете от пари, разрешавам да продадете цигулките; ще се радвам до ви се притека на помощ отвъд
гроба
.
164.
 
-
Не, туй същество постоянно праща хората в
гробищата
.
165.
 
-
Заприличаха на
гробища
166.
 
-
Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки,
задгробният
живот трябва да ви интересува.
167.
 
-
Възможно е да са го откраднали от
гроба
.
168.
 
-
Когато Духът дойде, мъртвите ще излязат от
гробовете
си.
169.
 
-
Две хиляди години вече ние говорим за възкръсналия Христос, но като че ли признаването на този факт и вярата в тази истина са ни помогнали твърде малко да възкресим в себе си онова Божествено, онова велико н светло, което лежи в
гроба
на нашата душа, потиснато от плочата на неразумния живот.
Но ний сме погребани в
гроба
на материята — на несъвършенството, на собствените си недостатъци.
170.
 
-
Не че старото съвършено ще изчезне, — мнозина, като живи
гробници
, като музеи за археологически ценности, ще останат да пазят неговите догми и форми.
че ще излезете от
гробовете
си, ще излезете от дървото на познаване доброто и злото и ще влезете в дървото на живота.
171.
 
-
Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в
гроба
“.
Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли
задгробен
живот или няма.
Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на
задгробен
живот.
Като прочел и написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на
задгробен
живот.
172.
 
-
Казвате, че един ден ще се освободите от тялото и ще го турите в
гроба
.
Текстовете са религиозни и се състоят от молитви., химни, митология и описания на
задгробния
живот.
173.
 
-
Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към
задгробния
живот, а съвсем малко към настоящия.
174.
 
-
които са вече с единия си крак в
гроба
и все пак очите им хищно блестят при вида на златото, макар че имат достатъчно, за да живеят добре още дълги години.
175.
 
-
Страданието възкресява мъртвите души от
гроба
на душевната мизерия и порока, то връща „изпуснатите хора“ от хлъзгавия път към пропастта и ги насочва към добро.
Задгробния
живот, от Абат Морьо
176.
 
-
Казвам: Този камък, кой го е турен на
гроба
, да се отвали от
гроба
.
177.
 
