НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се
влага
при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се
влага
при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място
влагата
, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.
Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали. Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена. И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н. Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин. Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.
Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място
влагата
, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.
Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене. По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах. Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните. И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N. По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама.
към текста >>
3.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата
влага
, ще пазя неговата светлинка.
Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери.
Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата
влага
, ще пазя неговата светлинка.
Дръж ме само здраво за ръка. Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт? Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре. Само – недей се вайка и недей плака. Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а?
към текста >>
4.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние
влагаме
елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет.
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние
влагаме
елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Не от само себе си можем породи ние този род обич. Тя може да ни бъде дадена единствено чрез измолване от Безграничното. Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите. Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
към текста >>
5.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И слънцето, и
влагата
, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие.
Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат! Враждуващи, спрете с кървите! Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар.
И слънцето, и
влагата
, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие.
Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес. Души пробудени, свободни, смели, човеци, които да мислят със своите удове, да живеят със своите сърца, да обичат Бога.
към текста >>
6.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина,
влага
и пр.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ За да може един зародиш да прояви вложените в него възможности, необходими са известни външни, обективни условия. Проучването на тия условия представлява обект на съвременната биология и физиология. Изследванията в това направление показват, че развитието на живота се ръководи от точно установени природни закони.
За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина,
влага
и пр.
И колкото отправленията (изходното начало) на един организъм са по-хармонични с тия закони, толкова неговото развитие става по-правилно. И обратното е също вярно. Ако се обърнем към развитието на човешката душа ще видим пълна аналогия. Душата на човека слиза в материалните светове също така, както един растителен зародиш слиза в почвата. Нейното развитие се ръководи от също такива природни закони, както и зародиша, само че тук става вече въпрос за една по висша проява – а, именно за така нар.
към текста >>
7.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във
влагата
на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание.
Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл.
Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във
влагата
на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание.
То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си.
към текста >>
8.
ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха
влагата
на дъжда.
Къде ще найда правдата? И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна.
Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха
влагата
на дъжда.
Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета.
към текста >>
9.
ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са
влагали
законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
И затова съвършеното творчество е музика. Такова творчество е имало в древността: Фидий – в скулптурата, Омир – в поезията. В по-ново време – в ренесанса: Данте – в неговата безсмъртна „Божествена комедия". После Леонардо да Винчи, Микеланжело и Рафаело – в живописта, вторият и в скулптурата. В музиката – Паганини, като виртуоз цигулар.
Безспорен е фактът, че тези гении на изкуството, са познавали много по издълбоко живота и човешката душа и са
влагали
законите на красотата и творчеството не само в областта на сетивния свят, но също така и в областта на психичния и символичния.
Това са хората, които са имали най-великото откровение на природата и са били посветени, тъй да се каже, в тайните на нейното творчество. Истинското творчество има за цел да стигне природата и да ù съдействува в създаване безсмъртните образци на красотата. Наистина природните творби са живи, подвижни, съзнателни, защото те имат 4-то измерение, но това не трябва да смущава човешкият дух. Ако неговите творби нямат обективен живот, те имат субективен – те живеят в неговата душа. * Говорейки за психичното и символичното, ние мълком приемахме, че и в тези две области на битието и човешката душа, владеят известни закони, както и в областта на сетивния свят.
към текста >>
10.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той
влага
в изпълнението на дадената композиция.
физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче.
Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той
влага
в изпълнението на дадената композиция.
Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите.
към текста >>
Това чувство, което се
влага
в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя.
Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
Това чувство, което се
влага
в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя.
Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр.
към текста >>
11.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме
влагата
във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме
влагата
във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
към текста >>
12.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и
влага
в почвата.
И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите. – Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха.
Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и
влага
в почвата.
Влагата ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно. Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно.
към текста >>
Влагата
ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно.
Но що е жертвата? Жертвуването не е тъй страшно, както си мислим. Да се жертва човек – значи да познае, че животът не е във формите. – Житното зърно вярва в слънцето и затова, след като неговата форма се разруши – то пуща корени в земята, стъбло, клончета и листа във въздуха. Сега, за да расте житното зърно, нужна е светлина, нужна е и влага в почвата.
Влагата
ще послужи да се хранят корените – като смучат сокове, а светлината, за да възприемат листата жизнена сила, необходима за житното зърно.
Тогава като резултат се явява течението на соковете – отдолу нагоре и отгоре надолу, растенето, цъфтенето, зреенето и плода. По същия начин, за да има растене на човешкия живот – нужно е човек да разбере и приложи основния закон за самопознанието, за различаване живота от формата и произтичащия от него закон за слънчевата любов, закон за жертвата. Той трябва да се пожертвува, да пусне корени дълбоко в почвата т.е. да се впусне да помага в своята среда, подтикван от благородните подбуди на своето сърце, от чисти желания; нужно е да пусне стебло, клони и листа да пречиства своите желания и чувства чрез възвишени слънчеви мисли – чрез светлината и тогава човек ще гради своята воля, ще расте правилно. Сега противоречията в човешкия живот се явяват първо затуй, защото не искаме да минем през процеса на страданията не искаме да се жертвуваме, не познаваме себе си, разумното в нас, не различаваме живота от формите в себе си и около себе си.
към текста >>
Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има
влага
и слънчева светлина и с тях и растене, т.е.
Те са създали науката, изкуствата, философията, религията, соц. учения и после чакат спасението от тях. Не, докато те сами не се превърнат в пеперуди, докато не излязат из затворите на лъжата, лицемерието, измамата, порока, затворите на личния и груповия егоизъм – дотогава светлината ще бъде скрита за тях. Светът на свободата, красотата и хармонията, ще бъде недостъпен за тях. Трябва да познаят себе си като творци, като герои и светии, като сила непобедима, като хармония и красота, само тогава ще влязат в новия живот, където няма противоречия.
Следователно противоречията се разрешават – щом зърното е посято, има
влага
и слънчева светлина и с тях и растене, т.е.
човек напредва и влиза в новия живот, когато се храни правилно, когато неговият ум е изпълнен с възвишени мисли, сърцето му с – благородни чувства, волята му – с творческа сила. Слънчева любов е нужна преди всичко. И само тя първо, а с нея и Истината и Мъдростта разрешават противоречията в света. П. Пампоров
към текста >>
13.
В Е С Т И
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Заровеното в земята житно зърно изгни от
влагата
; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас.
Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето. И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата. Морето става тъмно, подобно на пламък.
Заровеното в земята житно зърно изгни от
влагата
; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас.
Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота.
към текста >>
14.
РУСАЛЦИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е
влага
в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт.
Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята. Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание.
Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е
влага
в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт.
Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви.
към текста >>
15.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина,
влага
, храна и пр.
Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните. Напр., неодарвинистите се стараят да обяснят мутацията по свой начин, а неоламаркистите — по свой. ЛАМАРКИЗЪМ. Основните принципи на ламаркизма са: 1) Органите се изменят под влиянието на употребяването и неупотребяването им. При неупотребяване органът се атрофира, а при употребяване се видоизменява съобразно функцията.
2) Органите се изменят и под прякото влияние на външните фактори: светлина, топлина,
влага
, храна и пр.
3) Придобитите признаци се предават в наследство. Важно е да се забележи, че Ламарк дели животните на 4 групи, съобразно присъствието или усъвършенстването на нервната система. 1 група. Несъвършени. Те не могат да се движат или се движат поради своята раздразняемост. Тук спадат тези нисши животни, които нямат нервна система или пък имат слабо развита нервна система, която им служи само за мускулни движения, а не и за усещания (напр. червеите).
към текста >>
16.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се
влагат
в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне.
Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се
влагат
в този свят са потребни нови мехове, по-еластични, за да издържат напора на ферментацията, сиреч, нужни са хора, които имат умове и сърца възприемчиви за новата истина.
Когато умът е зает със стари идеи, със стари мисли, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не можем да очакваме да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри. От 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти докато дадат едно петаче, защото в тях има природен страх, те ce чувствуват слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства като младите. И затова Христос казва, новото вино да се налива в нови махове.
към текста >>
17.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се
влагат
най-противоречиви съдържания.
Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание".
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се
влагат
най-противоречиви съдържания.
- Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
към текста >>
18.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Като израснахме над почвата -
влага
ни не достигаше.
„Още едно ти не достига! " Защо са страданията? - Още едно ти не достига До кога ще идват страданията? - Още едно ти не достига! „Докато бяхме в земята, светлина ни не достигаше.
