НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
268
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и
изгради
цялото.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА На окултизма могат да се дадат кратки определения. Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока.
Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и
изгради
цялото.
Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен. И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.
към текста >>
Официалната наука е
изградена
от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения. Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени.
Официалната наука е
изградена
от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване.
към текста >>
2.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Свободата,
изградена
със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода.
Ако му е добре, ако може да се движи и произволничи, непрепятстван от нищо, ако може да използува, т.е. да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен. Не, това не е фигурата на свободата. Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.
Свободата,
изградена
със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода.
Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме.
към текста >>
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще
градим
новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще
градим
новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.
към текста >>
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде
награден
оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.
Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде
награден
оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.
Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
към текста >>
Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската
градина
, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската
градина
, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
към текста >>
Няма опит, който да не е
възнаграден
, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода.
Няма опит, който да не е
възнаграден
, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
към текста >>
3.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има
градации
".
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА „Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите". Хермес „Това, което е създадено от Него е част от Него". Сведенборг „И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
Емерсон „...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има
градации
".
Старият Книжник „Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение". Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити.
към текста >>
Но оказа се, че и хората се делят на
градации
.
Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо. Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни. И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път. Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция.
Но оказа се, че и хората се делят на
градации
.
И то не по това, че едни хора имат крака, а други нямат, едни с две очи, други с три, едни с уши, други без. Не, те всички имат еднакво устройство. Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга. Това обуславя и детайлното различие на формите. В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви.
към текста >>
Всичко това дава основание да се постави една
градация
между различните племена.
Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр. Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси. Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика. В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот. Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца.
Всичко това дава основание да се постави една
градация
между различните племена.
Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.
към текста >>
Законите на това вечно движение,
изградени
в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма. Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата.
Законите на това вечно движение,
изградени
в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.
към текста >>
4.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно
градят
душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно
градят
душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.
към текста >>
И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят
градящия
нов ден...
За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство.
И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят
градящия
нов ден...
към текста >>
5.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят
сгради
на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят
сгради
на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.
към текста >>
На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа
градина
.
Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина. Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения. При такива затъмнения петлите почват да пеят, но пойните птици млъкват. Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията. Прилепите и бухалите излизат от гнездата си.
На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа
градина
.
Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.
към текста >>
Жреците и свещенослужителите под каменните
сгради
на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
Жреците и свещенослужителите под каменните
сгради
на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.
към текста >>
6.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя
прегради
.
Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания. Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват. И то, като порасне, рече си ; „Аз съм нещо особено". Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".
И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя
прегради
.
Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова. Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните. Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват. То трябва да се на учи да полива цветята.
към текста >>
7.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Основите, върху които се
изградиха
всичките научни и философски
сгради
, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.
Основите, върху които се
изградиха
всичките научни и философски
сгради
, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси.
към текста >>
След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще
съгради
всичко и за в бъдеще, е клетката.
С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.
След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще
съгради
всичко и за в бъдеще, е клетката.
Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец.
към текста >>
8.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По своето качество те се намират в една
градация
от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.
Във физическия свят ние познаваме само резултата от явленията, тяхната материална проява, но в тая проява далеч не се крие тяхната същност. Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси. Животът обаче далеч не е идентичен с тия процеси, нито с тяхната съвкупност. Те са само една негова физична проява, нищо повече. В човешкия организъм функционират различни енергии: химическа, топлинна, електрическа и пр.
По своето качество те се намират в една
градация
от по-ниши към по-висши, в която като най-висша се счита енергията на нервните клетки – нервната енергия.
Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме. Според окултната наука човек има и други източници на енергия. Чрез своя етерен двойник той черпи по един по непосредствен път енергиите на природата, но тук ще се ограничим само във физичната страна на въпроса. Храната получаваме главно от растенията. Животните, които днес се употребяват за храна също я черпят от тях.
към текста >>
Така тоя същия човек, който днес минава за културен,
гради
своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества.
А какво дава срещу това човек? За какво се той жертвува? Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота.
Така тоя същия човек, който днес минава за културен,
гради
своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества.
А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане.
към текста >>
Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за
градеж
на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос. Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи. Стомахът е център на вегетативните сили в човека.
Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за
градеж
на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание.
За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди. Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно. В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.
към текста >>
9.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е животът на отделните семейства и народи,
оградени
в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ Съзнателният живот на човека, както и на човечеството, преминава трите фази, през които преминава и копринената буба. Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества. Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда. Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо. Това е общественото животоразбиране, както го нарича Толстой.
Това е животът на отделните семейства и народи,
оградени
в своите черупки, които подобно на какавидата, не признават друг живот вън от своята черупка.
Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение. Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя. Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов. ЗА КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Всички страдания, всички противоречия и бедствия които измъчват съвременното човечество, се дължат на туй, че то преживява една преходна стадия от общественото към божественото животоразбиране, от живота на какавидата в живота на пеперудата. Предстои да се извърши една велика промяна.
към текста >>
10.
*** – Ст. К-в
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни
градини
, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.
Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни
градини
, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи.
И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл.
към текста >>
Дворците на Арибела били
обградени
с хубави цветни
градини
.
Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима. С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен. Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.
Дворците на Арибела били
обградени
с хубави цветни
градини
.
А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя. От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства. ................................................................................................................. За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия. Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи.
към текста >>
11.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в
градината
, дето се молеше той и го вързаха.
А словото му бе мощно, думите му - огнени. И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени. Но никой не смееше да го обуздае. Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник. В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки.
Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в
градината
, дето се молеше той и го вързаха.
Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
към текста >>
12.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден
град
.
„Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет. Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното. Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден
град
.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
към текста >>
13.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива
преграда
ни отделят от действителността.
Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент. * Духовен живот, това е освобождение на съзнанието. Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата.
До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива
преграда
ни отделят от действителността.
Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща. Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията. Духовия живот е освобождение на съзнанието. Превод от немски
към текста >>
14.
Идващият ден - Г.Т.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна
градина
.
От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта. „Това учение, казва Дънов, включва всички сили на живата природа, включва учението за разумното – човека, и учението за любовта – за Бога". От години насам той го проповядва в своите беседи, които са и печатани. (Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии).
И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна
градина
.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
към текста >>
15.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези,
съградени
върху твърдината на доброто.
Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света.
Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези,
съградени
върху твърдината на доброто.
И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение.
към текста >>
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да
гради
сградата
на общия стремеж.
сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования.
И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да
гради
сградата
на общия стремеж.
Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения). Наистина, това е временно състояние, но факт е, че докато то съществува, руши общата дисциплина и създава отрицателни обекти за останалите братя на сдружението. Пак ще напомним на нашия читател мисълта: „Високи съзнания се искат за новия живот"... Как трябва тогава да се постъпва при подобни случаи? Ний сме убедени при опит, че насилието носи отрицателни резултати, защото то действува непосредствено на личните чувства и въобще на нисшата природа, а те са силни да събудят отблъскващи сили, домогващи се до всякаква разумна преценка за правотата на известен спорен въпрос.
към текста >>
Изведнъж той се намира
обграден
от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.
Във всяка работата е необходима умереност и разнообразие, в противен случай се получава пресищане и омръзване. А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши. Обратното може да даде само външни облаги. Като хвърлим един общ поглед на изказаните дотук мисли, в нас остава убеждението че в този нов живот има само мъчнотии и пречки за преодоляване. И нашия читател може би да е изживял преждевременно онова състояние, в което изпада всеки почти член на сдружението в момента, когато му бъде открит вътрешният фронт.
Изведнъж той се намира
обграден
от много недостатъци, за които преди, в отделния живот, не е дори подозирал.
И почва да се бори с тях, т.е. да се насилва и понеже те са по-силни от неговата механическа воля, в него започва да се ражда мисълта: – Дали не отивам на зло? – И ето явява се страха от новия път. И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете. Вие сте наторена нива, в която плевелите растат тъй бърже, както и житото".
към текста >>
16.
Псалом - Р. Соловьов
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В това отношение човешките души представляват обширни
градини
, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели.
При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения.
В това отношение човешките души представляват обширни
градини
, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели.
Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее. Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние.
към текста >>
Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и
градината
ще запустее.
Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели.
Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и
градината
ще запустее.
Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества.
към текста >>
17.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да
съградим
един нов морал.
Напр. усещате омраза към някого. Опитате се да унищожите тази омраза. Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо него ? Не е въпросът само да се руши, но да се създаде нещо ново. Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н.
Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да
съградим
един нов морал.
И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат. Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е любовта. Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите.
към текста >>
Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния
градеж
е любовта.
Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н. Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал. И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат.
Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния
градеж
е любовта.
Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите. Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя Първоизточник – Бога.
към текста >>
18.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отстрани ние го
изградихме
с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама.
Ние надяваме широките си рубашки и панталони с големи на коленете кръпки, обуваме разкривени сандали и излизаме един след друг. Последният остава да реди леглата. Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж.
Отстрани ние го
изградихме
с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама.
Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините.
към текста >>
Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита...
Заградени
в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе!
Морско синьото небе губи своята чистота. Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен. Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки.
Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита...
Заградени
в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе!
На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!...
към текста >>
Кривим из селските улици,
оградени
с плетове от тръни.
Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло. Селяните отиват към полето.
Кривим из селските улици,
оградени
с плетове от тръни.
Близо към мегдана срещаме една от учителките в селото. Тя е твърде любезна с нас и свободно разговаря с всички. Няколко думи, разделяме се. „Приятна работа! " „Приятни занимания!
към текста >>
– Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи,
заградена
с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд.
" „Приятни занимания! " Минаваме и селския мегдан, още малко по кривите улички и ето ни вън от село. Простор, широта, свобода! Радост! С жива радост се пълни погледът.
– Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи,
заградена
с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд.
Десет или двадесет минути по пътя ние прекарваме винаги в разговори. Ние вървим по селският отъпкан път, всред нас вървят тия, които знаят въпроса, които са сведущи. Те говорят, разсъждават излагат. Всички сериозни, съсредоточени, вървят някак по-особено. Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка дума се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо?
към текста >>
19.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Няма ли да се постави началото на нови кръвнини, когато с нож
градите
вашето щастие?
Тирани и роби на днешния ден. Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри? Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство? Кога ще престанете да черните душите на децата с вашата кървава наука? А вие, които идвате след тях със знамето на нови идеали, вашите ножове не режат ли, не е ли напръскана земята ви с кръв!
Няма ли да се постави началото на нови кръвнини, когато с нож
градите
вашето щастие?
Казвате, че ще настъпят дни на благоденствие. Знаете ли, че когато настъпи отрезвяването, няма да има по-нещастни от вас! Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат! Враждуващи, спрете с кървите! Не можете да ги умиете с хиляди години.
към текста >>
Не си създавайте изкуствени
прегради
и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда.
Казвате, че ще настъпят дни на благоденствие. Знаете ли, че когато настъпи отрезвяването, няма да има по-нещастни от вас! Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат! Враждуващи, спрете с кървите! Не можете да ги умиете с хиляди години.
Не си създавайте изкуствени
прегради
и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда.
Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме.
към текста >>
20.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се
гради
познанието.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се
гради
познанието.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
към текста >>
21.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в
Петроград
.
Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г. на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн.
Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в
Петроград
.
Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост.
към текста >>
Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в
градината
си, събрал наоколо си до 50 гущера.
в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални.
Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в
градината
си, събрал наоколо си до 50 гущера.
В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им. Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му. Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката. Конят е много чувствителен към музиката.
към текста >>
22.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото може би страшни са
преградите
до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием?
Защото може би страшни са
преградите
до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство.
към текста >>
Отново ще го видя
обградило
ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб.
Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето.
Отново ще го видя
обградило
ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб.
Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна.
към текста >>
Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия,
заграден
отвсякъде с вълни.
и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина.
Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия,
заграден
отвсякъде с вълни.
Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?... Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието.
към текста >>
23.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена
сграда
на живота.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена
сграда
на живота.
Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
към текста >>
И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите
градове
, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни.
И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите
градове
, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието.
Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
към текста >>
Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още
сграда
на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача.
Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още
сграда
на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите.
към текста >>
Но в сърцето някъде на тоя ад се
гради
и възраства новият човек.
И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
Но в сърцето някъде на тоя ад се
гради
и възраства новият човек.
Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение. Но кога ще стане туй?
към текста >>
24.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговите творци го
градят
чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ. Тук вече не става въпрос за лични схващания, мнения и т.н., а за точно определени обективни закони, чиито изучаване върви по същия път на експеримента и наблюдението, по какъвто път върви и изучаването в биологията. От друга страна моралът се слива със самия живот. Той става необходим за живота на душата също така, както за живия организъм са необходими: въздухът, светлината, топлината и пр. Ако хвърлим поглед върху съвременния морал ще видим, че неговите принципи в по-голямата си част са резултат на чисто умствени построения.
Неговите творци го
градят
чрез своя ум изхождайки само от своята лична опитност, без да имат контакт с целокупния живот във всичките му прояви.
Те стоят далеч от природата и оттука именно произлиза онова голямо многообразие, което срещаме в мненията по различните морални проблеми. Представете си напр. един индивид с песимистичен характер, който е наклонен да вижда винаги отрицателното в живота, за когото самия живот не е нищо друго, освен една безкрайна върволица от страдания и мъки. Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер. Ако пък обратното: тоя индивид е оптимист, то и неговият морал ще добие същия характер.
към текста >>
По такъв път е
изграден
съвременния морал.
Нито на едната, нито на другата. Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност.
По такъв път е
изграден
съвременния морал.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр.
към текста >>
25.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е
изградена
цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е
изградена
цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта.
към текста >>
Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си
град
... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета.
Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години. Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз. Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом. Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух.
Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си
град
... Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета.
Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди.
към текста >>
26.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Уреждат се в София и в други
градове
и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1.
Уреждат се в София и в други
градове
и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
към текста >>
27.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито
градят
, нито разрушават.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито
градят
, нито разрушават.
Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи.
към текста >>
Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се
гради
новото. Не.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират.
Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се
гради
новото. Не.
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение.
към текста >>
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито
гради
, нито руши.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито
гради
, нито руши.
Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове.
към текста >>
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да
градят
, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.
Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не. Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи.
Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да
градят
, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел.
Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
към текста >>
В очите на ония, които „
градят
" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина.
В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт?
В очите на ония, които „
градят
" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина.
Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
към текста >>
Когато растат плодовете в една
градина
не се вдига шум.
Защо да таим в себе си злото и да се борим с него в другите? Не е ли най-правдиво да го премахнем у нас преди всичко? Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях!
Когато растат плодовете в една
градина
не се вдига шум.
Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая.
към текста >>
Всичко, което създава, което
гради
, не се явява с трясъци и мълнии.
Как ще пресъздадем целия живот и ще премахнем със сила поетата инертност в общия живот. когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове.
Всичко, което създава, което
гради
, не се явява с трясъци и мълнии.
Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна.
към текста >>
28.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и
награди
; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте.
Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости.
„Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и
награди
; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте.
– „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа.
към текста >>
Градския
кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано.
Градския
кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П.
към текста >>
29.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия
градус
на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките – подробностите на картината.
В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на слънцето в първия
градус
на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.
Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение (което е всъщност отнесеното към слънцето движение на земята) показва отправния импулс на индивидуалния човек; планетите пък и луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големия Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите".
към текста >>
30.
ПЕСНИ - Г. Т.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Градините
цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии.
ПАЖЪТ: Събуди се, царкиньо, стани! Слънцето вече милва снежнобялото ти чело и златистите ти коси отблясват в неземно сияние. Дворците ти светят и свилените зали ненаситно дишат утринния хлад. Събуди се, царкиньо, изпълни с веселие дворците.
Градините
цъфнаха, фонтаните и птичките запяха дивни хармонии.
Росата с многоцветни очички търси мраморните ти нозе да ги целуне, преди да издъхне. Събуди се, царкиньо, поиграй си с пеперудите по росните цветя. Събуди се, хубава царкиньо, стани! Снеми пурпурния воал на дрямката и надени най-лъчезарните одежди, сложи най-скъпоценните огърлици. О, ти се събуждаш, царкиньо.
към текста >>
31.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И новите условия на живота създават
градивен
материал за нея.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна.
И новите условия на живота създават
градивен
материал за нея.
Да вземем по-конкретно един пример. Мнозина днес, когато се повдигат подобни въпроси, движени от различни мотиви, казват следното: Да се говори за идеализъм, за духовност, за любов към ближните е донякъде понятно, но какво общо има това с конкретните указания на окултни науки като физиогномия, френология, астрология и т.н. Не ни ли връщат тия науки към надживени вече суеверия и тяхното разпространение, няма ли да отдалечи вместо да приближи хората един към друг? – На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг.
към текста >>
32.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В зоологическата
градина
, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло.
Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност.
В зоологическата
градина
, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло.
Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите. Единствения път за разширение границите на неговата свобода е да стане то по-благородно, да намали своите кръвожадни инстинкти. Това са положения верни по отношение на индивида, обществото, народа, човечеството. Те са си били такива и в далечното минало, такива са и сега, те са вечни, неизменни.
към текста >>
33.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То всяка година иска човешки жертви от
града
.
Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър.
То всяка година иска човешки жертви от
града
.
Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива. Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото.
към текста >>
Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя,
градини
, гори и пр.
Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане. Който чувствува любов и благодарност към Бога, той вече знае молитвата. Защото те влизат в основата ù.
Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя,
градини
, гори и пр.
Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.
към текста >>
После – молитвата в Гетсманската
градина
(Матей 26, 37-39).
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
После – молитвата в Гетсманската
градина
(Матей 26, 37-39).
Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места.
към текста >>
34.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на
градинаря
на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях.
Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята.
За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на
градинаря
на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях.
Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина.
към текста >>
Той ги скрил твърде изкусно, в една
градина
, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано.
Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях.
Той ги скрил твърде изкусно, в една
градина
, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано.
На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода.
към текста >>
На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в
градината
, където ще става търсенето.
Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано.
На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в
градината
, където ще става търсенето.
Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността.
към текста >>
Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена
ограда
, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва.
След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета.
Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена
ограда
, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва.
Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина.
към текста >>
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на
градуси
.
Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на
градуси
.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
към текста >>
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки
градус
на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки
градус
на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа.
към текста >>
Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е
оградено
със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е
оградено
със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи.
към текста >>
Градът
Рошефор е търсил вода на около 30-34 км.
За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи.
Градът
Рошефор е търсил вода на около 30-34 км.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни.
към текста >>
Градът
Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода.
Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна.
Градът
Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода.
От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата.
към текста >>
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори
града
.
Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори
града
.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
към текста >>
35.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Грешката на тия системи е, че те
градят
само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя.
Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път. Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм.
Грешката на тия системи е, че те
градят
само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя.
Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото. Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>
36.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
...И красотата ще почне да цъфти в майчината
градина
... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята.
Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня.
...И красотата ще почне да цъфти в майчината
градина
... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята.
Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир. В зори небето пламвало нейде далече на изток и тоя пламък се носел високо над тях, загасвал на запад и тогава непрогледният мрак на нощта разпервал черни криле. На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи.
към текста >>
37.
„ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската
градина
, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
ВАЗА Дете, пази таз вазичка овална и много нежно пипай я с ръце: тя тъй е крехка, звънка и кристална, че би ранила твоето сърце... И пълна е с цветя небесни, живи – лазурни, бели, с розови листа – тъй упоителни и тъй красиви, че ги зоват: цветя на любовта... Откъснати са в райската
градина
, кога напуснах първата родина, и Някой в мойта ваза ги укрил... Вземи ги ти, косите ти да кичат, но ако те тъй силно не обичат, и мойта ваза бих ти подарил!
към текста >>
38.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Разсъждавайки по същите мерки на ума, тогава ще кажем, че сега се
гради
едно ново отмъщение, т.е.
Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост? Ще отговорят, че за края не се грижим. Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек? Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията! Докъде ще се иде по тоя път?
Разсъждавайки по същите мерки на ума, тогава ще кажем, че сега се
гради
едно ново отмъщение, т.е.
гради се кървавото право на тия, които днес са отдолу. Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това. Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години?
към текста >>
гради
се кървавото право на тия, които днес са отдолу.
Ще отговорят, че за края не се грижим. Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек? Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията! Докъде ще се иде по тоя път? Разсъждавайки по същите мерки на ума, тогава ще кажем, че сега се гради едно ново отмъщение, т.е.
гради
се кървавото право на тия, които днес са отдолу.
Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това. Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава.
към текста >>
39.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (
Лозенградско
) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово.
Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (
Лозенградско
) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св.
към текста >>
Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в
Цариград
през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П.
Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в
Цариград
през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден". „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин.
към текста >>
Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка
ограда
стоят свързани биковете (за курбан).
По късно Ст. Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св.
Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка
ограда
стоят свързани биковете (за курбан).
Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее.
към текста >>
40.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число
градуси
, минути и секунди от еклиптиката.
Астрология и мед. кн 7. Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад.
В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число
градуси
, минути и секунди от еклиптиката.
Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение. Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc.
към текста >>
Онази точка от еклиптиката, сиреч
градусите
, мин.
Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено место на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение.
Онази точка от еклиптиката, сиреч
градусите
, мин.
и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc. А град., мин. и сек. от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото место ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето).
към текста >>
А
град
., мин.
Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това е отчасти уяснено в поменатите статии в първата годишнина на Житно Зърно, а ще се изясни още по-подробно в по-нататъшното изложение. Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, мин. и сек., която минава през източната точка на хоризонта се нарича Асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asc.
А
град
., мин.
и сек. от еклиптиката, които минават през меридиана на даденото место ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето). Бележим я с M.C. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така както слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н.
към текста >>
16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия
градус
от знака Везни, т.е.
София (23°19'47" изт. дълж. и 42°41'57" сев. шир.) Астрономичните данни могат да се вземат от всеки кой да е годишник, а географската широчина и дължина се вземат приблизително точно от една географска карта. *) Могат да се изпишат и от Париж, Librairie anglaise Galignani 224, rue de Rivoli, Paris. Струват 4 fr. As.
16'19" от Везни – показва че на софийския хоризонт на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия
градус
от знака Везни, т.е.
на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод. точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90" от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи. M.C. се намира в 19° от Рака, т.е.
