НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
52
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома
въглерод
, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин.
Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома
въглерод
, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини. Даже се узна, как те се свързват помежду си в молекулата. Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък. И действително, отначало опитите в туй направление бяха надеждни. Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва.
към текста >>
В тия аминокиселини елементите са главно четири:
въглерод
, водород, кислород и азот.
Свързването в природните албумини засега остава тайна. И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък. Те потърсиха да намерят разгадката на въпроса не в аминокиселините, а в самата основа на тия аминокиселини. Тяхното изследване показа, че те са съставени от по-прости химически съединения. А всяко химическо съединение е съставено от елементи.
В тия аминокиселини елементите са главно четири:
въглерод
, водород, кислород и азот.
Но какво бяха всъщност тия елементи? Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми. Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80. Най-малък атом има водорода. По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.
към текста >>
2.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират
въглерода
от въздуха.
Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания. Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното. Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна.
Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират
въглерода
от въздуха.
Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е.
към текста >>
Въглеродът
е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи. В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите. Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна. Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха. Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен.
Въглеродът
е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.
Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.
към текста >>
такава която съдържа
въглерод
).
Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен. Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е.
такава която съдържа
въглерод
).
Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат. Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи. Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества.
към текста >>
Въглерода
растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О;
въглерода
задържат, а кислорода изпущат.
Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът. Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията. И тъй, без растения животът е невъзможен. Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод).
Въглерода
растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О;
въглерода
задържат, а кислорода изпущат.
Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи. Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр. Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа.
към текста >>
Тоя
въглерод
като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр.
Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е. такава която съдържа въглерод). Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат. Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце. При този процес се поглъщат само червените и сините лъчи.
Тоя
въглерод
като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр.
Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества. И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно.
към текста >>
3.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Този
въглерод
веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата.
Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2.
Този
въглерод
веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата.
В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
към текста >>
4.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток,
въглерода
– запад, йода – изток и пр.).
При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр.
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток,
въглерода
– запад, йода – изток и пр.).
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
към текста >>
5.
Заровените таланти
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на
въглерода
, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце.
И астрономите и непросветените в небесната наука - всички се тревожат пред неизвестността: дали това е нова звезда, знамение за раждането на един Спасител на човечеството, който ще му донесе една велика Истина? Или това е някоя злокобна комета, която иде да помете земята или да я потопи в кърви и невъобразими страдания? И всяка нощ тия жреци на небето, пред които благоговее всеки простосмъртен, отправят своите тръби и спектроскопи, разтварят стари алманаси, звездни карти, четат пергаменти, -тълкуват и търсят да намерят има ли такава комета, чиято орбита да съвпада с положението на видимата звезда. Уви! - усилията са напразни! Минават дни, но звездата стои неподвижно на небето, само светлината ù расте.
а и спектроскопическите изследвания показват отсъствие на
въглерода
, който е характерен за кометите, а установяват присъствието на онези химически елементи, които са характерни за всяко Слънце.
Страхът на тези жреци на божията наука става още по-голям. Значи на земята не идат бедствия, не иде някой върл демон, но изгрява едно Слънце - иде един Спасител на човечеството... А какво ще стане с тях? Как ще отговарят те за дадените им и неизпълнени обещания пред небето, като негови жреци и служители? Отдавна те бяха оставили чистия живот на святостта и бяха заживели в блуд и грях и само едни одежди и бради, и привилегията да служат пред олтара на небето, ги отличаваха от другите хора. А как да съобщят това на треперещите и очакващи люде?
към текста >>
6.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород,
въглерод
, азот.
Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента.
От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород,
въглерод
, азот.
За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки). От останалите има и тежки, но те са в съвсем малки количества. Ето напр. количеството на по-важните елементи в човек, който тежи 70 килограма: кислород — 44 кг въглерод — 15 кг водород — 7 кг калций — 1*77 кг азот — 1 кг фосфор — 0*8 кг сра — 0*1 кг сребро — 0*001 кг злато — 0*0001 кг Това са елементите, що служат като основа, върху която се манифестира величието на живота. Из реферата на G.F.
към текста >>
количеството на по-важните елементи в човек, който тежи 70 килограма: кислород — 44 кг
въглерод
— 15 кг водород — 7 кг калций — 1*77 кг азот — 1 кг фосфор — 0*8 кг сра — 0*1 кг сребро — 0*001 кг злато — 0*0001 кг Това са елементите, що служат като основа, върху която се манифестира величието на живота.
В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот. За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки). От останалите има и тежки, но те са в съвсем малки количества. Ето напр.
количеството на по-важните елементи в човек, който тежи 70 килограма: кислород — 44 кг
въглерод
— 15 кг водород — 7 кг калций — 1*77 кг азот — 1 кг фосфор — 0*8 кг сра — 0*1 кг сребро — 0*001 кг злато — 0*0001 кг Това са елементите, що служат като основа, върху която се манифестира величието на живота.
Из реферата на G.F. Durand, College de Franse Б. Р. Това са данните на официалната наука, но окултната наука която включва в себе си знанието на официалната, не се спира там, а изучава и по-дълбоката страна на въпроса, изучава силите и енергиите, свързани с тsх. Изучава техния вътрешен строеж, техния произход и взаимоотношение. Изучава също така и разумните същества, които стоят зад тях и чиито резултат са те.