Като израснахме над почвата -
влага
ни не достигаше.
Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига. Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха.
към текста >>
19.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя е като безплодната смоковница, която взема и
влагата
на дъжда, и лъчите на слънцето, но плод не дава.
Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А. Личността е ненаситна, стръвна.
Тя е като безплодната смоковница, която взема и
влагата
на дъжда, и лъчите на слънцето, но плод не дава.
В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край. Към нея лесно се отива, защото тя е първата която познаваме у себе си. Другата пътека ни води към нашето Аз. Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз.
към текста >>
20.
Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дърветата бяха оросени от утринната
влага
и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери.
Георги Томалевски ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час.
Дърветата бяха оросени от утринната
влага
и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери.
Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня.
към текста >>
21.
Символизъм в Природата и символизъм в изкуството
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Причината за измененията на атмосферното налягане се счита
влагата
във въздуха.
Земята денем поглъща повече топлина, а нощем изпуща повече топлина. Наблюденията показват, че температурата на въздуха постоянно се мени. Тия колебания са периодични и непериодични. Различават се денонощни и годишни периодични колебания. Такива колебания имаме и по отношение атмосферното налягане без още да е открита в това известна правилност, както е случаят с атмосферата.
Причината за измененията на атмосферното налягане се счита
влагата
във въздуха.
Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането.
към текста >>
Излишната
влага
се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата.
Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците.
Излишната
влага
се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата.
Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците. По формата на облаците днес населението съди за времето. Тъй напр., ако имаме перести, тънки повлачени облаци високо в атмосферата и се явяват бързо при ясно небе, а вятърът духа в различно направление от това на облаците, ще настъпи в скоро време влошаване на времето. Особено, ако след чисто перестите облаци се явяват пересто вълнести или пересто слоести, означава, че лошото време ще трае по-дълго. Ако небето се облачи бързо, вятърът се усилва, а е горещо – означава близка буря!
към текста >>
22.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина,
влага
, почва и пр.
Затова тази регулация можем да наречем саморегулация. Този израз е даден от знаменития основател на „еволюционната механика" (Entwicklungsmechanik) Вилхелм Ру (заминал в 1924 година), основател на списанието със същото име. Но той още не беше вникнал във всичкия смисъл и дълбочина на този израз. Неоламаркистите правят това. Те си служат с този израз, за да изразят дейността на вътрешното, психичното начало в организма.
Някой би могъл да каже: защо да не допуснем, че тази регулация е механичен процес, щом при нея влияят външни фактори: храна, температура, светлина,
влага
, почва и пр.
И те привеждат ред примери, за да покажат влиянието на тези външни фактори върху организма. Тук те разбиват отворени врата. Да, влиянието на външните фактори не се отрича при саморегулацията, но който разгледа приведените в тая и миналата книжка факти, ще види следното: външните условия имат влияние, но характерно е, че на тях организмът реагира целесъобразно, той е активен. Значи психичният, вътрешният фактор определя начина на реагирането. Нека си послужа с една аналогия за разяснение на мисълта: Да си представим, че човек е излязъл в гората и завалява дъжд.
към текста >>
Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и
влагата
, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия.
Затова растението се отнася различно към едни и същи външни условия през разните фази на своя живот. Обвивното растение отначало прави движение нагоре, после кръгово (търсещо), след това движения за прикрепване о подпората, а когато горният край достигне края на подпората, движението пак става търсещо. Може да се направи да повтори някое движение, напр. като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел.
Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и
влагата
, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия.
В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства.
към текста >>
От вредните химикали се отдалечава, а
влагата
(когато е необходима) и храната я привличат.
В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети. Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства.
От вредните химикали се отдалечава, а
влагата
(когато е необходима) и храната я привличат.
Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости. Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване. В този случай издатъците на растението са отрицателно-хелиотропични (бягат от светлината), т.е. количеството на светлината ги ориентира за посоката, по която трябва да растат, за да се закрепят за предмета.
към текста >>
23.
Гласове в планината – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Цветовете на барабоя и много други растения са много чувствителни към
влагата
.
Ако репеят оправя шиповете си - ще вали. 8. Ако тройните листа на киселеца се свиват - ще вали. 9. Увиснат ли цветните дръжки на детелината — ще вали. Тук вече обяснението не може да се направи лесно само с атмосферното налягане и увеличението на абсолютната влажност в атмосферата. Защото досега още не се е удало да се установи, по какъв начин, увеличението на атмосферното налягане може да измени хода на нормалния живот на известни растения.
Цветовете на барабоя и много други растения са много чувствителни към
влагата
.
И затова вечер, за да предпазят прашеца си от росата, навеждат цветовете си надолу. Но ние още не знаем механизма на това явление и ред други подобни. Навярно и тук въпросът ще се отнесе до известна чувствителност на някои растения към развиващите се пред дъжда електрически колебания. Тая чувствителност, ние я намираме още по-силно изразена в животните. Нека разгледаме насекомите.
към текста >>
24.
Тайната на живота – А. Бертоли
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата
влага
впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта.
Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят.
Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата
влага
впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта.
Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода.
към текста >>
- Искаме белия свят да видим, че изгнихме във
влагата
и тъмнината ни погуби.
Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си. Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат.
- Искаме белия свят да видим, че изгнихме във
влагата
и тъмнината ни погуби.
Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете?
към текста >>
25.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изначало той е
влагал
всичката си енергия за своето изхранване.
Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие.
Изначало той е
влагал
всичката си енергия за своето изхранване.
Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой.
към текста >>
26.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
V Обяснението на тия явления само с
влагата
в атмосферата представлява само едно много несъвършено и непълно обяснение, защото, ако се анализират тия факти, ще се види, че организмите далеч изпреварват барометрите, които именно служат за измерването на налягането и влажността на въздуха.
Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр. В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност. Но все пак трябва да се отбележи, че тия твърдения, до известна степен са верни, защото се дължат на дългогодишни наблюдения, разбира се това не гарантира сигурността им, но все пак, подсказва проверката и изучаването им.
V Обяснението на тия явления само с
влагата
в атмосферата представлява само едно много несъвършено и непълно обяснение, защото, ако се анализират тия факти, ще се види, че организмите далеч изпреварват барометрите, които именно служат за измерването на налягането и влажността на въздуха.
От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления. От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни излъчвания, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени. Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и животните. Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения.
към текста >>
27.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина,
влага
, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр.
Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност.
Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина,
влага
, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр.
У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки. Тогаз чрез борбата за съществуване и естествения подбор устояват тези индивиди, които случайно са имали вариации, полезни за съхранение на вида. И така от поколение на поколение чрез действието на тези механически фактори целесъобразните признаци се появяват, закрепяват се и се усилват: И така, според механистите, целесъобразността в края на краищата е непряко приспособление, т.е. става с помощта главно на естествения подбор. Неоламаркистите или психоламаркистите казват, че целесъобразността има и други, по-дълбоки причини, именно влиянието на вътрешния, психичния фактор.
към текста >>
Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината,
влагата
, почвата и пр.
Появилите се белези по тялото им се наричат стигми, а самото явление стигматизация. Това се обяснява много лесно с действието на психичните процеси, мисълта, върху тялото. Същото се вижда и от много други опити и наблюдения, които приведох в миналите книжки; интересни са в това отношение напр. опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора.
Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината,
влагата
, почвата и пр.
върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес. Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма.
към текста >>
Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на
влагата
, светлината, топлината и пр.
опитите с пеперудите. Щом съществува пряко приспособление, следва, че организмът е активен при еволюцията, а не е само пасивно оръдие на механическите сили на подбора. Някои, за да изтъкнат, че появяването на нови признаци в организма се дължи на механически фактори, говорят за прякото влияние на светлината, топлината, влагата, почвата и пр. върху организма. И те привеждат ред примери, за да докажат, че еволюцията е механичен процес.
Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на
влагата
, светлината, топлината и пр.
върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба.
към текста >>
Някои не
влагат
определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват.
Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската. Лаковски след като е стерилизирал женската пеперуда по начин да не се унищожи миризмата забелязал, че мъжката е престанала да се стреми към местонахождението на женската". С това се оборва теорията на Фабр. ________________________________________________________________ НЕОВИТАЛИЗЪМ И НЕОЛАМАРКИЗЪМ Поради новите факти днес мнозина биолози идват до неовитализма и неоламаркизма. Те са сродни движения.
Някои не
влагат
определено съдържание в тези два термина и затова често ги смесват.
