Търсене в текстове за 'Грешник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник?
И обратното е също вярно. Явява се въпросът: днес притежаваме ли тия методи? По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен. Ако напр. днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник? Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна. Тук са необходими едни правилни методи, които биха могли да се приложат в дадения случай и да дадат необходимите резултати. Тия методи, обаче днес липсват.
към текста >>

2. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал".
Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
към текста >>

Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението.
Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението. И той казва: „Аз ще работя за спасението си". И Бог даде благословение нему, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
към текста >>

3. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк.
По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя. Фуен Ву изливаше отляната течност в приготвената форма. По това време един от ламите строеше храм на Лао Тцео. Тоя храм бе величествен. В него строителят искаше да вложи всичката земна прелест, а на звънарницата да окачи камбана, каквато не е имало досега. Тази камбана трябваше да звъни с такъв глас, щото всеки праведник, когато го чуе, да изпита най-върховния екстаз от величието на Божеството, а грешникът да се смути, да се разкъса мрачната завеса в душата му и в нея да дойде разкаянието заедно с кротките стъпки на светия пророк. Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец.
към текста >>

4. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава.
Рекат ли да излязат малко по-рано, или да останат малко по-късно, смъртта за тях е неизбежна. До деветия месец човек може да спи, да не диша и да не мисли, но ще дойде ден, когато той ще бъде заставен сам да реши въпросите си. Мнозина се запитват, защо са страданията в света. Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал.
към текста >>

5. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения.
И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми.
към текста >>

6. За височината на Мусалла - Любомир Лулчев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ I Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете". Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли. Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога". – Защо? - учудил се светията. – Този странник е дяволът.
към текста >>

Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник!
Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела. – Как? – извикал дяволът.
към текста >>

7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто.
В живота човек трябва да върви с дълбоко вътрешно спокойствие на духа и със сърце, пълно с вдъхновение и радост. Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена. Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто. В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението. Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо.
към текста >>

8. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Светията гледа на грешника като на свой брат.
Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка. Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат. Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия. Когато човек стане проводник на любовта, тя ще измени мислите му, чувствата му, постъпките му, ще измени лошите условия, при които живее. Когато любовта посети човека, умът просветва, сърцето става богато, здравето иде, кръвообращението се подобрява, лицето просиява и човек става радостен и весел. Любовта внася най-голямата хармония в света.
към текста >>

9. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива.
Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7). Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6). Любовта има за крайна цел опознаването между човеците. Любовта мисли всякога за благото на другите (6). Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са. Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1). За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.). Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11). Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си. Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов.
към текста >>

Тя счита ближния не като грешник, но брат.
Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов. Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога.
към текста >>

10. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа.
И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне до най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази." „Запознаването на човешката душа с любовта, това е пробуждането на душата. „Не започвайте никаква работа без любов! " „Има закон, който гласи: Любовта ражда любов. И камъка като обикнете, той ще ви обикне. Няма същество в света което като обикнете, да не разбере любовта " „Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него." „Като обикнеш някого, ще заличиш недостатъците му. И най-големия грешник, като го обикнеш, ще се измени, ще стане нов човек, но не изведнъж, но постепенно." Учителят В педагогическата литература се говори за любовта като образователен фактор: изтъква се, че тя е най-благоприятната среда, в която може да се върши образователната работа. Но това не е достатъчно. Любовта трябва да се постави като образователна цел, т.е. в училището трябва да се оформи човекът на любовта, на служенето. Това няма да е насилие върху детето, понеже доброто, възвишеното, красивото, любовта са в глъбините на човешката природа. Човешката душа е храм, в който гори вечният пламък на любовта, на жертвата.
към текста >>

11. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако праведния човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще завали, ако иска дъжд или слънце, и бремето ще бъде такова, обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае.
По причина на това, хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро. Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес, човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек И тъй, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведния човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще завали, ако иска дъжд или слънце, и бремето ще бъде такова, обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава, той ще се приспособява към времето, а не времето към него. Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм.
към текста >>

12. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него.
Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия.
Това е прецеждане. И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа. Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия. Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя си ум; какво нещо е човешкия ум и какви са законите на неговата дейност, го знаеха само египетските посветени, и Мойсей беше го научил от тях, а народа въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът —да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар.
Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За грешника прокуден те имат тих приют.
Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там. Таз заповед велика понесли в млада гръд; по всеки земен кът те искат тя да блика, кат извор вечен там. За грешника прокуден те имат тих приют. На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил. Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове.
Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”.
Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там. Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”. Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот. Опитността е „знание за следствията, които се явяват като резултат от известни действия“. Това е именно задачата на живота, заедно с развитието на волята, която пък е средството, с което прилагаме резултатите от опитността. Опитността може да бъде придобита, но ние имаме право на избор да я добием по трудния път на личната опитност или пък чрез наблюдение делата на другите и размишлявайки върху тях, ръководени от светлината на опитността, която вече имаме. Този е начина, по който окултният ученик трябва да учи, вместо да изпитваме ударите на несгодите и страданията.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му.
Да се превърне хитростта в разум не е лесна задача. Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се. По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му. От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни. По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса).
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад.
И о, каква картина пред взора им премина! — най-висшия трагизъм, безмълвен героизъм в историята земна на жертва свята, вярна, в безбрежните предели на времето видели … И в рани и прашни, борците безстрашни с кръста на Христа; в неравната битка шептели молитва гаснещи уста. Замлъкнали езици пред тия мъченици със диамантна воля — свършили свойта роля. Голгота ги приютва, кат’всичките светци. Господ им сам окичва главите със венци. Пожертвали със жар свещена си идея за грешника нерад. Кат’дивна епопея пробудений събрат живота им възпява. А там в светлиний град със лаври увенчават всезрачний им олтар. Те — първите дейци, за братство, мир бойци, превърнали земята във почва благодатна. Хвърлили семената за днешна жетва златна … ----------------------------- Така живота си физичен отдаден в дълг към своя ближен завършили до край. А там в небесните чертози, душите где цъфтят кат’рози, сияе новий рай: В Духа на вкчното Начало — в тоз, който няма ни начало, нито пък има край.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се съединят, един грешник и един праведник, само тогава може да се роди едно дете, което вече ще бъде безплодно — значи, всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, следствие на което те сами се заличават.
Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Когато се казва в писанието, че грешните ще се изтребят това значи, че те няма да се размножават, и само по себе си, ще изчезнат. Ако двама грешници се съединят, те не могат да родят дете. Ако се съединят, един грешник и един праведник, само тогава може да се роди едно дете, което вече ще бъде безплодно — значи, всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, следствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават. От това гледище, светът сам ще се оправи, т. е. по силата на развитието но онези сили, които го тласкат към прогрес, светът ще се оправи. От това становище има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление. За да се направи един социален опит, най-първо съвременните хора трябва да намалят размножаването си.
към текста >>

21. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник.
Дядо Благо Първият Воденичар Два вида закони има на света. Закони, които Бог е наредил и закони, които человеците са направили. Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони. Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им. Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог слуша молбите и на светията и на грешника.
А съвременните хора, като видят човек с широка душа, веднага му за-виждат, сърцето им се свива. Това е кривият път на живота. Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав.
към текста >>

Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една.
Това е кривият път на живота. Бог еднакво обича всички хора на земята. Бог познава стремежите на всека душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот.
към текста >>

Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек.
Колкото по големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тя. Бог слуша молбите и на светията и на грешника. Обаче, от хиляда молитви на грешника, Бог ще изпълни само една. А от хиляда молитви на светията, Бог няма да изпълни само десет. Обаче, светията е силно магнетичен човек и никога не се отказва да изпълни волята Божия. Светията е съвършено здрав човек, а грешника е демагнетизиран, болен човек. Всеки от вас може да бъде здрав. Всеки от вас може да води един сносен живот. Всеки от вас може да обича и да го обичат, и да бъде напълно свободен. Защо се заражда ревността у хората, когато се обичат? Сама по себе си ревността не е лошо нещо.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казано е в Писанието: Бог не благоволява в смъртта на грешника.
Как ще уредите този си живот, когато след 50-60 години ще ви повикат за онзи свят? Това не е никакво уреждане на живота. Като повикат някого за онзи свят, вие казвате, че този човек е умрял. Никаква смърт, никакво умиране не е това. Да се мисли че е умрял, това говори за вашите криви разбирания. Казано е в Писанието: Бог не благоволява в смъртта на грешника. Като греши още човек умира, а не умира когато и както вие мислите, че е умрял. Вие трябва да имате съвсем други понятия за смъртта. Когато някой брат или сестра умира, той не трябва да губи съзнание, но да повика своите близки и приятели и да им каже: Ето, аз вече заминавам за другия свят. Искам да си кажа с вас сбогом и до видя на кого ще изпратите много здраве за другия свят. След това, той се ръкува с близките си и си заминава.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато човек започне да живее по закона на любовта, той навсякъде търси и намира Бога — в светията, в гения, в грешника, в животното, в растението, — навсякъде търси Бога.
Същият закон може да се приложи и от мъжът. И ако вие страдате в живота, вие страдате от безлюбие. Вие искате да поправите света с педагогически правила. Педагогика без любов нищо не струва. Щом дойде любовта, педагогиката идва сама по себе си. И когато човек започне да живее по закона на любовта, той навсякъде търси и намира Бога — в светията, в гения, в грешника, в животното, в растението, — навсякъде търси Бога. И само когато всички хора започнат да живеят по този закон, — да търсят навсякъде Бога, те ще изправят отношенията си, недоразумения и противоречия между тях няма да съществуват и ще влязат да живеят в истинския живот. Само така хората могат да си помогнат и Бог ще им помогне, и ще разберат, че има един който всякога ги обича. Все има нещо, за което Бог ни обича. Той е вложил у нас нещо, за което ни обича. Най малко, Той е вложил своя живот в нас.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той изменя грешника.
Измененията стават в злото, а промените в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил . Промененията са възходящи, а измененията — низходящи. Затова се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника. Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре. Следователно, ония, които грешат се изменят. за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши.
към текста >>

Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши.
Той изменя грешника. Значи понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек — въздига го нагоре. Следователно, ония, които грешат се изменят. за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно место и там ще спре, т. е. няма повече да се променя. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто и злото престанат, т. е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят? Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света.
Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен, и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си е създал най-големите нещастия в света. Защото само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже ли някой, че е спасил някой човек, той се лъже. Човек, човека не може да спаси. Да мислите, че можете да.спасите човека, това е едно заблуждение.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят.
в царство Божие — небето ще бъде заключено за вас. Докато не реализирате рая в живота си тук на земята, вие напразно ще го дирите на небето. Какъвто е живота ви тук, такъв ще бъде и там. Каквото вие представлявате тук, същото нещо ще сте и там. Вие не можете да израстете като по чудо. Вие не можете да са превърнете моментално от грешник на светия, от ограничено, тъпо същество на ангел, само поради това, че преминавате границата на този свят. Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите!
към текста >>

28. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Праведник“ и „грешник“ в очите на хората и в очите на Бога, са две съвсем различни неща.
Вечният кръговрат на живота ни говори ясно, че ние нямаме причини за отчаяние: животът никога не умира, никога светлината на нашия живот не ще загасне, никога ние не можем да се загубим, да изчезнем, или пък да паднем до такава степен, че да изгубим всека връзка с Божественото в нас и да стане невъзможно нашето възвръщане към Бога. Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение! „Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“. Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка! „Праведник“ и „грешник“ в очите на хората и в очите на Бога, са две съвсем различни неща. Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред.
към текста >>

Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“.
Съществува, от религиозно гледище, едно подразделение на хората: на грешници и праведници. Колко повърхностни, колко ограничени са обаче, човешките разбирания в това отношение! „Праведниците ще наследят Царството Божие, а грешниците ще отидат в ада“. Една е, обаче, човешката мярка, и друга е божествената мярка! „Праведник“ и „грешник“ в очите на хората и в очите на Бога, са две съвсем различни неща. Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден.
към текста >>

Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден.
Само Той вижда скритите глъбини на душата, само Той прониква до вътрешните мотиви на човешките постъпки, само Той обгръща с един поглед и свързва в едно цяло причините и следствията в нашия живот и затова само Нему принадлежи правото да отсъди — кой е „праведник“ и кой — „грешник“. Фактически, обаче, за Бога грешници, в абсолютния смисъл на тази дума не съществуват. „Праведници“ и „грешници“, това са относителни, човешки понятия, които изчезват в абсолютността на Божията любов и мъдрост. За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него. Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“?
към текста >>

Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота.
За Бога има само ученици и малки деца, които се учат да ходят. Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него. Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
към текста >>

В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?...
Защото Той знае че малкото дете, което днес едва се изправя на краката си, утре, след година—две, свободно ще тича навред. Той знае, че този, който днес е отхвърлен от всички, и когото всички сочат с пръст като грешник, крие безценни съкровища в душата си, които утре ще заблестят като бисери и диаманти в светлината на Божия ден. По днес тях никой ги не вижда. Хората виждат само лошото в него. Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник. Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност.
към текста >>

Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник.
Само Бог знае какви бисери се крият в душата на .грешника“ и затова Той никога не ще остави своята „загубена овца“, а ще я потърси дори ако тя се е заблудила до най-отдалечените и непознати долини и бездни на живота. В тази светлина, кой е грешник и кой праведник?... Вий, които се смятате за праведници, вий, които смятате че изпълнявате изискванията на Божиите закони, вий, които смятате, че сте изправни във всяко отношение и очаквате да получите, на небето или на земята, наградата за вашия добродетелен живот, с какво наистина вий сте заслужили мечтаното „царство небесно“? Какво вий направихте за неговото идване на земята, в душите на другите, както и във вашите собствени души? Да не се лъжем. Живота на „праведника“ в хорските очи, често бива едно отвратително лицемерие, което в очите на Бога стои по-низко от живота на отявления грешник. Последният живее със съзнанието за своята греховност и затова е по-близко до разкаянието, по близко до Бога, отколкото първият, който, като фарисея в храма, се тупа в гърдите, живеейки със съзнанието за своята праведност. * За никого не са затворени пътищата към небето. Никой не може да претендира че е привилегирован пред Бога. Истинско, вечно, духовно възкресение очаква всички. Днес и „праведници“ и „грешници“ са еднакво в гроба на несъвършения живот.
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат.
Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път.
към текста >>

30. -

Грешникът е едно малко комарче, което няма тази цена.
Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този е невежа, онзи е невежа. Мислиш си, че ти си нещо по-голямо. Според мене, грешните хора са комарчета. Те проникват навсякъде — и в светите места влизат, и в грешните места влизат. Хората схващат, че светия човек трябва да мине през големите врата. Грешникът е едно малко комарче, което няма тази цена. както този свят човек. Аз наричам святи ония хора, които разбират много добре нещата. Според мене, всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свят човек, той е добър човек. Вие понякога се възмущавате от болестите. Болестта е един метод за възпитание.
към текста >>

31. -

Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника.
Ти отговаряш: По-добре и да умреш, а аз да живея. Но утре и теб ще те хванат по същия начин. Кой от нас ще остане жив ? Ние сега казваме, че волята Божия е да умираме. Ако ти имаш едно дете и то умре, това волята Божия ли е? Писанието казва: Бог не благоволява в смъртта на грешника. В природата съществува смърт. Един плод ще умре, но ще умре само външното на плода, а костилката ще посадиш. Ти можеш да дадеш само външното, но онова, което имаш вътре в себе си, то трябва да живее. Човек не трябва да бъде роб нито на сиромашията, нито на богатството. Богатството и сиромашията трябва да му бъдат слуги, да ги учи как да изпълняват волята Божия.
към текста >>

