НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
213
резултата в
79
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списание нова светлина 3-та година
Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896
Продължава под името
Виделина
N31 V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация.
Редактор -издател. д-р [Георги В.] Миркович. Бургас печатница Българско знаме - Сливен. издавани I до V година по 12 книжки годишно издавани от 15 апр. 1891г. до 15 март 1896г.
Продължава под името
Виделина
N31 V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация.
От III година излиза в Сливен. Може да свалите пете годишнини от тук Списание "Нова светлина" 3-та година издавано от 15.04.1893г. до 15. 03.1894г. Книга 1 (от стр.1 до 32 ст.) Книга 2 (от стр.33 до 64 ст.) Книга 3 (от стр.65 до 96 ст.) Книга 4 и 5 (от стр.97 до 160 ст.) Книга 6 (от стр.161 до 192 ст.) Книга 7 (от стр.193 до 224 ст.) Книга 8 (от стр.225 до 256 ст.) Книга 9 и 10 (от стр.257 до 320ст.) Книга 11 (от стр.321 до 352ст.) Книга 12 (от стр.353 до 384ст.)
към текста >>
2.
Обща информация
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
(Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП
ВИДЕЛИНА
: Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
(Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП
ВИДЕЛИНА
: Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .
- Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) О II - VII по 10 книжки годишно ( ян. ) 1904 - ( дек. ) 1909 VI, I 1 - 10 1 дек.
към текста >>
3.
Виделината - година 3 книга 4 и 5
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
Списание
Виделинат
- година 3 - Книга 4 и 5 Category: Списание “
Виделина
“ 1902 - 1905
Списание
Виделинат
- година 3 - Книга 4 и 5 Category: Списание “
Виделина
“ 1902 - 1905
към текста >>
4.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
* * * Тая симфония на утринната
виделина
и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо.
* * * Тая симфония на утринната
виделина
и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост.
В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония. Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток.
към текста >>
5.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква
виделина
, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата
виделина
да проникне до нас.
Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.
Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква
виделина
, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата
виделина
да проникне до нас.
И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
към текста >>
6.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната
виделина
пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща.
А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях.
И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната
виделина
пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща.
Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината.
към текста >>
7.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Огнена
виделина
зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл.
Огнена
виделина
зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца. Велика стихия, която разпалваше всеки порив, всяка нова мисъл, всеки трепет. Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах.
към текста >>
8.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с
виделината
, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш.
Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с
виделината
, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа !
Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер.
към текста >>
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната
виделина
от нашите очи.
Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната
виделина
от нашите очи.
Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
към текста >>
На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна
виделина
, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта.
Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес.
На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна
виделина
, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта.
И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето.
към текста >>
9.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във
виделината
на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората.
Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци. На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята светлина. Векът на материализма залязва.
Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във
виделината
на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората.
И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност? „Сляпа и случайна игра" на атоми и молекули, разни „химически процеси", казват ония, които сътвориха материализма. Ала защо е всичко това?
към текста >>
10.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната
виделина
с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната
виделина
с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
към текста >>
Бог е радост, която просиява като
виделина
в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта.
Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост.
Бог е радост, която просиява като
виделина
в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта.
Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност.
към текста >>
11.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата
виделина
.
Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден.
Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата
виделина
.
Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори.
към текста >>
12.
Из Млечен път - Слав Бели
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата
виделина
ще се докосне до душата ти.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония.
Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата
виделина
ще се докосне до душата ти.
Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори.
към текста >>
13.
Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети:
Виделина
.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети:
Виделина
.
Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние!
към текста >>
Ти си
виделината
, на която четем Великата Книга.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина.
Ти си
виделината
, на която четем Великата Книга.
Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка.
към текста >>
С
виделина
раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с
виделина
разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина. Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си.
С
виделина
раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с
виделина
разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли.
Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите! Хвала на слънцето!
към текста >>
Във
виделина
се начена света;
виделината
търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани.
Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка.
Във
виделина
се начена света;
виделината
търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани.
Дай ни виделина в душите! Хвала на слънцето! Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание.
към текста >>
Дай ни
виделина
в душите!
Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани.
Дай ни
виделина
в душите!
Хвала на слънцето! Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден!
към текста >>
14.
НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Виделина
е неговата мисъл, та денят е светъл.
Страхувах се от далечината на звездите, защото мислех, че не ще Те намери моя плач, но ще Те повикам пак. Ще ме чуеш. Разбрах, че всъде чува Твоето ухо! Псалом двадесет и пети: ЩЕДРОСТ Щедър е Господ! Сърцето Му е като отворена съкровищница, а от ръцете му се сипят блага.
Виделина
е неговата мисъл, та денят е светъл.
Долините са богати и плодородни, защото Господ е богат, и реките на неговата щедрост са пълноводни, както реките, които тичат да поят ливадите. Ако не бяха изтребителни нашите помисли, нямаше изтребителна градушка да пада на посевите, и пороят нямаше да ни настигне в планината. Безчетни векове поддържа Той огъня на слънцето. Със своя огън, безчетни векове дарява на дните ни бяла светлина. Щедър е Господ!
към текста >>
15.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на
виделината
." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот.
Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на
виделината
." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот.
Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
към текста >>
16.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А вижда се в
виделината
.
Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го. За него вещаеш и към него водиш и другите. И наистина, може да води само оня, които види и въди!
А вижда се в
виделината
.
Води се при виделина. Който води или трябва сам да е видело, сам да излъчва светлина, или пък да носи светилник. В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите.
към текста >>
Води се при
виделина
.
Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го. За него вещаеш и към него водиш и другите. И наистина, може да води само оня, които види и въди! А вижда се в виделината.
Води се при
виделина
.
Който води или трябва сам да е видело, сам да излъчва светлина, или пък да носи светилник. В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си.
към текста >>
17.
ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Който постъпва добре, той живее във
виделина
; който постъпва зле, той живее в тъмнина.
Добрата постъпка е най-силният инструмент, най-силното оръжие, с което човек може да разполага. Единственото право, което човек има в света, то е да постъпва добре. Какво прави човек днес? Той върши всичко това, което не е негово право, а се отказва от своето единствено право, като казва, че не може да постъпва добре. Значи, той върши невъзможното, а възможното не върши.
Който постъпва добре, той живее във
виделина
; който постъпва зле, той живее в тъмнина.
Добрата постъпка е магическа сила в живота. Щом имаш добрата постъпка в себе си, всички неща са постижими; щом нямаш добрата постъпка в себе си и богат да си, и силен да си, и учен да си, всичко това ще изчезне в един момент. Добрата постъпка не може да се тури в сегашния живот на хората и там да остане. Ако попадне в този живот, тя ще се окаля, но в края на краищата, ще има съдбата на житното зърно: тя ще пусне коренчета, ще покълне и ще се освободи от калта на живота. В това отношение растенията представят методи, чрез които човек може да се освободи от онази кал, която го спъва.
към текста >>
18.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или
виделината
, той трябва да има духовно зрение.
Неговият Дух носи пълната светлина. Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят.
За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или
виделината
, той трябва да има духовно зрение.
Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
към текста >>
Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който
виделината
царува.
Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение.
Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който
виделината
царува.
Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>
Тази
виделина
е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази
виделина
вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили.
Тя схваща Неговото единство в изявената светлина. А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува.
Тази
виделина
е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази
виделина
вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили.
Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува.
към текста >>
Ето защо, за ония които виждат,
виделината
е хиляди пъти по-реална от този свят.
А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили.
Ето защо, за ония които виждат,
виделината
е хиляди пъти по-реална от този свят.
Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата.
към текста >>
Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на
виделината
.
Затова светлината, която ние схващаме във физическия свят, се различава от светлината, която действува в духовния свят, както и от светлината, която действува в божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, той трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на
виделината
.
И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически.
към текста >>
Виделината
е която прояснява нещата.
Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува.
Виделината
е която прояснява нещата.
Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека.
към текста >>
19.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Изречи: „Да бъде
виделина
!
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да Ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана първия ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя.
Изречи: „Да бъде
виделина
!
" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина!
към текста >>
" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде
виделина
!
Приготви се тогава за работа. Настана първия ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина!
" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде
виделина
!
" - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>
" - и в него ще настане
виделина
.
Настана първия ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина!
" - и в него ще настане
виделина
.
„Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>
„Да бъде
виделина
" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина.
„Да бъде
виделина
" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. „Да бъде виделина! "
към текста >>
„Да бъде
виделина
!
Изречи: „Да бъде виделина! " И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина! " - и в него ще настане виделина. „Да бъде виделина" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.
„Да бъде
виделина
!
"
към текста >>
20.
СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Всяка мисъл е едно „да бъде
виделина
!
Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви! Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш.
Всяка мисъл е едно „да бъде
виделина
!
" - и виделината наистина светва в тъмнината. Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга. Радваш се, защото мислиш. Скърбиш, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш, невежа си, защото не мислиш.
към текста >>
" - и
виделината
наистина светва в тъмнината.
Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви! Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш. Всяка мисъл е едно „да бъде виделина!
" - и
виделината
наистина светва в тъмнината.
Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга. Радваш се, защото мислиш. Скърбиш, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш, невежа си, защото не мислиш. Добър си, защото мислиш, лош си, защото не мислиш.
към текста >>
21.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е
виделината
на живота.
Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа.
Това е
виделината
на живота.
Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде.
към текста >>
Човек с
виделина
се познава отдалеч.
Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота.
Човек с
виделина
се познава отдалеч.
Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света".
към текста >>
Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте
виделината
на света".
Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде.
Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте
виделината
на света".
Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота. Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка.
към текста >>
Да бъдеш
виделина
, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него.
Той грее, лъчи светлината от себе си. Той огрява всичко, до което идва в допир. При него всичко намира себе си, всичко придобива смисъл. Той носи щастие навсякъде. Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света".
Да бъдеш
виделина
, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него.
Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота. Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато виделината, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка. Светлината гради живота.
към текста >>
Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато
виделината
, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка.
Някога великият Учител от Назарет бе казал: „Вие сте виделината на света". Да бъдеш виделина, това ще рече, да носиш всичко хубаво в себе си, да можеш, при това да го дадеш на другите да се ползват от него. Учителят казва: „Мъдростта носи светлината, светлината носи Знание". Да имаш светлина в себе си, то значи да си мъдър, това значи в спокойствието на твоя дух да си разрешил основните противоречия на живота. А няма щастие, няма смисъл живота, ако не си разрешил тези основни положения на живота.
