Търсене в текстове за 'Висшето'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 147 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага. И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения. До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него. Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие. И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
към текста >>

2. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога.
В това отношение той е изправен пред себе си, също както ученикът по музика пред своя инструмент. Той трябва да познава добре тоя инструмент и да не си прави илюзии, че научаването ще стане само по себе си, или: само чрез гледане как другите свирят. За целта е нужно само едно упражнение, труд и постоянство И ако за изучаването на един музикален инструмент са необходими цели години, то какво представлява в сравнение с това задачата на окултния ученик? Явява се обаче въпросът, кой е пътят и кои са методите за постигане на тая цел. Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици. А такива са само ония, в които дълбоко се е породил оня велик и непреодолим стремеж на душата към Висшето, към Бога. Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
към текста >>

3. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени. Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата. Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас. Бъде ли животът ви повлиян и от други извор, вие вървите крив път. Малцина човеци има, които се истински обичат. При (това) малцина обичат тялото си с висша обич.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини".
Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота? И щом човекът, според материализма, е най-висшето същество във вселената, как може да се обясни неговото мимолетно съзнание, разум, съвест и пр., съпоставени с вечността на природните закони, които са „случайни резултати на слепи, неразумни причини". Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси. Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените.
към текста >>

5. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие.
Последните съобщения за тях бяха от такъв вид. Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях. Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях.
към текста >>

Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци.
Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане. Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот. Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия. Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие. През техните ръце минават нишките, които завършват в творбите на най-висшите прояви на човешката мощ. Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци. За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството. Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви. Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях. Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност. В кръга на тяхното деяние влиза всеки, комуто истински лежи на сърце да достигне възможно най високо духовно развитие в този живот.
към текста >>

6. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.
към текста >>

7. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.
към текста >>

8. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас.
Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града. Лабиринтът е подземие с много ходове, кръстосани по такъв начин във всички посоки, че влезлият в него не може да намери изхода и загива.
към текста >>

Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината.
към текста >>

Висшето у човек не се създава отвън.
Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво.
към текста >>

Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека.
Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие.
към текста >>

Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога.
16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния. Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти.
към текста >>

9. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници".
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи".
към текста >>

10. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
към текста >>

11. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено.
Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>

Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си.
Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48) Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят.
към текста >>

Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето.
Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта". „И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие". „Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен". Дънов Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят. Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Днешното възпитание е на фалшиви основи.
към текста >>

12. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро.
Лъжливата философия, която ни е ръководила в миналото със своите повърхностни учения твърди, че не е важно, какви средства употребяваме за постигане на своите желания. Целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение. Този път не извежда никога към добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро. Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към неговото физическо, морално и духовно развитие. Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум. И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа. За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството.
към текста >>

13. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта.
Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание.
към текста >>

14. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята.
Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява.
към текста >>

15. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

съставляват официална част от висшето свободно образование.
Тази година те се откриха на 26 октомври. Основани са от Хектор Дюрвил в 1893 год. В Париж. Тези курсове целят да използват магнетизма и масажирането в техните най-разнообразни терапевтични приложения, като в същото време подготвят практиканти, способни, разбира се, да вдъхнат доверие у болните. Тези курсове, от 26 март 1895 г. съставляват официална част от висшето свободно образование. Те са под университетски контрол, с периодична ревизия от ректора на Парижката академия. 6). НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ. Преди двадесет и шест години се учреди нобеловата премия, която всяка година се раздава на отличили се учени в разните области на науката. През първите дни на м. Януари тая година нобеловата премия навърши своя 25-годишен юбилей.
към текста >>

16. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот.
Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас. От движението на една сянка може да се заключава, към коя посока се движи предмета и от къде иде светлината върху този предмет. Така, от малките прояви и случки във физическия живот, банални наглед, наблюдателят може да се поучава, да се развива и да добива нова опитност и духовна светлина. Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг.
към текста >>

17. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания.
Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното. Но в основата на мисълта лежи жива сила. И както за онзи, който притежава познанието, тя е непосредствен израз на това, което се съзерцава в духа, така и в онзи, на когото се предава, тя действува като зародиш, от който се явява плодът на познанието. И тъй, на този, който пита, как да придобия сам висшето познание на Духознанието, необходимо е да се отговори: най-първо се учи от съобщенията на другите за тези познания. И ако той възрази: аз искам да видя сам, аз не искам нищо да зная за това, какво са видели другите, на това трябва да му се отговори, че именно в усвояване съобщенията на другите се заключава първата стъпка към собственото познание. На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания.
към текста >>

Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето.
Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли.
към текста >>

Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие.
Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина.
към текста >>

Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения.
Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят.
към текста >>

Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание.
Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение.
към текста >>

Човек, който според промяната на впечатленията, се губи в радостта или скръбта, не може да върви по пътя на висшето познание.
Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него. Човек, който според промяната на впечатленията, се губи в радостта или скръбта, не може да върви по пътя на висшето познание. Радостта, на която се предавам, поглъща моето битие в момента на предаването. Но аз трябва да използувам радостта само за това, щото чрез нея да дойда до разбиране на предмета, който ми донася радост. За мене радостта трябва да е само съобщение на това, че този предмет има свойство да доставя радост. Аз трябва да се науча да познавам това свойство. За учащия се, насладата и страданието, радостта и скръбта трябва да служат като поводи, благодарение на които той се учи.
към текста >>

18. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината.
Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна. Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва. Но душата на Вайдхава се изпълни с безумна ярост.
към текста >>

19. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека.
Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи. Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер, върху които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира светлината, която прави възможно тяхното прожектиране върху сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на светлината, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини. И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област.
към текста >>

20. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него".
Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора. Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души. Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи. Разумното, което работи в тебе, е сродно с Разумното, което работи и във всяко цвете, във всяка тревица.
към текста >>

21. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз).
Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !
към текста >>

Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) !
Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието.
към текста >>

Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото.
Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично? Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото. И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено? Нали в слабо осветено место една светлина повече намалява тъмнината? Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите.
към текста >>

22. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само зарад мен трябва да употребявате творческата сила, за да намеря аз нови тела, в които да излея най-доброто и най-висшето си.
Внимателно дебна аз възможности за въплъщение в по-чисти тела, у родители, които ако и венчани, все пак живеят в чистота. Бракът - осветената връзка на любовта, към която поглеждам като най-добър случай да намеря в чистота заченати тела - какво направиха човеците от него? Оскверниха го, унижиха до една наредба за законно позволена безнравственост: покварен от наклонността за плътска наслада. Това трябва да се преобрази, ако искате Аз да дойда. Само в чисти тела мога аз да се родя... Аз, духът на бъдещето. Само зарад мен трябва да употребявате творческата сила, за да намеря аз нови тела, в които да излея най-доброто и най-висшето си. Творческата сила е вашият божествен дял. В нея лежи не само богоподобието ви, но и самата ваша божественост. Затова: не злоупотребявайте с нея! Какво направихте от това? Какво правите от нея?
към текста >>

Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде.
Сега пак сам ти трябва да я победиш. Ти и всеки от вас -трябва да стори това, преди да е готов да ме възприеме. Ако искаш да построиш тяло за мен, трябва и семето си без страст да посееш. Също както от само себе изчезва удоволствието от пиянство и от избрани ястия, когато начините на живота и мисълта се пречистят - тъй и страстното удоволствие ще се изгуби у тогова, който се стреми към пълна чистота. Идещата раса, издигната над робството на чувствата, вече не ще познава никаква страст, тя ще си е спечелила - и ще живее чистата велика любов, която не дири никакво плътско удовлетворение. Само от любов - любовта към неродените - новата раса ще извършва най-святото действие на природата, за да въздаде висшето на въплътилите се души, което само тя може да им даде. Освободете се от страстта! Това ще ви помогне, също както и на мене. Защото с всяка крачка, която правите към чистотата, очаква ви една по-голяма радост. една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза!
към текста >>

23. Из моите спомени - Седир Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства.
Знай - Смей - Искай - Мълчи! Четиритях части на сфинкса образуват едно цяло: символ на четиритях елементарни форми на субстанцията в нейното велико единство: Огън - вода - земя - въздух: Огън - ноктите на лъв. Вода - гърдите на жена. Земя - тялото на лъв. Въздух - крилата на орел. Във висшето посвещение сфинксът представлява от себе си астралния свят и неговите свойства. Превела Ц. Сим. Сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр. Той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето - едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата е изпълзяла от звяра, а цялото му тяло се намира под негово влияние, затова именно човек мисли право, а действува криво. Следователно, задачата на човека е да се освободи от влиянието на звяра.
към текста >>

24. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта.
Противоположността на половете играе голяма роля в настоящата раса; в новата раса ще има равноправие на половете. Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън. Вътре е единният живот. Опитайте се да разберете това.
към текста >>

25. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз.
Вашето желание е да бъдете богат и прочут: да блестите, да надминете вашите съвременници по сила, богатство, знание или изкуство. И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения.
към текста >>

26. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете?
Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи. Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден? Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете? Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат? Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли? Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете? Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония. Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда. Защо се обличате? За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота? Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието?
към текста >>

27. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
--------------------------------------- Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек - това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. В истинската молитва се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - вашата Любов. Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, Висшето благо, светът ще бъде такъв.
към текста >>

28. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието.
И възрадва се Той и каза: – Да създадем душата, за да населява световете и да се радва на моето творение. Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни. Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше. Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости. Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота! Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане.
към текста >>

Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае.
Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота! Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане. Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни. Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае. Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми. Върховна радост да изпитва тя при всяка стъпка, която я към Мене приближава! Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух. В разцвета си на съвършенство да бъде тя за Моя Дух пресветъл храм, с най-светите сияния озарен. Да нямат брой душите и да се изплюят времена и пространства с красотата на тяхното възхождане.
към текста >>

Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух.
Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни. Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае. Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми. Върховна радост да изпитва тя при всяка стъпка, която я към Мене приближава! Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух. В разцвета си на съвършенство да бъде тя за Моя Дух пресветъл храм, с най-светите сияния озарен. Да нямат брой душите и да се изплюят времена и пространства с красотата на тяхното възхождане. Да нямат брой душите и да се изпълнят времената с великото изгряване на моя вечен Дух в тях ! Да бъде! - рече Всемогъщият.
към текста >>

29. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

(продължение) От нисшето към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания.
СБУДЕТЕ СЕ ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! (продължение) От нисшето към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания. Отхвърляйте нисшото Аз с всичките негови дребнавости. За това живейте във великата същност, която се проявява около вас. Вашата висша същност е същност и на другите. Великата същност включва в себе си всички. Излезте от тъмнината на малкото ограничено „Аз" в светлината на цялото, тази единствена истинска същност в която се намира целия живот.
към текста >>

Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения.
Затова туй, което давате или правите на другите, това давате или правите на вашето истинско Аз. Но вие още не сте достатъчно това висше „Аз" за да можете да знаете винаги на физическото поле, кой е най-добрия начин на постъпване. За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате.
към текста >>

Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето.
Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността. Забравете и се откажете от нисшото „Аз" и се издигнете към великото сърце, което бие във всяко човешко сърце. Реализирайте все по-дълбоко истинската си природа, откажете се от нисшото за да намерите Висшето, откажете се от преходното и търсете действителния извор на всички откровения. Всичко, що желаете за себе си, принася болка и разочарование. Убийте у себе си принципа да желаете неща за вашия нисш „Аз" - и ето над видимата празнота се открива великолепието на всеобещания живот, Предайте себе си всецяло на великият Един, който скоро ще се яви между вас; служете нему, вместо не самите себе си. Но без любов е невъзможно да станеш негов съработник и без готовността да пожертвуваш нисшото за висшето. Работете за и с него, до като напълно се свържете с него. След като станете подобни нему, ще се научите да го разбирате. Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството. След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила.
към текста >>

Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае.
Той е вашата истинска същност. Борете се с всички сили против изкусителната сила на самодоволството и невежеството. След като забравите вашето нисшо „Аз" и мислите винаги за нас, ще добиете нашата крепкост и сила. Това може да стане само чрез самозабравяне. Това ще принадлежи на личността да загуби своето значение. Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна. Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически период на световната еволюция. Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва да бъдете способни да отстоявате сами на всичко, което правите. Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз".
към текста >>

Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз".
Вие можете твърде много да ù помогнете, като се проникнете от чувството, че тя трябва да се подчинява на вас (на Висшето „Аз") но за себе си нищо да не желае. Тя трябва също да бъде мой служител, като изпълнява външни дела, когато се грижи за земните нужди, които правят моята работа възможна. Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически период на световната еволюция. Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва да бъдете способни да отстоявате сами на всичко, което правите. Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз". Разберете ли го веднъж, тогава вече не ще се заблуждавате. Служене Служенето е лозинката по пътя към мен; веселите и любящи сърца са готови да служат. Само една мисъл трябва да имате: как по добре да служите през всека минута на деня. Бъдете готови да бъдете най-малкия между служителите. Бъдете скромни като най-малкият между хората.
към текста >>

30. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота.
Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това. Наричайте Го Върховна Истина. Защото Той е мярката на висшата истина; Той е великото слънце на истината, що озарява всички души; що сияе през всички светли духове; що изгрява през неизмерими времена сред разгръщащи се култури и цивилизации; Защото Той е самата жива, разкриваща се върховна истина. Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия. Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват.
към текста >>

31. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Прошка Всичко, което другите ви сторят: малки неприятности, несправедливости, безсмислени думи - всички те принадлежат към несъщественото, защото те докосват само личността, нисшото аз, несъщественото, преходното. Доколкото растете в любов, прощаване и доброта, дотолкова живеете в Реалното. Научете се да се подемате към Висшето Аз - истинското. Стремете се да чувствувате обич към тоя, що ви пакости, като повдигате своето съзнание към неговото Висше Аз, което е тъждествено с вашето. Където действително обичате, няма вече въпрос за прошка. Прощавайте на близките си всичките им грешки, отвръщайте на омразата с любов, на неприятността с кротост, помагайте на неприятелите си чрез любящата сила на вашата мисъл. Помагайте им тъй както желаете ние да ви помогнем. Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността.
към текста >>

Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят.
Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък. Тога трябва да правиш нарочно, като виждаш в несъвършенството нещо отвратително. Следи строго за себе си и скоро ще почнеш да виждаш само доброто в другите и усилията на Висшето им Аз да развият инструмента, чрез който ще могат да работят. Нищо да не ви изкуси да осъждате, когото и да е. Иначе пакостите сами на себе си и на собствения си напредък, без да подобрите състоянието на другите. Мисли Никаква мисъл - никаква дума не може да бъде скрита от нас. Аз виждам всичките ви мисли! Те се отразяват в моето съзнание.
към текста >>

32. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3.
към текста >>

33. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот.
А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя живот: Любов, Истина, Хармония. Във висшата красота е свещената любов, свещената истина, свещената хармония. А най-висшата красота е сам Той, о братя мои, - най-висшата любов и истина, най-пълната хармония! Да растем в красота - това е най-висшето благо; то е приближаване до Него, все по-пълно приобщаване с Неговия висш живот. Затова е разкрил Вселюбящият пред всички души великата своя книга на живот и творчество - книгата на чудесата. Затова е запалил в нас неутолимата жажда към истината, хармонията, пълния живот. Затова е разгорил в нас ненаситния стремеж към творчество и призовал ни е Негови съработници да бъдем, красота в себе и вън от себе да творим! Затова до всички твари се е смалил Всевишният, за да им се изяви в свят, достъпен тям на творчество и красота! И мъничкото насекомо, и птичката, и човекът, и божеството имат своя свят на творчество и красота, сред който Той им разгръща чудесата си, изявява им непостижното си битие, работи в тях и с тях.
към текста >>

Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души!
А погледнете небесната шир с неизброимите ù блещукащи точки! Безкрайното, вечното, непостижно великото е пред вас, о братя! Но колко слепи са очите ви за неговото истинско величие и неговата красота! Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния! Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота ! И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
към текста >>

И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
Колко глухи са ушие ви за великата и вечната симфония на мирозданието! О ученици мои, и най-светлите божества са безсилни да обгърнат пълната красота на творението, на неизброимите милиарди светове, слънца, на безбрежните вселени, на безкрайния и вечния живот и пълно да постигнат в нея Единния и Непостижния! Неизброими милиони години ще се изкачвате все по-високо и по-високо към висините на най-висшето творчество и най-висшата красота и все по-нови, по ослепително прекрасни хоризонти ще изпъкват пред вашите очи, и все по-опиянени от красота и величие ще бъдат вашите души! Знайте, о братя: вечност е пътят ви нагоре! Вечност и безкрайност са потребни на Единния, за да прояви и разгърне своя плен живот, пълната си мощ и пълната си красота ! И вечност е нужна нам, за да се слеем с Него и да Го постигнем в най-пълния живот, в най-висшето творчество, в най-висшата красота!
към текста >>

34. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание.
И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>

35. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
към текста >>

36. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание.
Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н.
към текста >>

Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
към текста >>

Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот.
към текста >>

За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето.
Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове.
към текста >>

Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот.
Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им. Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост, честолюбие и т.н. За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
към текста >>

37. ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Под думата божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето грехът и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа.
Истинският живот е живот на вечното обновяване. Има един живот по-красив от онзи, в който сега живеем. И ние тъй скоро можем да преминем в него, стига да се освободим от старите възгледи и да почнем с новите методи. С досегашните възгледи и методи, какво сме постигнали! Ако за един роман ти пожертваш всички свещени книги, които имаш в библиотеката си, тогаз какво си спечелил? Под думата божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето грехът и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа. Това ние наричаме „небе". Ние трябва да влезем в този възвишен живот. Човек, когато почне да живее съобразно тези велики закони, които царуват в живата природа и които са написани вътре в самия него, той ще добие своята свобода. Ето защо божественият процес можем да наречем процес на освобождение. Само чрез него човек може да се освободи.
към текста >>

38. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място.
При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите.
към текста >>

39. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство.
Великата божествена наука лежи в основата на богомилството. Богомилството има окултен произход. По-новите изследвания доказват това. Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството?
към текста >>

40. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл.
Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична". Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици.
към текста >>

Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота.
Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота. Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото. Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата.
към текста >>

41. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото.
Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество.
към текста >>

42. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение.
Инак са предани, искрени, услужливи, смели, преизпълнени с величие. Предразположени са към социален живот, доверчиви и затова понякога наивни. Понякога биват още много капризни, променливи и арогантни. Вергилий в своите „Георгики” казва за коня: „Той е бърз, пластичен, ходи със самочувствие”. Редфилд казва за хората от типа кон, че биват едни от най-добрите артисти, певци, художници. Пегас е емблема на най-възвишеното в изкуството или най-висшето вдъхновение. Редфилд и Учителят считат, че този тип хора се срещат най-много измежду италианците. Магаре. Това е предимно мъжки тип, много по-рядко се среща у жените. Лицето е дълго и широко, с набръчкани меса. Челото е ниско и тясно. Очи – големи, силно изпъкнали, с тежък, муден поглед – кестеняви, светло кафяви или измито сини.
към текста >>

43. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Истината подразбира висшето в човека.
А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното. „Истината ще ви направи свободни”. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не на обикновения човек, а на съзнателния човек. Той е един велик подтик на човека, у когото се пробужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека. „Възлюбил си Истината в човека”. Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода. А когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума! Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода. Казват, че Истината е отвлечена.
към текста >>

44. СТЪПКИ - ТЕОФАНА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„Това е висшето благо, което може да носи една душа” – говори Духът.
Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога, – там е домът ти; ще намериш Учителя си – там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! „Това е висшето благо, което може да носи една душа” – говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във Вечността!
към текста >>

45. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество.
Това е една от разните останки от онзи изцяло покрит с косми животински образ, над който човек е издигнал високо в него лежащата Божествена идея. Еволютивното ни води също и във физиогномичното по правия път. Дебелите, гъсти, силни, дългокосмести вежди издават буйните натури, в които инстинкт и разум се свързват заедно, а окото придобива най-силния животински и чувствен израз. Нежните вежди напротив говорят за едно по-голямо изящество и финост на чувствата. Гъстите, дебелите вежди ги намираме у мнозина буйни, борчески натури на обикновения живот. Теснолинейните вежди напротив – у много от жените на висшето общество. Най-благородните форми срещаме главно там, където у човека е високо отгледано вътрешно и външно едно фино устройство. Колкото по-високо се извиват веждите, толкова по високо става лицето. Те разширяват, следователно, чувствения живот и чувството навлиза в челото, в света на разума. Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето. Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи.
към текста >>

46. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание.
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство.
към текста >>

47. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното.
Но тука не му е мястото да се занимаем с неговата история, която може да бъде тема на крупно съчинение. Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва: „Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия? Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър. „Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо." Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното. Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец?
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - УЧИТЕЛЯТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото.
Нещо има преведено и на български. Ръката му издава както неговия голям научен гений, така и неговия поглед към отвъдното. Трите линии на Аполоновия хълм, говорят за неговия полет в световете на ума. Това се потвърждава от умствената линия, която се изкачва нагоре към лунната издигнатина и е доста дълга. Това се потвърждава и от едно разклонение на линията на Сатурн, което отива към Аполон Мистичният кръст в ръката на Оливер Лодж говори най-отривисто за погледа му към отвъдното. Хирологията твърди, че хора у които съществува този кръст, у тях нисшото е ясно разграничено от висшето и висшето господствува над нисшото. Любовта към Бога и висшите морални чувства са развити много добре на главата на сър Оливер Лодж. Той е един работник, един авангард на новата окултна мисъл в днешния крайно материалистичен свят. Един голям представител на науката, един колос в окултизма. Хенрих Форд Форд, царят на автомобилите, се е издигнал до това стъпало на живота само благодарение на своя гений. Той е бил прост търговски служител.
към текста >>

49. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма.
Ето защо от едно по-висше гледище и всека слънчева система е един жив организъм. Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж.
към текста >>

Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма.
Но не само сърдечните тупания и движенията на протоплазмата се дължат на етерните течения, но и самото движение на соковете в растенията се дължи пак на същите сили. Например опитите на индийския учен Боз доказаха, че възкачването на растителните сокове не може да се обясни само със закона на капилярността, чрез изпарението и други подобни причини, но тук играят роля други причини от електромагнитен и по-висок характер! През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич?
към текста >>

50. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Разбитата чаша Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца.
към текста >>

51. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тази проява на висшето съзнание в човека - съвестта, създава психологическите проблеми в живота. Т.е.
Това е проблемът на всички векове. На този проблем се натъкват всички, ала малцина се спират да го разрешат. Това е естествено, защото разрешението му е страшно. Тогава човек вижда в себе си цял ад, вижда цяло свърталище на демони в себе си. Или другояче казано, в него се пробужда съвестта. Тази проява на висшето съзнание в човека - съвестта, създава психологическите проблеми в живота. Т.е. животът в противоречие със съвестта, с тази проява на Себе-то в човека, създава „психологическите" проблеми и трагедия. Озарен е животът на човек, който е в хармония със себе си, със своето висше естество, със своята съвест! За него не съществува контрол върху себе си, защото той живее със своето същинско Себе. Тогава става ясно, че само човек освободен от физическо бреме, а най-главно психологическо може да твори в живота. Това е човекът турил на здрави основи отношенията към самия себе.
към текста >>

52. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание.
" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото! " Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля.
към текста >>

53. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето!
Любовта е цвете, което цъфти, само когато човек свободно възприема въздуха и светлината! Само при свободата се проявява творческата мощ на човешкия дух. Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот!
към текста >>

54. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- КЪМ САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя завършва висшето си образование по изкуство с бакалореат.
За нея са затворени трите големи свята на човешката връзка с външния свят - природа и хора. Едва ли има по-голямо нещастие от това да не може човек да вижда, да слуша и да говори. Това не са само възможности за проява на човека. Чрез възприемане на външния свят посредством тези наши три главни сетива, ние се развиваме и растем вътрешно, духовно. Елена Келлер е един пример на духовно развитие, без да притежава тези духовни възможности - тези прозорци към външния свят. Тя завършва висшето си образование по изкуство с бакалореат. Ако хвърлим един поглед на ръката й, ще ни направи много силно впечатление обстоятелството, че на върха на всички нейни пръсти има по една звезда. Такава звезда има още на юпитеровия хълм и на лунната издигнатина. Тези звезди са достатъчни, за да ни открият големите вътрешни възможности, качества и прозрение на Елена Кеплер - изразени вкупом в едно творческо ясновидство. Случаят Е. Кеплер е един жив пример за възможностите на човешкия дух.
към текста >>

55. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът.
Наистина, има договори и договори. Не може да се нарекат договорите за мир, сключени между воюващи страни, истински доброволни и свободни договори, защото често пъти подписът на по-бедните е бивал изтръгнат насила, бивал е наложен против тяхната воля. Несправедливостта на подобни договори, насилието и принудата, които лежат в основата им, ги правят сами по себе си нетрайни. Ясно е, че силата на един договор лежи не отвън, в оня къс хартия, на която е написан, в подписите, с които е скрепен, а вътре, в съзнанието на договарящите страни, в тяхната честност и морален устой. Договорът, погледнат исторически, има сам по себе си свещен произход. В човешкия живот той датира от ония далечни времена, когато в човека се е пробудило висшето самосъзнание, когато в него е започнал да действува разумът. Защото в Природата истински договор може да съществува само между разумни същества, между същества с високо развито морално съзнание. И колкото съществата са по-разумни, колкото са по-устойчиви техните чувства, колкото е по-силен техният морален устой, толкова по-траен и устойчив е договорът сключен между тях. В свещените книги, където в една символична форма е показано развитието на човешкото съзнание, също се говори за договори, сключени между Бога и човека, между Бога и неговите избрани. С други думи, там се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателен човек и оня вечен Извор, от който произтича неговият живот. Този договор между Бога и човека или един колектив от човеци, образуващи един „избран народ", се нарича в свещените Писания с хубавата дума „завет".
към текста >>

56. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното.
Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син. Чак по-късно тя ражда Йосиф, „избраният измежду братята" и Бениамин, вторият любимец на Яков и негова утеха след загубата на Йосиф. Разглеждайки този тип жена, свързан полярно с мъж от типа „Авраам", сиреч, с мъж, който върви по линията Авраамова, ние се натъкваме, от една страна, на една от най-дълбоките проблеми в психологията на вярата, а от друга - на проблемът за раждането на висшето, гениалното. Тези две проблеми вървят впрочем успоредно. Вижте: Елисавета, подобно Сара, ражда син на старини, след като е преминала така наречената в наши дни климактерична възраст на жената, когато природата слага край на способността ù да ражда. Тук свършва за жената нейната биологична мисия. Ала както със Сара, така и с Елисавета става чудо - те раждат и след тази пределна възраст. При това, раждането, както на Исаак, така и на Йоан Кръстителя, се предвестява от „ангели", същества, обитаващи в една невидима за човека сфера.
към текста >>

Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното).
Истинският им опит - опит на вярата - произтича не от емпиричния свят на сетивата, а от сферата на интуицията, на пророческото прозрение. Не съзрява така бързо един плод на вярата, на религиозния опит, както някои могат си помисли. Деца от „Лия", в която лунният цикъл е функционирал нормално и лунният ток е текъл непрекъснато и изобилно, може да има много. Но Сари, Ревеки, Рахилини, Елисавети не раждат по много деца. Едно, две - малко по количество, но ценни по качество. Тук се докосваме до втория проблем - проблема за раждане на висшето (гениалното). Накъдето и да хвърлим поглед в органическия свят, ще видим, че нисшите растителни и животински видове са много по-плодовити от висшите. Вземете, запример, една круша дивачка. Тя често е така отрупана с плод, че клоните ù просто се чекнат от непосилната тежест. Напротив, круши, които дават благороден плод, рядко са отрупани с преизобилна рожба. Отбелязвам, чрез този бегъл пример, един процес, който намира богато потвърждение във фактите.
към текста >>

57. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини".
„Захарий" – интелектът - трябваше да онемее, след като узнава „името" на сина си. Той предава зародишът на тази идея, на която знае само „името", сиреч познава я само по форма, а не и по съдържание, на Елисавета - сърцето, живота, за да я зачене, да даде плът и кръв. да я изпълни със съдържание. И когато тази отвлечена отпървом идея, не принадлежаща на оня кръг идеи, които са свързани със „служенето в храма", не принадлежаща, следователно, към „лунния цикъл", за който бе дума в статията за Елисавета, се въплъщава, когато се ражда „детето", неговата майка, която го познава вътрешно, защото го е носила в утробата си, му дава по интуиция същото име, което и бащата е получил по откровение. То не може да носи името „Захария", както предлагат „съседите и роднините", изразители на родовите идеи и родовия дух, защото Иоан Кръстител не идва от оня род, от който Захария е дошъл, а от една друга, по-висока сфера. С други думи, новото, висшето, гениалното не може да се сведе към познатите понятия - „имена", пазени така ревниво от традицията, от родовия опит - от „съседи и роднини". Отбелязвам тия тънки подробности, едно, за да изтъкна някои особености на трансцендентния опит и второ, за да може на фона на тия идеални от старозаветно гледище люде, „благочестиви и праведни", изпълняващи всички постановления на закона, да изпъкне по-ярко идеалният образ на новозаветната жена, който ни е даден в Дева Мария. Ясно е, че ако Елисавета, завършек на една дълга родословна линия, водеща началото си от Сара, можеше да роди на старини, като зрял и най-висш плод на старозаветната култура Предтечата, тя не можеше да стане майка на дълго очаквалия Месия -Христос. Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам".
към текста >>

58. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола.
Ще кажа пак няколко думи за обяснение на тоя символ. Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно.
към текста >>

Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира. Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр.
към текста >>

59. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ.
Обаче вместо подобрение, материалните условия се влошили и до края на живота си Вронски живял в нужда и лишения. Написва цяла редица съчинения главно из областта на математиката, понеже искал да докаже, че законът на творчеството има приложение в най-точната наука - математиката. Старал се да спечели признанието на френската академия (Premier principe des méthodes analitiques), обаче безуспешно. Тогава открито излиза против теориите на Лагранж в Refutation de la théorie des fonctions analitiques. de Lagrange, 1812 r. През този период написва още: „Увод във философията на математиката" (1811); „Философия на безкрайното", „Прогресивното развитие и крайната цел на човечеството" (1815-18), „Учение за висшето знание" (1818.) Вронски е един от най-плодовитите писатели - написал е 107 печ. съчинения и 337 ръкописи. Като се има пред вид, че много съчинения са из областта на висшата математика, механика, астрономия, придружени с изчисления, формули, таблици и пр., наистина удивителна работоспособност и всестранност! И тъкмо в периода на най-интензивната творческа дейност Вронски търпи лишения; пенсията от руското правителство е спряна; неговото едничко дете умира, защото няма средства за лекар и лекарства, даже цикъл от лекции върху трансцендентната философия, които трябвало да се състоят в университета, не се състоял само затуй, защото Вронски нямал съответния фрак. До 1831 год. е първият период от дейността на Вронски - период на критичната философия и математично обосноваване на неговата система.
към текста >>

60. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение.
Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет.
към текста >>

61. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

"Пан" значи всичко, все, всеобщ, "Ев" или "еу" е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света.
Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно паневритмията. Нека разгледаме произхода на думата "паневритмия". Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. "Пан" значи всичко, все, всеобщ, "Ев" или "еу" е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А "ритъм" значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогаз "паневритмия"? Това е велика всемирна хармония на движението. Целият живот е паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза: "всемирна хармония на движението".
към текста >>

62. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония.
Тази идея е изразена в следния дистихон: "Едному се отдаде - той вдигна булото на Богинята от Саис. Но какво видя? Той видя - чудо на чудесата - Сам себе си". Вариант на тази мисъл срещате в неговите фрагменти - една ценна съкровищница на възвишени мисли. Така, в своите "Фрагменти на Магията" той казва: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото той и ние сме взаимно принадлежащи половини. Ние сме деца на Бога; в нас живее Божественото начало; никога ще станем това, което е нашият Баща." В втория си роман "Хайнрих фон Офтердинген" останал недовършен поради ранната му смърт, Новалис издига символа на романтичния дух - синьото цвете - емблема на висшето щастие, вечен мир и пълна хармония. А като основна идея е легнало схващането за развитието на една индивидуалност в кръговрата на времето и определяне отношението между душите в настоящето, в зависимост от миналото. Оста, около която се кръжи животът и творчеството на Новалис, е религията. Проникновен тълкувател и възторжен поклонник на християнската религия, той пише своите "Духовни песни", гдето образите на Христа и Дева Мария се явяват като висше въплъщаване на Божествената любов, носеща благодат за всички страдащи. За Новалис религията не е в черковните догми и във външния церемониал; тя е едно вътрешно изживяване, тя е жива сила в живота на човека, който приобщил се с Божественото в себе си, долавя диханието на Бога във всичко съществуващо. Неговите "религиозни фрагменти" изобилствуват с ценни мисли в духа на такава една религия.
към текста >>

Моралното съзнание е съзнанието за битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията".
Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията". "Ние трябва да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по-морални, толкоз в по-голяма хармония ще бъдеш с Бога, толкоз по-божествени ще бъдем, толкоз по-приобщени с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да възприемем Бога. Моралното съзнание е съзнанието за битието, съзнанието за най-висшето, съзнанието за хармонията".
към текста >>

63. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето Същество!
Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта. Аз идвам до едно ново разбиране на сигурните факти и те ни приближават до Висшето Същество! Някои верующи ме укориха, както и някои неверующи. Последните ме укориха, че аз поставям връзка между религията и науката. Аз с моята теория не се намирам в противоречие с никоя религия. Съществува една основна нематериална субстанция, наречена "универсион". Тая субстанция е основата на всички видове лъчи.
към текста >>

64. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага.
Те са радиолюбители, но без особени технически познания. Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите. По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%.
към текста >>

65. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание.
Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват. Те не могат да се издигнат до ония високи полета на духовна дейност, където да общуват направо със съзнанието на другите. Роби на известни религиозни, научни, морални, племенни и класови предразсъдъци, те, поклонниците на Бога в "Иерусалим" или "Самария", не могат да се извисят до оная област, където оперира човекът като същество с космично съзнание (служителите на Бога, който е Дух, в дух и истина). Онова, което може да затрогне и пробуди донякъде спящите висши слоеве на тяхното съзнание, не са свръхличните проблеми, а личните въпроси на техния живот и съдба. Самарянката остана равнодушна към думите на Исуса за .живата вода*, символизираща безсмъртния живот и висшето познание. Тя не биде особено засегната и от опита на Исуса да я освободи от ония религиозни и племенни предразсъдъци, пораждащи толкова вражди между хората, говорейки ù за истинските служители на Духа. Ала тя стана особено отзивчива към думите на Исуса и неговата необикновена личност, когато той засегна най-интимните страни на живота ù – нещо, което веднага го озари в пробуденото ù съзнание с ореола на Пророк и Месия. Живеещи в низшите слоеве на човешкото съзнание, типовете от рода на Самарянката нямат в себе си нищо устойчиво, на което да се опрат. Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи.
към текста >>

66. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе.
Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него.
към текста >>

Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого.
Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него.
към текста >>

А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва.
Вътрешната страна съответствува на волята, а външната – на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи в висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот.
към текста >>

67. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно.
към текста >>

68. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата.
„Дреме човекът, дреме обществото и даже Божеството дреме". Първото пробуждане настава в Гърция. „Познай себе си! " – имаме вече стремеж от външния към вътрешния свят. Но все пак цялата древност си остава под знака на греха, падението или потъването в материалния свят. Християнството – Словото на Христа – откри вътрешния свят, великите вътрешни блага в противовес на външните и доведе до презиране на тялото и чувствените блага, понеже висшето благо е душата. Следователно християнството е антитеза на стария свят, то застъпва съзнанието, мисленето, вътрешния, субективния свят. От крайност – материализъм, чувственост – то доведе до друга крайност – аскетизъм, отречение от земното, стремеж към задгробното. Синтезата на Битието и мисленето неминуемо трябва да настъпи – това е същността на диалектическия закон на развитието. Всека теза и антитеза се стреми към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се слива в по-високо и по-пълно утвърждение.
към текста >>

Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията.
Нито изкуството, нито науката са в състояние да дадат висшата идентичност на мисленето и Битието – те си остават относително едностранчиви и отвлечени. В изкуството имаме надмощие на Битието, (непосредственото, чувственото, случайното), във философията имаме надмощие на съзнанието (абстрактното, общото). Безкрайно ценните съкровища на ума и сърцето, които са скрити в науката и изкуството, ще достигнат своето пълно изражение в приложението, в делото, когато се въведат в живота. Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде. Центърът на тежестта се изменя от познанието във волята.
към текста >>

Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух.
Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога.
към текста >>

69. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето.
В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ. който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участва.
към текста >>

70. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало.
Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно". Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г.
към текста >>

71. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето.
Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм. Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата случайност и грубата сила. Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана. Един човек всякога храни у себе си любов към заобикалящата го действителност, но как това чувство на любов може да се превърне на омраза към другите?
към текста >>

72. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого.
И тоя огромен динамичен океан има своите клонки. Преди всичко, чувствата са лични и обществени. Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого. Под една или друга форма, това подсъзнателно утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа. Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва. И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети.
към текста >>

Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето.
И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм). Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота.
към текста >>

73. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Не е ли мистичният копнеж, който води Фауст през макро – и микрокосмоса, за да го сроди с идеята за висшето щастие като дейност за благото на другите?
Красноречиво доказателство за това са поетичните творби на монахинята-поетеса Хилдегарт фон Бинген или на Мехтхилд фон Магдебург, написала поетичната сбирка: „Гехуцата – Божествена светлина". Тяхната поезия е опит да се съхрани в слово онова, що духът е съзерцавал в момент на мистично откровение. През 17 век поезията на Ангелус Силезиус е вдъхновена от копнежа по Божествено откровение. Той застъпва мистичната концепция за човешкото „Аз" като носител и откривател на Бога. Така на едно место той казва: „Зная, че без мене Бог не може нито миг да съществува." А през 18 век тоя мистичен копнеж намира класическото си осъществяване в безсмъртното Творение на царствения ваймарец. Не е ли мистичният копнеж, който води Фауст през макро – и микрокосмоса, за да го сроди с идеята за висшето щастие като дейност за благото на другите? Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало? Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение.
към текста >>

Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение.
Не е ли мистичният копнеж, който води Фауст през макро – и микрокосмоса, за да го сроди с идеята за висшето щастие като дейност за благото на другите? Въплътяването на тая идея в живи дела не е ли плод на неговия копнеж по опознаване Бога като вечно дейно начало? Не изхожда ли от тук и онова мистично преклонение у немеца пред труда, което се подчертава като неотменна същина на немския характер. След Гьоте школата на романтиците въздигат култа на мистичното до жизнен принцип. Те изцяло са отдадени на тоя тайнствен копнеж по единение с онова универсално съзнание, което слива в себе си пъстрото многообразие на всички жизнени форми. Пред тяхното съзерцаващо магията на творческата праволя съзнание вселената възниква като най-висшето художествено творение. Измежду всички тях едному се отдава да изрази с вдъхновено слово и поетични видения онова, що е вълнувало копнеещото по Божествената красота романтично сърце. Той е онзи, когото всички зоват пророк на немския романтизъм – Фридрих фон Харденберг – или както той сам се нарича – Новалис, по името на една старинна родова линия. Богата емоционалност с кристална чистота, задълбочена философска размисъл, обширни познания из областта на естествените науки и математиката, въображение, граничещо с визионерство – ето накратко отличителните черти на тоя романтичен поет. Даже окултистите го считат за преродения Рафаело. Казват, че Новалис е притежавал способността да се вглъбява в своя вътрешен мир дотолкова, че е възкресявал не само спомени за своите предци, но е съзерцавал и своите по-раншни прераждания.
към текста >>

74. ТРИТЕ ЦАРСТВА И ЖИВОТА - НЕДЕЛЧО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Учениците преписват буквално афоризмите от такива ръководства и след това ги нареждат безкритично според някоя механическа схема, без да държат сметка за противоречията, които произлизат от това (и които обикновено биват приписвани на характера на индивида, вместо да се разложат в по-висшето единство на синтезата).
П. М. АСТРОЛОГИЯ Тълкуване на аспектите Тъй като въпросът е твърде труден, ние ще започнем с няколко най-прости примери, които заемаме от „Астрологичните елементи" на Синдбад - Д-р Вайс. „За повечето от изучаващите астрология твърде разпространените разни учебници с астрологични афоризми за тълкуване на хороскопа са повече от вредни. Те насърчават злоупотребата да се разлага хороскопът на фактори, които никога не могат да се разделят един от друг. Учениците преписват буквално афоризмите от такива ръководства и след това ги нареждат безкритично според някоя механическа схема, без да държат сметка за противоречията, които произлизат от това (и които обикновено биват приписвани на характера на индивида, вместо да се разложат в по-висшето единство на синтезата). Този, който иска действително да научи астрология, първо трябва да научи добре естеството на планетите, както и на знаците и домовете, чрез които те се проявяват. След това идва под съображение влиянието на различните аспекти, които особено трудно се поддават на преценка, една задача, която едва вторият том на нашата серия ще може да изясни според принципите на Морена, тъй като тя предполага основното познаване на астрологичните елементи. „Между това, ние ще дадем на ученика опорните точки, които му са понятни засега, за да има представа как могат да влияят и какви вариации могат да произвеждат отделните аспекти поне при показателя на живота. (Както се знае, показател на живота се смята господарят на знака, който е изгрявал на източния хоризонт в момента на раждането). „Бейли препоръчва в своите частни лекции, всяка планета да се разглежда като един принцип, (чието естество може да се схване от неговите качества, дадени в характеристиките на планетите).
към текста >>

75. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс.
Д-р Е. К. Анри Бергсон Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава. Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс. Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия. Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното.
към текста >>

76. НЕЩО ВЪРХУ ГЛАВНИТЕ ИДЕЙ И ОБРАЗИ В РОМАНА-ФРАГМЕНТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ СА ЙС ОТ НОВАЛИС - В. В. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човек е най-висшето стъпало между формите на битието.
За да намери израз в природата, духът се внедрява в никаква присъща нему форма, която той владее, макар че се съдържа в нея. По този начин, материализираният духовен свят е жива градина, на чиито форми може да се гледа като на символи. Всяка физическа форма представя една духовна, която се съдържа в нея, но която духовна форма ръководи проявите на физичната. Мъдростта на брамина представя духа по следния начин: „Духът е едно кърмаче, природата му е дойка. Тя го кърми докато той почувствува, че не произхожда от нея". Човек е най-висшето стъпало между формите на битието. Духът му е придал качества, каквито никое друго същество не включва в себе си. Човекът има неща, пред които бледнее красотата на най-хубавото цвете. Той може да надмине кротостта на агнето и да прояви самопожертвователността на една пчела. Думите „по образ Божи е сътворен" са една истина.
към текста >>

77. ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над нисшото, води по пътя към съвършенството.
След 40 дневно постене Д-р Таннер отслабнал от 71,4 кг на 55,1 кг — значи 16,3 кг, което той с едно разумно хранене набавил за 8 дни." Ние се питаме още, какъв е бил смисълът на дългодневното постене на великите учители — Буда, Мохамед, Христос и много др. Във физиологията на глада и постенето днес е известно, че не само тялото на гладуващия е подложено на изпитания. Душевните изпитания и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. По време на глада човек се подлага на едно всестранно изпитание. Явяват се вътрешни борби между личността и духовното „аз", нервната система става много чувствителна, човек бива предразположен към медитация и съзерцание. Преодоляването на духовното върху телесното, на висшето над нисшото, води по пътя към съвършенството. Най-висшата организмова форма на земята е човешкото тяло. Господството над него е господство над всичко земно. Христос — „най-големият измежду синовете"— прие за себе си дълги пости. В тях той извиси духа си до Бога и победи света. Той каза на учениците си: „Дерзайте, Аз победих света," а на изкусителя рече: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което изхожда из Божиите уста”... ------------------------------------------------------------------------- [1] Използувано съчинение — Д-р Отто Бухингер: Лековитото постене и неговите помощни методи като биологичен път.
към текста >>

78. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка".
И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции. Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които — уводната — се е състояла на 20. II. 1927 г., а втората на 15. III. с. г. В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка". Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания. Като говори за разните опити В това отношение, някои от които крайно лоши, той прибавя, че „трябва да се стигне до 1923 г., за да се намери най-силната атака". Другаде (I, 48) той допълва: „Щом минат 20 години под господството на Луната... Тогава трябва да се изпълни и оповести публично моето пророчество". Според астрологическата традиция един лунен цикъл трае 19 години, така че 20х19=380 год. Като се прибави тоя период към датата на предговора към центуриите — 14. 3.
към текста >>

79. ВЗАЙМООТНОШЕНИЕ КЪМ ЧОВЕК И ПРИРОДА - В. ПАШОВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички. В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.
към текста >>

80. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът.
към текста >>

За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек.
" Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът. И всичко, което съществува в Макрокосмоса, т.е. във вселената, може да бъде намерено в микрокосмоса, т.е. човека. За това, знанието на истинското „Аз" е най-висшето знание, към което може да се стреми човек. Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30).
към текста >>

81. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Учителят Хората често преповтарят мисълта, че човек е най-висшето и съвършено същество на земята.
Д-р мед. Ил.Стр. ДВЕ ФОРМИ „Вегетативната нерв. система (симп.) представя корените на човешкото същество, а главната — анимална нервна система (главният мозък) са клоните, стеблото и листата, които са израсли допълнително". Учителят Хората често преповтарят мисълта, че човек е най-висшето и съвършено същество на земята. В какво обаче се състои неговото съвършенство нам все още не ни е напълно ясно. Малцина мислят по този въпрос, а живеят тъй както им диктуват нисшите подтици. Човек е можал до сега да разкрие много от тайните и законите на природата. Той е оползотворил даже много от тях за своето издигане и преодоляване ограничителните условия на материята. Но нашето търсене из недрата на природните тайни си остава все повърхностно — в сферата на формите.
към текста >>

82. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички.
Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза. И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии. По този път стигна до още по-голяма безизходност и трудност за всички. Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време. И ако отделната личност не придобие тези върховни човешки качества, колко ще бъде тя тогава полезна на общността, на народа си, а заедно с това и на цялото човечество? Има висши повеления, на които човек и общността трябва да служат, за да дойдат новите дни на светлина, Правда и Свобода, за да дойде Любовта между хората на земята.
към текста >>

83. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото.
Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот.
към текста >>

84. Възприемане на словото - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества.
Търсейки отговор на житейските въпроси, тя усеща лъчите на едно духовно Слънце, които осветяват пътя й нагоре. Тази картина не е само една отвлечена представа. Тя има свой реален израз в окултната школа на Учителя. Дошли по различен път до нея, родените изново са срещали в лицето на Учителя онова духовно Слънце, чиито лъчи, т.е. методи са ги направлявали в избрания от тях път към съвършенство. Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества. Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има. Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му.
към текста >>

85. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице.
Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра. Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя. Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице. Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето. Сините очи са свързани с небето, черните - със земята Борис
към текста >>

86. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е.
" /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му.*** 2. ЛЮБОВ КЪМ БОГА (1931 / I том) Човек трябва да знае, че любовта не лекува хората, нито богатства им дава - тя свързва само хората с Бога. Щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. Животът започва от любовта към Бога. Любов към Бога - това е вътрешна мистична връзка.
към текста >>

87. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си.
ЧРЕЗ ВАС ЩЕ СЕ ПРЕДАДЕ ЕДНО УЧЕНИЕ, НО ХОРАТА ТРЯБВА ДА ГО ОПИТАТ. УЧИТЕЛЯ МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС 1. ДВАТА ПЪТЯ I година / I том (София, 1922) Вие като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. От окултно гледище, вие можете да изучавате науката, или с цел да намерите метод, чрез които да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използувате силите на природата. Ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действуват във вас. *** 2. ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА I година / II том (София, 1922) Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. От гледището на Школата на Бялото Братство, страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които по-казват, че висшата любов не е проникнала в неговото сърце.
към текста >>

88. Песни за молитва Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Висшето съзнание, за което ви говоря е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която всеки не може да влезе.
Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. “Аум" е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.*** Песента "Аум" 28 декември 1926 С влизането на чсвека в козмичното съзнание, започва развиването на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете,тоновете и звуковете. Висшето съзнание, за което ви говоря е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която всеки не може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. Вземете, запример, песента “Фир фюр фен". Какво ще кажете за тази песен. Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях. Даже и класическите музиканти не могат да издържат на тия тонове.
към текста >>

89. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЕВ - означава висшето, онова, от което произхожда всичко.
Приятели, където и да сте, по цялото земно кълбо, ние с вас сме едно цяло, защото очертахме Живия кръг на Паневритмията. С вас ние изпитахме Братството като една Реалност, в която душите могат да Живеят и да се разбират с езика на Паневритмията. АРЖЕНТИНА ЩО Е ПАНЕВРИТМИЯ Учителят определя Паневритмията като “наука за хармоничните и съзнателни движения, основани на законите на живата природа" и добавяйки, че тя е “ритмична проява на Божественото Начало във вселената. Етимологичното тълкувание на думата “паневритмия*’, състояща се от три гръцки корена, е следното: ПАН - означава Космичното, всеобщото. Учителят свързва този положителен, мъжки елемент с Универсалния Принцип на Любовта като Създател. ЕВ - означава висшето, онова, от което произхожда всичко. Този женски елемент се свързва с Първичната Субстанция. Това е Принципа на Любовта като Приемател, Съхранител на живота. РИТМИЯ - означава онова, което тече във времето. Това е хармонията на отделните части на Цялото. Също, това е правил- ната пропорция между времетраенето на отделните движения, и съответното редуване на силните и слабите времена в музиката.
към текста >>

90. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността.
Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност.
към текста >>

Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз.
Ако не се гневи, той ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е.когато ту се радва, ту скърби. Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има пред вид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата.Следователно, личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отнощенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
към текста >>

91. Зовът на новото - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Животът не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от висшето, Божествено начало.
" ОСНОВНИ ЗАКОНИ Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат. Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Вторият закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Животът не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от висшето, Божествено начало. Това значи да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание, към Истината, която дава свобода, към Любовта, която дава живот, към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа. Третият основен закон подразбира служене на Любовта. Не можеш да служиш на Любовта, т.е. на Бога, ако не си приложил закона на Мъдростта, ако нямаш знание и светлина. Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама.
към текста >>

92. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал.
Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа.
към текста >>

Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите.
Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е.
към текста >>

Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си.
От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти. Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си. През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина.
към текста >>

93. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент.
Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия. Тогава Минчо Сотиров извикал: “Момчета, Бог е с нас! Нашата свещенна земя Бог ни я даде и ние ще я браним!
към текста >>

94. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава.
В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар.
към текста >>

95. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът.
Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота. Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” Тя е оправдала неговото поръчение.
към текста >>

Тя е изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност към висшето.
Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота. в заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува - Живот, Добро и Истина. Аверуни Житно зърно, год. VII Савка Керемидчиева си е заминала непосредствено след Учителя, през 1945 г. Тя е изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност към висшето.
към текста >>

96. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя участва близо 70 години в един от най-важните процеси по опазване на Словото и с това внесе един много важен личен елемент в ролята си - всеотдайност в служене на висшето.
Последва период на местене от един приятелски дом в друг. Но тя не бе от хората, които търсят външните удобства. През следващите години малката стая на Елена Андреева бе място за срещи и разговори за много хора. Елена Андреева си замина през 1990 г. Нейната роля в Мировата драма бе изпълнена безупречно. Тя участва близо 70 години в един от най-важните процеси по опазване на Словото и с това внесе един много важен личен елемент в ролята си - всеотдайност в служене на висшето.
към текста >>

97. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност. “Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
към текста >>

98. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти.
Блаженна ще бъде земята, в която ще стъпи ногата му. Полята ще се позлатят, житницата едва ще сбере хляба, а лозата ще отгледа тежки зърна. Иде той - белият гостенин. В тихите нощи, в сънищата си, децата чуват далечните стъпки на белия кон!... Г. Томалевски из “Свещенната пътека” Факсимиле След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски. В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове. ВОДАТА Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот.
към текста >>

Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание.
Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна.
към текста >>

99. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я подтиква към нова дейност.
С отпушването на задръстеното изворче, нещо в мен се отпуши.” в своя личен живот В.Несторова няма големи изисквания. Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна. След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г. я назначават за учителка в с. Ковачевци. Нуждата й да работи, да създава, да бъде в услуга на висшето я подтиква към нова дейност. Тя започва да прави преводи на английски език. Още през есента на 1938 г. Учителят й е дал за превод “Абсолютната чистота”, в която са изнесени онези важни изисквания към ученика, с помощта на които той единствено може да стане носител на Новото. А в началото на 1939 тя превежда и “Свещените думи на Учителя” - мисли на Учителя към ученика, записвани в тефтерчето на Савка Керемедчиева лично от Учителя. Превежда и беседата “Големият брат”, държана срещу новата 1939 година от Учителя.
към текста >>

100. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро.
Не спираше да чете, да анализира, да изследва трудовете на известни окултисти от Хермес, през Фабр Д’Оливе до Шуре и Щайнер. Но това не беше у него стремеж да ги обхване в цялост. Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро. Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците. Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “Първите години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския салон на ул. “Оборище” 14. Там се получаваха много писма за приятели от Изгрева и за Учителя. Някой от провинцията пратил писмо до Учителя, но то не се получи при нас.
към текста >>

Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание.
Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.* Факсимиле от сказката на в. Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство. Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било обект на интерес за учениците. Всъщност в отношенията си с околните Учителят е изнесъл нови методи за възпитание. Неговата работа е продължавала и извън лекциите и беседите, които е държал.
към текста >>

Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя.
в хороскопа на В.Пашов се появява лош аспект. Физическото му съответствие е: операция. Въпреки че, тази лека операция е извършена от най-добър лекар, последствията от нея са неблагоприятни. Влад Пашов не иска да преодолее депресията, която се е получила. Той не се бори за продължаване живота си на земята. Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя. Работата му е завършена. За него е по-привлекателно да влезе в другия живот, където Светлината отново ще приеме неговата душа на Работник Божий. За него най-силно важат думите, които той написва в една своя статия. Определението, което той дава за хората на любовта, е валидно първо за него самия: “Всички онези хора, които са приели импулса на Любовта в ума си, сърцето душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1527099609375