НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и
геологията
, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане. Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин.
Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и
геологията
, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.
към текста >>
2.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ляйел внесе принципа на еволюцията в
геологията
като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие.
Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията.
Ляйел внесе принципа на еволюцията в
геологията
като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие.
В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна. Ето защо материализмът, който се роди в древна Гърция, получи голямо засилване през 18 век във Франция и през втората половина на 19 век в Германия.
към текста >>
3.
Портрет – Х.
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Откривател е на креозота и парафина, писал е съчинение върху
геологията
на Австрия и пр.
В 1784 година френската академия отхвърлила животния магнетизъм. Заедно с Месмер и след него, мнозина други са работили в тая област и са писали върху нея. По-важни от тях са: Тарди дьо Монравел, Шарпиньон, Деспин, маркиз дьо Пюйсегюр, Пететен, Дельоз и др. В 1773 година поради повдигнатия шум, френската академия отново се занимава с животния магнетизъм и го отхвърля втори път. РАЙХЕНБАХ (1788-1869) [4] Той е известен химик, ботаник и геолог.
Откривател е на креозота и парафина, писал е съчинение върху
геологията
на Австрия и пр.
Заинтересувал се от тези лъчи по следния начин: Виенският лекар Айзенщайн през ]844 година поискал от него съвет за един болен, който се влияел от близостта на магнита и освен това в тъмно виждал светлини, които други не виждали. Райхенбах се заинтересувал от случая и пожелал да види, дали болният няма да вижда светлинните еманации на силен магнит. Това се потвърдило. Туй го заинтересувало и накарало да се посвети на изследването на този въпрос. Това го доведе до неговата „одова теория".
към текста >>
4.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по
геология
и палеонтология Едгар Даже.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по
геология
и палеонтология Едгар Даже.
Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители.
към текста >>
5.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Нима земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години според
геологията
, не носи едва от вчера человека в своите пазви?
Не е ли суетна надеждата, че ще проникне слънчев лъч някога в далечините, от които няма никакви възпоминания?... О, не, разбира се, че не. Но как? Къде? По кой начин ще се стигне до това, което е било?
Нима земята, която датува в своя живот от милиони и милиони години според
геологията
, не носи едва от вчера человека в своите пазви?
Защото, как ще наречем тия 5-8000 години освен едно историческо вчера? Малката светлина, която не дава възможност да се изпълни околния мрак с „факти", които съществуват, дълбоко покрити и чакат своя ден да разправят дивните приказки на един живот, от който ние доловихме последните затихващи вълни, от една почиваща култура, от трохите на религия, величава и чудна, която в своето поваляне, беше се разсипала на късове, стоящи пред нас вече почти като олицетворение на безсмислието. Тъкмо тия трохи, това последно ехо на отлетялата във вековете песен достигнаха до грижливо напрегнатите слухове на нашите историци – и те взеха края за начало, което тепърва отново се разгъна пред очите на техните предали. От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата.
към текста >>
6.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и
геологията
.
При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание. Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека. Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен.
Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и
геологията
.
Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно".
към текста >>
7.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ние учим в
геологията
за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други.
И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на нисшите удоволствия, на своята нисша природа. Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката.
Ние учим в
геологията
за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други.
А това е в грубо противоречие с религиозния мироглед. Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче, фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настана едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря! Даже имах спор с една моя съученичка.
към текста >>
Геологията
учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила.
Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то? " А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго.
Геологията
учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила.
Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите.
към текста >>
8.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и
геологията
са науки.
Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят.
Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и
геологията
са науки.
Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията.
към текста >>
9.
DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Днес географията и
геологията
постепенно потвърждават тия окултни истини.
Такива факти има наблюдавани и на много други точки на земната повърхнина. А някъде се забелязва бавно издигане на земната повърхнина. Това са процеси, които са ставали непрекъснато през цялата земна история. Географското разпределение на сушите и моретата непрекъснато се променя с течение на милиони години. Окултната наука твърди, че много места, които са сега суша, по-рано са били дъно на море и обратно.
Днес географията и
геологията
постепенно потвърждават тия окултни истини.
Платон в книгата си „Тимей" говори за разговора на един жрец в Саис, Египет, с гръцкия мъдрец Солон. Жрецът му казал, че Гърция е била по-рано море, а преди това е била пак суша. Той е загатнал на Солон и за съществуването и потъването на Атлантида. Учителят за образованието, от Боян Боев. С предисловие от Д-р Методий Константинов, София, 1943 г.. Стр. 414.
към текста >>
10.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Неговите творби не могат да бъдат единствени, но само част от един музей, където ще се представят - занаячийтство,
геология
, история и т.н.
