НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
43
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето
възмездие
по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме.
Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане.
И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето
възмездие
по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме.
Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания.
към текста >>
2.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За тях има закон за причина и
възмездие
, има и време.
И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви. Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си. Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос.
За тях има закон за причина и
възмездие
, има и време.
Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите.
към текста >>
Защото в живота има един ръководен принцип, който определя
възмездието
- всекиму според делата.
Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
Защото в живота има един ръководен принцип, който определя
възмездието
- всекиму според делата.
Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там.
към текста >>
3.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той вижда Владиците на
Възмездието
, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул).
Той вижда Владиците на
Възмездието
, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
4.
Книгопис
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Еволюция на човешката душа и законът на
възмездието
.
Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г. в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище. Религия, християнство и творчески духовен живот.
Еволюция на човешката душа и законът на
възмездието
.
Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони. Само съгласуването на човешкия живот с тези закони може да разреши съвременните външни и вътрешни противоречия и да даде условия да се разцъфтят заложбите, силите, с които е тъй богата човешката душа! Красив симптом Във в.
към текста >>
5.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма
възмездие
в живота и пр.
В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд.
Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма
възмездие
в живота и пр.
и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин.
към текста >>
6.
ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Той не губи време и сили да търси
възмездие
.
Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството.
Той не губи време и сили да търси
възмездие
.
След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо. Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим. Прощаването е метод на изправление, с който си служат хората на новата култура. Той е метод на силните, на умните и добрите хора. Който прощава, прави най-много за изправлението на света.
към текста >>
7.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-малката мисъл за
възмездие
би Те обидила до кръв — ти не познаваш израза „
възмездие
“.
Познах Те в очите на майката на едно болно дете и свалих шапката си пред Тебе. Ти беше печален. Аз Те виждах пред нейните очи, свил вежди, превърнал се цял в грижа и готовност за жертва. Да, Ти беше жертвал младост, сили, здраве, беше се покрил с петна, беше блед и посърнал. Ти беше готов да прелееш кръвта си в жилите на това малко късче месо, отхранено от Твоите гърди.
Най-малката мисъл за
възмездие
би Те обидила до кръв — ти не познаваш израза „
възмездие
“.
Познах Те и в мене. Ти преливаше гърдите ми — и човека, когото щях да целуна беше безразличен, невинен бедняк. Аз не го целунах. Аз го потупах по рамото и Му казах; „бъди здрав и радостен, мой герой! " Той също Те позна.
към текста >>
8.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Християнство и творчески духовен живот, и 3) Еволюцията на човешката душа и закона за
възмездието
.
И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света. Т. Ч. Хроника На 8, 9 и 10 март г. Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в салона „Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище. 2) Религия.
Християнство и творчески духовен живот, и 3) Еволюцията на човешката душа и закона за
възмездието
.
На 1 и 2 април, се свиква в гр. В. Търново втория редовен конгрес на съюза на свършилите нисши земеделски училища в България. Ще има представител на Министерското на Земеделието. Очаква се, че конгреса ще бъде посетен масово от зем. възпитаници. Книжнина Излезе от печат дългоочакваната от читателите втора част от повестта за народа С Христа, втора част, от Любомир Лулчев.
към текста >>
9.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо
възмездие
очаква всяко наше дело.
Той не би скърбил даже ако нямаше нито капка от тях на света. Но той се грижи за своето злато, както пияницата иска да пие, и затова справедливият закон им дава това, което им е нужно за да ги пречисти от техните нечисти желания и лоши навици. Това е закона, който е символизиран в косата на жетваря — Смъртта. Законът, който гласи; „каквото човек посее, това и ще пожъне.“ Той е закона за причините и следствията, който управлява нещата и проявите в трите свята, във всички царства на природата — физическо, нравствено и умствено. Навсякъде той роботи неумолимо, безпристрастно, изравнявайки, разплащайки всичко, възстановявайки равновесието там, където то е дори най-малко нарушено.
Резултата от неговата дейност може да се прояви веднага, а може да дойде след години или в други животи, но, когато и да било, където и да било, едно точно и справедливо
възмездие
очаква всяко наше дело.
