Търсене в текстове за 'Възлюбен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нужна ни е повече от въздуха и храната, повече от майката и възлюбената.
– Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина. Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина? Нам, нам е нужна гази светлина. Нужна ни е повече от въздуха и храната, повече от майката и възлюбената. Кой знае – може би има път към звездите..Може би, ние можем да ги свалим от небето и да ги издигнем тук, посред нас, за радост на цялата земя! Да вървим, прочее, да търсим пътя, да вървим да търсим светлината на живота! В събранието настъпило мълчание. С шепот хората се питали един друг: – Кой е този? – Това е Адеил, безразсъден и непокорен юноша.
към текста >>

2. В утринните часове - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка.
Х. ДРУГАР Не искам никой да ме жали, С мене Бог ли е - не маря. От вси най-сладко Той ме гали, Желая Той да ми е другаря. Где бясно вият урагани. Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани. Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка. Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка. 8. II. 1926 г.
към текста >>

3. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена.
Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника.
към текста >>

4. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост.
Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия. Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм!
към текста >>

Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата!
Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия. Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас! Той ви чака в преддверието на своя храм! Но помнете, о братя, пред най-свещения храм сте вие!
към текста >>

5. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа.
Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества. Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода. Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде. Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща. Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света. ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа.
към текста >>

Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта!
Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа. Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта! П. Г. П. Витоша, 3. III 1930. година
към текста >>

6. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми.
Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш. За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство. Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо.
към текста >>

7. ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като пратеник идеш, а като възлюбен ми се изявяваш.
Аз дори не зная, как де ги посрещна. Склоних се дълбоко и целунах земята. Може би съм смешна, но не зная, как другояче. Мисля, че е пратеник, а самия Ти си. Ти не казваш това, но аз зная – моето сърце Те позна. Като пратеник идеш, а като възлюбен ми се изявяваш. От Твоето слово аз ставам и се възправям. Твоят поглед дава сила на моите оклюмали криле. Ти отново укрепяваш мишците ми и върху бранните одежди, с които ме обличаш – запасваш остър меч на бедрото ми. Ето аз тръгвам с Твоите светли легиони. 18.1.1933 Подарък Повярвайте ми, дружки мои, че аз съм щастлива.
към текста >>

8. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По какво познава младият момък, че неговата възлюбена е престанала да го обича?
Но има една школа в света, дето хората могат да се научат да живеят правилно. Който не е минал тази школа, той не може да живее, както трябва. Веднага ще дойде възражението: как ще се провери това? -Много лесно. Ако най-големите безверници вярват в неща, които не виждат, защо да не вярват и в това твърдение ? По какво познава младият момък, че неговата възлюбена е престанала да го обича? Външно тя с нищо не му е показала, че не го обича, но той казва: чувствувам, че тя няма тази топлина към мене, каквато по-рано е имала. Разумните хора трябва да бъдат готови да посрещнат живота тъй, както той се изявява. Животът има една страна много красива и друга, която не е толкова красива, и тя, именно, трябва да се пречисти. Време е вече светът да се поправи! Кога ще стане това?
към текста >>

9. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен.
Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя.
към текста >>

10. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото - не забравяйте това - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.
Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само този, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо божествено." Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфти човек и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава.
към текста >>

11. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания!
Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания! Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр.
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот.
животни и растения, докато мине през всички и бъде навсякъде. Формите били безкрай, страданията също. Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря. Царската дъщеря се срещнала със своя възлюбен и преживяла много щастлив живот. "Царската дъщеря заличи всичките ми страдания" - казал ангелът. "Заслужава да се мине през всички страдания на човешкия живот, за да се преживее другата му страна - щастието на царската дъщеря".
към текста >>

13. СКИЦА - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел.
Там се учела и дъщерята на вензеския цар. Из ден в ден като учили заедно, те се сближили и между тях се завързала обич. Обикнал Тамар царкинята на вензите и пожелал да я направи своя невеста. Ала колкото и нежна в обноските си да била царкинята, тя му се виждала тъй тиха, тъй студена, че най-сетне на Тамар почнало да се чини, че тя е равнодушна към него. Един ден, както си говорели, той се обърнал към нея па й казал: „Виждам, че ти си хладна към мен, че не ме обичаш, ами поне ми кажи." Царкинята не отговорила ни дума, но откак изрекъл той тези думи, от очите й рукнали такива потоци сълзи, че тя почнала да се топи, да се топи, докле най-после цяла се обърнала на вода и потънала в земята. С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел. Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин.
към текста >>

