НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
КНИГОПИС
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В нея въпросът се разглежда
всестранно
и обективно.
И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев.
В нея въпросът се разглежда
всестранно
и обективно.
При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нашата идея е за развитието на едно
всестранно
образование в областта на науката и изкуството.
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила. Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение. В едно земеделско общежитие прехраната от земеделския труд при тези примитивни средства на обработка е трудна работа, още повече, че имотите на сдружението не биха могли да издържат машините за модерна обработка. Това от една страна. От друга страна, нашата цел не е да превърнем сдружението в селско земеделско стопанство, гдето работниците обикновено стават роби на тежките условия.
Нашата идея е за развитието на едно
всестранно
образование в областта на науката и изкуството.
Пита се тогава: Как ще бъде разрешен въпросът за прехраната? – Да теоретизирам този въпрос, не значи още да говорим истината, понеже последния не е още разрешен практически, затова ние ще го оставим да отговори за него бъдещето. Трудно е наистина. Може би тази бъдеща форма на прехрана ще ни изложи на обществена „критика", може би ще произведе даже в самите нас противотечения, изтичащи от старите консервативни елементи, които още носим – ние знаем, че всяка нова работа се започва трудно и че за изграждането на всяка нова форма на живот, жертви от всякакъв вид са необходими. Според нас земеделските общежития или трябва да бъдат временни, т.е.
към текста >>
3.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към
всестранно
телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към
всестранно
телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>
4.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Новото учение иска
всестранно
развитие на всички.
Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
Новото учение иска
всестранно
развитие на всички.
Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
към текста >>
5.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Обществен преглед За оня, който
всестранно
следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.
Обществен преглед За оня, който
всестранно
следи нашия обществен живот, безспорен факт е, че в последно време, хора от всички почти слоеве на обществото, захващат да проявяват интерес към новите религиозни, идейни и духовни движения.
Това не е явление случайно, нито преходно, както някои са склонни да мислят - това е един от признаците на новия духовен подем, който настъпва а живота на човечеството. Новите идейни движения са много, твърде разнообразни и наглед понякога дори противоречиви. Всъщност обаче, всички те (като се започне от идеята за сближение на хората по цялото земно кълбо с един общодостъпен международен език, като се мине през многобройните организации за борба с милитаризма, за реформа в храненето, за природосъобразен живот и се свърши с най-новите окултни движения), показват, че човечеството губейки вече вяра в „силата на насилието", захваща да търси нови пътища, нови начини на живот Какви са те, може само в общи черти да се предвиди, а как ще се развият и оформят напълно – времето ще покаже. И в България, трябва да констатираме отрадния факт, са застъпени почти всички нови идейни движения. Но и у нас, както и навсякъде, настъпващото ново среща отчаяната съпротива на старото, което се проявява ту чрез държавата, ту чрез черквата.
към текста >>
6.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и
всестранно
.
Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние. Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа.
Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и
всестранно
.
Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.
към текста >>
7.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-
всестранно
да ги задоволява.
КЪМ НАШИТЕ ЧЕТЦИ В първата книжка от настоящата година на „Житно зърно" бяхме започнали печатането на някои общи бележки за окултизма. Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек.
Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-
всестранно
да ги задоволява.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна.
към текста >>
8.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Арнаудов, който може да се каже, ги изучи
всестранно
от битова гледна точка.
Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф.
Арнаудов, който може да се каже, ги изучи
всестранно
от битова гледна точка.
Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>
9.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-
всестранно
проучване.
И едно пълно психологическо и духовно разбиране на живота не може да не държи сметка и за тях. Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни. Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството.
– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-
всестранно
проучване.
Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
към текста >>
10.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени
всестранно
и обективно.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството.
Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени
всестранно
и обективно.
Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина. Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици.
към текста >>
11.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим
всестранно
нуждите на нашия организъм?
Подрастващият организъм на малкото дете понася най-пакостно липсата на витамини. Дълг е на всяка майка, която обича своята рожба, да осигури чрез храната притока на витамини в млякото на гърдите си. Потребата от витамини е изразена в инстинкта на много животни да се стремят с особена жажда към храна богата на такива. Вълкът изяжда най-напред вътрешните органи на жертвата си, като бъбреци, чер дроб и пр., в които животното складира в запас витамини. Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно.
Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим
всестранно
нуждите на нашия организъм?
Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие.
към текста >>
12.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Запрени,
всестранно
ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това!
Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина. Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи освобождение.
Запрени,
всестранно
ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това!
Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина. Малките тия точки на противоположности сочат направлението на моята нова раса - и какво би значило за вас, ако бихте могли да влезете в нея.
към текста >>
13.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
един духовен акт, който съдействува за нашето
всестранно
повдигане, както физично, така и духовно.
Всъщност, то съвсем не е механичен процес. Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата. И ако ние живеем с новото съзнание, ако съзнанието ни е издигнато до това високо поле, в което работят тези разумни сили, тогаз ние чрез тези плодове ще се свържем с тези сили. Тогаз храненето ще престане да е за нас механически акт, но един акт за свързване с висшите сили.
един духовен акт, който съдействува за нашето
всестранно
повдигане, както физично, така и духовно.
Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества. Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е?
към текста >>
14.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за
всестранното
проявление на това божествено начало.
През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува.
Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за
всестранното
проявление на това божествено начало.
В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
към текста >>
15.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и
всестранно
издигане.
Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него. Селските комуни, артели и кооперации ще бъдат отсега нататък все по-надеждна и незаменима твърдина на новия - още в своите зачатки - строй, каквито са и градските производствени комуни и работнически организации.
Тия селски производствени сдружения ще създадат у селянина един съвършено нов дух на братство и взаимност и ще му разкрият изгледите на един нов живот, осигуряващ му просвета, широко използуване на културните блага и
всестранно
издигане.
Никога той вече не ще пожелае да се откаже от модерните машини, каквито му дава на разположение колективизмът, от рационалното използуване на агрономическите знания, от широкия кредит, сигурността на поминъка и всички ония материални и културни блага, които му осигурява задругата, за да се върне към малкото частно стопанство, към чокойството и монархизма. Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери.
към текста >>
По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за
всестранно
развитие.
Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят.
По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за
всестранно
развитие.
Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните.
към текста >>
16.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за
всестранно
развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за
всестранно
развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
17.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства
всестранно
, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства
всестранно
, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>
18.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но опрощението трябва да бъде
всестранно
.
Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада.
Но опрощението трябва да бъде
всестранно
.
В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват.
към текста >>
19.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Значи на планината той, за да се развие
всестранно
, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места.
Значи на планината той, за да се развие
всестранно
, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
Като чисти извори, като прави чешми, пътеки и мостове, като строи хижи, всичко това после ще се превърне вътре в душата му по закона на духовната алхимия в ценни добродетели. Защото всяка работа, правена от любов, не е вече физическа работа само, но е и чисто духовна, събужда божествените сили на душата и затова има грамадно възпитателно значение. Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор.
към текста >>
20.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Въпросът е засегнат
всестранно
и изглежда доста правдив.
В тия пространни морски области, съединени помежду си, са се утайвали материалите, които по-сетне са изграждали разните нагънати планински системи. Възможността да е съществувал в Атлантическия океан един голям остров – Атлантида, не се изключва и от това схващане. През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене.
Въпросът е засегнат
всестранно
и изглежда доста правдив.
Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион.
към текста >>
21.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Хармоничните натюрели са
всестранно
(физически и душевно) развити творчески натури.
От дисхармоничния натюрел се развиват обикновените хора и престъпните типове. Измежду растенията Huter сочи спадащи към хармоничния натюрел: палмата, черешата, ябълката, -“към дисхармоничния - отровните растения, бодлите и пр. Животни спадащи към дисхармоничния натюрел се считат множество грабливи и хищни животни - вълк, хиена, тигър и пр. Благородният елен, някои типове коне, петелът и др. се считат като представители на хармоничния натюрел.
Хармоничните натюрели са
всестранно
(физически и душевно) развити творчески натури.
Дисхармоничните - каквато и професия да заемат, носят много страдания и злощастия на хората. Те се радват на злото, което могат да принесат. Освен тия пет типа хора, Huter установява още три вторични (секундерни), три третични, много индиферентни и други натюрели - всичко 32 натюрела. Като вторични натюрели се дават вторичният двигателен и мислещ (чувствителен) натюрел (фиг. 7); този тип се счита като най-подходящ за учен човек.
към текста >>
22.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека
всестранно
познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина.
Причините са да речем от излишества и удоволствия; ако ние не сме запознати с пълното разбиране на френологията, бихме предсказали смъртта на това лице към 40 год. Но този, който разбира, ще погледне устройството на черепа и ако там са вложени възможности за един по-разумен живот, воля и духовни стремежи (които ще се събудят по-късно), той може да каже, че линията на живота ще се съедини с останалата част и лицето ще продължи живота си. Има много случаи на големи и поразителни изменения в линиите. И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък.
Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека
всестранно
познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина.
Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот. Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр. Значи, ако човек работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете. Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите.
към текста >>
23.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много
всестранно
явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни.
Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие.
Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много
всестранно
явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни.
Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи. Силата на погледа, обаче, познават в големи тънкости младите влюбени хора. Как силно въздействува погледът на възлюбената, как безсмислен е животът на младежът или на една девойка, когато от дълго време не е срещала погледа на избрания!
към текста >>
24.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Действието на паневритмията върху човека е грамадно и
всестранно
.
В средата е оркестърът. При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите.
Действието на паневритмията върху човека е грамадно и
всестранно
.
Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също.
към текста >>
Тия упражнения развиват
всестранно
организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека.
Тия упражнения развиват
всестранно
организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна.
към текста >>
25.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на
всестранно
проучване.
Учените тогава са дирили божествения промисъл във всичко сътворено, за да живеят в пълна хармония с него. През 19 век вследствие натрупването на много факти, които са се считали, че са в пълно противоречие със средновековната мисъл, отрече се досущ цялото знание на миналото, отрече се, следователно и смисъла, който го е вдъхновявало. Знанието на 19 век беше аналитично. Установиха се молекулите и атомите. Впрегна се парата в двигателни машини.
Физическата природа, изобщо, беше най-големия обект на
всестранно
проучване.