И ще трябва добре да се запомни, че в действието на този закон няма абсолютно нищо лично, абсолютно никакво пристрастие, във вселената няма награди или наказания. Всичко е р е з у л т а т следствие на неизменния закон. Действието на този закон ще бъде много по-добре изяснено, когато по-нататък го разгледаме във връзка с другия Велик Закон за космоса — закона за Превъплътяването, който също така работи за еволюцията на човека. Законът, който сега разгледахме, се казва закон за Причинността или Карма. Действието на този закон в астралния свят се изразява в очистване на човека от нисшите желания и в коригиране на неговите слабости и пороци, спъващи напредъка му, като го заставя да страда по начин подходящ за постигане на гонимата цел.
към текста >>
10.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и
възмездието
.
— О, светлината е друго нещо! Тя изявява Божиите дела, да ги видим колко са велики, колко са красиви и съвършени. Светлината е за познаване и прославление на Бога. За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва.
Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и
възмездието
.
Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха. Но като се умориха, оттеглиха се на почивка. Аз секнах своята светлина, време е и ние да си поспим. И заспаха.
към текста >>
11.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Калименов) За прераждането на човешката душа и за
възмездието
(Зъболекар Стоицев) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 157 - год. VIII. Севлиево, 19 април, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Прераждане и карма. Два велики лоста на еволюцията (С.
Калименов) За прераждането на човешката душа и за
възмездието
(Зъболекар Стоицев) Словото на Учителя.
Ти кой си ? (Из беседата „Ти кой си? " - 26 I. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 156 - Мейбъл Колинз) ПРЕРАЖДАНЕ И КАРМА (Два велики лоста на еволюцията) Често хората, дори и тия, които са приели върху себе си задачата да проповядват Божието слово и да учат другите на Божиите пътища и закони — сами не познавайки ги — се опълчват против истината, отричат Божествените закони на живота, без да изследват по-сериозно, без да помислят по-дълбоко, в сако защото така им е завещано от техните учители, и защото приемането на тези закони може да наруши системата на техните закостенели схващания. Живота, обаче, е независим от нашите ограничени разбирания.
към текста >>
Дали ние ще приемем или ще отричаме Прераждането и Кармата (закона за
възмездието
), това няма голямо значение.
(Из беседата „Ти кой си? " - 26 I. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 156 - Мейбъл Колинз) ПРЕРАЖДАНЕ И КАРМА (Два велики лоста на еволюцията) Често хората, дори и тия, които са приели върху себе си задачата да проповядват Божието слово и да учат другите на Божиите пътища и закони — сами не познавайки ги — се опълчват против истината, отричат Божествените закони на живота, без да изследват по-сериозно, без да помислят по-дълбоко, в сако защото така им е завещано от техните учители, и защото приемането на тези закони може да наруши системата на техните закостенели схващания. Живота, обаче, е независим от нашите ограничени разбирания. Бог работи по своите вечни закони и пътища, без да обръща внимание на нашите схващания.
Дали ние ще приемем или ще отричаме Прераждането и Кармата (закона за
възмездието
), това няма голямо значение.
Колкото и да ги отричаме, тия два велики закона си съществуват, като ни учат постоянно и движат живота ни напред и нагоре. Какъвто прах и да дигаме, при разглеждането на този важен въпрос, каквито мъгли и облаци да създаваме, те винаги ще си останат около нас и в мозъците ни, но никога не ще закрият слънцето на истината. * * * В тази си статия, по липса на достатъчно място, ние ще оставим на страна доказателствата за прераждането и кармата, взети от действителни случаи в живота, (каквито има вече твърде много), а ще се постараем да погледнем чисто философски на въпроса. Преди всичко, за да почиват разсъжденията ни на една здрава религиозна основа, ний трябва да приемем положението, че живеем в свят, в който царуват една върховна Разумност, една върховна Справедливост и една върховна Любов, недосегаеми, недостъпни и дори непонятни, в своята пълнота, за нас, хората на земята. Това е схващането на всички религии, а ние искаме да разгледаме сега въпроса тъкмо от тази му страна — от религиозно гледище.
към текста >>
Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и
Възмездието
(Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството.
Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането? И не е ли човек сам творец на съдбата си, на доброто и злото в своите склонности, на доброто и злото в своите външни и вътрешни условия, на своите способности и слабости, на своите дарби и недостатъци? „Каквото посееш, това и ще пожънеш! “ казва Христос. Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете?
Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и
Възмездието
(Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството.
Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот! В него няма несправедливости, нито случайности. Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов.