И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена.
Обикнал Тамар царкинята на вензите и пожелал да я направи своя невеста. Ала колкото и нежна в обноските си да била царкинята, тя му се виждала тъй тиха, тъй студена, че най-сетне на Тамар почнало да се чини, че тя е равнодушна към него. Един ден, както си говорели, той се обърнал към нея па й казал: „Виждам, че ти си хладна към мен, че не ме обичаш, ами поне ми кажи." Царкинята не отговорила ни дума, но откак изрекъл той тези думи, от очите й рукнали такива потоци сълзи, че тя почнала да се топи, да се топи, докле най-после цяла се обърнала на вода и потънала в земята. С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел. Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал.
към текста >>

Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ?
Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи.
към текста >>

14. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син.
Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия.
към текста >>

15. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му.
Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят. Вслушваме се: в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила. * * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната.
към текста >>

16. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас". *
ще изгуби всички условия за по-нататъшно растене и развитие. Ако той не може да жертва живота си за другите, не може и да се повдигне. Животът, който почива на великия закон за единството, казва: Повдигни ближния си, за да те повдигне и той. Същото важи и за отношението ни към Бога: Възлюби Бога, за да те възлюби и Бог. Защото само в любовта, при която съзнаваш, че живееш за Бога и можеш всичко да жертвуваш за Него, Бог ще те възлюби. Такъв е смисълът и на оня стих от евангелието на Йоана, в който се казва: „Ако ме любите, вие ще бъдете възлюбени от Отца, и тогава ние с Него ще дойдем и ще направим жилище у вас". *
към текста >>

17. СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла дреха и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената.
Ек. М-ва ТОЙ ИДЕ! Сестри мои, аз зная и вие като мене очаквате Него, Възлюбения, чиято бяла дреха и леки стъпки са докосвали земята на нашите домове през дългия низ на времената. Зная, негде скрито е в сърцето, жив е споменът от погледа му, от който цветята в китните градини разцъфтяваха и дърветата раждаха изобилно плод. Зная защо, устните ни, някога изобилно пили от водите на Неговия кристално чист извор, днес са пропукани от жажда; зная защо, когато меката е спуснала тъмните си завеси пред нашия взор, ние пак неспокойни очакваме да се яви Той пред дверите на нашия дом. Зная, сестри мои, когато чуете стъпките на всадник (конник), защо дъхът ви замира замира: — за да чуете, дали не ще стихнат стъпките край вашите порти, дали не ще се похлопа на тях. Друм е сестри мои, друм минава край всички двери, по друмища бродят всякакви люде, стъпките на мнозина ще заглъхнат край всички двери, мнозина ще похлопат на тях. Ще чуете едни да ви позоват като пълновластни господари в своите богати замъци; други, видели украсата на вашия дом, ще коленичат пред нозете ви, готови слуги, роби да ви станат.
към текста >>

Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом.
Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Тя ще прогони сенките на мъките от нашия взор и очите ни ще видят красотата на новия ден. Той ще дойде като полъха на лекия въздух по високите върхове и гръдта ни ще се подвижи като гръдта на младенец, който прави първата си свободна вдишка в новата земя, в която волно ще обитава. Той ще дойде като песен, като песента на чист планински извор. Ушите никога не ще престанат да слушат Неговата вечна песен, що ни нашепват безмълвието на звездните нощи и лъчите на слънцето, което непрестанно свети. Зная, сестри мои, и вие като мече очаквате Него, възлюбения на душата ни, чиято бяла дреха и леки стъпки са докоснали земята на нашия дом. Той ще дойде! Нека белнат стените на нашия дом, да облечем най-хубавите си премени и запалим светилниците на душата си. Той ще дойде в мълчание, като невидимите стъпки на бялата светлина на ранна пролетна предутрина. Той иде!
към текста >>

18. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Но, Суани-Ом, размисли, ако той има своя възлюбена, ако той не те обича?!
Какво ще каже твоят баща? — О, моят баща! Аз ще го моля и той ще направи това, което Аз искам. — О, Суани-Ом, нима ще се ожениш за един простосмъртен? — О, да, да, само да не бъде късно. — Но, Суани-Ом, размисли, ако той има своя възлюбена, ако той не те обича?! — Тогава, Аз нищо няма да направя за него, нека тогава умре! — гордо викна царкинята. — Решено ли е вече, Суани-Ом, отивам вече при баща ти? — Решено е, побързай, времето е коварно и лети по-бързо от вятър, иди, кажи му всичко. После Аз сама ще поприказвам с него.
към текста >>

19. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Твоят възлюбен е Един, но понеже е голям, то в много форми ти се изявява.
Любовта не пита, дали заслужва оня любовта или не. Радвайте се, когато ви обичат. Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а във втория случай ви дават материал за обработване, напр. непрана вълна, и ако можете да я обработите, добре. Твоят възлюбен е Един, но понеже е голям, то в много форми ти се изявява. Нали слънцето е голямо, а пък колко малки слънца са фотографирани! Докато човек се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новите идеи, те не могат да му се предадат. Радвайте се на слънцето, което ви дава светлина, радвайте се на въздуха, на водата, на днешния излет. Когато любовта ви посети, тя няма да седи нито една секунда при вас. Тя ще мине, ще ви остави благата и ще си отмине И вие трябва да работите върху оставените блага.
към текста >>

20. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако е болен, ще оздравее; ако е сиромах, работите му ще се уредят; ако е уволнен чиновник, отново ще го назначат на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете.
Простата философия на живота се заключава в следното: да се научите да мислите. Като видя, че някой върши една неестествена постъпка, казвам, че той не мисли. - Каква трябва да бъде мисълта? - Чиста. Който мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания. Ако е болен, ще оздравее; ако е сиромах, работите му ще се уредят; ако е уволнен чиновник, отново ще го назначат на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човек право да мисли, за да започнат работите му постепенно да се уреждат. Правата мисъл е магическа тояжка, с която всички работи се уреждат. - Може ли това да стане в един ден? - И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл. Колкото повече закъсняват благата, които искате, толкова повече мисълта ви не е права.
към текста >>

21. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове.
Животът седи по-високо от смъртта. Светлината е по-силна от тъмнината. Всички добродетели са по-силни от недостатъците. ... В новото учение ще държите онези методи, които природата има. Учителят Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от природата, и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него- няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си; всеки може да излезе от забравената изба на природата.
към текста >>

22. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В това отношение те приличат на онези жени, които отмъщават на своите възлюбени с витриол.
Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да хлопа на вратата Ми, горко му! Някои се оплакват, че не им се откриват тайни. Какво искат те? Да им дам оръжие да се избият помежду си? В Западна Европа съществуват учения и братства, членовете на които искат да научат тайните на природата. В това отношение те приличат на онези жени, които отмъщават на своите възлюбени с витриол. - Защо им отмъщават? - Защото са измамени от тях. Като ги обезобразят с витриол, жените са доволни и казват: Сега няма да бъде нито на мене, нито на друга. Така постъпват и мъжете, така постъпват и религиозните. Христос е огорчен от постъпките на хората.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея.
Zamenhof Autoro de Esperanto Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за нейното реализираме той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото. Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюбени чисти и красиви.
Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части. А този, който готви, да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето. Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюбени чисти и красиви. Целта на женитбата не е да се раждат много деца; това е второстепенен въпрос. Мъжът трябва да направи жена си красива и чиста и тогава и децата им ще бъдат красиви и чисти като тях. Това значи облечени в Луна и Слънце, т.е. в красота и чистота. Това са правила, които ви давам, за да знаете, как да се освободите от несретите на живота си.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В природата съществува един закон: Сестрата определя възлюбената на брата си, и братът определя възлюбения на сестра си.
Ти искаш много да те обичат. То е голямо нещастие. Да искаш много да те обичат, това е апетит; да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък ако тя се води по апетита, тя отслабва. В природата съществува един закон: Сестрата определя възлюбената на брата си, и братът определя възлюбения на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по линията на нейния брат. И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по линията на сестра му. Това е велик закон, важещ за целия свят. Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, любовта е достояние само за Божественото сърце. От него се разлива навсякъде, по всички форми.
към текста >>

Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по линията на нейния брат.
То е голямо нещастие. Да искаш много да те обичат, това е апетит; да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък ако тя се води по апетита, тя отслабва. В природата съществува един закон: Сестрата определя възлюбената на брата си, и братът определя възлюбения на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по линията на нейния брат. И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по линията на сестра му. Това е велик закон, важещ за целия свят. Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, любовта е достояние само за Божественото сърце. От него се разлива навсякъде, по всички форми. Ако ти си в това течение на Божествената Любов, ти можеш да разбереш любовта.
към текста >>

