Търсене в текстове за 'Вдишване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

"Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен.
При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението. Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние.
към текста >>

Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти.
При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението. Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение. Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт.
към текста >>

2. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит.
Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати.
към текста >>

От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение.
Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм. Той построил апарат, посредством който можел да произведе въздушни йони и да йонизира по такъв начин въздуха в една стая до каквато степен желае. След това подложил на най-точни изследвания лицата, които вдишвали йонизирания въздух. Deussauer констатирал, че отрицателните и положителните йони указват две различни влияния: докато положителните йони причиняват умора, замайване, главоболие, шумене в ушите, отрицателните йони произвеждали освежаващо въздействие. Посредством вдишване на йонизиран въздух Deussauer успял да излекува астма, ревматизъм, високо кръвно налягане, бронхит. От двеста случаи с високо кръвно налягане, като се подложили на съответното лекуване с вдишване на йонизиран въздух, осемдесет процента получили голямо подобрение. Лекуването се водило в продължение на няколко седмици. Апаратът на Deussauer влива 20,000,000 йони в един кубически сантиметър въздух; концентрация, която надминава всички други, каквито се срещат в природата. Подобен йон-генератор е бил инсталиран в Beth Izrael Hospital в Ню Xорк. Под ръководството на директора на отдела за физическо лекуване са били постигнати най-обещаващи резултати. Инсталиран е Deussauer-ов апарат и в университета в Wisconsin, Madison.
към текста >>

3. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош.
Чрез систематични дихателни упражнения удало ми се е не само да сведа до нормата високото кръвно налягане у болника, но също да отстраня и субективните симптоми на тези заболявания, като - нека споменем само най-важните от тях - задъхване, безсъние, раздразнителност, гнет в главата и в гърдите, главоболие, сърцебиене, замайване, отвращение от работа, отслабване на паметта и пр. Такива болни, третирани по препоръчвания от мене метод - чрез дишане, без каквито и да били други медикаменти - са оздравявали след 3-6 седмично лекуване. Аз каня пациентите си да дишат дълбоко и правилно през носа. При това дишането да извършват с посредничеството на корема и слабините по начин, като че искат да разкъсат чрез дълбокото дишане някакъв пояс около корема. По този начин диафрагмата спада колкото е възможно по-надолу, и всички области на белите дробове се изпълват съвършено добре с въздух. Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош. След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания.
към текста >>

Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема".
По този начин диафрагмата спада колкото е възможно по-надолу, и всички области на белите дробове се изпълват съвършено добре с въздух. Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош. След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус.
към текста >>

4. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И при вдишване, ако дишането е правилно, заедно с въздуха се приема в организма и тая прана или жизнена сила.
Това е установено по съвсем други пътища и от явленията на тъй наречената радиестезия, т.е. явленията с тъй наречената лескова или металическа вилка. По съвсем други методи дойдоха до това заключение и мнозина биолози чрез опити и наблюдения, които ги доведоха до неовитализма. Всички горни факти са загатване за жизнената сила, която прониква цялата природа и която се нарича още прана. Тая прана прониква въздуха. И при вдишване, ако дишането е правилно, заедно с въздуха се приема в организма и тая прана или жизнена сила. Но този въпрос си има и трета, по-вътрешна страна. Първият принцип от седемте основни принципи на окултната наука гласи, че всичко е ум, всичко е дух, че зад всичко видимо материално седи нещо умсътвено, една духовна страна. Този принцип, приложен при изследване на всички области на живота, дава плодотворни резултати. Не може да се разбере вътрешната страна на дишането, ако не се вземе под внимание и този принцип. Ще си послужим с няколко примери и аналогии, за да направим това по-понятно, по-достъпно за читателя.
към текста >>

5. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." * * * Вдишването требва да става бавно, дълбоко и ритмично.
Какво е значението на водата за организма, малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешният човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." * * * Вдишването требва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек требва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3,500 куб. сантиметра. Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350-400 куб. сантиметра въздух, а другият въздух остава непроменен!
към текста >>

6. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух.
Ние сме измъчени в тия затвори на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво и сигурно. Както външният живот на човека днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост. Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина?
към текста >>

7. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тя не се спуща надолу достатъчно при вдишване.
Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Много болести се дължат на неправилното дишане. Последното се отразява и върху всички други процеси в организма — и те не стават правилно. Плиткото дишане се отразява вредно между другото върху сърцето. Учителят дава следното обяснение по това (8): „При плитко дишане диафрагмата не е в своето нормално положение. Тя не се спуща надолу достатъчно при вдишване. Това е една от причините на сърцебиенето, задуха и някои гръдни болести. А пък при дълбокото дишане, напълнените с въздух дробове натискат върху диафрагмата и тя се спуща надолу до мястото си и не натиска сърцето и белите дробове". Много болести: главоболие, стомашни болести, сърдечни, гръдни и пр. се дължат на неправилното дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма.
към текста >>

8. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2.
За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в стаята". Движения при дишането Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване.
към текста >>

При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване.
Движения при дишането Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване.
към текста >>

После при изправянето на тялото — вдишване и пр.
Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване.
към текста >>

От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване.
При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им — издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане — издишване. Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха.
към текста >>

През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
Шестте стари гимнастични упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят наляво и надясно, съчетанието с дишането става по следния начин: При местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу.
към текста >>

Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване.
После при изправянето на тялото — вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: Ръцете се дигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). Ръцете се дигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата.
към текста >>

През време на това движение става бавно вдишване на въздуха.
После се поставят хоризонтално на страни и се задържа въздуха. След това спущане ръцете надолу с издишване (24). 3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу. Тялото изправено. ръцете бавно се дигал от страни на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение.
към текста >>

До идването в хоризонтално положение имаме вдишване.
След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 4. Ръцете със свити пръсти се дигал нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване.
към текста >>

Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване.
До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха.
към текста >>

През време на това движение има вдишване.
Изходно положение: Ръцете пред гърдите с върховете на пръстите един срещу друг и с длани обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете на страна с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред.
към текста >>

Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване.
После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (24). 7. Десният крак назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете, и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. Важно психично условие за дълбокото дишане За да може дишането да изпълни своята задача т.е. за да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към ония ценности, които я проникват — жизнената сила или праната и разумните сили — трябва да спазваме някои условия.
към текста >>

9. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.
Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на новия живот на земята.
към текста >>

Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.
Учителят казва по това (8): „Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21): „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят.
към текста >>

Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят.
(14): "Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа.
към текста >>

Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата.
Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен." Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12): „Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете. ---------------------------------------------------------------------- [1] Виж брой 7
към текста >>

10. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух.
По този въпрос Учителя казва още така (10): „Има връзка между слабата памет и дишането. При слабото дишане по-малко прана прониква в мозъка". При дълбокото, правилно дишане в мозъка прониква повече прана и тя засилва между другите центрове и тия, от които зависи паметта. Някои практични правила Когато човек желае да почне систематически упражнения за дълбоко ритмично дишане, хубаво е да направи някои предварителни дихателни упражнения. Например, може да направи следното предварително упражнение: Да се направи дълбока вдишка и след това при издишване да се изговорят някои изречения. Изпърво тия последните могат да бъдат по-къси, но след известно време човек може след дълбоко вдишване да изговори доста дълъг откъслек, без да поеме наново въздух. Тия изречения могат да бъдат от по-възвишен характер, за да ползват човека и със своето съдържание. Такива предварителни дихателни упражнения са една добра подготовка за упражненията по дълбоко ритмично дишане. Добре е да се спазва следното правило: Преди почване на дихателните упражнения човек да направи дълбоко издишване и през това време да отпусне всичките си органи от главата до нозете. Това улеснява дихателните упражнения. Добре е да се правят дихателните упражнения преди ядене.
към текста >>

Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система".
Дъхането успокоява, укротява човека. То може да се приложи като метод при възбуда, вълнение. Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека.
към текста >>