към текста >>
през меридиана минава 169-тия
градус
от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака Рак дават точно 109°).
на изток е изгрявал 196°19' от еклипт. (Дължините се броят – както е знайно от пролетната равнод. точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°90" от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи. M.C. се намира в 19° от Рака, т.е.
през меридиана минава 169-тия
градус
от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30°=90' + 19° от знака Рак дават точно 109°).
Точно противоположните точки на As. и М.С. са съответно 16° 16' от Овен и 19' от Козирога, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. Запр. слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана (приблизително) в X дом.
към текста >>
Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в
град
., мин.
Луната е на 23'27.5" от Скорпиона в 11 дом и т.н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна - тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото место (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т.н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие – така наречените аспекти.
Под аспект между 2 планети, или 2 кои да било точки от еклиптиката, се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в
град
., мин.
и сек.), която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о Съединение (съвпад) – планетите се намират в една и съща точка на еклипт., ъгловото им разстояние е 0"; напр. такова е положението на слънцето и луната при новолуние. 2-о Опозиция (противостояне) – планетите се намират на 180° една от друга. 3-о Квадратура – дели ги дъга, равна на 90° (както слънцето и луната при първа и последна четвърт).
към текста >>
аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число
градуси
(най-много 10°).
5-о Секстил – ъгл. разст. е 60°. б-о Паралел – когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т.е.
аспектът съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число
градуси
(най-много 10°).
Напр., в нашата фигура слънцето и луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20"38''. Съображенията за това ще се изтъкнат впоследствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо което е от голяма важност за научната астрология. След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в началото задача – нещо което ще сторим в следващия брой на списанието.
към текста >>
41.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни
градове
окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание.
Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки. От техните лекции се вижда, каква светлина се хвърля върху научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище.
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни
градове
окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание.
Често тези групи уреждат окултно-просветителни университетски курсове, в които се четат лекции по разните клонове на науката, изкуството и живота от окултно гледище.
към текста >>
42.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите
градини
.
От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите
градини
.
Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
към текста >>
Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен
град
, седеше в
градината
пред своята малка къща и размишляваше.
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен
град
, седеше в
градината
пред своята малка къща и размишляваше.
В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
към текста >>
Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец
град
, ставаха все по-тъмни, по замислени.
Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето.
Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец
град
, ставаха все по-тъмни, по замислени.
Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път.
към текста >>
Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в
градината
влезе странник.
В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в
градината
влезе странник.
Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания.
към текста >>
След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката
градинка
, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани.
След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката
градинка
, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене.
към текста >>
На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в
градината
.
Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън.
На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в
градината
.
Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи.
към текста >>
Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на
градския
площад тоя малък затвор.
Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче.
Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на
градския
площад тоя малък затвор.
– На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама. Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката. По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха.
към текста >>
На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен
град
, разбра че най-велико е любовта.
Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес.
На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен
град
, разбра че най-велико е любовта.
И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето.
към текста >>
43.
Противоречията в света – П. Пампоров
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се
гради
вярата.
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно.
Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се
гради
вярата.
А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>
44.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една
градина
– заглушават всички светли пориви.
Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една
градина
– заглушават всички светли пориви.
Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
към текста >>
Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички
прегради
, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен.
И кой ще промени сегашните форми на живота, ако не пак онази разумна творческа сила, която във взаимодействие със средата (но не обусловена изцяло от нея, защото тя се подчинява на свои закони) – ще измени сегашното състояние и ще създаде нови форми? Кой кого създава, пашкулът – какавидата или какавидата – пашкула? И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм.
Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички
прегради
, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен.
Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата. Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите.
към текста >>
да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще
гради
своята воля, ще расте правилно.
Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата. Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е.
да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще
гради
своята воля, ще расте правилно.
Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си. Но тогава ние никога не можем да изпитаме това, което житното зърно изпитва, когато пусне корени, излезе над земята, цъфне и върже плода – ние ще си останем зърно в хамбара с възможност за живот, но истинския живот ние не можем да познаем по такъв начин. Съвременните хора са зърна в хамбара. Само онези у които се е пробудило космичното съзнание и любовта се е разширила да обхване всичко живо – цялата природа, само те са, които са посети зърна и които ще дадат плод. Те са пеперудите, свободните и красиви пеперуди на още по-красивия живот.
към текста >>
45.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението,
градивен
материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см.
За ония, които са запознати с изводите на модерната физика, особено с радиоактивните явления, където експеримента в своята тънкост е надминал очакваното, това което казваме е твърде ясно. Светът на електроните, тия тайнствени ядра от електрически пълнежи, се явява основата, канавата, от безкрайните комбинации, на която се създават формите на заобикалящия ни свят. Това е едно величаво творчество, една тънка, недосегаема с нашия ум работа на творческите сили в живата природа. За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята.
След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението,
градивен
материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см.
(с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество. Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е.
към текста >>
Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да
изградим
наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
Ала защо е всичко това? Ето един въпрос, пред който се изправяме неведнаж в нашия земен живот. Ответ на него ще намери оня, който не само вярва, не само отрича, а търси.и желае да се учи. Религията е била знание някога, преди да се напишат учебниците по богословие и преди да се измисли критерият за правоверни и еретици. И истински религиозен човек е бил оня, който е обичал да се замисля, да се учи от съкровищницата на великата природа.
Затова, нека започнем да мислим със своите си умове, не по канонични формули и да
изградим
наш собствен, стабилен мироглед, в който сами сме били участници, създатели, както са направили ония, които са минали пред нас във вековете... Ако ние желаем да се развидели пред нас, нека се изпълним с ученическа почит към великата разумност на природата и ще настъпи часът, когато ние ще прозрем частица поне от нейната дивна хармония, от нейната съкровена тайна!
към текста >>
46.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и
градове
.
Константин и Елена и излагам всичко тъй както съм го наблюдавал и проучил.Тази година на 5.V. в с. Кости дойдоха само нестинари от село Вургари, които бяха посрещнати извън село с икони и гайди от три костенски нестинарки. Властта не им позволи да играят. На 3.VI.
наблюдавах и излагам следното: Още от сутринта започнаха да идват гости от съседните села и
градове
.
Събра се много народ. Сбора стана сред селото на мегдана пред църквата, където към 7 ч. и 35 м. след обяд накладоха огън. Дърва за огъня донесоха от конака.
към текста >>
Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в
град
Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят.
Така нгпр. английския социолог А. Ланг описва подобен обичай на о. Фиджи, Южна Индия. В Унгария също газят огньовете с боси крака докато изтъпчат жаравата.
Подобно на нестинарите още в древна Италия, близо до Рим имало специални фамилии наречени Хирпи, които при годишното жертвоприношение на Аполон в подножието на планината Соракте, в
град
Ферония, минавали през разгоряла жарава, без да се изгорят.
Плиний казва за тях, че те са били освободени за вечни времена от военна служба и други тегоби. Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен.
към текста >>
Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в
град
Емуи през 1870 год.
Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.
Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в
град
Емуи през 1870 год.
Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония.
към текста >>
47.
НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
*) Към този род спадат
градинското
растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”.
Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка.
*) Към този род спадат
градинското
растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”.
У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата.
към текста >>
48.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи
градивен
материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката.
Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи
градивен
материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката.
Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр. Но такова изследване не може да намери своето оправдание в страниците на едно списание като настоящето, което третира въпросите по-общо, па от друга страна би затруднило мнозина от читателите, които нямат нужната предварителна подготовка за подобна анализа. Важното във всеки случай е да се схване, че най-малките органически откъслеци на музиката, мотивите са, които носят в себе си това „нещо”, което крие музиката; те са, които ни говорят, възбуждат центровете на нашето съзнание и дават възможност за разбиране на музиката; поради тяхното посредствено въздействие над нашата психична и емоционална природа, събуждат чувствата, а благодарение на живата връзка, която се установява между тях като възприятия и физиологичния живот на човека, се импулсира неговата воля[2]. И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката.
към текста >>
49.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е
изградена
върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената.
И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура на Индия е
изградена
върху окултното познаване на човешката душа и строежа на вселената.
Притежатели на окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и на които се удивляваме и ние днес[1]. Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални. И типичните психически факти, които се откриват на запад, се обясняват засега само с разбиранията на изтока. И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни.
към текста >>
50.
*** - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ГРАДИНА
Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак.
ГРАДИНА
Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак.
Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар.
към текста >>
Тъй говореше
градинарят
... Ала аз ще ти покажа една друга
градина
, в която ти сам си
градинар
.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това!
Тъй говореше
градинарят
... Ала аз ще ти покажа една друга
градина
, в която ти сам си
градинар
.
Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
към текста >>
Само че ти не можеш още да кажеш за твоята
градина
същото, което казва оня
градинар
.
ГРАДИНА Из "Книга на Беседите" от Бо Ии Ра „Тук, дето сега виждаш всичко в пълен разцвет, преди не много години беше заглъхнал пущинак. Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар.
Само че ти не можеш още да кажеш за твоята
градина
същото, което казва оня
градинар
.
Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя!
към текста >>
Ти весден скубеш плевелите от своята
градина
и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат.
Гъсти плевели растоха там, дето цъфтят рози и всеки червей се чувствуваше тука като в рай. Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар.
Ти весден скубеш плевелите от своята
градина
и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат.
И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят.
към текста >>
И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония
градини
, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!
Дъх на нарциси се лее днес от тази същата земя, от която неотдавна никнеха смрадни бурени. И все от същото слънце, от същата почва израстна всичко това! Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат.
И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония
градини
, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце!
Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа! Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели!
към текста >>
Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от
градините
на по-старите
градинари
, ти няма да видиш в своята „
градина
" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
Тъй говореше градинарят... Ала аз ще ти покажа една друга градина, в която ти сам си градинар. Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд!
Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от
градините
на по-старите
градинари
, ти няма да видиш в своята „
градина
" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „градинар", който ще го превърне в градина с цветя! Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят!
към текста >>
Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „
градинар
", който ще го превърне в
градина
с цветя!
Само че ти не можеш още да кажеш за твоята градина същото, което казва оня градинар. Ти весден скубеш плевелите от своята градина и чакаш да ти цъфнат цветя, но все нови плевели никнат. И ти възроптаваш против своя „Бог", който ти сам си измислил и искаш от него да получиш наполовина поне плодовете на своята мъка, вместо сам да садиш, като отидеш да си измолиш семена от ония градини, чиито плодове са вече узрели... „Богът", към когото ти въззоваваш, е само сянка на твоето изпълнено с безпокойствие сърце! Не чакай от него да ти въздаде някога за твоя труд! Преди да поникнат семената, които ти ще си изпросиш от градините на по-старите градинари, ти няма да видиш в своята „градина" твоя жив Бог, истинският, едничкият бог, по когото копнее твоята душа!
Виж, цялото човешко битие е само по себе си „пущинак", що чака своя „
градинар
", който ще го превърне в
градина
с цветя!
Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя!
към текста >>
И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта
градина
ще расте все буренак.
Все същата „земя" и все същото „слънце" ще произрастат тогава само цветя там, дето днес бурени вирят. Ти си си поставил високи цели! Ти се стремиш към всичко, което може да те издигне! Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя!
И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта
градина
ще расте все буренак.
Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат.
към текста >>
Та искаш ли да видиш
градината
си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно.
Но само едно си все забравял досега: Че не може да израсте у тебе нищо, което ти сам не си посял... Но ти требва да си изпросиш „семето" от други – от ония, на които лехите са вече покрити с цвят! А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост!
Та искаш ли да видиш
градината
си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно.
Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя.
към текста >>
Иди при по-старите
градинари
, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.
А те драговолно ще ти дадат от семената на техните цветя, само че ти все още не вярваш, че от тия дребни, почти невидими семенца могат някога да цъфнат цветя! И ти нехайно захвърляш семенцето, което си получил; и по-късно други някои пътници ще намерят по синора на пътя странни, светещи цветя, а в твойта градина ще расте все буренак. Или пък, ако посадиш семето в земята, ти всеки ден ще разравяш почвата, за да дадеш отговор на твоето съмнение – ще ли поникне наистина семето, което ти са дали... Но тъй ти никога няма да отгледаш цветя! Всичко, което расте изисква спокойствие и дълбока скритост! Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно.
Иди при по-старите
градинари
, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат.
Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени. Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено!
към текста >>
Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в
градината
ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя.
Та искаш ли да видиш градината си покрита с цветя, трябва на дело да извършиш онова, което е потребно. Иди при по-старите градинари, които имат зрели семена, помоли ги да ти дадат от тях и грижливо скътай всичко, което ти връчат. Посей след това семената в добре обработената почва и остави на земята и слънцето те да ги възрастат. Не се грижи, ако някои и други бурени прорастат измежду цветните стръкове! Чак когато твоите цветя се напълно разцъфтят, ти ще можеш лесно да отскубнеш тия бурени.
Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в
градината
ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя.
Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето! В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
към текста >>
В твоята
градина
, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
Твоят жив вечен бог ще дойде да се разхожда в градината ти едва тогава, когато всичките ти лехи се покрият съ цветя. Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето!
В твоята
градина
, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена градина, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>
Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена
градина
, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
Но недей ги подтиква към цъфтеж изкуствено! Само обработи почвата и хвърли семената. Всичко останало остави на земята и слънцето. Тогава и твоята земя ще обхване със своята лъчезарност слънцето! В твоята градина, приятелю мой, ако грижливо разработиш почвата и посееш семето, ще ти се роди твоя жив бог на твоя собствена земя!
Благоуханията на твоите цветни лехи ще му послужат за храна... В свещена тишина ще се оформи той във величествен образ... В твоята собствена
градина
, когато всичко се обсипе с цветя, ти ще се разхождаш някога със своя бог!
към текста >>
51.
ВЕСТИ
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са
предградията
на тоя вечно леден свят.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли.
Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са
предградията
на тоя вечно леден свят.
Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини.
към текста >>
52.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
В пясъците са били открити
градове
, заринати много отдавна.
То ме накара да призная факта, че истината е безгранична”. Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан.
В пясъците са били открити
градове
, заринати много отдавна.
Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та. Книгата е превод на руския оригинал от В.
към текста >>
Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и
градовете
били заринати с пясък.
Научаваме се, че на 1-й април се е поминал известният немски окултист Д-р Р. Щайнер. В идната книжка ще дадем специална статия за живота и дейността на Щайнер. Открити следи на изчезнал народ в централна Азия. Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна.
Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и
градовете
били заринати с пясък.
Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък. Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на човека от Гр. ф-та. Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки.
към текста >>
53.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
За свободата – К-в
Градина
Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл.
За свободата – К-в
Градина
Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>
54.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бащата с детето милват агнето в
градината
, а на другия ден то бива заклано.
Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата.
Бащата с детето милват агнето в
градината
, а на другия ден то бива заклано.
И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот". Това е само един от многото примери за стойността на днешното възпитание. Необходими са точни познания за периодите на детското развитие и за нуждите на детето в разните периоди. Но за да не се отклоня тук, пращам читателя до списание „Всемирна Летопис" (трите минали годишнини и текущата). [1]Виж списание „Всемирна Летопис", год.
към текста >>
55.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин
градуса
.
До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей. В една пещ те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата. Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае.
Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин
градуса
.
Но нестинар не може да бъде всеки. Това са само известни личности от едно село или околия и то на брой няколко само души. Това са хора с особено психическо предразположение. Има случаи, при които хора, които са считали нестинарските игри за измама, отпосле сами са ставали нестинари. Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар.
към текста >>
56.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е
съградено
едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
ВЕСТИ Още за превръщане на светлината в звук и обратно. Това е един много важен проблем в окултната наука. Напоследък са използвани за тая цел свойствата на минералния елемент селен.
Неговата електрическа дееспособност се променя съобразно силата на светлината, на която е изложен и на това обстоятелство е
съградено
едно от най-забележителните открития: оптофонът (зрителнят звук) на Д-р Фурние Д'Аалб.
Щом селена бъде изложен на най незначително осветление, веднага излъчва електрически ток, поради което се употребява като звънец – сигнал за узнаване присъствието на крадци. Обаче така наречения оптофон на слепите е (създаден) по същия начин, за да четат книги с обикновен печат. Селенът превръща всяка буква в звук, така че слепият чува текста посредством слушалката на един извънредно чувствителен апарат. Д-р Д' Аалб уверява, че откритието му ще ускори значително решението на въпроса за далечното гледане и фотографиране. Посредством стотина резонатора пак чрез селена се превръща звукът в светлина.
към текста >>
57.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да
съградиш
своя дом, да унищожиш своя враг – няма.
Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да
съградиш
своя дом, да унищожиш своя враг – няма.
Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна.
към текста >>
58.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити,
ретроградните
движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система.
Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси).
Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити,
ретроградните
движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система.
Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение. – По причина на ротативното и постъпателно движение, с които са оживени ядката и първоначалната аморфна мъглявина, те се прибират в себе си. Тези спирални завивки се концентрират малко по малко в звездни купове (кълбовидните купове), които отговарят на планетите в една слънчева система. Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените.
към текста >>
59.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултизмът не отрича естествознанието, но
гради
по-нататък.
При дълбоките фази на хипнотичния сън приспаният се освобождава от волята на хипнотизатора и у него се развива ясновидството. При по-дълбоките фази почва излъчване на етерното тяло, с него отива и съзнанието, а физичното тяло изпада в безчувственост. Това показва, че съзнанието е независимо от мозъка и мозъкът е само инструмент на съзнанието във физичния свят. Окултизмът изучава и по-дълбоките сили в организма. Така окултизмът дохожда до духовните основи на битието.
Окултизмът не отрича естествознанието, но
гради
по-нататък.
Той не изучава само формата, но и степените на съзнание, които се срещат в различните природни царства. И според окултизма развитието не е нищо друго, освен издигане от по-нисшите степени на съзнанието към по-висшите. При по-дълбоко изучаване на природата, почваме да я разбираме и друго става нашето отношение към нея. Тя за нас не е вече мъртва, тя за нас не е вече само форма. И почваме да разбираме нейния език.
към текста >>
60.
Синевина - Зарко
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна
сграда
, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза.
Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна
сграда
, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем.
към текста >>
61.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото
градче
Айабе.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото
градче
Айабе.
Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан.
към текста >>
Странно наистина, но постановката на това
градче
толкова наподобява Йерусалим.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.
Странно наистина, но постановката на това
градче
толкова наподобява Йерусалим.
Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение.
към текста >>
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще
изградят
моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще
изградят
моралното единство на цял свят.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>
И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува
градът
в който е бил, последният се наводнява.
И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”.
И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува
градът
в който е бил, последният се наводнява.
Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения.
към текста >>
62.
В Е С Т И
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в
градината
, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.
Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота.
ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в
градината
, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.
То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас.
към текста >>
63.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар
град
, засипан преди 1000 века приблизително.
Тя изхожда от мисълта, че заобикалящата детето среда трябва да отговаря на духовния интерес на детето и тогава самото то ще може да постигне съответния за възрастта максимум на дееспособност. Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати.
Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар
град
, засипан преди 1000 века приблизително.
Градът се е простирал на 9 км. край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години.
към текста >>
Градът
се е простирал на 9 км.
Отношението на детето към заобикалящата го среда е това на един човек, който би живял в един свет с великани, тo не може да преодолее неговите предмети и затова се явява безпомощно и несръчно. Досега се е създало фамилното схващане, че едно тригодишно дете се нуждае от помощ и прислуга. Обаче случаят не е такъв, ако детето има подходяща обстановка, в която всички предмети имат съответните намалени размери. Мария Монтесори е осъществила първо това изискване в ръководените от нея детски домове и е получила отлични педагогически резултати. Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително.
Градът
се е простирал на 9 км.
край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни. За разкриването на стария град ще са нужни няколко години. Сънят на децата.
към текста >>
За разкриването на стария
град
ще са нужни няколко години.
Нови разкопки са били направени под пясъците на Невада в Америка край реката Mюди и са били открити развалините на стар град, засипан преди 1000 века приблизително. Градът се е простирал на 9 км. край реката. Той носи отпечатъци на американска древна цивилизация и култура отпреди 10,000 години. Намерени са останки от поезия, изкуство, керамични ножове, кошничарство, стрели, плугове направени от раменните кости на различни животни.
За разкриването на стария
град
ще са нужни няколко години.
Сънят на децата. От едно направено изследване над съня на 105 деца сирачета в едно сиропиталище, 80 от тях помнели сънищата си: половината от тях (40) сънували за „мама” или „татко дойде да ме вземе”, 16 на сто преживявали страх от операция на сливиците. 9 на сто сънували играчки бонбони и пари. А много малък процент са сънували религиозни сънища. Интересно би било да се направи една анкета какво сънуват децата у нас, било сирачетата или ония с родители; децата в планината или ония от долините; вегетарианчетата и месоядчетата.
към текста >>
Открит
град
в Сахара.
Той е направил антропологически изследвания на повече от петстотин лица и получил следните резултати: той констатирал, че повечето лица с дълги крака притежават по-голям мозък и по-значителни духовни способности, отколкото късокраките им другари. Той уверява още, че има взаимност и между цвета на косата и духовния капацитет. Той още с положителност не е могъл да установи дали русокосите или чернокосите имат духовното предимство. Американския учен едва сега се е сетил да прави своите „антропометрически измервания", когато за тази „зависимост” в окултната наука отдавна се знае и има много съчинения дори, писани по тоя и други като тоя въпроси. По-нататък „Житно Зърно" ще даде по-положителни данни по тия проблеми.
Открит
град
в Сахара.
Пустинята Сахара в Африка е широка от изток към запад 5000 км., а дълга от север към юг 16,000 км. Има едно население само от 300,000 жители. Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя. Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки.
към текста >>
Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали
градове
с белези на най-висока култура.
Пустинята Сахара в Африка е широка от изток към запад 5000 км., а дълга от север към юг 16,000 км. Има едно население само от 300,000 жители. Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя. Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки.
Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали
градове
с белези на най-висока култура.
Такъв е градът Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление. Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни. Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух.
към текста >>
Такъв е
градът
Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление.