-
който иска помощ от живите, за да намери покой в
гроба
си.
Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в
гроба
му на покой.
— Отегчава се в
гроба
си, — казваха младите госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби.
178.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Христово явление в
задгробния
свят. II.
Шишков по случай откриването
гробницата
на египетския фараон.
Рационалността на
задгробния
живот в свръзка с физическата наука.
179.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на
гроба
припаднала от плач.
180.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И ето — Аз отварям вашите
гробове
,
Като отворя вашите
гробове
И ви извадя из
гробовете
— о люде мои!
Кога умра аз невга, ти
гроба
не търси ми,
Но тамо, майко свидна, на
гробищата
ваши
Самотен
гроб
ще найдеш и там си поплачи.
Никакви абстракции не признавам, в никакво
задгробно
съществуване не вярвам.
181.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както съобщава Уна в своя
надгробен
надпис в Абидос, управлението на държавата през времето на Пепис I било разпределено в ръцете на князете, на главните ковчежници.
Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия
гроб
злобата на отмъщението .
на чий
гроб
там тъй грозно ти грачиш.
От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в
гроба
, понеже в ковчега му била проникнала вода.
Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае
гроба
.
И когато разкопавали
гроба
, работниците намерили вода Още в горните земни пластове.
На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай
гробищата
и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор.
Всяка вечер след това от 8 до 12 часа младият момък изпадал в едно особено душевно състояние, очите му се затваряли, той без да се сблъска някъде, отивал до
гробищата
, за да се разговаря там с умрелия, тичайки насам-нататък.
Понеже не прекрачвал изписан на земята кръст, децата често се шегували, като правили по пътя му кръстове и го карали да заобикаля на далеко, когато отивал на
гробищата
.
182.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване
гробове
“.
183.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той до края на своя живот е живял с нея, въпреки че тя много по-рано от него е била положена в хладния
гроб
.
И върху тоя малък
гроб
именно за пръв път през вековете изникна Синият цветец.
Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за
задгробния
живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже.
Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения
гроб
, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му.
Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до
гроба
, така и планетите минават от образуването до изчезването си?
Светлината на голямата, почти застрашително ясната луна там горе, шуменето на вълните дълбоко долу, вятърът, който тихо бучеше, след това пак
гробната
тишина, нарушавана нарядко от някой далечен крясък на птици — всичко беше ми непоносимо и ми докарваше неизразим страх.
184.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува
гробно
мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина.
185.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Над
гроба
ти не ще ридаят,
В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до
гроб
да снеме проклятието, що тежало над него.
Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до
гроб
.
Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в
гроба
.
186.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на
гробовете
няма нищо.
Така е мислел, така е чувствал, такова е било религиозното и научното убеждение на великия Толстой, на прага на неговия
гроб
, когато е бил запитан върху проблемът за
задгробния
живот от редактора на парижкия вестник ,,Le Matin“, който го е посетил в имението му, няколко време преди неговата смърт.
187.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Цялата земя е покрита само с
гробища
, времето е затрило ред от народ, има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот.
Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките
гробове
- това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й.
Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на
гробовете
на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват; „ние умряхме, по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство; вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно".
Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на
надгробен
вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се!
Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на
гроба
му.
Гроб
не бива да се оставя отворен в неделя.
Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай
гробището
, за да не занесе смъртта у приятелите си.
188.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са
гробищата
на съвременното човечество.
От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите
гробове
, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
Настана
гробна
тишина.
От една страна, сериозните окултни опити позволяват на умрелите да се съобщават с нас и да ни доставят точни указания за
задгробния
живот.
Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд
гроба
.
Показано е, че разните субекти виждат през непрозрачни тела, посочват с точност вътрешни повреди, описват вярно всичко, което става отвъд
гроба
или на значителни разстояния и пр.
„Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от
задгробния
свят са отегчени от тъга.
Но това правило има изключения, както това се доказва от известни
задгробни
свидетелствания.
Буржа разказва, че като полу-преминал вратата на смъртта, той видял най-напред, какво се намирало в съседните стаи, през стени с дебелина 25 сантиметра; после, един образ от
задгробния
свят — когото познал няколко месеци по-късно в един портрет, че бил на неговия прадядо — му се явил, като чудовище от астралния свят.
същия месец и погребано в
гробницата
на Лоаяс, в присъствието на грамадно стечение на почитатели и ученици.
След тръгването на Филипа от руския дворец, Николай II, по съветва на министър Плеве, отива в манастира на Сараво да се моли върху
гроба
на отшелника Серафина, който приживе се ползвал с голяма репутация на святост.
В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (
задгробния
живот) и за отношенията на съзнанието към живота.
189.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Христово явление в
задгробния
свят. II.
Нашата почит към онова същество, което, до
гроба
си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна!
Христово явление в
задгробния
свят.
са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад
гроба
.
Той е писал тия
задгробни
съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква.
Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със
задгробния
свят, за който са имали ясна представа.
После, ковчегът с трупа биде изнесен от трима-четирма души на
гробищата
, дето биде и погребан, но при голяма мъка, защото
гробът
постоянно се пълнеше с вода.
190.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
те спят сега под
гробовете
в мрак,
зад
гробовете
, в тишина изтомна.
Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за
задгробния
свят, за Бога и пр., за да съживи религията?
Другари негови отиват до
гробищата
, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух.
Като доближили до
гроба
, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега.
пред самия
гроб