Добре е под неовитализъм да разбираме онова течение, което се приближава до „съдържанието" на природата, а под неоламаркизъм – онова течение, което се приближава до „смисъла" (т.е. разглежда органическите явления като израз на разумното, което е зад формите, като израз на активността на самия организъм). Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист.
към текста >>
28.
Из „FRUITGATHERING” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Влагата
ме радва, И слънцето ме радва, Защото зърното расте.
Ала Той изпълва сърцето. * * * Не обичам да държа в хамбарите си зърното. Нивите са разорани, и зърното посято. Аз го чувам как диша – покълва – расте. Аз съм в зърното си.
Влагата
ме радва, И слънцето ме радва, Защото зърното расте.
Нали е радостно да чувствуваш, че зърното расте? * * * Когато светлината възсиява отвътре Кой ще хвърли сянка върху нея? Когато извора избликва отвътре Кой ще го размъти? Когато мирът иде от Бога, Кой ще го наруши? * * * Ако ние избягваме мъчнотиите, Как ще се научим да ги превъзмогваме, Ако ние се отказваме от задачите, Които живота ни поставя Как ще се научим да ги разрешаваме.
към текста >>
29.
Красота – А. Т.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и
влага
Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани.
А градът потънал като в дрямка Във мъгливи синкави воали Вредом там Великден се празнува Всеки днеска сладко си хортува, Майка нежно чедото си гали... Витоша е в пурпурно сияние Кат че рози снежни връх обкичват. Тихо е и сладко и приятно, Кат че тук духът расте стократно Наш`те люде Витоша обичат... Ето ни при нашата полянка Гдето нежни гранки се развили. Ранобудници дърва събрали И огньове буйно запламтяли, Чайници кипят със всички сили. Пихме ние тук вода гореща, Хапнахме си сладко и се смяхме, А след туй с милият ни Учител В кръга три у горската обител Правихме гимнастика и пяхме. След това дъждец ни поокъпа.
Но безстрашни горски ветерани, Не боим се ний от дъжд и
влага
Знаеме, че Бог и с туй помага, Във дъждеца бисери са сбрани.
Къпи дъжд, милвай ни главите! Гранките които раззеленяваш Ето тъй душите ни измивай Свежест чиста в нази ти изливай Без да щеш и нам живот ти даваш. 26. VI. 1927 г. X.
към текста >>
30.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст
влага
правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният
влага
култура; малкият пръст -материалните облаги".
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта.
Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст
влага
правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният
влага
култура; малкият пръст -материалните облаги".
Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг.
към текста >>
31.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Днес съвременните хора
влагат
своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане.
- Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония!
Днес съвременните хора
влагат
своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане.
Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно.
към текста >>
32.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
влага
от душата си в него.
Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек.
влага
от душата си в него.
Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е. от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна.
към текста >>
от това, което ние
влагаме
в него.
Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек. влага от душата си в него. Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е.
от това, което ние
влагаме
в него.
Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка.
към текста >>
Ученикът, ако в знанието си
влага
Любовта, то това знание ще бъде за него благословение.
Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите.
Ученикът, ако в знанието си
влага
Любовта, то това знание ще бъде за него благословение.
Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
към текста >>
При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти
влагаш
нещо ценно в него.
Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот. У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство.
При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти
влагаш
нещо ценно в него.
Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш. Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата. Великата задача, която трябва да се разреши на земята.
към текста >>
33.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи
влага
.
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци". Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици малцина има. Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята Божия - да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто: за да познаеш Мъдростта, трябва да заплачеш като Него.
Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи
влага
.
Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
към текста >>
34.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И какво ценно тя
влага
от себе си в тази риза!
Да си представим, че тя е майка, и получава известие, че нейният любим син пристига от странство след дълга раздала. С каква любов се заема тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва! С каква любов украсява ризата! Тя през целия ден е възбудена, радостна. Тая работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество.
И какво ценно тя
влага
от себе си в тази риза!
Работата става за нея нещо красиво. При новото разбиране на труда, всеки вид труд се обръща на дейност, пълна с такава красота и се върши с такава радост. Чел съм някъде у един автор, че някои млади единбургски художници украсили стените на болницата с картини доброволно, даром, от любов км болните. И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор.
към текста >>
35.
Бог и човек – Свами Вивекананда
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно
влага
своята радост, тя никога не може да се изгуби.
Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва.
В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно
влага
своята радост, тя никога не може да се изгуби.
Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят. Такава е опитността и на всички добри и разумни хора. Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята.
към текста >>
36.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А наоколо му имаше много скали, покрити с
влага
и мъх.
И ето, там, където по-рано беше ледът, сега имаше трева. Ден след ден На-Ну вървеше по стръмните пътеки. И на седмия ден стигна върха. И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите.
А наоколо му имаше много скали, покрити с
влага
и мъх.
Потърси Айя. И ето, върху влажните скали на Гур той видя Айя. Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя. На-Ну докосна ръцете.
към текста >>
37.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той
влага
в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново. Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата.
Той
влага
в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука.
Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание.
към текста >>
Той не се обявява против науката, напротив, окултизма,
влага
и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно.
Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на думата. Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто.
Той не се обявява против науката, напротив, окултизма,
влага
и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно.
То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр.
към текста >>
38.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мярката от обич и чистота, която
влагате
в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
* * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили? Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж.
Мярката от обич и чистота, която
влагате
в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър?
към текста >>
Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие
влагате
в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила.
Ако вие се смитате за Негово Подобие - правете, което Той направи: мислете, преди да говорите. Всякога първообразите на всичките земни неща в макрокосмоса биват по напред създавани в царството на мислите. Тъй създавате вие чрез вашите мисли образите на всичко това, което ще се извърши във вашия бъдещ микрокосмос. Силни, определени, често повтаряни мисли създават живи същини - дори и когато ги не виждате. Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите.
Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие
влагате
в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила.
Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми. Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично себелюбиви мисли, нали? Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли?
към текста >>
39.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата
влага
на чистия извор на знанието.
Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове.
Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата
влага
на чистия извор на знанието.
Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци. Всичко красиво, благоуханно, мило, може да се сравни с цветята. Всеки цвят изразява настроението, душата на своята родна земя и после той става символ и емблема.
към текста >>
40.
Учителят от Назарет
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Влага
той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя.
Обаче, въпреки всичко туй, което виждаме и му се радваме, не можем да не обърнем внимание на един странен факт. Детето се ражда с стиснати юмруци, сякаш се заканва цял свят да победи. Младежът носи в себе си един устрем, който му дава увереност, че няма нещо, което той да не може да направи. Едно чувство говори в него и му казва, че той може да извърши и нещо особено. И той се хвърля във вълните на живота с намерение да извърши, именно това „особено нещо".
Влага
той своите енергии, своите творчески сили, работи с постоянство, без умора и върви все напред по пътя.
Всяка негова стъпка из житейския път остава след себе си по едно дело, по една извършена работа. Че е извършил работа той знае това, обаче интересното тук е, че той не иска да се спре и да разгледа работата, която е извършил. Той иска постоянно да върви напред без да се обръща назад. Нещо става в неговата душа, за което той не иска да си даде отчет. Него го мъчи едно смътно безпокойство и едно чувство, че „особената работа" не е извършена.
към текста >>
41.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И утре Аллах ще помага и в суша и
влага
: в ръце му е всеки живот и всеки имот.
Поточета - се вливаме в реки на тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати ниви денят си почива, след град, сред сломената ръж - за хляба насъщ помак във молитва се кланя. Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах.
И утре Аллах ще помага и в суша и
влага
: в ръце му е всеки живот и всеки имот.
Отблясва се, грей примирение и в светло кръжение, целува добрата земя там вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки - таз буря в твоите гърди събрана от милиони грешки: и слънцето ще се роди. На всички радости във тебе, които стъпка в своя път, - които живи си погребал, тогава ще узрей плодът. Надежда няма без победа, без буря няма тишина... С избистрени очи тя гледа и носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже!
към текста >>
42.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не
влага
душата си!
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си.
Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не
влага
душата си!
А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече!
към текста >>
А истинският труд е онзи, в който човек
влага
най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му.
Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си!
А истинският труд е онзи, в който човек
влага
най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му.
А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна.
към текста >>
При новия начин на труда човек
влага
най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо?