към текста >>
7.
МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
на химика една сила, с която да изменя положението на атомите в едно тяло, би било възможно да се превръща хлора в йод,
въглерода
в рубидий.
Ние сме я проверили с многобройни опити, направени чрез оптични апарати, много по-мощни от вашите микроскопи. И преданието за магическото огледало, за което се говори в популярните легенди, е само едно загатване за тези апарати. Изучиха се атомните тегла на тъй наречените прости химически елементи. Въпреки несигурността на тези изчисления, знае се сигурно, че атомните тегла на химичните елементи от една и съща група са в прости отношения помежду си. Ако един щастлив случай би могъл да даде в ръцете.
на химика една сила, с която да изменя положението на атомите в едно тяло, би било възможно да се превръща хлора в йод,
въглерода
в рубидий.
И такава сила съществува. Нашите мъдреци я познават. Нашите книги я наричат виома-паншава-акаша. Тая сила има 5 форми. Четвъртата, наречена суриа-акаша, се отличава с особени акумулаторни свойства.
към текста >>
8.
УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи –
въглерод
, водород, азот и кислород.
Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният. От мотивния (двигателния) темперамент при силната връзка с черния дроб и жлъчката се е създал холеричният (жлъчният) темперамент, а от умствения темперамент се е създал нервният или меланхоличният темперамент. (Дюрвил счита меланхоличният темперамент за „старчески”, което от гледището на Учителя, а и на много други учени е най-малко едностранчиво).
Във връзка със старото определение на темпераментите със знаците на земята, водата, въздуха и огъня, Учителят свързва тия знаци с химическите елементи –
въглерод
, водород, азот и кислород.
Всеки един от тия елементи е една формула на даден темперамент. Ще се спрем по отблизо върху главните четири темперамента, като прибавим и нервния темперамент, като такъв който все пак може да се разгледа отделно. Холеричен (жлъчен) темперамент – това са хора със сравнително малък ръст, цветът на кожата им бива жълто-кафяв до маслено-зелен, очите им са впити, обикновено черни или зеленикави – проницателни и изразителни, а погледът им е страстен. Носът е най-вече заострен, ноздрите добре (сравнително) отворени. Устни – тънки, коса тъмна, черна или кафява, понякога червена, тя бива твърда, суха и сякаш забита.
към текста >>
Преобладава
въглеродът
.
В чувствата и страстите стигат до екзалтираност; бунтари, героични и авантюристи, те са същевременно големи скъперници, но са много разточителни за своите фикс идеи, ревниви, недоверчиви, славолюбиви и своеволни. Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Понякога тия хора са високи с черни коси, много енергични, динамични.
Преобладава
въглеродът
.
Въглеродните вещества, които се натрупват у тия хора са горителни материали, като сухи клечки – те трябва да се пазят да не се запалят. Запалят ли се, трябва да стоиш далеч. Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни.
към текста >>
Въглеродните
вещества, които се натрупват у тия хора са горителни материали, като сухи клечки – те трябва да се пазят да не се запалят.
Хората от жлъчния темперамент са крайно чевръсти и не могат да се задържат на едно място и работа, походката им е горда и рязка, със стиснати юмруци или със скръстени на гърдите ръце, когато стоят; сънят им е понякога тежък и неспокоен, но те издържат много на безсъние. Тези хора страдат много от трески, вътрешни възпаления, разни болести на жлъчката (камък и др.) включително и жълтеница, мозъчни болести, довеждащи до безумие и биват доста големи хипохондрици. Единственото добро, особено когато се поболеят, за тия хора е спокойният живот, чистият прохладен въздух, бани и плодовата храна Ето как вкратце определя Учителят холеричния темперамент: Преобладаващо влияние има жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Понякога тия хора са високи с черни коси, много енергични, динамични. Преобладава въглеродът.
Въглеродните
вещества, които се натрупват у тия хора са горителни материали, като сухи клечки – те трябва да се пазят да не се запалят.
Запалят ли се, трябва да стоиш далеч. Сангвиничен темперамент. Лицето на сангвиниците е розово и засмяно, те биват обикновено пълни. Очи открити, ясни, тъмни до кадифено черни, понякога сиви и бадемовидни. Бялото на очите е чисто и ясно, клепки тлъсти, поглед прям.
към текста >>
9.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Нека помним думите на Учителя: Имайте в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова
въглерод
, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
Качествата на кой и да било темперамент имат две страни – една положителна и една отрицателна. И най-лошата черта, стига да е тя природно качество, когато е изразена и проявена на място, тя е добра, както и най-доброто качество не на място е лошо. Ако бихме си дали малко повече труд, би могла да се направи една географска карта за климатичните и географски условия, при които дадени темпераменти са по-силно или по-слабо развити, но това от наблюдение всеки ще може да установи.*) А и в литературата често ще се срещат намеци за това. Във всички народи има всякакви темпераменти, но в дадени народи преобладават едни, а в други – други темпераменти Учението за характера и темперамента е една основа, без която не можем в характерологията и което ни дава много ключове да опознаем света, хората и себе си. Заедно с това и пътекитe, които ни показват как да станем „други”.
Нека помним думите на Учителя: Имайте в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова
въглерод
, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водород, колкото е необходимо за влага на организма.