И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по линията на сестра му.
Да искаш много да те обичат, това е апетит; да искаш малко да те обичат, това е глад. И ако приложиш любовта по глада, тя никога не отслабва, никога не се изменя. А пък ако тя се води по апетита, тя отслабва. В природата съществува един закон: Сестрата определя възлюбената на брата си, и братът определя възлюбения на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, тя никога няма да намери своя възлюбен, понеже нейният възлюбен върви по линията на нейния брат. И ако братът не обича сестра си, той никога няма да намери своята възлюбена, понеже неговата възлюбена върви по линията на сестра му. Това е велик закон, важещ за целия свят. Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, любовта е достояние само за Божественото сърце. От него се разлива навсякъде, по всички форми. Ако ти си в това течение на Божествената Любов, ти можеш да разбереш любовта. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, тя не е вярна любов.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но преди да се жени, той трябва да види, как е устроена главата на неговата възлюбена.
Някой, който обича, казва: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях. Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но хората нямат знания да реализират стремежите си. Някой иска да се жени. Но преди да се жени, той трябва да види, как е устроена главата на неговата възлюбена. Главата й трябва да няма никакви дефекти. Щом намери някакъв дефект ще й каже: Ще те взема само когато изправиш дефекта си. Не бързайте да се жените. Работете 10 години над себе си и тогава се женете. Някои гледат млади да се оженят.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато.
Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот. Той желае, например, да отиде при своята каса и да пази възлюбеното си злато. Но наследниците идват и, може би с една язвителна несмешка, отправена към „глупавия стар скъперник” (когото т не виждат, но който едновременно ги вижда и чува), отварят касата му, и даже ако той се хвърли върху своето злато с цел да го запази, те пак слагат ръце върху него, без да знаят или да мислят, че той е там, и след това харчат както си искат своето наследство, докато той страда от мъка и безсилен гняв. Той страда много силно, неговите страдания са ужасни, защото са чисто умствени, тъй като физическото тяло притъпява донякъде страданията, отвличайки вниманието ни по разни начини от тях, В астралния свят, обаче, тези страдания имат пълно надмощие и човек може да страда дотогава, докато научи, че златото може да бъде и едно проклятие. Така той след дълги страдания постепенно се помирява със съдбата си и най-после се освобождава от астралното си тяло, което му дава възможност да отмине напред. Или да вземем случая с един пияница. След смъртта си той е тъй встрастен в пиенето, както и преди нея.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята.
Настъпва най-тържествения момент. Все по-красиво е небето; все по-ярки със седемте цветове на дъгата — едва, едва различими. Като че ли величествена небесна симфония се разлива от висшите сфери — в присъствието на всички ангели и бели братя на Светлината и Любовта. Първите лъчи на изгряващото слънце вече позлатяват облаците, черните облаци — отстъпили на почетно разстояние. Незабравим момент! Слънцето на златна колесница вече се показва — прекрасно и сияйно като младоженец — очакван от своята възлюбена — земята. Пламти, гори изток! Животворни, лъчи, на любов и живот разнасят велики дарове и всичкото великолепие от цветове се отразява в огледалната водна повърхност, едно слънце възхожда на небето — и друго слънце във водата се вижда — в прекрасно отражение. Неизразима красота, дивна музика и песен. Дълго стоим в мълчание и захлас. И после към хора на цялата природа и ние присъединяваме нашите песни.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена.
Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена!
Земята О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята? Аз чувствам — трева ме гали по снагата, тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух. Над себе си усещам дъх на влюбен дух. Слънцето Докоснах леко твоята смразена плът и ти въздъхна лекичко едничек път. Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята. Възлюбена, при твоята въздишка свята полята се облякоха със зеленина, облякоха се да посрещнал, теб, Жена! Земята. Ах, кой нагизди дървесата тъй засмяно със розова и бяла сватбена премяна! И даже полския бодлив и зъл трън, цял се е прикрил с бодлите си във бял воал! Слънцето Прегърнах те — леда със пламъци изпих и ти във мил погледна с поглед плах и тих. Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица.
към текста >>

Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост.
Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля! Да бъде пълен божи ден, да бъде пролет! Радиозо. Прана или жизнена сила Жизнената сила се намира във всички форми на живота. Без жизнена сила недопустимо е съществуването на живот.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

а е лично сам той творец на себе си и на живота си, възлюбен син на Бога, който винаги бди над него със своята Бащинска Любов.
Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл. И човек не е играчка на случайността, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него. а е лично сам той творец на себе си и на живота си, възлюбен син на Бога, който винаги бди над него със своята Бащинска Любов. Животът изглежда безсмислен хаос и бог несправедлив съдия, само тогава, когато ние, придържайки се във вкостенялата църковна догма, създадена от хора като нас, отричаме, не искаме да приемем великите, Божествени закони за Прераждането и Кармата. Приемем ли ги, обаче, живота вече се явява пред нас в съвсем друг образ, — той се изпълня със смисъл, справедливост и мъдрост и Бог е наистина вселюбящ и всеблаг Баща. И наистина, може ли великата задача за съвършенството, дадена ни от Бога, да се разреши само в един кратък земен живот? Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането? И не е ли човек сам творец на съдбата си, на доброто и злото в своите склонности, на доброто и злото в своите външни и вътрешни условия, на своите способности и слабости, на своите дарби и недостатъци?
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си.
Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр. имате любовта на младите, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр. — това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества. Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си. Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си.
към текста >>

После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена.
Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои. Ще кажете, че не разбирате тези работи.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се върна с обе един свой възлюбен.
Ако ви види, че сте двама, Господ ще се зарадва, но ако ви види че отивате сам, ще каже: Този е много закъсал. Ако е въпрос за блудния син, аз никога не бих желал да бъда на неговото място. Христос не е предал цялата му история. След като баща му го посрещнал, нагостил и му дал пръстен, той пак се върнал в света, да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави.
към текста >>

Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си.
Ако е въпрос за блудния син, аз никога не бих желал да бъда на неговото място. Христос не е предал цялата му история. След като баща му го посрещнал, нагостил и му дал пръстен, той пак се върнал в света, да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят.
към текста >>

Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави.
След като баща му го посрещнал, нагостил и му дал пръстен, той пак се върнал в света, да учи. Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки.
към текста >>

Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове.
Като отиде в света и пак се върна, той вече не се върна сам, но доведе друг един със себе си. Той се върна с обе един свой възлюбен. Този син имал една възлюбена душа, която доведе при баща си. Това е възвишеното, това е благородното в човека. Всеки човек, който има възлюбена на душата си, той грях не прави. Който няма възлюбена на душата си, в нейно отсъствие той прави много грехове. И затова казваме: в любовта грях не се прави. Докато хората се обичат, грях не правят. Щом любовта отсъства само за един момент, в този промеждутък, вече грехът влиза. Щом любовта не действа, веднага могат да се направят грешки. Затова има малки и големи погрешки.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя.
Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите. Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото. Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание. Умът Христов функционира в него и чрез него живеейки в Духа на Истината и имайки знания за всички тайни, той не спори с хора за религиозни подробности (въпроси).
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сестрата е възлюбената на брата.
Ако майките не раждат деца каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявяват такава, каквито трябва, светът не може да се поправи. Между братята и сестрите трябва да се тури началото. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестра си той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отравя той към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Сестрата е възлюбената на брата. Както братът живее със сестра си, така ще живее и със своята избраница. Иначе няма живот. А хората, търсейки това, което никога нека да намерят, излизат из своето семейство. Защо излизат хората от своето семейство? — Защото имат съвсем погрешни идеи и разбирания за семейния живот и за любовта.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой.
Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала. — Стой! извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица. А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена. Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Иначе ти ще останеш един талант безплоден, заровен в земята; ти ще останеш едно зърно непосято, което завинаги ще си остане само, ти ще се вкостениш и вкамениш в егоизма, индивидуализма и самотията на твоето единствено възлюбено от тебе „аз“.
Ето пътя, единствения път, по който ние, хората, ще намерим онова, което по хиляди пътища, увлечени след хиляди идеали, напразно търсим. Ето пътя, по който ще осмислим истински нашия живот. Дай живота си, за да го спечелиш! Пожертвай се, за да израстеш. Умри, за низшето в себе си, за да възкръснеш за висшето. Иначе ти ще останеш един талант безплоден, заровен в земята; ти ще останеш едно зърно непосято, което завинаги ще си остане само, ти ще се вкостениш и вкамениш в егоизма, индивидуализма и самотията на твоето единствено възлюбено от тебе „аз“. А само когато се издигнеше до твоето истинско, висше „Аз“, ти ще намериш себе си, ще намериш връзката с всички същества и силата за великата жертва. Христос възкръсна! — се чува днес навред. Христос наистина възкръсна, Духът наистина победи плътта, животът наистина победи смъртта! А ние?
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре.
— Не вярваш в Бога. — Аз съм влюбен. — Доволен ли си от този, когото обичаш? — Не зная, аз трябва да го опитам. — Дойдеш. ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре. За мене животът представя една пиеса, която е много добре написана и актьорите й са много разнообразни. Всеки човек учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора може да заемат долна, посредствена роля, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почтена, или непочтена. Каквото и да правите, каквато и роля да ви се даде, вие все трябва да я изиграете.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срещата била трогателна, за момичето, когато се намерило — като дете — пред един възлюбен мъж и когато видело, сина си по-стар от нея: Никога неумолимия характер на разделите не е получавал по-жива и по-жестока форма.
Установило се, че след смъртта, парите били намерени. То направило точно описание на къщата на мъжа си. Указало се напълно вярно. Разбира се, г. Кидар Нат и синът му, отишли да видят момичето. Срещата била трогателна, за момичето, когато се намерило — като дете — пред един възлюбен мъж и когато видело, сина си по-стар от нея: Никога неумолимия характер на разделите не е получавал по-жива и по-жестока форма. КНИГИ които доставя редакция „Братство“ Окултна наука, цял метод, граници и нейното постижение, Сл. Камбуров Естеството на човека в свръзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, Сл. Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, Сл. Камбуров Валаамовата ослица, окултно тълкувание на библейския разказ, М. Карадья Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, Ледбитер Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако имате някой възлюбен, той може да бъде убит.
Аз казах, че съм зает, имам много работи и днес няма да приемам никого. Но тя се моли, казва, че въпросът й бил за живот или за смърт. Тогава аз реших да отменя реда си и да я приема. Влиза тя, гледам, една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива? Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война. И ако имате някой възлюбен, той може да бъде убит. — Кажете ми тогава ще се върне ли жив или ще бъде убит? Като видях, че тя настоява, тогава аз реших да направя едно изключение. Обикновено никога не казвам на човека това, което има да му се случи, но на нея казах. Тя помисли, че ще й кажа нещо за щастието. Но аз й казах: Ти няма да живееш дълго на земята, остават ти само две години.
към текста >>

41. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

която е отчаяна, оставил я възлюбеният й.
Макар и да не го познаваш, спри се при него и му кажи: Няма нищо, лесно ще се поправи крака ти. Срещаш един ученик или студент, който е пропаднал на изпит. Спри се и му кажи: Не се отчайвай, ти си способен ученик, лесно ще издържиш изпита си. Ти ще свършиш с отличие. Срещаш една млада мома. която е отчаяна, оставил я възлюбеният й. Кажи й: Не се бой, друг по-добър ще дойде. Този не е бил на мястото си. Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър. Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората. Казвате: мене кой ще ме насърчи?
към текста >>

42. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея.
Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела. Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националности в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимно-унищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите, и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея, именно и за нейното реализиране той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си. Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимно унищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения, никога не ще умре — то постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа на доброто. МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ На Тебе, безплътна, невидима Тайна, що владаш света безконечен; на Тебе, Източник на Истина сяйна, източник на смисъл всевечен; на Тебе, що всеки различно рисува, но всеки гласа Ти в сърцето дочува, на Теб, отрицател на кървави битви, днес пеем молитви. * При Теб ний не идем с човекопрезрение, ни с догми да спорим за вери — ний слагаме днес навсегда помирени сърца си пред Твоите двери; и с вяра от всеки в сърцето позната, ний, братя от всички страни на земята, стоим неброими и млади и стари, пред Твойте олтари! * Красиви създа ни Ти в плодна природа, но кръв днес човека опива; жестоко налита народ връз народа, брат брата свирепо убива.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли само за своята възлюбена.
Що е истината? Истината е реалния живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични. Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли само за своята възлюбена. Тя е като един идол за него, и той постоянно мисли за нея, само тя съществува в сърцето му Питам: Какъв смисъл има живота, ако обичаш само един човек в света ? — Какво трябва да се прави? — Ще правиш това, което Бог прави. Бог само едного ли обича? Той е насочил своята мисъл и към най-малките същества.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен?
Няма по-лошо нещо от това, да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това. да пълни ума и сърцето си с празни мисли, чувства и желания, които го сдушават. Трябва ли човек за нищо и за никакво да смущава духа си? Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар да Го не познавате. Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен? Тя не го знае, но в нейния ум се върти мисълта за някой, който я обича и тя го търси тук или там. Обаче един ден тя го среща. И тия двамата. които до преди малко бяха непознати, сега стават близки подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот.
към текста >>

45. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи.
Ти търсиш своята сила в мишците си. Не, твоята сила трябва да търсиш в ума си и сърцето си. Не търси силата си в мускулите си. Жената има сили, тя крие силата си другаде. Тя разполага със своята сила като магическа пръчица. Достатъчно е да каже само една дума, и нейният възлюбен е готов до отстъпи. Един княз се влюбва в една красива овчарка. Тя му казала: Аз не искам да се оженя за тебе, не съм свикнала на вашия живот. Щом си намислил да се жениш, ти ще си намериш друга. — Но аз не мога да живея без тебе. Овчарката му отговорила: Тогава едно от двете трябва да стане — или ти да дойдеш при мене, или аз да дойда при тебе.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души.
Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някой искат да отидат на небето, да видят Христа.
към текста >>

Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света.
Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят се позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате некакво лошо разположение, ще ви из-пъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношение на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне накриво, той ще изчезне от света. Та ако вие отидете в ангелския свят, едва ли бихте могли да преживеете два деня между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях. Някой искат да отидат на небето, да видят Христа. Но знаете ли, какво ще бъде положението ви?
към текста >>

47. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Възлюбени, сега сме чада Божии“.
Искате доказателства? Та къде са границите между отделните народи за радиото например? Железници, телеграфи, телефони, радио, аероплани, цялата техника ни говори: човечеството е едно велико цяло, едно голямо семейство. Не само че е възможно, но е и неизбежно — всички да за-живеем като братя. Достатъчно е да признаем, че един е нашия Баща — Бог на Любовта и че ние сме братя, и да се откажем от незаконния съюз с лъжата и неправдата, които ни държаха досега в робство! „Възлюбени, сега сме чада Божии“. И когато заживеем във великия закон на Любовта и братството — Любовта към Бога, началото на живота — като наш баща, и в Любовта към ближните като наши братя, целият свят изведнъж ще се преобрази, и от долина на плач ще се превърне в райска градина. И човечеството отново ще намери изгубения рай и ще яде от дървото на живота, плодовете на което дават безсмъртие — а то е дървото на Божията Любов. И тогава ще ни се открие какво ще бъдем — подобието на Сина Божия, пълнолетието на Синовете Божии и наследството на Духа ще ни станат достъпни! П. Г. Пампоров НОВАТА ЕПОХА (Според кн.
към текста >>

