Търсене в текстове за 'Готвено'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници. Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого. Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват. Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие. Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие. Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света. Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се
към текста >>

2. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

акумулира само светещият етер - тайас. А пък сега този кубичен ковчег е „плен" - ако можем да се изразим тъй за една невесома субстанция – ссуриа-акаша. Тъй като аз си доближавах ръката до светещия ковчег, браминът ми каза: - Не се допирайте до него; няма да ви бъде приятно допирането. За да се използува този апарат безопасно, човек трябва да се тренира така, щото организмът да може да издържа грамадно електрическо напрежение. Това е специална йога. Понастоящем ние нямаме лице, подготвено за това в нашата школа. А от друга страна през сегашния сезон и флуидичното състояние на страната не е благоприятно. Ако вие останете тук известно време, ще можете да видите опита. – Такъв беше, ми каза Андреас след късо мълчание, първото обучение, което ми даде водачът. Ето допълнителното обучение, което получих малко по-малко и което аз ще събера в едно при своето припомняне. Изобщо проблемът се състои в намирането на акумулатор, способен да абсорбира акустична сила - ако искате, може да го наречете акустичен флуид и нервен флуид, с помощта на който хората получават възприятия и схващат идеите. Веществото на този апарат (ковчега) е метал, извлечен от алуминия с безконечна грижливост. Прозрачният ковчег, за който ви говорих, има в центъра си малък уред, приличен на кристална книга (блокът). За да се напълни той с енергия, седем души се подлагат в течение на 40 деня на строго тренираме. Те се хранят само веднъж на ден с особена храна, и живеят в стаи, чиито стени са боядисани с лилав цвят и
към текста >>

3. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове. По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа. Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в. след Хр.), Порфирий (също), Ямблих (3 4 в. след Хр.). Най-знаменитата книга на Ямолих е „Египетските мистерии". * Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство. Няколко века преди Христа Бялото Братство прати в Палестина втория клон, който можем да наречем палестински. Този клон образува есейското братство. Есеите живеели на общежития с колективна собственост. Те са имали групи във всеки град. Иосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общество: начинаещи, нови ученици и две степени напреднали ученици. Иосиф Флавий описва подробно живота им, а Филон описва живота
към текста >>

4. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия. Този, който пости, може да отстрани много от тях, като ги държи гладни. Докато той е много щедър към тях и ги храни, те не ще го напуснат, той е много добър за тях. Те здраво ще черпят от неговите сили, живот и способности. О, ако хората знаеха, колко много други хранят заедно със себе си и около себе си! При пост от 3 дена ще го напуснат ония, които не могат да издържат повече. Но съществуват други, по-упорити. При пост от 4, 5, б, 7, 10, 20 дни и т.н. Ще го напускат все по-устойчиви и упорити. Особено ако този, който прави опит в това направление се въоръжи с някои правила и осветления. Какво се постига с постенето ? Нищо или много малко при следните случаи: При недоволство, ако постът е съпроводен с роптание, с разкаяние, че го е започнал. При щестлавие и парадиране с него. При караници, диспути, при одумвания, клюки. При тежка физическа работа. Кога се постига много? Когато човек знае защо пости, поставя си една цел, знае в кой ден, знае в какъв ден да го завърши.
към текста >>

5. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

наука за храненето и пр. И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит. Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр. показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода. Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура. Така че, когато едновременно нещо старческо умира в днешната култура, друго нещо ново, пълно с радост, ентусиазъм, младенческа сила се издига. И както в драмата на Метерлинк „Слепите” погледът на всички слепи са обърнати към малкото дете, което едничко между тях гледа с надежда, че то ще ги води, така също и погледите на всички будни души
към текста >>

6. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете. Н1зрапи5, който е открил олтар, посветен на Хермеса, е написал книга по хиромантия, написана с златни букви, която изпратил на
към текста >>

7. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

с условията и законите на живата природа. Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено. Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна. При това днес, па и в миналото, можем да намерим много случаи, дето културният напредък и добрите външни условия не
към текста >>

8. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли. „И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието. Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя
към текста >>

9. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И ЕВОЛЮЦИЯ „Нашата раса е свършила своята инволюция и сега почва своята еволюция." Учителят 19 век е важен между другото и в това отношение, че тогаз еволюционната теория влезе като ценен принос в науката. Разбира се, нейното зараждане беше отдавна подготвено. В науката през последните няколко века се бяха набрали множество факти, които правеха възможна една по-широка синтеза, каквато представлява от себе си еволюционната теория. Това бяха преди всичко фактите в сравнителната анатомия на животните и растенията, после напредъкът в систематиката на организмите; после успехите в ембриологията и особено на палеонтологията, което позволяваше сравнение на днес живущите видове с отдавна изчезналите такива. Много допринесе за това и откритието на новите светове и научното им изследване, което обогати научния материя за сравнение и обобщение. Отначало еволюционната теория се отнасяше само до тясната област на биологията, но скоро тя стана меродавна за всички области на живота. Днес кой и да е въпрос, непременно се разглежда от гледна точка на еволюцията, за да може да се разбере. Окултната наука не само че е знаела закона на еволюцията, но тя винаги го е прилагала в много по-голям мащаб, защото тя разполага с методи за по-дълбоко изследване на действителността и на факторите на еволюцията. Това може да се види ясно, като се проследят съчиненията по окултна биология. Но не само това. Окултната наука разглежда и една друга страна на процесите в природата, за която привържениците
към текста >>

10. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ù се виждат. Те трябва винаги да лъщят. Марта, в поривистото си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи. Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов. Ала докато правиш закуската си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения. Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе. Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това
към текста >>

11. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички. И наистина, тя не може да бъде добра за всички. Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата. Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност. Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Ще се попари. Зимата учи човека на две неща – да има топло – топло в своя дом, дреха топла и вътрешна топлина – на тялото и духа. Тя го учи, че през зимата трябва човек да се затвори в себе си. Зимата не е време за разцъфтяване. Векове изучава човек проявата на зимата и все още не ум-fee да се защити всякога от нейните изненади. Много изненади крие зимата в себе си. Ала тя има и своите хубави страни. Дивна е белината на снега през зимата. Как упоява тя, извисява човешката душа, внася здраве по земята. Ала страшно и неприятно нещо са мъглите и мразовитите дни няма
към текста >>

12. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него. Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас. Каква приказна гледка: светеща спирала по склона на планината! Ето, виждат се вече водите на Махабуръ. Развиделява се; по-ясно се очертават околните езера и срещните върхове. Бавно се вдига воалът, който беше метнат върху земята през нощта. Не е ли такъв пътят на човечеството? Неговият път не е ли изкачване по един планински склон? Това не е ли вечният път, който води от низините на живота към сияйни слънчеви върхове! Минаваме край „Сърцето." Светло е вече. Извиваме по стръмната пътека нагоре. Вече сме на билото, страхотно надвесено над „Сърцето." Слънцето изгрява. Подухва лек ветрец, както винаги по тези места при изгрев слънце. Кратка почивка. Всички искаме да запечатаме дълбоко в душите си гледката, за да може скъпият й спомен да поддържа винаги свещения огън в душите ни. Колко е хубаво човек да съхранява в себе си избрани чудни образи от планината. Те винаги ще му говорят за
към текста >>

13. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28). И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Само тогава няма да му тежи нищо и ще види значението на това „олекване". Дали е целе¬съобразно, при дадени условия, да стори човек това или когато съдбата му го наложи? За вътрешно подготвения въпросът е ясен, той може всякога да се освободи от това, което е земно богатство, което е начало на толкова зло на земята. И за да не бъдат хората неразумни, когато не са подготвени, Христос нарочно казва: „А който иска да бъде съвършен"... Тази дума „съвършен" говори за вътрешната подготвеност. Такъв човек не е свързан с земните богатства, които раждат социална неправда. Той може с радост да я оправи всякога. Той има по-голямо богатство — връзката с живия Бог. Какво трябва да правим? — Ние няма да се спираме в дълъг анализа на останалите мисли, които дадохме от евангелието. Те са ясни по само себе си. Те стават още поясни, когато схванем пътя. А той е — да работим съзнателно в своя живот, във всеки миг и случай на деня, да постигнем тази вътрешна подготвеност, която ни прави неуязвими при най-тежката загуба на земята — да останем сами и голи — такива, каквито сме се родили от утробата на майка си. В тази вътрешна подготвеност е отговора на въпроса: какво да правим? който може да си зададем при всеки един случай в нашия живот. Затова е казано: „Ако искаш да бъдеш съвършен
към текста >>

15. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на човека. При възпитанието на детето не започвай с камъните, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с буболечката, която се движи, с птичките, които хвърчат. Като се свърже детското съзнание с изворите, цветята. буболечките, мушичките, птиците и човека, то е приготвено. У него се заражда морал, събужда се спящите му заложби. То ще схване, че всички същества чувствуват любовта". „Кажи на детето, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Можеш да му покажеш, как се радват. Заведи го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 деня и то е започнало да увяхва. Ще кажеш на детето: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват". Любовта към растенията и интимното общение с вътрешния живот на природата ще събуди любовното естество у децата. От друга страна, общата работа, която ще работят те в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще развие у тях социално чувство, чувство на взаимопомощ и сътрудничество. А това е от голяма важност. И този дух детето ще носи със себе си после в обществото. * * * Детският труд всред природата може да стане изходна точка за обучение по всички учебни предмети, преди всичко по природознание. Днес в нашето училище природознанието се преподава по биологичния
към текста >>

16. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света. Иде култура, за която съвременният свят не е и сънувал. Целият разумен свят взима участие в нейния градеж. Сега се ражда нова раса. Готовите от днешните раси ще преминат в шестата раса, която ще бъде раса на братството. Човекът на шестата раса ще бъде готов да се жертвува за всички. Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Ще дойде време, когато всички, които ви обичат и които вие обичате, с които сте се обичали от хиляди години, ще бъдете заедно и ще бъдете щастливи. Красив свят е този, който иде сега. Днешният свят сега се подготвя за новия, чистия свят, който иде. Нашият свят сега е един болен свят. Трябва едно ново възпитание. Както са възпитани сега хората, имат неправилно разбиране за живота. Сегашните хора имат една мъчнотия: те искат най-първо да си наредят материалните работи и тогава да живеят за Великото в света. Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в
към текста >>

17. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Скрябин е писал много. Оставил е 74 големи опуса. Всички те са напоени с една човечност и широта. По-важни от тях са: „Божествена поема" (в нея рисува отвлечения човек), „Прометей" (поема на огъня) за симфоничен оркестър, пиано, хор и clavier a lumieres (пиано със светлини). „Поема на екстаза" за симфоничен оркестър (с текст към нея), много клавирни пиеси (сонати, прелюдии, поеми, етюди и др.). В „Поема на екстаза" Скрябин говори за човека в космоса. По негово указание било приготвено пияно с малки цветни крушки. Всяка крушка била прикачена към отделен клавиш. Удряйки клавиша, тя светвала. Скрябин определил, какъв цвят има всеки тон и съобразно с това наредил крушките. Ефектът бил голям. Имало, обаче, музиканти, които напълно отричали мисълта на Скрябин за цвят на тона. Руският критик Голомийцев написал остра критика против тая смела мисъл. Интересното е, че същият тоя Голомийцев по-късно става един от добрите последователи на Скрябинг. Бах, Моцарт, Бетховен, Вагнер и другите тонови гении не бяха добре разбрани от своите съвременници. Днес ние вече добре разбираме дълбокия смисъл на деветата симфония, идеята на Парсифал за смисъла на човешкия живот и т. н. Не беразбран и Скрябйн. Ще дойде и тоя ден. Напълно отделно от Скрябин в това направление работи живият унгарски компонист Александър Лаело (род. 1895 г,). Той е ратник на така наречената „цветосветлива музика", т.е. музика, изпълнението на която се придружава не само с цветисти петна в хармонично последствие, но
към текста >>

18. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемаш. Поради това, едни ще усвоят повече, други по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на Земята.** Сава Калименов * Книгата е издадена през 19з1 година. ** Из книгата "Човек и Бог" *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на
към текста >>

19. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч. Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея
към текста >>

20. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина. Те започват да се въртят, формирайки нови светове. Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът! Георги Куртев Детайл от "Крилатото сърце" Така, в съгласие с един невероятен план, се реализира това, което е приготвено като архетип за тази галактика. След като се реализира планът, законът на привличането или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика. Тя ще започне с опитностите събрани от предишната галактика. Това се повтаря безкрайно. Да се върнем сега в този салон със същата скорост, защото нашата работа е тука. Това, което казах, е представено специално чрез две творби: „Фоат или електрически огън навлиза в света“. Другата творба: „Един светъл пояс обикаля земята.“ виждаме как този пояс от светлина се проектира в концентрични кръгове в пространството. Великата космична цел е да се реализира красота и хармония навред. Но ние докато реализираме желанията на консуматорското общество, което ни държи вързани, нямаме време да съзерцаваме красотата, нито да установим хармония около
към текста >>

21. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

1996 Аз превеждам и събирам резюмета за бъдещите издания. 28 юни 1995 От всичките томове, които издадохте, съм превел части за предаване чрез книги. Може би ще излезе една наша книга: „Завещанието от Учителя за ученика“. 19 юли 1995 Аида говори с директора на нашето издателство, което е много известно. Той обещал да издаде една книга, с името на Учителя и със заглавие: „Път на зазоряване или пътят на ученика“. Тази книга ще съдържа важни откъси от беседи на Учителя. Горе-долу е приготвено за даване в издателството. Не са определили дата на издаването. Предчувстваме, че е дошъл момент за по-широко предаване на Новото Учение. 14 август 1995 Ние избрахме печатането на книги. Виждате, че без да ни познабат, групите си купили книгите и са започнали сами да предават по радиото Новото учение. Групите, които имахме в Буенос Айрес и в Андите не дадоха разултат, обаче когато една душа е готова, свързват я с Учителя. Това е по отношение на нашата дейност в Аржентина. ГЕОРГИ КУРТЕВ Г.Куртев "Емблема на Издателство "АЛБА" 7 септември 1995 Аида е към края на книгата и вече ще я . предава на издателството. Молим се да я отпечатат по-бързо. Когато книгите попаднат в ръцете на готови души, вършат своята работа. Директно не можем да направим почти нищо. Книгите пътуват и вършат работата си. На 10 септември Аида ще отиде в Буенос Айрес да предаде книгата. Издателят й е казал да не е голяма! На корицата ще поставим „Посрещане на Слънцето“, моя творба. Не знаем кога ще излезе. Вече слагаме името
към текста >>

22. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина — тяхното време още не е дошло, — времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч! * Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно. За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята- Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов“. Кирил Георгиев — скулптор, Варна. Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е,
към текста >>

23. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване! Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка. Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето. Будното съзнание
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