Защото когато не го обичаш, ти виждаш у него само външното, праха по дрехите му, а когато го обикнеш, очите ти се отварят, светлината те озарява и ставаш способен да виждаш красивото в него. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделеност, отдалечава хората един от други. Това е в противоречие с истината за единството. И тогаз какво може да докара такъв начин на труда, който е в противоречие с природните закони, освен развалини и пепел! Именно това виждаме днес!
При новия начин на труда човек
влага
най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо?
Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича! Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е. човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото. Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание. Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде.
към текста >>
43.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В своята писменост човек е
влагал
не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката.
Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък. Историята се движи чрез непрестанната борба на човека с природата и като едно от оръдията на тази борба се явила писмеността у човека. Обаче, преходът от първите изсечени на камък писмени рисунки до съвременното писмо – скоропис изисквал многогодишни наблюдения и опит. Повече или по-малко значително разпространение писмеността е получила едва в епохата на възраждането.
В своята писменост човек е
влагал
не само впечатлението си от предметите и понятията, но в писмото, както и във всяко действие рефлекторно се отразявали и свойствата на психиката.
Писмеността не трябва да се разглежда като съвършено самостоятелно явление, което дължи своя произход на произвола на изобретателя. Писмото се явява като едно от организационните средства на човешкия колектив и следователно, почеркът, като форма на индивидуално изображение, организационно оръжие на писмото, не може да не носи в себе си онова латентно качество, което се заключава в психическото развитие на човечеството изобщо и частно на отделния индивид. Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение.
към текста >>
С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът
влага
всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.
На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му.
С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът
влага
всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота.
В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения. Оттогава почна да расте и неговото честолюбие: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин. Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви.
към текста >>
44.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който
влага
съвременната официална наука.
Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината.
Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който
влага
съвременната официална наука.
Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание?
към текста >>
45.
НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Знае се само толкова, че семето бива заровено в земята, където то като намери слънчева топлина и малко
влага
– пониква.
Мисли успех, вместо неуспех! И както е сигурно, че Всемирът се управлява от постоянни и неизменни закони, така и ще намериш писания закон: „Ако мислиш за светли неща, ти ги привличаш. Ако мислиш за тъмни, ти отрязваш съединителните връзки със светлите и създаваш за момент връзка с течението, което привлича тъмните неща". Ще наречеш, може би всичко това, много просто! Поникването на семето от много хора бива наречено като нещо много просто, макар и никой да не знае истинската причина на това поникване.
Знае се само толкова, че семето бива заровено в земята, където то като намери слънчева топлина и малко
влага
– пониква.
От повдигането и падането капака на кипящия върху огъня чайник James Watt доби първата представа за могъщата сила на парата т.е. той получи първото доказателство за силата на парата или по-добре казано – на топлината. Но зад топлината пак е една сила: Каква сила е тя? Ние я не знаем. И всичко това е тъй просто!
към текста >>
46.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина,
влага
и топлота.
В България се зачете от много тесен кръг хора на немски език, на който са написани оригиналите на книгите, едва към двадесет и четвъртата година от нашия век. Сп. „Житно зърно" помести в ред годишнини някои глави от неговите книги. Така, както Бо Ин Ра е познат в Германия, ние имаме възможност тепърва да го опознаем, благодарение хубавия превод на три измежду най-хубавите му книги, съставляващи сами за себе си нещо отделно и вкупом нещо цяло. Две от тия книги вече видеха бял свят на хубав български език – Книга за живия Бог и Книга за човека*)[1] Едва ли не би дирил всеки, под заглавието на първата книга катехизис на някакво верую. Бо Ин Ра е далеч от подобна мисъл.
Той знае, че катехизисите и формите сковават; той знае, че живота има нужда от растене, има нужда от истинска светлина,
влага
и топлота.
И той посвещава книгата си на всички ония, които във вътрешна борба дирят да намерят своя Бог. Книга за живия Бог е едно от най-светлите кратки изложения на пътя към себе си, към Бога, който намерен в нас дава великата творческа мощ в ръката на човка. Излишно е да излагам съдържанието на Книга за живия Бог. Тя трябва да се прочете и да стане собствено естество на човека. И който я е прочел, в ушите му никога не престават да звучат словата на великата мъдрост на живота.
към текста >>
47.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Обичат водата и
влагата
.
Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг.
Обичат водата и
влагата
.
Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия.
към текста >>
Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе
влага
в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика.
Природата им е пригодена за сериозна и настойчива работа, хора способни към голяма ученост. Меланхолиците са големи скъперници и в своята мълчаливост, ревнивост, завистливост и честолюбие, те са голями мизантропи и често завършват със самоубийство. Този темперамент ражда едни от най-дълбоките философи, мислители и големи изобретатели, както и най-голямите екзалтирани фанатици в живота изобщо, а също и големи заговорници и революционери. Лошите условия често съпътствуват този темперамент, негли rо и го създават у мнозина. Тия хора страдат от нервни болести, ипохондрии и разни мании, разни трески, запеци, камъни, жълтеница, гангрени, проказа и трудно се лекуват.
Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе
влага
в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика.
Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява тъга и чувственост. Движенията са резки, походката е важна, лека и замислена, с наведена надолу глава. А ето каква е формулата на Учителя за меланхоличния, който за него е идентичен с умствения темперамент: Преобладаващо влияние – нервната система – кислородът. В този темперамент има огън, тия хора са в постоянни вътрешни безпокойства; вътрешните процеси не стават правилно в тях, затова се образува повече топлина. Липсва достатъчно азот, който да регулира горенето.
към текста >>
Нека помним думите на Учителя: Имайте в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водород, колкото е необходимо за
влага
на организма.
Качествата на кой и да било темперамент имат две страни – една положителна и една отрицателна. И най-лошата черта, стига да е тя природно качество, когато е изразена и проявена на място, тя е добра, както и най-доброто качество не на място е лошо. Ако бихме си дали малко повече труд, би могла да се направи една географска карта за климатичните и географски условия, при които дадени темпераменти са по-силно или по-слабо развити, но това от наблюдение всеки ще може да установи.*) А и в литературата често ще се срещат намеци за това. Във всички народи има всякакви темпераменти, но в дадени народи преобладават едни, а в други – други темпераменти Учението за характера и темперамента е една основа, без която не можем в характерологията и което ни дава много ключове да опознаем света, хората и себе си. Заедно с това и пътекитe, които ни показват как да станем „други”.
Нека помним думите на Учителя: Имайте в организма си толкова кислород, колкото е необходимо за горенето; толкова азот, колкото е необходимо за урегулирване на живота; толкова въглерод, колкото е необходимо за гориво на организма и толкова водород, колкото е необходимо за
влага
на организма.
Литература: – Ежен Ледо – Трактат о человеческой физюномии. Драйтън – Френология. Kretschmer – Korperbau und Charakter - 1921. Brockhaur – (енциклопедия) под Temperament. Дюрвил – Четене характера и пр.
към текста >>
48.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната
влага
и има всички условия да се разцъфти и да завърже.
Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог!
Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната
влага
и има всички условия да се разцъфти и да завърже.
Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него.
към текста >>
Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той
влага
нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията.
Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той
влага
нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие.
към текста >>
49.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва,
влага
, топлина и пр.
И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива.
Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва,
влага
, топлина и пр.
и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните.
към текста >>
50.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Относително
влагата
- сухи и влажни.
Различните автори по хирология разделят ръцете на различни типове. Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени.
Относително
влагата
- сухи и влажни.
Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1.
към текста >>
Влага
1.
корава - ” - 2. мека - ” - IV. Температура 1. студена - ” - 2. топла - ” - V.
Влага
1.
влажна - ” - 2. суха - ” - VІ. Плътност 1. месеста - ” - 2. мършава - ” - VІІ.
към текста >>
Температурата ще ни говори за едни процеси, за една област и сили,
влагата
или сухотата за друга област и преобладаване на известни системи, коравината и мекотата за преобладаване на трети вид системи и т.н.
Прегърбеност 1. прегърбени (надолу) пръсти 2. прави пръсти 3. извити (нагоре) Всички тия особености на ръката, изброени по-горе, съставляват основата, почвата и най-същественото и трайното в човека, върху което са изградени неговия темперамент, склонности, характер, живот и произлизащата от всичко това щастлива или нещастна съдба - (в обикновения смисъл на тая дума). Всяка от тия особености ще ни даде сведения за отделни области на човешкия живот.
Температурата ще ни говори за едни процеси, за една област и сили,
влагата
или сухотата за друга област и преобладаване на известни системи, коравината и мекотата за преобладаване на трети вид системи и т.н.