Понякога се питам, дали не са ме пратили да издържа един труден изпит? Ако се откажа от работата си ще е пропадане? Точно в една такава среда се познава човек за какво е годен. Ако условията са добри и интересът е голям - то е лесно да се работи... 4 ноември 1993 Накратко новината за музея. След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема.
Неговите творби не могат да бъдат единствени, но само част от един музей, където ще се представят - занаячийтство,
геология
, история и т.н.
Мисля, че като го четете, давате си точно сметка къде живея! Веднага им написах писмо с кратко съдържание: Съжалявам, че моето желание да подаря творбите си, не е разбрано правилно. То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа безкористно на близките ми братя. Невъзможно е да бъда част от музея с геология, история и т.н. Декларирам, че оттеглям окончателно дарението.
към текста >>
Невъзможно е да бъда част от музея с
геология
, история и т.н.
След 5 месечно мислене ми отговориха: Така както г-н Куртев иска да се реализира музея, не се приема. Неговите творби не могат да бъдат единствени, но само част от един музей, където ще се представят - занаячийтство, геология, история и т.н. Мисля, че като го четете, давате си точно сметка къде живея! Веднага им написах писмо с кратко съдържание: Съжалявам, че моето желание да подаря творбите си, не е разбрано правилно. То е една жертва.Също не е разбран идеализмът ми да служа безкористно на близките ми братя.
Невъзможно е да бъда част от музея с
геология
, история и т.н.
Декларирам, че оттеглям окончателно дарението. До днес нямам отговор. 4 януари 1995 По въпроса с музея, ще се свържа с UNESCO, така ме посъветва един французин, който има музей с 11450 предмети - всестранен музей. Той е удивен от моето изкуство. Каза ми, че UNESCO не помага спари, но и това ще опитам.
към текста >>
11.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Например, в
геологията
има патологични състояния на земята.
Кой от вас не е актьор вкъщи? Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл.
Например, в
геологията
има патологични състояния на земята.
Пречупването на пластовете е патология. Трябва да се възстанови първоначалният строеж на Земята и да се открият какви са били причините, за да се огънат тези пластовете. Защото природата не е създала тези пластове нагънати, а други причини впоследствие ги огънаха. Било е време, когато на Земята не е имало никакви пречупени пластове и по кората й не е имало никакви планини. Повърхността на Земята е била като гладка топка и на нея са живели най-разумните хора в света.
към текста >>
12.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката
геология
; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката.
Една бъбрива слугиня го спре и непринудено заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост? — само хляб и маслини? “ Момъка се усмихна и отмина. Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която светията бе чул. S. Словото на Учителя Основите на положителното знание Съвременната наука изучава онова, което е вече минало.
Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката
геология
; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката.
Астрономите изучават звездите, които са създадени преди милиони години, и при това изучават ги не какви са сега а какви са били в миналото. Какво е сегашното състояние на вселената ние не знаем; какво има на месечината, слънцето, планетите и звездите — не знаем. И око направим един баланс но съвременното знание, ще видим, че съвременните хора имат много малко положително знание. Положително знание наричам това. което може да ви ползва в даден случай, те това знание ни е потребно, за да знаем при всеки даден случай в живота как да постъпим, как да разрешим най-правилно онези задачи, които живота ни поставя.
към текста >>
13.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и
геологията
с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват.
Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението.
Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и
геологията
с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват.
Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта. Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога.
към текста >>
14.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този апарат, който, за съжаление, още не се намира за продан, е изпитан от професор Вагнер от Щутгарт, от професора по
геология
Хенниг, в Тюбингел и от професор Д-р Крафт, рентгенолог в Щутгарт, които констатираха, че той заслужава доверие.
Германският физик д-р Доблер и австрийският инженер Байхл са успели, независимо един от друг и почти едновременно, да фотографират тези лъчи и да определят дължината на вълните им. Последната парира от 0,3 до 10 сантиметра, следователно, намира се на границата между инфрачервения цвят и най-късата херцово вълна. Освен това те са могли да изследват тяхното електромагнитно естество. След това инженер С. Фужернехт успя да построи измервателен апарат, който пълно и точно отбелязва тези лъчи с точки и линии на ивица хартия.
Този апарат, който, за съжаление, още не се намира за продан, е изпитан от професор Вагнер от Щутгарт, от професора по
геология
Хенниг, в Тюбингел и от професор Д-р Крафт, рентгенолог в Щутгарт, които констатираха, че той заслужава доверие.