към текста >>
Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за
възмездието
Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното.
Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция. По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди. Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С.
Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за
възмездието
Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното.
По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
към текста >>
Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на
възмездието
, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
Калименов Зъболекар Стоицев За прераждането на човешката душа и за възмездието Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писателя Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастири Иванов и евангелския — Зяпков против горното. По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков.
Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на
възмездието
, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението че в Св.
към текста >>
Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за
възмездието
.
Обаче, не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението че в Св.
Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за
възмездието
.
А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател. защото има хора, които имат опитност, които стоят по горе от тия на говорителите. А в книгата „Живот, смърт и прераждане“ напечатана по стенографски бележки от сказката на г. проф. Дюлгеров. на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат.
към текста >>
5:28 от Матея: „Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействал,“ за да схванем закона на
възмездието
?
17:12 от Матея е най-категоричното: „Но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, но сториха с него каквото щяха.“ А това бе кога то бяха обезглавили Йоан Кръстителя. Не са ли това ясни и недвусмислени думи и факти в полза на прераждането и то казани от самия Христос? Обаче, новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща. Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26:52 от Матея: „Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,“ и в гл.
5:28 от Матея: „Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействал,“ за да схванем закона на
възмездието
?
Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност. Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме на сила да го приеме някой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това.
към текста >>
В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за
възмездието
, макар и да им се говори за него.
Ние не отричаме, че в Спиритическите сеанси, които тъй много се правят на запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие!
В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за
възмездието
, макар и да им се говори за него.
Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще ви ди какво се разкрива тук. Нашият народ за сега има нужда да му се говори за покаяние като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда — било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права мисъл и благородните постъпки, освобождават човека от страдания За това покаяние се говори от много места и то е добре.
към текста >>
Накрай ще кажем че не е далеч деня, когато много чисти и верующи души от най-различни среди — православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци — които за сега още не са си изяснили въпросите за прераждането и
възмездието
, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдейства за непрестанното усъвършенстване на всичко съществуващо, ще схванат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все напред и все напред, без да може тъй наречената „смърт“ (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия, Тогава живота ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота.
Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване. Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава!
Накрай ще кажем че не е далеч деня, когато много чисти и верующи души от най-различни среди — православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци — които за сега още не са си изяснили въпросите за прераждането и
възмездието
, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдейства за непрестанното усъвършенстване на всичко съществуващо, ще схванат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все напред и все напред, без да може тъй наречената „смърт“ (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия, Тогава живота ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота.
Ще разберат какво голямо заблуждение е да се отрича оня Божествен ред и закон във вселената, само затова защото ние, със слабия си човешки ум, не сме могли да го разберем. Словото на Учителя Ти кой си ? Съвременните хора имат всевъзможни възгледи, но повечето от тях се движат все по етери пътища. А какво могат да допринесат, старата вяра, старите молитви? Ние търсим щастие и богатство в света, но не знаем как да ги постигнем.
към текста >>
12.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той познава закона за причинността, за
възмездието
, и знае.
В него човек е стъпил на една непоклатима основе, — основата на вярата-знание, която осмисля всичко. Всичко е ясно за този, който правилно разбира нещата. Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро.
Той познава закона за причинността, за
възмездието
, и знае.
че, каквото сее, това и ще пожъне! За него няма случайности, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна. Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот. И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай! П л а м е н Пролет — Ето я, радостно извори бъблят със шепота горски.
към текста >>
13.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кръвта на животните, потоците, реките, моретата от кръв на тия безсловесни, беззащитни божии създания, проливана непрестанно по лицето на земята от жестоката ръка на човека — „венеца на творението“ — се издига нагоре към небесата, вопие към Бога и иска своето
възмездие
.
Хранейки се с месо, възприемайки обляната с невинната кръв на животните храна, хората със заприличали на зверове. Оттук и възприемането, всеобщото признание и издигането в култ на животинския закон за „безпощадна борба за съществуване“ и отхвърлянето на истинско-човешкия и Божествен закон за любовта и взаимопомощта. Божественият закон гласи, че, кой каквото прави, това и ще получи. Който убива, ще го убиват. Никъде не е казано и недопустимо е, за убийство да се счита само убийството на човека.
Кръвта на животните, потоците, реките, моретата от кръв на тия безсловесни, беззащитни божии създания, проливана непрестанно по лицето на земята от жестоката ръка на човека — „венеца на творението“ — се издига нагоре към небесата, вопие към Бога и иска своето
възмездие
.