На края на паневритмичните упражнения се правят и особени дихателни упражнения, придружени с пеене и движение: при вдишване ръцете отиват настрани хоризонтално, а при издишване се прибират бавно пред гърдите и същевременно се изпява една музикална фраза.
Те минават цяла школа за целта. Тия, които са доловили тайната на правилното дишане, правят чудни постижения в гласа си. Той става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа човек при едни дихателни упражнения ще увеличи времето на задържането на въздуха, а при други ще увеличи времето за издишване. Това последното е необходимо, за да може да се изкарва известна музикална фраза на един дъх. На края на паневритмичните упражнения се правят и особени дихателни упражнения, придружени с пеене и движение: при вдишване ръцете отиват настрани хоризонтално, а при издишване се прибират бавно пред гърдите и същевременно се изпява една музикална фраза. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа. За тях човек трябва да се отнесе до Учител. Само под ръководството на Учител те могат да се прилагат правилно и резултатно. Дишане и възпитание Голяма е връзката между дишането и възпитанието, Много може да се направи в педагогичната област, ако правилното дишане се приложи в училището. Учителят казва по това (8): „Без дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят правилно и да чувствуват правилно".
към текста >>

11. ПЪТЯТ - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции.
То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле. Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман. Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят.
към текста >>

12. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Утринна молитва Ще Ви направя една бележка Когато четете "Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания.
Не че самото настройване е Истина, но само по закона на Истината се настройват нещата, т.е. Истината ги настройва Настройването дава условия да се прояви музиката И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота Едно обяснение върху Духа Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека То съединява нишките на живота, а тия нишки сами по себе си носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага 6. Гимнастически упражнения Вторник, 25 август, 5 ч.с. Утринна молитва Ще Ви направя една бележка Когато четете "Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят.
към текста >>

При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи.
Истината ги настройва Настройването дава условия да се прояви музиката И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума, Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота Едно обяснение върху Духа Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека То съединява нишките на живота, а тия нишки сами по себе си носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага 6. Гимнастически упражнения Вторник, 25 август, 5 ч.с. Утринна молитва Ще Ви направя една бележка Когато четете "Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.
към текста >>

13. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.
втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки. Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно. Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка. Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци. Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството. Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм. По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна. Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството. Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и издишване, което трябва да става редовно, с търпение и воля.
Тук спада и лекуването на високото кръвно налягане по един много прост и сигурен начин, без каквито и да било лекарства или кръвопускане. Професор Тирала, директор на мюнхенския университетски институт за расова хигиена, публикува в „Медицини ше Велт“ своите дългогодишни наблюдения на това лекуване и дава много ценни заключения. Дълбокото дишане се прилага от много религиозни учения за лекуване. То е застъпено, например, в египетската и браманската религии, в учението на Йогите, на Маздазнан и др. И сега то си пробива път не само в спортните среди, но и при всевъзможни заболявания. Проф. Тирела препоръчва в течение на много седмици да се диша дълбоко, по няколко минути, според случая и по 2-3 пъти дневно, по специалната метода на вдишване и издишване, което трябва да става редовно, с търпение и воля. Кръвни налагания до 200 мм. и повече той докарва след няколко седмици почти до нормалните цифри. Не само налягането спада, но и всички други явления на кръвното налягане, като задух, безсъзнание, раздразнителност, сърцебиене, главобол, виене на свят, не разположение към работата, умора, отслабване на паметта и пр. се изгубват постепенно. Достатъчни са били обикновено 3 до 6 седмици за това лекуване с дълбоко дишане и всичко изчезвало.
към текста >>