То тръгна бързо, с главоломна, шеметна бързина. Така шеметно, както е било шеметно нещо пущането на първата железница. Този голям темп в изучаването на външната природа, без съмнение създаде и отношението към знанието, което е било преди. Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание.
към текста >>
26.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и
всестранно
схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване.
Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл. Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото.
Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и
всестранно
схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване.
Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия. Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ.
към текста >>
27.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всички тези човеци, следователно, са работили за
всестранното
повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.
Всички тези човеци, следователно, са работили за
всестранното
повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>
28.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за
всестранното
му разумно използване.
Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот. Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински непринудени отношения между човек и човек и всичко останало.
В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за
всестранното
му разумно използване.
Волята за живот не подразбира страх от смъртта. Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи. Собствено, ние ще доведем нашия собствен живот в хармония с Разума в природата. Този процес на обнова, при който човек минава през биологичния процес на никнене, растене, цъфтеж и зреене е характерен за всеки, в когото е почнала да работи волята за живот.
към текста >>
29.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и
всестранно
ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Латинската и англо-саксонската раси не изпълниха програмата на Христа. Сега е ред на славянството. Богомилството в южните славяни, Хус, Хелчицки в Чехия, месианистите в Полша, Толстой, Соловьов, Достоевски в Русия всички свидетелствуват за великата мисия на славянските народи. Андрей Товянски - вдъхновител на Мицкевич, Словацки и плеяда други поляци, действително става предвестник на Царството Божие и водител на полския народ. Неговото живо, вдъхновено, огнено слово и сега разпалва.
Именно днес то е актуално, живо, защото духовното възраждане, започнато преди 100 години, върви напред - и днес в България ние сме свидетели на лъчезарно и
всестранно
ново откровение на Всемирното Бяло Братство, откровение на Любовта, Мъдростта и Истината - което вече гласи, че Царството Божие е настъпило и новият живот е започнал за пробудените. 3абел.
Цитатите са взети из книгата „Рим и Полша" - И. Гурецки - 1936.
към текста >>
30.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Събират се те и обмислят
всестранно
въпроса.
Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове.
Събират се те и обмислят
всестранно
въпроса.
И намират изходен път: някои братя си дават нивите на разположение. Ще ги работи братството. Ето източникът на средства за постройка на бъдния салон. Брат Иван Чернев дава 12 декара ниви за работа; друга година дава 18 декара. И други братя турят свои ниви на разположение на братството.
към текста >>
31.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към
всестранно
духовно или чувствено сливане.
Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ.
Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към
всестранно
духовно или чувствено сливане.
Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо?
към текста >>
32.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и
всестранност
!
Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи.
Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и
всестранност
!
И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система. От 1831 г. настъпва вторият период на неговата дейност, когато Вронски се заема главно с развиване своята философия на месианизма.
към текста >>
В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество,
всестранно
знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици.
Последните му думи били: „Боже Всемогъщи, аз имах още толкова неща да кажа". Винаги е започвал всичко с инициалите W. J. В., което значи - в името на небето, в името Божие; а завършвал всичко с буквите: A. M. D. G. (ad maiorem Dei gloriam) — за Слава Божия.
В живота си е бил скромен, дълбоко религиозен, имал е не¬обикновена памет, съзнание за своето високо посланичество,
всестранно
знание, което просто удивлява; владеел е 12 езици.
Неговият език обаче не е лесен за разбиране - употребява специални гръцки термини във философията. А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта.
към текста >>
33.
АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Стремежът на немските романтици към
всестранното
опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век.
Стремежът на немските романтици към
всестранното
опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис.
Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата.
към текста >>
34.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно,
всестранно
и логично аргументирани.
Карма. Прераждане. Вяра. Покаяние и новораждане. Любов. Молитва. Ясновидство. Интуиция. Същинският човек. Безконечният "ад" на християнската църква." Добър е методът, с който си служи авторът: своите идеи той се стреми да потвърди от една страна чрез стария и новия завет и от друга страна чрез фактите, резултатите на новите научни изследвания по дадения въпрос.
Затова книгата съдържа богат фактически материал и идеите на автора са силно,
всестранно
и логично аргументирани.
Тая книга е плод на грамадна дългогодишна работа, за която трябва да му бъдем благодарни. Книгата е ценна за всички, които искат да се ориентират в сложните проблеми, които днешният живот слага пред всеки търсещ човек. Читателят в тая книга ще намери отговор на много въпроси, които вълнуват човешкия дух. Тая книга ще допринесе много за проникване на новите идеи всред обществото. Нека тя да намери широко разпространение!
към текста >>
35.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Виждаме, какво
всестранно
познание ни е нужно за Бога, вселената и човека.
Няма по-велика наука от единството. Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява. Ние тогава отдаваме голямо значение на малките неща, което е основа на творчество.
Виждаме, какво
всестранно
познание ни е нужно за Бога, вселената и човека.
Всеки подробен анализ на човешкото съзнание, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството. И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото.
към текста >>
Без това
всестранно
знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист.
Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Без това
всестранно
знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист.
Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила. За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа.
към текста >>
36.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
– Те имат обширно значение, засягащо
всестранно
целокупния външен и вътрешен живот.
Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща?
– Те имат обширно значение, засягащо
всестранно
целокупния външен и вътрешен живот.
Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички.
към текста >>
37.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и
всестранно
развитие на човека.
Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай".
Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и
всестранно
развитие на човека.
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби.
към текста >>
38.
РАБОТА - А. Б.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тук слабо се докосва един много важен закон, който има
всестранно
приложение в живота.
Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене". Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос.
Тук слабо се докосва един много важен закон, който има
всестранно
приложение в живота.
На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане. Какво приложение може да има това в дишането? Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха.
към текста >>
Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има
всестранно
практическо приложение в живота.
Петият от седемте основни принципи на окултната наука е принципът на ритъма. Всичко е проникнато от ритъм, всичко в природата е подчинено на закона на периодичността, на ритъма. И когато човек при дихателните упражнения приложи ритъма, то последният ще го хармонизира с космичния ритъм, и това ще улесни правилното свързване с живата природа и вливането на енергиите от Цялото в него. Правите, добрите мисли, чувства и постъпки са изявление на Любовта. Виждаме, как в края на краищата любовта е най-важният ключ за свързване с великия неизчерпаем резервоар на сили в природата и тяхното използуване за правилно развитие и обнова.
Виждаме, как окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота и как резултатът от нейните изследвания има
всестранно
практическо приложение в живота.
към текста >>
39.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В „Свещени думи на Учителя" се разглежда
всестранно
отношението на ученика към задачите на живота.
„Опълченска", № 64, София. В предговора се казва: „Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички. Защото всеки човек е дошъл на земята, за да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик".
В „Свещени думи на Учителя" се разглежда
всестранно
отношението на ученика към задачите на живота.
Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото. Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги.
към текста >>
40.
Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат
всестранно
живота.
Съзнанието на човека постоянно се разширява, пред него се откриват нови хоризонти. Всеки век носи своите нови идеи, които са плодотворни, необходими и жизнени за дадената и идващите епохи. Целта на тая книга е, именно, излагане от едно ново гледище разните въпроси на науката и живота. И това схващане, което авторът излага, не е случайно, но то е именно новото, до което е дошъл идейният живот на човечеството в пътя на своето развитие. Това е новата светлина, която почва да блести в културния живот на човечеството и която е призвана да съгради нови негови форми - разумни, красиви и хармонични.
И статиите в тая книга са тъй разнообразни, че те засягат
всестранно
живота.
Почти няма по-важна област, в която да не е надникнал авторът и да не е хвърлил изобилна светлина! Тук са разгледани от една страна научни въпроси, а от друга страна въпроси обществени и мистични В тях се говори за енергията на атома, за лоста на Архимед, за животния магнетизъм, за физиогномиката, за сферата на Уран, за съня на Небукаднецара в свръзка с историчните епохи и пр.. Стилът, макар и чисто научен, е богат с образи, сравнения, цветист, лек и увлекателен. Препоръчваме я на всички, които искат да се издигнат до по-широк и посветъл мироглед и да се ориентират всред днешната епоха - тъй важна като завой между две култури. Всяка статия на книгата подбужда мисълта към активна работа. Песен над равнините - Разкази от Буча Бехар. Ц.
към текста >>
41.
Идеали на младежта
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат
всестранно
и с подобаваща сериозност.
Расте ли всемирът? Подложен ли е той като цяло на непрекъснатите промени на вечно текущия живот? Как изглеждат тия промени „наблюдавани" през едно грандиозно око от далечината на тоя всемир? Ето смисълът на въпросите, които си бяха поставили физиците преди няколко години в British Association. Тоя въпрос си задават и сега във връзка с някои нови наблюдения.
Имена като тия на Артур Едингтон, Джеймс Джийнс, Абат Леметър, Сър Оливер Лодж и др., са достатъчна гаранция, че разгледаният въпрос е бил обхванат
всестранно
и с подобаваща сериозност.
Бяха поставени на преценка понятията пространство, време и всички други останали от класическата механика ценности. След тая работа се дойде до заключението, че всемира се разширява като един самостоен организъм, който живее свой собствен живот. Не е местото тук да дадем едно макар и бегло изложение на направените по случая разсъждения. Ще посочим само резултатите: Сър Артур Едингтон твърди като резултат на своите математични проучвания, че първоначалният радиус на вселената е бил само 1068 милиона светлинни години. (Светлинната година е път, който светлината изминава за една година, като се разпространява с 300 хиляди километра в секунда).
към текста >>
42.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Те засягат
всестранно
разните области на живота.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Разговорите с Учителя са тъй разнообразни!
Те засягат
всестранно
разните области на живота.
Въпросите, които се засягат, са в зависимост от търсенията и нуждите на тия, които участват в разговора с Учителя. При един разговор стана въпрос за приложение, Учителят каза: – Захарта, за да се използува, трябва да се разтопи във вода. А пък ако водата е замръзнала, трябва да се употреби и огън. Трябва да се изучават законите на приложението. Да очакваш плод от посятото, туй зависи от това, как ще сееш и какви условия ще дадеш на посятото.
към текста >>
43.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и
всестранно
и примирява двете противоположни отношения.
Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата и да встъпи в епохата на съзнателно и свободно творчество. Средоточието на живота не е във външната природа, а в Духа, в спонтанната дейност на човека. Делото е възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида, така и за човечеството. Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание.
Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и
всестранно
и примирява двете противоположни отношения.
Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел.
към текста >>
44.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той намира това „друго" между редовете на
всестранното
човешко творчество.
има определено становище, в светлината на което се разглеждат нещата. Т. има богата научна ерудиция, житейска опитност и критичен поглед към събитията на живота, безразлично в коя област се развиват те. Затова есетата му са свежи, богати, смислени. Него не го задоволяват обикновените схващания. Той дири друго, туй, което остава скрито от погледа на обикновения човек, учен, художник.
Той намира това „друго" между редовете на
всестранното
човешко творчество.
Намира го в новите импулси и учения в науката – в ония нови насоки, които разширяват кръгозора на научния поглед и дават на човека възможност да надникне в света на трансцедентното, на духовната страна на живота, на природата. В нея се крие самата истина, която е и същността на всяко познание и смисъл на всеки живот. Животът, тъй както се изразява на земята днес със своите цели, прояви и насоки, представя обект за Томалевски, който изнасяйки всички тези страни, показва злото в него и се добира до ония предпролетни трепети във въздуха, които са „Сигнали" за нещо ново, за нова пролет, нов живот, нов смисъл. Топло препоръчваме на всички тази нова книга на Г. Томалевски, тези „Сигнали" на идващото ново.
към текста >>
45.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като
всестранно
надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.
В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като
всестранно
надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.
Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта.
към текста >>
46.
ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И при най-малкия разговор с него проличаваха
всестранното
му дарование и многостранният му интерес.
Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове.
И при най-малкия разговор с него проличаваха
всестранното
му дарование и многостранният му интерес.
За целта е достатъчно да прелистите и „Път на звездата" и другите му статии в ,Житно Зърно", които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например „Образът на жената в Евангелието" с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома" и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, тесе разделят и вече нищо не ги свързва.
към текста >>
47.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда
всестранно
— по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на природата.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО Повече от 45 години Учителят работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от 100 тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване — богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на живота, като почнем от най-материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа.
Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда
всестранно
— по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на природата.
От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на живота, като се използува огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към природата, до разбиране на нашето истинско место в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия, каква светлина хвърля Учителят върху принципите на дишането[1]. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха.
към текста >>
48.
НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това става така, че там може да бъде проявен
всестранно
животът на вечността.
Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма. Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми. Принципиално, обаче, триличието на физическия свят е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата.
Това става така, че там може да бъде проявен
всестранно
животът на вечността.
В цялата жива природа, от електрона на атома до човека, ние намираме единствено в последния, един пълен израз на съдържанието чрез формата. Духът — активният жив елемент тук напълно владее и се изявява чрез физиката на тялото. Нолтениус намира връзката между духа и тялото в психиката на човека. Последната пък се отразява във физиологията на тялото. Затова физиологът Вебер казва, че физиологията на тялото, е материалният израз на човешкия дух Твърде мъчно е да се опише посредством човешката реч, създадена за триизмерния свяят, съжителството на духа и тялото.
към текста >>
49.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това
всестранно
даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята.
От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог. „Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен". От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване".
А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това
всестранно
даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята.
И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно. За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света. По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките.
към текста >>
50.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Понеже науката за дишането е една обширна област, която има
всестранно
приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване.
Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на любовта, на Божественото, да проговори в човека". Опити Човек трябва да проучва опитно методите за дишането.
Понеже науката за дишането е една обширна област, която има
всестранно
приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване.
Учителя говори така по този въпрос (14): "Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение. Изучавайте разните методи за дишане, за да видите кои методи можете да приложите като най-добри". Учителя дава, между другото, и интересни опити със светлината. (14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате.
към текста >>
51.
ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
По време на глада човек се подлага на едно
всестранно
изпитание.
започна Д-р Таннер един 40-дневен пост, за да докаже на авторитетите на науката възможността на тялото да преживее един период от дни без всякаква храна, освен вода. Под надзора на ректора на университета, Д-р Гум, било изследвано с точност теглото на тялото, размерите му, температура и пулс. След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг на 55,1 кг — значи 16,3 кг, което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни." Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия.
По време на глада човек се подлага на едно
всестранно
изпитание.
Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз", нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над нисшото, води по пътя към съвършенството. Най-висшата организмова форма на земята е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете"— прие за себе си дълги пости.
към текста >>
52.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тия думи на Учителя имат обширно,
всестранно
значение. Напр.
Боян Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ VІ. Любовта като най-мощен трансформатор В лекцията от 20. май т.г. Учителят казва: "Любовта е най-мощният трансформатор нечовешките състояния". А в друг случай той казва: "Любовта носи изобилния живот".
Тия думи на Учителя имат обширно,
всестранно
значение. Напр.
любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психичното: трансформира състоянията на ума, сърцето, волята и пр. Също така, любовта внася живот не само в организма, но и в духовния живот на човека: затова чрез нея се разцъфтяват заложбите и дарбите в човека, скръбното състояние се сменя с радостно и пр. Но ние ще разгледаме горните думи на Учителя във връзка със здравните проблеми. Учителят в беседата си от 17. май т.г.
към текста >>
53.
СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Всред шума на днешните събития всички копнеят за един живот на хармония, на красота, на любов, но как ще дойде новият живот, който ще донесе всички условия на човека за
всестранно
развитие?
Съжалявах, че в момента няма кому да дам живота си. Почувствувах велика любов към всичко и всички! Това състояние трая известно време". Този нов човек се ражда днес в света. По естествени закони на развитието се събуждат нови сили в човешката природа и с това ще се роди новият тип човек на земята.
Всред шума на днешните събития всички копнеят за един живот на хармония, на красота, на любов, но как ще дойде новият живот, който ще донесе всички условия на човека за
всестранно
развитие?
За тая цел между другото трябва да се създадат новите хора чрез училището! Една учителка ми каза преди няколко дена: „Колко ми е ясно, че училището трябва да тури за център на всичко любовта, че трябва да счита за важна своя задача да развие любовта, сърцето у ученика. Защото само любовта, само проявата на Божественото Начало у детето ще насочи правилно всички други негови сили: умът, волята, въображението, дарбите, талантите и пр. Нашият народ има запазени някои красиви прояви, които показват, че дълбоко в народната душа е вложена любовта като велика сила. Например, в много села и днес е запазена тъй наречената межия, която показва, че духът на любовта, на братството, на жертвата имат дълбоки корени в народната душа.
към текста >>
54.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и
всестранно
зависимостите между способностите и качествата на родителите и наследствеността у тяхното поколение.
Следователно, за да проявява някой човек в живота си гениални дарби и способности, възвишени замисли, стремежи и идеали, високи нравствени и добродетелни качества, благородни и общополезни дела, да има съзнание за дълг и отговорност пред Бога, човечеството и обществото, необходимо е той да бъде роден с такива заложби. А раждането на такива люде може да става само от майки с природно даровити умове, със силна вяра и надежда в Бога и голяма любов към Него, с високо нравствени и добродетелни качества и силно любещи децата си. Същите добродетели и качества трябва да притежават и бащите. Гениалните люде, които са ставали бащи, никога не са давали гениално поколение по простата причина, че не са имали жени със съответните на себе си качества, стремежи и идеали. А от това следва, че за раждането на гениални люде са необходими и майки, високо издигнати в умствено и духовно отношение.
В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и
всестранно
зависимостите между способностите и качествата на родителите и наследствеността у тяхното поколение.
Той особено много говори за издигането на жената в умствено, духовно и нравствено отношение, за да може тя дълбоко да осъзнае и разбере и достойно да изпълнява великата си мисия като майка. Учителят казва, че много младите майки и бащи раждат глупави деца, защото самите те още не са напълно развити в умствено и духовно отношение, нямат достатъчно насъбрани знания и духовни опитности, за да ги предадат в наследство на децата си. Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение.
към текста >>
От всичко казано до тук трябва да се направи изводът, че за да се раждат талантливи и гениални люде, необходимо е за тази цел най-напред да се дадат всички условия и възможности на жените, за да могат те да се подготвят
всестранно
и да станат майки на велики люде.
Ако майката е обичала най много литературата, тя ще роди дете с богати литературни способности. Ако майката е мечтала да роди художник, учен, философ, изобретател или общественик, такъв и ще да роди. Защото силата и трайността на майчините мисли, идеи, стремежи, желания, мечти и копнежи през времето на бременността й ще се явят като вродени дарби, способности, стремежи, качества и склонности у детето й след раждането му. И тия именно вродени качества и заложби у детето ще могат да се развиват при възпитанието му у дома или в училището. Ако някое дете не е родено с вродени умствени и духовни заложби, с добродетелни качества, с никакво възпитание отсетне не може да се вложат у него или да се развият такива.
От всичко казано до тук трябва да се направи изводът, че за да се раждат талантливи и гениални люде, необходимо е за тази цел най-напред да се дадат всички условия и възможности на жените, за да могат те да се подготвят
всестранно
и да станат майки на велики люде.
За това би трябвало да съдействуват всички културни дейци, всички държавни и обществени фактори. Необходимо е да съществуват специални висши училище, където жените да изучават основно и всестранно майчинството.
към текста >>
Необходимо е да съществуват специални висши училище, където жените да изучават основно и
всестранно
майчинството.
Защото силата и трайността на майчините мисли, идеи, стремежи, желания, мечти и копнежи през времето на бременността й ще се явят като вродени дарби, способности, стремежи, качества и склонности у детето й след раждането му. И тия именно вродени качества и заложби у детето ще могат да се развиват при възпитанието му у дома или в училището. Ако някое дете не е родено с вродени умствени и духовни заложби, с добродетелни качества, с никакво възпитание отсетне не може да се вложат у него или да се развият такива. От всичко казано до тук трябва да се направи изводът, че за да се раждат талантливи и гениални люде, необходимо е за тази цел най-напред да се дадат всички условия и възможности на жените, за да могат те да се подготвят всестранно и да станат майки на велики люде. За това би трябвало да съдействуват всички културни дейци, всички държавни и обществени фактори.
Необходимо е да съществуват специални висши училище, където жените да изучават основно и
всестранно
майчинството.
към текста >>
55.
Влад Пашов (1902-1974)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е
всестранно
надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.
ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е
всестранно
надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност.
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда.
към текста >>
56.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието
всестранно
изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване.
Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му. Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него.
Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието
всестранно
изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване.
Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България. Цената на книгата е 8 лв. Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска". 48 — София или от редакцията на в.
към текста >>
57.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към
всестранно
културно развитие на селото.
То трябва да започне от селото, да се наложи в държавата и след това да завладее целия свет. Само така то ще почива на здрава основа. Затова, както по-горе казахме, е нужно съзнание. Нужно е преди всичко нашия селянин да разбере, че той вече не може да се крепи като отделна стопанска единица. Като такава, той е обречен на загиване, най малкото — на вечна мизерия.
Само обединението на селото в една обща стопанска единица, при което е възможно модернизиране на производството, намиране на пазари, откриване на нови, по-доходни клонове производство, не по силите на отделните стопанства, може не само да спаси селянина от израждане и мизерия, но и да му даде максимума от духовни и материални блага, да даде един небивал мощен тласък към
всестранно
културно развитие на селото.
От там трябва да се почне: от нашето село. Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество.
към текста >>
58.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството —
всестранното
обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов.
Тази именно крачка е: обединението. Взаимното проникване, сливането, събарянето на всички граници, които го разделят на враждуващи, взаимноизяждащи се части. Дошло е време разкъсаните части да се съберат наедно, за да може човечеството да заживее нов и щастлив живот. Дошло е вече време да се срутят всички тия граници, прегради и кошари, с които досегашните религии-секти са разделяли духовно човечеството. И, веднъж срутени тия граници, обединеното и обновено духовно човечество лесно вече ще се справи и с останалите — икономически и политически граници и ще възкръсне всецяло в новия живот на Любовта.
За да създаде един жив потик, за да даде един мощен тласък, не по външен, а по вътрешен път, към достигането на тази велика цел на човечеството —
всестранното
обединение върху основата на Любовта и братството — е дошъл на земята и е днес между нас, като пратеник на Всемирното Бяло Братство, Учителя Петър Дънов.
Той няма свое собствено, лично негово учение, той не проповядва никакъв „дъновизъм“; — той проповядва учението на Христа и на всички други велики Учители, което е едно и също; — той проповядва учението на Великото Всемирно Бяло Братство, което изпраща на земята Учителите, което е изпратило и него. Кое и какво е това учение? Неговите основни принципи могат да се изразят с думите; Любов, Мъдрост. Истина. Любовта, това е тази същност, която ще се прояви в живота, на земята, чрез братството, чрез пълното духовно, икономическо и политическо обединение на човечеството, чрез превръщането му в един жив организъм, в който кръвта-храна ще се разнася еднакво по всичките части, в който ще бъде изключено всяко насилие, всеки егоизъм и зла воля. Любовта е тази-сила, която ще свърже съзнанието на отделния човек с това на цялото човечество, на всички същества, на целокупния живот — ще го направи да се чувства едно с всички и всичко, и във всички свои мисли и постъпки да има пред вид общото добро.
към текста >>
59.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното
всестранно
действие.
Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва!
Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното
всестранно
действие.
За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ.
към текста >>
Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото
всестранно
развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина?
Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека. Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили. Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи.
Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото
всестранно
развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина?
— Естествено, не. Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която съзнателно трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето. Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени. Защото в слънцето има един голям трансформатор, който разпраща слънчева енергия по цялата земя. Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия.
към текста >>
60.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да съчетае физическия и умствен труд, да развие
всестранно
и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота.
Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо училище всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни училище, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия. Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това. Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия. Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото.
Да съчетае физическия и умствен труд, да развие
всестранно
и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота.
Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото. Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище. Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето.
към текста >>
Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за
всестранно
развитие и усъвършенстване, радост и щастие.
Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече?
Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за
всестранно
развитие и усъвършенстване, радост и щастие.
Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество.
към текста >>
Но човек се нуждае от
всестранно
развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
Но човек се нуждае от
всестранно
развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света.
към текста >>
61.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Път на служене, път на труд и грижи, продиктувани от разума и Любовта — това е пътят на напредъка, пътят на
всестранното
развитие и засилване, пътят на здравето и щастие то в човешкия живот.
Човека, който се освобождава от трудът и грижите около себе, той с това спира своето развитие, спира своето телесно и духовно засилване. Става изнежен, болнав, хилав и негоден. И в това се крие причината, за да достига все по голямо нещастие в живота. А човека, който съзнателно, доброволно служи едновременно на себе си и но другите, той с това осигурява своето развитие, осигурява своето усъвършенстване. Става по-силен телесно и духом, става по-здрав, по-разумен, по-добър — става по-щастлив.
Път на служене, път на труд и грижи, продиктувани от разума и Любовта — това е пътят на напредъка, пътят на
всестранното
развитие и засилване, пътят на здравето и щастие то в човешкия живот.
По лош път вървим. Път на болести и хилавост. Път на диви борби, войни, размирици, революции. Път на самоунищожение и взаимоунищожение ... Да се заемем поне с трудът и грижите за себе си. Това ще бъде и разумно и полезно: както за самите нас, тъй и за околните.
към текста >>
62.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всестранното
образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата.
Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията. Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта. Питагор се е родил в остров Самос, около 580 години преди Христа. Неговият баща, Мнесархус, му е дал отлично образование. Прочути учители са го обучавали по философия, математика, поезия, музика и гимнастика.
Всестранното
образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата.
След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите народи и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове. И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат посвещение в мистериите, т. с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение.
към текста >>
Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека
всестранно
, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.
А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения.
Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека
всестранно
, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.
Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин.
към текста >>
63.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Братство" Преглед Към
всестранно
усъвършенстване (Т.Ч.) Словото на Учителя.
Севлиево, 7 януари, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: С нови сили напред! Януари – агитационен месец за разпространение на в.
„Братство" Преглед Към
всестранно
усъвършенстване (Т.Ч.) Словото на Учителя.
Братство и сестринство (По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г.) Вечерната медитация (Д-р К.) Съобщения По стъпките на Разумното (Г. Тахчиев) Книжнина С нови сили напред! Измина старата 1933 год. В началото сме на новата 1934 год. Каква ще бъде тя?
към текста >>
Към
всестранно
усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното.
Намираме се във важен политически момент: от ориентировката на масите зависи бъдещето на народе ни. А от по-голямата дейност, от по-здравите схващания, от по-голямото умение на ръководните лица, зависи кой ще увлече масите — кой ще води народа ни. Нека внимаваме, защото народите никога не с невинни и безотговорни за това, което ги постига. Както почти винаги до сега, така и днес, злото е по-активно. Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота.
Към
всестранно
усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното.
И едното и другото развитие трябва да стават едновременно. Само така от младите ще израснат всестранно развити, съвършени хора. И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете. Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата.
към текста >>
Само така от младите ще израснат
всестранно
развити, съвършени хора.
Нека внимаваме, защото народите никога не с невинни и безотговорни за това, което ги постига. Както почти винаги до сега, така и днес, злото е по-активно. Макар на неговата страна да стои едно малцинство, но това малцинство обладава и развива голяма енергия и има шанс да успее, като увлече всички колебаещи се, останали без път елементи, ако не му се противопостави една сериозна, енергична дейност, будно съзнание и ясни схващания за реалните нужди на живота. Към всестранно усъвършенстване Физическото, телесното развитие на младежта е точно толкова нужно за щастието и благото в живота, колкото и духовното. И едното и другото развитие трябва да стават едновременно.
Само така от младите ще израснат
всестранно
развити, съвършени хора.
И само така ще се създаде едно здраво, едно разумно и щастливо човечество. Както имаме училища за умствено образование и развитие, — първоначално, средно, висше — също такива трябва да има и за телесното развитие, като едновременно се следват и двете. Най-доброто, най-полезно училище за телесно развитие може до бъде земеделския труд, трудът на нивата, в градината, на ливадата. Защото чрез тоя труд учащите се ще се доближат до природата, ползвайки се от слънцето, от чистия въздух, и ще изучават нагледно живота на растенията, на животните. живота на цялата природа.
към текста >>
Животът дарява своите истински радости и блага само на
всестранно
развитите хора.
Тук учащите се ще бъдат заинтересувани, погълнати изцяло, увлечени, защото ще знаят, че от по-добрата, по-съвършената работа зависят добрите резултати, зависи доброто качество на плодовете, нужни за самите тях, като храна. Тук учащите се ще получат едно по-широко образование — образование което ги подготвя за живота, сближава ги с действителността, прави ги по-мъдри, по разумни, по-естествени, по-самостоятелни и повече полезни, както за себе си. тъй и за другите. И, най-после, чрез въвеждане и прилагане земеделския труд като възпитателно средство, ще се махне тая страшна пропаст, що дели учени от прости, хора на умствен, от хора на физически труд; ще настане едно помирение, една близост между хората, защото всички, съобразно силите, способностите и нуждите, ще бъдат едновременно хора на единия и на другия труд. Само чрез едно такова възпитание, при което едновременно са застъпени и умственото и физическото развитие, човека ще напредва към здраве, към радост в живота, към всички физически и духовни блага.
Животът дарява своите истински радости и блага само на
всестранно
развитите хора.
Геният на ума може да проникне до най-дълбоки тайни, може да открие и направи машини, може да създаде апарати, с които да смае света и да спечели слава, но, ако телесно е слаб, хилав, тон ще бъде нещастен повече от който и да било простак. Същото може да се каже и за великана на физическите сили; и той е един нещастник, ако духовно, умствено е слаб, негоден. Такива са законите на природата, законите на живота И тежко не това човечество, тежко на тия народи и държави. тежко на тия хора. чието образование.
към текста >>
64.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
към истинско,
всестранно
съвършенство, които искат да служат.
Защото тя е наше собствено дело, осмислено, решено и извършено от самите нас, а не от нашите, каквито и да били те, управници. Защото в нея всичко става естествено и свободно, а не изкуствено, насилствено да се насажда от горе. В братската задруга е изхода и спасението за тия, който дирят път из днешния хаос, и които с готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо, — за братството и единството на всички хора. В Братската задруга ще намерят своя идеал, своя път и смисъла на своя живот тези. който искат да вървят напред.
към истинско,
всестранно
съвършенство, които искат да служат.
които искат да помагат, които искат да лекуват раните и да посочат пътя на заблуденото човечество. Тия, които с готови за жертва, за себеотрицание, да започнат. Животът зове силните, които могат да дадат пример. Народът ни чака! Той иска да види живо дело.
