Търсене в текстове за 'Вечерница'

Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея.

Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея.
БОГОМИЛСКО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ „И вложи Господ седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. Слънцето разпери криле над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спре над Гърция, Звездата на Посланика покри с лъчи Иудея. Звездата на Бранника – Рома, а Звездата на Отшелника – Бизанс. А народите се не бяха родили още на земята, но те живяха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имат другар, а той – нямаше.
към текста >>

Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина.

Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1. Венера. Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°. Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието й до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето*. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра.
към текста >>

Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета.

Бил е истински предходник и създател на вегетарианството. Не ядял, обаче, всички растения, например боб. Пиел само вода. Чрез храната, казвал той, се прочиства организма от много вещества. Месото напротив, вкарвало у потребителя му качеството на животното, което е заклано. Пръв от гръцките учени доказал, че вечерницата и зорницата са една и съща планета. Веднъж само изпаднал във възторг — когато открил, че „квадрата на хипотенузата в правоъгълния триъгълник е равен на сбора от квадратите на катетите“. Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята.
към текста >>

“ „Изчезва веч вечерницата ранна“.

А птичката във клетката цвърти: „горко ми, моите крила безсилни са и мъртви“. III. „Поете, вечерта се веч промъква, космите ти побеляват. Долавяш ли ти в свойта самота вестта от Вечността? “ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се свечерява.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“. „Кой ще тъче горещите им песни, ако бих стигнал крайбрежието на живота, да гледам аз смъртта и по-отвъд? “ „Изчезва веч вечерницата ранна“. „И кладата на жертвоприношението на мъртвеца леко веч угасва край реката мълчалива.“ „Под светлината на изгасващия месец, ето вият в хор чакалите от двора на онази запустяла къща.“ „А пък на странника, напуснал своята родина, за да дойде тук, да бди ноще и със наведена глава се вслушва в шепота на тъмнината, кой ще му нашепва тайните на тоз живот, кога заключа моите врата и се освободя от всички земни връзки? “ „Не е за мене важно 'туй, че космите ми побеляват. Аз винаги съм толкоз млад или пък толкоз стар, какъвто е най-младият или най-старият от туй голямо село.“ „Аз съм връстник на всекиго, и не е важно туй, че космите ми побеляват“. IV. Очите ти изпитващи са натъжени. Мъчат се душата ми да разузнаят, както месецът, когато иска да измери глъбините морски.
към текста >>