Всичко това са резюмета на природата, зад които са скрити сложни апарати, двигатели, системи и функции, зад които работят разумни сили. Тука накратко ще дадем обяснение за всяка особеност на дланта и пръстите, за да преминем към линиите и знаците. Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много часовникари имат голяма длан) търпение, широта на сърцето. Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик.
към текста >>
51.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В една линия те
влагат
цяло съдържание.
Ръце с тъмен цвят са ръце на волята, дейността и работата те имат голяма твърдост, положителност, суровост, едностранчивост и грубост. Черният цвят в природата е символ на мълчанието, тайната, смъртта и злото. За пръстите Дългите пръсти винаги показват, че притежателят им е търпелив в своята работа, бавен, точен, отиващ до подробности и склонен към анализа. Мисълта доминира над чувството. Късите пръсти не са много търпеливи, те бързат да стигнат до края на целта.
В една линия те
влагат
цяло съдържание.
Склонни са да синтезират и обобщават. Сърцето доминира над ума. Те работят повече по инстинкт и по импулс. Екзекутивни, енергични и бързи. При лоши знаци и линии - това са жестоки, коравосърдечни и даже престъпни типове.
към текста >>
52.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната
влага
на моята неутолима жажда.
Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носещи ужас за мореплавателите. Ръцете си кръстоса на гърдите, като железни вереи на мрачен затвор. Походката й стана Каинова, очите й блуждаеха. Веднъж тя ми заговори: „Аз съм робиня, ти ме окова, твоите мисли, чувства и действия ме раниха - сега съм прокажена.
Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната
влага
на моята неутолима жажда.
Моята глава тежи върху гърдите ми като угаснал болид. Аз се ужасих и поисках да й помогна. Поставих светилник пред очите си и се отдадох на работа. Времето летеше със светкавична бързина. Веднъж, някой тихо почука на моите врати - влезе една прекрасна двойка тя се хвърли срещу мене и ме прегърна.
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В тяхното си творчество те
влагат
тенденция.
Д-р Е. Р. Коен ОКУЛТНИ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА Художествената литература, в каквато и насока да се изрази, крие в себе си извънредно много елементи, които са от чисто окултно естество. Има писатели, които като пишат, държат точна сметка за окултното и се стремят по един или друг начин да го изнесат.
В тяхното си творчество те
влагат
тенденция.
Прочее, истинското художествено творчество трябва да има тенденция, следователно идея, линия в дадена насока. Тя може да бъде проведена спонтанно, незабележимо, ала може да се прокара и явно - там вече има по-голяма необходимост това да се направи с художествен усет. Днес световната литература е в голяма безпътица. Нито описанието на национален бит, нито плоското изнасяне на рутината на съвременния живот, може да задоволи някого. Най-после - то е много естествено - националното не може никого да задоволи в днешно време поради това, че западната култура даде на човечеството нещо особено, което се нарича универсалност.
към текста >>
Другият клон пък на този род литература
влага
известна тенденция, изнасяйки всичката тази рутина, за да може да издигне, да насочи човека в един друг път.
И сега, когато много народи повдигат глас за „националното", все пак, зад това национално, колкото и да бъде то кресливо има нещо повече - това е универсалното. Универсалното щом придобие, наред с другото, един психологически елемент, навлиза вече в кръга на окултното. Онази литература, която се занимава с рутината на живота - нрави на хората, възгледи, социално положение и пр. бива двояка. Един неин клон има за цел да използва слабостите на хората и им изнася, дава им, гъделичка ги с техните собствени слабости и често се стреми да ги оправдае като нещо, без което не може.
Другият клон пък на този род литература
влага
известна тенденция, изнасяйки всичката тази рутина, за да може да издигне, да насочи човека в един друг път.
Дотолкова, доколкото този клон на литературата би вложил една по-възвишена и по-углъбена тенденция, в него ще съзрем чисто окултни елементи. Най-новите насоки в съвремената литература се движат под знака на социалните проблеми взели ярък израз в ляво или в дясно. Повече или по-малко тази литература, така както се изнася, може да играе временна роля. Времето след войната постави известна проблеми в литературата, които самото положение на хората беше създало - то отвори широко картата на безпътицата. И в тази безпътица се постави началото на много жизнени въпроси.
към текста >>
54.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той
влага
нещо от себе си в тях!
От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват.
Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той
влага
нещо от себе си в тях!
Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях! Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира!
към текста >>
Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и
влага
нещо ценно от себе си в тях!
" Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр.
Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и
влага
нещо ценно от себе си в тях!
Но този въпрос има и друга страна: тоя градинар ще привлече по-възвишени енергии от природата! После тук има още много други страни, които един човек, който не е запознат с великата божествена наука, и не подозира! Вегетарианското движение не е случайно днес! Това движение има една връзка с подготовката за идването на шестата раса. Когато се хвърли камъче всред тихо езеро, ще се образуват вълни, които се разширяват, колкото повече се отдалечават от центъра.
към текста >>
55.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна
влага
и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов.
Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот. Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота. Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова.
Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна
влага
и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов.
Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища. И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството. Истинска радост заблика от дълбочините на твоята душа и вярата в доброто, в благото на утрешния ден укрепна у теб. Границите на твоите възможности се разшириха; откриха се нови хоризонти и животът стана смислен, интересен и приятен. И по-рано ти беше дете, но това детство ти го загуби.
към текста >>
56.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Богомилите носеха новите идеи, които бяха тъй необходими за тогавашната епоха, както живителната
влага
за растенията.
Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси. Виждаме множество примри в историята, как един народ като не приеме новото, което дадената епоха носи, той вече се лишава от ония благоприятни условия и сили, които могат да съдействуват за по-нататъшното му възлизане и навлиза в пътя на големи противоречия. Евреите на времето не приеха това новото, което Христос носеше. С това те се лишиха от известни условия и после трябваше да минат през големи противоречия, страдания. Ерусалим беше разрушен и самите те прокудени по всичките страни на света.
Богомилите носеха новите идеи, които бяха тъй необходими за тогавашната епоха, както живителната
влага
за растенията.
Обаче българите изгониха и избиха богомилите. И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство. Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално.
към текста >>
57.
РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти -
влагащи
- на основание своите теоретични познания и досегашната практическа опитност - своите рабдомантични способности.
е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да имат и дълго траещо през нощта разискване. За конгреса е била издадена твърде обемиста публикация. Освен това, издадени са били до края на годината няколко броя свой вестник; в него запознават своите членове с всичките новости и успехи в това направление. Днес всички членове на това дружество - учени във франция, вземат живо участие и дават план и насока в тази нова, обяснена вече, област. В Италия съществува почетното научно дружество „Geo-Rabdico italiano", което развива голяма дейност в тая област за полза на културната техника.
От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти -
влагащи
- на основание своите теоретични познания и досегашната практическа опитност - своите рабдомантични способности.
Постигнатите успехи са уверили и тия, които досега са гледали скептично на тия явления. В Чехия проф. Д-р инж. Рудолф Янота, председател на Педагогическото отделение при земеделския съвет в Прага, е сам радиестезист, свършил е курса на проф. Клаус, заедно с инженерите Нойцнер от Карлсбад и Шпишек и Кюнел от областната Моравска управа.
към текста >>
58.
МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И вследствие на това налагане, на тази слънчева диктатура, произлизат кръговратът на водата, на
влагата
в атмосферата, кръговратът на годишните времена, благодатният и плодоносен растителен цикъл в природата.
И това е естествено. Те постъпват така както природата постъпва. Всички знаем, че слънцето е една велика необходимост в живота. Ала слънцето не пита никого и не признава никакви спънки, кога да грее. Напротив, то се налага винаги на всичко.
И вследствие на това налагане, на тази слънчева диктатура, произлизат кръговратът на водата, на
влагата
в атмосферата, кръговратът на годишните времена, благодатният и плодоносен растителен цикъл в природата.
Но кое друго явление или фактор в природата не върви все по този път на налагане своята стихия. И в своята крайна цел, всички природни явления са съзидаващи. Те градят и когато разрушават нещо. Въз основа на този творчески принцип на нас ни става ясно, как се налагат в живота идеите на великите Учители на човечеството. Те не са външни диктатори.
към текста >>
59.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме
влага
и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо.
Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице!
Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме
влага
и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо.
Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка! Научи се да мислиш!
към текста >>
60.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е
влага
за земята, щедростта е обилен плод наесен.