към текста >>
Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи
всестранно
; най-първо човек трябва да разбира своята глава.
Появяването на идеите в Природата е свързано с движението на космичните енергии и трябва да знаем приливите и отливите на тези енергии и законите на тяхната проява, за да можем да възприемем идеите и мислите на Природата. И само така ще могат да се реализират в живота ни и ще дадат плод, който ще ни ползва. Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека. И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване.
Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи
всестранно
; най-първо човек трябва да разбира своята глава.
Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени.
към текста >>
65.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
- Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли
всестранно
, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни?
Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний?
- Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли
всестранно
, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни?
Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят! Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме.
към текста >>
66.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и
всестранно
реализиране на вложената в нея идея.
Силата на Братската задруга лежи именно в реализирането на тази идея за справедливостта; в това, че всичко е на всички, че няма експлоататори и експлоатирани, насилници и насилвани. Защото само при тия условия може да се достигне едно цялостно материално и духовно единство, а всекиму е известно, че „съединението прави силата”. Работата, дейността на Братската задруга е многостранна, тъй както животът е многостранен. Нейната задача не се ограничава само в това, да създаде нови икономически и духовни отношения между отделните хора, но да създаде или, по-право, да възстанови първичните, естествени отношения на своите членове към майката природа и към Върховната Реалност, която ни обкръжава и прониква - към Бога. Ние мислим, че Братската задруга, която не притежава земя, т.е.
чиито членове се прехранват от някаква друга дейност, без да имат непосредствено отношение със земята, обработвайки я лично с труда си, такава задруга не е още напълно сформирувана, не се е още развила до пълно и
всестранно
реализиране на вложената в нея идея.
Защото разумния и естествен живот, който Братската задруга се стреми да осъществи, е невъзможен ако ние не възстановим постоянната и непосредствена връзка с природата. Природата е извор на сила и живот. Чрез работа всред нея и чрез прислушване към нейния глас и нейните закони, ние черпим в изобилие това, което е най-необходимото за живота ни - жизнена енергия, хармония и здрав смисъл в живота си. Ето защо, каквото и да бъде главното занятие, от което членовете на Братската задруга изкарват прехраната си, те трябва да се стремят и към това, щото задругата да притежава и земя, защото без връщане към земята, няма връщане към разумния, трезвен, естествен и щастлив живот. Целта на Братската задруга, така, както я виждаме ние, е да се устрои всред природата, като се застъпят различни занаяти, различни производства и служби, между които земеделието да бъде на едно от първите места.
към текста >>
С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с
всестранно
и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска. С.
После за разпространение на своите произведения, задругата може да отвори един магазин, представителство и т.н. Има много различни комбинации, на земеделието с други занаяти, които за доброто на задругата, ще трябва да се осъществят. Накрай, още веднъж ще повторим: всичко отведнъж не може. Нека тогава се започва от малко, със стремеж за постоянно развитие. Така ще действуваме по-разумно и изграденото от нас ще бъде по-здраво.
С най-малкото, с което разполагаме в областта на материалните възможности, но със силен дух и с
всестранно
и разумно обмислен план, нека започнем Братската задруга, и нейното развитие и успех ще дойдат като една необходимост, защото животът ги иска. С.
Калименов Пътя на човечеството „От чуждите погрешки се учете, вашите погрешки изправяйте. На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете“. Учителя Ако погледнем историята, там ще видим, че известни събития се повтарят, макар и с известни малки промени, което се дължи на епохата, през която стават. И днес хората изучават тая история, виждат какво е било някога, виждат и последиците от известни събития — и въпреки това — не взимат поука от тях, че искат да вземат мерки за да бъдат предотвратени днес. А ако бе пробудено съзнанието не хората, миналите погрешки на човечеството, извор на знания биха станали.
към текста >>
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи
всестранно
себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея.
Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината.
А за да проучи човек Истината, трябва да проучи
всестранно
себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея.
Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му. Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля.
към текста >>
67.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е ръководство по пътя към
всестранно
развитие и засилване, към съвършенство.
Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен.
То е ръководство по пътя към
всестранно
развитие и засилване, към съвършенство.
Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и пороци, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи. Ще се възраждат и обновяват. Ще се издигнат тая мрачна и тъмна действителност, над тоя нещастен и мъченически живот, над тоя ад от омраза, егоизъм, диви борби, измами, насилия, робство, отчаяния, безсмислица. Ще дойдат до Любовта, която ще ги неправи благи и смирени, ще ги вдъхнови към работа за общ напредък, за общо щастие, за обща свобода. И ще заживеят оня нов, оня мирен и братски, оня благ и светъл живот, за какъвто са говорили великите учители: ще настане Царството Божие на земята, към което зовеше Христос.
към текста >>
68.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само когато хората
всестранно
проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи.
Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите.
Само когато хората
всестранно
проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи.
Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си. Човек, който има добре организиран мозък, здрави и правилно функциониращи бели дробове и здрав стомах, никога през живота си няма да допусне престъпна мисъл в ума си, престъпни чувства в сърцето си и няма да допусне волята си да извърши някакво престъпно деяние. Хора, които вършат престъпления, имат някаква анормалност в стомаха си. Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече.
към текста >>
69.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и
всестранно
познаване на човека, природата и живота.
А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора.
Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и
всестранно
познаване на човека, природата и живота.
Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава.
към текста >>
И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с
всестранно
проучване на себе си, т.е.
Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека.
И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с
всестранно
проучване на себе си, т.е.
с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме.
към текста >>
Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме
всестранно
естеството на човека, т.е.
Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност.
Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме
всестранно
естеството на човека, т.е.
да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каним същевременно всички наши читатели, без изключение, да ни изкажат своето мнение за в-ка: какво харесват и какво не харесват, кои с неговите недостатъци и, какво би трябвало да се направи за неговото
всестранно
подобрение.
С него вестника влиза в лятната си ваканция, а следния първи брой от новата седма годишнина на в-ка, ще излезе през месец септември т. г. Занапред в-к „Братство“ се удвоява по формат, т. е. ще излиза редовно всяка седмица в 4 страници, вместо в 2 стр., както е било до сега. Ний вярваме, че това ще ни даде възможност да разнообразим и да подобрим списването на в-ка, защото в него ще могат да вземат участие повече сътрудници. Във връзка с това, ний каним всички наши приятели и съчувственици, които се чувстват способни, да ни сътрудничат в списването на вестника, със статии — оригинални и преводни, със съобщения за тия прояви и събития от местния живот и от общ характер, които заслужават да бъдат отбелязани и т. н.
Каним същевременно всички наши читатели, без изключение, да ни изкажат своето мнение за в-ка: какво харесват и какво не харесват, кои с неговите недостатъци и, какво би трябвало да се направи за неговото
всестранно
подобрение.
При удвояване формата на в-ка, цената му се увеличава само с 20 лв., т. е. за напред годишният абонамент на в. „Братство“ ще бъде 60 лева. Същевременно, ний си запазваме традицията да даваме всяка година по едно безплатно приложение за абонатите. Тази година безпл.
към текста >>
71.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той ще продължава да върви постоянно напред; да расте и да се развива
всестранно
; да прониква все по-нашироко всред нашия народ, сочейки му пътя към истински възход.
която даваше възможност на в-ка всяка година да постига нови успехи — повече абонати, по често излизане, по голям формат. Тя е. която ще го движи и занапред в неговото развитие. Ние имаме една свещена идея: да разнесем колкото се може по-нашироко Божествената светлина на Всемирното Братство; да работим влагайки всичките си сили, за изграждането на Царството Божие на земята. Затова в-к „Братство“ няма да спре там, гдето се намира днес.
Той ще продължава да върви постоянно напред; да расте и да се развива
всестранно
; да прониква все по-нашироко всред нашия народ, сочейки му пътя към истински възход.
На работа, за неговото широко разпространение! Към обединение! Духът на разединението владее днес навсякъде. Дели се човечеството на държави. Делят се държавите на партии и класи, на религии, вери и секти.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното
всестранно
издигане.
А той слушаше и искаше да стане като тях. Но стана голям, забрави Бога и сега пак като дете искаше да се върне при Него. С очи беше, а не виждаше къде върви и що върши. За него бяxa по-важни законите, които управляват съединяването на два химически елемента, отколкото тези, които свързват две души. Той знаеше законите на материалния свет, но беше сляп за нравствените закони, що движат хората към Божественото, към истината и вечността.
Той знаеше много, но не знаеше най-великото изкуство — да живеем в хармония с човеците, да ги обичаме като свои братя и да дадем в жертва всичко за тяхното
всестранно
издигане.
Но сега слепият разбра, че не сме дошли тук на земята само да знаем, но да живеем; не да убиваме, но да обичаме. И тая наука, на която той служи ето вече толкова години, му се видя безполезна и жестока не само спрямо него, но и спроти всички хора. Искаше да я нарече дяволска наука, защото служеше само на злото начало в човека. Какво би спечелило човечеството от неговия взрив, за когото изгуби толкова време, похаби душата си и изостави семейството си? Нищо!.. Освен смърт, разкъсани тела, сълзи и кърви.
към текста >>
73.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и
всестранно
проучване на човешката природа.
При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие.
Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и
всестранно
проучване на човешката природа.
Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля. Или как могат да ги използват за своето всестранно развитие.
към текста >>
Или как могат да ги използват за своето
всестранно
развитие.
Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа. А този, който има този копнеж, само в окултната школа ще намери онези пътища и методи, които постепенно ще го приближат към неговия идеал. В школата Учителят запознава учениците със силите, които действат в природата и в човека и им посочва законите и пътищата, по които функционират тези сили и как могат да се ползват от тях, за да развият своята мисъл, своите чувства и своята воля.
Или как могат да ги използват за своето
всестранно
развитие.
Окултните школи са съществували през всички векове на миналото и са били онези живи центрове, от които е излизала светлината, която е заливала отпосле света. Това са центровете и огнищата на културата и прогреса, които са давали потик на човешката мисъл и са стимулирали човешкото сърце към благородното и възвишеното и човешката воля към добри дела. Окултната школа е дала на света религиите като метод за възпитание на широките народни маси, които не са способни за едно съзнателно самовъзпитание, каквото се изисква в окултната школа. Окултната школа е, която стимулира и ръководи развитието на науката и културата. Окултната школа съществува и днес в света и е един жив извор на светлина и знание, тъй необходими за обновление на изстрадалото човечество.