Обяснението на това лекуване е следното: при вдишването нахлува повече кръв от големите вени в дясното предсърдие и дясната камера; белите дробове също поемат много кръв.
При един болен той пускал 30 пъти по 300 — 400 куб. см. кръв и налягането едва се намалявало с по около 10 м. м. При дълбокото дишане, обаче, то спадало с 30 — 40 м. м. и впоследствие болният оздравявал. Той обръща голямо внимание да не се допуша повдигането на диафрагмата от чревни газове, запек, преяждане, тлъстини и пр. Обяснението на това лекуване е следното: при вдишването нахлува повече кръв от големите вени в дясното предсърдие и дясната камера; белите дробове също поемат много кръв. При издишването повече кръв отива в лявото предсърдие, с което се увеличава ударния му обем. Това дразни регулатора на кръвното налягане, който се намира в аортата и то рефлекторно спада в периферните кръвоносни съдове. Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Седнете в удобно кресло, в добре проветрена стая, преди да сте се хранили, сложете ръцете си зад главата си, за да не се стеснява движението на гърдите и бавно поемайте въздух в себе си: след това го задръжте и бавно го издишайте, след което направете малка почивка до следното вдишване.
Това всмукване на слънчевите лъчи става посредством дишането: чрез дишането ний получаваме най-големия приток на жизнена сила и без този приток на жизнени сили ний не бихме могли да живеем повече от няколко минути. Поради това трябва да обърнем особено внимание на нашето дишане. Днешният човек диша неправилно; хората са изгубили връзката си с космичния живот, те са изгубили съзнанието за космичното гражданство, затворили са се в тесните клетки на личните преживявания и като че ли са се откъснали от ритъма на мировия живот. Космичният ритъм върви в четворен такт: пролетта се сменява от лятото, лятото от есента, есента — от зимата: утрото се сменя от деня, деня от вечерта, вечерта от нощта: всяко живо същество се ражда, живее, умира и навлиза в следсмъртното състояние; навсякъде се сменят една с друга тия четири фази. С този четворен ритъм трябва да дишаме ние, за да се хармонираме с космичния ритъм, защото само когато сме в хармония с космоса, ние можем да възприемаме неговите дарове. Седнете в удобно кресло, в добре проветрена стая, преди да сте се хранили, сложете ръцете си зад главата си, за да не се стеснява движението на гърдите и бавно поемайте въздух в себе си: след това го задръжте и бавно го издишайте, след което направете малка почивка до следното вдишване. Обърнете внимание на това да дишате с целите дробове, а не само с горната им част. т. е. да дишате с т. н. коремно дишане. При това не е толкова важно да се поеме по-вече въздух, а важното е да се придобие четворния ритъм и на това обръщайте особено внимание.
към текста >>

При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2.
Отначало са достатъчни 10 дишания подред, по три пъти на ден, преди ядене; когато престанете да чувствате умора след дишането, почнете да го правите по-често, може дори вървейки из улицата. След няколко време при постоянство в тези упражнения, вашето дишане ще свикне да става ритмично и вий, при обикновената си работа и занятия ще дишате с четворния си такт. Когато свикнете донякъде с ритмичното дишане, и то не изисква вече от вас внимание за запазване на ритъма, то приложете към него концентрирането на ваша та мисъл и воля да всмуквате слънчевите лъчи. Говорете си мислено. представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2. При задържане на въздуха: „слънчевите лъчи проникват всяка пора на моя организъм и го обновяват.“ 3. При издишването: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4. При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“ Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая. При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате.
към текста >>

При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване.
представлявайки си едновременно съответния образ, следното: 1. При вдишването: „аз вдишвам в себе си слънчевите лъчи, които дават сила, бодрост, здраве и пр.“ 2. При задържане на въздуха: „слънчевите лъчи проникват всяка пора на моя организъм и го обновяват.“ 3. При издишването: „аз излъчвам из себе си жизнена сила за благото и радостта на всичко, което ме окръжава“. 4. При прекъсване на дишането: „аз отпочивам в слънчевите лъчи.“ Разбира се, най добре е тези упражнения да се правят по възможност на чист въздух под лъчите на слънцето, но това е възможно само през лятото; през зимата, в мразовете, това не може да става и затова дишанията трябва да стават в добре проветрена стая. При такова съзнателно вдишване на жизнената сила вий всеки път получавате много по-голямо количество отколкото при обикновеното вдишване. Вън от това по тоя начин се развива и зашия слънчев възел и след известно време вий ще можете ясно да го почувствате. Тогава, при ритмичното дишане, вий ще можете непосредствено да всмуквате в него жизнената сила на слънцето. Ако ли след един месец дихателни упражнения вие още не сте почнали да чувствате в себе си слънчевия възел, то употребете следния метод за неговото развитие: бавно вдишвайте въздух, а при задържаме на дишането отпускайте запаса от въздух в коремната кухина, след това отново го подигнете към върховете на белите дробове, после пак го снемете, и така няколко пъти, след което бавно го издишайте; това упражнение не ще закъснее да даде резултати. Последствията от изпълнянето на слънчевия възел с жизнената сила на слънцето ще се изявят в общото повишение на степента на жизнения процес, в темпа на вашата работа, в жизнерадостта. в отсъствието на чувство на умора, в по-лесно понасяне на житейските несгоди.
към текста >>

16. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух.
Той навярно спи в стаята си. Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“ „Ще мога ли да отида при него? ’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ. „В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи.
към текста >>

17. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като знаете това, при всяко вдишване и издишване човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво.
Как ще ви се открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“ до горно „до“ и като издишате пак я възпроизведете. Като приемете външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които я изследват и виждат до каква степен на развитие сте дошли. Като знаете това, при всяко вдишване и издишване човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави. Така ще се създаде една школа за дишането, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитание, но те са палеативни. Не съм против палеативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние.
към текста >>

18. -

Ето едно упражнение за пълно и правилно дишане, което човек трябва да прави всеки ден по неколко пъти на открито, на чист въздух; Вдишването започва с изтласкване на диафрагмата надолу вследствие на което коремът изпъква навън.
ПЪЛНО ДИШАНЕ Дишането на съвременните хора е много слабо и ограничено. Ритъма е често бърз и повърхностен. Гърдите се разширяват много малко. В дишането взема участие една малка част от белия дроб. Затова по-голямата част от него е слаба, почти атрофирана и негодна да се защити от неприятелите, които често го нападат. Ето едно упражнение за пълно и правилно дишане, което човек трябва да прави всеки ден по неколко пъти на открито, на чист въздух; Вдишването започва с изтласкване на диафрагмата надолу вследствие на което коремът изпъква навън. Така се пълнят с въздух първом долните части на дроба. Вдишването продължава като се разширява гръдния кош, специално средната му част и завършва с постепенно разширение на горната част на гърдите. За известно време въздуха се задържа, гърдите остават в същото положение. С тях заедно се обтягат всички мускули, които по-рано са били свити. Издишва се по същия начин: гърдите се изпразват като се започне с разпущане на диафрагмата и се свършва с горната част на гърдите.
към текста >>

Вдишването продължава като се разширява гръдния кош, специално средната му част и завършва с постепенно разширение на горната част на гърдите.
Гърдите се разширяват много малко. В дишането взема участие една малка част от белия дроб. Затова по-голямата част от него е слаба, почти атрофирана и негодна да се защити от неприятелите, които често го нападат. Ето едно упражнение за пълно и правилно дишане, което човек трябва да прави всеки ден по неколко пъти на открито, на чист въздух; Вдишването започва с изтласкване на диафрагмата надолу вследствие на което коремът изпъква навън. Така се пълнят с въздух първом долните части на дроба. Вдишването продължава като се разширява гръдния кош, специално средната му част и завършва с постепенно разширение на горната част на гърдите. За известно време въздуха се задържа, гърдите остават в същото положение. С тях заедно се обтягат всички мускули, които по-рано са били свити. Издишва се по същия начин: гърдите се изпразват като се започне с разпущане на диафрагмата и се свършва с горната част на гърдите. Упражнението се повтаря по няколко пъти. Дрехите не трябва да пречат на дишането.
към текста >>