Живей в светлината, и ти ще имаш сила в твоя ум, живей в светлина, и ти ще имаш благородно сърце и крепка воля. Живей в светлина, и ти ще се освободиш от всякакво противоречие и ще бъдеш щастлив и полезен за себе си и за другите. Щедростта. Едва ли има по-хубава проява на земята от щедростта. Ние живеем и се радваме само за това, защото сме преизпълнени от щедростта на природата. Тя ни е дала всичко в изобилие, ала ние едва ли знаем да го използваме разумно.
И вижте, щедростта е слънчев ден, щедростта е
влага
за земята, щедростта е обилен плод наесен.
Щедрост на природата е, когато тя ни разкрива сутрешните красоти на ранна пролет. Щедрост на природата е, когато тя ни дава възможност да надникнем вечер в безкрайния простор на звездното небе. Невъзможно е да се изброят проявите на тази велика щедрост на природата и живота. Прав е един от учениците на Иисус когато казва, че ние живеем от благодатта божия. Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта.
към текста >>
61.
ДВА СВЯТА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда,
влагата
си еднакво за всички - за добри и за зли.
Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава.
Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда,
влагата
си еднакво за всички - за добри и за зли.
Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>
62.
LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си
влага
и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души.
Книгата е снабдена с следните къси, но съдържателни уводни думи: „Ние предлагаме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто разум е озарен от знанието и чийто дух се радва на пълна свобода. Защото само оня, казва Учителят, чиято душа е затрогната от Любовта, живее. Само оня, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само оня, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството". В послесловието се казва: „Поднасяйки тая книга - избрани и подредени мисли из беседите на Учителя - ние, негови ученици, сме убедени, че изпълняваме един любовен, един свещен дълг към ония наши братя по цялата земя, за които тя е предназначена.
От изобилния извор на Учителевото Слово ние отправяме няколко живи струи, вярвайки че те ще оросят и освежат душите на другите, тъй както оросиха и освежиха и нашити души; че те ще напоят с животворната си
влага
и ще събудят за растеж божествените семена, вложени изначало в техните души, тъй както напоиха и пробудиха за растеж божествените семена и в нашите души.
Ние бихме желали тази книга да бъде приета като израз на добрата ни воля да бъдем добри ученици на Учителя, добри братя на човеците и верни служители на Бога. Ние бихме желали да бъде тя приета като братски дар, като отбор плодове, узрели в градината на Учителя, в градината на Неговото живо Слово. Поднасяйки тия плодове, ние вярваме, че те ще нахранят и усладят душите на всички, които ги опитат, както нахраниха и усладиха и нашите души. И вярваме, че след като вкусят от благите плодове, те ще посадят семената им в градината на своя живот и в градините на своите братя." Книгата съдържа следните глави: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на божественото учение, Жива природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещеният огън, Тяло на любовта, Христос. Препоръчваме тая книга горещо на читателите си.
към текста >>
63.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима
влага
и благодат.
Благодарният има и друга градина, от светли мисли, благородни и възвишени идеи, от красиви .чувства, пълни с неотменна любов. Той отглежда всичко в тази градина с още по-голяма жар, с още по-голяма любов. Плодовете на тази градина се изразяват в изящни, съвършени, благородни постъпки, които остават безсмъртни. Неговите мисли запалват неугасим огън в другите да вървят напред. Идеите му са семена, които преобразяват живота.
А чувствата му, пропити с голяма любов, са незаменима
влага
и благодат.
Благодарният е светилник в живота. Своите вътрешни устои той е придобил след дълъг път и проникновение. Благодарният е радостен човек, той внася в другите радост, защото е сам радост. Благодарността е радост неизменна.
към текста >>
64.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната
влага
, която е нужна за тяхното разцъфтяване.
Когато няма онова благоволение, онова любовно чувство към всички същества, готовност да живее за тях, тогаз той се затваря външно и вътрешно за околните енергии. Тогаз той няма оная възприемчивост към енергиите, които идат към него от целия всемир, даже и от най-далечните звезди. Той няма възприемчивост към идеите, които идат към него от висшите светове. Той се заключва, той се изолирва за всичко това. Тая негова невъзприемчивост именно го води към физическо и психическо израждане.
Дарбите талантите и всички други заложби, вложени в него, се лишават от животворната
влага
, която е нужна за тяхното разцъфтяване.
Именно тая невъзприемчивост на човека към космичните енергии при личния живот е най-важната точка при разглеждането на този въпрос. От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание. Животът е един.
към текста >>
65.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се
влагат
следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света.
Сигурно тя не е била така знатна и именита, както друга една нейна посестрима - Мария Магдалина. Мария Магдалина Макар да не е споменато това в евангелието, но от само себе си се подразбира, че най-прочутата блудница в Йерусалим по времето на Исуса ще да е била дивна хубавица. Едно от ония редки въплъщения на класичната красота, чиито митологични първообрази ни са дадени в Афродита - Венера или Астарта. Красива като тях и интелигентна като прочутите хетери на древна Елада. Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция.
Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се
влагат
следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света.
Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата.
към текста >>
66.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тогава ти
влагаш
магнетизъм в музиката.
Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува.
Тогава ти
влагаш
магнетизъм в музиката.
– Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която като се засвири или запее, всички неща се уреждат магически.
към текста >>
67.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Той трябва да се научи да
влага
онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня.
Той трябва да се научи да
влага
онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота.
От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>
68.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и
влагата
, че притежава, с една реч „вечна неизменност".
Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий.
Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и
влагата
, че притежава, с една реч „вечна неизменност".
Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз.
към текста >>
69.
ШИРОТА НА ДУХА - Е.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата
влага
, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S.
Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете. Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди.
От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата
влага
, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S.
* * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца. И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след тъга! ” Трепна на небето арфа седмострунна, трепна и засмя се светлата дъга. „Ний сме на земята кротката надежда, ний ще украсиме нейната печал.
към текста >>
70.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Намерило там пръст и
влага
, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно.
Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове. На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят. И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя. * * * На твърдата скала самотно израсло видях нeжно цвeте.
Намерило там пръст и
влага
, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно.
Замислена се спрях край него и дълго гледах насълзена; и сетих в себе си смирена скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, и виж и разбери, че има за всичко живо мила грижа. S. Разбий веригите хилядолетни на робството, живота що гнети. Разбий ги, само ако знаеш как – с един замах, ил с вяра търпеливо. Какво от туй, че ти си волен друмник по ширните полета на духа?
към текста >>
71.
РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и
влага
общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество.
Корените помагат на цялото растение, като изтеглят из земята сурови, необработени материали и ги пращат нагоре към листата. Там те се съединяват със слънчевата енергия и чрез тъй наречената асимилация се образуват обработени органически материали, които после се препращат по цялото тяло. Значи, листата получават нещо от другите части, но и помагат на цялото растение. И благосъстоянието на листата зависи от това на цялото растение. По същия начин и всички народи са свързани един с друг.
И ако върху един народ се упражнява насилие, ако се лиши от свободата да твори и
влага
общочовешки ценности в живота, то с това страда и цялото човечество.
Всички други народи губят нещо ценно. Ето защо свободното творчество на всеки народ е необходимо, за да не се лиши цялото човечество от ценния внос, който едничък само тоя народ може да направи в общочовешката съкровищница на ценности. Всички народи имат известни хубави черти. Ето защо всеки народ е необходим и ценен за правилния живот на цялото човечество. Защото всеки народ представлява изявление на особено слово на човешкия дух.
към текста >>
72.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя търсеше страдащите, както сухата земя –
влагата
и лекуваше техните рани.
Какво правеше Меру-Ир? Тя не построи нито един храм. не дигна нито един паметник. Нейното име се знаеше от малко хора в царството, които идваха при нея, защото бяха сетили лотоса, който цъфтеше в нейната чиста душа. Тя носеше запален светилник и сновеше между нещастния народ като облекчаваше неговите страдания.
Тя търсеше страдащите, както сухата земя –
влагата
и лекуваше техните рани.
И в безкрайния низ на вековете, народите cе бяxa научили от своите първи учителки, които имаха ориста да се влюбят в принца и от една любовна история да очертаят пътищата, по които те тръгнаха. От тогава до ден днешен светът има една Дуна-Фу. която има своите поклонници, и една Меру-Ир, която също има своите почитатели. Едната строи храмове, създава култове, устройва тържества и запознава хората с блясъка и формата, традицията и ритуала. А другата безшумно, невидима и вечна, остана да живее в сърцевината на света.
към текста >>
73.
РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
А кой е единственият онзи подтик, чрез който най-ценното, най-красивото и възвишеното в човешката душа се
влага
в труда?
Вътрешната страна на тая идея е разглеждане на въпроса: кой е подтикът за труда? Дали личните интереси, задоволяване на личните материални нужди подтикват човека към труда или подтикът към труда е любовта към другите, без оглед на това, дали ще получи нещо срещу труда? Додето подтикът към труда не иде от глъбините на душата, не засяга най-възвишените нейни струни, дотогава трудът ще бъде като тежест, като бреме, макар и необходимо. Тогава трудът - каквито външни удобства и условия да се дадат - ще има една тъмна, отрицателна страна. Той ще бъде труд на принуждението.
А кой е единственият онзи подтик, чрез който най-ценното, най-красивото и възвишеното в човешката душа се
влага
в труда?
Това може да направи само любовта. Днес, както и да е организиран трудът, всяка произведена вещ е свързана с мислите за лични материални изгоди. Целта на труда е да се задоволят, в края на краищата, личните материални нужди. Това се отнася както до работодателя, фабриканта, така и до работника. В това няма никакво престъпление, но до тогава трудът ще бъде предимно един механичен процес.
към текста >>
Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и
влага
ги пробудят към развитие.
Всичко се върши механически, с оглед на лични интереси, или по принуждение. Творчество имаме там, дето имаме свобода. А човек се проявява в своята свобода само тогава, когато работи от любов към Безграничния, към Цялото, към всички! Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения. Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра.
Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и
влага
ги пробудят към развитие.
Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие. За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и влага". А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват.
към текста >>
За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и
влага
".
А човек се проявява в своята свобода само тогава, когато работи от любов към Безграничния, към Цялото, към всички! Тогава той се издига до светлите сфери на свободата, понеже падат всички вериги, които спъват човешкия дух и той се проявява без ограничения. Семената, посадени в земята, могат да стоят дълго време в земните недра. Те ще стоят, додето слънчевата светлина, топлина и влага ги пробудят към развитие. Също така и великите заложби на човешката душа стоят спящи с векове и хилядолетия и чакат своето развитие.
За да се развият и за тях трябва да дойдат „светлина, топлина и
влага
".
А една божествена мисъл, едно божествено чувство и една божествена постъпка имат тая сила в себе си. Те са в състояние да събудят спящите сили на душата. И тогава те възрастват и се разцъфтяват. А това може да стане, когато подтикът към труда стане любовта. Ето защо, тогава ще се тури началото на една велика човешка култура, в която ще бъдат проявени дарбите и талантите, вложени в човешката душа, с всичката своя красота!
към текста >>
74.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената
влага
в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек.
Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено.
Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената
влага
в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
към текста >>
И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена
влага
и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му. Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното.
И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена
влага
и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.
Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога.
към текста >>
75.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна
влага
.
Д-р Ел. P. Коен ИМА ДНИ, ИМА НЕЩА... Има дни, когато животът е радост, когато човек чувствува дълбок смисъл във всеки дъх, във всяка стъпка, във всеки нов лъч на зората.
Има дни, когато страданието е издигане над суетността на всеки отлитащ ден, а радостта е животворна
влага
.
Има дни, те не са много, в бедния по съдържание живот днес на изморения човек, когато настъпват прозрения и човек вижда себе си в един свят, в една среда, пълна с условия за хармонично растене, за творчески живот на земята. Тези дни са наистина малко в живота, ала те подържат неговата свежест, те го преизпълват с красиви импулси и стремеж да работи за преобнова на самия живот. Малко са тези дни, те се губят всред сивотата на многото и еднообразни дни в живота, пълни със стремежи по задоволяване на насъщните нужди - израз на единствения най-голям стремеж и копнеж на физическия живот - материалната независимост. Наистина, материалната независимост е благо на земята. Тя поддържа честта, тя държи изправена главата на човека, тя му дава сили за творчество и нови кроежи в живота.
към текста >>
76.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трябва да му се достави
влага
и като влезе в стомаха, да се превърне в жидко състояние - второто състояние на магнетизма.
Третото състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. Причина за сгъстяване и втвърдяване на материята са вътрешните привлекателни сили на магнетизма в третото му състояние. Какво ни сочи материята? Имате житното зърно. Неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние.
Трябва да му се достави
влага
и като влезе в стомаха, да се превърне в жидко състояние - второто състояние на магнетизма.
В това състояние то бива погълнато от симпатичната нервна система, която го препраща в мозъка, дето то се превръща в лъчисто състояние под влияние на мисълта. Изобщо, мозъкът е акумулатор на електричеството, а симпатичната нервна система -- на магнетизма. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организъма, човек се изтощава, става сух. Неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно започва да руши вътрешното -единство на организъма. Психичната причина за преобладаване на електричеството е преодоляващото влияние на личните чувства.
към текста >>
77.
ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
НА ТВЪРДАТА СКАЛА На твърдата скала самотно Израсло видях нежно цвете, Намерило там пръст и
влага
, Извило крехко стъбълце, В обилна, мека светлина, То къпе своето лице, И цялото трепти доволно.
Чий зов, кажи, о лъх божествен, дълбоко вдъхнат от гръдта, стаил се в зимата, отново възкръснал в пролетта? НЕ ПИТАЙ! Не питай, защо са вълните в морето, И скритите бури в сърцето, И скърби защо те заливат, не питай, Почакай, ще светне небето! Не питай, защо са нощта, тъмнините, Замислен погледай звездите, Защо и как идват в живота бедите Не питай, изтрий си сълзите. Не питай, а чакай усмихнат, ще влее В душата ти светлият ангел Великата милост на Бога, и радост Отново у теб ще запее.
НА ТВЪРДАТА СКАЛА На твърдата скала самотно Израсло видях нежно цвете, Намерило там пръст и
влага
, Извило крехко стъбълце, В обилна, мека светлина, То къпе своето лице, И цялото трепти доволно.
Замислена се спрях край него И дълго гледах насълзена, И сетих в себе си сразена Скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, И виж и разбери, че има За всичко живо грижа мила.
към текста >>
78.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на
влагата
, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци.
Те съобразяват, изчакват, отстъпват, когато трябва, но накрая спечелват. "Златото ще спаси света" - казват те, но тихо, не площадно, не често и банално, и то сама пред такива, които ще ги разберат и не ще ги упрекнат. Златото, в най-широкия символичен смисъл на думата е присъщо на тия, които знаят да изчакват и побеждават с търпение и такт. Те започват скромно, безшумно, с вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята.
Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на
влагата
, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци.
Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади. Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог.
към текста >>
79.
НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има
влага
и пр., той ще се прояви.
– Какъв е смисълът на живота? – Великата разумност изисква от нас това, което ни е дала да прорасне. Във всеки човек са вложени разумността, доброто, красивото! Един човек е глупав, защото не може да прояви разумността. Не че не е разумен.
Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има
влага
и пр., той ще се прояви.
Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете.
към текста >>
80.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от
влага
, прах и пр., ще заболее.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и освобождение от ненужни страдания.
Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от
влага
, прах и пр., ще заболее.
Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм. понеже е съставен от безброй клетки?
към текста >>
81.
Идеали на младежта
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла
влага
, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове.
Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея.
Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла
влага
, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове.
След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва.
към текста >>
82.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но докато преди обръщането си при Дамаск той е
влагал
всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството.
Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно – че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си – то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело.
Но докато преди обръщането си при Дамаск той е
влагал
всичките тия сили и способности за зашита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането" си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството.
След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза.
към текста >>
83.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на тая сърдечна
влага
, хората бягат един от друг, защото всеки бърза.
Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността. Човешките общежития са лишени и от тоя усет, защото ако у животните той е нещо като инстинкт, или една колективна душа, при хората би трябвало да бъде любов. Улицата е море от черни, движещи се същества, връзката между които постоянно отпада, като се заменя с една враждебна отчужденост.
И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на тая сърдечна
влага
, хората бягат един от друг, защото всеки бърза.
„Много съм зает" – това е най-популярната фраза в наши дни. Всеки гони нещо или някого. Не му стига времето. Обхванат от страшната стихия на скоростта, всеки гледа да свърши много на брой, макар и повърхностно започнати неща. Не е рядкост сега да срещнете писатели, които фабрикуват романи с много листа, трупат хартиен материал, кух откъм идеи, ненаситен с живата кръв на нещо премислено и преживяно.