обръща вниманието на всички присъстващи.
191.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в
задгробния
свят и пр.
192.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
надгробната
реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“.
Ония, които не са видели да умре едно обожавано от тях същество, не познават тая болка, не са падали в бездната на отчаянието, не са се натъквали на затворената
гробна
врата.
“ Сцената на Хамлет в
гробищата
се повтаря всеки ден.
Тъжният оглед на смъртта се дължи особено на снове, което я окръжава, на скръбта, която я придружава, на религиозните церемонии, които я обгръщат и за
надгробните
молитви: Dies irae и De profundis.
Едно от двете: или умираме съвършено или продължаваме да съществуваме и след
гроба
.
Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд
гроба
е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните
гробове
, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на
гроба
, той почти мигновено се разсипва на прах.
Присъствието на такъв съд в
гробовете
ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени идеи.
Аз съм седнала върху самото му
гробче
!
е минала преди няколко време през едни
гробища
и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи.
духовни съобщения чрез книги или неотпечатани още вестници — убедително доказателство за верността на известията от
задгробният
свят и за действителността на преживяването.
193.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с
гробища
, със сухи кости.
С душата — мъченица и зад
гроба
,
194.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни
гробове
из цяла Тракия и Македония?
И грейна тоя кръст сред
гробното
мълчанйе .
Помислил би тогаз, че в
гробната
тъмница
На тоя страшен
гроб
със камъка студен!
Сърцето ни постоянства да бъде господар на мислите ни и на живота ни, даже и след
гроба
.
Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд
гроба
, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме.
Рядко е, обаче, нашите предходници отвъд
гроба
да се съгласяват да ни да ват осветление за другото ни съществуване.
Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия,
гробове
, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен,
надгробен
кипарис.
Английското списание „Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски
гроб
“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели.
Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в
гробове
много по-стари.
Във времето на папа Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един
гроб
, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване.
При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на
гробницата
.
При събарянето на английските манастири била намерена в
гроба
, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа.
Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите
гробове
светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време.
Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна
гробница
на един римлянин.
Според надписите, намерени в
гробницата
, било установено без всяко съмнение, че тази лампа била поставена в
гробницата
във времето преди идването на Спасителя.
Под нея бил
гроб
, в който било намерено тялото на мъж, с необикновена големина и било тъй добре запазено, че изглеждало, като че току що било погребано.
— (Възможно е, че тези вечни лампи изпълвали около си с особена мумуфикачна атмосфера, и че затуй именно били поставяни в
гробовете
, за да запазват от изгниване телата на мъртвите.
При тялото намерено в
гробницата
Pelladova, имало лампа с чуден, вечногорящ пламък.
Една угасвала веднага при отваряне
гроба
, друга била неугасяема и пр.
Мъжът, положен в
гробницата
Palladova, имал на гърдите си широка рана.
Че това било тялото на Паладия, доказва надписът открит в
гроба
: „Pallas, син на Евандера, лежи тук, могъщото Турново копие го уби е боя“.
Тогава било турено в един добре затворен
гроб
, дето престояло точно 8 дни.
На 9-я ден то било извадено от
гроба
, съблечено от восъчния калъп и от лентите.
195.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е
гробница
, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият
гроб
“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка.
В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад
гроба
, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада.
Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма
задгробна
отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел.
По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в
задгробния
свят, чрез престояване в ада, временно или вечно.
Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на
задгробен
живот.
Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до
гробищата
, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден.
А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на
задгробния
живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка.
196.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
макар и да притежавам от Теб страшната сила да отбулвам
задгробните
тайни, бих се считала щастлива да се откажа от тоя дар и да затворя очите си за вътрешния живот.
Също такива вълнения е изпитвала на
гробищата
или в църквите, във време на не- кое погребение.
но впечатление и тя придружила погребалното шествие до
гробищата
.
По въпроса: „има ли живот след
гроба
“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена.
Следователно, след 20 годишно спокойно, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след
гроба
.
Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в
задгробния
мир.
Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша
надгробни
речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в
гроба
при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята.
Духовете в
задгробния
мир обитават в три главни състояния или положения:
В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в
гроба
, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе.
Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в
гроба
) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята.
Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под
гроба
, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в
гроба
, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска.
Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из
гроба
на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време.
Когато срокът на отлъчката им от
гроба
изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята.
Духовете в положение на изкупление обитават в
гробовете
при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци.
Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (
гроба
), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им.
Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад
гроба
).
Между другите неща, експедицията е намерила многобройни
гробове
, образувани от огромни купища камъни, подобни на египетските пирамиди.
Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за
гроба
си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.
—
Гробът
не лъже.
197.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя сънувала, че, при лягането си, вижда тялото на поменатия по-горе неин скъп приятел,
гробът
на който бе свидетел за встъпването й във вътрешния живот.
Чувственост. Много вярно е казано, че чувствеността, която често се превръща до висока степен в сладострастие, е
гроба
на любовта.