Това е възможно само когато мъдростта живее в теб, когато
виделината
, светлината на живота огрява всяка твоя мисъл, всяко твое чувство, всяка твоя постъпка.
Светлината гради живота. Микробите изчезват от там, където има достъп светлината. Болестта отстъпва място на здравето, щом светлината успее до проникне във вътрешността на тялото и в кръвта. Светлината създава движението в живота. Тя урегулира, уравновесява и подтиква всичките процеси в природата.
към текста >>
22.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В чара на Твоята
виделина
, душата ни се изпълни с полъха на Истината.
Научи ни как да живеем разумно и ни разкри пътя на мъдростта. Ти ни даде светлина за да си светим и учим в живота. Пред нас се разкри великия чар на всичко създадено. Ние разбрахме онзи прави съотношения, които отначало съществуват между всичко в природата. И видехме, че основната връзка се изразява в дивна хармония.
В чара на Твоята
виделина
, душата ни се изпълни с полъха на Истината.
Тогава ние видяхме, че сме се отдалечили от пътя, който ни свързва с всичко в дивна, неизменна хармония. Ние разбрахме нашето собствено естество и познахме нашата немощ. Ти събуди в нас стремеж да вървим напред, да се развиваме, да изправяме себе си в своето отклонение от пътя, в своите погрешки, да работим за създаване в нас на права, силна мисъл, на топли, чисти, благородни чувства и красиви постъпки. Ти ни каза, че човек е само тогава човек, когато има светъл ум, благородно и чисто сърце, разумна воля и възвишена душа и дух. Ти ни каза в своя живот да почнем от малките работи.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата
Виделина
; Истината е Истина на необятната Свобода!
В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота.
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата
Виделина
; Истината е Истина на необятната Свобода!
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото.
към текста >>
За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината,
Виделината
, Свободата.
А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща Радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарования на Духа. Това е идеалът на Великите Души – Души, които служат на Господа, Животворящият Огън във всичко! Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето, (на) Великия копнеж, който сгрява душите им.
За тях настоящето, дейността им и животът е Любовта, Истината,
Виделината
, Свободата.
Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса! От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа. Това е Пътят към Свещените Извори на Живота. Тека се открива, изявява Вечният Безграничният Аз съм път н а Любовта! Аз см път на Мъдростта!
към текста >>
Гдето е Животът,
Виделината
, Свободата, там см и Аз, Така говори Мъдрецът
От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа. Това е Пътят към Свещените Извори на Живота. Тека се открива, изявява Вечният Безграничният Аз съм път н а Любовта! Аз см път на Мъдростта! Аз см път на Истината.
Гдето е Животът,
Виделината
, Свободата, там см и Аз, Така говори Мъдрецът
към текста >>
24.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Блажени са народите, които будни ще посрещнат
виделината
на тоя дълго чакан ден!
Той може да е бродяга, но е по-богат от всички, които среща по прашните друмища на живота. Народите, които имат дух, не уповават на желязото, нито се боят от примамката на златото, а разчитат само на тоя дух, който ги води към безсмъртие. Отминават епохите на желязото и златото. Задава се зората на едно ново време, когато над света след ужаса и пепелищата, ще настане царството на бодрия, силния, но кротък дух. Той ще обедини всички хора в едно име - в името на Едното, великото и безсмъртното, което всеки носи в себе си.
Блажени са народите, които будни ще посрещнат
виделината
на тоя дълго чакан ден!
към текста >>
25.
НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на
виделината
за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци.
Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на
виделината
за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята.
Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце.
към текста >>
26.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Защото, както няма извор без вода и ден без
виделина
, така няма и душа без красота.
Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата. Между тия сенки се лута заблуденият човек и всуе търси красотата и чрез нея — щастието. Той трябва да обърне търсенето си навътре в себе си, в своята душа.
Защото, както няма извор без вода и ден без
виделина
, така няма и душа без красота.
Красотата в душите ще се отрази, в отношенията между хората, в общественото устройство, в правовия ред, в науката, литературата, изкуствата, философията, морала. Тя ще се отрази в контурите, във формите и в съдържанието на величествената и прекрасна сграда на общочовешкото щастие. Красотата ще спаси света — красотата, която грее в човешката душа!
към текста >>
27.
СТИХОВЕ-S.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена
виделина
!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък!
Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена
виделина
!
Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ?
към текста >>
И да светне Божествената
виделина
в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен!
И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света. – Ти, който носиш мира и правдата между народите. Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля.
И да светне Божествената
виделина
в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен!
Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота! Постави доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя”.
към текста >>
* И запали се тя – свещта на
виделината
– и осветли моята духовна природа.
О, да позная Тебе – изявения Бог в човешки образ! Съвършената любов, проявена на земята в цялата ù пълнота. Великата Божествена мъдрост, изказана чрез светлината на словото Ти! Това ще бъде велико щастие за мене! Идеал за постижение през всичките дни на живота ми!
* И запали се тя – свещта на
виделината
– и осветли моята духовна природа.
И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак! Сърце, изпълнено с копнежите на суетата, с желание да бъде силно да се наложи в света! Да бъде умно да владее човека, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата! – Идеал, мечта на всички спящи души!
към текста >>
И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената
виделина
на Божия Дух, как озари цялото Битие.
– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между народите! Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него.
И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената
виделина
на Божия Дух, как озари цялото Битие.
И стана ново Небе и нова Земя! Ден първи на възроденото човечество. Ден първи за възкръсената човешка душа!
към текста >>
28.
КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Затова Христос казва: „Вие сте
виделина
на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети.
Затова Христос казва: „Вие сте
виделина
на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога.
към текста >>
29.
СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Христос казва: "Аз съм
виделината
в света".
Любовта, която иде по тия три пътища, ще пресъздаде човека така, както гъсеницата се превръща в пеперуда. Като не даваме на разумността в нас да се прояви, ние имаме лошия живот, който става причина, да не можем да приемем благословенията, които светлината носи от слънцето. Ако не приложим доброто като основа, ако не приемем справедливостта като разпределително средство и ако не приложим разумността, ние не можем да се подигнем. Не приемем ли тия три принципа, ние ще приличаме на дресирани животни, ще имаме само външна култура. Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки.
Христос казва: "Аз съм
виделината
в света".
Християнството не се схвана правилно. Християните започнаха да прилагат справедливостта, говориха за наказания в онзи свят, създадоха ада. Християнството не се занимава със съденето на хората, но да се създаде път да се въплътят напредналите души, да дойдат синовете Божии на земята. Всеки християнин да стане жилище на духа. Духът носи разумното в света.
към текста >>
30.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Виделината
на моя поглед е, която ще направи видими нещата за другите.
Всичката мъка в душата му се превърна в светлина и Любов. Зеницата му – слънчев блясък – милваше и камъни, и треви, и цветя. Саддодао не искаше вече нищо. Той беше победил последното и най-силно желание у себе си, – да иска другите да бъдат добри. Аз съм този, който трябва да знае, как и кога да прави добро, си мислеше той.
Виделината
на моя поглед е, която ще направи видими нещата за другите.
Да, той разбра. Който иска да служи на другите, трябва да изправи собствения си живот. Бодро, една утрин, когато птичките разнасяха своите песнопения, и небесният лазур сияеше от слънчевия блясък, той се упъти към дома на Мъдрия. Сега и той имаше, що да сподели с него. След дълго пътуване една привечер Саддодао стигна пред колибата, в която обитаваше Учителят .
към текста >>
31.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „
виделина
".
Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние.
И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „
виделина
".
Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)".
към текста >>
Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте
виделината
на света" (14 ст.).
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина".
Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте
виделината
на света" (14 ст.).
За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай.
към текста >>
най същественото, без което не може, и „
виделина
на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство.
С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир.
най същественото, без което не може, и „
виделина
на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство.
По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай. А пък аз ви казвам, че който се гневи на брата си, ще бъде повинен на съд; и който му рече лоша дума, ще бъде повинен пред обществото, а който му рече: безумни, ще бъде повинен за пъкъла. Затова преди да се явиш пред Бога, помири се и се спогоди с брата си и противника си, за да не попаднеш в тъмница.
към текста >>
Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „
виделина
на света".
В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа.
Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „
виделина
на света".
Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си!
към текста >>
Да си „сол на земята" и „
виделина
на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите.
Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство.
Да си „сол на земята" и „
виделина
на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите.
Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца.
към текста >>
32.
ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е.
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Светлината, това е
виделината
в нас, знанието.
Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш. Всеки човек, когото светлината гали, гений става, светия става, ангел става. А всеки, когото светлината не гали, нищо не става. Първото проявление на Любовта, това е светлината в света.
Светлината, това е
виделината
в нас, знанието.
Тя ще ни даде свободата. Ние сме потопени в светлината. Трябва да я оставим да гали всека клетка, за да остави благословението, което тя носи в себе си. Не се опитвай да складираш светлината някъде. Ти ще оставиш тя да минава и да заминава и ще се научиш да слушаш нейния глас.
към текста >>
33.
За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Да ви не заблуждава никой, Отец е
Виделина
и в Него няма тъмнина Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят.
Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието.
Да ви не заблуждава никой, Отец е
Виделина
и в Него няма тъмнина Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят.
Ваш: П. К Дънов Търново, 18.XI.1913 г. Л.П., Получих твоето писмо. Интересни са тия работи, които ми съобщавате просто като проявление на българския бит. Това според моите сведения, не е за първи път.
към текста >>
Тука е потребна голяма
виделина
, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни.
Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Цярът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта плът е - казва Христос, а роденото от духът- дух; то е бъдещето, в което е скрит елексира на живота, на новото възраждане, чрез възкресение и безсмъртие.
Тука е потребна голяма
виделина
, дълбоко знание и обширна мъдрост Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни.
Тъй различни в своето същество, както събиране и изваждане, умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическата, а другият -вътрешната - органическата Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и Господ направи изваждането - изпъждането. В начало беше им казано да се умножават и разплодяват.
към текста >>
34.
ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Можем ли с ограничения си човешки ум да схванем великата мистерия на онзи миг, когато в Необятността е прозвучала фразата "Да бъде
виделина
!
