Търсене в текстове за 'Видение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 141 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

2. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
към текста >>

3. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим.
Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка?
към текста >>

4. Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи.
Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй. Битието е разумно, съзнателно. Наричайте го природа, провидение, Бог, но то е разумно и неговият живот, който се изразява за нас в природните процеси, всъщност е потаен, символичен, иносказателен – природата говори с притчи. Така са склонни да гледат на физическия и психическия живот в днешно време и психоаналитиците, начело с Фройд. * От окултно гледище, проникването в мистериите на красотата, чара на музиката, магията на словото, с една реч, разчитане тайните на символичния език, на който се пишат мировите процеси в голямата книга на битието – може да стане само по пътя на едно съзнателно единение с това разумно битие. Поетите наричат това единение – любов към природата. Бергсон го нарича интуиция – хармониране вибрациите на нашата душа с душата на природата посредством една вживяваща симпатия; а ние ще го наречем с онзи, не така благозвучен за съвременния интелект термин – любов към Бога. Само чрез тази любов към Бога, се прониква в тайните царства на битието и се стигат висините на красотата, законите на хармонията и тайните на природната символика.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда.
И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама. Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от покоя и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
към текста >>

6. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение.
Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас.
към текста >>

7. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7.
Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
към текста >>

8. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други.
Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност? Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите. В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса. Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва.
към текста >>

Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни?
В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват. Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни? Аз останах дълго време на тъмния път, за да си повторя тези думи. Те ми се струваха тъй скъпоценни и окончателни! Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус.
към текста >>

9. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро.
Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил. Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка. Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава. Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро. Каква светлина озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта. Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.
към текста >>

10. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След няколко минути видението се промени.
Те говореха мъчно разбираемо наречие, в което познах английски думи. Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро. Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена.
към текста >>

Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора.
Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини.
към текста >>

11. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него.
А вестта за станалото се разнесла навред из царството на Ормузд и смут обхванал Синовете на Мъдростта, и смут и негодувание против Сина на Слънцето. И достигнал този смут до Господа. Погледнал Той към земята Ормуздова - да види, какво е туй смущение. И разбрал Господ и се усмихнал. А в усмивката на Господа оживял цял един свят, в Който се криело изкуплението на греха. И възсияла тая усмивка в ума на Ормузд като светло видение и творчески замисъл се родила в него. Па призовал Синовете на Мъдростта и им повелил да създадат сегашната земя. А дъщерите си, задето не бдели върху своите чувства, той изпратил на тая земя, тогава още неустроена и пуста, като ги преобърнал на цветя. Затуй има цветя на нашата земя - бели, жълти, червени, сини, от всички багри на дъгата. То са все дъщерите на царя Ормузд. И те растат и цъфтят непрестанно на нея, за да възвърнат прежната си хубост.
към текста >>

12. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел.
ВЕСТИ Няколко думи за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г. в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст. Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал. Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов.
Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки. Ценното в разказите на Юрд. Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци. Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов. (Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война. Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят. Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто.
към текста >>

15. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И когато тези красиви цветя в човешката душа, които сега са в зачатък, се разцъфтят, тогаз ще дойде онази велика култура на земята, която всички велики души на миналото са виждали със своето прозрение като едно далечно видение!
Но веднъж заровено в земята, то е вече при по-благоприятни условия, защото има шанс да поникне. Едни хора приличат на житни зърна в хамбара. Тогаз какво печели човек? Той може да бъде и житно зърно, заровено в земята, но още не поникнало или може да е развило вече стрък с листа, цвят и плод. Да си като житно зърно в хамбара – това значи да пренебрегнеше заложбите на Душата – заложби, които чакат своето развитие. И когато тези красиви цветя в човешката душа, които сега са в зачатък, се разцъфтят, тогаз ще дойде онази велика култура на земята, която всички велики души на миналото са виждали със своето прозрение като едно далечно видение! Но как може да стане това? Кой е най-целесъобразният път за това – това ще ни го каже самата природа, ако се вслушваме и разбираме езика й. Методите за дейност трябва да черпим от нея. Ако заровим в земята върбово клонче или бегониев лист, ще изникне ново растение. Ние заравяме лист или даже една малка част от лист и пониква цяла бегония с корен, листа и цветове!
към текста >>

16. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!...
Париж – сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж – кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж – с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж – с неговото величие и нищожество, – с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество – видението на стария свят, който залязва и който все пак е още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!... Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име.
към текста >>

17. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Самото Провидение е довело хората до туй страдание.
И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание. В една или в друга форма, страданията идат върху човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока. Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива.
към текста >>

Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи.
Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи. Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която справедливо и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно. Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство.
към текста >>

18. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал.
"Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си. Той трябва да вярва в своите управници.
към текста >>

19. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Страната на Петър Хелчицки и на чешките братя винаги е била разгорявана от духовни търсения и от видението: Царство Божие на земята.
Това е важно поради важната духовна мисия на славянството в общочовешкото семейство. Духовното движение в Чехославия След като са работили енергични деятели като Пшемисъл Питер в Прага, Рудолф Буркерт в гр. Ниемес и пр., ето виждаме още един признак за съживлението на духовния живот в Чехославия: това е мощното спиритично общество, което брои стотина хиляди членове и има клонове в разните градове на страната. Клоновете си имат свои салони и свои редовни сбрания. Орган на обществото е списанието "Spiritistke revue", което излиза в гр. Радванице. Страната на Петър Хелчицки и на чешките братя винаги е била разгорявана от духовни търсения и от видението: Царство Божие на земята. Петър Хелчицки е една от редките фигури в историята! Пожелаваме красив изгрев и разцвет на силите, които се крият в чешката душа! Духовното движение в Югославия По-рано бяхме писали пак на това място за вегетарианското движение в тая страна и за издаване на "Вегетарианска библиотека" под редакцията на Живоин Костич. В Югославия има и антропософско общество с централа Белград. То издава и списанието "Упознай себе" под редакцията на Д-р Станислав Жупич.
към текста >>

20. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта? Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите. Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка!
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

„Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>

22. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища!
към текста >>

Чудно видение, пълно с величие и сила!
Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила! Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо! Как със стихийна мощ работи природата и в малкото, и в голямото! Бързо се менят краските. Скоро всичко се прелива в нежно розова краска, която постепенно избледнява!
към текста >>

23. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини.
ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цвъртежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има едно Провидение!
Ние виждаме, как новите факти на науката все повече потвърждават твърденията на окултната наука. LES FORCES SECRÈTES DE LA VIE (Скритите сили на живота) Авторът още в предговора казва, че в тая книга излага факти, опити, които говорят за нова епоха в медицината. Той казва между другото: "Читателят, който дойде до края на книгата, ще види. че тук не се иска да се дискредитира медицината, но и се отварят нови хоризонти. И на тия, които се колебаят в своята вяра, им казвам: Има един духовен свят! Има едно Провидение! – И доказателствата те ще видят в тая книга. – От тая книга читателят ще види, че има лечебни сили в организма – тъй наречената жизнена сила. Значи има други лечебни фактори освен външните лечебни средства. И авторът описва в книгата преди всичко опитите на Парланж в Париж, който лекувал с магнетизма или жизнената сила, която излизала от неговото тяло. В тая книга се излага подробно, как по този начин той е лекувал болни от парализация, глухота, рак и пр.
към текста >>

25. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига!
Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици! След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине.
към текста >>

26. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н.
Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиос е "оцапан" с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на слънцето, а от там и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха прибавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструментарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните народи.
към текста >>

27. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението.
По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища.
към текста >>

28. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението!
То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
към текста >>

29. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение.
На второ место е народът. Аз не ще се спирам надълго тук, защото тоя въпрос е разглеждан другаде с по-големи подробности. Не е възможно да си живял цял един живот сред даден народ, в силовото поле на неговия език, бит, историческа съдба, песни и копнежи и да си останал чужд за тях. Когато върху тоя народ се надвеси опасност, ти усещаш, как изплават чувствата ти на обич към него и готовността ти да споделиш неговата участ. Само човек с космично съзнание, който живее в свръхстратосферата, където не идат талазите на неговото земно битие, може да бъде свободен от такава привързаност. Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение. Най-после да се докоснем до най-висшите и обществените чувства – чувството от принадлежността ти към човешкия род. Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка. Само той, човекът е останал тук, след като няма бащата, майката, сестрата, братът, съгражданинът, сънародникът. И ти видиш в дълбочината на тия зеници някакво далечно забравено родство. Душите мълчаливо се опознават и си протягат ръце за поздрав.
към текста >>

30. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Провидението е предназначило България за велика мисия в света.
Част от него предаваме по-долу: „Културата е сбор от ценности, които са независими от големината на страната. И най-малката страна може културно да стои по-високо от други по-големи страни. Малка България е твърде плодородна и щастлива по отношение на климата и други природни условия. Но това да оставим настрана. Тя сега е щастлива в друг смисъл и това има извънредно голямо значение. Провидението е предназначило България за велика мисия в света. Бъдещата светла култура ще дойде от славянството. Природата приготовлява много хубаво бъдеще за своите деца. Бъдещата култура на новото, за която е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, в Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на руснаците.
към текста >>

31. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ужасен, той се оттегля в друга кабина и записва в бележника си инициалите на братовото си име, последвани от думите „Боже пази", а също и датата и часа на видението.
— „8 и 45 минути". И така, отговоря той: „в 8 ч. и 45 минути почина Фреди, когото ей сега видях"... Действително, пристига известие, че Фред починал в същия ден в 8 часа и 45 минути. Вингфиелд е в Индия, на своята яхта. В будно състояние вижда да влиза в кабината брат му, блед и тъжен. Ужасен, той се оттегля в друга кабина и записва в бележника си инициалите на братовото си име, последвани от думите „Боже пази", а също и датата и часа на видението. Същия ден и час умрял в Англия брат му, хвърлен и прегазен от кон. Тези явления са били наименовани телепатични. Предполага се, че мозъчните вибрации на даден индивид се препращат, неизвестно как на мозъка на друг индивид. Явлението си остава неизяснено, друг човешки мозък го не познава. Например, когато от десет затворени плика, вземем един, никой не може да знае, какво съдържа взетият плик, един медиум (лицето има душевна способност) може да каже това нещо.
към текста >>

32. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години.
Толстого — П. Бирюков, т. II, стр. 33) Великата идея за освобождението на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята. Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия. Великата заслуга на Толстой е в това, че той — благодарение на своята голяма искреност към себе си — възлюби истината повече от себе си и разкри учението на Христа като учение на живота, което има приложение и в личния, и в обществения, и в международния живот.
към текста >>

33. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие.
Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество. Той е намислил да направи нещо от тоя камък. Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост. Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за човека. Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие. "Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов.
към текста >>

34. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога.
Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо.
към текста >>

35. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата.
Стремежът на човека да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата. Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който човек идва на земята. Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието. За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата. Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал. Тя прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Търпението не е само качество на любовта, но и на вярата. Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога Без вяра не е възможно да угоди някой Богу.
към текста >>

36. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но Провидението не искало да позволи тая гавра.
Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години. Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето. Но Провидението не искало да позволи тая гавра. Излязла буря и потопила кораба. Тя самата потънала на дъното на морето, гдето лежи и досега. Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел?
към текста >>

37. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Както работех в аптеката, видях във въздуха като видение малкото си дете, което беше при майка си и беше болно.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Необикновено предизвестие Господин Ц. М. разказва: — Бях аптекар в гр. Б.. Семейството ми беше в гр. С. Часът беше 11 и нещо, малко преди обяд. Както работех в аптеката, видях във въздуха като видение малкото си дете, което беше при майка си и беше болно. Същия ден привечер идва при мен мой близък приятел и виждам, че по заобиколен начин иска да ме подготви за една неприятна новина. Казвам му: „Кажи ми направо. Аз зная всичко. Нали детето ми се пресели отвъд днес преди обяд в 11 часа и нещо? " Той потвърди факта и часа.
към текста >>

38. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено.
Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка. От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено. Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината: „Ето, вие пак сте в нашит чисти селения. Ние искаме да внесем лъч от радост във вашите сърца чрез нашит дарове. Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини.
към текста >>

39. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя.
Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага. Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е приласкала най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга. КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет. Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя. Слушах странния разказ и в моето сърце се разнесоха познати мелодии и очите ми се изпълниха с топла влага. Зная, че той ми откри свидна тайна, но мога ли да я заключа в моето сърце и нейният дивен чар да гали само моите очи?... Той разказваше, аз слушах: — Той, Великият, Неизвестният държеше три класа в Своята десница. Взе единия, погледна го, беше празен, подхвърли го надалеч от Себе си. Взе втория и той беше празен и него подхвърли надалеч от Себе си.
към текста >>

40. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа.
Истинският художник ни възпитава да открием красота и смисъл там, където не подозираме, където окото на непробудения вкус би пробягнало безразлично и студено. Големите художници са ни показали всъщност човека и природата, защото без тях ние едва ли бихме ги видели. В техните картини и скулптурни творби, ние надникваме не само в проблемите на творците, но и в собствения им живот. Наистина, природата е била и ще си остане първият и най-голям учител на човека, но все пак ние всякога сме имали нужда някой да ни разясни нейния живот и чудесата, които се извършват непрестанно в недрата й. Така е и с променящата се и жива красота на тая природа. Художникът я вижда, претворява я и ни и поднася като лично видение, като интимна изживелица, в която ние навлизаме с цялата си душа. Освен тая красота, осъществена с формата, багрите и пространството, което ги обвива, художникът ни дава една идея — той ни води и говори с картината си за нея така, както един познавач на някоя местност ни води през непроходимите гори и планини на многообразната природа. Една от най характерните и забележителни особености на изобразителното изкуство е, че то е най щастливо по отношение дълговечността на своя живот. Днес ние знаем, как са мислили и как са гледали на човека и природата художниците, съвременници на фараоните, или по-после в прекрасния цъфтеж на елинското изкуство и във всички, всички времена, от които са останали камъни и краски. По тия камъни, скрити в пазвите на земята и извадени отново, още трепти живият пулс на едно чувство, на едно човешко сърце, което отдавна е станало на прах. Ние знаем знака, смисъла и стремежите в цяла една епоха, защото, ако хората и епохите са залезли зад хоризонтите на времето, изкуството не е залязло, както никога не залязва живата душа на света.
към текста >>

41. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството.
Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски. Вътре имало 100 рубли. От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си. Тогава баща му разправил, че го видял на сън в положението и мизерията, в които се намирал, потърсил му адреса чрез полицията и му изпратил стоте рубли. Благодарение на тоя сън на баща му, Падаревски се спасил от лошото положение, в което се намирал. Видение на сън Игнац Падаревски разправя в своята „Автобиография" още един случай на предаване вест през пространството. Той имал един прочут папагал Коки Робертс, който умеел да говори чудни работи. Когато заминал за Ню Йорк, папагалът останал в предишното местожителство. По немарливост на слугите, простудява се и умира. В нощта на неговата смърт, разправя Падаревски, папагалът му се явявал през цялата нощ на сън, виждал го ясно като на яве, чувал острия му глас, който му викал сърдито и същевременно трогателно. На сутринта нещо му подсказало, че Коки е вече мъртъв.
към текста >>

42. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите.
Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. Затова благодарете за страданията, които ви са дадени, понеже те носят блага за душата ви. По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима. Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова и радостите му са по-големи. Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива без страдания. Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас. Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Само по пътя на страданието ще стигнете до Любовта, която ще развие вашите дарби и способности.
към текста >>

43. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

дълго време след видението или предсказанието от 1913 год.
Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера.
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

След оздравяването си тя си спомнила видението и предупреждението на баща си.
вечерта същия ден се явила силна буря над София. По това време дошъл мъж й с велосипед да я вземе, за да си отидат по-бързо. Возейки се двамата с голяма бързина, почти насред пътя, велосипедът се счупил на две половини. Те паднали. Тя се контузила тъй силно, че 1-2 дена била ни жива, ни мъртва, в безсъзнание. След оздравяването си тя си спомнила видението и предупреждението на баща си.
към текста >>

45. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните небеса и дори се казва, че „песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше".
Към IV в. до Христа, питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците. Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва: Запяло слънце стара песен Със братските кълба във хор. Българските богомили също познавали Питагоровото учение за музиката на небесните сфери. Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните небеса и дори се казва, че „песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше". През VI и V в. до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор. Но в IV в. до Христа, против тях възстава един от най-големите музикални теоретици на стария свят — Аристоксен от Тарент. Аристотел е повлиял с философията си на Аристоксен.
към текста >>