198.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако е опасно, че първата памет, тая на нашия мозък се поврежда и угасва в момента на смъртта, както от най-малката болест се повреждаше или угасваше приживе, не е ли повече от сигурно, напротив, че другата, великата, която нищо не може да повреди, никаква болест не може да смути, противостои също успешно и на страшния удар на смъртта, и няма ли голяма вероятност да я намерим непобутната от другата страна на
гроба
?
Трябва да допуснем, че тия видения, които са може би
задгробни
одически проявления, се показват много по-вероятни, откакто се запознахме с някои качества на странния флуид, за който бе думата преди малко.
199.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„При все че ти си наречен Саладин-Щастливецът“, ми казваше той, ти виждаш, че неупражняването на разума ти без малко щеше да те хвърли в
гроба
и то още в разцвета на твоята младост.
200.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя бе част от
задгробния
свят и повече от половина мъртва.
Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след
гроба
, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък.
201.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
копаят
гроб
и във самотен
гроб
да се положат .
Много подобни явления са вече наблюдавани, а особено ония, които са станали върху
гроба
на дякона Пяриз в 1724 год., дето болните са отивали на тълпи, оставяйки се да бъдат удряни от силни мъже, въоръжени с всякакви видове оръдия, като са се простирали под една дъска, върху която се качвали повече от двадесет души и всичко това е ставало без никакви болки или наранявания, но даже с полза.
202.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Шишков по случай откриването
гробницата
на египетския фараон.
на
гроба
му не турих кръст дори, —
за себе си да изкопая
гроб
,
че станал бе живота ми
гробовен
,
Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез
гробищата
да общува с Бога“, защото в
гробищата
няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „варосани
гробища
“, както се е изразил някога и Христос.
Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд
гроба
.
На едного осъден, искащ поне един
гроб
, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“.
Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и
гробът
или пирамидата.
Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени
гробници
; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати.
Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и
гробницата
му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата
гробница
щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения.
Направи, щото погребалната песен, що пяхме на
гроба
на моя син, да се чува три дена преди да се свършат дните на някой от членове те на нашето семейство.“ Така се молил много и много години наред нещастният баща — разбира се, по край молитвите за успокоението душата на малкия си син.
Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в
гробницата
, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да безпокоят фараона?
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата
гробница
ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и
гробницата
е била отново запечатвана.
Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на
задгробната
наука.
Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за
отвъдгробния
живот, този в астралния мир отвъд
гроба
.
Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в
гробницата
на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят
гробниците
на фараоните.
Той отнесе тайната си в
гроба
, ако не смятаме писмото, което ви четох.
Като минавали край
гробищата
, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си.
203.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не показва ли ти тя рая през дупката на
гроба
?
Те посадили трендафили и други цветя на
гроба
й.
204.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от
гроба
, нима може това да стане с чук или нож?
Когато Христос бе отишъл при
гроба
на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от
гроба
, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън!
" И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в
гроба
, с какво трябва да ги посетим?
вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има
задгробен
мир, и да чуят новини от него.
За целта устроихме беседа със
задгробните
обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив.
Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в
задгробния
мир.
№ 29) като настояха да им устроя беседа със
задгробните
обитатели, за да се „уверели“, че има
задгробен
мир и да чували възможните съобщения и новини от там.
Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в
задгробния
мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там.
205.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Рационалността на
задгробния
живот в свръзка с физическата наука.
Рационалността на
задгробния
живот
1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (
задгробния
живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
206.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Гогол не мина във втората фаза, а остана в първата, от която не успя да се освободи, защото разстроеното му здраве рано го завлече в
гроба
.
„Който копае
гроб
другиму, сам пада в него“.
Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до
гроба
ми минава вада.
Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път
гробчето
на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край
гроба
и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица.
207.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в
гроба
.
Вярата на религиозните хора, на окултистите к теософите в некакъв
задгробен
живот е „измама“ и „нелепост“!
А след смъртта на това тяло, понеже не знаем какво е там, зад
гроба
, и какво ни очаква, нищо не може и не трябва да ни интересува.
По-точно: ние знаем — казват те — че нищо няма зад
гроба
, нищо не остава там от „човека“, т. е.
208.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна
гробница
и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия.
209.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Граал, възкръсналото из
гроба
тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху
гроба
слънце,
гробът
, който вече не е
гроб
.
След няколко месеца от погребението на дъщерята на семейството Б-ви, до нейния
гроб
погребали и едно 8-10 годишно момиченце, на едно столично бедно семейство К., но съвсем непозната на семейство Б-ви.
Майката на покойната София, от тъга често ходила на
гроба
на дъщеря си и по цели часове горчиво е плакала за загубената си и обична дъщеря.
Рационалността на
задгробния
живот в свръзка със физическата наука.
210.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до
гроба
.
Изучавания върху бръмбара-
гробар
.
На другия ден с голяма вероятност ще видим там много
гробари
събрани.
Гробарите
изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата.
211.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Погрешно се е мислило и още се мисли, че пирамидата представлява от себе си една
гробница
, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм.
Около тая църквица има стари разградени
гробища
, под вековни дървета,
Един от разпитаните стари хора даже твърдеше сериозно, че
гробът
на поп Богомила бил нейде над селото, макар и без видими белези, и че над него нощ но време светело кандило, което денем ставало невидимо.
НАГОРЕ