Търсене в текстове за 'Бързане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници.
Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие. Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е.
към текста >>

2. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той говореше без бързане, с къси прости фрази, без да цели ефект.
Той ми обясни, че трябва да вземе в 4 часа сутринта бързия влак за Бриндизи и че не може да отложи пътуването си, защото такъв трен има само веднъж на седмица, но че от друга страна има много да ми каже и ако съм свободен, желае да го придружа до Модан. В неговото отделно купе ще бъдем напълно като у дома си. Аз бях очарован. Спокойно стигнахме на Лионската гара. И той продължи в течение на цели 10 часа да ме учи. Той говореше без бързане, с къси прости фрази, без да цели ефект. Изглеждаше, че беше зрител на всичко, което ми казваше. Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй.
към текста >>

3. БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ -Д-Р Е. НОВОТНИ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно.
„Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си[1]". Значи, умният се учи. За него всичко е важно, защото от всичко той вади поука. От доброто и положителното, което, вижда в околните, той се учи какъв може да бъде, а от отрицателното - какъв не бива да бъде. Но в стремежа си да бъде полезен, човек често бърза да напътствува и учи другите, преди още той сам да се е научил. Бързането при подобни случаи не е резултатно, не е и полезно. Човек може да бъде полезен само в онова, което сам той е преживял, опитал и разбрал. Ето защо, мъдрите казват, че смирението е най-хубавият накит, който краси характера на човека. Две неща спъват най-често правилното развитие на човека, увлечението в злото и престараването в доброто. А единствено разумността е, която напътва и освобождава човека. Без разумност човек не може да има правилни отношения към света.
към текста >>

4. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост.
И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост. Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани последователи, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята. Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния.
към текста >>

5. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не, с бързане нищо не се постига.
Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате. Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, кога- то почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш, и Започнеш като дете, отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая, всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение.
към текста >>

6. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа.
Спомняте ли си какво сте чувствали, като дете, когато сте приближавали къщата на вашия учител, ако някога е трябвало да отидете там? — Ето, такава детинска радост и трепет ни изпълваха, когато приближихме къщата на нашия Учител. Той живее далеч от града. Всред една борова градина. Файтонът спря. И ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа. — Тука ли е? Ще ни приеме ли? Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. Вечерта бе синя с розови отсенки. А земята — бяла.
към текста >>

7. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С бързане нищо не се постига.
Самата мисъл, че без сложни вярвания, без систематизираната мисъл, наречена религия, не може да се намери Истината, препятства на нейното намиране. Никой, който желае да се изкачи нависоко или да тръгне на далечен път, не ще се обремени с тежък товар. Също тача, в стремежа си към освобождение,“ ние не трябва да се натоварваме с бремето, натрупано в продължение на векове. Ний трябва да отхвърлим всичко достигнато и да се стремим към по-нататъшни постижения. Умно ще бъде да не действате прибързано, търсейки тази вода, която ще утоли вашата жажда. С бързане нищо не се постига. Само с търпеливо, неуморимо стремление към правилно разбиране на нещата, старателно избягвайки да бъдем свързани с всичко дребнаво и незначително, ние ще намерим това, което търсим. Трудно е да се разбере, че вашето собствено разбиране живее вътре в самите вас, тъй като всички са привикнали да търсят своето разбиране и своята истина в външни неща. Призовавайте съмнението. То е драгоценен балсам. Макар и да изгаря, то същевременно носи велико изцеление.
към текста >>

8. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но в бързането се изразходва повече енергия, а има закон, който регулира икономията на енергията в природата.
Най-първо той трябва да съзнае и определи мястото си като елемент в космоса и за нищо в света да не напуща онова място, в което се намира в даден момент. За да може човек да използва разумно благата, той трябва да бъде разумен и да не бърза. Всичко е въпрос на време. Затова в туй отношение няма какво да се бърза. Сега всички бързат. Но в бързането се изразходва повече енергия, а има закон, който регулира икономията на енергията в природата. Смъртта днес дебне всички хора и задига благата им. За да я превъзмогнем, трябва всеки момент да влагаме нещо ново в живота си, защото новото е процес на растене и подмладяване — това е вечното подмладяване и обновяване на живота. „Изгрев“, 11 окт. 1931 г. Балканската федерация От край време и до днес, в очите на другите народи Балканския полуостров се рисува като някакъв постоянно димящ вулкан, готов винаги да избухне.
към текста >>

9. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато седнеш да се храниш, бързането е нехигиенично; почакай десетина минути, порадвай се на трапезата, която имаш в този ден, като същевременно пожелаеш всички хора да имат това най-необходимото (храната) за днес, което ти сега имаш; а след като се нахраниш да поблагодариш в себе си за благата, с които природата (Бог) те е дарила и дарява всеки ден.
Най-доброто меню за днес е едно ядене, за утре друго, като избягвате комбинациите, защото иначе създаваме условия да се образуват отрови от самите храни в организма, с което го обременяваме вместо облекчаваме. 12. Хубаво е да не се комбинират плодове и млечни продукти. 13. Отбягвай всяко пиене през време на ядене. 14. Четвърт час преди всяко ядене, да се пие чаша преварена гореща вода е полезно (против стомашни киселини и др.) и 30—40 минути след ядене може да се пие. 15. Отбягвай да пиеш студена вода, защото тя е прекрасно освежително средство отвън, но никога не утолява жаждата, докато горещата вода е незаменима както лете, така и зимно време (особено при екскурзии в студени дни). 16. Когато седнеш да се храниш, бързането е нехигиенично; почакай десетина минути, порадвай се на трапезата, която имаш в този ден, като същевременно пожелаеш всички хора да имат това най-необходимото (храната) за днес, което ти сега имаш; а след като се нахраниш да поблагодариш в себе си за благата, с които природата (Бог) те е дарила и дарява всеки ден. Г. С. Г. Яжте грозде! От всички плодове с които природата ни е надарила, гроздето се явява най-благодатният, най-ароматният на вкус и най-богатият по съдържание плод. В него природата е вложила всичкото си разнообразие, богатство, за да плени стари и млади, мъже и жени, бедни и богати, болни и здрави. От преди хиляди години хората са разбрали това и са вложили средства, труд и умение да разпространят гроздето по цялото земно кълбо.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А постижими са онези неща, които стават бавно; в бързането няма постижения, човек най-първо трябва да има ясна представа за себе си, да даде един отговор, какво представлява той вътре в природата.
Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв. Изд-во „Братство“ доставя: Автобиография, от М. Ганди Да ядем ли месо? от Д-р Келог ......... Пионерите на вегетарианството, от Христо Досев Българска вегетарианска кухня, от Р. Стефанова Лекуване с пост и жизнената сила, от д р Ридлин В царството на живата природа, статии от Учителя Словото на Учителя Постижимото в живота Онова, което интересува хората на земята, това е постижимото, а не философските трактати, не е поезията, не е музиката, в дадения случай, които интересуват хората. А постижими са онези неща, които стават бавно; в бързането няма постижения, човек най-първо трябва да има ясна представа за себе си, да даде един отговор, какво представлява той вътре в природата. Че човек носи едно име и принадлежи на една нация, това още нищо не значи. Преди всичко той трябва да бъде одарен с един светъл ум, с едно здраво сърце и с една разумна воля. Не воля да върши, каквото си иска, не, воля имаме само там, където се вършат неща, които са разумни. Сега, мнозина се занимават с непостижими работи, например искат да знаят как ще се оправи светът. Това преди всичко не са задачи, които може да разрешите при сегашното си развитие.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г.
Вестникът за изтегляне във формат pdf БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 122 - год. VII. Севлиево, 17 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г. Събев) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск.
към текста >>

Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането.
Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали. От всички най-добър, що моят дух познава Със образ най-красив във слово и във дело, Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш, И който даде сила на моят дух и тяло? И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб. на Теб благословени! И както в утрин час росата се въздига И лекичко хвърчи по сините лазури — Така и моят глас до Тебе да достига О, чуй ми песента през облаци и бури! Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането. Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори. И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост. Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят.
към текста >>

И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост.
И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб. на Теб благословени! И както в утрин час росата се въздига И лекичко хвърчи по сините лазури — Така и моят глас до Тебе да достига О, чуй ми песента през облаци и бури! Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането. Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори. И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост. Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и млади и стари.
към текста >>

Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон.
Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори. И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост. Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и млади и стари. Децата бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят. Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как? — Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки.
към текста >>

И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни.
„Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме. Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни. Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив. Полека бързай. Само така ще можеш да избегнеш много ненужни страдания. Който закъснява греши, а който прибързва дваж греши.
към текста >>

Това бързане днес е предимно за материални блага.
Истината и ти, сте две различни неща, които не бива да се смесват. Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител. Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш. Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта.
към текста >>

Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства.
Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител. Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш. Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят.
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното.
Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора. Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си. ако искаме да растем и да се развиваме правилно.
към текста >>

А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма.
И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора. Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си. ако искаме да растем и да се развиваме правилно. Хората се стесняват, срамуват се да проявят доброто, Божественото в живота си.
към текста >>

Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите.
Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора. Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си. ако искаме да растем и да се развиваме правилно. Хората се стесняват, срамуват се да проявят доброто, Божественото в живота си. Няма защо да избягваме от него.
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството.
Такъв е закона на Справедливостта. Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие? Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството. Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота. Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява.
към текста >>

14. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С бързането човек ще развали работата си.
Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот. Като почнете да ядете тази храна, животът ви ще се измени и отвън и отвътре. Сега хората като се хранят, бързат и се притесняват. С бързането човек ще развали работата си. И каквото спечели, всичко ще загуби. Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява. С всека хапка, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества. Също така важно е, човек да знае какво да яде.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането.
не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива.
към текста >>

Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост.
Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив. В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче.
към текста >>

16. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бързането превръща страданията в мъчение и ги задържа за по дълго време.
А мъченията се раждат, когато искаме да избегнем страданията. Страданията обогатяват със знания и опит, а мъченията претъпяват и израждат. Щастлив е който страда, защото това показва, че в него има растеж, идея. И горко му който изгуби способността да страда. Разумния, обаче не бърза да премахне страданията, защото не се съмнява в плодовете, които те носят. Бързането превръща страданията в мъчение и ги задържа за по дълго време. Когато не бързаме, най-бърже се движим . Само във време на страдания човек става податлив да се свърже с повече хора и да увеличи числото на своите приятели. Ако хората бяха лишени от страдания, щяха да живеят всеки за себе си, откъснати като дървета един от друг и щяха да си останат вечно със своите недъзи, без да се развиват и влязат във великия свят на хармония, красота. * Който разбира езика на страданията, е умен и щастлив Първата стъпка към щастието е да обикнем страданията. Страданието обаче се стопява пред любовта, тъй както се топи снега пред слънцето.
към текста >>

17. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много от страданията на хората се дължат на бързането им.
Всеки човек по естество е религиозен. Оставете благородното в себе си да се проявява и вие ще станете религиозен. Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант.
към текста >>

Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата.
Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.
към текста >>

18. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II.
Да се трудим и да не се отчайваме I. Трябва да се живее, а не да се съществува! Да, размисли върху това, че трябва да се живее. Твоят живот, ако би бил ти и най-жалкият от смъртните не е празен блян, а действителност, пълна с висок смисъл! Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II. Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас. Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III. Има нещо облагородяващо и даже свято в труда. Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние.
към текста >>

19. -

— Тази работа не става с бързане.
Ние сме зидари на новото, затова от нас се изисква съграждането на новия свят. Днес ние поставяме основите на новото здание, върху което ще градим с векове. Старият ред и порядък, старият морал ще мине и замине, нов иде вече! Съграждането на новото започва от днес и ще продължи с хиляди години. Мнозина бързат, искат по-скоро да видят какво ще излезе. — Тази работа не става с бързане. Казвате, отгде ще вземем план за Божественото здание? Казано е: „Както е на небето, таке ще бъде и на земята.“ Значи, моделът е на небето. Имайте вяра в това, което ви говоря, защото е Божествено. Ако вярвате в него, косъм няма да падне от главата ви. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря.
към текста >>

20. -

Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното?
Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие. Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело. Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното? А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му! И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път, Срамуваш ли се, учителю, за Него ти? Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език. Наричаха се елини, родени из родните дунавски и тракийски полета.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал.
Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения.
към текста >>

Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане. Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
към текста >>

Сатурн не обича бързането и повърхностната работа.
Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане. Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил.
Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34437799453735