И това възмездие не закъснява да се излее над главите на озверените хора: Войни, революции, братоубийства, престъпност, катастрофални земетресения, наводнения, бури, неурожай, глад, болести, мизерия и всякакви други страдания, от които непрестава да пъшка човешкия род — всичко това е следствие на човешките престъпления. Човек убива животното, а след това се обръща, та убива брата си. Научил се да върти ножа в крехкото тяло на агнето, той по-лесно и спокойно го забива и в тялото на човека. Не е ли това истинската картина на днешния живот? Има неумолими духовни закони, които изискват, щото пролетта животинска кръв от ръката на човека да бъде балансирана с човешка кръв.
към текста >>
И това
възмездие
не закъснява да се излее над главите на озверените хора: Войни, революции, братоубийства, престъпност, катастрофални земетресения, наводнения, бури, неурожай, глад, болести, мизерия и всякакви други страдания, от които непрестава да пъшка човешкия род — всичко това е следствие на човешките престъпления.
Оттук и възприемането, всеобщото признание и издигането в култ на животинския закон за „безпощадна борба за съществуване“ и отхвърлянето на истинско-човешкия и Божествен закон за любовта и взаимопомощта. Божественият закон гласи, че, кой каквото прави, това и ще получи. Който убива, ще го убиват. Никъде не е казано и недопустимо е, за убийство да се счита само убийството на човека. Кръвта на животните, потоците, реките, моретата от кръв на тия безсловесни, беззащитни божии създания, проливана непрестанно по лицето на земята от жестоката ръка на човека — „венеца на творението“ — се издига нагоре към небесата, вопие към Бога и иска своето възмездие.
И това
възмездие
не закъснява да се излее над главите на озверените хора: Войни, революции, братоубийства, престъпност, катастрофални земетресения, наводнения, бури, неурожай, глад, болести, мизерия и всякакви други страдания, от които непрестава да пъшка човешкия род — всичко това е следствие на човешките престъпления.
Човек убива животното, а след това се обръща, та убива брата си. Научил се да върти ножа в крехкото тяло на агнето, той по-лесно и спокойно го забива и в тялото на човека. Не е ли това истинската картина на днешния живот? Има неумолими духовни закони, които изискват, щото пролетта животинска кръв от ръката на човека да бъде балансирана с човешка кръв. Човечеството носи тежка колективна отговорност за безпощадното избиване на животните.
към текста >>
14.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този ли е съдникът, който ще въздаде
възмездие
и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците?
Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи.
Този ли е съдникът, който ще въздаде
възмездие
и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците?
Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост.
към текста >>
15.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска
възмездие
.
След катастрофата, която иде за вашите народи, победители и победени — идва и вашата катастрофа. Но тя ще бъде още по-страшна. След изпитанията на които подлагате живота на милиони поверени ви същества, съзнателни и несъзнателни, виновни и невинни, идват и собствените ви изпитания. Ще отговаряте за всички и за всичко. Гответе се от сега да понесете заслуженото Божие наказание.
Гласът на Правдата, Истината, Светлината, Мъдростта и най-сетне и гласът на съвестта ви ще проговори и поиска
възмездие
.
Божият справедлив гняв ще се излее и над вашите глави. Дълготърпеливият, но справедлив Съдия, седящ на невидимия небесен Престол, Който само Вашите очи, замрежени от пролятата кръв, не могат да видят, гръмогласно ще ви призове на подсъдимата скамейка Гответе се. Дарин ВЕЛИКОТО Велико, прекрасно събитие: се е хор светъл — души, сплотени пред чудно откритие — пътека, към Бога която виши. * И тръгват в пътека желана и в песни преливат избликнал екстаз. Към тях се прилепят душите страдални, дочули във себе си Божия глас.
към текста >>
16.
 
-
Който не познава и не спазва закона на
възмездието
като защитник на правдата и слабите, той ще се смята в бъдеще от всички хоро за най-невежия.
Ако си успял де се радваш на външните постижения на своя ближен, ти си станал по-богат от него. Станете съдружница, за да бъдете и двама доволни и приятели. Справедливостта е основно качество на личността и обществото; тя включва почти всички останали добродетели. В бъдеще, насилието, омразата и отмъщението ще се считат за позорни неща, от които ще се срами който ги прояви. Насилието, омразата и отмъщението сигурно водят към безсилие и фалит.