природна храна на човека, се констатира от факта, че те , могат да се употребяват без каквото и да било приготовление. Всека една храна трябва да се при готви за да бъде консумирана: ябълките, крушите, орехите, гроздето, сливите и т. н. се нуждаят само от беритба и достатъчно е само де ги видим, за да се появи в нас желание да ги ядем. Обаче не е същото с житото, с куп картофи, жива кокошка или вол. Като ги видим ние не желаем да ги ядем и нищо не би ни накарало да ядем неприготвено жито или картофи, жива кокошка, или да убием вол и после да го разкъсаме, както естествено това правят вълците, тигрите и останалите животни, чийто организъм е пригоден да употребява месо. Всички храни употребявани от хората се нуждаят от трансформиране за да бъдат консумирани без никаква опасност за организма. Плодовете се нравят на всички, които имат чувства още не извратени от тютюна и алкохола. Децата, които се намират във възраст в която чувствата не са извратени, обичат много плодовете. С това се доказва, че плодовете са истинска храна, която може да храни човека без да му причини някаква вреда. Преимуществото на плодовото хранене е не само във факта, че човек може добре да се храни, това може и с друго нещо разумно да се постигне, но в това, че употребявайки плодове не се приема органическа отрова. Когато плодовете се развалят те не могат да се употребяват и затова те могат да се ядат само пресни или добре консервирани. Плодовете не съдържат отрови и бидейки лесно смилаеми не
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителя, държана на 30 март 1935г. (следва) Макс Хайндел (14) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Раждането па физическото тяло Телата на новородената душа не започват своята дейност отведнъж. Физическото тяло остава безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки по аналогия, ний лесно ще заключим, че същото нещо ще бъде и с по-висшите тела. Окултистът ясновидец вижда това, но и без ясновидство разумът ни подсказва, че то трябва да бъде така. Както физическото тяло постепенно бива подготвено за отделния индивидуален живот, под закрилата на майчината утроба, също така и другите тела постепенно се раждат и подготвят за дейност и когато cpoковете, които ще изложим по-нататък, дойдат, те вече са достатъчно подготвени за изпълнение но главните си функции и реализират връзката между микрокосмос и макрокосмос — между индивида и вселената. В периода, непосредствено следващ раждането, различните тела се взаимно проникват, както и посочения от нас по-рано пример, пясъкът прониква гъбата, а водата прониква и в пясъка и в гъбата. Но, макар че те вече напълно съществуват, както при възрастния човек, те само съществуват. Нито една от техните положителни способности не е още и действие. Етерното тяло не може да действа със силите, които се проявяват чрез положителния полюс на етера. Асимилацията, която действа чрез положителния полюс на химическия етер, е сравнително слаба през периода на детството и тя се дължи на макрокосмичного (вселенското етерно тяло, което се явява като утроба за
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята. Тайното знание винаги е било пазено и приближаването към него винаги е било считано за опасно, тъй като без необходимата индивидуална подготовка то може да донесе на човека по-скоро вреда, отколкото полза. Без очистваме на съзнанието, т. е. без дисциплината на Духа, даровете на съкровеното знание се извращават от неподготвеното съзнание на стремящия се, затрупват го с криво възприети понятия н представи и този непреработен баласт закрива възможностите за правилно развитие в бъдещето. Как често доловените откъслеци от тайното знание се превръщат в „окултен“ боклук, който бавно разлага личностите и дава храна на тъмните сили, работещи за разложението на човечеството! Тайното знание е преди всичко знание практическо, тъй като служи за преобразяване живота и личностите, които го творят, и затова го задължава повече от това, което наричаме академическо знание. Но, разбира се, и към академическото знание не може да се пристъпи без подготовка, и то изисква индивидуално развитие на интелекта и трудоспособност. Индивидуално подготвения стремящ се към тайното знание е способен действително за свое благо и за благото на другите да овладее това, което отдавна е открито на човечеството и да открие нови възможности. И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Избира се десертно грозде (Афуз, резекии, мискети, димят и др с дебели ципи грозда), здраво, рехаво, брано в сухо време, отрязано с или без пръчката. 1. Нарежда се по-рядко на слама или дъски, в проветриво таван или се окачва на гредите да виси във въздуха. По-добре е, ако има северна стая с по-малко светлина, където гроздето се окачва на телове. Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2. Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в пещ при 120 градуса топлина. Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва. Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища. Основата на пръчката се потапя във водата, а грозда да виси във въздуха. Горния отрез на пръчката се парафинира. Вместо шишета, някой употребяват, за по-евтино, цели улеи от дъски, оковани под остър ъгъл, а от горе покрити с надупчена дъска, през дупките на която се мушват основите на пръчките, така че гроздовете да висят във въздуха. Улеите предварително са напълнени с вода, в която има доста прах от дървени въглища. Улеите
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството. В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното. Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше. На масата бяха сложени различни овошки, яйца, масло, мляко, мед и така изкусно всичко приготвено, че Супрамати се насити без даже да забележи липсата на месо. Той даже изяви своето решение за в бъдеше съвсем да се откаже от нечистата храна. — Би било превъзходно и даже необходимо за твоето очистване, сине мой, ако, ти изпълниш решението си, отвърна Ебрамар. Животинската храна поглъща астралния флуид. Растителната го развива, тъй като съдържа множество минерални частици и електричество, което насища кръвта и служи като проводник на духовните сили. Само че не мисли, че лесно се побеждават старите привички. Тук това ти се вижда леко, защото обикалящия въздух не възбужда грубия апетит. Но в света, гдето вие живеехте, атмосферата е така наситена с тия еманации, че тя прониква в кръвта — и вам е така трудно да се откажете от животинска храна, както пияницата от виното. Те продължаваха още да говорят на тая тема, когато изведнъж се дочу чудно пеене. Ясни хармонични, нежни гласове пееха приятни, тържествени химни, които се повтаряха от мощните звукове на някакъв инструмент, напомнящ орган. —
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