към текста >>
74.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Действието на паневритмията върху човека е грамадно и
всестранно
.
В средата е оркестърът. При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите.
Действието на паневритмията върху човека е грамадно и
всестранно
.
Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също.
към текста >>
Тия упражнения развиват
всестранно
организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно. Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека.
Тия упражнения развиват
всестранно
организма, защото се отличават с голямо разнообразие.
Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която
всестранно
ни обяснява живота.
Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности. Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим.
Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която
всестранно
ни обяснява живота.
Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена. А дори и тези, които живеят едновременно на земята, не могат да бъдат на едно място и затова е невъзможно за една индивидуални съдба да бъде напълно проявена в течение на един живот или на едно място. Следователно, Азът бива поставен при известни условия, в известна фамилия с които има известни връзки. Що се отнася до проявлението на съдбата, понякога е безразлично в кои именно от различните отговарящи нему условия и среди Азът ще бъде роден, и когато случаят е такъв, нему с допуска известен избор, но веднъж изборът направен, Господарите на Съдбата невидимо бдят, щото работата в избраната част от съдбата (или кармата) да не се нарушава от свободни действия в друго направление. Ако ний се постараем да действаме така, че да избегнем от тази съдба, тия същества действат по такъв начин, че до предотвратят това и да осъществят изпълнението на съдбата ни. Това.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила
всестранно
, пак ли ще се поколебаем?
Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота.
И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила
всестранно
, пак ли ще се поколебаем?
Наново ли ще останем потиснати под тая скала, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ? От нас зависи! Прочие, към нова дейност, към ново свята спасителна работа. N. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто.
към текста >>
77.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и
всестранно
умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище.
А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата. През това време майката трябва да съзерцава най хубавите картини на великите художници, та постоянно да носи красиви образи в ума си. Необходимо е често да слуша най-хубавите творения на великите музиканти, та сърцето й непреривно да се вълнува от нежни трепети, благородни чувства и красиви желания. Необходимо е да има на разположение да чете съчинения на най-великите поети и писатели, чийто идеи да възвисяват и симулират мислите й и стремежите й за постижения на велики общочовешки идеали.
Същите гореспоменати условия, които са необходими за майката, особено когато тя е в бременно състояние, са абсолютно необходими, както за правилното и
всестранно
умствено, душевно и физическо развитие, така и за доброто възпитание на децата и младежта в училище.
Нека да се знае, че каквото е влиянието на благоприятната слънчева светлина, чистия изобилен въздух, умерената топлина и влага и плодородната почва за растежа и правилното развитие на едно растение, също такова е влиянието на светлите и велики мисли, чистите, нежни и благородни чувства, както и красивите образи, желания, стремежи и постъпки от страна на бащата и особено на майката, в момента на зачеването и през време ма бременното й състояние върху растежа и правилното развитие на зародиша в утробата й, а така също и за определяне живота и съдбата на детето й след неговото раждане. От всичко казано до тука става ясно, какво трябва да бъдат бащата и майката и при какви условия трябва да става зачеването, зародишното развитие и възпитание на децата в училището, за да имаме здраво, силно и даровито поколение, на което животът да бъде полезен, красив и смислен. Ето защо г-н Дънов често говори, че първото нещо, което трябва да се направи сега от страна на всички държавници: общественици, учени, писатели, художници, музиканти, педагози и възпитатели, то е да са насочат всички усилия за създаването на необходимите благоприятни условия за бързото повдигане на всички жени в умствено, морално и културно отношение, за да съзнаят те своето велико предназначение като майки, защото само по тоя начин може да стане въз раждането и подобрението на индивида, семейството, обществото, народа и човечеството. Това са закони, правила и методи на природата и ако ги приложим в живото си. ще имаме блестящи резултати, а ако не ги приложим, ние се самоосъждаме на израждане и изчезване; защото природата дава условия и възможности за размножаване, правилно развитие и усъвършенстване само на тези, които са носители и разпространители на велики стремежи и високи идеали.
към текста >>
78.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Иначе, ако не се развиваме
всестранно
, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора.
На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“. Учителя Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот.
Иначе, ако не се развиваме
всестранно
, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора.
А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали.
към текста >>
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по
всестранно
благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа.
Небето е слязло на земята. Земята се е издигнала до небето. Земята и небето са слени в мощна прегръдка. — Хората, земните хора, в плът и кръв, във физическите си тела, стъпили здраво на земята, изживяват същевременно в душите си това. което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват.
Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по
всестранно
благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа.
Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава. Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо, всестранно въздействие върху човешкото същество. Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост.
към текста >>
Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо,
всестранно
въздействие върху човешкото същество.
което вечно живее и съществува само на небето — пълнете хармония на Божествения свят, за който те сега си спомнят и който наново изживяват. Няма нищо по-мощно, по възпитаващо, облагородяващо и издигащо, няма нищо по всестранно благотворно действащо върху душата и тялото от Божественото изкуство на евритмията, което е едновременно и музика, и пластика, и поезия, и гимнастика и полет нагоре към висините на духа. Евритмичните упражнения, дадени от Учителя на Всемирното Братство, които се изпълняват — сутрин, след изгрев слънце, всред природата — вече на доста места в България, при специална вдъхновяваща музика, и в които по един съвършен начин са преплетени всички елементи на възвишените изкуства, заедно с всички елемент на природосъобразния и разумен живот — чист въздух, слънце, гимнастика, дълбоко дишане, хармонични движения — са най могъщото средство едновременно за превъзпитаване и за оздравяване на народа. Нищо друго не може да бъде толкова полезно, едновременно за душата и за тялото, както паневритмията. Нищо друго не може да даде такива резултати, каквито тя дава.
Защото, нищо друго не може да се мери с нея по своята могъща, магична сила, по своето неотразимо,
всестранно
въздействие върху човешкото същество.
Паневритмията носи душевно и телесно здраве, радост. бодрост, сила, идеализъм, благородство; тя събужда и възпитава чувството към красота, и ни дава да разберем, че живота е ценен, че в него има щастие, радост и красота. Тя ни дава сили да се борим за доброто и да изграждаме нов, разумен и щастлив живот. Тя вниса хармонията на небесните сфери в нашия земен живот и с това ни дава възможност да живеем смислено и щастливо. Не можем да не пожелаем.
към текста >>
Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте
всестранно
: умствено, сърдечно и волево.
Последната е между нас и слънцето. **) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а пранета — към органическото състояния на материята, към живота. ***) За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. СЪЗНАНИЕ И СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си.
Учителя Новото духовно учение препоръчва повече съзнателен живот, за да може да се даде възможност на човека да се развива и расте
всестранно
: умствено, сърдечно и волево.
Съзнанието е основата, върху коя го човешкия ум расте и се развива. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно и опитано. На хората предстои важната задача: да намерят метода и пътя за събуждането на съзнанието. Трябва всеки да намери пътя, който води към будно съзнание, за да може да расте и се развива умствено, за да може да намери ония условия и сряда, в които се проявява правата мисъл. Щом се прояви правата мисъл, човек е вече ориентиран в живота си и има градивен материал, с който, като съзнателна единица и надарен със светъл ум, той ще може да гради разумно.
към текста >>
80.
Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208)
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото
всестранно
усъвършенстване.
„Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество.
Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото
всестранно
усъвършенстване.
Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото.
към текста >>
81.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новият национален идеал на Българския народ не може да бъде друг, освен този: духовно величие, изградено върху базата на вътрешно уреждане и хармониране на всички народни сили, и създаване на благоприятни условия за живот и развитие за всички български граждани — справедливо разпределение на благата на живота; с една дума,
всестранно
издигане на народа ни, възможно - само при необходимото условие на мир със съседите и пълно единение на южното славянство.
Неделчева Движението на Всемирното Братство Божественото семе, възраснало в Латвия – М. (Латвия-Рига) Вестникарят и лъжата (басня) – Дядо Благо България по нов път Безсъмненото подобрение на отношенията ни с Югославия и искрения стремеж са се превърнат във вечно приятелство, а също да се запазят и затвърдят добрите отношения и с всички останали съседи, е една огромни придобивка за народа ни. Да затвърдим и осигурим мира за България — какво по-хубаво от това? Всичко най-добро, което мечтаем и което желаем на нашия народ, ние можем да го постигнем именно по пътя на мира. България може да бъде велика и мощна, богата и силна — материално и духовно — само ако върви по пътя на мира.
Новият национален идеал на Българския народ не може да бъде друг, освен този: духовно величие, изградено върху базата на вътрешно уреждане и хармониране на всички народни сили, и създаване на благоприятни условия за живот и развитие за всички български граждани — справедливо разпределение на благата на живота; с една дума,
всестранно
издигане на народа ни, възможно - само при необходимото условие на мир със съседите и пълно единение на южното славянство.
А тази велика задача може да се постигне само с мощна проява на духовна сила. Да бъдем духовно силни! — ето ключа, разгадката и залога за нашия успех и напредък във всяко отношение. Да бъдем духовно силни — това значи да се разпръснат и изчезна т всички опасности и тревоги във външния ни и вътрешен живот. Да бъдем духовно силни — това значи да тръгнем с огромни крачки напред към всестранен напредък.
към текста >>
82.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Смисъла на човешкия живот на земята е в духовното и
всестранно
повдигане и усъвършенстване.
В реалния баланс на човешкия живот, най-малкото духовно постижение, най-малкия напредък по-пътя на вътрешното съвършенство, тежи по-вече от милиони килограми спечелено злато. Защото човек е дух, и всички духовни придобивки оставате завинаги в него, а с всичко друго всеки ще се раздели в края на живота си. Все пак, доколкото това се отнася до човека, живота на земята и живота на духа са свързани. Един без други те не могат. Важното е обаче, да знаем кое е същественото, за да не разберем, когато е вече късно, в края на живота си, че сме изпуснали същественото заради несъщественото, заради второстепенното.
Смисъла на човешкия живот на земята е в духовното и
всестранно
повдигане и усъвършенстване.
Всичко останало са средства, условия, помагала, временни потребности, които трябва да служат като такива, а не да се въздигат като идеал. К. Две думи Две думи ще звучат кат песен над земята. Две думи: „брат,“ „сестра! “ Пред нов живот сме ний, бледнее тъмнината, Разискря се зора! На изток руменей.