Кой път ще последва, в чий глас ще се вслуша, това е право на всяка душа сама да избере. За нея е важно да различава гласовете, да усеща интуитивно онзи път, който е най-добър за нея, и да не допуска да се спре по избрания път дори и за секунда. Силата на всяка душа се определя от стремежа й да преодолее инертността на материята, нейната неподвижност и твърдост, и да внесе във всяка нейна клетка стремеж към движение, към промяна. T0зU процес се нарича "организиране на материята", или създаване на условия в нея да се прояви един нов, по-висш живот. Най-добрият и верен помощник на душата в този труден момент е Живото Слово.
Можем ли с ограничения си човешки ум да схванем великата мистерия на онзи миг, когато в Необятността е прозвучала фразата "Да бъде
виделина
!
" Тогава за първи път Живият Бог е изявил Себе Си като Слово и този акт е създал, освен всичко друго, и нещо много ценно за душите - път Нагоре. И действително, само по пътя на светлината една душа може да стигне до Бога, до Реалността, до съвършенството, освобождавайки се от веригите на материята. По пътя на светлината всяка душа може да излезе от света на противоречията и да започне своето истинско съществувание като част от Цялото. "Да бъде виделина! " -това е чула всяка една душа в зарите на своя живот и тези думи тя пази дълбоко в себе си.
към текста >>
"Да бъде
виделина
!
Най-добрият и верен помощник на душата в този труден момент е Живото Слово. Можем ли с ограничения си човешки ум да схванем великата мистерия на онзи миг, когато в Необятността е прозвучала фразата "Да бъде виделина! " Тогава за първи път Живият Бог е изявил Себе Си като Слово и този акт е създал, освен всичко друго, и нещо много ценно за душите - път Нагоре. И действително, само по пътя на светлината една душа може да стигне до Бога, до Реалността, до съвършенството, освобождавайки се от веригите на материята. По пътя на светлината всяка душа може да излезе от света на противоречията и да започне своето истинско съществувание като част от Цялото.
"Да бъде
виделина
!
" -това е чула всяка една душа в зарите на своя живот и тези думи тя пази дълбоко в себе си. Защото те, именно, й дават посоката на движение. Тя знае - спасението й е в светлината! Спасението й е в следването на онзи вътрешен Глас, чието проявление в нашия човешки свят ние наричаме Живо Слово. Живото Слово е всичко онова, което помага на една душа да се развива, да расте, да се разширява.
към текста >>
Това е един вечен процес, който не е прекъснал от времето на онези мощни слова: "Да бъде
виделина
".
Стигнала до този момент, тя вижда вътрешната стойност на всичко в живота и не се тревожи. Тя усеща, че е стъпила на своя истински Път; тя усеща, че в движението си расте, и че радостта е нейно постоянно състояние. Пред тази душа материята вече е безсилна. Тя не може да я подчини повече па себе си и малко по малко отстъпва, т.е. превръща се в послушен неин инструмент.
Това е един вечен процес, който не е прекъснал от времето на онези мощни слова: "Да бъде
виделина
".
Но за душите часът на пробуждане е неизвестен. От всяка една зависи кога ще се отвори за Гласът, призоваващ я към светлина! От всяка една зависи кога ще започне да организира материята, т.е. своя временен дом на земята. От всяка една зависи кога ще се събуди, ще оживее и ще възкръсне.
към текста >>
35.
Рилски беседи
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Това означава стиха: "Който прави истината иде към
виделината
, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11.
ПО БОГА НАПРАВЕНИ София, 25 - 27 август 1929 Всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли някого, вие трябва да му служите вече по нов начин. Отсега нататък всеки трябва да прилага в живота си служенето по новия начин като вътрешна работа върху себе си. След служенето иде почит към себе си, и най-после - обич към ближния.
Това означава стиха: "Който прави истината иде към
виделината
, за да се явят делата му, че са по Бога направени." /Евангелие от Иоана 3:21/ Той подразбира: ако служиш на Бога, ако почиташ себе си и ако обичаш ближния си, твоите богатства ще останат у тебе, никой не може да ти ги вземе.*** 11.
ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ София, 19 - 21 август 1931 У всички трябва да се яви желание да придобият истината. Придобият ли истината, те ще забогатеят ще имат условия да учат Сама по себе си Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно. Има един начин, по който всеки ще отиде при Истината и ще се върне назад. Славно е връщането на човека от Истината! Това връщане ще бъде пълно с радост и веселие. Защо?
към текста >>
36.
Влиянието на музиката - Учителят
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В Него бе живота, и живота бе
виделина
на человеците.
Ако в действителност бяхте изпяли само веднъж както трябва “Бог е Любов”, моментално щяхте да се промените, не бихте могли да се познаете.*** 5 юни 1924 Тази вечер ще ви предам едно ново музикално упражнение, с един нов ритъм, да видим как ще го схванете. Текстът е взет от Евангелието на Йоана, 1 глава, стихове 1-5. “в начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана.
В Него бе живота, и живота бе
виделина
на человеците.
14 виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Първите два стиха от главата изразяват действие на Духа. Третият стих изразява действие на ума. Четвъртият стих изразява действие на сърцето, а петият изразява материалният свят. Тъмнината представлява материалният живот, и през нея прониква светлината. Това упражнение е снето от Горе.
към текста >>
14
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Първите два стиха от главата изразяват действие на Духа.
Текстът е взет от Евангелието на Йоана, 1 глава, стихове 1-5. “в начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана. В Него бе живота, и живота бе виделина на человеците.
14
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Първите два стиха от главата изразяват действие на Духа.
Третият стих изразява действие на ума. Четвъртият стих изразява действие на сърцето, а петият изразява материалният свят. Тъмнината представлява материалният живот, и през нея прониква светлината. Това упражнение е снето от Горе. Значи, първият акт, действието на Духа, има разширение, вторият е на ума, третият е на сърцето, и най-после иде заключението, то е акт на физическия живот, тъй както сега живеем.
към текста >>
37.
Д-р Миркович (1825-1905)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде
виделина
, ще направи пътят ясен, стига вий да просите.
Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много.
Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде
виделина
, ще направи пътят ясен, стига вий да просите.
На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си. Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К.
към текста >>
38.
Тодор Стоименов (1872-1952)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “
виделина
”с материали за духовно усъвършенстване.
На 16 юни 1900 г. той му пише: “Вий имате всичките условия. При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г.
той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “
виделина
”с материали за духовно усъвършенстване.
По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------ * обръжвам - въоръжавам (остар.) ** Из сп.
към текста >>
39.
Мария Казакова (1852-1908)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
По него време Миркович издаваше спиритическото списание “
виделина
”.
След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
По него време Миркович издаваше спиритическото списание “
виделина
”.
Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение?
към текста >>
40.
Димитър Голов (1863-1917)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “
виделина
", изданията на Голов и др.
В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време. Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.
Мария Казакова с дъщеря си Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “
виделина
", изданията на Голов и др.
С Учителя се е запознала около 1900 година. В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише: “Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр.
към текста >>
Виделината
, която ни заобикаля е необорима!
Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.
Виделината
, която ни заобикаля е необорима!
Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа? Чий син е? Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов.
към текста >>
Бог се представя за
виделина
без никаква сянка.
Има два начина за съждение: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма.
Бог се представя за
виделина
без никаква сянка.
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък.
към текста >>
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая
виделина
, която прониква всичко.
посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно. Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка.
И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая
виделина
, която прониква всичко.
Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила.
към текста >>
41.
Минчо Сотиров (1875-1954)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “
виделина
”, на преводите правени от с.
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас.
В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “
виделина
”, на преводите правени от с.
Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми.
към текста >>
42.
Петър Пампоров (1894-1983)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Със Словото си той ни показа пътя, даде ни знания и методи за приложение, но понякога
виделината
не ни достига, друг път възможности нямаме или пък вярата ни е слаба.
Работата в близост с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота. Елена Андреева е записвала често своите разсъждения. Техен обект в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци: “Той ни показа пътят към духовните истини. Не ни остава нищо друго освен да положим усилия да оправим своя вътрешен свят, да го организираме, да преустроим и външния, физическия си живот. Будност и работа са потребни.
Със Словото си той ни показа пътя, даде ни знания и методи за приложение, но понякога
виделината
не ни достига, друг път възможности нямаме или пък вярата ни е слаба.
Учителят ни учи, че всяко страдание, което преживяваме ни дава знание, необходимо за живота, че чрез страданията ние се учим и растем, той ни повдига в пътя на нашето развитие. Страданията са само задача, която човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае по-добре това, което е опитано. “Моето учение започва с приложението” - неведнъж е казвал Учителят. Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал.
към текста >>
43.
Георги Томалевски (1897-1988)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И рече Бог: Да дойде красивата
виделина
.
“В началото Бог създаде небето и земята. А земята бе пуста и неустроена. Нямаше ред по нея. И тъмнина бе върху бездната. И Дух Божий се носеше над водите на живота.
И рече Бог: Да дойде красивата
виделина
.
И тя се яви със своята светлина. И видя Бог, че тя бе добра! И Бог раздели светлината от тъмнината. И видя Бог, че бе добре, и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро, първи ден!
към текста >>
44.
Влад Пашов (1902-1974)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Неговата
виделина
се проявява чрез способностите му.
Броят на нейните преводи расте. Животът й доказва връзката й с Духа на Истината. Всеки, който я посещава чува нейните дълбоки и мъдри, родени спонтанно слова за великата епоха в която е живяла и за безценната стойност на оставеното от Учителя. Тя с вдъхновение говори и за ученика, и за Учителя. Гради техния образ вярно и истинно: “Ученикът е проводник на Божествения дух.
Неговата
виделина
се проявява чрез способностите му.
Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил. Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал. Човек е велик творец на Божественото в материалния свят.” “Ученик, който завършва Школата, трябва да стане образец! ” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена.
към текста >>
45.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на
виделината
.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата Драма свърши. Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл.
Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на
виделината
.
След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени. БОРИС НИКОЛОВ 1900-1991 Роден е в Габрово. Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки.
към текста >>
46.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота —
виделината
на человеците!
Като размислям за големината на шестте дни, в които е сътворен света и човека — огромни, милионогодишни периоди време — стигам до седмия,—упокоението, което ще намерят човеците, посветили се в служба Богу. И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва.
Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота —
виделината
на человеците!
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе! Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората.
към текста >>
И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе!
И със свещен трепет спирам пред Словото, което бе в начало, което бе у Бога, което бе Бог. Трепти зората на нов живот! Лъч от чудна светлина озари моето съзнание. Животворния Ляч, който в начало бе у Бога, чрез когото всичко е станало, ме помилва. Душата ми запя благодарствен и хвалебен химн на Словото, в което бк живота и живота — виделината на человеците!
