Търсене в текстове за 'Гений'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 130 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо.
Всички преминават те един след друг... Къде отиват? Защо се родиха? Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста. „Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи.
Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа.
към текста >>

3. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ).
Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни.
към текста >>

4. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор.
Всяка душа разбира езика на красотата, но нейното въплъщаване във формите на изкуството, това е дар и вещина, достъпна за малцина Има два вида творчество: по вдъхновение и по разбиране. По вдъхновение творят дилетантите и учениците, а по разбиране – майсторите и учителите. В първият случай, творчеството е автоматично – художникът играе ролята на арфа, на която природата пее своите песни; а във втория – вдъхновението бива просветявано от разума, който обогатява естествената красота с форми и символи и ù придава още по-голяма мощ и очарование. – По три начина говори красотата на човешката душа: чрез образи, чрез чувства и чрез символи. На обикновения човек тя говори по-вече чрез образи, на дилетанта и ученика в изкуството – чрез образи и чувства, а на майстора и съвършения – чрез образи, чувства и символи. Съобразно с това, във всяка художествена творба, могат да бъдат открити тези три елемента: образът, чувството и символът – и до колкото тя е издържана в образно, психологично и символично отношение, дотолкова тя се явява един съвършен превод на красотата и дотолкова тя говори за художествения гений на своя автор. И наистина, ако се запитаме: колцина от жреците на изкуството са истински художници, ще трябва да признаем, за жалост, че те са тверде малко. Днешното изкуство е силно индивидуализирано, то носи на себе си отпечатъка на субективната природа на художника. Обикновено то бива силно издържано само в образно или само в психологично или само в символично отношение; по-рядко – в две от тях, а съвсем рядко – и в трите. Затова е виновна до голяма степен средата, духът на времето – епохата. Ако проследим историческия развой на изкуството ще видим, че то в известни периоди е повече образно изкуство, в други психологично, в трети символично, мистично, тайнствено.
към текста >>

5. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца.
Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
към текста >>

6. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава той се явява творец, гений.
Когато интелектът успее да слее своите обекти и цели със самите жизнени процеси - да ги живее значи – които съвпадат със самия живот, да се обърне навътре, тогава се получава интуицията, облагороден инстинкт, съзнателен вече, но неизразим, а достъпен само за непосредственото преживяване. За да се обърне интелектът навътре към собствените си процеси, му съдействува езикът (говорът), който въпреки, че е „едно несъвършено оръдие" на интелекта и негов символичен израз, все пак той не изразходва цялата своя енергия само за външния свят. но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие.
към текста >>

7. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече.
Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>

8. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност.
Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът”, казва народната мъдра поговорка. Животът е устроен според онази разумност, откъдето се дирижират съдбините на човечеството. И когато наблюдаваме всеки мислещ човек, по неговите плодове се познава, дали той е в правилни отношения с предопределената му мисия, дали съзнава своето съществуване като разумен човек. Законът на истинското мерило е: всяко учение, всяка система, всяко устройство и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума като слама в огън. Виждаме и от историята: Роденият да бъде „гений" и при най-лошите условия става такъв – роден при каквито и да било лоши условия на невъзможности да прояви своята творческа дейност. Щом има стремежът да изправи живота си – при всички пертурбации и мъчнотии – добира се до съществените закони и методи, по които той влиза в пътя си и проявява спящите си способности. Жалкото е едно, че днес повечето учени хора вървят по чужди пътища, вярват в преходни форми, които хората са създали в света и на които животът е кратковременен. Светът, в който живеем, е пълен с противоречия и хората мислят, че това са „аксиоми” и „идоли”, на които трябва да се кланяме, а то напротив, виждаме, че противоречията съществуват дотолкова, доколкото способностите и проявленията на човека са в разрез със законите на живата природа. Следователно дотолкова, доколкото човек е в разрез със своето правилно развитие, толкова са и противоречията които той среща. От наблюдение – явно е, че противоречия за разумните няма.
към текста >>

9. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите.
Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те.
И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше.
към текста >>

11. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений.
Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений. Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений! Учителят
към текста >>

Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений. Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений! Учителят
към текста >>

12. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет.
Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид.
към текста >>

„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.
деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм.
към текста >>

Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия.
И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А.
към текста >>

13. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч.
Има портрети с моливи, с бои и с въглен. Във всички обаче личи големия талант на младия художник - с най-прости средства да предаде своята идея. Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг. душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч. мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание.
към текста >>

14. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот.
Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки.
към текста >>

15. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване".
* Конференция по училищна хигиена в Лондон от 15 до 18 юни т.г. Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца. Участвували са видни педагози и лекари. Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед. Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване". Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва идеите на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год. 1929, мисли от Учителя - под заглавие „Афоризми"; в № 6 - статия - Сегашното положение на човечеството - също от Учителя. Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка.
Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават. Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка. И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи, Приятели и странници, Учители и ученици, Слуги и господари – Вий, служители на живота, Отворете сърцата си за доброто И бъдете като този извор! – Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават даром. Само любящите ръце дават даром. Любящите ръце са силните ръце.
към текста >>

17. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация.
към текста >>

Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения.
Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано. Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни.
към текста >>

18. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело.
В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение".
към текста >>

19. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений!
И наистина, Месмер беше в края на 18 век в авангарда на тая спиритуалистична вълна, която заля света в края на 19 и началото на 20 векове. Богомилски дух прониква вълната на хуманизма в 14 и 15 в. в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството. Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяка култура се мери по участието на творческия гений в нея.
Ние отиваме към една култура на единство, на братство. Всеки народ в който се раждат напреднали души, се повдига, се разцъфтява. Напр. някои могат да отдадат издигането на Египет на реката Нил. Това може да е помогнало до известна степен, но реката Нил и сега пак тече и оставя своите утайки, но защо Египет сега не е на тая висота на творчество, каквато е имал по-рано? Защото всяка култура се мери не по това, което тя е взела от другаде, а по това, което тя сама е родила. Всяка култура се мери по участието на творческия гений в нея. Днес европейската култура навсякъде е разпространена. Египет се издигна, когато в него почнаха да се раждат напреднали души. По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем.
към текста >>

21. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един безкористен апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист.
Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом. Животът на Заменхоф – от Д-р Едмон Прива, превод на Д. Симеонов – изд. на „Възраждане" – 35 лв. ул. „6 Септ." № 3. Животът на Заменхоф, авторът на Есперанто, е дивна поема на един светъл гений, на един пророк на общочовешкото братство и хармония, на един безкористен апостол на идеализма – на един общочовешки поет, писател и лингвист. Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни.
Историята говори за едно голямо нещастие с този континент; той е бил погълнат за 24 часа от водите на океана с всичко населяващо го. Говори се, че само малка част от хората, населяващи Атлантида, са успели да се спасят и те са турили основа на новата, днешната, пета раса на човечеството. Кое е истината в тия твърдения трудно е за обикновения земен човек да определи. Тия, които описват целокупния живот на Атлантида твърдят да виждат нещата такива каквито са били, те си служат с едно шесто чувство. Почти всички лидери на теософията и сродни тям учения са се произнесли по този въпрос и техните мнения и описания са твърде близки едни до други. И ако дори нищо вярно да не би имало в тези мнения, то от гледището на човешкия гений и изобретателност тези описания и твърдения са крайно интересни. А в фантазията все има нещо крайно интересно и най-вече вярно. Тези разни мнения от най-стари времена още са събудили интереса и на учените от последните векове да се занимаят с въпроса за Атлантида. Не може да се каже, че този въпрос е окончателно разрешен от позитивната наука, но твърденията и мненията, па и данните, до които тя се е домогнала, хвърлят известна светлина върху онзи път, който ще посочи самата истина. Платон в своите книги: „Тимеос” или „За Природата” и „Критиас” или „За Атлантида”, говори за един голям континент остров, който се е намирал пред Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), който е съществувал 9000 години преди прочутия гръцки философ и държавник Солон. Споменава също за голямата култура, която е съществувала на този континент и как бил изчезнал за 24 часа под водите на океана.
към текста >>

23. ВЕСТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бездетен, ти любов не бе вкусил, Евгений – дал обет за девство строг.
СВЕДЕНБОРГ Ти беше metahomo и пилот От някой странен кораб – свръхчовек. Ти смел четеше в книгата – живот, Де други сричаха от твоя век. Ти беше нявга звездният рибар, Що в лунна мрежа ловеше звезди, И за провидство имаше ти дар, – Ти лунатик се под луна роди... Ти 6tme Божи син – Емануил, И тъй сега чрез тебе с нас е Бог! Бездетен, ти любов не бе вкусил, Евгений – дал обет за девство строг. Отключил в раковината море, Четеше ти небесното везмо – Дъгата хор на ангелите бе, В дърво и камък виждаше писмо. Дълбаеше ти в ледни самоти На златното мълчание руда, И в естеството и в душите ти На Степените пътя разгада. Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти.
към текста >>

24. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост.
във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на човека. Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост. Но после това учение е изпусталявало, като на мястото на неговите живи истини са оставали сили, лишени от всякакъв дух и съдържание, мъртвите ритуали и догматизъм. „В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството.
към текста >>

Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк.
Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен".
към текста >>

25. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той е изразител на силите, характерни за расовия гений.
Гради се в бъдеще свещената Мъдрост на полския народ. Из единството на вярата ще се роди единение в любовта и познание на жертвата". Душата на Югославия също така не ни ли говори за мистичния си дълбок вътрешен живот чрез произведенията на съвременния югославянски поет Владимир Назор? Това не показва ли, че югославянската душа е мистична в своите глъбини? Поетът чрез интуиция долавя това, което става в глъбините на народната душа. Той е изразител на силите, характерни за расовия гений. Мистичната душа на Русия, нейното боготърсителство, не се ли изразява много ярко у Гогол? Какво става с Гогол, веселият разказвач, хумористcт, който ни е карал да се смеем над „Ревизор", „Женитба", „Нос" и пр.? Каква дълбока промяна става с него! У него започва усилена вътрешна работа, преоценка на всички ценности. И след дълга мъчителна вътрешна борба той излиза от нея преобразен.
към текста >>

Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина.
Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството . Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход.
към текста >>

26. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Неговият гений в науката не е резултат само на труд.
Ели АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И ЗА СЕБЕ СИ Айнщайн е роден в Улм в Германия. Неговият гений в науката не е резултат само на труд. Той се е родил с подобни гениални предразположения. Образът му говори ясно за това. Лицето и дълбокият му поглед сякаш не са от този свят. В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството.
към текста >>

Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений.
Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството. Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм. Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям човек. Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений. Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др.
Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно. Защото, веднъж завинаги трябва да се схване, че смисъл, задоволство и щастие няма в преходното. Тях можем ги намери само в онова, което има вечна стойност и остава неизменно през вековете, следователно то е разумното и творческото начало, живеещо във всичко и свързващо всичко.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений.
Наново се възвърнаха на човечеството схващанията за единството на материята и за философския камък - превръщането на неблагородните елементи в благородни. Хвала на съпрузите Кюри за това велико дело ! Ръката на Мадам Кюри ни показва, че нейната работа в науката почива не само на нейния гениално устроен ум, но и на голямата и интуиция - на това, тъй да го наречем, Божествено вдъхновение, непосредствено долавяне на нещата. Дебелата линия, която от лунната издигнатина стига през марсовото поле меркуриевия хълм е линията на интуицията. Трите линии на аполоновия хълм - тук по средата на меркуриевия и аполоновия хълм, са вечен спътник на гениалните ръце. Изящно оформените линии на живота, на сърцето, на ума и на съдбата говорят много добре за благоприятните вътрешни условия на развитието на този гений Линията, която от средата на сатурновата линия отива към меркуриевия хълм потвърждава големия й научен гений. Мадам Кюри ще живее вечно, защото тя възвърна на човечеството нещо вечно - единството на материята. Томас А. Едисон Откривателят на грамофона и електрическата крушка Томас Н. Едисон, е известен и на най-малкото дете по широкия свет. Големи ся; заслугите му за съвременната култура.
към текста >>

Едисоновци не могат да станат всички, необходим е вроден гений, необходимо е облагодетелствуването на Сатурн!
Големи ся; заслугите му за съвременната култура. Той има около двеста открития и изобретения. Това е едно голямо творческо дело, израз на един голям дух, който не умира. Знаем развитието на Едисон, от вестникарче той става голям учен. В него виждаме яркият израз, че духът владее материята. Едисоновци не могат да станат всички, необходим е вроден гений, необходимо е облагодетелствуването на Сатурн! Звездата по средата на дългата аполонова (слънчева) линия в ръката на Едисон говори за неговия изобретателен гении. Трите линии на аполоновия хълм, съпътствуват ръката и на този голям учен. Сатурновата линия е изящно оформена - дълга и правилна. Тя отива към юпитеровия хълм в чудна крива. Едисон е имал много почест и слава през дългия си живот.
към текста >>

29. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений.
„Господи, да дойде Царството Ти на земята", говори Христос. Учението на Христа е всечовешко, без догми, без политически принципи и ограничения. Учение на пълна свобода, истина, мъдрост и любов. Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството.
към текста >>

Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни.
Това е и учението на богомилите. Българите в своята всестранна разкапалост през средните векове не можаха да го възприемат, Ала богомилството донесе възраждането и реформацията в Европа и културния свят. Това трябва да бъде гордост на българския народ, защото богомилството даде на света най-светлото, което можеше да даде българският дух и гений. Богомилството е първия зов за световната мисия на славянството. Ако средновековна България би го възприела, може би би се ускорило историческото й развитие, наред с това на Европа. Но в творческия гений на народната душа богомилството остави трайни. положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството. Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище! И Христос сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна. Тяхното слово, обаче, живее вечно.
към текста >>

30. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека.
Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
към текста >>

Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години.
към текста >>

Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ?
Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧИТЕЛЯТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното.
РЪЦЕТЕ НА СЪР ОЛИВЕР ЛОДЖ И НА ХЕНРИХ ФОРД Сър Оливер Лодж Оливер Лодж е всеизвестен учен, физик и ректор на университета в Бирмингам. Чрез науката той дойде до убеждението за съществуванието на невидимия свят. По този въпрос писа редица проникновени и топли книги. Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга. Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж.
към текста >>

Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений.
Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж. Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител. В своята днешна работа той се ръководи от една практическа философия, която има своите- много хубави страни. Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм. Звездата на Аполоновия хълм допълва чертите на неговия творчески дух. Тя вещае и за славата му и за богатството му.
към текста >>

Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм.
Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител. В своята днешна работа той се ръководи от една практическа философия, която има своите- много хубави страни. Ranald дава като характерен знак за неговия технически гений полукръга на юпитеровия хълм. Звездата на Аполоновия хълм допълва чертите на неговия творчески дух. Тя вещае и за славата му и за богатството му. Това последно се установява според някои хиролози и по широкото разстояние между линията на сърцето и тази на ума Преломът в съдбата на Форд в благоприятен смисъл е почнал към неговата 18-та година. Прекъснатата линия на съдбата говори ясно за това. Чертите на лицето и формата на главата сведочат за неговия улегнал и хармоничен характер.
към текста >>

32. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Евгений Ости и пр.
В международното бюро влизат проф. Ханс Дриш като почетен председател, проф. Мак Дугал, проф. Сър Оливер Лодж, проф. Шарл Рише, проф. Евгений Ости и пр. Председател на конгреса бил проф. Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма, т.е. в областта на психичните науки, които до скоро се наричаха свръхестествени и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не и враждебно. Френският делегат инженер Живилие демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло - аурата.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е малък отглас на неговия музикален гений, който в ръката е особено отбелязан в кръга на аполоновия хълм.
Човек с голям, дори пословичен патриотичен дух. Знаменит е неговият отговор на руския император, когато той го поздравил след един негов бляскав концерт с думите, че му е драго да види пред себе си един велик русин. Падеревски му отговорил, че той е поляк. Тогава Полша не беше още свободна. Кому не е известен още гениалният менует от Падеревски. Това е малък отглас на неговия музикален гений, който в ръката е особено отбелязан в кръга на аполоновия хълм. Аполоновата линия, линията на Сатурн, на сърцето и на ума ни разкриват в тяхното съчетание мощния дух на Падеревски. В линията на живота - в квадратчето посред нея, трябва да видим известни кардинални сбития в телесния живот към петдесетте години на Падеревски. Неговата буйна коса се сочи винаги като израз на неговата вътрешна мощ. Има много хора, ала малко са творческите духове на земята като Падеревски. Те съчетават редки качества на държавник и гениален художник в себе си.
към текста >>

34. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет".
към текста >>

35. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите.
При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера. Тук е същината на познанието чрез вяра. Верующата Елисавета очакваше „чадо", сир. плод от своя живот и опит в оня обикновен, „природноустановен", „естествен" цикъл от явления, общ за всички същества на земята - цикъл, който е символизиран в случая с оня биологичен лунен цикъл на периодите, през които става зачеването у една жена. Но опитът на вярата не принадлежи към нисшия „лунен цикъл", той принадлежи към „свръхестествения свят", към света, от който иде? Архангел Гавраил - лунният гений, според кабалистите. Арахангел Гавраил - геният на Луната, нейната разумна същина, идейната есенция на тази сфера - следва в слизането си друг ритъм, не периодитета на обикновения лунен цикъл. Всъщност той е определил последния. Защото е властен да го определя, както е властен и да отваря пътя за въплъщаване на напреднали, гениални души, които идват на земята по друг закон, не с месечния лунен поток от души-ембриони. Затова верующите са подложени на изпитанието да чакат. Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение.
към текста >>

36. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една цялостна и непрекъсната картина на развитието.
Не е изключено да бъдат изтръгнати из недрата на природата някои скрити сили, както например междумолекулярните и други такива. Из пепелищата на най-страшните бедствия може да се очакват вдъхновени хора, които ще покажат редки неземни сили и познания. Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа. Тия неща, за които става дума в настоящата статия, ги даваме, за да се види едно очебийно съответствие между различните образи на древната символика, които ние срещаме в останалите до наше време паметници, и астролого-астрономичните истини и положения в отделни епохи на историята. Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси. Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една цялостна и непрекъсната картина на развитието. Днес е твърде опасно да се твърди, че всяко нещо оставя трайни следи върху ненаписаната книга на вселената, защото сме в последните фази на аналитичния век, който е раздробил света на отделни късове, а събитията на изолирани епизоди. Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност. Помощник за нашето невежество се явява и лекият хумористичен начин, с който ние се отнасяме понякога към толкова големи и налагащи се въпроси, хумор, зад който ние прикриваме собственото си невежество.
към текста >>

37. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Жив и мощен е творческият им гений.
Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество, народ или раса, в които новото намира отзвук, се издига и бъдещето им прилича на изгряващо красиво слънчево утро. Жив и мощен е творческият им гений. А онова общество или народ, в който новите идеи не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване. Има нещо неосезаемо и при това по-реално от всичко, което образува невидимата атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто!
към текста >>

38. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота.
Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството.
към текста >>

В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ.
със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря.
към текста >>

39. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е висок полет на полския гений - красив в ореола на голготските страдания на народа - мъченик, който в лицето на Мицкевич, Словацки, Тиежковски и др.
Книгоиздателство Ст. Атанасов, цена 10 лв. История на полския месианизъм до ноемврийското въстание (1831 г) от проф. Jôzef Uejski Интересът към полския месианизъм у славянските страни се засилва все повече и повече. Съчиненията на полските поети и философи, вдъхновени от великата идея за справедливост, братство и мир - са наистина съкровищница. Това е висок полет на полския гений - красив в ореола на голготските страдания на народа - мъченик, който в лицето на Мицкевич, Словацки, Тиежковски и др. се издига до великата Любов на всеопрощението, на прощение даже към неприятеля, Проф. Уейски (сега вицеминистър на просветата) е един от най-добрите историци и знатоци на месианизма - а специално на Словацки и Мицкевич. Съч. "История на полския месианизъм" със своя ясен език, богатата ерудиция на автора и главно с историческата връзка на идейните течения на онова време - представлява необходимо ръководство за всеки желаещ да се запознае с произхода, видоизмененията, преображенията и значението на полския месианизъм. Съдържа следните глави : Гл. 1. Що е месианизъм и видове месианизъм.
към текста >>

40. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЬОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО Георг Нордман Не само че не потъмнява с течение на времето, но повече блести сияещият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия, и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за човека – той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман.
към текста >>

41. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител.
Неговата смърт, обаче, още повече затвърдява учението му между чешките селяни. Те три века преди френската революция, а пет века подир поп Богомил развяха знамето за свобода, равенство и братство между людете на земята. Започна се една наистина отчаяна борба между демокрацията и аристокрацията на онова време, на свободата срещу тиранията, на светлината срещу мрака. Високо цени ролята на богомилството за духовното прераждане на Европа и хърватския архиепископ Щросмайер. Ето неговата оценка: „Българите, а ведно с тях и всички южни славяни, трябва да бъдат горди, че са дали на Европа едно духовно движение, което по-късно е съзряло през хусизма в протестанство, ренесанс и френска революция." И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че кличката „Равенство, братство, свобода" с която французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се помъчиха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е кличка наша. Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието.
към текста >>

42. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено Търговско заведение, да речем в някое стенодактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкият бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини,от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесния говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурий – отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина – подобно телеграфа – е "меркурианка". Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурий, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането – еднаот най-типичните функции в сферата на Меркурий – за да бъде то в съгласие с стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар – нещо. което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент – лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполон. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурий, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави.
към текста >>

43. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений.
Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото! Това е основният закон за преуспяването на народите. Този закон обяснен по-точно значи: всеки народ преуспява, който не върши неправди, насилия, както вътре в своите граници, тъй и спрямо другите народи. А всеки народ, който зачита правата на другите народи, не накърнява свободите им, който им помага и ги подкрепя, той действува в хармония с горния закон и затова ще се разцъфти, ще се благослови и ще прояви великите заложби, вложени в него. Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне".
към текста >>

Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа.
на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ? – В културните ценности, които той е създал! Величието на древна Гърция не е ли изразено в Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Есхил, Еврипид, Софокъл, Фидиас, в Илиадата и Одисеята и пр.? Всичко това са цветът на древногръцката култура.
към текста >>

Тогава ще има условия всеки народ да изяви това, което народният гений е вложил в него.
Тая идея се съзнава днес от по-будните души на всички народи. Но тия идеи вече стават достояние на все по-широки кръгове. И всичко това показва, че иде новият ден в историята на земята – денят на общочовешкото братство, денят на взаимното сътрудничество на всички народи, ден на великото общочовешко семейство. И тогава тепърва ще има условия за проява на красивото, божественото, което се крие във всички народи. Защото енергията, която сега се пропилява за странични второстепенни цели, ще получи една правилна насока. Тогава ще има условия всеки народ да изяви това, което народният гений е вложил в него.
към текста >>

44. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие.
Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение!
към текста >>

45. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений.
Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на деасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото". Обстоятелството, че възходящият възел на Урана лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е прокарал.
към текста >>

46. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений?
Исус не се обляга на нашите науки. Първоизточникът на неговото учение и на неговия живот се крие у самия него. Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало. Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа. Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави. Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений? - На силата. Единствен Христос основава своето царство на любовта. И днес има милиони хора, които са готови да умрат заради него. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТ ЛЪЧИ" от А.
към текста >>

47. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений.
Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те.
към текста >>

48. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защо човешкият гений не хвърли там своите средства, хората, които с такава лекота хвърля за разрушение и самоунищожение.
Докога хората на двадесетия век, на най-културния век на земята, ще живеят във война, ще се хранят с разрушения и ще пият кръвта на собствените си братя! Нима земята не стига за всички хора и народи по нея? Нима тя е толкова малка, та не може да ги побере? Нима няма къде да се приложат усилията на културното човечество, за създаване на блага и условия на всички! По земята има толкова пустини, които могат да се превърнат в чудни, благодатни земи. Защо човешкият гений не хвърли там своите средства, хората, които с такава лекота хвърля за разрушение и самоунищожение. Ще има условия за работа за десетки и десетки години. Пустинни земи ще се превърнат в кътища на благополучие. Градове ще се издигнат и ще потънат в благоденствие. Хората ще живеят в дълъг мир, творчество и добро. Защо трябва хората да се избиват помежду си, когато им предстои такова грамадно дело върху земята.
към текста >>

49. НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ - N Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата. Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм. Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси... Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание. Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е. да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
към текста >>

50. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят.
НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Немското литературно творчество е до такава степен оплодено от философска мисъл, че не бихме схванали напълно същината на някое творение, било то шедьовър на класическата или романтична литературна школа, ако не сме запознати по-обстойно с историята на философията. Корифеите на тези школи в своите най-завършени творби са дали художествена интерпретация на философски концепции, съществуващи в древните школи на Гърция, Египет, Индия. Кой би се домогнал до същината на великото Гьотево творение „Фауст", ако не би познавал учението на Платон и питагорейците? Енигма би станала великолепната драма „Емпедокъл" на Фридрих Хьолдерлин за този, който не би бил в състояние да открие в нея чудното съчетание на източната философия с идеите на християнството. Редица още други творения в немската литература представляват художествено претълкуване на философски идеи. А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н.
П. Г. П. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя. Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма близост до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим. Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др.
към текста >>

Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие.
П. Г. П. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ Толстой беше гласът на живия Бог. Учителя. Славянските народи по характер и по природа — като земеделци, живущи в по-голяма близост до природата, са основали своя живот не на робството на други народи и още от самото начало са разбрали учението на Христа много по-правилно, по-дълбоко и по-широко, отколкото Византия и Рим. Учението на Любовта и братството е било присъщо като че ли на тяхната широка, любвеобилна душа и на тяхната отзивчиво сърце. Ето защо винаги славянският гений е подчертавал социалната страна на Христовото учение, жадувал е за правда, мир и братство и е схващал учението на благата вест като учение за живота, което трябва да преобрази обществото, за да настъпи Царството Божие. Като започнем от богомилството, където чистото Христово учение ни се налага между другото и със социалната страна или изискванията за справедливост между съсловията, правда и мир между народите, ние имаме после моравските братя в Чехия, арианите — в Полша, духоборите и др. в Русия — тези народни движения, тъй близки до душата на селските маси и тъй характерни за славяните. Най-великите гении на славянските народи — Богомил (България), П. П. Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И.
към текста >>

Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия.
Негош, черногорски княз и владика, (вж. Лучи Макрокосмоса), И. Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост.
към текста >>

Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота.
Хус, Ян Амос Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Красински, Чешковски (Полша), Соловев, Достоевски, Гогол, Толстой (Русия), всички те черпят изобилно от Евангелието и се стараят да намерят пътища, методи, начини да се приложи това велико учение, както в личния, така и в обществения и международния живот. Затова понякога те като че изпадат в крайност, като че изпреварват твърде много времето си! Всъщност, тази именно характерна черта на славянския дух да обоснове целокупния живот върху вечните начала на Божието Слово възвестено от Христа, лежи в природата на самите славяни или Словени, носители на Словото, които трябва да прославят Бога с делата и живота си. Да се освободи славянството от робството на чужди влияния и да тръгне по своя път, пътят който му сочи славянският дух, пътят на Христа, пътят на славянския гений — ето, в това е великото значение на днешното време, когато славянските народи встъпват в изпълнение на своята велика историческа мисия. Лев Толстой, „великият писател на руската земя" — както го нарича Тургенев, гениалният художник-романист, искреният и дълбок мислител, смиреният ученик на Христа, апостолът на чистото учение на Любовта — възвестено в Евангелието преди 20 века и отново открито за съвременното човечество — в неговото обществено и международно значение — Лев Толстой е един от редките славянски гении, който носи стихията на славянския дух и е предвестник на новия свят, свят на правда, любов и мир. Ние ще се постараем да изтъкнем някои неизвестни факти из живота на този необятен като руската земя творчески гений, който се е проявил почти във всичките области на живота. Тези нови факти имат отношение км месианството на славянските народи. Още в 1865 год. 18 август Толстой си записва в бележника следната мисъл: „Всемирно-историческата задача на Русия се състои в това, да внесе в света идеята за общественото устройство на поземлената собственост. „Собствеността е кражба" — ще си остане по-голяма истина от истината на английската конституция, докато свят светува. Тази истина е абсолютна, но има и произтичащи из нея истини относителни — приложения.
към текста >>

52. СЪЩЕСТВЕНОТО - Н. Попов Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Представители на славянския гений: Лев Н.
СЪДЪРЖАНИЕ на 4 бр. Единствената реалност Граждани на всемирната държава – Боян Боев Из учението на Учителя за Любовта – Д-р Ел. К. От електрона до клетката – Д-р Ил. Стр. Представители на славянския гений: Лев Н. Толстой – П. Г. П. Същественото - Н.Попов (статията е добавена в края) Из нашия живот – Великденски разговор с Учителя – Боян Боев По колелото на зодиака. Телец – Стрелец Мир вам! – Ек.
към текста >>

53. НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това постижение на човешкия гений позволи на човека да се провикне пред картата-мащаб на света: „Аз те завладях!
Д-р мед. Ил. Стр. От клетката към организма „Науката за степените е ключът, чрез който може да се разкрие основата на всички неща и същевременно да се проникне в тях" — казва Сведенборг в „Учението за степените.* Трите измерения дават добра и пълна представа за строежа на видимото. Благодарение на тях, човек може да измерва, да класифицира и да причислява отделните форми към съответни категории, както и да намери тяхното място в пространството. Познаването формите в триизмерния свет позволи на човека да състави план на видимото. Това постижение на човешкия гений позволи на човека да се провикне пред картата-мащаб на света: „Аз те завладях! " Своеволията, които човек върши са признак, че хората живеят с ликуващата в тях мисъл, че те са завладели света. Настъпва време, обаче, когато човекът трябва да прозре, че формите, които той познава и копира от живата природа, са мъртви и безсъдържателни. Естествените науки смогнаха да представят с най-голяма подробност физикалната структура на изучаваните от тях обекти, но те не можаха да разяснят съдържанието, скрито във формата. Днес всеки учен може да опише големината, структурата, фазите на развитие и растеж на една клетка, но не може да каже, къде се крие животът в нея. А при това се загатва, че и във всичко наоколо, което осъзнаваме, се таи някакъв живот.
към текста >>

54. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Какво не може още човешкият гений?
Земята вече не е загадка за човешкия ум. Атмосферните висини са вече само простори за волни пътувания. Птичият полет не е вече идеал. Глъбините на морето са само място, където ученият изследва първичния живот. А водата, огънят и твърдта са сътрудници при разгадаването на видимото и невидимо на земята. Какво не може още човешкият гений? Да влее душата си в една симфония от тонове ли, или чрез красива жива реч да опише това, що окото и ухото не могат да доловят? Безспорно всичко може, но въпреки това остава още едно, за което той най-малко мисли и за което най-малко знае, а затова и най-малко може: да познава себе си. Ние виждаме същия този гений, изпаднал в предсмъртна агония, да разбира, че безсмислено е преживял своя живот. Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си?
към текста >>