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Висшето,
всестранното
развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството.
Тя трябва да се създаде. Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето. Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30) 10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството.
Висшето,
всестранното
развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството.
Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и
всестранно
определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol.
Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма. Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота. „Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване.
„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и
всестранно
определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol.
151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони.
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и
всестранно
, следователно примирява двете противоположности.“ Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа.
Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр. 185) 4. Делото като възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида така и за човечеството. Далото е най-висшето пълнота и абсолютно богатство на живота, то включва мисленето и битието и няма в него отрицание.
„Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и
всестранно
, следователно примирява двете противоположности.“ Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа.
Делото е цел и средство — от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии не човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята е действително най-висшето проявление на живота не човешкия дух. То не е само средство, то е и цел. Волята е изобщо насока не човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е необходимо средство за достижение на тази цел — напрежението на човешко то естество.
към текста >>
86.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички тези човеци, следователно, са работили за
всестранното
повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.
Всички тези човеци, следователно, са работили за
всестранното
повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>
87.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А Мъдростта, това висше знание, което осветява живота
всестранно
не отива там, дето няма духовна подкладка, дето няма Любов, Истина и Правда.
ние трябва да отговорим: — При Оня, който носи Любовта, Истината, Правдата. Там при Учителя, който носи думи на живот вечен. Кого трябва да изберем за свой учител и възпитател? — Дали някой от модерните кумири на преходните учения! — казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент.
А Мъдростта, това висше знание, което осветява живота
всестранно
не отива там, дето няма духовна подкладка, дето няма Любов, Истина и Правда.
Тогава кого да изберем? — Онзи, който носи Любовта, който провъзгласява Истината и Правдата; чиято мярка в живота е доброто. Онзи, който днес ни дава в най-голяма чистота Божественото слово и безкористно ни го предлага. Знаем, че то от голяма част на народа ни — не само на нашия народ но и от по-голямата част на човечеството — днес не ще бъде разбрано. И не само, че не ще бъде разбрано и възприето, но и незаслужено охулвано и клеймено.
към текста >>
88.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено
всестранно
издигане и за подкрепа на другите.
Любимата девойка пееше я утрин, на работа отивайки в полето. * „Изгрей о, слънце, — пееше любимата му тихо, — с лъчи ми пътя осветявай, на нивата отивам, грей, о, топло слънце, в душата ми кът мрачен не оставяй.“ * Вървеше младият овчар, след него стадото му кротко, и песента му бликаше в сърцето. Вървеше младият овчар, отиваше навътре в планината, над него се синееше небето. Д. Антонова СПОМНЕТЕ СИ! На този земен свят ний всички сме като гости и всичките ни земни, материални притежания ще отминат като сън.
Единственото, което ще ни остане завинаги, това е доброто, което сме направили на себе си и на другите — жертвите, усилията, труда, който сме положили за своето собствено
всестранно
издигане и за подкрепа на другите.
Истински разумният човек не може да си представи един живот, в който човек живее само за себе си. Необходимо за човека е да дава, за да може да се изпълни живота му със съдържание и смисъл. Днес за днес, човечеството, като цяло, е достигнало до това състояние, че отделният индивид може да дава, да прави жертви с радост само за най-близките си — за своето семейство. Сега трябва да се направи още една, следующата стъпка: човек трябва да се научи да дава, да прави жертви с радост, да посвети и отдаде живота си, не само на своите най-близки по кръв и родство лица, но и на всички, за които може да стори това. Висок идеал трябва да си постави новият човек: живот за цялото, живот, който надхвърля тесните рамки на семейния, личния, класовия и националния егоизъм, живот, който си поставя за цел доброто на всички.
към текста >>
Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за
всестранно
развитие на всички.
Жетвата е голяма... (пътни бележки) „Жетвата е голяма, а жетварите са малко“ Xристос Когато човек излезе от затворения кръг, в който обикновено се движи и се опита да влезе в непосредствен досег с по-широки кръгове от народа, първото силно впечатление, което всецяло го обхваща, е това, че има безбройно число будни души, които са застанали на прага на новото, дирят новото, жадуват за него, но няма кой да ги упъти, няма кой да им посочи истинска светлина, няма кой да ги поведе в правия път. Често, почти винаги дори, тия хора, търсейки и стремейки се към новото, към истинското, реалното, се заблуждават от различни фалшиви идеали и схващания, отклоняват се и вървят по какви ли не лъжливи пътища. И често, много често, те спират в една точка завъртат се в един омагьосан кръг на тесни, закостенели, фанатични разбирания и живот, и там повече или по-малко безплодно изразходват своите духовни сили, докато първичния импулс в душата им за търсене на истината съвършено замре, не можейки да черпи живот и да се проявява в тесните рамки на веднъж възприетите схващания. Тия хора, въпреки тяхната външна, видима идейност или религиозност, са застанали като омагьосани в своите догми и формули, замръзнали са в едно положение, и като че ли не искат да се движат напред. В състоянието, в което те се намират, те не допускат и като че ли не могат да допуснат, че има нещо повече от това, което те знаят, че има една по-голяма светлина от тая, която те са придобили, че има един по прав, по-резултатен път, от тоя, по който те вървят.
Комунисти, толстоисти и анархисти, евангелисти, адвентисти и петдесятници, православни, католици и дори окултисти, вярващи и безбожници, материалисти и спиритуалисти, са спрели пред прага на Новото, пред прага на истински великото, истински мощното и безграничното, което може да им даде живия хляб и живата светлина за душите и умовете им и което, същевременно, единствено може да превърне и настоящия земен живот в райска градина, в която има условия за живот и за
всестранно
развитие на всички.
Тия хора са спрели. Те не искат или не могат да направят съдбоносната крачка, която ще разшири мирогледа им, ще ги изведе от ограничението и вцепенението, ще им разкрие нови, безкрайни хоризонти за живот и творчество, ще ги озари с неподозирана дотогава светлина. И колко голямо е тяхното нещастие: да се намират пред хляба и водата на живота, но да не смеят, да не могат, като хипнотизирани, да протегнат ръка и да утолят глада и жаждата на душата си. За тия хора, които все пак са на прага на Новото, е все още нужно едно силно сътресение, една мълния, която да озари съзнанието им, един гръм, който да разтърси ума им, цялото им същество, за да отворят широко очите си, да се пробудят, да прогледнат и видят истината, такава, каквато е в нейната същина. Трудно, изобщо, се работи с тях, защото големя част от тях са почнали вече да окаменяват в своите стари позиции, в своите веднъж придобити и догматизирани вече схващания.
към текста >>
89.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живота, като една велика сграда изисква
всестранно
проучване.
Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата.
Живота, като една велика сграда изисква
всестранно
проучване.
НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече. * Нова участ на земята, нов живот на красота Нека той да бъде песен, бликнала из вечността. * Дигнали чела в безкрая, бдят гиганти върхове, По челата им прочитам дълъг низ от векове. * Дълъг низ на робство черно и на мрачни тъмнини На неволята човешка в безпросветни дълбини.
към текста >>
90.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да дойде до едно дълбоко познание за живота, за да може да го разбере
всестранно
, човек трябва да добие едно
всестранно
образование.
Човек не може да не види резултатите на една сила, която дирижира живота и нарежда всичко. Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа случайност, че всичко живо е произлязло случайно. без никакъв смисъл, без никакъв план на Природата. Като казват, че всичко случайно е произлязло, с това те отричат разумността в Природата. Обаче в Природата, в живота и техните прояви, ние виждаме една голяма разумност, един велик план, който не може да се види и разбере само от дълбоко спящите, от крайно ограничените, които не могат да се вдълбочат в себе си и замислят от явленията и фактите в живота.
За да дойде до едно дълбоко познание за живота, за да може да го разбере
всестранно
, човек трябва да добие едно
всестранно
образование.
Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова. Официалното училище ни дава знания, които могат да ни послужат само за основа, от където да почнем по нататък. Ние не го отричаме, то е необходимо, крайно необходимо за човека. То го улеснява в неговия път, разтваря му вратата към истинският живот, подтиква го да заинтересува и влезе в един красив идеален свят, в който той има да учи много, не само в един живот, а в много такива. Блажени са ония, които могат да прекрачат прага на официално приетата наука и навлязат в науката на целокупният живот и се заинтересуват от неговата същина.
към текста >>
91.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична,
всестранно
развита личност.
Хор от ангели ще влеят в тебе ангелска любов! * Спи, почивай, чедо мое, в сън блажен се унеси и във този час спокоен в мир велик се пренеси! * Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали.
Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична,
всестранно
развита личност.
Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот.
към текста >>
_____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и
всестранно
развитие ще застанат славянските народи.
Новият свят, който идва, ще донесе ново възпитание и ново образование за подрастващите поколения. Вместо децата да се превръщат в механизми за запаметяване на хиляди ненужни подробности, те ще учат божественото изкуство на музиката. И днес, когато обществото в своята цялост и ръководните кръгове не са още отишли в своите схващания до там, че да могат да извършат тази необходима реформа, дълг се налага на всеки съзнателен родител да се погрижи сам, извън училището, за музикалното възпитание и образование на децата си. И нека всички заработим в това направление, за да дойде по-скоро времето, когато музиката ще влезе като основе« елемент във възпитателно-образователното дело. С. К.
_____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и
всестранно
развитие ще застанат славянските народи.
Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония. Поради това, идва време, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните, за да дадат, чрез тях, мощен импулс на световното развитие. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Живият хляб (из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.) „Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае.
към текста >>
92.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от мисълта за
всестранното
влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека.
Още Ж. Ж. Русо беше казал: „Назад към природата! “ Тоя повик на безсмъртния женевски педагог и учител не е изгубил смисъл и днес, когато една голяма част от нашите деца живеят заседнал живот, в крайно нехигиенични жилищни помещения. Обучението в нашите училища се води изключително в класните стаи, дето ученикът се държи с часове прикован на чина, далеч от природата, от нейното благотворно влияние. Такова откъсване от природата, безспорно, се отразява гибелно върху телесното и духовно развитие на подрастващите поколения.
Ако в градовете, по понятни причини, обучението не може да се води на открито, учителите в селата всякога, когато времето позволява, могат да сторят това, стига да се проникнат от мисълта за
всестранното
влияние на природата върху умственото и телесно развитие на човека.