48. -

И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят.
Ние, обаче, виждаме ясно тия сили, които действат невидимо, но непрестанно и сигурно, за неговото разрушение Материализмът е една философска система, едно умствено. духовно състояние, което е неразривно свързано с живот на фалшивата буржоазна демокрация, която агонизира навсякъде по света. Материализмът е, нека употребим неговите собствени термини, една духовна надстройка на разлагащия се стар свят. Колкото и парадоксално да изглежда това, но чиста истина е, че философията и практиката на загиващия стар свят — светът на експлоатацията, робството и неравенството - е философия и практика на материализма. Наистина, една част от революционните, обновителни течения на днешното време изградиха своите учения и поставиха своята борба върху основите на материализма. И днес материализма е възлюбеното верую на левите, реформаторски течения, представителите на които все още мислят, че материалистическият светоглед трябва да легне в основата на изграждащия се нов свят. Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен.
към текста >>

49. -

който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос.
Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието.
към текста >>

Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение.
туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот! В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение. И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде виделина на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони. И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“.
към текста >>

50. -

Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого.
Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича. Тя трябва да обича никого. Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого. Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз.
към текста >>

Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви.
Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича. Тя трябва да обича никого. Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого. Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз. Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален?
към текста >>

51. -

В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословлението на баща си.
Казвам: Всякога да бъдем благодарни на любовта, която ни дава и на обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота. Любовта аз считам баща, а обичта е майката, а аз, който се уча, съм техен син. Ако съм възприел добре любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на обичта, послушал съм майка си. Тотева аз съм добрият син, който е гледан добре от Бога. В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословлението на баща си. Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три деня седяла. Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря.
към текста >>

Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята.
Защото в нас единственото реално нещо е любовта, която ни дава живот и обичта е, която възприема живота. Любовта аз считам баща, а обичта е майката, а аз, който се уча, съм техен син. Ако съм възприел добре любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на обичта, послушал съм майка си. Тотева аз съм добрият син, който е гледан добре от Бога. В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословлението на баща си. Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три деня седяла. Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря. Аз съм готова да изправя своята погрешка.
към текста >>

— Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря.
В древността една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословлението на баща си. Дошла до един извор и видяла своя възлюбен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три деня седяла. Минава един светия и я пита: Защо плачеш? — Излязох от дома на моя баща без благословение, и моят възлюбен умря. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Светията поставил ръката си на умрелия и той оживял. И тогава им казал: Върнете се н вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота. Из беседата държана от Учителя на 14. XII. 1941 год. София-Изгрев.
към текста >>

52. -

Той идва — многоочакваният, многожеланият, възлюбеният мир.
Селянов Предупреждение към веячки идейни движения и добри хора – М. С. Книгопис ОЧАКВАНОТО Милиони очи днес по цялото земно кълбо са впити със застинала мъка в небето. Милиони човешки души, измежду всички народи на земята, днес горят от страшната жажда — жажда за мир. Милиони майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери, се молят за своите близки, които са ги напуснали. И далеч някъде, на хоризонта на недалечното бъдеще, всред океана на безпрогледната тъмнина, засиява малка струя светлина. Той идва — многоочакваният, многожеланият, възлюбеният мир. Той идва, защото не може да не дойде. Но какво ще ни донесе той? Всички чакаме нещо хубаво от него. Всички се надяваме, че той не ще бъде като своите предшественици — зародиш на нови смутове, недоволства, омраза и бъдещи борби между народите. Всички с право искаме той да бъде въплъщение на справедливостта, — да бъде лек на досегашни станали вече хронически болки, да възвести нова ера в отношенията между народите.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

О мой единствени приятелю, о мой възлюбен, вратата на моя дом са отворени — не отминаван Ти, като съновидение. 23.
22. В дълбоката дрезгавина на дъждовния юли с нечути стъпки бродиш Ти, безмълвен, като нощ, от всички скрит. Днес утрото закри очи. безучастно към настойчивия зов на бурния източен вятър, и гъст покрив обви вечно-спящето лазурно небе. Песните на гората замлъкнаха, и вратите на домовете се затвориха. Ти Си едничък пътник в тая пуста улица. О мой единствени приятелю, о мой възлюбен, вратата на моя дом са отворени — не отминаван Ти, като съновидение. 23. Ти не Си ли у дома в тая бурна нощ, на пътеката на любовта, приятелю мой? Небесата въздишат, като отчаяни. Аз не мога да спа тази нощ. Не веднъж отворих вратата и поглеждах в тъмнината, приятелю мой! Нищо не се вижда отпред.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“!
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха.
към текста >>

„Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите.
Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите. Но не е ли още по-хубава гледката, когато един мощен човек се бори със силите на правоверието и отказва да отстъпи от гледището си? От този тип хора беше Филип Бомбаст, от Хоенхайм, повече известен под името Парацелзус. Не е имало, друг, към когото тъй абсолютно да могат да се приложат прочутите думи на Шели: The sun comes out and many reptiles spawn1), както към Парацелзус. Враждебността и отровният антагонизъм от страна на онези, които бяха от същата професия, с изключение на неколцина бележити хора, го следваха и гонеха през всичкото време на кариерата му. Доблестта и независимостта в лекарското му положение тревожеха не само водителите, но .и редниците от професията му.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко обмислено, съзнателно и волно отбиване от сродната душа, когато възлюбената душа е въплътена, причинява едно принудително и нежелано отделяне в по-подирния период.
Монадата, която, за един период на еволюцията, е минала в някой от тези видове, развива други потенциалности, различни от ония на любовта към душата-другар, от която, следователно тя се е временно отлъчила. Между животните, които живеят в стада, се добиват зародишите на социалните инстинкти, а между многобрачните зародишите на по-широка, всеобемна любов. На човешкото поле също се случва разделяне на сродните души. Не всеки индивид при всяко свое въплътяване изпитва радостта от истинската любов; някои от рождението си до смъртта си не са били надарени с любов, когато много други любовта и женитбата ги водят само към нещастие, откривайки неподозирани несъобразности между двойките. Бедността от опитност и съпружеската мизерия са често кармични, и са резултат от минала неверност на най-висшия идеал на любовта. Всяко обмислено, съзнателно и волно отбиване от сродната душа, когато възлюбената душа е въплътена, причинява едно принудително и нежелано отделяне в по-подирния период. Когато човек види колко мъже и жени са неверни един на други, туряйки себелюбивите удоволствия пред нуждата на истинската любов, може да разбере как става така, че много истински влюбени срещат пречки по пътя към женитбата или са разделени от „силата на обстоятелствата“, и защо любовта е напълно отнета от мнозина. Всяко човешко същество има някъде своята сродна душа, при все че на мнозина истинската половина може да бъде един дух или ръководител от астралното поле. Заслепени от кармичната необходимост чрез булото на физическата материя, понасяйки за наказание или за развитие на душата дисциплината на самотното въплътяване, те са забравили временно величието и любовта на миналото, пълната и душе-задоволителна любов, от която те някога са вкусили, дружбата, чието присъствие значи непокварено щастие или пълно задоволство. Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини.
към текста >>

Знакът на истинската женитба е съществуването на такава взаимна загриженост един за другиго, която надминава грижата за себе си, тъй че ако е необходимо да се избере между собственото щастие и това на сродната душа, между собственото благоденствие и успех и това на възлюбения, човек драговолно ще пожертва всяко нещо, ще се откаже от всичко, заради това, че той е тъй нежно любим.
Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода. Но едно нещо е вярно при всички случаи: никой не може да се съмнява, когато се случи да срещне сродната си душа. Другарят и приятелят на вековете, който е живял с нас под много форми и в много страни, изхождайки с нас от обятията на Брама, когато „Денят на висшите богове“ е започнал, се познава и призовава от скритите глъбини на индивида. Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея. Тя не се познава чрез плътската страст, нито пък с това, че може да причини вълнение и буйство в нашите животи. Знакът на истинската женитба е съществуването на такава взаимна загриженост един за другиго, която надминава грижата за себе си, тъй че ако е необходимо да се избере между собственото щастие и това на сродната душа, между собственото благоденствие и успех и това на възлюбения, човек драговолно ще пожертва всяко нещо, ще се откаже от всичко, заради това, че той е тъй нежно любим. Над всичко това, сродните души се познават поради радостта, която изпитват, когато работят заедно. Когато ученият и шивачката, механикът и перачката, артистът и поетесата, се радват когато работят в присъствието един на другиго, ако е възможно даже в същата стая, вие можете да бъдете уверени, че те са истински свързани, когато пък са триж благословени ония, чиято карма ще им позволи радостите на сътрудничеството — да участват в едно и също дело. Ние видяхме вече, че по никой начин не е всеобщ закон, сродните души да се въплътяват едновременно, при все че това става, когато е възможно; и, дължейки на преплетеността на кармичния закон, може да се случи те да се въплътят в тела от еднакъв пол. Наистина, при по-висшите стадии на еволюцията, когато физическите състояния на живота са били преминати, те не се раждат като мъж и жена, но като приятели. Най-високата хвала на съпруга си, която някоя вдовица може да изкаже, е да извика всред своите хълцания: „Той гледаше на мене по-малко като съпруга, отколкото като приятелка“, и това е най-съвършения тип от благородно приятелство, такъв какъвто бе между Орест и Пилада, между Тенисон и Халам (син на Тенисон), и чрез което висшата еволюция се най-добре символизира.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48357391357422