Търсене в текстове за 'Вяра'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 269 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм".
Борави там, дето му постига силата и замаха. Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука. Но вън от любовта ние виждаме нещата отчасти, а не „лице с лице". Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание? Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „последовател" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов. И струва ми се, че това е най-хубавото, което Павел е изпял.
към текста >>

И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.
А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н. Това са все методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще ви каже: има по-лесен начин от този. – „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти". Повярвай? Трябва да имаш начини за да повярваш. Трябва да стане в теб един вътрешен преврат.
към текста >>

2. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
към текста >>

Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света.
Има установени от природата закони, по които протича животът на всички и които ничия човешка воля не може да пренебрегне или обходи. Само съобразяването с тия закони може да даде естествено и правилно разрешение на всички наболели въпроси. Тия закони не са някакви метафизически абстракции, а живи сили които регулират живота ни всеки миг. Има нещо разумно и велико в света, което хората в своето заслепение по преходни неща, не виждат. И няма по-красиви мигове от тия на вътрешно просветление и радост, преживени при проучване на разумното и великото в света, мигове в които човек добива вътрешна мощ за преодоляване на външните несгоди и страдания, в които захваща да намира поука и смисъл. Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение. У всички племена и народи по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.
към текста >>

3. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество. В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача. Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния духовен запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия човек.
към текста >>

4. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже.
Обществен преглед За оня, който всестранно следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения. Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата. Ние сме изтъквали и друг път, че по-ефикасно е не противодействието и борбата със злото, а съдействието и подкрепата на доброто. Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд.
към текста >>

6. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека.
Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
към текста >>

И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .
Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично. Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем). Едно искаме обаче тук да отбележим. Тия „нови" за съвременниците открития съставляват едни от най-елементарните и най-древни твърдения на окултната наука. И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .
към текста >>

7. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си.
Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия. Ф. Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни " И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия. Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла. Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф.
към текста >>

И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои. Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога.
към текста >>

8. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея.
към текста >>

9. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го.
– И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила.
към текста >>

Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство. Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните пориви или необикновената съдба на героя. Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа!
към текста >>

Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване.
Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване. И ако ние се вгледаме по-дълбоко в живота, ще се уверим скоро, че всички ония явления, които дотогава отдавахме на простия случай, всъщност са плод на несъзнателно въздействие, което индивидите оказват един върху друг. Казваме въздействие, а самото то не е друго, освен следствието, последицата от действието е една сила. Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr.
към текста >>

10. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор.
Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие? Кой ще направи човека силен? Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението?
към текста >>

11. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

12. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение.
Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс". Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф. Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни.
към текста >>

13. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата.
Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>

А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>

14. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет.
Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек.
към текста >>

Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано. Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
към текста >>

Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата.
Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата.
към текста >>

15. ЗА СВОБОДАТА - К-в Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти.
Толстой привежда много мисли от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото. Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини.
към текста >>

Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти. Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално. Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството. Това е въпрос, който си задават и много западни мислители, заели се напоследък с проучването на древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
към текста >>

16. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян!
В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
към текста >>

– И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя.
към текста >>

И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ.
– Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час!
към текста >>

Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра.
– А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни. И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта.
към текста >>

Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час!
И аз обичам неговата вяра, защото познавам Оногова, към когото се отправя погледа му в тъмнината на бурната нощ. Океан-живот, който си обгърнал от вси страни човека с двете мънички весла. Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

17. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог.
Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява. Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца". Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика любов и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог.
към текста >>

18. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти".
Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност.
към текста >>

„Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила".
У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни.
към текста >>

„Аз не съм за онази вяра: лековерие.
Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане.
към текста >>

19. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата.
Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората.
към текста >>

У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата.
Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също.
към текста >>

Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила.
Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления. Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите.
към текста >>

Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние върху физиологията на човека, както и върху общото състояние на тялото, неговите форми и движения. На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите.
към текста >>

Вярата има огромна роля в живота на хората.
На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари.
към текста >>

Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също.
У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства.
към текста >>

Хора 6ез вяра няма.
Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат. Вярата има огромна роля в живота на хората. Обекта на вярата за различните хора е различен но, психологическото състояние остава при всичките условия едно и също. Хора 6ез вяра няма. Едни вярват в парите. И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали.
към текста >>

Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката.
И разгърнете криминалните дневници, за да видите на какво е способен човек, когато вярва в парите. Аз познавам мнозина, които се самоубиха, защото загубиха своите пари. И познавам мнозина, които са били подлагани на нечовешки мъки, за да издадат своите скрити богатства. Те изтърпели болките, но парите не дали. Мъките не са били за тях тъй страшни пред загубата на парите. Понякога вярата за жената става мъжа и мъжът – за жената, детето – за майката. Не могат се преброи страниците, на които са написани далата, извършени от любов. Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея. Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето.
към текста >>

Но най-силни примери за силата на вярата има в религиозните хора.
Трети вярват в различни учения. Аз не зная колко хора са умрели досега, защото са вярвали в един нов живот, в нови идеали. Мнозина от тях не вярват в задгробния мир, нито в душата, нито в рая, нито в ада, но са умирали с усмивка, озарени само от своята идея. Мнозина са умрели, за тая идея, мнозина са изгнили в тъмниците, мнозина са били бити и мъчени заради една идея, подарена на бъдещето. Ако те не вярваха в своя идеал, ни един не би умрял. Но най-силни примери за силата на вярата има в религиозните хора. Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса. Хората мислят за тях като за символи, като за приказки. По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр.
към текста >>

За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен.
Да оставим настрана библейските символи за Аврамовата жертва на планината, за Мойсеевото минаване през Червено море и другите му чудеса. Хората мислят за тях като за символи, като за приказки. По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила.
към текста >>

Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали.
Хората мислят за тях като за символи, като за приказки. По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети".
към текста >>

Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка?
По времето на Нерон имало е мнозина християни, които са умирали с песни на уста, други са били разкъсвани, без да произнесат оплаквания. Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др.
към текста >>

Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем.
Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр.
към текста >>

Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още.
Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр. сяра, арабска гума, оцет, азбест и др.
към текста >>

Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам върху психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно. И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата.
към текста >>

Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата.
Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка. Учените днес признават силата на вдъхновението, но никой още не е посмял да даде обяснение на тоя екстаз. Вдъхновението, това е особена психофизиологична сила. Тя се ражда за момент. Идва и си отива. Особено голяма сила има религиозния екстаз, защото тук се комбинират екстаза с вярата. От окултна гледна точка екстазът или вдъхновението, представлява едно хармонично вибриране на човешката душа, ум и чувства с най-нежните и възвишени вибрации в природата. Но в същата тая природа има и тъмни, черни вибрации, които, намерили прием у някого, действуват пак като екстаз у него, но проявите на които носят отрицателен характер. Има един голям процент от убийци и престъпници, които не помнят как са извършили престъплението си. За хармониране с висшите или нисши вибрации в природата спомагат цяла редица от обстоятелства, каквито са наследственост, душевни предразположения, психическа неуравновесеност, околни условия: слухови, зрителни, вкусови и други възприятия. Въпросът за нестинарските игри и други подобни огнени мистерии е, че се подчинява на нови психофизиологични закони, на които се подчинява и материята.
към текста >>

Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>

20. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него.
КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали.
към текста >>

Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл.
В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др. – това са все въпроси, които авторът разглежда в отделни глави и хвърля нова светлина, сочейки сигурен път към успех, възраждане и безсмъртие, опознавайки и усилвайки в себе си чудотворните сили, които в хармония с тези в природата ще превърнат човешкия смъртен дял в безсмъртие, изграждайки го изново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствувани елементи. Получиха се в редакцията на „Житно Зърно" от новите издания на „Акация" – София: Натурфилософско четиво № 11. Монистичният натурализъм и безсмъртието от Ж.М. Гюйо с уводна бележка за автора от Ас.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете.
Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството.
към текста >>

22. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде.
Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия. Всеки въпрос се изчерпва, когато се разгледа от всички страни, а всяка задача има само едно правилно разрешение.
към текста >>

23. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество!
Нейното геодезично положение, нейната ориентировка, нейните външни и вътрешни размери, ъглите на нейните ръбове и на нейните ходове, нейните стаи, дават елементите на общата и земна астрономия, на географията, социологията, законите на политическата, философска и религиозна история, тия на физиологията, на психологията... – Но, прекъснах го аз, трудовете на Брюк, Пиаци, Смит, на Лагранж ни осведомяват за това. – Да, продължи Андреас, но тия учени не са казали всичко. Па и освен това, в епохата на Птоломеите никому и през ум не е минавало за тия неща. Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място! Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника.
към текста >>

24. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ.
За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена. При такова съзнание и вяра, тогава и чиновникът ще бъде доволен от своята заплата и няма да бъде сляп за мъките и товара на работния народ. Никога работниците не ще бъдат доволни от заплатите си, докато не се вдъхновят от високия идеал, че служат за общото благо, за спасение и обновление на светя. Нима е толкова нищожен човекът, че да може да го задоволи едната заплата? Трябва много да съжаляваме, че още се намират хора, които продават душата си, която е благословена, само когато служи на високия идеал. Тогава мирът, радостта и доволството ще царуват в живота, защото и опрощаването ще стане възможно и радостно. Е ли възможно всичко това?
към текста >>

25. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности.
Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
към текста >>

26. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея?
Вечното неспокойствие, в което го въвлече протекцията на собствените му облаги, напада и унищожава любовта му към свободата и правдата, докато един ден той бъде готов да се отрече от собствената си свобода и тази на подобните му. В пътуванията си на Запад; в които можах да констатирам повсеместната власт на парите и на организираната пропаганда, действаща винаги зад екрана на язвителността и създаваща една атмосфера на съмнение, страхливост и омраза — всичко това дълбоко ме убеди, че истинската, реална свобода, е само свобода на душата и на духът; тя не може никога да ни дойде отвън. Само онзи е свободен, който обича свободата си и е щастлив, когато я разпростре и върху другите. Този който иска да има роби, трябва сам да стане роб; този, който се обгражда от стени, за да се изолира от другите, обгражда сам собствената си свобода; този, който отрича правото на свободата на ближния си, губи морално своето право, защото рано или късно той ще бъде увлечен в примката на морално или физическо раболепие. Ето защо аз искам да ангажирам моите съотечественици* с въпроса за свободата – дали тя, за която те така аспирират трябва да бъде само външна свобода? Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
към текста >>

27. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура?
Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението. Нужно е дълго, голямо изучаване за да се състави едно по цялостно мнение за едно племе, колко повече за един народ, една нация, раса, материк, тъй отдалечени от нас и тъй дълбоко скрити под морските вълни. ______________________________________________________ *). Блаватска; Секретната Доктрина 1 ч. 343 стр. **).
към текста >>

28. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди.
Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята. Преди десет хиляди години – тъй говорели достоверни източници – с труд би могла да се различи усмивката на лицето на детето от една и половина крачка. А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини!
към текста >>

29. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра.
Тази Любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бях – нищо повече. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа.
към текста >>

Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни.
Преди да беше този свят, аз бях – нищо повече. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение.
към текста >>

Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта.
Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да повдигнат неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчаващо влияние между богатите. Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие.
към текста >>

30. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности.
Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза. НАУКАТА е основата и гордостта на днешната европейска култура. Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота.
към текста >>

Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти).
Техническите средства и материалните удобства, от които всички, без изключение се ползваме, са резултат на научните открития. При това, науката непрекъснато разраства и вдъхва дори у мнозина безгранична вяра в нейните възможности. Но, от друга страна, все по-често захващат да се чуват гласове на недоволство и разочарование от науката. Имат ли последните основание и ако имат, какво е то? Спрямо науката, като един от пътищата на знанието, днес се очертават две по-категорични становища. Едни имат голяма вяра в нея и я въздигат едва ли не в култ (между тях спадат и крайните материалисти). Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо. Где са психологическите основания на тия различия? Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите.
към текста >>

Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето.
Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник.
към текста >>

Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес.
Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин. Хора, изповядващи други религии, имат често по-дълбоки и по-искрени религиозни преживявания. Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант.
към текста >>

- Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството.
Човек може да бъде християнин без да бъде черковник. Повечето от големите мислители, моралисти и философи от край време до ден днешен са били християни, без да са се числили към някоя от черквите. Най-сетне, човек може да признава необходимостта от външна организация на християнството, без непременно да бъде православен, католик или протестант. В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания.
към текста >>

