Търсене в текстове за 'Вода'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 287 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла?
Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла?
към текста >>

2. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява.
От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.
към текста >>

Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак.
ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми. Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение. Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление. Ако се счука ситно и се смеси с гъсто дървено масло и се постави капка от сместа във вода, то капката почва да се движи като амеба – оживява. Даже храненето успяха да наподобят. Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак. Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло. Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя. И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката. Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма. Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение.
към текста >>

Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.
Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали. Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите. Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама. Калиеви и натриеви соли има 18.65% Калиеви и магнезиеви соли има 1б.52% има 64.4 % И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията. От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция.
към текста >>

Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.
У тая амеба няма ни уста, ни очи, ни уши, ни крака, ни ръце. И при все това тя живее свободна и доволна. Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди.
към текста >>

Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот.
За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди. Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят. По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна. Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило. Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот. Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме. Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна. И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония. В тая колония, обаче, всички индивиди са еднакви по форма и служба. У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди.
към текста >>

3. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето.
Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето. Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина. Че живеем чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения. Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това. Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята. Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека.
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
към текста >>

5. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата.
А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
към текста >>

6. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах.
към текста >>

От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Рабиндранат Тагор Една част от водата на нашата земя се изпарява и се издига високо над нас в пространството. От движенията в тия чисти висоти, тая вода отново пада към водата на земята, за да я направи прясна и здрава. Също тъй се издига част от човешкия дух нагоре към небето, обаче тоя стремящ се дух постига своята цел тогава чак, когато опреснен, отново се завърне и се влее в обвиващия земята дух. Това е проветряването или духовния живот, това е религията – кръговрата на човешките идеали между небето и земята. Чули сме да говорят, че понякога вали дъжд пропит с кал, дори кървав дъжд. Това се случва тогава, когато атмосферата на земята е пропита с нечистота и прах. Но това не е дъждът, напевът на небето, свежият очистващ дъжд, но прахът и греховете на земята, които отново падат върху нея.
към текста >>

7. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
Нали всяка форма се определя от светлината, нали всеки цвят се определя пак от нея? Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала? И тъй, в основата на нашия свят седи светлината. Тая светлина ние възприемаме по няколко начина: чрез храната, която представлява кондензирана слънчева енергия, чрез зрителните възприятия и най-после чрез целия си организъм. По отношение на храната тук можем само да упоменем следното. Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии. Такива са напр. витамините, които се намират у известни храни. Установи се, че най-богати с витамини са ярко обагрените плодове и растения. Особено това се отнася за антискорбутните витамини, които се намират най-вече в червените и оранжеви плодове (лимони, домати, портокали, моркови и др.). Науката още не знае какво значение има тука „боята на плодовете".
към текста >>

Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи.
В психологично отношение краските имат голямо значение за човека. От окултна гледна точка, тая страна на въпроса представлява най-голям интерес Влиянието, което цветните лъчи оказват не се отнася само до зрителните, но и до телесните възприятия. Не е достатъчно, за да получим известен ефект, едно лице да гледа известна краска. Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи. Особено това има значение за терапията. Опитите показват, че се получават значителни резултати, даже когато се пие само вода, осветлявана с известни цветни лъчи. Най-силно податлив на влиянието на цветните краски се явява организмът на детето. Подробни изследвания в това направление е правил Д-р Фрере. Той забелязал, че децата до 3 год. най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния.
към текста >>

8. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата.
При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера".
към текста >>

9. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна.
В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път.
към текста >>

10. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди". Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората.
към текста >>

Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна?
Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус!
към текста >>

От водата на днешния живот ли ще налеем?
" – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро.
към текста >>

Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода.
Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
към текста >>

И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус!
Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост.
към текста >>

11. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората.
към текста >>

Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един.
А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>

12. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари.
Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част. Това събудило в душите на другарите им нови импулси. И след войната мнозина от тях идват до религиозния смисъл на живота. Кое е дало на Б.
към текста >>

13. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа.
Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми. Връзката, която съществува между слънчевата енергия и тая на земята, се откри и добре проучи, когато се изследва физиологията на растенията. Оказа се, че растенията са главните фактори, които трансформират както чисто земните, нисши енергии, тъй и слънчевите светлинни енергии в една по-висша форма. Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно.
към текста >>

Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата.
Знае се, че земята представлява склад от химически елементи като Са, St, O, N, S и мн. други. Енергиите, вложени в тия елементи, биха стояли неизползвани в творчеството на природата, ако не бяха растенията. Те вземат от почвата елементи под форма на соли, разтворени във водата; от въздуха също вземат СО2; всичката тая неорганическа материя в организма на растенията се преобръща под влияние на слънчевата енергия в органическа. Тоя тъй важен процес се извършва в зелените части на растенията. Там хлорофилът поглъща червените и сини лъчи на слънчевата светлина и с тяхна помощ СО2 на въздуха, който растенията са поели, се разлага на С и О2. Този въглерод веднага влиза в съединение с водата на растенията и другите елементи и образува най-простото органическо съединение – скорбялата. В тоя тъй важен процес за всички същества на земята, наречен асимилация, се намира връзката между слънчевата светлина и неорганическите материали на земята и живите организми. Опитите показват много ясно, че при липса на светлина асимилация не може да стане в растенията и поддържане на живота при всички организми следователно става невъзможно. Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела.
към текста >>

Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня.
За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи. Но фактът, че за нея още се пише, още се спори, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно.
към текста >>

Слънце ли, вода ли, храна ли?
Това са общите характерни черти на храненето по отношение на организма. В живота на хората има нещо болнаво, има нещо което спъва техния свободен полет. И в изучаванията си за причината на тая спънка, различните идеолози се спират на различни причини. Социолозите ще посочат на социалните неправди, религиозните ще посочат безверието и пр. Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли? Всичко природата е дала в грамадно изобилие. Ние познаваме природата като най-велик майстор. В своето творчество тя е предвидила възможностите и е създала условията. Когато е поставила тя рибата във водата, дала ù хриле, когато издигнала птицата във въздуха – поставила ù крила. И когато създаде хората на земята, създала им е и условия да живеят.
към текста >>

Когато е поставила тя рибата във водата, дала ù хриле, когато издигнала птицата във въздуха – поставила ù крила.
Но ние считаме неправилно използването на големите ония блага, дадени от природата на човечество. Слънце ли, вода ли, храна ли? Всичко природата е дала в грамадно изобилие. Ние познаваме природата като най-велик майстор. В своето творчество тя е предвидила възможностите и е създала условията. Когато е поставила тя рибата във водата, дала ù хриле, когато издигнала птицата във въздуха – поставила ù крила. И когато създаде хората на земята, създала им е и условия да живеят. Тия условия хората неразумно използваха и живота стана непоносим. Животът ще трябва да се изучи в нова светлина. И един от важните фактори в това отношение се явява храната. Ако хората знаеха как да ядат и колко да ядат, биха облекчили до голяма степен своя живот.
към текста >>

14. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
към текста >>

Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг.
Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
към текста >>

„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
към текста >>

Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор .
В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях.
към текста >>

Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода.
Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките. Няма да ги изброяваме, защото целта на настоящето е да набележим само в бегли черти историческите условия, през които са минали схващанията за магическата пръчка. Въпросът сериозно се повдига по-късно от един френски инженер-хидролог, председател на инженерското дружество в Ю.3.Франция Шарл Кармежан, повикан да търси изгубените води на един замък. Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
към текста >>

За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал.
Един човек го посъветвал да си послужи с тази пръчка, с която обикновено търсят вода. Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали.
към текста >>

Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи.
По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати. При това освен него лично, никой друг до деня на опитите не знае избраното место (нито другите членове от комисията). На 27 март 1923 г.
към текста >>

Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода.
Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м).
към текста >>

На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода.
Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
към текста >>

Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м.
Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
към текста >>

вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина.
Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия.
към текста >>

Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода.
Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина. На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см.
към текста >>

Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел.
към текста >>

Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат.
Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му.
към текста >>

По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода.
от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета.
към текста >>

Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода.
5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат. Да се укаже с помощ на пръчката в коя чаша има сол и количеството на солта. 7.Ако се турят няколко метала скрити – да се познае кои са и с вързани очи да укажат четирите главни точки на света и други опити, които комисията не е имала време да провери. По същия въпрос е писал и искал да бъде проверен един господин, който имал много документи, че е можел само по начертан план от някое лице, видяло известно място, да укаже без да ходи на самото място, пункта, където има вода. Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода.
към текста >>

През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми.
Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически. 2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията върху бъдещите факти. Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини. За по-точни изследвания се употребяват напоследък различно боядисани пръчки с по-малък размер (около 30 см. дължина) или правени от китови банели.
към текста >>

Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните.
към текста >>

4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома. 6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние характеризираме с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите. 7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани.
към текста >>

При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри.
Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата.
към текста >>

Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км.
За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни.
към текста >>

Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км.
Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия.
към текста >>

Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода.
Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата.
към текста >>

От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни.
Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни.
към текста >>

Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода.
към текста >>

Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия.
Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода.
към текста >>

Той посочва 800 пункта, в които има вода.
Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник.
към текста >>

Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода.
Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града.
към текста >>

През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав.
Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това.
към текста >>

В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др.
Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода. Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце.
към текста >>

Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града.
Копали само на 163 (от посочените пункта) – от тях 31 без резултат, 15 не доведени до указаната дълбочина, а в останалите 117 намират точно посоченото количество вода. През войната австрийската армия използва подофицера Полах и майор Вейхал, които от повърхността на земята им посочили, кои минни галерии са потопени от сърбите с водата на Сава и Дунав. В германската армия е оперирал майор фон Грев, който е намирал вода за армията в Румъния, Русия, Сърбия, Палестина, планината Синай и на др. В България имаме също хора, които имат природната дарба да си служат с пръчката. А тая дарба е много по-разпространена, отколкото се мисли – от всеки трима един има тия дарби – много по-често, отколкото да речем се среща един поет или художник. Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
към текста >>

