Търсене в текстове за 'Враг'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 165 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си.
Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение.
Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари.
към текста >>

Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението?
Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ.
към текста >>

Защото и врагът в нея е преди всичко човек.
А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта. В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност. И наистина, човешкото съзнание не може да обхване нищо по общо и обединяващо от любовта. Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата. Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне. Но той се взира в него и вижда в лицето му своя вчерашен противник. От това как ще постъпи той в този миг ще стане явно свободно същество ли е, което действува по силата на великия вътрешен закон или роб на човешките ограничения. Защото свободният човек е свободен от своето „вчера", той е забравил враждата на ограничената личност и се издига в онова вечно „настояще", в което пребъдва душата.
към текста >>

3. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него.
Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом. Те мислят, защото живеят в непрогледна тъма, че когато поставят в гроба пронизания „враг", свършват с него. О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква! Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест! Тирани и роби на днешния ден. Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание... Кой ще ни отговори, кога ще секнат тия разпри? Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство?
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вълкът е голям враг на музиката.
Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата.
към текста >>

5. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг.
Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение. Но кога ще стане туй? Тоя въпрос тревожи всички и него задават тия, които ден и нощ хабят сили – искрено стремящите се и ония даже, които никога в живота си не са мислили за туй що става.
към текста >>

6. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг.
Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство.
към текста >>

– Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях.
В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това?
към текста >>

7. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града.
Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
към текста >>

8. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги.
към текста >>

Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си.
към текста >>

9. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма.
Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата. Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма. Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна.
към текста >>

10. МАЗДАЗНАН - M. M a н е в Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг.
Слепецът Слепецът сал не знае, Що нещо са лъчи, Лазурът как играе, Как слънцето говори На мирните простори, Как ден от нощ личи. Едничък той лишен е От тази благодат; И ето го, при мен е. А клетник, не познава От нощ как ден настава, Ни кой е брат, кой - враг. Понякога ни пее, Защото е поет, Но в ден като живее, Възпява тъмнината, Миражите, съдбата, И песните му - лед! За него няма хубост, Ни радост в Божи свет, Живота мни за лудост, Която свършва с гроба, А мъст, борба и злоба - Че са прекрасен ред!
към текста >>

11. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”.
Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот.
към текста >>

Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг.
Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да любим враговете си”. Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат!
към текста >>

12. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

13. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Емерсон „Прощавайте на враговете си”.
Проправяха път към небето през пропасти и бездни. И погинаха със смъртта на храбреци. Превел от руски: П. Г. П. Нищо не се среща така рядко у човека, както проявлението на собствената му воля. Емерсон „Прощавайте на враговете си”. С любовта си към тях допринасяме повече добро за нас, защото любовта е по-красива от ненавистта и злобата. Сам Христос е казал тия слова не за доброто на враговете, но за собствено добро на този който има врагове. Оскард Уайлд
към текста >>

Сам Христос е казал тия слова не за доброто на враговете, но за собствено добро на този който има врагове.
Превел от руски: П. Г. П. Нищо не се среща така рядко у човека, както проявлението на собствената му воля. Емерсон „Прощавайте на враговете си”. С любовта си към тях допринасяме повече добро за нас, защото любовта е по-красива от ненавистта и злобата. Сам Христос е казал тия слова не за доброто на враговете, но за собствено добро на този който има врагове. Оскард Уайлд
към текста >>

14. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато Господ възкръсне във всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат враговете Му.
Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси. Когато Господ възкръсне във всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат враговете Му. Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Туй е, което вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на твоя Господ. Той хлопа отвътре и ти казва: „отвори, отмахни тази плоча"! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завършил работите си".
към текста >>

15. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не може да бъде сразен от враговете си.
Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи. Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие. Той не е обикновен честолюбец; неговото честолюбие е благородно и гордо. Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство.
към текста >>

Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите.
Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно.
към текста >>

16. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години.
Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още.
към текста >>

17. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове.
Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост. Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове. Способни са на оскърбления и тяхната задирчивост често ги заплашва с дуел. Кръгъл тип Хора от този тип се отличават с голяма инициатива и голяма енергия Постоянно да действуват и да произвеждат - ето основната черта на тяхната индивидуалност. Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят.
към текста >>

18. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати.
Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог.
към текста >>

19. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага!
Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело. - Той приемаше буквално разказите на апостолите, считайки за излишно модерното тълкуване. „Ако човек се стреми, казваше той, да обича ближния си както себе си, то небето му разкрива истинския смисъл на текстовете". Понякога той даваше кратки коментарии на Писанията по един нов и жив начин. За съжаление, понеже той считаше съвременниците премного увлечени в интелектуализъм, понеже считаше прилагането на добродетелта за единствено средство, способно да ни води към съвършенство, показваше се малко щедро в говоренето. Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага! Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра ! " Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията.
към текста >>

20. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй.
Тия методи на насилия - който и да ги прилага - говорят изобщо за ниското стъпало, на което още се намира човечеството, за варварството и животинството. Все пак може и трябва да се прави разлика между насилието, което разкъсва свързващите живота вериги и улеснява неговия по-нататъшен развой и насилието, което поставя прегради на тоя развой. Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина. Селската непросветена маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията. Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е.
към текста >>

Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера.
Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили.
към текста >>

Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв.
Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв. държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз. Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща.
към текста >>

21. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си!
Много от тях са се връщали отново, въпреки тежкия труд. Това са школи на мира, разсадници на нови идеи, където хората се сбират не да говорят само, а да творят. Това начинание има много по-голямо значение от стотина конференции и конгреси. То възпитава истински апостоли на мира. То ще възрасне и ще стане в бъдеще единствения начин за национална отбрана. То е приложение на Христовия закон: обичайте враговете си! Когато във Франция отидат немци, австрийци, унгарци, българи - да помагат, тогава френския народ ще питае ли омраза? Край на лъжата! Народите трябва да разберат, че всички те са братя, дошли да живеят в радост. И че взаимната, братската помощ е едничкото оръжие, достойно за човека. Защото човек е роден да помага и работи, а не да убива и руши.
към текста >>

22. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции.
към текста >>

23. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта.
А за да даде правилен ход на живота, човек преди всичко трябва да знае, как да се храни. При храненето човек трябва да приведе в хармония своите мисли, чувства и воля и всички клетки да вземат хармонично участие при храненето, защото от анормалното и механично хранене се раждат повечето болести. За да се съгради едно ново общество, трябва преди всичко хората да бъдат здрави, а за да бъдат здрави, трябва да знаят да се хранят, да знаят да мислят и чувстват правилно. За да се съгради новото общество, трябва хората да имат нов и висок идеал, който да е стимул в техния път. Само при един висок идеал и права мисъл, човек ще може да помогне преди всичко на себе си и тогаз ще може да помогне и на другите хора; но не може ли човек да помогне на себе си, не може да помогне и на другите, не може да бъде и работник за едно ново общество. Човекът на новото общество трябва да се справи и с най-големите врагове на живота – болестта и смъртта. А за да се освободи човек от смъртта, трябва да измени своите мисли, чувства и постъпки. Каквито са мислите на човека, такива са и неговите желания; а каквито са желанията му, такива ще бъдат и физиологическите процеси в организма. И науката, погледната от това гледище, добива своя вътрешен смисъл. Защото науката преди всичко трябва да ни научи, как да строим нашия организъм и нашия характер; това е ценното в нея. А днес строежът на човешкия организъм става от силите на природата без участието на нашето съзнание и вследствие на това човек попада и под действието на тъй наречените негативни сили в природата, които по закона на внушението присаждат известни качества и енергии в организма, които имат една тенденция, противоположна на тази на човешкото съзнание.
към текста >>

24. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената.
към текста >>

25. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Любете враговете си!
Ние не воювахме с пушки и топове – за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава.
към текста >>

Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа!
Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророк Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове – немци, французи, българи, унгарци, англичани – сега работеха рамо до рамо с песни и радост творческа полезна, необходима работа! Наистина – това бяха шепа хора – но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си – огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри.
към текста >>

Ще има ли тогава врагове?
И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка.
към текста >>

Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва – туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи – са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард аз видях едно скромно, но велико начало на новия живот, на новия свят.
към текста >>

„Любете враговете си!
Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото – още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюра на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и се разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. „Любете враговете си! " Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието.” Какво видях в Париж? Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва.
към текста >>

26. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература.
Ако прочетете неговата „Изповед" или „Избрани мета из преписката ми с приятелите ми", ще намерите почти същото, което има у Соловьов, само че в друга форма. Мислите му са. също така подобни на основните принципи, върху които се градят идеите на Толстой. Същият дух виждаме у Достоевски, у Толстой. Разказът „Живи мощи'' от Тургенев ни рисува една жена, която проявява самоотричане, самозабрава за другите. Духът на всеопрощението, на любовта към враговете, любов към всички вее в руската литература. За друг пример нека вземем „Разказа за седемте обесени" от Леонид Андреев. На осъдените е съобщено, че на другия ден сутринта ще бъдат обесени. И Леонид Андреев описва преживяванията през нощта на всеки един от тек. У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество.
към текста >>

27. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днес всеки е враг за друг.
Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява ! Само който служи, владее! Това е едничката Воля на всички членове на този съюз от необходими помагачи на новия Дух: в мълчаливо единство взаимно стремящи се и едни за други действуващи!
към текста >>

28. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя.
Човечеството е едно голямо семейство. Народите са равноправни. Чрез неутралния и лесен международен език Есперанто те вече се чувствуват като братя – те се разбират и обичат. Падат хилядогодишните стени между народите. И става чудо. Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя. Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство. Тези истини прогласи Заменхоф. Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива. Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека.
Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата. И там човек яде, пие, трупа материи, които един ден почват да гният. Мнозина не знаят, че човешкото същество представлява дом, общество, цяла държава, в която мнозина ядат и пият и унищожават всичко приготвено с голям труд и усилия.
към текста >>

30. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна - и ще разбере.
И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна - като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo? Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна - и ще разбере. Тогава тя тутакси кацва на някое клонче, бързо се врътва и обръща, и застава неподвижно: същинско лице на кукумявка! Птиците - уплашени - избягват с крясък. За тях пък кукумявката е страшилище. Пеперудата е спасена. Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна.
към текста >>

И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове.
Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления. Интелектът - най-мощният научен инструмент на днешните хора, е достатъчно обигран, за да анализира, „разбере" и „обясни" едва ли не всичко.
към текста >>

Тя, като повечето насекоми, има врагове - птици, на които служи за храна.
Ето защо една теория сменя друга, една хипотеза - „по-удобна", както би се изразил Анри Поанкаре - заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. няма да се спирам да обяснявам. Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често предубедено за угодата на някаква изкуствена теория, особено пък - както в наши дни - тя е призована да слугува на партийни или идеологически цели. Ето, вземете, да речем, приведеният пример за пеперудата Caligo brasiliensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове - птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат.
към текста >>

Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове.
Ето, вземете, да речем, приведеният пример за пеперудата Caligo brasiliensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове - птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто, ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго становище, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени.
към текста >>

И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове.
Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто, ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго становище, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика някаква „целесъобразност", или „инстинкта" - който при последна сметка се разлагал, според някои съвременни учени, на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми", „условни рефлекси" и пр. и пр.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената.
Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби. На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата.
към текста >>

32. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

– За тях няма враг, няма приятел – могат ли – помагат.
– Той е един от ония горе – сектантите, които искаше да анатемосваш – ходил за провизии в града. – Истина? – учуди се попът. – Ами няма да те лъжа – стар брат си ми – самата истина ти казвам. – Други хора са те; не са като нас. – За тях няма враг, няма приятел – могат ли – помагат. Аз защо им разреших с дървета от гората да строят – хора са това, хора, от които много може да научат нашите селяни. Попът помълча, навел глава. – Вярно – промълви той – вярно, хора са това. Щом на мене, гдето по говедарите им пратих такива лоши приказки, помогнаха така... хора са... Бог да ги поживи.
към текста >>

33. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират.
Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира. Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта. Любовта е майката в света. Тя е велик закон. Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта.
към текста >>

34. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си.
Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят. Мълчанието не е едно пасивно състояние както на пръв поглед изглежда, а е един ден вътрешен живот на работа в и над себе си. То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може. Както говоренето, тъй и мълчанието крият в себе си сила, която трябва да знаем, кога и как да използваме разумно.
към текста >>

35. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав.
Този стремеж към уединение, сериозен, трезвен, интелектуално обагрен живот, избива често към аскетизъм. Сатурновият тип от висшия разред е човек на правдата. Той е съвестен до педантизъм. Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост.
към текста >>

36. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага.
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ.
към текста >>

37. ДВА СВЯТА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете.
Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа. Чувства, които нямат зад себе си една съществена мисъл, са мимолетни. И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци. Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
към текста >>

Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява.
И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци. Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота.
към текста >>

Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>

Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие.
Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>

38. НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На такива хора сякаш и съдбата е зъл враг.
Един поглед върху ръката на Л. ще ни направи силно впечатление, че у него линията на сърцето и тази на ума са съединени в една обща линия, пресичаща напреко ръката. Тази особеност на линиите на ръката, разкрива много ярко характера на Л. Той е човек на „идеите-фикс", бихме дори могли да кажем „ипохондрик". В живота може да се работи с разни видове хора, ала досущ невъзможно е да се работи с хора ипохондрици и с фикс-идеи. На такива хора сякаш и съдбата е зъл враг. Те трудно могат да се справят със своя ипохондричен характер. Слушал съм Учителя да казва, че човек трябва да се пази да идва във връзка и да работи с хора, които имат съединена линия на сърцето и ума.
към текста >>

39. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати. В духовния свят Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост. Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда. Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство. В божествения свят Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание. Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов. Г.
към текста >>

40. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне.
При слънцето бих отишла да уча, кат него аз бих писала тогаз. Че вижте вий, какво богатство, какъв разкош от багри, тонове, нюанси! Така бих писала и аз - кат светлата дъга. Така, че никой да не сети студ, нито тъга, стихът ми слънчев кат чете. Ако поет - певец се бях родила, кат славея бих пяла също аз. Така от все сърце бих пяла до тогаз, додето всяка скръб във радост не стопя; додето всяко зло в добро не се превърне, човекът като брат врага си не прегърне. Вий питате, сълзи проливала ли бих? О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза? Бих плакала, додето не измия най-малкото петно от бялата одежда на девата-сестра. Доде не заблести във чиста красота душата ù.
към текста >>

41. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг.
Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител. В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение.
към текста >>

Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага.
В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага. Те не веднъж са се стълкновявали, не веднъж са си давали сражение. И сега, при Ирод, те отново се сблъскват. И единият и другият искат да привлекат Ирод, символизиращ конкретния, обективен ум, така наречения "низш манас", който е център, "цар" на човешкия строй, на материалния порядък в живота, с всичките му институти. Ирод се колебае между словото на Пророка и пъклените нашепвания на Иродиада. Една вечна борба в света, която е родила кладата, разпятието, посичането с меч, инквизицията.
към текста >>

42. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг.
Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света.
към текста >>

43. PRINCIPES FONDAMENTAUX DE L'ETAT UNIVERSEL Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти.
ПОЕМИ 1. Човекът, който събуди сърцето Кой си ти? Понякога си мисля, че си ми приятел, в погледа на когото грее скъпа обич, а други път – че ми си враг, защото очите ти мълчат и не зная помислите ти. Аз помня деня, когато гласът на твоята флейта пробуди сърцето ми. От тогава времето потече като приказка; очаквам нещо и тръпнеща се вслушвам. Каква беше тая песен, която премахна слепотата на моите очи? До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше.
към текста >>

Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни.
До тоя ден аз не бях видяла лазура на небето, не знаех, че толкова са пъстри пеперудите, не се опивах от дъха на цъфналите вишни. Когато чуех стъпки по каменния път не повдигах глава и сърцето ми не трепкаше. Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята флейта сърцето ми? Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба? Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни. Кой си ти? По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия свят по твоите неспирни стъпки. Аз бях малка и сънлива. Ти веднъж изсвири на ранина своята песен за слънцето и моето сърце се пробуди. Сега минаваш край нас мълчалив и със замислени очи.
към текста >>

По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия свят по твоите неспирни стъпки.
Кой си ти, дето събуди с гласа на твоята флейта сърцето ми? Защо намазвам косите си с благоуханна вода в денят, когато безмълвен минаваш край нас? Защо приемам просяците в моя двор, когато по-рано не чувах ни техните песни, ни тяхната жалба? Приятел на моето сърце те наричам, защото с радост бих настлала пътя ти с дарове от моминското ми руво, а враг, защото ти отне покоя от детските ми дни. Кой си ти? По-рано, щом слънцето се скриеше зад планината, аз не смеех да покажа лицето си в тъмнината, а сега мога да бродя самотна в нощта и не се боя от сенките Приятел на моето сърце, защото всичко бих ти дала; враг, защото бих се скитала бездомна в широкия свят по твоите неспирни стъпки. Аз бях малка и сънлива. Ти веднъж изсвири на ранина своята песен за слънцето и моето сърце се пробуди. Сега минаваш край нас мълчалив и със замислени очи. Ти не знаеш, че тогава е моят празник. Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят.
към текста >>

2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях.
Гълъбите имат най-много зърна, цветята са полети, просяците тихо почиват в широкия ми двор, а мойте грижливо вчесани коси лъщят. На зная нито името, нито земята, където си роден. И ти не знаещ нищо за сърцато, което тръпне зад тежката порта между тъмните грани на черницата. Кой си ти, който ме научи да чакам слънцето в ранина? Кой си ти, който взе дните, после нощите, а сега всички мигове на сърцето, което ти пробуди с песента на твоята флейта? 2. Песента на скиталеца Аз простих на враговете си, целунах с прощална, братска целувка приятелите си, а лъжците и лицемерите отминах мълком, без да спирам око на тях. Захвърлих всичко, което беше непотребно труфило в живота ми, а оставих само струните, по които ръката ми събужда припева на моите песни. С тия тънки струни, изопнати на липовата гусла, аз тръгнах по лъкатушната пътека, чийто край се губи от очите ми. Водачи ще ми бъдат северните съзвездия на моето пеещо сърце. Боя се от богатството на преситените, защото то прави тягостен живота и помрачава погледа. Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата.
към текста >>

Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните.
Не искам леката звънтяща слава на голословеца, защото тя отминава като сянката на летен облак и изпразва душата. Не търся силата на победителя, защото тя отдалечава деня за най-славната победа. Страхувам се от властта на владетеля, защото носи тежък грях. Възлюбих свободата на просторите, искам да ме лъха ветреца на широките поля, желая да запазя сърцето си волно, за да подарявам неговите песни. Сега съм богат, защото нямам нищо лишно. Доволен съм, защото простих на враговете, прегърнах приятелите и отминах лицемерните. Имам тънки струни в ръката си, греещи звезди над мен, пътека извила се в безкрая и едно пеещо сърце, което никому не давам! 3. Розовият храст В твоята градина имаше храст с нацъфтели рози. Не помня, когато при изгрев, Tе се събуждаха и разтваряха румени устни. Какво ли им шепнат лъчите? – питах се тогава.
към текста >>

44. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем?
Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи. И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата". Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш.
към текста >>

45. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни.
ІІ дом дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци.
към текста >>

ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци.
VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5. и 9. дом, срещу който е разположен триъгълникът на връзките – 7., 11. и 3.
към текста >>

46. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове.
Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности. Всички народи имат известни хубави черти. Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух. Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение. Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове. От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи.
към текста >>

47. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове.
След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му. През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот. Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма.
към текста >>

48. ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ НА НЕРУ-РА - БУЧА БЕХАР Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията.
Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите. Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога. Искаш ли да познаеш един човек, остави го да гладува известно време. Ако понася глада със смирение и кротост и ако започне мисълта му да работи, този човек е добър и умен. Ако, обаче, в него забушуват всичките животински инстинкти на недоволство, на омраза, завист, отмъщение, на страх и отчаяние, този човек е от по-ниска култура. Мекотата, смирението и чистотата са най-големите врагове на страданията. Само който ни обича, ще ни придружи в ада и в рая, а ако и ние го обичаме, вратите на ада ще бъдат затворени за нас. Яловите крави ги чакат вълци и касапи! Какво ни ползува яловата крава, колкото и добре да е угоявана тя? Ти можеш да умираш от глад, но тя като не ти даде мляко, какво те ползува? Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството.
към текста >>

49. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни.
Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни. Ала култура от нуждата за хляб у предисторическия човек е създала жената, която е водила по-заседнал живот. Тя е имала възможност да изучава свойствата на растенията и да ги отглежда, а също да отглежда и някои домашни животни. Облеклото на предисторичния човек е имало чисто предпазно значение - от студ и от други природни стихии. Понятието „естетично" не е съществувало за него. При все това, ние съзираме известни „естетични" прояви и у нашия стар прадядо, специално прабаба.
към текста >>

50. ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако срещна тия зеници, които ми донесоха поздрав от вечността, в часа, когато съм заграден от врагове, аз ще отпусна ръце и ще потъна в техния неземен зов - нека кинжалите на враговете се напият от кръвта ми, аз няма да усетя тяхната стръв и болката на моите рани.
Той ще я приеме като дар от едно сърце, в което са останали само мълчаливи жалби. За Великата Обич, която ще ни посети, тая сълза на огорченото сърце е най-скъпия дар! ОЧИТЕ Понякога светът изчезва в зениците на две очи, които носят обич. Тая нощ е имало гръмотевици и планината е потръпвала от страшния грохот на бурята, но аз не разбрах това, защото пред мене стоеше споменът за две очи, които ме погледнаха с небесна обич. На утринта видях, как ураганът е изтръгнал корените на огромните дървета и е отвлякъл стадата на бедните пастири, но аз нищо не чух, защото сънувах, че зениците на две чисти очи ме люлееха в люлката на своята любов. Ако срещна тия зеници, които ми донесоха поздрав от вечността, в часа, когато съм заграден от врагове, аз ще отпусна ръце и ще потъна в техния неземен зов - нека кинжалите на враговете се напият от кръвта ми, аз няма да усетя тяхната стръв и болката на моите рани. Очите, през които гледа любовта на Великия, знаят повече от мъдреците. СРEДНОЩНИЯТ ГОСТЕНИН Тази нощ някой похлопа на моята порта. „Стани и посрещни скъпия гостенин" - рече моето сърце. Аз станах, отворих вратата и спрях на прага. Нямаше никой.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