Който не познава и не спазва закона на
възмездието
като защитник на правдата и слабите, той ще се смята в бъдеще от всички хоро за най-невежия.
И обратното. . . Само човекът с прозорлив усет може де разбере тази велика и основна истина на еволюцията. Ние може да не сме постигнали напълно да обичаме, да прощаваме и да не отмъщаваме, но ако съзнаваме необходимостта и ако искрено се стремим да обичаме и прощаваме, ние сме направили една много голяма и важна стъпка към любовта, силата и съвършенството. Ние нямаме представа за чистотата и силата на нашата любов, ако не сме минали през изпита да обичаме своя враг.
към текста >>
17.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на
Възмездието
.
Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност.
И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на
Възмездието
.
Много неща биха били избегнати, ако хората се въздържаха да навлизат в области, които не познават и не разбират. От никого не се изисква да носи бреме, надминаващо силите и способностите му. Има мистици и окултисти по рождение и по правото на една наследственост от ред минали прераждания и от морета страдания. Те са в изпитанията на страстите, ако може така да се каже, и никакъв огън от земен произход не може да възпламени нито едно от техните чувства или желания; никакъв човешки глас не намира отзвук в техните души, с изключение само на великия вик на човечеството. Те са сигурни в успеха си; обаче, тях ги срещаме много нарядко.
към текста >>
18.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за
възмездие
.
Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за
възмездие
.
И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
към текста >>
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за
възмездието
на извършените престъпления.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за
възмездието
на извършените престъпления.
Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво
възмездие
.
За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци. Малките народи, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители. А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия.
Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво
възмездие
.
Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права. Каквото и да се върши сега за негова сметка, мирът не може да бъде, макар и формално, свършен факт, без подписа на Русия. Особено въпросите на близкия изток, които тъй живо интересуват цялото славянство, ще могат да добият своето естествено разрешение само при участието на Русия. Всяка друга политика, е късогледа и ефемерна: тя предварително е осъдена на неуспех. Доказателство за съзнанието на тая истина служи отлагането на въпроса за Цариград, който е възела на източния въпрос и свързания с него спор за Тракия, Така, мирът, за който толкова време се работи в Париж, не е още даже в началото си.
към текста >>
Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за
възмездието
.
Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за
възмездието
.
Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но аз ти заявявам: бъди внимателен, друг път да не повтаряш такива хули и псувни, защото живеем в нови времена, в които законът за
възмездието
много бърже действа.
А имаше и шест семестъра от юридич. факултет на Брюксел. университет. Аз се обърнах към него с думите: слушай, Б., да не вярваш, да се съмняваш и да критикуваш - разбирам. Но да хулиш, да псуваш - това не разбирам. Как можеш да оправдаеш това свое поведение?
Но аз ти заявявам: бъди внимателен, друг път да не повтаряш такива хули и псувни, защото живеем в нови времена, в които законът за
възмездието
много бърже действа.
На такива „хергелета“ като тебе, много скоро им слагат по един кюстек, та да не ритат... — Разделихме се. Същия ден сл. обед аз бях в една градина от учители и студенти. Между нас беше и нашия съчувственник И Д. И още с пристигането си при нас Б.
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде
възмездието
за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се! “ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка.
Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде
възмездието
за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Според автора, свободното решение и преценка се срещат с фаталните предопределения на Кармата (законът за
възмездието
или за причината и последицата).
Явно е, че когато Уран вземе особено положение спрямо другите планети, произвежда непременно революция на земята. 12. В списанието Хексаграма е публикувана сказката на Симон-Савини, в която се доказва възможността да се съобщаваме със съществата на другите планети. Знае се, че досега се е твърдело от учените за опити да се съобщаваме само с жителите на Марс. Обаче, Савини потвърждава известните вече на мистиците окултни методи за бързи сношения със съществата от всички светове, опитност, за която обикновените смъртни на земята, потънали дълбоко в материята, нямат, никаква представа. 13. Luce e Ombra - (Светлина и Сянка) печата статията на Кавали върху свободната човешка воля.
Според автора, свободното решение и преценка се срещат с фаталните предопределения на Кармата (законът за
възмездието
или за причината и последицата).