15. „ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА РОБИТЕ” - Г. Т. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!...
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ" 144, 000 Откриха се куполите десетократно и ето множеството, с кадение ароматно, запя великата симфония: Хвала! — шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца — безгрешните сърца!... И рекоха стоящему на планината: „призри там долу с милост, Агнец Свят, призри — ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! — бену, бену шелла!... В КАНА И аз бях там, на сватбата богата поканен гост — свидетел жив, когато великият алхимик напои водача ни със розови струи... Видях, в шестте съсъди как наляха водата бистра, как след туй обляха със тоя сок, като сикера благ, душите, слени с тайнствения брак... Да, там бях аз, на сватбата във Кана: женихът същ в одежда златоткана яви се мощно на света!... И пих от благотворната тофана, с коя очисти пътя към Нирвана – чрез чудото на Любовта!... НА ТАВОР „...С него на светата гора..." Петър ІІ 1 - 1:18 Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна, изнемощяла си: лежала си в затвор, но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна — да идем на Тавор!... Припомням си: ти бе красива и засмяна, със сините очи и пламенния взор, но днес... умий се ти и в новата премяна, да идем на Тавор!... Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови, на тебе не ще тежат железните окови, но чисто, светло е в безбрежния простор! И нашият съюз под мощната закрила навеки ще утрай... Ела, сестрице мила, да идем на Тавор!...
към текста >>

16. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода.
H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари. Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня.
към текста >>

Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода.
Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м. май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин". „През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня". По късно Ст.
към текста >>

Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани.
Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее. После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани.
към текста >>

След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните.
„буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други.
към текста >>

17. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата.
Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината.
към текста >>

18. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода!
Не ще ли може по-нататък да се класифицират чисто музикално трептенията на планетите и звездите, и няма ли да може да се установи по такъв начин една, тъй да се рече, звукова астрология? Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ. Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода! Този учен напомня, че водата е могъщ и богат извор на енергия. Тя, както е знайно, се състои от кислород и водород. А сместа от тия газове има значителна двигателна сила. Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага.
към текста >>

Този учен напомня, че водата е могъщ и богат извор на енергия.
Защото ще може да се сравняват вибрациите на един индивид с тия на планетата, под която той е роден и ще могат да се извлекат изводи важни за него. Но далеч сме още от това. В очакване на тия проучвания, ще констатираме още веднъж, че официалната наука чисто и просто открива данните на миналото и че тя само повтаря под друга форма и с по-съвършени средства това, което са отколе казали някогашните окултисти. Из „Lе Voile d'Jsis" ВОДНИ МОТОРИ. Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода! Този учен напомня, че водата е могъщ и богат извор на енергия. Тя, както е знайно, се състои от кислород и водород. А сместа от тия газове има значителна двигателна сила. Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°.
към текста >>

И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага.
Шарл Анри от френската Сорбона, бележит химик, подхвърля идеята за мотори, които ще се карат, вместо с разни есенции като досега, с вода! Този учен напомня, че водата е могъщ и богат извор на енергия. Тя, както е знайно, се състои от кислород и водород. А сместа от тия газове има значителна двигателна сила. Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°. А това е и скъпо и непрактично. Но, ако може да се намери някакво тяло – твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен. И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие. Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски.
към текста >>

Но, ако може да се намери някакво тяло – твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен.
А сместа от тия газове има значителна двигателна сила. Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°. А това е и скъпо и непрактично. Но, ако може да се намери някакво тяло – твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен. И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие. Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски. Из „Le Voile d'Jsis" Получихме в редакцията Италианското списание за духовни науки: Luce е Ombra. (Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано.
към текста >>

И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие.
Поставим ли тази смес в мотор, той ще започне да се движи с голяма бързина. И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°. А това е и скъпо и непрактично. Но, ако може да се намери някакво тяло – твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен. И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие. Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски. Из „Le Voile d'Jsis" Получихме в редакцията Италианското списание за духовни науки: Luce е Ombra. (Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано. Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата.
към текста >>

Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски.
И ако до сега водата не е била използувана за тази цел, причината е, че тя се мъчно разлага. Разлагането ù, както се знае, става или по електролитен път, или като се подложи на голямо налягане и при висока температура 1200°. А това е и скъпо и непрактично. Но, ако може да се намери някакво тяло – твърдо или течно, минерално или растително — което да предизвика разлагането на водата при обикновена температура, с други думи, ако може да се открие един подходящ катализатор — замисълът на големия химик ще бъде осъществен. И Шарл Янри, който твърди, че този катализатор на водата без друго съществува в природата, насочва своите усилия да го открие. Тогава разлагането на водата в експлозивен газ при ниска температура ще се осъществи, а заедно с това и водните мотори, които ще се движат без пушек, без мирис и без големи разноски. Из „Le Voile d'Jsis" Получихме в редакцията Италианското списание за духовни науки: Luce е Ombra. (Светлина и тъмнина) което се издава в Рим Via Varese № 4 и съществува вече 25 години. Списанието разглежда принципиално въпроси по спиритизма и е много добре редактирано. Както и други няколко списания по окултните науки и спиритизма, то има за задача да разпространява истината за безсмъртието на душата. В Италия интелигенцията почна отдавна да се съмнява в догмите и в Бога на официалната църква.
към текста >>

19. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи.
Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата.
към текста >>

И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил.
Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас.
към текста >>

20. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол.
Обаче никоя физическа теория не е могла да обясни явлението. Резултатът от изследванията на г. Боз са в пълно противоречие със заключението на Щрасбургер, защото той е сполучил да регистрира и изрази възкачването на сока графично със своя апарат. И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА.
към текста >>

Растението клюмва, когато е лишено от вода.
ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки.
към текста >>

Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя.
Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя. Това движение се измерва с апарат; той измерва времето, необходимо за възкачването на сока по дължината на стеблото. Нормалната скорост е около 14 метра в час. Тая бързина расте или се намалява вследствие определени физиологически реакции. ПУЛСАЦИИТЕ ПРИ ВЪЗКАЧВАНЕТО НА СОКА Споменах, че движението на сока е предизвикано от пулсациите на известни пластове от деятелни клетки. Нека преди това разгледаме признаците на една пулсираща тъкан, като за пример вземем животинското сърце.
към текста >>

Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др.
към текста >>

Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар.
По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода. При слабо изпарение нормалното възкачване на сока надлъж е достатъчно за всички нужди. Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
към текста >>

21. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло.
В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса.
към текста >>

22. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина.
Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°. Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°.
към текста >>

Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети".
Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка? Какво е влиянието на вярата върху организма ние не знаем. Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр. сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г.
към текста >>

23. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес.
От друга страна, физиологията достатъчно напредна, за да изтъкне известна връзка между мозъка и душевния живот. И се опитаха да обяснят както жизнените явления, така и душевния живот по материалистичен начин като резултат от физикохимичните сили и явления. Помислиха, че жизнените явления и душевния живот, животът и съзнанието в края на краищата се свеждат към физикохимически сили, че са плод на механични процеси, После Квинке, Бючли, Румблер и др. чрез смесване на неорганически съединения получиха нещо, което наподобява на животните първаци по форма и движения. И даже някои отидоха дотам да твърдят, че животът на нисшите животни може да се обясни чисто механически, без участието на съзнанието: изпущането на лъжекрачка, приемане на храна и пр. Слагат смес от дървено масло и калиев карбонат във вода и наблюдават амебовидни движения – опитът на Бючли – и от това искат да извадят заключение, че движението на нисшите животни не се дължи на съзнанието, а е чисто механичен процес. С примери може да се докаже, че движенията на нисшите животни не са механизъм, а плод на съзнанието. Ще взема един пример, дето животното реагира различно при различни случаи (Виж „La naissance de l'intelligence" от D-r Georges Bohn, 1917.) Branchellion е паразитна пиявица, която е крайно чувствителна към различието в осветлението. Обаче, на едно и също осветление тя не отговаря по един и същ начин. Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата.
към текста >>

24. Разказ на потока - Цветан Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя!
И колко е хубаво всички хора, всички същества – да знаят, да си спомнят, че са чада на този Велик Баща! Тогава всички страдания ще престанат и ще дойде Божествения мир да зацари в техните души. Има един стих нейде в старите книги: „Сине мой, пази завета на баща си и не забравяй закона на майка си”. Там се говори за този завет, за този закон, чийто вечен изразител е небето – тази Божествена синева. Разправят ясновидците, че когато човек, в тихия кът на своята душа, отправи с чисто сърце ума си към Бога, тогава около човека се явява такова едно синьо сияние, какъвто е цветът на ясното небе. Това е връзка с Бога, това е да усетиш в твоята уста сладостта на изворна вода, благоуханието и свежестта на миризливи цветя! Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение".
към текста >>

25. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти.
То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши.
към текста >>

Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си.
Неизброим ред от същества се родиха, живяха, изчезнаха, но животът, който се изявява в тях, не ще престане до края на века. Още по-рано не е имало и живи твари, нито билки, но животът е туптял. Нима най-малките частици не се крепят една о друга от живота? Не животът ли ги нарежда в бистри кристали, не той ли движи слънцата и звездите? – Жива е вселената и нейното незнайно, гигантско сърце не ще пресекне на тупти... ” И звънливият глас на потока се изгуби в далечината. Аз, мирният пътник, пих една глътка от потока, който е вечен, разведрих лицето си с шепа вода и отново поех пътя си. Разказът на потока остави у мене неизгладимо впечатление и аз се удивлявах пред величието на всеобщия живот. Нощта също търсеше входовете на подземното царство измежду пукнатините на канарите. Слаба руменина предвестяваше зората.
към текста >>

26. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора.
Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище.
към текста >>

27. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата.
Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46).
към текста >>

28. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения. Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
към текста >>

Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода.
А това не е един живот на мир. Много е загубило човечеството с тези си схващания за живота. Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна. И колкото повече се задоволяват, толкова повече растат и то измъчват. Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена.
към текста >>

Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си.
Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>

"Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>

29. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед.
Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат. Все от тая трева росен набрана срещу Спасовден, като я варят и се поливат три сутрини наред, безплодните жени зачевали. В Панагюрище нямат росен в своето землище, та са принудени да ходят далече, на едно самодивско място. Там болните прилягат до някои шубрак, като вържат на него червен конец с парà и като турят под него чаша с вода и питка, намазана с мед. Ако болният ще оздравее, на заранта ще намери в чашата зелен лист от росена; ако ли няма да оздравее, в чашата му ще падне суха шумка, ако пък ще умре – няма да има в чашата нищо. През Русалската седмица в северна България ходят т.н. Р у с а л ц и или К а л у ш а р и. Те лекуват болните, на които не са помогнали билки, молитви и баяния и, за които се казва, че имат „самодивска" или „русалска" болест. Н a чело на дружината им стои ватафин.
към текста >>

Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.
После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък.
към текста >>

Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях.
Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани.
към текста >>

По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета.
Русалците захващат пак отново да играят в колело около него и три пъти го прескачат.След това те оставят болния да си лежи и захващат да играят около гърнето, сложено наблизо в синия (тепсия) върху чист месал. Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно.
към текста >>

Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани.
Обикалят гърнето три пъти, кавалът зачестява, те – също минават край ватафина, който сега е в кръга им и той ги запойва с оцета, попръсква с водата из гърнето и надвесва, шепнейки някакви думи, знамето си над тях. Поръсен бива от гърнето и болният. Като е свършено това, ватафинът дава знак да се почне специална русалийската мелодия флоричика. – Танцът е в разгара си, всички русалци са унесени. По даден от ватафина знак, най-старият русалец замахва с тоягата и гърнето с чародейната вода се разбива на парчета. Водата от него поръсва както русалците, така и болният отстрани. В тоя момент болният трябва да скочи и да побегне, съвършено оздравял, а един или двама от русалците да паднат в несвяст. Ако няма това припадане, няма оздравяване за болния. След като скочил болния, русалците захващат да свестяват падналия или падналите си другари. Това става по същия начин, както лекуването на болния, с тая само разлика, че танците вървят в обратна посока, от ляво на дясно. Падналите русалци биват подхвърляни с черга и поръсвани от ватафина, а като се посъвземат – разхождат се от други.
към текста >>

Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам.
Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
към текста >>

Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай! " и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи.
към текста >>

30. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство.
Край този паметник станували номади-скитници, по тип съвсем различни от туземците. Те говорели на друго наречие, много-много не се сживявали със селяните, но им лекували болните. Мислело се, че те произхождали нейде от Запад , из Нумидийско, дето живеят бедуините, макар че приличали повече на старите ниневийски нашественици. Те постоянно наблюдавали и следели звездите и селяните забелязали, че колчем напущали своя стан или се връщали в него, по пясъка не оставали никакви дири oт техните камили. Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе.
към текста >>

31. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка.
Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние.
към текста >>

Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце.
Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи. Всичко там е широко, волно. Животът е пъстър като приказка, като светливата, набагрена страна на мидена черупка. В една песъчинка там ще найдеш толкова красота, колкото ще найдеш другаде в цял низ перли. Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада.
към текста >>

Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен.
Една черупчица на охлювче е така напъстрена, както може би не е напъстрен палатът на най-знатния владетел и, кой знае защо, окото там се спира на нея и дири тънката игра на боите без досада. Мънички творби на морето. Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила.
към текста >>

Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек.
Вечната сила на съграждането ви създава в скритите дълбини на своето царство и едва проникващия лъч в бездната ви носи чудни багри от дъгата, да ви направи красиви, та окото ни да се усмихне, когато се спре на вас. Къде на друго място умът ще се досети, че и най-малките зърна на пясъка са сътворени, за да видим отглас в тях на вечната хубост! Златна земя. Часовете на времето в тебе преминават като отблясъците по игривите ивици на водата; в тях ce преживява нещо, което прави живота ни красив и волен. Всеки ден в тебе е откровение а всяко зрънце скъпоценност. Благословеният те е надарил с чар, в който тъгата се превръща на търпима хубава неможка, а омразата излита като капчица вода на пладнен пек. Аз диря те в моите сънища и в самотните си часове да направиш смислен моя ден. Затова създава Творецът красивите страни, затова е създадено морето, пенливите води, вечната му песен! Затова вее лъх на далечни ветрове, затова грее слънцето и всички светила. Затова са обагрени в чудновати багри светливите мидени черупки и дребните корали, за да познаем чудото на Великият Майстор. Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет.
към текста >>

32. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда.
Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр. лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец.
към текста >>

33. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци.
Четиридесет години носи той сам себе си и духът му заякна в трудния подвиг. И научи голямо изкуство: да пренася хора през пустинята. Защото 6е пренесъл първом себе си. Една заран той се изправи пред изгрева и застана да поеме първият лъч на слънцето. „Господи, ти ме вдъхнови на подвиг и пожела да ме направиш оазис в пустинята. И ето ме сега: извор на жива вода всред тия самотни пясъци. И ето ме сега: плодно дърво в оазис. По моите вейки тегнат плодове, узрели на твоето живо слънце. Изпрати ми сега, Господи, ожаднели и огладнели пътници, защото моите бликащи струи очакват жадни устни и натегналите вейки копнеят по ръце, които да ги облекчат от благото им бреме. Ти ми повели да потъна дълбоко в пустинята и да бликна като извор издълбоко. Ти повели да пусна дълбоки корени в пустинята и да израсна като плодно дърво.
към текста >>

В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея.
Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея. В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува.
към текста >>

Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне.
И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула.
към текста >>

34. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ученик на живота Ако животът минава край вас, както водата през една празна воденица, какво ви ползва?
Ученик на живота Ако животът минава край вас, както водата през една празна воденица, какво ви ползва? ДЪНОВ Като глас на непрестанна повеля трябва да звучат в сърцето на всеки ученик думите на мъдреца: „изучавайте великата книга на живата природа". Някъде бе казано: „животът е училище". Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота.
към текста >>

35. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини.
Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване. Но интересно е туй: когато го поставим в аквариум с пясъчно дъно (може в какъв да е съд), то всички тези движения продължават в същите часове: когато в морето има приливи и отливи, червеят в аквариума слиза в дълбочините на пясъка или се качва. И това продължава много дни след изолирането му в аквариума. Шест часа червеят е върху пясъка. шест часа в него и т.н.
към текста >>

А когато има прилив, тези скали са потопени във водата, във време на отлив животното се прибира в черупката си и живее почти неподвижен живот.
Шест часа червеят е върху пясъка. шест часа в него и т.н. Това съответства на ритъма на прилива и отлива. 2) Нека вземем пример за ритъма на всеки 14 дена. Мекотелото Литорина рудис живее върху високи скали, които остават на сухо при големия отлив на всеки 14 дена. А когато има прилив, тези скали са потопени във водата, във време на отлив животното се прибира в черупката си и живее почти неподвижен живот. А във време на прилив животното изтегля тялото си от черупката и проявява активност. Тази активност продължава и в аквариума и то тъкмо в часовете на големите приливи и отливи, макар и в аквариума да е спокойно. Ритъмът на приливите и отливите е частен случай на жизнения ритъм.
към текста >>

36. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А самият остров Атлантида изчезнал под водата.
И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”.
към текста >>

В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни".
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни". Римския историк Тимаген живял в 1 век преди Христа споменава в съчинението си „Преадамит", че в Галия са обитавали три раси: първо – туземско население, (б.а. вероятно лемури), второ – пришелци от далечните острови на Атлантида и трето – арийските гали. Според Бангсрофт мексиканците, както и ацтеките, претендират да са дошли от някаква страна, която те наричат Атлан и Ацлан. Североамериканските индианци имат легенда, според която прадедите им дошли от една страна разположена към страната на „изгряващото слънце”. Индианците от Иова и Дакота, според Майор Линд, вярвали, че всички индиански племена са съставлявали някога си едно племе, населяващо един и същ остров „към страната на изгряващото слънце".
към текста >>

Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата.
То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар. След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата. Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи. Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка. Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год.
към текста >>

И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето.
човек на Кро Маньон, имащ продълговат череп (доликокефали). Това са жителите на езерните жилища, чиито останки се намират в Швейцария. Колкото се отнася до другите раси и техните днешни останали представители, за тях ние вече споменахме по-горе. Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия.
към текста >>

37. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода?
Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име.
към текста >>

38. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.
При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва.
към текста >>

39. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те.
към текста >>

При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина.
към текста >>

То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена.
Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда. Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен.
към текста >>

40. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За живата вода – Д.
К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г. ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее светлината – Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1. Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3. Физическото възпитание – Д. Б. 4. Русалци. 5. Пирамидата – Седир. 6. Събора, Магнит, (стихове) – Стефан 7.
към текста >>

41. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят.
Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието.
към текста >>

42. Съдържание на бр. 1 Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Преведени от Николай Райнов, предговор от преводача: Омар Хаям и суфите.
А Хайм - Половото въздържание и добрачната чистота. Д-р Тулуз - Хигиена на Ума. 7. От Класическо четиво. №4 Омар Хаям - Рубаят. Сто и четиридесет и четири четиристишия. Преведени от Николай Райнов, предговор от преводача: Омар Хаям и суфите. Цена 10 лв. Всички са издания на Книгоиздателство „Акация" - София, ул. „Витошка”, 21 – Денкоглу.
към текста >>

43. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби.
- това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?...
към текста >>

За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра.
За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
към текста >>

44. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята).
Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават.
към текста >>

Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа.
Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават. За алхимиците съществува една първична сила и всичко, което ние виждаме е сгъстяване на тая сила в различни степени.
към текста >>

Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна.
Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила. Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават. За алхимиците съществува една първична сила и всичко, което ние виждаме е сгъстяване на тая сила в различни степени. Тази сила, наречена душа на света, се излива върху нашата земя от слънцето.
към текста >>

Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна.
Химията, значи, анатомизира материята, прилагайки анатомичните методи. Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават. За алхимиците съществува една първична сила и всичко, което ние виждаме е сгъстяване на тая сила в различни степени. Тази сила, наречена душа на света, се излива върху нашата земя от слънцето. То значи за нас е изворът на всички сили, тъй като силите, изпращани от планетите са само динамични модификации на слънчевата сила.
към текста >>

Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез.
Да поясним с пример. Имате, обикновена вода, такава, каквато пада от небето (артериалното течение на земята) или такава, каквото тече в реките (венозното течение на земята). Ако загреем тази вода получаваме, чрез съчетание на огъня и водата пара, но при това водата не се разлага, значи промяната, която тя е претърпяла е физическа. Също и в случая, когато смразим, водата, тя пак претърпява само физическа промяна. Но ако в присъствието на киселина разложим тая вода и съберем в две епруветки двата органа - елементите, които я съставят, кислорода и водорода, ние извършваме химическа промяна. Ако пък чрез електрическа искра съединим атомите на водорода и кислорода, които съставят водата, ние възкресяваме химическото същество, което току що сме разложили и пак извършваме химическа промяна, но не вече дисекция или анализ, а възкресяване, възобновяване или синтез. Като изложихме тия основни понятия, ще кажем нещо и за начина, по който алхимиците схващат телата, които имат да изучават. За алхимиците съществува една първична сила и всичко, което ние виждаме е сгъстяване на тая сила в различни степени. Тази сила, наречена душа на света, се излива върху нашата земя от слънцето. То значи за нас е изворът на всички сили, тъй като силите, изпращани от планетите са само динамични модификации на слънчевата сила. За по-ясно, да оставим на страна произхода на тая слънчева сила и да разсъждаваме, като че действително слънцето е извор на всички сили в природата.
към текста >>

Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние.
Да се върнем сега към алхимика, за когото всичките земни тела, по същността си са земя, в която има повече или по-малко слънце. Алхимикът търси средства да увеличи количеството на слънцето в едно тяло, за да го разтвори, разшири и развие. Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula). Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити. Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло. Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко.
към текста >>

Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго.
Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити. Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло. Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко. Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго. Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме. Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли. Содата и амонякът са значи, според алхимика, соли. Без да сгрешим много, можем да наречем соли всичките алкални основи. Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори.
към текста >>

Да прибавим и ледено-студена вода.
Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори. Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
към текста >>

Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието.
Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент.
към текста >>

Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент.
към текста >>

Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula".
Да приведем един пример. Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди.
към текста >>

Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата.
Ето един куп листа от рози. Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес.
към текста >>

Вкарваме във водата - топлина.
Ако ги дестилираме още пресни, ще получим долно качество масло. Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина.
към текста >>

Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила.
Ако напротив ги оставим да ферментират, гниенето ще разтвори порите им и като дестилираме или извличаме чрез етер и като замразим получената така есенция, действително получаваме продукт, който е философският камък на растителната роза - истинската розова есенция. Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник.
към текста >>

Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения.
Капка от тази есенция превръща в парфюм 500,000 капки спирт. Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка.
към текста >>

Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина.
Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето.
към текста >>

Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка.
Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории.
към текста >>

Водата се втвърдява в лед.
Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички.
към текста >>

От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата.
Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св.
към текста >>

Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св.
От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика. Алхимикът често си служи със символи и алегории. Той използува, като основни символи четири елемента, които отговарят на четирите форми на материята: слънцето, съответстващо на огъня и на зараждането; то е общ баща на всички. Луната съответствува на водата; тя е майката на текущите води, на небето (Маhа, майя, Св. Дева Мария, Изида). Вятърът или атмосферата, съответствуваща на елемента „въздух". И най- после земята, която храни всичко, съответствуваща на твърдото състояние на материята. Така можем да си обясним всеизвестната универсална субстанция, която египтяните наричат „Телем" и чието зараждане те обясняват така: Слънцето й е баща, луната - майка, вятърът я отнесе в утробата си и земята я откърми. Тези са основните елементи на алхимията, които в един по-нататъшен, по-пълен етюд лесно ще се развият и доизяснят.
към текста >>

45. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
към текста >>

Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора.
Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено – някой недоокапал лист, както у дъбовете запример – започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. Във всеки жив организъм – следователно и в човека слънчевият прилив извършва напролет една коренна обнова: натрупаните излишъци в организма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
към текста >>

46. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава.
Добър беше старият овчар – и добър и умен. Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея.
към текста >>

Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù.
Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища. А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните пещери да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава. Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго.
към текста >>

Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън?
И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва! – Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека. Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината.
към текста >>

Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва!
Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва! – Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека. Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината. Като тръгнеш нагоре ще намериш една колиба.
към текста >>

– Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна?
Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори. Той го погледна кротко и му каза: – Ти тръгна с ламята да се бориш, но пил ли си от Живата Вода и пламтял ли си в Живия Огън? Който пие от Живата Вода не ожаднява, и който е горял в Живия Огън гори, но не изгаря, а просветва! – Кажи ми, попита Земру, де да намеря Жива вода и Жив Огън да се потопя и да просветна? – Видиш ли тази тясна потека. Тръгни по нея. Тя ще те изведе в планината. Като тръгнеш нагоре ще намериш една колиба. Там ще видиш един старец.
към текста >>

С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си.
че Бог не вижда страданията на хората, че ги е забравил. Ала Бог всичко вижда, всички болки и страдания вижда, всички стенания и въздишки чува. Ех, да можеха хората да проникнат дълбоко в света, да проникнат дълбоко в природата, те щяха да видят едно такова велико страдание, за което тям и през ум не им минава. А Бог всичко вижда и тихо и спокойно гледа. Но не само гледа, а работи, работи: едного лекува, другиго лекува, тоз превързва, оня превързва, утешава, облекчава, повдига, укрепява. С хиляди и милиони години Той работи, дава живот на всички души, а хората като са слепи, са повярвали в лъжата на своите слепи духовни водачи, че Бог седял на някакъв голям престол и оттам управлява с пръста си. Не, не е така. Навсякъде и непрекъснато работи живият Господ, вечно Будният, който никога не спи. Неговата любов прониква навсякъде като Жив Огън и до каквото се допре – оживява и просветва. Едно нещо има в Божията Любов, което в никоя друга сила на света го няма: то е, че и най-ужасният порок, който съществува в света, хвърли ли се в тоя огън на Любовта, мигом се превръща в скъпоценен камък. Някои питат защо са греховете и страданията.
към текста >>

47. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

" И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат.
към текста >>

48. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр.
Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр. Тъй че отделните тела не само че си влияят едно на друго, но сами са потопени в огромни силови полета по-големи фактори.
към текста >>

От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията.
забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава. Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета.
към текста >>

Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава.
Същото явление се забелязва и в Балтийско и Черно морета. От друга страна се забелязало, че заедно с тия понижения и повишения на морското равнище става едновременно настъпване и отстъпване на алпийските ледници. Тъй напр. 1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г. Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г. – спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г.
към текста >>

реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г.
1866 г., когато се почва повишението на морското ниво на горните морета, се забелязало и настъпването на алпийските ледници, което доста чувствително било констатирано в 1870 г. Тая късна констатация се дължи на бавното движение на ледниците. Повдигането и спадането на водата в реките Неман, Висла, Одер, Елба, Рейн, Сена, Дунав, Везер и Волга в известни години се повишава а в други се понижава. Тия колебания се оказват в зависимост от същите колебания на Каспийското море. Тъй в 1810 г. реките повишили количеството на водата, оттогава до 1830 г. – спаднали, след това почва едно повишение до 1850 г.; а от тогава до 1865 г. отново се понижават водите, за да се започне повишаването на водите от 1866 г. Същото явление през същите години се наблюдавало и в реките Нил в Африка и Мисисипи в Америка. През същите години ние намираме тоя максимум и минимум валидни и за (средното число от всички данни, отнасящи се до цялото земно кълбо) за валежите. И общият извод се свежда до факта, че климатическите изменения стават периодически почти на всеки 35 години едновременно за цялото земно кълбо.
към текста >>

49. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения. След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно.
към текста >>

След това ги върнал отново в обикновена морска вода.
Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения. След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение?
към текста >>

НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата.
Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази. Ако турим под микроскопа капка вода с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е. изпъкналата страна да се допира до дъното.
към текста >>

Ако турим под микроскопа капка вода с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е.
Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази. Ако турим под микроскопа капка вода с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е. изпъкналата страна да се допира до дъното. Тогаз лъжекрачката не могат никъде да намерят опора. Това положение е неудобно. Тогаз виждаме, че от едната страна близо до ръба на черупката в протоплазмата се появяват газови мехурчета. Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното.
към текста >>

Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката.
Тогаз виждаме, че от едната страна близо до ръба на черупката в протоплазмата се появяват газови мехурчета. Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното. Тогаз с лъжекрачката от тая страна успива д се закрепи за дъното. След това тя вече лесно може да се обърне и вземе нормално положение. Тогаз мехурчетата се изгубват. Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката. Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение.
към текста >>

Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето.
Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното. Тогаз с лъжекрачката от тая страна успива д се закрепи за дъното. След това тя вече лесно може да се обърне и вземе нормално положение. Тогаз мехурчетата се изгубват. Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката. Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват.
към текста >>

Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр.
като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел. Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия. В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат. Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости.
към текста >>

50. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката.
Той излязъл от предположението, че лъчите на един корен могат да повлияят върху друг корен. А това влияние (индукция) той познавал по увеличението броя на митозните фигури. Нека корена, върху който ще се влияе, наречем индуциран, а онзи, чийто лъчи влияят, наречем индуциращ. Индуцирания корен той поставил в тясна отвесна тръбичка (виж рисунката). Височината на кореновия връх в тръбичката се регулирала с винт. Тръбичката имала двойно значение: 1) коренът ставал неподвижен; 2) той, за да не изсъхне, се снабдявал с вода, с капилярно изкачване на вода в тръбичката. Z (горе) - луковица с индуктирания корен; Z (отляво) - луковица с индуктиращия корен. О - част на хоризонтален микроскоп за центриране на индуктиращия корен. При правилно центриране трябва да се получи положението wB. С - опит за индукция с лъчи, преминали през луковична кожица Н. Индуциращият корен поставил в хоризонтална тръбичка.
към текста >>

Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода.
Тя предприела изследване на луковичното дънце. От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на клетките си. Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто). Желатиновият хлорал-хидрат се поставя в широка стъклена тръбичка. Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода. Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата. Значи само дънцевата му част е в упойката. Коренът в такова положение стои 18-22 часа. След изтичането им, с този корен се индуцира друг корен. От петтях направени опита три дали положителни резултати: корен с упоено дънце бил неспособен да индуцира.
към текста >>

Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата.
От по-ранни изследвания тя и сътрудниците ù са знаели, че когато коренът се отреже с част от дънцето, той запазва за няколко дена усилен растеж и деление на клетките си. Тогава на Лидия идва идея да подложи на местна упойка началото на корена със съответната част от дънцето. Вместо разтвор на хлорал-хидрат, тя употребила гъст желатинов хлорал-хидрат (1-1 и половина на сто). Желатиновият хлорал-хидрат се поставя в широка стъклена тръбичка. Дънцевата част се туря в нея, а вън от тръбичката свободно излиза неупоеният корен, който е потопен във вода. Желатиновият пласт не трябва да се допира до водата. Значи само дънцевата му част е в упойката. Коренът в такова положение стои 18-22 часа. След изтичането им, с този корен се индуцира друг корен. От петтях направени опита три дали положителни резултати: корен с упоено дънце бил неспособен да индуцира. Индуциращият корен бил без митозни фигури, което показвало, че е упоен.
към текста >>

ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен.
Лидия доказва това така: тя упоила корена и след това отрязала кореновия връх, за да се избегне предаване на сътресението. Резултатът оправдал очакването: лъчите преминавали през корена така интензивно, както по-рано. От това се установило, че отрязването на кореновия връх действува със своето сътресение върху източника на лъчите в дънцето. Тогаз Лидия направила следния опит: отрязала един коренов връх и видяла, че това не прекратява лъчите на съседните коренчета. От това тя заключила, че всеки митогенетичен център е автономен. ОПИТ С ЛУКОВИЧНО ДЪНЦЕ Луковичното дънце ситно нарязано се начуква в хаванче с малко вода, излива се в стъклена тръбичка с диаметър 2 мм и веднага се поставя да индуцира друг корен. Резултатът е следният: в течение на един час от счукването счуканата маса има силата да индуцира. След това изгубва тая сила, т.е. престава да е център на лъчите. ОПИТИ С ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ, ИНДУКЦИЯ НА ЖИВОТНО ВЪРХУ РАСТЕНИЕ Понеже изследването на индукцията на животно върху животно било доста трудна работа, то Александър и Лидия Гурвич предпочели да изследват индукцията на животно върху растение. Опити били правени както с живи ларви, така и с емулсия от техни тъкани.
към текста >>

Същото ставало и с чаша вода.
Хората виждат като светещи фигури, по-големи от физическото тяло. Човек от цялото си тяло изпуща светлина. Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите.
към текста >>

Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала.
Човек от цялото си тяло изпуща светлина. Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите. Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1.
към текста >>

Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката.
Къс дърво, голямо колкото юмрук, било поднесено на госпожица Байер в тъмна стая. Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите. Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си.
към текста >>

Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя.
Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите. Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата.
към текста >>

Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата.
Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите. Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата. Човешката глава издава за тях голяма светлина. 2.
към текста >>

2) С чаша вода.
Те били напълно еднакви по форма, цвят и големина. Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна. После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина. Този опит бил повторен много пъти със същия резултат. 2) С чаша вода. Когато пръстите се държат към водата, последната започва да издава за субекта фосфоресцираща светлина. Обикновената вода не издава такава. Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не. 3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка.
към текста >>

Когато пръстите се държат към водата, последната започва да издава за субекта фосфоресцираща светлина.
Поставени пред субекта, той казва, че на едната вижда пламъци на двата края. За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна. После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина. Този опит бил повторен много пъти със същия резултат. 2) С чаша вода. Когато пръстите се държат към водата, последната започва да издава за субекта фосфоресцираща светлина. Обикновената вода не издава такава. Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не. 3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка. Пуща се електрически ток.
към текста >>

Обикновената вода не издава такава.
За да се избегне телепатията и околните не знаят, коя пръчка е магнитна. После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина. Този опит бил повторен много пъти със същия резултат. 2) С чаша вода. Когато пръстите се държат към водата, последната започва да издава за субекта фосфоресцираща светлина. Обикновената вода не издава такава. Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не. 3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка. Пуща се електрически ток. Тогаз пръчката става магнит и субектът вижда на двата ù края светлина: на единия ù край – синя, а на другия – червена.
към текста >>

Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не.
После те проверява и се оказва, че тъкмо на магнитната пръчка субектът вижда светлина. Този опит бил повторен много пъти със същия резултат. 2) С чаша вода. Когато пръстите се държат към водата, последната започва да издава за субекта фосфоресцираща светлина. Обикновената вода не издава такава. Субектът не знае, каква вода му се показва и при все това вярно казва, кога е светеща и кога не. 3) Чрез електромагнит (метод на Де Рош). Медна жица се навива спирално около желязна пръчка. Пуща се електрически ток. Тогаз пръчката става магнит и субектът вижда на двата ù края светлина: на единия ù край – синя, а на другия – червена. Токът знаем, че се движи от положителния полюс на електрическата батерия към отрицателния.
към текста >>

51. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
към текста >>

52. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение.
Урежда Проф. Д-р Ас. Златаров. (Бележка). В преведената книга „Национализъм" от Р. Тагор, не знаем по какви съображения е изпусната една голяма и важна глава „Национализъм в Япония". Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение. За да постави в тоя ред главите на книгата, Р. Тагор е имал строго някакво съображение и замисъл и никой преводач не бива да нарушава тоя ред, нито да изхвърля нещо, защото това за прокараната идея на съчинението не е позволено. Ако причините са от материално естество, уместно е било да се почака и да не се бърза, защото по-хубаво е тая много разпространена книга да се чете на чужд език, отколкото на нашия и осакатена.
към текста >>

Тагор е имал строго някакво съображение и замисъл и никой преводач не бива да нарушава тоя ред, нито да изхвърля нещо, защото това за прокараната идея на съчинението не е позволено.
Златаров. (Бележка). В преведената книга „Национализъм" от Р. Тагор, не знаем по какви съображения е изпусната една голяма и важна глава „Национализъм в Япония". Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение. За да постави в тоя ред главите на книгата, Р. Тагор е имал строго някакво съображение и замисъл и никой преводач не бива да нарушава тоя ред, нито да изхвърля нещо, защото това за прокараната идея на съчинението не е позволено. Ако причините са от материално естество, уместно е било да се почака и да не се бърза, защото по-хубаво е тая много разпространена книга да се чете на чужд език, отколкото на нашия и осакатена.
към текста >>

53. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето.
И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
към текста >>

Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото.
ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. Тогаз стомахът почнал още по-изобилно да отделя сок. Тук причина за отделянето на стомашния сок е душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължи опитите на Павлов[4]: ,;Чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След туй с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване имената на някои храни възбуждал апетита. Отделяният в този случай стомашен сок съдържал повече солна киселина (2 на сто), както и голямо количество пепсин, което не се констатирало при невъзбудения стомах, С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултати в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 век ще бъде век на биологична психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност (т.е. че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 година Нобеловата премия." ОПИТИТЕ НА ПУЛТОН Той е правил опитиге си в 1892.година с гъсеницата на пеперудата Rumia crataegata.
към текста >>

54. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При хубаво ясно време змиорките напущат дъното и плуват по повърхността на водата.
Мравките напр. при силен дъжд се крият и запушват входовете на мравуняците си. От нисшите животни, особено водните, голяма роля в прогнозата на времето имат раците. При лошо време те изпълзяват из дупките си. Ако пък излизат из дупките си и отиват на сушата, означава нощна буря. При хубаво ясно време змиорките напущат дъното и плуват по повърхността на водата.
към текста >>

55. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух.
Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка.
към текста >>

Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота.
към текста >>

Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода!
Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината!
към текста >>

56. Съдържание на бр. 6 Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов.
" от Д-р Келог, второ издание, цена 30 лв. стр. 180. Издава книгоиздателство „Възраждане", ул. „Бачо Киро", № 13, София. Превод от английски. С предговор от преводача Д-р Г. Ефремов. Поправка на печатна погрешка: Цитатът от Август Паули в статията за окултна биология в миналата книжка продължава до новия ред „Друг пример" на стр. 132 Списание „Детска градина" продължава да излиза. Редактора се от Violino Primo и Трайко Симеонов. Третира възпитанието на деца от доучилищна възраст. Съдържа материя за родители и деца от доучилищна възраст.
към текста >>

57. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха.
Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност. Завинаги потопен в блаженство, без страх в сърцето си, праведният запазва, всред радостите, съзвучието на живота си. Безкрайното присъствие на Безграничното е навсякъде: в земята, във водата, в небето, във въздуха. По-твърдо от гръмотевица, седалището на търсещия се покои над празното пространство. Оня който е вътре е и вън. Аз виждам Него и никого другиго. Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя. Тогава аз напуснах обреди и церемонии.
към текста >>

58. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Кога вълната се издига, то е вода, когато пада, все същата вода е.
Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността. Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име. Кабир рече: „Духът на търсенето е, който ни помага; аз служа на тоя Дух". IV Реката и нейните вълни образуват една и съща повьрхност. Д е е разликата между реката и нейните вълни? Кога вълната се издига, то е вода, когато пада, все същата вода е. Кажи ми де е разликата? И защото са я нарекли вълна, ще престанат ли да я считат за вода? В лоното на Върховния Брама, световете се явяват като зърна на броеница. Съзерцавай тая броеница с очите на мъдростта. V В свещените къпални има просто вода.
към текста >>

И защото са я нарекли вълна, ще престанат ли да я считат за вода?
Кабир рече: „Духът на търсенето е, който ни помага; аз служа на тоя Дух". IV Реката и нейните вълни образуват една и съща повьрхност. Д е е разликата между реката и нейните вълни? Кога вълната се издига, то е вода, когато пада, все същата вода е. Кажи ми де е разликата? И защото са я нарекли вълна, ще престанат ли да я считат за вода? В лоното на Върховния Брама, световете се явяват като зърна на броеница. Съзерцавай тая броеница с очите на мъдростта. V В свещените къпални има просто вода. Знам, че те не помагат, защото съм се къпал в тях. Светите образи са без живот.
към текста >>

