Търсене в текстове за 'Везир'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една лунна нощ, придружен от великия си везир, той мина по няколко от по-главните улици на града, без да види нещо особено.

“ запита Великият Владетел своя везир.

„Аз нямам право да споря с Вас“, отвръща благоразумният везир.

„Мурад Нещастникът живее тук наблизо“, каза везирът.

Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си.

великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта.

Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни заповедта на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах.

2. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история:

Главният палат на везира изгоря до основите си, а от покрива на джамията „Св.

3. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград.

И съдиите ми изпратиха подаръци, като награда, а великият везир ми прати един грамаден диамант и една саморъчна записка, на която бе писал: „На този, който спаси Цариград“.

Аз не се боя от това, че ще откажа на пашата, защото имам влиятелни приятели, които са приятели и на великия везир.

Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира.

Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече.

0.61468911170959