19. -

Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично.
Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвика изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко чепки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването. Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3500 куб. сантиметра. Обаче при обикновеното дишане на човека. което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350 — 400 куб.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр.
Куршумът трябва да бъде отстранен и причинената от него рана да бъде лекувана. Същият куршум, погълнат по погрешка, може да мине през тялото без да причини никакви повреди. Само тогава се нарушава ритъма на жизнената динамика, когато в организма се вмъкне твърда материя, която се разтваря във вътрешността и чрез химичното разлагане се превръща в по-фини течни или газообразни съставни части, респ. в „лъчеизпускаща материя“. Защото: „Corpora non agunt nisi fluida“. Често най-незначително вдишване на отровни газове или пари — напр. от концентрирана цианова киселина е достатъчно веднага да причини смърт. Но не само видимата и осезаемата материя спада към категорията на тия отрови, но също и психичните форми на енергията, свръхчувствените субстанции, които образуват материалната основа на душевните сили и процеси, като: скръб, ужас, страх, радост и т. и. Мислите и феномените на съзнанието могат да произведат най-очевидни физиологични промени в тялото, могат да поставят машината в застой и в един момента да унищожат механизма, като най-силната отрова. Както има безброй вещества, които действат, вредно върху организма, така има и безброй противоотрови, които реагират на разрушителните действия н възстановяват нанесените повреди. На тези известни от опита факти се основават не само разните методи за лекуване чрез лъчи, като слънчеви, въздушни и електрически бани, лекуването с рентгенови лъчи, радиеви еманации и т.н., но в тях намират своето естествено обяснение и магнитопатията, както и успехите в хомеопатията и биохимията с техните минимални дози.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние.
Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр. Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние. Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане. Който живее в тока на назидателни мисли, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха на земята — праната на индийците. От този божествен етер човек добива жизнения еликсир! Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно. МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ Посвещава се на Бялата Комуна в гр. Ямбол.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв.
Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция.
Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извънредно физиологическо състояние, могат да бъдат подложени, без да чувстват, на най-тежката операция. И не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувстват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, късат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкъсванията, раните, болките, които, в обикновено състояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пъти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сън. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за съществуването на душата. Душата и тялото не са, очевидно, едно и също нещо, защото в случая тялото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата продължава да мисли индивидуално, когато тялото се къса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент.
към текста >>

Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване.
Два пъти медиумът даде да се види, във време на обсебването си, една субстанция, наречена „ектоплазма“. И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна. Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6 сантиметра. Г-жа Бисон каза, че вижда да се формира в центъра й една фигура. Субстанцията бе неподвижна между устните на медиума, които я движеха. Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване. Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически. Но понеже тя се констатира, необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи окончателното научно заключение върху естеството й. Френоскопия. Първият, който открил френоскопията, е учения радиограф, Менго. С нея се установява, че като се подложи човек под действието на лъчите X, движенията на вътрешните му органи, а особено на диафрагмата, дава истински образ на физическата и морална активност.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването.
Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите. Западните церители смътно знаят тайната за управлението на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати. Некои от тях, следвайки примера на йогите, опитват дихателните упражнения и, може би, не е далеч времето, когато на запад ще се научат да се ползват от дишането и ще разберат истината, която се съдържа в чудната „наука за дишането“. Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото.
към текста >>

Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно.
Според „науката за дишането", главният от тия шест центрове се намира в гръбначния мозък, тъкмо срещу гръдната кост. Той е дихателния център и на санскритски се нарича „анахата“. Той движи гръдния кош, кара белите дробове да се разширяват и свиват и управлява дейността на другите( зависещи от него центрове. Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система на тялото, ще започнат да работят също така неправилно. В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение. Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно. Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ. Ако човек съумее да пробуди умствените сили, които сега са в скрито състояние, в подсъзнателната област на ума, той ще добие възможност да се възползва от опита на всичките си предходни въплъщения, от всичките впечатления, събрани през миналите си животи. Всичко това като че ли ще се яви върху полето на съзнанието му и той всичко ще си спомни и види.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и издишването на един организъм“.
Дишане на земния организъм. Денонощните промени Още Гьоте се беше опитал да търси причината на качването и слизането на барометъра не в извънземни или случайни причини, но в силите, действащи ритмично в самия земен организъм. Д-р Щайнер казва в „Гьотевият мироглед“: „тъй като височината на живака зависи от въздушното налягане, го Гьоте си представи, че земята периодично свива цялата атмосфера и след това пак я разширява. Когато въз духът се свива, налагането му се увеличава, и живакът се качва. Обратното става при разширението му. Причината на периодичното свиване и разширение на въздухообразната маса Гьоте намира във влиянието на земята и го сравнява с вдишването и издишването на един организъм“. Логичната мисъл и наблюдението напълно потвърждават това. Защото наистина барометричното колебание т. е. въздушното налагане зависи от една свивателна сила, именно от химичния етер. Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг.
към текста >>