V В свещените къпални има просто вода.
Кога вълната се издига, то е вода, когато пада, все същата вода е. Кажи ми де е разликата? И защото са я нарекли вълна, ще престанат ли да я считат за вода? В лоното на Върховния Брама, световете се явяват като зърна на броеница. Съзерцавай тая броеница с очите на мъдростта. V В свещените къпални има просто вода. Знам, че те не помагат, защото съм се къпал в тях. Светите образи са без живот. Т не могат да говорят. Знам това, защото съм въззовавал към тях. Пураните и Корана са само думи.
към текста >>

VI Смъх ме е, кога чуя, че рибата била жадувала във водата.Ти не виждаш, че Реалното е в дома и, а скиташ безгрижно от гора в гора.
Знам това, защото съм въззовавал към тях. Пураните и Корана са само думи. Аз подигнах булото и видях. Кабир оставя да говори опитът. Той знае, че всичко друго е лъжа. VI Смъх ме е, кога чуя, че рибата била жадувала във водата.Ти не виждаш, че Реалното е в дома и, а скиташ безгрижно от гора в гора. В теб е Истината! Върви където щеш, в Бенарес или в Матура: не намериш ли душата си, светът ще бъде пуст за тебе. Човече, ако ти не познаваш собствения си Господар, за какво ми се гордееш? Откажи се от всяко фокусничество. С голи думи ти не ще станеш едно с Него.
към текста >>

59. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата.
Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове. Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед върху моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава! VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието. От английски
към текста >>

60. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода.
Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
към текста >>

61. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По-голямата част, от тая последната в клетките, търпи промени в посока на опростотворяване - изгаряне и превръщане в простите съединения вода и въгледвуокис.
То е процес на градеж. Живата материя има свойството да съгражда подобна на себе си от веществата, внесени чрез храната и да запълва изхабената си част. Тоя градеж става в самата жива клетка с помощта на специални вещества зидари - ензими на храненето. Живата материя е значително по-богата с енергия от веществата, що влизат в нейната зидария. Тая натрупана енергия играе роля на спойка и произхожда от веществата на храната. По-голямата част, от тая последната в клетките, търпи промени в посока на опростотворяване - изгаряне и превръщане в простите съединения вода и въгледвуокис. При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е. съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота.
към текста >>

Такива са белтъците, солите и водата.
- Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците. При това обикновено се разбира, че храната може да влезе в тялото само чрез храносмилателната тръба. Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането.
към текста >>

Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система.
- Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене.
към текста >>

Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода.
Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения.
към текста >>

62. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата.
Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени.
към текста >>

Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата.
Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр. Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време.
към текста >>

Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността.
От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение. Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия.
към текста >>

Ако гъските усилено се къпят и гмуркат в водата.
Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта. Ако врабците от утрин още гракат пресекливо и много често. Ако гъските усилено се къпят и гмуркат в водата. Ако ластовичките ниско хвъркат. Ако патиците крякат във водата, постоянно се гмуркат и викат. Ако щъркелите летят ниско. Пред буря, ластовичките хвъркат ниско на големи ята и безпокойно чуруликат, а патиците престават да крякат и да ядат. Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят.
към текста >>

Ако патиците крякат във водата, постоянно се гмуркат и викат.
Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта. Ако врабците от утрин още гракат пресекливо и много често. Ако гъските усилено се къпят и гмуркат в водата. Ако ластовичките ниско хвъркат. Ако патиците крякат във водата, постоянно се гмуркат и викат. Ако щъркелите летят ниско. Пред буря, ластовичките хвъркат ниско на големи ята и безпокойно чуруликат, а патиците престават да крякат и да ядат. Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят. Ще се оправи времето, когато врабците чуруликат по дърветата. Когато вечер рано пропеят петли.
към текста >>

63. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода.
– Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините.
към текста >>

Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят.
към текста >>

Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва.
Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба.
към текста >>

Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода.
Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода. Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой.
към текста >>

64. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат.
Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната. Снасянето им почва, кога наближава пълнолуние и продължава 10 дена – до достигане последната четвърт. Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи).
към текста >>

Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
Този факт е известен и за кафявото водорасло Dictyota dichotoma. Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието.
към текста >>

А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно.
Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност. Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3]. А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно. Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях.
към текста >>

65. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето.
Рабиндранат Тагор Из „FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ! Аз те жадувам и мечтая за тебе, но не се надявам, че нявга мога да ти служа". „Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи". „Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето. „Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят". II Благоуханието в цветната пъпка извика: „0, горко ми! Дните отминават, щастливите дни на пролетта, а аз съм като затворник в листата на цветеца"! „Не се плаши, не се отчайвай малко, боязливо същество! Твоите окови ще се строшат, пъпката ще разцъфне и когато ти ще умираш в обилието на живота, все още пролетта ще бъде жива." Благоуханието въздъхна в неразтворения цвят и извика: „О, горко ми!
към текста >>

66. Красота – А. Т. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме.
Слънцето изгрява веч от изток, Лъчите му вредом се разливат. В долините сребърни реките Къпани на слънцето в лъчите Те пред нас, като живи се разкриват. А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа. Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и влага Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани. Къпи дъжд, милвай ни главите! Гранките които раззеленяваш Ето тъй душите ни измивай Свежест чиста в нази ти изливай Без да щеш и нам живот ти даваш. 26. VI.
към текста >>

67. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" .
ГЛАДЪТ „Ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словото Господне" . Всяко нещо се оценява по своите качества: умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата по своето благородство; духът – по своята сила. По какво се отличава гладът? Гладът обикновено считат като едно мъчително състояние и всички роптаят против него. Гладът създава велик подтик у човека. Той е остенът, който подтиква хората към дейност.
към текста >>

68. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество.
Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата.
към текста >>

69. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м.
С това се отваря една нова плодотворна област за химията. Значи химичният елемент не е вече само това, което виждаме пред нас. В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят веществото. Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м. и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние. И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това.
към текста >>

Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние.
В понятието химичен елемент ще включим и тези силови полета, които заобикалят веществото. Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м. и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние. И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма?
към текста >>

И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават.
Когато едно вещество действува на друго вещество, не трябва да вземем пред вид само взаимодействието на видимите им маси, защото то е в зависимост и от взаимодействието на техни силови полета. Опитно може да се докаже (чрез лескова вилка, чрез сензитива на Райхенбах и пр. ), че силовото поле на една текуща вода се простира на голямо разстояние от двете ù страни, - на 20-30-40 м. и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние. И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило.
към текста >>

сензитивите на Райхенбах виждат тези силови полета около водата, кристалите, растенията, животните и човека.
Пасите не са ли нещо аналогично на индукцията на Гурвич? Знае се, че те имат голямо действие. Тук действува не само внушението, понеже пасите указват влияние и в такива случаи, когато внушението е изключено. Енергии излизат не само от върховете на пръстите, но и от целия организъм. Тези етерни строителни сили са констатирани и по много други методи: по метода на Райхенбах, Дюрвил, с апарата на д-р Килнер и пр. Напр. сензитивите на Райхенбах виждат тези силови полета около водата, кристалите, растенията, животните и човека. За сензитива кристалът е потопен в една светлина, която е с разни цветове - според кристала. За него кристалът е една светлина, всред която се намира видимата маса на кристала. И интересното е, че на двата си полюса кристалът може да има разни светлини, което показва, че в кристала е развита полярност. СИЛОВИТЕ ПОЛЕТА НА НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА Както химичните елементи и организмите, така и небесните тела имат силови полета, етерни строителни сили. Има постоянно взаимодействие между небесните тела чрез тези етерни строителни сили.
към текста >>

Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
Фаж и Р. Лежандър изследваха лунната периодичност у някои Nereidae (морски червеи), Те констатираха в Конкарно същите факти, които намериха Хемперман в 1911 година, Фр. Лил и, Жуст в 1914 година. Изследвани са били от тях вицовете Platynereis Dumerilii, Leptonereis glauca, Реriпегеis cultrifera и пр. Platynereis Dumerilii в първата и последната четвърт е готов в безбройни маси да снася яйцата си, Leptonereis - в последната четвърт, Реriпегеis cultrifera - при пълнолуние. Авторите казват, че нито движението на водата в блатата, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
към текста >>

70. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница.
Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир. Погледна своя Гуру, образът на когото беше особено измъчен, очите му бяха влажни и неизпитана мъка се струеше от тях. Никога той до тогава не беше виждал такава рязка промяна в този могъщ образ. Това произведе силно сътресение в съзнанието на ученика и тласна неговия ум в друга посока. Той видя себе си на една височина, а под нозете си големия град, който сега беше особено преизпълнен от хора, движещи се като мътни маси вода по широките улици без никаква цел, като се озверяваха, лъжеха се един друг, потискаха се слабите и всичко това приличаше на зверилница. Той изживя това мизерно състояние и сви се сърцето му от страшна мъка, защото обичаше хората. Реши и слезе при тях да ги избави, като търпеливо, на всички поотделно посочваше пътя км един по-красив живот, на взаимно уважение, на взаимна услуга. Така ги учеше той години, векове, хилядолетия и всички станаха добри - интелигентност се отпечата на техните лица, бяха щастливи и доволни от новия си живот. Но слаб бе този образ, той идеше някъде отдалеч. Скоро първият мир със своите ярки образи отново завладяха неговата същина.
към текста >>

71. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури?
Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот. В безсмъртието се крие законът на вечното обновление. Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия.
към текста >>

- Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха.
Де е краят на тия процеси? - Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот. В безсмъртието се крие законът на вечното обновление. Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте!
към текста >>

Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой?
- Те са процеси на вечно обновяване. Те водят от смърт към безсмъртие, от стар към нов живот. В безсмъртието се крие законът на вечното обновление. Какво става с водата на океана и с въздуха в пространството при големи бури? - Големи движения, силни течения, които стават причина за опресняване на водата и на въздуха. Какво би станало, ако водата и въздухът се намираха в постоянен застой? - Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте! " Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте!
към текста >>

72. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали.
Но не само в цветовете и семената, но и в цялото растение - в техните листа, стебла, корени - откриваме следи от жив ум. Да си спомним за чудесния опит, който правят по-долните клони или заплашените дървета за достигането на светлината. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала.
към текста >>

В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва.
Да си спомним за чудесния опит, който правят по-долните клони или заплашените дървета за достигането на светлината. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр.
към текста >>

Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването.
Но няма нужда да се отива толкоз далеч. Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство. Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia).
към текста >>

Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне.
Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки.
към текста >>

Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата.
играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност. А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор.
към текста >>

Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете.
А у водните цветя има други чудеса. Тъй като техните цветове не могат изобщо да се опрашат в водата, то всяко едно от тях е измислило специален начин, различен у разните растения, за да се запази сух тичинковият прашец и да извърши опрашването. Напр., обикновената морска трева (Zostera) е скрила своите цветове в особени звънци. Водната роза изкарва цветовете си над водата и ги подкрепя и храни чрез извънредно дълго стебло, което става още по-дълго, щом водното равнище се издигне. Водното растение Trapanatans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напъват с лигава течност, която е по тежка от водата, и затова целят апарат отново слиза във водата, дето узряват плодовете. Още по-интересна е мехунката (Utricularia). Тя расте в нашите блата, тресавища и пр. Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици.
към текста >>

След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата.
Дългото ù тясно, пълзящо стебло е снабдено вместо с листа, с разклонени нишки. При дръжката на така видоизменените листа се забелязват крушообразни мехурчета, чийто горен край притежава отвор. Отворът има клапа, обърната навътре и снабдена с космици. Когато наближи време за цъфтеж, тези мехурчета се напълват с въздух, растението става по-леко, издига се над водната повърхност, дето цъфти с жълти цветове. Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря.
към текста >>

Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж.
Това става през юни, юли и август. След опрашването и оплодяването развива се плодът; тогава водата прониква в мъхчетата, с това растението става по-тежко и пак се потопява в водата. Не е ли странно, че в този малък апарат са приложени някои от най-плодотворните човешки открития: службата на клапите, налагането на въздуха и на течностите. Архимедовият закон. Преди да оставим водните растения, нека споменем за Валиенерията. Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва.
към текста >>

Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва.
Целият ù живот преминава във водата в един вид полусън, додето дойде време за цъфтеж. Тогаз женският цвят бавно се издига като спирала нагоре и излиза над водната повърхност и плавайки по нея, се разтваря. Мъжките цветове, носители на тичинковия прашец, се издигат нагоре, обаче стеблото им е много късо. Те никога по този начин не би излезли на дневната светлина. Тогаз те се откъсват от дръжката си и излизат на повърхността. Осъдени на смърт, те за късо време плават по водата, опрашването се извършва. След това женските цветове затварят своите венчета, спиралната им дръжка се завива, и те пак се отпущат във водните дълбочини, за да узреят там плодовете. Карамфиловото растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. По видимому твърде страхливо, твърде загрижено да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стеблото си с жлезести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление.
към текста >>

73. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе.
Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе. Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ. Там чаках, привел колено до земята. Никога не видях вече такава нощ! С леки, едва дочути стъпки при мене приближи войн. Той беше цял облят в светлина.
към текста >>

74. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие.
Сдружението има за цел да привлича идеалисти, които искат да живеят един по-съвършен братски живот, далеч от зловредните влияния на модерната култура, но при условия благоприятни за умствено и духовно развитие. Членове на сдружението могат да бъдат хора от всички народности, стига да възприемат ръководните начала на сдружението. Всеки един член може да носи с себе си свой частен капитал в пари, който ще трябва да бъде вложен в банката на колонията и срещу който вложителят става кооператор и ще има частна текуща сметка. Вън от това, всеки един трябва да работи за общото дело, съобразно със своите знания, способности и умения. Предпочитат се за членове опитните земеделци, строители и техници. Бележка от преводача: Струва ми се, че България не по-малко от Мексико представлява едно благоприятно поле и условия за устройване подобни на горното общежитие. В духовното движение в България има хора от всички професии и с най-разнообразни способности. Има селяни в това движение, които притежават доста големи имоти, без да могат рационално да ги използуват по досегашния начин, поради много причини. В България, не по-малко, отколкото в Мексико, има благоприятни природни условия за такава колония: обширна и плодородна земя, гори и обилни води. Нужна е само една инициатива, подета и ръководена от безкористни и практични дейци, за да могат да се постигнат сигурни и добри резултати. Вярваме, че такава инициатива не ще закъснее да се прояви и в България
към текста >>

75. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята.
Химичните елементи се срещат най-често в вид на химични съединения. Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни. Половината от материята на земята е кислород - онзи газ който поддържа горенето и дишането. Други по-разпространени елементи са силиция (една четвърт от земята) алуминия, желязото, калция, магнезия, натрия и пр. Познати са три агрегатни състояния на веществото. Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода.
към текста >>

От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол.
Познати са три агрегатни състояния на веществото. Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента.
към текста >>

Златото съвсем незначително се разтваря във вода.
Твърдата материя с гъстота 2*6 съставя 93 процента от масата на земята; течната (океанската вода) с гъстота 1*03 - 6*97 процента; а въздухообразната (атмосферата) - 0*03 процента, Разпространението на химичните елементи в твърдата част на земята е приблизително както горе е показано общо за земята. В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот.
към текста >>

В един тон морска вода има 0*05 гр. злато.
В метеорите са намерени около 23 химични елементи, главно желязо, свра и кислород. Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот. За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки).
към текста >>

Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг.
Течната материя заема 1330 милиона кубически километра. Тя съдържа 38 елемента, главно водород и кислород. От многото разтворени в морската вода вещества най-важно за практиката е готварската сол. Златото съвсем незначително се разтваря във вода. В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот. За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки). От останалите има и тежки, но те са в съвсем малки количества.
към текста >>

76. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода.
Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата!
към текста >>

Може ли по някакъв начин да се извади вода?
Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата.
към текста >>

Ако пък искаш да те поставят между воденичните камъни, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш.
Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи. Някой казва: как може да се развива живота? - По двата начина, по които се развива житното зърно: или като се посее житното зърно в земята, или като се тури между воденичните камъни. Който иска да намери Истината, трябва да се подчини на всички условия, трябва да се изпита. Ако искаш да те посадят в земята, след време ще поникнеш, ще започнеш да се развиваш и ще научиш много работи. Ако пък искаш да те поставят между воденичните камъни, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш. Кой е по добър начин от двата? - Първият. В него има растене, живот. Съвременното човечество е избрало втория начин за своето развитие. Казвам: нови идеи, Божествени идеи трябват на хората!
към текста >>

77. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова.
Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях. Всъщност всичко е дадено даром отгоре. Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата!
към текста >>

А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича.
Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда.
към текста >>

Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика.
Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот.
към текста >>

А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането.
За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра.
към текста >>

78. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение.
На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите.
към текста >>

В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък.
Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество.
към текста >>

Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено.
Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон.
към текста >>

Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа.
За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък. Но мътната вода, която тече, оставя по пътя си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено. В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество.
към текста >>

79. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено.
„Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да я положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това. в което си вложил сърцето си, душата си? Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия.
към текста >>

80. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота.
Вярвам, че това, което ние наричаме религия, за която говорим с изрази на вярването, едно време е била една положителна наука, която се е изразявала чрез термини на фактическо знание. Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засега тайната на съществуванието, е било тогава познато. „Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети." „В заключение - завършил „кралят на автомобилите" - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи". (От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага. Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдеще съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение. В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всека година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам.
към текста >>

81. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее.
Всичко това окото разкрива и всеки това може да прочете, стига със спокойствие да погледне малко окото на своя събеседник или другар. Опитайте и съдете! Науката няма да дойде при човека, но човек ще иде при нея, ако иска да се обогати с познания за живота. „Няма скрито покрито"! Векът е вече напреднал, и човекът днес чете по всичко. Пред него е разкрита целокупната природа - водата, въздухът, небето, звездите, слънцето със своите петна и пропасти, земята, горите, планините, реките и прочее. Не са тайна за него и книгите, които той носи в себе си: главата - френологията, лицето - физиогномията, ръцете - хиромантията, окото - боваризмът, науката, с която определяме характера на човека по движенията на човешкото тяло, по вървежа, по смеха у човека и т.н. Двадесетгодишният усилен труд, наблюдения, изследвания и опитност на г-жа пастор Мадаус не останаха заличени. Всичко това се увековечи със съграждане науката за окото, добре систематизирана и разпределена. В окото са поместени всички органи и части на човешкото тяло. В окото, добре класифицирани и точно разделени, намираме различните системи на човешкия организъм: нервна, кръвоносна, мускулна, костна и т.н.
към текста >>

Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена.
Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
към текста >>

82. Философия Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

p.291, може да се намери превода на Drank-Sant.
[3] Цитираната книга стр. 837 [4] Drank sant [5] Y`clefyd ben digatd. Engl and Welsch Dict le Richards, p.98. [6] B Dict. Breton-fransais de Legonides, 2 edit. p.291, може да се намери превода на Drank-Sant. [7] Taisha-Taraig (Higland Soctety`s Dictionary). [8] Goerres, Mystique, p.294, 2 parti: La mystique naturell, t.III. [9] Виж Dict on d`orientalisme, d`occult., et Psychologie - думата Ram [10] Mission de juif, p.497
към текста >>

83. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към текста >>

84. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист.
„Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът.
към текста >>

85. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име.
И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет.
към текста >>

86. Мисли за вегетарианството Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път.
Ж. Г. Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело.
към текста >>

Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво.
Буржа ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ Мистичното обучение се дели на две части - екзотерична, предаваща се публично и езотерична - за посветените. Легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказките на хиляда и една нощ, пентакли, йероглифи, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си.
към текста >>

Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха. Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни.
към текста >>

Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ.
Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане. Превела: Цв. Симеонова
към текста >>

Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане.
Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни. Пеещото дърво - това е растителната природа, откриваща своята велика хармония, а жълтата вода - материята и нейната динамическа мощ. Водата, с която принцесата напръсква черните камъни, за да им даде живот, се явява като символ на интелектуално и физическо възраждане. Превела: Цв. Симеонова
към текста >>

