Търсене в текстове за 'Възкачване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното. Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта.
към текста >>

Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания.
Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В). Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания. Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г.
към текста >>

Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки.
Долу е галванометъра. (Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания. Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат.
към текста >>

Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори.
(Тази и следващите рисунки са от книгата на г. Жагадис Боз: „Физиология на изкачването на сока"). За да се подържа растителния живот, нужна е циркулация на сока. Проблемът за възкачване на сока до височина, която понякога достига 150 метра, не е получила разрешение след 200 годишни изследвания. Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира.
към текста >>

Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат.
Възкачването на сока може да се дължи предимно на физическите сили или на физиологическото действие на живите клетки. Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва.
към текста >>

И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира.
Щрасбургер мислеше, че възкачването на сока не се влияе от действието на отровни .разтвори. От това той извади заключение, че то не е жизнена проява на клетките, но чисто физически процес. Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото.
към текста >>

Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока.
Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо.
към текста >>

Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото.
И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие.
към текста >>

ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки.
Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
към текста >>

Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването.
ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце. Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5).
към текста >>

Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване.
Знаем, че сърдечното тупане се ускорява при повишение на температурата, а при нейното понижение се забавя, додето при една критическа температура сърцето престава да бие. Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации.
към текста >>

Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка.
Също слаба доза от етер ускорява ритъма на сърдечното тупане. Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм.
към текста >>

Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването.
Вкарването на хлороформ причинява отначало ускоряване, а после забавяне. Ако възкачването на сока се дължи на пулсирането на известни клетки, пулсацията требва да се ускори от повишението на.температурата; а това ще причини ускорение във възкачването. И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва.
към текста >>

Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението.
И наистина, опитите показват, че повишението на температурата с около 10° удвоява бързината на възлизането. Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”.
към текста >>

Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др.
към текста >>

При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди.
Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията.
към текста >>

[1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока).
Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт. [1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока). Жагадис Боз е директор на физиологическия институт в Калкута. Той е държал по този въпрос една конференция в Париж. [2]Из „Revue generale de Botanique", том 36, № 428, август 1024 година.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Правият път на живота Противоречията в света – П. Пампоров В хармония със законите на живата природа – Б. Боев За мирогледа – Георги Северов Нестинарски игри – Добран Възкачване на соковете и пулсация у растенията Научна астрология – Г. Езикът на музиката – К. Ик. Религиозното учение на Толстой и окултната наука – Вел. Вл. За свободата – К-в Градина Северната страна – Георги Северов Вести Съдържание на 2 и 3 книжка
към текста >>

3. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците.
Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си. Затова техните молитви, ако и да приличаха на сребърни птици, хверчащи към небето, не достигаха целта си. И божествения Амон, до когото не достигаше ничий глас от земята, опрял ръце на коленете си, все повече се задълбочава в съзерцание на собствената си божественост и на земята все по-често царуваше сляпата съдба и случая.
към текста >>

4. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване. Разумният практичен човек не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно. За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването.
Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот. Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот.
към текста >>

6. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете.
Но натрупваха се все нови и нови факти, които механистичното разбиране не можеше да обясни. Това породи все по-голямо повдигане на спиритуалистичната вълна както в биологията, тъй и във всички други науки. Учените се натъкнаха на нови сили и способности в човека и в другите организми, които не се подаваха на старите начини на разбиране природата. По този начин се откриваха нови хоризонти, които от начало бяха скромни, но колкото повече се натрупваха фактите, толкоз повече се идваше до коренни пертурбации в разбирането на природата, в обяснението на явленията. Постепенно се подготвяше едно по-дълбоко и по-широко схващане на жизнените явления. Откри се в растенията електромагнитната пулсация, която има връзка с възкачването на соковете. Тези сили, които причиняват електромагнитната пулсация у растенията, причиняват и движенията на протоплазмата в клетките на растенията: циркулацията и ротацията; после, същите сили причиняват и тупането на сърцето, движението на кръвта в кръвоносните съдове и пр. Това беше вече едно разширение на познанията върху жизнените процеси. После се доказа, че космичният живот се отразява върху много явления на земята и даже ги дирижира. Напр. доказа се връзката между слънчевите петна и известни епидемии на земята. Даже се приготвиха статистически таблици за минимум и максимум на слънчевите петна в течение на множество десетилетия и тези таблици се съпоставиха с минимума и максимума в разпространението на епидемиите.
към текста >>

7. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер!
Това са електромагнитни и по-висши сили. Причините на движението на небесните тела и на протоплазмата са от един и същ характер. Нещо повече; може да се намери паралел между сърдечния ритъм и ритъма в пулсацията на слънчевата светлина; защото с най-фини апарати и в нея може да се забележи известна ритмичност. Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията.
към текста >>

8. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II.
Пътьом ще спомена, че книгата на капитан д'Арпантини, по своята научна издържаност и блестящ стил, си остава класическа в хироложката литература. Ала вдъхновителка на тази книга си остава негли онази андалузка циганка, която е поразила мисълта и въображението на този капитан от Наполеоновата армия със своите удивителни предсказания. Познати са и други такива гадателки-циганки, някои от които дори са се ползували на времето си с широка известност. Такава е прочутата гадателка Мария Хаузер, която в 1849 год. предсказала с удивителна точност известни събития из живота на принц Вилхем Пруски. Тя му предрекла трите успешни войни, които имало да станат, неговото възкачване на престола като германски кайзер, избухването на общо европейската война и падането на Вилхелм II. По пътя на тия циганки-гледачки със същите почти средства и похвати, са работили и всеизвестните парижки хироманти Мадам дьо Теб (понастоящем починала) и Мадам Фрей. Споменавам за тях, защото имената им са свързани с изследванията върху достоверността на хиромантичните предсказания, предприети от парижкия изследовател д-р Вашид (директор на лабораторията за патологична психология в парижкия университет), изложени в книгата му „Essay sur la psychologie de la main" и изнесени по-късно от германския парапсихолог д-р фон Шренк-Ноцинг. Д-р Вашид предприема систематични изследвания върху предсказанията на 23 различни хироманти, които те направили за 140 души. Между многото други интересни данни, които д-р Вашид е получил, заслужава да се изтъкне следния факт: колкото е по-близко по време предсказаното събитие, толкова е по-голяма вероятността то да се сбъдне. Така предсказанията за събития, които имало да станат в течение на 4 седмици от деня на предричането, са се сбъднали 65 на сто.
към текста >>

9. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

процесът на възкачването?
Например, индийската култура е по-духовна и по-малко материалистична, отколкото културите на Персия, Египет, Асирия, Вавилон. Този процес се продължава още повече в древна Гърция и в Рим. Там културата е още по-материалистична. Там интересът към материалния свят е толкоз пораснал, че даже мнозина считат материалното по-важно от духовното. От кога почва еволюционният процес, т.е. процесът на възкачването? От Христа! Идването на Христа е един важен момент в това отношение, че от тогаз еволюцията замества инволюцията. Но тук трябва да се направи една важна забележка. Еволюционният процес, т.е. процесът на възкачването почва тогаз, но, разбира се, като един импулс, който в началото е бил по-слабо проявен и то предимно у по-готовите души, а в същото време инволюционният процес, т.е.
към текста >>

процесът на възкачването почва тогаз, но, разбира се, като един импулс, който в началото е бил по-слабо проявен и то предимно у по-готовите души, а в същото време инволюционният процес, т.е.
процесът на възкачването? От Христа! Идването на Христа е един важен момент в това отношение, че от тогаз еволюцията замества инволюцията. Но тук трябва да се направи една важна забележка. Еволюционният процес, т.е. процесът на възкачването почва тогаз, но, разбира се, като един импулс, който в началото е бил по-слабо проявен и то предимно у по-готовите души, а в същото време инволюционният процес, т.е. процесът на слизането, е продължавал. И най-дълбоката точка на слизането е отбелязана в 19 век, когато материализмът като мироглед е бил на върха на своята сила. Защо еволюционното течение почна малко преди най-дълбоката точка на инволюцията? На това трябва да се отговори така: Преди всичко, всички хора не са на еднаква степен на развитие и затова известни лица са могли да влязат в еволюционното течение по-рано. От друга страна, всяко течение, когато встъпи в човешката история, не може да се прояви изведнъж със своята сила.
към текста >>

10. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново.
Дотогава обсегът на човешкото знание се простираше в сферата на философията и вярата. Единствената загадка за ония времена бе философският (магическият) камък, с чиято помощ човек мислеше, че ще може да цари над материята. С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота. Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват. Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново.
към текста >>

11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване.
Затова учените наричат човека микрокосмос, а Всевишният го назова: "подобие Божие". Старите тайни науки са имали за обект само човека, те са прозирали в него тайната на всички жизнени процеси, на видимия и невидимия свят и са търсили чрез него да познаят онова висше съзнание, което владее всичко и което съдържа в себе си целия всемир. Науката желае да постигне този краен резултат по един път – тоя на ума, а вярата – чрез едно проникновение. И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в.
Значи, фактически, широките, равни и удобни пътища са по-безопасни за човека, когато тясната, стръмна планинска пътека е по-опасна и по-неудобна за пътуване. От това гледище, ако разглеждаме думите на Христа, те не биха имали смисъл и изглеждат твърде парадоксални. Обаче, нека ги разгледаме от едно друго гледище. Да ги пренесем в сферата на идейния, на духовния и нравствения живот на човека и обществото! Тук вече те ще добият своя смисъл и съдържание. Широкият път е удобен, той не изисква големи усилия, както при възкачването по някоя стръмна планинска пътека, например към в. Мусала или Монблан. Из широкия път можеш да седнеш удобно в някой файтон, автомобил, влак . . . и без каквито и да е лични усилия да стигнеш на определеното място. Тук не се изискват усилия и напрежения, както из тясната планинска пътека.
към текста >>

13. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний имаме на разположение едно средство, с помощта на което можем да предприемем това възкачване: то е медитацията.
Голямата сила на илюзията се крие в нашето невежество, и тя не може вече да действа, когато ние се изправим лице с лице срещу нея. Но, преди да можем да разрушим всичките си илюзии, необходимо ни е едно голямо количество опитности, които, разбира се, не могат да бъдат придобити само в един живот, без да говорим за толкова болезнените кармични следствия. И все пак има един друг път, вън от този на безчислените земни опитности, които ние би трябвало да изчерпим напълно, преди да се почувстваме свободни да вкусим божествените опитности. Това е да считаме, че въпросът е решен за момента, като отложим за по-късно недовършените опитности, и като се привържем по възможност най-здраво и за най-дълго време към това ново разбиране на божествените неща. Може би така ние ще достигнем до положението да схванем с достатъчно светлина първите проблясъци на небесните картини които ще ни освободят от желанието да се потопим отново в безконечните земни опитности. Ний имаме на разположение едно средство, с помощта на което можем да предприемем това възкачване: то е медитацията. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 249) Местата на падение на планетите Противоположните знаци на знаците, в които планетите са в екзалтация, са знаците на падение на планетите, в които позиции планетите губят силата си. Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии. Намерено е, че Така, имаме четири групи отношения между знаците и планетите, а именно - планетата като управител, където тя проявява най-хармонично и най-чисто своите качества.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени.
Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

41 с.), в най-високата си част тя достигаше км.; възкачването, обаче, продължаваше.
В 3 часа и 10 минути настъпи пълното изригване. Снетите от тогава фотографии показват великолепната й ширина, достигаща до едно разстояние от 585,000 км. (в най-голямото й развитие), а на височина, тя се отделяше от повърхността на слънцето като един грамаден огнен облак. В този момент (5 ч. 32 м. 41 с.), в най-високата си част тя достигаше км.; възкачването, обаче, продължаваше. В 6 ч. и 42 min., тази огнена вълна започна да проявява един спирален строеж, като че ли цялата й маса се бе навила в една гигантска пружина. Кулминационната й точка растеше последователно на 400,000 км. (6 ч. 32 min.), 520,000 клм.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно малко слънчево затъмнение ще докара възкачване на престола или падането на един монарх.
Период, пълен със смутове, особено за правителствата в Лондон и Вашингтон. Благоразумието и резервата ще бъдат необходими през целия тоя месец. Опасност от паника на паричното тържище Неблагоприятно време за параходството и въздухоплаването, особено към 25 число. Юли. няколко периоди на сполука в началото на месеца, но към 10 и 18 — критически период. По това време французката дипломация ще изнесе голям успех. Едно малко слънчево затъмнение ще докара възкачване на престола или падането на един монарх. Председателят Келвин Кулидж ще има добри изгледи за годишнината на рождението си. Август. През течението на месеца, няколко добри периоди за финансовите работи, но лунното затъмнение на 15. показва някои внезапни мъчнотии. Критически период за правителството и борсовите сделки. Позицията на Нептун показва интриги и морски злополуки.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството.
Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста. Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“. Тринадесетият принцип събира в покоя на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението. Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството. За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността. Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични отношения, а аналогични. Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе. Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното. Животът на един човек символизира историята на един народ, а историята на един народ очертава еволюцията на вселената.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Граал, сравнението ще ни доведе до следната глава от евангелието „отвъд морето“ и след това „възкачването на планината“.
Граал се говори,, че тоя, който я погледне, не може да умре в следните 8 дни. Лицата и косите на рицарите на Св. Граал не побледняват и не побеляват. Тя им придава дълготрайна младенческа сила. * * * Пренасяйки се по-нататък от езерото, край което лежи Амфортас, „царят на рибите“, към планината, на която се издига замъка на Св. Граал, сравнението ще ни доведе до следната глава от евангелието „отвъд морето“ и след това „възкачването на планината“. Тук, на планината, отвъд морето, в подзвездните висини, става нахранването на 5-те хиляди, Грааловото нахранване. Учениците Христови, укрепени духом от тая храна, призори го виждат да крачи по етерните вълни и чуват неговия укротяващ стихиите глас: „аз съм, не бойте се“. Това преживяване тъй пречиства душите на учениците, че на другия ден Петър, съзнавайки приобщението си към Св. Граал, казва: „Господи, ти имаш думи на вечен живот и ние повярвахме и познахме, че ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Петър, който иначе, често от прекалено усърдие, смущава девственото отдаване на душата, тук успива да достигне от въображение до вдъхновение.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре.
Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура. Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото. Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре. При идването си той одухотвори делата земя. Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила. Христовоте идване на земята е едничкото събитие, на което няма равно, казва Д-р Щайнер, в цялата минала и бъдеща история на човечеството със своето идване той даде възможност на човечеството да развие висшите духовни сили, да прояви Любовта. Импулсът, даден от Христа преди 2000 години, не е още проявен в пълната си сила. Великите неща бавно се проявяват.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29489612579346