към текста >>
84.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тя е като
влагата
и топлината, които са най-необходими в царството на растенията и животните.
Всички се ползуваме от тия природни блага, без да си даваме сметка за тях. Те са условията и средата, чрез които самият живот се проявява. В живота на човека има още едно друго благо, което се явява най-големият духовен дар, с който природата го дарява. Това е свободата, независимостта. Тя дава на човека истински сили за растене, за развиване, за усъвършенстване.
Тя е като
влагата
и топлината, които са най-необходими в царството на растенията и животните.
Свободата на духа и независимостта на земята са най-голямото благо и най-голямата нужда на човека в неговия живот. Често човек говори за реалността на нещата. Едни я сочат в материалното, други в духовното. Едни създават култ, религия от материалното, други от духовното. Това са два пътя на търсене истинските блага в живота.
към текста >>
85.
DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и
влага
, какво може да стане от тях?
Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които са живели досега, ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия.
Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и
влага
, какво може да стане от тях?
Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта.
към текста >>
Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и
влагата
.
Из днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях?
Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и
влагата
.
Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло.
към текста >>
86.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната
влага
, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски!
Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина!
Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната
влага
, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат вчудните си форми и краски!
Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят.
към текста >>
87.
ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата
влага
, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ Георг Нордман Както дойде пролетта на годината – неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга пролет, която ще ни роди изново. Твоето знамение ще бъде тихият поздрав на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце! Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води небесата, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха. Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост.
Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата
влага
, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето.
По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина. Ще се поздравят Изтокът и Западът, ще се прегърнат Северът и Югът; ще запеят меридианите като струни, докоснати с ръка, полюсите ще ликуват и небето ще се вслуша в тая златна пчелица, литнала към цветята на Всемира. Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците.
към текста >>
88.
МИРЪТ И СВОБОДАТА - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Сянка ще премрежи нашия поглед, топла
влага
ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем: Светли часове за теб, мили наш брат!
Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас. Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон. Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак. Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г".
Сянка ще премрежи нашия поглед, топла
влага
ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем: Светли часове за теб, мили наш брат!
към текста >>
89.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За тях неприятностите са като благодатната
влага
, която оросява земята.
Чрез тях човек расте. А това е важното в живота – вътрешното растене. Да растеш в светлина, да растеш в правилно разбиране на живота, това е най-голямото благо, най-голямото удовлетворение, което човек може да има. За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота. За тях те са твърдата неорана земя, която чака разораване и посяване.
За тях неприятностите са като благодатната
влага
, която оросява земята.
Не е важно, дали те ще се измокрят. Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините. Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята.
към текста >>
90.
ЗАЩО? - Т.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Такива са предимно слънцето,
влагата
и пр.
в това човек не е фактор. Тя е дадена от разумната природа. Второто положение е, че тая земя трябва да се изоре и засее. Третото положение е възрастване на посятото. И тук човек не е главният фактор.
Такива са предимно слънцето,
влагата
и пр.
Значи човек не е фактор на всичко. Погрешката на мнозина е, че те искат да бъдат фактор на всичко. Каквото се посее на нивата, това ще израсне. Трябва да се посее нещо хубаво. Великите божествени идеи трябва да се засеят в душите.
към текста >>
91.
СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете и земята мирише на
влага
, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката и едно цвете разтвори своята чашка.
Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът!
Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете и земята мирише на
влага
, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката и едно цвете разтвори своята чашка.
Ще заслизат планинските води по долините, ще напоят ливади и градини. Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце. Ще влезеш в потока, за да те намерят скоро засъхналите жадни уста. Понесъл любовта на планината и синьото небе над нея, ти ще намериш сърцето, което те чака, цветчето, което е разтворило чашка за теб.
към текста >>
92.
МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна
влага
, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни.
И твоите очи са пълни с очакване и обич. И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, когото чакаш в низа на безкрайните мигове, часове, дни и столетия. Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда!
Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна
влага
, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни.
Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи. От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича?
към текста >>
93.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие
влагата
и ще се преоблече.
Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешният човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон.
Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие
влагата
и ще се преоблече.
После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." * * * Вдишването требва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек требва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3,500 куб. сантиметра. Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350-400 куб.
към текста >>
94.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
– Тя влива живот във възвишените заложби на човешката душа, и те се разцъфтяват, както от действието на слънчевата светлина и топлина, на
влагата
и пр.
Човек, който не обича Истината, не може да бъде музикант. Един народ трябва да пази музикантите си, за да трансформират енергиите на народа. Музикантите трансформират енергиите на цял народ. Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява. – Какво е действието на любовта в случая?
– Тя влива живот във възвишените заложби на човешката душа, и те се разцъфтяват, както от действието на слънчевата светлина и топлина, на
влагата
и пр.
растението покълва от спящата в земята семка и възраства. Хората се заблуждават, че могат да бъдат щастливи в злото. Светът страда от безлюбие. Любовта днес не е разбрана. В нея влиза законът на самоотричането.
към текста >>
95.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не
влага
в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост.
Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не
влага
в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви.
към текста >>
96.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна
влага
, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода.
Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината. Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта!
Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна
влага
, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода.
Когато видиш цветята по разцъфтените ливади, мисли за нея! Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди. За човека с новото отношение към природата цветята не са мъртви форми. Той се свързва с вътрешния им живот. И когато с такъв усет той се приближава към тях, става възприемчив към разумното начало, което работи в тях и това ражда у него нови идеи и проблясъци.
към текста >>
97.
DU MAITRE: AU SEUL DE LA NOUVELLE EPOQUE
 
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Величието на един народ не е толкоз в големината му, колкото във важността на културните ценности, които
влага
в общочовешката съкровищница.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Един народен представител за мисията на българите В печата Лазар Попов излезе със статия, която завършва така: „Месиянство – ето вечния лозунг на нашето битие." Този въпрос трябва да се разгледа от едно дълбоко гледище.
Величието на един народ не е толкоз в големината му, колкото във важността на културните ценности, които
влага
в общочовешката съкровищница.
От историята виждаме, че тия народи са били велики, които са внесли ценни приноси в областта на науката, философията, литературата, живописта, архитектурата, техниката и пр. Всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И според мястото на органа в организма, народът има специална мисия в общочовешката култура. Всеки народ има мисия и в това отношение всеки народ е ценен, но той трябва да съзнава своята мисия, своето предназначение в живота на цялото човечество. Всеки народ е необходим, понеже от него излизат жизнени сокове, които никой друг народ не може да достави, влизат в общочовешкия организъм и подържат неговия напредък.
към текста >>
98.
НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена
влага
.
Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си.
Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена
влага
.
И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие. И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата.
към текста >>
99.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната
влага
на водата или пролетния дъжд.
Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух.
Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната
влага
на водата или пролетния дъжд.
Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце. Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена. Това е още по-вярно за такива човешки същества, които са подложени на бърз развой и чиито хоризонти стремително се разширяват. Както за физическото развитие на организма през различните възрасти е потребна различна храна, така и за различните .възрасти" на духовния живот са потребни различни духовни ценности.
към текста >>
100.
НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Същите вещества влизат и в градежа на организма, но са като съдове, в които той
влага
онова, което приема и което съставлява същината на живата материя.
Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма. Днес вече се отдава твърде голямо значение на витамините. Новите наблюдения говорят, обаче, че за да може една храна да задоволи напълно организма и да съдържа всичко онова, което поддържа и създава живот в живата клетка, трябва да се държи сметка за произхода ù, състоянието ù, видът ù, време и начин на употребление, влечението на организма към нея и най после нашето душено разположение при възприемането ù. Не е без значение, с каква храна се храним и как я приемаме, макар че тя съдържа нужното количество калории и съответните витамини. Това говори, че храната е само сбор от съединения и вещества, които са форми, съдържащи онова, от което се нуждае живият организъм.
Същите вещества влизат и в градежа на организма, но са като съдове, в които той
влага
онова, което приема и което съставлява същината на живата материя.
Какво е тогава онова, с което храната ни дарява, след като бъде приета в организма и се разпадне в тъканите му? Новите понятия на науката за материята и нейния градеж откриват нов хоризонт за разясняване на процеса на хранене. Атомът не е мъртъв в него има постоянно движение — израз на силите, които носи в себе си. Това движение се изразява в циркулиране на електроните на атома около ядрото му. Знайно е, че всеки вид елемент се изгражда от определен вид атоми, с определено число електрони, които имат определени пътища на движение.
към текста >>
НАГОРЕ