Литература: – Ежен Ледо – Трактат о человеческой физюномии. Драйтън – Френология. Kretschmer – Korperbau und Charakter - 1921. Brockhaur – (енциклопедия) под Temperament. Дюрвил – Четене характера и пр.
към текста >>
10.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Кошков Известно е, че само благодарение на слънчевите лъчи става фотохимичната синтеза на въглехидратите в листата на растенията, при което се извършва разлагане на СО2, като
въглеродът
се използува за образуване на първата органична храна – въглехидратите, без което не би бил мислим никакъв живот на земята.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО Д-р С.
Кошков Известно е, че само благодарение на слънчевите лъчи става фотохимичната синтеза на въглехидратите в листата на растенията, при което се извършва разлагане на СО2, като
въглеродът
се използува за образуване на първата органична храна – въглехидратите, без което не би бил мислим никакъв живот на земята.
Слънцето е източник на светлина и топлина, то движи водата и въздуха и създава храна за растения и животни. Чрез нееднаквото нагряване на въздушните пластове се предизвиква движение на въздуха, а също и изпарение на водата Топлината, която харчи слънцето за изпарение на водата и издигането ù като пари, се появява в механичната енергия, която извършва водата при падане, при движение на колела, воденици и други. Слънчевата светлина е поощрител на жизнените явления, тя влияе и върху психичното състояние и създава повишена жизненост и самочувствие. Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце – весело и жизнерадостно. Така действува светлината и върху най-малките растения и животни.
към текста >>
11.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот,
въглерод
, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили.
Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер. Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата.
Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот,
въглерод
, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили.
И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието.
към текста >>
12.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тъмнината на тая непрогледна нощ скрива от окото малките
въглеродни
частички, които падат на земята и стават пак част от нея.
Ето например, някой стои на прозореца набързо движещия се влак, а в мрачината на нощта излитат малки бягащи искри. Те отбелязват една мораво карминова черта и угасват. За окото на наблюдателя, те съществуват един кратък миг и безвъзвратно изчезват. Но изчезват ли наистина? Всичко ли, което изчезва за нашето око, изчезва наистина?
Тъмнината на тая непрогледна нощ скрива от окото малките
въглеродни
частички, които падат на земята и стават пак част от нея.
Къде могат да отидат тия мимолетно пламнали частици? Не ги ли държи земята в своята гравитационна власт? Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна? Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар.
към текста >>
Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната
въглеродна
частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията.
Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно. Светът не върви към смърт, а живее претворбите на своето безсмъртие. Това безсмъртие се манифестира всеки миг край нас.
Това, което наричаме смърт, то е угасването на искрата в тъмната нощ, а това, което е безсмъртие, то е скрито за наблюдателя от вагонния прозорец, това е раздялата между черната
въглеродна
частица, която отива към земята с енергията, която носи тя, и която енергия отива в океана на енергията.
Животът е един грандиозен процес. Ние участвуваме в него и затова е много трудно да се отдръпнем настрани и да проследим ходовете му, неговите задачи и неговия цялостен план. Светът ще загине! – това е един повик на уплашената човешка мисъл, която се лута в частичните случаи, изследва парциалните процеси, без да познава общото в неговия грандиозен мащаб. Светът се разширява!
към текста >>
13.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на
въглеродите
в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух.
Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята. Всяка минута то изпраща към земята лъчиста енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см. Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие.
Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на
въглеродите
в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух.
Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята?
към текста >>
14.
ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и
въглеродът
В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото.
Това, което новото четириизмерно мислене създава е, че вместо частите на цялото да бъдат обект на човешкото знание, целият свят като една единица — живот и среда в едно единство — е предмет на човешкия ум. Задачата на науката сега е да сглоби елементите, частите, които тя установи в едно цялостно единство на вселената, за която Балзак казва: „Вселената е многообразие в единството" В своята книга „Средата на живота" Хендерсон казва, че околната среда, създадена така „като че ли всичко се отнася за самия живот". Или още както Wehwells се изказва, „че всички свойства на материята, са подбрани специално за самия живот". Това става доста ясно от следното обяснение: Свойствата на елементите не са равномерно разпределени върху самите тях, тъй както би било в една затворена закономерна периодическа система. Ако наблюдаваме крайните граници, установяваме една голяма „несъразмерност" в това разпределение на свойствата.
Измежду всички елементи, с най-постоянни свойства се указват предимно водородът, кислородът и
въглеродът
В космичното и биологичното развитие се установява едно непроменливо постоянство във физико-химичното състояние на активното поле на планетите и същевременно една максимална усложненост в съотношенията (групировките) в същото.
Този ред създава върху повърхнината на планетите системи от най-голяма устойчивост. Целият процес на развитието, космичен или биологичен, е единен. Обосновката на тези мисли в книгата на Хендерсон изисква едно по-дълго разяснение. Но нам би било достатъчно да разгледаме едно от свойствата на една от главните съставки на природата – водата. Познато е, че водата под 4 градуса над нулата повторно почва да се разширява и става по-лека, след като е намалила обема си до минимум при понижение на температурата до 4 градуса.
към текста >>
15.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение
серовъглерод
, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и
въглерод
), които го образуват.
Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото.
Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение
серовъглерод
, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и
въглерод
), които го образуват.
Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка. С това се изясни единството на неорганическата материя.