У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес.
Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

31. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му.
И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси - най-важни за съвременния човек - те без да щат стават „психолози" - мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата" му. Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди на ум и хора и неща. Често запр. някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр. или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата. Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието.
към текста >>

някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят".
Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост.
към текста >>

32. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове.
" Разговаряха се помежду си житните зрънца и питаха се: „За какво да прощаваме'" - За всяка обида. Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш.
Ние трябва да простим за благото на своята душа. Обидата нарушава равновесието на живота. Плодородието на земята почива върху прошката. Само тъй нашият плод ще бъде едър, сочен, здрав. „А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание, И тъй, Духът, Който слезе отгоре, влезе в житния зародиш и произведе на физическия свят: топлина, покълване, растене, цъфтене и завързване плодове. Мирът е вътрешното затишие; радостта - това е цъфтенето; благостта - това е вътрешният аромат, който се съдържа самия живот, в самото съзнание; милосърдието е приложение на наученото; вярата, това е качество на листата, на самите клончета; кротостта, това са енергиите, които се съдържат в самото житно зрънце, а въздържанието, това е богатството на самия зародиш. Отдалечи се Духът, погледна плодовете на своя труд, видя ги и те не бяха само на книга писани, не бяха и в малкия житен зародиш скрити, но те бяха девет големи мощни стълба, основани на почвата на Любовта и готови за бъдещата постройка на новото величествено здание, наречено здание на ,,Новия човек, на новата култура, на новия морал – културата на Любовта, културата на сърцето.'' – И пак Божествената житница бе пълна с по-едри, по-жълти, по-прозрачни милиарди житни зрънца, които притаили се сал за миг в Божествения покой, разбирайки дълбокия смисъл на живота, тихо, любовно нашепваха си: ,,И всичко това е без начало и без край! " А.
към текста >>

33. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността.
Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи. Има хора, на които той говори. И те не са малко вече. Тяхната вяра ги надарява с новата способност да разбират езика на Вечността. Тя им говори на мистичния език на Любовта - тъй, както дъбът напролет говори на пъпките по клончетата си, както пролетното слънце говори на заровеното в почвата семенце. Това са хората на прииждащата култура. Може да е на славянството тя. Но копнежът на съвременната душа вещае нейното идване, когато човека и Вечността ще се разговарят на езика на туптящия живот. Ако е вярно, че културите са организми, както твърди Шпенглер, то ще е вярно също, че из недрата на залязващата се оформява и зародиша на идващата.
към текста >>

34. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи.
Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции. Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки. При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир. чисто формално отношение към тях. Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
към текста >>

Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи.
Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи. Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват.
към текста >>

35. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота.
към текста >>

Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр. Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
към текста >>

– Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много върху разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма. Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
към текста >>

Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
към текста >>

Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
към текста >>

Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
към текста >>

Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра.
– Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
към текста >>

Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
към текста >>

Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина.
към текста >>

Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно.
към текста >>

Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо?
към текста >>

Какво странно преплитане на вяра и знание!
Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля?
към текста >>

Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание.
И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека.
към текста >>

Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия.
Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории.
към текста >>

Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея?
къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра.
към текста >>

Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра.
Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека.
към текста >>

В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана.
Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката.
към текста >>

Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел.
За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание.
към текста >>

Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия.
Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории?
към текста >>

Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание.
Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи?
към текста >>

Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот?
Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко.
към текста >>

Вярата е основа на живота, какво значи?
Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти.
към текста >>

Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти.
Вярата е основа на живота, какво значи? Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра?
към текста >>

Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо.
Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
към текста >>

Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото.
Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува.
към текста >>

Откъде идва тая вяра?
Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал.
към текста >>

И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал?
към текста >>

Вярата предполага идеал и то висок идеал.
Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето.
към текста >>

Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала.
– Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих! Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия.
към текста >>

Началното движение на вярата е в сърцето.
Вярата предполага идеал и то висок идеал. Който няма идеал, няма и вяра – вярата произтича от идеала. А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни.
към текста >>

Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал.
А що е идеал? – Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея.
към текста >>

Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника.
– Най-високата точка на човешкия стремеж, зенитът на копнежа, накъдето се насочват усилията на личността и тия на цялото. Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип.
към текста >>

Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни.
Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане".
към текста >>

Вярата е неугасима.
Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси.
към текста >>

Вярата е положителен, цялостен принцип.
Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит.
към текста >>

Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства.
Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица.
към текста >>

Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>

Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма.
Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света.
към текста >>

Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица.
Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората.
към текста >>

Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество!
към текста >>

Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората.
Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея.
към текста >>

Смешно, но това е днешното разбиране за вярата.
Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата. Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите.
към текста >>

Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога.
Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество! Та точно това е липса на опитност. Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото.
към текста >>

Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото.
Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота.
към текста >>

Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго.
към текста >>

В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни.
Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
към текста >>

Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата.
Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект.
към текста >>

Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред.
В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар.
към текста >>

Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши.
Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите.
към текста >>

Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро.
Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
към текста >>

Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал.
към текста >>

Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото.
Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
към текста >>

Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата.
Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота.
към текста >>

От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип.
Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука.
към текста >>

Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание.
към текста >>

Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота.
Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода.
към текста >>

Вяра винаги ще има, както и знание.
Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно.
към текста >>

Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата.
Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни.
към текста >>

Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука.
Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните.
към текста >>

Знанията трябва да достигнат до вяра.
Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял.
към текста >>

Вярата като средство е хипотеза – предположение.
На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път. Трябва да се изтъкне още едно. Вярата е самоцел, а не средство, както мисли официалната наука. Знанията трябва да достигнат до вяра. Те са средство значи, но както средствата, така и великата цел на знанието са равноценни. Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва!
към текста >>

И тъй, вяра ни трябва!
Вярата като средство е хипотеза – предположение. А това е само скица, приготовление. Добродетелите са знания, възвестяваха древните. Този култ е остарял. Ний трябва да вярваме, не защото трябва да знаем, а защото това е наша насъщност, вътрешен смисъл на живота. И тъй, вяра ни трябва! Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо.
към текста >>