През май, юли и есента ще има маневри на враговете на Франция, което ще стане причина да се обедини страната.
В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех"). ДРУГИ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Парижката прорицателка Люс Види е казала следното: „През 1939 година няма да има война. Въз основа състоянието на планетите можем да кажем, че Франция встъпва в период на социално заздравяване. През май, юли и есента ще има маневри на враговете на Франция, което ще стане причина да се обедини страната. Има неприятен симптом: През 1939 година ще има две затъмнения на Сатурн, както в съдбоносните години 1870 и 1871. Но аз твърдя: Война няма да има. Никаква катастрофа няма да има през тая година. Всичко ще се ограничи с големи изненади и вълнения". (Из в. „Сегодня").
към текста >>

52. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно.
"Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината. Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека. Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно. Смъртта е може би най-големият регенеративен фактор. със смъртта на едно същество, природата сякаш удвоява своята способност да подържа живота, тоя поток от свежа струя сили и ритмичен трепет. Тя създава други същества, други организми, по-съвършени от тия, които са. отминали във вечността. И с това по-голямо съвършенство на творенията на природата, тя редовно подчертава, че Разумът, който лежи в нейната основа и който ръководи всичко в нея, е господар на живота, и че животът всякога побеждава смъртта.
към текста >>

53. ФОРМА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това са: 6 дом, който има отношение към прислугата, личното служене, но и към болестите на родения, и 7 дом, дом на сдруженията, брака, но и на откритите врагове.
дом се смятат особено щастливи. Напротив, 8. и 12. - нещастни. Има два дома, които могат да имат и едното и другото значение. Това са: 6 дом, който има отношение към прислугата, личното служене, но и към болестите на родения, и 7 дом, дом на сдруженията, брака, но и на откритите врагове. Останалите домове - 2., 3., 4., 5., 9., и 11., се считат добри. 4., 8. и 12. домове минават още за окултни. Някои автори прибавят към тях и 6. дом.
към текста >>

54. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Преди всичко, то спечелва много врагове.
Златото, в най-широкия символичен смисъл на думата е присъщо на тия, които знаят да изчакват и побеждават с търпение и такт. Те започват скромно, безшумно, с вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята. Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци. Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади. Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог. Оня пък, които го има, долавя това и се огражда с дебели стени, с тежки врати и тайни ключове. Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза.
към текста >>

Най-много врагове има оня, който има най-много злато.
Те започват скромно, безшумно, с вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята. Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци. Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади. Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог. Оня пък, които го има, долавя това и се огражда с дебели стени, с тежки врати и тайни ключове. Той става страхлив и саможив, чужди от хората, мнителен е спрямо всеки жест и в очите на всеки срещнат чете скрита омраза. Дните му са препълнени с уморителни кроежи, за да увеличи и запази своето богатство, а нощите със смъртен страх.
към текста >>

Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа.
Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал. Духът има нещо повече от коравостта на стоманата и по-скъпо от златото. Докато желязото престава да кънти, покрито от ръжда и съмнение, докато златото преминава от ръка в ръка, духът не се бои от нищо, той не загива на бесилките, не се топи на огъня, не пада заедно със сноповете простреляни хора в хладната заря на един тъжен ден, не отпада от знойните пустини на заточението, нито се подмамва от седмоглавата хидра на изкушението. Няма по-опасно за враговете от духа, защото срещу него няма оръжие, няма победа. Кой може да се бори срещу онова, което е по-силно от смъртта? Победата на духа не прилича на никоя друга победа. Тя започва в мига, когато желязото и златото се считат победители, когато земята е покрита с пепелища и кърви, когато за човешкото око всичко е загубено и невъзвратимо. Победата на героите на духа започва от тяхната клада, победата на праведника иде чак след нанесените страдания. Тия победи приличат на оная най-велика победа, с която е победен веднъж завинаги светът там, на оня хълм, където кротостта бе разпната на кръст, за да стане после идеал и стремеж на човешкия род за всички векове.
към текста >>

55. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж.
Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя". Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност на Магелан да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайг, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество.
към текста >>

Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле.
Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно "Магелановия проток", (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелан), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвигът на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. "Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област.
към текста >>

56. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Опасност от скандали, спечелване врагове и клевети.
Трудности с наследства и зестра. IX - Опасности при дълги пътешествия и в отношенията с чужбина. Борби и спорове в работи от религиозен и философски характер. X - Успехи във военни работи. Професия изпълнена с борби. Опасност от скандали, спечелване врагове и клевети. XI - Незадоволителни социални отношения. Спорове с приятели и познати. XII - Много грижи, разочарования и вражди. Опасност от едно наложено затваряне. Юпитер в 12-тях домове І - Много щастие, напредък и издигане.
към текста >>

ХІІ - Превъзмогване на тайните врагове, които често биват спечелени за приятели.
VIII - Финансови печалби от завещания и брак. Спокойна смърт. IX - Успехи при дълги пътешествия и пребивавания в чужбина, във философски, религиозни и правни дела. Х - Издигане до голямо положение, почести и признаване. ХІ - Множество добри приятели и връзки с високопоставени. ХІІ - Превъзмогване на тайните врагове, които често биват спечелени за приятели. Сатурн в 12-тях домове I - Много затруднения и спънки в живота. Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане. II - Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост. ІІІ - Затруднения с роднини.
към текста >>

VII - Много врагове, пречки и борби.
V - Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации. VI - Малко удобства в живота. Лошо здраве. Лоша прислуга и за- губи чрез нея. VII - Много врагове, пречки и борби. Разочарования в брака. VIII - Затруднения със завещания и зестра. Смърт след дълго боледуване. IX - Затруднения и опасности при дълги пътувания и отношения с чужбина. Склонност към религия и философия, но и тук затруднения.
към текста >>

57. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Враговете са от безлюбие.
Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага.
към текста >>

Има врагове, понеже има безлюбие.
Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията?
към текста >>

Щом обичаме всички, няма да имаме врагове.
И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага. Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията.
към текста >>

58. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства.
Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и най-съдбоносни. Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко тяхната психика, е обстоятелството, че те рядко пишат еднакво – почерците им почти винаги се твърде различават един от друг. Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение. Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците. Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга. Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863).
към текста >>

59. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот.
Девет царе – тогавашните царе са владели по един град с околностите му – се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкаран като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива гои освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврам, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя – черти, които видехме да се проявяват при освобождаването на Лот от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама.
към текста >>

И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти.
Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Авраам му даде десятък отвсичко. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Билото Братство – виното и хляба– и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски.
към текста >>

60. ПРИЯТЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
– Необикновен, тайнствен живот; дисхарм. – Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. II Аналогии за професия, занимание и пр. (по Морен и др.) Слънце харм. – Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-ниски места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна харм. – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници – изобщо възрастни жени; дисхарм. – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Меркурий харм. – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари – търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора; дисхарм.
към текста >>

– Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци.
Венера харм. – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени ; дисхарм. – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс харм. – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже; дисхарм. – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм.
към текста >>

– Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи. (следва)
Юпитер харм. – Морал-философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст; дисхарм. – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн харм. – Философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора; дисхарм. – Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи. (следва)
към текста >>

61. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Дай ми ти врага вековен, тоя враг от тоя свят, в брат за теб ще го превърна, в брат за теб, навеки брат!
Дай ми бурята в морето, урагана, що руши. В тих зефир ще го превърна, на цветята да шепти. Дай ми ти нощта дълбока, Аз из нейните недра ще извадя, ще покажа най-красивата зора. Дай ми ти сълзата детска! На невинната уста ще я сложа, да разцъфне, кат усмивка красота. Дай ми ти врага вековен, тоя враг от тоя свят, в брат за теб ще го превърна, в брат за теб, навеки брат!
към текста >>

62. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тъкмо защото тоя запад е положил целия си обществен строй на неукротимия и стихиен бяс за материално надмощие, което убива всека помисъл за взаимопомощ, затова днес всеки народ гледа на всеки друг народ с очите на враг, който се готви да дръпне от ръката му залъка.
Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя собствена воля и никой няма право да разпорежда с нея. Бердяев казва, че нацията е един мистичен организъм, неопределима рационално, а Франк – че „всяко национално битие в своите предели, може да се мисли като едно от многочислените прояви на абсолютното". Разбрана само в тоя широк смисъл на думата, нацията е в състояние да съхрани драгоценните перли на духа, родени при специални условия. Национализмът на Изток в общи черти е лишен от тая бясна надпревара за надмощие и алчност. Кой знае, може би, земята там е обширна, може би душата е обширна, та няма тая страшна надпревара, характерна за нашия запад и за нашите дни. И тъкмо защото тоя запад е положил целия си обществен строй на неукротимия и стихиен бяс за материално надмощие, което убива всека помисъл за взаимопомощ, затова днес всеки народ гледа на всеки друг народ с очите на враг, който се готви да дръпне от ръката му залъка. Западната дипломация не е нищо друго, освен една тънка и прозрачна завеса, зад която се вижда двуличността и вълчата алчност И нека да признаем, че национализмът в наше време, който в по-голямата си част и на много места е лишен от вътрешни културни подтици, няма особено високо качество. Той тече из улиците като стихийна човешка река и повлича всичко без оглед на качество и убеждение. Затова на много места той има изключително брутално-антикултурен характер. Че действително тоя национализъм не е от най-висока проба, показва фактът че той трябва да се проповядва и „насажда". Не зная, защо трябва да се тълкува чувството глад, когато то е толкова спонтанно и ярко.
към текста >>

63. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такива връзки привидно са най-силните, но паралелно с отпадането на половата енергия, отпада и афинитета, отпада и „любовта", докато тия две същества се установяват като врагове.
Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение. Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното същество изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност. Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това същество се оформя в своята полова привлекателност. Това с най-несигурните и най-опасните връзки между мъже и жени. Те предизвикват най-грубата анималистично проявявана ревност, която е склонна към престъпления. Такива връзки привидно са най-силните, но паралелно с отпадането на половата енергия, отпада и афинитета, отпада и „любовта", докато тия две същества се установяват като врагове. Вторият главен клон на чувствата са обществените, които подразделяме на три: семейство, народ, човечество. Семейството, както е известно, е общежитие от първа категория т.е. най-малката общност между хората. Чувствата, които крепят едно семейство са твърде разновидни и смесени. Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства.
към текста >>

Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове.
Вторият главен клон на чувствата са обществените, които подразделяме на три: семейство, народ, човечество. Семейството, както е известно, е общежитие от първа категория т.е. най-малката общност между хората. Чувствата, които крепят едно семейство са твърде разновидни и смесени. Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства. Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики". То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена жестокост.
към текста >>

64. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности. Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи.
към текста >>

Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора.
Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности. Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи. Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции.
към текста >>

65. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество.
По чистия кристален лазур на небето бръмчат стоманените птици, които носят смърт и разрушение. Градове и села тръпнат под собствените си развалини, разтърсени от жестокия трясък на бомбите. Огромни стоманени дула, насочени едно срещу друго, бълват желязо и смърт. Хиляди човеци страдат непоносимо и жестоко с разбити кости и разкъсани меса. Ето машината, която беше помощница на човека, днес е негов убиец. Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него. С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни. Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>

Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел.
Огромни стоманени дула, насочени едно срещу друго, бълват желязо и смърт. Хиляди човеци страдат непоносимо и жестоко с разбити кости и разкъсани меса. Ето машината, която беше помощница на човека, днес е негов убиец. Това не би било така, защото машината е бездушна и мъртва вещ пред волята на живия човек, а човекът никога не е имал по-страшен враг от своето невежество. Човекът води борба, да се освободи от веригите на едно робство. Машината, която той е създал, може да му бъде и враг и приятел. Зависи от самия него. С машината ние променяме една малка частица от заобикалящата ни действителност, а природата — родителка на силите, с които си служим, остава строга, неуловима, велика в безмълвната си мощ, вечно млада, жизнена, както в първите ù дни. Нашите машини са играчките, чрез които растат малките деца, а децата, увлечени в своята игра, забравят за будното око, което ги гледа с тихо и любещо великодушие.
към текста >>

66. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди.
Ще почне да му става живота не тъй безразличен както му е бил преди. Това пробуждане е първи акт на съзнанието. Това са първите стъпки, според думите на Учителя от „зазоряването на човешката душа". От там започва истинския живот. Че болшинството от хората в днешния свят са напълно безразлични досущ към всичко, което е извън кръга на техните лични интереси, в това няма никакво съмнение. Нещо повече, ти си създаваш врагове, щом досегнеш с пръст неприкосновеността на личните интереси, на личната сфера на нужди. Войните се създават за това. Не някаква потреба от създаване на нов свят и нов ред създава войните. Главната причина е в посягането, в навлизането в частна сфера на нужди, в раздвижване на консерватизма. Войната е реакцията, противодействието на летаргията, зацарила поради застаряване, охолство и безразличие към всичко. Днес безразличието се шири навсякъде.
към текста >>

67. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Казано е: „Любете враговете ваши".
Както човек страда, когато кожата е наранена, така страда, когато аурата му е разпокъсана. Когато обича, заздравява аурата си. Да обича човек, то е оръжието, което Бог му дава да се пази. Когато не прави добро и не обича, аурата му се разкъсва. Затова се казва: Любовта носи здраве. Казано е: „Любете враговете ваши". Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава. Затова те казват: Не искаме твоята любов. Често някои мислят, че като обичат някого, требва да го прегърнат, да го целунат. Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше?
към текста >>

Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава.
Когато обича, заздравява аурата си. Да обича човек, то е оръжието, което Бог му дава да се пази. Когато не прави добро и не обича, аурата му се разкъсва. Затова се казва: Любовта носи здраве. Казано е: „Любете враговете ваши". Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава. Затова те казват: Не искаме твоята любов. Често някои мислят, че като обичат някого, требва да го прегърнат, да го целунат. Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше? Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща?
към текста >>

68. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като отидете при райската врага, ще ви пуснат, като изпеете една песен, като държите една научна лекция и като нарисувате една картина.
Никой не ви е видел. И това цветенце седи в ума ви. Нещо ви шепне отвътре: „Много хубаво си направил". Ако една слугиня изведе едно дете на планината, няма ли да се ползува и тя? Та вие, като служите на Цялото, на другите, услужвате и на себе си. Като отидете при райската врага, ще ви пуснат, като изпеете една песен, като държите една научна лекция и като нарисувате една картина. И като не можете, ще ви кажат: „Иди пак на земята, дето е училището". Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е най-разумното нещо. Вие не можете да бъдете щастливи, ако не сте разумни. Какво ще получите от природата, зависи от вашето вътрешно състояние.
към текста >>