към текста >>
16.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а
въглеродът
— в костите.
Той е неактивен. Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто.
Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а
въглеродът
— в костите.
Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити. Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека.
към текста >>
17.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди вярваха, че тялото е само калорична машина, която извлича калориите си (топлинните единици) oт тлъстините, белтъчните вещества и
въглеродите
на на храната.
Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина. То се чувства добре само когато го обилно облива електрически ток. Последният обаче се заражда в кръвните и лимфните електролити, в солния разтвор на кръвта, който запазва нормалния си състав под въздействието на слънчевите лъчи.
Преди вярваха, че тялото е само калорична машина, която извлича калориите си (топлинните единици) oт тлъстините, белтъчните вещества и
въглеродите
на на храната.
Върху тая вяра почиваше така нареченото рационирано хранене през време на войната. То се провали. Войниците скоро изпитаха значението на слънчевите лъчи, а ранените — удивителното въздействие на солния разтвор. Истина е, че храната е главният доставчик на енергия на теклото, обаче несъмнено е и това, че кръвта и нервите са силни и издържливи само когато тялото разполага с обилен запас от електричество, който светлината, въздухът и топлината усилват. Може би, изследователите някога ще успеят да произведат слънчева храна, с което ще спестят много труд и грижи на човечеството.
към текста >>
18.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както на едната така и на другата ще се наредят:
въглерод
, водород, кислород, азот, фосфор, сяpa, калий, натрий и прочие, та даже и следи от злато.
Човешкото тяло е една торба пръст! * Вземете един чувал, напълнете го с обикновената пръст на земната повърхност, която тъпчем всеки ден и го занесете при някой химик. Нека подложи на подробно химическо изследване на вашата пръст и да ви направи таблица на намерените елементи. След това вземете от биолога таблицата за елементите, които съставят човешкото тяло. И направете сравнение.
Както на едната така и на другата ще се наредят:
въглерод
, водород, кислород, азот, фосфор, сяpa, калий, натрий и прочие, та даже и следи от злато.
Може би ще има някаква дребна разлика в процентите. Но все пак, чисто материалистичното схващане на природното чудо, наречено човек, пред приликата на двете таблици, не може да не почувства своя абсурд. Тогава ние ще продължим: човешкото тяло е една торба пръст, в което свръхгениалната разумност на една надчовешка воля, е организирала атомите в клетки и в органи и е координирала техните функции с оглед на биологията, съгласно принципите на живота. На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма? Нищо подобно!
към текста >>
19.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Млечната киселина и
въглеродният
двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често.
Обяснението на това лекуване е следното: при вдишването нахлува повече кръв от големите вени в дясното предсърдие и дясната камера; белите дробове също поемат много кръв. При издишването повече кръв отива в лявото предсърдие, с което се увеличава ударния му обем. Това дразни регулатора на кръвното налягане, който се намира в аортата и то рефлекторно спада в периферните кръвоносни съдове. Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно.
Млечната киселина и
въглеродният
двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често.
Също и йонното разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата. Изчезват киселинните йони за сметка на алкалните. Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което успокоява нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени. Въглената киселина ги дразни и кръвното налягане се увеличава. При задушване с въгледвуокис се увеличава и кръвното налягане.
към текста >>
20.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на творчеството, които минават пред техните очи, като образци на космическия живот, но Първопричината остава неразкрита“ Херметичната наука и философия разграничават четири състояния на материята и енергията Първо — твърдата материя, като емблема на,която е
въглерода
.
Това е тайнствената Първична причина, за която Хермес казва, че е недостъпна за обикновеното познание. На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме. Ето дословно какво казва Хермес: „Ни една от нашите мисли — говори Хермес на своя ученик Асклепиос, не е в състояние да познае Бога, и никой език не е в състояние да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо и няма форма, не може да бъде възприето с нашите чувства; това, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на временното; следователно, Бог е неизразим. Наистина, Бог може да съобщи на няколко избранници методите да се подигнат над естествените неща, за да се приобщят към сиянието на неговото духовно съвършенство, но тези избранници не могат да намерят думи, с които биха могли да предадат на обикновен език безплътното видение, привеждащо ги в трепет.
Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на творчеството, които минават пред техните очи, като образци на космическия живот, но Първопричината остава неразкрита“ Херметичната наука и философия разграничават четири състояния на материята и енергията Първо — твърдата материя, като емблема на,която е
въглерода
.
И затова средновековните алхимици като говорят за твърдата материя, наричат я въглерод или земя. В нея работят силите на жизнения етер. Второто състояние на материята е течното, наречено от алхимиците водород или вода. Във водата работят силите на тъй наречения химически етер. Всички химически процеси са зависими от него.
към текста >>
И затова средновековните алхимици като говорят за твърдата материя, наричат я
въглерод
или земя.
На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме. Ето дословно какво казва Хермес: „Ни една от нашите мисли — говори Хермес на своя ученик Асклепиос, не е в състояние да познае Бога, и никой език не е в състояние да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо и няма форма, не може да бъде възприето с нашите чувства; това, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на временното; следователно, Бог е неизразим. Наистина, Бог може да съобщи на няколко избранници методите да се подигнат над естествените неща, за да се приобщят към сиянието на неговото духовно съвършенство, но тези избранници не могат да намерят думи, с които биха могли да предадат на обикновен език безплътното видение, привеждащо ги в трепет. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на творчеството, които минават пред техните очи, като образци на космическия живот, но Първопричината остава неразкрита“ Херметичната наука и философия разграничават четири състояния на материята и енергията Първо — твърдата материя, като емблема на,която е въглерода.