Вдишването почва при слънч.залез; IV.
Тук дохаждаме до една основна грешка в сегашната метеорология; и тая грешка има влияние и върху други науки. Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3). I. Издишването почва при слънчев изгрев. II. Издишването е станало; пладне и след пладне; III. Вдишването почва при слънч.залез; IV. Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ. Фиг. 3. Obere Atmosphäre = Горна атмосфера; Untere Atmosphäre = долна атмосфера. Beobachter = Наблюдател, Erdfeste = земна твърд. Когато той разшири своето влияние и върху въздуха, тогаз последният се свива към центъра на земята и затова налагането му се увеличава.
към текста >>

Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ.
Повишението на атмосферното налагане, което причинява качването на живака в барометъра, не се дължи, както до сега науката твърдеше, на самия въздух, на изменението на неговата температура, обем иди нещо подобно, но това се основава на ритмичното усилване и отслабване на всмуквателните (центростремителни) сили на химичния етер (виж фиг. 3). I. Издишването почва при слънчев изгрев. II. Издишването е станало; пладне и след пладне; III. Вдишването почва при слънч.залез; IV. Вдишването е завършено към 3-4 часа след полунощ. Фиг. 3. Obere Atmosphäre = Горна атмосфера; Untere Atmosphäre = долна атмосфера. Beobachter = Наблюдател, Erdfeste = земна твърд. Когато той разшири своето влияние и върху въздуха, тогаз последният се свива към центъра на земята и затова налагането му се увеличава. А когато химичният етер се прибере и отдръпне в собствената си сфера, т. е.
към текста >>

Значи, периодичната промяна в атмосферното налагане зависи от това, дали земния организъм изпраща своите всмукателни, свивателни етерни сили над земната твърд — в атмосферата (издишане) или пък ги прибира в собствената им област на действие (вдишване).
Obere Atmosphäre = Горна атмосфера; Untere Atmosphäre = долна атмосфера. Beobachter = Наблюдател, Erdfeste = земна твърд. Когато той разшири своето влияние и върху въздуха, тогаз последният се свива към центъра на земята и затова налагането му се увеличава. А когато химичният етер се прибере и отдръпне в собствената си сфера, т. е. в земната твърд, тогаз свивателното му действие върху атмосферата престава и въздушното налагане се намалява. Значи, периодичната промяна в атмосферното налагане зависи от това, дали земния организъм изпраща своите всмукателни, свивателни етерни сили над земната твърд — в атмосферата (издишане) или пък ги прибира в собствената им област на действие (вдишване). Ние ще видим, че този голям дихателен процес на земния организъм се извършва напълно ритмично, именно по смяната на деня и нощта. Тъй че, това, което човек извършва много пъти за един ден (вдишване и издишване), земният организъм го извършва веднъж на денонощие. Нещо повече: даже между човешкото и земното дишане има и конкретно съотношение. Нормално дишащият човек прави за минута 18 вдишки, значи, за 1 час 18 по 60 = 1083 вдишки, а за едно денонощие 1080 по 24=25920 вдишки. Този брой вдишки за денонощие отговаря на числото на годините, нужни на слънцето, за да почне да изгрева в същата зодия, т. е.
към текста >>