И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе!
Д. Ст. Бъди благословена! Ти, която подхранваш и засилваш в сърцето си любов не само към тия, които те обичат, но и към всички хора и всичко живо — Бъди благословена ! Ти, която копнееш за мир и братство между хората. която се стремиш към близост и единение повече, отколкото към богатства и разкош, повече, отколкото към величие и слава — Бъди благословена!
към текста >>
47.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Общата наука е като
виделината
— прониква всичко.
И ако искаме да разгадаем съдбата на човека по този път, затова ни е необходимо да вземем ред данни в съображение — височина на ръста, широчина, разните съотношения на разни части на тялото, датата, часа на раждането и т. н. На тази база са изградени и обективните окултни науки, като астрология, физиогномия, френология, хиромантия и т. н. А от гледището на общите идеи, определението на съдбата е много просто. Според сегашната специфична наука, няма връзка между явленията във физическия и психическия свят. А общата, синтетичната наука казва, че има връзка между физическите явления и вътрешния живот на хората.
Общата наука е като
виделината
— прониква всичко.
И сега ви е необходимо само да развиете онези органи и центрове, които се занимават с общите идеи, с общата наука. Това в съвременната наука го наричат интуиция или вътрешно схващане. Сега предстои да се направи връзка между специфичната наука и общата наука, така че да представят една наука и по такъв начин живота да се сложи на научни основи. Най-първо човек трябва да се научи да чете по своето тяло, което е една божествена книга. Няма по красив обект за изучаване от човешкото лице, и места през които е минавал човешки крак са по красиви Любовта винаги се предава чрез мекотата, а знанието, мъдростта.
към текста >>
48.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Аз съм
виделината
на Света“, каза Той.
Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос.
„Аз съм
виделината
на Света“, каза Той.
А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина?
към текста >>
49.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Виделината
прониква в тъмнината.
Прости Господи — признавам, съгреших, но нали тъй съм чувал, че Ти си всеблаг и всемилостив? Тогава милост Господи, милост прося. Очите ми нека са склопят за тих сън и мир да настане в душата ми. Съгреших Господи, прости … имай милост …“ — Да познае мирът на разкаяние и утехата от признаването погрешката си — промълви тихо Посветеният … Тъй стои Посветеният, с очи впити в небето и чува молитвите и шепота на хиляди уста, за хиляди неща. И това, което има — дава, а това, което няма — моли да им се даде … Звездите трептят и почват да гаснат една по една.
Виделината
прониква в тъмнината.
Утринен зефир полъхва, помръдват листата, пробуждат се и си кимат главите едно на друго за утринен поздрав. Чува се пърхане на малки крилца на плахи птичета. Особен звук изпълва пробуждащата се гора. Изток порозовява и заблестява слънцето в своята царственост. И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва.
към текста >>
50.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Идва от вселените на
виделината
, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага!
Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа.
Идва от вселените на
виделината
, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага!
Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта! Отворете вратите на душата и сърцето, да пламне пролетния огън в тях, да проблесне лъчът й в очите ви и да видите слънчевата красота! Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце. Идете на полето всред полските цветя и вижте росните капки, как омайно и живо разказват за пролетните лъчи! Очите блестящи гледат лъчезарните багри.
към текста >>
Ума и сърцето си за Божията
виделина
!
Колко приятно е светлината, която се разлива около нас! Благоуханието на пролетта ни обгръща отвсякъде! Колко чист е въздуха и будна мисълта ни! Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото! Отворихте очите си за Слънцето на Правдата!
Ума и сърцето си за Божията
виделина
!
Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието! Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота! Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта! Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта!
към текста >>
51.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той знаеше всичко, Той имаше всичко, а тръгна с тия които нямаха нищо, за да свидетелства за
виделината
.
Всред мрачината на една страшна нощ, Той остана сам, за да изпие горчивата чаша, която сам пожела. Той има силата да призове своя Отец и в гореше молитва да излее своята душа; след което зачака своя час. Като цар го очакваха, като разбойник го хванаха. Той спасяваше всички, а себе си не пожела да спаси. По царски път трябваше да върви, а мина по трънлив път, който окървави Неговите нозе, и тия на придружаващите го, за да се отрекат след час от Него, защото останаха измамени в своите човешки въжделения.
Той знаеше всичко, Той имаше всичко, а тръгна с тия които нямаха нищо, за да свидетелства за
виделината
.
За тълпата Исус свърши на кръста, а за ония, за които беше дошъл, Той възкръсна. Божественият план на нещата е непонятен за хората. Великата светлина идва за ония, които широко разтварят портите на своята душа; Великата жертва на Христа можеше да ползва само ония, които възприеха и повярваха в неговото слово, а любовта му можеше да дойде само в сърцата на тия, които любеха Бога. Такъв е великия Божий закон . . .
към текста >>
52.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Виделината
и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр.
Севлиево, 6 юни 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Книгата – С. К. Бран (стих.) – Олга Славчева Да зачитаме живота – N. Словото на Учителя.
Виделината
и тъмнината (из неделната беседа – 11.04.1937 г.) Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр.
189) – Влад Пашов. Писмо към младите – Сеятел Благоразумието – Г. Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото.
към текста >>
Виделината
и тъмнината (из неделната беседа „
Виделината
и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст.
Той ще тъпче на едно място, а заедно с него и цялото общество. Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Виделината
и тъмнината (из неделната беседа „
Виделината
и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст.
Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете.
към текста >>
Виделината
и тъмнината.
Да посадим в характера си благородство, в сърцето и ума си милосърдие и права мисъл. за да се свържем с пулса на великото сърце. което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст.
Виделината
и тъмнината.
— това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
към текста >>
Думата
виделина
означава това, което има знание.
което подържа живота в цялата природа, в цялата вселена. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот.
Думата
виделина
означава това, което има знание.
Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“.
към текста >>
Някой казват, че думата
виделина
произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание.
Някой казват, че думата
виделина
произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто.
към текста >>
Щом се говори за
виделината
, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете.
Щом се говори за
виделината
, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове.
към текста >>
Този слог се съдържа в думата
виделина
.
— това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш.
Този слог се съдържа в думата
виделина
.
Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
към текста >>
Следователно, думата
виделина
е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“.
Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина.
Следователно, думата
виделина
е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“.
Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната.
към текста >>
Сега аз искам да ви говоря за
виделината
, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове.
Сега аз искам да ви говоря за
виделината
, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън.
към текста >>
Виделината
е вътрешната страна, а светлината — външната.
Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
Виделината
е вътрешната страна, а светлината — външната.
Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.
към текста >>
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а
виделината
е един живот, който трябва да се научи отвътре.
В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило.
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а
виделината
е един живот, който трябва да се научи отвътре.
Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота.
към текста >>
Виделината
пък се добива чрез знанието.
Виделината е вътрешната страна, а светлината — външната. Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън.
Виделината
пък се добива чрез знанието.
За да стане умен, човек трябва да има виделина. Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека.
към текста >>
За да стане умен, човек трябва да има
виделина
.
Светлината е това, което се е проявило. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието.
За да стане умен, човек трябва да има
виделина
.
Виделината е условие за живота. Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха.
към текста >>
Виделината
е условие за живота.
Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, когато говорим за светлината, разбираме физическия свят. То е изкуство, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане умен, човек трябва да има виделина.
Виделината
е условие за живота.
Тъмнината пък е една дреха, която е необходима за материалния живот. Значи, тъмнината е потребна за материалния живот. но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха.
към текста >>
а а
виделината
той работи.
но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи.
а а
виделината
той работи.
Аз ви обръщам вниманието върху виделината, а тъмнината е само една сянка. И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст. за да може да се направят образите по-хубави, повече до изпъкват. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека.
към текста >>
Аз ви обръщам вниманието върху
виделината
, а тъмнината е само една сянка.
Тя е една необходимост, защото без нея е неприятно да ходите зимно време гол без никаква дреха. Тъмнината е хубава топла дреха. Обаче не вземайте думите ми криво, че ви препоръчам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината човек само почива и спи. а а виделината той работи.
Аз ви обръщам вниманието върху
виделината
, а тъмнината е само една сянка.
И на художника е нужна тъмнина като сянка, като контраст. за да може да се направят образите по-хубави, повече до изпъкват. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки.
към текста >>
За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е
виделина
.
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди. Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят. Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава.
За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е
виделина
.
Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това.
към текста >>
Виделината
съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека.
Това се отнася до умните хора на земята, но не и в духовния свят. Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина.
Виделината
съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека.
Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички. В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем.
към текста >>
Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека,
Виделината
в природата е потребна за всички.
Та ние трябва да разгадаем онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека.
Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека,
Виделината
в природата е потребна за всички.
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на виделината. В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас.
към текста >>
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на
виделината
.
Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, кое то тя е вложила в нас. Това не се отнася само до един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва де решава. За да може човек правилно да разрешава задачите си, необходима му е виделина. Виделината съставя една отличие наука за вътрешния живот на човека. Като изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, Виделината в природата е потребна за всички.
В природата и в живота не може да стане никаква промяна без законите на
виделината
.
В нея има две прояви, две страни. Едната страна с като изтриването на слънцето, което, като изгрева, ни дава нещо без сами да знаем това. И всичко онова, което съществува в природата, внася нещо в нас, без ние да знаем. Растенията минералите, животните внасят нещо в нас. Всеки човек.
към текста >>
Смъртта иде от неразбиране на
виделината
.
законите, които създават, си причиняват ред неприятности. Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта.
Смъртта иде от неразбиране на
виделината
.
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине.
към текста >>
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе
виделината
и да я ограничи.
Всички анормални неща в живота се образуват от бентовете, които хората си поставят. Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината.
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе
виделината
и да я ограничи.
Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
към текста >>
Всеки човек умира когато се опита да задържи
виделината
в себе си.
Така, например, някои хора влагат е ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, до като най-после умират. Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи.
Всеки човек умира когато се опита да задържи
виделината
в себе си.
Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
към текста >>
Виделината
не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост.
Това е една мисъл натрапена отвън. Това показва, че хората не разбират смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да обземе виделината и да я ограничи. Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си.
Виделината
не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост.
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен.
към текста >>
И тъмнината се е опитала да обземе
виделината
, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
Всеки човек умира когато се опита да задържи виделината в себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари.