Ние виждаме същия този гений, изпаднал в предсмъртна агония, да разбира, че безсмислено е преживял своя живот.
Глъбините на морето са само място, където ученият изследва първичния живот. А водата, огънят и твърдта са сътрудници при разгадаването на видимото и невидимо на земята. Какво не може още човешкият гений? Да влее душата си в една симфония от тонове ли, или чрез красива жива реч да опише това, що окото и ухото не могат да доловят? Безспорно всичко може, но въпреки това остава още едно, за което той най-малко мисли и за което най-малко знае, а затова и най-малко може: да познава себе си. Ние виждаме същия този гений, изпаднал в предсмъртна агония, да разбира, че безсмислено е преживял своя живот. Той съзнава в последния момент, че е забравил да мисли за нещо по-велико, отколкото за всичко, що е можал да направи. Той съзнава, че е съществувал, че е бил... Защо идва човек до този разрив, защо в толкова късен час узнава за себе си? Не е ли черпил той винаги сили от собственото си Аз? Днес човек живее още извън себе си. Той преживява един кредитен живот.
към текста >>

55. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица.
В. В. "МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние.
към текста >>

56. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея".
Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина. Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното. Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката. Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица". "Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне". Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива".
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност.
Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко? Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него.
към текста >>

58. DU MAITRE - LA PATIENCE Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Природата ги е създала със своя гений много по-рано от човека.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Биотехника Това е един нов дял на биологията, създаден от Д-р Гислер, ръководител на института по биотехника в Хале. Биотехниката е интересна, защото показва, как природата е способна да дойде до най-съвършените технически изобретения, за да постигне някоя своя цел. Напр. парашутът, далекогледът и множество други апарати на днешната човешка техника съществуват в организмите. Природата ги е създала със своя гений много по-рано от човека. Тя е приложила такива технически правила и закони, които човекът-изследовател открива отново сега. Биотехниката е една нова област, която досега е постигнала големи успехи. Данните, които Гислер излага в новата си книга Биотехника, учудват читателя и будят у него нови мисли за методите и мъдростта на природата. Ще се върнем друг път по-подробно върху биотехниката. Историята на въпроса за космичните лъчи Още в 1901 година Уилсон и Елстер са забелязали, че не само свободният въздух, но и напълно затвореният въздух притежава една слаба йонизация.
към текста >>

59. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота.
Музиката, макар че се твори със знаци върху петолинието, е тоново изкуство. Тя въздействува с физическата материя и енергия върху органите на приемника, където физическите величини се превръщат във феномени, изпълващи нашия душевен живот. Музиката е комбиниране на тия тонове по височина, сила и тембър, съчетани по законите на хармонията или контрапунктния строеж, които комбинирания се стремят да изразят едно хрумване, един творчески проблясък, една идея. В интимните гънки на музикалното творчество лежи една дълбока потребност да се свали музиката на Всемира на нивото на земната музика. Иначе казано: да се направи една земна проекция на една друга музика, която „звучи" в уредбата на световния организъм. Един голям музикален гений „чува" тая музика в себе си така чисто, както тя звучи там в хармонията на сферите, в абсолютния порядък на оная космическа архитектура, където съотношенията на частите са абсолютни закони, а изгледът на цялото — съвършена красота. В тоя смисъл, от всички видове музика, осъществена на земята, симфонията като музикален вид и симфоническият оркестър като апарат са най-близо до чистата музика на света. Те са най-свободни от забавността на другите видове музика, както по замисъл на произведението, така и по начина на изпълнението. Чрез такава музика ние не влизаме най-дълбоко в сферите на космичната хармония и до безплътните идеи на Всемира. За разлика от другите изкуства, музикалното творение възниква най-непосредствено в човешката душа без повод и без предварителен план. В лабиринта на едно творческо съзнание, прозвучава частица от музиката на света и тоя далечен отглас, долитнал най-често като чужда на грубата катадневност птица, носи в себе си собствения си смисъл, който не се подава на тълкувание.
към текста >>

60. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений.
Вие ще срещнете един добре развит и мускулест човек и ще отсъдите, че ще е физически работник. Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве.
към текста >>

Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки).
Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи. Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н.
към текста >>

61. DU MAITRE - POINTS DAPPUI DE LA VIE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Богомилството като най-велика проява на българския национален гений, общественост, културен и духовен живот през вековете се утвърдява всеки ден все повече и повече в съзнанието на всеки българин — учен или прост.
Атанасов — София, ул. Неофит Рилски, № 36. 1943 г. стр. 174, формат 1, цена 65 лв. Това е една рядко ценна книга за нашата действителност и за нашето време, когато всички национални ценности се поставят на нова преоценка. Богомилството като най-велика проява на българския национален гений, общественост, културен и духовен живот през вековете се утвърдява всеки ден все повече и повече в съзнанието на всеки българин — учен или прост. На запад това е отдавна известно. Известно е, защото реформацията, а заедно с нея и цялото възраждане на западния свят, се дължи на голямото дело и непосредствено влияние и въздействие на богомилството. У нас досега съществуваха най-превратни схващания за това най-голямо реформаторско движение през средните векове в България. Новата книга на Антон Глогов е един светъл, положителен принос към опознаване основните идеи и учение на великия Учител от миналото — Богомил. Попаднал на стари апокрифни книги от XV и XVI век, написани на турски език от богомили за разпространение на учението всред турците, Глогов ги използува най-старателно, за да ги изнесе на български език.
към текста >>

62. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело.
Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело. Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения. Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време. Потребите на духа извикват онова, което е вечно и безсмъртно във всички времена и народи и правят от него нова безсмъртна творба. Макар и отделени една от друга със съществени отлики, науката и изкуството си приличат по това, че една уловена и въплътена истина си остава вечна. Тя е достояние на човеците през идещите векове и обезсмъртена, тя се освобождава от своя автор или откривател и остава дар на човешкия род.
към текста >>

63. DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ ИКНИГОПИС Д-р Евгений Ости и метапсихиката Д-р Евгений Ости е виден деятел в областта на метапсихиката.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ ИКНИГОПИС Д-р Евгений Ости и метапсихиката Д-р Евгений Ости е виден деятел в областта на метапсихиката. В 1913 г. той напечата своя труд върху ясновидството и интуицията („Lucidite et intuition"). В 1920 излезе вторият му важен труд: „Смисълът на човешкия живот". („Lesens da la vie humaine"). Последният му труд е „Свръхнормално познание".
към текста >>

64. ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всеки човек, когото светлината гали, гений става, светия става, ангел става.
Първият член на новото верую е: „Аз вярвам в светлината, която ми носи всичките възможности". Вие не се оставяте да ви гали светлината, а искате да я галите вие, да я хванете. Това е користолюбие. Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш. Всеки човек, когото светлината гали, гений става, светия става, ангел става. А всеки, когото светлината не гали, нищо не става. Първото проявление на Любовта, това е светлината в света. Светлината, това е виделината в нас, знанието. Тя ще ни даде свободата. Ние сме потопени в светлината.
към текста >>

65. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт.
Един културен познавач на музикалното изкуство казва следното: „Впечатленията, които човек получава, когато слуша музиката, се обуславят не само от изпълнената композиция и начина, по който се изпълнява тя, но и от степента на музикалност и висотата на музикалната култура на слушателя. Съществуват, следователно, безкрайно много степени на музикално разбиране,като почнем от наивното досещане на неподготвения слушател и стигнем до истинското художествено музикално разбиране на големия специалист, способен да вникне и в най-малките подробности на изпълняваните творения". Ако всяка друга деятелност на отделната личност на обществата и народите ни отдалечават във враждебство, голямото изкуство има силата да ни обедини в едно, в името на нещо свято и неземно, чийто облик е творческата красота. С изкуството се мъчат да си служат така, както си служат с един нож. С острието на ножа може да издялаш една прекрасна статуя или да разрежеш въжето, с което е вързан един страдалец, но можеш същевременно да направиш и едно отвратително злодеяние. Няма по-лошо деяние от това, да впрегнеш великата красота и творческия гений в услуга на егоизма, жестокостта, които водят света към духовна смърт. Никой творец не трябва да подари или продаде своето изкуство на демона на насилието и жестокостта, защото изкуството е дар на духа, сила за подтикване развитието и радостта на човека. Истинското изкуство се сътворява в една творческа радост на духа и в атмосферата на любов. Един човек на изкуството винаги се стреми да достигне с различни средства „живота в себе си". С други думи, той се стреми да догони и осъществи великия несбъднат в живота му блян за сливане със световната красота и хармония. В процеса на догонването на тоя величав първообраз, творецът изпитва творческа радост, която го възвисява много над всекидневието.
към текста >>

66. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Андрей Андреев ЕДИН МУЗИКАНТ НА БЪДЕЩЕТО Не са много днес хората, които познават добре делото и светогледа на един голям музикант на нашето време — Александър Николаевич Скрябин, един музикален гений, който тепърва ще бъде разбран.
Андрей Андреев ЕДИН МУЗИКАНТ НА БЪДЕЩЕТО Не са много днес хората, които познават добре делото и светогледа на един голям музикант на нашето време — Александър Николаевич Скрябин, един музикален гений, който тепърва ще бъде разбран. Днес на концертните подиуми неговите големи по замисъл, размах и дълбочина творби се изпълняват от най-видните диригенти и големи представители на клавирното изкуство. Защото музиката на Скрябин не е за всеки изпълнител. Тя предполага разбиране на тоновото изкуство и слушатели с музикално чувство. Радостно е, че днес Скрябиновата музика има вече свои слушатели. Не бе така, обаче, при живота на тоя вдъхновен музикант-философ (за живота и делото на Скрябин в току-що излязлата студия за Скрябин.
към текста >>

67. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото.
Разбира се, и това няма да й помогне. „От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото. Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример.
към текста >>

— Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ.
Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина ! Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път. Няма в България други Дух, който да е свързан с нишките на такава любов с целия наш народ, който с такава самопожертвувателност да работи за нашето спасение и възвеличаване. — Учителя на Бялото Братство е въплъщение на националния гений на българския народ. Той е новият Поп Богомил, който е дошъл да издигне нашия народ и да прослави името му по четирите краища на света. Към него именно трябва българският народ да обърне своя поглед, в неговите думи трябва да се вслуша, по пътя, който той му чертае, трябва да тръгне. Защото той е изпратеният му от Бога духовен водител, и пътя, който той му сочи, е път от Бога предначертан. В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението.
към текста >>

68. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди!
— Мир ви оставям. Моя мир ви давам! * И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната! И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр. и пр ... И намират: — Мир вам! Не чрез caмоизтребване, не чрез войни и разпри ще се подобрява живота! Не чрез бомби, куршуми, газове!
към текста >>

69. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений!
И всички днес знаем тази истина и все пак не взимаме урок от нея. И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество. да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате! “ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений! Стела Едно духовно тържество. „Чрез славяните ще дойде Новата култура" Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август. Около десетина и повече млади — енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер.
към текста >>

70. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия.
И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света.
към текста >>

Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят.
Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта.
към текста >>

71. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен.
И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ... Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него. Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно. А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството.
към текста >>

72. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений.
Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората. Него също взеха за объркан. Защото всред царството на мрака и робството, всред царството на алчност, злоба и кървави борби, едничек Той се осмели да дигне глас и заговори за любов, за братство и мир между хората. „Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота. Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи.
към текста >>

Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец.
Него също взеха за объркан. Защото всред царството на мрака и робството, всред царството на алчност, злоба и кървави борби, едничек Той се осмели да дигне глас и заговори за любов, за братство и мир между хората. „Оправените“ на онова време се възмутиха от неговото „нахалство“, от неговото „самозванство“ като Учител, като Син Божий и за да пред пазят мнозинството от Неговото „пагубно“ влияние, от „объркване", осъдиха Го на смърт, приковаха Го върху кръста на Голгота. Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“.
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато богатият стане гений, той вече няма желание да забогатее, понеже има, а ще почне да раздава, за да имат и другите това, което той има.
Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите. А когато богатият стане гений, той вече няма желание да забогатее, понеже има, а ще почне да раздава, за да имат и другите това, което той има. За нас е вярно друго едно обстоятелство: има едно богатство, което можем да придобием, то е да развием своите способности и да засилим светлината на нашия ум. Това струва повече от всичкото богатство в света. Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата. Ако ние мислим, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена. Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим?
към текста >>

74. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Есперанто не е изкуствен, мъртъв език, както твърдят тези, който не го познават, а жив език, при които човешкия гений се е намесил да го освободи от излишните мъчнотии, без да се накърни с това богатството на езика.
Есперанто е най-логичният език и има стойността на математиката, понеже в него няма изключения — затова проучването му е отлична школовка на ума. Есперанто е благозвучен като италианския език, понеже всички съществителни окончават на о, прилагателните на а, наречията на е, а за множ. число се прибавя j (й) напр. stelo, stela, steloj (звезда, звезден, звезди). Есперанто е богат и гъвкав език и на него може да се изразят всички тънкости на мисълта и чувството, понеже от една дума с помощта на представки, наставки, граматически окончания можем да образуваме десетки нови думи. Есперанто не е изкуствен, мъртъв език, както твърдят тези, който не го познават, а жив език, при които човешкия гений се е намесил да го освободи от излишните мъчнотии, без да се накърни с това богатството на езика. Английският език е най-богатият език, макар че има най-лесна граматика, така и Есперанто. Само че Есперанто е направил крачка напред: както се пише, тъй се чете — твърде трудното произношение на английски е опростено. Речникът на есперанто е съставен главно от най-познатите международни думи създадени от самия живот. Есперанто е едничкият език, който наистина може да бъде международен, никой национален език: нито английски, нито немски, нито френски не могат да бъдат международни: първо защото са много мъчни за проучване и второ, защото другите народи няма да се съгласят един национален език да вземе надмощие над цялото човечество. Есперанто отстранява езиковото съперничество между народите, понеже не принадлежи на никой народ, понеже е неутрален, съставен от елементи присъщи повече или по-малко на всички културни народи.
към текста >>

75. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в умовете на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани.
и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота. Радиото, телеграфа, телефона, това са три от великите завоевания на човешкия гений, които дълго време живееха само като проблясъци в умовете на най-будните хора на онова време, без те да се осмеляваха да ги споделят с някого, дори и с най близките си, за да не ги считат за луди или най-малко побъркани. Но това беше не твърде отдавна. Едва са се изминали няколко десетки години, и тези умствени проблясъци и фантазии днес са една жива действителност Само слепците отричат слънцето и само закъснелите в своето развитие още се съмнява. Също такъв е случая с телепатията, психометрията, интуицията и ясновидството. Това са явления познати на всички окултисти. Окултистите знаят тяхната същина.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута.
Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според окултната наука, на всеки 100 години се ражда един гений, който прави известни корекции и дава някои нови насоки на мисълта в зависимост от развитието на живота.
за да не влезе в противоречие с законите но Битието. Те очертават контурите на новите форми, в които трябва ди се изрази живота, те полагат основите на новата етика и религия; начертават новите пътища и методи на науката и философията, създават с една дума един нов мироглед, който служи вече като основа за изграждането на една нова култура. Това с гениите и учителите на човечеството. за които се казва че създават епохите. Те са изразители на новите импулси на живота, които са резултат на биологическото развитие на човечеството и Космоса. Според окултната наука, на всеки 100 години се ражда един гений, който прави известни корекции и дава някои нови насоки на мисълта в зависимост от развитието на живота. А всеки 2003 години се ражда по един велик Учител, който създава епоха в развитието на човечеството, като полага основите на една нова култура. И днешното човечество се намира на границата между две епохи — едната, която си отива, и друга, която се ражда в недрата на старата. В минатлото не е имало органическа връзка между епохата, която умира, и раждащата се нова епоха, и затова всяка нова епоха е започвала от варварското състояние на хората и е минавала през всички фази на развитието, като почти не е могло да използват придобивките на миналото. Но, както казва Учителят на новата епоха, днес между старата епоха, която си заминава, и новата, ще има органическа връзка, затова новата епоха ще използва всички богатства и придобивки на старата. В. П а ш о в (следва) Златни пени (Басня) Посветена на Византоложкия събор в София.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство.
Прекаленост: мрачно настроение, тъга, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до самоубийство. Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване. АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство. Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие. Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений.
Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който иска да стане гений, светия и талантлив, трябва да почне с музиката.
Те всичко вършеха с музика. Когато едно явление е ритмично, в него има известна музика. Ако се спрете при един много солиден мост, намерите основния му тон и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако намерите основния тон на една грешка и почнете да й свирите, вие ще я съборите и ще се появи една добродетел. Така че, първото нещо е да бъдете всички музикални. Който иска да стане гений, светия и талантлив, трябва да почне с музиката. Изучавайте Божествената музика, която носи живот и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота. С музика в света всичко може да постигнете. Не разбирайте музиката само като изкуство. Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята.
Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К. Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата. Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти, Любов със нищо несравнима! — В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани.
към текста >>

82. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този Договор ще трябва да възпрепятства повторението на зверства, подобни на тези, които станаха през последната война, когато бяха разрушени толкова светини, музеи, книгохранилища и други съкровищници на творенията на човешкия гений.
И все пак пагубните заблуждения, в една или в друга форма могат да се повторят, и нови множества паметници на човешките подвизи могат да бъдат наново разрушени. Против тези заблуждения на невежеството ний сме длъжни да вземем неотложни мерки. Даже в своето начало тези мерки за охранение ще дадат много полезни следствия. Никой не може да отрече, че знамето на червения кръст е оказало неоценими услуги и е напомнило на света за човечността и състраданието. За тази цел от нашия Музей е представен на всички правителства проект за Международен Договор, целящ запазването на всички съкровища на Изкуствата и Науките под международно признат флаг. Този Договор ще трябва да възпрепятства повторението на зверства, подобни на тези, които станаха през последната война, когато бяха разрушени толкова светини, музеи, книгохранилища и други съкровищници на творенията на човешкия гений. В този Договор се предвижда специален флаг, който ще бъде считан като знак на международна неутрална територия. Това знаме ще бъде издигнато над музеи, събори, библиотеки, университети, и други културни центрове. Първият параграф на Пакта гласи: „Просветителите и художествени учреждения, художествените и научни мисии, техния персонал, имущества и събрания се признават за неутрални и като такива, трябва да бъдат пазени и почитани от воюващите страни.“ „Охраната на поменатите учреждения и мисии ще се съблюдава по цялата територия, намираща се под суверенитета на договарящите държави, без да се гледа на поданството на едно или друго учреждение.“ Когато идеята за международно знаме на културата беше възвестена от мене, аз не се учудих на това, че тя предизвика всеобщ интерес и ентусиазъм. Опитни държавници се удивяваха как досега не е било предприето нещо подобно. Този международен флаг на Културата за охрана на изкуствата и науките никого не унижава и не уврежда ничии мирни интереси.
към текста >>

83. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности.
Любовта не иска нищо за себе си, тя твори всичко за другите- Любовта нищо не взема, а всичко дава. Любовта не е сантименталност, а жив -импулси към всяко творчество. Този, който казва, че света е създаден от Любовта и чрез Любовта, е прав. Импулсът на всяко едно действие е любовта, в нейната най-широка и най-ограничена проява, тя живее даже и в крайния егоизъм, като любов към себе си, която е най-ограничената й проява, зависеща от яснотата, ограничението на съзнанието. Слънчевата Любов обгръща всички същества с еднаква сила, Слънцето няма любими деца. Всичко, от най великия гений, до .най-малката тревица, всички съзнания, са въплъщение на неговите творчески възможности. Любовта е съзнание за единството на космичния живот и само от степента на разширението на съзнанието зависи големината на кръга, който ние обхващаме с нашата любов. Любовта е живата връзка между всички същества от горе до долу, тя преви неразкъсваеми звената на космичния живот. Любовта е единствената ценност във всички прояви. Вий можете да правите добрини, можете да творите, можете да изучавате нещата, но ако във всичко това няма любов, то вий сте празна сянка и вашите дела са напразни. Ако ли вий сте изпълнени с любов, а условията на живота не ви дават възможност да я проявите активно, то въпреки това, вие само по-силата на вашето съществувание представлявате от себе си велика ценност.
към текста >>

84. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Auroro Идеите на Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич.
Излеко ангела благати се носил с тез души благати безспирно все нагор, по чистите прозрачни сфери. Из райски там кристални двери се носел нежен хор. Привел ги Богу пред престола. През огнен кръг на земна школа измили всеки грях. Дошли свободно тъй до тука, закон, възвишена наука разкрили се за тях. Auroro Идеите на Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша Добре работи във Варшава братя Евгений Ясиевич. Той прави опити чрез циклостилни отпечатъци да разпространява новите идеи на Всемирното Братство на широко в Полша. Въпреки пречките, които му се правят, той продължава да работи на духовната нива. С негова инициатива и със съдействието на още няколко съмишленица във Варшава е основано дружеството: „Лига на Братско Сътрудничество“. Членовете на лигата са от различни категории, но най-много окултисти, теософи, пацифисти и есперантисти. Целта на лигата е: — братско сътрудничество между всички хора на доброто желание в целия свят.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат.
Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат. Навсякъде и за всичко човек трябва да избира времето. И когато постъпва в училище, за да завърши успешно, трябва да избере времето кога да постъпи в училището. Каквато работа да започне, човек трябва да спазва този закон. Само така човек ще има постижения в живота си. Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений.
Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае. Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год. 350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо. Съществува в сегашно време едно състояние на духовете което застрашава живота на народите с голяма опасности и което може да доведе до нова колективна психоза на войната. Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений. Както във всичко, що засяга човешкия живот, тъй и в сложните проблеми на войната и на мира психологическият фактор е от голямо значение. Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа. Следните съображения ни се виждат съществени. 1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да всеки беше гений сред своя прост народ.
Събев Бук и гъби Върху едно торище поникнаха след дъжд Нищожни бели гъби. И те нашир и длъж започнаха да спорят за смисъла в света и с ум да определят какво е красота. И всяка по-голяма гъба насъбра край себе си от гъби гъбена гора. И гъбените групи започнаха без жал да гонят всеки чужд, противен идеал. А всяка умна гъба се смяташе за жрец На слънцето, че то ще я награди с венец На дълголетна слава и векове живот. Да всеки беше гений сред своя прост народ. Сред тия умни гъби веднъж се появи Една особна гъба, от друг вид уви! И всички умни гъби започнаха със глас Да я осмиват жлъчно: „Що изрод между нас, със стълб същинска сламка, а гугла две пера! Нещастна гъбичка, на природата игра! Баща ни – слънцето – с лъчи ще я срази! “ Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Казват че даден човек бил светия, бил гений.
Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже полският гений е надарен с дълбока интуиция — тази интуиция именно е направила от поменатите философи — мислители-пророци.
Светослав МЕСИАНИЗМЪТ В ПОЛША Полша, както и другите славянски страни, има велики духовни съкровища, които са малко познати не само в другите страни, но даже и в самата Полша. Новото поколение в Полша се увлича било от крайните социални учения, било от националистическата пропаганда на фашизма в една или друга форма. Малцина познават самобитната, творческа, полска и славянска философска мисъл — съчиненията на Вронски, Тиежковски, Трентовски и Товянски т. е. на тъй наречените месиенисти. A те са толкова интересни и тъй богати в мисъл, полет и достижения, че в някой отношения далече надминават постиженията на немската философия например. Понеже полският гений е надарен с дълбока интуиция — тази интуиция именно е направила от поменатите философи — мислители-пророци. Докато Хьоне Вронски — гениален математик и философ, се опитва да открие по математически-генетичен метод философията не абсолютното — и дава величествен синтез на религия, философия и наука, като открива закона на творчеството; Тиежковски — в съчинението си „Отче наш“ с пророческо вдъхновение възвестява новата епоха, епохата на Духа Свети, на Духа, който осъществява принципите, възвестени от Сина Божи — Христа. А Товянски — Учителят, вдъхновява Мицкевича, Словацки. Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед, Израил на новото време. В същото време Мицкевич, Красински, Словацки в дивни вдъхновени стихове възпяват това посланичество, тази мисия, този Христов идеал: Царството на духа, Царството на Бога. Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и поривите на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вестникарят и лъжата (басня) Един особен вестникар решил да се ожени, ала само ако се намери някоя девойка гений.
Това учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината Латвия — Рига, М. 17. 1. 1937 год. Вестникарят и лъжата (басня) Един особен вестникар решил да се ожени, ала само ако се намери някоя девойка гений. Искал той да бъде тя без недостатък, като розата красива, и за всичко да я бива. Да разбира от държавничеството, от закони, атрибути, що е нация, народ. управа и как се отечеството защищава; да се произнася за изкуство, за литература, за художество и за търговия, бързо като чрез магия. Освен това да е веща в агрономство, скотовъдство, педагогия и политика, както и еднакво да борави с игла и с мотика. Да познава специално гастрологията, кухненска уредба и да знае да се смее щом дотрябва.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето.
В това време умира Хегел (ноемв. 1831 г.) тъкмо когато неговата философия е била в своя разцвет. Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски. Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла. Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията. Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието.
Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи. Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото.
Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот.
към текста >>

Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби.
В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби. Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот. През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений.
Майката трябва да създаде това нещо у своето дете. Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как. майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот. с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него. Казано е в Писание го: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас?
към текста >>

И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша.
Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим. На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума! Любов и светлина — това с крила на свободата! Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният. Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи!
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.?
— От една велика идея, която е озарила съзнанието им — идея за пътя. по който се чертаят светли бъднини за човечеството; — от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски **) — „нима би могло едно движение не невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение? “ Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава! Кое повдига един народ, кое му дава цена? Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.? Ето защо богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, то прекрачва границите й и става общочовешко! Па и по самия си характер това движение е общочовешко, понеже то надраства ограничените рамки на тясно разпрания шовинизъм и национализъм. Величието на богомилството е в неговата общочовешка идея! Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници.
към текста >>

Ето защо богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер.
по който се чертаят светли бъднини за човечеството; — от едно дълбоко разбиране нуждите на епохата и на законите, по които се развива човечеството. И както казва Д-р Михаил Геновски **) — „нима би могло едно движение не невежи да прескочи границите на толкоз много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение? “ Днес, хиляда години от раждането на богомилството, с радост констатираме, че името на богомилството е пак издигнато високо в съзнателните умове, защото учените го туриха отново на висотата, която му подобава! Кое повдига един народ, кое му дава цена? Нали това, що е родил неговият гений в наука, философия, религия, изкуство и пр.? Ето защо богомилството е едно от красивите цветя на българския, славянския и общочовешкия гений, защото богомилството не е едно движение с чисто национален, затворен характер. Родено и откърмено в България, то прекрачва границите й и става общочовешко! Па и по самия си характер това движение е общочовешко, понеже то надраства ограничените рамки на тясно разпрания шовинизъм и национализъм. Величието на богомилството е в неговата общочовешка идея! Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкоз ги е изпреварило, че даже и досега далеч не е приложено онова, което богомилите са възвестили в най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е потъвала в голям мрак и невежество!
към текста >>

Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за светия.
Но те са съзнавали смисъла на страданията и са го превърнали в благо на човечеството. А съвременните хора се страхуват от страданията. Няма какво да се страхувате от сиромашията, несгодите на живота, болестите и пр. Нека да остане у вас само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Тези неща трябва да ги опитате, за да се уверите, че е така. Сега аз ви желая: който за каквото иска, да се кандидатира: за талантлив, за гений, или за светия. Всеки трябва свободно да си направи избора. Който каквото желае, това да си избере, за да може да работи за бъдещето човечество, което иде сега в света. НОВОРАЖДАНЕ Когато от всички страни ме обкръжаваше мрак и душата ми бе изпълнена с неверие и страх, аз помислих, че си ме забравил, че си безкрайно далеч от мене, или че вече не съществуваш в света, о, Татко мой! Напразно Те търсех, за да озариш моя друм и да сгрееш моето сърце. По пътя ме среща ха недоволни, тъжни и измъчени люде.
към текста >>

96. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мислите ли, че ще се роди един гений или светия?
Мойсей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации. няма граници. Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството. Мислите ли, че ще се роди един гений или светия? Има ли някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черния човек не може да бъде светия. Двама души като се женят трябва да имат едно верую, един Бог, в когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират закона на любовта.
към текста >>

97. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце богато с възможности за проява на вярата.
Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичният човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Върху това платно — умът — ще се прояви и знанието. Съвременните учени и философи се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята.
към текста >>

98. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство.
Те имат власт, но тази власт им е дадена от Любовта Любовта е най-висшата сила, която ни дава право да владеем или по-право да ръководим другите хора. Който слугува на народа безкористно, чисто; който се жертва за него, който най-много го обича, който е най-мъдър, най-характерен — ето той е, който е призван да бъде начело на една община, на един народ, на човечеството Това е и естественият ред на нещата. Светлината само може да осветлява пътя. Мъдростта само може да ръководи без тирания, без насилие, защото мъдрият знае законите на развитието, законите на живота и се съобразява с тях. В тези думи „Отче наш“ се крие като в зародиш основата на новата общественост на Духа и Любовта, на справедливостта и братството, на свободата и хармонията. Откровението, че Бог е наш Баща, а ние сме братя — е най-великата революция в света, която ето вече две хиляди години непрекъснато преобразява живота на индивиди, общества и народи — казва в пророческата й вдъхновената си книга, полският философ Август Циешковски.*) Славянският гений чрез него, и чрез плеяда други поети, писатели и мъдреци, ни е очертал пътя на великото духовно, икономическо и обществено освобождение от невежество, неправди и робство. Народът трябва да бъде голямо семейство, а най-мъдрите и най-добри хора трябва да го ръководят по законите на Любовта. „Да се свети името Ти! “ Да дойде Духът на Любовта, на светлината, на свободата и да се възцари в нас и в света. Да се прослави Духа, да възтържествува Любовта и Доброто! Това значи да се свети името Ти!
към текста >>

Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений.
Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди. Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист. Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост.
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не.
Бхагават Гита, Божествената песен. Превод от санскритски. Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Акде Нуаркарм. Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун.
към текста >>

100. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой иска да бъде гений.
Бог се проявява чрез реалната любов. Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гени ален ум. Някой иска да бъде гений. Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов. Всеки може да бъде щастлив, ако има в себе си трите вида любов. Имате ли в себе си трите вида любов, вие ще бъдете щастливи. Аз се чудя на съвременните хора, защо трябва да страдат и да пъшкат, когато щастието е в техните ръце, от тях зависи да бъдат щастливи, или да не бъдат. Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат той се радва, приятно му става на душата Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист.
към текста >>

Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов.
Бог се проявява и чрез идеалната любов. Когато ние изпълним закона Му по правилата на материалната любов, Той ни възнаграждава, като ни дава едно здраво тяло. Когато изпълним закона Му по правилата на реалната любов, Той ни дава едно отлично сърце. Когато изпълним закона му по правилата на идеалната любов, Той ни дава един гени ален ум. Някой иска да бъде гений. Всеки може да бъде гений, ако има в себе си трите вида любов. Всеки може да бъде щастлив, ако има в себе си трите вида любов. Имате ли в себе си трите вида любов, вие ще бъдете щастливи. Аз се чудя на съвременните хора, защо трябва да страдат и да пъшкат, когато щастието е в техните ръце, от тях зависи да бъдат щастливи, или да не бъдат. Когато човек види любовта в хората, когато види, че двама души се обичат той се радва, приятно му става на душата Ако човек няма любовта в себе си, като види как двама души се обичат, сърцето му започва да се свива от ревност, от завист. Дето има ревност, любовта е неправилна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32593393325806