В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си.
Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо. Човек живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен. Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>

36. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката.
Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе. Нито едно зърно аз нямам от твоите накити, но цяла низа перли имам – нанизи от светлите блестящи часове на нявгашното време. Тях не ще вземе земята.
към текста >>

От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце.
Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе. Нито едно зърно аз нямам от твоите накити, но цяла низа перли имам – нанизи от светлите блестящи часове на нявгашното време. Тях не ще вземе земята. Нетленното ще ги отнесе в своето царство... Истинската ценност няма име.
към текста >>

37. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Психология на вярата. 5.
СЪДЪРЖАНИЕ HА 4 и 5 КНИЖКИ 1. Великата ерес – Г. 2. Идващата раса – Г. Томалевски. 3. Основите на духовната музика – Ами-Саж. 4. Психология на вярата. 5. Живите барометри – Добран. 6. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството – Gis Moll. 7. Няколко думи за окултната биология. Нови насоки в биологията – Б. Боев. 8.
към текста >>

38. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената.
Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на думата идеализъм. Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената. Тоя мир и това единство могат да се намерят, стига непревзето и правилно да се търсят. И нашето време се характеризира се такова търсителство, което иска да преодолее отвътре - еднакво крайните „буквата на писанието" и „догмата на материализма". Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството. Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка.
към текста >>

Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще.
Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си. Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения.
към текста >>

Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота.
към текста >>

39. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име.
Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво освобождение можеш да очакваш от смъртта? Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала тялото. Ако ний Го намерим сега, ще Го намерим и тогава. Ако ли не, ние ще продължаваме да живеем в селението на смъртта. Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността. Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име. Кабир рече: „Духът на търсенето е, който ни помага; аз служа на тоя Дух". IV Реката и нейните вълни образуват една и съща повьрхност. Д е е разликата между реката и нейните вълни? Кога вълната се издига, то е вода, когато пада, все същата вода е. Кажи ми де е разликата?
към текста >>

40. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце.
Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа.
към текста >>

41. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Заради тях и тяхната вяра се не явява мръщина по челото на Великия.
Там реват бурите в късните часове на нощта. През пустините прекосяват кервани на далечни тугинци, лесове шумят, а в снежнобелите горди скали на планините живеят светите люде със своите молитви. Тия молитви на будните излизат като струи и стигат зеницата във вечно будното око. Те извикват усмивка на лицето Му и топлото дихание на благата уста идва към нас като мелодия на далечна радост! Благословени будните! Заради тях и тяхната вяра се не явява мръщина по челото на Великия. Той чака търпеливо и най-сетните в дългата редица. Дарил е своята любов и свобода е дал. Векове летят в синкавия, блъскав камък, миг едва е преминал за будното око. Той чака, безмерно е търпението му. Той чака всички да просветнат както свети неговата размисъл!...
към текста >>

42. Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден.
Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари. В тъмни зори се песен разнася, Подема я предутрен повей самотен. От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари. Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена По тъмните горски усои се крие. ...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ ]Не бой се ти, решил Самичък Себе да постигнеш.
към текста >>

43. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето.
Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха. Привечер дойде една тълпа начело с първите двама и започнаха да хвърлят изобилно камъни в езерото ми. Нито отчаяните ми викове, нито молбите ми можаха да помогнат. Те яростно хвърляха камъни и ревяха непрестанно: „Той иска да ни бъде, морализатор и затова трябва да се убие с камъни”. Когато езерото ми се обърна на блато, аз побягнах към пустинята. Бурята на отчаянието загаси кандилото на вярата ми и мислите ми изгубиха пътя към бъдещето. Сърцето ми не разбираше вече светлината на слънцето и звездите бяха вече без значение. Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш?
към текста >>

„Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си.
Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше. „Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да люби", казах аз и отново паднах по очите си. И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни.
към текста >>

44. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва?
към текста >>

За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени.
към текста >>

Има повече вяра в Него, отколкото в себе си.
Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея.
към текста >>

45. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг. Защо да не се радваме ние, когато другите успяват? Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки.
към текста >>

46. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще.
И когато принцът влезе, царят за миг изгуби всяка власт над себе си, като че животът в него се бе прекъснал. След като направи колосални усилия, успя да изтръгне от себе си един неземен вик на радост. Минаха дни, месеци, години от този момент, през което време младежът усърдно се готвеше да бъде заместник на своя татко. Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера". Замина си царят и остави тежката корона на своя достоен син. Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще. И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото.
към текста >>

47. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра.
Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение.
към текста >>

48. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
към текста >>

И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен.
към текста >>

В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра.
Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре.
към текста >>

49. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въжето, това е вярата.
Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне.
към текста >>

Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта!
- Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум.
към текста >>

Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне.
Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието.
към текста >>

Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват.
Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас.
към текста >>

Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога".
Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа.
към текста >>

50. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш.
Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието.
към текста >>

Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра.
И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта.
към текста >>

За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти. То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят.
към текста >>

51. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра.
А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна.
към текста >>

52. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие.
Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието. От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие. Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората.
към текста >>

53. ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди.
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной. Дали молитвата ми не достига небесата, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води? Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>

54. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството. Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие.
към текста >>

Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие.
който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак.
към текста >>

На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него".
Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд.
към текста >>

Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама.
Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената.
към текста >>

Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията.
И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели". Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж.
към текста >>

55. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката.
Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н. Когато се разгневите, погледнете се в огледалото. Защо лицето се изменя? Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката. Линиите на ръката, например, това са писмо на природата и по тях може да се чете съдбата на човека. И приложението на тези знания е в това, че правят човека творец на своята съдба и му дават възможност да изправи себе си, своя характер и да предотврати много опасности. В чуждите езици има обширна литература - особено на английски - по френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология. На запад вече са поставили френологията и астрологията на чисто научна основа - всичко се слага на опит. Астрологията е една от основните окултни науки, която борави с математически изчисления и ни дава ключовете за разгадка на човешкия характер и човешката съдба, както и средствата за предотвратяване някои опасности в живота.
към текста >>

56. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост.
Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката. Но отсъствието на въображение и неспособността към идеализъм ги прави неспособни за изкуството. Ако, обаче, изкуството се отнася към практически занаяти, те са способни изобретатели на машини и много изкусни механизми; ако някога култивират изящните изкуства, те са всякога реалисти и понякога идеалисти. Имат способности към архитектурни работи и ако се посветят на това изкуство, техните произведения лесно се познават по строгостта, солидността и простотата, които са техни характерни признаци. При други условия те ще приложат своите интелектуални способности в областта на агрикултурните науки. Тяхната скептическа и съмняваща се натура ги води към материализъм; те са повечето неверующи, но ако вярата им просвети душата, религията им се основава на такива принципи, които от нищо не се колебаят и тя достига до аскетизъм и суровост. Този тип се среща често между калугери (монаси), които водят строг живот. Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов.
към текста >>

57. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина.
- За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век. Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа. Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите. Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност. Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина. (Следва) ------------------------------------------------------------ [1] Желаещите по-обширно да изучат друидическата наука за числата ще намерят материал в Doctrines Esoteriques à travers les âges, 2 vol. – 12 Paris. H. Cgacornac et Libraire du XX sièile от същия автор. [2] Myriam – Archaiology of Wales, tome I, p.51. [3] Цитираната книга стр.
към текста >>

58. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо?
Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

59. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас.
Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо.
към текста >>

60. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра.
Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр.
към текста >>

Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво.
Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра.
към текста >>

Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра.
Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза).
към текста >>

И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена.
Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м.
към текста >>

И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра.
Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра. И когато човек се освободи от звяра, той ще разбере, защо вселената е създадена. Още от най-старо време всички адепти са търсили разгадката на сфинкса. Намери ли се разгадката, ще се намерят и методи и начини, как да се освободим от този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, той се заема със задачата да се освободи от звяра. Учителят ---------------------------------------------------------- [1] Най-голямото от тези символични животни се намира на югозапад от грамадната пирамида Гизех (Гиза). Големината му е 23 м , а дължината 36 м. Гигантът е иззидан навярно по времето на великата пирамида.
към текста >>

61. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Гледах над главата си страшната муцуна на звяра.
Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми. Гледах идещия; той беше облечен с жълто-червен плат; краката и дясната му страна бяха голи и показваха чудесна мускулатура и съвършенството на линиите. Гърди широки, широки и развити рамена, издигната глава - величието на чертите му изразяваше необикновена сипа, както във физично, тъй и в духовно отношение. Той беше без съмнение европеец или брамин от чиста каста, с кожа бяла като на един провансалец[1].
към текста >>

Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра.
Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори.
към текста >>

В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора".
Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес.
към текста >>

62. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изгуби ли пътя, по който върви, той става недоволен, обезсърчава се, съмнява се, изгубва вяра и смисъл в живота.
Кое е отличителното качество на човека? - Мисълта. Затова, именно, казват, че човек е мислещо същество. Който мисли, никога не се спъва. Когато човек мисли, всички пътища пред него се отварят и той вижда, да върви. Изгуби ли пътя, по който върви, той става недоволен, обезсърчава се, съмнява се, изгубва вяра и смисъл в живота. Започне ли да мисли, състоянието му веднага се сменя. Щом състоянието на човека от по-лошо се измени в по-добро, това показва, че той мисли. Който, мисли, той е господар на себе си. Мисълта, това е Божественото в човека. За да те уважават, трябва да дадеш надмощие на Божественото в себе си, т.е.
към текста >>

63. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа.
Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка. Едно време духовните хора бягаха в пещерите, далеч от свята. Но те не постигаха целта. Ние, хората на днешната епоха. трябва да бъдем силни, понасяйки всекидневните изпитания, защото хората на новата раса няма да избягват от света, напротив - те ще го завладяват и трансформират. В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа. Божественото Всемирно съзнание е будно. Учителят повтаря „За лошите, по-лоши времена от тези, които ще дойдат, няма, а за добрите - по-добри не е имало." В света ще станат големи преобразования; всичко това, което е пророкувано, ще бъде и нещо повече. Ще стане едно голямо, вътрешно преобразование у хората. Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите.
към текста >>

64. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание.
Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството.
към текста >>

И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи.
Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е.
към текста >>

65. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта.
Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма.
към текста >>

Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта.
Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват.
към текста >>

66. ПРОЗРЕНИЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И вяра вярата подкрепя – превръща старци на деца.
Мара Белчева ПРОЛЕТ Навлязохме със тихи лодки в залива на пролетта. В сърцата ни смирени кротки грее слънцето на песента. От люляка облъхан трепет зове обречени крилца. И вяра вярата подкрепя – превръща старци на деца. Зората наше е кормило. Ветрецът, с розови криле, песни в пътя ни постила и към безсмъртното поле – излъчили се виолини – невидим движи ни лъкът, Летиме по вълните сини: пауни лодките следят...
към текста >>

67. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра.
Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
към текста >>

68. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца.
Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца". Царството Божие е разумно употребяване на благата, които ни обикалят. Възрастта нам не трябва да ни спъва; на 30, на 50 години трябва да се чувствуваме винаги малки деца спрямо постоянни нови задачи, които живота ни носи. Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда.
към текста >>

69. ВЕСТИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата.
- В които видим нещо красиво. Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае. Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата. Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро. Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта. Силен е този, който люби. Количеството на любовта определя силата на човека.
към текста >>

Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро.
Кога ще обикнем всички същества? - Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае. Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата. Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро. Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта. Силен е този, който люби. Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта.
към текста >>

Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата.
- Когато прозрем красивото - Божественото, което е вложено в тях. Само когато дойде тази светлина, ще настъпи истинското щастие. Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае. Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата. Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро. Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта. Силен е този, който люби. Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта. Силен е този, който най-малко или никак не причинява страдания на другите и създава най-много радости на скърбящите.
към текста >>

70. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината.
И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза. Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт. Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание.
към текста >>

Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. "Вяра".
Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата. "Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свт*т1 Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни на-срдчава, подтиква, ръководи и учи! "Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството.
към текста >>

71. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила.
Често ще изпитваме ние вашия здрав човешки разум, защото трябва да се научите да бъдете самостоятелни, за да можем нещо да ви доверим. Това, което изискваме от вас, е: да можете сами да се осланяте на вашия здрав разсъдък. Трябва да се научите, че само вие самите трябва да решавате, какво има да върши или да не върши личността и по какъв начин. Знайте, че в нищо не принуждаваме нашите ученици. Бъдете сигурни, че което вършите, вършите го по вашето най-добро знание и желание - и тогава го правете - даже ако това е противоположно на нашите изрични желания. Защото даже и вашата вяра в нас не трябва да потиска собствената в вас живуща сила. Самостоятелната мисъл трябва да бъде тъй силно развита, че винаги грижливо и съвестно да различавате преди да говорите, действувате или даже да мислите. Упражнявайте различаване при всички неща. Размислете добре, какво ви казах, защото сега вие знаете, че аз се нуждая от такива, които могат самостоятелно да мислят. Никакво сляпо послушание Нам са нужни независими, самостоятелно мислещи съработници, които сами могат да разсъждават и никога слепешката да не служат. Мислете винаги за нас и какво бихме направили ние; тогава и вие ще знаете, какво трябва да правите.
към текста >>

Вяра Необходима е една твърда вяра.
Вие трябва разумно да ни служите, а не слепешката. По-добре е да последвате вашата собствена мисъл и да сгрешите, отколкото слепешката да ни служите. Защото само когато станете един силен, самостоятелен орган, когато станете един чист, силен проводник за нашите сили, тогава само можете да работите делото: да живеете за благословение на всички ония, до които достигнете. По-добре е следователно да направите нещо погрешно - когато предварително грижливо пресметнете - отколкото правото, но против собственото си убеждение. Когато слепешката работите, вие действувате нито по собствената си воля, нито по моята. Вяра Необходима е една твърда вяра. Вярата не е сляпо послушание. Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас.
към текста >>

Вярата не е сляпо послушание.
По-добре е да последвате вашата собствена мисъл и да сгрешите, отколкото слепешката да ни служите. Защото само когато станете един силен, самостоятелен орган, когато станете един чист, силен проводник за нашите сили, тогава само можете да работите делото: да живеете за благословение на всички ония, до които достигнете. По-добре е следователно да направите нещо погрешно - когато предварително грижливо пресметнете - отколкото правото, но против собственото си убеждение. Когато слепешката работите, вие действувате нито по собствената си воля, нито по моята. Вяра Необходима е една твърда вяра. Вярата не е сляпо послушание. Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени.
към текста >>

Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате.
Защото само когато станете един силен, самостоятелен орган, когато станете един чист, силен проводник за нашите сили, тогава само можете да работите делото: да живеете за благословение на всички ония, до които достигнете. По-добре е следователно да направите нещо погрешно - когато предварително грижливо пресметнете - отколкото правото, но против собственото си убеждение. Когато слепешката работите, вие действувате нито по собствената си воля, нито по моята. Вяра Необходима е една твърда вяра. Вярата не е сляпо послушание. Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен.
към текста >>

Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен.
Когато слепешката работите, вие действувате нито по собствената си воля, нито по моята. Вяра Необходима е една твърда вяра. Вярата не е сляпо послушание. Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз.
към текста >>

Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен.
Вярата е знание; винаги трябва да растете в мъдрост и разбиране на Божествените повеления, които трябва да следвате. Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз. Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те. За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно.
към текста >>

Защото вярата е сила.
Държите ли нашите заповеди - Аз съм винаги с вас. Съзнайте моето присъствие, растете винаги в по-съвършена вяра в Мен. Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз. Върху самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те. За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно. Доверявайте се на вашите собствени сили и бъдете винаги позитивни.
към текста >>

Ако загубите вяра в себе си, вие загубвате мене.
За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно. Доверявайте се на вашите собствени сили и бъдете винаги позитивни. Не отслабвайте силите си чрез съмнението. Доверявайте се на своята интуиция, която никога не ще ви напусне, ако искате да се подигнете. Ако загубите вяра в себе си, вие загубвате мене. Любете се един друг, доверявайте се на съработниците си; без това нищо не може да се постигне. Любете всички хора и им вярвайте. Любов: нейното могъщество Любовта е могъщата сила във всемира, чрез която всичко е повикано към живот. Любов е ритъмът във всеки атом. Любов е пулсът във всяко сърце, Защото тя е това, към което душата се направлява.
към текста >>

72. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Имай пълна вяра.
Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат . Не лъжи, бъди смел. Не убий. Имай пълна вяра. Душата излязла чиста от Твореца, след своите странствувания, ще застане гола, само с добродетелите си пред Бога. Учи се от Природата. Бъди верен на Бога, на себе си и на ближния. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито покрито.
към текста >>

Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда".
Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда". Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния.
към текста >>

Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим.
Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните.
към текста >>

За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание.
За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи.
към текста >>

Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не!
към текста >>

Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа.
Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов . Една красива фигура, дишаща доброта; глава, заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основа първото българско училище и черква (във Варна) през време на турското робство (защото дотогаз са се учили и служили в черква на гръцки език), той е изучавал в Америка медицина и философия. Предци 35 години той се върна в България и почна своите беседи.
към текста >>

73. Сътворението на Адам – стара руска легенда Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз. А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора. Мара Белчева
към текста >>

74. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим.
Нека истината да просветне чрез вас. Живейте онова, което е у вас - което сте - всичко друго не е истина. Чистота Чувствата ви трябва да бъдат по-чисти от снега. Стремете се към това да бъдете чисти, по-чисти отколкото сте сега. Имайте желание чисти да бъдете; тогава и ние ще искаме да ви помогнем. Това ще постигнете като имате вяра в нашата сила и нашето желание да ви подкрепим. Първата ваша длъжност към сами себе си и към света е да пречистите мислите си. Трябва да бъдете достойни; чрез Него да мислите и Силата Му да носите в себе си. И колкото почисти и по-възвишени мисли може да отпечатвате във вашия мозък, толкова по-лесно ще ви бъде да ги надживеете, защото това трябва да бъде резултатът. Почистете инструментите. През опетнен инструмент никога не ще свети моята светлина.
към текста >>

75. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите.
Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия.
към текста >>

Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7.
Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското поле тя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглянията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр. Който желае да знае в какъв смисъл се употребяват имената на планетите, нека прочете книгата на Анри Дюрвил „Познаване на болезнените предразположения и на темперамента по лицето" (издание на .Водолей").
към текста >>

76. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее.
Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания".
към текста >>

77. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>

78. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество.
към текста >>

79. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра !
- Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето. Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага! Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра ! " Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили.
към текста >>

80. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят.
Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костно-ставните туберкулозни страдания, възстановявайки без масаж и електризация мускулите; слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влияние на слънцелечение, при coxitis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способствува също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма. Тонифициращото действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи и върху кръвотворните жлези: апетитът и стомашното храносмилане се подобряват, броят на кръвните телца и хемоглобина се увеличава, левкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма. Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всека друга болест е необходимо болният да иска да оздравее. Възвръщането към един живот по-близък до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физичното здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни.
към текста >>

81. СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина!
И тежки, мокри облаците висят засенили беззвездния простор... Планински блясък в тях закри се. Поля, гори - един безмълвен хор. ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ (По Моргенщерн) И тъй, вий още живи сте, вий всички – върби край вадата, брези на склона. И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя! ПЛАНИНСКО ЦВТЕ Цветенце на свещената си вяра, изникнало на тая висина! Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова.
към текста >>

82. СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И с вяра и любов докосвам те и те целувам.
БОЯН МАГЪТ * * * О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва през пепелта на днешното далече в бъднини? — Със жилести ръце прегръщам твойте далнини. И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст. ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат небесата. Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя.
към текста >>

83. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика.
Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни. Дойде се до едно разбирателство да се издава един общ орган на есперанто, който да прокарва основната идея на Заменхов за побратимяването на народите, в който орган да се обмислят известни мероприятия от обща полза, както за разпространението на есперанто, така и за разпространението на общочовешките идеали. Част от конгресистите есперантисти направиха една малка екскурзия до „Изгрева" - лагера на учениците на Бялото Братство. Духовният подем, който се чувствуваше през заседанията на конгреса, се изрази в масово посещение на казания лагер, дето есперантистите имаха случай да влязат в по-интимни връзки с учениците на това Братство, да разгледат неговия лагер, някои негови особености, да изслушат концерта, изпълнен от учениците на Братството и на края по тяхно желание да изслушат няколко думи, казани от Учителя.
към текста >>

84. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен период.
ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен период. И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието.
към текста >>

Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство.
Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна.
към текста >>

И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована.
И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
към текста >>

И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата.
към текста >>

Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие.
А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта.
към текста >>

Вярата всякога започва с един процес на знание.
И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта. Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява.
към текста >>

А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата.
И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта. Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява. А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига.
към текста >>

Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има.
Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта. Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява. А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига. Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има. И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит .
към текста >>

И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава.
Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява. А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига. Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има. И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот.
към текста >>

Защото има съотношение между вярата и знанието.
А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига. Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има. И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие.
към текста >>

И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит .
Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има. И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива. Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее.
към текста >>

пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е. пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
към текста >>

85. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

СЪДЪРЖАНИЕ Вяра и знание Събудете се, деца на светлината!
СЪДЪРЖАНИЕ Вяра и знание Събудете се, деца на светлината! – превод от немски Стела Три мирогледа – В. Пашов Новите форми на труда – Б. Боев Християнство и икономически отношения – А. Томов Сент Ив Д'Алвейдър – (Кратък животопис и произведения) Сърцето – G. Nordman Стъпки – Т.
към текста >>

86. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Молитва с вяра днес се среща рядко.
Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност.
към текста >>

Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния.
Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята.
към текста >>

„Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието.
Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния. „Молитвата на праведния може да направи много нещо, когато е ревностна" и „Молитва с вяра болни изцерява" – тия думи намираме в Евангелието. Молитвата на десеттях праведни спаси града, както знаем от историята на Аврам. Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината.
към текста >>

87. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство.
У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него.
към текста >>

88. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ти щастие във себе си търси, с любов живей и скърбите превръщай със вяра и усмивка.
Във храма, в светлината, владее Бог всесилен, а храма е душата и извор е обилен. II О, КОЛКО тъй отдавна слънцето е гряло, изпращало за всички обилна светлина. В гърдите ни със радост сърцето е туптяло за младост, красота и светла бъднина. Веч пролет наближава за тия, що гладуват и търсят нажалени живота в тъмнина. През сън те вече тихий глас дочуват: „Ще бъде мир и радост, ще бъде светлина. Ти щастие във себе си търси, с любов живей и скърбите превръщай със вяра и усмивка. Звезда във пътя ти тогава ще изгрей на хоризонта светъл, над тъмната покривка."
към текста >>

89. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее.
Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението. Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина. Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир.
към текста >>

Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра".
За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието. Подсъзнанието крие в себе си велика сила; всичко, което става „инстинктивно", се крие все въподсъзнанието. И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението. Няма светлина без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина. Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното.
към текста >>

90. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно!
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Защото видяхме звездата Му на изток. Матей 2-2. Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните народи и по-специално в Евангелията запример. Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св. Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну.
към текста >>

91. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата.
възможно в безпределния живот на човека и природата. И тъкмо тази нейна искреност, свързана с нейния безсъмнено високо художествен талант, е най-ценното в нейното творчество. А нейните познания са безгранични. Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната.
към текста >>

И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата. И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на светлината докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората. В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

92. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади.
Книга за човека ни разкрива истината за естеството на Човека като „Чист Дух", който по законите на поляризацията в по-нисшите светове се разделя на мъж и жена, и пътеките, по които може да се достигне съвършенството — чрез пълнота в полюсите в духовния свят. Гатанката на мъжа и жената, тайната на тяхното битие, взаимоотношения, път и живот, тайната на брака придобиват осветление от гледното поле на един посветен. Великата идея за ново човечество увенчава тази книга с ореола на безсмъртието. В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя.
към текста >>

Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово.
В тази книга има неща, мисли и положения, които не всекиму биха допаднали, но всичко това е истина и действителност. Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