И тъмнината се е опитала да обземе
виделината
, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия.
към текста >>
Когато човек се опита да ограничи
виделината
, той става нещастен.
Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да туря тапия върху нея, като честна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
Когато човек се опита да ограничи
виделината
, той става нещастен.
За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи.
към текста >>
За да разберете тъмнината и
виделината
, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека.
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен.
За да разберете тъмнината и
виделината
, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека.
Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи.
към текста >>
Виделината
е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
Тя минава без позволение оттам, от дето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека.
Виделината
е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия. Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме?
към текста >>
Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на
виделината
, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия.
И тъмнината се е опитала да обземе виделината, но видела, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили. Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.
Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на
виделината
, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия.
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и виделината, но видела, че не могла да я ограничи. Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме? Щом зададе този въпрос. той вече предрешава своята съдба.
към текста >>
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и
виделината
, но видела, че не могла да я ограничи.
Когато човек се опита да ограничи виделината, той става нещастен. За да разберете тъмнината и виделината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човека. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло. Ако на земята би настанала вечна видели на, нашето тяло не би било в състояние да издържи този на-пор на виделината, вследствие на което ще ни сполетят по големи нещастия.
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, дошла но земята, тя се опитала да ограничи и
виделината
, но видела, че не могла да я ограничи.
Сега и у хората се явява желание да ограничат своите възгледи. Запример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: обичате ли ме? Щом зададе този въпрос. той вече предрешава своята съдба. Щом кажете, че го обичате, във вас.
към текста >>
Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и
виделината
.
Къде остава тогава уважението ти и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбините на твоята душа. А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи никъде. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лоши черти на цялото битие.
Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и
виделината
.
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
към текста >>
Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на
виделината
.
Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път?
Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на
виделината
.
Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината.
към текста >>
Нишките на
виделината
трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината.
Нишките на
виделината
трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината.
към текста >>
Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на
виделината
и една четвърт от нишките на тъмнината.
Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитане на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния. Какъв е тогава изходния път? Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.
Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на
виделината
и една четвърт от нишките на тъмнината.
И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
към текста >>
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на
виделината
.
Изходния път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете.
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на
виделината
.
Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават.
към текста >>
Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на
виделината
.
Нишките на виделината трябва да надминат тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число. Вие трябва до дойдете до положение да имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината. И това е естественото положение. По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете да достигнете. Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината.
Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на
виделината
.
Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината.
към текста >>
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на
виделината
, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на
виделината
да се увеличават.
Каквото и да правите, в края на краищата всеки от вас ще си замине с една четвърт от нишките на виделината. Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на
виделината
, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на
виделината
да се увеличават.
Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината.
към текста >>
Нишките на
виделината
във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината.
Но трябва да са стараете да придобиете 3/4 от нишките на виделината. Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават.
Нишките на
виделината
във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината.
Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин.
към текста >>
Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на
виделината
.
Каквото и да правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас. Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината.
Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на
виделината
.
Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери.
към текста >>
Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на
виделината
.
Сега аз би изнесох закона, но вие трябва правилно да го разбирате, за да не се обезсърчавате. И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината.
Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на
виделината
.
Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат.
към текста >>
Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на
виделината
.
И в единия, и в другия случай невидимия свят е поставил живота върху една оптимистична база. Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината.
Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на
виделината
.
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не виделината. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия.
към текста >>
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не
виделината
.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва де се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства е човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства, са също така плод на нишките на виделината.
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички красиви и хубави неща, са все плод на нишките не
виделината
.
Вие търсите новото, а живеете по стар начин. По този начин новото не може да се намери. Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата.
към текста >>
„
Виделината
свети в тъмнината“.
Като пълнят и изпразват стомните, те ще разберат защо сърцето се пълни и изпразва. Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които като се пълнят и изпразват от водата на чистия извор, те най-после ще се изчистят.
„
Виделината
свети в тъмнината“.
Има едно правилно разбиране на виделината. Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага.
към текста >>
Има едно правилно разбиране на
виделината
.
Стария ще си каже: Ако сърцето някога се изпълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да извадя от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. И така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти. И така пълни и изпразвай сърцето пет до десет пъти, докато се съвършено изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които като се пълнят и изпразват от водата на чистия извор, те най-после ще се изчистят. „Виделината свети в тъмнината“.
Има едно правилно разбиране на
виделината
.
Първо, трябва да внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, е останало неразбрано от хората. Нашият дух и нещата душа и сърца са неразбрани нещо. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. Това е разпределението между разбраното и неразбраното в живота.
към текста >>
53.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне
виделината
, той заживява истинският живот.
Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш. Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел. Дръж в съзнанието си високият идеал — далечната цел — да се слееш с великият живот да заживееш с пулса на природата и на живата светлина. Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот. Над него и в него тече живота на светлината.
Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне
виделината
, той заживява истинският живот.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота.
към текста >>
54.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И рече Бог: Да бъде
виделина
!
Кои са били там? — Тези, които са диктували на Мойсея това откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста.
И рече Бог: Да бъде
виделина
!
— и стана виделина. И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележите-лен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина. „И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“.
към текста >>
— и стана
виделина
.
— Тези, които са диктували на Мойсея това откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина!
— и стана
виделина
.
И нарече Бог виделината ден а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележите-лен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина. „И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“. Този е вторият ден — денят на разделянето — отделя се една вода от друга вода.
към текста >>
И нарече Бог
виделината
ден а тъмнината нощ.
Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина! — и стана виделина.
И нарече Бог
виделината
ден а тъмнината нощ.
И стана вечер, и стана утро — ден първи.“ Този ден е забележите-лен с явяването на първия принцип в света. — В него Бог е проявил своята мисъл , своята светлина. „И рече Бог: да бъде твърд всред водите, и разлъчи вода от вода“. Този е вторият ден — денят на разделянето — отделя се една вода от друга вода. Този ден се отличава по това, че за него Бог не е казал, че е добро.
към текста >>
55.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И
виделината
свети.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 207 - год. X. Севлиево, 6 февруари 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Единство Химн на Любовта (стих.) – В. Недев. Към будните души – Николай Шеерман Словото на Учителя.
И
виделината
свети.
(из неделната беседа – 21 ноември 1937 г.) Югославско-български кооперативен институт. Позив Месото като „културна“ храна – Г. С. Лозя градини Астрологията като увод в херметичната наука – Влад Пашов Из науката и живота. Астрономия – по К. Фламарион Книжнина ЕДИНСТВО Както в природата съществуващо различни течения и влияния, така и в живота на хората, който представлява част от тоя на природата, съществуват различни течения и влияния.
към текста >>
Scheierman, Hovsta, Sweden СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И
виделината
свети (из неделната беседа „И
виделината
свети“ – 21.11.1937 г.) За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
И само след просветлението ни ние можем да употребим нашия интелект в служба на човечеството в неговия всекидневен живот. Когато този позив създаде интерес у достатъчно число приятели и тяхната духовна и материална помощ направи възможно събранието, ний ще дадем допълнителни съобщения на тия, които желаят да вземат участие в него. (Нека те бъдат така добри да при-бавят един интернационален купон за отговор). Надявайки се да получим Вашата ценна подкрепа и съвети, ние ви изпращаме нашите братски поздрави в Единството на неделимия Вечен Живот. Николай Шеерман Главен секретар на международното братство „Човешкото семейство“ Адрес: N.
Scheierman, Hovsta, Sweden СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И
виделината
свети (из неделната беседа „И
виделината
свети“ – 21.11.1937 г.) За да осмисли живота си, човек трябва да намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
Съществено е това, което при всички условия в живота не се изменя. Нищо в света не е в състояние да измени същественото. Човек никога не може да бъде изненадан от същественото. Същественото дава смисъл на живота. Когато ние се разочароваме от живота, това показва, че нямаме същественото.
към текста >>
56.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с
виделината
на собствения твой разум.
И от нея са произлезли, произлизат и ще произлизат безбройните мирове — звезди, слънца, със своите малки и големи спътници — планети в небесата Ала един ден, когато тази сила се прояви вътре в тебе, в цялата своя пълнота, ти ще постигнеш съвършенството на свръхчовека. И вложена е тя в тебе, както е вложена и вън от тебе, в основата на мирозданието, защото то и ти сте съградени върху основата на един и същ закон. А в голямата книга на Бога е казано, че всеки един закон съдържа в себе си „Живото Слово“ същината на което е скрита в закона, като разум-сила, а сянката му се отразява в изявените мирове, като далечна негова форма — проявена механическа сила! И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло.
И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с
виделината
на собствения твой разум.
И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните. Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от виделината на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила. И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението!
към текста >>
Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от
виделината
на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила.
И когато ти обхванеш всичко това, в пълното негово вътрешно съдържание, чак тогава ще разбереш величието на цялото онова външно разнообразие, което те загражда от всички страни. И ще се слееш с разумния живот в живата природа, тя и ти, като станете едно цяло. И ще се проясни света около тебе, като го познаеш и видиш, в пълната негова вътрешна светлина и единство, с виделината на собствения твой разум. И ще стане вътре в теб едно велико посвещение на разума в тебе, от разума вън от тебе, като те изпълни със силата на безсмъртието! И ще заживееш, като отделен цвят, в общия букет на Богоизбраните.
Потопен в чашата на пълната Божествена мъдрост, от която ще черпиш сила на живот, знание и пълнота, ти ще пръскаш навсякъде от
виделината
на твоя мощен дух, преизобилна светлина на живот и сила.
И ще станеш един от съвършените! О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . .
към текста >>
57.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната
виделина
на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо.
* „Аз съм сила с два ума: — В низините — робувам — във висините — царувам. „Аз съм чувство с две сърца: — В дълбините — горя, по върховете — градя! „Аз съм воля с две лица. — Лъва побеждавам и събарям. — На агнето се подчинявам и покорявам.
* „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната
виделина
на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо.
Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца! * „Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете. Такъв е пътя от царството на тъмнината към царството на светлината! „Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш!
към текста >>
* „Аз съм всякога в тебе— при светлината на деня и
виделината
на духа!
„Ако ме любиш —ще пребъдеш в мене — Защото сам съм Любов! * „С ума си — не можеш ме схвана. „С ръката си — не можеш ме хвана. „С очите си — не можеш ме видя. „А с ухото си никога не ще чуеш свещения ми глас, чрез когото е станало всичко в света.