Има едно население само от 300,000 жители. Не много отдавна, преди около 2000-3000 години, пустинята е била плодородна земя. Наштигал и Щолл са открили из пясъците стари изображения на плугове и разни растения. Тук-там из пустинята са намерени и езерца, съдържащи риби, срещани само в реките Нил и Нигер, признак, че някога тия езера са се свързвали с тия реки. Напоследък са били намерени дори развалините на древни, изчезнали градове с белези на най-висока култура.
Такъв е
градът
Дамугадис изровен от пясъците в Триполи, чиито мраморни колони, широко планирани улици, водопроводи и канали днес са предмет на удивление.
Замолени сме да дадем място на настоящият позив към есперантистите в България: Съидейници, Тежки дни преживява страната ни. Политическите борби у нас, взимащи все по-остър и по-опасен размер в годините след войната, докараха печалните, но неизбежни резултати, които трябваше да се предвиждат. След последните събития трябва вече да стане ясно и за най-помрачения ум, че добруването на народа никога няма да се постигне с ежби и разпалване на страстите, а чрез възпитание на народните маси в духа на търпимостта, солидарността и общественото чувство. На всички културно-просветни организации се пада дълг в общата велика задача да превъзпитат народа в тоя дух. И нашето дружество трябва, с пълно съзнание за значението на своята дейност, да продължи още по-упорито работата си.
към текста >>
64.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то
гради
своята бъднина и благоденствие” (стр. 47).
„Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то
гради
своята бъднина и благоденствие” (стр. 47).
Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1. Luce е Ombra – италианско списание за духовни науки. 2. Le Fraterniste – френско списание за спиритизъм и духовни науки. 3. Възраждане – месечно списание за обнова на живота в светлината на разума и любовта. 4. Наука и Разум – месечно списание за обнова на живота. 5.
към текста >>
Alcan.) В първата книга авторът обяснява, че в науките, които се
градят
на наблюдението, но не разполагат със средства за опит, вероятностите играят най-важната роля.
Бело” в настоящата кн. на сп. „Житно Зърно”.) Някои от съчиненията му са следните: L'essai de Cosmogonie dualiste et tourbillonaire (1911) Опит за дуалистична и вихрова космогония; Origine des formes de la terre (1918) (Произход на земните форми); Произход на световете според откритията на модерната наука (1919); Дуалистичният произход на световете (1924). Вероятностите и наблюдателните науки и Астралното влияние и вероятностите от p. Choisnard (edit.
Alcan.) В първата книга авторът обяснява, че в науките, които се
градят
на наблюдението, но не разполагат със средства за опит, вероятностите играят най-важната роля.
Излага същината и начина за използване на единствения сигурен метод при тия науки – статистиката. Продължава се записването абонати на ЖИТНО ЗЪРНО окултно месечно списание Годишен абонамент 60 лева Редакция „ВЕСЛЕЦ” 47, СОФИЯ. Двоен брой 15 лева ==================== ПЕЧАТНИЦА „АВРОРА”—ВЕСЛЕЦ 21
към текста >>
65.
Из Приказките на морето - Георги Северов
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
СъбораОхулени, под присмех, ругани, Душите просветнали идат, Прехвръкнали пречки –балкани, презрели проклятия, закани Новата
сграда
да зидат.
СъбораОхулени, под присмех, ругани, Душите просветнали идат, Прехвръкнали пречки –балкани, презрели проклятия, закани Новата
сграда
да зидат.
И турят те камък връз камък И смело, и с радост таквази Съграждат брилянтния замък На Бога, от мъдрост и пламък, А Той ги бащински пази. Магнит Душа, сърце, моря зловещи, Моря без бряг и без предел, По чиито капризни плещи Пътувам без компас, без цел. Магнит гигантски ми сърце докосна. Стрелката рече – север, юг! Посоката на твоята съдба е тази И твоят път е тук.
към текста >>
66.
Слепецът (стихотворение) - Х.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата
градина
, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет.
Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен. През откритите зеници на смелите днес, не наднича ли смелостта на твоите храбри деца? Вечно жив! Ще премине като керван пред тебе цялата вечност, а окото ти не ще сведе ресни на морност, защото вечно буден Си! * * * VІ.
ПРОЛЕТТА Когато за първи път преминах край вашата
градина
, гранките разтваряха миризливи цветове, защото беше пролет.
Скрит кос в тях подсвирваше щастливо и ручеят подхвърляше обилни води, запътен надолу, като извита сребърна змия. Дъхът на тия бели цветове събуди пролетта и в мене, и аз я отнесох в моя път. Друга пролет не срещнах като нея. Веднъж бива пролет в живота и никога се не връща тя. Очите всякога гледат, но веднъж поглежда окото така, та цялата душа се отразява в него... Когато други път те срещне цъфнала и китна пролет, душата ще я познае само заради първата, едничка пролет в живота, и всяко око в което има хубост и дълбочина ще спомня за първото, единствено око.
към текста >>
Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата
градина
, или отново ще се зададе?...
Оттук преминават забързаните към други брегове... Сега е вече есен. Вълните плискат и шумът им сякаш спомня отлетяло време. Сам се скитам по златистия бряг и диря стъпките на пролетта, която идва, която си отива през морето. Приветствен лъх донасят морски ветрове. В тоя лъх досещам тръпките на нещо познато, което се роди в мене тогава, когато кичестите гранки изпускаха аромата на бели цветове... Дали и сега не ми ги праща моята пролет?
Отмина ли или отново идва – знам, че само една едничка пролет навестява ни в живота, но дали премина, дали е същата оная, която беше преминала вашата
градина
, или отново ще се зададе?...
Морето стигнах. На златния му пясък край брега, аз гледам да найда диря от сетната ù стъпка. Морето е врата и път! Обичам го, защото през него се отива всякъде. Ако е отминала, тук се е сложила сетната ù стъпка, ако ли пък ще дойде, тогава ще я видя да се зададе с първото ято на ранните птици.
към текста >>
67.
На пир (стихове) - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Едни стават земеделци, други
градски
работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ Разните хора се раждат и живеят при различни условия и имат различни стремежи.
Едни стават земеделци, други
градски
работници и занаятчии, трети учители, свещеници, адвокати, агрономи, доктори, чиновници и пр., според нуждите на живота.
Много професии и разни науки има, към които хората се стремят и които постигат. Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания.
към текста >>
68.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на
града
и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир.
Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво. Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на
града
и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир.
По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ? – станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец.
към текста >>
Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия
град
.
Такава 6е волята Ти – да бъда оазис в пустинята. Изпрати ми сега, Господи, изгладнели и ожаднели пътници! Така се молеше светията, а небето отвори клепки и божието око изгря ¬светло и лъчезарно. -------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия.
Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия
град
.
„Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ? – станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец. Завари я в безпътица. Де да отиде сега?
към текста >>
– станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на
града
... А слънцето завари Серафиа далеч от
града
, на път към пустинята, седнала до един кладенец.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ?
– станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на
града
... А слънцето завари Серафиа далеч от
града
, на път към пустинята, седнала до един кладенец.
Завари я в безпътица. Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки.
към текста >>
69.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с
преградни
ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
Нещо повече: сполучиха да добият по изкуствен начин чрез неорганични вещества явления, които да наподобяват жизнените явления у нисшите организми: Квинке в 1888 г. постави капка масло в сода: капката почнала да образува лъжекрачка, както едноклетъчните животни. Бючли чрез поставяне на добре разтрита смес от поташ и дървено масло в глицерин сполучи да добие нещо, което наподобява на мехурчестото устройство на протоплазмата у някои организми. Траубе чрез поставяне на капка жълта кръвна сол в разтвор от меден сулфат получил фигури подобни на клетки. Xерер сполучил също така изкуствено да възпроизведе разни видове клетки: мускулни, нервни, епителни, после амеби, инфузории, даже медузи.
Ледюк получил по този начин изкуствени многоъгълни клетки с
преградни
ципи и с ядки: той ги получил като поставил върху желатин капки от разтвор на жълта кръвна сол.
Той чрез смесване на разни вещества е сполучил да възпроизведе и посредственото клетъчно деление (кариокинезис). Кариокинетична фигура е добил и Лизеганг чрез желатин, калиев бромид и сребърен нитрат. Румблер е сполучил да възпроизведе поглъщане на храна от амебата. Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна.
към текста >>
70.
Ученик на живота - Цветан
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
начинът, по който
градинари
, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр.
Вторият основен факт, от който излиза той е свръхразмножението. Повечето видове дават яйца или семена много повече, отколкото има възможност и шанс да се развиват. От тези две положения следва, че се явява борба за съществуване, и в тая борба надделяват по-добре приспособените. Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е.
начинът, по който
градинари
, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр.
Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли! Големи са чудесата добити от градинари и скотовъдци чрез изкуствен подбор! Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи.
към текста >>
Големи са чудесата добити от
градинари
и скотовъдци чрез изкуствен подбор!
Това Дарвин нарича естествен подбор. За да докаже, че естествения подбор е в състояние да даде нови видове, Дарвин привежда за сравнение изкуствения подбор, т.е. начинът, по който градинари, цветари, скотовъдци успяват да добият множество нови раси домашен добитък, птици, нови сортове цветя, плодове и пр. Американецът Бурбанк напр. по този начин е сполучил да добие кактуси без бодли!
Големи са чудесата добити от
градинари
и скотовъдци чрез изкуствен подбор!
Важно е да се забележи, че Дарвин счита естественият подбор по-важен принцип от първите два ламаркови принципа. НЕОДАРВИНИЗЪМ. Август Вайсман излиза от твърдението, че няма унаследяване на придобитите принципи. В това отношение той се различава от Ламарк и Дарвин. Въпросът за еволюционните фактори е тясно свързан с въпроса за унаследяването на придобитите признаци. Последният въпрос се състои в следното: свойствата, качествата, които индивидът добива в течение на своя индивидуален живот, дали са наследими, дали ги предава в наследство или не.
към текста >>
71.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в
Цариград
.
Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет.
Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в
Цариград
.
Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично.
към текста >>
Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в
Цариград
под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе.
Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен.
Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в
Цариград
под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе.
Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата.
към текста >>
72.
АКВАРЕЛ - Ире
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на
11градуса
всеки 19 години.
Така Брук („Земният магнетизъм"), като изследва токовете, що браздят земята, забелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинираното действие на слънцето и луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на.
новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на
11градуса
всеки 19 години.
Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона).
към текста >>
73.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В
град
Палма, на испанския остров Майорка, докторският хонорар се изплаща твърде оригинално.
Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници. Заключението е, че човешкият мозък произвежда вълни, ако не тъждествени, то поне сродни на късите електрически вълни на безжичния телеграф. По-големи подробности върху резултатите и значението на това откритие, с което се разбулва крайчеца на скритите сили в човека, ще дадем в някой от идните броеве на “Ж. 3." ОРИГИНАЛНО ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОКТОРСКИТЕ ВИЗИТИ.
В
град
Палма, на испанския остров Майорка, докторският хонорар се изплаща твърде оригинално.
Там, домашните лекари всеки ден преди обед се отбиват в къщите на своите постоянни пациенти и отиват право в гостната. Там лекарят намира на масата три пезети (пезетата е сребърна монета на стойност колкото наш сребърен лев), които си взема и си отива, без да види някого от къщните. Това се продължава по-някога по цели седмици и месеци. Ежедневния хонорар от три пезети показва, че всички членове на семейството са здрави. Но, ако лекарят не намери в гостната обичайния хонорар, това значи, че в къщи някой е болен.