трябва коренно да се коригира и нагоди с новите си изследвания б. н.) Опитите върху млади животни са показали, че ако им се дава прясно подсирено, безсолно и неферментирало сирене, в тях всички видове зъби израстват здрави. Заключенията от опитите с бозайниците имат значение и за човека. Това, значи: повреждането на зъбите в децата се дължи главно на употребата на сол, на многото месо и на недостатъчна употреба на сурови зеленчуци и овощия; редовното даване на децата на прясно приготвено, безсолно и неферментирало сирене може да спре по нататъшната развала на зъбите; ако децата са още малки, може да се очаква, че ще израснат със здрави постоянни зъби. По раншните изследвания на тези автори бяха показали, че употребата на казаното сирене ще предпазва и бременните жени, както и кърмачките от развала на техните зъби. Всеки може в къщи да си приготвя поменатото сирене, както си приготвя сам и квасеното мляко, но непременно от сурово мляко. Необходимо е да се вземе предварително мнението на ветеринарния лекар, дали млякото от дадена крава, биволица или коза може безопасно да се употребява неварено. (Из сп. „Природа и наука“) Жетвата е голяма (пътни бележки) Автомобилът ни лети към Габрово. Трима от пътниците. увлечени в разговор, от дума на дума достигат до въпроса за търпението и устойчивостта като първо условие за достигане на нещо голямо и велико. Единият от тях сочи примера: Когато Микеланджело работел своята прочута статуя Мойсей, идва веднъж един негов познат и след като
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик. В своите творби те въплътяват своите видения, мечти и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното. Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г. С ъ б е в Жетвата е богата (пътни
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия. На обяда се дава само едно ядене, а не две или три. Желаещите могат да ядат също и салата. Аз присъствах на общия обед на „Изгрева.“ Покрай дълги маси са насядали братята и сестрите, стари, млади, деца. Пред всички има чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа. Дежурните разсипват в чиниите вкусно ядене, приготвено от зеленчуци. Те правят това с такава любезна и мила усмивка, така се грижеха за това всеки да получи своята порция и никой да не остане гладен, че тук човек се чувства като в свое семейство, гдето всички имат еднакви права и всички се ценят и уважават един друг. За този обед се плаща минималиста сума от 5 лв., което в наши пари е около 21/2 динара. Със събраната сума се приготвя обяда за другия ден. Парите никой не иска, но всеки ги дава доброволно. Който няма не плаща, и никой не му иска. Обаче, в братството царува солидарност и дисциплина, които изключват всяко злоупотребление. Учителят е седнал по средата, заобиколен от учениците си През топлото време на годината обикновено обяда става на открито под лъчите на слънцето и в първия ден аз трудно понасях неговите лъчи. Забелязах, обаче, че учениците на Учителя съвсем не се отегчават от това и докато аз просто се топях от горещина, те бяха весели и се чувстваха отлично. Учителят забеляза моето състояние, и, обръщайки към мене своя прекрасен
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа. Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето. Връзката със слънцето е направена, пътя е
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