* „Аз съм всякога в тебе— при светлината на деня и
виделината
на духа!
„И говоря на духа ти, с езика на благостта — чрез устата на съвестта. „С езика на децата се казвам Бог! „С езика на мъдреца - Природа. „С езика на посветените — Незнайната сила в силите на Небесата! „Върви смело към светлината на моята сянка — разума на съвършените!
към текста >>
58.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена
виделина
ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде.
То е правият път към посвещението. — Постигни го! И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни!
— — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена
виделина
ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде.
Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . .
към текста >>
„А чрез
виделината
, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността!
— Подкрепи и обикни! . . . — — — „Потопен в светлината на моята мъдрост, изпитвал ли си ти лекотата в душата, да се почувстваш като един невесом атом и в същото време да обгърнеш в себе си целия мир, цялата вселен на?! . . . „Аз съм скрита р светлината на ума, „Но с неговия хладен разсъдък не светя!
„А чрез
виделината
, която съм в духа, „Аз крепя хармонията и мира във вечността!
— — — „Запали и осветли! — — — „Чул ли си ти, при първия лъч на слънцето, тихата песен на цветята, с която благодарят на Бога за красотата, с която ги е надарил? . . . Аз съм в тях! . , .
към текста >>
59.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В светлината — Аз съм
виделината
, която е основата на света!...
Ала макар да са най-разнообразни формите на моите прояви, но една съм аз всякога в тяхната основа: В материята — Аз съм силата, чрез която се организира да се проявя като живот! В живота — Аз съм движението, чрез което се проявява, като целесъобразна мъдрост. В Мъдростта — Аз съм Любовта, чрез която тя расте! В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява. В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете!
В светлината — Аз съм
виделината
, която е основата на света!...
Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата! Истината в света! * И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна? Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . .
към текста >>
Във
виделината
— Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата!
В живота — Аз съм движението, чрез което се проявява, като целесъобразна мъдрост. В Мъдростта — Аз съм Любовта, чрез която тя расте! В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява. В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете! В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!...
Във
виделината
— Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата!
Истината в света! * И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна? Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . . Като изпитваш онази лекота в душата ... Онази светлина на ума и сила в духа, при която да се усещаш, че си ти и не си ти ... че си всичко и всичко живее в тебе?
към текста >>
* И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм
виделина
, но никой с ума си не ме схвана и позна?
В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява. В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете! В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!... Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата! Истината в света!
* И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства... Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм
виделина
, но никой с ума си не ме схвана и позна?
Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . . Като изпитваш онази лекота в душата ... Онази светлина на ума и сила в духа, при която да се усещаш, че си ти и не си ти ... че си всичко и всичко живее в тебе? Да пребъдваш във всяко едно съзнание и да виждаш, че в него си ти, както и то в тебе? Да прозреш и в недомислието мисъл, защото зад него съм Аз!
към текста >>
60.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя носи за душите радост, мир и
виделина
.
Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта. В светлината и топлината има радост и веселие. Иде това, за което копнеят всички души. Иде силата, която ни обновява и подмладява. Иде Любовта, в която няма болест и смърт.
Тя носи за душите радост, мир и
виделина
.
Тя е силата, която отрупва градината ни с плодове. Тя е песента, която ангелите пееха и пеят: „Слава на Бога в небесата, на земята мир и в человеците любов и благоволение! “ Благословена пролетта, която всичко оживява. Благословена пролетта, която всичко подмладява. Благословена пролетта, която всичко разхубавява.
към текста >>
61.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог е Слънцето на живота, Изворът на
виделина
, любов и сила.
Ал. Г. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Ако има светлина, има и слънце, от което тя излиза. Ако има потоци и реки — има и извори, от които водата извира. Ако има живот — има и извор на живота. И както Слънцето, което виждаме да изгрева и залязва е изворът на физическия живот, така и Бог, духовното слънце, е извор на духовния живот.
Бог е Слънцето на живота, Изворът на
виделина
, любов и сила.
Бог е централната и върховна идея на нашия живот, средоточието на всичко. И както съществуването на слънцето не се доказва, защото тези, които имат очи, го виждат, а тези. които са слепи, не могат да го видят, а могат само да го почувстват, така също и съществуването на Бога не се доказва, а се възприема като светлина и чувства, като топлина. Доказването е пипане, а пипането има отношение само към близките и материални неща. Един учен искал да знае какво нещо е слънцето.
към текста >>
62.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена
виделина
.
Да, всичко се радва, пее и играе през този велик празник на младостта, празникът на новия живот. Г. К. ЦАРЯ НА ЖИВОТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която нежно ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. Стани, ми каза бодърстващият дух! Виж твоят великолепен храм как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък.
Влезни в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш Царя на Живота, който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от Източниците на своята Божествена
виделина
.
. . Настрой арфата на твоята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената. Спретни се, стани и се погрижи да се удостоиш с Неговата велика Любов, като го посрещнеш пред вратата на Неговия храм — красивата утрин на природа — защото, ето Го на, Той иде: като Цар на Силите, Господар на Властите, крепител на живота. Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик: с пълна чистота в сърцето си, с всепрогледна светлина в умът си и с великата Божествена Любов за душата си?!...
към текста >>
63.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има
виделина
.
Второто положение: за да стане силен, човек трябва да владее своите чувства. И най-после, за да стане силен, човек трябва да владее волята си. като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага. Христос казва: „Аз дойдох в света да работя“.
Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има
виделина
.
Докато има виделина в този живот, работи. Но ако водиш една вътрешна борба на съмнение, дали има вътрешен живот или няма, това е един въпрос труден за разрешение Защо? Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата.
към текста >>
Докато има
виделина
в този живот, работи.
И най-после, за да стане силен, човек трябва да владее волята си. като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага. Христос казва: „Аз дойдох в света да работя“. Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има виделина.
Докато има
виделина
в този живот, работи.
Но ако водиш една вътрешна борба на съмнение, дали има вътрешен живот или няма, това е един въпрос труден за разрешение Защо? Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата. Тогава твоите заключения ще бъдат криви.
към текста >>
Христос е истинната
виделина
.
Така постепенно им се открива вътрешния смисъл и смогват много места добре да разтълкуват за поучение и назидание. Запомняните „неща“ се образуват за тях в извор на жива вода, която уталожва жаждата им. Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и трудности. Има много днес, които добре знаят да четат и пишат, но са все недоволни — гладни. Те нямат мир в себе си, понеже са лишени от Словото Божие, понеже не са достатъчно смирени за да разберат че са слепи, за да потърсят и намерят Христа, Словото, което отваря очите, което просвещава.
Христос е истинната
виделина
.
Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде! “ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова. Та човек може да слуша Словото Божие от по-издигнати хора (проповедници), може да го чете записано в Евангелието; човек може да го приеме и от въздуха. ако се нагласи и свърже, ако е подготвен вътрешно чрез смирение, послушание и молитва. По много и различни начини ни говори Бог, чрез когото живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>
Той казва: „Аз дойдох да дам
виделина
на света“.
За тези времена говорят историческите сведения. Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал.
Той казва: „Аз дойдох да дам
виделина
на света“.
И тогава, които приеха тази виделина, станаха истински ученици Христови и служители Божии. Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др.
към текста >>
И тогава, които приеха тази
виделина
, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
Тогава човечеството е изживяло живота на подсъзнанието и самосъзнанието и е развило чувството на самосъхранение, ръководено от девиза, „Аз да бъда добре“ и „човек за човека е враг“. Сега обаче човечеството навлиза в една нова епоха на своето развитие — епоха на колективното съзнание, в която започва да се развие чувството на любов, съчувствие и общ братски живот. Тук вече човек за човекът е брат и приятел. Тези идеи, който днес се по-раждат в умовете на хората, още преди 2,000 години великия Учител на човечеството Христос ги е предал. Той казва: „Аз дойдох да дам виделина на света“.
И тогава, които приеха тази
виделина
, станаха истински ученици Христови и служители Божии.
Днес Христос зове целия християнски свят на работа, на свещена работа за освобождение на умовете и сърцата си, за да разберат, че земята е притежание само на Бога. Да впрегнат всички изобретения в полза и добро на човечеството, за да се осмисли живота на земята. Ако християнските народи се вслушат в този зов и го приемат, те ще бъдат благословени от техния небесен Баща. Човечеството ще се освободи от сегашното си тягостно положение на раздори, воини, размирици и др. Земята ще се превърне на райска градина, в коя го ще живеят човеците, ще хвалят и славят своя Бог в пълнотата на своето сърце, ум, душа и дух, и ще бъдат истински братя и сестри.
към текста >>
64.
-
Пламен РЪКАТА ТВОЯ Ръката Твоя да целуна ръката ти от светлина: да пия от дланта й лунна разумната
виделина
.
Да вярваме! Да не се отчайваме! С нови сили да вървим напред. Велико е бъдещето. което ни очаква, но велики трябва да бъдат и усилията ни, за да го достигнем.
Пламен РЪКАТА ТВОЯ Ръката Твоя да целуна ръката ти от светлина: да пия от дланта й лунна разумната
виделина
.
* Ръката Ти — крило духовно — е лост на Твоята Любов: тя пътя ми строи грижовно, чертае го със благослов. * Ръката Твоя, цвят ухаене, да вдъхна аз желая с плам: цветар си Ти, Творец омаен, щом Твойта длан е цъфнал храм. * Ръката Ти, кога целувам, я виждам златен водопад: във символа й се любувам на Твоя щедър дух, богат. * Ръката Твоя ме научи, как в малкото да съм велик издигайки се, тя сполучи да ми открие Бога в миг. * Ръката чиста, лъчезарна с любов подай ми трети път: към Теб душа ми благодарна тежней, Учителю, — без плът.
към текста >>
65.
-
И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде
виделина
на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
В. Недев ХРИСТОС И СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО „Аз съм пътя, истината а живота“ Христос Преди близо 20 века мировата история вписа в своите страници едно велико и светло име: Исус Христос. И от тогаз всяка година човечеството, което прие това име, като знаме на своя живот, празнува рождения ден на Богочовека с голяма тържественост, но и с доста суета и фалш. Ще се разнесе наскоро пак от амвоните тази вест: в звъна на камбаните ще прозвучи ехото на онзи химн. който ангели над витлеемската пещера изпяха: „Слава во вишних Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ В този химн е вложен завета, който Всевишния даде на света, чрез своя възлюбен син Христос. Да изпратиш като изкупителна жертва най-възлюбеният си син — това е, наистина, благоволение.