И затова средновековните алхимици като говорят за твърдата материя, наричат я
въглерод
или земя.
В нея работят силите на жизнения етер. Второто състояние на материята е течното, наречено от алхимиците водород или вода. Във водата работят силите на тъй наречения химически етер. Всички химически процеси са зависими от него. Третото състояние на материята е газовото или въздухообразното, наречено от алхимиците азот, в което работят силите на светлинния етер.
към текста >>
21.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В по последни времена, обаче, учените окултисти знаеха много повече елементи, от които считаха за основни азота, кислорода, водорода и
въглерода
.
На истина, отдето мине, енергията всичко разрушава. Следователно, ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Днес Господ иде в света чрез учените хора. Чрез своя Дух той заставя учените хора да работят, и по този начин да учат хората. Преди години, като се занимаваха с елементите, учените познаваха само четири елемента: водата, въздухът, твърдата почва и светлината или огъня.
В по последни времена, обаче, учените окултисти знаеха много повече елементи, от които считаха за основни азота, кислорода, водорода и
въглерода
.
Съвременните учени, обаче, успеха да разложат атома на въглерода. на кислорода, на азота и на водорода и получиха от тях други елементи: протони, електрони, неутрони, позитрони. Електронът представя негативна частица с негативно електричество. Протонът е една малка частица от атома, с положително електричество. Неутронът е положителната частица на електрона, а позитронът е положителната частица на протона.
към текста >>
Съвременните учени, обаче, успеха да разложат атома на
въглерода
.
Следователно, ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Днес Господ иде в света чрез учените хора. Чрез своя Дух той заставя учените хора да работят, и по този начин да учат хората. Преди години, като се занимаваха с елементите, учените познаваха само четири елемента: водата, въздухът, твърдата почва и светлината или огъня. В по последни времена, обаче, учените окултисти знаеха много повече елементи, от които считаха за основни азота, кислорода, водорода и въглерода.
Съвременните учени, обаче, успеха да разложат атома на
въглерода
.
на кислорода, на азота и на водорода и получиха от тях други елементи: протони, електрони, неутрони, позитрони. Електронът представя негативна частица с негативно електричество. Протонът е една малка частица от атома, с положително електричество. Неутронът е положителната частица на електрона, а позитронът е положителната частица на протона. Сега аз не ви развивам някаква особена наука, това с хипотези на учените.
към текста >>
22.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във
въглерода
, който е необходим като гориво в организма.
Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.
Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер - огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер - въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер - водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер - земя, който се проявява във
въглерода
, който е необходим като гориво в организма.
Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука. Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера на темперамента. Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода. Той е вътрешна поляризация на принципа на огъня.
към текста >>
23.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Храната представлява елемента
въглерод
, водата — водородът, въздухът — кислородът, а светлината — азотът.
Да живее човек добре. Но как да живее добре? Физическият живот се обуславя от няколко неща. Той се обуславя от въздуха, от храната, от светлината и от топлината. Следователно, за да живеем добре, ние трябва да имаме тези няколко условия.
Храната представлява елемента
въглерод
, водата — водородът, въздухът — кислородът, а светлината — азотът.
Сама по себе си, светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. За нея казват, че тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“.
към текста >>
24.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Марулята съдържа 1.2 на сто белтъчини и 1.8 на сто
въглероди
: 100 гр.
Най-подходящи за това суровоядство са марули, репички, краставици, лук, магданоз, чесън, домати и др. Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни. Такива салати са много хранителни и могат да се употребяват направо с хляб или с варени картофи, дори като главно ядене. Марулята и репичките съдържат много вода и много хранителни единици. Те се ценят, обаче, като носители на минерални вещества, които поддържат реакцията на кръвта да бъде все алкална (лугава); те подтикват червата и бъбреците към по-усилена дейност, а също са и един богат извор на витамини.
Марулята съдържа 1.2 на сто белтъчини и 1.8 на сто
въглероди
: 100 гр.
от нея развиват едва 15 калории. Тя има, обаче, силно основни (алкалични) свойства и съдържа витамини А, В и С в изобилие. Забележително в нея е съдържанието на много лецитин — веществото, което е основата на мозъчната и нервна тъкан. Той се съдържа твърде много в жълтъка, соята (японския боб) и др. Сто грама маруля съдържа 475 милиграма лецитин, едно яйце — 1800, 100 гр.
към текста >>
Ряпата пък има около 8 на сто
въглероди
и 100 гр.
Той може да се прибавя към кашите на пеленачетата или да им се дава вместо портокалов сок. Репичките са също много ценни по същите причини. (те обаче не съдържат лецитин). 100 гр. вкарват 1.2 белтъчини, 3.8 въглсроди и развиват 22 калории.
Ряпата пък има около 8 на сто
въглероди
и 100 гр.