Тъй че, това, което човек извършва много пъти за един ден (вдишване и издишване), земният организъм го извършва веднъж на денонощие.
Когато той разшири своето влияние и върху въздуха, тогаз последният се свива към центъра на земята и затова налагането му се увеличава. А когато химичният етер се прибере и отдръпне в собствената си сфера, т. е. в земната твърд, тогаз свивателното му действие върху атмосферата престава и въздушното налагане се намалява. Значи, периодичната промяна в атмосферното налагане зависи от това, дали земния организъм изпраща своите всмукателни, свивателни етерни сили над земната твърд — в атмосферата (издишане) или пък ги прибира в собствената им област на действие (вдишване). Ние ще видим, че този голям дихателен процес на земния организъм се извършва напълно ритмично, именно по смяната на деня и нощта. Тъй че, това, което човек извършва много пъти за един ден (вдишване и издишване), земният организъм го извършва веднъж на денонощие. Нещо повече: даже между човешкото и земното дишане има и конкретно съотношение. Нормално дишащият човек прави за минута 18 вдишки, значи, за 1 час 18 по 60 = 1083 вдишки, а за едно денонощие 1080 по 24=25920 вдишки. Този брой вдишки за денонощие отговаря на числото на годините, нужни на слънцето, за да почне да изгрева в същата зодия, т. е. да изходи всички зодии. Дихателният процес на земния организъм се дължи на взаимодействието на същите етерни сили, на които се дължи дихателния процес и у човека.
към текста >>

Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (издишване), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване).
Максимумът и минимумът на въздушното налягане даже показват обратен ход: на пладне имаме един минимум, а сутрин и вечер (около слънчевия изгрев и залез) -— максимум. Това е прочутата двойна вълна, за която проф. Траберт говори тъй: „характерното при въздушното налягане е правилната двойна дневна вълна. От къде иде тя? Най-видни физици и метеоролози напразно са се мъчили да намерят обяснението й“. Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (издишване), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване). Значи, той два пъти минава покрай наблюдателя, който стои на земната повърхност: един път при излизане навън, и друг път при прибиране. Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна. Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед. Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ.
към текста >>

Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ.
Тая двойна вълна и целият процес може да се обясни много лесно с действието на етерните сили: Сутрин химичният етер разпростира влиянието си навън в атмосферата (издишване), а вечер химичният етер се прибира навътре (вдишване). Значи, той два пъти минава покрай наблюдателя, който стои на земната повърхност: един път при излизане навън, и друг път при прибиране. Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна. Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед. Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ. По-горе видехме, че химичният етер съответства на течното агрегатно състояние. И ако проследим издишването и вдишването на хим. етер, ще можем да ги съпоставим с експериментални измервания на влажността на долните и горни атмосферни пластове, както и на почвата в ранните утринни часове; тогава ще видим паралел с ритмичната дейност на химичния етер, който причинява влажността. Също така и росата и мъглата сутрин и вечер са резултат на влагообразуващото действие на химичния етер, защото последният има сутрин и вечер най-голямата си концентрация в най-долните атмосферни пластове. Видехме, че като най-външна сфера на атмосферата има една покривка от топлинен етер, който я отделя от останалия космос.
към текста >>

И ако проследим издишването и вдишването на хим.
Прочее, наблюдателят два пъти ще усети влиянието на химичния етер: сутрин и вечер. Това е причината на двойната вълна. Издишването почва при слънчев изгрев и се извършва през деня до след обед. Вдишването почва към слънчев залез и се извършва през нощта до 3-4 часа след полунощ. По-горе видехме, че химичният етер съответства на течното агрегатно състояние. И ако проследим издишването и вдишването на хим. етер, ще можем да ги съпоставим с експериментални измервания на влажността на долните и горни атмосферни пластове, както и на почвата в ранните утринни часове; тогава ще видим паралел с ритмичната дейност на химичния етер, който причинява влажността. Също така и росата и мъглата сутрин и вечер са резултат на влагообразуващото действие на химичния етер, защото последният има сутрин и вечер най-голямата си концентрация в най-долните атмосферни пластове. Видехме, че като най-външна сфера на атмосферата има една покривка от топлинен етер, който я отделя от останалия космос. Досегашните резултати от научните изследвания не са дошли наистина до това заключение, но в отделните си данни напълно потвърждават този факт. Проф. Траберт казва в своята метеорология: „температурата слиза до 8 километра височина над морското равнище.
към текста >>

вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер.
Макро — и микрокосмос До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и кръвоносния ритъм. Това е, защото тези процеси си имат причината в дейността на етерните тела на земния и човешкия организми. Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм. В долните атмосферни слоеве става взаимодействие между химичния и светлинния етер. Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е. вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер. Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд. Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване.
Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления. По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35307908058167