Истинската свобода е възможна само за най-издигнатите центрове на съзнанието. 14. Английското месечно списание The Occult Review, което се занимава с изследване на свръхнормалните явления и изучва психологическите проблеми, в априлската си книжка (1920 г.) предава една много подробна студия върху прераждането (реинкарнацията), според Синет, Колинс, Ледбитър и др. Те под- държат, че Егото (азът) не избира всякога производителите на своето превъплътяване, но когато може да стори това, то трябва да избере най-мъчните съществувания, защото те са най-плодовити от еволютивно гледище. Въплътяването става точно в момента на раждането. Взаимната чувствена привързаност на Азовете е една причина за сближение на физическото поле. 15.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно
възмездие
: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . .
И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно
възмездие
: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта.
Днес тя се проля от твоята ръка. Отнетия от тебе живот вика към мене за възмездие, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд! “. . . „Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете.
към текста >>
Отнетия от тебе живот вика към мене за
възмездие
, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд!
В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . . И отговори тогава Йелоим — Гибар — Бога на строгата справедливост и законно възмездие: „Тялото е съсъд, направен от Иа-х — Бог на мъдростта, в жилите на което тече живота, чрез кръвта. Днес тя се проля от твоята ръка.
Отнетия от тебе живот вика към мене за
възмездие
, и неумолимия закон на отплатата застава между него и тебе на съд!
“. . . „Ти проля кръв и земята я изпи! Ала жадни са нейните ненаситни уста; и ти, и потомството ти вече никога няма да можете да ги наситите и напоите с човешка кръв, макар и на цели потоци да я леете. И защото ти не ще можеш да я наситиш и напоиш, то ще да носиш вечното нейно незадоволство и проклятие върху себе си. И когато я обработваш, тя няма да ти дава вече силата си — сила на знание и съвършено познание, за да не можеш да проумееш тайните на живота, който тя погълна в своите недра!
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за
възмездието
се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима.
Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за
възмездието
се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива.
Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си?
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за
възмездието
или за причините и последиците (кармата).
Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер.
Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за
възмездието
или за причините и последиците (кармата).
По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането. Препоръчваме на всички наши четци тази брошурка, защото в нея, от чисто научно гледище, те ще намерят изчерпателна аргументация за Съществуването и действието на казаните два закони. Тя ще ползва особено много нашите църковни служители, които, искрено или не, още се съмняват в прераждането и дори се представляват за „възмутени“ от подобни „сектантски“ твърдения. Те, разбира се, са за съжаление: както не разбират.що е „секта“ или умишлено изопачават истината, така и погрешно окачествяват незиблемите природни закони като „сектантски“ измислици.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А великият, никога ненарушим, закон за
възмездието
или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява!
Навред, по цялото земно кълбо, падналият Луцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски,., Но това зло не върлува само между народите-. то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни“, съсловия и класи ; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни“ организации под претекст за „общо добро“. И никой не помисля нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния!
А великият, никога ненарушим, закон за
възмездието
или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери“ или: „каквото посееш, това и ще пожънеш“ или: „който вади нож, от нож умира“ — закон, възвестен от Христа и постоянно оправдаван от фактите на действителния живот — като че ли никого не стряска, никого не вразумява!
Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засега, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници.
към текста >>
Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска
възмездие
“.
Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване.
Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска
възмездие
“.
Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие“, е казал кабалистът Елифас Леви.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Руският народ дълго време бе потискан от една безскрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за
възмездието
се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни.
По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладените славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те с не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно.
Руският народ дълго време бе потискан от една безскрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за
възмездието
се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни.
Тоя пример би трябвало да послужи за ценна поука на управниците и в другите славянски страни. Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, бяха взели страната на народа и бяха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а
възмездието
не ще закъснее ... * * * Психически конференции.
* * * Ето това е авторитетното „мнение“ и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова.
Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а
възмездието
не ще закъснее ... * * * Психически конференции.
На четвъртия международен психически конгрес, който, както съобщихме, се състоя в Париж от 12 до 18 юни т. г. са били държани пет конференции на много важни теми. За първата от тях, произнесена от г. Анри Дюрвил, ние намираме началото на отчета в бр. 206 (13-та година) на списанието Psychic Magazine.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или
възмездие
и пр.
Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми.
било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или
възмездие
и пр.
Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение.
към текста >>
НАГОРЕ