87. Съвременната медицина и израждането на човечеството – Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци.
Никога той не е ял месо. Известни учени и сега, продължават да препоръчват месния режим. (Ние се съмняваме, обаче, дали самите те употребяват тази храна така, както я препоръчват). Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството. - Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения. За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци. Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм.
към текста >>

А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява?
Но независимо от това, позициите на месоядството са разклатени от вегетарианството. - Един български учен напоследък в стремежа си да защити месния режим, изпада до наивни положения. За да обори вегетарианството, той казва, че във водата и храната, която употребяваме, има множество животински микроорганизми и че самата растителна храна е комплекс от живи клетки, които се унищожават еднакво от месоядци и вегетарианци. Никой не отрича верността на това. Но ние питаме: какво в природата е абсолютно, че и вегетарианството да бъде такова? А и все едно ли е да изядеш една ябълка, пиперка или че от чашата вода сте изпили някакъв микроорганизъм, или да повалиш на земята, за да убиеш един вол, който съзнава, чувствува и има интелект, който още така енергично се съпротивлява? Най-главно този български учен се стреми да докаже, че месната храна е естествена за човека, като твърди, че някогашният човек, нашият прадед, е бил месоядец. За тая цел той разсъждава така: „Видът Tenia solium, който живее в тънките черва на човека, минава в ларвената си фаза през свинския организъм. Тази тения живее само в човека. И човек, за да се зарази от нея, трябва да е ял заразено от цистицеркуса (ларвата) на тенията в свинско месо. Тенията, казва той, е безгръбначно, принадлежащо към типа червей - много по-стар от човека; следователно, за да се поддържа този вид тения, тя трябва да е живяла в организма още на нашия прадед - т.е.
към текста >>

88. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави.
На втория ден излезе вятър и валя дъжд. На-Ну не пя за Айя, но мисли за нея. На третия ден планината Ашар разбра и се разсърди. Ашар стана страшна: Настръхна, загърчи се. От устата ù излезе огън и пепел. От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави. Падна гръм. Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори. По-нагоре гората стана гъста, На-Ну щеше да се загуби. Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи. Звяр срещна на пътя си, щеше да го разкъса.
към текста >>

V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните.
Знай: ако те те чуят – Айя те е чула. Ако те те видят – Айя те е видяла. Защото чрез сърцата на хората слуша Айя. И чрез душите им гледа. Тъй е, иди при тях. V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните. Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен.
към текста >>

89. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство.
И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот. Чисти ли са мислите и желанията на човека, чисто е това огледало. И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън.
към текста >>

90. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище.
към текста >>

91. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди.
Но все пак има достатъчно доказателства, че слънчевите петна могат да служат като един несъмнен предвестник на електромагнитни бури, бързи смени на времето, засилена сеизмична и вулканична дейност. Нещо повече бихме могли да кажем . очертанията на самите петна, формата и появяването им, тяхното разположение на самата повърхност на слънцето са оня език, чрез който на разумните се дават достатъчно данни, за да се определи с доста голяма вероятност и приближение мястото на тия явления върху земната повърхност. Разбира се, това е едно уравнение от трансцеденталната математика, за която би трябвало достатъчно наблюдения, непредубедени умове, непредубедени, несвързани в своите форми, та в разхвърлените факти да съзрат дълбоко скритата връзка, готови да възприемат новото. А то е много и от значение. Човечеството ще направи значителна крачка напред, ако водачите му са по-малко тесногръди. Но същевременно престъпление вършат, според нас, всички ония учени, които днес употребяват своя научен авторитет да твърдят на хората неистини. А една подобна, съществена по своята последица неистина е, че землетръсите (па и други природни явления) са изолирани. Явления, в които човек е само безучастен зрител. без никакво отношение. Това е една заблуда, една нелогичност, която никой здравомислещ ум не може да допусне и приеме, ако цени себе си.
към текста >>

92. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв.
ЕКЗОТЕРИЗЪМ И ЕЗОТЕРИЗЪМ (Продължение) ЕГИПЕТСКИ СФИНКС [1] Екзотеризъм Животно с човешка глава, женски гърди, тяло на вол, а криле на орел. Езотеризъм Човешката глава означава разум и знание. Ноктите на лъв - смелост, воля и труд. Свитите криле - мълчание. Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим.
към текста >>

Вода - гърдите на жена.
Езотеризъм Човешката глава означава разум и знание. Ноктите на лъв - смелост, воля и труд. Свитите криле - мълчание. Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр.
към текста >>

93. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати.
След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е. от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука. Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м.
към текста >>

Вода намерих на шестия ден от тръгването си и пих дълго.
С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда. Високите треви, трънливите храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри. На втората вечер след тръгването почвах да ги чувам. Трябваше нощно време за спане да се качвам доста високо по дърветата. Вода намерих на шестия ден от тръгването си и пих дълго. Ориентирах се по звездите. Като дойдох до една река, направих си лодка от бамбукова тръст и лиани; с нея почнах да плавам надолу по течението на реката. След още една седмица срещнах. човек, каращ волове. Исках да се спра, но не можах.
към текста >>

94. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Реката с живата вода блика непрестанно.
Влезни, развесели ни, защото си Любов! Псалом дванадесети: МЛАДОСТ. Младост вечна, непрестанна младост царува в света. Летят години, отминава времето с нестихващ бяг, а светът живее млад, не уязвен от неговата шеметна игра. Никога се не уморяват конете, които препускат със слънцето, защото Ти, що ги изпращаш и ги провеждаш през дванадесет царства в небето, надарил си ги с вечна младост! Реката с живата вода блика непрестанно. По цялата вселена, - на широко се разнасят струите на Твоята вечна младост? Който живее в Тебе, часовете на живота му са като часове на утро; усмивката му е като усмивка на дете а душата му е пълна с надежда. Когато скръбна есен покрие с умора гората и вятърът отбрули посърнали листа, душата му не скърби, защото тя е вечно в обновителната пролет на Твоя дух. И в смразените зимни дни той живее с дните, когато прелетните птици на ята пристигат отдалеко. Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата.
към текста >>

95. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис!
към текста >>

96. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор.
Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек. Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници. До времето на моето посещение беше извършена едва грубата част. До тогаз бяха изхарчени вече 2½ милиона франка, като се предвиждаше за доизкарване още толкова при една работа от още две години.
към текста >>

97. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид.
В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли. Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид. Този разтвор разредявах ритмично, т.е. получавах тъй наречените все по- разредени и по-разредени потенции. И с потенции с различна разреденост поливах житни зърна, които покарваха и растяха 14 дена под действието на златната потенция Като резултат от измерването на житния стрък получих хармонична крива линия за растежа му. Следователно, първата ми работа беше да установя действието на златото върху растежа на растенията. Същевременно се опитах да установя действието на крайно разредените вещества с помощта на капилярно-аналитичния метод чрез потопяване на филтрирна хартия в малки съдове, съдържащи такива потенции.
към текста >>

Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода.
По този метод изследвах в течение на много години разни растителни екстракти и разтворите от солите на златото, среброто, живака, медта, желязото, калая, оловото, антимона и пр.. Освен изследването на действието на потенциите, изучавах и действието на металните соли в неразреденото им състояние: изучавах образите, получени от действието на златото, среброто, медта, желязото и тяхното изменение в течение на месеца, годината или в продължение на много години. Служех си със златния хлорид от фирмата Е. Мерк в Дармщат. (Aurum choir. Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво. Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него. Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта.
към текста >>

дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия.
По-нататък ще посветя специален труд само върху златото. Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата.
към текста >>

дестилирана вода) и се смесват равни части от тях.
От там идеята да съединя златния хлорид и сребърния нитрат и с тях, така съединени, да направя опити при затъмнение. Чудесни форми се образуват, когато златото и среброто заедно действуват. Това се вижда на цветната репродукция на един златно-сребърен образ, получен на 21 март 1927 година, т.е. в началото на пролетта. Както златото, тъй и среброто имат една и съща концентрация (1 грам на 100 кубически см. дестилирана вода) и се смесват равни части от тях. Ако разгледаме образите, получени на 28 юни в 5 ч. и 19 мин. и на 29 юни в същото време, ясно ще видим, че златото и среброто съвсем другояче се проявяват на земята, когато горе на небето луната закрива слънцето. Образът, получен при затъмнението, не показва нито особена форма, нито особени цветове. Цветовете му са изгаснали, сиво морави.
към текста >>

Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия.
Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие. Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая върху образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия. Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие.
към текста >>

98. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим.
Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро. Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал.
към текста >>

Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха.
Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот. В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха. Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало. Само тухла по тухла ще изградим нашата сграда.
към текста >>

99. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода.
От това гледище всичко в живота се ръководи от механически закони, не почиващи на нищо, и целият живот е напътен към никому неизвестен бряг.Този бряг се нарича усъвършенствуване, а ходът към него - развитие, еволюция. Според новото учение дълбоко в основата на механичното се крие едно духовно естество, което направлява, което осмисля н-щата в своето развитие. Днешната наука, по-право науката през 19 век е достигнала до там, да вижда в проявите на природата и живота само механически закономерности. Окултизмът като е градил неизвестно и тихо своите неведоми пътеки на дълбоко познание на света и живота от най-стара древност до днес. той е бивал майка на всички отбелязани велики прояви в историята на човечеството. Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго. Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и последователи от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
към текста >>

100. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти.
Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти. Радвай се на светлината и хубостите на Божия ден. Радвай се на глътката вода, що утолява жаждата ти, на малкия плод, що насища глада ти. Радвай се, загдето можеш да работиш; радвай се, че можеш и да си починеш; радвай се на своето здраве, радвай се и на своята болест. Радвай се и благославяй Всемогъщия за всички дарове на превеликата Негова любов. Не пропущай нивга да извършиш малкото добро, което твоето „сега" ти подшепва. Това добро е малко семенце, що крие велико благо за тебе. Не пропущай да дадеш своята дан на възвишеното, прекрасното, божественото и да изпълниш върховния си дълг.
към текста >>

НАГОРЕ

0.099192142486572