Търсене в текстове за 'Грехопадение'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние.
Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример. В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения. Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения.
към текста >>

2. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия.
бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние.
към текста >>

3. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната Реалност, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават. Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания. Тази област може да се сравни с една долина на смъртта, където се разлагат органически трупове и създават атмосфера, невъзможна за живеене. Попаднала в такава среда от космическото пространство, земята преживява големи катаклизми, тогаз и нейната ос се наклонява и се изменят и условията на органическия живот върху нея. Тогава се явява месоядството в света, борбата и антагонизма между хората и се зараждат социалните конфликти и противоречия. Но сега вече се намираме в една епоха, когато нашата земя и цялата слънчева система излизат из тази тъмна зона на невежеството и се приближават към едно ново съзвездие, което в окултната наука наричаме Ал... и което е невидимо засега. То е едно от най-мощните съзвездия, където нашата земя ще се преустрои, също и нашите тела.
към текста >>

4. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината.
Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях". След падането на тази култура, причините за което падане са забулени в дълбока тайна, прозираща едва зад тъмното було на сказанията, човечеството попада под властта на служителите на първия принцип. Последните поддържат, че светът требва да се управлява със строгост и неумолимост, със сила и железен закон, в противовес на служителите на втория принцип, които поддържат методите на любовта, светлината и свободата. първите поддържат, че човек не е достоен за свобода и знание - той трябва да бъде държан в сляпа покорност, пълна тъмнина и неведение. Те твърдят, че служителите на мекия принцип са допуснали съществени погрешки в ръководството на човешките съдбини, през, време на тяхната управа в онази епоха, когато ръководната власт е принадлежала тям.
към текста >>

5. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост.
Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще.
към текста >>

6. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева.
Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото. А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта.
към текста >>

7. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния.
— Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка. Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия народи произлиза от религията на един първичен народ, от който тия народи произхождат? Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка.
към текста >>

8. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото.
Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето. Аз се вслушвам, гледам как се дига слънцето и размислям за безкрайността на времето. за постепенното развитие на живата и разумна природа, за праисторията на секта и потъвам в съзерцаване чудото на световното проявление и творчество. Размислям за еволюцията на човека, за грехопадението, за културния напредък и увеличаващите се страдания, за благовестието на Исуса Христа, за идването на Царството Божие на земята и спасението на света от злото. Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва.
към текста >>

9. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултистите свързват този леден период, а следователно и месоядството, с грехопадението на човечеството, т. е.
Също и белтъчни вещества, захар и нишесте има достатъчно в растителната храна, та употребата на месото е съвсем излишна. По данните на сравнителната анатомия и физиология, човек по произход не е месоядно същество. Устройството на неговите зъби, дължината на червата, свойствата на стомашните сокове и т- н. показват, че човек някога е бил вегетарианец, а употребата на месото и навикът за това, са дошли по-късно. Някои учени предполагат, че това е било през време на ледения период, когато растителността е била извънредно ограничена. Окултистите свързват този леден период, а следователно и месоядството, с грехопадението на човечеството, т. е. с отклонението му от правия път на естествения му развой. Вследствие на това отклонение се е появило и отклонението на земната ос, а от там ледения период и всички лоши условия па земята. Ако днес хората искат да си възвърнат първоначалните добри условия за живот, да си възвърнат Златния Век на миналото, те, отказвайки се от всички свои противоестествени навици и склонности, трябва да се откажат същевременно и от употребата на месото за храна. Чиста храна, — чист живот, чисти нрави. Новият човек, човекът, който ще изгради Царството Божие на земята, не може да се храни с месо, — той ще употребява само чистата растителна храна, която се добива без проливане на кръв и няма никакво вредно влияние.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И грехопадението в света започва с месоядството.
И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението.
И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието. Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате? - Тази жена я създаде природата - обичайте природата повече от жената. Ако кажете, че Бог я създал, обичайте Бога повече от жената.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така съвременните народи нищо не знаят за Лемурийската раса, в която човечеството попадна в едно отклонение от нормалния си развой и дойде до положението, което в религиите наричат грехопадение.
И трябва да се изучава историята и развитието на народите като един непреривен процес. Сега учените знаят много малко за първите народи, които са се явили на Земята. А за това има достатъчно исторически данни. Сега хората почти нищо не знаят за Полярната и Хиперборейските раси, които са били епохи на велика култура, за която има запазени спомени само, в легендите. Това е златната епоха, за която говори гръцката митология; това е райският живот на човечеството, за който говорят религиите. Също така съвременните народи нищо не знаят за Лемурийската раса, в която човечеството попадна в едно отклонение от нормалния си развой и дойде до положението, което в религиите наричат грехопадение. Но като стигнем вече до Атланската раса, за нейното съществуване и култура има много исторически и писмени паметници. В тази област учените са натрупали много факти, които не подлежат на никакво съмнение. Но все пак тези факти не могат да ни дадат ясна представа за историческия процес в онази далечна епоха. Но окултната наука познава този процес още от полярната епоха и го проследява до наши дни. А познанията на сегашните учени се отнасят повече до настоящото състояние на този процес - до историята на Бялата раса.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е.
Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му.
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението.
Както виждате, всеки може да стане причина. По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия.
към текста >>

Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни.
По такъв начин се определя взаимната зависимост между елементите на човешкото Битие. В тази йерархическа съподчиненост се вижда, че душата зависи от духа, умът зависи от душата, сърцето зависи от ума, проявленията на волята и тялото зависят от сърцето. Като се има предвид тази зависимост, могат да се обяснят правилно всички състояния и положения в живота на човека. Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е бил един от много учените адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение.
към текста >>

15. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път.
Един факт от космично значение, предаден във форма на легенда, ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал — изгубил е богатството си. Или казано на друг език — изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо. Но по една или друга причина, той изгубва своето безсмъртие. И тогаз се почва дългия процес на ражданията и прережданията, в които той учи и търси пътя, отново да възвърне изгубеното си наследство — да възвърне безсмъртието си. С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път. Той изгуби връзката си с висшето в себе си. Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека.
към текста >>

Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си.
Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо. Но по една или друга причина, той изгубва своето безсмъртие. И тогаз се почва дългия процес на ражданията и прережданията, в които той учи и търси пътя, отново да възвърне изгубеното си наследство — да възвърне безсмъртието си. С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път. Той изгуби връзката си с висшето в себе си. Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“ В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот.
към текста >>

След грехопадението си, човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия, не би могло да се отърве.
А душата, която не може да познае Христа, това е едно нещастие за нея, защото тя без него не може да намери пътя на безсмъртието, към когото се стреми. Щом една душа не може да намери пътя към безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земното развитие думата „човек“, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери пътя към Бога? След грехопадението си, човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия, не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството, да си изплати дълговете. Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце.
Съществуват много по-големи слънца от нашето, но не издават светлина, от която да можем да се ползваме. Това са тъй наречените тъмни слънца. Нас не ни интересуват тези слънца, защото те не само че не са ни полезни, но са и вредни за нашия живот. Едно от тези слънца в далечното минало е станало причина за една голяма катастрофа в нашата слънчева система, от която имаме една разрушена планета. — Това е планетата, която се е намирала между Марс и Юпитер гдето сега се намират тъй наречените астероиди. Грехопадението се дължи на влиянието на това черно слънце. В далечното минало, преди милиони години, нашето слънце минало покрай едно черно слънце, на което се дължат всички лоши последствия. Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората.
Следователно, желайте само онова, което не е забранено. Ние не поддържане, както твърди индуската философия — убий всека желание. Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грехопадение и митове.
Магическа верига. Вампиризъм. Психометрия. Талисмани. Смъртта и задгробния живот; Карма. Спиритизъм. Предсказания. Мъжът и жената. Грехопадение и митове. Поляризация на половете. Ролята на жената. Бог и светът. Еволюция на световете. Астрология. Ясновидство.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг.
Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен. Без колебание, обаче, той оставил на страна предишните си науки и продължил да се посвещава на мисията си. Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг. Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера.
В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му.
към текста >>

Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество.
По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн.
към текста >>

0.25287795066833