В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята: Любов към врага.
Всички ще минат през огън. Додето златото не мине през огън, не може да се пречисти. Сега е вече краят на една тъмна епоха и навлизаме в една светла епоха. Днес е епохата, когато гъсеницата ще каже: „Отказвам се от тази храна, с която съм се хранила досега". Днес човечеството е в една епоха, когато гъсеницата се приготовлява да премине в пеперуда. В новата фаза човек ще разбере вътрешния смисъл на идеята: Любов към врага. Днес мнозина обичат тези, от които са обичани. Какво повече правят от това? Идат добрите времена. Те са много близо. Има още една педя до тях.
към текста >>

69. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като обичаш враговете, те се обезоръжават, капитулират.
Като имаш любов, ти си силен. Като я нямаш, ти си слаб. Силата, която се дължи на любовта, е сила непобедима. А пък ако я придобиеш без любов, то тая сила е временна и ти се взема. Като обичаш злите, ти ги спечелваш. Като обичаш враговете, те се обезоръжават, капитулират. Когото обичаш, ще те обича. Не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. При любовта нещата стават ясни, досещаш се, идва ти на ум, как да постъпиш и се радваш. Любов можеш да имаш само към Красотата! Ти можеш да обичаш само Красотата.
към текста >>

70. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

— „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него.
Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата. Истинската свобода е свободата на духа.
към текста >>

71. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако вървите по Божиите пътища, Великата Разумност в света ще ви примири с всичките ви врагове.
Всякога, когато хората не ценят божественото в нас, ние страдаме. Като обичате някого, вие виждате душата му. Виждате нещо вътре! А пък като не го обичате, вие виждате външното у него. Един ден направете опит да се отнесете много добре с когото и да е, и ще видите, че тогава и с вас ще се отнесат много добре. Ако вървите по Божиите пътища, Великата Разумност в света ще ви примири с всичките ви врагове. Вие имате богатство, но не сте още наследници на него. Не можете да разполагате с него. Когато дойде времето, ще ви кажат: „Елате, това богатство е ваше". – Скоро ще изтекат тия години. Сега сте на 14 години.
към текста >>

72. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

" Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така?
И едните, и другите виждат у човека моста, по който трябва да се мине. Ето защо Учителят казва: "В този смисъл, човек свързва материалния свят с духовния... Човекът е най-красивият мост на земята". Христос слезе по този мост и със земния си живот даде незаменим пример на възкачване. Той очерта вътрешния духовен подем, който трябва да ръководи човека, за да може той да постигне съвършенството. Христос каза: "Дерзайте, Аз победих света! " Дали Той (Христос) виждаше в лицето на света най-големия враг на човека, та затова се провикна така? Сигурно не, но тъй като виждаше човеците обвързани и опиянени в низшите сфери, Той позова към себеопознаване, което прочиства погледа към Всевишния. Именно, тези земни връзки заблуждават мнозинството и му създават илюзията, че човекът е над всичко. Но колцина са тия, които имат ясна представа за себе си? Въпреки желанието на мнозина да прозрат в себе си, не успяват, защото те забравят да различат в собственото си Аз събрани и реализирани законите на вселената. Ако клетката – сбор на три живи принципа у живата материя: чувствения, двигателния и сетивния, изразени чрез протоплазмата, ядката и центрозомата – не може да осъзнае това, то не може ли човекът да го постигне?
към текста >>

73. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано.
Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши.
към текста >>

Само великите хора могат да любят враговете си.
Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил.
към текста >>

Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик.
За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили.
към текста >>

Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите.
Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости.
към текста >>

Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава.
Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава. Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял.
към текста >>

Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на човека, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота.
Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави. Хвърлил се във водата и извадил давещия се. Той бил неговият кредитор. Богатият прегърнал от благодарност своя спасител и му опростил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на човека, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота. От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мис¬лите върху идейното в живота, ще започнете да го прилагате. Мис¬лете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце. Мис¬лете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.
към текста >>

От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите.
Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави. Хвърлил се във водата и извадил давещия се. Той бил неговият кредитор. Богатият прегърнал от благодарност своя спасител и му опростил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на човека, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота. От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мис¬лите върху идейното в живота, ще започнете да го прилагате. Мис¬лете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце. Мис¬лете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата. * * *
към текста >>

74. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си.
Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата. Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания. А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си. Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си. Когато възлюбим безкористно живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи. Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и себепознание. Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора?
към текста >>

75. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79).
10) И изместена близо до арденската гора (V 45). Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан. Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870): 1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4). Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването. 2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79). Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите. 3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3.) Това е Парижката комуна. 4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60). Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република.
към текста >>

76. ПЪРВАТА СТЪПКА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Враговете са камъни, от които Любовта извайва най-хубавите статуи.
Не мислете, че при Любовта сте изгубили нещо. При нея никога не се губи. Няма никой, който е любил и да е изгубил. Като се зърне Любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, и вие се чувствувате нещастен. Всеки, който е зърнал Любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които Любовта извайва най-хубавите статуи. Най-първо идват лесните стъпала на Любовта, до като дойдете да обичате този, който не ви обича. Това е изкуство. Да допуснем, че той е жаден и че е далеч на 10 километра от вас. Вие живеете при едно езеро. Изпратете му три-четири литъра вода и му кажете: "Утолете си жаждата с тая вода Какво ви коства това?
към текста >>

77. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр.
„Не ни въвеждай в изкушение", значи да престанем да вярваме на методите на злото, да не се съблазняваме от това, че на злото трябва да отговаряме със зло, да престанем да мислим, че злото може да увреди на нашите души. Те са божественото в нас. Душата е самото наше вечно „Аз". То е недосегаемо за злото. „Но избави ни от лукаваго". — Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр. Научи ни да поставяме божественото единство между всички същества на земята и на небето. Научи ни да съградим и проявим истинските отношения на душата всред нашите подобни, през всичките дни на нашия живот. Да дойдем до това съзнание и да го поддържаме и злото ще се превърне в добро. На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго. Той казва: „Дай ни разум да виждаме грешките си, да ги изправяме и да не причиняваме на другите зло.
към текста >>

78. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм.
Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно. Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът. Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух.
към текста >>

79. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си!
Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен.
към текста >>

" Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си.
Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ".
към текста >>

Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си!
Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство.
към текста >>

Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си.
По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си.
към текста >>

Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си.
Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога.
към текста >>

Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца".
А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога. И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си.
към текста >>

И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си.
Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога. И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си. Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи Любовта, той е съвършен". Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство? Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си!
към текста >>

Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си!
И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си. Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи Любовта, той е съвършен". Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство? Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си! Защото само в любовта е съвършенството. И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса. Така съвършено завършва вечната проповед на планината, която е жива и важна през всички времена от живота на човечеството. Защото тя ни показва пътя към Бога, в който път е съвършенството.
към текста >>

80. ПИТАГОР И АРИСТОКСЕН - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И човек да прави като него: да обича своите врагове, да им прави услуги и така ще ги спечели.
За развитието на любовта може да се употреби и методът на съпоставянето или уподобяването. Този метод се състои в следното: Използува се явление из живота в природата за разбиране на законите и методите на любовта и изобщо на вътрешния живот. Например, изворът дава това, което приема из земните недра. Всеки човек трябва да прави, както изворът: да споделя с другите благата, които получава. Слънцето грее над добрите и злите. И човек да прави като него: да обича своите врагове, да им прави услуги и така ще ги спечели. Дървото пуща корени в земята, а с листата си възприема слънчевите лъчи. също така и човек трябва да изучава материалния живот, в който е поставен, но същевременно да изучава и възвишения живот на Духа. Един разметен извор се избистря за пет минути. И човек да постъпва като извора: като дойде в едно отрицателно, подтиснато, нелюбовно състояние, да го превърне в положително, светло състояние. Изворът се избистря, понеже постоянно приижда нова вода към него.
към текста >>

81. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи!
Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия. Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка. От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел!
към текста >>

82. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност.
Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене. Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот.
към текста >>

83. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството.
Това иска братството. За новото човечество има загатвания тук - таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, "новото човечество", и той е определил числото на тези избранници, носители на тази идея, 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е.
към текста >>

84. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник.
Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме?
към текста >>

85. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Любете враговете си!
Ние не воювахме с пушки и топове - за да разрушаваме и грабим, а с мотики и лопати, за да градим и помагаме. Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава.
към текста >>

Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа!
Мотика вместо пушка! Лопата вместо нож! Това, което пророкът Исайя пророкуваше. Това, което Христос заповядваше! Любете враговете си! Довчерашните врагове - немци, французи, унгарци, англичани - сега работеха рамо до рамо с песни и радост- творческа полезна, необходима работа! Наистина - това бяха шепа хора - но те носеха огън в сърцата си и светлина в умовете си - огънят на общочовешката братска любов и светлината на новата мисъл. Никога не ще забравя семейните общи обеди и вечери, където синовете на много народи като голямо семейство заедно се хранеха, а след това общите събрания на песни в градината, в която слушахме немски, френски, английски, български, унгарски и пр. песни. И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри.
към текста >>

Ще има ли тогава врагове?
И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка.
към текста >>

Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят. Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят.
към текста >>

“Любете враговете си!
Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира. Нужно е само да творим новото - още сега, в този момент, тука и навсякъде. И мен ми стана ясно, че това, което става сега в Лагард, то е миниатюр на това, което скоро ще става навсякъде. Защото новото съзнание се пробужда навсякъде, новата любов се запалва в сърцата, новите, положителните методи се опитват вече и дават чудесни резултати, новият огън пламти и разгаря и искрите му хвърчат навсякъде и възпламеняват душите. “Любете враговете си! ” Обичайте всички хора, всички народи. Обичайте всички живи същества. В Любовта е живота, радостта, творчеството, щастието, безсмъртието! Какво видях в Париж? Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията!
към текста >>

86. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Еднакво благо гледаше и враговете и приятелите си.
Духът му беше напълно независим за дребните човешки домогвания. Мнозина мислеха, че го познават и обичат, но повече познаваха и обичаха себе си. Други се стремяха чрез връзката си си с него да изтъкнат себе си. Брат Борис снизходително допускаше и това. Той беше велик в своето търпение и любов. Еднакво благо гледаше и враговете и приятелите си. Но с първите не се съгласяваше и не ставаше маша в ръцете им, колкото и те да го подкупваха или заплашваха. А с вторите беше духовно щедър, беше истински Брат и Приятел. Годините минаваха, дълголетникът от стария габровски род на дядо Ботьо Житото, остана верен на своя духовен пост, даден му след заминаването на Учителя. Той имаше ръководството на Духа. Истинският устав на Братството гласеше: Председателя на Братския съвет е пожизнена длъжност.
към текста >>

87. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си.
Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта. Но как да се разбере любовта, като начина, по който се изразява е изопачен от мнението на масата?
към текста >>

88. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат.
Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“. Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си! И тогава тъй жалки, тъй смешни, тъй дребнави ще ти се видят всички тези подразделения на неделимия всеобгръщащ живот Тъй безсмислена ще ти се стори борбата против когото и да било. Тъй безцелна — сляпата привързаност към всички тези форми! Тогава в миг ще падне, ще се стопи заблудата на твоя ум, че ти си нещо смъртно, нещо временно, нещо на което смъртта завинаги ще сложи край. Ти ще знаеш, ти ще чувстваш, ти ще виждаш, че си безсмъртно същество, дошло на земята - училище да се учи и усъвършенства.
към текста >>

89. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове.
Даже в тези насилия и тежести, които днес българите чувстват върху себе си, ние виждаме надвесения меч на Божията Правда! Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове. А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове! Световен ден за животните. Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни!
към текста >>

А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове!
Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове. А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в пещерата на лъвовете: — той няма да има врагове! Световен ден за животните. Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни! Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните.
към текста >>

90. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Печална констатация: хората са все още врагове едни на други!
Всички я срещнахме и мнозина й се зарадваха. Но донесе ли ни тя това, което най-много ни трябваше? Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души? За жалост! — живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили! Печална констатация: хората са все още врагове едни на други! Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички! Но какво ний спечелихме от нея? — Само горчиви плодове, само разочарования, нещастия, страдания. До кога? Завинаги ли?
към текста >>

91. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо правите от родните братя врагове?
.. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло. Ний всички сме синове на един Бог, деца на една и съща земя. Кои сте вие, които искате да ни разделяте и в името на какво правите това? Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове? За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме! За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя!
към текста >>

За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме!
Ний всички сме синове на един Бог, деца на една и съща земя. Кои сте вие, които искате да ни разделяте и в името на какво правите това? Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове? За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме! За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света! Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме!
към текста >>

92. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно.
Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуването на разните болести. Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество.
към текста >>

93. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ще обича всички и няма да има врагове.
Законите на природата ще бъдат негови най-важни закони, волята на Твореца ще бъде негова най-висша воля в живота. Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на греха не ще почерни неговите светли и радостни дни. Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат. А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час. Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека.
към текста >>

А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час.
Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат. А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час. Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи.
към текста >>

94. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“.
Съществуват изолирани клетки, от които са произлезли новите клетки и които запазват старите образи и заповедите на ума не ги променят. Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете. Спомнете си, че Йов каза: „Защото злото, от което се плашех, ме сполетя".
към текста >>

95. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия, които до вчера бяxa „врагове", днес започват да се чувстват като братя!
Те се опомнят. Tе не искат вече да бъдат съучастници и слепи оръдия на злото. Те се отказват вече да убиват своите братя. Те не искат вече да мразят. Те си подават ръце през гранични колове, през материци и океани, и това, което до сега ги е раздадяло, започва само по себе си да се руши. Тия, които до вчера бяxa „врагове", днес започват да се чувстват като братя! — Няма французи и германци, няма сърби и българи, има само хора, човеци, родни братя, синове на един Баща — Бог. Съзнанието на хората започва да се пробужда едновременно по всички части на света. Те виждат ясно безмислицата на взаимните борби. Вместо да разрушават, те искат вече да градят. Вместо да се избиват едни други, те предпочитат да си помагат.
към текста >>

Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя.
Съзнанието на хората започва да се пробужда едновременно по всички части на света. Те виждат ясно безмислицата на взаимните борби. Вместо да разрушават, те искат вече да градят. Вместо да се избиват едни други, те предпочитат да си помагат. Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя. Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество. Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм. Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите.
към текста >>

" Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес.
В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би!
към текста >>

96. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове.
България, то кой ще дойде да го напада ако той си стои мирен? Но, ще кажат държавниците и „здравомислещите“ военолюбци, — армията и военните разходи са нужни, за да можем, когато му дойде времето, да освободим с тях своите поробени братя. — Ето, тук е най-голямото заблуждение, от което страдаме и ще продължаваме да страдаме много. Това е цял един отделен и много важен въпрос, който тук с няколко реда не можем разгледа напълно, а ще се задоволим да заявим само, като заключение по него, своето дълбоко убеждение, че България хиляди пъти по-лесно и по-скоро ще постигне освобождението на своите поробени днес братя по мирен път, чрез лоялни, братски отношения със своите съседи, чрез работа за всеобщо побратимяване, за Балканска Федерация и т. н., отколкото със силата на оръжието! Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм.
към текста >>

- Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ.
— Ето, тук е най-голямото заблуждение, от което страдаме и ще продължаваме да страдаме много. Това е цял един отделен и много важен въпрос, който тук с няколко реда не можем разгледа напълно, а ще се задоволим да заявим само, като заключение по него, своето дълбоко убеждение, че България хиляди пъти по-лесно и по-скоро ще постигне освобождението на своите поробени днес братя по мирен път, чрез лоялни, братски отношения със своите съседи, чрез работа за всеобщо побратимяване, за Балканска Федерация и т. н., отколкото със силата на оръжието! Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си!
към текста >>

А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да!
Това е цял един отделен и много важен въпрос, който тук с няколко реда не можем разгледа напълно, а ще се задоволим да заявим само, като заключение по него, своето дълбоко убеждение, че България хиляди пъти по-лесно и по-скоро ще постигне освобождението на своите поробени днес братя по мирен път, чрез лоялни, братски отношения със своите съседи, чрез работа за всеобщо побратимяване, за Балканска Федерация и т. н., отколкото със силата на оръжието! Най-сетне — последния довод на противниците на пълното безусловно разоръжение — армията била потребна да пази страната от вътрешни врагове. В същност, това не е така. - Много по-право би било да се каже, че в случая армията пази истинските вътрешни врагове на народа — привилегированите съсловия и класи — от самия народ. А за да няма нужда от това, нека се подобри положението на този, народ, нека се тръгне с бързи и смели крачки към обединение и преобразуване на икономическия живот така, че да има справедливост в разпределение благата на живота, нека се направи една безкръвна революция, колективизация, обединение на цялото народно стопанство, така, че от неговите плодове да се ползват еднакво всички, да няма социални противоречия, мизерия, глад, безработица, насилия, потисничество, да няма привилегировани и обезправени и тогава, от само себе си „вътрешните врагове“ на държавата ще се превърнат в нейни приятели. Да! Но за това е нужна пълна, коренна промяна на целия политико-икономически строй на днешния живот. Нужна е, и ако не се намерят достатъчно далновидни, разумни и честни управници да направят тая промяна по мирен път, постепенно, без насилия но и без мекушавост, то тя по необходимост ще дойде по други път, по пътя на насилието и революцията, но тогава толкова по-зле за тези, които не са могли да се издигнат над късогледството на личния, национален и класов егоизъм. И така, разумните хора трябва да работят за една мирна, безкръвна революция, която да обедини цялото човечество в едно семейство от народи, да премахне завинаги всякакви войни и въоръжения, да премахне, чрез постепенно но смело и неуклонно колективизиране на стопанския живот, днешната социална несправедливост, и по такъв начин да осигури свобода и благоденствие за всички хора на земята. Не дойде ли тя, тогава процеса става много по-сложен, много по-труден, много по-страшен: в кръв ще се окъпе цялата земя и със своята собствена кръв човечеството ще изкупи грешките си, късогледството си, егоизма си! Нека с всички сили работим щото човечеството да мине по първия път, за да не става нужда да тръгва по втория, от което ще бъде по-зле за всички.
към текста >>

97. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон.
да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас?
към текста >>

98. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта.
Ако жените ще раждат престъпници, по-добре е да се не женят. Света няма нужда от престъпници, убийци и рушители, а от творци и идейни работници, които да изградят една мощна и светла култура. Съвременните хора носят товара на хиляди поколения върху себе си, които са живели с отрицателни мисли и желания, и всички те тегнат върху нас по закона на наследствеността. И ние трябва да се освободим от всички тези вторични наслойки, за да могат да действат девствените течения на Природата, и така ще може здраво да се приложи великия закон на Любовта, който има предвид благото на всички същества. Тогаз хората ще влязат в хармония с Природата и ще се освободят от всички противоречия и недъзи. Те ще се освободят от злото, и ще победят и последния враг — смъртта. Тогава ще влезем във връзка със същества много по напреднали, със същества, които са реализирали Любовта. А Любовта и доброто, е един вечен процес на творчество, съграждане и освобождение. Това което вечно освобождава, това е Любовта, Мъдростта и Истината. Това е един вечен процес и този стремеж за свобода у човечеството се дължи на неговата дейност. Иде вече времето, когато добрите хора ще имат тази сила да приспят лошите хора и да си свършат работата.
към текста >>

99. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дошли до това заключение, ние се питаме: „Ще ли оставим родината ни да стане плячка на машите врагове"?
И всички хора ще бъдат свободни. Ще бъдат чада на един баща, без да се избиват. 8. XI. 1931 год. Да защитим Родината си II В миналия брой видехме, че с оръжие в ръка, с бомби и топове, с аероплани и задушливи газове, не сме в състояние да защитим родината си. Дошли до това заключение, ние се питаме: „Ще ли оставим родината ни да стане плячка на машите врагове"? — Не, не ще я оставим. Има метод посредством който можем да я защитим. Метод без кърви и сълзи. Метод, който не сее разрушение и смърт, а напротив съгражда, дава живот. Този е метода, когото квакеритe емигранти, пoд водителството на Уйлиам Пен, приложиха преди 250 години при тяхната колония в Америка.
към текста >>

100. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов.
С други думи. да живее човек със своя груб егоизъм. да обича само себе си и да се стреми към осигуряваме своето лично щастие; до се бори с другите, да ги измамва, насилва, ограбва, заробва (а при неуспех да бъде измамван, насилван, ограбван, заробван, което става с мнозинството) да потъпква и унищожава техния живот. и техните блага, за да достигне своята цел, за да осигури своя живот и своите блага — това значи до бъде човек оправен. А да чете човек беседите на Дънов, да разбере чрез тях потъпканото от църквата и отреченото от науката Христово учение; да разбере, че човечеството представлява едно цяло, един организъм, от който всички отделни хора, пръснати по цялата земя, живеещи в разни градове и села, в отделни семейства, са части, които могат да бъдат добре, могат да имат едно общо за всички щастие само когато имат в себе си любов един към други — оная любов, която е най-висшия закон и от който зависи правилното движение и хармоничния живот на целия организъм. както и на отделната част - човека: да разбере, че измамвайки, насилвайки, ограбвайки, заробвайки другите, себе си измамва, себе си насилва, себе си ограбва, че потъпквайки живота и благата на другите, своя живот и своите блага унищожава, да разбере това и да се стреми да живее с великата любов, която сближава човека с човека, която едничка може да промени, да възроди и обнови хората и от врагове да ги направи братя един за друг, с великата любов. която едничка може да установи и осигури вечен мир на земята и истинско щастие в живота - да разбере човек всичко това и да се стреми да го приложи в живота, това значело той да се обърка, да се заблуди. Драги брат, защо ли ний, хората, сме така ограничени в мисълта, така късогледи? И кога ли ще видим и разберем, че всичките наши нещастия в живота; всички болести и страдание, всички безумни борби, войни и революции, в които за късо време се унищожават десетки милиони човеци и милиардни богатства. събирани в продължение на стотици години, както при последната война, кога ще видим и разберем, че всичко иде от това, че сме „оправени“ и че се страхуваме и пазим от „объркване"? Да се обърнем към онова време, когато Исус се яви със своето учение между хората.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17988300323486