развиват 43 калории. И те алкализират кръвта и соковете на организма, подбуждат дейността на черния дроб и бъбреците, внасят защитните вещества — витамини и минерални соли. Сок от ряпа се употребява при жлъчни пясъци и възпаления, а също така и при подобни заболявания но пикочния мехур. Дава се с успех при задръжка на пикочта и мъчно пикаене. Страдащите от чернодробни болести също и от захарна болест трябва да употребяват подобни зеленчуци в суров вид изобилно.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми
въглерод
и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение.
Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми
въглерод
и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия. Този произвежда, чрез доброволно разпадане на радиевия атом, грамадни количества топлина, за чиито източник по-рано не са знаели никакво обяснение.
към текста >>
Доказателство за чувствителността на метода е дадено в фигура 3, представляваща действието на
въглеродният
окис.
Това механическо настаняване се постига чрез едно витло, което действа върху механизма, за да го ускори или забави. Когато апаратът се настани добре, растежът е точен и равен на слизането, а чертежът се вписва като линия от хоризонтални точки. Един показалец закрепен върху витлото на механизма, позволява да се узнава бързината на растежа във всеки момент. И апаратът е тогава извънредно чувствителен, поради което и най-малкото изменение около него произвежда веднага движение било нагоре към показателя, било надолу. По този начин можах да доловя даже най-малките промени в растежа — 1/8 000 000 част от сантиметра в секунда.
Доказателство за чувствителността на метода е дадено в фигура 3, представляваща действието на
въглеродният
окис.
Вижда се внезапното ускоряване, което продължава 2 минути и половина, а след това — едно закъсняване. Със силно разредения въглероден окис ускоряването може да продължи много време. Като друго доказателство за чувствителността, получих ясен отговор от растението при бърза, като електрическа искра, светлина през един период от1/1 000 000 част от секундата. Фиг. 3. Действието на въглеродния окис.
към текста >>
Със силно разредения
въглероден
окис ускоряването може да продължи много време.
Един показалец закрепен върху витлото на механизма, позволява да се узнава бързината на растежа във всеки момент. И апаратът е тогава извънредно чувствителен, поради което и най-малкото изменение около него произвежда веднага движение било нагоре към показателя, било надолу. По този начин можах да доловя даже най-малките промени в растежа — 1/8 000 000 част от сантиметра в секунда. Доказателство за чувствителността на метода е дадено в фигура 3, представляваща действието на въглеродният окис. Вижда се внезапното ускоряване, което продължава 2 минути и половина, а след това — едно закъсняване.
Със силно разредения
въглероден
окис ускоряването може да продължи много време.
Като друго доказателство за чувствителността, получих ясен отговор от растението при бърза, като електрическа искра, светлина през един период от1/1 000 000 част от секундата. Фиг. 3. Действието на въглеродния окис. Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията.
към текста >>
Действието на
въглеродния
окис.
Доказателство за чувствителността на метода е дадено в фигура 3, представляваща действието на въглеродният окис. Вижда се внезапното ускоряване, което продължава 2 минути и половина, а след това — едно закъсняване. Със силно разредения въглероден окис ускоряването може да продължи много време. Като друго доказателство за чувствителността, получих ясен отговор от растението при бърза, като електрическа искра, светлина през един период от1/1 000 000 част от секундата. Фиг. 3.
Действието на
въглеродния
окис.
Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти.
към текста >>
Както е известно, главните елементи са водород,
въглерод
и кислород, аналогично на които ние получаваме червения.
„Където слънцето не идва, там лекарят дохожда“, е една стара и вярна подумка, в която никой не би посмял да се усъмни. Моето намерение е да дам в това списание едно пълно и научно изложение на хромотерапията, въз основа на собствени опити. Че се съдържат в цветовете сили, аз показах още в своята по-раншна статия върху „Произхода на сънищата“. Аз ще приведа най-различните болести и начина на тяхното изцеление. Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези.
Както е известно, главните елементи са водород,
въглерод
и кислород, аналогично на които ние получаваме червения.
жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето. В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато, преди около 80 години, установиха първите листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за
въглерода
, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н.
И преди всичко, как да се обясни, без природно сродство, тази фамилна прилика, която бие в очи и на най-малко предубедените хора, когато се сравнят помежду им сярата, селения и телура, или хлора, брома, йода и флуора, или пък известни групи метали? Тия очебиещи аналогии са в основата на всички естествени класификации, най-оригиналната и най-пълната от които е, несъмнено, онази, с която руският химик Димитри Менделеев е свързал името си: когато той подрежда елементите, според възрастващото им атомическото тегло, констатира се, че деветият от тях прилича на първия, десетият на втория и т. н. Тази периодичност е тъй добре установена, че известен брой „дупки“ (празнини), останали бели в първоначалната листа на Менделеев, са се запълнили съвсем естествено от подирните открития на новите елементи. Този е първият факт, който ни кара да приемем, че съществува взаимна зависимост между простите тела. Ето и друг, също така внушителен.
Когато, преди около 80 години, установиха първите листи на атомическите тегла, химиците с изненада констатираха, че като се вземе за единица онова на водородния атом, почти всички други се изразяват с цели числа: 12 за
въглерода
, 14 за азота, 16 за кислорода и т. н.