дига прах със своя крак и присъединява своя висок глас към всека дума, която аз произнасям. Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам. Но аз се срамувам да се доближа до Твоята врата заедно с него. 31. „Кажи ми, затворнико, кой те хвърли в окови?“ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“. „Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига?“ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32. Тези, които ме обичат в този свят, искат с всички сили да ме удържат в ръцете си. Не е такава Твоята любов — тя е по-силна от тяхната, но не ограничава свободата ми. Те никога не ме напущат, за да не ги забравям. А Ти през всичкото време си невидим. Макар и да не Те назовавам аз в молитвите си, макар и да не те нося в сърцето си, любовта Ти към мене Очаква моята любов. 33. Кога настана утрото, те влязоха в моята къща и рекоха: „Ние ще заемем само едно мъничко
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

действието на отделните лекарства при тяхното смесване аз открих в тяхната противоположна електрическа поляризация. Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки. Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ефектите на известна отрова, е един цер против тая отрова. Естествено, за да може този принцип на ваксино-терапията или изопатията да се практикува ефикасно, трябва да се употребява цяра — отрова с голяма предпазливост. Голямото старание на спагиристите е било да реализират един доста съвършен начин на приготовление, за да се отдели активния принцип от сместа под една намалена форма, чрез отстранение на нечистотиите: „счита се за варварин, казва Парацелз, оня, който яде месото несготвено. Така прави и лекарят не алхимик, който предписва лекарството според аптечната книга“. Полезният принцип, който алхимиците искаха да отделят, бе счетен от А. Вилньов за духовното в сместа, върховен агент на четирите елементи, който предава на последните влиянието на звездите. В човека, тази духовност бе като Архей (първоначалната сила) или жизнената сила, която дирижира четирите проявления. Според Парацелза, тази духовност става квинтесенция и се счита за душа на дрогата, сиреч като нещо относително нематериално, като динамизъм, а не като химическа маса. То е, както показва името му, пета форма, по-висша от четирите елементи, по-тънка следов., от твърдото, течното, газовото и радиевото състояние, съответно може би на отделената молекула и, според учението на Окултната химия, на първичните, преходните и свръх-елементите, Във Великото минерално Дело, тази квинтесенция е нарисувана с главата на ал- химическия дракон, на който двете крила са огънят и въздухът, а двете лапи — водата и земята.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце. Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството. Тя ще каже на всички поумнели народи, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки". Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата. Уви, праз дни мечти! Къде е таз надежда за единство освен с тебе, Боже мой! * В дрезгавата пътека на бляна отидох да потърся любовта, която бе моя в един предишен живот. Къщата й бе на края на една самотна улица. При вечерния зефир любимият й паун кацнал дремеше, и гълъбите мълчаха в гълъбарника. Тя сложи лампата си при пътните врата и застана пред мене. Тя вдигна големите си очи към
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“. Един Учител.1) Нека кажем неколко думи за духа, в който трябва да се изучава природата. Преди всичко, когато излезете с децата да учите вън, няма да имате отношението на строг учител към деца, които се страхуват от вас. Тогаз би липсвало онова разположение на душата, което ще ни направи способни да разбираме езика на природата. Ще бъдем като техни по стари братя и сестри. Любовта, която имате към децата, ще роди непременно интимност между вас. При правилни отношения това върви ръка за ръка с благоговението към учителя. Детето не трябва да се ограничи само с формата, а трябва да долови зад материалното самия живот, пулсът на
към текста >>

НАГОРЕ

2.9320130348206