към текста >>
В някои немски
градове
даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика.
После това се вижда и от факта, че в много конференции по окултна педагогика се стичат масово учители, за да чуят за принципите, на които почива Свободното Валдорфско училище. И това е много естествено. Днешното училище е основано на материалистичното разбиране на света и човека. Много и от днешните „нови" педагогически течения страдат от същото материалистическо разбиране на човека. Мнозина почват да схващат, че на новото училище, проникнато от духовния елемент принадлежи бъдещето.
В някои немски
градове
даже са основани дружества за проучване принципите на окултната педагогика.
Особена дейност развива в това отношение немският педагог Барч от Бреслау, който в своите сказки, статии и хвърчащи листове популяризира принципите и методите, на които почива Свободното Валдорфско училище . Че интересът към това училище между учителството на запад расте, се познава и по това, че вече не само в окултни, по и в педагогически органи има статии по този въпрос Такава е напр. статията „Педагогиката на окултни (антропософски) основи" печатана в немското списание “Педагогише Централблат", 1924 год., кн. 8 - 9, от Паул Олдендорф. „ТЯЛОТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ СИЛИ в организма като предмет на научно изследване" от Д-р Херман Попелбаум.
към текста >>
74.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сила разумна, която работи и
гради
съобразно Божествените закони.
Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи, всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представя сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила. Тази сила не е нищо друго, освен човешкият дух, взет в най-широк смисъл.
Сила разумна, която работи и
гради
съобразно Божествените закони.
В целите на Бога е всичко да расте и се развива. Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно.
към текста >>
75.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа –
градеж
,
градеж
на себе си,
градеж
на нови културни ценности,
градеж
на новата култура.
Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега.
И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа –
градеж
,
градеж
на себе си,
градеж
на нови културни ценности,
градеж
на новата култура.
Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня.
към текста >>
Той пося семето на новият живот и поиска да
съгради
ново общество.
Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери.
Той пося семето на новият живот и поиска да
съгради
ново общество.
Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение. Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще.
към текста >>
Градят
те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа.
Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен.
Градят
те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна.
към текста >>
76.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не сме ли самите, ние които
изградихме
с едно упорито постоянство
оградите
на нашите социални ограничения?
Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения?
Не сме ли самите, ние които
изградихме
с едно упорито постоянство
оградите
на нашите социални ограничения?
– Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията.
към текста >>
Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се
вгради
в една конструктивна инерция.
Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент.
Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се
вгради
в една конструктивна инерция.
Органичното единство на едно разнообразно и подвижно общество ще се измести от един условен ред на нещата, който ще открие своя изкуствен характер чрез неумолимия си закон за изключителността. Животът има своите неравенства, признавам това, но те са естествени в хармония с нашите жизнени функции. Главата, например, в равновесието на тялото ни има една строго различна роля от тази на краката, което не се дължи на външно устройство или някакво организирано насилие. Ако тялото би било принудено да направи опасни скокове през един период от неопределено време, главата не би изменила своята функция по отношение на краката. Дали и нашите социални отношения са подчинени на същия неизменен органичен закон?
към текста >>
77.
Загиналите светове – Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да
гради
своите идеи.
Една стъпка навътре За всеки човек е нужно да познава средата, в която се, движи.
Да използува условията, които му дава или да създаде почва, върху която да
гради
своите идеи.
Това е необходимо за външния живот. Но и за неговия личен, вътрешен живот той трябва да познава отлично своите сили и ум и умело да работи с тях. Трябва да владее всички свои сили и дарби, защото чрез тях ще надвие пречките в живота, били те външни или вътрешни, ще прояви идеите си в тяхната пълнота. Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа.
към текста >>
А тя се
гради
върху един висок морал.
Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях. Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика.
А тя се
гради
върху един висок морал.
Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави?
към текста >>
78.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Такава важна останка от оная цивилизация се сочи
град
Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
На тоя огромен материк се е явила и развила третата лемурийска раса, чиито характерни особености се изразяват с червена кожа, чело тясно и ниско, нос сплескан, издадени челюсти, ръст гигантски, достигащ няколко метра височина, тя се явява като едно съответствие на огромната по ръст някогашна флора и фауна от типа на птеродактила, мегалозаура и други подобни гигантски животни и растения. Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес.
Такава важна останка от оная цивилизация се сочи
град
Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни народи, в които тия титани са известни още под името Кабири. Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура. В южна Индия може да се намерят следи от тази архитектура от исполински блокове, които днес, при днешната усъвършенствувана техника, никой инженер не може да мръдне от мястото им, а камо ли да ги издига на височина от десетки метри.
към текста >>
И тогава именно вашият
град
показал пред целия свят своята сила и могъщество.
Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
И тогава именно вашият
град
показал пред целия свят своята сила и могъщество.
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата.
към текста >>
И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30
градуса
и 50
градуса
северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета.
**) Неотдавна английският офицер Джемс Чертворд съобщи, че в Индия намерил 125 дъсчици със старинни текстове в които се, говорело за някакъв континент известен също под името Му, който преди 13,000 год. потънал. IV Освен писаното, което намираме за Атлантис, археологическите находки представляват още по-голям интерес. Преди да се спра на тях ще упомена за изследването на морското дъно в Атлантическия океан. Ако действително Атлантис е бил зад Херкулесовите стълбове(т.е. Гибралтар), то изучаванията на дъното на Атлантически океан би трябвало да има особена конфигурация.
И действително, картата на дъното на Атлантическия океан дава следните особености – приблизително на 30
градуса
и 50
градуса
северна ширина се простират почти непрекъснато ред плитки места, скали, подводни острови и островчета.
Една огромна подводна висока верига се простира от Португалските брегове към о. Мадейра. Основата на тая подводна планина се намира на около 800 м. дълбочина, върхът ù е на 200 м. под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета.
към текста >>
Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50
градуса
с.ш.
под морската повърхност. Около Азорските острови пак има високо морско дъно, осеяно с множество стърчащи под морското равнище малки островчета. На изток от Нюфаундлен под 300 м. също се намира дълга планинска верига. Следователно, тия изучавания сочат, че ако тук е била Атлантида, то тя се е намирала между бреговете на Европа, островите на африканските брегове и Антилските острови покрай Америка и се е намирала по-точно между днешно Мексико, южна Америка до Амазонка, южните брегове на Европа и северните брегове на Африка.
Английските канонерки „Шаленден" и „Дофин" които са правили подробните изучвания на дъното на океана констатирали, че тая планинска верига се простира от 50
градуса
с.ш.
с направление югозапад към южна Америка, възвива на югоизток към Африка, изменя посоката си в околностите на о.Възнесение и тръгва на юг до о.Тристан д'акуня. Тая верига се издига почти отвесно до 3,000 м. Затова Азорските острови, острвите Сен Пол, Възнесение, Тристал д'акуня, както и Мадейра, Канарските острови, Зеления Нос, Антилските острови представляват остатъци от Атлантида. Изучаванията на горната експедиция установили, че тая планинска верига е покрита с вулканически произход и че с дъното са ставали големи вулканически катастрофи и изменения. Според Штарки Гардуер в Еоценовата епоха Британските острови, Корнвалско, островите Сцили, тези от Ламанш и Ирландия са били някога част от един голям Атлантически материк и че сега те са само върховете на тоя материк, потънал под водите.
към текста >>
Също и развалините на
градовете
и храмовете сочат за еднаквостта в плана и устройството на постройките в Африка и Америка.
Върху този пункт особено се набляга на сродството в архитектурните останки в Египет и Америка. Казват, че египетските художници като да са буквално копирали своите фигури от Южно Американските. Американските пирамиди са отсечени или сплескани, но много пирамиди, срещнати в Юкатан и другаде, завършват също с връх, както в Египетските, но от друга страна и в Египет има сплеснати и отсечени пирамиди. Така, пирамидата Холулу бе сравнена с другите в Дахур, Сахара и Мейцунската пирамида. Те са еднакви не само в ориентировката, структурата и галериите, но даже и в устройството на вътрешните си стаи.
Също и развалините на
градовете
и храмовете сочат за еднаквостта в плана и устройството на постройките в Африка и Америка.
Затова и Теотихуаканските развалини често се сравняват с Карнакските. И в двата днешни континента ние намираме еднакви надгробни паметници и телата се слагали в еднакви каменни ковчези. Кръглите укрепления също се срещат в двата материка. Напр. такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките.
към текста >>
Неотдавна там бе открит
града
Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства.
американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка. Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан.
Неотдавна там бе открит
града
Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства.
Намерен е много ценен материал, който недвусмислено сочи за една угаснала цивилизация, известна под името Майа. V В издирването данни за Атлантида са намерени и множество етнографически и етнологически белези, които също сочат за съществуването на един континент, като връзка между Европа, Африка и Америка. Но преди да минем към същността на тая точка, трябва да кажа няколко думи за флората и фауната, като белег в полза на Атлантис. Напр., намерени са камили в Индия, Африка, южна Америка и Канзас. Но камилите, които трябва теоретично да имат свое отечество някъде, пита се как са могли да попаднат на тъй раздалечените континенти без посредничеството на някой междинен такъв?
към текста >>
79.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала
градина
и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час.
Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца. Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка дума, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала
градина
и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час.
Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ. Тя мислеше за залеза на своя ден, и животът бе ù противен, чужд.
към текста >>
Сега
градя
аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка.
Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме.
Сега
градя
аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка.
Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече!
към текста >>
Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите
градини
, що милва ресните на окото ти!
Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна!
Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите
градини
, що милва ресните на окото ти!
Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око? Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ. Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими.
към текста >>
V ЕСЕН Вървя в
градината
измежду позлатените дървета.
Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност.
V ЕСЕН Вървя в
градината
измежду позлатените дървета.
Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята. От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото.
към текста >>
Вървя в
градината
помежду живите човеци.
Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот!
Вървя в
градината
помежду живите човеци.
Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята.
към текста >>
80.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява
градината
на душата и я полива.
В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено.
То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява
градината
на душата и я полива.
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари.
към текста >>
Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия
град
, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос.
Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца.
Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия
град
, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос.
Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот.
към текста >>
81.
Едната религия
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Но ние току що почнахме да
градим
нашите къщи и нужно ни е да ги довършим.
Към вас аз викам, млади и смели по сърце, към вас, които още не сте смазани от овехтялата старческа мъдрост. И той чакаше отговор. Едни казали: – Ние с радост бихме дошли. Но ние сме светлина и радост в очите на нашита родители и не можем да им причиним печал. Други казали: – Ние радостно бихме тръгнали.
Но ние току що почнахме да
градим
нашите къщи и нужно ни е да ги довършим.
Трети казали: – Привет на тебе, Адеил! Ние тръгваме с теб! И вдигнали се много юноши и девици. И тръгнали с Адеил. Отишли в тъмната, грозна далечина.
към текста >>
82.
Вести
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Млад шоп, наш брат, отишъл в
Цариград
И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа.
Дядо Благо Един Иван Един Иван. от село Негован.
Млад шоп, наш брат, отишъл в
Цариград
И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа.
Там преседял години доста той. Но замилял за дъх от домът свой, Затуй решил да си отиде, Мил кът и род да пообиде. Попросил се, но Беят твърд и строг. На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От Цариград до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни. И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся!