Провидението беше определило да се създаде, по-точно казано, да се изяви, едно велико музикално цяло — същност, която да послужи като основа на музикалното развитие през идните столетия, та чак до днес.
Той е повече каноник, отколкото хармоник. Питагор му допада повече. И като че ли Боеций е прав. Питагор и Аристоксен, вслъщност, не са си пречили един на друг. Аристоксен, който познавал добре Питагоровото учение за тона, отричайки доста твърдения на Питагор, създаде един друг музикален светоглед, който не само, че не унищожи Питагоровите музикални разбирания, но ги допълни. Провидението беше определило да се създаде, по-точно казано, да се изяви, едно велико музикално цяло — същност, която да послужи като основа на музикалното развитие през идните столетия, та чак до днес. Питагор вдъхна духа в това цяло, а Аристоксен създаде материята му. Така, те и двамата се допълниха. Това е великата мисия на двамата великани на музикалната теория — да посочат пътя на най-изразното и най-великото изкуство музиката в нейния ход на вковете, за да стигнем до божественото тоново богатство на великите Моцарт и Бетовен.
към текста >>

46. ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване.
Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване. Всичко друго може да изчезне! Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят. Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят.
към текста >>

47. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Видението на Хермес, 2.
От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях. Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите. Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива.
към текста >>

Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово.
Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите. Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”.
към текста >>

Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат.
Смарагдовата таблица на Хермеса. Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога. Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2.
към текста >>

48. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми.
Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми. Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: “Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано.” И аз искам от вас, да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото.
към текста >>

49. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен.
Какво велико значение! “Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”. С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./. Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето.
към текста >>

50. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни!
Париж - сърцето и умът на Франция, Париж, градът на веселието и удоволствията! Париж - кокетката на днешната култура, който изпитва и съблазнява и погубва. Има какво да види човек в Париж - с музеите му, картинните галерии, Айфеловата кула, Булонския лес и пр. В Лувъра вие ще видите историята на изкуството и великите творения на всемирните майстори ще затрогнат душата ви. От Айфеловата кула вие ще видите целия Париж - с неговото величие и нищожество, с неговите хоризонти и с неговия дим, с неговата култура и техника и с неговата бедност и неправди. А вечер по осветените булеварди, между пъстро общество - видението на стария свят, който залязва и който е все пак още силен да погубва много и много души в мътните си вълни! Но и в Париж аз видях новия свят, който изгрява. Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф.
към текста >>

51. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някакъв неясен спомен, някакво чудно видение, озарило я в миг и потънало в страшните вълни.
Шуми той от воплите и стенанията на близки хора, от сподавените проклятия на потъващи удавници... И аз сам преживях ужаса на корабокрушението! Немощната ми лодка се разби. Това бях — самият аз! Едничкото, което ми остана, беше една лопата и — мощната жажда за повече живот. Нещо смътно блазнеше душата ми. Някакъв неясен спомен, някакво чудно видение, озарило я в миг и потънало в страшните вълни. То беше чуден, издигащ се из тъмните кръгозори остров. На него блестеше величествен, стъклен замък. И всичко беше озарено от слънчево сияние, от тиха, мека светлина. Там ме очакваха любими хора и се молеха за мене. Мираж ли беше?
към текста >>

52. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“.
към текста >>

Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел.
Ние всички го познаваме, него и неговите плодове, и знаем, „че трънката никога не ще роди грозде“! И тъй, хора на новото време, ставайте от кътищата, в които до сега сте се тулили, явете се в светлината на слънчевия ден пред лицето на народа и го поведете напред към едно по-светло бъдеще! Целта на живота. Полъхва тих ветрец, носейки утринната свежест, раздвижват се сенките; аз виждам орел, който слиза от планинските височини; с неподвижно разпрострени криле се спуска той в долината и потъва в черната сянка, която планината отхвърля. Когато денят почва да клони към вечер, аз отново виждам орела, възвръщащ се към своето жилище, всред планинските висини, далеч от разделението, борбите и бъркотиите на живота. Същото нещо е и с човека, пред когото е проблеснало видението на Истината, който всред житейската борба е установил за себе си една вечна, неизменна цел. Макар той все още да блуждае всред преходящите явления, макар все още да се мами от призраци, все пак тази цел ръководи целия му живот; както орелът полита към своето жилище, така и той се издига над всички скърби, над всички преходящи удоволствия и радости. За човека, който се стреми да се освободи от сложността на живота, най-важното нещо е установяването на една вечна, неизменна цел. И това а не трябва да бъде някоя чужда цел, чуждо прозрение. Тази цел наистина трябва да бъде негова собствена, носена и родена от него чрез собствен опит, собствени огорчения, страдания и постижения. Такава цел, веднъж установена, ще пролее светлина над обърканата мисъл и ще изясни смисъла на живота.
към текста >>

53. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше.
Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха. А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше. Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ... И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ... - - - - - - - - Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната. Несмело приближавам и долавям: — Трошат се ледовете!
към текста >>

54. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената!
Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина.
към текста >>

55. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие.
Нему ще бъде зле. Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му“ (Исайя 3:9-11).. „Горко ти, който разоряваш, а не си бил ограбен. Когато престанеш да разораваш, ще се разориш; когато престанеш да грабиш, ще бъдеш ограбен“ (Исая 33:1) При светлината, която хвърлят тези цитати за оногова, който има очи и вижда с тях и — уши и чува с тях („Умному мало доблест") ще бъде ясно, че никоя болест у когото и да било не е случайно явление, не е току тъй дошла, а че той я заслужава: бил той малко дете, или възрастен. Защото той я е родил чрез своята проява, било в този живот, или в някой минал живот. Бог забавя, но не забравя. Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие. Знае се от окултната наука, че туберкулозата лекува материализма в душата. И който иска по-скоро да се отърве от своята туберкулоза, трябва да стане духовен, чист. Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата. А щом болестите са резултат на греховни прояви и имат за назначение да лекуват известни недъзи в човешката душа, този който знае това може да се досети, че е възможно да се съкрати траенето на болестта. Как? Как се прогонва: студа, тъмнината, сушата?
към текста >>

Провидението ще му прати средство за изцеление.
— Като се внесе: топлина, светлина, влага. Ако една болест е резултата на груб егоизъм; ако този, когото е сполетяла, той в миналото е гледал на хора та като средство за да забогатее и ги е онеправдавал, сега трябва да научи и приложи Кантовия категоричен императив: „Не си служи с човека само като средство, но всякога и като цел! “ Той, който със своя егоизъм се е свързал у едно въже и се е въртял, като конете в хармана около един кол и въжето се е навило о кола и той сега с болестта си стои при кола, трябва сега да промени посоката — да почне да се, върти по обратен път и въжето ще се развие и той ще се почувства свободен. Трябва да почне сега да прави милостини, да раздава. И болестта ще си отиде. Провидението ще му прати средство за изцеление. Ако малария е хванала децата ти, защото си хвърлял помия всеки ден пред къщата си, дето се е образувала локва с гъмжило от комари, не мисли, че хинин е достатъчен за да прогониш маларията из къщата си. Трябва да премахнеш първом болествотворните условия — да премахнеш локвата и да престанеш да хвърляш помия там. Така по аналогия се лекуват болестите по духовен път. Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата.
към текста >>

Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл.
Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата. Тя лекува недъзите на човешката душа, защото при истинска молитва човек се повдига в един по-висш мир, дето диша „лекия въздух“ на Висшите Върхове, дето душата му се грее от лъчите на особено „Слънце“, което убива миязмите в нея. А щом се излекува душата, тялото по необходимост ще стане здраво. Искаме да подчертаем, че милостинята (като израз на Любов), дадена от сърце на вдовици, на сирачета, на болни, много улеснява излекуване от болести този, който я прави, или в чието име се прави. Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл. Ангелската йерархия се състои от безчет същества с висши познания по всички отрасли на науката, които са придобили и придобиват в университетите на Небето. Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови. Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване Т-в Книжнина Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание: Повече светлина (вместо предговор) Отдел I.
към текста >>

56. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те знаят че в живота има едно вечно бдящо Провидение, което безпогрешно отрежда всекиму заслуженото.
Обикновено нещо е днес да се оплакваме че има криза, че живота е тежък, да обвиняваме и да дирим причините вън от себе си. Някои пък казват, че сърби, гърци и румънци ни дебнат. Ако ний им желаем доброто, невъзможно е те да ни желаят злото. Умните хора търсят причините за всичко в себе си. Те знаят, че ако са заслужили добра съдба, никой не може да им стори зло. Те знаят че в живота има едно вечно бдящо Провидение, което безпогрешно отрежда всекиму заслуженото. Че Божествената Справедливост забавя, но не забравя. Просветените хора са по-търпеливи, внимателни и съзнателни. Те виждат последствията от своите постъпки, знаят какво правят, откъде идат и къде отиват. Те разбират смисъла на живота като постепенно развитие за достигане на Божественото съвършенство. Сега в България има сума хора и партии, които спорят кой да управлява.
към текста >>

57. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат!
Защо да не поведем ний света? Нима не можем? ... Нима в съкровищницата на българския дух няма сили и средства за това? Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота? Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение? ... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат! Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята. Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще заемат първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината на новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век на човечеството, към Царството Божие на земята. Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО Прераждането разяснява проблемата за злото. Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат.
към текста >>

58. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ние днес пропуснем този случай, изпратен ни от Божественото провидение, то напразно ще бъде след това да величаем този, когото преди това сме оплюли и отблъснали.
Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило. Против Бялото Братство и неговия Учител може да бъде настроено цялото общество, цялата преса, държавната власт и всевъзможни организации, но ако ще и всичките сили на ада да излязят срещу нас, ние се не боим докато имаме на страната си истината. Ще дойде ден, когато българският народ ще оцени правилно великото учение на г. Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет. Но ще бъде много жалко, ако това признаване и оценяване дойде късно, както много пъти до сега е ставало в историята на народите. Ако ние днес пропуснем този случай, изпратен ни от Божественото провидение, то напразно ще бъде след това да величаем този, когото преди това сме оплюли и отблъснали. Ще чуе ли българския народ гласа на г. Дънов, за да заживее нов живот, да се обнови и възвеличи, тръгвайки по пътя на Божествените закони, или ще се подаде на внушенията на тъмните сили, — това е най-важния въпрос за българите днес. От нашето поведение зависи нашето бъдеще. Защото когато Бог изпрати един свой пратеник между хората, той им държи сметка за това, как те ще се отнесат към него. В историята има много примери за това.
към текста >>

59. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди.
Това е постоянния напредък към безкрайното съвършенство — Бога. Пред нас стоят велики постижения. Щем не щем, вълната на космичната еволюция ни тласка напред. Ако вървим с нея, ние ще бъдем свободни. Ако се съпротивляваме, ние ще бъдем насилствено вързани и теглени от нея, но ще изгубим свободата си. Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди. Вървим ли разумно напред, ние ще бъдем винаги доволни и щастливи. Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота.
към текста >>

60. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство.
В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята. Човек е дух, а не тяло. А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство. В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство. Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята. Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави. Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя.
към текста >>

Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят.
Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи! Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото.
към текста >>

61. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена. Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>

62. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони?
Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати.
към текста >>

Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество.
Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
към текста >>

Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“.
Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“. Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата.
към текста >>

63. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират.
Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират. И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто. D-ro L. L. Zamenhof Autoro de Esperanto Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него.
към текста >>

64. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието.
Предстоят световни конфликти, нечувани и неимоверни по ужаса и разрушенията, които те ще донесат за човечеството. И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света. Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не.
към текста >>

65. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Видение или интуиция.
Т. Ч. Книжнина Получи се в редакцията книгата „Вечното в изкуството“, от Ник. Райнов, със следното съдържание: Що е изкуство? Съзерцание и творчество. Изкуство и духовна обнова. Видение или интуиция. Творба и зрител. Картината и ти. Външна и вътрешно действителност. Изкуство и природа. Мерило за хубост.
към текста >>

66. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение.
„Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий.
към текста >>

Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого.
Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него!
към текста >>

Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас.
Вие, като по-силни, трябва първи да ни подадете ръка. Не чакайте да идваме при вас и да ви молим! Не чакайте, защото времето е скъпо и защото само с действия вие ще спечелите нашите сърца. Не чакайте, най-после, защото българският народ още не е свободен, той е още скован, още се намира под хипнозата, под властта на сили, които въпреки волята му, не му позволяват да даде простор на своите братски чувства, да дойде и да ви прегърне. Елате вие и ни помогнете да се изправим, да се освободим, да се спасим от тъмните сили, които работят за разединение, които мечтаят за нови кръвнини, които подготвят нови братоубийства. Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
към текста >>

Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност.
Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви. Братя сърби, вам предстои да изиграете днес първата роля в делото за обединението на южното славянство. Вие можете и вие трябва да направите първата най-важна и решителна крачка в това направление. Защото с това вие ще развържете ръцете и на българския народ, на добрите сили в него, които очакват това, за да могат да действуват по-ефикасно. Жертвата, която не само ние искаме, но която и самото Провидение ви налага - ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ НАСИЛСТВЕНАТА ХЕГЕМОНИЯ, ОТ НАСИЛСТВЕНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ И ПРЕТОПЯВАНЕ НА ЮЖНОТО СЛАВЯНСТВО, - е може би тежка за вас, защото и у нас има сили, които са свикнали с този метод на дейност. Но тази жертва е велика и свята, тази жертва е наложителна, необходима, и тя ще бъде стократно и хилядократно възнаградена от добрите плодове, които в изобилие ще даде. Ний, българите, желаем сближението, желаем обединението на южното славянство, но ний искаме то да бъде дело на свободни народи, да се извърши естествено, доброволно, съзнателно и свободно, без никакво насилие, без сянка от хегемония на един народ над други. Ние бихме признали само духовното превъзходство, но физическата, грубата сила ние не признаваме и не ще търпим никога. Затова - спечелете нашите сърца, както и сърцата на всички южнославянски племена, с любов. Привлечете ни с мъдрост и истина.
към текста >>

67. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото.
Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата.
С моето пламенно желание за хармония във всичко, напразно търсих из моралните и научни трактати светлината, която произтича от хармонията между абстрактното и конкретното, за да видя обгърнато в една само любов всяко същество от Вселената. Мисля тоже, че това желание би трябвало да създаде цел във всеки истински духовен човек. Според моето скромно мнение, това ми се струва единствения истински смисъл тук на земята, който се доближава до волята на Всевишния, който вечно управлява със съвършена мъдрост. Смятам, че всяка наша енергия би трябвало да бъде употребена за да направи възможно това безкрайно реализиране, особено днес. когато имаме щастието да бъдем с човека : А. М. Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа.
Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.) Синът на земята (Житен клас) Духът на новата епоха (В. Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена.
към текста >>

Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество.
Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството. А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова. Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството. Славянството трябва да бъде единно!
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Б.) Провидение (Орион) Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА?
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кооперация или задруга (Сава Калименов) Науката за храненето (По беседите на Учителя) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101, Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) Швеция – страната на среднощното слънце (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Лекар и окултизъм (Д-р Стефан) Практически съвети! (Из беседите) Стопански съвети Овощарство (К.) Реката и притоците й. (басня – Д. Б.) Провидение (Орион) Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Ако човечеството, при днешния стопански хаос в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е. тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството. Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават заеми, носещи лихви. Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството. Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех.
към текста >>

Провидение Умният се поучава от страданията но другите.
Водата е единна, навсякъде една и съща. * * * Водата — човешкият живот. Той ни създава, храни и краси, у него са и всички добрини, по свой почин върви из род във род. Живот се с пушка не убива, из форма — във форма се прелива. Д. Б. Провидение Умният се поучава от страданията но другите. Учителя Може би има, а може би и няма карма. Няма да спорим. Нека го наречем съвпадение. Но много интересно съвпадение, върху което заслужава да се замислим. * * * — Ало!
към текста >>

Петков му подаде ръка за сбогом, изгледа жалката му фигура и дълбоко в душата си рече: — Няма ли провидение, няма ли провидение!
Спортисти, колоездачи — знаменосци, шофьори, че се залежаха и — отидоха. Остана ми един син и той е шофьор. Тук се прибрах при вуйчо ми. Не съм за големия град — има много магазини, конкуренция! Някога магазина на бай Стоян Марчев беше най-големият! Петков му подаде ръка за сбогом, изгледа жалката му фигура и дълбоко в душата си рече: — Няма ли провидение, няма ли провидение! О р и о н Книжнина Природа и наука, год. V. кн. 1. под редакцията на проф. Ас. Златаров, проф. Ст. Консулов и Ал.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние.
Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните? Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пашов) Съновидение (Олга Славчева).
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 108 - год. VII. Севлиево, 12 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съзнателно самовъзпитание (В. Пашов) Съновидение (Олга Славчева). Словото на Учителя. Задачите на човека в днешната епоха (По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Светът на мисълта (Макс Хайндел – продължение от брой 107) Хиромантия. Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество.
към текста >>