93. LAUQUSTE MEASSAGE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот.
Днешното човечество преминава през една криза, която говори, че сме на границата между две епохи. Ако погледнем историята, ще видим, че винаги в такива случаи човечеството преминава през такава криза. Днешните мерки, които се вземат против кризата, засягат само последствията, резултатите, а не дълбоките ù причини и затова си остават неефикасни. А само познаването на дълбоките ù причини може да ни посочи истинските мерки за излизането от нея. Горните беседи хвърлят светлина върху всички въпроси на живота, изхождайки от едно изучаване на реалните основи на живота. И затова тези беседи вливат радост, надежда, вяра във възвишените сили, които работят в човека и в целокупния живот. La loi supréme (френски превод на „Великия закон"). Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66, – София. Основната идея, която се изтъква в тая беседа е: всичко онова, което ни пълни с ентусиазъм пред красотите на природата; всичко онова, което ни подбужда да се стремим към възвишеното, благородното, – това е божественото в нас.
към текста >>

Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта.
„Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия. Когото народът тачи и го счита свой, не го нарича „господин", кога остарее, а го зове „дядо" и той го приобщава към своя дух. „Баба" – това е символ на родовия опит, съхраняван от жената. „Бабата" е веща жена: тя познава тайните на домашното огнище, на майчинството, тя знае, как се отглежда и съхранява животът: затуй „Бабата" знае всякакви билки и лекове. В книгата на Олга Славчева, стихотворението „12 баби" е едно от най-хубавите. Ако преминем през анекдотичната страна на сюжета, ние ще се докоснем до вътрешния, психологичния му смисъл: Когато „докторът" – интелектът, развиващата се експериментираща наука, неулегналият опит се окаже безпомощен, човек трябва да слезе в глъбините на подсъзнанието, да почерпи от там някои здрави, скрити под кората на суеверието истини, силни, първични като вярата и точни като инстинкта. Най-ценното у Олга Славчева е, че пише като народен певец Не като някой модерен поет с градска отхрана, който само облича стихотворенията си в „народна носия", а в народен дух. Тя носи у себе си този език, тия образи, това чувство за живота – то блика от нея. И ако не бяха някои рязко звучащи провинциализми, някои твърде „шопски" акцентувани думи, езикът ù щеше да бъде напълно издържан. Но това са „пукнатини" по кората на хляба. Може да се каже без преувеличение, че „Дванадесет баби" е едно от най-хубавите стихотворни сбирки в нашата литература, написана в народен дух.
към текста >>

94. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление.
Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”.
към текста >>

95. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Във Вярата устоява този, у когото има упование.
Ученикът ще бъде в света, но светът не трябва да бъде в ученика. Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му ще се изпълни сън светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Условията на трите основи. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето.
към текста >>

Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си.
Условията на трите основи. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си.
към текста >>

96. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека.
Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум.
към текста >>

Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда.
Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда. Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите.
към текста >>

97. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие.
От всяка обида те се ожесточават, в тях кипва желание за мъст и лична саморазправа. Богове им са: „истукани”, ,идоли”, на които те принасят жертвоприношения. (В модерен превод: „силните личности”, „диктаторите” и на които те кадят тамян и които често ги подтикват към „човешки жертвоприношения”!). Новозаветните хора са хора на вярванията, хора на чувствата. Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация.
към текста >>

Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни.
Те имат едно чисто афективно отношение към света. У тях стават бързи смени в настроенията – те минават от въодушевление към депресии, от вяра към безверие. Те схващат света като борба на добро и зло, на Бога и дявола. Затова постоянно ги занимава проблема за „съблазните”, „изкушенията” и „греха”. Най-висока социална добродетел е благотворителността, „правенето добрини”, за „спасение на душата”. Усърдно се стремят да разпространяват вярата си – „мисионерство.” Праведните – туй са хората на наши дни. Хората на установения държавен строй, на установения правов ред – с неговите институти, йерархия и бюрокрация. Тук правото принадлежи на мнозинството, съставено теоретично от свободно самоопределени индивиди в името на една политическа идеология или партийна програма. Личността е свободна да избере професия и социално положение в границите на правните, социални и етически норми. Върховен императив на нейните действия е дългът, а върховен дълг – изпълнението на законите. Религията е догматично-ритуален институт.
към текста >>

98. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един от тях, Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: „Братя, бъдете твърди в своята вяра; от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа.” В гр.
Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. Тогаз е имало вече богомилски общества в Швейцария, Саксония, Бавария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. През 1167 г. в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях, а след това били изгорени на кладата; те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: „Братя, бъдете твърди в своята вяра; от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа.” В гр. Бон на кладата били изгорени много богомили; споменава се за Теодорих и много други. В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища.
към текста >>

99. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си.
Дето има живот, там има действие. Действието на всички активни и неактивни вещества може да почива само върху закона на подобието между организъм и вещество. Оттук излиза, че нашият организъм е в допир и родство с всички материи на Битието. В края на краищата, казва един лекар, „все пак лекарството е най-голямият и важен фактор за лечение на организма, защото то упражнява голямо и прямо въздействие на организма – направо чрез стомаха и червата”. Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез стомаха и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”. Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си!
към текста >>

Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”.
Той казва: „Както взетото лекарство може да въздействува по този начин (чрез стомаха и червата), даже инжекцията, сложена само подкожно в организъма, не може да има такъв резултат”. Може би у болшинството хора това да се дължи повече на голямата вяра в лекарствата, отколкото ако биха се подложили на някоя малка или голяма операция за лекуването си. Учителят казва: „Чистотата, в най-широк смисъл, единствена е достатъчна да запази живота на човека в здравото му и естествено състояние. За да бъде здрав, достатъчно е човек да запази организма си от вкарване на излишни отрови в него. Необходима е чистотата като единствено средство за запазване на организма от всякакви болести.”. Ще се върнем пак към зова на нашата вече позната г-жа Пастор Мадаус към всичко живо във вселената: „Живейте добре, с вяра и благодарност, защото друг ни е дал живота по незнаен за нас начин, а ние трябва само да го пазим”. Тя се обръща към всички живи духове на вселената, скрити и в най-малката частица, с думите: „Действувайте и служете си с вашата тайнствено дадена сила, за да стане вързаното свободно, слабото – силно, пълното с болки и страдания да се облекчи и зарадва и така пак да си възвърнете естественото растене, развитие и радост.” В същия тон говори и друг учен: „Велик ден би настъпил, ако човек би запазил здравето си! ” Здравето подразбира чиста кръв. „Чистата кръв е условие за здраве," казва Учителят. „Чиста мисъл и чиста кръв се взаимно подхранват. Умът представя артериалната кръв.
към текста >>

100. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра.
Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.076256990432739