към текста >>
На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От
Цариград
до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни.
от село Негован. Млад шоп, наш брат, отишъл в Цариград И се ценил у Бей Мехмеда, В обора му коне да гледа. Там преседял години доста той. Но замилял за дъх от домът свой, Затуй решил да си отиде, Мил кът и род да пообиде. Попросил се, но Беят твърд и строг.
На отпуска отсякъл кратък срок, С условие пречудновато, Нечувано и непознато: „От
Цариград
до село и назад „Четир'сет дни, като на тебе млад, „Са доста дни.
И правя б е с а – ...Просрочиш ли, ще те обеся! „Сега върви, със своите се виж, „И в срок пред мен да се явиш! ' И махнал му с глава и очи – На „добър път" да го насочи. * * * Левент Иван във село Негован бил гостенин приятен и желан, От всекиго нарочно канен, Навсякъде добър забавен. У лелини отишъл той на млин, У вуйчови – на куминаш пелин, У чичови – да види баба, У Пенчови – че имат свадба, У какини – на печено прасе, У сватини – пък на кокошка, С приятели – на дълга прошка!!!
към текста >>
Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във
града
.
* * * Едвам кога закрачил в друма Размислил той, че не на глума Заръчал бе тъй строго Бей Мехмед. и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей. И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати. Кон-вихрогон да възседне той.
Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във
града
.
Така макар и не като герой От зла беда да се избави, И Господа все да си слави. И щом Иван излязъл пак на друм, Насреща му ага, като пред кум, Придържа кон и маха, вика, Тъй както е за свет прилика. Зарадвал се, обрадвал се Иван На своя си чудесно хубав план. И отърчал засмян и весел, – Зер, как на кон се би понесъл, Но тутакси той видял и разбрал, Че още по на зло е връхлетял. Агата тоз държал кобила, Наскоричко що е ожребила, Та кончето не могло е да върви, И чудел се как път да продължи.
към текста >>
83.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И къде се крие чудната способност на живите същества да
градят
тия странни сложни постройки, каквито са организмите?
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми.
И къде се крие чудната способност на живите същества да
градят
тия странни сложни постройки, каквито са организмите?
Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява. А кой върши тази целесъобразна регулация? Навярно си спомняте приказката, в която се разказва, че органите на човешкото тяло един по един се отказвали от своята работа, но най-после се убедили, че един без друг не могат. Това е наистина картината за дивното единство в живите организми.
към текста >>
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що
градят
организмите.
" На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що
градят
организмите.
Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
към текста >>
Тяхната работа е да зидат
сградата
на организмите и да обработват нужните за тая цел материали.
И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите.
Тяхната работа е да зидат
сградата
на организмите и да обработват нужните за тая цел материали.
Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
към текста >>
За разлика от мъртвата машина,
сградата
на организма е в постоянно преустройство - старите ù
градивни
материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение.
За разлика от мъртвата машина,
сградата
на организма е в постоянно преустройство - старите ù
градивни
материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя. Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и градивни материали (белтъчни, соли) - пластична храна. Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма.
към текста >>
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и
градивни
материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя.
Ето защо чрез храната наред с горивните материали (въглехидрати, масти, белтъчни), наречени динамогенна (силодайна) храна, се внасят в тялото и
градивни
материали (белтъчни, соли) - пластична храна.
Но материята в храната не е сгодна направо да се употреби за нуждите на живите единици - клетките, затова тя се подлага на сложна предварителна преработка, която почва от кухнята, продължава се през цялата храносмилателна система, през кръвта и свършва в недрата на клетъчната протоплазма. Там става вече истинското хранене, при което негодните вече и лишени от енергия вещества се пращат вън чрез отделителната система Всичката тая сложна дейност се нарича с общото име обмяна на веществата в организма. Обмяната има химически характер. Химическите процеси, имащи место в организма, най-често са невъзпроизводими в нашите лаборатории при същите условия. Това показва, че лабораториите, които всеки организъм носи в себе си, си служат с особени помощни средства.
към текста >>
Сградата
на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Съвкупността от всички видове хормони е оная класа дейци в живия организъм, която регулира, поддържа жизненото му равновесие. Могат да се сравнят още с клапите в машините. От важността на службата им ясно е, как гибелно за организма е и разстройството в дейността на хормоните и на изработващите ги жлези. И действително, това разстройство е причина за редица опасни болести, на които нямаме възможност засега да се спираме Тяхното лечение обаче се постига само чрез доставката на съответните хормони. В тая посока главно са и големите практически приложения на учението за вътрешната секреция.
Сградата
на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия.
Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
към текста >>
* Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така:
сградата
на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания.
* Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така:
сградата
на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори.
към текста >>
Заради тях Той пощадил
града
Сигор.
За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога.
Заради тях Той пощадил
града
Сигор.
В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината. --------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>
В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин
град
.
Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор.
В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин
град
.
Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината. --------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>
Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял
град
от нечестиви.
Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие. Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град.
Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял
град
от нечестиви.
Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината. --------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>
84.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да
гради
.
,,И който чуе, в миг потръпва от тоя благ и мил напев, и просиява и възкръсва и благославя тоз посев". ,,И отвори им умовете да разбират Писанията". Отвори умовете им и като светлина навлезе в тях, за да разбират причините и последствията на нещата. Когато слънцето пекне, природата отваря очите на растителното царство. Всяко житно зрънце, посадено в земята, се разпуква, израства и показва главицата си из почвата навън.
Неговият ум се отваря, то вижда, че широкият Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава и какво да
гради
.
„И отвори умовете им да разбират Писанията" - да разбират, че Бог е разумна Любов, без никаква промяна, нито измяна. Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша!
към текста >>
85.
Книжнина
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Измерванията, произведени от американския учен, окончателно изказват, че температурата на Марс се колебае между 9 и 17
градуса
- температурата на хладните дни на земята.
А не е тайна за никого, че в това направление вече има доста опитен материал, който води към схващанията и принципите на древната алхимия за първичното вещество, що лежи в основата на всички елементи. 4). ОБИТАЕМ ЛИ Е МАРС? (Из „последнiя новости'') Лондон. Старият, но вечно нов въпрос за съществуването живот на планетата Марс, отново е поставен на разглеждане. Научното списание ,,Манчестер Гвардиан" дава изложение от последните наблюдения над Марс от американския астроном Лоуелл в обсерваторията Аризона.
Измерванията, произведени от американския учен, окончателно изказват, че температурата на Марс се колебае между 9 и 17
градуса
- температурата на хладните дни на земята.
Лоуелл изчислил също, че атмосферата на Марс е само двойно по-рядка, отколкото атмосферата във върховете на Хималаите. Наблюденията на астрономите Слифер и Пекеринг направени въ 1920 и 1924 год. също показаха, че над Марс има облаци и мъгли. Доктор Райт от Ликската обсерватория в Калифорния, на правил ред снимки на Марс посредством цветни стъкла, и установил, че височината на атмосферата и атмосферното налягане на Марс се приближават към височината и налягането на земната атмосфера. Всичките тия наблюдения дават нови данни за разрешение въпроса за възможността Марс да е обитаем.
към текста >>
Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически
град
, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
Досега хипотезите за населеността на Марс се основаваха главно на геометрическата правилност на каналите открити от Скиапарелли, а също и на промените на цвета на повърхността на планетата в районите, намиращи се около тия канали. Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ.
Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически
град
, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
Този град заема едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления. В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври.
към текста >>
Този
град
заема едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди,
оградени
с укрепления.
Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус.
Този
град
заема едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди,
оградени
с укрепления.
В разкопките са намерени около 100 подземни храма, а също така и много остатъци от къщи с големи тераси. Отдават една твърде голяма важност на това откритие, което е особено ценно с надписите си, подобни на тези намерени в Юкатан. КУРОСВЕ ПО МАГНЕТИЗЪМ Тези практически курсове по магнетизъм и масажиране са организирани от „Психическото интернационално сдружение”. Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год.
към текста >>
86.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това са отделни места, у които различно се
градят
потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря.
Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря.
Това са отделни места, у които различно се
градят
потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря.
Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители.
към текста >>
Това жертвоприношение, ще разтопи ледените
прегради
и ще превърне в братство враждуващите лагери.
Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел. Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии. Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел. Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница.
Това жертвоприношение, ще разтопи ледените
прегради
и ще превърне в братство враждуващите лагери.
Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин.
към текста >>
Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните
градове
, в които са наредени истуканите на великите крале и императори.
Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена.
Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните
градове
, в които са наредени истуканите на великите крале и императори.
В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
към текста >>
87.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тоя копнеж е изразен в дългите
градински
алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе.
Тоя копнеж е изразен в дългите
градински
алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг.
към текста >>
Нека те превърнат сърцата си в
градини
за нейния разцвет.
И ако една култура трябва да се разложи, защо да не изживее последните си дни почтено и с чувство за изпълнена задача? Защо да не завещае на своя потомък със задоволство богатствата на своята душа? Все пак това си е нейна работа. Ако ù се нрави, нека западната култура прегърне евангелията, що Шпенглеровци ù поднасят. Нашият зов е отправен към ония, които предусещат и вярват в идването на новата култура.
Нека те превърнат сърцата си в
градини
за нейния разцвет.
към текста >>
88.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Така получаваме различно
градуирана
смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила.
Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина.
Така получаваме различно
градуирана
смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила.
Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник.
към текста >>
89.
Спящата роза - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Аз ще
съградя
дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света.
„Побързай, сине мой, защото ти не можеш дълго да останеш в моя дом. Ти трябва отново да тръгнеш по света, да придобиеш съкровеното богатство, което Великият ти беше дал в деня, когато ти напусна своя дом. Ти прахоса в разгул цялото твое богатство. Иди сега и придобий това, което си изгубил." „Аз не искам да те напусна, царице, красота! ” „Тръгни, служителю мой!
Аз ще
съградя
дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света.
И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди. Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята. Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж. Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните прегради.
към текста >>
Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните
прегради
.
Аз ще съградя дом в твоето сърце и ще бъда с тебе всъде по света. И когато тъга притисне душата ти, влез в олтара на твоята богиня, запали лампадата и ме събуди. Аз сведох глава и тръгнах низ дългия друм, който нейде далеч пробиваше небесната твърд и земята. Дълъг бе пътят и години много изминаха в страдна неволя и непрестанна борба. Тежки завеси преграждаха моя стремеж.
Аз упорствувах и с неуморно постоянство разбивах железните
прегради
.
Вървях напред низ своя друм, защото носех в сърцето си светлата царица и виждах само красота. Изминаха много лета. Аз стигнах предела на стария друм. Вдигнах взор. Златна врата.
към текста >>
90.
Музиката в живота - Г. Драганов
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Грамадна беше тази роза, колкото един
град
- и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина.
Сякаш това бе храм, в който гореше огънят на една велика жертва. ............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек.
Грамадна беше тази роза, колкото един
град
- и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина.
Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му.
към текста >>
Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше
градът
- и в него блещукаха многобройни светлини.
............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина.
Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше
градът
- и в него блещукаха многобройни светлини.
Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
към текста >>
91.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи
градове
и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи
градове
и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>
Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на
града
, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
– а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата.
Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на
града
, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него.
По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което започва да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия. Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние. Един важен въпрос, за който само ще поменем без да го развиваме е: че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Този въпрос е по-подробно разгледан в книжката: „Живите сили в природата”, където са изложени и научните основи за влиянието на слънчевата светлина върху човека. Извор на изобилен живот, слънцето не само го раздава на всички твари, а и непрекъснато ни учи каква велика притча е животът, притча на Бога, която всички същества – от най-малкото до най-голямото – непреривно разгадават. Г.
към текста >>
92.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и
градели
паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес.
Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и
градели
паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си.
към текста >>
Чак след като беше
изградил
още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада.
Чак след като беше
изградил
още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
към текста >>
93.
Пробуждане – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината
града
, който беше столнина на онова царство, стори му се, че
града
се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù.
Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава.
Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината
града
, който беше столнина на онова царство, стори му се, че
града
се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù.
Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго.
към текста >>
И рече си да слезе в
града
.
Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита.
И рече си да слезе в
града
.
Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго. И цялата му снага изходи Земру: и на главата му беше, и на седемте му глави, па и на опашката му беше. Къде ли не живя Земру в града, какво ли не работи, какво ли не изпита, къде ли не влиза – от царския дворец до тъмницата.
към текста >>
Къде ли не живя Земру в
града
, какво ли не работи, какво ли не изпита, къде ли не влиза – от царския дворец до тъмницата.
И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго. И цялата му снага изходи Земру: и на главата му беше, и на седемте му глави, па и на опашката му беше.
Къде ли не живя Земру в
града
, какво ли не работи, какво ли не изпита, къде ли не влиза – от царския дворец до тъмницата.
И много видя, много научи, много му пати главата. Изпита от край до край живота на хората – и радостта им и бедите им, и черната им неволя. Видя той, че в пръстените на Змея хората не виждаха бял ден, ни мирен залък: все борби, все разпри, все раздори. Един друг се мамят, един други се насилят, един други се избиват – като че ли не са братя, и като че ли няма за всички и живот и благо. И на Земру се струваше, че хората са пленени от златния Змей с многоцветните люспи.
към текста >>
Ето, там в
града
, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят.
За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека. Защо ми не казва де има жив Огън?
Ето, там в
града
, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят.
Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи.
към текста >>
94.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата
градина
.
Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова. Гласът на твоята флейта долетя изпод зелените овошки и ми показа мелодията на разбудената радост, която чакаше пред моя прозорец.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата
градина
.
От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
към текста >>
Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата
градина
, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици.
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие.
Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата
градина
, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици.
Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>
Ти преминаваш през разцъфтялата
градина
и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи.
Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин.
Ти преминаваш през разцъфтялата
градина
и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи.
Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>
95.
Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Детска
градина
", год IV, книга трета.
С портрета на автора. Цена 10 лева. Всички са издания на „Акация'' – София ул. Витошка 21 – Денкоглу. 27) Сп.
„Детска
градина
", год IV, книга трета.
Издава се от дружеството на учителите при софийските детски училища. Това списание е предназначено за възпитание и образование на децата в предучилищната възраст. Има два отдела: родителски и детски, Първият съдържа педагогически статии за възпитанието на детето в предучилищната възраст, а вторият има материал за деца; приказки, стихотворения, песни, игри, гатанки, пословици. Редактирането му тази година е поето от двама известни педагогически писатели Виолино Примо и Трайко Симеонов. Съдържанието прави хубаво впечатление.
към текста >>
96.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270
градуса
и пр.
ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично.
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270
градуса
и пр.
За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
към текста >>
Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0
градуса
.
Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна.
Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0
градуса
.
Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока.
към текста >>
Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90
градуса
, при 180
градуса
и пр.
Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса.
Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90
градуса
, при 180
градуса
и пр.
При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката.
към текста >>
Ако отклонението е било 90
градуса
(т.е.
Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване.
Ако отклонението е било 90
градуса
(т.е.
ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е.
към текста >>
ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90
градуса
), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока.
Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е.
ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90
градуса
), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак.
към текста >>
Ако присадката на новото си място има отклонение 135
градуса
от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0
градуса
, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката.
Ако присадката на новото си място има отклонение 135
градуса
от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0
градуса
, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване.
към текста >>
При отклонение 180
градуса
кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При отклонение 180
градуса
кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
към текста >>
Ако отклонението при присаждането е 225
градуса
, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180
градуса
, и както по-рано, дава ляв крак.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак.
Ако отклонението при присаждането е 225
градуса
, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180
градуса
, и както по-рано, дава ляв крак.
Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение. Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу.
към текста >>
Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270
градуса
, тогаз той претърпява завъртване 90
градуса
в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване.
Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270
градуса
, тогаз той претърпява завъртване 90
градуса
в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
Обаче по някой път той прави завъртване 90 градуса в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180 градуса. В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор.
към текста >>
Обаче по някой път той прави завъртване 90
градуса
в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180
градуса
.
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
Обаче по някой път той прави завъртване 90
градуса
в обратна посока на отклонението, додето стигне до положение 180
градуса
.
В последния случай, ако гръбо-коремната ос на крайника не е още напълно диференцирана, фиксирана, то се получава ляв крак (от лява страна), както при предидущите случаи Но ако гръбо-коремната ос е вече напълно диференцирана, то се получава десен крак (от лява страна), но дланта е обърната нагоре. Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания?
към текста >>
ако отклонението на присадката е 90
градуса
, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180
градуса
.
При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
ако отклонението на присадката е 90
градуса
, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180
градуса
.
Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока.
към текста >>
Тук става завъртване в обратна посока до 0
градуса
.
Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр. ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса.
Тук става завъртване в обратна посока до 0
градуса
.
Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
към текста >>
А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180
градуса
, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е.
Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр. ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение.
А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180
градуса
, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е.
гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса.
към текста >>
Ако отклонението е 135
градуса
, пак става завъртване в обратна посока.
ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна.
Ако отклонението е 135
градуса
, пак става завъртване в обратна посока.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път.
към текста >>
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135
градуса
, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135
градуса
, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
към текста >>
В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180
градуса
, отколкото до положение 360 (0)
градуса
.
А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр.
В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180
градуса
, отколкото до положение 360 (0)
градуса
.
Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма.
към текста >>
Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45
градуса
в обратна посока, додето стигне до положение 180
градуса
.
гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса.
Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45
градуса
в обратна посока, додето стигне до положение 180
градуса
.
Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение.
към текста >>
Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0
градуса
, ще трябва да се измине дълъг път.
Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса.
Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0
градуса
, ще трябва да се измине дълъг път.
А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока.
към текста >>
А ако се направи обратно завъртване до 180
градуса
, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45
градуса
, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път.
А ако се направи обратно завъртване до 180
градуса
, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45
градуса
, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса.
към текста >>
Виждаме, че когато положението е 135 и 225
градуса
, имаме различни начини на постъпване.
Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
Виждаме, че когато положението е 135 и 225
градуса
, имаме различни начини на постъпване.
Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса. Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно.
към текста >>
Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180
градуса
е еднакво: 90
градуса
.
А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока.
Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180
градуса
е еднакво: 90
градуса
.
Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно. А при завъртване до 0 градуса, веднага се дохожда до нормално положение. Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса.
към текста >>
Обаче ако се завърти присадката до положение 180
градуса
, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно.
Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса.
Обаче ако се завърти присадката до положение 180
градуса
, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно.
А при завъртване до 0 градуса, веднага се дохожда до нормално положение. Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване?
към текста >>
А при завъртване до 0
градуса
, веднага се дохожда до нормално положение.
Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса. Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно.
А при завъртване до 0
градуса
, веднага се дохожда до нормално положение.
Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е.
към текста >>
и в повечето случаи става завъртване към 0
градуса
.
Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса. Обаче ако се завърти присадката до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно. А при завъртване до 0 градуса, веднага се дохожда до нормално положение. Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр.
и в повечето случаи става завъртване към 0
градуса
.
Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса.
към текста >>
Така е при положение 135
градуса
.
и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката.
Така е при положение 135
градуса
.
В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение. Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос.
към текста >>
В този случай завъртването от 135 до 0
градуса
е голямо; значи изисква се доста голямо усилие.
Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса.
В този случай завъртването от 135 до 0
градуса
е голямо; значи изисква се доста голямо усилие.
Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение. Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване?
към текста >>
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45
градуса
, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна.
с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса. В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение.
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45
градуса
, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна.
Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността. В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
към текста >>
97.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот,
градят
наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност.
Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите.
Въпросите за смисъла на живота, за практическото приложение на висшия нравствен закон, проблема за истинското християнство занимават мнозина, които макар и закрити, незабелязани в потока на общия живот,
градят
наченките на идващата раса, която ще бъде неминуемо раса на повече братство и колективност.
Бързото увеличение на идейните вегетарианци, въздържатели, и др. показва, че е пробуден усета за една друга, по-широка правда, която има и по-голям размах От друга страна, проявяващият се общ интерес към въпроси от живота, науката, религията, показва, че критичната мисъл е наченала един втори, синтетичен етап, етап в който разхвърляните факти се сглобяват в един строен монизъм. Това твърдение за едни се вижда прибързано, тъй като всекидневната практика ни показва друго, именно, че увеселителните заведения, кафенетата, и нощните локали се пълнят изключително от млади хора. Това е така, но ние знаем, че показалец за нравствената висота служат ония, които са по върховете на обществото и знаем, че колкото и малко, незначително да е числото на издигнатите, те са винаги като кваса в тестото, кой го превръща цялото в хляб. От личния пример на тия, призваните, които най-често не са окичени със звънливи имена, ще се срутят веригите на лошия навик и ще паднат извратените разбирания, които създават духовното робство.
към текста >>
98.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която
съградихме
горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която
съградихме
горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
към текста >>
В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите
градове
.
" Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа. 2) Като концертна и театрална музика и най-после - като 3) ефикасно средство при лекуването. А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин.
В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите
градове
.
Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето. С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила. Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния.
към текста >>
99.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия
градеж
на културата.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия
градеж
на културата.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
към текста >>
За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които
градят
теории.
Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно.
За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които
градят
теории.
Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада.
към текста >>
Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са
преградили
пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката.
Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са
преградили
пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
към текста >>
Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш
преграда
на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта.
До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие.
Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш
преграда
на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта.
Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото.
към текста >>
100.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която
градация
на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия.
Днес тоя учен свят, правейки една крачка само напред, загуби материята като субстанция, различна от енергията и стигна до един пункт, където атомите, бидейки разбити на електрони, се оказаха само „кондензирана енергия". Затова и учените на миналите векове приемаха химичните процеси, като най-важни в природата. Ако приемем, че нашето време е само един момент, преходен към едно ново ориентиране, то вече решително можем утвърди, че учените на близкото бъдеще ще приемат не химичните, а енергетичните процеси в природата, като най-важните, защото те всъщност са главната причина, а останалите процеси, които ние до скоро считахме като първопричина са само последствия. В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции.
В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която
градация
на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия.
Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр.
към текста >>
Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг,
град
, в зависимост от силата на охлаждането.
Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително.
Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг,
град
, в зависимост от силата на охлаждането.
А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците.
към текста >>
НАГОРЕ