Нека не се страхуваме, че когато водим обучението на открито, материалът ни ще остане непреподаден и недостатъчно усвоен. Добросъвестният учител може винаги да използва времето си, стига сам той да умее да завладее учениците си и да им внуши, че обучението на открито ще се води по същия начин, както и в училището. Когато преди няколко години ми се отдаде случай да посетя училището на открито в Борисовата градина, което е организирано по образец на горските училища в Австрия, у мен неволно се появи въпроса: без да ставаме теоретици на някакво –„ново“ училище, нима обучението в нашите селски училища не може да се води на открито, сред природата? Може! И ще имаме отлични резултати.
към текста >>
93.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Чрез
всестранно
проучване и опознаване на себе си, т. с.
Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност.
Чрез
всестранно
проучване и опознаване на себе си, т. с.
на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им.
към текста >>
на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и
всестранно
проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с.
на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и
всестранно
проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
към текста >>
Но за
всестранното
проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
Но за
всестранното
проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
към текста >>
94.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира
всестранно
развитие на всички сили и способности.
Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите.
Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира
всестранно
развитие на всички сили и способности.
И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си.
към текста >>
Вие трябва да работите за вашето
всестранно
усъвършенстване, за пробуждането и развиването на вашите скрити, латентни способности и възможности, за освобождаване от грешките и недостатъците на миналото и настоящето, за да станете по такъв начин годни и способни за едно велико бъдеще, което няма да ви бъде подарено, а вие сами трябва да си го извоювате .
Вие ще трябва да работите непрестанно дълги години, в продължение на много последователни въплъщения тук, на земята, за да можете да се издигнете, да се облагородите, да се усъвършенствате и да станете достойни за небесния живот. „Няма скокове в живота. Няма край стълбата на еволюцията. Всичко се движи нагоре: ангели, хора, растения и животни. Нищо не е в застой, затова и вие не трябва да стоите!
Вие трябва да работите за вашето
всестранно
усъвършенстване, за пробуждането и развиването на вашите скрити, латентни способности и възможности, за освобождаване от грешките и недостатъците на миналото и настоящето, за да станете по такъв начин годни и способни за едно велико бъдеще, което няма да ви бъде подарено, а вие сами трябва да си го извоювате .
. . „Това е моето учение. Всеки който говори другояче, или не ме разбира, или нарочно иска да ви заблуди. „Моето учение е учение за действие, а не е учение за очакване. То е учение, което трябва да се приложи днес и тук, а не някога и някъде.
към текста >>
95.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко,
всестранно
Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е.
Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота.
Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко,
всестранно
Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е.
този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си.
към текста >>
96.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* * * Във времето на Христа Сатурн е считан за звездата на сътворителя на небето, като звезда на
всестранното
знание и справедливост.
Който някога е наблюдавал движението на две звезди една спрямо друга, ще разбере това, което старите наричаха „пътуват като живи“. Няма нищо чудно, че на конюгациите на планетите е предавано особено значение. Дойдат ли в съвпад, те смесват в общо излъчване всички свои сили и влияния. Конюгациите на Юпитер и Сатурн са едни от най-редките. И когато тези движения се явят в опозиция със слънцето, то виждаме Юпитер и Сатурн месеци наред един до друг, движещи се с бавни крачки, като че ли им предстоят съвещания от съдбоносно значение.
* * * Във времето на Христа Сатурн е считан за звездата на сътворителя на небето, като звезда на
всестранното
знание и справедливост.
На мъдреците по онова време е било познато, че Палестина е под влиянието на съзвездието Риби. Появата на Сатурн и Юпитер в това съзвездие (то е станало тогава 7 год. преди Христа) е естествено счетено за първостепенно небесно явление. В очакване на Спасителя, тая конюгация им е посочила пътя, който трябва да следват. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Двама господари (из неделната беседа „Двама господари“ – 1. X.
към текста >>
97.
-
С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано,
всестранно
духовно и материално величие.
НЕЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО! Така е било в миналото, така е и днес: до последния момент, ние сме властни да предотвратим и спрем една катастрофа, която все пак зависи от нас, от нашия ум. от нашата предвидливост от нашата воля. Ето къде е именно днес полето за работа на будното човешко съзнание. Мисълта на всеки отделен индивид е жива, мощна сила, тя е една нишка, може би твърде слаба, ако бъде взета отделно, но заедно с хиляди и милиони други такива живи нишки, тя образува страхотна невидима сила, която застава като Ангел-пазител, като вечно буден страж на нашата сигурност.
С нашата мисъл, с нашето будно съзнание, с нашия здрав разум, и, преди всичко, с нашето вслушване в оня тих, но справедлив н мощен глас на Бога, който говори в душите ни, и с безрезервното изпълнение на заповедите, които Той ни дава, ние с пълна сигурност ще избегнем лошото, което иде, и ще отправим, за обща радост и щастие, влака на нашия национален живот към светлата, окъпана в слънце и изпълнена с цветята на благополучието, страна на небивало, неподозирано,
всестранно
духовно и материално величие.
Времената .в които живеем, са важни и съдбоносни повече от всеки друг път. Да бъдем будни, и ние ще отправим страната и народа си по пътя, който води към сигурен успех. Пламен КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (3) (продължение от брой 267) Само истината е вечна. Само нейният живот и нейният блясък не могат да се нарушат и прекъснат от нищо. Наистина, като нейна сянка, като нейна вечна спътница, винаги в историята на вековете се явява и лъжата, заблуждението, но, както казахме по преди от едно по-високо гледище, те водят само призрачно съществуване.
към текста >>
98.
-
Днес Бог ни дава възможността — най-великата възможност, която може да се даде на един народ — да застанем начело на
всестранното
, културно и духовно развитие на човечеството.
Тя не кани, не настоява, не уговаря. Тя само ни предоставя удобния случай и остава всичко друго на нашия избор. Ако сме разумни, ще го използваме, ще тържествуваме, ще напреднем. Ако излезем глупави, никой тогава не ще ни бъде крив, че ще останем да тъпчем на място или да се движим в опашката на прогреса. Както мнозина други, така и ние днес ще кажем: „Бог дава, но в кошара не вкарва“.
Днес Бог ни дава възможността — най-великата възможност, която може да се даде на един народ — да застанем начело на
всестранното
, културно и духовно развитие на човечеството.
Затова, да се пазим от илюзии, да оставим старите пътища, които вече много добре опитахме в миналото и да тръгнем по новия път — по пътя, който Бог ни сочи. Той ще ни даде всичко, което е наше, и още много, за което ние не сме дори и мечтали. С. Калименов МИНАЛОТО И СЕГАШНОТО Това, което бяхме в миналото, това, което сме дали в миналото, не може и сега да се повтори по същия начин. Нашият поглед трябва да бъде отправен напред, в бъдещето и настоящето, а не в миналото. Великите сенки на нашите народни водачи от миналото действително заслужават онова преклонение, действително заслужават оня светъл ореол, с който ги обгражда в съзнанието си целия български народ.
към текста >>
99.
-
За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение: Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и
всестранно
пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т.
Докато то не се издигне, докато неговото културно равнище не достигне едно много по-високо ниво от досегашното, ние не бихме могли да кажем. че България е направила големи стъпки по пътя на свои напредък. Не могат да се отрекат големите грижи, които днешното правителство и особено Министерството на земеделието, полага за издигането на българското село. Направено е вече доста в това направление и още повече ще се направи в бъдеще. Централната власт на българската държава вече сериозно мисли и за селото — за повдигането на неговото благосъстояние, на неговата материална и духовна култура, на неговото благоустройство и т. н.
За да намерим, обаче, най-правилните методи за достигане на преследваната цел, — издигането на българското село — ние трябва да вземем пред вид следното извънредно важно съображение: Един действителен исторически процес — какъвто трябва и може да бъде издигането на българското село, а именно коренно, основно и
всестранно
пресъздаване на живота в село, а не само полагане на някакво външно лустро — един такъв мощен всестранен подем никога и по никой начин не може да бъде извършен изкуствено. т.
е, само с нареждане отгоре. Главната инициатива, основните сили и средства за това трябва непременно да бъдат на лице в самото място, гдето предстои да се извърши този процес. И тогава пред нас се явява въпроса: Имаме ли ний на лице тези сили, тези средства тези възможности, без които истинско издигане, коренно пресъздаване на българското село е немислимо и кои са именно те? Обикновено се мисли, че факторите за издигането, за творчеството, за напредъка са материалните, икономическите условие, капиталите, парите. Това е едно голямо и крайно вредно заблуждение, което се подържа преди всичко от тези, на които липсват духовни сили — на които липсва инициатива.
към текста >>
100.
-
Тая красота трябва да засегне
всестранно
живота.
Остротата на социалната криза, размерът на страданието, величавият и грандиозен устрем на новите творчески сили, величавият размах на социалните конфликти, стълкновения и борби, степента на възпламеняване и ентусиазъм на масите от близкия и далечни идеали или от образа на бленувания по-щастлив и по-прекрасен живот — всичко това говори преди всичко за великата необходимост за човешкия дух и социалния живот от по-висша хармония и красота; всичко това говори за действието на великия основен закон, говори ни за вселенския жизнен порядък и за върховната воля, проявяваща се в този закон и този порядък. Ала всичко това не по-малко красноречиво говори и за създадените и създаващи се възможности да бъде осъществена тая по-висша и по-съвършена хармония и красота и да бъде тласнато човечеството решително напред към по-пълно и истинско щастие или към онова „спасение“, за което говори Достоевски — към едно състояние на по-високо съзнание и знание, на по-висока морална чистота и сила, на по-съвършена волева и духовна мощ, към едно състояние на по-пълно проявление на божественото и висшето в живота. Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената. Под натиска на най-великата необходимост, налагана чрез всички страдания на днешното време, а същевременно и чрез гласа на разума, на душата, на изострилия се усет към правда, хармония, човечеството. както и отделната нация, трябва да осъществят една нова и решителна стъпка към съвършенство и красота.
Тая красота трябва да засегне
всестранно
живота.
Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа. Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа. Само осъществявайки тая решителна стъпка към по висшата красота, може да бъде премахнато царуващото болезнено състояние, което се превръща все повече в едно велико все човешко бедствие, като се премине към едно състояние на нормално и хармонично растене и развитие. Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания.
към текста >>
НАГОРЕ