П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет.
Той трябва да държи в ума си само Истината.“ 27. „Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя. Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В. П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч. И земният край се беше захванал На страшния ангел със огнений меч.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура.
Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва. Те ще влязат да живеят в Светлото Царство на бъдещето, което е обещано на човечеството още от пророците на древността. По един напълно естествен ред на нещата, по силата и волята на Божественото Провидение и Предопределение, на славянската раса е определено да играе извънредно важна роля при изграждането на тази идваща, лъчезарна Нова Култура. Елементите, дълбоките стремежи, вътрешните тежнения на славянската душа, обгорена в пламъците на великото страдание, я правят годна да стане носител и проводник на висшите божествени сили, които работят за изграждането на Новата Култура. Оня мек, нежен и пластичен елемент, който може да възприеме, да усвои и оползотвори благодатта на Великия Божи Дух, за благото на всички, се намира днес преди всичко в славянството. Не че тази благодат е предназначена само за него — тя е предназначена за цялото човечество — но тя трябва да бъде възприета от чисти ръце, от подготвени души, защото иначе рискува да бъде отблъсната, да бъде разляна в калта на живота от сухия, закоравелия, ожесточения материалистичен интелект, което би било най-големия позор, трагедия и катастрофа за човечеството. Защото — така е било и така ще бъде — винаги големи страдания идват върху главата на всички, които отблъскват Божествените блага на живота. И тъкмо тука е важното условие, поради което днес трябва да бъде извикан към интензивен живот, към усилена деятелност, един необикновено важен, но систематично изоставян, забравен и отритван досега елемент в човешкото същество — Сърцето.
към текста >>

който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“.
Добре е да се дават пари за една цел, за която ние сме уварени че е добра, но служенето, в широкия смисъл на тая дума, е нещо хиляди пъти по-добро. Така Уайтман казва: „Ето! Аз не давам поучения, нито дребна милостиня; Когато давам, аз давам себе си.“ Един мил поглед, израз на доверие, едно изпълнено със симпатия и обич съчувствие, — могат да бъдат дадени от всеки, независимо от това дали е богат или беден. При това, най-важното нещо в случая е да научим нуждаещия се на това сам да помага на себе си, сам да се справя със задачите си, били те физически, парични, морални или умствени, а не да го направим зависим от нашата помощ или от тази на другите. Етиката не даването, заедно с въздействието му върху този. който дава, като един духовен урок, са прекрасно обрисувани в поемата на Лоуелс „Видението на Сър Лоунфалъ“. Младия т и амбициозен рицар, Сър Лоунфал, облечен в блестящо въоръжение и яздещ на великолепен кон, е напуснал своя замък и се е отправил да търси Светата Чаша. На неговия щит блести кръста, символ на благостта и жертвата на нашия Спасител, смиреният и любящият, но сърцето на рицаря с изпълнено с Гордост и презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен, който моли за милостиня, и с презрителен вид му хвърля една монета, както някои хвърлят кост на домашното куче, но: „Прокаженият не взе златото от праха: и По-добра е за мен кората на бедняка. По-добра е благословията на немощния, Макар и да се върна с празни ръце от неговата врата. Истинската милостиня не е тази, която може да се даде с ръка; Тя дава само бездушното злато, Но този, който дава от малкото, което има.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни.
Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство? Тежко на съвестта ни ако, нехайни, дезертираме от тоя наш дълг. И колко строга,без съмнение, ще е присъдата над нас! Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни. Тази мисия е — да ускори идването на световния мир. От тая мисия да не се отклоняваме. Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика. Нека заработим смело и открито, за да зацарят, благодарение на международния език, по-добри отношения между човеците. превел: Н.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см.
Разбрах, че той се унася в сън, попитах го да угася ли свещта, след като ми отговори да, аз сторих това и също се приготвих да спя, като се увих добре, обаче оставих главата си открита. Стаята от вътре беше боядисана със сиво-оловен цвят, така че след изгасяването на свещта настъпи пълен мрак. Така мина едно време от 5—10 минути, аз бях буден, защото сън още не ми идваше. И за голяма моя изненада в ъгъла към вратата веднага нещо светна и полуосвети стаята. Светлината беше предизвикана от сноп искри синьо - червеникави, подобни на тия, когато ковач бие желязо за спояване, само че в голямо изобилие. След първото това видение, докато се опомня последва второ и веднага след това от към тоя същия ъгъл се понесе една мъглявост подобна на облак в размер 30 — 40 см. много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й.
към текста >>

Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора.
много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв. метър, пред която минаха 3 — 4 фигури почти в обикновен ръст, облечени в дълги дрехи, нещо като халати с качулки на глава без да мога да видя лицето им и се изгубиха в тъмнината. Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно.
към текста >>

Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство.
Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв. метър, пред която минаха 3 — 4 фигури почти в обикновен ръст, облечени в дълги дрехи, нещо като халати с качулки на глава без да мога да видя лицето им и се изгубиха в тъмнината. Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно. Разправих му всичко видяно и преживяно в тези 2 — 3 минути, ако действително е минало толкова време.
към текста >>

Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно.
Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв. метър, пред която минаха 3 — 4 фигури почти в обикновен ръст, облечени в дълги дрехи, нещо като халати с качулки на глава без да мога да видя лицето им и се изгубиха в тъмнината. Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно. Разправих му всичко видяно и преживяно в тези 2 — 3 минути, ако действително е минало толкова време. До късно след това дирихме обяснението на всичко това, но без резултатно. Остана тайна, до като най-после не се добрах до спиритуализма или окултизма и чрез него си обясних всичко това, и се добих до много ценни за мене истини. съобщава В. Хараланов Шумен Черният хляб Френската медицинска академия и заседанието си от 17 юни, м г.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Последен път напрягайки последните свои усилия, тя изправи глава и с прострени напред ръце забяга сякаш подгонена от някое видение, или пък стремяща се да достигне нещо.
А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна: Вяра! Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина. * * * Над безбрежната пясъчна пустиня слънцето хвърляше своите палещи лъчи и въздуха трепереше, готов всеки миг да пламне. Из нея вървеше самотна жена; писъкът гореше босите й крака, които тя едва влачеше. Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина … Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви! ... Последен път напрягайки последните свои усилия, тя изправи глава и с прострени напред ръце забяга сякаш подгонена от някое видение, или пък стремяща се да достигне нещо. Най-после, задъхана и обезпаметена, тя падна в подножието на планината, от което се спущаше кристална струя. Умората затвори очите й и простряна тя остана така няколко мига ... Когато ги отвори, поиска да утоли жаждата, да накваси безкръвните си изсъхнали устни, но непразно тя лижеше засъхналата веч следа, по която току що се бе спуснала струята от скалистия склон. Тогава светла мисъл, преминала, като лъч през нея, й вдъхна живителна сила, тя запълзя нагоре към високия връх да търси изворът на струята. Пред нея се простираше напътствената следа, което неотлъчно я водеше към Източника. Последно усилие и тя изкопи върха достигна източника, погледна на вси страни и нейните устни посрично изрекоха тайнствената дума — Надежда!
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно.
Слънцето е одухотворявания и опресняващия център. То е първия израз на Волята на Вселената, Огъня с които се одухотворяват пространствата. Луната, приемникът и предавател на тези първични токове, за да проникнат във всеки кът, всеки парцел на нашата земна материя, за да се превърнат от инертна в движеща се по-съвършена и смъртна; обща майка на всички същества, върху нашата земя, представена във всички времена с познатите символи: Адда, Нари, Изис, Небесната дева и пр. Сатурн, Студената планета в небесните покрайнини е причина на кристализацията, на синтетичната кондензация, на хармоничната синтеза на материални елементи. Това е планетата на сурови, но същевременно и на мистични влияния. Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно. Тези три планети, наречени мъжки, понеже са изключително активни, се различават основно в своето проявление в материалния свят: можем да си представим Марс като експанзивната сила, която разграничава и отделя. Той произвежда движения в права линия, при топенето например, разпръскването и пр. Сатурн дава привлекателната сила или кохезията, която поддържа формите според Волята на Всемира. Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството. Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки от вас може да провери има ли Провидение и грижи ли се то за нас.
Идеите и мислите, с които живее човек, са главният фактор на неговия живот, защото мисълта строи формите, в които животът се проявява. Например, ако четете Библията, вие ще се проникнете от идеите и характерите, които са описани в нея. Защото Библията не е само една мъртва книга, но има един жив дух в нея. Във всяка книга има една динамическа сила, която въздейства на тези, които я четат. Всеки от вас може да направи опит да провери истинността на моите думи. Всеки от вас може да провери има ли Провидение и грижи ли се то за нас. Но като правите опит, не го правете за свое лично благо. Направете следния опит - идете при някой болен и си кажете: Господи, както си казал, нека оздравее този човек, аз ще се радвам, а той ще познае, че Ти си Онзи, Който даваш живота и здравето. И ще имате положителен резултат. Като направите този опит и се усъмните, ето какво ще се случи с вас - тогава ще ви поставят вие да боледувате и животът ви ще бъде на косъм и тогава ще направите опит в себе си. Кажи си тогава: Господи, ако ми върнеш живота, аз вече ще вярвам.
към текста >>

80. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Този момент хората го схващат и определят по различни начини. Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога. И в импулсите, които придобива от тези два момента, се заключава развитието на човека. Има една вътрешна сила. която движи цялото Битие.
към текста >>

81. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тогава никога вече видението не е посещавало старата къща.
Най-после, един наемател на фермата, малко ненормален от пиене, се осмелил да я попита за причините на нейните посещения. Тя не отвърнала нищо. но като се приближила до стъблото на едно ябълково дърво, показала към една част от овощната градина, която никога не била копана. Когато разкопали, намерили богатство заровено дълбоко в земята; при копането на ямата сянката на почтено изглеждащата жена стояла на края. Когато извадили и последното гърне с пари, една неземна усмивка преминала по изсушеното лице на жената; нейната телесна форма взела да става все по малко и по малко ясна, до като най-после съвсем се изгубила. От тогава никога вече видението не е посещавало старата къща. Из „The Hounted Homes“, от Джон Ингран МОРАЛЪТ Превратен е съвременният морал в своята основа. Всичко почива на фалш. В него няма съществено съдържание, в него няма потик към висок идеал, към висши подвизи. На съвременния морал липсва оня простор, оная свобода, в която същественото в човека може да се прояви и създаде ценност в живота. Ако някой човек, например, гладувал няколко дена и подтикнат от мизерия и глад открадне един хляб от някоя фурна, за да се нахрани, може да го турят за 4 — 5 месеца в затвора; ако пък някой убие някого за благото на отечеството, може да го възнаградят с орден за заслуга.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември.
И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха и аз забравих неговото съществувание ... Както казах, аз се окъпах, и до като лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола на когото лежаха дрехите ми, тъй като мислех вече да излизам от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед спрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание, намерих себе си прострян на пода. Видението, или това, което носеше образа на Г., беше се изгубило … Толкова силно беше възбуждението ми, че записах тук цялата случка, с дата 19 декември. и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума. Лорд Бругам цитира това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало че Г. умрял на 19 декември. Из „Сънища и духове“ от Андрю Ланг Мейбъл Колинз (4) БЕЛИЯТ ЛОТОС Донесоха един малък стол и го сложиха в средата на галерията. Казаха ми де седна върху него, обърнат към вратата, която беше на края.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах.
(следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах. Тя ми се яви пак: отново, в моята мисъл, аз видях тази фигура, изправена пред мен, нейната призрачна реалност. студения блясък на нейните жестоки очи. Останах без сили, без способности да се съпротивлявам, изтощен, и, отново, макар че тоя път тя изглежда да беше само в моето въображение, аз извиках от ужас. Веднага след това аз забелязах една малка светлина при вратата на стаята, в която се намирах, и от там се появи един жрец, носещ сребърна лампа. Видях тогава, че се намирам в стая, в която друг път не бях влизал.
към текста >>

нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя!
Не се страхувай, за тебе е една чест, че очите ти са отворени. Какво да донеса, за да се подкрепиш? “ „Нощ ли е сега? “ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие. „Зората е близо“, каза жрецът. „О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура! “ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя. Очите му бяха студени; неговият говор, макар и благосклонен, нямаше нищо топло в себе си.
към текста >>

Отвърнах се от него със страх; защото, докато аз го гледах, видението от коридора като че ли са изправяше помежду нас.
Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура! “ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя. Очите му бяха студени; неговият говор, макар и благосклонен, нямаше нищо топло в себе си. Отвърнах се от него със страх; защото, докато аз го гледах, видението от коридора като че ли са изправяше помежду нас. Въздържах се няколко време, като се силех да намеря подкрепа в неговото присъствие; но. впоследствие, думите се изтръгнаха, аз забравих страха си да не кажа нещо обидно, страх поради който, досега, аз бях се държал с послушание и мълчание. „О, не мога де го понасям! “ извиках аз. „Оставете ме де си отида; оставете ме да изляза в градината, където и да било!
към текста >>

Всичко тук е изпълнено с видението.
Въздържах се няколко време, като се силех да намеря подкрепа в неговото присъствие; но. впоследствие, думите се изтръгнаха, аз забравих страха си да не кажа нещо обидно, страх поради който, досега, аз бях се държал с послушание и мълчание. „О, не мога де го понасям! “ извиках аз. „Оставете ме де си отида; оставете ме да изляза в градината, където и да било! Всичко тук е изпълнено с видението. Аз го виждам навсякъде. Не мога да го прогоня от пред очите си! О! Оставете ме, оставете ме да си отида! “ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът.
към текста >>

“ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът.
Всичко тук е изпълнено с видението. Аз го виждам навсякъде. Не мога да го прогоня от пред очите си! О! Оставете ме, оставете ме да си отида! “ „Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът. „То идва от cвeтилището, от пресветия олтар. То те е отбелязало като различаващ се от другите и като заслужаващ да бъдеш почитан от нас и обкръжен от нашите грижи. Но ти трябва да укротиш вълнението на твоето сърце.“ Аз останах Мълчалив. Тези думи паднаха като лед върху моето сърце. Аз не схванах техния смисъл.
към текста >>

„Защо аз видях това лице на привидението, което дори и сега стои пред очите ми и помрачава светлината на деня?
“. Себуа се приближи и коленичи близо до мен. Това беше нещо естествено. за този чер човек, да коленичи, когато едно чувство на почтителен страх го изпълваше. „Сине мой, каза той, ти си получил един небесен дар; твоите очи са отворени. Бъди герой в упражняването на този дар и ти ще станеш източник на светлина в недрата на тъмнината, която обгръща нашата нещастна страна.“ „Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се чувствам тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване. „Защо аз видях това лице на привидението, което дори и сега стои пред очите ми и помрачава светлината на деня? “ „Ела с мене“, каза Себуа, ставайки, вместо да отговори на моя въпрос и протягайки ръката си към мен. „Ела, ний ще отидем всред цветята и ще говорим за тези неща когато пресният въздух освежи твоето чело.“ Аз станах без противоречие и, държейки се за ръка, ний минахме през галериите н достигнахме една врата, която водеше към градината. (следва) Идеите на Всемирното Братство в света Австралия Когато слънцето грее, то огрява цялата земя и праща светлина на добрите и на злите, на всичко живо по земята. Когато Божественото се проявява, когато се надига една духовна вълна, тя засяга не само един кът от земното кълбо, а цялото човечество. Тя засяга струните на всяка пробудила се душа.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали ще излезе от там ужасното видение?
„Аз — не. И няма причина за това. Те не ще ти направят нищо лошо, защото те обожават! “ Докато тя говореше, аз дочух музика, една чудна, весела музика, която караше сърцето ми да тупти по-бързо и събуждаше в мен желанието до танцувам. За момент аз видех една светлина да обгръща вратата на Светилището и след това тя се отвори. Дали ще излезе от там ужасното видение? Членовете ми трепереха при тази мисъл, обаче аз не изгубих всичката си смелост, както по-рано. Присъствието не детето и веселена музика отстраняваха ужаса на самотността. Детето стана, държейки ръката ми в своята.. Приближихме се към вратата на Светилището. Аз не желаех това, обаче не можех да се противопоставя на импулса, който ме подтикваше напред. Преминахме прага, и веднага музиката спря.
към текста >>