Тези лъчи са били забелязани дори на 1400 м. над морското равнище и тяхното вредно дори понякога смъртоносно влияние над хора, животни и растения, представлява голяма опасност, към която ний искаме да привлечем вниманието на читателя. Ако ний спим или седим през целия ден (например в учреждения) във тези лъчи, ний можем да бъдем засегнати от извънредно вредно за здраве/по влияние. През време на съня ще пострада точно тази част от тялото, която се намира в лъчите. Ето няколко примери: Ако лъчите засягат главата, следствията ще бъдат между другото: силен главобол — особено при събуждането, хронически катар на носа, очни и ушни възпаления, подути вратни жлези и дори глухота.
към текста >>
15.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Геология
и народното въображение — Д-р П.
Г. Паунов. 13. Чудесата на човешкия организъм — П. х. Николов. 14. Взаимното влияние на растенията чрез въздуха — Проф. Н. Стоянов. 11.
Геология
и народното въображение — Д-р П.
Гочев. 16. Васил Т. Ковачев — Мих. Т. Стамболиев. Научни, местни, книжнина.
към текста >>
16.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи
геологията
, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги?
На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не. Най-нещастно заблуждение е, да гледаме на късчето От миналото, което ни стои Открито, като на непогрешим показател за всичко, което ще се случи в бъдещата вечност.
Ако нашата планета, наистина, е била това, което ни учи
геологията
, а именно — една вълнуваща се маса от диви, необуздани, брутални сили, ако и формите на растителния и животинския, а по-късно на човешкия, живот са били по-груби, това не е ли признакът, надеждата, доказателството за едно по-голямо изтънчване и усъвършенстване, към което вървим — или по-добре — в което вървим в този час, както и винаги?
А изтънчване и усъвършенстване не означава ли повишена сила, както се повишава силата на желязото в стоманата ? И дали най-висшите, до сега почти непознати, сили не се развиват от най-съвършения органически комплекс, който познаваме, от човека? В себе си, тайно, се запитват хилядите мислещи от всички земи: „защо ние трябва тъй да се разпаднем и да изгубим най-доброто, което придава цена на живота, и то тъкмо тогава, когато сме придобили опитност и мъдрост, които ни правят най-годни за живота? “ Началото на лятото — виж, дните вече стават по-къси! Зовът на множеството е в начало винаги едно шепнене.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според
геологията
, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция.
У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото. Колкото повече то се запознава с природните науки, толкоз повече то вижда противоречието между това, което е учило по-рано, и това, което учи сега. По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина.
По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според
геологията
, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция.
Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова. Тогаз ученикът все повече и повече се разколебава, неговата стара вяра се разклаща. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната-страна побеждава, може би още в III. гимназиален клас, а може би в четвъртия или петия. Значи, най-сетне става известен изходът от сражението между двата мирогледа в душата му.
към текста >>
Това, което се изучва по
геология
,се подкрепя от разни документи: вкаменелости от разните геологически ери и пр.
Ще обясня защо. Ученикът трябва да избере между науката и религията. От една страна му казват, че това, за което говори религията, не може да се докаже, а трябва да. се вярва, а от друга страна всичко, изучавано в естествознанието, се основава на опит и наблюдение. Ученикът прави разни химически опити в химическия кабинет, прави опити с физически апарати, наблюдения с микроскоп, с лупа, във време на екскурзии и пр.
Това, което се изучва по
геология
,се подкрепя от разни документи: вкаменелости от разните геологически ери и пр.
Ученикът, значи, е поставен пред дилемата да избере между това което е лишено от доказателства, и това, което на всека крачка се подкрепя с доказателства. Естествено е, че най-сетне победата ще бъде на страната, дето са доказателствата. Затова именно той приема науката и отхвърля религията. В време на борбата става една интересна смяна. Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията,
геологията
и пр.
Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр. за изследването на физическите причини на вулканите, земетресенията и пр. Физическите изследвания са нужни.
Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията,
геологията
и пр.
Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони. Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория. Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи. Този закон после се разшири, и сега вече на всичко в света се гледа от еволюционна гледна точка.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В
геологията
е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.) След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си.
Следвал е по право и естествознание в Тюбингенския университет. След това отваря железарска фабрика, захарна и други фабрики. После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран. Той има доста видно име в химията като откривач на креозота, парафина, асамара, капномора и пр. До колко са важни тези негови открития, се вижда от факта, в какво голямо употребление са днес, особено парафина и креозота, в медицината и практическия живот.
В
геологията
е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.) След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си.
Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена. Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр. Благодарение на заможността си, той е могъл да се предаде всецяло на научни изследвания, като изразходвал голяма част от състоянието си за своята главна цел: хвърляне светлина върху одичните явления. Умрял е на 16. януари 1869.
към текста >>
НАГОРЕ