И дойде този Син Человечески тихо, скромно, в една овчарска пещера над която една светла звезда свидетелстваше за великата Му мисия: да бъде
виделина
на света и да покаже пътя, истината и живота, според мъдрите Божествени закони.
И целият Му живот беше само служба на истината и доброто. Неговият идеал беше да даде образец на истинския човек и да покаже пътя към лично, социално и общочовешко благоденствие. Той възвести онзи вечен принцип, който трябва да легне в основите на живота, за да се осъществи идеала за щастието. И този вечен принцип Той изрази с неподражаема вещина в завета към своите ученици; „Давам ви последната и най-голяма заповед: обичайте Бога с всичката си душа и ближния като себе си“. Любовта към Бога, към човека.
към текста >>
66.
-
Казано е в Евангелието: „И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ „Светлината и топлината са тясно свързани.
Топлината предразполага хората. „Топлината и светлината в света имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушено и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид, обаче топваната, която съгражда и светлината, която отваря очите.
Казано е в Евангелието: „И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ „Светлината и топлината са тясно свързани.
Когато светлината се яви и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението на света. Дето има движение, там е животът. „Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си.“ Сега сме пред пролет.
към текста >>
67.
-
В него бе живота и животът бе
виделина
на человеците и
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр.
Мисълта създава, организира нещата. Начало на всичко е мисълта на Великия. В Евангелието е казано: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана.
В него бе живота и животът бе
виделина
на человеците и
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр.
седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност. Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли.
към текста >>
68.
-
Христос казва: „Вие сте
виделината
на света“.
От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност?
Христос казва: „Вие сте
виделината
на света“.
Сега туй няма да става по наше желание. То е определено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“. Но под съвършенство какво разбирате вие?
към текста >>
69.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Толев, с превод на английски 3.
Виделината
.
ОБЩ ОТДЕЛ 1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор). 2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив.
Толев, с превод на английски 3.
Виделината
.
Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Белев 4. Д-р Рудолф Щайнер. (с портрета му).
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и
виделина
.
В новия светъл тоз живот, В новия светъл тоз живот, Живот на любовта, В новия светъл тоз живот, Живот на благостта, В новия светъл тоз живот, Живот на радостта. И птички въздуха изпълнят С възторг и сладки песни в хор, Хармонията да допълнят В големия небесен двор. В новия светъл тоз живот и пр. Трепти зората лекокрила И буди нашите души, Като любяща майка мила, Подканя всекиго: „Стани! " В новия светъл тоз живот и пр.
Лъчи от любовта ни вливат В гърдите жива топлина, Със сладка вяра ни повдигат Във крепост и
виделина
.
В новия светъл тоз живот и пр. О тези лъчи от Бога идат, Те пълнят нашите сърца, И шепнат сладко, как Той вика: „Елате, моите деца! “ В новия светъл тоз живот и пр. Рабиндранат Тагор. ГИТАНДЖАЛИ (Жертвени пъснопения) Продължение от кн.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на
Виделината
.
И Раби Симен захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперила, и учениците усетили това. II. Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на Хармонията властваха в начало над вселената. И после продължи: „Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка. Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.
Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на
Виделината
.
Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение. „Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ,
виделината
да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден.
В същност в религиите се съдържат велики окултни истини, само че изразени символично, алегорично. И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма.
Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ,
виделината
да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден.
Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр.
към текста >>
Как може
виделината
да е сътворена преди слънцето ?
И само окултизмът дава ключа за разбирането им. Напр,, велики истини се крият в разказа за сътворението на света в библията. При повърхностно разглеждане лесно е да се намери противоречие. Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден.
Как може
виделината
да е сътворена преди слънцето ?
Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1). И тогаз ще се види, че под виделината, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева виделина. Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението.
към текста >>
И тогаз ще се види, че под
виделината
, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева
виделина
.
Това би показало само незнанието на окултизма. Лесно е да се изтъкне, че, според гореспоменатия разказ, виделината да е сътворена в I-я ден, а слънцето в IV ден. Как може виделината да е сътворена преди слънцето ? Лесно е да се изтъкне, че още в първия ден почва смяната на дните и нощите, а как може да има дни и нощи преди сътворението на слънцето? Ключът за разбиране на разказа за сътворението на света дава окултната космогония 1).
И тогаз ще се види, че под
виделината
, сътворена в първия ден, не се разбира сегашната слънчева
виделина
.
Тогаз ще се види също, че под ден и нощ не се разбират сегашните ден и нощ и пр. Също дълбоки окултни истини се крият в символите на Откровението. Откровението е една от най-дълбоките книги на библията, но за да може да се изтълкува, непременно човек трябва да има ключа. Основателите на религиите са били във връзка с невидимия мир. Но не само те, а и след тях първите представители на църквата са били във връзка с невидимия свет ; те са били окултисти в истинския смисъл на думата.
към текста >>
Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2)
Виделината
.
Според мнението на лекаря, причината за смъртта било „прилив на кръвта в мозъка“. Ето как сънищата предсказват! КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов.
Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2)
Виделината
.
3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък. 11) Гърбавата жена. 12) Учител и Господ, 13) Малкият закон, 14) Старият книжник, 15) Двамата свидетели и 16) Денят на доброто. Цената па този том е 12 лв.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената
виделина
, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя.
Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената
виделина
, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на
виделината
.
Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили.
Той чувствал греха по-остро, и с това заедно се вълнувал от противни желания и срещнати злини, които тъй често предшестват идването на
виделината
.
Най-после настанал първия период на осветляването му, който траял последователно седем дни. По-висшето му и по-разширено съзнание било в действие през всичкото това време. Външните му телесни способности продължавали да бъдат в нормалното си състояние. Като се събудило у него това, което някои наричат вътрешно тяло, той естествено знаял, какво става на полето, което отговаря на това тяло. Той се оженил в 1594 г.
към текста >>
Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във
виделината
, в Христа, в Сърцето на Бога.
само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота.
Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във
виделината
, в Христа, в Сърцето на Бога.
Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И рече Той: — Да бъде
виделина
!
. . . И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори.
И рече Той: — Да бъде
виделина
!
И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието. И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори!
към текста >>
И излезе из Него
виделината
на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието.
И се изяви тогава Бог — Иа-хе-вау-хе, в делата си пълнота. И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина!
И излезе из Него
виделината
на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието.
И създаде Бог Иа-х, от източника на своята виделина, твърдта Небесна. И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата.
към текста >>
И създаде Бог Иа-х, от източника на своята
виделина
, твърдта Небесна.
И се прояви в трите си същини; Бог-Сила — непроявената причина на първопричините: майка форма — оплодотвореното пожелание на идеята, облечена в материята, и Дух Свети — проявената същина на битието. И създаде Бог Иа-хе-вау-хе небото и земята. — А духът на Бога Иа-х се носеше по безкрайността върху водата — една от по-низшите форми на материята — живот, за да я оплодотвори. И рече Той: — Да бъде виделина! И излезе из Него виделината на всемирния разум, която се отдели от тъмнината на небитието.
И създаде Бог Иа-х, от източника на своята
виделина
, твърдта Небесна.
И я постави да отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта. И нарече Бог твърдта Небе— поселище на най-разумните върховни сила след Бога във вселената, които крепят, нареждат и управляват световете. И стана вечер, и стана утро, ден втори! И отдели Бог сушата от водата. И отдели се сушата — въплътената форма на идеята, от която произлязоха всички видими нейни разновидности във вселената.
към текста >>
Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена
виделина
, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха.
„Ти пожела да навлезеш в омагьосания кръг на плътта — в страшния закон на прераждането! . . . Мъчно се изскубва душата из неговите железни лапи! Дълъг е пътя, по който ще преминеш, за да дойдеш от царството на смъртните към царството на безсмъртните. Ала той може да се измине скоро и бърже, ако четирите притока на реката едемска текат правилно в тебе, и напояват изобилно твоите четири основни проявления: растежа, живота, сърцето и мъдростта.“ „Ето, аз те изпращам в долината на скръбта, в най-низкия неин център на страданието, и от там ще почне бавния ход на твоята еволюция, за да достигнеш съвършенството на боговете.
Ала светлината, що ти вдъхнах от моята божествена
виделина
, ще пребъде вечно в тебе, и ще ти послужи като фар в дългия ти път към мене.“ „И колкото повече проблясват нейните лъчи в тебе толкова по-скоро, и по-добре ще познаеш и намериш пътя към твоето отечество, от където си излязъл първоначално.“ „Ето, аз помествам целите небеса с всичкото тяхно съвършенство в центъра на твоята кожена дреха.
Работи да изгрее слънцето на познанието в тебе, и то ще озари изтока на твоите небеса! “ „И тогава реката Фисон ще напои цялата твоя Евилатска земя, в която има много злато, вделион и оникс камък“. „И водите на реката Тигър всякога ще бъдат в тебе светли, като зората; чисти „като северното небе, и бистри, като кристала, защото те текат на Из- ток през земята на Асирия.“ „А водите на Гион и Ефрат ще ти дават живот в плътта и сила в мрака, за да грее Слънцето на светлината в тебе.“ „Ти стана чадо на пожеланията, ала за да не се изгубиш и пропаднеш за винаги във вечността, знай, че те са като меч с две острила: едните дават потик да се повдигне душата до престола на боговете, а другите я смъкват в дъното на ада.“ „Живота ти в новото твое отечество, в което аз те поставям от сега нататък да живееш, ще бъде преминат в борба между тези две сили — пожелания в теб. И за да не останеш до скончание на мировете в това ужасно положение. Аз поставям светъл Херувим пред дървото на живота, който трябва да го пази от тебе, да не се докоснеш до него, да не ядеш от плодовете му и да не останеш за вечни времена в това окаяно положение“.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна
виделина
.
Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл.
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна
виделина
.
Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата .
към текста >>
Той учел да се покланят на
Виделината
, и че хората трябва да търсят вътрешната
виделина
, която ще ги заведе при божественото.
„Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии.
Той учел да се покланят на
Виделината
, и че хората трябва да търсят вътрешната
виделина
, която ще ги заведе при божественото.
В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника?
към текста >>
Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе
виделината
на човеците.
Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет.
Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе
виделината
на човеците.
. . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“.
към текста >>
Той бе Истинната
Виделина
, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . .
Той бе Истинната
Виделина
, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
към текста >>
да се обединим в Единната
Виделина
.
Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква. Отговорът е, че християнството с особеното си наблягаме върху любовта и самопожертването за другите, включва всичко, което е било преди него. Сегашната тевтоно-келтска раса може да не е в състояние да осъществи всичко, което се подразбира в тази философия, поради ограниченията, които темпераментът й налага. По тази и други причини, мнозина очакват едно второ идване на Христа, не като отдалечено събитие, но в близко бъдеще3). И ако ние схванем, когато Той дойде, онази част от великата му работа, ще можем да помогнем на човечеството да схване истините, изявени във всичките световни религии, и като ги слеем в една централна истина, както цветовете на спектъра.
да се обединим в Единната
Виделина
.
От английски — из спис. „The Seeker“ (A Quarterly Magazine of Christian Mysticism). Превела: Л. B-ва. ________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“. 2) „Раждането ни е само един сън и една забрава.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с
Виделината
.
* На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мра зловещ — душите веч възкачват стръмнината. . . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет. прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . .
* И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с
Виделината
.
. 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. .
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм
виделината
на света“ (8, 12).
Щайнер: „Християнството като мистика“ — Лазаровото чудо). Изхождайки от тая основа с пълно съзнание можем да разгледаме това, което е нахвърляно в по-нататъшните глави (8 — 12) на Йоановото евангелие. Цялата 8-а глава става в Соломоновия храм и е илюстрация на думите: „И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе“. Тук трагедията на тая борба стига кулминацията си; самата тая глава е обрисувана с високо духовно-артистично майсторство. Централният образ в тая глава е Христос, който стои между прелюбодейката.
която Луцифер изкуси, и фарисеите, нейните гонители, и казва: „Аз съм
виделината
на света“ (8, 12).
Пишейки името си на земята, той поема върху си вината на грешницата, а върху фарисеите изрича страшните съдни слова: „Вие сте от баща дявола и похотите си бащини искате да струвате“ (8, 44). Борбата се разразява в това, че новата мистична тайна се изправя пред старата; издъхналата в юдейския закон сила на Отца, израилевия отец, е изправена срещу живия Отец на света, когото Христос дойде да възвести. Името на Аврама е затъмнено с думите: „Аз съм“. Исус казва: „Аврам, баща ви, радвал би се да види моя ден; и видя го и възрадва се“. Рекоха му Йудеите: „Петдесет години нямаш и Аврама ли си видял?
към текста >>
А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте
виделината
на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата
виделина
пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие?
А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте
виделината
на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата
виделина
пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците?
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Толев, с превод на английски 3.
Виделината
.
ОБЩ ОТДЕЛ 1. Истинският идеализъм — Нужда от висок идеал — Целта на живота. Статия от X (Илюстрация: Рабиндранат Тагор). 2. Poesia mystica. Карма, сонет от Ив.
Толев, с превод на английски 3.
Виделината
.
Статия от Bart Kennedy, прев. Ст. Ив. Белев 4. Д-р Рудолф Щайнер. (с портрета му).
към текста >>
1925 Ivan TOLEFF Bart Kennedy
ВИДЕЛИНАТА
Тя е лъчезарната душа на световете.
Иван ТОЛЕВ * * * KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... * O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!... * O, give me the living bread of charming light - that bondless space for sublime freedom, and more wings - for the highest flight!... * Then I shall fly up to the brightest bosom, to the jasper's town of my white brethren, with my daily bread - toward the Power-Life!... Sofia.
1925 Ivan TOLEFF Bart Kennedy
ВИДЕЛИНАТА
Тя е лъчезарната душа на световете.
Тя никога не престава да върви все напред и напред, като прониква във всяко место. Тя се намира пред всичко и зад всичко, като озарява, обхваща от тук, оттам, от всички страни; тя е сияние, едновременно меко и блестящо, — нещо с глас, кой то говори на делата вселена, в разстояния тъй далечни, че до ри никакво въображение не може да си ги представи. Тя сияе и тръби надолу към бездънните пропасти на световете. Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо.
към текста >>
Вие виждате, как
виделината
сияе от безкрайните далечини.
Надолу в далечния, далечния мрак. Тя дава образ на всяко нещо. Тя очертава и рисува всички светове и всички същества на световете. Тя е елемент на елементите. Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем.
Вие виждате, как
виделината
сияе от безкрайните далечини.
Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи.
към текста >>
Защото
виделината
разпраща всичко към всичко.
Тя е елемент на елементите. Вие я виждате от океанската т ма,като стоите на кувертата на някой кораб, който пътува нощем. Вие виждате, как виделината сияе от безкрайните далечини. Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки.
Защото
виделината
разпраща всичко към всичко.
Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца.
към текста >>
Виделината
осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца.
Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите.
Виделината
осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца.
Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота.
към текста >>
Виделината
е централния принцип, душата на живота.
Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред.
Виделината
е централния принцип, душата на живота.
Виделината е необятния и безкраен Бог Виделината е Разумът. Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог.
към текста >>
Виделината
е необятния и безкраен Бог
Виделината
е Разумът.
Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас. Огнени светове, които се съпътстват от светове, — които никога не престават да се движат все напред и напред, които вървят в строен и чу ден ред. Виделината е централния принцип, душата на живота.
Виделината
е необятния и безкраен Бог
Виделината
е Разумът.
Тя се движи, като звучи със звук, който не ви е дадено да чуете. Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят!
към текста >>
Ето вашата
виделина
—
виделината
на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж.
Тя звучи в безвучието. Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор.
Ето вашата
виделина
—
виделината
на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж.
Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества.
към текста >>
Да, вашата
виделина
!
Тя звучи, сияе, отминава и прониква във всичко. Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж.
Да, вашата
виделина
!
Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта.
към текста >>
Виделината
на вашето слънце!
Тя е живият, чудният Бог. Колко е прекрасно да я видите, когато се зазорява денят! Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина!
Виделината
на вашето слънце!
Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината.
към текста >>
Ние, земните човеци, сме съставени от
виделина
.
Тя изскача нагоре в едно меко златно сияние, и ето че далечните светове са изчезнали от вашия взор. Ето вашата виделина — виделината на слънцето, около което се върти вашата земя в своя безспирен вървеж. Да, вашата виделина! Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам!
Ние, земните човеци, сме съставени от
виделина
.
Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината!
към текста >>
Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява
виделината
.
Виделината на вашето слънце! Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта.
Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява
виделината
.
Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя.
към текста >>
Цял хор от доволство и радост приветства
виделината
.
Огненият свят, който дава на вашата земя живота, който е даден вам! Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината.
Цял хор от доволство и радост приветства
виделината
.
Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината.
към текста >>
Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на
виделината
!
Ние, земните човеци, сме съставени от виделина. Тя е вътрешната същина на живота във всички земни същества. Ако тя не дохождаше на земята, Щеше да настане в нея затишието и мълчанието на смъртта. Земята се върти безспирно и в това свое въртене тя радостно поздравява виделината. Цял хор от доволство и радост приветства виделината.
Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на
виделината
!
Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог.
към текста >>
И винаги тя излиза да посреща
виделината
.
Цял хор от доволство и радост приветства виделината. Птичките посрещат с ликуващи песни това идване на виделината! Всички същества почват да се радват при нейното наближаване, а между това земята върти ли се, върти. Колко дивно тя се върти около себе си, като същевременно продължава своя чуден път около слънцето! И върти ли се, върти се тя.
И винаги тя излиза да посреща
виделината
.
Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум.
към текста >>
Защото
виделината
е Бог.
И върти ли се, върти се тя. И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл.
Защото
виделината
е Бог.
Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината.
към текста >>
Виделината
е централният разум.
И винаги тя излиза да посреща виделината. Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог.
Виделината
е централният разум.
Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети.
към текста >>
Виделината
е душата, лъчезарната душа на световете.
Не ми казвайте, че няма Бог. Не ми казвайте, че няма централен разум. Не ми казвайте, че вселената е хаос без никакъв смисъл. Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум.
Виделината
е душата, лъчезарната душа на световете.
Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове.
към текста >>
Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на
виделината
.
Защото виделината е Бог. Виделината е централният разум. Виделината е душата, лъчезарната душа на световете. Често аз си мисля за просторите, над които тя свети. Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях.
Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на
виделината
.
Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи.
към текста >>
Мисля си за тях, когато те ми се откриват от
виделината
.
Мисля си за световете, които се намират вън, в безкрайните далечини, а също и за световете, които се намират отвъд тях. Мисля си за чудните, величавите и страшните откровения на виделината. Мисля си за всичките великолепия, върху които тя свети. Мисля си за прекрасните същества в прекрасните светове. Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци.
Мисля си за тях, когато те ми се откриват от
виделината
.
Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки.
към текста >>
Тях
виделината
ни ги открива.
Мисля си за техните творения, техните великолепия и техните блясъци. Мисля си за тях, когато те ми се откриват от виделината. Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове.
Тях
виделината
ни ги открива.
Дворци, празненства и величави гледки. Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях !
към текста >>
Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат
виделината
, както я посреща и нашият земен свят.
Истина е, че аз не ги виждам с моите мътни, човешки очи. Но аз знам, че те живеят. Да, прекрасни, великолепни същества, в прекрасни, великолепни светове. Тях виделината ни ги открива. Дворци, празненства и величави гледки.
Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат
виделината
, както я посреща и нашият земен свят.
Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини!
към текста >>
Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето
виделината
свети в без крайните далечини!
Те са излезли из далечните и безспирно въртящите се светове да посрещнат виделината, както я посреща и нашият земен свят. Величествено обширни простори. Простори на непонятна тайнственост и чудатост. Колко чудесно би било, да се излезе и тръгне към тях ! А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците!
Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето
виделината
свети в без крайните далечини!
Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота.
към текста >>
И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на
виделината
, защото тя дава всичко, тя е всичко.
А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци.
И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на
виделината
, защото тя дава всичко, тя е всичко.
Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината.
към текста >>
Виделината
е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота.
Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко.
Виделината
е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота.
Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите!
към текста >>
Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на
виделината
.
И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало.
Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на
виделината
.
Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот.
към текста >>
Защото да почиташ
виделината
, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите!
Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината.
Защото да почиташ
виделината
, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите!
Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот. Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние.
към текста >>
Дивното и прекрасно сияние на
виделината
ни дава живот.
Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него.
Дивното и прекрасно сияние на
виделината
ни дава живот.
Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот. Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме. Откъде идем — никой не знае.
към текста >>
НАГОРЕ