Цялата ми кръв замръзна в мене, защото очите й пронизваха като стомана, обаче аз не можах де отклоня погледа си от това страшно видение.
Аз я познавах и сърцето ми тръпнеше в мен при мисълта, че тя ще дигне главата си и че ще видя нейното лице. Внезапно аз разбрах, че моя другар, детето, бе си отишло. Не търсех да го видя, защото очите ми бяха задържани от едно върховно очарование, но чувствах, че моята ръка вече не държеше другата. Аз чаках прав, мълчалив, като една от изваяните фигури в преддверието на храма. Най сетне жената подигна глава и ме погледне. Цялата ми кръв замръзна в мене, защото очите й пронизваха като стомана, обаче аз не можах де отклоня погледа си от това страшно видение. „Ти си дошъл при мене де учиш, и затова аз ще те обучавам,“ каза тя и гласа и звучеше тихо и приятно, като мелодичните звуци на музикален инструмент. „Ти обичаш красивите неща и красивите цветя. Ти ще станеш голям артист, ако живееш само за красотата, но ти трябва да станеш нещо повече от това.“ Тя простря ръката си към мен, и въпреки волята си, аз подигнах моята, но тя едва я докосна; при това докосване ръката ми се изпълни веднага с рози и цялата стая бе изпълнена с техния парфюм. Тя се засмя и нейния смях беше като музика, аз предполагах, че моята фигура й харесваше. „Ела сега, каза тя, и бъди по близко до мен, ти няма вече да се страхуваш.“ С очи отправени към розите аз се приближих към нея.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не могат да направят от мене видение.
„Аз мислех, че не ще мога вече никога да те видя.“ „Агмад ме прати тук“, каза той. „Агмад! “ извиках аз с учудване. Приближих се до него и притиснах ръката му в дланите си. „О, да! Наистина, това съм аз, отговори той. Те не могат да направят от мене видение. Не се съмнявай, когато ме видиш, че това не съм аз! “ Той говореше с един скръбен и суров тон и за момент аз се изплаших, но не за дълго, защото странната му усмивка отново се появи върху грозната му фигура. „Вий можете да дойдете с мене в градината“ - каза той и протегна широката си черна ръка. Аз поех неговата и, заедно, ний напуснахме стаята. Преминавайки бързо големите празни зали и дългите коридори на храма, ний достигнахме до онази тясна желязна решетка, през която аз бях видял за пръв път фигурата на Себуа.
към текста >>

Сега, както и тогава, градината блестеше като едно видение от зеленина, светлина и цветове.
Не се съмнявай, когато ме видиш, че това не съм аз! “ Той говореше с един скръбен и суров тон и за момент аз се изплаших, но не за дълго, защото странната му усмивка отново се появи върху грозната му фигура. „Вий можете да дойдете с мене в градината“ - каза той и протегна широката си черна ръка. Аз поех неговата и, заедно, ний напуснахме стаята. Преминавайки бързо големите празни зали и дългите коридори на храма, ний достигнахме до онази тясна желязна решетка, през която аз бях видял за пръв път фигурата на Себуа. Сега, както и тогава, градината блестеше като едно видение от зеленина, светлина и цветове. „О, колко съм щастлив да дойда пак тук, казах аз“. „Вий дойдохте тогава да работите; трябваше да бъдете мой слуга, каза Себуа с малко сърдит тон. Сега всичко е другояче, — вий трябва да играете, без да работите, а аз трябва да се отнасям към вас като към един малък принц. Е добре, можаха ли вече да те развратят, питам аз, мое дете? Обичаш ли да се къпеш?
към текста >>

Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението.
Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън. Те заспорили широко, надълбоко и жестоко, като що е тоз алтън.
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим.
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят.
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И аз се привързвах към това видение със страстно впит поглед.
Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде. Но неговото величие не изчезна из пред очите ми. Аз виждах истината. Аз виждат светлината. И аз се привързвах към това видение със страстно впит поглед. Някой се допре до мен. Събудих се и почувствах една внезапна тръпка, ведно с ясното съзнание, че часът на борбата е дошъл. Аз станах и погледнах наоколо. Агмад стоеше прав до мене. Той изглеждаше твърде сериозен: лицето му бе по-малко студено, отколкото друг път; в очите му имаше един пламък, какъвто друг път не бях виждал.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини.
Боян Боев Една среща в Розовата Долина Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети-Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук-Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко величествено е всичко. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветрецът, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач.
Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното. . . Зная че това звучи странно на обикновените уши, но тоя разказ е за тия, които, макар и да не са имали същата опитност, знаят че тя е възможна и вярна. Нова картина изпъкна леко като привидение в здрач. И не стана ясна. Но и когато се не вижда ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение. Бягаше лодка по реката и две други я настигаха. Грабнат бе младият жрец и отвесен назад . . .
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина.
Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна. Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай.
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това велико и съдбоносно за нас, българите, време, когато сме облагодетелствани от Провидението, като сме посетени от един велик Дух, в това време, когато на нас са дадени всички възможности да се подигнем, да застанем начело на духовното развитие на човечеството, в това време, когато именно в България извира и от тук се разлива към другите страни Божественият извор, духовното течение, което идва да обнови, да спаси и издигне човечеството, в това време ний, българите, спим: — нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не разбираме.
В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ често се получават писма от тия жадни души, които търсят светлината не Новото и никак не се озадачават от факта, че я намират именно тук, в нашата малка България. Те не казват, „какво добро може да излезе от Назарет“, и приемат с благодарност великото благо на новото Учение. А в това време българите . . . спят! В това велико и съдбоносно за нас, българите, време, когато сме облагодетелствани от Провидението, като сме посетени от един велик Дух, в това време, когато на нас са дадени всички възможности да се подигнем, да застанем начело на духовното развитие на човечеството, в това време, когато именно в България извира и от тук се разлива към другите страни Божественият извор, духовното течение, което идва да обнови, да спаси и издигне човечеството, в това време ний, българите, спим: — нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не разбираме. И, нещо по-лошо: ние се опълчваме срещу Божието благословение, преследваме това, което идва да ни спаси, считаме за нещастие това, което е нашето най-голямо благо. Докато мнозина чужденци виждат ясно и оценяват правилно величието и могъществото на Учението, което, излизайки от България, почва да озарява света, то ние го преследваме и се надсмиваме над него. Ужасна е, обаче, съдбата но народите, които отхвърлят Божественото, когато то похлопа на вратите им. Писмо от Полша. В редакцията ни се получи писмо от брат Карл Шоботович, от Полша, в което между другото, той казва: Брат П.
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл.
И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга. Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл. А вие проповядвате за Бога, като че сте нещо далеч от Бога. Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл.
към текста >>

Пред не го се открива чудно видение.
И усещаше как в сърцето му се прелива обич, как душата му се пълни от светлина. Учителят свърши беседата и излезе от училището. Разотидоха се и всички събрани. Царят остана сам. Обзет е от неизпитани досега чувства. Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност.
към текста >>

Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност.
Пред не го се открива чудно видение. Нова земя и нов живот вижда. И нови хора. Лицата на всички са озарени от светла усмивка, очите им изразяват обич. Всеки обича и всеки е обичан. Живота на всички е светъл н радостен; всички са щастливи и доволни... Дълго царят съзерцава чудното видение, забрави себе си и царството; откъсна се от заобикалящата действителност. И виждаше и чувстваше само едно: Обичта. Тя изпълни цялото му същество; тя вля нов живот в старото му тяло и го подмлади; тя го пренесе в страната на вечното щастие . . . Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца.
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разбрах, че съм имал видение.
Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на часовника. Аз владеех всичките си способности. Съзнанието ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване. На връщане към миндера аз чух във въздуха слаб трясък. След това отново се възцари мълчание. Разбрах, че съм имал видение. Учените ще помислян, че съм станал жертва на халюцинация, но аз зная, че бях свидетел на едно естествено явление. Аз и по-рано съм изпитвал подобни преживявания. И затова не бях много поразен, макар мислите ми да бяха постоянно насочени на явилата се мен безплътно сестра. Аз легнах и дълбоко заспах. 3а това видение никому още не съм разказвала.
към текста >>

3а това видение никому още не съм разказвала.
Разбрах, че съм имал видение. Учените ще помислян, че съм станал жертва на халюцинация, но аз зная, че бях свидетел на едно естествено явление. Аз и по-рано съм изпитвал подобни преживявания. И затова не бях много поразен, макар мислите ми да бяха постоянно насочени на явилата се мен безплътно сестра. Аз легнах и дълбоко заспах. 3а това видение никому още не съм разказвала. Но случи се нещо още по-необикновено: на другата заран аз получих писмо от сестра си Маша. То 6е буквално подобно на писмото, което ми се бе явило. Очевидно, видението бе предсказание на писмото. Мога ли подир това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам, че духът е основна същина на вселената, в материята е само негов атрибут.“ По въпроса за безсмъртието той ми отговори: „За мен е твърде трудно да имам точна формулировка на убеждението си в безсмъртието.
към текста >>

Очевидно, видението бе предсказание на писмото.
И затова не бях много поразен, макар мислите ми да бяха постоянно насочени на явилата се мен безплътно сестра. Аз легнах и дълбоко заспах. 3а това видение никому още не съм разказвала. Но случи се нещо още по-необикновено: на другата заран аз получих писмо от сестра си Маша. То 6е буквално подобно на писмото, което ми се бе явило. Очевидно, видението бе предсказание на писмото. Мога ли подир това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам, че духът е основна същина на вселената, в материята е само негов атрибут.“ По въпроса за безсмъртието той ми отговори: „За мен е твърде трудно да имам точна формулировка на убеждението си в безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научното познание, а на интуитивното чувство. Това убеждение се корени а емоциите и не дружи с интелекта. И както ми е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, тъй и вам не мога да докажа с аргументи безсмъртието.
към текста >>

Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон.
И повече нищо не ни трябва в начало. Но окончателно убеждение ние достигаме посредством индивидуалната мисъл и чувстване. Душата на гения е кулминационна точна на духовната еволюция. Подир смъртта геният, струва ми се трябва да се облече в свръхчовешка форма, която ние дори не можем си въобрази. В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон. Моята представа за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с адските пламъци и мъки. Аз съм уверен, че и след като погребат тялото ми, ще бъда близко до другарите си. Ще продължавам да живея тъй както дивях и по-рано и достигнах да стана граф Лев Толстой“ __________________________ *) Мария Николаева, калугерка в Шамедийския манастир. Книжнина Житно зърно. год. X. кн.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: ще учиш и ще се мъчиш!
Следователно, ние трябва да вземем тези методи от природата. Ако ние изнесем нашия живот извън природата ще се намерим в голямо противоречие. Ние трябва да се учим от природата. Човек е дошъл на земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи, и да работи. Така се казва на човека в сегашния век. Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: ще учиш и ще се мъчиш! След това му е казано: Ще учиш и ще се трудиш! Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: Ще учиш, и ще работиш! По хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най- хубавото. което може да ви се даде.
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата.
културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо.
към текста >>

търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия.
Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза.
към текста >>

Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота .
. . Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от децата, с хиляди поръки пак да дойде. Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество . . . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда. Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота . . . Но майка й вечер я мъмреше и упрекваше, че тъй както живее, дом и род няма да има. А тихият глас й шепнеше в нея: „— Всичките домове, в които носиш радост и мир, са твои; — Всички деца са твои, щом ги обичаш! . . .“ . . .
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лулчев Предсказвателно видение – превод от чешки Пътят към свободата Всеки човек, който мисли, е господар.
За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 183) – Влад Пашов Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 182) – П. Г. Пампоров Приказки и басни – Л. Лулчев Предсказвателно видение – превод от чешки Пътят към свободата Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли, е роб. Искаш ли де се освободиш от робството, в различните му форми, започни да мислиш. Учителя. Навред в живота виждаме безчислено множество хора, които пъшкат под ярема на едно извънредно тежко съществуване. Живота на тези хора,, както във физическо. така и в духовно отношение, е същинско робство, безразлично дали те съзнавате или не съзнавате това.
към текста >>

Лулчев ПРЕДСКАЗВАТЕЛНО ВИДЕНИЕ Може би няма семейство, в което да се не споменува за някое загадъчно предвещание, което се със случило с някой от членовете на това семейство.
И като завършил знаменитото си дело, той застанел доволен на сред и започнал да я оглежда с радост. След малко пред него се оперил един щурец и започнал да му нарежда... — Голяма е стената ти, но знаеш ли, че тя съвсем не е съвършена — тя има дупки? Усмихнал се великият майстор. — Зная, рекъл той, ако нямаше тия дупки ти не би могъл да минеш през нея и се явиш пред мене. Привидните погрешки на висшите същества са условия или възможности за да можем ние да се приближим при тях. Л. Лулчев ПРЕДСКАЗВАТЕЛНО ВИДЕНИЕ Може би няма семейство, в което да се не споменува за някое загадъчно предвещание, което се със случило с някой от членовете на това семейство. Всяка година четем и слушаме за все нови и нови загадъчни случки, пред които стои еднакво безпомощно разумът, както не простия човек, така и на способния учен. Тия случаи не могат да се разберат, не могат да се обяснят задоволително с помощта на днешните научни познания. И тъкмо за това, не можейки да ги разберат и обяснят, множество интелигентни хора предпочитат просто да ги отричат, докато един ден истината, тъй да се каже, не им избоде очите. Един такъв случай, главното лице в който е бил държавният прокурор Д-р В. Юберхарст, е станал в Германия, в 1925 год., като е бил описан подробно в някои вестници.
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малко след това видението изчезна.
Една нощ, страшно изморен, заспах в окопа. По едно време, сигурно вече беше полунощ, сънувах следния сън: Движех се по тясната пътека, която водеше към другата част на позицията, сам. На едно место се появи една тъмна сянка, която колкото се приближаваше към мене, ставаше все по ясна, докато най сетне се спре до мене. В нея познах сянката на един от загиналите си бойни другари. Неговият глас, такъв какъвто го познавах от по-рано, прозвуча настойчиво: „След три дни всичко ще бъде свършено“. Малко след това видението изчезна. Събудих се облян със студена пот. Думите на мъртвия ми боен другар още звучаха в ушите ми. Желанието ми наново да заспя остана неосъществимо. Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни. На другия ден пак бях зает постоянно с тая мисъл.
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им.
През пръснатия дим той видя сърната да бяга със светкавична бързина по продължение на поляната, щръкна на два пъти и изпълни отново пушката. Но през дима, който се разнасяше на страни, горския стоеше с пушката на прицел. „Стреляй! “ — извика Г-н Григорица. Василевата пушка избухтя. Екът достигна гърмежът на първите два изстрела. Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им. Горският почна да пълни пушката. Той каза спокойно; „Беше съвсем далече . . .“ Чокоинът беше възбуден и разсърден. „Как стана тая дяволска му работа така? — бързо говореше той.
към текста >>

99. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България.
Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде. Ако бъдем разумни, ние ще получим доброволно, с мирно разбирателство всичко, от което имаме истинска нужда. Защото Бог бди непрестанно над нас, индивидите и народите, като вечен, всемогъщ и абсолют, но безпристрастен съдия. Той взема и Той дава, Той наказва и Той дарява и на Него ние трябва да се уповаваме и от Него да очакваме, а не от силата на меча. Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България. Защото истинското величие на един народ не е в големината на територията му, нито в многочислеността на населението му, нито във военната му мощ, а в неговата истинска култура — в духовната му мощ, в разумния живот, във всеобщото благоденствие, в неговите постижения, които го определяте като носители на култура и светлина. Следователно, истинското величие на България ще се достигне само по пътя на разумни, мирни творчески усилия за превъзмогване на множеството пречки от вътрешен характер и за изграждане на нов смислен, красиво, свободен живот в който ще има блага и условия за развитие за всички индивиди. Велика България ще бъде плод на вътрешна работа, на вътрешни духовни усилия за себепревъзмогване. Пламен. ИСТИНСКА РАБОТА Вярата е отношение между души, които имат едно и също верую. Учителя Правилни отношения между хората не могат да съществуват, щом те нямат едно верую.
към текста >>

Един ден през тази година той се намирал във Валей-Форш, когато имал едно интересно видение в картини.
То трябва да се докаже, но това е невъзможно, особено когато се взема за необоримо доказателство разсъждението, което им внушава собственото самолюбие, затваряйки ги в един омагьосан кръг: ний сме извънредно много напреднали в музиката и нашата музика е най добрата от всяка възможна музика: но ние не можем да видим в нея това, което древните са виждали в своята музика, нито да упражним с нея въздействията, които древните считат, че са упражнявали: следователно, древните са невежи, фантазьори, некултурни. Много добре. В този отговор недостатъка е само един: че тук се взема за доказано това, което трябва да се докаже. *) ____________________ *) Настоящето е извлечение от книгата на Фабр д'Оливе, знаменит окултист, музикант и ориентолог, под заглавие „Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии с митологията на древните и с историята на земята.“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Виденията на Жорж Вашингтон Малцина ще повярват в онова, което известният Жорж Вашингтон е преживял в 1776 г. Един ден през тази година той се намирал във Валей-Форш, когато имал едно интересно видение в картини. Тези: картини са му дали ясната представа за борбата между северна и южна Америка — борба, която се е водила за освобождението на робството. Това свое преживяване, той го разказал на един от своите офицери Антони Шерман. Последния, няколко време след това го разправил на своя приятел Братхам, който го и публикува. Генерал Вашингтон бил него ден в своя кабинет, където работил. Унесен в своята работа, той неочаквано вдига глава и вижда пред себе си една извънредно красива жена.
към текста >>

100. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, не е сън това видение!
Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под скалата- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха. — Дали това беше само сън? — питаше се Петко, търкайки очите си. — Господи! всичко видях й чух тъй ясно, както виждам слънчевата светлина, както чувам песента на птичките. Не, не е сън това видение! Не са сън чутите слова! Не! О, каква радост ме изпълва! Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към скалата Мина най опасното место. Излезе на широка поляна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.73401498794556