Оттук вече има само една стъпка, за да се приеме, че атомът на водорода е първичният елемент, от който са произведени всички други. Когато се виждаше в серния или железния атом само един къс сяра или желязо, мъчнотията си оставаше непреодолима. Нс физиците установиха, че елементарният атом не е неделимо цяло, но е твърде сложен: в центъра му, една купчинка от ядки, положително и отрицателно електризирани, разположението на които влияе с радиоактивните свойства, а на периферията, известен брой електрони с отрицателни течения и въртящи се около центъра с главоломна бързина. Обикновените средства на физиката и химията са безсилни да раздробят централната ядка на атома: тяхното действие се ограничава с повърхностно допиране, с което могат да намалят или увеличат електроните. Тия електрони са подобни във всички тела: тия, които се въртят около серния атом, са тъждествени с ония, които циркулират в водородния атом, или в железния, и съвременната наука ни показва, всяка минута, електрони/ които минават от един атом върху други, без всеки от тия атоми да престане да запазва своята химическа индивидуалност.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Последните се състоят главно от
въглероден
двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Причината на това е очевидна. Не само че всеки елемент във вселената се съдържа в човешкото тяло, но и всяка частичка от материя в тялото има да извършва известна служба, а всяка служба от своя страна се управлява от централния ум тъкмо тъй, както в големия свят вън от нас. Ние казваме, че всички елементи в света се съдържат в човешкото тяло, и това е досущ понятно, защото не циркулират ли елементите непрестанно между тялото и света извън него? Всека мисъл и всяко движение на човешкото същество, колкото слаби и да са те, изхабяват тъкан, а тази изхабена тъкан трябва, както да се изхвърля на вън, тъй и да се замества. Тя се замества от храната, която извличаме от туй, което ядем, и се изхвърля на вън чрез издишането, изпотяването и урината.
Последните се състоят главно от
въглероден
двуокис и амоняк, газове, които са съществени за растителния живот, и, след като са били изхвърлени от човешкото тяло, те отиват да хранят растенията, било направо, било косвено.
Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
към текста >>
Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и
въглерод
.
За да го разберем добре, нека разгледаме неговото действие в множеството царства на нашия свят. Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата?
Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и
въглерод
.
Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и въглеродът образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него. Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота.
към текста >>
Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и
въглеродът
образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него.
Минералното царство ни представлява най-низшето проявление на съзнанието, въплътено на тази планета. Като пример, нека разгледаме действието на тоя закон върху въглена. Вземете малко въглен и го запалете. Какъв ще бъде резултата? Гъстата черна маса се променя на пепел и на газ, прашинките падат на земята, от дето са дошли, и образуват пак земя; освободеният от изгарянето газ влиза в съприкосновение с атмосферата, четирите части, от които се състои, се отделят в кислород,водород, азот и въглерод.
Кислородът и водородът се съединяват и падат отново, в вид на вода, на земята, а азотът и
въглеродът
образуват тъканите на някое растение, първичните елементи, съединени, се прераждат, прочее, съзнателно в една нова форма, която тук е формата на едно растение Ако минем в растителното царство, виждаме, че се усилват проявленията на същия закон, защото колкото повече съзнанието се индивидуализира, толкова повече плановете на Бога се проявяват в него.
Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Как можем ние да твърдим, че умът непременно е свързан с един орган, който е изграден от
въглерод
, водород, кислород, и мъничко, да кажем, фосфор и други химически прибавки, за допълване на неговия състав?
Ако ние вземем такава насока на мислите си, ние ще трябва да противопоставим една теория — или не още теория — на фактите. А аз отговарям, че не можем да обясним дори как ние, хората, вършим тези неща тук на земята, и сега. Ние не можем да обясним същността на материалните и електрически трептения като звук и светлина. Нам е известна само физическата страна на нашите усещания. Как можем ние да сме уверени, че спомените се складират в мозъка, а не по някакъв друг начин?
Как можем ние да твърдим, че умът непременно е свързан с един орган, който е изграден от
въглерод
, водород, кислород, и мъничко, да кажем, фосфор и други химически прибавки, за допълване на неговия състав?
Какъв вид съзнание може да се очаква от един сложен сбор от молекули? Как може ла мисли такъв инструмент? Как може едно пиано, или даже една електрически карана пианола (механично пиано), да композира музика? Без съмнение, тя може да възпроизвежда музика; тя може да предава духът на музиката в една стая, пълна с хора, но самата тя не може да компонира и най-простата мелодия. Върху нея трябва да се действа, да се контролира тя, а и самото пиано греба да се направи и акордира.
към текста >>
Те не гледат зад него и не схващат, че най-после цинкът, киселината и
въглеродът
на една батерия не са всичко.
Защо да пренебрегнем дълбоката тайна на нашето естество и да си въобразяваме, че къщата, която сме съградили, оръжието, което сме изковали, инструмента, на който свирим, е едничката наша същност? Защо да се съгласим, че личността ни е само нейната крехка черупка и да допуснем, че, когато дойде неизбежният ден, след 20, 30, 50 години, и черупката ще се разруши, същото ще стане и със самите нас? Този вид предполагаемо господство на материята над ума е странна изопаченост. И въпреки това, такова схващане не е нещо рядко. Фактът, че материалният механизъм е тъй безкрайно интересен, поглъща усилията на трудолюбиви и даровити работници, които, увлечени в своята работа, добиват впечатлението и даже се обземат от идеята, че тази работа е от най-голяма важност и дори, че материалният механизъм е единственото нещо във вселената.