32. -

Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен и грешник с грешник. „Стани!
И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да й е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени. Тъй е. А сега казват: „Каквото Господ е определил“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен и грешник с грешник. „Стани! “ казва ангелът. Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате очите си: „Дали това е вярно, дали този човек говори истината или ни заблуждава? “ Като изплъзнем на улицата и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато аз си замина от България, тогава българите ще ме познаят.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“.
Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало. Покойният полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия). Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание.
Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си. Той бил в речта си благ, в разговора си непретенциозен, скромен, търпелив и любезен. Той бил до висша степен духовен, макар да не бил това, което светът би нарекъл интелектуален. Вътрешното му знание било много дълбоко за обикновения ум. Той знаел напълно, че е грешник и не искал кредит за духовното си знание. Той още поддържал, че всичко, каквото писал, е добил от Бога: „нека не си въобразявам, че съм по-велик или по-добър от другите, казвал той. И като ми се отнеме духът Божи, аз не мога даже да чета, а камо ли да разбирам това, което сам съм написал“. Той притежавал забележителни окултни сили, като е могъл да вижда в миналото и да чете бъдещето. По някога казвал на хората всичко за миналия им живот. Той вниквал лесно във вътрешния смисъл, скрит зад всяко име, без да обръща внимание на външния говор, като откривал съществения характер на лицето или скритата природа на животното или растението.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари.
Християнството се възприема външно, механически от славяно-българите. Свещеници и архиереи.. внушават на нововерците, че същината на християнството е в кръстенето, паленето на свещи, стоенето прави в църква, пазене срядата, петъка и другите пости, извършване известни обреди, тайнства, церемониите при брака, кръщаването, погребението и пр. Византийските духовници и техните наследници не изтъкнали на пръв план християнския живот по евангелието, а внушавали да се извършват известни обреди. У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ.
към текста >>

Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник.
По-нататък като средство против избухването на неестествената чувственост се препоръчва следното; хладки измивания, леки дрехи, по-твърдо легло, по-проста храна, повече движение на свобода и чист въздух, а тъй също да се избягва четенето на възбудителни книжки. Всички тези неща заедно действат по-добре, отколкото всички други увещания и учения, с които се иска потискането на неестествената чувственост. По този начин жизнената сила ще бъде използвана най-рационално за други неща. За деца, които наследствено не притежават чувствена наклонност, естествено, не е нужно, даже никак не трябва да се изпълняват поменатите изправителни средства, тъй като напразно би се намалила жизнената сила, която и без това е малко в такива деца. Обаче, от всичките пороци, които се пораждат в ранната младост на детето, изпъква чувствеността, която много пъти не бива забелязвана на време, и после в годините на половото узряване, тя се проявява като извратеност, която е сломила толкова много жизнерадостни хора като влачат за дълги години последиците й. Колко желателно е тогава за всички здравомислещи родители и възпитатели да намерят в гаданието по ръката това средство, което да им открие наклонностите към тези неестествени и нездрави влечения в най-ранното детинство, и с това да им даде възможност да подготвят едно разумно лекуване и надзираване над малкия грешник. Като по-нататъшен главен белег за чувствена наклонност покрай казаното вече е да се види, дали нокътната фаланга на палеца е къса, а втората — слабо развита; тези две особености показват безгрижност, недостиг на моралност и логично мислене. Ако при това още и краищата на пръстите са остри и гладки, то това усилва повече поменатите наклонности, понеже, както вече наистина знаем, тази форма на пръстите принадлежи на тъй наречената „сластолюбива ръка“, притежателят на която се отдава на всяка цена на чувствените си инстинкти. Заедно с чувствеността върви обикновено и лъжата, която трябва да се вземе, като чувствеността, за една от ония слабости, с които децата твърде често се облекчават скритом от току-що поменатата страст. И за познаване на лъжата, за голямо щастие, хиромантията притежава такова средство, което ни дава възможност по най-лесен начин да констатираме веднага съществуването на този некрасив навик у детето. Главни белези за това са пак къс палец, твърде остри пръсти и един твърде силно развит лунен хълм; този последният показва, че въпросното лице притежава в голям мащаб способността да лъже и да измисля извинения.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.69834995269775