Те не гледат зад него и не схващат, че най-после цинкът, киселината и
въглеродът
на една батерия не са всичко.
Те могат, предполагаме, да съберат тия материали заедно, или да вземат едно животно, да го разрежат, но есенцията, електрическата течност, която раздвижва и оживотворява цялото, не им се отдава. Де ще намерят те есенцията на живота и ума? Не като се ровят между материалните останки на захвърления труп! Това е само част от цялата икономия (същество). Ако те желаят да намерят трайната есенция, трябва да влязат в общение с други умове и да научат от фактите за възможността на такова общение, те не трябва да установят, че умът може да се намира само във връзка с материята: това е тъкмо онова нещо, което трябва да се докаже.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород,
въглерод
и азот.
Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си. По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма.
Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород,
въглерод
и азот.
От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека. Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород. Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и
въглерода
, за да се поддържа дейността на физическото тяло.
Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот.
Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и
въглерода
, за да се поддържа дейността на физическото тяло.
Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не. И ако би било така, гладът не би съществувал. Науката би направила хляб от камъни и на това има намек в Евангелието при изкушенията на Христа в пустинята. Но никой не знае по-добре, отколкото самата академия на науките, че техните учени професори твърде скоро биха умрели от глад, ако биха били принудени да изкарват своята храна от химическите субстанции на скалите.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Първият (силиций), както това личи и от Менделеевата периодическа система на елементите, по характер е сроден с
въглерода
като носител на топлинен и светлинен етер.
Това, обаче, значи, че между тях няма веществена разлика; както различните тонове произхождат от една прахармония, така и тия елементи имат общ произход. Искаме ли да узнаем характера на химическите елементи, трябва да ги извадим от тяхното вцепеняване и да ги накараме да встъпят в реакция с други вещества, за да образуват съединения. Силиций и калций са два елемента, които, благодарение на химическата енергия, на която са носители, са допринесли най-много за образуване на твърдата земна повърхност. Така силиций е главната съставна част на пясъка, глината и шистите, които всички принадлежат към шистовата формация; калций в съединение предимно с кислорода, образува цялата варовита повърхност на земята. Като разглеждаме двата вида съединения, силициевите, от една страна, и калциевите от друга, виждаме, че по отношение химическата енергия тия два елемента са противоположни един на друг.
Първият (силиций), както това личи и от Менделеевата периодическа система на елементите, по характер е сроден с
въглерода
като носител на топлинен и светлинен етер.
Силиций се съединява с кислорода и дава киселини (силициева киселина), а калций образува соли. Калция проявява алкалоземния си характер в това, че съединенията, м,у. са плътни и образуват компактни маси. Пясъкът е сипкав и в състояние на съвсем дребни частици. Той е лек и подвижен.
към текста >>
В тясна връзка с шистовата формация се намират въглищата и графита, чиято съставна част
въглеродът
, както споменахме, е сроден на силиция.
Те се стремят да превърнат и елементите, с които встъпват в реакция, в минерално състояние. С други думи, те се стремят да превърнат веществата в състояние, при което химическият етер вече не може да се прояви; процесите тук вече спират, приемат състояние на покой. Към шистовата формация принадлежат, освен шистите, също и гранита със съставните си части: фелдшпата, кварца и слюдата. Всички вещества, които се съдържат в тия минерали, са втъкани в процеса на образуване растенията в строго определено количество. Стефенс казва в „Антропологията“ си, че растенията в миналите епохи е трябвало да отделят тия вещества в груба форма, за да не затвърдея г и за да могат да се развиват като подвижни и жизнени живи организми.
В тясна връзка с шистовата формация се намират въглищата и графита, чиято съставна част
въглеродът
, както споменахме, е сроден на силиция.
Във вторичните планински формации, винаги редом с пясъка и шистите, се намират и каменни въглища и в тях отпечатъци от гигантски папрати, блатни растения и пр. В по-младите пясъчници се срещат и вкаменели растителни стъбла, клони от дървета и др. Тъй че, изхождайки от тая база, ние можем да кажем, че растението дължи своето съществувание, като растение, на шистите. Варовитата формация, която е застъпена в исполинските планински маси, също съдържа остатъци от изчезнали животински видове и се намира към техъ1 в същото отношение както шистите към растенията. Това изпъква при разглеждането на вкаменелостите от животни, риби, охлюви и миди.
към текста >>
В долните пластове имаме предимно азот, кислород,
въглероден
двуокис, газове, които са тясно свързани с нашите земни процеси.
Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него. Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се освободят от земните недра. Разгледаме ли пък атмосферата, виждаме, че колкото по-високо отиваме, толкова по-невеществена става тя.
В долните пластове имаме предимно азот, кислород,
въглероден
двуокис, газове, които са тясно свързани с нашите земни процеси.
Колкото по-високо се изкачваме,толкова повече изчезват те, и за тяхна сметка се увеличава количеството на газове като водорода и хелия. Хелия, както и другите благородни газове, не взема участие в земните процеси, т. е. не образува химически съединения, а водородът има най-висока специфична топлина и е най-лекия газ. Колкото по-нагоре в земната атмосфера отиваме, толкова веществото става по-неземно, по-одухотворено. Обаче, тук тъкмо са застъпени сили, които са от чисто физическо естество и са отправени към земната твърд.
към текста >>
НАГОРЕ
